Download as pdf or txt
Download as pdf or txt
You are on page 1of 114

Димитър Мърваков • Виктор Иванов • Мая Гайдарова

Петко Недялков • Илона Мирчева • Мариета Иванова

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Димитър Мърваков
Виктор Иванов
Мая Гайдарова
Петко Недялков
Илона Мирчева
Мариета Иванова

ISBN 978-954-01-3657-8

Цена 9,00 лв.

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg
Димитър Мърваков • Виктор Иванов • Мая Гайдарова
Петко Недялков • Илона Мирчева • Мариета Иванова

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Физика и астрономия
7. клас

ПРОСВЕТА
София
© Димитър Йорданов Мърваков, Виктор Генчев Иванов, Мая Цанкова Гайдарова,
Петко Любенов Недялков, Илона Петрова Мирчева, Мариета Николова Иванова, 2018 г.
© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн и корицата, 2018 г.
© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.

ISBN 978–954–01–3657–8
СЪДЪРЖАНИЕ

I. УЧЕБНИЯТ КОМПЛЕКТ ПО ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ ЗА 7. КЛАС...........5


II. ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА УРОЦИТЕ
ОТ УЧЕБНИКА ПО ТЕМИ ........................................................................................... 6

ВЪВЕДЕНИЕ В УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ ......................11

Тема 1. ЕЛЕКТРИЧЕН ТОК


1.1. ЕЛЕКТРИЧЕН ТОК И ЕЛЕКТРИЧНО НАПРЕЖЕНИЕ
1. Електричен заряд и електричен ток .............................................................................12
2. Електрично напрежение ..................................................................................................13
3. Електрично съпротивление ............................................................................................14
4. Електричен заряд и електричен ток (решаване на задачи) ....................................15
5. Физични измервания и обработка на експериментални резултати
(лабораторен урок) ...........................................................................................................16
6. Измерване на ток, напрежение и съпротивление (лабораторен урок) ...............17

1.2. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЕРИГИ


7. Източници на електрично напрежение .......................................................................19
8. Последователно свързване на консуматори ...............................................................20
9. Успоредно свързване на консуматори .........................................................................21
10. Свързване на консуматори (решаване на задачи) ..................................................22
11. Опитно изследване на електрическа верига с последователно и с успоредно
свързани консуматори (лабораторен урок) .............................................................23

1.3. ЕЛЕКТРИЧНА ЕНЕРГИЯ


12. Електрична енергия. Закон на Джаул – Ленц ...........................................................24
13. Мощност на електричния ток ......................................................................................25
14. Електрична енергия и мощност (решаване на задачи) ..........................................26
15. Пестене и безопасно използване на електроенергията .........................................27
16. Електричен ток (упражнение) .....................................................................................28
17. Електричен ток (обобщителен урок) .........................................................................29

Тема 2. СВЕТЛИНА И ЗВУК


2.1. ПРАВОЛИНЕЙНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СВЕТЛИНАТА
18. Светлина ...........................................................................................................................30
19. Отражение и пречупване на светлината ...................................................................31
20. Наблюдаване и изследване на отражение и пречупване на светлината
(лабораторен урок) .........................................................................................................33
21. Пълно вътрешно отражение ........................................................................................34

2.2. СВЕТЛИНА И ЦВЕТОВЕ


22. Спектър на светлината ..................................................................................................35
23. Светът на цветовете .......................................................................................................36

3
2.3. ОГЛЕДАЛА И ЛЕЩИ
24. Плоско огледало ..............................................................................................................37
25. Плоско огледало (решаване на задачи) .....................................................................38
26. Сферични огледала .........................................................................................................39
27. Лещи ...................................................................................................................................40
28. Построяване на образ на предмет от събирателна леща ......................................41
29. Огледала и лещи (лабораторен урок) .........................................................................42

2.4. ОПТИЧНИ УРЕДИ


30. Око и фотоапарат ...........................................................................................................43
31. Лупа и телескоп ...............................................................................................................45
32. Светлина (упражнение) .................................................................................................46

2.5. ЗВУК
33. Трептения .........................................................................................................................46
34. Измерване на период и честота на трептене на махало (лабораторен урок) ...47
35. Звук .....................................................................................................................................49
36. Звук и слух ........................................................................................................................50
37. Звук (упражнение) ..........................................................................................................51
38. Светлина и звук (обобщителен урок) ........................................................................52

Тема 3. ОТ АТОМА ДО КОСМОСА


3.1. АТОМИ И АТОМНИ ЯДРА
39. Строеж на атома и атомното ядро ..............................................................................53
40. Радиоактивност ...............................................................................................................54
41. Използване на ядрената енергия .................................................................................55

3.2. СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА И СВЕТЪТ НА ЗВЕЗДИТЕ


42. Слънчева система ...........................................................................................................57
43. Слънце и звезди ..............................................................................................................58
44. Галактики ..........................................................................................................................60
45. Развитие на Вселената ....................................................................................................61
46. От атома до Космоса (упражнение) ...........................................................................62
47. От атома до Космоса (обобщителен урок) ...............................................................63

ПРИЛОЖЕНИЯ ....................................................................................................................65
Тестове за входящ контрол ................................................................................................65
Тестове за тематичен контрол...........................................................................................71
Отговори на тестовите задачи ..........................................................................................83
Примерно годишно тематично разпределение ...........................................................85
Учебна програма по физика и астрономия за 7. клас .............................................103

4
I. УЧЕБНИЯТ КОМПЛЕКТ ПО ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ
ЗА 7. КЛАС

Учебният комплект по предмета физика и астрономия за 7. клас, който е продължение


на интегрирания предмет човекът и природата, по традиция включва учебник (с електро-
нен учебник), учебна тетрадка и книга за учителя.

Учебник и електронен учебник


Учебното съдържание е построено според изискванията на учебната програма, към
която авторският колектив максимално се е придържал. Съдържателно-информационна-
та структура на учебника обхваща текстови компоненти и пояснителни компоненти под
формата на картини, чертежи, портрети и др.
Като първи урок в тази нова за учениците дисциплина се обособява преговорният
урок, в който се припомнят, обобщават и систематизират основните идеи, закономернос-
ти и явления, изучавани по човекът и природата в 3., 4., 5. и 6. клас.
Основният текст включва учебното знание от общообразователната подготовка – по-
нятия, закони, примери, обяснения. Той е структуриран в отделни теми, които обхващат
областите: електричество; светлина и звук; от атома до Космоса; наблюдение, експери-
мент и изследване. Учебните единици са разпределени в уводен урок, уроци за нови зна-
ния, лабораторни уроци, уроци за решаване на задачи, упражнения, обобщителни уроци.
Това разпределяне на учебния материал дава възможност както за работа с учебника в
класно-урочна дейност, така и за развиване на познавателните умения на учениците в
самостоятелна работа с учебника и на експериментални умения за конструиране и из-
следване.
Авторският колектив се е придържал към изискването учебният материал да бъде
изложен научно, логично, последователно и еднозначно, а същевременно да е достъпно
и просто обяснен. Има разлика както по отношение на определенията и дефинициите,
така и по отношение на подходите за излагане на съдържанието, използвани досега в
учебниците.
Всяка учебна единица съдържа основна част, която обхваща новия учебен материал
под формата на определения, факти и обяснения, и мотивационна част, която въвежда
учениците в темата, припомняйки най-важни изучени до този момент понятия, и свързва
изучаваното учебно съдържание с примери от заобикалящия ни свят. Учебната единица
включва като текстови компонент и въпроси и задачи за проверка и оценка на знанията,
които са ориентирани към проверка на разбирането на учебния материал. Основният
текст е разпределен в отделни смислови единици, чието заглавие насочва към основната
идея, която се излага. Това улеснява възприемането на новия материал.
В уроците е включен и допълнителен текст в рубриката „Любопитно“ или „За да зна-
ете повече“, който е свързан с основния текст, като го разширява и обогатява в съдържа-
телно отношение. Този учебен материал не е задължителен, усвояването му не се прове-
рява като задължителен минимум, но е препоръчително разглеждането му в съответствие
с познавателните възможности на учениците.
Основните идеи и примери са онагледени от чертежи, илюстрации, които създават
интерес, поясняват и мотивират работата с текста.
Всички уроци са с еднакъв обем – две страници, разположени на един разтвор, което
улеснява работата на учениците с учебника. Пояснителната част е изнесена в тясната
колона.
Към учебника има електронен учебник, който съдържа както материали за онагле-
5
дяване на основните понятия и закономерности, като анимация и видео, физични опити
и симулации, така и задачи за оценка и проверка на знанията и уменията на учениците.
Това дава възможност за използване на интерактивни методи за обучение и предполага
усвояването на залегналите в учебната програма ключови компетентности.

Учебна тетрадка
Учебната тетрадка е предназначена за работа в клас и за самостоятелна работа и
съдържа качествени и количествени задачи към всяка учебна тема. Тя е организирана
под формата на работни листове, върху които ученикът да работи, като там, където е
необходимо, задачите са придружени от инструкции. Това улеснява самостоятелното ѝ
функциониране в учебния комплект. Чрез задачи, изискващи разнообразни дейности –
попълване на думи към текст, класификация по определени признаци, качествени задачи
за обяснение, извличане на информация от таблици и чертежи, пресмятания на величини
по определени закони, елементи на игра и др., се затвърдяват и задълбочават знанията от
основния текст в отделните уроци. Някои задачи също съдържат допълнителен материал
във формата на текст, върху който се поставят въпроси. Това развива умението на уче-
ниците за работа с информация и извличането на смисъла от нея.

Книга за учителя
Книгата за учителя съдържа: примерни методически разработки на уроците; тестови
задачи за входящо равнище и за тематична проверка; отговори на тестовите задачи от
учебника и от книга за учителя; примерно годишно тематично разпределение; учебна
програма по физика и астрономия за 7. клас.
Предназначението ѝ, от една страна, е да направи методическа интерпретация на
учебното съдържание, а от друга, да предложи идеи и подходи, които учителят да използ-
ва при планирането и провеждането на учебно-познавателната дейност.
В общата методическа част се описват целите на обучение, структурата на физичното
знание, както и методите и подходите, които се препоръчва да се използват за повишава-
не на ефективността на учебния процес. Описани са критериите на авторския колектив за
изграждане на учебното съдържание.
В методическите разработки се подчертават и описват ключовите моменти в учебното
съдържание, дават се идеи за осъществяване на демонстрационен експеримент, както и
допълнителна информация за учителя по отделни въпроси. Операционализирано са опи-
сани поурочните цели като очаквани постижения от ученето на учениците. Предложено
е и примерно годишно разпределение на учебните часове.

II. ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА УРОЦИТЕ


ОТ УЧЕБНИКА ПО ТЕМИ
ОБЩИ МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ В 7. КЛАС
Учебният предмет физика и астрономия в 7. клас се обособява като самостоятелна
учебна дисциплина. Това променя начина на изграждане и структуриране на учебното
съдържание, което е основен компонент в обучението.
Учебното съдържание се групира около следните области на компетентност –
„Електричество“, „Светлина и звук“, „От атома до Космоса“ и „Наблюдение, експери-
мент и изследване“. Тематичните раздели включват:
6
Електричен ток
Електричен ток и електрично напрежение
Електрически вериги
Електрична енергия

Светлина и звук
Праволинейно разпространение на светлината
Светлина и цветове
Огледала и лещи
Оптични уреди
Звук

От атома до Космоса
Атоми и атомни ядра
Слънчевата система и светът на звездите

Образователните цели при изучаване на темите са свързани с разширяване и задъл-


бочаване на знанията на учениците за електричните и светлинните явления, за строежа
и свойствата на веществата, за трептенията като вид движение и за Слънчевата система
и Вселената. Наред с усвояването на системата от физични знания не по-малко важно е
развиването на мисленето и познавателните способности, изграждането на научен све-
тоглед и отношение към света. Активната познавателна дейност на учениците включва и
развиването на уменията им за самостоятелна работа чрез проекти и домашен експери-
мент, усъвършенстване на практическите им умения, свързани с измервания на физични
величини, планиране и организация на прости опити, интерпретация на чертежи, графи-
ки, таблици. Целите на обучението са свързани и с формиране на практико-приложни
умения за решаване на по-сложни в сравнение с 5.и 6. клас количествени и качествени
задачи, които се решават с повече от една формула.
Тези цели са част от общите образователни цели по природните науки, които най-об-
що се състоят в изграждане на научна картина на света, убедителна и непротиворечива,
която да убеди учениците, че светът е познаваем и многостранен, единен и детерминиран
(еднаквите причини водят до еднакви следствия). Не по-малко важни са знанията, свър-
зани с овладяване на някои научни методи на изследване, например наблюдение и екс-
перимент, издигане на хипотеза, доказателство, сравнение и аналогия, които са част от
методологичните знания за естеството на науката като вид обществена дейност и важна
част от човешката култура.
Една от образователните цели, тясно свързана с разширяване на мотивационната сфе-
ра, се отнася до усвояването на знания за съвременните технологии, в чиято основа са
физиката и подготовката за живот в технологичния свят. Със започването на системния
курс по физика се поставят и цели за развиване на оценъчни умения, свързани със спо-
собността за критично анализиране на информация от различни източници, и оценка на
отговорностите, които стоят пред обществото за опазване на околната среда и човека.
Възпитателните цели са свързани с умението да се оценява собствената и на другите
хора дейност, умения за работа в екип при извършване на лабораторните упражнения,
развиване на толерантност и отзивчивост към проблемите на другите, любознателност и
самоконтрол.
От съществено значение за осъществяването на образователните и възпитателните
цели е засилването на мотивацията на обучението, която е свързана най-вече с въпроса
„Защо учим физика?“. Трябва по възможност да свързваме физичните знания с тяхната
7
социална значимост и непосредственото им прилагане във всекидневната практика. На
този етап на обучението е от съществена важност да обясняваме по възможност просто,
достъпно и логично света около нас в различните му прояви – например явлението дъга,
понятието „мощност“ на домакинските електроуреди и начина на свързването им в мре-
жата, устройството и действието на фотоапарата, музикалния тон и получаването му, как
се използва енергията на атома, появата на мираж и др.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИКА


И АСТРОНОМИЯ
В предмета човекът и природата, който се изучава в 5. и 6. клас, учебното съдържа-
ние е ориентирано предимно интегрирано, при което знанията на учениците по физика,
химия и биология се обединяват за изясняване на същността и функциите на определе-
ни обекти (например вода, въздух, молекули). Този начин на изучаване се основава на
конкретно-образното мислене на учениците от тази възрастова група, което е свързано
с конкретни представи за обектите и се съпровожда с последователното изясняване на
свойствата им от гледна точка на различните природни науки. Обектната интеграция на
учебното съдържание определя и характера на изучаваните знания – те са предимно на
описателно равнище, т.е. представляват изброяване на свойства, признаци и класифика-
ции. Въведените понятия се свързват с конкретно-чувствени представи и формулирането
им в редица случаи не изчерпва съдържанието на понятието. Такива са понятията „маса“,
„енергия“, „сили“.
При възрастовата група на седмокласниците заедно с конкретното се изгражда и аб-
страктното мислене, което предполага оперирането с понятия. Мисленето чрез понятия
е основа на научното мислене, важна част от което е установяването на причинно-след-
ствени връзки.
Понятията са основните елементи на всяка физична теория и изграждането им е цел на
целия системен курс по физика, чието начало е в 7. клас. Като обобщения за съществени-
те свойства на предметите и явленията при формирането на понятията в началния етап на
системното изучаване на физиката използваме повече идеализации и приближения. Това
понякога нарушава строгите научни дефиниции, но е съобразено с нивото на умственото
развитие и усвоените до този момент физични знания. Обогатяването на понятийната
система се състои в развиване на вече въведени понятия (атом, електричен ток, провод-
ник, изолатор, електрични сили и др.) и включване на нови понятия (електрично напре-
жение, електрично съпротивление, мощност на електричния ток и др.). Едновременно с
описването на явленията се изисква и умение за тяхното обясняване, а именно разграни-
чаване на причините за явленията и следствията от тях. Усложняват се и многостранните
връзки между отделните понятия, въведени в интегрирания предмет човекът и природа-
та, които се структурират в по-пълна система, подчинена на определена йерархия. Така
например се подчертават връзките между явленията, видовете преобразуване на енерги-
ята в резултат на протичането на ток, зависимостта на гравитационната сила от масата
на телата и разстоянието между тях, обогатява се понятието „атом“ с изотопи, масово
число, радиоактивност, разширява се понятието „енергия“ с ядрена енергия и енергия на
светлинното излъчване и др.
Можем да класифицираме изучаваните в 7. клас понятия за:
• физични величини;
• физични явления;
• физични модели;

8
• физични свойства на веществата;
• уреди и апарати.
Представата за физичните величини, които изразяват количествено измерими свой-
ства на обектите и явленията, се изгражда в 6. клас. При въвеждането на физична вели-
чина в уроците за нови знания можем да следваме следната логическа схема: свойство,
което физичната величина описва; дефиниция (понякога може да липсва); връзка с други
изучени досега величини; начини на измерване; единици. Важно е да се знае, че всички
величини предполагат измерване и количествен израз, който в много случаи е дефиниция
за величината. Трябва да се подчертава, че отношението между величините е отношение
и между единиците им и че двете страни на един израз винаги имат едни и същи единици
(размерности).
Задълбочават се знанията за физичните явления, чието изясняване може да следва
следната логическа схема: признаци на разглежданото явление; условия, при които то
протича; същност на явлението (обяснение на причината и следствието); връзка с други
явления; приложения за практически цели. Характерното за изложения в учебника мате-
риал е, че почти всички изучавани явления са идентифицирани в природата и всекиднев-
ната практика като съществена част от идеята за мотивация за изучаване на учебното
съдържание.
Понятията, които описват физични модели, понякога са доста трудни за обяснение и
се въвеждат формално, което затруднява учениците в правилното им разбиране. Трябва
да се изяснява, че природните науки използват модели, които в различна степен отразя-
ват свойствата на реалните обекти, и че често заместваме реалните обекти с такива моде-
ли. Такъв модел е светлинният лъч, който реално не съществува в природата, идеалният
проводник, който няма съпротивление, идеалният амперметър и др.
Част от понятийния апарат са и понятията за уреди и апарати, например амперметър,
волтметър, електромер, харталов (оптичен) кръг и др. Общото запознаване с тези уре-
ди включва описание и начин на работа с уреда, при което се следва определен подход
– определяне на обхвата на уреда и стойността на най-малкото му деление, от което
зависи грешката на измерване на дадената физична величина. Още в този курс може да
се спомене, че всички уреди мерят с определена точност, като за целите на различните
измервания е необходима различна точност.
Учебното съдържание в 7. клас се отличава и с по-голяма степен на формализация и
използване на символи. Качественото описание на закономерностите, характерно за ин-
тегрирания предмет в 5. и 6. клас, преминава в количествени отношения между физични
величини. Всяко такова отношение е израз на даден физичен закон, в който ясно трябва
да се разграничат функциите от променливите, т.е. причината и следствието. Например
изразът за съпротивлението на проводник чрез отношението на приложеното върху него
напрежение и тока, който протича през него, не е закон на Ом, защото съпротивлението
не зависи, а само се измерва чрез посочените величини. Объркване може да настъпи и с
формулите за мощност на електричния ток, когато в единия случай тя е правопропорцио-
нална, а в другия – обратнопропорционална на съпротивлението. Трябва да се отбележи,
че познанията по математика за функционалните зависимости не са достатъчни на този
етап на обучение и е необходимо допълнително разясняване.
В 7. клас чрез учебното съдържание и описаните учебни дейности посредством ус-
вояването на ключови компетентности се развива научна грамотност у учениците: да
разпознават термини и концепции, които са с научно съдържание, да могат да направят
елементарно обяснение на дадена научна концепция, да поставят хипотеза и да планират
дейности по нейното верифициране.

9
КРИТЕРИИТЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И СТРУКТУРИРАНЕ
НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ В УЧЕБНИКА СА:
– да отговаря на изискванията на приетата учебна програма по отношение на съдър-
жанието и обема на знанията и уменията, които трябва да се развиват;
– да бъде изложено последователно и логично, като определенията за понятията;
– да описва явленията и процесите с научен, разбираем и ясен стил на изложение;
– да бъде изложено просто и достъпно, като се съобрази основно с изучения материал
по математика и се формализира в минимална степен;
– да отчита вътрешнопредметните връзки между въвежданите понятия с изучените
понятия в 5. и 6. клас, като се избягват ненужните повторения и се осигурят едноз-
начност и непротиворечивост при надграждането на учебното съдържание;
– да бъде мотивирано, като се дават примери и се обясняват явления, които често се
срещат в природата и бита;
– да предоставя възможност за реализация на дейностния подход в обучението, като
съдържа разнообразни учебни задачи и улеснява учителя в планирането и осъщест-
вяването им;
– да осъществява междупредметни връзки с другите природни науки, историята, ли-
тературата, музиката;
– да способства за развитие на оценъчно отношение към действителността;
– да бъде придружавано от подходящи илюстрации, схеми, чертежи и рисунки, които
да съдействат за повишаване на разбирането му от учениците.

ОСНОВНИ МЕТОДИ ЗА ОБУЧЕНИЕ


Основен словесен метод в обучението е беседата, която се съпровожда от диалог с
учениците. Тя е придружена най-често от схеми, илюстрации, демонстрационен експери-
мент. Най-често започва с актуализация на знанията и мотивация за изучаване на новото
учебно съдържание. Изисква интериоризация на целите на обучение от учениците, т.е
осмислянето и приемането им като собствени цели. Беседата продължава с излагане на
новите знания и затвърдяването и обобщаването им в края на учебния час. Изключител-
но важно за разбирането на учениците е да се следва определена логика на изложение,
информацията да бъде достъпна, последователна и в същото време научна.
Голяма част от учебното съдържание допуска използването на проблемна беседа, в
която се осъществяват една или няколко проблемни ситуации. Тези ситуации възникват,
когато има противоречие или недостатъчност на знанията за обясняване на физичен факт
или физично явление. Проблемни ситуации може да намерят място при изучаване на
действието на електричния ток, на явлението пълно вътрешно отражение, при изясняване
свойствата на звука и др.
Физичният експеримент приема различни форми в обучението. Най-често той се про-
явява като демонстрационен експеримент за доказване на свойства или закономерности
или за създаване на проблемна ситуация. В първия случай той се показва след въвеждане
на закон (например потвърждаване верността на закона на Джаул – Ленц), а във втория
предхожда извода (например демонстрация на светене на две еднакви лампи при различ-
ните им свързвания). Демонстрационният експеримент е от голямо значение за повиша-
ване на мотивацията и потвърждава идеята, че физиката е експериментална наука. При
изграждането на учебното съдържание почти във всеки урок е предвиден демонстрацио-
нен експеримент, който може да се осъществи с достъпен инструментариум.
Фронталните лабораторни упражнения развиват уменията на учениците за експери-
ментална работа. В някои от тях се предвижда учениците самостоятелно да стигнат до

10
откриване на определени зависимости (например закони за отражение и пречупване).
Използва се индуктивният метод за получаване на изводи, като се анализират таблици
с данните от опита. Наложително е да се обяснява, че изводите са верни само ако някой
от опитите не им противоречи. Като знание от методологичен характер е разбирането на
ролята на експеримента при създаване на науката. От една страна, той служи като осно-
вен източник за изказване на научни предположения, от друга – проверява следствията
от тези хипотези (теории).
При решаването на количествени задачи трябва да се следва определен алгоритъм,
който започва с анализ на условието на задачата и задължителен чертеж. Написва се кое
е дадено и кое се търси. Най-често се използва аналитичният метод за решаване на зада-
чи, при който се търси конкретен израз на търсената величина в зависимост от другите,
т.е. решението започва от въпроса на задачата. Понякога вместо аналитичния трябва да
се прилага синтетичният метод, при който се написват всички закони или формули, които
описват дадената ситуация. Нужно е непременно да се изисква получаването на буквен
отговор, след което величините се заместват с конкретните им числени стойности. Прави
се кратка оценка на отговора. По възможност решаваните задачи трябва да описват ре-
ални ситуации, като се избягват абстрактни общи формулировки. Решаването на задачи
е дейност, провокираща мисленето и улесняваща разбирането на съдържанието, и тя в
никакъв случай не трябва да се избягва.
Самостоятелната работа е необходимо предварително да се планира и организира.
Може да бъде работа с учебника, с електронния учебник или с друг информационен
източник (справочници, интернет), участие в екипна работа с определена задача, изра-
ботване на модели, макети или табла, извършване на домашен експеримент. При отчита-
нето ѝ винаги следва да има ясни предварителни критерии, по които да се оценява.

ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА УРОЦИТЕ


ОТ УЧЕБНИКА ПО ТЕМИ
ВЪВЕДЕНИЕ В УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ
В уводния урок се припомнят и обобщават следните теми, понятия и явления:
• строеж на веществата – атоми, молекули и йони;
• физични явления – топлинни, електрични, светлинни и магнитни;
• величини, които описват явленията;
• Слънчева система.
Уводният урок е предназначен за осъществяване на вътрешнопредметни връзки с
учебния предмет човекът и природата и за създаване на елементарна представа за видо-
вете физични знания и тяхната класификация.

11
Тема 1. ЕЛЕКТРИЧЕН ТОК

1.1. ЕЛЕКТРИЧЕН ТОК И ЕЛЕКТРИЧНО


НАПРЕЖЕНИЕ
1. Електричен заряд и електричен ток
Цели: Да се усвои понятието „електричен заряд“. Да се изгради представа за елект-
ричния ток като движение на заредени частици. Да се разпознават основни характерис-
тики на тока – големина и посока.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• дефинира величината електричен заряд;
• описва електричния ток като насочено движение на електрични заряди;
• определя посоката на тока;
• определя големината на електричния ток като заряд, преминал през сечението на
проводник за единица време;
• дефинира единиците кулон и ампер;
• знае, че електричният ток се измерва с уред, наречен амперметър;
• знае как се свързва амперметър в електрическа верига.
Методи – наблюдение, експеримент, беседа.
Дидактически средства и материали – набор по електростатика; учебно табло със
схемно изображение на електричния ток; две електрически крушки с различни мощности,
които работят при едно и също напрежение; амперметър; учебна или работна тетрадка;
учебник, електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Електричен заряд.
2. Електричен ток.
3. Големина на електричния ток.
4. Измерване на електричния ток.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: електричен ток I = q/t, кулон (С), ампер (А), амперметър
В началото на урока учителят може да използва знания от 6. клас по човекът и при-
родата и по технологии и предприемачество. Например чрез строежа на атома се стига
до наелектризиране на телата. Въвежда се понятието „електричен заряд“ и се поставя те-
мата. Преминава се към единицата за електричен заряд – кулон. С примерите от учебника
се доказва, че един кулон е голямо количество заряд.
Неизменният въпрос на учениците е: „Защо трябва да учим това?“. Обяснява им се, че
тези знания ще им дадат възможност да си изяснят какво представлява електричният ток,
как се пресмята и измерва големината му.
После се създава проблемна ситуация с двете електрически крушки с различни мощ-
ности. Едната свети по-силно, а другата по-слабо при едно и също напрежение. Органи-
зира се обсъждане, за да се изяснят причините за тази разлика. На фона на тази дискусия
се разкрива явлението електричен ток като насочено движение на заредени частици. За
онагледяване се използват учебно табло, анимация от интернет или от компактдиск. Спе-
циално внимание се обръща на посоката на тока. Приема се, че тя е посоката на движе-
12
ние на положително заредените частици, т.е. от положителния към отрицателния полюс
на източника. Учителят пояснява, че зависимостта на електричния ток от зарядите има
и количествен израз. Записва формулата I = q/t. Въвежда единицата за електричен ток
ампер. Обръща внимание, че по проводник тече ток един ампер, когато за една секунда
през него преминава заряд един кулон. Представят се двата вида амперметри – стрелков
и цифров. Най-важното е, че амперметърът се свързва последователно на консуматора
във веригата. Токът през амперметъра трябва да тече от положителния към отрицателния
извод. Никога не се свързва амперметър непосредствено към полюсите на източника, за
да не изгори.
Въпросите и задачите след урока от учебника, както и от електронния учебник, се
използват за затвърдяване на новите знания. Задачите от учебната тетрадка служат за
самостоятелна работа или за домашна работа.

