Professional Documents
Culture Documents
ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА
ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА
ДРУНВАЛО МЕЛХИЗЕДЕК
'TtyitntyoH
Зм ията ся
С ветлина
Едновременно пътепис и проникновено духовно открове
ние, новата книга на Друнвало Мелхизедек разказва за един
процес, който се наблюдава веднъж на 13 000 години -
енергията Кундалини на Майката Земя изпълзява от зем
ното ядро, подобно на змия, и тръгва да си търси нов дом.
Някога домът на Зем ната кундалини бил в Лемурия, след
това се преместил в Атлантида и после в Хималаите. И с
всяко преместване се променяло нашето разбиране за
духовността и за сърцето. Този път, преодолявайки много
трудности, Змията от Светлина се установи в Андите.
В тази книга Друнвало ни разказва за своята 35-годишна
работа в служба на Майката Земя. Тръгнете с него по света,
Защото той следва своите водачи и огромните си вътрешни
познания. Неговите разкази са жива верига от церемонии
за изцеление на сърцата, за хармонизиране на енергиите,
за корекция на дисбалансите, наследени през вековете -
накратко, за по-дълбоко осъзнаване на неделимостта на
всичко живо във Вселената. В книгата е показано как чрез
поредица от невероятни събития се е осъществила фината
настройка на Р е ш е тк а та на единното съзнание и Земна
т а кундалини е успяла да пристигне в новия си дом. Това
означава, че сега всичко си е дошло на мястото в очакване
на „смяната на епохите“ - великата трансформация на чо
вешкото съзнание.
Тази книга е дар от Вселената. Нека тя ви послужи като
пусков механизъм за отключване на древната памет, зало
жена дълбоко във вас, за да си спомните кои сте и за какво
сте тук. Приключението започва!
Друнвало Мелхизедек
ЗМИЯТА ОТ
СВЕТЛИНА
Движението на Земната кундалини
и изгряването на Женската светлина
от 1949 до 2013 г.
издателство Щшпроп
<£офия
Посвещавам тази книга на наш ит е предци, кои
то все още ж ивеят в сърцата ни и които някой
ден пак ще вървят сред нас.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор................................................................................. 7
Глава I
Началото..................................................................................11
Глава 2
Древната космология и съвременните промейи............... 17
Глава 3
Змията от Светлина и великата бяла пирамида в
Тибет........................................................................................ 26
Глава 4
Пирамидата Наккал...............................................................39
Глава 5
Балансиране на женския аспект на Решетката на
единното съзнание....................................................... 47
Глава 6
Балансиране на женската решетка около Земята
Юкатан и осемте храма, Част първа...................................62
Глава 7
Балансиране на женската решетка около Земята
Юкатан и осемте храма, Част втора...................................88
Глава 8
“Пак имаме нужда от теб” ...................................................111
Глава 9
Остров Мурея
42-те жени и 42-та кристала................................................116
6 Друнвало Мелхизедек
Глава 10
Остров Кауай и церемонията от четвърто измере
ние за предаване на силата от мъжа на жената.............. 127
Глава 11
Анасазите и лечебното колело на новия сън...................146
Глава 12
Церемонията на светкавицата............................................ 182
Глава 13
Пътуване до земята на майте............................................ 192
Глава 14
Пречистване на земята на майте...................................... 214
Глава 15
Кръглата дъга....................................................................... 228
Глава 16
Кохунлич и третото око
Обединяване на мъжкия и женския аспект......................238
Глава 17
Паленке и светлинното шоу в Ушмал...............................251
Глава 18
Инките ни канят в Перу....................................................... 262
Глава 19
Островът на Луната и островът на Слънцето.................270
Глава 20
Погребаният град Кауа Чи................................................. 274
Глава 21
Уайтаха и маорите от Аотеароа (Нова Зеландия)......... 281
Глава 22
Образът на безусловната любов в сърцето...................... 303
За автора............................................................................... 307
ПРЕДГОВОР
1) Цит. по “Евангелие от Тома”, изд. Кибеа, София 2000, стр. 37. (Бел.
прев.)
12 Друнвало Мелхизедек
- и почувствайте какво изумително нещо е животът. Исти
ната си остава Истина, независимо колко хора я изопачават.
От 1972 г. до 1994 г. с помощта на тези кълба от свет
лина аз изучавах една наука, наречена Свещена геометрия,
която съвсем ясно ми показа, че цялото битие е сътворено
по един единствен образец - Цветето на Живота. Доказа ми
нещо, което трябваше да разбера с ума си - че има само
Един Разум в тази единствена Вселена и това неопровержи
мо доказателство накара разсъдъка ми да се покори на
сърцето. И накрая животът ми започна да тече просто, по
начин, който бих нарекъл “изначален” или “първичен”.
Ако искате да научите нещо повече за мен, ще ви
разкажа следното. Завърших Калифорнийския университет
в Бъркли със специалност изящни изкуства и втора специ
алност физика и математика. Изучавал съм човешкото съз
нание при повече от 70 духовни учители от цял свят и от
почти всяка религия и традиция. През 1998 г. издадох пър
вия том на книгата си “Древната тайна на Цветето на
Живота”, а през 2000 г. излезе вторият том. За кратко време
те бяха преведени на много езици и публикувани в над 100
страни от всички контиденти.
Учението за медитацията Мер-Ка-Ба - човешкото свет
линно тяло, описано във Втория том, се появи през 1994 г.
(преди публикуването на книгите) и скоро в над 60 страни
бяха създадени школи, водени от 150 обучени преподаватели.
През 2004 г. излезе следващата ми книга - “Да живееш в
сърцето”. Тя дава нова информация за човешкото съзнание,
която досега не беше - и все още не е - известна на по-
голямата част от човечеството, Защото е била пазена в тайна
от почти всички духовни и религиозни школи. Тази книга
също се разпространи по цял свят.1
В отговор на многобройните покани и предложения,
постепенно започнах да предавам на хората това познание
ЦЕРЕМОНИЯТА
И накрая, за огромното значение на церемонията. В
древни времена хората са живеели в сърцата, а не в умовете
си. Някога сънищата и мечтите са създавали света, но днес
мисленето моделира начина ни на живот. Старите тради
ции притежават неимоверна сила, която повечето от нас
отдавна са забравили, но, както ще видите от събитията,
разказани в книгата, ако не си ги припомним, ще стигнем
до такъв дисбаланс, който няма да може да се коригира от
само себе си - ще се наложи ние да го направим.
Още от деня на сътворението си Адам и Ева е трябвало
да се грижат за “райската градина”. И през стотиците
хиляди години на постепенен напредък на човечеството
тази изначална задача никога е била сваляна от дневен ред,
нито е била променяна.
С течение на времето грижата за Майката Земя крис
тализирала в нещо, което днес наричаме церемония. А за
всички първобитни и туземни култури по цял свят церемо
нията е изразявала същността на отговорностите на племе
то към неговите предци - разбира се, в сърцата им - чак до
първия мъж и първата жена.
В моето племе таос всяка година на 30 септември се
извършва церемония, наречена “Денят на св. Херанамо”. Та-
осите вярват, че тя непременно трябва да бъде изпълнена
докрай, в противен случай Земята буквално ще се измести от
своята ос и цялото човечество ще загине. Хора от цял свят се
стичат да гледат как “индианците” се катерят по един 30-мет-
ров стълб, направен от ствол на дърво с отрязани клони и
забит 2,5 метра в земята, за да стои изправен. Четирима души
се опитват да се покатерят по ствола с помощта на висящи
отгоре въжета. Чрез тази церемония те дават на Земята въз
можност да обикаля около Слънцето още една година.
Този красив и опасен ритуал събира хора от цял свят в
пуеблото, но дали те наистина вярват, че ако индианците не
16 Друнвало Мелхизедек
успеят да се изкатерят догоре, всичко живо ще загине? Едва
ли. Може би един или двама. Но повечето смятат, че тузем-
ната церемония е просто суеверие - нещо, което не може
да се докаже научно. За американските индианци, обаче,
това е истината за тяхната реалност. Те вярват в нея с всяка
клетка на телата си. Човечеството се е отдалечило от сър
цето и е навлязло в света на логичния разум - и сега вярва
в химиците, физиците и математиците. Науката му е дока
зала, че всички тези суеверни церемонии са си чисто неве
жество.
Съвременният човек обаче, с цялата му наука, която
смята за “последна инстанция”, само за двеста години
доведе света до ръба на пълното унищожение и ако не
променим радикално нещата, може би ни остават само
няколко години. Докато древните хора, с техните глупави
церемонии, са успели да оцелеят милиони години. Ако
искаме изобщо да оживеем, може би трябва да се обърнем
към старата мъдрост - поне да опитаме да разберем с
логичните си умове как е възможно една церемония реално
да създава равновесие в света.
Като индианец в тялото на бял човек, аз следвам древ
ните традиции, тъй като те ми разкриха тайните на Сътво
рението. Гениалността не е в ума, а в Светлината на света,
която струи от сърцето. Сътворението винаги започва от
него и чак след това се изпраща към ума. Ние сме забравили
истинската си същност и ако не си я спомним много скоро,
нашият велик технологичен ум ще ни отведе в една дейст
вителност на всеобща разруха и огромни страдания. Светът
без сърце е механичен свят, откъснал се от Реалността.
Сега ще ви разкажа няколко истории за припомнянето
на нашата съкровена взаимовръзка с Бог и с процеса на
Сътворението. Давам ви ги, така че и вие също да си
спомните и да се върнете в хармонията и потока на Вселе
ната.
Отговорите на всички въпроси се крият в любовта -
дори на въпросите на ума.
Глава 2
ДРЕВНАТА КОСМОЛОГИЯ
И СЪВРЕМЕННИТЕ ПРОМЕНИ
ПРЕЦЕСИЯ НА РАВНОДЕНСТВИЯТА
Може би смятате, че знаете що е прецесия на равноден
ствията и какво означава, но, моля ви, тук има и някои
необичайни неща, свързани с този цикъл, за които вероятно
не сте чували. Доколкото знам, никой досега не е писал за
това, единствено коренните племена по света са го преда
вали като устна традиция. Нарича се Змията от Светлина.
Най-просто казано, прецесията на равноденствията
(нататък ще я наричаме ПР) е колебание на земната ос. Това
колебание или пълен оборот се извършва за около 26 000
години. За да бъда съвсем точен, един пълен цикъл продъл
жава 25 920 години. Ако си представим земната ос като
молив, гой ще опише кръг, започвайки от единия край,
който ще изглежда ето така (виж фиг. 2).
(Земната ос извършва и други колебателни движения,
описани в “Древната тайна на Цветето на Живота”, том I.
В настоящата книга се има предвид основната ПР).
Докато поради колебанията си земната ос бавно описва
кръг, тя минава през и попада последователно във всичките
18 Друнвало Мелхизедек
СЪВРЕМЕННАТА АСТРОЛОГИЯ
Днес огромната част от населението на Земята не вярва
истински в астрологията. На нея се гледа като на “бабини
деветини”, смята се, че е свързана предимно с рождената
дата на човека и разположението на звездите в момента на
раждане, но това не винаги е било така.
Още в зората на цивилизацията хората са възприемали
астрологията като средство за разбиране и предсказване на
различни аспекти на бъдещето. Но не е била използвана
предимно за лични цели. В древните култури, например
Асирия и Вавилон, да не говорим за Египет от преди 6200
години, тълкуването на движението и разположението на
звездите и планетите е служело за благото на обществото
и на личността на фараона, Защото той имал пряко отно
шение към оцеляването на хората. Личната “астрология
чрез хороскоп” се появява за пръв път чак след завладява
нето на Египет от Александър Македонски през 332 г.
пр.н.е.
Най-близката до нас звезда - Слънцето - е централен
обект в астрологията. То влияе върху климата, обърква
нашите сателити и световни комуникационни системи в
периодите на слънчеви изригвания и дори въздейства върху
земното магнитно поле. Без неговите лъчи на тази планета
нямаше да има никакъв живот. Земята не е просто парче
скала, плуваща в пространството.
Луната раздвижва земните океани и предизвиква при
ливите. Освен това въздейства сериозно върху климата,
върху чифтосването и размножаването на биологичните
видове по цялата планета, влияе дори върху човешките
емоции, както ще ви докажат полицейските доклади във
всеки голям град. В деня преди, след и по време на пълнол
уние винаги се извършват повече престъпления в сравнение
с останалите дни. Това повишаване на нивото на престъп
ността не е просто съвпадение. Хората стават по-емоцио-
Змията от светлина 21
нални при пълнолуние и са склонни да правят неща, които
по принцип не биха извършили, ако не беше влиянието на
Луната.
Така че, да се твърди, че небесата не въздействат по
никакъв начин върху Земята, е по-скоро признак на неве
жество, отколкото на научен подход.
При положение, че съществуват явления като току-що
описаните, дали би могло да се предположи, че цялата Земя
изпитва някакво глобално въздействие, ако се намира в
определена позиция спрямо целия Космос? Според древ
ните цивилизации, да; ние се променяме всеки път, когато
земната ос се завърти в ново положение и навлезе в друго
съзвездие. Те са били убедени, че фактически всичко на
ЗеМята претъпява промени.
ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА
Сега трябва да добавим още-един съществен аспект на
земните енергии към уравнението на ПР: Земната кундали-
ни. Малцина извън туземците и духовните общности разби
рат нещо по този въпрос, още по-рядко се пише за него -
той се предава основно като устна традиция.
Земната Кундалини променя местоположението си
върху повърхността на Земята в две много специални точки
на ПР. Тук не ни интересува апогеят или най-далечната
точка от центъра на Галактиката, нито перигеят или най-
близката точка, а накъде сочи земната ос спрямо центъра
на Галактиката - в посока към него или обратно на него.
На 21 декември 2012 г. оста ще се насочи към центъра на
Галактиката, а Земната кундалини ще промени мястото си
върху земната повърхност.
Всичко в живота е взаимносвързано, но не винаги се
поддава на точни математически изчисления, тъй като в
по-голямата си част е основано върху числовата редица на
Фибоначи (0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13 и т.н.), която е много близка,
но не идентична със Златното сечение. С други думи, 21
22 Друнвало Мелхизедек
декември 2012 г. е математически изчислената дата на това
събитие, но фактически преместването на Кундалини вече
започна през 2002 г. В рамките на елиптичния цикъл от 25
920 години този период от 10 години е почти съвършен и
се вписва органично. Но истинското радикално въздейст
вие върху човешкото съзнание тепърва започва и ще про
дължи до определен момент в близко бъдеще. В какво
изумително време живеем!
И в двете посочени точки Земната кундалини фактичес
ки се измества от едно фиксирано място към друго върху
земната повърхност. Така че, когато Земята попадне цикъл,
при който оста й сочи навън от центъра на галактиката,
базисната й енергия, идваща от ядрото, се премества в
друга точка от нейната повърхност. В резултат настъпват
сериозни и видими промени в духовните възгледи и прак
тики, които в крайна сметка се филтрират надолу до ежед
невния живот на хората.
Въздействието на Кундалини върху стария географски
регион, който току-що е напуснала, и върху новия, на който
се е преместила, също е огромно. На първото място духов
ната енергия изчезва и вероятно никога няма да се върне.
На второто изведнъж, сякаш отникъде, се появява нова,
обновена духовна енергия, която радикално въздейства
върху живеещите там хора. Те, от своя страна, ще повлияят
върху целия свят със своята новооткрита мъдрост и свет
лина.
ЕНЕРГИЯТА КУНДАЛИНИ
Какво означава “Земна кундалини”? Най-добре ще е да
я обясним от човешка гледна точка, Защото Земята и чо
вешкото тяло са почти идентични в енергийно отношение.
Не само Земната и Човешката кундалини са много сходни,
същото важи и за такова огромно енергийно поле като
Земната и Човешката Мер-Ка-Ба (Светлинното Тяло) - те
са идентични, като изключим размерите. Всяко електромаг
Змията от светлина 23
нитно геометрично поле на Земната Мер-Ка-Ба е точно
такова, каквото е полето на всяко човешко същество на
Земята.
Хората имат пет възможни енергийни потока, които
тръгват от основата на гръбначния стълб. Всеки от тях
изпълнява определена роля в различните стадии на човеш
ка еволюция. Да вземем, например, потока на сексуалната
енергия - повечето от нас са запознати с него. Ние знаем
какво е да изживееш оргазъм и можем да почувстваме как
сексуалната енергия се издига нагоре по гръбнака. Но съ
ществуват още четири енергийни потока, един от които се
нарича кундалини. Повечето хора изживяват кундалини
след сексуален оргазъм, но не винаги; малцина го усещат
преди това. Когато тръгне нагоре по гръбнака, тази енергия
променя начина, по който “виждаме” и интерпретираме
околния свят - зависи от пътя й през човешката енергийна
система.
Енергията кундалини прилича доста на сексуалната -
същият много силен, неконтролируем поток, издигащ се
нагоре по гръбнака. Но докато сексуалната енергия е свър
зана с процеса на сътворението на живота, кундалини се
отнася до духовното израстване. След като вече сме изжи
вели сексуалната енергия и кундалини, с времето постепен
но ще усетим и другите три енергийни потока, въпреки че
това може и да не се случи в рамките на едно прераждане.
(Сега няма да се разпростирам върху другите три енергийни
потока, Защото те не са част от моя разказ.)
В този момент от човешката история тъкмо Земната
кундалини се движи и променя мястото си, активирайки
нови вибрации. Тези енергийни промени ще въздействат
върху всеки един човек на планетата. Земната кундалини се
нарича Змията от Светлина.
24 Друнвало Мелхизедек
ВАЖНО ПОЯСНЕНИЕ
За да разберете по-добре значимостта на точката в ПР,
която ще достигнем на 21 декември 2012 г., замислете се
над следните научни факти.
Преди 13 000 години, точно (или приблизително) в
момента, когато земната ос се насочила навън от центъра
на Галактиката, целият северен полюс на Земята се е пре
местил от залива Хъдзън (както се смята) до мястото,
където е сега - на Северния полюс. Станала е абсолютна
промяна на полюса и на земната ос спрямо повърхността
на Земята - и това е научно доказано.
А 13 000 години преди това - или преди 26 000 години
- когато сме били точно в същата позиция на ПР, в която
сме сега, земната ос също рязко се е изместила. Въз основа
на случилото се два пъти досега, някои учени допускат
вероятността от нова смяна на полюсите точно в тези точки
на ПР. Природата се променя циклично.
Има и още една причина, над която учените размиш
ляват - дали и при двете измествания на физическия полюс,
за които говорихме, магнитното поле на Земята също се е
променяло, дори преди реалната смяна на полюсите? А в
този момент магнитното поле на Земята е най-нестабилно
от 13 000 години насам. Учените са забелязали, че преди
около 2000 години то е започнало много бавно да отслабва.
И внезапно преди 500 години този процес рязко се е уско
рил.
Преди около 35-40 години земното магнитно поле
започна да показва аномалии, които се отразиха върху
миграционните пътища на птиците и други животни, които
се ръководят от него при придвижването си. За пръв път
мигриращите птици и животни започнаха да се губят, тъй
като магнитното поле или изобщо го няма, или е променило
посоката си.
Змията от светлина 25
Към 1997 г. то продължи да става все по-нестабилно -
до такава степен, че стана опасно самолетите да се призе
мяват на автопилот. Наблюдаваха се твърде много откло
нение от реалната посока север. Затова всички летища
трябваше да променят магнитните карти на света, за да ги
актуализират и приспособят към обстановката. (Лесно мо
жете да проверите истинността на казаното.)
През 2005 г. геолозите започнаха да говорят за неверо
ятните магнитни аномалии, които се регистрират навсякъ
де по света. Те предположиха, че някъде в близко бъдеще
на Земята може да се наблюдава преобръщане на магнит
ните полюси, т.е. Северният полюс да стане Южен, и об
ратно. Тази дискусия в световен мащаб продължи 11 дни,
след което властите я прекратиха. През 2006 г. същите учени
се впечатлиха още повече от необикновените магнитни
аномалии и предположиха, че смяната на полюсите може
да настъпи всеки момент. И това обсъждане беше прекра
тено, този път само след пет днд.
Историите, които ще прочетете по-нататък, са основа
ни върху космическа информация. Те са съвсем истински,
въпреки че могат да изглеждат невероятни за съвременните
представи, но аз ви ги разказвам, за да ви насърча да
приемете идеята за едно прекрасно бъдеще отвъд мрачния
цикъл, който сякаш е обгърнал целия свят. Моля ви, да не
се взирате в мрака, а да насочите вниманието си към
Светлината.
Истинският водач е вътре във вас.
Животът би могъл да изглежда като загадъчно пътува
не, но вътре в сърцето той е детска игра.
Глава 3
З М И Я Т А ОТ С В Е Т Л И Н А
И В Е Л И К А Т А БЯЛА П И Р А М И Д А
В ТИБЕТ
ВЕЛИКИЯТ СЪБОР
От другата страна на планетата старейшините на майте
от всички райони на Мексико, Белиз и Гватемала свикват
Велик събор на племената. За пръв път в новата история се
прави такова голяма среща, превърнала се в изключително
събитие.
Съборът е организиран заради календара на майте,
който ясно показва, че Змията от Светлина ще започне да
се мести през 1959 г. и ще има нужда от помощта на
коренното население на Северна и Южна Америка.
Старейшините на майте се събират за съвместна цере
мония заради предсказанието в техния календар: настъпва
краят на един голям цикъл и началото на нов цикъл и нов
свят - свят, в който цялото небе ще се отвори и човечеството
ще получи възможността да изследва естествената си среда
- пространството, времето и измеренията отвъд Земята. В
пророчеството се отбелязва и началната дата на прекрасния
бъдещ мир и духовен растеж. Според майте от Гватемала
този цикъл трябва да започне на 19 февруари 2013 г.
