ФРИДРИХ НИЦШЕ On the Three Metamorphoses

Three metamorphoses of the spirit I name for you: how the spirit becomes a camel, and the
camel a lion, and finally the lion a child.
To the spirit there is much that is heavy; to the strong, carrying spirit(…)
What is heavy? thus asks the carrying spirit. It kneels down like a camel and wants to be well
loaded. (…)
Is it not this: lowering oneself in order to hurt one’s pride? Letting one’s foolishness glow in
order to mock one’s wisdom? (…)
Or is it this: loving those who despise us, and extending a hand to the ghost when it wants to
frighten us?
All of these heaviest things the carrying spirit takes upon itself, like a loaded camel that
hurries into the desert, thus it hurries into its desert.
But in the loneliest desert the second metamorphosis occurs. Here the spirit becomes lion, it
wants to hunt down its freedom and be master in its own desert.
Here it seeks its last master, and wants to fight him and its last god. For victory it wants to
battle the great dragon.
Who is the great dragon whom the spirit no longer wants to call master and god? “Thou
shalt” is the name of the great dragon. But the spirit of the lion says “I will.” (…)
But tell me, my brothers, of what is the child capable that even the lion is not? Why must the
preying lion still become a child? The child is innocence and forgetting, a new beginning, a
game, a wheel rolling out of itself, a first movement, a sacred yes-saying. Yes, for the game
of creation my brothers a sacred yes-saying is required. The spirit wants its will, the one lost
to the world now wins its own world.

Why the lion wants to battle the great dragon?

What do you think the dragon represents?
Explains the phrase "he who has lost the world wants to win his own world".
Relating it to the death of God.

За трите метаморфози

Три метаморфози на духа ви назовавам: как духът се превръща на камила, а камилата — в лъв,
и накрая лъвът — в дете.
Много тежести съществуват за духа, за силния, издръжлив дух(…)
— Що е тежко! — така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре
да го натоварят. (…)
Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта, си да
блесне, за да се присмееш на мъдростта си? (…)
Или може би: да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той
иска да ти вдъхне, ужас.
Цялото това най-тежко бреме издръжливият дух поема върху себе си и като натоварена камила,
която бърза в пустинята, той бързо крачи в своята пустиня.
Ала в най-самотната пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща тук в лъв.
Свобода иска той да си извоюва и господар да стане в своята собствена пустиня.
Своя последен господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен
бог и ще се бори за победа с великия змей.
Кой е великият змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? „Длъжен си!“ се
зове великият змей. А духът на лъва казва: „Аз искам.“ (…)
Ала кажете, братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като дори лъвът не е
смогнал да го направи. Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в дете?
Невинност е детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадвижващо се колело,
едно изначално движение, една свещена повеля: „Да бъде!“
Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: „Да бъде!“
Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят.

3.
— Аз ще ви уча на свръхчовека. Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.
Какво сте сторили вие, за да го превъзмогнете?
Всички същества досега са създавали нещо свръхсебе си, а нима вие искате да бъдете
отлив в този огромен прилив и предпочитате да се върнете по-скоро към звяра, нежели
да превъзмогнете човека? (…)
Ето, аз ви уча на свръхчовека!
Свръхчовекът е смисълът на земята. Нека вашата воля да каже: Свръхчовекът да бъде
смисълът на земята!
Аз ви заклевам, братя мои, останете верни на земята и не вярвайте на тези, които ви
говорят за свръхземни надежди! Отровители са те — все едно дали съзнават това или
не! (…)
Не вашият грях — вашата скромна невзискателност крещи към небесата. (…)

3.
“I teach you the overman. Human being is something that must be overcome. What have you
done to overcome him?
All creatures so far created something beyond themselves; and you want to be the ebb of this
great flood and would even rather go back to animals than overcome humans? (…)
Behold, I teach you the overman!
The overman is the meaning of the earth. Let your will say: the overman shall be the meaning
of the earth!
I beseech you, my brothers, remain faithful to the earth and do not believe those who speak to
you of extraterrestrial hopes! They are mixers of poisons whether they know it or not. (…)
Not your sin – your modesty cries out to high heaven. (…)