2. Електрично напрежение
Цели: Да се усвоят знания за величината електрично напрежение. Да се изясни, че
при наличието на напрежение протича електричен ток и че големината на напрежението
е мярка за преобразуваната енергия в консуматора или източника.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• дефинира величината електрично напрежение като мярка за енергетичните превръ-
щания при протичане на ток през консуматор или през източник;
• различава напрежение на източник от напрежение между краищата на консуматор;
• знае, че напрежението е причина за протичане на електричен ток;
• дефинира единиците волт, миливолт и киловолт;
• знае как се свързва волтметър в електрическа верига;
• знае стойността на напрежението в битовата мрежа.
Методи – наблюдение, беседа.
Дидактически средства и материали – консуматори с означено върху тях различно
напрежение; волтметър; работни листове; работна или учебна тетрадка; учебник; елек-
тронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Електрично напрежение.
2. Измерване на електрично напрежение.
3. Комбинирани уреди за измерване на ток и напрежение.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: електрично напрежение, волт, миливолт, киловолт, волтметър
Учителят въвежда величината напрежение чрез примери и обяснения. Поставя те-
мата. Дефинира напрежението върху консуматор като преобразуваната в консуматора
електрична енергия при пренасяне него на заряд един кулон. Аналогично се въвежда
напрежение на източник като енергията, която се преобразува от други форми (химична,
светлинна и т.н.) в електрична енергия при преминаване на заряд един кулон през източ-
ника. Въвежда се означението и единицата за напрежение. За онагледяване се използват
различни консуматори, на които е отбелязано напрежението. Учителят дава примери за
напрежение от бита. Обръща внимание, че се използват термините по-високо или по-
ниско напрежение. За записването им се въвеждат: единицата mV – за малки напреже-
ния, и единицата kV – за високи напрежения.
13
След това на учениците се представят стрелковите и цифровите волтметри. За она-
гледяване се използват учебни стрелкови волтметри. Специално внимание се обръща на
свързването на уреда в електрическа верига. Волтметърът има два извода – положителен
и отрицателен. Положителният извод се свързва с положителния полюс, а отрицателният
– с отрицателния полюс на източника. Това свързване се нарича успоредно. Волтметъ-
рът се свързва успоредно и към консуматор, чието напрежението ще се измерва.
В по-старите кабинети по физика има и комбинирани стрелкови уреди за измерване
на ток и напрежение. Показанията се отчитат по една и съща скала. Показанията се отчи-
тат във волтове, когато уредът е свързан във верига чрез буксите за волтметър. Когато
уредът е свързан във веригата чрез буксите за амперметър, показанията се отчитат в
ампери. Стойността на едно деление от скалата обикновено е доста голяма. Затова от-
читането със стрелковите уреди не е много точно. Съвременните комбинирани уреди са
цифрови и отчитането с тях е по-лесно. Използването им като волтметър или амперметър
става с превключвател.
В края на часа се коментира как са свързани уредите в електрическите вериги и какви
са показанията им.
Въпросите и задачите след урока от учебника и от електронния учебник се използват
за затвърдяване на новите знания. Задачите в учебната тетрадка може да служат за са-
мостоятелна работа или за домашна работа.

3. Електрично съпротивление
Цели: Да се изясни от какво зависи големината на тока, който протича през консума-
тор. Да се усвоят знания за величината съпротивление като характеристика на отделен
проводник и на по-сложен консуматор.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• дефинира величината съпротивление на консуматор;
• обяснява, че електричното съпротивление може да се измери като отношение между
напрежението и тока;
• дефинира единиците ом и килоом;
• описва, че електричното съпротивление се измерва с уред, наречен омметър.
Методи – наблюдение, експеримент, проблемна ситуация, беседа.
Дидактически средства и материали – електрическа крушка; две батерии за раз-
лични напрежения; меден проводник; съединителни проводници; амперметър; волтме-
тър; омметър; учебна или работна тетрадка; учебник; електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Електрично съпротивление.
2. Пресмятане на тока през консуматор.
3. Измерване на електрично съпротивление.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: ом, килоом, омметър
Новият урок може да започне с опитна демонстрация на веригите, изобразени на фиг.
3.1 а и б. Така учениците стигат до извода, че токът през лампата се увеличава с увели-
чаване на напрежението върху нея.
Обръща се внимание, че за да се установи количествена връзка между тока през да-
ден консуматор и напрежението върху него, е нужно да се свърже електрическа верига,
14
в която да има едновременно амперметър и волтметър. За целта се анализират веригата
от фиг. 3.2 и опитните данни, дадени в таблица 1. Обръща се внимание на факта, че от-
ношението (частното) на напрежението към тока е постоянна величина. Така се стига до
извода, че всеки конкретен проводник се характеризира с нова величина, наречена съ-
противление: R = U/I. Уточнява се, че този извод се отнася не само за отделен проводник,
а и за по-сложни консуматори – електрически лампи, нагреватели, миксери и др. Въвеж-
дат се единиците за съпротивление ом (Ω) и килоом (kΩ). Изтъква се необходимостта да
се знае връзката между тях (1 kΩ = 1000 Ω), за да може да се сравняват две стойности на
съпротивлението, изразени в различни единици.
Учителят преминава към втората точка от урока. Поставя се въпросът как познава-
нето на съпротивлението на даден консуматор би ни помогнало да определим тока през
консуматора. Като се използват знанията на учениците за работа с обикновени дроби, се
стига до извода, че токът през консуматора зависи от напрежението върху консуматора
и от неговото съпротивление по формулата: I = U/R. За да се упражни на практика полу-
чената връзка, се анализира примерът от учебника или някоя от задачите в електронния
учебник.
Полезно би било учителят да обърне внимание, че тази зависимост е била открита
опитно през 1827 г. от немския физик Георг Ом и днес се нарича закон на Ом. На уче-
ниците се обяснява, че изучаването на връзката между ток, напрежение и съпротивление
ще им помогне да планират и оценяват консумацията на ток и напрежение в електрически
вериги и да разчитат съпротивлението на различни потребители.
След това се пояснява, че съпротивлението на консуматор може да се измери ди-
ректно, без да се ползват амперметър и волтметър. За тази цел служат уреди, наречени
омметри. Изводите на омметърът се свързват към консуматора, чието съпротивление
искаме да измерим.

4. Електричен заряд и електричен ток (решаване на задачи)


Цели: Да се усвои умението за пресмятане на ток, напрежение и съпротивление.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• пресмята заряд по дадени ток и време за преминаването му през проводник;
• пресмята ток по дадени заряд и време за преминаването му през проводник;
• пресмята време по дадени заряд и ток, преминали през проводник;
• пресмята ток, напрежение и съпротивление чрез закона на Ом;
• сравнява стойности на напрежение и съпротивление, изразени в различни единици.
Методи – решаване на задачи, практическа работа.
Дидактически средства и материали – учебник и учебна или работна тетрадка,
електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Математични формули за връзки между величините заряд, време, ток, напреже-
ние и съпротивление.
2. Сравняване на стойности на напрежение и съпротивление, изразени съответно в
различни единици.
3. Решаване на изчислителни задачи.
Ход на учебно-познавателната дейност
В началото на урока се актуализират знанията на учениците за изучените вече връз-
15
ки между заряд, ток и време: I = q/t и ток, напрежение и съпротивление: I = U/R. Тези
връзки може да бъдат илюстрирани с вече познатия на учениците от 6. клас „магически
триъгълник“.
Задача 1, която е решена в урока, показва как се комбинират двете формули I = U/R
и I = q/t за пресмятане на ток и заряд. Първо се намира токът през лампата чрез закона
на Ом. След това се пресмята зарядът по формулата q = It. Единственият проблем е
времето, изразено в минути. За да се пресметне зарядът в кулони, времето се изразява в
секунди. Задача 1 след урока от рубриката Задачи за самостоятелна работа се решава
само с формулата q = It.
Задача 2 се отнася до формулата U = IR, получена от закона на Ом. Ползата от тази
задача е, че кара учениците да се замислят при какви напрежения изгарят консуматорите.
Задачи 3 и 4 тренират използването на закона на Ом в ситуации, в които се променя
напрежението (включват се различни източници) или съпротивлението (включват се раз-
лични консуматори).
Задачите след урока, в учебната тетрадка и в електронния учебник идползват същите
базисни умения и знания, които са били упражнявани в часа.

5. Физични измервания и обработка на експерименталните


резултати (уводен лабораторен урок)
Цели: Да се усвоят общи умения за работа с измервателни уреди във физическата
лаборатория, отчитане и записване на техните показания.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• обяснява, че всеки уред се характеризира с максимална стойност на измерваната
величина;
• определя стойността на скалното деление при уреди със скала;
• описва, че всяко измерване се характеризира с определена неточност;
• определя неточността при измерване със стрелкови и с цифрови електрически из-
мервателни уреди;
• записва резултатите от измерването с нужния брой цифри след десетичната запетая
и с отчитане на неточността при измерването.
Методи – практическа работа, проблемна ситуация.
Дидактически средства и материали – прости измервателни уреди в кабинета по
физика – силомер, мерителен цилиндър, амперметър, волтметър, мултицет, учебник,
учебна или работна тетрадка; електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Обхват на уред.
2. Стойност на скалното деление.
3. Работа с цифрови уреди.
4. Неточности при физичните измервания.
Ход на учебно-познавателната дейност
Пълноценното провеждане на този урок е от принципно значение за усвояване на
знания, умения и на методи на научен подход, нужни при изучаване на физика не само в
7. клас, но и в целия по-нататъшен курс на обучение. Затова от първостепенно значение е
предварителната подготовка за урока. Учителят избира и подрежда основни уреди, които

16
се използват в кабинета по физика – линийка, мерителен цилиндър, силомер, стрелкови
амперметър и/или волтметър, цифров мултицет. Може да се използват и други уреди по
преценка на учителя. Урокът започва със сравнителен анализ на поставените пред уче-
ниците уреди. Обръща се внимание, че въпреки различните физични величини, които се
измерват с тези уреди, между всички уреди има нещо общо. За всеки от тях има харак-
терна максимална стойност на величината, която може да бъде измерена с дадения уред.
Например скàлата на силомера е разграфена до 10 N, а на мерителния цилиндър – до 200
mL, с мултицета може да се измерват токове до 10 А или напрежения до 600 V и т.н. Така
се стига до дефиницията на новото понятие „обхват на уреда“ – максималната стойност
на величината, която може да бъде измерена с дадения уред.
Към втората точка от урока се анализира отчитането на показания от стрелкови из-
мервателни уреди. Може да се използват както наличните лабораторни макети, така и
фигурите от учебника. Обръща се внимание, че скàлата е разделена на определен брой
еднакви деления и за да измерим търсената величина, е нужно да знаем стойността на
едно скално деление. Пресмята се стойността на скалното деление за наличните електри-
чески измервателни уреди, като обхватът на уреда се раздели на броя на скалните деле-
ния. На учениците се поставя задача самостоятелно да определят стойността на скалното
деление на уредите, показани на фиг. 5.1, 5.2, 5.3, 5.5 от учебника. Упражнява се също
така отчитане на показанието на стрелков уред според делението, до което се е отклонила
стрелката.
Към третата точка от урока на учениците се демонстрира електрически цифров мул-
тицет. Обясняват се основните правила за работа с цифровия уред – превключване на
уреда от режим на амперметър в режим на волтметър или на омметър. Обръща се вни-
мание, че при измерване на дадена величина чрез превключвателя може да се променя и
обхватът на уреда.
По последната точка от урока може да се анализира както примерът от фиг. 5.5., така
и наличен стрелкови учебен амперметър или волтметър. Стига се до извода, че колкото
по-голяма е стойността на скалното деление, толкова по-неточно е измерването на даде-
ната величина. Формулира се правилото, че неточността на измерването е половината от
стойността на скалното деление. Анализира се неточността на други измервателни уреди
със скала – линийка, мерителен цилиндър, силомер и т.н.
Като домашна работа се дават задачите след урока, от учебната тетрадка и/или от
електронния учебник.

6. Измерване на ток, напрежение и съпротивление


(лабораторен урок)
Цели: Да се усвои умението за измерване на ток, напрежение и съпротивление и да
се провери опитно връзката между тях.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• използва амперметъра и волтметъра за измерване на тока и напрежението, като оп-
ределя обхвата на скалата и стойността на най-малкото деление;
• описва как се свързва омметър в електрическа верига и отчита стойности на съпро-
тивление с него;
• конструира прости електрически вериги, състоящи се от източник на напрежение,
резистор, съединителни проводници, амперметър и волтметър. Проверява опитно
връзката мужду ток, напрежение и съпротивление (закон на Ом);

2. Книга за учителя по физика и астрономия за 7. клас – Д. Мърваков и др. 17


• представя резултатите от измерванията във вид на таблица и пресмята стойности на
физични величини;
• анализира резултатите от наблюдения и опити и прави изводи.
Методи – практическа работа, проблемна ситуация.
Дидактически средства и материали – амперметър; волтметър; омметър; резисто-
ри с различни съпротивления; източник на напрежение; съединителни проводници; учеб-
ник; учебна или работна тетрадка.
Примерен план на урока:
1. Амперметър и волтметър.
2. Опитна проверка на връзката между ток, напрежение и съпротивление.
3. Измерване с омметър.
Ход на учебно-познавателната дейност
Предварително се подготвят работните места в зависимост от броя на уредите, с кои-
то разполага кабинетът по физика. Всяка група работи независимо от другите. Задачите
на всички групи са задачите от учебника. Резултатите се записват в учебната тетрадка.
Учениците, които нямат учебна тетрадка, пречертават схемата и таблиците в работните
си тетрадки.
Изпълнението на първата задача започва с пояснение за измервателните уреди и тех-
ните скали. Чрез беседа се припомня какво е обхват на скàла на стрелков уред. Обръща
се внимание на максималния ток, съответно на максималното напрежение, което може да
измери уредът. Пояснява се как се определя стойността на едно деление и как се попъл-
ват съответните таблици към задачите. Учителят следи за вярното изпълнение на задача-
та, докато групите работят самостоятелно.
С втората задача се проверява опитно връзката между ток, напрежение и
съпротивление: I = U (законът на Ом). С нея се изгражда и умението на учениците да
R
конструират електрически вериги и правилно да свързват амперметър и волтметър. Об-
ръща се внимание, че означенията „+“ и „–“ при буксите на амперметъра не са случайни.
Положителната букса се свързва към положителния полюс на източника. Така токът през
амперметъра тече от положителния към отрицателния полюс и стрелката на уреда се от-
клонява. Определя се делението, до което се отклонява стрелката. Броят отчетени деле-
ния се умножава по стойността на едно деление, определено в първата задача. Получава
се големината на измерения ток. Стойността се записва в таблицата. Особено важно е да
се припомни, че амперметърът се свързва последователно на консуматора.
При използването на волтметъра задължително се обръща внимание на факта, че той
се свързва успоредно на консуматора. За тази цел положителната букса на волтметъра се
свързва към положителния, а отрицателната букса – към отрицателния полюс на източ-
ника. Определя се делението, до което се отклонява стрелката. Броят отчетени деления се
умножава по стойността на едно деление, определено в първата задача, и така се отчита
големината на измереното напрежение. Стойността му се записва в таблицата.
Стойностите на тока или напрежението се отчитат непосредствено от дисплея, ако
се използват цифрови уреди. По-нататък се следва ходът на задачата и стойностите се
записват в таблицата.
В третата задача се използва омметър за директно измерване на съпротивление. Уре-
дът първо се нулира и след това се правят измервания с него. Важното в тази задача е да
се сравнят стойностите на съпротивленията от втората задача със стойностите от директ-
ното им измерване с омметъра.
18
1.2. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЕРИГИ
7. Източници на електрично напрежение
Цели: Да се усвоят знания за различни източници на напрежение и за свързването им
в електрическа верига.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• разграничава видове източници на напрежение по вида процеси, чрез които се
натрупват заряди върху полюсите;
• дава примери за различни източници на напрежение и начина им на свързване в
електрически вериги;
• описва, че при последователно свързване на източници на напрежение се получава
по-високо напрежение, което е сума от отделните напрежения.
Методи – наблюдение, експеримент, проблемна ситуация, беседа.
Дидактически средства и материали - модели на различни видове източници или
табло с различни видове източници на напрежение; три батерии по 1,5 V; учебна или
работна тетрадка; учебник; електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Видове източници на напрежение.
2. Напрежение на източник.
3. Свързване на източници на напрежение.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: напрежение на източник
Учениците знаят от 6. клас, че за да тече ток, е необходим източник. Тези знания се
припомнят с подходящи въпроси и се поставя темата. Онагледяват се видовете източ-
ници, описани в учебника. Изтъква се, че в тях винаги протичат процеси, водещи до
създаване на нови заряди върху полюсите им. Видът на тези процеси определя и вида на
източника. Записва се първата точка. След това се разглежда устройството на химичните
източници. Такива са акумулаторите и батериите. Обръща се внимание, че електродите
се намират в активна химична среда. Така между тях и средата протича химична реакция.
В резултат на тази реакция върху единия електрод се натрупват електрони. Този елек-
трод се зарежда отрицателно. Другият електрод се зарежда положително, защото върху
него има недостиг на електрони. Когато реагиращите вещества се изчерпат, процесът
на натрупване на заряди спира. Казваме, че акумулаторът или батерията са изтощени и
трябва да се презаредят или да се сменят.
След това се обръща внимание на фотоелектричните източници. Изтъква се, че в тези
източници се използват полупроводникови материали, от които се отделят електрони под
действието на слънчева светлина. Не се пропуска фактът, че те са подходящи за места
без централно електрозахранване и с продължително слънчево греене. Отбелязва се, че
намират приложение и в електрониката, например в калкулаторите, където са необхо-
дими източници с малки размери. За онагледяване може да се използват материали от
интернет за фотоелектрични източници. Учениците могат да напишат и реферати на тази
тема.
Накрая учениците се запознават с електромагнитните източници – генераторите.
Уточнява се, че тези източници служат основно за производство на електроенергия.
Обясненията се подкрепят с модели на генератори, динамо на велосипед, учебно табло
със схемни изображения или снимков материал от интернет.
19
Важно е в хода на урока да се наблегне на факта, че електродите на източниците се
зареждат с разноименни заряди. Така между тях възниква електрично напрежение, което
се нарича напрежение на източника. Сравняват се напрежения на батерии, използвани
в бита, и напрежение на генератор за производство на електроенергия. Целта е да се
покаже на учениците, че всеки от видовете източници има голямо значение в живота на
човека.
Проблемна ситуация се създава в последната точка Свързване на източници. На уче-
ниците се поставя въпросът как от три батерии по 1,5 V може да се направи батерия от
4,5 V. Той не би ги затруднил, а би създал творческа работна атмосфера. След това за
илюстрация се използват фигура 7.7 от учебника.
Учителят избира кои задачи и въпроси от учебника и от учебната тетрадка да ползва за
затвърдяване на новите знания и умения, и кои – за домашна или самостоятелна работа.

8. Последователно свързване на консуматори

Цели: Да се изучат закономерностите за тока и напрежението при последователно


свързване на консуматори.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• разпознава последователно свързване на два консуматора и да го изобразява с елек-
трическа схема;
• определя, че токът през последователно свързаните консуматори е един и същ;
• описва, че сумата от напреженията върху консуматорите е равна на напрежението
на източника;
• посочва приложения на последователното свързване в бита и в техниката.
Методи – наблюдение, експеримент, проблемна ситуация, беседа.
Дидактически средства и материали – две лампички за джобно фенерче с нагря-
ваща се жичка; батерия от 4,5 V; амперметър; два волтметъра; учебна или работна тет-
радка; учебник; електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Ток и напрежение при последователно свързване на консуматори.
2. Приложение на последователното свързване на консуматори.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: няма
Учениците знаят от 6. клас как да свързват консуматори в една верига. Конструират
се електрическите вериги от фиг. 8.1 и фиг. 8.2. Формулира се проблем: „Защо, когато
се включат две лампички във веригата, те светят по-слабо, отколкото когато е включена
само една?“. За целта се анализират електрическите схеми от фиг. 8.3 и фиг. 8.4. При
възможност по двете схеми се свързва верига, като се използват учебен амперметър и
учебен волтметър. Дискутират се данните от измерването на тока и на напрежението
върху двата консуматора, дадени в таблица 1. Формулират се двата основни извода:
1. При последователно свързване на консуматори през всички части на веригата тече
един и същ ток: I = I1 = I2. Затова няма значение къде във веригата се включва ам-
перметърът.
2. Сумата от напреженията върху последователно свързаните консуматори е равна на
напрежението на източника: U = U1+ U2.
20
Обръща се внимание на факта, че при последователно свързване на консуматори на-
прежението върху един консуматор е по-малко от напрежението на източника. В послед-
ната точка на урока се разглежда приложението на последователно свързани консумато-
ри. Така се осигурява и мотивацията за изучаване на този учебен материал.
Преминава се към втората точка на урока. За целта се дава отговор и на въпроса,
поставен в началото на урока. При последователно свързване на лампите напрежението
върху всяка от тях е по-малко от напрежението на източника. Затова, когато са свързани
последователно, те светят по-слабо, отколкото когато са свързани поотделно към източ-
ника. Прави се извод, че последователното свързване се използва тогава, когато е необ-
ходимо уред, работещ при ниско напрежение, да бъде захранван от източник с по-високо
напрежение. За целта няколко уреда се свързват последователно към източника (при-
мерът с лампичките от гирлянда за елха) или към дадения уред се свързва резистор –
елемент с определено съпротивление, който поема част от „излишното“ напрежение на
източника.
Затвърдяване на новите знания и умения се постига с въпросите и задачите от учебни-
ка и от електронния учебник. Задачите от учебната тетрадка служат за домашна работа.

9. Успоредно свързване на консуматори


Цели: Да се изучат закономерностите за тока и напрежението при успоредно свърз-
ване на консуматори.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• разпознава успоредно свързване на два консуматора и да го изобразява с електри-
ческа схема;
• описва, че напрежението върху успоредно свързаните консуматори е едно и също;
• обяснява, че сумата от токовете през консуматорите е равна на тока през източника;
• посочва приложения на успоредното свързване в бита и в техниката.
Методи – наблюдение, експеримент, проблемна ситуация, беседа.
Дидактически средства и материали – две лампички за джобно фенерче с нагря-
ваща се жичка; батерия от 4,5 V; амперметър; два волтметъра; учебна или работна тет-
радка; учебник; електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Ток и напрежение при успоредно свързване на консуматори.
2. Приложение на успоредното свързване на консуматори.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: няма
Учениците знаят от 6. клас как да свързва проста електрическа верига с един консу-
матор. Конструират се електрическите вериги от фиг. 9.1 и фиг. 9.2, или се анализират
снимките от урока. Поставят се два въпроса: „Защо,двете лампички светят толкова сил-
но, колкото когато е включена само една от тях? По какво успоредното свързване се
различава от последователното свързване?“. Учителят обръща внимание, че при успо-
редно свързване и двата консуматора са съединени към полюсите на източника. Прави
се изводът, че при успоредно свързване напреженията върху консуматорите са еднакви:
U = U1 = U2.
Анализира се фиг. 9.3 от учебника или подобна на нея от учебно табло. Прави се
изводът, че при успоредно свързване токът през източника е равен на сумата от токове-
21
те през двата консуматора: I = I1 + I2. Обръща се внимание на факта, че при успоредно
свързване на консуматори токът през източника е по-голям от токовете през отделните
консуматори.
В следващата точка на урока се разглежда приложението на успоредното свързване
на консуматори. Посочва се, че то се използва при свързване на уреди, които работят
при еднакви напрежения. Дава се пример с електрическата мрежа в дома, където всички
електроуреди работят при напрежение 220 V и са свързани успоредно към мрежата.
В третата точка от урока се разглежда успоредното свързване на източници с еднакво
напрежение. Обръща се внимание, че за разлика от последователното свързване на из-
точници, при успоредното свързване се получава батерия със същото напрежение като
това на отделните източници. Посочва се обаче предимството на успоредното свързване
на източници – чрез него може да бъдат захранвани консуматори, които работят при ток,
по-голям от максималния допустим ток на отделните източници.

10. Свързване на консуматори (решаване на задачи)


Цели: Да се упражнят и затвърдят основните закономерности при последователно и
при успоредно свързване на консуматори.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• прилага закономерностите за тока и за напрежението върху последователно и успо-
редно свързани консуматори;
• пресмята ток и напрежение във верига с два свързани консуматора.
Методи – решаване на задачи, практическа работа.
Дидактически средства и материали – учебна или работна тетрадка; учебник;
електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Закономерности при последователно и при успоредно свързване на консуматори.
2. Решаване на изчислителни задачи.
Ход на учебно-познавателната дейност
В началото на урока с помощта на таблицата от учебника се припомнят и системати-
зират закономерностите за тока и за напрежението при последователно и при успоредно
свързване на консуматори.
След това се пристъпва към решаване на трите количествени задачи от урока. Тяхно-
то решение е подробно описано в учебника. В първата задача се използват закономер-
ностите за електричното напрежение при последователно свързване, а във втората – за
токовете при успоредно свързване. В третата задача отново се изследва верига с после-
дователно свързване, като за решаването на задачата се използва фактът, че през двата
консуматора тече един и същ ток.
Задачите след урока, в учебната тетрадка и в електронния учебник използват знанията
и уменията, придобити при решаване на трите задачи в час.

22
11. Опитно изследване на електрически вериги
с последователно и с успоредно свързани консуматори
(лабораторен урок)
Цели: Да се усвоят умения за последователно и успоредно свързване на консуматори
към източник на напрежение и опитно да се проверят закономерностите при тези свърз-
вания; да се разбере устройството на реостата и начинът му на свързване в електрическа
верига.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• умее да свързва два консуматора последователно или успоредно към източник на
напрежение;
• измерва токове и напрежения върху консуматорите при последователно или успо-
редно свързване;
• свързва реостат в електрическа верига;
• представя резултатите от измерванията във вид на таблица и да пресмята стойности
на физични величини;
• анализира резултатите от наблюдения и опити, и прави изводи.
Методи – практическа работа, проблемна ситуация.
Дидактически средства и материали – амперметър; волтметър или универсален
измерителен уред (мултицет); комплект батерии 3 × 4,5 V в кутия; 3 – 4 резистора със съ-
противления между 500 Ω и 1000 Ω; реостат с плъзгач (максимално съпротивление около
100 Ω); електрически лампички; съединителни проводници; реостат с плъзгач (максимал-
но съпротивление около 100 Ω).
Примерен урочен план:
1. Изследване на основните закономерности при последователно свързване на кон-
суматори.
2. Изследване на основните закономерности при успоредно свързване на консумато-
ри .
3. Реостат с плъзгач и свързването му в електрическа верига.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: реостат
Предварително се подготвят работните места в зависимост от броя на уредите, с
които разполага кабинетът по физика. Всяка група работи независимо от другите. За-
дачите на всички групи са от учебника. Резултатите се записват в учебната тетрадка.
Учениците, които нямат учебна тетрадка, пречертават схемите и таблиците в работната
тетрадка.
Изпълнението на първата задача започва с конструиране на електрическа верига с два
резистора, свързани последователно към източника. След това се припомня как се свърз-
ват амперметър и волтметър в електрическа верига, а също и как се отчитат стойности
по скали на стрелкови уреди. Обръща се внимание как се определя стойността на едно
деление. Попълва се таблицата към задачата. Учителят следи за вярното изпълнение на
задачата, докато групите работят самостоятелно. Организира се кратка дискусия върху
валидността на съотношението U = U1 + U2.
С втората задача се проверява съотношението I = I1 + I2 при успоредното свързване на
консуматори. Изпълнението на тази задача е свързано с конструиране на електрическа
верига с два резистора, свързани успоредно на източника. Отчитат се показанията на

23
всеки от амперметрите и се нанасят в таблицата към задачата. Полезно е да се организира
кратка дискусия върху валидността и на това съотношение.
В третата задача учениците се запознават с нов елемент на електрическа верига – ре-
остат. Почти всички кабинети по физика разполагат с такъв уред. Учителят обяснява ус-
тройството и свързването му в електрическа верига. Важно е да се разбере, че съпроти-
влението на този елемент може да се променя плавно от нула до определена максимална
стойност. Свързва се верига от последователно свързани лампичка, реостат и източник
на напрежение. Изследва се как се променя силата на светене на лампичката, когато чрез
плъзгача се променя съпротивлението на реостата. Резултатите се коментират от гледна
точка на връзка между ток, напрежение и съпротивление. Дискутират се и възможните
приложения на реостата.