Защо не на 21 декември 2012 г., когато е предвидено ПР
да навлезе в съзвездието Водолей? Съжалявам, не мога да
ви кажа. Трябва да попитате гватемалските май, Защото те
са единствените, които знаят причината за това двумесечно
закъснение.
Както Братството Наккал преди тях, и майте свикват
този голям събор, за да споделят своите знания и проро
чества, та да бъдат подготвени като общност да изпълнят
както трябва космическите си задължения като водачи и да
маркират движенията на вечната Змия от Светлина. На
събора става ясно, че майте от долините, които живеят в
Мексико и Белиз, с течение на времето и поради испанското
владичество са изгубили почти всичките си познания и
Змията от светлина 33
пророчества, а живите им традиции просто са изчезнали.
Но за облекчение на Майката Земя това наследството не е
загинало. То все още живее и процъфтява в Гватемала. Там,
високо в планините, близо до красивия древен град Тикал,
старейшините на майте, повечето столетници, все още па
зят знанията и пророчествата, донесени от Атлантида пре
ди 13 000 г.
И така, гватемалските старейшини връчват на майте от
низините “петнадесет книги”. Заръчват им да проучат и
усвоят това познание и им обещават в бъдеще да им дадат
още книги. С това започва възраждането на календара на
майте, на познанието и пророчествата.
По онова време останалият свят не знае нищо за тези
промени, нито пък го е грижа. На планетата властва мате
риализмът.
ИНДУСТРИАЛИЗИРАНИЯТ
ЧОВЕК СЕ НАМЕСВА
Някои изследователи, като Хосе Аргуелес и други,
водени от най-добри намерения, започват да проучват ка
лендара на майте, убедени, че мексиканските май пазят
наследството си непокътнато - което всъщност не е вярно.
Ограничените им познания са възстановени частично от
гватемалските май. Междувременно се написаха толкова
много книги за календара на майте, но никое изследване не
може да се смята за завършено и прецизно, докато гвате
малските май не предадат цялата информация на майте от
низините.
Според гватемалците, остават пет “книги”, които мек
сиканците трябва да прочетат и разберат, както и още една,
16-та, наречена “Книга за насекомите и неподвижните звез
ди”, в която е фиксирано началото и краят на космическите
цикли. По тази причина на никого не му е напълно ясна
датата 21 декември 2012 г., а за 19 февруари 2013 г. изобщо
не се знае нищо.
34 Друнвало Мелхизедек
ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА
ТЪРСИ НОВИЯ СИ ДОМ
Змията от светлина последвала Далай Лама в Индия,
но не спряла там. Продължила пътя си и обходила почти
цялата Земя.
Това станало за около 10 години - от 1959 до края на
60-те години на XX век. Към края на околосветското си
пътешествие се спуснала надолу през Канада, САЩ, Мек
сико, Белиз и Гватемала и навлязла в Централна Америка.
Когато стигнала до Панама, станало нещо невероятно,
което повечето местни племена, с изключение на майте,
изобщо не очаквали. Дошла до Панамския канал и не могла
да премине. Панамският канал е най-голямото геомантич-
но съоръжение, правено някога в света. Той буквално и
енергийно разделя двата континента и по никакъв начин не
позволил на кундалини да премине в Южна Америка.
Земната кундалини била спряна и блокирана. Мнозина
вярват, че това е причината за гражданските войни и нераз
бирателства в Колумбия и други съседни страни. Змията от
Светлина не може да пресече канала и създава огромен
енергиен дисбаланс. (Подобно нещо може да се случи и с
всеки човек. Ако има блокирана чакра, докато кундалини се
изкачва по гръбнака, тя не може да продължи, но не прес
тава да се опитва. Това може да причини болки, заболяване
и дори да убие човека, ако блокажът не се освободи.) За
коренните племена по света това се превръща в проблем,
който те дълги години не могат да разрешат.
Никой не знае какво да направи, освен майте.
ЦЕРЕМОНИЯТА
НА ОРЕЛА И КОНДОРА
Майте знаели, че проблемът не може да се реши, дока
то не се проведе Церемонията на Орела и Кондора. Така
повелявал техният календар. Освен това знаели, че за да се
задвижи мощният поток на Змията от Светлина, е необхо
дима повече енергия, която не била достатъчно само в
Централна и Южна Америка. Нужно било сътрудничество
то и енергията на Северна Америка. Освен това тази цере
мония щяла да възроди Северна Америка - Орела - и
Южна Америка - Кондора, и те да заработят заедно, за да
помогнат на Земната кундалини да стигне до крайната си
цел.
Много племена, включително бели хора, подражаващи
на индианците, мислели, че могат да се справят с проблема,
затова били проведени няколко Церемонии на Орела и
Кондора. Те не разбирали, че трябва да изчакат до опреде
лена дата и че това може да бъде осъществено единствено
от майте.
На 19 февруари 2001 г., точно както било предречено в
техния календар, майте и още около 200 индиански племена
от Северна, Централна и Южна Америка се събрали в
Гватемала и извършили истинската Церемония на Орела и
Кондора. Всичко това е документирано в прекрасен филм
със заглавие “Белият път: Предсказанията на коренните
жители на двете Америки” (вижте информацията в края на
книгата).
След завършването на церемонията вече можело да се
помогне на Змията от Светлина да открие новото си място,
където да се свие на кълбо дълбоко в Земята през следва
щите 13 000 години и да даде на целия свят духовното
познание и енергия, така необходими на човешката раса, за
да продължи пътя си.
Змията от светлина 37
ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЛИНА,
РЕШЕТКАТА НА ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ
И ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА
Когато бях на полуостров Юкатан през 1987 г., се случи
нещо, което ме свърза тясно с Наккалската пирамида и ми
помогна да стана много по-осъзнат. Тогава майте ми пока
заха Лъчите от Светлина, които се излъчват от епифизата.
Те се появяват около главата на човека само тогава, когато
той е духовно здрав. Според моите водачи и наставници,
тази стъпка в развитието на съзнанието е абсолютно необ
ходима, за да може човек съзнателно да започне процеса на
извисяване.
Тези Лъчи от Светлина са връзката между ума и сър
цето, а появяването им е голяма крачка към припомнянето
на истинската ни близост със Създателя. За да се свържем
напълно с енергията на Змията от Светлина на най-висши
нива, трябва Лъчите ни да функционират, поне минимално.
Твърде е сложно да го обяснявам в тази книга, но в бъдеще
ще напиша специален труд на тази тема. Ако искате да
научите нещо повече още сега, аз го преподавам на общите
си семинари и мога да ви предоставя тази информация
лично.
TOT
Един от моите вътрешни наставници, когото често
наричам Тот, създателя на египетската писменост, се появи
пред мен няколко години преди откриването на Наккалска
та пирамида. Ангелите ми го бяха изпратили, за да ме
обучава известно време, и няма съмнение, че натрупаният
опит и мъдрост изиграха решаваща роля в моето развитие.
През 1985 г. Тот ми каза:
- Решетката на единното съзнание е излязла от равно
весие, особено що се отнася до женския аспект. Имаме
Змията от светлина 51
ОСЕМТЕ ХРАМА
И ОСЕМТЕ КРИСТАЛА
Трябваше да отговоря на Тот. Да приема ли задачата?
Смутено отвърнах:
- Да, ще помогна. Но не знам какво да направя.
- Не се притеснявай, Друнвало, Просто следвай сърце
то си. Процесите винаги са едни и същи.
- Добре, какво точно искаш от мен да направя?
Без колебание Тот отговори:
- Искаме да отидеш до осемте храма на майте в Мек
сико и Гватемала и да заровиш по един кристал край всеки
храм на точно определено място. Всички кристали трябва
да бъдат поставени съвсем прецизно, с отклонение от ня
колко нанометра, иначе няма да функционират и всичките
ти усилия ще се провалят. Ще ти покажем къде да заровиш
първите четири кристала, но трябва сам да откриеш места
та на другите четири. Единствено сърцето ще ти помогне
да изпълниш задачата.
На другия ден ми бяха дадени имената на осемте крис
тала, казано ми беше, че те трябва да бъдат от най-високо
качество и ми беше заръчано да ги купя още до вечерта.
Изтичах до един магазин за кристали, който ми беше извес
тен, и открих, че цената им никак не е малка. По онова време
бях доста притеснен с парите, но какво да правя - купих ги.
Върнах се в къщи, подредих ги върху тъмносин плат и
отново потънах в медитация. Този път ми казаха, че трябва
да отида в дома на Катрина Рафаел, моя близка приятелка,
и да я помоля да ми каже кой кристал в кой храм трябва да
се зарови. Стори ми се много глупаво: защо да ходя да
питам Катрина? Не можеше ли Тот просто да ми каже?
Поне беше лесно, тъй като и двамата с Катрина живе
ехме в Таос, Ню Мексико. Потеглих към тях. Но за нея този
ден не беше от обикновените. Тя е специалист по кристали
те и пишеше първата си книга, озаглавена “Магията на
54 Друнвало Мелхизедек
кристалите”, в която излагаше специалните си познания, а
нейният издател й беше заявил, че иска текстът да му се
предаде до 17 часа същия ден. Когато цъфнах на вратата й,
тя каза:
- Изчезвай, Друнвало, не днес. Много съм заета и
нямам време за разговори.
Вдигнах левия си показалец и казах:
- Катрина, ако обичаш, само пет минути.
- Моля те, Друнвало, страшно съм изостанала с вре
мето. Друг път.
Но на мен ми бяха казали да получа информацията за
местата на кристалите днес. Затова настоях и тя отстъпи:
- Добре, пет минути и нито секунда повече.
Набързо й обясних за осемте храма и осемте кристала
и й връчих списъка, който ми бяха дали. Тя го прочете за
около три секунди, разгърна синия плат с осемте кристала
и изобщо без да мисли, посочи всеки храм и каза кой е
съответният кристал - всичко това за по-малко от 11 секу
нди.
- Хайде, довиждане, че трябва да работя;
- Добре де, добре - промърморих, - чакай само да
запиша каквото ми каза.
Сега, като си спомням тази случка, осъзнавам каква
велика сила е вдъхновила Катрина да определи кой къде
трябва да отиде. Докато пътувах от храм на храм, цветът на
всеки подбран от нея кристал винаги съвпадаше точно с
основния цвят и/или енергия на съответния храм. Така и не
разбрах защо просто не ми казаха всичко това. Може би ме
учеха да се доверявам.
Докато течеше това пътуване из Мексико и Гватемала,
така свързано с психичните феномени и решетката около
Земята, започнаха да се появяват нови неща.
Тук ще трябва да се върна в самото начало.
Змията от. светлина 55
ТАОС ПУЕБЛО
В моя предишен и единствен друг живот на Земята, през
1850-1890 г., съм бил жена-лечителка в малкото индианско
племе пуебло в Ню Мексико, наречено “таос пуебло”. Спом
ням си всеки миг от онзи живот, който може да бъде тема
за отделен разказ, но няма смисъл да го излагам тук.
Най-важното е, че тогавашният ми баща беше вожд на
племето, а майка ми беше смятана за велика душа. В сегаш
ния ми живот майка ми от племето таос е моята по-голяма
сестра Нита Пейдж, а баща ми е синът на сестра ми - Кен
Пейдж. Сега съм негов вуйчо, въпреки че е само четири
години по-млад. (Сестра ми е с 16 години по-голяма от
мен.)
В този живот, от 40 години насам, всяка година един
могъщ и наистина свят човек на име Хуан Конча - духовен
водач на племето таос през 1985 г. - пристига в дома на
сестра ми в Калифорния, за да се увери, че Нита, Кен и аз
никога няма да забравим корените си. Всъщност, племето
смяташе в бъдеще да ни повери определени задачи и не
искаше да изгуби връзка с нас.
ПОВТОРНА СРЕЩА
По онова време живеех с приятелката си в стар испан
ски квартал край Таос. Домът ни беше доста примитивен:
порутена кирпичена къща с две стаи и без истинска баня. И
двамата бяхме художници и рисувахме платна, най-вече
пейзажи от Югозапада, за да си изкарваме хляба. Аз съм
завършил изящни изкуства и рисуването е моя страст, която
никога не ме е напускала задълго. Въпреки че се задоволя
вахме със съвсем малко, аз бях щастлив от живота.
Един ден Кен ми позвъни по телефона. Не бяхме се
чували почти десет години - както вече казах, животът ни
беше поел в съвсем различни посоки. Кен ми каза за “гле
дането” на младата жена и ме попита дали може да ми
дойде на гости “за три дни”.
- Разбира се, Кен, ще се радвам да те видя.
След една седмица той цъфна пред скромния ми дом
в нов черен Линкълн. Изобщо не изглеждаше на място в
този беден испански квартал. Слезе от колата с костюм от
три части и специални слънчеви очила, от онези, които
изсветляват, когато стоиш на сянка. Отворих вратата. Вмес
то да каже “Здрасти”, той надникна вътре, огледа стаята,
след това ме погледна и попита:
- Ама ти тук ли живееш?
От висотата на своя луксозен живот не можеше да
повярва, че наистина живея в такава къща.
Какво да му отговоря?
Змията от светлина 59
- Кен, знам, че е скромно, но си живея прекрасно.
Влизай.
Той се приближи до един стол, избърса праха с отвра
щение и седна. Погледна ме право в очите и каза:
- Вече ти разказах за “гледането”, но има още - тя ми
каза, че трябва да ме научиш на нещо и че това ще отнеме
три дни. Е, какво е то?
- Чакай малко, Кен, нямам представа на какво трябва
да те науча, ако изобщо има такова нещо. Постой няколко
минути, след малко ще се върна и може би ще ти отговоря.
Влязох в задната стая, където си бях направил кът за
медитация. Седнах и много бързо потънах в променено
състояние на съзнанието, тъй като бях добре подготвен. И
ето' че пред вътрешния ми взор се появиха двата ангела.
Попитах ги какво искат да направя.
- Покажи на Кен всичко, което знаеш за кристалите -
ми казаха те.
И изчезнаха.
Известно време седях и размишлявах над това. Изуча
вал съм кристалите от много години и дори съм водил
семинари, за да си помогна финансово (със сигурност рису
ването не беше достатъчно). Ако трябваше да науча Кен на
всичко, което знаех, щеше да отнеме много повече от три
дни.
Върнах се в стаята, където седеше Кен.
- Е, разбра ли на какво трябва да ме научиш? - попита
той.
Отговорих му честно:
- Да, мисля, че трябва да те науча на всичко, което знам
за кристалите.
Очите му изскочиха от орбитите. Изглеждаше шоки
ран.
- Камъни! Ще ме учиш за някакви камъни! Това е
смешно! Камъните няма да ми помогнат.
- Кен, кристалите са нещо повече от прости камъни.
60 Друнвало Мелхизедек
Започнах да му обяснявам, че те всъщност са живи и
разумни - знам, че това излиза от рамките на нормалните
представи, но не и за науката. Посочих му Периодичната
таблица на елементите, която бях окачил на стената. Пока
зах му как въглеродът (шестият химичен елемент) се свър
зва с всички органични вещества и с всичко, което по
принцип се смята за живо. Но точно под него, една октава
по-надолу, се намира елементът силиций - основният еле
мент на кварцовия кристал и на 80 % от земната кора.
През 50-те години науката откри, че силицият проявява
съвсем същите характеристики на живата материя като
въглерода, и че според съвременните учени, това са единс
твените два елемента, които знаят как да създават живот.
Днешната наука откри на океанското дъно същества, които
са живи, разумни и се размножават, но телата им са изгра
дени от 100 % силиций, без никакъв въглерод. Затова,
когато говорим за кристали, трябва да осъзнаем, че те са
много повече, отколкото хората смятат. Те са способни да
приемат и изпращат човешки мисли и емоции. Това беше
доказано от Марсел Вогел, световноизвестен учен, работил
в Лабораториите Бел, автор на повече от 200 патента,
включително на компютърните флопи-дискети. Това няма
да ви се стори чак толкова странно, като си спомните, че
първото радио на света е било “кристално”. Просто поста
вяте един кварцов кристал на масата, прикачвате към него
жица и можете да си слушате радио през колоните. Той
улавя електромагнитните сигнали в диапазона на радиочес
тотите.
Но в електромагнитния честотен диапазон има и чо
вешки мисли. Те са много, много по-дълги в сравнение с
радиовълните, но освен дължината, всичко останало е едно
и също. Е, защо тогава кристалът да не може да улавя
вашите мисли?
Кен никога, ама никога не се беше замислял над това.
- Искаш да кажеш, че кристалът може да разбере какво
си мислиш?
Змията от светлина 61
- Да. Но това още не е всичко, Кен. Според теб, как
работи компютърът? Той не е нищо друго, освен кристал,
а без кристалите просто няма да има компютри. Тъкмо
живата им същност позволява на компютъра да прави
всичко, което прави. Разбираш ли?
Естествените кристали могат да съхраняват “програ
ма”, тоест мисъл-форма, и да я възпроизвеждат безкрайно,
докато някой не я изтрие. Един правилно програмиран
кристал може да промени или да въздейства върху огромни
области в нашия свят.
Ето как с Кен започнахме да обменяме идеи за криста
лите. Разговорите ни продължиха три дни, докато не усетих,
че той вече има доста добра представа за взаимодействието
между кристалите и човешкото съзнание. На четвъртия ден
той ме прегърна силно и се върна в своя свят като малко
по-различен човек. Според мен, сега поне не смяташе, че
кристалите са просто камъни.
Глава 6
Б А Л А Н С И Р А Н Е НА Ж Е Н С К А Т А
Р Е ШЕ Т К А О К О Л О З Е МЯ Т А
ЮКАТАН И ОСЕМТЕ ХРАМА
ЧАСТ ПЪР В А
ХУАН Е ЖИВ
Мина известно време, но Кен така и не се обади. Реших
да си вървя по пътя с надеждата, че ще си спомни в
подходящия момент. Приготвях се да пътувам за Юкатан
в Мексико, за да поставя специално програмираните крис
тали в храмовете в джунглата, където никога дотогава не
бях стъпвал.
66 Друнвало Мелхизедек
Разбирах, че оттук нататък вероятно ще трябва да
направя всичко без ничия помощ, освен напътствията от
сърцето. И това първо пътешествие из древния свят тряб
ваше да се пази в пълна тайна. Никой не биваше да знае,
освен семейството ми и неколцина приятели. Бях сам.
И ето, че една сутрин малко преди пътуването, докато
си събирах багажа, телефонът звънна. Беше Ронда, съпру
гата на Кен, която не бях виждал от десет години. Очевидно
ядосана, както можеше да се съди по гласа й, тя започна:
- Друнвало, знам, че не сме се чували от години, но
точно сега трябва да те попитам нещо. Наистина съм
разтревожена.
- Здравей, Ронда. Добре ли си? Какво има?
Тя отвърна:
- Знам, че си работил с Кен и искам да разбера какво
си му направил. Да не си му давал наркотици или нещо
такова?
Застанах нащрек. Незабавно попитах:
- Не, кажи какво става?
Тя заговори бързо:
- Друнвало, точно в този момент Кен е горе в спалнята
съвсем гол, с орлово перо в косата, бие барабан и танцува
в кръг. Съвсем е полудял и съм сигурна, че ти имаш нещо
общо с това.
Какво можех да отговоря? Как да й обясня онова, което
бях казал на Кен?
Е, просто й казах истината.
- Кен не приличаше на себе си последния път, когато
говорих с него.
Казах й, че се надявам той да се оправи, и тя затвори.
Седнах и се замислих докъде ще доведе всичко това. След
по-малко от седмица, няколко дни преди да замина, Кен
(Хуан) ми се обади.
- Друнвало, знам, че се готвиш да пътуваш за Юкатан,
а ти знаеш, че аз трябва да дойда с теб на това пътешествие.
г
Змията от светлина 67
Това не го бях очаквал. Не знаех какво да му отговоря.
Казах му, че трябва да проверя, което и сторих. Съобщиха
ми, че наистина е предвидено да дойде с мен на това
пътешествие в Мексико и Гватемала. Според Тот, и двама
та сме имали какво да научим един от друг.
ПЪТЕШЕСТВИЕТО ЗАПОЧВА
Кен реши да дойде с кола от Калифорния до Албукър-
ки, където да се срещнем и да се качим на самолета. По
шосето през Аризона, насред горещата суха пустиня, има
“магазини за камъни”, където стари миньори продават
камъни и кристали, които са намерили сред храсталаците
и изюколните реки и планини. Тези дюкянчета не приличат
по нищо на красивите, изтънчени магазини, откъдето пове
чето xopà си купуват кристали. Те са истински съборетини.
Но понякога в тях може да се открие по някой страхотен
кристал. Кен спрял край един от т*ези дюкяни и се загледал
в стъклената витрина, където били изложени по-добрите
образци, когато забелязал махало, направено от черен
оникс, забутано на задния рафт. То разпалило любопитст
вото му и той поискал да го види.
Старецът се поколебал.
- Наистина ли искате да видите това махало?
Кен се зачудил, че защо не?
- Да, ако обичате.
- През 20-те години направих това махало по поръчка
за един човек, но той така и не дойде, - казал старецът. -
Оттогава досега вие се първият, който пита за него.
Кен взел това за поличба и казал:
- Направили сте го тъкмо за мен. Отне ми малко повече
време да стигна дотук.
Купил го с дълбокото убеждение, че старецът наистина
го е направил точно за него.
Когато ми го показа, не можех да повярвам на очите
си.
