34353

Ш
т
* g]°(5) ш м ш щ ,
П-ф>
тштшш
•iMgixidlx ® Сззшйзщ
©gxft№fe S®®©
Под редакцията на
Доц. д-р ТОДОР К. КРАЕВ, д.м.н.
УЧЕБНИК
п о
ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ
и
ПОСТИЗОМЕТРИЧНА
РЕЛАКСАЦИЯ
ОБЩА ЧАСТ
Тодор Краев, Ценка Пантева, Мария Сто
илова, Ефросина Левонян, Пеша Монева
Учебник за медицинските колежи

второ, преработено издание
София, 2006
чОч
V УЧЕБНИК П О ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ
ПРЕДГОВОР
към в т о р о т о издание
Измина egßa една година от отпечатването на учебника и той бе разпрода
ден. Това наложи повторното му отпечатване. Големият интерес към него показ
ва, че той запълни една ниша в нашата медицинска литература.
Второто издание до голяма степен повтаря първото, но тук са избегнати
някои грешки и неточности, направени са и някои малки допълнения.
Надяваме се и това издание да предизвика такъв интерес, защото лечебният
масаж все повече намира място както в лечебните заведения, центровете за
рекреация и рехабилитация, така и в масажните кабинети, защото масажът
не е само техника, но и наука.
Доц. д-р Тодор Краев, д.м.н.
Ц Е Н Т Р А Л <I Л М Е Д И Ц И И С К \
БИБЛИОТЕКА
ÜHD.JV»
120600002475
Т
© Тодор Краев, Ценка Пантева, Мария Стоилова, Ефросина Левонян,

Пеша Монева - авторски колектив
© ВЕРИДИЯ, 2006
ISBN 954-90973-5-8
и ПОСТИЗОМЕТРИЧНА РЕЛАКСАЦИЯ 3
ПРЕДГОВОР
Масажът като лечебно u профилактично средство е толкова стар, колкото
е старо човечеството. Масаж са прилагали както примитивните народи, така
и древните лечители, масаж е имало както в народната, така и в съвременна
та медицина. Днес, с напредъка на науката, той не само че не остарява, а напро
тив - все повече се развива и се изгражда върху базата на старите лечебни
традиции и същевременно се обогатява от научните достижения на невро-
физиологията. Обяснението за въздействието му излиза от примитивизма,
представят се нови механизми за обяснение, както от гледна точка на невриз-
ма, така и в светлината на биоенергетиката.
Масажът е една терапия, която няма страничните ефекти на фармакоте-
рапията - не интоксикира, не алергизира, не води до привикване и зависимост
и т.н. Той не трябва да се приема като алтернативна медицина, а като част
от физикалната медицина. Масажът се развива като добре аргументирана реф-
лексотерапия с ясно изразен патогеничен механизъм.
На книжния пазар се явиха множество апокрифни книги за масажа, някои
обградени с ореола на мистиката, други с примитивизма или търсенето на
сензация.
Издаването на настоящия учебник е съобразено с програмата за препода
ване в медицинските колежи и медицинските университети и запълва една праз
нина, която се е появила от последното издание преди 16 години на "Ръковод
ство по лечебен масаж" и "Ръководство по рефлекторен лечебен масаж".
Учебникът включва материала от тези ръководства, коренно преработени,
осъвременени и допълнени. В този учебник са дадени някои съвсем нови глави
като "Мануален лимфен дренаж". Тук за първи път у нас е представен един висо
коефективен мануален метод - "Постизометрична релаксация". Като част от
мануалната терапия и по-специално от раздела на мекотъканните техники, се
надяваме, че ефективно ще допълни масажа.
Учебникът се издава като системно помагало за обучение на рехабилита
тори за степен бакалавър, а също и за лекари-специалисти по физикална меди
цина. Той може да послужи на всички, които имат интерес към масажа както
от практична, така и от теоретична гледна точка.
Доц. д-р Тодор Краев, д.м.н.
4 УЧЕБНИК ПО ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ
ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ ЗА МАСАЖА

Масажът е толкова стар, колкото е старо човечеството. Още праистори
ческият човек инстинктивно е прилагал някои масажни похвати. Първоначал
но тои е използвал ръката си за поглаждане при някои травми и за разтрива
не при хронична болка с цел успокояването й. Тези методи са били емпирично
налучквани и усъвършенствани.
С диференцирането на ръката като орган на труда се натрупвал опит и пос
тепенно се стигнало до уточняване на масажните техники.
Първите исторически паметници, които дават сведения за прилагане на
масажа, датират от началото на човешката цивилизация. В първите съчине
ния, третиращи въпросите на здравето, се дават указания за прилагането на
масажа. В папируса на Еберс от древен Египет, датираш от 5000 г. преди Хр.,
също се споменава за масажа (фиг. 1).
Фиг. 1
Рисунка от египетка гробница, 2 3 3 0 г. пр. Христа, открита в Сахара, Египет
От особен интерес за нас представляват историческите паметници на
далекоизточните народи. Тяхната натурфилософия за единство между чо
века и природата, за единство между тялото и душата, за единство между
положителните и отрицателните енергии е изградена от хилядолетния ем
пиричен опит. Първите данни са от 3000 г. преди Христа в китайската книга
„Кунг фу". Там са дадени принципите на китайския масаж - акупресурата.
По-късно на базата на тази натурфилософия японците развиват техниките
на Шиатцу-масажа, където наред с пресурата се развиват и редица други
мануално-терапевтични техники.
В свещените древноиндуски книги на брамините „Аюр веда", около 1800 г.
преди Хр. се дават доста подробни описания за показанията и техниките на
някои видове масаж.
В древна Елада масажът е бил средство не само за лечение, но и за зака
ляване и повишаване боеспособността на боиците. В суровия дневен режим
на спартанските воиници масажът е бил задължително прилаган, като воена
чалниците са имали масажисти роби, а воиниците са го прилагали един на
друг. Този масаж може да се приеме като началото на спортния масаж. Омир
в безсмъртните си произведения „Илиада" и „Одисея" дава сведения за прила
гането на масажа - „как Кирке в банята масажирала Одисеи". Бащата на ме
дицината - Хипократ описва показанията, техниката и дозировката на маса
жа. В неговите трактати той пише: „Лекарят трябва да е опитен в много неща,
но най-вече в разтривките... Защото разтриването може да стегне твърде раз
хлабената става и да я раздвижи отново, ако е схваната".
В древната римска империя прилагането на масажа е преминало от гърци
те. Асклепиад (род. 124 г. в Гърция, живял и починал в Рим) разделя масажа на
сух и с мазнина, на продължителен и краткотраен. В препоръките му за начи
на на живот той говори за правилно хранене и пиене, за физически упражне
ния и за масаж. В римските бани, които са били издигнати в култ, е имало
отделения за масаж (дестрикториум и анаториум). Грижата за красивата ко
жа с помощта на масажи и благовонни масла е оказала силно влияние върху
привилегированите класи. Къпането в топла и студена минерална вода, прид
ружено от масажи, било дълбоко внедрено в бита на богатите прослойки в
древен Рим. Даже Попея - жената на Нерон - се е къпела в магарешко мляко,
след което получавала релаксиращ масаж. Особено ценен е приносът на Цел-
зии, които създал класификация и показания за масаж. Гален (род. в Перга-
мон 131-201 г. преди Хр.) - лекар от школата на гладиаторите - се смята за
бащата на спортния масаж.
Масажът обикновено се е прилагал в римските бани. Множеството истори
чески паметници по нашите земи от римската епоха с балнеолечебници при
минералните извори (Хисаря, София, Кюстендил, Момин проход и др.) показ
ват че преди 2000г. у нас масажът и балнеолечението са били също развити и
на почит.
През средните векове масажът в Европа е бил обявен от църквата за ерес
и постепенно напълно забравен, защото човек е трябвало да се грижи за ду
шата си. а не за тялото си. През средновековието обаче, арабите са имали
дълбока почит към него (фиг. 2). Известният лекар и философ Авицена от 11
век дава широко място на масажа в своите „Канони на медицинската наука".
Той казва: ,Целта на масажа е да се разнесат отпадните вещества, причиня
ващи умора в мускулите, които не са отстранени от упражненията."
Източен (арабски) масаж, от "Канони на лечебните н а у к и " - Авииена, X век
Масажът започнал да се развива в Европа през Възраждането, когато всич

ки науки, вкл. и медицинските, се отърсили от опеката на църквата. Прилагал
се при лечението на много заболявания, отделно или съчетано с лечебна гим
настика и водолечение.
Съвременният класически масаж се развива в средата на XIX век в Шве
ция и е свързан с името на Хенрих Линг (1776-1839), който успоредно с школа
та за лечебна гимнастика прилагал и лечебния масаж. Поради това в някои
страни такъв вид масаж се нарича шведски масаж. Линг е разработил основ
ните похвати на масажа: поглаждане, разтриване, омачкване и вибрация, ко
ито за повече от 170 години са се променили твърде малко. Тои организирал
първия масажен курс в Европа в Стокхолм през 1813 г.
В началото на XX век, с развитието на неврофизиологията, теоретично и
практически се разработват специалните рефлекторни масажни видове. Те
са изградени на принципа на нервизма и невровегетативната регулация и реф
лекторните взаимовръзки между отделните органи и тъкани.
Напоследък широко навлизат в практиката някои стари далекоизточни ма
сажни методи като акупресурата, шиатцу, зонотерапията и др.
У нас развитието на масажа в общи линии следва това на Европа, но с
някои национални особености. В българската народна медицина „разтривки
те1 винаги са били на почит и са се правили от народни лечители и възрастни
жени. Известно влияние у нас са оставили турците. От тях сме наследили теля
ците в баните, които допреди няколко десетилетия са практикували енергичен
масаж заедно с изтриване на тялото.
Курсове за обучение на масажисти е имало у нас още през 20-те и 30-те
години на XX век. Проф. Сахатчиев е положил основите на системното препо
даване на лечебен масаж преди Втората световна война. Веднага след война
та с особен ентусиазъм са провеждали курсове по лечебен масаж д-р Т. Тодо
ров, д-р Ив. Диканаров, доц. д-р Л. Бонев. Техни ученици и приемници са доц.
д-р Т. Краев и доц. Л. Тодоров. Масажът става раздел на физикалната медици
на и се изучава както от лекарите, специализиращи физикална медицина и
рехабилитация, така и от рехабилитатори и масажисти. Първият курс за реха
билитатори със системно изучаване на масаж е бил организиран през 1961 г ,
а първият курс за незрящи масажисти, по инициатива на С. Карафезов, започ
ва през 1976 г. с преподавател доц. д-р Т. Краев. Преподаватели на рехабили
таторите са били д-р Ив. Диканаров, доц. д-р Т. Краев и доц. Л. Тодоров. За
обучението на рехабилитатори и масажисти, особено за практическото усвоя
ване на техниките на масажа са допринесли: Сл. Делибозов, Й. Пенева, В.
Божилова, Д. Янкова, Ц. Пантева, П. Монева, Е. Левонян, М. Стоилова, М. Апос
толова. За внедряването на акупресурата принос има доц. д-р Ив. Кирова.
Успоредно с лечебния масаж у нас се е изучавал и спортният масаж с препо
даватели проф. Н. Манчева и доц. Г. Маркова.
Напоследък, за съжаление, у нас навлиза една тенденция за комерсиали-
зиране на масажа. Налага се една вредна практика да се правят краткотрай
ни курсове по масаж, предимно за изучаване на някои техники, а не като част
от медицинската наука.
ВЪВЕДЕНИЕ В МАСАЖА
ЛЕЧЕБНИЯТ МАСАЖ -
ДЯЛ НА ФИЗИКАЛНАТА МЕДИЦИНА
физикалната медицина е раздел от медицината, където изследването на

болния, неговото лечение, профилактика и рехабилитация се провеждат с фи-
зикални средства. Тъй като масажът действа върху организма по механичен
път, тои принадлежи към физикалните методи на лечение.
При електролечението се използва електрическа енергия под формата на
електрически токове, електрически полета и електрически товари, при свет-
линолечението се използва видимата и невидимата част на лъчистата енер
гия, докато при курортните фактори се използват различните климатични и
балнеологични средства, а при водолечението се има предвид топлинното и
механичното действие на водата.
Към физикалната терапия спада и кинезитерапията. От своя страна тя се
дели на активна и пасивна кинезитерапия. При активната болният извършва
сам движението (гимнастически упражнения, подводна гимнастика, обучение
в ходене, теренно лечение и т. н.), докато при пасивната се прилага лечение
чрез движение върху болния (лечебен масаж, мануална терапия, екстензион-
на терапия, пасивни движения и др.). Следователно, масажът спада към па
сивните кинезитерапевтични методи.
В зависимост от това, дали физикалната терапия използва естествените
природни лечебни фактори или фактори, получени по изкуствен начин, физи
калните средства се делят на естествени (климатерапия, балнеолечение, ле
чение чрез движение и др.) и преформирани (т. нар. апаратна физикална те
рапия - електро- и светлолечение, йонизиращо лечение, ултразвук и др.). Ма-
нуалният масаж е естествен лечебен фактор, докато апаратният масаж (виб
рационен, подводнодушов масаж, вакозан и др.) спада към преформираните
физикални фактори.
Определение Масажът е пасивен кинезитерапебтичен метод, кой

т о се свежда д о нанасяне на дозирани механични въздействия върху
тялото чрез различно подбрани похвати, изпълнени от ръката на ма
сажиста или с помощта на специални апарати с профилактична или
лечебна цел.
МЕХАНИЗМИ НА ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА
Всеки физикален фактор има специфичен дразнещ ефект: термичен, който

се осъществява чрез загряване (парафин, солукс, ултратерм и др.) или чрез
изстудяване (криотерапия, някои водолечебни процедури), химичен (балнео
лечение, калолечение), кинетичен (лечебна гимнастика), механичен (масаж и
др.) Масажът предизвиква механично дразнене на телесната повърхност и то
не само върху кожата, а също и върху останалите тъкани, достъпни за масаж-
ното деиствие: подкожна тъкан, фасции, мускули, периост, а при някои случаи
и върху вътрещните органи.
Тези дразнения предизвикват ответни реации в човещкия организъм. При
правилна дозировка те водят до положителни лечебни реакции, при предози
ране водят до увреждане, а при недостатъчна сила, т. е. при подпрагови драз
нения, остават без ефект. При физикалната терапия, респ. при масажа, важи
основното правило на лекарствената терапия: „дозата лекува".
Под влияние на дозираното механично дразнене в организма се получа
ват различни реакции.
1. Наи-непосредствената, най-елементарната реакция е местното механич
но действие - разнасяне на тъканни течности (отоци), разтягане на кожата
(например изглаждане на цикатрикси), изцеждане и др.
2. Основното деиствие е рефлекторното, т. е. рецепторният апарат приема
дразненето и изпраща импулси по аферентните (сетивни) пътища до ЦНС. От
там се получава отговор по еферентните нервни пътища както към тъканите,
които са обработени, така и по други отдалечени места, свързани по нервния
път с обработената зона и даващи специфична реакция - отговор на дразнене
то. Например под влияние на масажа кожата се зачервява рефлекторно, муску
латурата се тонизира или релаксира в зависимост от техниката, но в рамките на
даден сегмент се повлиява и определен вътрещен орган, и предимно ЦНС.
3 Успоредно с горните фактори масажът има и хуморално деиствие, т. е.
механичното дразнене на тъканите, води до продукция в тях на биологично
активни вещества, имащи изразен физиологичен ефект непосредствено върху
тъканите, от които са отделени, а попаднали в кръвта и лимфата се разнасят
по целия организъм, като оказват въздействие върху него. Например меха
ничното дразнене води до продуцирането на хистамин и хистаминоподобни
вещества, синтезирането на вит. D в кожата и др.
През последните години обезболяващият ефект на акупунктурата, респ. и
на масажа, се обяснява с продукцията на неврохимически вещества, прите
жаващи морфиноподобно действие, получили названието ендорфини (ендо
генни морфини). Дразненето на сетивните нерви, провеждащи болката, води
до отделяне в хипофизата на ендорфини, които блокират проводимостта на
болевите нервни импулси от гръбначния мозък към главния мозък и имат сил
но обезболяващ ефект.
4. Терапевтичният ефект на далекоизточните масажни видове се обяснява