1. 3 ЕЛЕКТРИЧНА ЕНЕРГИЯ
12. Електрична енергия. Закон на Джаул – Ленц
Цели: Да се усвои понятието електрична енергия и да се разбере превръщането на
електричната енергия в топлина.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• дефинира качествено понятието електрична енергия;
• посочва единицата джаул за измерване на енергията;
• дава примери за преобразуване на електричната енергия в други видове енергия;
• прилага закона на Джаул – Ленц за пресмятане на количеството електрична енергия,
преобразувана в топлина.
Методи – наблюдение, експеримент, беседа.
Дидактически средства и материали – източник на напрежение и светеща лампа с
нажежаема жичка за демонстрация на топлинното и светлинното действие на тока; елек-
трически калориметър за демонстриране на закона на Джаул – Ленц; учебна или работна
тетрадка; учебник; електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Единици за измерване на електричната енергия.
2. Електрична енергия.
3. Закон на Джаул – Ленц.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: електрична енергия, джаул
Учителят може да започне урока с електрическата верига, състояща се от източник на
напрежение и светеща лампа с нагряваща се жичка. Учениците могат сами да констру-
ират такава верига. Те са придобили необходимите знания и умения в 6. клас по учебните
предмети човекът и природата и технологии и предприемачество. Припомня се изу-
ченото в 6. клас, че електричният ток има топлинно, светлинно, механично, магнитно и
химично действие. Припомнянето постепенно преминава в дискусия за превръщането на
енергията от един вид в друг и се поставя темата на урока.
Неизменният въпрос, който е в главите на учениците, но те невинаги го задават, е: „За
какво трябва да учим това?“. Обяснява им се, че тези знания ще им дадат възможност да
разрешават проблеми, свързани с определяне на количеството на изразходваната елек-

24
троенергия, когато са известни големината на тока, протекъл през консуматора, времето,
за което е работил, и приложеното към него напрежение.
Въвежда се единицата за енергия – джаул, като енергия, необходима за загряване на
1 g вода с 0,24°С. Учениците трябва да разберат, че 1 J енергия е много малко количество
и затова се използват единиците kJ (килоджаул) и MJ (мегаджаул). Упражняват връзката
между джаул, килоджаул и мегаджаул. Веднага след това се дава и дефиницията за елек-
трична енергия.
Учителят разказва за експериментите на Джеймс Джаул и Емилий Ленц. Съобщава
факта, че те са изследвали превръщането на електричната енергия в топлина независимо
един от друг. Запознава учениците с устройството и действието на уреда, наречен ка-
лориметър. Пояснява, че зависимостите, които са установили Джеймс Джаул и Емилий
Ленц, са обобщени под наименованието закон на Джаул – Ленц, който се изразява чрез
формулата Q = I 2Rt. Използва електрически калориметър с две секции нагревателни про-
водници с различни съпротивления за установяване на закона в клас. В калориметъра се
наливат 150 g вода. С термометър се отчита температурата на водата при всеки нов опит.
Резултатите от измерванията се записват в таблица.

№ Ел. ток (А) Съпротивление(Ω) Време (s) Електрична


енергия
1. 15 Първа секция – 600
2. 15 Първа секция – 900
3. 15 Втора секция – 600
4. 15 Втора секция – 900

Учениците сами пресмятат по формулата стойностите на електроенергията, преобра-


зувана в топлина.
Анализират се битови ситуации от рода: спестява ли се електроенергия, когато дъ-
ното на съда и котлонът са с равни диаметри; какво губим, ако за една чаша чай загреем
един литър вода; кое е по-изгодно – да оставим яденето да ври с отворен капак на силен
котлон или да го оставим да ври със затворен капак на по-слаб котлон, и т.н.
Новите знания се затвърдяват чрез въпросите и задачите след урока от учебника, а
задачите от учебната тетрадка служат за домашна работа.

13. Мощност на електричния ток


Цели: Да се въведе величината мощност на електричния ток и да се установи връз-
ката между мощността на даден консуматор и условията, при които работи – ток, напре-
жение, съпротивление.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• дефинира величината мощност;
• дефинира единиците: ват, киловат, мегават и киловатчас;
• пресмята мощността на един консуматор;
• дава примери за мощност на електроуреди от бита.
Методи – беседа, проблемна ситуация.

25
Дидактически средства и материали – табла; фактура за консумирана електрое-
нергия; учебна или работна тетрадка; учебник.
Примерен план на урока:
1. Мощност на консуматор.
2. Единици за измерване на мощност.
3. Величини, от които зависи мощността.
4. Киловатчас.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: мощност, ват, киловат, мегават, киловатчас
Учителят може да започне урока с беседа за преобразуване на електрична енергия от
няколко различни консуматора за равни интервали от време. Коментира се количеството
електроенергия, която различните консуматори преобразуват за единица време. Дефини-
ра се величината мощност. Поставя се темата на урока и се записва математичният израз
P = Q/t за мощността.
Мотивацията за изучаване на този материал може да се постигне, като на учениците
се обясни, че той ще им е полезен при избор на техника с определена мощност, както
и при пресмятането на стойността на изразходваната електроенергия и разчитането на
фактури за изразходвана електроенергия.
Учениците трябва да разберат, че за по-големи мощности се използват единиците kW
(киловат) и MW (мегават). Те упражняват връзката между ват, киловат и мегават.
Учениците сами могат да заместят математичния израз за закона на Джаул – Ленц във
формулата за мощността. Под ръководството на учителя могат да стигнат до формулата
P = I2R. Учителят пояснява, че тази формула е подходяща за пресмятане на мощността на
тока за два последователно свързани консуматора, защото през тях текат еднакви токове.
След това класът може да се раздели на две групи, чиито членове се поставят в ролята
на откриватели. Едната група търси израз за мощност на два консуматора, свързани ус-
поредно към източник. Другата група търси израз за мощност на един консуматор, ако не
е известно съпротивлението му. Всяка група си излъчва говорител, който пред целия клас
докладва крайния резултат. Под ръководството на учителя се записват и другите две фор-
мули на дъската P = U2/R, която се използва при успоредно свързани консуматори, които
работят при еднакво напрежение, и P = UI – за консуматор с неизвестно съпротивление.
Преминава се към беседа за разликата между ват и киловатчас. Въвежда се единицата
киловатчас, като се акцентира, че тя е единица за консумирана енергия, а не за мощност.
Обръща се внимание, че в бита и в производството консумираната електроенергия се
измерва в киловатчасове, а не в джаули. Като илюстрация се използват и фактури за
електроенергията, които получаваме вкъщи.

14. Електрична енергия и мощност (решаване на задачи)


Цели: Да се усвои умението за пресмятане мощността на тока и отделената топлинна
енергия при различни свързвания на консуматори.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• прилага закона на Джаул – Ленц за пресмятане на отделена топлина от консуматор;
• прилага формулата за мощност на консуматор за пресмятане на ток, напрежение и
съпротивление на консуматор;
• използва формулата за мощност на консуматор при различни видове свързвания.

26
Методи – решаване на задачи, практическа работа.
Дидактически средства и материали – учебник; електронен учебник ; учебна или
работна тетрадка.
Примерен план на урока:
1. Основни закономерности при енергетични превръщания в електрическите вериги.
2. Решаване на изчислителни задачи.
Ход на учебно-познавателната дейност
В началото на урока се систематизират основните съотношения, описващи превръща-
нето на електрична енергия в топлина:
– законът на Джаул-Ленц: Q = I2Rt;
– връзката между отделена топлина, мощност и време за протичане на тока: Q = Pt
или P = Q/t;
– трите формули за пресмятане на мощност на консуматор.
Втората част от урока се състои в решаване на дадените в урока задачи. Задачите 1, 2
и 4 упражняват връзките мощност, напрежение, ток и съпротивление. Задача 3 е насоче-
на към пресмятане на отделена топлина по закона на Джаул – Ленц.
Задачите за самостоятелно решаване след урока, задачите от учебната тетрадка и от
електронния учебник може да бъдат използвани за домашна работа, както и при подго-
товка за състезания и олимпиади по физика.

15. Пестене и безопасно използване на електроенергията


Цели: Да се усвоят умения за отчитане на изразходваната електроенергия и за пла-
ниране на енергийните разходи на домакинството. Да се усвоят основни правила за без-
опасна работа с електрически уреди в бита.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• разпознава електромер като уред за отчитане на електроенергията;
• определя разхода на електроенергия и нейната цена от показанията на електромера
в началото и в края на месеца;
• планира енергийните разходи на домакинството според мощността на електрически-
те уреди в дома и времето за тяхното използване;
• описва пораженията при токов удар;
• изброява основните правила за безопасно използване на електроенергия;
• описва ролята на изолацията, прекъсвачите и контактите за осигуряване на безопас-
ност.
Методи – беседа, проблемна ситуация.
Дидактически средства и материали – електрическа лампа с нагряваща се жичка;
енергоспестяваща електрическа лампа; соларна лампа; фактура за консумирана електро-
енергия; учебна или работна тетрадка; учебен електромер; учебник; електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Измерване и заплащане на електроенергията
2. Планиране на енергийните разходи
3. Безопасно използване на електроенергия
4. Задачи

27
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: електромер
Учителят може да започне беседа върху изученото по учебния предмет човекът и
природата в 6. клас – че съвременният живот е немислим без електроенергия. Беседата
лесно преминава в дискусия за алтернативни източници на електрична енергия чрез ин-
формация за различни електрически крушки, соларни лампи и панели, които все по-ши-
роко се използват в домакинствата. Набляга се на опазването на околната среда чрез
рационалното използване на електроенергията. Темата се записва на дъската.
Мотивацията за изучаване на този материал се постига, като се посочат:
• ползата от него при избор на енергоспестяващи консуматори на електричен ток;
• възможността предварително да се планира и пресметне стойността на необходима
електроенергия;
• възможността за разчитане на сметки от фактури за електроенергия.
Понятието електромер се въвежда лесно, ако в кабинета по физика има учебен елек-
тромер. В противен случай може да се използва нагледен материал от интернет. Обяс-
нява се как се отчита електроенергия чрез електромер и фактура за изразходвана елек-
троенергия. Обръща се внимание на възможността предварително да се планира колко
електроенергия ще се изразходва. Може да се организира конкурс на тема „Как да на-
малим разходите на електроенергия вкъщи“. Вниманието на учениците се насочва към
полезни и енергоспестяващи консуматори.
След това класът може да се раздели на две групи. Поставя се една и съща задача:
„Какви основни правила трябва да спазвам, когато работя с електроуред?“. Учениците
са запознати с тях в 6. клас. Сега може да ги обогатят. Всяка група си излъчва говорител,
който докладва нейните правила. Под ръководството на учителя се записват на дъската и
в тетрадките общоприети правила.
Новите знания се затвърдяват с въпросите и задачите от учебника. За самостоятелна
работа или за домашна работа се избират задачи от учебната тетрадка.

16. Електричен ток (упражнение)


Цели: Да се затвърдят знанията и уменията, усвоени от учениците в раздела „Елек-
тричен ток“. Да се стимулира творческото отношение на учениците към изучавания ма-
териал чрез изпълнение на домашен проект (домашна лаборатория).
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• прилага знания и умения, заложени като очаквани резултати в учебната програма.
• изпълнява самостоятелна експериментална задача и да анализира получените резул-
тати.
Методи – решаване на тестови задачи, самостоятелна практическа работа вкъщи.
Дидактически средства и материали – учебник; електронен учебник; учебна тет-
радка
Примерен план на урока:
1. Електричен ток и електрично напрежение.
2. Електрически вериги.
3. Електрична енергия.

28
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: няма
Учителят провежда актуализация на опорните знания по предварително написания план
на дъската. Раздава на учениците предварително копирания тест от учебника, който включ-
ва 12 въпроса с избираеми отговори. Времето за работа по теста се планира така, че в края
на часа да останат 5 минути, в които да бъдат формулирани задачи за работа вкъщи.
Една от задачите може да бъде под формата на домашна лаборатория с тема „Напра-
вете си сами амперметър“. За направата на амперметъра учениците трябва да използват
компас и намотан около него проводник. При протичане на ток по проводника стрелката
на компаса се отклонява. Колкото по-голям е токът, толкова по-голямо е отклонението
на стрелката.
Друга група от задачи може да бъде свързана с работа в учебната тетрадка или със
съответните ресурси в електронния учебник.

17. Електричен ток (обобщителен урок)


Цели: Да се затвърдят и систематизират знанията, усвоени от учениците в раздела
„Електричен ток“. Да се представят самостоятелните разработки на учениците по задача-
та от домашната лаборатория.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• прилага знания и умения, заложени като очаквани резултати в учебната програма;
• представя и анализира резултати от самостоятелно извършено изследване.
Методи – беседа, дискусия.
Дидактически средства и материали – учебник; електронен учебник; учебна тет-
радка; учебни табла; електронни презентации.
Примерен план на урока:
1. Систематизиране на знанията за електричен ток.
2. Представяне на резултатите от домашната лаборатория.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: няма
Под формата на беседа учителят припомня основните понятия, величини и връзки,
изучени в раздела „Електричен ток“. За целта се използва последователността на излага-
не на материала, дадена в учебника. Желателно е да се използват нагледни материали –
схеми, диаграми, рисунки. В хода на изложението може да се използват и формулираните
след урока въпроси.
Втората част от урока се отделя за представяне на резултатите от практическата дей-
ност на учениците в „домашната лаборатория“. Учениците демонстрират конструирани-
те от тях „амперметри“ и демонстрират как с тяхна помощ може да бъде сравняван токът,
който тече през различни консуматори.
Като домашна работа се дават задачи от учебната тетрадка и от електронния учебник.

29
Тема 2. СВЕТЛИНА И ЗВУК

2.1. ПРАВОЛИНЕЙНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ


НА СВЕТЛИНАТА
18. Светлина
Цели: Да се изгради представа за светлината като вид енергия. Да се въведат поня-
тията „светлинен сноп“, „светлинен лъч“, „източници на светлина“. Да се представят
основните свойства на светлината при разпространението ѝ.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• изброява различни видове светлинни източници и да ги класифицира;
• дефинира понятието „светлинен сноп“ и да разграничава видовете светлинни сно-
пове;
• описва изобразяването на светлинен лъч и да го сравнява със светлинен сноп;
• определя кога светлината се разпространява праволинейно;
• доказва праволинейното разпространение на светлината с получаването на сянка;
• обяснява, че скоростта на светлината във вакуум е пределната скорост в природата.
Методи – беседа, самостоятелна работа, наблюдение, мисловен експеримент.
Дидактически средства и материали – различни видове източници на светлина –
фенерче, луминесцентни лампи, екран; тела за получаване на сянка; учебна или работна
тетрадка; учебник; електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Източници на светлина.
2. Светлинни снопове и светлинни лъчи.
3. Разпространение на светлината.
4. Скорост на светлината
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: източник на светлина, студен източник, светлинен сноп и светли-
нен лъч, прозрачна среда, скорост на светлината
Темата въвежда учениците в геометричната оптика и чрез беседа се актуализират
предварителните им представи за светлинните източници, които са виждали – естествени
и изкуствени, топли и студени. Може да се даде кратка самостоятелна работа във вид на
таблица, в която учениците да напишат всички източници, за които си спомнят. Важно е
да се подчертае, че светлината пренася енергия, която може да се използва от човека. По
възможност да се покажат луминесцентни лампи и светещи тръби с разредени газове и да
се сравнят с лампите с нагряваща се жичка. Добре е да се обсъди предимството на пър-
вите по отношение на вида светлина, която се излъчва от тях, и по отношение пестенето
на енергия. Да се разгледат характеристиките на лампите – мощност и напрежение, и да
се опишат различните предназначения на тези източници.
От изключителна важност за целия раздел е изясняването на основните понятия –
светлинен сноп и светлинен лъч. Светлиннният лъч е модел, идеализация в геометрична-
та оптика и за формирането му като понятие може да използваме мисловен експеримент
– чрез последователно намаляване на диаметъра на светлинния сноп можем да получим

30
безкрайно тънък сноп, който да представим с лъч, указващ посоката на разпространение
на светлината. Трябва да се отбележи, че реално съществуват само светлинни снопове.
Светлинни снопове може да демонстрираме в задимен въздух или върху бял екран, раз-
положен по дължината на светлинния сноп. Важно е да се подчертае, че най-често се
срещат разходящи снопове, но сноповете, излъчени от отдалечени източници, можем да
приемем (условно) за успоредни.
Важен момент е обяснението на праволинейното разпространение на светлината и
подкрепянето на това твърдение с доказателства. Може да се използва опитът със све-
щта, показан в учебника. Праволинейното разпространение на светлината трябва да се
свързва както с необходимостта от прозрачна, така и от еднородна среда. Също така е
уместно да се коментира независимостта на разпространението на светлинните снопове
и да се покаже пресичането на два или повече снопове, при което те продължават да се
разпространяват без промяна. Праволинейното разпространение на светлината се свърз-
ва и с въведеното в 5. клас по човекът и природата понятие „сянка“ като доказателство
за това.
Получаването и моделирането на сянка служи като доказателство за праволинейното
разпространение на светлината и може да се демонстрира с малък или по-голям по раз-
мери източник. Необходими са затъмнена стая и свещ или друг източник.
Като вътрешнопредметна връзка може да се припомни изучаваната в 5. клас схема на
слънчево и лунно затъмнение и тя да се покаже на табло. Полезно е да се обсъди как да се
използва праволинейното разпространение на светлината, за да се разположат по права
линия колчета, колони и др., както и да се потърсят други примери, които доказват това
свойство на светлината. Например постепенното появяване на части от кораб в морето,
невъзможността да се видят далечни обекти дори с бинокъл и др.
Скоростта на светлината, за която се споменава в учебното съдържание в 6. клас,
трябва да се свързва със свойствата на средата, в която тя се движи. Естествено е да се
свързва с плътността на средата, което ще даде възможност на учениците да запомнят, че
в твърди тела (стъкло, диамант) скоростта е по-малка, отколкото в течности или въздух.
Може да се направят пресмятания за разстояния, които ще измине светлината за различ-
но време, и отново да се сравни със скоростта на звука. За затвърдяване на новите знания
са подходящи задачите след урока от учебника, а за домашна или самостоятелна работа
– задачите от учебната тетрадка.

19. Отражение и пречупване на светлината


Цели: Да се усвоят знания за светлинните явления отражение и пречупване на свет-
лината на границата на две среди. Да се формират понятията, които описват тези явления.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• дефинира явленията и да ги обяснява с различната скорост на светлината в двете
среди;
• дефинира понятията „падащ, отразен и пречупен лъч“, както и „ъгъл на падане“,
„отражение“ и „пречупване“;
• сравнява явленията отражение и пречупване на светлината;
• изобразява със схема отражение и пречупване на границата на две среди;
• описва, че окото възприема хода на светлинните лъчи по права линия, и да обяснява
как виждаме телата;
• описва свойството обратимост на светлинните лъчи.

31
Методи – беседа, самостоятелна работа, демонстрационен експеримент.
Дидактически средства и материали – вана с флуоресцираща течност и източник
на светлина; учебна или работна тетрадка; учебник.
Примерен план на урока:
1. Отражение на светлината.
2. Пречупване на светлината.
3. Как виждаме телата?
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: отражение; пречупване; падащ, отразен и пречупен лъч; ъгъл на
падане; ъгъл на отражение; ъгъл на пречупване
В темата се формират представите за двете най-често срещани явления в природата,
които са в основата на получаването на зрителна информация – отражение и пречупване.
Може да се следва обобщен план за разглеждане на явления, който съдържа най-общо
описание на признаците на явлението, причина за появяването му, закономерности, на
които се подчинява протичането му, връзка с други явления и използването му на прак-
тика.
Урокът започва с актуализация на връзката на скоростта на светлината с вида на сре-
дата, в която се разпространява. Изяснява се, че при граничната повърхност се наруша-
ва праволинейното разпространение на светлината. Важен момент е изясняването, че
снопът се разделя и част от него остава в първата среда, а останалата част преминава
във втората среда. Това пояснение е добре да се представя с рисунка и да се подчертава,
че явленията се извършват едновременно. Изяснява се, че причината за явлението пре-
чупване на светлината е различната скорост на светлината в двете среди. Явлението би
могло да се демонстрира с насочването на светлинен сноп към повърхността на вана с
флуоресцираща течност, при което да се наблюдават трите снопа – падащият, отразеният
и пречупеният. Пречупване на светлината на границата въздух/вода може да се демон-
стрира и със стъклена вана с форма на паралелепипед, като за отчитане на ъглите на па-
дане и пречупване във водата се потопява кръг с нанесени два взаимно перпендикулярни
диаметъра и градусни деления. Във ваната се налива вода до хоризонталния диаметър и
се насочва тесен сноп към центъра на кръга така, че той да се плъзга по повърхността на
кръга. Ваната може да се напълни и с друга течност, например спирт или бензин, за да се
покаже разликата в ъглите на пречупване при едни и същи ъгли на падане. С помощта на
предварително приготвени картини и схеми, на които са изобразени отразени и пречупе-
ни лъчи при различни среди, може да се направи качествен извод за зависимостта на ъгъ-
ла на пречупване от средата. Това ще подготви учениците за лабораторния урок, в който
те самостоятелно ще стигнат до формулиране на законите за отражението и пречупва-
нето. Като важен елемент за мотивацията на учениците е изясняването на механизма на
виждането на телата, който свързваме с вродената способност на зрителните органи на
човека и животните да виждат предметите само когато светлината, отразена или излъчена
от тях, се разпространява праволинейно. Това ни позволява да виждаме предметите от
различни страни, но ни затруднява в преценките за действителното им положение, когато
светлината се пречупва. Може да се демонстрира опитът с монета на дъното на чаша с
вода. Монетата не се вижда, когато чашата е празна. Наливайки вода, променяме средата,
в която се намира монетата, и нейният образ се получава по продължението на пречупе-
ните лъчи по-високо, отколкото се намира самата монета. За затвърдяване на новите зна-
ния са подходящи задачите след урока от учебника както и тези от електронния учебник.
За домашна работа може да се дадат задача 1 и 2 от учебната тетрадка.

32
20. Наблюдаване и изследване на отражение и пречупване
на светлината (лабораторен урок)
Цели: Да се наблюдават явленията отражение и пречупване на светлината на грани-
цата на две среди. Да се установят опитно законите, които описват тези явления.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• организира прост физичен експеримент по предварително зададен план;
• измерва ъглите на падане, отражение и пречупване;
• работи с таблица, като самостоятелно избира ъгли на падане и вида на първата и
втората среда;
• изобразява със схема отражение и пречупване на границата на две среди;
• прави изводи от получените в таблицата данни.
Методи – беседа, самостоятелна работа, експеримент, екипна работа.
Дидактически средства и материали – оптичен кръг; плоско огледалце; стъклена
плочка; светлинен източник; таблици.
Примерен план на урока:
1. Наблюдаване и изследване на отражение на светлината. Закон за отражение на
светлината.
2. Наблюдаване и изследване на пречупване на светлината.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: закон за отражението
Урокът трябва да се организира така, че учениците по емпиричен път сами да фор-
мулират закона за отражението и да изследват явлението пречупване на светлината.
Трябва да се направи предварителна подготовка на лабораторните упражнения, така че
всеки ученик да има възможност да участва в различни дейности, като конструиране на
опитната постановка, измерване, записване на данни. Предварително се описват оптич-
ният кръг и начинът на работа с него.
При изследването на отражението и пречупването на светлината е важно да се актуа-
лизират понятията „падащ, отразен и пречупен лъч“, както и между кои лъчи са съответ-
ните ъгли.
Законът за пречупване се състои от две твърдения:
• ъгълът на пречупване зависи от ъгъла на падане;
• двата ъгъла зависят от скоростта на светлината в двете среди.
Поради по-сложния характер на качествените изводи са предвидени две отделни за-
дачи, с които се стига до двата извода. Трябва да се обърне специално внимание на слу-
чая, когато светлинният сноп пада перпендикулярно на повърхността, независимо дали
е равнина, или част от сферична повърхност – той не се пречупва. Необходимо е това
разяснение да се демонстрира от учителя предварително и да се начертае схема на чер-
ната дъска и в тетрадките.
Може да се поставят въпроси, свързани с намирането на ъгъла между падащия и от-
разения лъч, което да се изчисли предварително и да се провери практически. Като до-
пълнителна задача може да се дискутира как са разположени лъчите, и да се докаже, че те
лежат в една равнина. Това помага за формиране на пространствени представи за лъчите,
за които не е очевидно, че са в една равнина.

3. Книга за учителя по физика и астрономия за 7. клас – Д. Мърваков и др. 33


21. Пълно вътрешно отражение
Цели: Да се опише и обясни явлението пълно вътрешно отражение на светлината
на границата на две среди. Да се илюстрира с много примери за наблюдаване на явление-
то в света около нас и използването му в практиката.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• описва признаците на явлението пълно вътрешно отражение на светлината;
• изброява условията, при които протича явлението;
• изобразява явлението със схема;
• дава примери за използването му.
Методи – беседа, наблюдение, проблемна ситуация, експеримент, работа по проект.
Дидактически средства и материали – оптичен кръг; стъклена плочка; светлинен
източник; чертежи от учебник; празна епруветка; чаша; учебна или работна тетрадка,
учебник; електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Определение на явлението пълно вътрешно отражение на светлината.
2. Условия, при които протича явлението.
3. Приложение на явлението в практиката.
Ход на учебно-познавателната дейност
Урокът започва с припомняне на факта, че изучените вече явления отражение и пречуп-
ване на светлината на границата между две прозрачни среди протичат едновременно. По-
ставя се въпросът дали е възможно наблюдаването само на едно от явленията – отражение.
По възможност трябва да се направи демонстрационен експеримент с оптичен кръг,
като тесен сноп светлина се насочва към сферичната повърхност на стъклена пластинка.
Учениците наблюдават и проследяват промяната на ъглите на отражение и пречупване
при промяна на ъгъла на падане. Особено внимание трябва да се обърне на промяната на
интензивността на отразения и пречупения светлинен сноп – при увеличаване на ъгъла
на падане интензивността на пречупения (във въздуха) сноп намалява, а на отразения
(в стъклото) расте. При ъгъла на пълно отражение интензивността се променя със скок.
Полезно е да накараме учениците да опишат това, което виждат, като същевременно учи-
телят чертае на дъската последователните промени. Така се стига до първото условие
за протичане на явлението – ъгълът на падане да е по-голям от определена стойност,
наречена гранична.
За откриване на второто условие е необходимо да сменим мястото на двете среди,
светлината да преминава от въздух в стъкло. Каквито и стойности да задаваме на пада-
щия ъгъл, ще наблюдаваме пречупване на светлината.
След демонстриране на завъртане на светлинния сноп от правоъгълна стъклена при-
зма с ъгъл 45° на 90° може да се предложи самостоятелна работа: да се начертае схема,
при която призмата ще завърти снопа в обратна посока. После да се демонстрира с по-
мощта на оптичния кръг.
Ефектен и лесен за изпълнение е опитът с празна епруветка, потопена наклонена в съд
с вода. Когато потопената част се гледа отгоре, тя изглежда посребрена. Учителят тряб-
ва да обясни, че блясъкът се дължи на плъзгащите се по стените на епруветката лъчи,
които имат граничен ъгъл на пречупване на границата стъкло/въздух. Ако налеем вода в
епруветката, блясъкът изчезва.