68 Друнвало Мелхизедек
Махалата, с които си служат повечето xopà, са малки, леки
и удобни за носене. Това беше дълго 16-17 см и дебело поне
2 см в най-широката част, след това изтъняваше във вид на
конус с остър връх. В горния край имаше пробита дупка, през
която да се промуши конец. Всъщност, беше доста голямо и
трябваше да се закачи на дебела връв. И тъй като беше
направено от оникс, изглеждаше лъскавочерно, полирано до
блясък и доста тежичко. Освен това, онискът беше първият
кристал, който според Катрина трябваше да се сложи в храма
в Ушмал.
Кен беше много горд със своето махало. Не знаех какво
да кажа. Сърце не ми даваше да му обясня, че никой не си
служи с такива големи психични инструменти. Дали?
ОСЕМТЕ ХРАМА
Кацнахме в Мерида и почивахме само една нощ. Мис
лехме да излезем и да пообиколим из града, да се позабав
ляваме преди тръгване, но бяхме толкова ентусиазирани да
се захванем със задачата, че пристъпихме направо към дела.
Наехме малка червена Тойота с климатик; казаха ни, че ще
струва много повече, но - Боже мой - радвахме се, че ще
можем поне за малко да се скрием от горещината.
Обясних на Кен какво точно ще правим. Показах му
картата на Мексико и списъка с осемте храма, дори му
позволих да пипне осемте красиви кристала, които нямаше
да се върнат у дома с нас. Всеки от тях беше програмиран
от T ot специално за съответния храм. Казах на Кен, че
храмовете, които ще посетим, не са построени на случайни
места. Разположени са върху безкрайно разширяваща се
спирала. Точният й център се намира в Ушмал; твърди се,
че е по-малък от атом.
Освен това, всяка от тези изумителни пирамиди има
специфично географско местоположение, за да изразява и
канализира енергията на своя район. А енергията на всеки
от храмовете символизира чакрите в човешкото тяло.
Змията от светлина 69
1. Ушмал (в Мексико): коренната чакра на новия цикъл.
2. Лабна: сакралната чакра, единството на противопо
ложностите.
3. Каба: третата чакра, силата на волята.
4. Чичен Итца: сърдечната чакра, безусловната любов.
5. Тулум: гърлената чакра, звуковият поток и проявле
нието.
6. Кохунлич: третото око, хипофизата - свръхсетивните
способности.
7. Паленке: епифизата, подготовка за новия свят.
8. Тикал (в Гватемала): коренната чакра на новия цикъл.
Майте са знаели това много, много отдавна. Знаят и
много повече, както светът скоро ще научи. Женският ас
пект на Решетката на единното съзнание е свързан с мно
жество други спирали с женска енрргия. Тикал е мостът към
новата октава от храмове в южна посока. Освен това е
свързан с друга октава от храмове, разположени на север,
които накрая се съединяват и образуват гигантски кръг
откъм юг.
За да го разберете по-добре, просто си представете как
са подредени осемте основни чакри в човешкото тяло. След
това погледнете храмовите комплекси и ще видите, че
техните енергии са свързани помежду си точно по същия
начин. Всеки храм съдържа енергията на определена чакра.
Например, ако четвъртата чакра в човешкото тяло е сър
дечната, четвъртият храм ще отговаря на енергията на
сърцето.
Има и други езотерични аспекти, свързани с предназ
начението на храмовете и връзката им с Решетката на
единното съзнание около Земята. Тъкмо тези храмове и
други свещени места фактически създават импулса, който
я формира. Без тях ние няма да можем да се издигнем на
по-високите нива на съзнание.
70 Д рунвало Мелхизедек
И така, енергийните спирали на тези храмове обръщат
посоката си всеки път, когато завърши “октавата от осем
храма”. Те вървят на юг от Гватемала към Никарагуа, Коста
Рика, Панама, Колумбия и накрая Перу. В Перу на езерото
Титикака, между Острова на Слънцето и Острова на Луна
та, енергията завива на 90° и тръгва към Тихия океан, като
минава покрай Чили. Тази женска енергия продължава по
океанското дъно до остров Пасха, после стига до един
изумителен остров, наречен Мурея. Центърът на оста на
Решетката на единното съзнание се намира в средата на
този остров. Ако прокарате мислена линия през центъра на
Земята по протежение на оста, от другата страна ще изле
зете на повърхността в Египет, на около 2.5 км от Великата
пирамида. В древен Египет това място било ясно обозна
чено.
Мурея има огромно значение за човечеството. В цен
търа на този остров с формата на сърце е фокусирана
цялата енергия на Решетката на единното съзнание. Според
мен, Мурея е най-женското място на света.
От Тикал в Гватемала енергията тръгва и на север,
минава през повечето храмове на майте и на ацтеките,
продължава през Мексико и стига до границата със САЩ.
Малко след нея, в щата Ню Мексико (според апачите, които
потвърдиха, че това е вярно), тази женска енергия преми
нава през три физически пирамиди, построени много от
давна от индианците. Те играят ролята на мост, по който
тя да продължи на север, тъй като там няма никакви естес
твени енергийни полета.
През Таос пуебло и планината Таос тя стига до Блу
Лейк - най-свещеното езеро на таосите. Там прави завой
на 90°, както и на езерото Титикака, само че в обратна
посока. Блу Лейк, макар и доста по-малко от Титикака,
канализира женската енергия по съвсем същия начин и със
същата сила.
От Блу Лейк тя тръгва към планината Юта - онази
свещена планина, за която говорихме по-рано. Оттам про
Змията от светлина 71
УШМАЛ
Кен запали двигателя на Тойотата и потеглихме от
хотела. Проверихме дали разполагаме с всички необходими
карти за цялото пътуване. Постарахме се да помислим за
всичко, което би ни потрябвало, например бутилирана вода,
гориво и крем против изгаряне. Ясно беше, че ще прекараме
доста време в тази кола.
Всъщност, в началото мислехме, че цялото пътуване
ще отнеме около две седмици, дори по-малко, но в крайна
сметка то продължи повече от месец. Придвижването през
Змията от светлина 73
Гватемала и Мексико не е лесно, тъй като на доста места
пътищата са много лоши. Американецът поглежда картата
и си казва: “Е, ще стигна за един час”. Но всъщност отнема
четири часа. Още не бяхме започнали да се движим с
“мексиканска” скорост, но това неминуемо щеше да стане.
Планирахме да посетим първите три храма още на
първия ден, тъй като те са в началото на спиралата и се
намират сравнително близо един до друг. Същата вечер
трябваше да се върнем в Мерида и през следващите 12 дни
да приключим с останалите пет храма - нещо такова.
Ушмал се намира на 120 км от Мерида във вътреш
ността на страната. Седнах на задната седалка, Защото Кен
искаше да шофира. За пръв път бях в Юкатан и не очаквах,
че е'толкова равно. Не знам защо, бях останал с впечатле
нието, че там има планини и джунгли. В Мексико наистина
има планини и джунгли, но не и в Юкатан. Понякога е доста
трудно човек да си проправя път през буйната растителност
без мачете, но няма да попаднете в истинска джунгла,
докато не навлезете във вътрешността на страната.
Стигнахме в Ушмал лесно и без проблеми. Това беше
преди мексиканското правителство да нареди да се издиг
нат огради около храмовете, за да контролира туристите.
През онези дни почти никой не се интересуваше от тях и
нямаше нужда от заграждения. Можехме да влезем направо
в свещените комплекси, поне в повечето, без никой да ни
попречи, и да стоим толкова дълго, колкото пожелаем. Но
ние имахме мисия и усещахме, че трябва да приключим с
първите три храма още същия ден.
Щом стъпихме на територията на Ушмал и се добли
жихме до Храма на Магьосника, почувствах вибрация, ко
ято проникваше до кости. Тук наистина имаше енергия, при
това определено различна от всяка друга, която съм усещал
досега в Мексико. Нещо подобно бях преживял във Вели
ката пирамида в Египет. Тя просто прави нещо с вас -
трудно ми е да го обясня.
74 Друнвало Мелхизедек
Застанах в подножието и трябваше да извия глава на
зад, за да видя върха на пирамидата. Беше величествена.
Държах в ръце оникса, когато Кен каза:
- Друнвало, ела тук.
Беше се навел към пирамидата и я разглеждаше отблизо.
- Погледни! - и посочи хоросана между камъните.
Ониксът съвсем не беше определен случайно. Сиво-чер
ният хоросан беше направен от стрит на прах оникс и
покриваше цялата пирамида. Разбира се, почувствахме се
въодушевени. В онзи миг знаехме със сигурност, че правим
точно това, което трябва - каквото и да беше то. Разсмяхме
се. Но след като се отдалечихме, за да видим храмовия
комплекс от по-голяма перспектива, усмивките ни се сто
пиха. Знаехме, че пирамидата, край която трябваше да
оставим оникса, се нарича “голяма”, но едва в този момент
разбрахме колко колосална е тази свещена структура. Прос
тираше се на километри. Не знаех откъде да започнем.
Не след дълго срещнахме човек, който знаеше къде
точно се намира Голямата пирамида. Проследихме разсто
янието до нея по права линия на картата. Трябваше да
походим малко - и ето я нея - огромната, впечатляваща
пирамида. От Тот знаех само, че кристалът трябва да се
постави на определено място, точно пред северната фасада.
Бяхме си донесли компас, за да определим накъде е север.
Пред северната фасада имаше напълно равна тревна
площ. Тя беше правоъгълна, около 30 м дълга и 12 м широка
- поне така предполагам, и без никакви отличителни белези.
Кен измъкна прословутото си махало, на което беше завър
зал 90-сантиметрова връв.
Онемях. Но скрих усмивката си, седнах на стъпалата и
се нагласих да гледам. Кен беше пълен с ентусиазъм -
обаче никога дотогава не си беше служил с махало.
Само веднъж в Таос ме беше чул да говоря за махалото
и как можеш да намериш всичко с негова помощ. Не знае
ше, че тежестта обикновено е дълга от 2,5 до 5 см, а
верижката или конецът - около 17-18 см. И че малките
Змията от светлина 75
кръгове, които описва махалото, дават отговори на въпро
сите или помагат да се намери определено място.
Но всичко това нямаше значение. Кен беше в сърцето
си и работеше за Бог. 18-сантиметровото му махало на
близо метър дългото въже започна да описва широки кръ
гове и почти се удряше в краката му, докато той вървеше.
Приличаше на човек, който знае точно какво прави, затова
го оставих на мира. Кой съм аз, та да му казвам, че греши?
Около 20 минути Кен се разхождаше напред-иазад из
ливадата. Прекоси я няколко пъти. След това спря движе
нието на махалото, точно преди да мине покрай мен, и
попита:
- Друнвало, как да разбера, че съм открил подходящо
то място, на което да поставим кристала?
Отвърнах му с изопнато лице:
- Следвай сърцето си, Кен, и ще разбереш по някакъв
начин.
Наистина вярвах в него, но в"сичко това беше истинско
предизвикателство за моите тесни духовни представи.
На Кен сякаш всичко му стана ясно и той отново се зае
е махалото с още повече енергия и дори с по-големи кръ
гове. Минаха още 20 минути - и изведнъж нещо се случи.
Когато Кен премина през едно определено място, ма
халото мигновено започна да извършва спираловидни дви
жение само в тази точка и да го дърпа към земята. Той се
изпъна нагоре. Дори се изправи на пръсти, вдигна ръце и
задърпа връвта, колкото можеше, обаче тя се скъса и оник-
сът със сила се заби на 7-8 см в земята.
Кен обърна глава към мен, погледна ме и каза:
- Не съм виновен.
После попита:
- Какво да правя сега?
- Кен, ти току-що намери мястото, сигурен съм в това.
Издърпах махалото. В земята остана дупка с идеална
конусовидна форма. Нямаше съмнение - точно тук трябва
ше да заровим кристала.
76 Друнвало Мелхизедек
За момент отстъпих назад, огледах мястото по отноше
ние на целия комплекс и ми стана съвсем ясно. То се падаше
точно в центъра на пирамидата - ако начертаете въобра
жаема линия покрай външната стена на постройката непос
редствено от левия ъгъл на пирамидата, тя идеално ще
пресече тази точка. При необходимост в бъдеще щяхме да
я намерим много лесно по този начин.
Проведохме първата си мини-церемония, заровихме
оникса в малката дупка и я покрихме отгоре. Мястото
просто изчезна, сякаш никога не го е имало.
Интересно е да се отбележи, че десет години по-късно
шаманът и духовен водач на майте Хунбац Мен ме помоли
да направим една церемония в Ушмал заедно с неговото
племе. Върнах се на онова място, за да се опитам да го
почувствам, и за мое учудване, точно там, където бяхме
заровили кристала, беше пораснало дръвче - единственото
на цялата поляна. Мисля си, че Майката Земя не е искала
никой да мести или да докосва кристала. И го е направила
по най-естествения начин!
КАБА
Бързахме да приключим с другите два храма. Следва
ше Лабна, но докато пътувахме нататък, Тот се появи пред
мен и ми каза, че иска да променим реда и да отидем в Каба.
Вече наближавахме Каба - центъра на волята, когато
небето се смрачи и заръмя дъжд. Теренът около храма беше
ограден с вериги и изглеждаше странно, почти като затвор.
Не ми се влизаше, макар да знаех, че трябва. Но ако зави
сеше от мен, бих го подминал.
На входа ни посрещнаха двама възрастни мъже - бих
казал, двама намусени старци. Те се опитаха да ни кажат да
се махаме и да дойдем друг път, но, както знаете, ние
наистина трябваше да приключим с тази работа и да оби
колим храмовете в определен ред, както ни беше заръчано.
Змията от светлина 77
ЛАБНА
Избягахме много бързо от Каба, сякаш току-що бяхме
ограбили бензиностанция, и се насочихме към Лабна, само
на няколко минути път оттам. Когато пристигнахме, небето
се проясни и потънахме в мъгла от прекрасна розова свет
лина. Лабна беше сексуалният център на Юкатан и излъч
ваше лека, приятна енергия.
На поляната пред храма ни посрещна двойка красиви
млади хора, които очевидно обичаха живота. Те много мило
ни поканиха да “влезем в техния дом”. Позволиха ни да
обикаляме навсякъде и да останем толкова дълго, колкото
желаем. Тук трябваше да поставим карнеол - червеникав
камък, същия на цвят като почвата и пътеките в комплекса.
Спомням си, че го оставих на земята на съответното място
и той сякаш изчезна. Цветовете им съвпадаха напълно. Пак
се сетих за Катрина.
И тук открихме мястото за 15-20 минути и заровихме
камъка в неговия дом.
- Брей, толкова лесно стана! - си рекохме един на друг.
- Може би ще успеем да приключим за седем или осем дни.
Само ако знаехме какво ни чака!
Върнахме се в Мерида точно на време да хапнем на
бързо и да се тръшнем в леглата. Само след няколко минути
вече спяхме. През този ден бяхме изразходили повече енер
гия, отколкото предполагахме, и докато се усетим, отлетях
ме в страната на сънищата.
78 Друнвало Мелхизедек
ЧИЧЕН ИТЦА
На другия ден бяхме отново на път. Кен шофираше
нашата малка червена “къща” и ние се отдалечавахме все
по-далеч от дома. Очаквахме да приключим е Чичен Итца и
да продължим до Тулум на Карибско море, където да пре
караме третата си нощ. Но през този ден всичките ни планове
се объркаха. Непрекъснато нещо ни забавяше и пътуването
ни стана много по-сложно, отколкото предполагахме.
Часовете се нижеха, прекрасното синьо небе и зелената
джунгла ни действаха хипнотизиращо. Ароматът й ме ка
раше да се чувствам толкова жив. Дори изпаднах в полуд-
рямка и започнах да си спомням за детството си в Кали
форния. От дните, когато бях малък, най-ясно си спомням
миризмите на селската местност, където живеех. И арома
тът на всички тези тропически цветя отключиха спомените
у мен. Със сигурност те бяха от периода, преди да се заселя
в това тяло (през април 1972 г.), но дремеха някъде в
паметта на клетките и ги усещах като мои собствени. Из
веднъж нещо ме върна рязко в действителността - Тот се
опитваше да се свърже с мен. Той се появи пред вътрешния
ми взор и започна да ме информира, че е променил реше
нието си за кристала в Чичен Итца. Общувахме телепатич
но, а при този вид комуникация човек разбира много повече
неща, отколкото биха му дали изречените думи.
Накратко, той ми обясняваше, че поставянето на крис
тала в Чичен Итца има такова решаващо значение за правил
ното функциониране на всичко останало, че не иска никой
друг да знае неговото местоположение. Затова преди ни бил
изпратил във фалшива посока, в случай, че някой случайно
прочете моя списък. Тот ме погледна втренчено и каза:
- Друнвало, моля те да си отвориш очите и ще ти
покажа къде искам да сложиш кристала.
Направих, каквото ми каза, и пред мен незабавно из
скочи ярко петно от светлина, почти като онова, в което
Змията от светлина 79
навремето се появяваше Бупи Наопендара. Блестящата
сфера се разтегли в овал и пред очите ми се отвори прозо
рец към друго място на Земята. Накрая заприлича на много
ярък, проблясващ обръч от златна светлина, висок 60 и
широк 90 см. Извън очертанията му беше реалността, в
която се намирахме. Вътре в него имаше нещо друго.
Видях малко езеро, пълно с непрозрачна изумрудено-
зелена вода. Около него се извисяваше 12-метрова стена от
сивкав камък. Отгоре се спускаха зеленина и цветя, а нао
коло беше джунгла. Не можех да откъсна поглед от това
толкова романтично място, но Тот ме прекъсна:
- Виждаш ли какво има в златния пръстен?
Описах езерото и високата стена. Тот изглеждаше до
волен. Каза ми:
- Вместо да заровите кристала откъм северната фасада
на пирамидата Ел Кастильо, както ви бях помолил преди,
хвърлете го във водата, когато я намерите. Разбра ли?
Попитах го къде е тя, но той отвърна:
- Ще бъдете отведени дотам. Няма нужда да правиш
нищо.
И изчезна.
Излязох от медитацията, обърнах се към Кен, който
шофираше, и му казах какво се случи току-що. Той изобщо
не се поколеба. Просто ме погледна и каза:
- Добре, няма проблеми.
Помислих си, че след като махалото се зарови само на
поляната пред Ушмал, добрият стар Кен беше готов да
повярва във всичко.
Стигнахме до табела с надпис “Паркинг за Чичен Ит-
ца”. Кен свърна встрани и започна да търси място за
паркиране. После се обърна към мен:
- Друнвало, досега три пъти се губехме на територията
на храмовете. Чел съм, че това място е много голямо, и
мисля, че трябва да си намерим водач. Става ли?
Отговорих му:
- Защо не?
80 Друнвало Мелхизедек
Паркирахме и загасихме двигателя. Докато си събирах
ме багажа, един възрастен индианец, около осемдесетте
или повече, почука на прозореца на Кен. Той се сепна и
буквално се прилепи до мен, преценявайки с поглед старе
ца, който го молеше да си отвори прозореца.
Кен го свали съвсем малко и попита индианеца какво
иска. С любезна усмивка той предложи:
- Трябва ли ви водач?
Като се замислиш, това не беше просто някакъв си ста
рец. Беше изпратен от Вселената и знаеше точно какво прави.
Кен много се развълнува и ме погледна така, сякаш
току-що беше извършил чудо. И кой знае, може би наистина
беше така. Излязохме от колата, за да се запознаем с човека.
Този възрастен мая излъчваше същата енергия, каквато
съм усещал често у някои мои учители. Веднага разбрах, че
е тук по много по-важна причина, освен да ни показва
храмовия комплекс. Поклоних му се и му оказах почит,
каквато заслужаваше.
Той беше много любезен и наистина ни “показа” всич
ко. Цели четири часа ни води от храм на храм и ни разказа
тайната история на всеки от тях. Най-накрая ни заведе до
пирамидата Ел Кастильо1, основното съоръжение в храмо
вия комплекс, където Тот първоначално ни беше казал да
заровим кристала. Каза ни, че тя е вход към човешкото
сърце и ключ към философията на майте. ,
После добави нещо, което ме изненада. Обърна се към
нас и ни погледна сериозно в очите.
- Тази пирамида, - и посочи Ел Кастильо, - и целият
този огромен комплекс е тук само по една причина. И тя
няма нищо общо с постройките, които ние, майте, сме
съградили. В тази джунгла има нещо много по-могъщо и
важно. Ако дойдете с мен, ще ви покажа.
Обърнахме се и се отдалечихме от храмовия комплекс.
И само за минути потънахме дълбоко в мексиканските
1) Известен още като “Храма на бог Кукулкан”. (Бел. прев.)
Змията от светлина 81
джунгли. Вървяхме през гъстата растителност около 400
метра, после внезапно излязохме на открито - и аз веднага
познах мястото.
Пред нас беше картината, която ми показа Тот по пътя
към Чичен Итца. Съвсем наяве видях изумрудено-зеленото
езеро и бялата каменна стена зад него. Изглеждаше точно
така, както ми го показа Тот. Съвсем същото. Двамата с
Кен си глътнахме езиците.
Старецът заговори. Той сякаш се развълнува и гласът
му се изпълни със сила. Ето какво каза:
- Това езеро на испански се нарича сеноте, а за майте
е свещено място, което се отваря директно към сърцето на
Майката. И в древни времена, и днес, майте го смятат за
свещено и тъкмо заради него са построили Чичен Итца
точно тук. Няма друга причина, освен в знак на почит към
това езеро.
