РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ И

ЕРЕСИ В РАННОТО
ХРИСТИЯНСТВО. БОГОМИЛСТВО
И ПАВЛИКЯНСТВО
 ВЪВЕДЕНИЕ
С покръстването на българите през 864г. и развитието
на християнската религия по българските земи,
започват да се разпространяват и нейните
алтернативни учения – ереси, секти, разколи и др.,
както и нови религиозни движения като
отшелничеството. Най-известните ереси по
българските земи са богомилство и павликянство.
 Понятието ,,ерес‘‘
• Във всяка историческа епоха понятието ,,ерес‘‘ разполага с
определено съдържание. В Древна Елада думата е
многозначна и се свързва с лексемите вземам, хващам, улавям,
грабя, убивам (в трудовете на Херодот и Тукидид). В Римската
империя се използва за обозначаване на философска школа
или секта, вземане на погрешна страна, неправилно решение.
Обобщава се като ,,определяне на цялостна система от
принципи, които се различават от общоприетите,
официалните‘‘.
• В християнството ересите са всички видове отклонения от
църковната догматика.
 ПАВЛИКЯНСТВО
• Павликянството е християнско еретическо движение, появило се през VII
век в Армения.
• За негов създател се приема Константин Мананали. През 660 г.
Константин IV Погонат го осъжда смърт като еретик.
• Въпреки гоненията, през 844 г. се формира Павликянската държава с
център Тефрике – днешен Дивриги в област Сивас, Турция.
• Павликянската доктрина е дуалистична, т.е. в сътворението участват Бог
и Сатана. Те въплъщават доброто и злото, духа и материята, павликяните
почитат доброто.
• Според Петър Сикелиот и патриарх Фотий павликянството представлява
дуалистична секта, която не признава Стария Завет, части от Новия Завет,
религиозните и църковните култове и служби, почитанието на икони и
реликви и църковните отци. Те отричат кръста като християнски символ,
смятайки го за езически смъртоносен инструмент за мъчение.
Избиване на павликяни при императрица Теодора II, миниатюра от XII-XIII век
 Наследство на павликянството
• Павликянската догматика до • Тондрактите в Армения
голяма степен е възприета от наследяват идеологията на
богомилите; павликяните и я развиват;
• Заедно с богомилството, • Ислямските секти като
павликянството се възприема афшари, йезиди и алиани
за идейно-теоретични също разполага с връзки с
основатели на катарското павликянството;
течение във Франция;
 ФАКТОРИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА БОГОМИЛСТВОТО

Противоречивото Влошаването на обществено-

християнизиране икономическите условия в
на България; страната през Х в.;

Наличието на
еретични традиции в Негативното
българските земи отношение към
(павликяни); Българската църква
след превръщането ѝ в
богата институция;
и други...
 СЪЩНОСТ НА БОГОМИЛСТВОТО
● Богомилството се заражда в Тракия, край град Пловдив.
● Неговия създател и пръв водач в България е поп Богомил.
● В региона още през VIII век са заселени еретици от Мала Азия, а на
базата на техните ереси – павликянството, масалианството,
манихейство и др. възниква богомилството
● Богомилството се явява израз на социалния протест срещу моралната
поквара, обхванала духовенството, и недоверието към официалната
християнска проповед и истинността на догмите.
● Основна характеристика на идеологията на богомилството е дуализма.
Според него всичко нематериално е създадено от Бог, а материално –
от Дявол. Поради това богомилите имат отрицателно отношение към
видимия свят.
● Богомилите отричат божествения и човешкия характер на Исус
Христос. Според тях, той е само Слово (Логос), изпратено от бога на
хората.
Предполагаем портрет на поп Богомил
Структура на богомилското общество

Съвършените спазват най-

неотклонно правилата на
Съвършени
богомилския морал. От тях
се избират проповедниците.

Вярващите са новоприетите в
Вярващи богомилската община, за които
строгите аскетични правила са само
препоръчителни.