34
Дискутират се приложенията на явлението в перископите, биноклите, световодите,
като задължително се правят чертежи.
Интересен и мотивиращ мисленето е въпросът за миражите. Като самостоятелна ра-
бота може да се зададе темата „горен и долен мираж“ и при какви условия се наблюдават
двете явления. Като домашна работа може да се моделират различните видове миражи,
както и да се опише какво може да наблюдава водолазът под водата.
За затвърдяване на новите знания са подходящи както задачите след урока от учебни-
ка, така и задачите от учебната тетрадка и електронния учебник. Учителят сам преценява
кои ще използва в клас и кои за самостоятелна работа вкъщи.

2.2. СВЕТЛИНА И ЦВЕТОВЕ


22. Спектър на светлината
Цели: Да се опише и обясни явлението разлагане на светлината и да се изгради пред-
става за светлинния спектър. Да се разгледат примери за наблюдаване на явлението в
света около нас.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• описва признаците на явлението разлагане на светлината;
• описва, че бялата светлина е съставена от много цветове;
• обяснява явлението разлагане на светлината с различната скорост на отделните
цветни снопове в призмата;
• изброява и изобразява схематично разполагането на основните цветове в светлин-
ния спектър;
• обяснява явлението дъга с изучените светлинни явления.
Методи – беседа, наблюдение, експеримент.
Дидактически средства и материали – стъклена призма; светлинен източник; кръг
с радиално нанесените основни цветове; схема на дъга; учебна или работна тетрадка;
учебник.
Примерен план на урока:
1. Разлагане на светлината. Опит на Нютон.
2. Спектър на светлината.
3. Как се образува дъга?
Ход на учебно-познавателната дейност:
Нови понятия: разлагане на светлината, спектър на светлината, прости цветове
Урокът може да започне с прожекция на дъга и въпроси към учениците при какви
условия се наблюдава – когато в атмосферата има водни капки и грее слънце. Не можем
да обясним цветовете на дъгата с досега изучените светлинни явления. Дали бихме могли
да получим подобни цветове, разположени в същия ред и по друг начин?
Демонстрира се експеримент по разлагане на слънчевата светлина с помощта на
тристенна призма (за да има съответствие с фигурите в учебника). Може на учениците
да се раздадат призми и да им се възложи да наблюдават източник на светлина (луми-
несцентна лампа), поставен на демонстрационната маса зад екран с процеп. Възможно
е и да се използват компактдискове, като се забелязва, че при тях цветовете са обърна-

35
ти обратно (единият спектър е дисперсионен, а другият – дифракционен). Разяснява се
същността на явлението и се прави чертеж, като най-широк се чертае червеният сноп с
най-малко отклонение. Наблюдението се придружава от исторически разказ за откри-
тото от Исак Нютон явление. Следваме логическата последователност „признаци на
явлението – причини – условия, при които се наблюдава“. Изяснява се, че причината е
нееднаквата скорост на съставящите бялата светлина цветни снопове в призмата, като
най-слабо се пречупва най-бързо движещият се сноп – червеният. Обръща се внимание
на факта, че цветовете се преливат, което означава, че има много нюанси на един и същ
цвят. Обяснява се защо цветовете са прости, като обяснението може да се придружи с
опит да се разложи например червена светлина (получена със светлофилтър). Важно
е да се отбележи, че само бялата светлина съдържа всички цветове. Поставя се въпро-
сът дали явлението е обратимо, може ли да получим от всички прости цветове бяла
светлина. Чертае се схемата с поставянето на втора призма след първата, която събира
цветовете в бяла светлина.
Съществен е моментът, когато се уточнява, че слънчевата светлина (която е разложил
Нютон) се възприема от окото като бяла и че подобна светлина излъчват всички източни-
ци, чиято температура на повърхността е същата като на Слънцето. Също така се нуждае
от уточняване фактът, че смесваме светлинни снопове, а не бои върху платно.
Може като проект да се направи кръг, върху който са радиално разположени състав-
ните цветове. При завъртането му около хоризонтална ос той изглежда бял (цветовете
са наситени).
В края на урока се връщаме отново към началния мотивационен момент с разглежда-
не на схемата (опростена, разбира се) на образуване на дъга. Нейното появяване се дъл-
жи и на трите изучени явления, които отново се изброяват. Могат да се покажат картини
на различно изглеждащи дъги (двойна, кръгла), като се опише мястото на наблюдателя
спрямо Слънцето.
За затвърдяване на новите знания са подходящи задачите след урока от учебника, а
за домашна или самостоятелна работа – задачите от учебната тетрадка и от електронния
учебник. Особено внимание заслужава рубриката в електронния учебник „Домашен екс-
перимент“. Полезно е да се организира дискусия или слайдшоу с резултатите от опита и
учениците да споделят какви спектри са получили.

23. Светът на цветовете


Цели: Да се опишат и сравнят свойствата на основните и допълнителните цветове. Да
се изясни от какво зависи цветът на телата.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• изброява основните и допълнителните цветове;
• определя по какво се различават;
• обяснява от какво зависи цветът на телата;
• описва как цветните филтри променят бялата светлина.
Методи – беседа, разказ.
Дидактически средства и материали – фигури от учебника; светлофилтри; учебна
или работна тетрадка; учебник; електронен учебник.

36
Примерен план на урока:
1. Основни и допълнителни цветове.
2. Цвят на телата.
3. Светлофилтри.
Ход на учебно-познавателната дейност:
Нови понятия: основни и допълнителни цветове, светлофилтри
Основен момент в тази методическа единица е изясняването на въпроса кои са основ-
ните и кои – допълнителните цветове. Използва се популярната схема на т.нар. цветов
триъгълник, в чиито върхове са основните цветове – червен, зелен и син, а върху страни-
те между тях са допълнителните – жълт, лилав и синьо-зелен. Изяснява се, че при смесва-
нето на основните цветове с различна наситеност се получават бялата светлина и всички
останали цветове. Допълнителните са резултат само от смесването между два основни,
а ефектът от смесването на допълнителен със срещуположния му основен е също бяла
светлина. Изброяват се двойките цветове – син и жълт; синьо-зелен и червен; зелен и
лилав. Обяснява се, че получаването на изображения в цветната фотография и телевизия
се дължи също на смесването само на тези три основни цвята.
Вторият момент е обяснението на цвета на телата. Важно е цветът да се свърже с
отразената от тялото светлина, когато тялото е непрозрачно. Когато е прозрачно, ние го
виждаме в цвета, който то пропуска. Цветът е свойство на светлината, затова и цветът
на тялото зависи от цвета на осветяващата ги светлина. Така преминаваме към въпроса
за цветните филтри, които променят цвета на бялата светлина. Действието на филтрите
отново се обяснява с цветовия триъгълник. Принципът е, че при преминаване на бяла
светлина през последователното разположени филтри с вторични цветове се получава
основният цвят, от който те са получени.
За затвърдяване на новите знания са подходящи задачите след урока от учебника, а за
домашна или самостоятелна работа – задачите от учебната тетрадка и електронния учеб-
ник. Като домашна работа може да се даде на учениците да направят нютонови кръгове
и през следващия учебен час да се организира изложба с изработените от тях нютонови
кръгове и да се направят демонстрации с тях.

2.3. ОГЛЕДАЛА И ЛЕЩИ


24. Плоско огледало
Цели: Да се характеризират и построяват образите от плоско огледало. Да се разгле-
дат практическите приложения на плоското огледало в оптичните уреди и бита.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• изброява свойствата на огледалните повърхности;
• сравнява огледалното и дифузното отражение;
• описва свойствата на образите в плоско огледало;
• чертае образ в плоско огледало;
• описва, че плоското огледало не променя вида на светлинния сноп.
Методи – беседа, наблюдение, експеримент.
Дидактически средства и материали – оптичен кръг; огледалце; източник на свет-
лина; лист хартия; учебна или работна тетрадка; учебник.

37
Примерен план на урока:
1. Получаване на образ в плоско огледало.
2. Характеристики на образа.
3. Дифузно отражение.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: образ, недействителен образ, дифузно отражение
Темата може да се въведе с факта, че плоските огледални повърхности не променят
характера на светлинните снопове. Важен момент е формирането на понятието „образ“
и неговото получаване. За това е необходима представата за замяна на образа с действи-
телен източник, който, поставен на мястото на образа, ще излъчва същия разходящ свет-
линен сноп. Обяснението трябва да се придружи с последователно чертане на схемите от
урока заедно със самите ученици. Обръща се внимание, че е достатъчно построяването
само на които и да са два лъча, но образът се получава при пресичането на всички лъчи
от предмета. Защо се вижда недействителен образ – това се обяснява със свойството на
окото да възприема продълженията на разходящите светлинни снопове и поради право-
линейното разпространение на светлината. Опитно се установяват качествата на образа,
неговата симетричност, големина и др. Разясняват се приложенията на плоските огледала
в бита и техниката. Като допълнителни задачи може да се решават задачи с определяне на
областта на виждане на образа, като се демонстрира например образ на свещ, която със
завъртане на огледалото се вижда от различни групи от класа. Би могло опитно да се по-
каже дифузно отражение, като се закрие огледалцето върху оптичния кръг с хартия или
матово стъкло и се коментират свойствата на огледалните повърхности и отражателните
свойства на някои материали.
Важно е да се отбележи, че повечето от повърхностите, които се срещат, отразяват
дифузно. Сравняват се дифузното и огледалното отражение, като се изброяват условията
една повърхност да отразява огледално – да е гладка и да отразява по-голямата част от
падащия светлинен сноп. Окото се е приспособило с еволюцията към дифузно отразява-
щи повърхности, които позволяват да се наблюдават предметите от различни ъгли.
За затвърдяване на новите знания са подходящи както задачите от учебника след уро-
ка, така и задачите от учебната тетрадка и електронния учебник. Учителят сам преценява
кои от тях да използва в час и кои да даде за самостоятелна работа вкъщи.

25. Плоско огледало (решаване на задачи)


Цели: Да се затвърдят знанията на учениците за свойствата на образа в плоско огле-
дало, да се развият уменията за построяване на образи.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• чертае отразени лъчи при завъртане на огледалото, като използва закона за отраже-
нието;
• чертае отразени лъчи след отразяване от две плоски огледала;
• определя областта на виждане на образа на точка от наблюдателя;
• определя областта на виждане на образа на предмет от наблюдателя;
• построява образи при повече от едно огледало.
Методи – решаване на задачи.
Дидактически средства и материали – чертежи; стенно огледало; учебна или ра-
ботна тетрадка; учебник; електронен учебник.
38
Ход на учебно-познавателната дейност
В урока са предложени пет задачи, които се решават с помощта на учителя. Решаване-
то им усъвършенства умението на учениците да построяват образи при по-сложни ситу-
ации – завъртане на плоскостта на огледалото, поставяне на две огледала, определяне на
областта на виждане на образа, което е от важно практическо значение. Урокът започва
с най-лесната задача, като предварително се актуализират понятието „ъгъл на падане“ и
законът за отражението. Решението на всяка от задачите задължително се придружава
от чертеж. При решаването се използват знания от геометрията за сумата от ъглите в
триъгълника и сумата от стойностите на два съседни ъгъла.
В урока се въвежда ново понятие – „област на виждане“, която се намира в границите
на отразения от огледалото сноп. Обяснява се простият случай с образ на точка, като за-
дачата с образ на предмет може да се предложи за самостоятелна работа в клас. Обсъжда
се зависимостта на тази област от големината на огледалото. Последната задача може да
се демонстрира, ако се използва стенно огледало и се направят практически измервания.
Задачите от учебната тетрадка може да се използват от учителя за самостоятелна ра-
бота и проверка на знанията в час или за домашна работа.

26. Сферични огледала


Цели: Да се характеризират образите във вдлъбнати и изпъкнали сферични огледала.
Да се разгледат практическите им приложения в оптичните уреди и в бита.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• изброява елементите на вдлъбнато сферично огледало;
• сравнява образите, получени при различни разстояния на предмета до вдлъбнато
огледало;
• описва свойствата на образите във вдлъбнато огледало;
• описва свойствата на образа в изпъкнало огледало;
• описва, че вдлъбнатото сферично огледало променя вида на светлинния сноп от ус-
пореден в сходящ;
• обяснява с примери къде се използват сферичните огледала.
Методи – беседа, наблюдение, експеримент.
Дидактически средства и материали – оптичен кръг; вдлъбнато цилиндрично (по
възможност) огледало (при него успоредните лъчи се събират в точка, за сферичните ог-
ледала това е изпълнено само за сноп параксиални лъчи); изпъкнало огледало; източник
на широк сноп успоредни лъчи; учебна или работна тетрадка; учебник.
Примерен план на урока:
1. Как получаваме сферични огледала?
2. Елементи на вдлъбнато сферично огледало.
3. Фокусиране на светлинния сноп.
4. Характеристики на образа, получен при:
а) разстояние, по-голямо от двойното фокусно разстояние, между предмета и ог-
ледалото;
б) разстояние, което е между двойното фокусно и фокусното разстояние, от пред-
мета до огледалото;
в) разстояние, което е по-малко от фокусното разстояние, от предмета до огледа-
лото;
39
5. Къде използваме различните видове сферични огледала?
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: сферични огледала, действителен образ, фокусиране, главна оп-
тична ос, фокусно разстояние, фокус на вдлъбнато огледало
Урокът започва с мотивационната част за използването на огледална повърхност,
различна от плоската. Тази повърхност променя вида на успоредните снопове в сходящи
и разходящи. Чертаят се различните видове огледала на дъската и се означават техните
елементи. Като демонстрационен експеримент се показва отражение на успореден свет-
линен сноп от вдлъбнато цилиндрично огледало, монтирано на оптичния кръг. Средата
на огледалото трябва да съвпада с пресечната точка на двата перпендикулярни диаметъра
на кръга. Показва се ходът на различните видове лъчи след отражението им, като оптич-
ният кръг се върти. Показва се например получаване на успореден сноп от тесен свет-
линен сноп (получава се чрез използването на тесен процеп), минаващ през фокуса на
огледалото; показва се сноп, насочен под остър ъгъл спрямо оптичната ос към върха на
огледалото, и се наблюдава отразеният лъч. Качествено се показват и образи на предмет,
намиращ се на различни разстояния до върха на вдлъбнатото цилиндрично огледало. Тук
се въвежда и понятието „действителен образ“, като се подчертава, че получаването му
се свързва с пресичането на действително отразени от огледалото лъчи, а не на техните
продължения. Необходимо е дискутирането на приложението на двата вида огледала в
прожекторите и фаровете, в огледалните телескопи, в зъболекарската и лекарската прак-
тика, при автомобилите и др.
Задачите след урока от учебника и задачи 1, 2 и 3 от учебната тетрадка са подходящи
за затвърдяване на новите знания. Задачите от електронния учебник са подходящи за
домашна или самостоятелна работа.

27. Лещи
Цели: Да се характеризират образите, получени от събирателни и разсейвателни
лещи. Да се разгледат практическите им приложения в оптичните уреди и бита.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• изброява елементите на сферичните лещи;
• изброява и сравнява различните видове лещи;
• дефинира величината оптична сила и единицата ѝ диоптър;
• пресмята величината оптична сила по дадено фокусно разстояние на лещата;
• описва свойствата на разходящ сноп от източник, поставен във фокуса на събира-
телната леща;
• описва, че събирателната леща променя вида на светлинния сноп от успореден в
сходящ;
• обяснява с примери от какво зависи фокусното разстояние на лещата.
Методи – беседа, наблюдение, демонстрационен експеримент.
Дидактически средства и материали – оптичен кръг; цилиндрични двойно изпък-
нали и разсейвателна лещи с различни фокусни разстояния; източник на широк сноп ус-
поредни лъчи (от проекционен апарат), учебна или работна тетрадка, учебник.
Примерен план на урока:
1. Видове лещи.

40
2. Елементи на сферичните лещи.
3. Оптична сила на лещите. Диоптър.
Ход на учебно-познавателната дейност:
Нови понятия: сферични лещи, събирателна и разсейвателна леща, главна оптич-
на ос, фокус на лещата, фокусно разстояние, оптичен център, оптична сила, диоптър
Разглеждат се различни видове лещи и се чертаят основните им елементи. Полезна е
аналогията с елементите при сферични огледала. Изтъква се, че събирателните лещи са
по-дебели в средата, а разсейвателните – в краищата си, но това е вярно само ако среда-
та, в която се намират лещите, е въздух. В други среди може да бъде обратното. Главен
източник на знанията отново е демонстрационният експеримент. Основните свойства на
събирателната и разсейвателната леща се показват чрез оптичния кръг. Цилиндричната
двойноизпъкнала леща се закрепва така, че главната ѝ оптична ос да съвпада с хори-
зонталния диаметър на кръга. Показва се пречупването на успореден светлинен сноп
и определянето на фокусите на лещи с различни фокусни разстояния. Положението на
фокуса се определя за тесни параксиални (осеви) снопове най-добре при лещи с малка
кривина на повърхностите. Показва се и разсейването на успореден сноп от разсейва-
телна леща. Кръгът се завърта, за да се демонстрира тесен сноп, минаващ през фокуса
на събирателната леща, както и лъч, минаващ през оптичния център. Може да се демон-
стрира качествено и как се променя фокусното разстояние при комбиниране на различни
видове лещи. Обясняват се положителните и отрицателните стойности на оптичните сили
в зависимост от вида на лещата. Още тук се подсказва, че това се използва за коригиране
на недостатъците на окото.
За затвърдяване на новите знания са подходящи задачите след урока от учебника, а
за домашна или самостоятелна работа – задачите от учебната тетрадка и от електронния
учебник. Задачите от учебната тетрадка може да се използват и за проверка и контрол.
Интересна експериментална задача от рубриката „Домашен експеримент“ е описана в
електронния учебник.

28. Построяване на образ на предмет от събирателна леща


Цели: Да се построяват и характеризират образите, получени от събирателни лещи.
Да се разгледат практическите им приложения в оптичните уреди и в бита.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• изобразява построяването на различни видове лъчи, пречупващи се през сферичните
лещи;
• описва свойствата на образите, получени от събирателна леща при различни растоя-
ния на предмета до нея;
• чертае тези образи;
• дефинира понятието „фокусиране на образ“;
• определя как да използва събирателната леща като лупа.
Методи – беседа, наблюдение, демонстрационен експеримент.
Дидактически средства и материали – схеми с различните положения на образи,
получени от събирателната леща; експериментална постановка, включваща събирателна
леща; полупрозрачен екран; запалена свещ; измервателна линийка, учебна или работна
тетрадка; учебник.

41
Примерен план на урока:
1. Получаване на образ на точка.
2. Образи, получени при различни положения на предмета до лещата.
3. Фокусиране на образите.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: няма
Темата продължава разширяването на понятието „образ“ и има практическа насо-
ченост към формиране на умения за чертане на лъчи, лещи и определяне на мястото
на образа. Тя подготвя и изучаването на темите за око и фотоапарат. Полезно е да се
използват аналогиите с получаване на образи при сферични огледала, които са разглеж-
дани само на качествено равнище. В предишния урок са демонстрирани свойствата на
лъчи, минаващи през фокуса, през оптичния център, и на лъчи, които са успоредни на
главната оптична ос. Ходът на тези лъчи се актуализира и се използва за получаване на
образа на точка, като се представя чертеж на класната дъска. Важно е да се подчертае,
че са необходими само два лъча, които се пресичат в мястото на образа. Отново се ак-
туализират понятията „действителен и недействителен образ“. За получаване на образ
на предмет се използват образите на всички точки от неговата повърхност. Използва
се запалена свещ и събирателна леща, като полупрозрачен екран се поставя от дру-
гата страна на лещата. Пламъкът на свещта се нагласява така, че да лежи на главната
оптична ос, като цялата демонстрация се разполага под ъгъл спрямо дължината на де-
монстрационната маса, за да се наблюдава по-добре. Изследването на образа започва
с най-голямо отдалечаване на предмета от лещата, което допуска условието на опита.
Чрез местене на екрана се получава ясен образ. Най-големият образ може да се демон-
стрира и на стената. Предварително се маркират точките на фокуса и двойното фокусно
разстояние на лещата, като тя е неподвижна. Добре е данните от опита да се подредят в
таблица. При всеки от характерните случаи се обръща внимание на само на разстояни-
ята на предмета и образа до лещата, но и на големината и вида на образа. Показва се на
практика и фокусирането на образ. Подчертава се къде намират приложение съответни-
те образи – телескопи, проектори, микроскопи.
За затвърдяване на новите знания са подходящи задачите след урока от учебника, а за
домашна или самостоятелна работа – задачите от учебната тетрадка. Задача 2 от учебна-
та тетрадка може да се използва и за проверка и контрол.

29. Огледала и лещи (лабораторен урок)


Цели: Да се наблюдават и изследват образи, получени от плоско огледало, вдлъбнато
сферично огледало и събирателна леща.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• организира прост физичен експеримент по предварително зададен план;
• измерва фокусното разстояние и оптичната сила на събирателна леща;
• получава и описва образи на свещ при различно разстояние до събирателната леща;
• измерва фокусното разстояние на вдлъбнато сферично огледало;
• прави изводи от експериментите за свойствата на лещите и огледалата;
• изследва образ на свещ в плоско огледало.
Методи – беседа, самостоятелна работа, експеримент, екипна работа.
Дидактически средства и материали – оптичен кръг; плоско огледало; стъклена
42
плочка; светлинен източник; вдлъбнато сферично огледало; събирателни лещи; свещи; ста-
тиви; измервателни линии; екран; черна хартия; учебна или работна тетрадка; учебник.
Примерен план на урока:
1. Изследване на образа на свещ в плоско огледало.
2. Определяне на фокусното разстояние на вдлъбнато сферично огледало.
3. Определяне на фокусното разстояние и оптичната сила на събирателна леща.
4. Получаване на образ на пламъка на свещ със събирателна леща.
Ход на учебно-познавателната дейност
Урокът е свързан с формиране на познавателни умения за извършване на лаборато-
рен опит. Използват се знанията от предишния урок за свойствата на светлинните лъчи,
минаващи през фокуса или успоредни на оптичната ос. Припомнят се понятията „дейст-
вителен и недействителен образ“ и „фокус“ като основна характеристика на лещи и ог-
ледала, както и видът на лъчите, идващи от Слънцето. Да се изясни какъв е образът на
Слънцето, получен със събирателна леща. Добре е да се използва екипната работа като
метод на обучение, тъй като задачите са много и разнообразни. Да се демонстрира и про-
мяна на образа, когато част от лещата бъде закрита с непрозрачен екран. Да се коментира
и по какъв начин може да се приближи или отдалечи точката на пресичането на лъчите
на един сходящ сноп.

2.4.ОПТИЧНИ УРЕДИ
30. Око и фотоапарат
Цели: Да се опишат окото и фотоапаратът като оптични уреди и да се сравнят харак-
теристиките на образа, получен от тях с образи от други оптични уреди.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• описва по схема устройството на окото като оптичен уред;
• сравнява свойствата на окото като оптичен уред с други уреди;
• описва по схема устройството на фотоапарата и за какво служи;
• сравнява свойствата на окото със свойствата на фотоапарата;
• описва механизма на правенето на снимки;
• описва механизма на виждане като съвместна работа на окото и мозъка;
• изброява правилата за хигиена на зрението;
• описва как се коригират късогледството и далекогледството.
Методи – беседа, наблюдение, демонстрационен експеримент.
Дидактически средства и материали – схеми на устройството на око; очила за ко-
ригиране на зрението при късогледство и далекогледство; учебна или работна тетрадка;
учебник; схеми на устройството на фотоапарат; различни фотоапарати (традиционен
лентов и цифров).
Примерен план на урока:
1. Устройство на окото.
2. Как вижда окото?
3. Недостатъци на зрението и отстраняването им.
4. Устройство и предназначение на фотоапарата.

43
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: склера, роговица, ирис, очна леща, зрителен нерв, акомодация, очен
мускул, късогледство, далекогледство, фотоапарат, обектив, затвор, фотографски
филм (светлочувствителна матрица), негатив, позитив
Темата за окото и фотоапарата и изисква използването на всички знания от предиш-
ните уроци за праволинейното разпространение на светлината, виждането на окото по
права линия като резултат от еволюцията, условията за формиране на действителен об-
раз, представата за процеса на фокусиране на образа, понятията „оптична сила“ (поло-
жителна и отрицателна) и „диоптър“. Това предполага и актуализацията на тези знания
в началото на учебния час. От друга страна, учебното съдържание се развива при осъ-
ществяване на междупредметни връзки с биологията – анатомия и физиология на човека
и знания за хигиена на зрението.
При изясняването на функционирането на окото като оптичен уред трябва да се ин-
терпретират елементите на окото със съответните оптични елементи, например зеница
– бленда, очна леща – събирателна леща с фокусно разстояние около 17 mm, ретина –
екран, като, разбира се, се подчертава, че окото е изключително по-сложно устроено от
най-прецизния оптичен уред. Разглеждат се някои особености на зрението, като особено-
стите на най-ясно виждане и най-близко виждане (след което окото вече не е в състояние
да акомодира), които учениците сами могат да установят, гледането с две очи (стереоско-
пичност или бинокулярност на зрението). Може да се сравнят окото на човека с очите на
някои животни, при които липсва бинокулярно зрение поради голямото разстояние меж-
ду двете им очи, както и липсата на цветно зрение. Като самостоятелна работа е добре
да се проучат и някои т.нар. оптични илюзии, дължащи се на особеностите на човешкото
зрение, както и историята на очилата. Макар че не е застъпено в конкретното учебно
съдържание, се разяснява, че големината на образа върху ретината зависи от ъгъла на
зрението и следователно от разстоянието на предмета до окото. Може да се поставят и
различни задачи за проучване на особеностите на зрението, като наличието на сляпо пет-
но, свиването и разширяването на зеницата, акомодацията на окото и др.
Описва се устройството на фотоапарата. Сравняват се случаите и се поставя въпрос:
при кой случай се получава действителен (недействителният образ не може да въздейст-
ва на светлочувствителния фотографски филм) и умален (екранът, т.е. кадърът на филма
е много малък) образ, като той е съвсем близко до лещата. Затова обективът се състои
от лещи с малко фокусно разстояние – няколко сантиметра. Чертае се принципна схема
на фотоапарат. Изяснява се ролята на затвора и блендата, може да се коментират основ-
ните скали на фотоапарата – за разстояние, време на експонация и бленда. Необходимо
е показването на фотоапарат и уточняването на процедурите по избор на параметри на
фотоапарата за получаването на качествен образ.
Принципът на действие на фотоапарата може да се демонстрира с двойно изпъкнала
леща с фокусно разстояние около 15 cm и полупрозрачен екран от матово стъкло. Зад
демонстрационната маса сяда ученик с лице към класа и лицето му се осветява отстрани
със светлинен сноп. Пред него се поставя лещата на статив и екран. Стативът с лещата се
мести до получаване на ясен образ на лицето върху екрана. До лещата може да се поста-
ви картонена бленда с променящ се диаметър на отвора, като се показват в различните
случаи как се променят качествата на образа.
За затвърдяване на новите знания са подходящи задачите след урока от учебника, а
за домашна или самостоятелна работа – задачите от учебната тетрадка и от електронния
учебник.