През 1950 г. тук дойдоха от списание “Нешънъл Джи-
ографик”, претърсиха дъното и намериха костите на поне
300 май, които са пожертвали себе си във водите му. Това
е ставало чрез специална церемония и човекът, избран за
жертвоприношението, бил удостояван с великата чест да се
върне при нашата Майка по този достоен начин.
После добави:
- Но докато претърсваха дъното, от Нешънъл Джио-
график откриха сред костите и стотици хиляди кристали,
които съхраняват молитвите на нашите древни предци,
обаче те ги извадиха. Сякаш не им стигна това оскърбление
към паметта им - след няколко години се върнаха и пак се
ровиха, докато не извадиха и последния кристал от сеноте.
Чак тогава си тръгнаха.
Огромна беше скръбта на моя народ, но ние знаем защо
сте тук. С голямо уважение и почит ви оставям при нашето
свещено сеноте. Нека Великото Слънце да благослови всич
ко, което правите!
При тези думи той се обърна и изчезна в гъстата
джунгла.
82 Друнвало. Мелхизедек
Кен ме погледна. Знаехме какво трябва да направим.
Извадих кристала и разгънах плата, за да го огрее светли
ната. Беше ни известно, че Тот е програмирал в него слова,
предназначени да излекуват Решетката на единството, но и
двамата усещахме, че трябва да направим още нещо.
Не знам какво каза Кен на кристала, но що се отнася
до мен, аз бях надникнал в душата на стареца и в сърцето
си бях свързан с него. Можех да усетя и да разбера прекрас
ния дух на майте в него и всичко, което исках, бе да им
помогна. Затова вложих в кристала молитвата си: “Нека
всички живи май да се пробудят и да си спомнят древното
си минало, свещените си познания и мъдрост, и нека да
имат възможност да им вдъхнат нов живот.” Всъщност,
отначало нямах намерение да казвам точно такава молитва
- тя се изля от сърцето ми.
Докато думите още отекваха в мен, Кен хвърли крис
тала право в средата на езерото. Той потъна на дъното и
започна да зарежда водите с нашите молитви. Тогава някак
разбрах, че моята връзка с майте едва сега започва. Запла
ках от радост, Защото знаех, че този кристал ще даде нов
живот на майте. Сълзите се стичаха по лицето ми, а аз
усещах как се връща силата на тази земя. Почувствах се
смирен и същевременно развълнуван от онова, което пред
стоеше да се случи.
}
Кхаи Кха
С това церемонията приключи и ние тръгнахме обрат
но през джунглата, за да се върнем в хотела. Но когато
излязохме на открито, първото нещо, което видяхме, беше
пирамидата Ел Кастильо и нещо в нея ни накара да се качим
още веднъж до върха й.
Е, сега вече бяхме обикновени туристи, но какво от
това? Беше забавно. Най-горе има четири входа към вът
решността. Трите са свързани помежду си с вътрешен
коридор във формата на буквата U. В “отвора” на U-то има
Змията от светлина 83
МАЛКО ХРОНОЛОГИЯ
С Кен решихме да останем още един ден в Чичен Итца,
Защото ни казаха, че на следващата вечер по залез ще
наблюдаваме загадъчен феномен, свързан с майте. Утреш
ният ден беше 21 март 1985 г., пролетното равноденствие.
Защо е толкова важна тази дата? В подножието на
северната фасада на Ел Кастильо има огромен камък, из
ваян във формата на змийска глава. Тя гледа на север. Но
ако точно на този ден по залез седнете с лице към западната
фасада на пирамидата, става нещо, което трябва да видите
с очите си, за да повярвате. На 21 март по стълбите па
Змията от светлина 87
пира!мидата се образува сянка, която точно по време на
залеза за кратко стига до змийската глава и създава илюзи
ята за цяла змия, която пълзи надолу до основите на пира
мидата. Това е нещо изключително! Тази змия казва на
майте кога настъпва пролетното равноденствие, кога да
засаждат посевите и други духовни неща.
Но читателите на тази книга трябва да разберат и нещо
още по-важно. Навсякъде по света се раждат духовни хора,
но в Мексико това бързо пробуждане е повече от очевидно.
Помислете върху следното:
Когато с Кен бяхме там през 1985 г., властите бяха
наредили метални скамейки за туристите, дошли да гледат
този феномен. Имаше около 100 места, но дори и те не бяха
запълнени докрай.
След 10 години, през 1995 г., жрецът на майте Хунбац
Мен ме помоли да участвам заедно с него в церемония в
Чичен Итца, която трябваше да се състои на същата дата,
21 март. Очевидно, броят на духовно осъзнатите хора бе
ше нараснал неимоверно, Защото там присъстваха 42 000
души.
През 2005 г. пак ме помолиха да взема участие в цере
мония заедно с майте в Чичен Итца (и в други храмове).
Тогава посетителите бяха над 80 000 души. (Виж Глава 13.)
Истинско море от хора. Гледката на толкова много пробуж
дащи се хора накара сърцето ми да запее и с ума си разбрах,
че човечеството най-накрая започва бавно да се отваря,
като лотос под утринно Слънце.
Животът може да продължава да ви изглежда нормал
но трудово ежедневие, но вече не е така. Ние еволюираме в
геометрична прогресия - дори на фона на обикновения
делник, който като че ли се разгръща хаотично, и все пак
със свръхестествена точност. Космическата ДНК се проме
ня и животът откликва.
I
Глава 7
Б А Л А Н С И Р А Н Е НА Ж Е Н С К А Т А
Р Е ШЕ Т К А О К О Л О З Е МЯ Т А
ЮК А Т А Н И О С Е М Т Е Х Р А М А
ЧА СТ В Т О Р А
КОХУНЛИЧ
Доста се умълчахме, докато пътувахме по крайбрежи
ето към следващия храм. След Тулум вече ни беше ясно, че
сме се захванали с нещо много по-голямо, отколкото си
мислехме в Ню Мексико. Трябваше ли с всеки следващ
храм да променяме психичните си способности? А имахме
ли ги изобщо? Всеки ли ги има? Как подобен опит ще се
отрази върху нас като човешки същества? Имаше ли и
друга причина да бъдем тук, освен онова, което ни беше
казал T o t ? Не спирах да си задавам въпроси.
Океанът остана от лявата ни страна, щом поехме от
източния мексикански бряг към малък град, наречен Чету-
вал, близо до Белиз. Отначало не бяхме сигурни дали хра
мът Кохунлич се намира в Мексико или в Белиз. Съвсем
наскоро го бяха открили и отбелязали на картата и май се
падаше точно на границата.
Но когато стигнахме в Четувал, хората ни казаха, че
Кохунлич е в Мексико. Отдъхнахме си облекчено, тъй като
Змията от светлина 91
неотдавна бяхме разбрали, че мексиканските власти няма
да ни разрешат да пътуваме с нашата кола под наем в Белиз.
- Луди ли сте? - ни попитаха. - Ако я вкарате в Белиз,
тя ще бъде разглобена и разпродадена на части още на
първия ден.
Затова забавихме още малко темпото и си починахме
през нощта в една усамотена хасиенда. За пръв път решихме
да пийнем по текила, за да отпуснем уморените си тела.
Човече, наистина подейства! Аз пия съвсем малко алкохол.
На другата сутрин станахме доста късно, но със щастливи
усмивки на лицата. Бяхме готови на всичко. Поне така си
мислехме. Нахвърляхме багажа в “червената каруца” и по
теглихме възторжени, сякаш тръгвахме по “жълтите паве
та”1'. Бяхме сигурни, че днес ще ни се случи нещо вълшебно.
Преживяването в Тулум беше толкова невероятно - сигурно
и в Кохунлич ще бъде същото. Вибрацията му в енергийния
спектър беше още по-висока.
Купихме карта на местността, на която бяха показани
много по-подробно второстепенните пътища и градчета.
Кохунлич беше ясно отбелязан и маршрутът до там изглеж
даше съвсем лесен. Очакваше ни един хубав ден.
Но когато стигнахме до мястото, където на картата
трябваше да се намира Кохунлич, се оказа, че го няма. Там
изобщо нямаше нищо. Местните хора ни гледаха, сякаш
бяхме луди. Върнахме се в Четувал, съвсем объркани. Не
знаехме какво да правим.
Решихме да попитаме дали някой в града знае къде
Третото око
Потънахме дълбоко в джунглата, където небето изоб
що не се виждаше. Навсякъде цъфтяха тропически цветя и
имаше езерца с лотоси, плуващи по повърхността на вода
та. Беше невероятно красиво - и толкова сюрреалистично.
Всичко изглеждаше нереално. Сякаш бях попаднал в холи
вудски филм.
Срещнахме един човек - археолог, който се готвеше да
си тръгва към къщи същия ден - и той ни каза, че неговата
група открила Кохунлич само преди година и половина.
Засега работели на само на първата пирамида, но целият
комплекс се простирал на километри наоколо във всички
посоки.
- Идете и разгледайте, - каза той, - само ви моля да не
пипате скелето около пирамидата.
И ни остави сами.
Влязохме в единствената разчистена пирамида и за
пръв път видяхме видимо доказателство, че всеки от тези
Змията от светлина 95
храмове.е свързан с определена чакра. Целите стени на тази
четириъгълна пирамида бяха покрити с релефи на човешки
лица. Всяко беше високо около 3 м и изпъкваше около20 см
навън от плоскостта на стената. И върху всяко човешко
лице в областта между веждите имаше кръгла издутина,
отбелязваща третото око. Никъде другаде в Мексико не бях
виждал подобно нещо.
Кохунлич е свързан с шеста чакра, разположена точно
на третото око. Тук, на челата на тези царствени лица,
ПАЛЕНКЕ
Пътувахме цял следобед, за да стигнем до Паленке по
залез, но не успяхме. Беше по-далеч, отколкото очаквахме.
Вече беше затворено и щяха да отворят чак в 8 часа на
другата сутрин, затова обърнахме колата и потърсихме
най-близкия хотел.
Кен влезе вътре и плати за стаята, а аз разтоварих
багажа. Наехме си малка непретенциозна стая с две добре
поддържани легла, които почти я запълваха. Вратата не се
отваряше и до половината, Защото се удряше в моето легло
- сигурно в Мексико това се смяташе за обзавеждане от
висока класа. (Не ме разбирайте криво - аз обичам Мексико
и мексиканците. Затова, ако разбирате какво искам да кажа,
ще знаете какво съм казал).
Скочихме от леглата още по изгрев и влязохме в хра
мовия комплекс веднага, щом го отвориха. Бяхме първите
и единствени хора в този час и всичко беше на наше разпо
ложение. Не след дълго стотици хора щяха да запъплят
наоколо като мравки. Затова не губихме време и започнахме
да търсим свещеното място.
Знаехме, че този храм е свързан със седма чакра или
епифизата. Бяхме в същото положение, като в Тулум и
Кохунлич. Ясно беше, че трябва да променим нещо у себе
си и да станем достатъчно чувствителни, за да го открием.
Когато човек стигне до нивото на съзнание, свързано
с коронната чакра в човешкото тяло, той се приготвя да
напусне тялото си и да се издигне до следващото ниво на
осъзнаване отвъд човешките измерения. В предходните 200
000 години на развитие на съзнанието само трима Извисени
учители са успели да достигнат до това ниво. Разбира се,
сега нещата се промениха. През последните 10 години
всичките 8 000 Извисени учители успяха да преминат отвъд
него, с което изведоха съзнанието на човечеството пред
прага на нови и наистина невъобразими възможности. С
102 Друнвала Мелхизедек
времето всички ще разберат за какво говоря, Защото никой
не може да избяга от промените, които ни очакват.
Епифизата, разположена много близо до коронната
чакра в средата на главата, е ключът към третото око. А то
има огромни възможности, много по-големи, отколкото
повечето духовни школи разкриват пред външния свят.
Това е връзката между полето Мер-Ка-Ба и Свещеното
пространство в сърцето, а когато те се свържат, човек става
нещо повече от човешко същество. Той се издига до Божес
твеното. (В следващата книга, която пиша, ще обясня това
подробно.)
Исус не би могъл да върви по водата, ако третото му
око не беше отворено и осемте лъча светлина от епифизата
не се излъчваха навън от главата му. Това е елементарен
космически факт.
Както и преди, след няколко часа търсене с Кен просто
се предадохме и седнахме на стъпалата на малък, но много
елегантен храм в началото на джунглата. Опитахме с маха
ло, с интуиция и всичко останало, което се сетихме. Нищо
не ни свърши работа. Мисля, че просто твърде много се
изморихме; душите ни се изпълниха с отчаяние.
И двамата просто се взряхме в джунглата и вътре в себе
си и помолихме за помощ. Неочаквано покрай нас притича
млад индианец само с набедрена превръзка и изчезна сред
гъсталака. Сякаш се бяхме върнали няколкостотин години
във времето. Беше съвсем реален и съвсем истински мая.
През нас преминаха тръпки. Обърнахме се един към
друг и се спогледахме. Разбрахме точно какво да направим,
без да можем да го обясним. Не казахме нито дума, просто
скочихме и хукнахме след него през джунглата.
Ясната следа се отдалечаваше от Паленке и само след
минути се промъквахме сред най-гъстата джунгла, която
съм виждал в Мексико. Паленке не се намира на полуостров
Юкатан, а в района Чиапас към вътрешността на страната,
където възвишенията приличат по-скоро на планини. По
тази причина комплексът е много красив; всички храмове
Змията от светлина 103
са построени по склоновете на различни нива, което му
придава мистериозна атмосфера.
Нашият млад приятел не се виждаше никъде. Или беше
много по-бърз от нас, или беше поел по друга пътека, но това
нямаше значение. Знаехме, че този е пътят, който ще ни заведе
до свещеното място, но нямахме представа защо или как.
Може би бяхме навлезли поне 10-12 км навътре в
джунглата. Тя изглеждаше съвсем истинска, толкова далече
от цивилизацията. По дърветата пълзяха змии, редки пъс
троцветни птици прелитаха край нас, за да видят кой е
толкова луд да влезе в техния вълшебен свят. Всичко беше
влажно и тинесто и ние непрекъснато се подхлъзвахме и
падахме, докато накрая заприличахме на дрипави разбой-
ницй, бягащи от закона. Но нищо не можеше да ни спре.
Теренът внезапно се промени и започнахме да се изкач
ваме по някакво възвишение. Като че ли нямаше край.
Наближавайки върха, почти се катерехме, като се хващахме
с ръце и се придърпвахме нагоре. Накрая, когато стигнахме
до върха на планината, от другата й страна пред нас се
разкри съвсем различен свят. Целият южен склон на пла
нината беше засаден с царевица. Беше толкова странно след
дивата, влажна, хладна джунгла, която сякаш нямаше край,
да попаднем на засята царевична нива, суха и гореща. Това
направо ме разтърси.
Стояхме там и не можехме да повярваме. Но когато
очите ни се адаптираха след полумрака на гъсталаците,
видяхме, че долу в долината, на около 800 метра пред нас
има истинско село на майте. Отначало замръзнахме непод
вижни, после седнахме да ги наблюдаваме. Сърцето ми
преливаше от щастие, че все още има май, които живеят
както преди столетия. Заплаках. Не можех да спра сълзите
си. Те все още са живи. Досега бях убеден, че майте вече не
живеят според старите традиции, а са асимилирани от
цивилизацията.
Там имаше поне 50 кръгли сламени колиби, а наоколо
припкаха кучета и други животни. Насред селището имаше
104 Д рунвало Мелхизедек
дупка за огнище, в която гореше огън. Няколко души оби
каляха напред-назад от колиба на колиба. Сякаш се бяхме
върнали много назад във времето, преди пристигането на
съвременния човек.
Обзе ме чувство на покой и дишането ми се забави
толкова, че тялото ми почти престана да функционира.
Някой общуваше с мен. След това видях образ на храм и
терена край него. Не ми беше познат. Образът се приближи
и се съсредоточи върху малка площ, по-малка от метър на
метър, близо до една от стените на храма. Мястото, опре
делено за кристала, вибрираше от енергия.
Сега знаех къде трябва да го заровим.
Поседяхме там около половин час, после аз внезапно
се изправих и казах на Кен:
- Да вървим. Мисля, че знам какво да правя.
Кен не каза нито дума. Явно, и на него всичко това му
беше направило силно впечатление.
Когато се върнахме в Паленке, тялото ми се насочи
право към храмовия комплекс зад Храма на Записите.
Обиколихме зад пирамидата и астрономическата обсерва
тория и се насочихме към малък храм на около 300 метра
встрани. Когато приближихме, тялото ми ме потегли към
една определена стена. Пристъпих и се вгледах в земята;
само след няколко минути открих точното място. Разпознах
всеки камък в този участък от един квадратен метър пред
стената. Бил съм тук и преди. Точно по залез заровихме
кристала с молитва - мечтите на майте и останалите хора,
свързани с тази земя, да се синхронизират и да създадат
нова действителност, ново начало.
Приключихме и със седмата нота от октавата. Осмата
всъщност принадлежи на друго измерение и на друга октава
- началото на нов цикъл. Иначе казано, с връщането на
енергията в храмовете на Паленке първата спирала завър
ши. Следващата не беше в Мексико, а в Гватемала, и
символизираше новия цикъл на съзнание.
Змията от светлина 105
Осмата чакра е енергийна сфера, фактически малко
поле Мер-Ка-Ба, плуваща в пространството на една педя
над главата. Това е първата нота от следващата октава на
по-висшето съзнание.
ГВАТЕМАЛА
Чувствах,че сме си свършили работата. Като че ли вече
нямаше нужда да ходим в Гватемала, но аз знаех, че трябва
да довършим започнатото. Крайната точка на нашето пъ
тешествие беше Тикал. На това място живеят най-възраст
ните и мъдри май. Свещеното място от Светлина, на което
трябваше да сложим последния кристал, се намираше в
Храма на Ягуара.
В Гватемала се случи нещо, за което майте не ми
разрешават да говоря. Съжалявам. Тук нашият разказ тряб
ва да свърши. Може би в бъдеще, когато настъпи подходя
щият момент, ще ви разкажа всичко, но от уважение към
майте ще се подчиня на тяхното желание и засега ще запазя
тази информация в тайна.
Ин Лак’еш. Така си казват майте на сбогуване. Озна
чава: “Ти си моят друго Аз.”
Глава 8
“ ПАК И М А М Е Н У Ж Д А ОТ Т Е Б ”
ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА
СЕ НАСТАНЯВА В НОВИЯ СИ ДОМ
И НИЕ ОТКЛИКВАМЕ
Беше понеделник сутрин през 2003 г.; лъчите на изгря
ващото Слънце почти незабележимо проникваха през про
зореца на спалнята и осветяваха пейзажа на вътрешните ми
образи. Понякога стигаха до физическите ми очи и аз реа
гирах, но сега бях дълбоко погълнат от медитацията си и
едва забелязвах как постепенно осветяват стаята, сякаш
някой въртеше ключа на лампата с променлива яркост.
Вече почти час ангелите ми даваха указания и бях забравил,
че съм още на Земята в човешко тяло. Те ми казваха, че съм
призован да служа на Майката Земя и че трябва да пътувам
по света и да провеждам церемонии с и за коренните
племена във връзка с новите енергии. Обясняваха ми, че има
още какво да се направи, за да се помогне за предаването
на властта от мъжкото към женското начало.
Те знаеха, че не разбирам напълно мащабите на онова,
за което ми говореха, но също така бяха сигурни, че им се
доверявам. Винаги съм го правел. Двата ангела се появиха
пред мен още през 1971 г. и винаги идваха по някаква
причина. И винаги ми я обясняваха подробно.
Но този път нещата бяха различни. Всичко, което ми
говореха, сякаш беше забулено в мъгла. Разказваха ми за
някакви туземни народи и колко са важни за оцеляването
на човечеството. Тези хора пазели спомени, познания и
148 Друнвало Мелхизедек
мъдрост, а без техния опит и осведоменост съвременното
човечество никога нямало да извърши прехода през Вели
ката пустота, който наближавал с пълна сила.
Попитах ги за кои племена става въпрос и те отговори
ха, че анасазите, майте, инките и зулусите били най-важни
в момента, но с времето щели да се появят и други.
- Е, с какво да започна моята работа? - попитах аз.
Те ме погледнаха, сякаш им се подигравах, и просто
казаха:
- Бъди в сърцето си, Друнвало, и ще разбереш какво да
правиш. По време на пътуванията, които ти предстоят,
Майката Земя ще ти бъде водач. Слушай я. Тя ще насочва
всяка твоя стъпка.
Изгряващото Слънце светна в очите ми и рязко ме
извади от медитацията. С вътрешното си зрение го видях
като експлозия от червена и златна пулсираща светлина.
Преди да се усетя, вече бях обратно в тялото си и разбрах,
че е утро. Седнах и се зачудих какво се опитваха да ми кажат
ангелите, но след това реших, че трябва да се заемам с
ежедневните си задачи. Със сигурност с времето нещата
щяха да ми се изяснят.
Асистентката ми Даян Купър, която ми помага от
години в деловите въпроси, ми позвъни късно на следващия
ден. Предложи да предприемем пътуване до Четирите Ъгъ
ла1 - това е район в САЩ, където се срещат четирите щата
Аризона, Юта, Колорадо и Ню Мексико - и да заведем там
група хора от целия свят. Попита ме дали би ме заинтере
сувало такова пътуване.