с биоенергииното деиствие на масажа. Жизнените функции на всяко живо
същество се регулират от една специфична "биоенергия", която може да се
повлияе с масажа.
ЗАПОМНИ!
Масажът има четири механизма за въздействие върху човешкия организъм:
механичен, рефлекторен, хуморален и биоенергиен.
ТЕОРИИ ЗА ОБЯСНЕНИЕ ЕФЕКТА НА МАСАЖА
Обяснението на физиологичния ефект на масажа има три главни направле

ния, свързани с неговите три механизма на действие.
Механична (органолокалистична) теория. Най-примитивното обяснение
за действието на масажа е механичното. То отговаря на нивото на науката от
XIX век, когато била на почит органолокалистичната теория на Вирхов, без да
се вземат под внимание сложните рефлекторни взаимоотношения между от
делните тъкани и органи и интегриращата, ръководна и регулаторна функция
на нервната система на висшата нервна дейност. Според тази теория обрабо
тените тъкани се размекват, раздвижват, разнасят се патологичните отлага
ния в тях. В никакъв случай тя не може да обясни обаче дълбоките преобразо
вания и реакции, които се получават под влияние на масажа.
Рефлекторна теория, С възникването, развитието и утвърждаването на
нервизма в медицината (И. М. Сеченов и И. П. Павлов), действието на масажа
се свързва с нервната система. По-голямата част от реакциите на организма
под влияние на механичното дразнене са рефлекторни.
Масажните похвати дразнят рецепторния апарат. В рецепторите се транс
формират аферентни нервни импулси, които стигат до различни нива на нерв
ната система. Там импулсите се подлагат на сложен анализ и синтез, изработ
ва се ответен отговор и по еферентните нервни влакна се изпращат импулси
до ефекторния орган. Мускулите реагират с промяна на тонуса, съдовете - с
вазомоторни реакции, жлезите - със секреторна функция и т.н. В зависимост
от това, дали рефлекторната дъга ще се затвори на ниво гръбначен мозък, в
подкорието или кората на главния мозък, рефлекторните реакции са различ
ни по сложност. Многократното им повторение оформя пътя на рефлекторна
та връзка, тя става по-траина, по-стабилна и се утвърждава като условен реф
лекс. При масажа обикновено в рефлекторната дъга се включва и вегетатив
ната нервна система. Тъй като последната инервира вътрешните органи, съ
довете и жлезите, чрез масажа може да се предизвикат разнообразни реф
лекторни реакции и в тях.
Понятието за рефлекторна дъга е вече остаряло. Доказано е, че информа
цията не протича само в една посока, а всяка реакция по обратна връзка дава
информация за състоянието на ефекторния орган. Говори се вече за рефлек

торен кръг, а не дъга. Импулсите от нервната система водят не само до реак
ция в периферията, но и последната по обратен път изпраща информация за
състоянието си, което се коригира от нервната система.
Влиянието на масажа на първо място е върху ЦНС, а оттам се отразява
положително или отрицателно върху организма. Физическото и емоционал
ното развитие на човека зависи от контакта, от допира на неговото тяло. Още
кърмачето с раждането си има нужда от докосването на майката до него. фи
зическият контакт му дава информация, че то е прието, че то е обичано. Само
една милувка по бузата може да доведе до успокояване на нервната система
повече от всяко лекарство. Една прегръдка, една ласка имат невероятен ефект
върху физическото и емоционалното състояние на човека. Тактилният досег,
особено в ерогенните зони, може да предизвика емоционални, вкл. и сексуал
ни реакции. И обратното, една плесница може да доведе до неимоверна нега
тивна емоционална и физическа реакция, даже до нервен срив.
От своя страна за обяснението на рефлекторната терапия съществат раз
лични хипотези и теории: електрическа, йонна, хистаминова, тъканна, био-
енергийна и т. н.
Хуморална теория. Някои учени, особено японски и американски, отда
ват водеща роля при механизма на действие на масажа на образуването на
биологичноактивни вещества не само в тъканите, подложени на механично
дразнене, но и в някои далечно разположени тъкани и органи. Образуват се
вещества от групата на тъканните хормони, имащи отношение към предаване
то на нервните импулси. При масажа някои клетки в тъканите се разпадат и
освободеният от тях белтък играе роля на т. нар. некрохормони, които имат
отношение към изработването на антитела в организма, откъдето е и имунно-
биологичната защитна функция на масажа.
Рефлекторната и хуморалната теория не бива да се противопоставят, а тряб
ва да се свържат и да се даде неврохуморално обяснение за механизма на
действие на масажа.
Биоенергийна теория (далекоизточна натурфилософия). За да същес
твува живият организъм, му е необходима жизнена енергия (биоенергия). Та
зи енергия, от една страна, е заложена генетично - онаследена, а от друга, се
взема от околната среда чрез хранене, от космоса, земята, въздуха, водата,
електромагнитното поле и др. Тази енергия, наречена от китаиците ЧИ (КИ
според японците, ПРАНА според индусите) циркулира в организма и за 24 ча
са прави кръговрат, като тече последователно през 12 „канала" (меридиана),
по 2 часа за всеки меридиан.
За добро здраве трябва да има баланс между двете противоположни сили
- активната - ЯН и пасивната - ИН енергии. Необходимо е да има равновесие
между човека и околната среда (Космоса и Земята).
Яви ли се недостиг или излишък на енергия в някой от меридианите, се
стига до болест.
Задачите на масажа, респ. на акупресурата, е да възстанови правилното

протичане на биоенергията в организма, като се въздейства върху биологично
активните точки, разположени по меридианите.
ЗАПОМНИ!
Четирите теории за обясняваме geucmßuemo на масажа Взаимно се допълват,
а не една от тях да изключва другите.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА МАСАЖА
I. Лечебен масаж.
Според използваните средства той бива; мануален и апаратен. Според об
работваната част: общ, частичен, локален, сегментарен.
Видове лечебен масаж:
1. Класически масаж; поглаждане, разтриване, омачкване, вибрация, ударни.
2. Рефлекторен масаж: мускулен, периостален, съединително-тъканен,
сегментарно-рефлекторен и др.
3. Мануален лимфен дренаж - при лимфен едем.
4. Древноизточни масажи: акупресура, точков масаж, шиатцу, зонотерапия
и др.
5. Специализиран масаж на някои органи: очен, на простатата, вагинален, на
дебелото черво и др.
6. Апаратен масаж: механомасаж, хидромасаж, пневмомасаж.
7. Други масажни техники: центрипитален масаж, дълбок фрикционен ма
саж и др.
II. Спортен масаж:

1. Тренировъчен масаж.
2. Предстартов масаж.
3. Интервален масаж.
4. Възстановителен масаж.
III. Хигиенен масаж.

1. Тонизиращ-Възстановителен масаж.
2. Самомасаж.
3. Козметичен масаж.
ФИЗИОЛОГИЧНО ВЛИЯНИЕ НА МАСАЖА

ВЪРХУ ОТДЕЛНИТЕ ОРГАНИ И СИСТЕМИ
АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА КОЖАТА
Кожата е орган, които реагира непосредствено на дразненето от околната

среда, включително на масажното действие, поради което е необходимо да се
познава добре неиния строеж, функция и рефлекторни реакции. Кожата пред
ставлява гранична зона между външната околна среда и организма. Тя въз
приема външните дразнения, служи като предпазна бариера между организ
ма и вредните външни влияния и има сложни адаптивни функции.
Кожата е с обща площ около 1,5 - 2 м2 и представлява огромно рецепторно
поле. Възприема външните механични, термични, химични и други дразнения,
превръща ги в нервни импулси и ги отпраща към централната нервна система.
Строеж на кожата. Състои се от три основни слоя: наи-повърхностен - epi
dermis, същинска кожа - derma, и подкожие - hypoderma (фиг. 3).
Косъм
Рогов слой
Маиснерово сетивно _•
телце с нерв
Мастна жлеза -
л?:
Мускулно влакно, V -
изправяшо косъма ' Ь - 1
Косъмно влагалище •
Корен на косъма
Папила Подкожна
мазнина
Кръвоносен съд Потна жлеза

фиг. 3 - Напречен срез на к о ж а т а (уголемен)
Епидермисът е изграден от многослоен плосък епител, вроговяващ слой и

по-дълбок - малпигиев слой. В основата на малпигиевия слой се намират клет
ки, които се делят, постепенно прорастват към повърхността, променят фор
мата и структурата си и в различните фази на развитие дегенерират, загубват
ядрата си, престават да бъдат живи клетки и се превръщат в защитен рогов
слой, като най-горният пласт се излющва под формата на миниатюрни люспи -
stratum desquamosum. Епидермисът е в постоянно обновление. Този процес
на деление на клетките на кожата, тяхната дегенерация, деструкция и излющ
ване продължава през целия живот на човека, фигуративно казано, човек сменя
на всеки 1 0 - 3 0 дни епидермалния слой на кожата си. Дебелината на роговия
слой в различни участъци на тялото е различна - от 4 до 0,3 mm. Там, където
има най-голямо триене и налягане, кожата е наи-дебела (ходилата, дланите,
седалището и др.). Наи-нежна е на лицето, в ставните гънки, на корема.
В епидермиса се намират меланоцити - пигментни клетки, които при об
лъчване с ултравиолетови лъчи, а и при механично дразнене дават тъмно оц
ветяване.
Дермата (същинската кожа) е съставена от здрава съединителна тъкан и
е добре прилепнала към епидермиса.
Между отделните клетки преминават колагенни и еластични съединително-
тъканни влакна, които придават здравината и еластичността на кожата. Те са
групирани в определена посока. Ако кожата се пробие с игла, при изваждане
то и не остава кръгла дупка, а цепка, което показва, че отделните участъци от
кожата имат определена посока на цепене - т. нар. линии на Beningehoff.
Съединителнотъканните влакна преминават към хиподермата (подкожие-
то), но вече доста по-рехаво и свързват кожата с подкожието, като между тях
може да става взаимно разместване.
В долния пласт на дермата - кориума, се намират кожните придатъци; кос-
мените фоликули и жлезите - потни и мастни.
В дермата са разположени по-голямата част от екстерорецепторите.
Хиподермата се състои предимно от мастна тъкан. Отделните мастни ло-
були, състоящи се от група мастни клетки, са обградени от фиброзни и елас
тични съединителнотъканни влакна. Подкожната мастна тъкан представлява
енергиино депо. Дебелината й варира в зависимост от охранеността на инди
вида. На отделни части от тялото се отлагат по-големи количества мазнина,
напр. по корема, по ханша и т. н. Съединителнотъканните влакна пресичат
рехаво подкожието. Струпването на мастни клетки в лобули води до целулит.
Кръвоснабдяването на кожата се осъществява от три слоя артерии и вени:
фасциална, кутанна и субпапиларна артериална и венозна мрежа. Между от
делните съдови сплетения (плексуси) преминават асцендентни вертикални съ
дове, които ги свързват. Най-добре е кръвоснабдената дермата, където от по
върхностния плексус излизат капилярите с тяхното артериално и венозно рамо.
Не всички части от кожата са кръвоснабдени еднакво, напр. на лицето съ
довата мрежа е най-гъста, затова нараняванията там зарастват по-бързо.
В епидермиса няма кръвоносни съдове. Храненето му се осъществява от

тъканната течност, която постъпва от дермата.
Инервацията на кожата се осъществява от множество кожни сетивни нерви,
по които се провежда информация и до ЦНС. Кожата е грамадно рецепторно
поле, чрез което организмът влиза в контакт с околната среда. Тук са разполо
жени множество сетивни органи, наречени рецептори, които възприемат раз
лични външни дразнения. Поради това кожата е и един от сетивните органи.
В нея има три вида екстерорецептори;
1. Рецептори за допир и натиск:
а) Свободните нервни окончания обхващат космения фоликул и възприе
мат и наи-лекия допир до косъма.
б) Телцата на Майснер, разположени непосредствено под епидермиса в
напилите на дермата. Възприемат също чувството за допир. Най-много се на
мират по върха на пръстите - 100 - 200 майснерови телца на 1 см 2 .
в) Телцата на фатер - Пачини, наречени барорецептори, се намират на
границата между дермата и хиподермата. Срещат се не само в кожата, но и в
дълбочина, даже по периоста. Възприемат чувството за натиск.
г) Телцата на Голджи - Мацони. Разположени са по-повърхностно, възпри
емат чувството за налягане. Заедно с телцата на Фатер - Пачини представля
ват т. нар. барорецептори.
2. Терморецептори - възприемат температурни разлики.
а) Телца на Руфини- разположени по-дълбоко между дермата и хиподерма
та и възприемащи чувството за топлина.
б) Телцата на Краузеса малки образувания, които обгръщат най-често маис-
неровите телца. Възприемат чувството за студ. Те са четири пъти повече от
телцата на Руфини.
3. За възприемането на болка няма специални рецептори. Болката
винаги е израз на патологичен процес. Надпраговото дразнене на спомена
тите рецептори изпраща информация за болка. Тяхното свръхдозирано драз
нене може да бъде причинено от механични, термични, физични, химични и
други фактори. Чувството за болка се възприема най-добре от свободните
нервни окончания.
Готовността на кожните рецептори да реагират на дразненията до голяма
степен зависи от нивото на възбуда на централната и вегетативна нервна системи.
За степента на кожната дразнимост итрае роля и състоянието на вътрешните
органи. Известно е, че заболяването на определен вътрешен орган дава сетивни
промени в регионалните кожни участъци - това са така наречените хедови зони
(зоните на Захарин-Хед). Тази динамична връзка между кожните рецептори, ЦНС,
вътрешни органи и обратно много често се използва в масажната практика.
Кожата има и богата вегетативна инервация, която регулира жизнените й
функции. Успоредно с това, посредством вегетативната нервна система, ко
жата е във връзка с редица други органи и системи в рамките на един сегмент.
В зависимост от функцията, която изпълняват тези нерви, те се разделят на;
а) Трофични нерви - регулиращи нормалния обмен на клетките.