44
31. Лупа и телескоп
Цели: Да се опишат лупата и телескопът като оптични уреди и да се свържат с по-
строяването на образи на предмет при различни разстояния до събирателната леща и до
телескопа.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• дефинира лупата като най-прост оптичен инструмент;
• обяснява как лупата увеличава образите на предметите;
• описва устройството на телескопа и предназначението му;
• изброява видовете телескопи.
Методи – беседа, наблюдение, демонстрационен експеримент.
Дидактически средства и материали – лупи; дребни предмети за разглеждане, на-
пример марки; учебна или работна тетрадка; учебник, схеми на устройството на телескоп
Примерен план на урока:
1. Колко големи изглеждат предметите?
2. Лупа.
3. Устройство на телескопа.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: ъгъл на виждане на предмета, лупа, телескоп, обектив, окуляр,
рефрактор, рефлектор
Актуализират се отново различните случаи за получаване на образи от събирателна
леща. Изяснява се случаят, когато лещата става лупа. Уточнява се предназначението на
лупата – да дава увеличен, прав и недействителен образ на предметите. Припомня се при
какво положение на предмета спрямо лещата става това – на разстояние, по-малко от фо-
кусното. При това предметът трябва да е разположен близко до фокуса на лещата. Тряб-
ва да се подчертае, че увеличението е обратнопропорционално на фокусното разстояние
на лещата и зависи от разстоянието на най-ясно виждане. Ето защо за лупи служат лещи
с фокусно разстояние, по-малко от 25 cm. Разглеждат се предмети през лупи с различно
фокусно разстояние и се коментират образите, които се получават. Може да се постави
въпросът как да си направим лупа от парче лед или колба с вода.
За затвърдяване на новите знания са подходящи задачите след урока от учебника и
задача от учебната тетрадка.
Изяснява се устройството на телескопа по схема. Подчертава се, че той увеличава
както образа на наблюдавания предмет, така и неговата яркост чрез увеличаване на коли-
чеството светлина, идващо от предмета, за което е важно какъв е диаметърът на лещата,
която представлява обективът. Изяснява се видът на образа, получен с телескоп – уголе-
мен, обърнат и недействителен.
Показват се схеми на рефрактор и се изяснява от какво зависи увеличението на об-
раза – от фокусните разстояния на обектива и окуляра. Не се дава формула за увеличе-
нието, но тя е отношението между фокусните разстояния на обектива и окуляра, затова
фокусното разстояние на окуляра трябва да е малко.
Дава се представа за другия вид телескоп – рефлектор, наречен така поради заменянето
на лещата в обектива със сферично огледало. Това отстранява някои недостатъци при по-
лучаване на образи с лещи. Показват се някои снимки на телескопи в големи обсерватории.
Въпросите и задачите след урока от учебника се използват за затвърдяване на новите
знания. Задачите от работната тетрадка и от електронния учебник служат за домашна
работа.
45
32. Светлина (упражнение)
Цели: Да се затвърдят знанията и уменията, усвоени от учениците за изучаваните свет-
линни явления и оптични уреди. Да се стимулира творческото отношение на учениците към
изучавания материал чрез изпълнение на домашен проект (домашна лаборатория).
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• прилага знания и умения, заложени като очаквани резултати в учебната програма;
• изпълнява самостоятелна експериментална задача и анализира получените резултати.
Методи – беседа, решаване на тестови задачи, самостоятелна практическа работа
вкъщи.
Дидактически средства и материали – учебникът, електронния учебник, учебната
тетрадка
Примерен план на урока:
1. Праволинейно разпространение на светлината.
2. Светлина и цветове.
3. Огледала и лещи.
4. Оптични уреди.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: няма
Учителят провежда актуализация на опорните знания по предварително написания на
дъската план. Раздава на учениците предварително копирания тест от учебника, който
включва дванадесет въпроса с избираеми отговори. Времето за работа по теста се пла-
нира така, че в края на часа да останат пет минути, в които да бъдат формулирани задачи
за работа вкъщи.
Една от задачите може да бъде под формата на домашна лаборатория с тема „Направе-
те камера обскура“. За направата на камера обскура учениците трябва да подготвят опи-
саните в учебника материали. Подходящо е през следващия учебен час да се организира
изложба на донесените продукти от домашната работа.
Друга група от задачи може да бъде свързана с работа в учебната тетрадка или със
съответните ресурси в електронния учебник.

2.5. ЗВУК
33. Трептения
Цели: Да се усвоят представите за механичните трептенията, техните характеристики
и приложения.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• дефинира явлението трептене;
• характеризира механичните трептения с физичните величини – период, честота и
амплитуда;
• определя, че амплитудата е максималното разстояние, на което се отклонява тялото
от равновесното положение;
• описва връзката между период и честота;

46
• прилага количествената връзка между период и честота за решаване на изчислител-
ни задачи;
• определя, че единицата за период е секунда (s), а за честота – херц (Hz);
• сравнява периоди и честоти, изразени в различни единици.
Методи – беседа, демонстрация, проблемна ситуация.
Дидактически средства и материали – топче, окачено на нишка; топче, окачено
на пружина; табло със схемни изображения на трептения; учебна или работна тетрадка;
учебник; електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Определение за трептене.
2. Период и честота.
3. Амплитуда.
4. Приложение на трептенията.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: период, честота, херц, килохерц, равновесно положение, амплитуда
Урокът може да се изгради по дадената блок-схема. Учениците имат представа за пе-
риодични движения от човекът и природата в 4. клас. Припомнянето на тези движения
(т.е. актуализация) може да се осъществи с игров елемент, ако класът се раздели на групи.
Организира се състезание коя група ще предложи най-много примери за периодични дви-
жения за определено време. Учителят демонстрира периодични движения с тела, окачени
на нишка и на пружина. Обяснява, че тези периодични движения се наричат трептения.
Въвежда темата. Дискутира с учениците характеристиките на тези периодични движе-
ния. Привежда примери от бита и техниката. Обсъжда необходимостта от изучаването на
това учебно съдържание. Учениците също посочват интересни случаи за трептящи тела,
които са наблюдавали. Стига се до дефиницията за трептене. Записва се първата точка от
урока. Обръща се внимание на равновесното положение на трептящите тела.
Чрез равновесното положение се въвеждат величините период, честота и амплиту-
да. Записват се формулите за период и честота. Въвежда се единицата за честота Hz. Из-
тъква се връзката 1 kHz = 1000 Hz. Решават се примери за намиране на период по дадена
честота и за намиране на честота по даден период.
Дискутират се приложенията на трептенето в живота и техниката и се обогатяват зна-
нията на учениците с трептящите кварцови кристали в електронните часовници.
Въпросите и задачите след урока от учебника се използват за затвърдяване на новите
знания. Задачите от учебната тетрадка служат за домашна работа.

34. Измерване на период и честота на трептене на махало


(лабораторен урок)
Цели: Да се изградят умения за практическо определяне на период и честота на треп-
тене.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• определя период, честота и амплитуда на математично махало;
• анализира резултатите от опити и прави изводи за зависимостта на периода на мате-
матично махало от дължината му;
• определя период, честота и амплитуда на пружинно махало;

47
• анализира резултатите от опити и прави изводи за зависимостта на периода на пру-
жинно махало от масата на окаченото тяло;
• представя резултатите от измерванията във вид на таблица и пресмята стойности на
физични величини;
• извършва многократни измервания за постигане на по-добра точност.

Методи – групова работа за извършване на експеримент, проблемна ситуация.

Дидактически средства и материали – топче, окачено на нишка; топче, окачено на


пружинка; линийка; стативи; учебна или работна тетрадка; учебник.

Примерен план на урока:


1. Определяне на период и честота на математично махало.
2. Определяне на период и честота на пружинно махало.
3. Определяне на период и честота на физично махало.

Ход на учебно-познавателната дейност


Нови понятия: математично махало, пружинно махало, физично махало
Предварително се подготвят работните места в зависимост от броя на уредите, с кои-
то разполага кабинетът по физика. Всяка група работи независимо от другите. Задачите
на всички групи са от учебника. Резултатите се записват в учебната тетрадка. Учениците,
които нямат учебна тетрадка, пречертават схемите и таблиците в работните тетрадки.
Изпълнението на първата задача започва с конструиране на математично махало.
След това се правят измерванията по указанията в учебника. Данните се нанасят в табли-
цата. Важните моменти от тази практическа задача са:
• Правят се две серии измервания. Първата серия е с една и съща теглилка и различни
дължини на нишката. Втората серия е с различни теглилки и с една и съща нишка.
• Дължината на всяко махало се измерва от точката на окачване до центъра на теглил-
ката.
• Времето t се отчита за 10 пълни трептения (движение на теглилката до другото край-
но положение и обратно).
• Точността на измерването се увеличава при увеличаване на броя на периодите.
• Сравняват се получените данни за периода и честотата на махалата от двете серии,
за да се направи извод как периодът на махалото зависи от масата на теглилката и
дължината на нишката.
С втората задача се усъвършенстват уменията за конструиране на махало, но с пру-
жина. Измерванията са аналогични на измерванията в първата задача. Важни елементи
от тази практическа задача са:
• Конструират се махала с различни теглилки. Данните за всяко махало се записват на
нов ред в таблицата.
• Сравняват се получените резултати за периода и честотата на махалата с различни
теглилки.
Третата задача е информативна и има образователен характер. Целта е по-любозна-
телните ученици да знаят, че има и махало, наречено физично.

48
35. Звук
Цели: Да се усвои представата за звука като разпространение на механично трептене
в среда, неговите характеристики и приложения.

Очаквани резултати: Ученикът може да:


• дава определение за звук;
• характеризира звука с период, честота, амплитуда и скорост;
• пресмята скоростта на звука по формулата за скорост при равномерно движение;
• определя, че звукът се разпространява с различна скорост в различните среди;
• описва, че звукът не се разпространява във вакуум;
• определя, че звукът пренася енергия, но не пренася вещество;
• дава примери за източници на звук.

Методи – беседа, демонстрация, проблемна ситуация.

Дидактически средства и материали – дълга верижка; пружина; трептяща пласти-


на; табло със схемни изображения на трептения; учебна или работна тетрадка; учебник;
електронен учебник.

Примерен план на урока:


1. Звук.
2. Скорост на звука.
3. Мълния и звук.

Ход на учебно-познавателната дейност


Нови понятия: скорост на звука
Авторите въвеждат явлението звук чрез явлението вълнà. Затова в първата точка от
урока се разглежда механична вълнà. Изтъква се, че тя е трептене, което се разпрос-
транява в дадена среда. Обръща се внимание, че честотата, периодът и амплитудата на
трептене на частиците от средата са честота, период и амплитуда на вълната. Понятието
„вълнà“ не фигурира в учебната програма като ново понятие и не се оценява, но е необ-
ходимо като научно достоверна основа, върху която се изгражда представата за звука. В
такъв случай не е задължително да се използват примерите и демонстрациите от първа
точка в урока. Учителят може да предложи и свои примери и демонстрации за изграж-
дане на разбирането за вълнà. След това се уточнява, че човешкото ухо може да долови
трептения с честота от 16 Hz до 20 000 Hz. Поставя се темата. Дава се дефиницията за
звук като вълнà с честота между 16 Hz и 20 000 Hz.
Мотивацията в този урок се осъществява лесно, защото звукът е средството, с което
хората общуват. Демонстрира се звук от трептяща пластина. Разглеждат се различни
източници на звук. Учениците участват активно с примери от своето всекидневие. Орга-
низира се дискусия за разпространение на звук в различни среди.
Припомня се, че звукът не се разпространява във вакуум. Разглежда се класически-
ят пример с космонавти на лунната повърхност. Обяснява се, че космонавт в открития
Космос не би могъл да чуе звука от приближаващ се човек или луноход, защото звукът
не се разпространява във вакуум. Този пример може да се подкрепи с демонстрация,
ако кабинетът по физика разполага с електрически звънец, стъклен похлупак и вакуум-
на помпа за изтегляне на въздуха. Въвежда се величината скорост на звука. Обръща се

4. Книга за учителя по физика и астрономия за 7. клас – Д. Мърваков и др. 49


внимание, че скоростта на звука, която се означава с буквата u, се пресмята по същата
формула, по която се пресмята скоростта при равномерно движение. Уточнява се, че в
различни еднородни среди звукът се разпространява с различна скорост. Изтъква се, че
тя е най-малка в газовете и най-голяма в твърдите тела. При обяснението на този факт се
насочва вниманието на учениците към разстоянието на градивните частици в различните
среди. Целта е учениците сами да стигнат до извода, че трептенето се предава по-бързо в
твърдите тела, защото градивните частици се намират по-близо една до друга.
Специално внимание в урока се обръща на мълнията. Учениците лесно сравняват
скоростта на светлината със скоростта на звука във въздух и обясняват сами защо при
мълния първо се вижда светлината, а след това се чува гърмът.
Въпросите и задачите след урока от учебника се използват за затвърдяване на новите
знания. Задачите в учебната тетрадка служат за самостоятелна работа или за домашна
работа.

36. Звук и слух


Цели: Да се усвои начинът, по който човешкото ухо възприема звука, и как да се
предпазваме от вредните му влияния.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• обяснява по схема как човешкото ухо възприема звуците;
• сравнява звуците по честота (височина);
• сравнява звуците по сила;
• обяснява връзката между сила на звука и амплитуда на трептене на частиците;
• различава единицата за сила на звука децибел (dB);
• обяснява, че силните звуци са вредни за здравето на човека;
• оценява шума като вреден фактор за човешкото здраве.
Методи – беседа, демонстрация, проблемна ситуация.
Дидактически средства и материали – различни източници на звук (сирена на Био
– Савар); макет на ухо (от кабинета по биология) или табло с изображение на ухо и озна-
чение на частите му; работна или учебна тетрадка; учебник, електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Устройство и функции на човешкото ухо.
2. Сила на звука. Децибел.
3. Височина на звука.
4. Шум.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: устройство на човешко ухо, сила на звука, децибел, височина на
звука, шум
Актуализират се знанията от предишния урок за звука като трептене, което се раз-
пространява в дадена среда. Вниманието на учениците се насочва към възприемане на
различните звуци от човешкото ухо. Учениците сами мотивират необходимостта от това
знание, защото то е свързано пряко с възпримането на музиката, която слушат. Важно е
да разберат как трябва да я слушат, за да предпазят слуха си от увреждане. За тази цел в
урока първо се запознават с устройството на ухото, а след това и с механизма, по който
звуците от околната среда стигат до мозъка на човека. Използва се макет на ухо или

50
табло с изображение на ухо за онагледяване на материала, които се вземат обикновено
от кабинетите по биология. Важните акценти тук са:
• ролята на чукчето, наковалнята и стремето за увеличаване амплитудата на трептене;
• импулсите, които стигат до нервните окончания на слуховия нерв.
След това се организира дискусия за качествата на звука – сила и височина. Набляга
се на разликата между тях. Изтъква се, че силата на звука зависи от амплитудата, с която
звуковата вълна разтрептява тъпанчето на ухото. Уточнява се, че при определена сила
се появява усещане за болка в него, а има и случаи, в които то се разкъсва. Въвежда се
единицата за сила на звука – децибел (dB). Посочват се различни източници на звук с
различна сила. Използва се диаграмата от фиг. 36.2. Обръща се внимание, че силата
на звука се увеличава с намаляване на разстоянието до източника. Изтъква се колко е
опасно да се слуша музика така, че звукът от слушалките да достига и до учениците в
най-отдалечения край на стаята.
Примерът с арфата, който е описан в учебника, е много подходящ за разбиране на
другото качество на звука – височината. Очевидно е, че по-късите струни на арфата из-
вършват повече трептения за една секунда, отколкото по-дългите за същото време. Опис-
ва се усещането за по-висок звук от късите струни и за по-нисък звук от дългите. Тези
описания може да се подкрепят с таблицата, дадена в учебника, за честотите на тоновете
от музикалната стълбица. Урокът може да се проведе в музикалния кабинет на училище-
то, ако има такъв, и да се използват пиано, ксилофон или синтезатор, за да се демонстри-
ра различната височина на тоновете.
Особено внимание се обръща на шума. Изтъква се до какви необратими промени в
слуха може да доведе.
Учителят преценява кои задачи от учебника, от учебната тетрадка или от електронния
учебник да използва за затвърдяване на нови знания, кои за самостоятелна работа и кои
за домашна работа.

37. Звук (упражнение)


Цели: Да се затвърдят, оценят и самооценят знанията на учениците за трептенията,
звука и техните характеристики. Да се стимулира интересът на учениците към изучава-
ния материал чрез изпълнение на домашен проект (домашна лаборатория).
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• постига заложените по учебната програма очаквани резултати;
• изпълнява самостоятелно експериментална задача.
Методи – решаване на тестови задачи, самостоятелна практическа работа вкъщи.
Дидактически средства и материали – учебник; електронен учебник; учебна тет-
радка
Примерен план на урока:
1. Проверка на знанията чрез самостоятелна работа.
2. Формулиране на задача за домашна лаборатория.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: няма
Учителят възлага на учениците да решат задачите от теста в учебника. Времето за
работа може да бъде 20 минути. Ако за часа е планирано индивидуално писмено изпит-

51
ване, учителят раздава копия на теста или възлага самостоятелна работа върху задачи от
учебната тетрадка. Останалите ученици може да разменят тетрадките си и да проверят
работата на съседа по чин.
Проверката на самостоятелната работа ще даде насоки какво не е усвоено и къде уче-
ниците срещат затруднения. Това трябва да се отчете при планиране на обобщителния
урок.
В края на часа учителят дава указания за домашната работа. Предложението „Музи-
кални чаши“ за домашна лаборатория е забавно предизвикателство. Ако опитът е успе-
шен, учениците могат да заснемат клип или да направят запис и да го демонстрират пред
класа.
Друга група от задачи може да бъде свързана с работа в учебната тетрадка или със
съответните ресурси в електронния учебник.

38. Светлина и звук (обобщителен урок)


Цели: Да се затвърдят и систематизират знанията, усвоени от учениците в раздела
Светлина и звук.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• прилага знания и умения, заложени като очаквани резултати в учебната програма;
• проследява причинно-следствени връзки между явленията;
• използва и интерпретира информация от различни източници.
Методи – беседа, дискусия, работа по групи.
Дидактически средства и материали – учебник; електронен учебник; учебна тет-
радка; учебни табла; електронни презентации.
Примерен план на урока:
1. Светлинни явления.
2. Звук.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: няма
Обобщителният урок в учебника поднася систематизирано голяма по обем информа-
ция. Не е възможно в рамките на един час тя да бъде разгледана изчерпателно.
Урокът започва с описание на явленията отражение, пречупване и пълно вътрешно
отражение. Открояват се условията и признаците на всяко от явленията. Учениците
сами могат да коментират фиг. 38.2 от учебника. Така се упражнява умението за изра-
зяване и правилното използване на терминологията. За да се пести време, учениците
може да бъдат разделени на групи, например по редици. Подходящо е да се обсъдят и
приликите и разликите между отражение и пречупване. Обикновено учениците срещат
затруднение в усвояването на явлението пълно вътрешно отражение. Може да се раз-
гледат схеми със светлинни лъчи при различен ред на средите и учениците да преценят,
ако е необходимо с малко помощ, кое явление ще се наблюдава.
След това се разглеждат схеми с образ на предмет от събирателна леща. Учениците
определят характеристиките на образите в трите случая и ги свързват техните приложе-
ния – очила, лупа, фотоапарат, телескоп и др. Може да се коментира какъв по вид образ
формира училищният мултимедиен проектор.

52
Като преход към втора точка от плана се посочва, че и светлината и звука се възпри-
емат от нашите сетива и са важни за ориентирането ни в околния свят.
За затвърдяване на характеристиките на звука се използва фиг. 38.3 от учебника.
Може да се дадат задачи за пресмятане на период и честота с изразяване на единиците в
СИ. Примерите от животинския свят винаги са интересни. Различните видове жаби могат
да издават звуци с честоти от 50 Hz до 8 kHz. В песента на черния кос трептенията имат
по-голяма честота – от 2 kHz до 13 kHz. Котките имат по-чувствителен слух от кучетата.
Те чуват до 65 kHz, а кучетата – само до 50 kHz.
Като домашна работа се дават задачи от учебната тетрадка и от електронния учебник.

Тема 3. ОТ АТОМА ДО КОСМОСА

3.1. АТОМИ И АТОМНИ ЯДРА


39. Строеж на атома и атомнотo ядро
Цели: Да се изгради представа за строежа на атома и атомното ядро. Да се развие по-
знавателният интерес у учениците към природата и опазването ѝ чрез строежа на атома
и атомното ядро.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• описва ядрения модел на атома;
• описва състава на атомното ядро;
• определя, че в атомите броят на електроните е равен на броя на протоните;
• означава броя на протоните с латинската буква Z;
• означава броя на неутроните с латинската буква N;
• намира масовото число като сбор от броя на протоните и броя на неутроните в яд-
рото и го означава с буквата А;
• различава изотопите по броя на неутроните.
Методи – лекция, беседа.
Дидактически средства и материали – мултимедиен проектор; табло; модел на ато-
ма; учебна или работна тетрадка; учебник; електронен учебник
Примерен план на урока:
1. Ядрен модел на атома.
2. Атомно ядро.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: ядрен модел на атома, неутрони, масово число, изотопи
Актуализират се знанията за строежа на атома от учебния предмет човекът и при-
родата, 6. клас. Под формата на лекция се разглежда ядреният модел на атома, като се
прави паралел между строежа на атома и Слънчевата система, без да се разглежда опитът
на Ръдърфорд. За онагледяване се използват модел на атом, ако кабинетът разполага с
такъв, табло със схемно изображение или материал от интернет и мултимедиен проектор.
Разглежда се също и схемата от фиг. 39.1 в учебника.
Новият момент в тази част на урока е, че броят на електроните в атома съвпада с по-

53
редния номер на химичния елемент от периодичната система на елементите. Въвежда се
означението за поредния номер – Z.
Припомня се с беседа, че в ядрото се намират протони и неутрони и че неутроните са
частици без заряд, а протоните са положително заредени частици. Въвежда се означение-
то за броя на неутроните – N.
Набляга се на факта, че атомите са електронеутрални, защото броят на протоните
в ядрото е равен на броя на електроните, които го обкръжават. Въвежда се понятието
„нуклони“ за частиците от ядрото. Това понятие не е включено в програмата и не е за-
дължително. Не се проверява.
В програмата е включено понятието „масово число“, което учениците трябва да ус-
воят като сбор от броя на протоните и броя на неутроните в ядрото. Въвежда се означе-
нието А за масово число. Следователно А = Z + N. Обръща се внимание, че един и същ
химичен елемент може да има разновидности с еднакви химични и различни физични
свойства. Това означава, че тези разновидности имат различни ядра. Характерно за тези
ядра е, че имат еднакъв брой протони и различен брой неутрони. Въвежда се понятието
изотопи като разновидности на един и същ химичен елемент, чиито ядра имат еднакъв
брой протони и различен брой неутрони. Цитират се примери за изотопи от учебника,
които са важни за екологията на Земята.
Въпросите и задачите след урока от учебника се използват за затвърдяване на новите
знания. Добре е да се обърне внимание на рубриката „Любопитно“ и да се обозначат по
този начин разгледаните химични елементи. Задачите от учебната тетрадка служат за
самостоятелна работа или домашна работа.

40. Радиоактивност
Цели: Да се изгради представа за същността на явлението радиоактивност и да се
разграничат видовете излъчвания. Да се опише биологичното действие на йонизиращите
лъчения.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• дефинира явлението радиоактивност;
• разграничава ядрените лъчения;
• сравнява проникващата им способност;
• обяснява превръщането на един химичен елемент в друг при α- и β-излъчване;
• познава биологичното действие на йонизиращите лъчения;
• дава примери за приложения на йонизиращите лъчения;
• описва начини за защита от радиоактивни лъчения.
Методи – лекция, беседа.
Дидактически средства и материали – мултимедиен проектор; табло със схемни
модели на радиоактивни лъчения и техните приложения; учебна или работна тетрадка;
учебник; електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Видове радиоактивни лъчи.
2. Природа на радиоактивните лъчи.
3. Биологично действие на йонизиращите лъчения.

54
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: радиоактивност, α-лъчи, β-лъчи, γ-лъчи
Актуализират се знанията за строежа на атома и ядрото му. Под формата на лекция
се поднасят историческите данни за явлението радиоактивност. Тези данни може да се
докладват и от някой любознателен ученик, ако в предварителната подготовка на урока
се планира участието му. Поставят се темата и първата точка. Споделя се с учениците
целта на изучаването на този учебен материал и се постига мотивация чрез примери от
замърсяване на въздуха, водата и почвата на планетата. Така мотивацията се насочва към
познавателните интереси на учениците за изграждане на научни представи за заобикаля-
щия ги свят и съзнателно опазване на природата.
Ефектът на мотивацията се усилва от конструкцията на самия урок. Първо се предста-
вят видовете лъчения и тяхната проникваща способност, а след това и тяхната същност.
Акцентира се на факта, че α-лъчите изминават няколко сантиметра във въздуха и не
проникват в олово, β-лъчите изминават десетки сантиметри въздуха и ги задържа оловна
пластинка с дебелина до 1 mm , γ-лъчите изминават метри във въздуха и проникват в
олово на няколко сантиметра дълбочина.
След това се разглежда природата на α-, β- и γ-лъчите. Важно е да се обърне вни-
мание, че електроните при β-лъчите не са от електронната обвивка около ядрото, а са
резултат от превръщане на неутрон в протон и електрон. Това се отразява върху заряда
на ядрото и то се превръща в ядро на друг химичен елемент. Изтъква се, че при α-лъчи-
те също се наблюдава преобразуване на един химичен елемент в друг. Затова при α- и
β-лъчите се променя поредният номер или масовото число на елемента. При γ-лъчите
не се променя структурата на ядрото и съответно не се променя поредният номер или
масовото число на елемента.
Биологичното действие на лъченията се обяснява, като се въвежда явлението йониза-
ция. Чрез дискусия учениците си припомнят какво представляват йоните. Те са запознати
с тях от часовете по химия и опазване на околната среда в началото на 7. клас. Обръща
се внимание, че α-, β- и γ-лъчите избиват електрони от атомите на веществата, в които
са проникнали, и ги превръщат в положителни йони. Тази йонизираща способност на
лъченията предизвиква разрушаване на живите клетки. Това им свойство се използва в
медицината за унищожаване на туморни клетки.
За затвърдяване на новите знания са подходящи въпросите и задачите от учебника,
електронните ресурси и задача 3 от учебната тетрадка. Задачи 1 и 2 от учебната тетрадка
са за самостоятелна или домашна работа.

41. Използване на ядрената енергия


Цели: Да се въведе понятието „ядрена енергия“ и да се изгради разбирането за меха-
низма на получаването ѝ и как може да се използва безопасно за мирни цели.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• определя, че при радиоактивното разпадане на ядрата, се отделя ядрена енергия;
• описва деленето на урановите ядра при облъчването им с неутрони и възникването
на верижна реакция;
• обяснява, че при деленето на ядрата на урана се освобождава голямо количество
енергия, и да дава примери за използването ѝ;
• идентифицира предназначението на ядрените реактори.

55
Методи – лекция, беседа.
Дидактически средства и материали – мултимедиен проектор; табла със схемни
модели на деленето на атомни ядра; учебна или работна тетрадка; учебник.
Примерен план на урока:
1. Ядрена енергия.
2. Делене на атомни ядра.
3. Ядрен реактор.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: ядрена енергия, делене на ядрата, верижна реакция, ядрен реактор
Актуализират се знанията за изучените до 6. клас горива – въглища, нефт и природен
газ, като източници на енергия. Вниманието на учениците се насочва към атомното ядро
като нов източник на енергия. Уточнява се, че този нов вид енергия е открит през ХХ
век и се нарича ядрена енергия. Поставя се темата на урока, формулира се целта му. Бе-
седата може да прерасне в дискусия за други алтернативни източници, които учениците
познават от медиите или от интернет. Това е добра възможност за учителя да предложи
на учениците да проучат такива източници следващия час и да ги представят под форма-
та на постер, макет или съобщение. Понятието ядрена енергия се изяснява чрез процеса
делене на ядрата. Уточнява се, че при деленето на тежки ядра, например на урана, се
отделя голямо количество енергия.
Може да се създаде проблемна ситуация с въпроса: „Какво би станало с някое тежко
ядро, ако в него проникне α-частица, протон или неутрон?“. В хода на дискусията се
стига до извода, че заредена частица трудно може да попадне в тежкото ядро, защото то
има много голям положителен заряд. Прави се заключение, че частицата, която може да
попадне лесно в ядрото, е неутронът, тъй като той няма заряд.
Вниманието на учениците се насочва към деленето на ядро на уран-235, когато се
облъчва с неутрон. Въвежда се понятието „верижна реакция“. То е необходимо, за да
се изясни същността на ядрения рактор. Той се представя като устройство, в което се
контролира процесът на получаване на ядрена енергия за мирни цели. Набляга се на
безопасното използване на ядрената енергия. Посочват се данни за АЕЦ „Козлодуй“ и
се обръща внимание на факта, че затварянето на всеки реактор е дълъг и сложен процес,
свързан с безопасното използване на ядреното гориво и опазването на околната среда.
За онагледяване на този материал може да се използват анимации или материали от
интернет. С помощта на мултимедиен проектор може да се организира ефектно слайд-
шоу, което събужда интереса на учениците към физиката.
Понятията „делене на ядрата“, „верижна реакция“ и „ядрен реактор“ не са включени
в програмата като основни и не са задължителни. Не се проверяват. Използват се за
по-лесно обяснение на новия учебен материал.
Въпроси 1 и 2 от учебника са предназначени за затвърдяване на новите знания в час.
Задача 3 от учебника се използва за самостоятелна работа с документи и информация от
различни източници, а задачите от учебната тетрадка служат за домашна работа.