АНАСАЗИТЕ
Анасазите населявали предимно района на Четирите
Ъгъла от времето на Исус до към 1300 г. сл.н.е., когато
атлантическите течения започнали да се забавят (истори
чески погледнато, това е Малкият ледников период, про
дължил от 1300 до 1850 г.). Те строели сгради, а свещените
им места били локализирани и изградени въз основа на
огромните им научни познания и приложението на свеще
ната геометрия. Наскоро бяха открити следи от културата
им, а тяхната изумителна история е заснета на документа
лен филм под заглавие “Загадката на Каньона Чако”, а
текста чете Робърт Редфорд. Там са описани научните
постижения на анасазите, близки до тези на древните егип
тяни.
Анасазите не били варвари; напротив, били са цивили
зовани xopà, които разбирали действителността по начин,
който би ни изглеждал като научна фантастика. За тях
другите светове, другите измерения, били съвсем реални и
те знаели как да се придвижват в тях (поне в известни
граници).
За да ви стане по-ясно, Третият свят е обертон на
третото измерение на Земята, в което анасазите са като
хванати в капан. Те се опитали да отидат в четвърто изме
рение, но не били готови и не успели да се справят. Затова
си намерили обертон, който не е от този свят, и решили, че
там ще бъдат в безопасност.
Може би сега му е времето да обясня, поне накратко,
как са свързани различните измерения и обертонове. (В
първите ми две книги “Древната тайна на Цветето на Жи
вота”, том I и И, ще намерите подробни обяснения, ако
искате да ви стане по-ясно.) Описанието на измеренията
отговаря на древните, а не на съвременните възгледи, спо
ред които първите три измерения са пространствените оси
x-y-z, а за четвърто,измерение се смята времето. После
156 Дру н вало Мелхизедек
днешната наука изчислява следващите измерения матема
тически. Не искам да кажа, че учените грешат; просто
базисните концепции са различни.
Онова, което ще ви обясня, изхожда от съвсем друга
гледна точка. Според тази идея Вселената се разглежда като
чист звук или вибрация. Съотношението между измеренията
също е изцяло вибрационно и съвпада напълно със законите
на музиката и хармонията. Измеренията са отделени едно от
друго точно в същите пропорции, като нотите в хроматич
ната гама. Но за разлика от музиката, където те се измерват
в цикли в секунда, измеренията се различават по дължината
на вълната, но пропорциите са едни и същи. Има 12 мажорни
и 12 минорни обертонови измерения, т.е. общо 144 измере
ния във всяка октава. Вероятно съществуват безкраен брой
октави, които се повтарят една след друга, но когато се
изкачвате нагоре по измеренията, се променя и начинът, по
който ги възприемате. Измеренията проникват едни в други,
така че, докато пребивавате в пространството, в което сте
сега, всички те преминават през тялото ви.
Вселената, която виждаме - със звездите и планетите
- се определя като трето (мажорно) измерение вътре в 12-те
мажорни измерения. Така че Земята е в трето измерение,
но вътре и около нея и вътре и около цялата Вселена има
12 обертона на третото измерение. Въпреки че не можете
да ги видите, шаманите, лечителите и Извисените учители
познават и изследват тези светове от хилядолетия. Ако
човек навлезе в някой обертон на земното трето измерение
или на което и да е друго, ще изчезне от Земята и ще се
появи в друг свят. Никак не е лесно да се направи, изискват
се огромни познания.
Отчаяни, древните анасази се прехвърлили от земното
трето измерение в един земен обертон. Проблемът бил в
това, че по този начин те се върнали назад в еволюцията на
съзнанието, а това било равно почти на самоубийство, така
че останали затворени там и не можели да се измъкнат от
този свят с по-нисък обертон.
Змията от светлина 157
Ще ви разкажа нещо за анасазите; може би и вие като
мен ще се изпълните със състрадание към. тях. Продължи
телността на живота им била само 18-19 години. Ако някой
доживявал до 25, бил смятан за много стар човек. Обикно
вено жените раждали първото си дете на 12-13 г. и само
след 5-6 години умирали. А децата им трябвало да се
грижат сами за себе си и много рано да се научат да
оцеляват в живота.
И въпреки изумителните познания за Реалността, не им
достигала мъдростта, която се натрупва с годините. Това
усещам от доста време насам, щом успея в състояние на
медитация се свържа е анасазите в тяхното измерение.
НАВАХО
Навахо ги нарекли белите хора. Те назовават себе си
Дине. На техния език това означава “Деца на Бога”, докато
навахо на испански значи “крадец”. Ясно е защо не харесват
Змията от светлина 159
това име. Тях посетихме най-напред, за да получим разре
шение да проведем церемонията на тяхна.земя, Защото те,
наред с индианците хопи, пазеха проходите към света на
анасазите. Оттам започна всичко.
Моят наставник хопи, Дядо Дейвид, навремето изпъл
ни сърцето ми с огромната си ясновидска сила. Преди да
напусне този свят, той беше старейшината, който съхраня
ваше пророчествата на хопи. Имах разрешението му, но
исках и навахо да отворят сърцата си за нас и да ни позволят
да проведем церемонията на техните земи, които се прос
тират от Аризона до Юта, Колорадо и Ню Мексико -
навсякъде, където трябваше да отидем.
Никога не съм виждал навахо да се държат приветливо
към' белия човек, Защото още при първите срещи те са
видели от него само лъжи и коварство. Според тях белите
имат “разцепен змийски език” - винаги говорят едно, а
вършат друго; отвращението им към тях се предава от
поколение на поколение. Никога вгживота си не съм срещал
навахо, който да се доверява или дори да се държи прия
телски с белите, но когато знаеш, че животът е един сън, ще
повярваш, че дори невъзможните неща могат да се превър
нат в реалност. Много пъти съм виждал недоверие в очите
на навахо, но когато пристигнахме в Каньон де Шей, се
случи точно обратното. Местните хора ни приеха сърдечно
и ни заведоха на такива места в свещените си земи, които
по принцип не се показват на външния свят.
Нашите водачи ни преведоха надолу през каньоните на
своята бащина земя и ни показаха пиктограми, направени
от анасазите или Древните, които са живели тук преди
навахо. Освен това проявиха голяма грижовност към нас,
показаха ни някои тайни места и ни разказаха такива неща,
каквито другите бели посетители никога не са чували.
Повечето участници в групата не познаваха историята
на този народ. Според тях беше съвсем нормално навахо да
са приятелски настроени, но за мнозина от нас това не беше
нещо обичайно. Водачът ни каза, че е водил много групи
160 Друнвало Мелхизедек
през каньона, но нашата била различна. Той продължаваше
да ни разказва за племето си и за анасазите такива истории,
които обикновено се предават в тесен семеен кръг.
На втория ден в Каньон де Шей проведохме церемония
върху скална издатина, надвиснала над свещеното сърце на
Каньона, и нашите водачи навахо се присъединиха към нея.
Заедно навлязохме в “пространството на сърцето” и се
помолихме за изцелението на тези земи. Беше наистина
вълнуващо и необикновено преживяване.
Но още предишната нощ - на първия ден от престоя
ни в Каньон де Шей - много хора от групата за пръв път
отвориха Божественото си сърце. Аз напуснах по средата
на събитието, Защото трябваше да медитирам и да се
подготвя за предстоящите събития. Затова ще ви прераз-
кажа тази история по спомените на един очевидец:
Един човек от групата, Джон Дюма, реши да се
присъедини към индианеца навахо, който свиреше на
флейта, а други двама му акомпанираха на барабани и
забавляваха гостите в ресторанта, където вечеряхме.
Джон свиреше на флейта и диджериду и музиката,
която създаваше, бе така прочувствена и изкусна, че
успя да обедини нашата група и индианците - един
невероятен “джем сешън”, който продължи до късно
през нощта.
Въпреки, че бяхме страшно уморени от ходенето
през деня, просто не можехме да си тръгнем. Преживя
ването беше невероятно. Самата музика бе необикно
вена. А сърдечното общуване не само между музикан
тите, но и между навахо и хората от групата, беше едно
от най-изумителните преживявания на истинска любов
и приятелство, каквито някога сме изпитвали.
За първи път, поне в тази малка стая, навахо и белият
човек станаха Едно цяло. Джон свиреше с блеснали очи
и радостта, която струеше от него, се отразяваше в
лицата на нашите приятели навахо.
Змията от светлина 161
Накрая, тъкмо се приготвяхме да си ходим, когато
един много стар човек застана пред микрофона. Каза,
че бил радист-шифровчик от Втората световна война
и бил сред групата, която забила знамето на Иво Джи
ма . Заедно с него в битката се сражавали още трима
навахо. Другите починали, останал само той. Старецът
тихо и простичко ни разказа историята, като ги назова
по име и описа как са загинали.
После каза, че е написал свещена песен за онези дни,
за Иво Джима и за битката, в която се сражавали. И
тогава, в притихналата стая, той ни оказа чест според
древния обичай, като изпя своята песен без акомпани
мент.
На излизане се спря и прегърна всеки един от нас.
Тази история ще ви даде вътрешното усещане за цяло
то събитие, особено като се замислите колко необичайно е
за навахо да се отнасят приятелски с онези, които наричат
“белия човек”. Но те знаеха, че нашата цел е и тяхна - да
излекуваме Долната земя и анасазите.12
ЦЕРЕМОНИЯТА В КИВА
През следващия ден от пътуването, докато търсехме
място за церемонията с лечебното колело, посетихме две
места с древни руини на анасазите от културата Чако. Те са
оградени и се поддържат с много любов от официалните
си пазачи.
В руините Салмън имахме възможност да се разходим
из вътрешността на свещените структури и къщите, обита
вани от самите Древни. Знаехме, че анасазите са били доста
Друнвало Мелхизедек
по-дребни на ръст от нас и височината на вратите им го
доказваше.
В Ацтекските руини, които фактически са били на ана-
сазите, за пръв и единствен път през цялото пътуване успях
ме да влезем в една подземна кива със запазен покрив.
Усещахме нейната мистерия и енергията й. Седнахме пок
рай стените в кръглата, прилична на пещера каменна стая
на специално поставените за посетители пейки. Аз разказах
на групата малко от легендата за Сътворението на анаса-
зите - как са се появили от Третия свят, защо кивата е
символ на техния свят и за символичното “сипапу”, през
което Древните са се изкачили на Горната земя. После
всички навлязохме в пространството на сърцето, както
бяхме правили толкова пъти заедно по време на това пъту
ване, и проведохме лечебната церемония.
Шарката
Стоим ние тук, заобиколени от свещените планини, в
сипапу, откъдето започна нашият свят. Дойдохме от
четирите краища на тази земя, вървяхме с любов и
носехме познанията на много култури, на много
езици.
Търсехме разбиране, израстване и промяна за себе си,
за народите наши и за нашия свят.
Това е нашето намерение! Тук, в този миг, ние творим
един нов свят, ние тъчем новата реалност!
Молим за помощ и призоваваме за свидетели енерги
ите свещени на нашия свят!
ВЪЗДУХА - Ветрове от четири посоки, ветрове, които
разместват звезди;
ВОДАТА - Дъжда, реките, изворите;
Змията от светлина 169
ОГЪНЯ - Нашето Слънце; светкавицата, танцуваща в
небето;
ЗЕМЯТА - Нашата Майка, нейните пясъци, нейните
скали и планини;
НАШИТЕ БРАТЯ - Четириногите, крилатите, чедата
на водите и тези, които пълзят и лазят;
НАШИТЕ СЕСТРИ - Стоящите - от могъщото дърво
до най-малкото цветче;
НАШАТА ЧОВЕШКА РАСА - От нашите праотци,
крачили първи по тези земи, до децата на нашите
деца, на седем поколения от нас, но най-вече призо
ваваме:
{
Лечебното колело
Змията от светлина 173
един до друг камъни. После - кръст от камъни в средата,
маркиращ четирите посоки. (Запомнете този кръст!)
Колелото беше около 10-11 метра в диаметър, затова
ни отне повече от два часа да го направим. Енергията
продължи да нараства, докато накрая “видяхме” как анаса-
зите танцуват с нас и ни помагат да го завършим. Всеки
член на групата поставяше по един камък и се присъединя
ваше към другите, които танцуваха, молеха се, пееха или
удряха барабаните извън кръга, и изчакваше реда си да
постави следващия камък.
И така, в ритъма на сърцето бе построено Лечебното
Колело на Новия Сън.
Всички седнахме и след минута мълчание започнаха
индивидуалните молитви. Всеки от нас хващаше “говоре
щата пръчка”1 и редеше красиви и свещени молитви за
изцеление на Земята и нейните живи същества; да завали
отново дъжд и да потекат реките; за здраве, любов и красо
та; да разцъфнат взаимоотношенйята между хората в пълна
хармония; да се излекува отчуждението между белите и
индианците.
Сърцата на всички бяха отворени и енергията и силата
на това място продължиха да нарастват, докато не се изказа
и последният човек. Церемонията ни бе обгърната от ат
мосфера на безгранична енергия и чистота.
Накрая аз направих специален ритуал според традици
ите на племето таос пуебло. Той вдъхна още повече живот
Изгубените деца
Този сън беше много реалистичен - това винаги ме
предупреждава, че е от “специалните”. Обикновено си
спомням такива сънища, тъй като са важни за моето духов
но израстване.
В този сън живеех със семейството си близо до Меса
Верде в къща, която никога преди не бях виждал. Отивах
към гаража, за да взема колата - в съня гаражът ми бе
огромен - и изведнъж видях, че там живеят някакви инди
анци. Отидох да ги попитам дали всичко е наред, но те
избягаха. Нищо такова не ми се беше случвало преди.
Спомням си, че си помислих: “Странна работа, защо ще
искат да живеят в гаража ми?”
Змията от светлина 177
После тръгнах към колата си и видях три индиански
деца да бягат към задната част на гаража-, за да се скрият
от мен. Отидох да проверя къде са и да поговоря с тях, и
тогава забелязах, че са влезли в някаква дупка в земята,
широка около метър. Виждах я за пръв път.
Надникнах вътре и видях, че отива дълбоко в Земята,
така че скочих в нея, за да я изследвам.
Подземното пространство се разширяваше в много
голям тунел, висок и широк около 3,5 м, който плавно се
спускаше към дълбините. Не виждах никого, затова просто
продължих напред, за да проуча това място.
Със сигурност не бях изминал повече от триста метра,
когато установих, че само на няколко крачки напред пътят ми
беше блокиран от хора - много хора. Виждах само очите им.
Отначало не разбрах какви са, но после, когато привик
нах с тъмнината, видях, че всички те бяха деца на възраст
от 10 до 18-19 години. Никой не продумваше ни дума.
Просто ме гледаха. Но и не ме пускаха по-нататък.
Тогава трима мъже, които изглеждаха на не повече от
30-40 години, внимателно си проправиха път напред, дой
доха до мен и ме погледнаха в очите. Целите им тела бяха
покрити с драскотини, синини и ухапвания от насекоми.
Бяха мръсни и наистина имаха нужда от помощ.
Най-възрастният - може би беше на повече от 40 -
започна да говори. Каза, че е вожд на анасазите, както ги
наричаме ние, и ме попита какво правя тук. Отвърнах, че
само искам да помогна.
Той се обърна към децата и ми направи знак да ги
огледам. Те бяха в същото състояние като мъжете. Беше
наистина потресаваща гледка - толкова много измъчени
деца, целите в рани. Мислех само как да им помогна.
Водачът им видя реакцията ми и каза:
- Благодаря ти, че си тук. Но сега трябва да си вървиш.
Затова се върнах обратно в гаража през тунела. Сега
около къщата ми имаше още деца, но аз просто ги оставих
на мира. Не знаех какво точно да правя. Тук сънят свърши.
178 Друнвало Мелхизедек
По време на церемонията с лечебното колело непре
къснато усещах присъствието на анасазите - същото спо
делиха и много от членовете на групата. Но тогава не успях
да “събера две и две” - не свързвах съня си с присъствието
на анасазите в нашето пътуване.
ЧУДОТВОРНИЯТ РИТУАЛ
На следващата сутрин небето беше ясно, както обик
новено. Поехме към историческата местност на навахо,
известна като Долината на монументите1.
Пътувахме по равния гладък път и вече навлизахме в
това свещено място с червени скални възвишения, извися
ващи се към небето, когато изведнъж получих видение.
Пред нас от двете страни на пътя имаше тълпа от анасази,
които ни гледаха. Може би бяха стотици хиляди.
Един от мъжете излезе напред и тръгна към движещия
се автобус, докато не попадна ясно в полезрението ми само
на няколко крачки от мен. Това беше вождът на анасазите
от съня ми, само че сега изглеждаше царствен и величест
вен, украсен е пера и облечен в хубава пъстра дреха. Той
заговори.
Каза ми, че церемонията с лечебното колело, която
бяхме провели, е била предсказана от техните старейшини
и че тя би трябвало да им осигури връзката с този свят. С
помощта на колелото и на нашето изпълнено с любов
1) Долината на монументите - уникално природно образувание в
североизточната част на щата Аризона на границата с Юта, в
резервата на индианците навахо, един от националните символи
на САЩ. Представлява равно плато (част от платото Колорадо)
от меки утаечни породи, напълно ерозирали преди много години,
като над равната пустинна повърхност са останали да стърчат
скали от червен пясъчник с интересни форми, някои от които
имат собствени имена. Местността е обявена за национален парк,
който принадлежи на племето навахо. Тук са снимани сцени от
известни филми (“Завръщане в бъдещето”, “Форест Гъмп”, много
уестърни и др.). (Бел. прев.)
Змията от светлина 179
намерение неговите хора щели да бъдат спасени от ужас
ните беди и страдания, които изпитвали. Той многократно
и сърдечно ни благодари за нашите усилия.
Но ми каза още, че като група не сме синхронизирали
енергиите си както трябва. Аз “се видях” с тениска, на която
имаше изобразен кръг със знак “X” в средата. Трябваше да
завъртим това “X” на нашата енергия така, че да се превър
не в кръст. Каза ми, че това ще стане, когато се сближим
още повече.
Той, както и всички останали, били хванати в капан
“между световете”, а нашата задача била да ги освободим.
Такава била житейската мисия на всеки един от нас в този
автобус. И работата ни, и трудностите, с които сме се
сблъсквали - дори и сега, пътувайки на югозапад под
знойното августовско слънце -- са били необходими тъкмо
за изпълнението на тази задача.
Взех микрофона в предната част на автобуса и разказах
на всички за съня и за видението си. Още един член от
групата също беше получил видение, което съвпадаше с
моето. Беше ми много трудно да говоря за всичко това,
Защото изпитвах огромна болка и скръб за децата на ана-
сазите - виждах телцата им, мършави и покрити със синини
и гнойни рани.
Докато сядах на мястото си в този прочувствен момент,
всички хора в автобуса спонтанно се уловиха за ръце и се
свързаха помежду си от дълбините на сърцата си. И все така
спонтанно и със сълзи на очи запяхме в един глас религи
озния химн Amazing Grace} “Виждахме” децата навсякъде
около себе си и усещахме тяхната радост.1
1) Amazing Grace (“Изумителна благодат”) - известен християнски
химн или госпъл. Стиховете са написани през 1772 г. от англича
нина Джон Нютън и изразяват вътрешното израстване на автора,
който бил търговец на роби, преди да се обърне към вярата.
Музиката не е оригинална; текстът се пеел с различни мелодии,
докато накрая най-популярна останала известната днес мелодия
по американската песен “Нова Британия”. (Бел. прев.)
180 Друнвало Мелхизедек
“Досега бях изгубен, но намерих пътя си.”
И в мига, в който запяхме, шофьорът излезе от шосе
666 и пое по магистрала 160. Насочихме се към мястото,
където се срещат границите на Юта, Колорадо, Ню Мек
сико и Аризона - там Четирите Ъгъла се събират в една
точка.
Тогава вождът на анасазите от видението ми се появи
отново и каза:
- Погледни! - и знакът “X” в средата на кръга, който
ми беше показал по-рано, се превърна в образа на нашето
лечебно колело с четирите камъка в средата, разположени
във формата на кръст. Той добави:
- Сега е време да извършите церемонията. Трябва да
стъпите на Майката Земя.
Трябваше много бързо да намерим подходяща отбив-
ка, за да слезем и да направим ритуала. Оказа се, че “най-
близкото възможно място” е тъкмо точката, в която се
срещаха Четирите Ъгъла. Даян Купър, нашата незаменима
помощничка, насочи автобуса към паметника, който беше
във владение на навахо.
От предишен опит знаех, че понякога не е лесно да се
получи разрешение за провеждане на церемонии на публич
но място. Погледнах в очите индианката, която продаваше
билети, и я помолих да ни позволи. Без колебание тя отго
вори:
- Можете да се молите и да проведете церемонията си
тук. Разрешаваме ви. - Тя посочи с ръка. - Изберете си
място ето там.
Всички заедно, като Един, отидохме на мястото, което
ни показа жената, и се оказа, че сега се намираме в Юта -
единствения щат, в който още не сме били. Това беше
страхотно - нали Майката Земя ми беше казала, че трябва
да проведем церемония във всеки от четирите щата.
Събрахме се в плътен кръг и в средата построихме
малко лечебно колело от множество дребни камъчета. Опи
тахме се да установим как да ги разположим с помощта на
Змията от светлина 181
компас, но нито един не работеше! Всеки път, когато ги
поставяхме на земята, те показваха “север”, накъдето си
искат. Затова се ориентирахме по околните табели, поста
вени за туристите.
Запалихме градински чай и кедър и направихме прино-
шение с тютюн. Преляхме вода и вдъхнахме живот в кръга.
Сърцата на всички се отвориха в един и същи миг;
усещане за красота и сила ни преизпълни докрай. Въздухът
трептеше от любов и чистота. Заплаках, Защото знаех, че
нашата Майка ни обича и се грижи за нас. Беше наистина
прекрасно.