б) Секреторни нерви - инервиращи мастните и потните жлези.
в) Вазомоторни нерви - регулиращи кръвообращението чрез промяна то
нуса на съдовете.
г) Пиломоторни нерви - инервиращи гладкото мускулно влакно в основата
на косъма, което води до настръхване на космите.
Вегетативната нервна система не е волева, но е детерминирана от ЦНС.
Например едно психично изживяване може да доведе до зачервяване на ли
цето, изпотяване или настръхване на кожата.
Кожните придатъци са образувания в кожата:
1. Косми. Те биват дълги по главата; къси - под мишницата, пубиса: мъхести
- по тялото. Всеки косъм се състои от: луковица с космената папила, където
се осъществява храненето му, корен, косъмната част под кожата и ствол. Към
корена е прикрепено едно гладкомускулно влакно, инервирано от вегетатив
ната нервна система, контракцията на което води до изправяне на косъма -
настръхване. В основата на косъма има една мастна жлеза, която омаслява
ствола на косъма.
2. Мастни жлези. Едни от тях са свободни, а други се отварят в корена на
всеки косъм. Тези жлези придават на кожата и косъма по-голяма еластичност,
гъвкавост, предпазват от засъхване и мацерация. Разположени са доста нерав
номерно по тялото. Най-много са по лицето, гърба и гърдите. Запушването им
води до образуване на комедони, а възпалението им - до акне (младежки пъпки).
3. Потни жлези. Отделят потна секреция, която по състав е близка до ури
ната. Секрецията им се регулира от вегетативната нервна система и има отно
шение към терморегулацията на организма. Предпазват роговия слой от из
съхване. Най-гъсто са разположени по дланите и под мишниците.
ФУНКЦИЯ НА КОЖАТА
Кожата е не само пасивна външна покривка на тялото, но има разнообраз
на и сложна функция. Освен че представлява един своеобразен сетивен ор
ган, тя има многостранни други функции.
1. Защитна функция Запазва организма от вредни външни агенти:
а) От механични увреждания - благодарение на нейната здравина и елас
тичност;
б) От термични дразнения - терморегулаторните й функции позволяват на
човека да пребивава при много висока температура (напр. в сауна с темпера
тура над 100оС) и при много ниска температура (напр. при моржуване), без да
се предизвикват увреждания на организма.
в) От химични агенти - епидермалната мазнина (елайдин) образува един
„предпазен лак", които заедно с роговия слой е резистентен към слаби кисе
лини, соли и основи.
г) Добър изолатор е на електрически ток. Повърхностният епидермален
(рогов) слой има високо омово съпротивление. Електрическият ток прониква
wi i f O Гi£ivA
и ПОСТИЗОМЕТРИЧНА РЕЛАКСАЦИЯ
в тялото през потните жлези. Следователно сухата гчижа n^üjß^cPQPtSicÄi^-

ческо дразнене.
д) От микробиологични агенти - здравата кожа има кисела реакция и бак
терицидни свойства. Микроорганизми, попаднали върху кожата, загиват.
2. Терморегулатерна функция. Дали човек се намира на северния по
люс или на екватора, температурата му винаги остава 370С. Постоянството на
телесната температура се поддържа предимно от реакциите на съдовете в ко
жата и функцията на потните жлези в нея. към което се прибавят и някои други
химични и физични терморегулаторни механизми.
3. Отделителна функция С потта могат да се изхвърлят от организма не
само течности (при екстремни условия до 8 L на денонощие), но и соли, креа-
тини, урея, токсини и др.
4. Хуморална функция В кожата се образуват редица биологичноактивни
вещества.
5. Имунобиологична защитна функция Изработват се антитела срещу
микробни агенти и токсини.
6. Дихателна функция. Кожата може да поема минимални количества
кислород от въздуха. През нея минават и някои газове - С0 2 , радон и др.,
което свойство се използва при лечение с газови минерални води.
Рефлекторни реакции на кожата. Масажистът винаги трябва да се съоб
разява с патологичните изменения и рефлекторните реакции в тъканите, кои
то ще обработва. Измененията в кожата могат да бъдат:
а)израз на местна реакция или заболяване на кожата;
б)рефлекторна реакция, дължаща се на промени в някои тъкани и органи,
свързани в рамките на един сегмент.
Освен това в кожата се намират т.нар. акупунктурни, респ. акупресурни
биологичноактивни точки. Разположени са по меридианите на организма (има
и извънмеридианни точки) и при заболяване на някои орган, те променят своята
биологична активност (при натрупване или недостатък на енергия). Тези биоло
гичноактивни точки се търсят и откриват върху организма и са обект на
акупресурата.
ЗАПОМНИ!
Кожата е богато инервирана и добре кръвоснабдена. Тя е сетивен, защитен,
терморегулаторен и хуморален орган.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОЖАТА
1. Оглед За да се огледа кожата, болният трябва да бъде съблечен и добре
осветен. Винаги се оглеждат и сравняват лявата и дясната половина. Обръща
се внимание на:
а) цвят на кожата - розов (добро кръвообръщение), червен (възпалена
кожа), блед (лошо кръвоснабдяване), цианотичен - ливиден (смутено кръво
обръщение), сини петна (контузии и др.);
б) наличие на отоци-по долните краиници (сърдечно заболяване), под очите

(бъбречно заболяване), на крайник (лимфен застои), на изолирано място (кон
тузия) и др.;
в) променени съдове - разширени вени, възпалени вени (тромбофлебит),
възпалени лимфни възли (лимфангит), разширени капиляри (рефлекторна ре
акция);
г) променен вид на кожата: отпусната, вяла, набръчкана, с намален тургор,
„гъша кожа", лющеща се и др.
Тези промени могат да бъдат израз на рефлекторна реакция при общо и
местно заболяване или да са дължат на нарушена трофика. Видът на кожата
отразява общото състояние на организма - при добро здраве кожата е с до
бър тургор и тонус.
2. Палпация. При всеки масаж изпълнителят трябва да се ориентира за
палпаторните изменения на масажираната повърхност. Опипването дава важни
сведения за рефлекторните реакции на кожата и патологичните промени в
нея, а оттам и за преценката какъв масаж да се направи. Палпацията може да
даде следните сведения;
а) температура на кожата - топла (възпалена), студена (лошо кръвоснаб-
дяване);
б) влажност - суха, влажна (обилно изпотяване), мазна и др.;
в) консистенция- плътна, напрегната, твърда (при възпалителни процеси),
отпусната, с намален тургор (при трофични смущения), пастьозна - тестовата
(при лош жизнен тонус), уплътнения в епитела (мазоли);
г) променена чувствителност както в зоните на Захарин - Хед (израз на
рефлекторна реакция), така и при неврологични увреждания; повърхностна
хипералгезия - дадени кожни участъци без видима причина са болезнени или
пациентите имат чувство за парене, изтръпване (парестезия, дизестезия), по
върхностна естезия - повишена чувствителност, водеща до болка при допир,
намалена чувствителност при допир или боцкане не се усещат в даден участък
(хипестезия, анестезия);
д) повишено тъканно напрежение в кожата - изразява се с болезнено от
лепване на кожна гънка;
е) кожен дермографизъм - нормално той е бледочервен, при остри заболя
вания е тъмночервен, а ако дермографната линия се разлива, отнася се за
хроничен процес. Лесната поява на подкожни кръвоизлизи показва, че орга
низмът е склонен към порочни реакции под влияние на масажа;
ж) отделните кожни заболявания имат специфична находка, която не е обед
на настоящия учебник.
3. Специални изследвания за откриване на кожни зони. Прилагат се
предимно при изследвания с научна цел;
а) променено електросъпротивление на кожата; биологично активните точки
имат намалено омово съпротивление, което се открива със специални апарати;
б) променен праг на електрическа дразнимост, който може да бъде пови
шен или намален като израз на рефлекторна реакция в кожата;
ß) капиляроскопски изследвания; най-достъпени за микроскопско наблюде

ние са капилярите по нокътният вал;
г) проследяване на алергични реакции в кожата при контакт с някои вещес
тва, медикаменти или други дразнители.
Успоредно с кожата се изследва и подкожната съединителна тъкан. Това
изследване се провежда особено внимателно при съединителнотъканния ма
саж. Промените в подкожната съединителна тъкан могат да бъдат редица реф
лекторни реакции, които са израз на някои заболявания в отдалечени органи
и системи.
При оглед може да се види промяна на кожния релеф в смисъл на хлътва-
ния, набъбвания, придръпвания, дължащи се на променено тъканно напреже
ние в подкожната съединителна тъкан.
При палпация тези изменения се опипват, като се изследва променената
подвижност на кожата спрямо подкожните фасции, а също така се установя
ват някои уплътнения, възли, цикатриксиални промени и др.
ЗАПОМНИ!
Промените В кожата и подкожието трябва да бъдат винаги на вниманието
на масажиста, защото въз основа на тях той се ориентира за реакциите на
организма, връзката между кожата и отделните органи, а оттам определя
дозировката и техниката на приложения масаж.
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ КОЖАТА
Кожата е първата тъкан, която поема всички масажни похвати. Основните

механизми, по които действа масажът върху кожата, са четири:
1. Механично действие Това е най-непосредственото влияние на маса
жа и има сравнително ограничен терапевтичен ефект:
а) олющва епидермалния слой клетки - горният олющващ се пласт отпада
по-бързо и се отваря изходът на потните и мастните жлези;
б) оттичащ ефект - при поглаждане от периферията към центъра се изт
ласкват венозната кръв и лимфата, придвижвайки ги от дистална към прокси-
мална посока и изцеждащ и всмукващ ефект върху тъканната течност, особе
но при подкожни отоци;
в) разтягане на някои фиброзни влакна - например при цикатриксите маса
жът механично разтяга сбръчканите колагенни и еластични влакна;
г) разместване на кожата спрямо подлежащите пластове - г\р\л редица за
болявания като рефлекторна реакция рехавата подкожна тъкан може да се
уплътни и да се смути движението на кожата спрямо периоста и перимизиума.
Разтриването и някои други похвати могат да разтегнат тези влакна и да по
добрят взаимната подвижност между споменатите пластове. Това механично
действие дава и характерни рефлекторни реакции.
2. Рефлекторно действие Кожата, като голямо рецепторно поле, въз

приема механичното дразнене, трансформира го в нервен импулс и изпраща
информация до различни нива на нервната система. Оттам се изпраща обра
тен импулс като рефлекторна реакция както към кожата, така и към другите
органи и тъкани. Аферентните и еферентните импулси към кожата и от кожата
произхождат от соматичния дял или от вегетативния дял на нервната система.
Реакциите имат най-различен характер:
а) Подобряване на хемодинамиката в кожата, а именно разширяване на
кожните съдове (капиляри и артериоли) и ускоряване на кръвния ток. Това
води до зачервяване на кожата и повишаване на температурата й до 3 0 С под
влияние на масажа.
б) Подобряване на обменните процеси, а оттам и на трофиката на кожата.
По-добрият приток на кръв и хранителни вещества и активизирането на тро-
фичните импулси стимулира обмяната и храненето на кожата се подобрява.
Последната става по-еластична, с по-добър тургор.
в) Подобряват се регенеративните процеси в кожата, т. е. прорастването
на епидермиса се ускорява, което е от значение при зарастване на рани, де-
кубитуси и други увреждания.
г) Повишава се реактивността на кожата, а оттам и на целия организъм.
Кожа, която често е дразнена по механичен път и адекватно е реагирала на
него, когато получи неблагоприятно друго дразнене, например студово, вече е
добре тренирана, бързо реагира на него, образува една защитна преграда
между организма и външната среда, която не позволява простудяване на тя
лото. Следователно добрата реактивност на кожата говори за добро закаля
ване. Това е от особено значение при кърмачетата или при болни лица, които
не биха могли да се закаляват с хладки процедури. Масажът, повишавайки
реактивността на кожата, е средство за повишаване реактивността на орга
низма. Известно е, че доброто здраве до голяма степен зависи от реактив
ността на организма.
д) Изменя се функционалното състояние на заложените в кожата нервни
елементи. Подобрява се и се диференцира сензорната функция на рецептор
ния апарат, подобряват се нервната и аферентната проводимост.
Кожната дразнимост до голяма степен зависи от функционалното състоя
ние на ЦНС, даже слаби дразнения водят до болка, т. е. и по-слаби кожни
дразнения се възприемат болезнено. Някои болни казват „не понасям болка",
а други - обратното: „нося на болка".
Вегетативната нервна система, която регулира функцията на вътрешните
органи, съдовете и жлезите има динамична връзка с кожните рецептори. Чрез
тях по т. нар. кути-висцерален път, т.е. връзка между кожа и вътрешен орган
може да повлияе функцията на някои вътрешни органи.
3. Хуморално действие Под влияние на масажа в кожата се синтезират
и разграждат биологично активни вещества. Кожата играе роля на един сло
жен и многолик вътрешносекреторен орган с множество биохимични реакции
и продукция на ензимоподобни вещества. Тези вещества, образували се в ко

жата, имат физиологично деиствие не само върху нея. Попаднали в лимфата и
кръвта, те се разнасят в организма и имат общо въздействие върху организма.
Хуморални Вещества в кожата
а) Хистамин и хистаминоподобни Вещества. Тези медиатори се отделят в
кожата непосредствено след масажа, докато при ултравиолетовото облъчва
не до образуването им минава един дълъг латентен период. Тяхното въздейс
твие е капиляроразширяващо, т. е. подобряват кожното кръвообращение, ко
жата се зачервява и затопля.
б) Ацетилхолин, чиито съдоразширяващ ефект се изразява предимно върху
малките артерии в кожата.
6) Витамин D2. Синтезира се в кожата не само под познатото действие на
ултравиолетовата светлина, но и в по-малки количества и при механично драз
нене на кожата. От значение е за калциево-фосфорната обмяна, особено при
кърмачетата.
г) Кожен пигмент е доказано, че се синтезира в ограничено количество
при механично дразнене и триене на кожата. Места (лакти, колене), подложе
ни хронично на механично триене, потъмняват.
д) Продукти на белтъчния разпад. При механичното унищожаване на някои
клетки, което се случва под влияние на масажа, отделните аминокиселини и
полипептиди се превръщат в т. нар. некрохормони. Те играят роля на антиген,
срещу които организмът изработва антитела. Последните имат отношение към
имунобиологичната защита на организма.
Образуването на тези вещества в кожата не е само един акт от механично
то дразнене на вътрешносекреторната функция на кожата. Тези процеси се
регулират от нервната система и то предимно от вегетативната нервна систе
ма. Поради това по-правилно е да се наричат неврохуморални реакции, а не
само хуморални реакции на кожата.
е) Ендорфини. За изразения обезболяващ ефект на масажа, респ.
акупресурата, напоследък сериозни научни проучвания доказват, че под влияние
на масажа се стимулира продукцията на ендорфини и енцефалини в мозъка.
При механичното дразнене на болезнените зони в периферията на организма
по рефлекторен път в подкорието се синтезират морфиноподобни вещества
(ендогенни морфини), физиологичното им деиствие е подобно на морфина - те
имат силно обезболяващо действие и повишават самочувствието на болния.
Теорията за ендорфините набира все повече привърженици и започва да
доминира в някои научни среди, да конкурира с рефлекторната теория за
масажа.
Хуморалните фактори действат в тясна връзка със съдово-вегетатаивните
реакции Наред със съдосвиващото деиствие на адреналина и норадреналина
водят до намаляване на порпускливостта на капилярната стена. От друга страна
ацетилхолинът, холинът и хистаминът наред със съдоразширяващото си
деиствие засилват премиабилитетът (пропускливостта) на капилярите.
22 У Ч Е Б Н И К П О ЛЕЧЕБЕН М А С А Ж
В заключение трябва да се подчертае, че физиологичното действие на ма