56
3.2. СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА И СВЕТЪТ НА ЗВЕЗДИТЕ
42. Слънчева система
Цели: Да се разширят познанията за Слънчевата система, като се класифицират тела-
та, които се намират в нея, по определени признаци.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• определя, че освен планетите и техните спътници около Слънцето обикалят асте-
роиди и комети;
• изказва, че е прието разстоянията между обектите в Слънчевата система да се изра-
зяват в астрономически единици;
• определя, че вътрешният астероиден пояс разделя планетите на две групи;
• изброява планетите от земната група и планетите гиганти и някои от техните спът-
ници;
• описва, че отвъд орбитата на Нептун се намира външният пояс от комети и астероиди;
• изброява отличителните белези на астероидите и кометите;
• извлича информация от таблици и документи.
Методи – лекция, беседа.
Дидактически средства и материали – мултимедиен проектор; учебна или работна
тетрадка; учебник; електронен учебник.
Примерен план на урока:
1. Състав и размери на Слънчевата система.
2. Планети от земната група и планети гиганти.
3. Астероиди.
4. Комети.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: астероиди, астероиден пояс, комети, планети от земна група,
планети гиганти
Учениците имат знания за Слънчевата система от изученото по човекът и природата
в 4. и 5. клас.Тези знания се актуализират чрез беседа и се поставя темата. Формулира
се целта на урока. Обръща се внимание на бързите темпове, с които се развиват косми-
ческите изследвания. Насочва се вниманието към размерите на Слънчевата система. Из-
тъква се, че разстоянията между телата в Слънчевата система се измерват не в метри или
в километри, а в астрономически единици. Уточнява се, че една астрономическа единица
е разстоянието между Земята и Слънцето. След това вниманието на учениците се насочва
към астероидите и кометите като към тела, които не са изучавани досега. Пояснява се,
че има два пояса с астероиди – вътрешен и външен. Вътрешният, който се намира между
Марс и Юпитер, се състои само от астероиди. Външният, който се намира отвъд орбита-
та на Нептун, се състои от астероиди и комети.
Новият момент, на който се акцентира, е, че планетите в Слънчевата система са 8 кла-
сически планети и 3 планети джуджета. Класическите планети от своя страна се делят на
планети от земен тип и на планети гиганти. Учениците могат сами да подредят планетите в
съответната група, като поработят върху следната задача: „Класическите планети от Слън-
чевата система са написани в първия ред на таблицата. Някои техни характеристики са на-
писани в първата колонка. Отбележете с „+“ съответната характеристика под планетата, за
която тя се отнася“. Чрез беседа и с насочващи въпроси от страна на учителя се получава:

57
Планета Меркурий Венера Земя Марс Юпитер Сатурн Уран Нептун
Характеристика

Твърда + + + +
повърхност

Малки + + + +
размери

Малко + + + +
спътници

Газова, студена + + + +
повърхност

Големи + + + +
размери

Много + + + +
спътници/
пръстени

Учителят уточнява коя група е земна и коя – гиганти. Обръща внимание, че вътреш-
ният астероиден пояс играе ролята на разделител между двете групи. Уточнява, че в
групата на планетите джуджета са: Плутон, който доскоро се смяташе за планета, Церера
и Ерида, съответно от вътрешния и външния астероиден пояс. Разглеждат се отличител-
ните белези на астероидите и кометите.
Понятието „астероиден пояс“ не е включено в програмата като основно. Използва се
за изясняване същността на понятието „астероид“.
За онагледяване на този материал може да използват анимации или фотоси от интер-
нет. С мултимедиен проектор може да се организира ефектно слайдшоу, което събужда
интереса у учениците към физиката. С въпроси 1 и 2 от учебника се затвърдяват новите
знания. Със задача 3 от учебника се развива умение за събиране и обобщаване на инфор-
мация от различни източници. Задачите от учебната тетрадка служат за самостоятелна
или за домашна работа.

43. Слънце и звезди


Цели: Да се усвоят знанията за източника на енергия в Слънцето и звездите и някои
техни характеристики.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• обяснява, че е прието разстоянията до звездите се измерват в светлинни години;
• описва, че Слънцето и звездите са горещи газови кълба;
• изброява някои характеристики на звездите – маса, химичен състав, размери;
• обяснява, че звездите излъчват топлина и светлина за сметка на ядрена енергия.;
• свързва продължителността на живота на звездите с тяхната маса.

58
Методи – лекция, беседа.
Дидактически средства и материали – мултимедиен проектор; учебник; електро-
нен учебник, учебна или работна тетрадка.
Примерен план на урока:
1. Разстояния до звездите.
2. Размери и маса на звездите.
3. Химичен състав на звездите.
4. Живот на звездите.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: светлинна година
Учениците знаят, че Слънцето е звезда. С беседа се актуализират знанията им за звез-
дите. Поставя се темата. Формулира се целта. Уточнява се, че звездите от небосвода,
които блещукат като малки светещи точки, не са част от Слънчевата система. Припомня
се, че те изглеждат толкова малки, защото са далече от нас. Като пример се дава звездата
Проксима. Светлината от нея до Земята пътува повече от 4 години, а светлината от Слън-
цето – само 8 минути. След това се припомня астрономическата единица и паралелно с
нея се въвежда единицата светлинна година – обозначавана с ly – като единица за раз-
стояния между звездите. Споменава се, че с космическия телескоп „Хъбъл“ може да се
наблюдават звезди, отдалечени от нас на 108 ly. Интересно е, когато телескопът се назове
„първата истинска машина за пътуване във времето“. На въпроса: „Защо“ се връщаме
към примера с Проксима. Телескопът е уловил светлина, която е тръгнала от Проксима
преди 4 земни години.
Не по-малко учудване у учениците предизвиква и фактът, че Слънцето е една от
най-малките звезди на небосвода. Посочват се масите и размерите на звезди, които са
както десетки пъти по-малки, така и десетки, стотици и хиляди пъти по-големи от него.
Но звездите и Слънцето, въпреки че се различават по размери, имат почти еднакъв хи-
мичен състав. Процентното съотношение на химични елементи в различните звезди е
различно, защото възрастта им е различна. Така по естествен път идва въпросът как се
раждат и как протича животът на звездите. Първо се изтъква, че звездите се раждат в
междузвезден облак от газ и прах. След това се обяснява как се уплътнява веществото в
този облак и кога звездите започват да светят. Обяснява се, че източник на енергия в нед-
рата на звездите са ядрените реакции. Проследява се и как протича животът на звездите.
Специално внимание се обръща на Слънцето. Уточнява се, че то се е родило преди около
5 милиарда години и ще свети по същия начин още толкова, тъй като животът на звездите
се определя от тяхната маса.
За онагледяване на този материал може да се използват анимации или фотоси от ин-
тернет. С помощта на мултимедиен проектор може да се организира ефектно слайдшоу,
което събужда интереса на учениците към физиката.
Въпросите и задачите след урока от учебника се използват за затвърдяване на новите
знания. Задачите от учебната тетрадка служат за самостоятелна или за домашна работа.

59
44. Галактики
Цели: Да се изгради разбиране, че звездите образуват галактики и че Слънчевата
система е част от галактика, наречена Млечен път.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• дефинира понятието галактика;
• определя, че Млечният път е галактика;
• посочва мястото на Слънчевата система в Млечния път;
• описва, че Слънцето обикаля около центъра на Млечния път;
• разпознава някои видове галактики.
Методи – лекция, беседа.
Дидактически средства и материали – мултимедиен проектор; учебник; учебна
или работна тетрадка.
Примерен план на урока:
1. Исторически данни за галактиките.
2. Размери и отдалеченост на галактиките от Слънцето.
3. Видове галактики.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: галактики, купове и свръхкупове от галактики
С беседа се актуализират знанията на учениците за звездите и за Слънчевата система.
Акцентира се върху факта, че планетите, астероидите и кометите обикалят около Слън-
цето, което е центърът на Слънчевата система. Съобщава се, че звездите се групират в
подобни системи с общ център. Поставя се темата и се формулира целта на урока.
Представят се исторически данни за идеята на Уилям Хершел, че Слънчевата система
е част от звездна съвкупност с формата на диск и център, около който обикаля Слън-
цето. Уточнява се, че има много такива звездни системи във Вселената. Дефинира се
понятието „галактика“. Млечният път се разглежда по-обстойно. Обръща се внимание на
мястото на нашето Слънце в един от неговите ръкави. Представят се факти и за други га-
лактики – например за Андромеда. Привеждат се данни за размерите и броя на звездите,
които влизат в състава им.
Класификацията на галактиките е възможно да стане с активното участие на учениците.
Учителят може предварително да подготви работен лист със снимков материал на галакти-
ки с различни форми. Работният лист съдържа и следната задача: „Коя галактика с коя от
следните форми ще свържете: спирала, елипса, неправилна?“. След това лесно се въвежда
класификацията на галактиките чрез дискусия и изводи, направени от самите ученици.
Понятията „спирална галактика“, „елиптична галактика“ и „неправилна галактика“ не
са включени в програмата като основни. Използват се за изясняване на същността на
галактиките.
За онагледяване на този материал може да се използват анимации или фотоси от ин-
тернет. С мултимедиен проектор може да се организира ефектно слайдшоу което събуж-
да интереса на учениците към физиката.
Подходящо е на учениците да се даде задача да намерят още любопитни факти за
други галактики.
Задача 3 от учебната тетрадка са подходящи за затвърдяване на новите знания. Задачи
1 и 2 от учебната тетрадка служат за самостоятелна и за домашна работа.

60
Работен лист
На снимките са представени галактики с различни форми. Запиши към всяка галак-
тика формата, която най-добре я характеризира. Колко групи галактики се обособяват?
Какво име подхожда на всяка от тях?
Упътване: права линия, кръг, сфера, квадрат, куб, правоъгълник, паралелепипед,
спирала, елипса, неправилна форма
Брой групи галактики:
Наименование на групите:

45. Развитие на Вселената


Цели: Да се изгради представа за структурата и развитието на Вселената.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• описва понятието „еволюция на Вселената“;
• обяснява съвременното схващане за Вселената;
• свързва разширението на Вселената с Големия взрив;
• ползва различни източници на информация за космическите тела и Вселената.
Методи – лекция, беседа.
Дидактически средства и материали – мултимедиен проектор; учебник; електро-
нен учебник, учебна или работна тетрадка.
Примерен план на урока:
1. Разширяващата се Вселена.
2. Големият взрив.
3. Вселената в далечното минало.
4. Бъдеще на Вселената.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: еволюция на Вселената, Големият взрив
Урокът може да започне с беседа, но след това продължава като лекция.
С беседа се актуализират знанията на учениците за Слънчевата система, звездите и
галактиките. Вниманието се насочва към промените, които настъпват с тях. Стига се до
извода, че Вселената непрекъснато се развива. Поставя се темата и се формулира целта
на урока. Въвежда се понятието „еволюция на Вселената“.
Представят се исторически данни за изучаването на Вселената. Привеждат се приме-
ри, които доказват, че галактиките се отдалечават една от друга. Стига се до съвремен-
ното схващане, че Вселената се разширява. Обръща се внимание, че Земята не е център
на Вселената.
Дискутира се въпросът: „Каква е била тя в миналото?“. Стига се до началото на ней-
ното разширяване – Големия взрив. На учениците се обръща внимание, че в началото на
разширяването на Вселената не са съществували протони, неутрони и електрони. Те се
появяват около една стотна от секундата след Големия взрив. Първите атоми и молекули
се появяват повече от 300 000 години след Големия взрив. Няколко стотици милиона
години след Големия взрив се раждат звездите, а около 10 милиарда години след Големия
взрив възниква Земята.
Естествено се поставя и въпросът какво е бъдещето на Вселената. Изложението по

61
този въпрос се основава на съвременните представи за бъдещето ѝ. Все пак не бива да се
забравя, че и науката като Вселената се развива непрекъснато. Това, което сега приема-
ме като истина, след години може да се промени.
Понятията „еволюция на Вселената“ и „Големият взрив“ не са включени в програмата
като основни. Използват се за изясняване на развитието на Вселената.
За онагледяване на този материал може да се използват анимации или фотоси от ин-
тернет. С мултимедиен проектор може да се организира ефектно слайдшоу, което събуж-
да интереса на учениците към физиката.
На учениците може да се даде като самостоятелна или домашна работа да изготвят
постери, доклади или макети, свързани с развитието на Вселената.

46. От атома до космоса (упражнение)


Цели: Да се установят и коригират пропуски в усвояването на основни понятия от
изучения раздел. Да се стимулира интереса и творческото отношение на учениците чрез
възлагане на допълнителни дейности – самостоятелно проучване, изготвяне на презента-
ция или съобщение, изработване на постер.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• изпълнява заложените по учебната програма очаквани резултати;
• проучва информация от различни източници;
• изготвя и представя презентация или постер.
Методи – решаване на тестови задачи, самостоятелна практическа работа.
Дидактически средства и материали – учебник; работна тетрадка; мултимедиен
проектор
Примерен план на урока:
1. Проверка на знанията чрез решаване на тест;
2. Представяне на ученически разработки – презентации, постери или съобщения.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: няма
Учениците имат опит с решаване на тестове и този път може да се направи съревнова-
ние кой ще реши най-бързо теста „От атома до Космоса“ в учебника. Учениците работят
на групи, например по чин. Обсъждат отговорите помежду си, а може дори да си разпре-
делят задачите. Учителят съобщава верните отговори и проверява работата на първите
три групи. Съревнованието печелят тези ученици, които не са допуснали грешки. Ако се
налага, учителят дава разяснения върху задачите.
След това учениците представят своите съобщения или презентации. След всяко из-
казване учителят прави кратка устна оценка. Ако са възложени повече теми и времето
не достига, трябва да се предвиди време за тях в следващия час. Постерите и макетите
се излагат по подходящ начин и най-добре изработените може да останат като постоянна
украса на кабинета по физика.

62
47. От атома до космоса (обобщителен урок)
Цели: Да се даде идея за единството и многообразието на света. Да се затвърди пред-
ставата за непрекъснатото движение и изменение на физичните обекти, както в микро-
света, така и в Космоса.
Очаквани резултати: Ученикът може да:
• описва различни обекти и явления;
• проследява причинно-следствени връзки;
• интерпретира информация поднесена по различни начини.
Методи – беседа, лекция, самостоятелна работа.
Дидактически средства и материали – учебник, работна тетрадка, мултимедиен
проектор
Примерен план на урока:
1. Слънчева система, светът на звездите.
2. Атоми и атомни ядра.
3. Представяне на ученически разработки – презентации, постери или съобщения.
Ход на учебно-познавателната дейност
Нови понятия: няма
Целта на този урок не е отново да повтаря изучени факти, а да насочи вниманието към
общите научни принципи за единството на света и за постоянното движение и изменение
на изграждащите го тела.
В уводните си думи учителят припомня, че в продължение на близо 14 милиарда годи-
ни след Големия взрив Вселената се е променяла, за да стане такава, каквато я наблюда-
ваме днес. Всички обекти в нея, от най-малките частици и атоми до най-големите – звезди
и галактики, се подчиняват на едни и същи физични закони.
Записва се първа точка от плана. На фона на кадрите от презентация учителят при-
помня структурата на Слънчевата система, движението на планетите, процесите в не-
драта на Слънцето и неговото движение около центъра на Галактиката. Тук е подходящо
да се даде малко допълнителна информация за съвременните методи и инструменти за
изследване на Космоса. Освен изучените оптични телескопи астрономите използват го-
леми антени (радиотелескопи) и астрономически спътници за наблюдение. За стимули-
ране на интереса на учениците може да се споменат последните космически програми на
ESA и NASA.
Учените са в състояние да обяснят процесите в недрата на далечните звезди, защото
познават свойствата на микроскопичните частици. Записва се втората точка от плана.
Припомнят се съставът и строежът на атомите, тяхното свойство да се променят при
изпускане на лъчи, огромният запас от енергия в атомните ядра. Тук също може да се
спомене за модерните инструменти за изследване на микрообектите – ускорители на час-
тици. Големият ускорител в ЦЕРН и някой от неговите детектори със сигурност ще впе-
чатлят учениците с огромните си размери.
Ако за часа са предвидени презентации от ученици, се пристъпва към третата точка
от плана.
Друг вариант е урокът да продължи със самостоятелна работа на учениците. За да
се открои аналогията в структурата и движението в атомите и Слънчевата система, се
разглежда следната таблица:

63
Атоми Слънчева система
Строеж Ядро и електрони Слънце и планети, астероиди,
комети
Сили на взаимодействие Електрични сили Гравитационни сили
Движение Електроните обикалят около Планетите и малките тела
ядрото. обикалят около Слънцето.
Слънцето обикаля около
центъра на Галактиката.
Промени с течение на Превръщане на химичните Превръщане на водорода в
времето елементи при α- и хелий в недрата на Слънцето
β-излъчване

Учениците обмислят и самостоятелно попълват таблицата, след което във фронтална


беседа се достига до обобщен извод. Ако времето не е достатъчно, учениците коменти-
рат, а учителят попълва таблицата (проектирана с празни колони на дъската).
В края на часа учителят предлага на учениците да опитат да решат у дома кръстосло-
вицата от учебната тетрадка.

64
ПРИЛОЖЕНИЯ
Тестове за входящ контрол
Вариант 1
1. Две леки топчета се отблъскват с електрични сили. Какви са зарядите на
топчетата?
А) топче 1 – положителен, топче 2 – отрицателен
Б) топче 1 – отрицателен, топче 2 – положителен
В) Топчетата имат едноименни заряди.
Г) Топчетата не са заредени.

2. При натриване на пластмасова пръчка с вълнен плат върху пръчката преми-


нават електрони. Посочете вярното твърдение.
А) Пръчката се зарежда положително, а платът – отрицателно.
Б) Пръчката се зарежда отрицателно, а платът – положително.
В) Пръчката се зарежда отрицателно, а платът няма заряд.
Г) Пръчката няма заряд, а платът се зарежда положително.

3. През кой от изброените материали може да протича електричен ток?


А) въздух
Б) пластмасова линия
В) стъклена пръчка
Г) алуминиево фолио

4. Кой е схемният знак за източник на ток?

 

А) Б) В) Г)

5. Кои частици и в каква посока се движат насочено при протичане на ток в


дадената електрическа верига?
електрони + –
А) А В
протони
Б) А В
електрони
В) А В
протони А В
Г) А В

6. В коя от веригите, показани на фигурата, протича електричен ток?

А) само в първата
Б) само във втората 

В) и в двете 

Г) в нито една
1 2

5. Книга за учителя по физика и астрономия за 7. клас – Д. Мърваков и др. 65


7. При работата на кой от изброените електрически уреди се използва топлин-
ното действие на електричния ток?
А) електромагнит
Б) вентилатор
В) миксер
Г) тостер

8. Какво ще се наблюдава на екран, когато осветим правоъгълна кутия с фе-


нерче?

А) Б) В) Г)

9. Атомните ядра имат положителен електричен заряд, защото съдържат:


А) протони
Б) равен брой протони и електрони
В) повече протони и по-малко електрони
Г) повече електрони и по-малко протони

10. Електронеутрален атом съдържа 4 електрона. Колко протона има в ядрото


му?
А) 1 Б) 2
В) 4 Г) 8

11. Когато Луната навлезе в сянката на Земята, се наблюдава:


А) лунно затъмнение
Б) слънчево затъмнение
В) пълнолуние
Г) новолуние

12. На кой ред са изброени само планети от земната група?


А) Меркурий, Юпитер
Б) Сатурн, Уран
В) Венера, Нептун
Г) Земя, Марс

13. Коя от изброените планети няма спътници?


А) Марс Б) Юпитер
В) Венера Г) Нептун

14. Кой от изброените обекти е звезда?


А) Млечен път Б) Слънце
В) Луна Г) Голяма мечка

66
15. Кое от изброените явления се обяснява с действието на гравитационна сила?
А) мълния
Б) движението на Луната около Земята
В) ориентирането на компас
Г) привличането на наелектризирани тела

16. Две топчета са наелектризирани с противоположни по знак заряди. Допи-


шете текста като използвате един от предложените изрази –
1 – привличат, отблъскват
2 – електрични, магнитни
Топчетата се (1).................................... с (2) .................................. сили.

17. Измежду дадените по-долу материали подчертайте само онези, които НЕ


провеждат електричен ток.
Стомана, морска вода, порцелан, мед, гума, сребро.

18. Попълнете таблицата, като назовете елемента от веригата, означен със съ-
ответния номер.


1 ..................................................
1 2
2 ..................................................

19. Допишете текста, като използвате един от предложените изрази – енергия


на движение, топлинна енергия, електрична енергия, светлинна енергия.
При работата на вентилатор става преобразуване на електрична енергия
в ..................................................

20. Отбележете със знака „X“ само онези твърдения, които се отнасят за пла-
нетата Сатурн.
Има твърда повърхност.
Има голям брой спътници.
Има система от пръстени.
Има характерен червен цвят.

21. Свържете текста с един от редовете на таблицата, така че да се получи пра-


вилно твърдение.

звезда
Млечен път е име на ... съзвездие
галактика

67
Вариант 2
1. Две леки топчета се привличат с електрични сили.
Какви са зарядите на топчетата?
А) Топчетата не са заредени.
Б) Топчетата имат разноименни заряди.
В) И двете са заредени положително.
Г) И двете са заредени отрицателно.

2. При натриване на стъклена пръчка с копринен плат върху плата премина-


ват електрони. Посочете вярното твърдение.
А) Пръчката се зарежда положително, а платът – отрицателно.
Б) Пръчката се зарежда отрицателно, а платът – положително.
В) Пръчката се зарежда отрицателно, а платът няма заряд.
Г) Пръчката няма заряд, а платът се зарежда положително.

3. През кой от изброените материали НЕ може да протича електричен ток?


А) метален кламер
Б) стоманен пирон
В) стъклена пръчка
Г) алуминиево фолио

4. Кой е схемният знак за лампа?

 

А) Б) В) Г)

5. Кои частици и в каква посока се движат насочено при протичане на ток в


дадената електрическа верига?
– +
електрони
А) А В
протони
Б) А В
електрони
В) А В А В
протони
Г) А В

6. В коя от веригите, показани на фигурата, протича електричен ток?

А) само в първата 

Б) само във втората 


В) и в двете
Г) в нито една
1 2
7. При работата на кой от изброените електрически уреди се използва механич-
ното действие на електричния ток?
А) електромагнит Б) вентилатор
В) миксер Г) тостер

68
8. Какво ще се наблюдава на екран, когато осветим топка с фенерче?

А) Б) В) Г)

9. Атомите са електронеутрални, защото съдържат:


А) повече електрони и по-малко протони
Б) повече протони и по-малко електрони
В) равен брой протони и електрони
Г) само електрони

10. Електронеутрален атом съдържа 4 протона в ядрото си. Колко е възможни-


ят брой електрони в обвивката му?
А) 1 Б) 2
В) 3 Г) 4

11. Когато Луната скрие диска на Слънцето, се наблюдава:


А) лунно затъмнение
Б) слънчево затъмнение
В) пълнолуние
Г) новолуние

12. На кой ред са изброени само планети гиганти?


А) Сатурн, Уран
Б) Земя, Марс
В) Венера, Нептун
Г) Меркурий, Юпитер

13. Коя от изброените планети има най-много спътници?


А) Марс
Б) Земя
В) Юпитер
Г) Меркурий

14. Кой от изброените обекти е галактика?


А) Млечен път
Б) Слънце
В) Луна
Г) Голяма мечка

15. Кое от изброените явления НЕ се обяснява с действието на гравитационна


сила?
А) обикалянето на планетите около Слънцето
Б) ориентирането на компас
В) движението на Международната орбитална станция
Г) падането на дъждовните капки
69
16. Две топчета са наелектризирани с еднакви по знак заряди. Допишете тек-
ста, като използвате един от предложените изрази:
1 – привличат, отблъскват
2 – електрични, гравитационни
Топчетата се (1).................................... с (2) .................................. сили.

17. От дадените по-долу материали подчертайте само онези, които провеждат


електричен ток.
Дърво, стомана, порцелан, стъкло, гума, сребро.

18. Попълнете таблицата, като назовете елемента от веригата, означен със съ-
ответния номер.
1
 1 ..................................................

2 ..................................................
2

19. Допишете текста, като използвате един от предложените изрази – енергия


на движение, топлинна енергия, електрична енергия, светлинна енергия.
При работата на ютия става преобразуване на електрична енергия
в ..................................................

20. Отбележете със знака „X“ само онези твърдения, които се отнасят за пла-
нетата Марс.
Няма твърда повърхност.
Има 2 спътника.
Има система от пръстени.
Има характерен червен цвят.

21. Свържете текста с един от редовете на таблицата, така че да се получи пра-


вилно твърдение.

звезда
Млечен път е име на ... съзвездие
галактика

70
Тестове за тематичен контрол
Електричен ток
Вариант 1
1. На кой ред правилно е дадена връзката „величина – единица“?
А) електричен заряд – ампер
Б) напрежение – ом
В) мощност – ват
Г) съпротивление – волт

2. Кои частици се движат насочено при протичане на ток по метален провод-


ник?
А) протони Б) електрони
В) положителни йони Г) отрицателни йони

3. По проводник тече ток I = 0,3 A. Какъв заряд q ще премине по проводника за


минута и половина?
А) 0,003 C Б) 0,2 C В) 0,45 C Г) 27 C

4. Как се нарича и как се свързва в електрическата верига уредът, с който се


измерва ток?
А) волтметър, последователно
Б) волтметър, успоредно
В) амперметър, последователно
Г) амперметър, успоредно

5. Кой от изброените източници преобразува енергия на движение в електро-


енергия?
А) батерия Б) генератор
В) акумулатор Г) слънчева батерия

6. Кое равенство е ГРЕШНО?


А) 30 mC = 0,03 C Б) 2 kV = 2000 V
В) 500 Ω = 0,5 k Ω Г) 0,15 A = 15 mA

7. Колко ома е съпротивлението на консуматор, през който тече ток 200 mA


при напрежение 10 V?
А) 0,05 Ω Б) 20 Ω
В) 50 Ω Г) 2000 Ω

8. Консуматор е свързан към източник на напрежение. Какво ще се промени


във веригата, когато намалим напрежението на източника?
А) Токът ще се намали.
Б) Токът ще се увеличи.
В) Съпротивлението ще се увеличи.
Г) Съпротивлението ще се намали.