Още веднъж изпяхме химна Изумителна благодат. Ед
на жена от групата знаеше целия текст и нейният чист и
сладък глас ни доведе чак до края: “Господ, който ме
призова тук, долу, ще бъде винаги с мен.”
И децата на анасазите бяха освободени от своето плен-
ничество, продължило стотици години.
Г л а в а 12
ЦЕРЕМОНИЯТА
НА С В Е Т К А В И Ц А Т А
КАНЬОНЪТ НА АНТИЛОПАТА
Нашата работа не беше приключила, но аз не знаех
защо. Като че ли направихме всичко, което трябваше. По
питах Майката Земя какво още ни остава и тя ми каза само:
- Друнвало, онова, което ви остава, е подарък за теб.
Дарът на осъзнаването.
Но аз не разбирах.
Отново потеглихме. Предстоеше ни дълго вълшебно
пътуване до Пейдж, Аризона, в горния край на Големия
каньон. Там трябваше да проведем последната церемония.
Но първо целия следобед и привечер щяхме да прекараме
в уникалната природна катедрала, известна като Каньона
на антилопата, където щяхме да се запознаем с Далвин -
шаман навахо, чиито страстни усилия да защити народа си
щяха да подложат нашата вяра и любов на последното
изпитание.
Каньонът на антилопата е толкова свещен за навахо, че
на посетителите е позволено да влязат в него единствено с
придружители от племето. Нашите водачи - Далвин и
неговите две лели, Керъл и Лиса - ни посрещнаха на авто
буса и всички се натоварихме в техните камиони за поред
ния преход от 24 км през дивата пустиня.
После пеша се промъкнахме през един почти невидим
проход и от изгарящата жега на следобедното августовско
слънце над Аризона се озовахме в тихия прохладен каньон,
подобен на пещера. Светлият пясък под краката ни беше мек
и приятен. От време на време от отворите високо над нас се
Змията от светлина 183
процеждаха разноцветни светлини и се превръщаха във
вихри от енергия, които осезаемо усещахме край себе си.
Каньонът на антилопата е дълъг, криволичещ тесен
проход - не повече от 6 м в най-широката си част - който
води от една пустиня до друга. Стените му са от червен
камък и изглеждат като сътворени от някакъв Божествен
скулптор. Пространството прелива и се завихря подобно на
водата, която го е създала. Никъде другаде не съм виждал
подобно нещо.
Далвин мълчаливо ни преведе през каньона и когато
излязохме от другата страна, той седна на земята на една
оголена скала и заразказва истории за своя народ.
Говореше много бавно и отмерено, и толкова тихо, че
трябваше да се съберем плътно около него, за да го чуваме.
Разказа ни за един почти фатален нещастен случай, който
преживял на млади години, как това станало повратен
Каньонът на антилопата
184 Друнвало Мелхизедек
момент в живота му, който го повел по пътя на шамана.
Докато бил дълго време в кома, той “пътувал в отвъдното”.
Върнал се оттам напълно променен.
Разказа ни за Пътя на пейота и ни обясни, че този
каньон е естествена “Църква на пейота”.1Докато говореше,
надничаше дълбоко в очите на всеки от нас, сякаш за да
разбере какви сме всъщност.
След като ни поговори известно време, Далвин ни
поведе обратно в каньона. Разбрах, че не ни вярва много.
Вероятно се питаше как смятаме да проведем церемонията
на това свещено място и не беше сигурен, че наистина
имаме право да направим лечебното колело, за което му
разказа един човек от групата. Мнозина усещаха неговите
колебания.
Накрая стигнахме до нещо като кръгла площадка дъл
боко вътре в каньона и отново се скупчихме около Далвин.
Той засвири на китарата си и запя, след това каза, че иска
да ни изпее песента на пейота, но не си е взел “бръмчилка-
та”2. Тогава Вина, полуиндианка от нашата група, му пода
де шаманската си бръмчилка, която носеше със себе си. Той
я разклати няколко пъти, като я разглеждаше внимателно
и замислено се вслушваше в звука й. След това под нейния
ЦЕРЕМОНИЯТА
НА ПРИНОШЕНИЯТА
Избрахме Церемонията на приношенията, Защото се
провежда не само от Древните, но и от съвременните ин
дианци. Състои се в следното: избирате предмет, към който
сте привързани и много искате да си запазите - и после го
дарявате като приношение. Според индианците, по този
начин лекувате себе си и взаимоотношенията си с другите.
На думи е много лесно. Но тъй като придаваме прекалено
188 Друнвало Мелхизедек
голяма важност на притежанията си, освен това с тях е
свързано емоционалното тяло, често след тази церемония
се наблюдава дълбоко изцеление.
Аз и още двама мъже обикаляхме дълго из горите край
Големия Каньон, докато накрая избрахме едно място сред
дърветата, скрито от поглед. Отбелязахме го със специален
камък и направихме малко лечебно колело върху червената
пръст. След това моите спътници ме оставиха там и се
върнаха да доведат останалите.
Щом си тръгнаха, към мен се приближиха два лоса -
майка и дъщеря - любопитни да разберат какво става.
Погледнахме се едни други, после те легнаха на земята да
наблюдават. В този момент разбрах, че каквото и да се
случи оттук нататък, ще бъде точно такова, каквото трябва.
Приготвих всичко за церемонията, после седнах на
земята да медитирам. И тогава Далвин се появи във виде
нието ми съвсем ясно. Каза ми:
- Искам да ми докажеш, че ти и твоята група наистина
сте свързани с Майката Земя и с Великия Дух. Ако е така,
аз ще се присъединя към вас със сърцето си и ще ви помог
на по всякакъв начин. Но ако не успееш, ще станеш мой
враг.
Отговорих му, че аз също търся доказателство за това,
че наистина сме осъществили целта на това свещено пъту
ване и му казах какво според мен би било то. Знаех, че
единственото доказателство, което Далвин би приел, тряб
ва да дойде от Майката Природа и да бъде нещо, което не
мога да контролирам. Затова му заявих, че в момента, в
който започне Церемонията на приношенията, точно кога
то първият човек даде своя дар на Старицата, която я води,
в небето ще блесне светкавица и ще падне много близо до
колелото. Далвин от видението ми се съгласи.
Членовете на групата започнаха да се появяват един по
един измежду дърветата и да се нареждат около малкия
кръг от камъни. Лосовете станаха нервни при появата на
толкова много хора и бързо изчезнаха в гората.
Змията от светлина 189
Когато всички се подредихме, помолих най-възрастна
та жена да пристъпи напред и да стане Старицата. Тя щеше
да получава даровете, да изслушва онези, които й ги под
насят, и накрая да избере дар за всеки един от кръга, който
да получи в замяна. Сюзън Барбър или Лунен ястреб (ней
ното шаманско име) стана нашата Старица.
Когато тя зае мястото си от едната страна на малкото
лечебно колело, всички забелязахме, че времето започва да
се променя. Беше почти по залез Слънце, но вместо непод
вижния горещ въздух, с който бяхме свикнали през послед
ните две седмици, внезапно започна да захладява. Високите
борове, които ни заобикаляха, се превиваха под поривите
на вятъра. По притъмнялото небе се носеха буреносни
облаци. Във въздуха се усещаше нещо тайнствено и свръ
хестествено.
Открих церемонията с молитва всичко да протече по
най-добрия начин. След това Старицата помоли първия
човек да се приближи и да поднесе дара си.
Това беше Озирис Монтенегро. Той пристъпи напред
със сълзи на очи - дарът му за церемонията беше предмет
с огромно значение за него - и коленичи пред Старицата,
държейки го с две ръце.
Точно в мига, в който се готвеше да го поднесе на
Старицата, мълния разцепи небето, съпроводена от оглуши
телна гръмотевица. Тя падна само на двайсетина метра от
кръга. Всички буквално подскочиха във въздуха от уплаха.
Но не и аз. Бях щастлив. Започнах да се смея. Не можех
да се спра, Защото сега знаех, че свещеният ни поход ще се
увенчае с успех. Помня как огледах групата и осъзнах, че
пред мен стоят хора с дълбоки, състрадателни души - една
международна общност от майстори. Не можех да им кажа
нищо. Сведох очи към земята, но радостта продължаваше
да блика от мен.
После Вина - жената, която даде назаем бръмчилката
си на Далвин за неговите песни на пейота и нямаше предс
тава за медитацията ми преди малко - ми каза, че Далвин
190 Друнвало Мелхизедек
се появил след церемонията и я помолил да ми я подари.
Разбрах, че този жест идва от него и че отсега нататък той
ще бъде наш приятел и ще ни помага в нашите свещени
церемонии на други места. Дарът на Вина беше предназна
чен за всички нас. Ние наистина пулсирахме като Едно
Сърце.
Церемонията на приношенията продължи около три
часа. През цялото това време вятърът продължи да духа.
Клоните на дърветата около нас се огъваха и шумяха.
Мнозина решиха, че започва голяма буря. Това беше чет
въртият ден след построяването на лечебното колело в
Колорадо.
Но когато церемонията свърши, цялата тази промяна
на времето секна като по магия. Вятърът спря, облаците се
разпръснаха и дърветата престанаха да се люлеят. И в
нощното небе над нашето колело грейнаха милиони и ми
лиарди звезди.
СРЕЩА В МЕРИДА
Сърцето ми заби лудо, щом стъпихме на мексиканска
земя. Почувствах силна връзка между това пътуване и пре
дишното в земите на анасазите. Същата енергия, сякаш съм
я преживявал насън. Усещах вътрешно, че посещението на
храмовете на чакрите на майте ще промени живота ми; но
не знаех как. Никой, освен Бог, и може би Древните, не
знаеше какво предстои да се случи. Буквално скачах в
неизвестното.
Когато пристигнахме в Мерида, ме насочиха към хотел
Лос Алушас, (означава “Малкия народ”). Заварих там Огнен
Лъв и Каролина, които вече бяха пристигнали. През след
ващите 24 часа малко по малко се събра групата от 60
скитника от цял свят.
ХРАМОВЕТЕ В УШМАЛ
С пристигането в Ушмал нашата международна група
тъкмо започваше да си спомня как да пулсира като Едно
Сърце. Всички се скупчиха около мен, докато им разказвах
историята за гигантското махало на Кен и изумителните
събития от 1985 г. След това всички влязохме в Голямата
пирамида и установихме, че дървото още си расте там и че
обсидиановият кристал си е на мястото.
Дървото беше пораснало доста по-високо от послед
ното ми пътуване до Чичен Итца през 1995 г. с Хунбац Мен
за тогавашната церемония в чест на пролетното равноден
ствие. То стърчеше самотно насред поляната и се намира
ше в идеално съотношение с центъра на пирамидата и с
ъглите на съседната постройка.
Изкачихме се на върха на Голямата пирамида, чиято
височина се оказа зашеметяваща за някои членове на група
та, които досега не бяха преживявали подобно нещо. Оттам
се виждаше цялата необятна територия на Ушмал с пира
мидите и храмовете, простиращи се на километри из джун
Змията от светлина 197
глата. Не беше трудно да си представим, че някога това
място е било най-важният център за народа на майте.
Нашата церемония се извърши в необичайна форма -
на Весика писцис {уезюа ршлд).1Представете си картинката:
група от 60 човека на върха на пирамида се опитват да се
наредят под формата на две пресичащи се окръжности. Но
най-накрая успяхме, макар че някои хора едва се крепяха на
ръба, и първата ни церемония започна. Двете окръжности
символизираха процеса на единение между традиционните
церемонии на местните народи и онези, които щеше да
проведе нашата международна група.
ЛАБНА
Преди да се върнем в Мерида след Ушмал, най-напред
посетихме храмовете в Лабна и Каба.
Лабна е втора чакра и символизира сексуалния център.
Земята там е ръждиво-червена, почти като в Седона, Ари-
зона, където живея сега. В целият храмов комплекс се усеща
лек упойващ аромат и по някакъв начин енергията му
винаги стига до сърцето.
Там проведохме проста церемония, предназначена по-
скоро за пречистване, отколкото за нещо друго. Аз прекадих
всеки със запален кедър и градински чай, а един човек от
групата бавно удряше барабана си в ритъма на сърцето. Но
докато бяхме в кръга, се случи нещо, което по-късно запла
ши да се превърне в огромен проблем.
Една от жените от Южна Америка започна леко да губи
контрол, докато церемониалният пушек обвиваше тялото
й. Лицето й се изкриви и тя започна да издава странни, резки
звуци. След няколко минути взе да замахва с ръце, сякаш
ни заплашваше. Хората от двете й страни реагираха неза
бавно и се опитаха да я успокоят, но на мен ми беше ясно,
че става нещо, свързано с тъмната страна на живота.
Просто си отбелязах това наум и от този момент започ
нах да я наблюдавам. Разбирах, че това щеше повлияе
разрушително на общата ни работа, но тогава не бях наясно
какво означава, нито на какво се дължи.
КАБА
Последният храм за деня беше Каба. Някога този храм
е носел друго име. Това ми беше изключително интересно,
като се има предвид фактът, че майте са дошли от Атлан
тида, където евреите за пръв път навлезли в нивото на
човешкото съзнание (Вж. “Древната тайна на Цветето на
Живота”, том I).
200 Щрунвало Мелхизедек
Оригиналното име на Каба е Кабала - в него всеки
евреин ще познае свещената книга на юдаизма. Ще ви стане
ясно, ако знаете историята на майте.
След случилото се в Лабна оставихме групата просто
да разгледа Каба, този път без никакви церемонии. Енерги
ята трябваше да кристализира, за да разберем какво ни
очаква по нашия път. Върнахме се в Мерида и зачакаме да
видим какво следва, докато майте внимателно подсказваха
нуждите си на нашите “външни” умове.
МЕРИДА
Всички си легнахме рано, Защото на другата сутрин
трябваше да станем в 4 ч., за да бъдем по изгрев Слънце на
древното място, наречено Цибилчалтун, където всяка го
дина в деня на равноденствието изгряващото Слънце се
вижда през специален отвор в храма, построен от цивили
зация, живяла 500 г. пр.н.е. - може би това беше най-старият
храм от всички, които ни предстоеше да обиколим в Юка-
тан.
След това щяхме да се върнем в хотела в Мерида, да
си опаковаме багажа, да посетим изумителните пещери
Баланканча и после да потеглим към Чичен Итца за утреш
ната церемония на равноденствието.
ХРАМЪТ В ЦИБИЛЧАЛТУН
Виждал съм церемонията на равноденствието през
1995 г. с Хунбац Мен и бях щастлив да я преживея отново
с нашата чудесна група.
Двадасет минути преди изгрева стигнахме на мястото,
което някога е било главен център за посвещения в Школите
на мистериите по света. Имаше много други хора, предим
но май, пристигнали да празнуват равноденствието.
Храмът на изгряващото Слънце е каменна постройка
с отвор, през който Слънцето се появява всяка година в деня
на равноденствието. Пътят към него представлява дълга
камениста пътека, която донякъде прилича на самолетна
202 Друнвало Мелхизедек
писта, с ниски храсталаци от двете страни. Храмът е раз
положен в края на пътеката.
Огнен Лъв също беше идвал тук преди и помагаше на
нашата група да се подреди на определено разстояние от
храма, за да види как Слънцето се показва през отвора.
Две минути преди изгрева се случи нещо, което никога
няма да забравя.
Едно възрастно семейство мексиканци, които познавах
отпреди, се приближиха до мен и попитаха:
- Друнвало, това ти ли си?
Обърнах се към тях с мисълта, че остават само няколко
секунди до изгрева.
Жената на име Мария носеше доста голям предмет,
увит в бял плат. Разгърна го, за да ми покаже какво има
вътре. В ръцете й уютно се беше настанил фантастично
красив, искрящо бял, древен кристален череп. Тя ме по
гледна и каза:
Кристалният череп
Змията от светлина 203
Цибилчалтун
СЕНОТЪТ В ЦИБИЛЧАЛТУН
Сенотите са свещени водни басейни - понякога дори
езера с нормални размери - които се захранват от подземни
извори. Спомняте ли онзи, който видяхме с Кен в Чичен
Итца през 1985 г.? За майте всички свещени места трябва
да бъдат край сеноти, Защото те се смятат за проходи към
Долните светове. Водите им притежават силни лечебни
свойства, а сенотът в Цибилчалтун е сред най-почитаните
от майте.
И така, след като в деня на пролетното равноденствие
наблюдавахме изгрева на Слънцето през отвора на камен
ния храм в Цибилчалтун, отидохме до неговия сенот -
красиво езерце на границата с джунглата. Събрахме се сред
каменните руини наблизо и проведохме импровизирана
церемония - медитирахме за майте, за нашето пътуване и
за изцеление на войната в Ирак, която започна в навечери
ето на похода ни. Интересното беше, че майте бяха опреде
лили тази дата за Церемония за световния мир две години
и половина предварително.
206 Друнвало Мелхизедек
След нея пазителите на древния кристален череп, който
притисках до сърцето си, положиха свещения предмет вър
ху покривка, надиплена на един камък, и позволиха на всеки
от нас да го докосне и да почувства енергията му.
Именно в този момент се сблъскахме с изключително
мощна и ужасяваща проява на тъмната сила, която се опита
да влезе в кръга ни, като завладее тялото на една от жените
в трупата - същата жена, чрез която се прояви в Лабна.
Жената, в чието тяло влезе злото същество, вдигна крис
талния череп над главата си и с всички сили се опита да го
счупи върху огромния скален ръб, където беше поставен.
Трима мъже, водени от Огнен Лъв, я сграбчиха и се помъ
чиха да изтръгнат черепа от ръцете й. Борбата продължи
няколко минути, но накрая той беше спасен. Жената бесне
еше с пяна на устата, тласкана от влязлото в нея същество.
Бяхме организирали щателно наблюдение над него, за
да предпазим групата. Знаехме, че сме на негова територия.
Тъкмо това същество преди векове проникнало в съзнани
ето на майте в разцвета на тяхната цивилизация и от пътя
на любовта и красотата ги обърнало към страха и човеш
ките жертвоприношения. Огнен Лъв знаеше това и през
цялото време пазеше старателно черепа. И все пак на него
и на още двама мъже им се наложи да впрегнат цялата си
сила, за да запазят този безценен предмет от унищожение.
Сега вече знаехме колко мощна и разрушителна е тази
енергия. Несъмнено, тя трябваше да бъде извадена от тя
лото на жената, преди да вземем участие в церемонията в
Чичен Итца на следващия ден.
Но, както отбелязаха много хора от групата, тази тъмна
енергия не беше попаднала сред нас случайно. До голяма
степен тя бе част от проблема, който се опитвахме да
решим, за да излекуваме света, и ние знаехме, че трябва да
се справим с нея с добро - с любов, състрадание и дори
благодарност, особено към онази жена, която някъде, на
някакво виеше ниво на съществуване, се беше съгласила да
играе такава трудна роля. Трябваше да си направим план.
Змията от светлина 207
Превъзбудени, изтощени, но и смълчани, се върнахме
в Лос Алушас да закусим, след което потеглихме към след
ващото приключение - в невероятните пещери Баланканча.
(Казвам “пещери”, Защото тази единична пещера има мно
жество ръкави, които се разклоняват в различни посоки.)
В ПЕЩЕРИТЕ БАЛАНКАНЧА
Дотогава не бях посещавал пещерите Баланканча; не
знаех нищо за тях. Нито аз, нито някой друг от групата
подозираше и какво ни очаква там.
Отначало бяхме предвидили да прекараме почти целия
ден в пещерите. Охраната пускаше вътре само по 10 души
едновременно, за да може да ги следи отблизо и да внимава
някой да не вземе или дори да докосне каквото и да е.
Но Умберто беше участвал в първите ни церемонии и
беше забелязал с каква почит се отнасяме към свещените
места на майте. Той знаеше, че имаме разрешение от Древ
ните. И тъй като той беше откривателят на пещерите,
използва авторитета си, за да направят изключение за нас.
Съобщиха ни, че ни разрешават да влезем на групи по 20
души.
Това беше проява на голямо уважение и доверие. Но
когато започнахме да се разпределяме на три групи, Умбер
то убеди охраната да ни направи още една отстъпка. Мо
жехме да влезем на два пъти по 30 човека!
Аз бях последен от първата група. С огромна почит
преминахме по пътеката през джунглата и спряхме пред
Змията от светлина 211
входа на пещерата, който представляваше широк тунел,
виещ се надолу под земята. Като че ли всидки птици, които
излитаха отвътре, и цветята, обсипали стените, бяха свели
глави глави. Космите по врата ми настръхнаха.
Влязохме в пещерата, сякаш прониквахме в утробата
на Майката Земя. Веднага сърцето ми започна да се отваря.
Това беше съвсем спонтанна реакция на енергиите, които
бликаха оттам.
Продължихме да навлизаме в земните дълбини, все
по-надълбоко и по-надълбоко в мрака. Усещах, че това е
едно от най-свещените места, в които някога съм бил.
Сърцето ми се отваряше все повече и повече. Беше съвсем
спонтанно. Чувствах, че същото става и с всички останали,
които вървяха пред мен. Усетих се, че тихичко си пея.
После чух звук зад себе си. Обърнах се да видя какво
става - към нас бързо се приближаваше втората група. Да
не са се объркали нещо? Или са нарушили разпоредбите?
Жената, която вървеше нашотпред, стигна до мен.
Усмихваше се, усетила светостта на това място. Попитах я:
- Какво търсите тук?
- Умберто измоли позволение цялата група да влезе
наведнъж, - отговори тя.