сажа върху кожата се изразява в подобряване жизнеността на кожата и об
менните и процеси, повишаване на тургора и изглаждане на бръчките, подоб
ряване на нейната еластичност, устойчивост - кожата става по-розова, топла
и гладка.
4. Биоенергийно действие Според далекоизточната натурфилософия в
кожата по протежение на меридианите са разположени акупунктурните точ
ки. Въпреки че точките нямат морфологичен субстрат, те имат понижено омо-
во електросъпротивление. При заболявания тези точки стават биологично ак
тивни, те не само че са по-болезнени, но могат да се открият и с помощта на
уреди, измерващи кожното електросъпротивление. За нуждите на акупресу-
рата се използват около 350 точки, въпреки че те са доста повече. Посредст
вом специализирани техники върху тях може да се повлияе протичането на
биоенергията по меридианите, с което благоприятно се повлияват редица за
болявания, не само на отделни органи, а и на целия организъм. Далекоизточ
ната медицина не е органолокалистична, а предимно „холистична медицина",
т. е. при нея се влияе на организма като цяло.
ЗАПОМНИ!
Кожата е голямо рецепторно поле. Тя първа възприема механичното дразне
не от масажа, които по механичен, рефлекторен, хуморален и биоенергиен път
повлиява редица функционални и патологични процеси както при здравия, така
и при болния човек.
АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА
ЛИМФНАТА СИСТЕМА
Масажистът трябва да познава строежа и функциите на лимфната систе
ма, защото посоката на похватите, особено на поглаждането, се ръководи от
хода на лимфните съдове. Специализираният масаж - "мануален лимфен
дренаж" е изграден всецяло върху устройството и функцията на лимфната
система.
Сроеж на лимфната система. Лимфата представлява жълтеникава теч
ност, близка по състав на кръвната плазма. От кръвните капиляри се отделя
течност (трансудат) в междуклетъчното пространство и се събира в лакуни.
Оттук лимфата протича към лимфните капиляри, които са разположени по-
повърхностно от кръвоносните капиляри. Те имат много тънки и меки стени,
които и при лек натиск се сплескват и слепват. От папиларния слой до дерма-
та минават в по-дълбоки пластове на кожата и се обединяват в по-големи лим
фни съдове. От своя страна те се групират в трункуси и стволове. От трункуси-
те лимфата се влива във венозната система преди вливането й в сърцето. За
разлика от кръвообръщението, лимфообръщението има начало (периферия-
та) и край (венозната система), т. е. тече само в една посока.

По пътя си големите лимфни съдове минават през лимфните възли, които в
сгъвките на ставите и по шията са групирани в лимфни пакети. Лимфните въз
ли са с размери от просено зърно до големината на лешник. На горния край
ник те се намират в кубиталната и аксиларната ямка, а на долния крайник - в
колянната ямка и най-големите - в ингвиналната гънка. В шията се намират
следните лимфни пакети: задно- и предноушни, тилни, подчелюстни, подбрад-
ни и др. Големи лимфни пакети с изразен детоксиращ ефект има носоглътката
(сливици, трета сливица, основа на езика) и на чревната лигавица.
Лимфните съдове отиват към съответните регионални лимфни възли, като
лимфотокът може да се определи с три мислени „вододелни" линии. Едната
разделя тялото на лява и дясна половина точно по средата отпред (чело, нос,
брада, гръклян, гръдна кост, linea alba), а другата - по средата отзад (средата
на темето, гръбначния стълб, глутеалната цепка). Третата линия опасва тялото
на нивото на пъпа и го дели на горна и долна половина (фиг. 4). По този начин
тялото се дели отпред и отзад на четири квадранта. В горните квадранти лим
фата се стича към аксиларните ямки, а в долните - към ингвиналните гънки.
Поради това поглаждането напр. на десния горен краиник започва от пръсти
те, върви проксимално към лакътната ямка, а оттам - към дясната аксиларна
ямка, докато поглаждането на долния краиник
следва хода на лимфните съдове - от пръсти
те към колянната ямка, а оттам към
ингвиналната гънка.
Лимфните пътища се събират в zz!~' • '
два големи басейна: Торен лимфен
басейн" обединяваш лимфните съдове от
горните краиници, главата, шията, гръдния
регион и "Долен лимфен басейн", събираш
лимфата от долните краиници, таза, корема,
тазовите и коремните органи.
От долният лимфен басейн лимфната
течност протича по Гръдния млечен път duc
tus thoracicus и се включва заедно от горния
лимфен басейн в горната празна вена близо
до сърцето. Лимфата се втича във венозната
система и се смесва с кръвообращението.
функция на лимфната система.
Лимфните капиляри са като дренаж на лим
фната течност. Движението на лимфата е твър
де бавно, в лимфните съдове достига едва 4-5
Фиг. 4
мм в секунда. Докато лимфата е повърхност
П а к е т и л и м ф н и възли, х о д н а
на и е в междуклетъчното пространство, тя мо л и м ф н и т е с ъ д о в е и в о д о д е л
же да се изцеди, подобно на изстискване на н и линии на тялото
сюнгер и да премине през разделителните (вододелни) линии, което свойство

широко се използва в "мануалния лимфен дренаж".
Движението на лимфата в съдовете се осъществява от екстракардиалните
(извън сърдечни) фактори, подобно на венозното кръвообращение: контракция
на мускулите, които притискат и изцеждат съдовете, движението на
диафрагмата, налягането на лимфата в началото и в края на лимфната система,
засмукващото деиствие на сърцето и др.
В някои лимфни съдове има клапи, както във вените по долните крайници,
които не позволяват връщане на лимфата по обратен път.
Лимфата и тъканната течност играят роля в обмяната на веществата. Лим
фната мрежа е по-гъста от капилярната и стига до клетки и тъкани, където не
достигат кръвоносните съдове - напр. до хрущяла.
Ако оттичането на лимфата е смутено, тогава тя и тъканната течност се
натрупват в междуклетъчното пространство и образуват отоци. Те са особено
изразени там, където подкожната тъкан е рехава, напр. под очите. Преди всичко
се затруднява оттичането от онези части на тялото, които са разположени
ниско, напр. около глезените при изправен строеж.
Лимфните възли представляват биологично сито. Те имат бариерна функ
ция, като задържат и унищожават чрез фагоцитоза попаднали микрорганизми
в лимфната система и не позволяват проникването им в организма. В лимфни
те възли се образуват лимфоцитите, които имат защитна функция.
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА
ВЪРХУ ЛИМФНАТА СИСТЕМА
Масажът има изразен физиологичен ефект върху лимфообращението:
1. По механичен път се изцежда междутъканната течност към лимфните
капиляри.
2. Придвижва лимфата от периферията към регионалните лимфни възли.
3. Разширява по рефлекторен и механичен път лимфните капиляри до 3-4
пъти и може да ускори лимфотока до 7-8 пъти.
В резултат на посочените три действия отоците в подкожната тъкан нама
ляват, разнасят се някои патологични отлагания в тъканите, стари кръвоизли
ви и др.
Особено добър терапевтичен ефект има специалният мануален лимфен дре
наж.
4. Лимфната система има детоксично действие. Чрез нея се премахват
отровите и ендогенните токсини от неправилния начин на живот и хранене,
особено от продуктите при разпадане на мазнините,
5. Ускореният лимфен ток подобрява обменните процеси и храненето в са
мите клетки.
6. Намалявайки напрежението от притискане и дразнене в тъканите от ото
ка върху рецепторите, се постига изразен обезболяващ ефект, особено при
травматични заболявания.
ЗАПОМНИ!
Лимфата се движи само в една посока от периферията към центъра. Лимф
ната система играе Важна защитна и детоксична роля. Масажът отчетливо
повлиява транспорта на лимфната течност.
КРЪВОНОСНАТА СИСТЕМА
Кръвоносната система реагира твърде отчетливо на механичното дразне
не на масажа. Сърцето с двата кръга на кръвообращението - голям и малък, и
циркулираща кръв образуват кръвоностната система.
Сърцето с двете предсърдия и двете камери представлява мускулеста пом
па за изтласкване на кръвта към артериите. Чрез вените сърцето получава
кръв от периферията.
Артериите са еластични съдове, които в големия кръг пренасят окислената
кръв към тъканите. Колкото отиват към периферията, просветът им все повече
намалява. Най-малките артерии се наричат артериоли, които преминават в
още по-малки съдове - капиляри.
Вените са съдове с меки стени и малко еластични влакна. От капилярите
кръвта преминава във венозната система. Венулите (най-малките вени) се обе
диняват в по-големи венозни съдове, които са разположени както в дълбочи
на, така и непосредствено под кожата.
Капилярите са най-малките кръвоносни съдове. Техният лумен (просвет) е
от порядъка на 7-12 цм - толкова, колкото през тях да минат еритроцитите,
подредени като монетни стълбове. В 1 мм2 на кожата в спокойно състояние
има около 30 капиляра. Независимо от малките им размери, тяхната обща
площ е около 3000 м2.
Кръвта е течност с червени и бели кръвни телца и с разтворени в нея раз
лични соли, хранителни вещества, медиатори и др.
функция на кръвоносната система. За жизнената дейност на всяка
клетка е необходим кислород, а за нейната функция - градивни и енергийни
вещества, като в процеса на обмяната (метаболизма) се отделят отпадни про
дукти. Транспортната и обменната функция в организма се осъществява от
кръвоносната система. Сърцето със своите систоли и диастоли придвижва
кръвта. Съдовете са транспортните и магистрали. Активната част, където се
осъществява обмяната между клетките и кръвта, са капилярите.
При спокойно състояние сърдечните удари са 62 - 75 в мин. Сърцето се
свива и отпуска автоматично, като изтласква кръвта. Функцията на сърцето се
регулира по нервен и хуморален път. Дразненето на n. vagus забавя сърдечна
та дейност, а на n. sympaticus я ускорява. Регулаторният механизъм на сърдеч
ната дейност е твърде сложен, но при повишени изисвания за кислород от
организма сърдечната дейност се ускорява и се увеличава притокът на окси
дирана кръв към тъканите.
Посредством специфично дразнене с масаж на рефлексогенни сърдечни

зони в телесната повърхност може да се повлияе сърдечната дейност, т. е. да
се ускори или забави сърдечният ритъм.
Артериите, благодарение на своята еластичност, подпомагат изтласкване
то на кръвта. Техният тонус също се регулира от вегетативната нервна систе
ма; при спазъм, особено на артериолите, кръвното налягане се повишава.
Вените придвижват кръвта от периферията към сърцето. Налягането в тях е
минимално. Придвижването на венозната кръв се извършва посредством т.
нар. екстракардиални фактори:
а) контракциите на периферните мускули;
б) дишането с движението на диафрагмата и отрицателното налягане в гръд
ната клетка;
в) перисталтиката на коремните органи и др.
Поради наличието на клапи във вените на долните крайници, кръвта не
може да се върне обратно, докато при разширяването им клапите стават инсу-
фициентни и оттичането на кръвта се смушава.
Капилярите осъществяват през стената си обменните процеси между кръвта
и почти всяка клетка на организма. През клетъчните мембрани преминават
газовете - кислород в една посока и въглероден двуокис в друга, а също и
хранителни вещества и отпадни продукти. Доброто кръвообращение осигуря
ва добра трофика на тъканите.
Капилярите са високореактивни. Техният тонус и пропускливост на стена
та се регулира както от вегетативната нервна система, така и от редица меди-
атори (хуморални вещества).
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА
ВЪРХУ КРЪВООБРАЩЕНИЕТО
Сърцето кореспондира с рефлексогенната зона от телесната повърхност
между С3 и Th9 отляво. Различни функционални промени в сърцето предиз
викват рефлекторни реакции в кожата, подкожието, мускулатурата, периоста,
в сърдечната зона. И обратно, някои патологични промени в тази област мо
гат да доведат до сърдечни оплаквания. Доказано е например, че един цикат-
рикс в лявата гръдна половина от изгаряне на кожата по-късно може да дове
де до функционални сърдечни оплаквания. Много често явление са сърдечни
те оплаквания при цервикоартоза. Тези рефлекторни сърдечни оплаквания се
влияят много добре от специалните масажи в съответните зони.
Функциите на самото сърце също могат да се повлият от пряк и косвен
сърдечен масаж. Например при внезапно спиране на сърцето (удар от елект
рически ток, отравяне, задушаване, удавяне, сърдечен инфаркт и др.) чрез
масаж върху сърцето може да се възбуди сърдечният автоматизъм и да се
изведе пострадалият от клинична смърт.
Артериите рефлекторно се разширяват под влияние на масажа.
Кръвното налягане може да се повлияе твърде отчетливо по рефлекторен

път с масаж:
а) Разширяването на кръвоносните съдове при общ масаж намалява пери
ферното съпротивление и кръвното налягане спада.
б) Чрез масажна яка се регулират възбудно-задръжните процеси в кората
на главния мозък и тъй като хипертоничната болест е предимно кортиковисце-
рално заболяване, последното се повлиява благоприятно.
в) Чрез масажно дразнене на симпатикусовите ганглии - звездовидните ган-
глии в шията и слънчевия сплит в корема, може да се снижи повишеното наля
гане с 4 - 6 кРа (30 - 50 mm Hg).
г) Рефлекторните масажи и акупресурата в съответните рефлекторни точ
ки също водят до снижаване на повишеното кръвно налягане.
Вените, със своите меки стени, особено тези, разположени повърхностно,
по механичен път, с поглаждане могат да се изпразнят и кръвта да се придви
жи от периферията към центъра. Разширените вени и особено възпалените
вени (тромбофлебит) винаги представляват голяма опасност. В тях се образу
ват тромби (съсиреци), които при масажа могат да се „откачат" от мястото си.
Тромбът може да се придвижи към сърцето, оттам към белодробната артерия
и да запуши голям кръвоносен съд в белия дроб. Получава се т. нар. белодро
бен инфаркт, които често е смъртоносен. Поради това масажът при разши
рени вени е противопоказен.
Капилярите са съдове, които реагират най-отчетливо на масажа, и послед
ният има наи-изразено физиологично действие върху тях. Под влияние на ма
сажа в капилярите настъпват следните промени;
а) Отварят се резервни капиляри. В спокойно състояние не през всички
капиляри тече кръв. Под влияние на масажа (според Крог) от 30 броя в 1 mm 2
те се увеличават на 1400 броя в 1 mm2 напречно сечение на мускулната тъкан.
б) Луменът на самите капиляри се увеличава до 3 пъти.
в) Увеличаването на резервните капиляри и тяхното разширяване води до
многократно увеличаване на общата повърхност между кръвта и тъканите.
г) Самата пропускливост на капилярната стена се увеличава, което улес
нява обменните процеси и трофиката на тъканите.
д) Разширяването на капилярите в кожата може да преразпредели кръвта в
организма. Кожата като кръвно депо може да отнеме кръвта от вътрешните
органи и мозъка, което е твърде благоприятно при някои заболявания.
е) Масажът тренира капилярите към бързо реагиране на външни дразне
ния По този начин той увеличава реактивността на капилярите. Така трени
раните капиляри реагират бързо не само на механично, но и на студово драз
н е н е _ действа закаляващо.
ЗАПОМНИ!
Върху разширени вени масаж не се прави. От кръвоносната система най-
изразен ефект има масажа върху капилярите, а от там върху обменните процеси
в организма.
АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ
ЗА СКЕЛЕТНАТА МУСКУЛАТУРА
Строеж на мускулите. Волевите движения се извършват от скелетната
или напречнонабраздената мускулатура. Мускулите са изградени от цилинд
рични влакна, наречени фибри, с дебелина 10-100 цш и дължина до няколко
сантиметра. Основната характеристика на фибрата е нейната напречна наб-
разденост, което се вижда под електронен микроскоп. Самото мускулно влакно
се състои от миофибрили. Те са съкратителната субстанция на мускула (фиг. 5).
Мускулите са изградени от два вида мускулни влакна: бели и червени. Ха
рактерно е обаче, че при мускулите, които извършват бързите движения, но за
кратко време, преобладават белите влакна. Това са динамичните мускули. Мус
кулите, които осигуряват статиката (т. нар. статични мускули) и се съкрашават
бавно, но продължително време, преобладават червените влакна. При муску
лите ясно проличава единството между функция и строеж. Те имат различна
инервация (табл. 1) и най-важното, реагират по различен начин при някои за
болявания.
Масажистът трябва добре да познава кои мускули са динамични и кои ста
тични, защото масажният подход към тях е различен. При динамичните, които
имат тенденция към отслабване на тонуса, с масажа трябва да се тонизират и
възбуждат, докато при статичните, които имат тенденция към повишаване на
тонуса и скъсяване с доближаване на залавните им краища, масажът трябва
да бъде релаксиращ.
Таблица 1
Морфологични и функционални Динамични Статични
особености
Цвят на мускулните влакна бели червени
Начин на съкращение бързо бавно
Тонус бързо променящ се бавно променящ се
Съкращение тетанично тонично
Алфа-неврони, които ги инервират големи средно големи
Получават импулси от Пирамидна н.с. Екстрапирамидна н.с.
Умора бърза бавна
Гликолитична активност Висока анаеробна Ниска анаеробна
Липиден и окислителен обмен нисък висок
Миоглобиново съдържание ниско висока
Предимно кои мускули ги притежават едноставни многоставни
1. Статични мускули, m. gastrocnemius и т . soleus, ишио-крурални муску