71
9. Две еднакви лампи са свързани успоредно към източник на напрежение. Ако
едната лампа „изгори“, другата лампа:
А) също ще „изгори“
Б) ще свети по същия начин
В) ще свети по-слабо
Г) няма да свети

10. Два резистора със съпротивления R1 и R2 (R1 > R2) са свързани последовател-
но към батерия. Коя е правилната зависимост за токовете I1 и I2 през тях и
напреженията U1 и U2 в краищата им?
А) I1 > I2, U1 > U2
Б) I1 > I2, U1 = U2
В) I1 = I2, U1 > U2
Г) I1 = I2, U1 = U2

11. Показанието на амперметъра А2 е:


300 mA
A) 100 mA 150 Ω
Б) 300 mA A1
В) 900 mA 450 Ω
Г) 1200 mA A2

12. Колко ома е съпротивлението на лампа с мощност 60 W, предназначена за


напрежение 12 V?
А) 0,2 Ω Б) 2,4 Ω
В) 5 Ω Г) 300 Ω

13. Коя формула изразява закона на Джаул – Ленц?


А) Q = I2.R.t Б) P = I.U
В) U =I.R Г) q = I.t

14. С кой уред се измерва консумираната електроенергия?


А) волтметър Б) ватметър
В) електрометър Г) електромер

15. Колко киловатчаса електроенергия изразходва бойлер с мощност 3 kW за


30 минути?
А) 0,1 kWh Б) 1,5 kWh
В) 10 kWh Г) 90 kWh

72
Вариант 2
1. На кой ред правилно е дадена връзката „величина – единица“?
А) електричен заряд – ампер
Б) напрежение – волт
В) мощност – ом
Г) съпротивление – ват

2. Кои частици се движат насочено при протичане на ток по метален провод-


ник?
А) положителни йони
Б) отрицателни йони
В) протони
Г) електрони

3. По проводник за 1 минута преминава заряд 3 C. Колко ампера е токът I, кой-


то тече по проводника ?
А) 0,05 A Б) 0,33 A В) 3 A Г) 20 A

4. Как се нарича и как се свързва в електрическата верига уредът, с който се


измерва напрежение?
А) волтметър, последователно
Б) волтметър, успоредно
В) амперметър, последователно
Г) амперметър, успоредно

5. Какъв вид енергия преобразуват акумулаторите в електроенергия?


А) енергия на движение
Б) светлинна енергия
В) химична енергия
Г) топлинна енергия

6. Кое равенство е ГРЕШНО?


А) 1,5 kW = 1500 W
Б) 0,03 C = 3 mC
В) 2200 V = 2,2 kV
Г) 150 mA = 0,15 A

7. През консуматор със съпротивление 300 Ω тече ток 150 mA. Колко волта е
подаденото напрежение?
А) 0,5 V Б) 2 V В) 45 V Г) 45 000 V

8. Консуматор е свързан към източник на напрежение. Какво ще се промени


във веригата, когато увеличим съпротивлението на веригата?
А) Напрежението на източника ще се увеличи.
Б) Напрежението на източника ще се намали.
В) Токът ще се увеличи.
Г) Токът ще се намали.

73
9. Две еднакви лампи са свързани последователно към източник на напреже-
ние. Ако едната лампа „изгори“, другата лампа:
А) също ще „изгори“
Б) ще свети по същия начин
В) ще свети по-слабо
Г) няма да свети

10. Два резистора със съпротивления R1 и R2 (R1 < R2) са свързани успоредно
към батерия. Коя е правилната зависимост за токовете I1 и I2 през тях и
напреженията U1 и U2 в краищата им?
А) I1 > I2, U1 > U2
Б) I1 > I2, U1 = U2
В) I1 = I2, U1 < U2
Г) I1 = I2, U1 = U2

11. Показанието на амперметъра А2 е:


300 mA
A) 150 mA 100 Ω
Б) 200 mA A1
В) 300 mA 200 Ω
Г) 600 mA A2
12. Колко ома е съпротивлението на лампа с мощност 6 W, през която тече ток
0,2 А?
А) 0,033 Ω Б) 300 Ω
В) 150 Ω Г) 180 Ω

13. По коя формула се пресмята мощност на консуматор?


А) U =I.R Б) P = I.U
В) Q = I2.R.t Г) q = I.t

14. В кои единици се измерва отделеното в един проводник количество топли-


на?
А) V Б) W
В) C Г) J

15. Колко електроенергия изразходва електрическа кана с мощност 2 kW за 3


минути?
А) 0,1 kWh Б) 0,67 kWh
В) 1,5 kWh Г) 6 kWh

74
Светлина и звук
Вариант 1

1. Слънцето е:
А) студен изкуствен източник на светлина
Б) горещ изкуствен източник на светлина
В) студен естествен източник на светлина
Г) горещ естествен източник на светлина

2. В коя от изброените среди скоростта на светлината е най-голяма?


А) вода Б) въздух В) стъкло Г) диамант

3. Кой ъгъл е ъгълът на отражение?


А) 1
Б) 2 2 3
В) 3 1 4
Г) 4

4. По схемата определете стойностите на ъгъла на падане и ъгъла на пречуп-


ване.
ъгъл на падане ъгъл на пречупване 50°
А) 40° 60°
Б) 50° 60°
В) 40° 30° 60°
Г) 50° 30°

5. Коя е правилната посока на пречупения лъч при преминаване на светлина


от въздух във вода?

А) Б) В) Г)

6. Кой цвят се получава при смесване на червен и зелен светлинен сноп?


А) син Б) лилав В) жълт Г) бял

7. Кое твърдение за свойствата на червен светлофилтър е вярно?


А) Пропуска само червена светлина.
Б) Поглъща само синя светлина.
В) Пропуска само зелена светлина.
Г) Поглъща само зелена светлина.

75
8. Нарцисите са жълти, защото:
А) отразяват всички цветове светлина
Б) пропускат жълта светлина
В) поглъщат жълта светлина
Г) отразяват червена, жълта и зелена светлина

9. На коя фигура правилно е показан образът на стрелката в плоско огледало?

А) Б) В) Г)
1
10. Величината P, която се пресмята по формулата P = , се нарича:
А) оптична сила f
Б) фокусно разстояние
В) увеличение на лещата
Г) оптична плътност

11. Образът на стрелката е: F2


А) действителен, прав, умален F1 О
Б) действителен, обърнат, умален
В) недействителен, обърнат, умален
Г) недействителен, обърнат, уголемен

12. Функцията на ретината в човешкото око е да:


А) преобразува светлината в нервни импулси
Б) фокусира образа
В) регулира количеството на светлината
Г) провежда нервните импулси до мозъка

13. Тяло трепти с честота 0,1 Hz. Периодът на трептене е:


А) 0,1 секунди Б) 0,1 минути
В) 10 секунди Г) 10 минути

14. Теглилка, закачена на пружина, трепти с амплитуда А. Разстоянието между


най-горното и най-долното положение е равно на:
А) 0,5 А Б) А
В) 2 А Г) 4 А

15. Височината на звука, който чуваме, се определя от:


А) разстоянието до източника
Б) скоростта на звука
В) амплитудата на звука
Г) честотата на звука

76
Вариант 2

1. Светулката е:
А) студен изкуствен източник на светлина
Б) горещ изкуствен източник на светлина
В) студен естествен източник на светлина
Г) горещ естествен източник на светлина

2. В коя от изброените среди скоростта на светлината е най-малка?


А) вода Б) въздух
В) стъкло Г) вакуум

3. Кой ъгъл е ъгълът на падане?

А) 1 2 3
Б) 2 4
1
В) 3
Г) 4

4. По схемата определете стойностите на ъгъла на падане и ъгъла на пречуп-


ване.
ъгъл на падане ъгъл на пречупване
А) 40° 60°
Б) 50° 60° 50°
В) 40° 30°
Г) 50° 30° 60°
5. Коя е правилната посока на пречупения лъч при преминаване на светлина
от въздух в стъкло?

А) Б) В) Г)

6. Кой цвят се получава при смесване на червен и син светлинен сноп?


А) зелен Б) лилав
В) жълт Г) бял

7. Кое твърдение за свойствата на зелен светлофилтър е вярно?


А) Пропуска само червена светлина.
Б) Поглъща само синя светлина.
В) Пропуска само зелена светлина.
Г) Поглъща зелена светлина.

77
8. Листата на дърветата са зелени, защото:
А) отразяват зелена светлина
Б) пропускат зелена светлина
В) поглъщат зелена светлина
Г) поглъщат всички цветове

9. На коя фигура правилно е показан образът на стрелката в плоско огледало?

А) Б) В) Г)
1
10. Величината f, която участва във формулата P = , се нарича:
f
А) фокусно разстояние
Б) оптична сила
В) увеличение на лещата
Г) оптична плътност

11. Образът на стрелката е: F2


А) действителен, прав, уголемен F1 О
Б) действителен, обърнат, умален
В) недействителен, прав, умален
Г) недействителен, прав, уголемен

12. Функцията на зеницата в човешкото око е да:


А) фокусира образа
Б) регулира количеството на светлината
В) преобразува светлината в нервни импулси
Г) провежда нервните импулси до мозъка

13. Тяло трепти с честота 5 Hz. Периодът на трептене е:


А) 0,5 минути
Б) 0,2 минути
В) 0,5 секунди
Г) 0,2 секунди

14. Теглилка, закачена на пружина, трепти с амплитуда А. Разстоянието между


най-горното и равновесното положение е равно на :
А) 0,5 А Б) А
В) 2 А Г) 4 А

15. Силата на звука, който чуваме, се определя от:


А) периода на звуковите трептения
Б) честотата на звуковите трептения
В) скоростта на звука
Г) амплитудата на звука
78
От атома до Космоса
Вариант 1

1. Според ядрения модел на Ръдърфорд в центъра на атома се намира:


А) отрицателно заредено ядро
Б) ядро от неутрони
В) положително заредено ядро
Г) електронеутрално ядро

2. Поредният номер на химичния елемент от периодичната система показва


броя на:
А) електроните в ядрото
Б) протоните в ядрото
В) неутроните в ядрото
Г) протоните и неутроните в ядрото

3. Колко протона и колко неутрона има в ядрото на химичен елемент с пореден


номер 5 и масово число 12?
А) 5 протона и 7 неутрона
Б) 7 протона и 5 неутрона
В) 5 протона и 12 неутрона
Г) 12 протона и 5 неутрона

4. Кои са стойностите на поредния номер и масовото число на ядро, което се


състои от 3 протона и 4 неутрона.

Пореден номер Масово число


А) 3 4
Б) 4 3
В) 3 7
Г) 4 7

5. Изотопите на един химичен елемент се различават само по броя на:


А) електроните в обвивката
Б) протоните в ядрото
В) неутроните в ядрото
Г) електроните в ядрото

6. Лъчение, което представлява поток от хелиеви ядра, се нарича:


А) α-лъчение Б) β-лъчение
В) γ-лъчение Г) светлина

7. Кои лъчения са поток от електрически заредени частици?


А) α- и β-лъчите Б) α- и γ-лъчите
В) β- и γ-лъчите Г) и трите

79
8. Каква по вид енергия се отделя при радиоактивното разпадане?
А) електрична Б) светлинна
В) топлинна Г) ядрена

9. Кои от изброените частици предизвикват верижно делене на ядрата на уран-


235?
А) атоми Б) протони
В) електрони Г) неутрони

10. На кой ред са изброени само планетите от земната група?


А) Меркурий, Венера, Марс, Земя, Юпитер
Б) Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун
В) Меркурий, Венера, Земя, Марс
Г) Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун

11. Коя от характеристиките се отнася за планетите гиганти?


А) Нямат твърда повърхност.
Б) Покрити са с кратери.
В) Размерите им са близки до тези на Земята.
Г) Имат най-много по два спътника.

12. Кое от твърденията се отнася за астероидите?


А) Формират астероиден пояс между Юпитер и Сатурн.
Б) Имат светеща опашка, когато минават близо до Слънцето.
В) Състоят се от замръзнали газове, лед и твърди частици.
Г) Те са скални тела с размери до няколко стотин километра.

13. Различните звезди си приличат по това, че имат:


А) еднакви температури
Б) близки размери
В) равни маси
Г) сходен химичен състав

14. Какво представляват галактиките?


А) големи планетни системи
Б) системи от огромен брой звезди
В) междузвездни облаци от прах и газ
Г) отделни звезди с гигантски размери

15. Кое твърдение за Вселената е вярно според съвременната наука?


А) Вселената се свива.
Б) Вселената се разширява.
В) Вселената се нагорещява.
Г) Вселената не се променя.

80
Вариант 2

1. Според ядрения модел на Ръдърфорд в центъра на атома се намира ядро,


съставено:
А) от протони и неутрони
Б) само от неутрони
В) само от протони
Г) от протони, неутрони и електрони

2. Масовото число на ядрата показва броя на:


А) електроните в ядрото
Б) протоните в ядрото
В) неутроните в ядрото
Г) протоните и неутроните в ядрото

3. Колко протона и колко неутрона има в ядрото на химичен елемент с пореден


номер 4 и масово число 9?
А) 5 протона и 4 неутрона
Б) 4 протона и 5 неутрона
В) 4 протона и 9 неутрона
Г) 9 протона и 4 неутрона

4. Кои са стойностите на поредния номер и масовото число на ядро, което се


състои от 4 протона и 3 неутрона?

Пореден номер Масово число


А) 3 4
Б) 4 3
В) 3 7
Г) 4 7

5. Посочете ГРЕШНОТО твърдение. За изотопите на един химичен елемент е


характерно, че:
А) имат равен брой електрони в обвивката
Б) имат равен брой неутрони в ядрото
В) имат равен брой протони в ядрото
Г) имат различно масово число

6. Лъчение, което представлява поток от електрони, се нарича:


А) α-лъчение Б) β-лъчение
В) γ-лъчение Г) светлина

7. Кои лъчения са поток от електрически неутрални частици?


А) α- и β-лъчите
Б) само α-лъчите
В) β- и γ-лъчите
Г) само γ-лъчите
6. Книга за учителя по физика и астрономия за 7. клас – Д. Мърваков и др. 81
8. Поради тяхната йонизираща способност ядрените лъчи се използват за:
А) измерване на дълбочината на морето
Б) унищожаване на туморни клетки
В) фокусиране на оптични уреди
Г) наблюдаване на далечни звезди

9. Кои от изброените частици са причина за неконтролируем, лавинообразен


процес на делене на ядрата на уран-235?
А) протони Б) неутрони
В) електрони Г) атоми

10. На кой ред са изброени само планети гиганти?


А) Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун
Б) Меркурий, Венера, Марс, Земя, Юпитер
В) Меркурий, Венера, Земя, Марс
Г) Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун

11. Коя от характеристиките се отнася за планетите от земната група?


А) Нямат твърда повърхност.
Б) Имат пръстени.
В) Размерите им са близки до тези на Земята.
Г) Имат голям брой спътници.

12. Кое от твърденията се отнася за кометите?


А) Орбитите им са между Марс и Юпитер.
Б) Движат се в орбита около планета.
В) Имат светеща опашка, когато минават близо до Слънцето.
Г) Те са склани тела с размери до няколкостотин километра.

13. Какви по вид процеси протичат в недрата на звездите?


А) сливане на ядра
Б) химични реакции
В) процеси на горене
Г) делене на уран

14. На кой ред космическите обекти са подредени правилно по нарастване на


техните размери?
А) галактика, планетна система, галактичен куп
Б) галактика, галактичен куп, планетна система
В) планетна система, галактика, галактичен куп
Г) планетна система, галактичен куп, галактика

15. Как се нарича началото на разширяването на Вселената?


А) мъглявина Б) Андромеда
В) черна дупка Г) Голям взрив

82
Отговори на тестовите задачи от учебника

Електричен Светлина Звук От атома Тест 1 Тест 2


ток до Космоса
1 Б Б В Б Б В
2 Б А А А В Г
3 Г Г Б В В Г
4 Б В Б Б Г Б
5 В Б Г А Г В
6 В А В Г А Г
7 Б В Б А В В
8 В Б Г Б Г Б
9 А Г А В Г А
10 В А В В Г Г
11 Б В В А В В
12 В Г Г В
13 Г
14 Б

Отговори на тестовите задачи за тематична проверка


Входно равнище

Задачи с избираем отговор (по 1 т.)


Пореден 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
номер
Първи В Б Г А В А Г Б А В А Г В Б Б
вариант
Втори Б А В Б А Г Б Г В Г Б А В А Б
вариант

Задачи с кратък свободен отговор


Пореден номер Първи вариант Втори вариант
16 привличат 1 т., отблъскват 1 т.
електрични 1 т. електрични 1 т.
17 порцелан, гума 1 т. стомана, сребро 1 т.
18 1– лампа 1 т., 1 – батерия 1 т.
2 – прекъсвач 1 т. съединителен проводник 1 т.
19 енергия на движение 1 т. топлинна енергия 1 т.
20 Има голям брой спътници 1 т. Има два спътника 1 т.
Има система от пръстени 1 т. Има характерен червен цвят 1 т.
21 галактика 1 т. съзвездие 1 т.

83
Електричен ток
Пореден 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
номер
Първи В Б Г В Б Г В А Б В А Б А Г Б
вариант
Втори Б Г А Б В Б В Г Г Б А В Б Г А
вариант

Светлина и звук
Пореден 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
номер
Първи Г Б В Г Б В А Г Г А Б А В В Г
вариант
Втори В В Б А В Б В А В А Г Б Г Б Г
вариант

От атома до Космоса
Пореден 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
номер
Първи В Б А В В А А Г Г В А Г Г Б Б
вариант
Втори А Г Б Г Б Б Г Б Б А В В А В Г
вариант

84
Училище:.............................................................................................................
Учебна година: ...................
УТВЪРДИЛ
Директор: ………………………………….
(Име, фамилия, подпис)

ПРИМЕРНО ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ


по физика и астрономия за 7. клас, общообразователна подготовка

на ...........................................................................................
Годишен хорариум: 54 часа, 36 седмици по 1,5 часа седмично
54 часа (1 час през първия срок и 2 часа през втория срок), от тях:
– нови знания - 30
– решаване на задачи, упражнение, семинари - 10
– лабораторни упражнения - 6
– контрол и оценка - 3
– преговор и обобщаване - 5

Видове уроци Препоръчително разпределение на Разпределение на задължителните


задължителните учебни часове за учебни часове за годината в
годината по учебна програма (%) тематичното разпределение (%)
За нови знания до 60% 55,5 %
За упражнения не по-малко от 13% 18,5 %
За преговор и обобщение до 8% 9,3 %
За практически дейности/лабораторни не по-малко от 11% 11,1 %
упражнения
За контрол и оценка до 8% 5,5 %

85
86
ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК – 18 седмици х 1 час седмично = 18 часа
ВТОРИ УЧЕБЕН СРОК – 18 седмици х 2 часа седмично = 36 часа

№ Тема на Компетентности като Нови Контекст и дейности за Методи и


по урочната очаквани резултати от понятия всяка урочна единица форми на
ред единица обучението оценяване по
теми и/или
раздели

Учебна
седмица по ред
Вид урочна
единица
Забележка

1 2 3 4 5 6 7 8 9
1 1 Преговор • Актуализация на основните Описва явления.
на учебно знания и умения от учебното Дефинира физични вели-
съдър- съдържание от модул „Фи- чини.
жание зични явления“ по човекът Различава единици и
от модул и природата, необходими за пресмята техните кратни.
„Физични обучението в 7. клас. Работи с изображения,
явле- схеми и таблици.

Преговор
ния“ от Прилага формули.
човекът и
природата
3. – 6.
клас
2 2 Провер- • Показва знания и умения, Решава тестови задачи. Текущо писме- Тест
ка на свързани с очакваните ре- но изпитване. (в два
входното зултати и основните физични вари-
равнище понятия по човекът и приро- анта)

Контрол и
оценка
дата 3. – 6. клас.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
3 3 Електри- • Описва електричния ток кулон (С) Наблюдава и описва Текущо устно
чен заряд като насочено движение на електричен експеримент. изпитване.
и електри- електрични заряди. ток I = q/t Различава означението и
чен ток • Определя посоката на ампер (А) единицата за електричен
тока. амперметър ток.
• Определя големината на Пресмята големина на
електричния ток като заряд, тока
преминал през сечението Работи със схеми и изо-
на проводник за единица бражения.
време.
• Знае, че електричният ток
се измерва с уред, наречен
амперметър.
• Знае как се свързва ам-
перметър в електрическа

Нови
знания
верига.
4 4 Електрич- • Описва величината елек- електрично Наблюдава и описва Текущо устно
но напре- трично напрежение като напрежение експеримент. изпитване.
жение мярка за енергията, която ел. (U) Различава означението и
заряди отдават на консу- волт (V) единицата за напрежение.
матора или получават от волтметър Преобразува единици в
източника. СИ.
• Знае как се свързва
волтметър в електрическа

Нови знания
верига.
• Знае стойността на нап
режението в битовата мре-
жа.

87
88
1 2 3 4 5 6 7 8 9
5 5 Електрич- • Дефинира величината съ- електрично Участва в беседа. Текущо устно
но съпро- противление на консуматор. съпротивле- Описва връзки и зависи- изпитване.
тивление • Знае, че електричното ние мости.
съпротивление може да се R = U/I Пресмята съпротивление.
измери като отношение меж- ом (Ω) Преобразува единици в
ду напрежението и тока. СИ.

Нови знания
• Знае, че електричното
съпротивление се измерва с
уред, наречен омметър.
6 6 Електри- • Пресмята ток или заряд, Прилага алгоритъм за Текущо устно
чен заряд преминал през проводника. решаване на задачи. или писмено
и електри- • Прилага формулата за Работи самостоятелно. изпитване.
чен ток съпротивление на проводник Интерпретира текст и
като отношение на напреже- изображение.
нието към тока. Работи с електронни
• Сравнява стойности на ресурси.
напрежение, ток и съпротив-
ление, изразени в различни

Решаване на задачи
единици.
• Чертае и разчита схеми на
електрически вериги.
7 7 Физични • Знае, че всеки уред се Определя обхват на уред. Текущо
измер- характеризира с максимална Пресмята стойността на практическо
вания и стойност на измерваната едно деление от скала. изпитване.
обработка величина. Оценява точността на
на експе- • Определя стойността на уред.
римен- скалното деление при уреди
талните със скала.

Лабораторен урок
резултати
1 2 3 4 5 6 7 8 9
8 8 Измерва- • Използва амперметър и Работи самостоятелно Текущо
не на ток, волтметър за измерване на или в екип при провеж- практическо
напре- ток и напрежение. дане на физичен учебен изпитване.
жение и • Свързва прости вериги и експеримент.
съпротив- прилага правила за безопас- Измерва физични вели-
ление ност при работа с ел ток. чини.
• Проверява опитно връзка- Работи с таблици.
та между ток, напрежение и Обобщава и систематизи-

Лабораторен урок
съпротивление. ра на получените резул-
тати. Формулира изводи.
9 9 Източ- • Разграничава различни Различава източници на Текущо устно
ници на видове източници на напре- напрежение. изпитване.
електрич- жение. Дава примери.
но напре- • Дава примери за различни Чертае и разчита схеми.
жение източници на напрежение Пресмята напрежение на
и начина им на свързване в свързани източници.
електрически вериги.
• Знае, че при последовател-

Нови знания
но свързване на източници
на напрежение се получава
по-високо напрежение,
което е сума от отделните
напрежения.
10 10 Последо- • Разпознава последователно Наблюдава и описва Текущо устно
вателно свързване на два консумато- експеримент. изпитване.
свързване ра и го изобразява с елек- Прави изводи.
на консу- трическа схема. Сравнява величини.
матори • Разбира, че токът през Дава примери.

Нови знания
последователно свързаните Чертае и разчита схеми.
консуматори е един и същ.

89
90
1 2 3 4 5 6 7 8 9
• Знае, че сумата от напре-
женията върху консуматори-
те е равна на напрежението
на източника.
• Посочва приложения на
последователното свързване
в бита и в техниката.
11 11 Успо- • Разпознава успоредно Участва в беседа. Текущо устно
редно свързване на два Наблюдава и описва изпитване.
свързване консуматора и го изобразява експеримент.
на консу- с електрическа схема. Прави изводи.
матори • Знае, че напрежението Сравнява величини.
върху успоредно свързаните Дава примери.
консуматори е едно и също. Чертае и разчита схеми.
• Разбира, че сумата от
токовете през консуматорите

Нови знания
е равна на тока през
източника.
• Посочва приложения на
успоредното свързване в
бита и в техниката.
12 12 Свърз- • Прилага закономерностите Чертае и разчита елек- Текущо устно
ване на за тока и за напрежението трически схеми. или писмено
консума- при последователно и успо- Прилага закономерности. изпитване.
тори редно свързани консуматори Пресмята величини.
(без еквивалентно съпротив- Преобразува единици в
ление). СИ.
• Пресмята ток и напрежение
във верига с два свързани

Решаване на задачи
консуматора.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
13 13 Опитно • Умее да свързва два консу- Работи самостоятелно Текущо
изслед- матора последователно или или в екип при провеж- практическо
ване на успоредно. дане на физичен учебен изпитване.
електри- • Умее да измерва ток и на- експеримент.
ческа прежение при последовател- Измерва физични вели-
верига с но или успоредно свързване. чини.
последо- Работи с таблици.
вателно и Обобщава и систематизи-
с успо- ра получените резултати.

Лабораторен урок
редно Формулира изводи.
свързани
консума-
тори
14 14 Електрич- • Знае единицата джаул за джаул (J) Участва в дискусия. Текущо устно
на енер- измерване на енергия. закон на Описва зависимост. изпитване.
гия. Закон • Дава примери за преоб- Джаул – Прави извод за отделе-
на Джаул разуване на електрична- Ленц ното количество топлина
– Ленц та енергия в други видове Q = I2Rt при промяна на тока.
енергия.

Нови знания
• Прилага закона на
Джаул – Ленц за отделеното
количество топлина.
15 15 Мощност • Дефинира величината мощност на Участва в беседа. Текущо устно
на елек- мощност. тока Пресмята мощност. изпитване.
тричния • Преобразува единиците ват, P = I2R = UI Преобразува мерни
ток киловат, мегават и киловат- = U2/R единици.
час. ват (W) Дава примери.
• Пресмята мощността на киловатчас Коментира качествата на

Нови знания
тока за един консуматор. (kWh) битови уреди.
• Дава примери за мощност
на електроуреди от бита.

91
92
1 2 3 4 5 6 7 8 9
16 16 Елек- • Прилага закона на Джа- Прилага алгоритъм за Текущо устно
трична ул – Ленц за пресмятане на решаване на задачи. изпитване.
енергия и отделена топлина от консу- Работи с текст и схеми.
мощност матор. Пресмята.
• Прилага формулата за Извежда.
мощност на консуматор за Описва и обяснява резул-
пресмятане на ток, напреже- тати.

Решаване на задачи
ние и съпротивление.
17 17 Електри- • Прилага знания и умения Контролна
чен ток по очакваните резултати от работа.
раздел „Електричен ток“.

Контрол
и оценка
18 18 Пестене и • Разпознава електромер като електромер Разпознава уреди. Текущо устно
безопасно уред за отчитане на електро- Пресмята изразходвана изпитване.
използ- енергията. енергия.
ване на • Пресмята разхода на елек- Коментира начини за пес-
електрое- троенергия от битови тене в домакинството.
нергията уреди.
• Дискутира начини за песте-

Нови знания
не на електроенергия.
• Изброява основните пра-
вила за безопасно използване
на електрически уреди.
19 19 Електри- Актуализация на основните Решава самостоятелно Текущо устно
чен ток знания и умения от раздел тестови задачи. изпитване.

ние
„Електричен ток“. Прилага умения за само-
оценяване.

Упражне-
1 2 3 4 5 6 7 8 9
20 19 Електри- Показва знания и умения, Участва в беседа. Оценяване
чен ток свързани с очакваните резул- Описва и обяснява изуче- на участието
тати и основните понятия от ните явения. в работата в

урок
раздел „Електричен ток“. Дефинира величини. клас.
Коментира зависимости.

Обобщителен
21 20 Светлина • Дава примери за различни скорост на Чертае лъчи. Текущо устно
източници на светлина. светлината Доказва праволинейното изпитване.
• Описва с лъчи праволи- (c) разпространение на свет-
нейното разпространение на лината с получаването на
светлината. сянка.
• Знае кога светлината се раз- Сравнява скоростта на

Нови знания
пространява праволинейно. светлината в различни
среди.
22 20 Отра- • Описва явленията и ги ъгъл на Наблюдава и описва Текущо устно
жение и обяснява с различната ско- падане явление. изпитване.
пречуп- рост на светлината в двете ъгъл на Сравнява явленията
ване на среди. отражение отражение и пречупване
светли- • Дефинира понятията падащ, ъгъл на на светлината.
ната отразен и пречупен лъч, как- пречупване Чертае отразени и
то и ъгъл на падане, отраже- пречупени лъчи.