“Разбира се”, помислих си. Имах усещането, че така и
трябва да бъде - да се съберем всички заедно. Сърцето ми
вече се преизпълваше с красотата и светостта на това
място, а тази неочаквана промяна ме разтърси докрай.
И така, ние продължихме заедно, цялата група от 60
души, въпреки че по принцип там пускаха само по десет.
Бяхме обединени от чувството на любов и духовно благо
говение - досега не бяхме преживявали такова нещо. И това
не са празни думи.
Влязохме в главната пещера, където преди милиони
години един гигантски сталагмит се съединил със също
толкова огромен сталактит и се образувала грандиозна
колона, висока поне 20 метра. Около нея имаше дарове,
оставени някога от майте. Там бяха подредени религиозни
212 Друнвало Мелхизедек
съдове и керамични изделия, престояли непокътнати сто
тици и хиляди години.
Преизпълваше ни чувство на святост. Сълзите бликна
ха направо от сърцето ми. Заплаках. С премрежени от сълзи
очи се огледах наоколо и видях, че и другите също плачат.
Бяхме дошли в земите на майте, за да усетим Свеще
ното Пространство на Сърцето. И ето че сега стояхме в това
реално физическо пространство, изпълнено с живите виб
рации на сърцето - и с цялото си същество вибрирахме в
хармония с това пространство, 60 човека едновременно.
Всичко в мен вибрираше!
После обиколихме останалата част - имаше още две
пещери с по-малки олтари от сталактити и сталагмити с
подредени около тях дарове. А усещането за святост про
дължи да нараства.
Сенотът на Баланканча
Свещеното пространство на сърцето винаги е свързано
с водата; и ето че изведнъж попаднах в една камера, която
ме притегли към себе си. Там имаше езеро с толкова чиста
вода, че ясно можех да видя как блика от съседната пещера.
Тази вода беше жива. Наистина жива.
Когато се взрях в сенота, усещането беше такова, сякаш
надничах в друг свят.
Там стояха трима души от групата, гледаха към водата
и плачеха. Приближих си до тях и ние се прегърнахме. В
този момент усетих, че се намирам сред моето племе. И
облени в сълзи, с отворени сърца, ние се помолихме за себе
си, за народа на майте и за Майката Земя.
Познавах това място. Бил съм тук и преди, в сърцето
си. Представяте ли си какво е да попаднеш физически в
своето пространство, заедно с други живи хора, и всички
заедно да преживявате едно и също? Никога преди не ми
се беше случвало подобно нещо.
Змията от светлина 213
Пазачите, които досега не ни притесняваха с присъст
вието си, ни дадоха знак. Определеното време беше изтекло.
По пътя обратно не можех да говоря. Не си спомням
как съм излязъл от пещерата. Всичко ми изглеждаше като
сън.
Следващото, което помня, е че съм навън и крача към
музея. Седнах в уединение и затворих очи. Все още вибрирах
в сърцето си. Измина поне половин час, преди да успея да
се заземя достатъчно след преживяното, та да мога да стана
и да се добера до автобуса.
Никога няма да забравя това пътуване - нито майте,
чиито молитви все още звучат на това свещено място, нито
прекрасните хора, които влязоха заедно с мен в утробата на
Майката Земя.
Седнал под едно дърво да изчакам групата, си спомних
молитвата на най-съкровената ми учителка от племето таос
пуебло Крейдъл Флауър:
Красота пред мен
Красота зад мен
Красота отляво
Красота отдясно
Красота над мен
Красота под мен
Любовта е Бог
Г лава 14
П Р Е Ч И С Т В А Н Е НА З Е МЯ Т А
НА М А Й Т Е
Прераждане
ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА ДРЕВНОТО ПРОРОЧЕСТВО
Песните на тропическите птици проникнаха през дър
вените кепенци и ме извадиха от прекрасния ми сън, за да
ме пренесат в друг, който за миг ми се стори тъй далечен.
После си спомних. Това беше денят, който очаквах от две
години и половина. Преди доста време Хунбац Мен ми
беше изпратил писмо, в което ме канеше на церемонията,
предсказана в календара на майте. И ето че този ден на
стъпи.
Скочих от кревата, облякох се и хукнах надолу по стъл
бите. Графикът ни беше претоварен и беше изключително
важно да не закъсняваме и да не правим грешки. Твърде
много хора очакваха този момент с огромно нетърпение.
Ако групата ни закъснее, помислих си аз, те ще трябва да
започнат без нас.
220 Друнвало Мелхизедек
Във фоайето се бяха събрали 60 души, облечени в
искрящо бяло, както беше помолил Хунбац. Усмивките и
бликащата от тях енергия говореха сами за себе си. Бяхме
готови за всичко, което ни поднесе животът, и решени да
отдадем сърцата и молитвите си. След пещерите Баланкан-
ча сърцата ни бяха широко отворени и цялата група пулси
раше като Едно Сърце. Животът щеше да ни разкрие още
една страница от своите мистерии. Кой знае какво ни
предстои? Не и аз, във всеки случай.
Наредихме се по двама, за да минем през билетната
контрола, и продължихме по същия начин към комплекса
Чичен Итца по пътя, виещ се покрай тропическите дървета,
до подножието на пирамидата Ел Кастильо от източната
страна. Печеше силно Слънце, затова се преместихме на
сянка под дърветата.
Очакваше се Хунбац да пристигне към 10 ч., придружа
ван от повече от 250 индиански старейшини и шамани.
Затова ние просто чакахме и разговаряхме помежду си,
пръснати на малки групички.
Чакахме и чакахме. Групата от Европа също беше с нас
и част от хората започнаха да учат песни на различни
народи. Известно време се чуваше пеене, после и то утихна.
И пак чакахме. Къде са старейшините? Никой не знаеше.
Малко по-късно жрецът и жрицата от храма Ушмал се
приближиха до мен и се представиха. Бяха в пълно церемони
ално облекло, красиви и бликащи от енергия. Спокойните им
усмивки и отмерено държание говореха за голямата им вът
решна духовна Светлина. Благодариха ни, че сме доши да взе
мем участие в церемониите. От името на нашата група аз им
изразих цялата любов и уважение, които изпитвахме към тях.
Скоро пристигна още един човек - жрец на инките от
Перу, също в церемониални одежди - и започна да разго
варя с групата, която стоеше до нас под едно огромно
дърво. Енергията му беше изумителна. Вероятно беше до
шъл да вдъхновява хората по време на Великата церемония,
която всеки момент щеше да започне.
Змията от светлина 221
ЯВЯВАНЕТО НА ЗМИЯТА
След края на церемонията нашата малка международ
на група вече можеше да се присъедини към огромната
тълпа от хора, събрала се да гледа как “Змията” ще слезе
по стъпалата на пирамидата Ел Кастильо, както го бяхме
направили с Кен през 1985 г.
Днес, на 21 март 2003 г., там имаше огромна тълпа от
поне 80 000 души - толкова много, че дори не можехме да
прекосим широката затревена поляна пред стъпалата, по
които Змията щеше да извърши знаменитото си спускане.
Но уви!, от ясното сутрешно небе нямаше и следа.
Следобеда то се покри със сиви облаци. Нямаше слънце, за
да хвърли сянка. 80 000 човека, дошли от Мексико, Южна
Америка и от цял свят, цели семейства, седяха или стояха
със сандвичи в ръце и чакаха сянката, която можеше изоб
що да не се появи.
Но ето че късно следобед облаците изведнъж се разсе
яха и Слънцето се показа в целия си великолепен блясък,
освети пирамидата и по края на стъпалата се появи сянка.
Цялата тълпа едновременно издаде възторжен вик, след
което настана тишина. Хората наблюдаваха мистичното
движение на сянката на “Змията”.
Змията от светлина 225
Гледайки това огромно притихнало множество, извед
нъж си спомних тълпите на рок-концертите през 60-те. Като
че ли Древните и рокгрупата Грейтфул Дед си бяха сменили
местата. Вместо да слушаме някоя известна група и от
сцената да гърми възбуждаща музика, ние - всички до един
- стояхме и гледахме омагьосани сянката, която бавно и
безшумно пълзеше надолу по стъпалата на мистичната
пирамида като възроден символ на Свещената Спирала на
Живота.
Двата сенота
Тръгнах си след финалната сцена и междувременно си
спомних част от разговора с Хунбац Мен, когато той нео
чаквано започна да ми разказва за двата сенота в Чичен
Итца и за връзката между тях. Каза ми, че те са свързани с
подземна река и че пирамидата Ел Кастильо специално е
била построена над нея. Именно течението на подземните
води зареждало храма с енергия. Когато с Кен бяхме там
предния път, не знаехме нищо за втория сенот. Хунбац Мен
ме погледна в очите и каза:
- Друнвало, той също трябва да бъде презареден с
кристал. Така енергиите на двата сенота ще се обединят.
Затова напуснах сцената с пълзящата надолу по пира
мидата “Змия” и поех към втория сенот, за да изпълня
молбата на Хунбац.
Последният кристал
Последваха ме някои хора от групата - сигурно бяха
любопитни да видят какво ще правя. За мен обаче беше
ясно, че щом точно те са тръгнали с мен, значи така трябва.
Тук няма случайности, нито грешки.
След няколко минути намерих втория сенот и забеля-
зах, че бяхме станали точно 40 души, включително аз.
Разказах им какво направихме с Кен при първия сенот през
1985 г. и за молбата на Хунбац Мен. Имах усещането, че
226 Друнвало Мелхизедек
всички са се обучавали в езотерична школа; сякаш знаеха
какво точно да направят.
Уловихме се за ръце и пуснахме кристала по кръга, така
че всеки да заложи молитвата си в него. Помолихме се за
изцелението на народа на майте и на Майката Земя. След
това последният хвърли кристала в дълбоките тайнствени
води.
Почувствах връзката. Усетих енергията. Видях с вът
решното си зрение как двата сенота се свързват помежду
си и как пирамидата Ел Кастильо грейва в новата/старата
енергия. В този миг разбрах колко е важно всичко, което Тот
и Хунбац се опитваха да ми кажат. За пръв път ме изпълни
усещане за завършеност.
ЗОВЪТ НА СЛЪНЦЕТО
В хотела намерих бележка от Хунбац Мен, в която ми
съобщаваше, че иска. да разговаря с нашата група. Беше
обещал да прекара известно време с нас, но досега все не
успявахме. Въпреки че беше много зает, той искаше да спази
обещанието си.
Събрахме се в полукръг около плувния басейн и зача
кахме Хунбац. Слънцето беше залязло. Звездите на небето
и светлините от хотела ни обгръщаха в меко сияние.
Хунбац пристигна и ни разказа за случилото се през
деня. Извини ни се и ни благодари, че сме провели церемо
нията. Каза, че без нашето участие Делото нямало да бъде
завършено. Заяви, че ние сме учителите на Новия свят и ни
обясни какви са отговорностите, ако приемем тази роля.
След това ни научи на свещеното песнопение в чест на
Кин, Слънчевия бог на майте. И тъй като мнозина от
нашата група вече си бяха “спомнили”, че произхождат от
този народ, песента пробуди в нас изумителното усещане
да бъдеш на две места едновременно - в далечното, древно
минало и в сегашния момент.
Змията от светлина 227
Денят ни в Чичен Итца завърши под звездите: седяхме
всички заедно, пеехме и си спомняхме връзките си с древ
ността.
Бяхме така преизпълнени с емоции и мистични усеща
ния, че едва ли бихме могли да поберем повече.
Само ако знаехме какво ни чака занапред, едва ли
щяхме да повярваме. Всъщност, това беше само началото.
Глава 15
КРЪГЛАТА ДЪГА
ХРАМОВЕТЕ НА ПРОШКАТА
Следващият ден от нашето пътешествие в Юкатан
беше уникален за мен. Никога дотогава не бях виждал
храмовите комплекси, които се готвехме да посетим. Тези
храмове бяха свързани с тъмната страна на мъжките и
женските енергии. Там щяхме да проведем две изключител
ни церемонии или процеси, за да се отървем завинаги от
съществуването си в рамките на мъжко-женската поляр
ност - да станем свободни, за да използваме цялата си
Божествена сила.
Целта на посещението ни в тези храмове беше изцяло
свързана със сегашната епоха - или Края на Времето, както
го наричат майте - и с корекциите, които трябваше да бъдат
направени в полярното съзнание, за да можем да се прид
вижим към по-висши нива на съзнание. Просто трябваше
да го направим, Защото иначе нямаше да можем да продъл
жим нататък. Това състояние на равновесие не може да
продължава вечно, Защото с всеки свой дъх и с всяка своя
постъпка ние създаваме нова карма, но щеше да трае дос
татъчно дълго, за да завършим работата си.
Когато тръгнахме на това пътешествие из земите на
майте, изобщо не подозирахме, че ще бъдем подложени на
такава балансираща церемониална терапия. То просто се
случи пред очите ни и мина през сърцата ни. Този етап от
свещения ни поход представлява своеобразен модел на
подготовката, през която всички ние преминаваме на тази
Земя. През двата дни преход от Тулум до Паленке прежи
вяхме поредица от събития и церемонии, които сякаш бяха
специално организирани от майте, за да ускорят прехода ни
от полярността към Единението - независимо дали го
искахме или не.
242 Друнвало Мелхизедек
ПОДГОТОВКАТА:
ЗАПОЧВАМЕ В БЕКАН
Когато през онази сутрин излязохме от хотела, никой
от групата, може би с изключение на Огнен Лъв, не знаеше,
че до края на деня ще преживеем нещо, което ще ни проме
ни напълно. Именно той избра трите храма и само той
единствен сред нас като че ли имаше предчувствие за онова,
което ни предстои.
Огнен Лъв беше доста наясно с огромните енергийни
промени, които настъпваха в нашата група, свързани с
тъмната страна на мъжките и женските енергии. Като ис
тински шаман той беше енергийно проявление на тези
двойствени енергии, нещо като качина1 - изцяло тъмна от
едната страна и напълно светла от другата. В житейския му
път влиза задачата да ги хармонизира и балансира, затова
неговото присъствие помагаше на групата да кристализира
тези енергии до такава степен, че да се освободи от нега
тивните им аспекти.
Утрото в Бекан беше изпълнено с радост и веселие -
чудесна подготовка за церемониите, които ни предстояха
по-късно.
I
Змията от светлина 247
мат по този път, и че този процес ще се разраства все повече
през следващите дни, месеци и години, докато не се осъ
ществи пълното единение на човечеството.
Тръгнахме към автобуса умълчани. Никой не беше
предвидил силата и мощта на тази церемония на интегра
цията. И сякаш всеки разбираше, че участието в нея е една
от най-важните мисии в живота му. Всички си бяха на
мястото. Всеки беше уникален, безценен и необходим на
цялото. В тази атмосфера на безмълвно Единение ние по
теглихме към храмовете в Чиканна. Никой не подозираше
каква експлозия ни очаква.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Умълчани, със зачервени от плач очи, емоционално
изчерпани, се върнахме при добрия стар автобус и потег
лихме на югозапад към Паленке, където ни предстоеше
последната церемония по спиралата от храмове, посочени
ми от Тот.
Усещах, че процесът на интеграция, който осъществих
ме през този ден, още не е приключил. Мисля, че продъл
жаваме да позволяваме на себе си да преживяваме докрай
?Ч ) Д р ун ва ло М елхизедек
СТРАННАТА ПОСЕТИТЕЛКА
За церемонията избрах едно място, което се намираше
на линията, съединяваща малката пирамида с чудовищния
енергиен вихър и една по-голяма в съседство.
Разстлах олтарната покривка, ориентирана спрямо че
тирите посоки, и поставих кристал в средата; междувремен
но хората от групата започнаха да се събират. Оставих един
от тях да пази олтара и тръгнах да търся останалите блуж
даещи пилигрими, разпръснати на малки групички из цяла
та обширна местност.
Върнах се и седнах под едно дърво да чакам да се
съберат всички.
Мислех си за разположения наблизо Храм на надписи
те. Много хора вярват, че върху голямата каменна плоча,
покриваща саркофага в подземието, майте са изобразили
космонавт. Всъщност, бях седнал близо до подножието на
храма под дебелата сянка на старо разлистено дърво; спом
них си, че негов архитект е бил Кхан Кха и си помислих
колко си прилича с другото му произведение в Чичен Итца.
Тогава към мен се приближи една възрастна жена.
254 Друнвало Мелхизедек
Каза ми, че пропътувала цяла Южна Америка, за да
присъства на церемонията. Тя не ме познаваше, но предпо
лагаше, че бих могъл да знам къде ще се състои.
Изумен, посочих с ръка към олтара. А когато тя се
обърна да си тръгне, я спрях и я попитах защо е изминала
целия този път.
- Аз съм шаманка, - отговори тя. - Знам, че тази
церемония е изключително важна. За нея знаят из цяла
Централна и Южна Америка. Много хора се молят тя да
завърши успешно.
Казах й кой съм, а тя се приближи и ме дари с дълга,
топла прегръдка. Помоли за разрешение да участва в цере
монията - и го получи, разбира се.
Не съм си и представял, че освен Бог, нашата група и
неколцина старейшини на майте, някой друг знае с какво се
занимаваме. Е, можех да се досетя, като се има предвид, че
вестите прелитат от джунгла на джунгла като кондор в
свободен полет.
ЦЕРЕМОНИЯТА НА СВЕТЛИНАТА
Тя започна като всички останали. Почти веднага от
дълбините на Майката Земя се появи старейшината на
древните май и вдигна ръце. В този момент от земята
започна да се излъчва силна енергия.
Тя продължаваше да нараства все повече и повече, докато
накрая остана единственото нещо, което усещах. Беше нався
къде около мен и вътре в мен. Виждах само бяла светлина.
Знам, че със сигурност нещо се е случвало в нашия
триизмерен свят, но не мога да опиша с човешка реч какво
стана до края на церемонията. Дори не знам колко време
продължи. Не осъзнавах нищо друго, освен тази изумител
на енергия от бяла светлина. Нито пък мога да ви кажа каква
беше крайната й цел!
Може би не бях достатъчно подготвен да възприемам
на такива нива, за да видя “голямата картина”. Но след
Змията от светлина 255
церемонията у мен остана чувството, че тя е била планирана
от хиляди години и че след осъществяването й животът ще
стане по-хубав както за майте, така и за целия свят.
И макар да не разбрах много какво всъщност се случи,
се изправих с преизпълнено от щастие сърце. В очите на
всички грееше любов. Знаех, че каквото и да е станало, е
било “правилно”. И бях сигурен, че още преди края на това
пътешествие Майката Земя и майте ще ни покажат колко
ценят нашата любов и подкрепа.
Как ще стане това - за мен оставаше загадка, но знаех,
че ще се случи. Отдалечих се от мястото на церемонията в
Паленке в дълбока медитация, с ръка на сърцето.
СПУСКАНЕ В ГРОБНИЦАТА
НА ПАКАЛ
Междувременно част от нашата група беше удостоена
с честта да разгледа древната гробница на цар Пакал от
VIII век - обикновено там имат право да влизат само майте.
За нас беше важно да се възползваме от тази възможност,
Защото се очакваше малко след посещението ни в Паленке
тя да бъде затворена завинаги.
Пакал е последният от великите царе на майте и те го
смятат за бог. Вярват, че след като умрял и бил положен в
саркофаг, който той самият бил проектирал, и бил покрит
с нефритена плоча, Пакал се възнесъл при боговете, над
могнал смъртта и се преродил сред пантеона на майте.
Тъй като разрешиха само на малка група xopà да влязат
вътре, аз им отстъпих, Защото преди време имах възмож
ност да прекарам там толкова дълго, колкото исках. Ето как
един човек от нашата група описа гробницата на Пакал.
Няма да обсъждаме невероятното релефно изображение
върху капака на саркофага, Защото на тази тема са написани
няколко книги, освен това то е толкова загадъчно и съдър
жащо тайни познания, че ви съветвам да го проучите сами.
256 Друнвало Мелхизедек
Входът към гробницата на Пакал представлява ка
менна стълба, която слиза надолу в подземието на
Храма на записите. За да стигнем до нея, първо тряб
ваше да се изкачим до върха на пирамидата. Официал
ното лице много внимателно провери разрешителното
ни и след това също така внимателно ни преброи, за да
се увери, че вътре ще влязат точно толкова хора, кол
кото е посочено.
На входа към централното стълбище ни посрещна
възрастен мая, който, както научихме от Огнен Лъв,
пази тази гробница от дълго време, много преди мек
сиканските власти да започнат да охраняват културни
те паметници на майте. Разбира се, за тях е той държа
вен служител, но всъщност стои тук на стража почти
през целия си живот и служи единствено на боговете.
За да стигнем до гробницата, внимателно се спус
нахме по вътрешното стълбище - тъмно, тясно и
стръмно; слизахме все по-надолу и по-надолу, до рав
нището на земята и още по-надолу. Стъпалата бяха
изсечени от розов мрамор и бяха полирани до блясък
от благочестивите нозе на стотиците хиляди поклонни
ци, слизали тук цели 12 века след смъртта на Пакал.
Самият саркофаг се намира в малко каменно помеще
ние, защитен с желязна решетка. Ние сядахме на стъл
бите - само по няколко души едновременно, Защото
пространството беше много тясно - и общувахме поч
тително с великия цар. Съвсем ясно усещахме колко
свещена е тази гробница.
След това, изпълнени с благодарност и чувство на
вътрешен покой, с усилие се изкачихме обратно по
тъмното и стръмно стълбище към светлината на деня.
Змията от светлина 257
ТАНЦЪТ НА СЪНЯ
Преди да ви разкажа за следващото ни магическо пре
живяване, трябва да ви обясня нещо за града на майте,
известен като Тикал.