ли, т . rectus femoris, адуктори на тазобедрената става m. iliopsoas, т . piriformis,
паравертебрална мускулатура m. quadratus lumborum, т . pectoralis major et mi-
nor, m. levator scapulae, m. trapezius низходящи влакна, m. sternocleidomasto-

ideus, мускули към задната дъга на атласа, флексори на горния крайник (фиг.
Сноп Влакно Миофибрила
Саркоплазмагичен
ретикулум
Съкращение на мускула
Отпускане на мускула
фиг. 5
Структура на съкратителния механизъм н а напречнонабраздената мускулатура
Мускулатурата е изградена от снопчета, състоящи се от набраздени мускулни влакна (клетки)
Едно влакно съдържа около 1000 миофибрили Аденозинтрифосфатът (АТф) и свободните Са 2+ йони
активизират напречните миозинни мостчета, които осъществяват плъзгането на актиновите нишки
в промеждутъците на миозиновите и доближават Z линиите на саркомера.
2. Динамични мускули: дорзални мускули на стъпалото, m. т . vasti от т .

quadriceps femoris, трите седалищни мускула, коремни мускули, долната и сред
на част на m. trapezius, т . serratus anterior, т . latissimus dorsi, т . teres major, m.
deltoideus, флексори на шията, разгъвачи на горния крайник.
СВОЙСТВА НА МУСКУЛА
1. физични свойства:
а) Еластичността е свойството на мускула при деформация (разтягане,
натискане) да се противопоставя на деформиращите фактори и да възстано
вява първоначалната си форма. За еластичността на мускула се съди по него
вата консистенция (масажът омекотява мускула).
б) Разтегливостта на мускула е свойството му при разтягане да се удъл

жава. При някои патологични състояния, особено статичните мускули намаля
ват способността си да се разтягат.
Статични мускули, склонни към скъсяване
2. физиологични свойства:
а) Възбудимостта е свойство на живата тъкан да реагира на дразнене, т. е.
да преминава от състояние на покой в състояние на активност. Под възбужда
не на мускулните влакна се разбира разгръщането на електро-биохимични про
цеси, които водят до мускулното съкращение. Нормалното съкращението на
мускула се осъществява от импулси, получени от двигателните нерви. Това е т.
нар. непряка възбудимост. Освен това мускулът има и пряка, директна възбу-
димост. Например енергичното механично дразнене възбужда мускула. Това
свойство се използва при масаж. Електрическият ток също възбужда мускула
и това свойство се използва при електрогимнастиката. Мускулът се възбужда
от химични, осмотични, термични и други дразнения. В зависимост от силата
дразненията могат да бъдат подпрагови (да не дадат ефект), прагови и надпра-
гови (силни с изразен ефект).
б) Съкратимостта е способността на мускула да се съкращава и разпуска
и с това да извършва работа. От физиологична гледна точка съкращенията са
два вида; единично подръпване и тетанично съкращение. На практика в ле-
и П О С Т И З О М Е Т Р И Ч Н А РЕЛАКСАЦИЯ 31
чебната гимнастика се прилагат следните съкращения: изометрично, изото-

нично. което може да бъде ексцентрично и концентрично. Особено добър ефект
се постига с т. н. изокинетично съкращение.
в) Проводимостта е свойство на мускула да провежда възбуждението, въз
никнало в него.
г) Мускулната сила е израз на мускулно съкращение. Тя зависи от физио
логичния напречник на мускула. Един сантиметър напречно сечение на чо
вешкия мускул развива средно 6 кг абсолютна мускулна сила.
д) Мускулна умора се получава при продължителна работа. Умората се ха
рактеризира с намаляване големината на съкращението, при което амплиту
дите стават все по-малки и по-малки. Удължава се периодът на съкращението
и особено на разпускането, настъпва мускулна контрактура.
При мускулната работа се изразходват енергиини вещества, а при умора
та се натрупват отпадни продукти, които трябва да се елиминират от мускула.
Това са т. нар. продукти на умората: млечна киселина, С0 2 , урея и др.
функция на мускулите Елементарното движение на скелетните мускули
се състои от изпращане на волеви импулси от кората на главния мозък до
напречнонабраздените мускули, които се съкращават и извършват определе
на работа. Всъщност активните движения представляват комплекс от условни
рефлекси - двигателни динамични стереотипи. Те са резултат от аналитико-
синтетичната дейност в кората на мозъка. Там се извършва анализ и синтез
на получената информация и се оформя двигателния план. Самото движение
става чрез еферентни импулси от пирамидната (от кората) и екстрапирамид-
ната (от подкорието) система. Импулсите стигат до преднороговата клетка (ал-
фамотоневрона) и оттам чрез периферния двигателен нерв - до моторната
плочица, която предава импулса на мускулното влакно за свиване. Мускулна
та дейност минава през следните фази:
а) Възбуждение и съкращение;
б) отпускане:
В) ВъзстаноВяВане на енергийните ВещестВа;
г) отстраняване на продуктите на умората.
Алфа-мотоневроните са два вида:
а) големи - инервират белите мускулни влакна за фазово съкращение;
б) средно големи, които изпращат импулси към червените мускулни влакна
за тонично (постурално) съкращение. Освен това в гръбначния мозък има и
трети вид неврони - гама-неврони (фиг. 7). Гама-неВронитеса проучени основ
но от R. Granit, за което авторът е получил Нобелова награда. Те получават
импулси от ретикуларната формация и ЦНС и ги провеждат до интрафузални-
те влакна на мускулните вретена. Последните, всъщност са пропиорецептори,
изпращат обратна информация за състоянието на мускула. Следователно га-
ма-невроните не предизвикват мускулно съкращение, а променят възбудимост-
та на еферентния неврон.
Екстрапирамидна Пирамидна
система система
Фиг. 7
Схема на мускулна регулация с гама-кръга. Представени са двойка мускули
- агонист и антагонист с техните проприорецептори
(мускулни вретена и нервно-сухожилни рецептори) и връзките и м с
мотоневроните. Възбудните импулси са отбелязани със стрелки, а
потискащите - с напречна черта. Възбудните м е ж д и н н и неврони са
светли, а задръжните - тъмни.
Двигателният акт не представлява само една команда от ЦНС, но мускул

ният тонус се моделира и от импулси, изпратени от самия мускул (фиг. 7).
Aa-влакна (сетивни, 1а)
Фиг. 8
Схема на проприорецептора - мускулно вретено
Проприорецепторите (собствени рецептори) са два вида:

1. Мускулни вретена - фиг. 8
Разположени са успоредно на мускулните влакна (екстрафузални мускул
ни влакна). Състоят се от:
а) фиброзна обвивка, която обхваща рецептора;
б) тънки мускулни влакна (интрафузални мускулни влакна), разположени в
полярната част, които нямат двигателна функция, а контракциите им само пре
настройват самия рецептор;
в) в екваториалната част влакната минават в несъкращаваща се торбичка:
г) ядрената торбичка е обхваната от сетивни влакна, които изпращат им
пулси до алфа-мотоневрона.
Рецепторът обаче не е само пасивен информатор към нервната система за
състоянието на мускула, но с контракциите на интрафузалните влакна се осъ
ществява фино пренагласяне към мускулните функции, за да се моделира то
нусът и да се провеждат прецизно регулаторни движения в скелетните муску
ли.Той реагира на мускулния тонус, подобно на ириса на светлината.
2. Сухожилните рецептори на Голджи са разположени към мускулните инсер-
ции и сухожилието. Представляват фиброзна капсула, обвила малко мехурче. От
него произлизат сетивните нервни влакна, насочени към алфа-мотоневрона.
Голджиевите рецептори са чувствителни към механичното опъване на мус
кула. Следователно те са измерителни органи за мускулно напрежение. Изп
ращат потискащи импулси до алфа-мотоневрона, т. е. разтягането на мускула
води до неговото релаксиране. Биологичният смисъл е да се защити мускулът
от увреждане при прекомерно напрежение. Голджиевите рецептори имат по-
висок праг на възбуждане от мускулните вретена и се дразнят особено при
бавно разтягане на мускула.
Мускулната функция и мускулният тонус се регулират както от ЦНС, така и
от проприорецепторите. Тези феномени умело се използват в съвременната
кинезитерапевтична практика за регулиране на мускулния тонус. С метода на
Кабат се стимулира, а с метода на Бобат се потиска активността на алфа-
мотоневроните, а оттам и мускулната активност.
Рефлекторни реакции в мускулите. Мускулите са свързани чрез раз
лични рефлекторни връзки както с ЦНС, с отделни тъкани на опорнодвигател-
ния апарат, така и с вътрешните органи по сегментарен път. Различните про
мени в органите и тъканите водят до промени предимно в мускулния тонус и
наличие на мускулна болка. Например.
а) заболяванията в ЦНС водят до спастични парези;
б) заболявания на периферния неврон дават вяли парези;
в) счупвания на костите водят до мускулна контрактура;
г) при хронично дразнене на една става, напр. при коксартроза, статичните
мускули (m. iliopsoas, т . rectus femoris, адуктурните мускули) се скъсяват, а
динамичните (m. gluteus maximus, medius et minimus, m. vasti, коремните мус
кули) - отслабват;
д) остра коремна драма, напр. остър апендицит, води до мускулна защита

на коремните мускули - мускулен дефанс;
е) статични промени, например от професионален характер, водят до мус
кулен дисбаланс пак със скъсяване на статичните и отслабване на динамични
те мускули;
ж) исхемичната болест на сьрцето дава рефлекторни промени на мускулите
в лявата гръдна половина: m. pectoralis major, интеркосталните мускули и пр.
При изследване на болния за провеждане на масаж най-честите находки в
телесната повърхност са мускулните находки. Палпаторно те са твърде
разнообразни. При опипване може да се усети повишен тонус по целия
организъм - предимно при увреждане на централния двигателен неврон. Може
да се установи вяла мускулатура, също придружена с палпаторна болка.
Особено характерни са находките при мускулен дисбаланс при статично
обременяване на опорно-двигателния апарат с миофасциална болка в прехода
между мускула и сухожилието. Като рефлекторна болка, наи-често се описват
болезнените мускулни находки "тригърни точки" - спусъчни точки. Тези
болезнени зони могат да имат различна генеза и различна находка. Поради
това е налице голямо терминологично разнообразие при различните автори.
В литературата ще я срещнем под различни названия: миалгия, миогелоза,
миофиброзит, мускулен ревматизъм, миофасциален болеви синдром, интер-
стициален миофиброзит и т.н.
В края на краищата миофасциалната тригърна точка представлява раздраз
нена част от скелетната мускулатура. При натиск тя е болезнена и излъчва
към определен участък от тялото. За целите на масажа миофасциалните болки
трябва добре да се отличават от болките в кожата, акупунктурните точки, перио-
сталните точки.
Тригърните точки могат да бъдат латентни - установяват се само при натиск
и активни, когато дават спонтанна болка. Доброто познаване на тригърните
точки е предпоставка за доброто им обработване с масажа. Болезнените мус
кулни находки, също така много добре се повлияват от постизометричната
релаксация.
Рефлекторните мускулни прояви се изразяват със:
1. Повишен тонус и скъсяване на цял мускул или мускулна група.
2. Повишен тонус на отделните мускулни влакна (симптом на спазъма), ко
ето е наи-честата рефлекторна изява, и е придружено с мускулна болка.
3. Тригърни точки.
ЗАПОМНИ!
Мускулатурата представлява 40% от масата на човешкия организъм. Тя
реагира рефлекторно на различни фунционални или патологични промени от
екзогенно или ендогенно естество. Значителна част от болките при човека
произлизат от мускулатурата.
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ МУСКУЛАТУРАТА

Умелото владеене на техниката и доброто познаване на мускулните реак
ции са основните предпоставки за добрия лечебен ефект. Палпаторното чувс
тво на масажиста за състоянието на мускулния тонус е от изключително зна
чение за постигане на положителен успех, защото с едни похвати може да се
повиши, а с други - да се понижи мускулният тонус. Шаблонното масажиране
на мускулатурата е обречено на пълен терапевтичен неуспех.
Масажът може благоприятно да повлияе както на някои от свойствата на
мускула, така и на мускулната функция и рефлекторните патологични измене
ния в него, а оттам и причините за рефлекторните промени:
1. При провеждане на лечебен курс предимно с техниката на омачкване се
повлияват благоприятно физическите свойства на мускулите. Те стават по-
еластични и по-разтегливи.
2. Физиологичните свойства на мускулите също се повлияват. При мускул
с понижена възбудимост, когато е отпуснат, вял, по-дразнещите похвати, напр.
ударните, повишават неговата възбудимост и съкратимост.
3. Обратно, ако един мускул получава повече възбудни импулси, с което
тонусът му е увеличен (спастичен), масажът може да го релаксира, напр. с
вибрация.
4. До известна степен подобрява и мускулната сила. Необходимо е да се
отбележи обаче, че адекватен дразнител за сила са подходящо подбраните
физически упражнения. В случая масажът играе второстепенна роля.
5. Действа върху трофиката на мускулите. Подобрявайки кръвооросяване-
то, а с това снабдяването с хранителни вещества и кислород също чрез драз
нене на вегетативните нерви, се подобряват обменните процеси и храненето
на мускула. Това е особено важно при денервираните (парализирани) муску
ли за поддържане на трофиката. Хипертрофията на мускулите може да се пос
тигне, обаче, само с подходящо физическо натоварване.
6. Умората на мускулите, получена от напрегната физическа работа, се пов
лиява твърде отчетливо. Оттичащият масаж елиминира продуктите на умора
та от мускулите, с което те по-бързо се възстановяват. Установено е, че петми-
нутен масаж се равнява на 30 мин. пасивна почивка. Това свойство широко се
използва в спортната практика при т. нар. възстановителен масаж.
7 Масажът е в състояние да повлияе четирите фази на мускулната дей
ност: възбуждане със съкращение, отпускане, възстановяване на енергиините
вещества и отстраняване на продуктите на умората.
8. Съответно дозираният масаж с енергични похвати може да раздразни
мускулните вретена. Те изпращат проприорецептивни импулси до алфа-мото-
неврона в грьбначния мозък, откъдето се отправят стимулиращи импулси об
ратно до мускула. По този механизъм може да се повиши мускулният тонус.
9 Сухожилните рецептори на Голджи, които са разположени предимно в
сухожилията и инсерциите на мускулите, се дразнят чрез по-бавен, по-дълбок
масаж, с „изцеждане" към залавните места на мускулите. Също така бавното