Слушателите не са включени в
Слушатели групата на вярващите, а се подготвят
за причисляване към богомилското
братство.
 Разпространение на богомилството
• Движещата сила на богомилството – социалното недоволство – става причина
за неговото разпространяване и в съседните на България Балкански страни.
• Най-напред то прониква в съседна Византия, като за това съдейства широко
разпространеното в империята павликянско учение.
• Богомилството се разпространява в Босна и Сърбия. Там то намира отлични
условия за разпространение, а няколко века по-късно то дори се превръща в
официално изповедание на босненците.
• Богомилската ерес сравнително лесно прониква и в Италия, където нейните
разпространители са известни под името патарани (катари), а във Франция те
са наричани албигойци. Сходството в отричането на тайнствата, ритуала,
култа и църквата като цяло ги прави сходни с българските богомили.
• През XIV и XV в. в Западна Европа се разпространява прозвището ,,българин”,
което се употребява като синоним на ,,еретик” – недвусмислено доказателство
за богомилската инвазия на Запад.
Развитие на Богомилството
 Антибогомилски прояви
• Преследването на богомилите започват още през Х
век, когато то се появява.
• Най-известната творба, написана срещу
богомилите е ,,Беседа против богомилите‘‘ на
Презвитер Козма.
• Авторът заема твърда позиция в защита на
църквата и царската власт. В същото време
критикува и някои негативни страни в поведението
на свещенослужителите и в социалния живот.
„[На] поп Богомил, който при Петър, българския цар, възприе тази
манихейска ерес и я разпространи в българската земя … анатема“.
Цитат от ,,Беседа против богомилите‘‘ Откриващата страница на „Беседа
против богомилите“ на Презвитер Козма
 Антибогомилски прояви
• Богомилското движение добива толкова голяма популярност, че
Църквата започва официална ,,война‘‘ с него. Това се изразява най-
ярко по време на Първият търновски църковен събор (11 февруари
1211 г.), известен като ,,Антибогомилски църковен събор‘‘.
• Съборът е организиран по настояване на цар Борил ( царувал от 1207
до 1218 г.).
• В него участват всички боляри и висши духовници.
• Провежда се разпит на заловените богомили.
• Целта на събора е публичното разобличаване и общественото
отрицание на идеите и на основните постулати на богомилското
учение.
• Решенията на събора са записани в т. нар. „Синодик на цар Борил“.
• Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей
Родоболски са осъдени на тежки телесни наказания и заточени.
 Залезът на богомилството
• Богомилството затихва с
освобождението на България от
византийското владичество,
поради стабилността на
държавата;
• Той се активизира по време на
управлението на цар Борил,
което предизвиква
организирането на църковен
събор.
• Вследствие на политическата
нестабилност на българското
общество във втората половина
на XIV в., богомилската
пропаганда се засилва.
• При цар Иван Александър
ереста се разпространява сред
градската беднота и засилва
своя аскетичен характер.
• След падането на България под
османска власт богомилството
изчезва.
 ОТШЕЛНИЧЕСТВО
● Отшелничеството е своеобразна форма на протест срещу
суровата действителност в търсене на път към лично спасение.
● Основоположник на това религиозно движение е св. Иван
Рилски.
● Идеята на отшелничеството се изразява в стремежа към
постигане на духовно съвършенство и приближаване до Бога в
далечни и пусти местности, извън обществото.
● Съмишлениците на Иван Рилски организират монашеско
братство, регламентирано от ,,Завета‘‘ на водача на това
движение.
● Заветът глас:
○ да се презират земните блага;
○ сребролюбието е корен на много злини;
○ да не се уповава човек на благоразположението на царе и Иван Рилски
боляри;
○ да се спазват правилата на християнската вяра и се
поучават хората в истинското християнство и др.
 Заключение
Трудно е да се оценят еднозначно всички видове религиозно-
социални движения или ереси, тъй като съществуват
противоречиви становища, свързани с тях, а и те разполагат и с
разногласия в своята същност. От една стана богомилството е
важен елемент от обществения протест срещу неправдата, а от
друга – дестабилизиращ елемент. Същевременно допринася за
развитието на книжовността, но и не толерира отклонения.
Освен това богомилите се оказват радетели на един строг
аскетичен живот, изключващ обикновените човешки радости.
Въпреки сериозните си недостатъци, богомилството си остава
най-голямото социално-религиозно народно движение през
Средните векове и то далеч не само в България.
 БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Изготвил: Джансел Абтула Преподавател: проф. д-р К. Мутафова

II-ри курс, спец. ,,Етнология‘‘, ОКС
,,магистър‘‘