Нови знания
ние и пречупване.
• Описва с лъчи явленията
отражение и пречупване на
границата на две среди.
23 21 Наблю- • Организира прост физичен закон за от- Работи самостоятелно Текущо
даване и експеримент по предварител- ражението или в екип при практическо
изследва- но зададен план. провеждане на физичен изпитване.

урок
не на от- • Измерва ъглите на падане, учебен експеримент.
ражение отражение и пречупване. Наблюдава и описва

Лабораторен
явление.

93
94
1 2 3 4 5 6 7 8 9
и пречуп- • Работи с таблица, като Работи с таблици.
ване на самостоятелно избира ъгли Обобщава получените
светли- на падане и вида на първата и резултати.
ната втората среда. Формулира изводи.
24 21 Пълно • Описва признаците на Наблюдава и описва Текущо устно
вътрешно явлението пълно вътрешно явление. изпитване.
отраже- отражение. Разграничава отражение
ние • Изброява условията, и пълно вътрешно
при които протича явление- отражение.
то. Коментира по схема.

Нови знания
• Дава примери за използва-
нето му.
25 22 Отра- • Описва с лъчи явленията Описва и чертае хода на Текущо устно
жение и отражение и пречупване лъчи. или писмено
пречуп- на границата на две Решава изчислителни и изпитване.
ване на среди. графични задачи.

задачи
светли- • Пресмята ъгъл на падане,

Решаване на
ната отражение и пречупване по
схема
26 22 Спектър • Описва опита на Нютон спектър на Наблюдава и описва Текущо устно
на светли- с призма и признаците на светлината експеримент. изпитване.
ната явлението разлагане на Изброява и изобразява
светлината. схематично цветове в
• Знае, че бялата светлина светлинния спектър.
е съставена от много цвето- Обяснява явлението дъга.

Нови знания
ве.
• Изрежда цветовете в спек-
търа на бялата светлина.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
27 23 Светът на • Изброява основните и Наблюдава и описва Текущо устно
цветовете допълнителните цветове експеримент. изпитване.
при смесване на светлинни Коментира ефекта от ос-
снопове. ветяване на тела с цветна
• Обяснява от какво зависи светлина.
цветът на телата. Анализира схеми и изо-

Нови знания
• Описва как цветните фил- бражения.
три променят бялата свет-
лина.
28 23 Плоско • Чертае и характеризира недействите- Сравнява огледално и Текущо устно
огледало образа на предмет от плоско лен образ дифузно отражение. Чер- изпитване.
огледало. тае и описва свойствата
• Знае, че плоското огледало на образите в плоско
не променя вида на светлин- огледало.

Нови знания
ния сноп.
29 24 Плоско • Чертае образа на предмет Чертае отражение на Текущо устно
огледало от плоско огледало. лъчи и снопове от плоско или писмено
• Прилага закона за отраже- огледало. изпитване.

задачи
ние. Определя област на

Решаване на
виждане.
30 24 Сферични • Знае, че сферичните огледа- главна Изброява елементите Текущо устно
огледала ла променят вида на светлин- оптична ос на вдлъбнато сферично изпитване.
ния сноп. фокус (F) огледало.
• Описва качествено как се фокусно Чертае хода на лъчите.
фокусират успоредни свет- разстояние Обяснява с примери при-
линни снопове със сферични (f) ложения на сферичните

Нови знания
огледала и дава примери за огледала.
тяхното приложение.

95
96
1 2 3 4 5 6 7 8 9
31 25 Лещи • Изброява елементите на фокус (F) Изброява и сравнява Текущо устно
сферичните лещи. фокусно различните видове лещи. изпитване.
• Дефинира величината оп- разстояние Пресмята величината
тична сила и знае единицата (f) оптична сила по дадено
ѝ диоптър. оптична сила фокусно разстояние на
• Знае, че събирателната на леща лещата.
леща променя вида на свет- Po = 1/f Обяснява с примери от
линния сноп от успореден в диоптър (D) какво зависи фокусното

Нови знания
сходящ. разстояние на лещата.
• Изброява основни харак-
теристики и приложения на
събирателните и разсейва-
телните лещи.
32 25 Постро- • Построява и характеризира действителен Чертае хода на различни Текущо устно
яване на образа на предмет от събира- образ лъчи през събирателна изпитване.
образ на телна леща при различни по- леща.
предмет ложения на предмета върху Чертае образ на предмет.
от съби- главната оптична ос. Описва свойствата на

Нови знания
рателна • Разбира понятието фокуси- образа.
леща ране на образ.
33 26 Огледала • Измерва фокусното раз- Организира прост Текущо
и лещи стояние и пресмята оптична- физичен експеримент. практическо
та сила на събирателна леща. Получава фокусиран изпитване.
• Получава и описва обра- образ.
зи на свещ при различно Наблюдава и измерва.
разстояние до събирателната Прави изводи от
леща. експериментите за
• Измерва фокусното свойствата на лещите и

Лабораторен урок
разстояние на вдлъбнато огледалата.
сферично огледало.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
• Изследва образ на свещ в
плоско огледало.
34 26 Око и фо- • Описва по схема принципа Описва по схема Текущо устно
тоапарат на действие на окото като устройството на окото. изпитване.
оптичен уред. Сравнява устройството
• Описва опростено по схема на око и фотоапарат.
принципа на действие и Работи със схеми, снимки
предназначението на фотоа- и електронни ресурси.
парата.
• Изброява правилата за

Нови знания
хигиена на зрението.
•Знае как се коригират
късогледство и далекоглед-
ство.
35 27 Лупа и • Описва опростено по схема Обяснява как лупата Текущо устно
телескоп принципа на действие и увеличава образите на изпитване.
предназначението на лупата предметите.
и телескопа. Различава по схема

Нови знания
видове телескопи.

7. Книга за учителя по физика и астрономия за 7. клас – Д. Мърваков и др.


36 27 Светлина • Актуализация на основните Решава тестови задачи. Текущо устно
знания и умения от раздел Планира домашен изпитване.
„Светлина“. експеримент.

Упражнение
37 28 Светлина • Прилага знания и умения Контролна
за изучените светлинни работа.
явления и оптични уреди.

оценка
Контрол и

97
98
1 2 3 4 5 6 7 8 9
38 28 Трептения • Характеризира период (Т) Описва явлението Текущо устно
механичните трептения с честота трептене. изпитване.
физичните величини период, ν = 1/T Сравнява периоди и
честота и амплитуда. амплитуда на честоти, изразени в
• Знае връзката между трептене (А) различни единици.
период и честота. херц (Hz) Прилага количествената

Нови знания
• Знае, че единицата за връзка между период и
период е секунда (s), а за честота.
честота – херц (Hz).
39 29 Измер- • Определя период, честота Работи самостоятелно Текущо
ване на и амплитуда на математично или в екип при провеж- практическо
период и махало. дане на физичен експери- изпитване.
честота на • Определя период, честота мент.
трептене и амплитуда на пружинно Измерва и пресмята.

урок
на махало махало. Работи с таблици.

Лабораторен
• Извършва многократни Обобщава получените
измервания за постигане на резултати. Формулира
по-добра точност. изводи.
40 29 Звук • Дава определение за звук. скорост на Участва в беседа. Текущо устно
• Характеризира звука с звука Дава примери за изпитване.
период, честота, амплитуда и източници на звук.
скорост. Прилага формулата s =
• Описва качествено u.t за разпространение на
трептенията на източниците звука.
на звук и разпространението Сравнява скорост на

Нови знания
на звука (аналогия с водните звука в различни среди.
вълни).
• Знае, че звукът не се
разпространява във вакуум.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
41 30 Звук и • Описва възприемането децибел (dB) Участва в беседа. Текущо устно
слух на звука от човешкото Коментира качествата на изпитване.
ухо. звука.
• Сравнява звуковете Оценява звукове по висо-
по честота (височина) и чина и сила.
сила. Дава примери за опасно
• Разбира връзката между силен шум.
сила на звука и амплитуда на Черпи информация от
трептене на частиците. текст, таблици и схеми.

Нови знания
• Знае, че силата на звука
се измерва в децибели
(dB).
• Разбира, че шумът и
силните звукове са вредни за
здравето на човека.
42 30 Звук • Актуализация на основни Решава тестови задачи. Текущо устно
знания и умения за звук. Планира домашен или писмено

нение
Упраж-
експеримент. изпитване
43 31 Светлина • Показва знания и умения, Изказва признаци и Оценяване
и звук свързани с очакваните условия за протичане на на участие
резултати и основните явления. в работата в

урок
понятия от раздел „Светлина Сравнява разпростране- клас.
и звук“. ние на светлина и звук.

Обобщителен
Работи със схеми.
44 31 Строеж • Описва ядрения модел на неутрон Участва в беседа. Текущо устно
на атома и атома. масово число Пресмята броя на изпитване.
атомното • Описва състава на (А) изотопи протоните и неутроните
ядро атомното ядро. в ядра.
• Определя масовото число Определя масовото

Нови знания
като сбор от броя число.

99
1 2 3 4 5 6 7 8 9

100
на протоните и броя на Работи с таблици и
неутроните в ядрото. схеми.
• Знае, че изотопите се Различава атоми и йони
различават по броя на по техния състав.
неутроните.
45 32 Строеж • Пресмята броя на Решава качествени и Текущо устно
на атома и протоните, неутроните и количествени задачи. или писмено
атомното масовото число на ядра. Черпи информация от изпитване.
ядро • Сравнява изотопите на схеми и таблици.

Упражнение
един химичен елемент. Описва състава на ядра.
46 32 Радиоак- • Описва явлението радиоактив- Участва в беседа. Текущо устно
тивност радиоактивност. ност Разграничава алфа, изпитване.
• Разграничава ядрените алфа-, бета- бета- и гама-лъчи.
лъчения в зависимост от и гама-лъчи Проучва самостоятелно
вида на частиците, които информация от
ги изграждат (електрони, електронни източници.
хелиеви ядра, гама-лъчи). Интерпретира
• Сравнява проникващата им информация от схеми и

Нови знания
способност. таблици.
• Дава примери за приложе-
нието и биологичното
действие на йонизиращите
лъчения.
47 33 Използ- • Знае, че енергията, ядрена Участва в беседа. Текущо устно
ване на която се освобождава при енергия Проучва самостоятелно и изпитване.
ядрената радиоактивното разпадане представя информация от
енергия на ядрата, се нарича ядрена електронни източници.
енергия.

Нови знания
• Разбира, че при деленето
на ядрата на урана се
1 2 3 4 5 6 7 8 9
освобождава енергия, която
се използва в ядрените
реактори.
48 33 Слънчева • Описва състава на планети Определя по снимки Текущо устно
система Слънчевата система. джуджета отличителните белези на изпитване.
• Знае, че освен планетите астероиди астероидите и кометите.
и техните спътници комети Извлича информация от
около Слънцето обикалят таблици и документи.
астероиди и комети. Сравнява планети по

Нови знания
• Различава планети определени признаци.
джуджета.
49 34 Слънце и • Знае, че е прието Участва в беседа. Текущо устно
звезди разстоянията до звездите Сравнява звезди по изпитване.
се измерват в светлинни техни характеристики.
години. Проучва самостоятелно и
• Описва на елементарно представя информация от
равнище Слънцето и електронни източници.
звездите (състав, размери,

Нови знания
температура).
• Разбира, че звездите
излъчват топлина и светлина
за сметка на ядрена енергия.
50 34 Галактики • Знае, че звездите образуват галактики Черпи информация от Текущо устно
галактики. купове и различни източници. изпитване.
• Има представа за мястото свръхкупове Описва и сравнява по
на Слънчевата система в от галактики снимки някои видове
нашата Галактика. галактики.
• Описва на елементарно

Нови знания
равнище структурата на
Вселената.

101
1 2 3 4 5 6 7 8 9

102
51 35 Развитие • Разбира понятието Ползва различни Текущо устно
на еволюция на Вселената. източници на изпитване.
Вселената • Описва на елементарно информация за
равнище развитието на космическите тела и
Вселената. Вселената.
• Свързва разширението

Нови знания
на Вселената с Големия
взрив.
52 35 От Актуализиране на знания Решава тестови задачи. Текущо устно
атома до и умения, свързани с или писмено
Космоса очакваните резултати и изпитване.
основните понятия от раздел

Упражнение
„От атома до Космоса“.
53 36 От Показва знания и умения, Представя презентация, Оценяване
атома до свързани с очакваните постер или съобшение. на домашна
Космоса резултати и основните Демонстрира изработен работа или
понятия от раздел „От атома уред. Дискутира. работа по

лен урок
Обобщите-
до Космоса“. проект.
54 36 Годишен Показва знания и умения, Оценяване
преговор свързани с очакваните на участие
резултати и основните в работата в
понятия изучени през клас.

Преговор
годната.
Приложение № 28 към т. 28

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ


ЗА VII КЛАС
(ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА)

КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Учебната програма по физика и астрономия в VII клас определя учебното съдържа-


ние и очакваните резултати от обучението в VII клас по предмета физика и астрономия
от прогимназиалния етап на средната образователна степен.
Обучението е насочено към области на компетентност „Електричество“, „Светлина
и звук“, „От атома до Космоса“ и „Наблюдение, експеримент и изследване“. Учебната
програма включва изисквания за усвояване на знания и формиране на умения за елект-
рични, светлинни и звукови явления, за строежа на атома и атомното ядро, за Слънчевата
система и за Вселената като цяло. В програмата се предвижда надграждане и задълбоча-
ване на знания и умения за вече изучени физични величини, явления и закономерности по
учебния предмет човекът и природата в V и VІ клас, както и на нови такива, с цел тяхното
обогатяване, обобщаване и систематизиране.
Възможностите за овладяване на интелектуални, практически и социални умения от
учениците са свързани с реализиране на учебно- познавателни дейности, самостоятелно
или в екип, за използване, както на някои емпирични методи на познание като наблюде-
ние, измерване, експеримент, емпирично обобщение, така и на някои от теоретичните
методи на познание – анализ, сравнение, синтез, моделиране и др.

103
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО
ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ В КРАЯ НА КЛАСА

Област на компетентност Знания, умения и отношения


Електричество Дефинира електричен ток и основни величини, които го
характеризират.
Коментира действието на електричния ток върху
човешкия организъм и мерките за безопасна работа с
електрически уреди.
Пресмята ток, напрежение, съпротивление, отделено
количество топлина и мощност на тока в прости
електрически вериги.
Светлина и звук Описва разпространението, отражението, пречупването
и разлагането на светлината (спектър, цвят на телата) и
принципа на действие на окото и на оптични уреди.
Построява образ на предмет от плоско огледало и от
събирателна леща.
Сравнява основни видове огледала и лещи по техни
елементи, характеристики и предназначение. Описва
механични трептения, основни свойства и приложения на
звука.
От атома до Космоса Описва опростено по схема строежа на атома и на него-
вото ядро (протони, неутрони), деленето на урана и при-
ложението му в ядрената енергетика и посочва източника
на енергия в звездите.
Сравнява състава и проникващата способност на ядре-
ните лъчения, дава примери за приложението и биоло-
гичното действие на лъченията и мерките за опазване на
околната среда.
Групира по определени признаци планетите и малките
тела от Слънчевата система.
Описва в опростена форма видовете галактики, структу-
рата и развитието на Вселената.
Наблюдение, експеримент и Разпознава изучавани обекти и явления в природата и в
изследване бита.
Извлича данни и друга информация от графики, таблици,
схеми и чрез ИКТ.
Демонстрира умения за получаване на оптичен образ на
предмет, за свързване на електрически вериги и за прак-
тическо използване на електрически и оптични уреди.
Измерва и определя по дадена инструкция стойности на
физични величини (ток, напрежение, съпротивление).
Прилага правила за безопасност при експериментална
работа с електричен ток, при използване на битова
техника и за опазване на слуха и зрението.

104
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Теми Компетентности като очаквани Нови понятия


резултати от обучението
1 2 3
1. Електричен ток
1.1. Електричен • Определя тока като електричен заряд, кулон (C)
ток и електрично преминал през напречното сечение на електричен ток I = q/t
напрежение проводника за единица време, и напре- ампер (А)
жението като мярка за енергията, която електрично
електричните заряди отдават на консу- напрежение (U) волт
матора или получават от източника. (V)
• Измерва електричен ток и електрично амперметър
напрежение. волтметър
1.2. Електрически • Прилага формулата за съпротивле- електрично
вериги нието на проводник (консуматор) като съпротивление
отношение на напрежението към тока. R = U/I
• Дава примери за различни източници ом (Ω)
на електрично напрежение и за начина
им на свързване в електрическа верига
(батерии от еднакви източници, които
са свързани последователно или успо-
редно).
• Свързва прости електрически вериги
и прилага правила за безопасност при
работа с електричен ток.
• Установява опитно, че при последо-
вателно свързване на два консуматора
през тях тече един и същ ток, а напреже-
нията се събират, докато при успоред-
ното им свързване е обратно и прилага
тези зависимости (без да се пресмята
еквивалентно съпротивление).
1.3. Електрична • Прилага закона на Джаул – Ленц за джаул (J)
енергия отделеното количество топлина (само за закон на Джаул – Ленц
един консуматор). Q = I2Rt
• Пресмята мощността на тока (само за мощност на тока
един консуматор). P = I2R = UI = U2/R
• Пресмята разхода на електроенергия ват (W) киловатчас
от битови уреди и дискутира начини за (kWh) електромер
нейното пестене.
• Коментира действието на електричния
ток върху човешкия организъм, пред-
назначението на изолацията и прекъс-
вачите като защита на потребителите на
електроенергия.
2. Светлина и звук

105
1 2 3
2.1. Праволинейно • Дава примери за различни източници скорост на светлината
разпространение на на светлина. (c) ъгъл на падане
светлината • Описва с лъчи праволинейното раз- ъгъл на отражение
пространение на светлината и явленията ъгъл на пречупване
отражение и пречупване на светлината закон за отражението
на границата на две среди.
• Дава примери за явленията отраже-
ние и пречупване (включително пълно
вътрешно отражение и неговото прило-
жение).
2.2. Светлина и • Изрежда цветовете в спектъра на спектър на светлината
цветове бялата светлина (опит на Нютон с
призма, небесна дъга), основните
цветове и резултата от тяхното смесване.
• Описва как цветните филтри променят
бялата светлина.
• Обяснява с примери от какво зависи
цветът на телата.
2.3. Огледала и • Построява и характеризира образа на действителен образ и
лещи предмет от плоско огледало. недействителен образ
• Описва качествено как се фокуси- главна оптична ос
рат успоредни светлинни снопове със фокус (F)
сферични огледала и дава примери за фокусно разстояние (f)
тяхното приложение. оптична сила на леща
• Изброява основни характеристики и Po = 1/f
приложения на събирателните и разсей- диоптър (D)
вателните лещи.
• Построява и характеризира образа
на предмет от събирателна леща при
различни положения на предмета върху
главната оптична ос.
2.4. Оптични уреди • Описва по схема принципа на действие
на окото като оптичен уред и коригира-
нето на далекогледството и късоглед-
ството с подходящи очила (лещи).
• Описва опростено по схема принципа
на действие и предназначението на лупа-
та, фотоапарата и телескопа.
2.5. Звук • Характеризира механичните трепте- период (Т)
ния с физичните величини – период, честота ν = 1/T
честота и амплитуда. амплитуда на трептене
• Описва качествено трептенията на (А)
източниците на звук, разпространението херц (Hz)
на звука (аналогия с водните вълни) и скорост на звука
възприемането му от човешкото ухо. децибел (dB)
• Сравнява звуковете по честота (висо-
чина) и сила.
• Разбира, че шумът и силните звукове
са вредни за здравето на човека.

106
1 2 3
3. От атома до
Космоса
3.1. Атоми и атомни • Описва ядрения модел на атома и със- неутрон
ядра тава на атомното ядро. масово число (А)
• Разграничава ядрените лъчения в изотопи
зависимост от вида на частиците, които радиоактивност
ги изграждат (електрони, хелиеви ядра и алфа-, бета- и гама-
гама-лъчи) и сравнява проникващата им лъчи
способност. ядрена енергия
• Дава примери за приложението и
биологичното действие на йонизиращите
лъчения.
• Разбира, че при деленето на урана
се отделя енергия, която се използва в
ядрените реактори.
3.2. Слънчевата • Описва състава на Слънчевата система. планети джуджета
система и светът на • Описва на елементарно равнище астероиди
звездите Слънцето и звездите (състав, размери, комети
температура, ядрено гориво). галактики, купове
• Знае, че звездите образуват галактики, и свръхкупове от
и има представа за мястото на Слънчева- галактики
та система в нашата Галактика.
• Описва на елементарно равнище
структурата и развитието на Вселената
(Големия взрив).

107
Годишен брой часове за изучаване на предмета физика
и астрономия в VІІ клас – 54 часа

Препоръчителни уроци за практически дейности (лабораторни работи)


1. Физични измервания и обработка на експериментални резултати (увод).
2. Измерване на електричен ток и на електрично напрежение.
3. Опитно изследване на електрическа верига с два последователно или успоредно свър-
зани консуматора.
4. Наблюдаване и изследване на отражение и пречупване на светлината.
5. Наблюдаване и изследване на образ на предмет от събирателна леща.
6. Измерване на период и честота на трептене на махало.

1. В 7. клас се осъществява диференциацията по учебни предмети в природонаучното


направление. В програмата е заложено учебно съдържание, свързано с овладяване на
умения за работа с различни уреди, въвеждат се величини с техните единици за измер-
ване. Това предполага отделяне най-малко на един учебен час за систематизиране на
знанията на учениците от 5. до 7. клас за величини, единици, уреди за измерване на
стойности на изучаваните величини.
2. В този клас продължава развитието на практически умения на учениците чрез лабо-
раторни упражнения. Това изисква достатъчно добра подготовка на учителя за орга-
низиране, провеждане на лабораторните упражнения и оценяване на този вид практи-
чески умения.

Примерни критерии за оценка на постиженията при практическата дейност: зна-


ние – познаване на уредите и областите на тяхното приложение, познаване на условните
им означения и умения да се изобразяват и разчитат от схемите и чертежите; разбиране
– умение да се определят стойността на едно деление, обхватът на скалите и да се снемат
показанията; приложение – умения да се провеждат експерименти, да се подбират необ-
ходимите уреди, да се отработват резултатите и да се правят изводи.
3. За постигане на очакваните резултати по теми от учебната програма за 7. клас и за мо-
тивиране на учениците към учебно-познавателна дейност може да се поставят задачи
за самостоятелна работа и/или за домашна работа, свързани с измерване и изчисляване
на разходи на електроенергия на битови уреди, както и проектни дейности, свързани с
теми за енергийна ефективност.
4. В този клас чрез учебното съдържание и описаните учебни дейности започва да се
развива научна грамотност у учениците, която е насочена към овладяване на следните
умения: учениците да разпознават термини и концепции, които са с научно съдържа-
ние и да могат да направят елементарно обяснение на дадена научна концепция.

108
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ
ЗА ГОДИНАТА

За нови знания до 60%

За упражнения не по-малко от 13%

За преговор и обобщение до 8%

За практически дейности/лабораторни не по-малко от 11%


упражнения
За контрол и оценка до 8%

СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ


НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Съотношение при формиране на срочна и годишна оценка


Текущи оценки (от устни, от писмени, от практически ~ 40%
изпитвания)
Оценки от контролни работи ~ 30%
Оценки от други дейности (домашни работи, лабораторни ~ 30%
упражнения, семинари, работа по проекти и др.)

109
ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ
КОМПЕТЕНТНОСТИ, КАКТО И МЕЖДУПРЕДМЕТНИ
ВРЪЗКИ

Учебната програма по физика и астрономия в 7. клас е насочена към формиране на:


• математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните
науки и на технологиите:
– при използване на различни модели (формули, графики, схеми) и при решаване на
различни учебни проблеми (тренировъчни и познавателни задачи);
– познаване на основни принципи в природата и на основни понятия, принципи и ме-
тоди на научно познание; търсене и установяване на причинно-следствени връзки
между изучаваните явления, разбиране за възможните последствия за въздействи-
ето на човека върху околната среда; способност да се използват различни уреди за
наблюдение и измервания и за обобщаване на резултати; нагласа за любознателност
към научния напредък, осъзнаване на напредъка, но също и на свързаните с него
ограничения и рискове.
• дигитална компетентност, която се изразява в способността за търсене, събиране и
обработване на информация, както и за създаване на компютърни модели за пред-
ставяне на информация при учебно-познавателната дейност на учениците;
• умения за учене (проучване на информация от различни източници, дискутиране
на проблеми, критично мислене, планиране на дейности и формулиране на реше-
ния);
• умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и
спорт (за аргументация на правилата за безопасна работа, за превенция на шумовото
замърсяване, за хармонично общуване с природата);
• социални и граждански компетентности (умения за общуване, за работа в екип, за
толерантност и приемане на различни гледни точки, за критично и съзидателно ми-
слене при вземане на решения);
• инициативност и предприемчивост (умения за планиране, организиране, управление
на учебно-познавателната дейност).

Реализирането на очакваните резултати в учебната програма за общообразователна под-


готовка по физика и астрономия в 7. клас предполага използване на знания от:
• човекът и природата, 3. – 6. клас – при измерване на величини, наблюдение, из-
следване на явления в природата и в учебната среда;
• математика, 5. – 7. клас – за извършване на аритметични действия с обикновени и
десетични дроби; за степенуване и използване на координатна система; за решаване
на линейно уравнение с едно неизвестно;
• химия и опазване на околната среда, 7. клас – за строежа на веществото, за стро-
ежа на атома и за строежа на атомното ядро;
• биология и здравно образование, 7. клас – за действието на електричния ток вър-
ху човешкото тяло, токов удар; светлинна енергия; цвят и зрение; устройство на око;
принципно устройство на микроскоп и работа с микроскоп; биологично действие на
лъченията;
• география и икономика, 5. клас – за годишни сезони и за мястото на Земята в
Слънчевата система;

110
• история и цивилизации – за създаване на нагласи и отношение към историческото
развитие на науката;
• български език и литература – за различните жанрове и съответните изисквания
за изработване на описания, есета, доклади, реферати, проекти;
• информационни технологии – за изработване и демонстриране на презентации,
търсене на информация, конструиране на таблици, графики;
• технологии и предприемачество, 6. клас– за електрическа инсталация;
• изобразително изкуство – за избор и използване на различни материали при моде-
лиране на обекти и процеси, интерпретиране на визуални образи, разчитане на знаци
и символи в средствата за визуална информация и комуникация.

111
доц. д-р Димитър Йорданов Мърваков, доц. дфн Виктор Генчев Иванов,
доц. д-р Мая Цанкова Гайдарова, доц. д-р Петко Любенов Недялков,
Илона Петрова Мирчева, Мариета Николова Иванова

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ ЗА 7. КЛАС

Редактор Нели Димитрова


Художник на графичния дизайн и корицата Бояна Павлова
Художник редактор Мариана Ежбекова
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Славянка Мундрова

ISBN 978–954–01–3657–8

Българска. Издание I/2018 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 7. Изд. коли 9,07.
Код 40710101227.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2


www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg

Печат „Алианс принт“ ЕООД – София


Димитър Мърваков • Виктор Иванов • Мая Гайдарова
Петко Недялков • Илона Мирчева • Мариета Иванова

КНИГА ЗА КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ


УЧИТЕЛЯ
Димитър Мърваков
Виктор Иванов
Мая Гайдарова
ФИЗИКА И
Петко Недялков
Илона Мирчева
Мариета Иванова
АСТРОНОМИЯ

ISBN 978-954-01-3657-8

Цена 9,00 лв.

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

You might also like