разтягане на мускулите води до възбуждане на голджиевия апарат, който по
тиска възбудимостта на алфа-мотоневрона, вследствие на това мускулът се
релаксира.
10. Масажът върху рефлексогенните мускулни зони, които са израз на да
лечно сегментарно дразнене, има за цел да повлияе първичното патологично
огнище по обратен път на рефлекторната дъга (вж.сегментарно-рефлекторен
масаж). Трябва да се отбележи, че различните рефлекторни реакции в мускула
като понижен тонус, тригърни точки и други могат благоприятно да се повлияят.
Чрез изчезване на рефлекторните патологични промени в мускулите се пре
късва порочният кръг: вътрешен орган - мускул - вътрешен орган. По този на
чин се въздейства върху определен патологичен процес в някои органи и сис
теми, разположени далеч от самите мускули, но свързани рефлекторно с тях.
Например при главоболие, което е довело до спазъм и болки в шиината муску
латура, прилагането на масажна яка с цел обезболяване и релаксиране на врат
ната мускулатура води до облекчаване, даже до изчезване на главоболието.
ЗАПОМНИ!
Масажът може да повлияе на различните функционални състояния на
мускулите. Масажистът трябва да се ръководи от палпаторния си усет за
мускулния тонус и да прецени в зависимост от състоянието на тонуса кои
похвати с каква сила, бързина, дълбочина и продължителност да приложи.
СТАВИТЕ И ОКОЛОСТАВНИТЕ ТЪКАНИ
Анатомично устройство. Ставите представляват подвижно съчле-

нение между костите.
Триещите се повърхности са покрити с хрущял. Отвън ставата е обхваната
от синовиална капсула, подсилена с връзки (лигаменти). Вътрешната страна е
тапицирана със синовиална обвивка, която отделя синовиална течност, „смаз
ваща" триещите се повърхности. Ставните тъкани са оскъдно кръвоснабдени
(те са бели тъкани). Храненето на хрущяла става чрез осмоза.
Функция на ставите. Всяка става има определен обем на движение и
определен брои степени свобода на движение. Движението на ставата под
държа трофиката и функциите й. Обездвижването води до нарушаване на кръ
вообращението и сбръчкване на капсулата. Хрущялът атрофира, развива се
ставна контрактура.
Физиологичното движение в ставата, при която се променя ъгълът между
костните сегменти, които я образуват се нарича ангуларно движение. Освен
това между ставните повърхности има едно друго минимално движение, където
ставните повърхности не се "търкалят" една спрямо друга, а се "приплъзват"
вентрално, латерално или ротаторно, без да се променя ъгълът между

сегментите. Това пирплъзване се нарича транслаторно движение или игра на
ставата - joint play. Липсата на тази игра на ставата се нарича функционален
ставен блокаж и е обект на мануалната
Мускул
терапия.
Реакция в ставите. При заболява
ния и увреждания, а понякога и като реф
лекторна проява, в ставите настъпват ре
дица изменения:
Хрущял 1. Намален обем на движение - конт-
Кост рактура, до пълно обездвижване - анки-
лоза.
2. Липса на странично приплъзване на
фиг. 9 ставните повърхности - ставен блокаж.
Схема на става и около-
с т а в н и тъкани 3. Оток, който може да бъде вътрес-
тавен - хидропс, и околоставен, наличие
на кръв в ставата - хемартроза.
4. Зачервяване, затопляне - възпалителен процес.
5. Болка в различни степени и с различна характеристика: спонтанна, при
движение, нощна, излъчваща се и т. н.
6. Освен това в ставите може да се установят: ставен ригидитет, уплътне
ния, сраствания, деформации, крепитации и хрустове - вътреставни и из-
вънставни.
Д Е Й С Т В И Е Н А М А С А Ж А ВЪРХУ С Т А В И Т Е
При ставните увреждания и заболявания масажът е често прилагана про
цедура. Трябва да се изтъкне обаче, че в острия стадий тои е противопока
зен, в подострия се прилага много внимателно, предимно извънставно, а
широко се прилага в хроничния стадий, при контрактури с изключение на
лакетната става.
Под влияние на масажа в ставите се получават следните промени:
1. Подобрява се трофиката. Нормално забавената трофика и обмяна в став
ните тъкани, които допълнително се смущават от патологичния процес, се сти
мулират от масажа.
2 Подобрява се еластичността на ставната капсула и на лигаментите,
което се отразява благоприятно върху подвижността.
3. Околоставният оток намалява.
4. Има добър обезболяващ ефект.
ЗАПОМНИ!
Масажът е показан при хроничните ставни заболявания. Той подобрява
ставната функиия и има обезболяващ ефект.
НЕРВНАТА СИСТЕМА
Най-високодиференцираната система в човешкия организъм е нервната.

Тя ръководи, координира и интегрира функциите на всички останали органи и
системи. Всяко дразнене, включително и механичното дразнене при масажа,
се приема и провежда от нервната система. Централната нервна система е
изградена от главен, малък, продълговат и гръбначен мозък. Периферните нерви
произлизат от 12-те чифта черепно-мозъчни и от гръбначномозъчните нерви.
В периферните нерви има сетивни влакна, които провеждат импулсите от пе
риферията към центъра, и двигателни влакна, които провеждат импулсите от
ЦНС към мускулите. Някои от черепномозъчните нерви са предимно сетивни
или предимно моторни. Гръбначномозъчните нерви, които са 31 чифта, изли
зат от гръбначния мозък и минават през междупрешленните пространства.
Гръбначномозъчните нерви в някои дялове се сливат в сплетения (плексуси),
от които се образуват периферните нерви.
Вегетативната (автономната) нервна система регулира функцията на вът
решните органи, съдовете и жлезите. Състои се от 2 дяла: симпатикусов и
парасимпатикусов. Симпатикусовият започва от ганглиите на пограничния
ствол, а парасимпатикусовият - от ядра в ЦНС, предимно n. vagus (фиг. 10).
Вегетативните влакна се включват към периферния нерв, така че в него
има сетивни, двигателни и вегетативни влакна.
функция на нервната система. Рефлексът е една от основните функции на
нервната система. Представлява двигателна, секреторна или друга реакция на
организма, която настъпва в отговор на дразнене на рецепторите. Рефлексът
стои в основата както на взаимоотношенията между организма и околната сре
да, така и между отделните органи на тялото. Чрез рефлексите организмът се
пренагласява спрямо различните условия на външната и вътрешната среда. В
дейността на рефлекторния кръг (дъга) са включени три функционални съставки:
1. Рецепторна функция - възприемане и предаване на дразненето.
2. Асоциативна функция - в ЦНС се извършва анализ и синтез на външното
дразнене.
3. Ефекторна функция - ответна двигателна или секреторна функция.
Рефлекторната дъга може да се затвори в гръбначния мозък и тогава гово
рим за прост, неосъзнат гръбначномозъчен или стволов рефлекс Ако
импулсите стигат до кората на главния мозък, тогава се идва до осъзнат ана
лиз на мозъчната кора (сетивност, гнозис) и се появява сложна осъзната во
лева условнорефлекторна дейност.
В основата на масажното действие лежат предимно безусловните рефлек
си. Дразненето на рецепторния апарат от масажа повлиява рефлекторно как
то на тъканите, които се масажират, така и на тъканите, разположени в съща-
та област (регион), a
Cortex също и вътрешните
органи и жле зите
чрез вегетативната
Hypotalamus нервна система.
Formatio reticularis
Sympatbicus Parasympathicus На фиг. 11 е даде
на схематично реф
Mesencephalon
лекторна връзка от
дразненето на ексте-
Medullaoblongata р О р е ц е П Т О р И Т С В К О -
жата и реакциите в
мускула, а на фиг. 12
- въздействие върху
мускула и съответна
та реакция в мускула.
На фиг. 13 се демонс
трира рефлекторната
Th.-Th
дъга на вегетативните
симпатикусови реф
лекси със съответна
та реакция върху глад
ката мускулатура и
връзката и с телесна
та повърхност.
На фиг. 14 се
илюстрира по-слож-
на връзка, показва-
фиг 10 Ща разпространени-
Схема на вегетативната регулация на органите ето на реакцията К Ъ М
(симпатикусова и парасимпатикусова) мускула агонист и ан-
jgPQi_i^0i- които обикновено са в реципрочна връзка, а също възможността за
рефлекторно повлияване на контралатералния крайник и разпространяване
на рефлекторната връзка към съседните сегменти.
Централната нервна система регулира не само функциите на всички органи
и системи, но и осъществява сетивната и двигателната функция на организма.
В кората на главния мозък протича висшата нервна дейност с паметови,
психични, емоционални и други функции. Тези дейности се осъществяват от
двете функции на мозъчните клетки - възбуждане и задържане.
ЗАПОМНИ!
Нервната система свързва организма с външнта среда (анималната) и вът
решната среда (вегетативната) и регулира всички негови деиности. функция-
та и се свежда до два противоположни проиеса - възбуждение и задържане.
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ

ЦЕНТРАЛНАТА И ПЕРИФЕРНАТА НЕРВНА СИСТЕМА
Масажът е в състояние да регулира отделните функции на нервната систе
ма. Силният стимулиращ масаж води до възбуждане, а нежният - до успокоя
ване на нервната система. Това означава, че техниката и силата на масажа са
от особено значение и чрез тях може да направляваме лечебния процес и да
предизвикваме диаметрално противоположни реакции в зависимост от цел
та, която сме си поставили при масажа. Най-изразено действие върху нервна
та система имат похватите на вибрацията (релаксиращо) и ударните похвати -
стимулиращо. М. Братман казва, че вибрацията е способна да пробуди към
живот всичко, което е жизнеспособно.
Централната нервна система се повлиява в различни аспекти от масажа;
а) Регулира се функцията на възбуждане и задържане 6 мозъчната кора. То
ва въздействие става чрез обработка на рефлексогенните зони на ЦНС, което
е всъщност масажната яка на Щербак. При преобладаване на възбудните про
цеси в ЦНС (хиперстенна форма на невроза) се прилагат успокояващи похва
ти, а при доминиране на задръжните процеси (хипостенна форма на невроза) -
стимулиращи похвати.
б) При главоболие добре направеният масаж има прекрасно спазмолитич-
но действие върху мозъч
Спинален
ните съдове и води до
обезболяване.
в) Добре се отразява
върху психиката на болни
те. От една страна се пос
тига седативен ефект с ус
покояване и релаксира-
не, а от друга - стимули
ране, водещо до ободря
ване и повишаване на ак
Фиг. 11
Схема на к о ж н о - м у с к у л е н с е г м е н т а р е н р е ф тивността, работоспособ
ността и самочувствието.
Влиянието на масажа
върху периферния нерв
се състои в следното:
а) Подобряват се не
говата проводимост и
рефлекторна дейност,
т.е." утъпкват" се пътища
та на рефлекторния кръг.
фиг. 12 б) При увреден нерв
Схема на мускулно-мускулен рефлекс се ускорява неговата ре-
Проводник
Truncus spinocerebellare 4- на дълбоката Мускул
сетивност (проприорецептори)
Проводник
Кожа
(екстеро-
рецеггтори)
Вътрешен орган
(интерорецептори)
фиг. 13
Схема на рефлекторна дъга - връзка на телесната повърхност (кожа, мус
кул) и вътрешни органи чрез симпатикусовата нервна система
Кожа
фиг. 14
С х е м а на рефлекторна взаимовръзка м е ж д у агонист и
антагонист и консенсуална (от друга страна) реакция
генерация. Ускоряват се резорбтивните процеси на патологичните отлагания.

в) Има изразен трофичен ефект върху увредения нерв.
г) Характерен е обезболяващият ефект на масажа.
Действието на масажа се влияе и от околната среда. Наличието на външ

ни отрицателни емоции и дразнения като шум, силна неподходяша музика,
разговор с персонала, студени ръце на масажиста и т.н. може да намали
ефекта му.