За всички май той символизира осма чакра - онази,
която се намира на една педя над главата. Тя поддържа
258 Друнвало Мелхизедек
мистичната ни връзка с Всичко, Което Е и представлява
портал към висшите нива на съзнание. Когато с Кен зара
вяхме там кристала, почувствахме, че енергията на Тикал е
най-висока в сравнение всички други храмове на майте, в
които съм бил, дори и Паленке.
Но Тикал се намира в Гватемала, а нашата група не
можеше да пътува до там. Вместо това Духът ни изпрати
Надя и Адам - две прекрасни същества, които живееха в
Гватемала и които, подобно на жената от Южна Америка,
усетили зов да се присъединят към нас в свещеното ни
пътуване. И въпреки че не се бяха записали предварително,
те бяха част от нашата група. И когато се обърнах към тях
с молба, те вече знаеха, че е тяхна задача да поставят в Тикал
последния кристал, който да изпрати нашите намерения и
молитви до този последен храм.
Странно, не бяхме виждали Надя и Адам през послед
ните няколко дни. Накрая те се появиха на церемонията в
Паленке и тогава разбрахме къде са били. Оказа се, че са
изминалия целия обратен път до Гватемала, за да ни дове
дат група музиканти, чиято музика беше едновременно
развлекателна и ритуална. Групата се наричаше Кан Нал и
тази нощ те бяха дошли при нас, за да ни свирят под
звездите.
След вечеря се събрахме на открито, на едно място в
курортния комплекс, което беше резервирано за нас. Запа
лихме факли и музикантите започнаха да свирят - отначало
бавно и нежно. Един народен инструмент зазвуча като зов,
към него се присъедини втори, последва думкането на
дървения барабан, пронизващите трели на флейтата, а от
време на време от джунглата долитаха резките крясъци на
птиците.
Докато музиката ставаше все по-силна и сложна, жри
цата ни раздаде бананови листа. Върху тях сложи царевични
зърна, кристали и други природни предмети, свещени за
майте. Когато всеки за себе си усещаше, че е настъпил
подходящият момент, хвърляше този жертвен дар в огъня.
Змията от светлина 259
И ето че музиката навлезе в хипнотичен ритъм и един
от членовете на нашата група - един от многото надарени
шамани - взе няколко запалени факли и поде танц на огъня.
Движеше се под звуците на музиката и въртеше факлите
като жезли.
После всички ние затанцувахме по насипания с чакъл
“дансинг”, люшкахме се под пронизващите, първични звуци
на Кан Нал.
Танците продължиха до късна нощ. После ми казаха,
че цял час съм танцувал бос по чакъла. Сигурно е било така,
но със същия успех можех да танцувам и върху облаците!
Имахме нужда от този празник. И той ни беше даден в
дар. Всичко си идва с времето.
ПОСЛЕДЕН ЗНАК
През последния ден на нашето пътуване из земите на
майте планирахме да посетим Ушмал още веднъж. Трябва
ше да сме там в точно определен час, за да видим светлин
ното шоу, което се организира всяка вечер. То щеше да
ознаменува завършека на пътешествието. Всички казваха,
че е красиво зрелище, а и Ушмал ни беше по път към
Мерида. Така щяхме да затворим огромния кръг от храмо
ве, които обиколихме.
Но по този повод сред групата се чуваха недоволни
гласове: “Защо трябва да завършваме пътуването с някакво
измислено техническо зрелище, предназначено за турис
ти?” Някои хора го смятаха за глупава идея.
Не можех да им отговоря на въпроса, просто знаех, че
“трябва” да бъдем там и да гледаме светлинното шоу в
Ушмал - наистина беше важно за нас. Затова се отправихме
нататък, въпреки протестите.
В Ушмал има ресторанти и магазини, освен това не
пускат никого до пирамидите, докато не свърши светлин
ното шоу, затова просто чакахме и пазарувахме или похап-
вахме. Всички продължаваха да се чудят защо трябва да
приключим невероятното си пътуване с някакво евтино и
незначително светлинно шоу в Ушмал.
И точно в минутата, когато шоуто трябваше да започне,
а ние всички стояхме и чакахме - се започна. Най-напред
леко заръмя, после небето сякаш се разтвори и оттам се
изля силен дъжд, който скоро се превърна в порой. Два часа
небето се раздираше от светкавици и навсякъде около нас
трещяха гръмотевици. Бурята си беше съвсем сериозна.
Майката Земя беше решила да си направи собствено свет
линно шоу, което ние наблюдавахме изпод навесите на
околните сгради извън храмовия комплекс.
Бяхме пристигнали в Юкатан насред дълга, дълга су
ша. Веднъж вече видяхме дъжд - кратката буря на Карибите
Змията от светлина 261
след Тулум и лекия дъждец по пътя на юг - но не и това!
Богът на дъжда Чак ни приветстваше и ни казваше на
разбираем език, че светът на майте е приел нашите церемо
нии. Вече знаехме защо сме в Ушмал. Цялата картина още
ми е пред очите: мокри до кости от проливния дъжд, който
ни заливаше под навеса, ние се смеехме, танцувахме, прег
ръщахме се, по лицата на всички се стичаха сълзи на радост,
докато гледахме и слушахме това светлинно шоу, което
Майката Земя и Небесният Отец бяха организирали специ
ално за нас.
Докато стигнем в Мерида по пътя за хотела, улиците
бяха потънали повече от педя под водата, а автобусът ни
изскочи от мрака като кораб, порещ вълните с носа си,
устремен към дома след дълго скитане по морета и океани.
Сърцата ни се отвориха широко и отново се сляхме в
Едно Сърце - решетките около Земята бяха направили още
една крачка към съвършеното равновесие.
Глав а 18
И Н К И Т Е НИ К А Н Я Т В П Е Р У
МАЧУ ПИКЧУ
Това пътуване беше наречено “Зовът на кондора” -
птицата, която символизира съзнанието на южноамерикан-
ците. Групата ни се събра в Лима (Перу) от 22 страни по
света, но за общо учудване, всички пристигнаха навреме.
Това беше първият знак.
Както и при първата група, тази също се състоеше от
необикновени xopà. Те бяха изучавали езотерични учения от
почти всяка школа по света и бяха добре подготвени да
служат на Майката Земя, или както я наричан в Южна
Америка, Пачамама.
На втория ден вече бяхме на път през долината
Урубамба към едно селище в Андите, наречено Оянтайтам-
бо, на два часа път с влак от Мачу Пикчу. Пътувал съм с
този влак в средата на 80-те години, когато ме обучаваше
моят египетски водач Тот. Той ме заведе при един индианец
кечуа на име Нарсисо - човекът, открил Пътя на инките,
дълъг около 65 км, който води от красивия град Куско до
Мачу Пикчу. Нарсисо стана наш водач и преведе малката
ни група от 10 души по това изтощително трасе, през
планинските проходи на 4200 м надморска височина, и
после надолу до Мачу Пикчу на 2750 м. Беше великолепно!
В онези години Пътят на инките току-що беше открит
и туристите още не знаеха за него. Сега влакът, на който
щяхме да се качим, имаше спирка на това място - за хората,
които искат да продължат пеша, но през 80-те години я
нямаше. Тогава трябваше да убеждаваме кондуктора да
спре на едно място високо в планината. Той се съгласи, но
с уговорката, че каквото и да става, трябва да слезем точно
за 60 секунди. По онова време влакът беше пълен с xopà,
които пееха, колкото им глас държи, и свиреха на различни
инструменти. Пилета, кучета и кози се возеха “в първа
класа” заедно с хората. Влакът беше така препълнен, че едва
можехме да помръднем. Трябваше да хвърлим раниците си
266 Друнвало Мелхизедек
през прозореца и да скочим след тях в последната секунда,
преди да потегли.
Сега, след 20 години, нещата изглеждаха по съвсем друг
начин. Ежедневният поток от туристи и от пари променя
всичко.
Пристигнахме в Агуас Калиентес, за да разгледаме
това малко селище, превърнато в тропическа фиеста - с
горещи извори и старинни дюкяни за туристите. Каквото и
да поискате, местните хора ще ви го намерят. Трябва да
призная, че беше прекрасно, дори възхитително. А над това
малко село, право към небето на 600 м височина се извисява
Мачу Пикчу, царствено зареян в облаците.
Жреците на инките ни очаквали и се подготвяли три
дни преди пристигането ни. Разположили се из околните
планини, откъдето можели да ни наблюдават, без да ги
забележим. Медитирали при пълен пост, без храна и вода,
и се молили тъкмо нашата група да е онази, която ще
изпълни техните пророчества.
Шаманите слушат вътрешния си глас, но според тяхна
та традиция, всяко събитие от такъв мащаб трябва да бъде
подкрепено от поличби, които никой човек не може да
контролира. Трябваха им три поличби, за да се решат да ни
приемат.
Знаех само, че ще започнем от Мачу Пикчу, където ще
проведем първата си церемония. След дългия път с автобус
по безкрайните завои стигнахме до върха на планината и се
събрахме на подхода към Мачу Пикчу. След кратка начална
молитва, която да благослови начинанието, аз прекрачих през
арката заедно с групата смирени търсачи на познанието.
Когато влязохме в това свещено място, огромен кондор
прелетя точно над нас. По-късно един от шаманите ми каза,
че това било невероятна поличба за жреците на инките. Не
били виждали кондори над Мачу Пикчу повече от 20 години.
Но един знак не бил достатъчен. Трябвало да станат три.
Когато стъпихме на територията на Мачу Пикчу, всич
ки тръгнаха в различни посоки, следвайки сърцата си. Но
Змията от светлина 267
се уговорихме да се съберем в определено време, за да
изпълним церемонията за изцелението на земята на инките
и нейния народ.
Мнозина от групата решиха да изкачат Уайна Пикчу -
стръмна планина с фалическа форма, издигаща се на 600 м
над главния град. От върха на това свещено място имате
чувството, че седите в центъра на съвършен кръг от плани
ни, а ако сте свръхчувствителни, ще усетите интензивната
енергия, която тече по билото на планината и се разлива
върху целия район. Спомням си, че когато я изкачих за пръв
път преди много години, ми беше трудно да си тръгна
тъкмо заради тази енергия, която изпълваше докрай тялото
и душата ми.
На Мачу Пикчу има две места, където се пазят древните
библиотеки и архиви - буквално пред очите на всички. Из
цяло Перу са пръснати многобройни храмове, а почти във
всеки от тях има особен камък, издялан така, че наподобява
каменна скулптура. Но той е много повече от това. Ако сте
малко по-чувствителни, седнете край такъв “библиотечен
архив”, погладете с ръка някоя от извивките му и пред
вътрешния ви взор ще се появи подробна картина, заложена
в него преди стотици или хиляди години. От нея ще разбе
рете каква информация е запечатал там човекът, изваял
този сектор от камъка. Тъкмо затова подът на обсервато
рията на инките също представлява каменна “скулптура”.
За да могат инките да съхранят информацията за различни
астрономически явления, например прецесията на равно
денствията, те трябвало да записват промените в нощното
небе, които наблюдавали, в продължение на стотици и
хиляди години - периоди, далеч надхвърлящи един човеш
ки живот. Затова създали тези каменни “архиви”. Точността
на съхраняваните в тях данни по нищо не отстъпва на
съвременните компютри.
Избрахме мястото за първата церемония и тъй като
времето напредваше, хората от групата започнаха да прис
тигат. Накрая всички се събрахме.
268 Друнвало Мелхизедек
Разстлах на земята перуанска ръчно тъкана покривка -
яркочервена на черни ивици - и поставих четири кристала
в четирите посоки. Бях донесъл специален кристал за цен
търа; после обявих началото на церемонията и участниците
започнаха да нареждат на олтара предметите си - който
каквото беше донесъл. Скоро покривката се отрупа със
свещени предмети. Това е традиционна практика на инките,
но предметите, които те използват, се програмират по
начин, който повечето хора не познават. Олтарът ни беше
готов и церемонията започна. И в мига, в който изпратихме
енергия в четирите посоки, друг огромен кондор прелетя
над нас. Всъщност, той кръжа над олтара цяла минута и чак
тогава отлетя.
Шаманите приели тази поличба с огромна радост, за-
щото била третата, която очаквали като доказателство, че
точно ние сме многонационалната група, която според
техните пророчества ще дойде да спаси народа им. А коя
ли беше втората? Не знам, шаманите не ни казаха нищо
друго, освен че са я видели.
Един човек от групата засне кондора, докато кръжеше
над нас.
Церемонията завърши със създаването на огромен
енергиен вихър, по който затворените в Долната земя инки
можеха да излязат на повърхността на планетата и да се
родят отново в съвременния свят. Това им даваше възмож
ност да се развиват заедно с цялото човечество и да осъ
ществят прехода към Висшето съзнание или извисяването,
което ни предстои. И най-важното, в Решетката на единно
то съзнание около Земята настъпиха някои геометрични
промени и тя се превърна в още по-съвършен канал за
трансформация на човешкото съзнание.
От своя страна това ще даде възможност на човечеството
да използва Змията от Светлина или Земната кундалини на
по-високо ниво. Всички тези неща са свързани помежду си.
Скоро след церемонията един от шаманите се появи
сред нас и каза, че трите поличби са се материализирали.
Змията от светлина 269
ЦАРИЦАТА НА МАОРИТЕ
Макар вече да бяхме поканени в Нова Зеландия от Мак
Рука, получихме още една покана, която разсея всички
съмнения, че наистина трябва да отидем там и да участваме
в местна церемония. Царицата на маорите Теахайранги
Ка-аху, което означава “Утринната светлина, която отваря
пътя към небето”, лично ни покани на красивия си остров,
който маорите наричат Аотеароа.
Само две седмици по-късно тя почина. Но синът й пое
нейните задължения и позволи на нашата група да продъл
жи начинанието.
284 Друнвало Мелхизедек
Погребението на царица Теахайранги Ка-аху беше пре
давано по националната телевизия из цяла Нова Зеландия.
Свещеното шествие обедини целия народ. Традиционното
погребение, подобаващо на ранга й, включваше превозване
на тленните й останки на лодка, наречена уака - ръчно
направена и резбована лодка, която може да прекоси Тихия
океан със скорост до 35 възела. Тя потегли бавно надолу по
течението на реката до мястото на вечния й покой край една
свещена планина.
С тези думи бих искал да я благословя с любов и от
сърце да й пожелая приятен път из висшите светове.
ПЪТЕШЕСТВИЕТО ЗАПОЧВА
Най-напред всички се срещнахме в Окланд, яхнали
сребърните си птици от четирите краища на света. Какви
прекрасни лица, открити и готови да посрещнат всичко,
което ни предстои! И какъв кураж! Погледнахме се в очите
и разбрахме, че ще се случи нещо невиждано, но не мисля,
че някой от нас подозираше какви дълбоки преживявания
ни очакват.
Наред с хората от групата, имаше много писатели,
духовни търсачи, археолози и туристически водачи, които
работеха зад кулисите, за да помогнат на тази международ
на група да навлезе в затворения свят на коренните племена.
Повечето от участниците нямаха представа каква огромна
организация се изискваше, за да се осъществи това пътува
не - до голяма степен и аз. Но знаех, че без помощта на
новозеландците то щеше да бъде само една обикновена
туристическа екскурзия.
Двама маори бяха определени за наши водачи. Те щяха
да бъдат през цялото време с нас, докато пътуваме из
страната. Тогава не подозирахме кои са всъщност. Едната
беше възрастна жена на име Макуини Рут Тай. Тя помоли
да я наричаме Рут и ние всички бързо я приехме в сърцата
си. Другият беше мъж на име Херини. Той въплъщаваше
Змията от светлина 285
мъжките принципи на маори, властвали по тези земи от
хиляди години, и успя да ни въведе в своя свят по един
незаменим и безценен начин.
До края на пътуването те двамата ни показаха дълбо
ката същност на “Пътя на маори”, помогнаха ни да разбе
рем и да изживеем на практика древните традиции, отдавна
изличени от паметта на повечето жители на планетата.
Благодаря, че ви има.
УАЙТАХА
На втория ден вечерта се озовахме в сърцето на зелена
хълмиста долина. Посрещането беше топло и сърдечно -
към нас се стичаха деца, кучета и млади хора, за да видят
кои са тези, дето са пристигнали от цял свят на това малко
усамотено място на острова, който разделя Антарктика от
Тихия океан.
Ние бяхме не по-малко любопитни от тях да разберем
какво ни очаква. По-късно те споделиха, че никога не са
виждали толкова хора на едно място, особено от различни
страни. А ние не бяхме срещали хора, които да приличат на
тях. От древни времена уайтаха татуират лицата и телата
си с красиви и страшни образи. Ако ги срещнат на улицата,
повечето хора веднага биха се опитали да се предпазят, но
ако ги приемеш в сърцето си, ще видиш, че техните сърца
са по-красиви от разцъфнали лотоси.
Разтоварихме безкрайните си купчини багажи край ав
тобуса и го преместихме встрани от свещената земя. Само
след минути церемонията започна.
Рут помоли най-възрастните жени да се наредят отп
ред, по-младите зад тях, накрая мъжете в последната реди
ца. Зачакахме в мълчание.
Шест възрастни жени, увити в морскосини шалове,
застанаха в редица на стъпалата на “дългата къща”1 -
традиционното място, в което уайтаха и маори спят и
сънуват заедно. Когато две или повече племена се събират
на едно място, те спазват стриктен протокол, основан върху
хилядолетни традиции. Цялата церемония се провежда
според тези закони, докато различните племена не се слеят
1) Дълга къща - дълга тясна постройка, състояща се само от едно
помещение, която служи за различни обществени и религиозни
цели. Среща се на много места по света и се използва от много
традиционни култури в Европа, Азия, Америка и Океания. (Бел.
прев.)
Змията от светлина 287
и не се превърнат в едно цяло. В онзи момент ние всички
щяхме да станем уайтаха.
Стариците на уайтаха започнаха да пеят на своя език
приветствена песен за гостите. Силните им гласове отеква
ха чак до хълмовете отзад. След това Старицата на маорите
Рут и жените от нашата група им запяха в отговор на езика
на маори, както е според традицията. Рут ни беше подгот
вила в автобуса, докато пътувахме през долината. Стари
ците продължиха да напяват, като същевременно се приб
лижаваха все повече една към друга.
Когато това традиционно приветствие завърши, ние се
изсипахме в “дългата къща” за следващия етап от церемо
нията. Уайтаха грижливо ни настаниха на специални, пред
варително подготвени места в къщата.
Най-напред заговориха мъжете уайтаха, предимно на
своя език, но понякога и на английски. Думите извираха от
сърцата им. Всеки мъж първо се изказваше, след това ни
пееше песен или свиреше на традиционен инструмент. Така
ва беше тяхната традиция. Най-напред човек говори с ума
си, после повтаря казаното, като въплъщава намерението си
в музика, излизаща от сърцето. Беше прекрасно. Тъй като
изпълнявах ролята на вожд на моето “племе от 19 страни”,
ме приканиха да се изкажа пред старейшините и пред група
та. Но преди това помолих за разрешение Кинги да застане
до мен. Аз щях да им говоря, но исках той да им пее на езика
уайтаха, за да стигнем по-дълбоко до техните сърца.
Помня как им казах, че те са първите хора на планетата
Земя, Защото произлизат от Лемурия, и че в тяхната памет, в
познанията им и в древната им ДНК е кодирана тайната за
изцелението на Земята, която ще даде възможност на човечес
твото да се издигне до по-високи нива на съзнанието. Освен
това знаех, че Сънуването в Сърцето е истинската тайна на
човешкото извисяване и че никой от живеещите днес на земята
не знае това по-добре от уайтаха, дори и когите1 в Колумбия.
ЦЕРЕМОНИЯТА НА ЦВЕТЯТА,
ИЗПУСКАЩИ АРОМАТ
На 20 февруари 2007 г. бяхме поканени да участваме в
церемония, наречена “Церемония на цветята, изпускащи
аромат”. Маорите ни казаха, че тя се провежда веднъж на
13 000 години.
Помолиха ни да вървим боси почти три километра по
безлюден черен път, който водеше до едно от най-свеще-
ните места в Аотеароа - Кръстовидната къща на Миринга
Те Какара.
Когато пристигнахме в тези свещени земи, пазачът ни
задържа, докато уредим куп формалности. Накрая ни при
еха. С бавни крачки приближихме мястото в средата на
широка тревиста поляна, където Стариците и Старците
седяха и ни чакаха да се появим. Тогава нямах представа,
че се намираме само на 50 метра от центъра на това
свещено древно място.
Както при уайтаха, и тук най-възрастните жени ни
заведоха дотам, зад тях бяха по-младите, а най-отзад се
наредиха мъжете. Но когато се приближихме на няколко
метра до маорските старейшини, мъжете излязоха най-
отпред и образуваха кръг, Защото първи трябваше да гово
рят пред старейшините.
294 Друнвало Мелхизедек
Церемонията протече почти по същия начин; мъжете
си размениха слова, след това жените се изказаха по жела
ние. И пак се подредихме в редица, после всички направих
ме хонги с всеки член от племето. Но този път, след като
дишахме с всеки маори, ни поканиха да се приближим до
мястото, където стояха старейшините. Там в земята на
дълбочина около 30 см беше вдълбан кръст.
Легенда:
а: плъзгащи се дървени врати, 120 х 60 см <11: по-малки греди, обиколка, 45 см
Ь: плъзгащи се дървени капаци е: ъглови елементи във формата на 1_
с: дървени греди, 30,5 х 5 см f: странични ръбове, 30,5 х 5 см
Ф централна кръгла греда, обиколка 180 см д: веранди, отворени от едната страна