Ендометриоза е заболяване, при което тъкан от вътрешната

обвивка на матката се установява извън нея, обикновено в други

органи в областта на таза. Това може да доведе до проблеми, на
първо място болки и безплодие. Ендометриозата се среща най-
често при жени в репродуктивна възраст. Така или иначе до днес
остават много неясни моменти за заболяването ендометриоза.
Ендометриозата е преминаване на маточната лигавица не навън
през цервикалния канал, а парченца от маточната лигавица
заедно с венозната кръв на разрушените венозни лакуни, влиза в
кръвоносните съдове на пациентката и се имплантира на
различни места в тялото. Може да се имплантира в тъканта на
самата матка, т.е. в мускулатурата. Тогава обикновено се говори
за вътрешна ендометриоза(endometryosis interna). Когато
обаче тази кръв премине в извън матката, тя тогава може да се
имплантира върху яйчниците, върху маточните тръби, върху
чревни бримки, може да се имплантира в гръдния кош, може да
се имплантира дори на роговицата на окото, може в оперативен
цикатрикс-навсякъде по тялото .
Защо при една жена се получава ендометриоза, а при друга не?
Все още е неизвестен въпрос.

Ендометриозисните огнища се възраждат отново при всяка

менструация. Щом има действие на Х-Х-Я ос, то тогава с
образуването на естрогени и нарастващото количество естрогени
от яйчниците съответно се развиват там където е имплантирана
маточната лигавица, напр. върху чревна бримка и нараства, така
както нараства лигавицата вътре в матката. В един момент обаче
пада вследствие на нервнохормоналната регулация на маточния
цикъл, падат естрогенните и прогестероновите нива и маточната
лигавица се излющва и като менструално кръвотечение се излива
през шийката на матката навън. Там където лигавицата се е
имлантирала върху чревни бримки, няма къде да отиде тази
кръв, тя се отделя лигавицата от лежащата тъкан, организма е
инкапсулиран, защото за да не се разпространи, всяко чуждо
тяло организма го затваря в един кръг от съединителна тъкан и
остава там като малко туморче. Следващия месец, когато пак
започне естрадиола да се повишава, в следствие на активността
на Х-Х-Я ос, отново започва да нараства маточната лигавица,
започва да нараства и това туморче, ендометриозната тъкан
която се е имлапнтирала там пак следва кръвоизлив, туморчето
се увеличава още повече. Получава се ендометриозно огнище.
Това огнище води обикновено при външната ендометриоза до
сраствания между чревни бримки, до т.нар. хеморагични кисти в
яйчниците, до невъзможност за пукване, за отделяне на
яйцеклетката, защото тя остава затворена вътре в доминантния
фоликул. Образуват се хеморагични участаци в маточните тръби,
които обикновено при ендометриоза се опторират(запушват се).
Понякога се блокира дъгласовото пространство или малкия таз. В
такива случаи много често можем да намерим “замръзнал малък
таз”-frozen pelvis. Ендометриозата постепенно разрушава
вътрешните гениталии, като запушва обикновено маточните
тръби, ограничава дейността на яйчниците като разрушава
яйчниковата тъкан от тези хеморогични кисти и предизвиква
перитубарни адхезии или сраствания на маточните тръби с
околни тъкани.

Ендометриозата се получава по-често при оперативни

интервенции, след аборти било то аборти по желание или
спонтанни аборти и при всякакви интервенции в коремната
кухина, може по-често да се получи ендометриозно огнище.
Ендометриозата има две форми:
вътрешна ендометриоза(аденомиоза). Вътрешната
ендометриоза, която е в мускулатурата на матката се нарича
аденомиоза. Тя на УЗД се разпознава приблизително като
миоматозен възел, който е интрамурално разположен.

Само че на УЗД, течната среда напр. урината в пикочния мехур се

вижда черна на екрана, а съединителната тъкан и тези тъкани,
които имат по-малко течности се виждат бели на екрана, т.е.
тъканите имат различна ехогенност.
Външната ендометриоза, навън от матката се смята че има три
форми, първата форма е т.нар. повърхностна ендометриоза. Тя е
от малки участаци които са червеникави с разширени кръвоносни
съдове, обикновено по серозата на матката, по маточните тръби
или по париеталния перитонеум или по чревните бримки.

Втората възможност за външна ендометриоза това е кистозната

форма на ендометриоза. Образуването на тези т.нар.
хеморагични кисти, които са пълни със съсирена кръв, която в
началото е течна, след това се организира и става като една
шоколадова материя и за това се наричат „шоколадови кисти“

Третия вид външна ендометриоза това е дълбоката

ендометриоза. Нарича се дълбока ендометриоза, защото
дълбоко в cavum Douglasi се развива, води до сраствания на
задната повърхност на матката, заедно с чревни бримки със
сигмата, води до облитериране на cavum Douglasi, до тежки
сраствания на червата и от там различни оплаквания, като
колити, невъзможност за забременяване понеже се обхващат и
маточните тръби, болки при дефекация и при уриниране. Това
налага тежки оперативни интервенции, които се правят пак
лапароскопски.
Един от медикаментите с който се подтиска ендометриозата това
е Даназол. Това е един стероиден препарат, който блокира Х-Х-Я
ос, смята се, че не е много ефективно блокирането на оста Х-Х-Я.
И за това отново както при консервативното лечение на myoma
uteri, тук на мястото се прилагат аналози на гонадолиберина.
Аналозите на гонадолиберина в 6-12-месечно приложение, водят
до обратно развитие на миоматозните огнища, особено на тази
кистозна ендометриоза, която разрушава, яйчниковата структура
и която пречи след това на овулацията, на забременяването на
една жена, на отделянето на качествени яйцеклетки, защото при
наличието на ендометриоза, съпътстващите възпалителни
промени в яйчника около фоликулите, водят до това, че
яйцеклетките, които се добиват при новите репродуктивни
методи, ние виждаме, че са с нарушена структура, те не са
качествени.