ВЕГЕТАТИВНАТА НЕРВНА СИСТЕМА
Посредством вегетативната нервна система масажът е в състояние да
предизвика дълбоки регулаторни реакции във вътрешните органи, съдовете
и жлезите:
а) По вегетативен път се подобрява трофиката на тъканите.
б) Повлиява се секрецията на жлезите с вътрешна секреция на кожата.
в) Получават се вазомоторни реакции - кожата се зачервява.
г) Регулира се тонусът на симпатикуса и парасимпатикуса.
д) Ползвайки специалните масажни методики в съответните рефлексоген-
ни зони в рамките на определени сегменти, може да се повлияят редица забо
лявания на вътрешните органи.
ЗАПОМНИ!
Масажът регулира Възбудно-задръжните процеси в нервната система,
подобрява нейната проводимост. Чрез нервната система повлиява функциите
на целия организъм.
ФИЗИОЛОГИЧНО ВЛИЯНИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ

ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА
Една от основните функции на живия организъм е обмяната на веществата
с околната среда. За да съществува, той поема, т.е. асимилира редица вещес
тва; градивни и енергийни, вода, кислород, соли и т.н. От процесите на биохи
мичните реакции от организма се отстраняват редица отпадни продукти. Ма
сажът, повишаваики жизнените функции, стимулира асимилационно-дисими-
лационните процеси и влияе върху обмяната:
1. Върху белтъчната обмяна - подобрява изграждането на клетките, т.е.
има трофичен ефект.
2. Върху въглехидратната обмяна - отстранява продуктите на гликогеноли-
тичния разпад. За разлика от физическите упражнения и най-енергичният ма
саж не увеличава млечната киселина в мускулите, а отстранява продуктите,
образувани при умора, и подпомага изхвърлянето им от организма.
3. Върху мастната обмяна - мазнините като енергийни депа се редуцират
предимно с физически упражнения, но и тук масажът играе позитивна роля.
4. Върху водната обмяна - увеличава диурезата, чрез нея се изхвърлят и
редица непотребни за организма вещества. Масажът премахва отоците на
тъканите.
5. Върху минералната обмяна - увеличава отделянето на натриев хлорид и
неорганичен фосфор. Освен това, стимулирайки синтезата на вит. D в кожата,
влияе чрез него върху калциево-фосфорната обмяна, което е от особено зна-
чение при кърмачетата за борба с рахита и остеопорозата при възрастните.
6. Върху газовата обмяна - повищава я подобно на физическите упражне
ния, но много по-слабо. Обяснява се с това, че чрез масажа се вкарват кисели
продукти от мускулите в кръвообращението (млечна киселина, COj и пр.), ко
ито дразнят центъра на дишането в продълговатия мозък.
ЗАПОМНИ!
Масажът стимулира асимилационните и дисимилационни процеси в
организма.
ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ
ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МАСАЖА
При извършването на масажа е необходимо да се спазват основни хигиен
ни правила, както и да има създадена добра организация на работа. Тези ус
ловия са важни както за пациента, така и за масажиста.
Масажът предизвиква промени в организма на масажирания, които за
силват функциите на дишането, кръвообращението, обмяната на веществата,
въздействат на нервната система и др. Тези промени изискват спокойна ат
мосфера на работа, по-добър приток на кислород, известни битови условия.
Това е във връзка и с дейността на масажиста, при която той влага усилена
физическа работа.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАСАЖНОТО ПОМЕЩЕНИЕ

В масажното помещение (масажния кабинет) се извършват лечебно-про
филактични процедури. Те са част от комплексното лечение на болните, зато
ва масажният кабинет трябва да е образец за чистота и хигиена. Много пъти
след извършването на масажни процедури се налага и кратка почивка на па
циента.
От оборудването на работното помещение зависи в известна степен и ка
чеството на масажните процедури. Не без основание се твърди, че добрите
условия на труд са основа за добри постижения.
Масажният кабинет трябва да е на закрито, да няма течение. Може да е
индивидуален - за работа на един масажист, но в масажното помещение мо
гат да се разположат и повече масажни кушетки. В този случай за всяка ку
шетка се изгражда отделна кабина, на която се осигурява 10 т 2 подова площ,
която при 3,5 т височина на тавана гарантира въздушен комфорт. В масажно
то помещение трябва да има по 20-30 т 3 въздух на човек. Всяка масажна ку
шетка е поставена така, че да може да се заобикаля от всички страни, за да се
работи около нея.
Вентилацията осигурява приток на чист въздух. Проветряването трябва да
е добро както през време на прилагането на масажа, така и в останалото време.
Трябва да се осигури движение на въздуха 0,4 m / s чрез климатична инстала
ция, вентилационна уредба или обикновено проветряване.
Отоплението трябва да осигурява нормално топлинно равновесие, като най-
подходяща е температура между 20 и 220С. Ниските температури предизвик-
ват неприятно чувство с настръхване на кожата, мускулатурата се стяга, спаз

мът се увеличава. Високите температури предизвикват потене, затрудняват
дишането и кръвообращението.
Влажността на въздуха трябва да бъде около 70%. Наситената с влага ат
мосфера затруднява кожното и белодробно дишане и довежда до бърза умо
ра на масажирания и масажиста.
Необходимо е подът да е дървен и покрит с линолеум или балатум, да има
добра изолация, да се почиства лесно.
Най-доброто осветление е естественото. Светлината трябва да е достатъч
на, да е разсеяна и да не пада директно в очите на масажиста и пациента. За
да се вижда добре релефът на кожата и мускулите, както и измененията, които
настъпват върху масажирания участък, осветителният коефициент прозорци
към под трябва да е в отношение 1;6. Изкуственото осветление трябва да е
между 60 и 80 лукса.
Таванът и стените е подходящо да са боядисани в топли цветове - гълъбо
во, светложълто, оранжево и др.
Мебелировката, обзавеждането и поддържането трябва да създават уют.
Мебелите да са без остри ръбове, за да се избягнат наранявания, защото за
едно с масажа се правят както пасивни, така и активни движения.
Масажната кушетка е с размери: височина 70-75 cm, дължина 185 cm, ши
рина - 55 cm. Най-добре е масажната кушетка да е чупеща се на три части: за
главата и трупа, за бедрата и за подбедриците; да се регулира на височина и
наклон и да има специални места за фиксиране на масажните валячета (15-20
cm в диаметър). Ако няма такава, се приспособява стандартна лекарска
кушетка, която е тапицирана, без пружини. Необходимо е индивидуалното й
регулиране на височина, което определя позата на работещия. Кушетката се
постила с одеало и чаршаф.
Масажната масичка за масажи на горни краиници е подвижна, регулира
ща се на височина, стабилна и с възможности за въртене на нейната плос
кост. Размерите и са 60 на 35 cm.
Масажният стол се регулира на височина, върти се и има подпора за кръста.
В масажния кабинет трябва да има допълнителен стол, бюро и шкаф. В
него се поставят бельото, уредите и апаратите за антропометрични измерва
ния и изследвания (апарат за кръвно налягане, динамометри, спирометри, ъг-
ломери, сантиметри и др.). Умивалник е абсолютно необходим. Не трябва да
липсват закачалки, малка аптечка, допълнителна печка за затопляне при нуж
да Хладилникът е необходим за осъществяване на криотерапия.
В кабинета се поставят апарати за вакуум, въздушен и вибрационен и дру
ги видове масаж. За тези апарати се изисква допълнителна площ.
ЗАПОМНИ!
За провеждане на масажа е необходимо специално оборудване, помещение и
специална кушетка.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАСАЖИРАНИЯ
Добрите отношения между пациентите и масажиста се изграждат чрез вза

имно уважение. Необходимо е масажираният да спазва определени изисква
ния, които се предявяват към него, да е дисциплиниран, да има вяра в добрия
оздравителен ефект на масажа.
Пациентът трябва да има назначение за масаж от съответния лекар. В наз
начението се уточняват вида на масажа, времетраенето и участъкът за маса
жиране. Не могат да се масажират други зони, да се удължава времето на
масажа или да се правят допълнителни манипулации.
Пациентът трябва да спазва масажния график, да е чистоплътен, да спазва
основните хигиенни изисквания. Кожата му да е чиста, да няма обриви, ли
шеи, гъбички и др. Ако се масажират силно окосмени участъци, се ползва ня
какъв крем. Преди масажа пациентът се съблича, като маха стягащи колани,
връзки и др. Дрехите не трябва да пречат на масажните манипулации. При
масажиране на големи участъци на тялото най-често мъжете се събличат по
къси гашета, а жените - по бански костюм (с отделни части). Ако е необходимо
пациентът се съблича гол. Никога не се масажират пациенти с обувки, ако при
масажа трябва да лягат. През време на масажа пациентът е завит с чаршаф,
открита е само зоната, върху която се работи. При масажиране на малки реги
они върху крайниците и главата не се налага събличане.
Масажираният не трябва да задава излишни въпроси. Разговорите пречат,
отвличат вниманието и пречат на ритмичното му и правилно дишане.
Пациентът трябва волево да релаксира максимално мускулатурата си. За
това спомага и изходното положение при масажирането. Ако се масажира в
легнало положение (по корем), под гърдите му се поставя възглавница: чрез
нея гръбначния стълб леко се кифозира и главата леко се флексира. Ръцете да
са до тялото, леко сгънати, отведени и с длани, сочещи нагоре. Под глезените
се поставя възглавничка - валяче, което осигурява флексия в колянната става
и лека плантарна флексия в глезенната става.
Ако болният се масажира легнал по гръб (тилен лег), под главата му се
поставя възглавница, която осигурява лека флексия на главата и трупа. Ръце
те са до тялото, леко сгънати и отведени, с длани, обърнати надолу. Под коле
нете се поставя валяче, което осъществява флексия в тазо-бедрените и колен
ните стави и лека плантарна флексия в глезенните стави.
Ако пациентът се масажира седнал, той заема изходящо положение спо
ред масажа, който се прилага. При масаж на окосмената част на главата и
масажна яка масажираният е с ръце на бедрата или на страничните облегалки
на стола, тялото е леко наведено напред. При масаж на лицето главата и тру
път се наведени назад. При масаж на горния крайник последният се поставя
на масичка или на възглавничка в скута на масажиращия.
Изхождайки от практиката, предлагаме;
а) Обработването на горния крайник от тилен лег да се съобразява със

следните ъглови стойности; рамена става - абдуцирана на 45°; лакътна става
- флексирана на 45°; пронация в радио-улнарната става; киткена става - флек-
сирана на 10°; пръстите леко флексирани и абдуцирани.
б) При обработване на горния крайник от седеж се стремим към следните
ъглови стоиности: раменна става - абдуцирана на 45° и флексия на 35°; лакът
на става - флексия на 45°; средно 0° положение в радио-улнарната става;
киткена става - флексирана на 10°; пръстите леко флексирани.
в) При обработване на долния крайник се стремим към следните ъглови
стойности: тазо-бедрена става - флексирана на 25° и абдуцирана на 15°; ко
ленна става - флексирана до 50°; глезенна става - 10° в плантарна флексия.
Описаните по-горе изходни положения за масаж са общи - стандартни. В
лечебната практика се използват и много други в зависимост от масажирана
та зона или изискванията на специалните видове масаж.Ако заболяването на
болния не позволява да заеме стандартна изходна позиция, тогава заема
такава поза, която му е удобна - т.нар. принудителна поза.
ЗАПОМНИ!
За масаж болният трябва добре да се релаксира и да заеме необходимата
позиция.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАСАЖИСТИТЕ
Масажът се извършва най-често от масажисти и рехабилитатори - меди

цински кадри със специално образование.
Постигането на високо техническо усъвършенстване на масажа е изкуст
во, в което се влага голямо лично творчество, поради което и изискванията
към изпълнителите му трябва да са високи.
За правилното извършване на масажните процедури от значение е още
първият контакт между пациента и масажиста, като последният се запознава
с лекарското назначение. Със спокоен тон се разпитва болният за неговите
оплаквания, обяснява му се какво трябва да съблече. Извършват се необходи
мите рутинни функционални изследвания и измервания —пулс, кръвно наляга
не, дишане, ъглометрия, динамометрия, сантиметрия и др. Измерванията и
изследванията трябва правилно да ориентират масажиста за предстоящите
задачи, След това се преглеждат участъците за масаж и се дават необходими
те указания на пациента. Определя се часовият график за извършването на
масажа, които трябва да се спазва стриктно.
Облеклото на масажиста трябва да е спретнато, чисто, леко за работа, да
не пречи на движенията и дишането. Работната му престилка е със завити
ръкави до лакътя, обувките са леки и удобни. Масажиращият трябва да е чис-
топлътен, да не издава миризма, да няма лош дъх. Ноктите трябва да са изря
зани и добре оформени, пръстите и дланите - с добра, мека кожа. Ръцете се
измиват преди всеки масаж. През време на работа не се носят пръстени, грив
ни, часовници и други украшения. Масажистът трябва да заема правилно по
ложение при извършване на масажа върху различните части на тялото и край
ниците. Не трябва да се заемат принудителни пози и статични положения, ко
ито пречат на дишането, стойката и мускулатурата. Масажистът трябва пра
вилно да е заучил масажните похвати и техните варианти, без излишни движе
ния, като включва само необходимите мускули за работа. Той трябва да рабо
ти с двете си ръце. Темпото на масажа се съобразява с целта. При работа се
сменят обременените мускули и мускулни групи, като при правилно натовар
ване се избягва преумората им. Масажистите непрекъснато трябва да се за
познават и усвояват новостите в своята специалност, да не изостават от ней
ното развитие както практически, така и теоретично.
Масажиращият може да откаже масаж при възникнало противопоказание
на пациента, ако не спазва уговорения масажен график, на пациенти с неко
ректно държане, нетрезви, както и на такива, неспазващи основните изисква
ния за чистоплътност.
ЗАПОМНИ!
Масажистът трябва да изпълнява точно указанията на лекаря за масаж.
УКАЗАНИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МАСАЖ
Масажът представлява тежък физически труд. Наред със знанията и уме

нията, тои изисква физическа сила и спазване на определени правила. Не
достатъчното съобразяване с правилата за масаж води до пренапрежение,
умора, увреждане и болки в ръцете, поява на мускулен дисбаланс, намалява
не на възможностите за упражняване на професията масажист.
За да се усвои масажът като техника без професионално преобременяване,
още в обучението трябва да се вземат предвид някои правила и предпоставки.
• Добри масажисти стават хора със здрави, топли, сухи, сръчни и големи
ръце. Такива със заострени възглавнички на пръстите, особено момичета с
хипермобилни стави (слаб лигаментарен апарат) не могат да поемат голямо
масажно натоварване. Ръце с вазомоторни смущения в смисъл на студени,
влажни ръце с лесно посиняване на пръстите от студа, също не са подходящи
за тази професия. Потенето на ръцете, което често се получава в началото на
обучението, обикновено с течение на времето се преодолява. За премахване
потенето на ръцете може да се ползва талк или да се мажат с 1% спиртно-
формалинов разтвор.
• Височината на кушетката трябва да бъде такава, че изправеният до нея
масажист при спуснати ръце да опира със свитите си пръсти кушетката.
• Позата за работа е от голямо значение. Трябва да се работи прав, макси
мално да се използват дъгови движения. Тогава за натиск не се използва си
лата на мускулите, а за целта се ползва тежестта на тялото. Краката трябва да
са леко разкрачени напред и тежестта да се прехвърля ритмично от единия

върху другия крак, да се сменя позата на работата. Дишането да е плавно,
равномерно и да е в ритъм с масажните похвати. Това значи, че докато се
масажира не бива много да се говори.
• При работа да се ползва силата не толкова на ръцете, а на по-големите
сегменти - предмишница, мишница, рамене. Силата да излиза от тялото, да се
използва неговата тежест, а не да се натоварват прекомерно много мускулите
на ръцете, които лесно се уморяват. Пръстите служат за фината работа, а тя
лото и големите сегменти - за сила.
• За масажа няма лява и дясна ръка - двете ръце трябва еднакво да се
натоварват и тренират, както е при пианиста. Работата например предимно с
дясната ръка, което често се случва, води до нейното двойно преобременява-
не и рискът за професионалното й увреждане е много по-голям.
• При обучение в масажната техника от изключително значение е тренира
не гъвкавостта и силата на ръцете, премахване на мускулното пренапрежение
на флексорите на пръстите и китката, борба с евентуалните миотендинози и
болки в ръцете. Само така може да се гарантира добро професионално разви
тие на масажиста.
Тук предлагаме някои упражнения за ръцете и пръстите, които трябва да
се прилагат както при начинаещи масажисти, така и при тези, които работят с
голямо натоварване.
1. Упражнение за дорзална флексия на пръстите и китката на ръцете. Ма
сажистът сяда пред масата, допира дланите си „като за молитва'. Поставя
лактите на масата и доближава предмишниците до нея. Това води до разтяга
не на скъсените флексори на ръцете и пръстите (фиг. 15).
фиг. 15 - Упражнение за разтягане флексорите на пръстите

2 От същото изходно положение, с натиск на дясната ръка се доразтягат
флексорите на рьката и на пръстите на лявата ръка. (фиг. 16). След това уп-
ражнението се повтаря противоравно.
3 От това изходно положение може да се провежда упражнение за засил
ване на мускулите - упражнение срещу съпротивление. Едната ръка натиска с
максимална сила срещу съпротивата на другата ръка за около 5 - 6 секунди. И
обратно.
другата. Изходно положение за провеждане на ПИР за споменатите мускули

4. От горното изходно положение се провежда постизометрична релакса
ция за обезболяване и релаксиране на флексорите. От раздалечените залав-
ни краища на мускулите на лявата ръка (фиг. 16) се оказва лек (минимален)
натиск с нея върху дясната - изометрична контракция за около 1 5 - 2 0 секун
ди. След пълното отпускане на напрежението с дясната се доразтяга до грани
цата на болката лявата ръка. Това се повтаря 3 - 5 пъти за всяка ръка.
5. След това ръцете се пускат до тялото и се разтърсват. Повдигат се над
главата и пак се разтърсват.
6. Едностранно разтягане на дланите и пръстите. С едната ръка се хващат
пръстите и бавно, еластично се разтягат флексорите (фиг. 17). Това изходно
положение може да се ползва не само за стречинг, но и за трениране силата
на флексорите с упражнение срещу съпротивление.
положение и за указване на съпротивление с цел засилване на мускулите

7. Разтягане между палеца и показалеца. При допрени върхове на палците
и показалците ръцете бавно и еластично се доближават една до друга, при
което мускулите и лигаментите се разтягат.
на флексорите на пръстите
8. Упражнение срещу съпротивление за трениране на силата на флексори
те на пръстите се изпълнява, като се доближат воларните части на крайните
фаланги на средните пръсти и ръцете бавно, но силно се издърпат настрани
(фиг.18). Упражнението се прилага и за другите пръсти, след това за всички
пръсти заедно.
9. За трениране на мускулната сила на ръцете може да се стискат малки
топки или други пластични материи, пригодени за целта, може да се дават
упражнения срещу съпротивление с ластици и т.н.
Между отделните упражнения трябва да се правят разтърсвания на ръце
те, както е указано в точка 4.
ЗАПОМНИ!
Масажът е отговорна лечебна процедура и трябва да се провежда по всички
правила на изкуството.
НАМАЗВАЩИ СРЕДСТВА ПРИ МАСАЖА

По традиция у нас се прилага предимно „сух масаж", т.е. без намазващи
средства. В повечето страни, обаче, почти винаги при класическия масаж се
ползват масажни масла или кремове, които дават известно предимство за
провеждането му. Чрез намазващите средства се постига следния ефект:
• Създава се по-добър контакт между кожата и ръката на масажиста.
• Ръката се плъзга по-лесно по кожата.
• Масажното действие прониква по-дълбоко в тъканите.
• Върху окосмените части на кожата, особено при мъжете, се избягва чув
ството на „скубане" при поглаждане и разтриване.
• Ползването на ревулзивни масажни кремове дава по-отчетлива кожна
хиперемия.
• Масажните кремове, например тези с жожоба, етерични масла и други
активни вещества подхранват кожата и чрез масажа проникват на по-голяма
дълбочина.
• Ползването на различни „антиревматични" кремове и гелове, като индо-
метацин, волтарен, фелоран, фастум гел и др. имат изразен противовъзпали
телен и обезболяващ ефект.
• В козметичната практика масажът винаги се прилага с различни козме
тични кремове и помади предимно от естествен растителен или животински
произход, които подобряват оросяването и трофиката на кожата, намаляват
бръчките, изглаждат релефа на кожните пори, релаксират мимическата мус
кулатура, подобряват тургора на кожата, тя става по-еластична, по-жизнена.
• Кремове за омекотяване на цикатрикси напр. мадекасол и др., съчетани
с масаж, водят до намаляване на кожните цикатрикси и келоиди.
• Антицелулитен масаж, съчетан със специални за целта кремове, те про
никват в дълбочина и въздействат върху подкожната мастна тъкан.
• Масажът при кърмачета също се прави с помощта на различни детски
кремове, помади или пудра.
Какво масажно масло или крем да се ползва зависи предимно от целта,
която следва масажът - дали се търси само като контактна материя или като
лечебно средство.
Най-добре е масажното масло да е естествен биологичен продукт от рас
тителен или животински произход, съчетан с течен парафин или боров вазе
лин. Фармацевтичната индустрия предлага голямо разнообразие от стабили
зирани масажни кремове, т.е. такива, които не се развалят (не гранясват, не
се окисляват), Често масажистите по собствена инициатива предлагат някои

техни съчетания и рецепти. Те следва да се изразходват за кратко време, за
щото много бързо остаряват и се развалят. Освен това трябва да се внимава
да не дават алергични реакции, да не съдържат токсични компоненти. Добре
е, ако по собствена инициатива към масажното масло се прибавят няколко
капки българско розово масло или друго етерично масло (сандалово дърво,
портокалов или мандаринов цвят, жасмин и др.). Тогава масажът се съчетава
с аромотерапия. В никакъв случаи към масажните масла не бива да се доба
вят антибиотици или кортизонови препарати.
Освен масажни масла за контактна материя се ползва и медицински талк
и бебешка пудра. Талкът позволява по-добро плъзгане на ръката, води до под
сушаване на кожата и особено на ръцете на масажиста, ако последните се
потят и възпрепятстват провеждането на масажа.
Масажното масло се нанася, като върху дланта се налива малко количест
во от мазнината и се размазва между двете длани, за да се омазнят равно
мерно. Ръцете се поставят нежно върху масажираната повърхност и бавно се
плъзгат по кожата. Целта е маслото да се разнесе равномерно върху масажира
ната повърхност. Много важно е моментът на докосването да бъде приятен,
все едно, че се предава биоенергия от лечителя на болния. Това създава не
само доверие към масажиста, но води и до пълно релаксиране на активно
приемащият масажната процедура. Нанасянето на талка става с помощта на
една солница, в която е поставена пудрата. Посипва се върху едната длан,
разнася се върху двете ръце и кожата се талкира подобно на процедурата за
нанасяне на масажното масло. Трябва да се внимава да не се слага много
мазнина или талк. Ако е необходимо намазването или талкирането може да се
повтори няколко пъти. Някои от мазнините и особено геловете попиват бързо
и се налага неколкократното им нанасяне.
Ако болният не понесе крема или талка (напр. има много мазна кожа) след
процедурата масажираната повърхност може да се избърше с кърпа с водно-
спиртен разтвор, с познатите ни тоалетни козметични кърпички или с леко
овлажнена марля. Ако обаче пациентът дава алергична реакция и не се открие
алергенът, тогава се налага да се провежда сух масаж.
Специалните масажи като периостален масаж, съединително-тъканен ма
саж, рефлекторно сегментарен масаж, акупресура се провеждат без намаз
ващи средства.
ЗАПОМНИ!
Мзсзжът може дз се проВеждз със u без нзмззвзщи средствз.
ТЕХНИКА НА МАСАЖА
КЛАСИФИКАЦИЯ НА МАСАЖНИТЕ ПОХВАТИ
В терминологията на масажните похвати има голямо разнообразие.
Българската школа възприема предложението на А. Ф. Вербов масажните
техники да се наричат похвати. Това е най-правилно, тъй като при масажа се
хваща, захваща, похваща част от телесната повърхност.
По отношение на класификацията и броя на масажните похвати също няма
пълно единство в световната литература. Все пак те не са се променили
съществено от създателя им - Хенрих Пинг (1776-1839).
Масажните похвати се разделят на основни, спомагателни
и комбинирани.
За основни похвати приемаме; поглаждане, разтриване, омачкване, удар
ни похвати, вибрация и пасивни движения.
Спомагателни похвати - представляват разновидност, варианти с подобно
физиологично действие на основните. Наименованията им произлизат от
някакъв трудов процес, който наподобяват: омесване, валяне, напластяване,
пилене, рендосване или от действието, което се извършва: пощипване,
изтегляне, събиране, разтегляне, изцеждане и други.
Комбинирани похвати - те граничат между два похвата и имат
физиологичния ефект и на двата. С тях се цели усилване на физиологичното
въздействие, като се съчетават както отделните основни похвати - поглаждане
с разтриване, така и основни със спомагателни - поглаждане с грапавидно
разтриване или спомагателни със спомагателни - рендосване с грапавидно
разтриване, вибрация с полюляване и т. н.
Изборът на основните и спомагателните похвати и тяхното комбиниране зави
си от характера на заболяването, от целите и задачите, поставени от масажис
та, от неговото умение, както и от индивидуалните особености на масажирания.
Последователност на масажните похвати:
ПОГЛАЖДАНЕ
РАЗТРИВАНЕ
ОМАЧКВАНЕ
t?
УДАРНИ ПОХВАТИ ВИБРАЦИИ
^ с?
ТАБЛИЦА НА ОСНОВНИТЕ И СПОМАГАТЕЛНИ ПОХВАТИ
Поглаждане Разтриване Омачкване Ударни Вибрации

похвати
Плоскостно Обхващащо Според Според В В Сечене Стабилна Лабилна
посоката и зпълне ние то надлъжна напречна

Ф ж
посока посока
1 Твърдо
1 .Гладене 1. Щипковидно 1 Надлъжно 1 .Праволинейно 1 С една ръка 1 Дъга
сечене
2.Двойно 2 Меко Директна
2.Гребеновидно 2. Обхождащо 2.Напречно 2.Насрещно 2.С две ръце
пръстеновидно сечене
З.С обременя 3 Най-меко Индиректна
З.Грапавидно 3.Концентрично 3.Спираловидно 3.Кръгообразно ване З.Чрез натиск сечене
(двоен гриф) С обременяване
4.Кръго 4. Кръстовидно 4.Зигзаго
4.Преса
образно на (мостовидно) образно
корема 5.Ветрило 5.Разтриване Изцеждане
(по хода на образно в кръг (изстискване)
дебелото
6.Горно и долно С п о м а г а т е л н и похвати С п о м а г а т е л н и похвати Спомагателн Спомагателни
черво)
ветрило и похвати похвати
1 .Щипковидно 8.Разтягане и 1.Щипковидно 1.Потупване 1.Полюляване
събиране
2.Гребеновидно 9.Изтегляне на 2.Отместване 2.Похлупване 2.Разтърсване
кожна гънка
З.Грапавидно 10.Водене на 3.Омесване 3.Пощипване 3.Сътресение:
кожна гънка • на таза
4.Щриховане 11 .Похват на 4.Напластяване 4.Пунктиране • на гръдният кош
двата палеца
5.Чертане 12.Стъпаловидно 5.Валяне 5.Барабанене
б.Пилене 13.Концентрично б.Стискане б.Накълцване
7.Рендосване 14."Тирбушон" 7.Напляскване
Поглаждането е първият и най-често използван масажен похват. С него се

започва масажната процедура, прилага се между основните похвати, с него се
завършва масажът. Поглаждането въздейства предимно върху кожата. Тя реагира
по механичен, рефлекторен и хуморален път. Посоката на поглаждането се
определя от хода на лимфния и венозния ток. Извършват се плъзгащи движения,
бавно, плавно и достигайки края на определения масажен участък, ръцете се
връщат във въздуха и отново започва поглаждането от началното място.
Видове поглаждане
1. В зависимост от масирания участък:
а) плоскостно б) обхващащо в) отвеждащо
2. В зависимост от силата на поглаждането:
а) докосващо б) повърхностно в) дълбоко
3. В зависимост от начина на поглаждане:
а) непрекъснато б) прекъснато.
4. В зависимост от частта на ръката, с която се поглажда:
а) с възглавничката на един пръст;
б) с възглавничките на два и повече пръсти;
в) с фаланги, дланна или гръбна страна;
г) с цялата длан, дорзалната или палмарната повърхност;
д) с улнарни или радиални ръбове на ръката;
е) с едната ръка - надлъжно или напречно;
ж) с две ръце - едновременно или посменно;
з) с предмишницата
ОСНОВНИ ПОХВАТИ Н А ПОГЛАЖДАНЕТО

Докосващо поглаждане. Има специфично нежно въздействие.
При неговото изпълнение възглавничките на пръстите или дланите на ръката
се докосват и плъзгат върху кожата на болния, извършват нежни, бавни,
ритмични движения. Въздействието е насочено предимно към повърхностните
кожни рецептори.
Плоскостно повърхностно поглаждане. Обикновенно с него се започват
масажните процедури. В зависимост от масирания участък изпълнителят
поглажда с различни части на едната или двете си ръце. Движенията са бавни,
плавни, ритмични, които започват винаги от периферията към центъра, т. е. по
хода на лимфния и венозния кръвен ток. Когато се достигне края на масирания
участък, т. е. регионалните лимфни възли, ръцете се връщат във въздуха и
поглаждането започва отново от началното място, като обхваща всички
участъци от кожата на масирания участък.
Фиг. 19 - Плоскостно повърхностно поглаждане

Целта на плоскостното повърхностно поглаждане е да подготви организма
към приемането на следващите масажни похвати.
Плоскостно дълбоко поглаждане. Извършва се поглаждане с дозиран
натиск, които действа не само върху кожата, но и на по-дълбоко лежащите
тъкани. При извършването му се получава кожно валяче, което се вижда. По
соката на движение отново е от дистално към проксимално.
Този вид поглаждане се прилага на по-големи повърхности; подбедрици,
бедра, корем, гръб, предмишници, мишници и други.
Натискът върху кожата при еднократни движения и при добра техника на
изпълнителя в началото е по-слаб, постоянно нараства и при завършването
пак намалява. Дълбокото плоскостно поглаждане въздейства по-енергично на
рецепторите и на лимфните и венозните съдове. Прилага се бавно, плавно и
ритмично, както останалите видове поглаждания.
Обхващащо поглаждане. Разделя се на:
обхващащо, докосващо поглаждане,
обхващащо, повърхностно поглаждане,
обхващащо, дълбоко поглаждане
фиг. 2 0 - Обхващащо поглаждане

При обхващащото поглаждане ръката плътно приляга върху цилиндричния

масиран участък, движеики се от периферията към областта на регионалните
лимфни възли извършвайки бавно изцеждане с пръстите (фиг. 20).
Целите на обхващащото поглаждане се покриват с тези на плоскостните,
но са подходящи за прилагане на цилиндрични масажни сегменти.
Отвеждащо (оттичащо) поглаждане. Прилага се при оточни състояния,
при които има задържане на лимфообръщението. Отвеждащото поглаждане
започва от проксимално разположените сегменти, от отока (едема). Цели се
изпразване на проксимално разположените лимфни съдове, което дава въз
можност за евакуиране на лимфата от оточната част. След това се преминава
постепенно към поглаждане на по-дистално разположените едемни участъци.
Те се масират от проксималния към дисталния участък, но винаги от перифе
рията към центъра. Този оттичащ масаж наричаме «възходящ масаж в низ
ходяща посока».
Непрекъснати и прекъснати поглаждания. Когато поглаждащата ръка
(или ръце) през цялото време на масажното действие за даден участък са в
непрекъснато съприкосновение с него, този вид наричаме непрекъснато
поглаждане. Когато заради наранявания, варикозни възли, фурункули, бенки,
невуси, болезнени зони и други причини се налага дадените зони да се избяг
ват, поглажданията на тези места се прескача. Този вид се наричат прекъснато
поглаждане, което може да бъде както плоскостно, така и обхващащо. Поняко
га може да се наложи прекъсването да се извърши на няколко места.
СПОМАГАТЕЛНИ ПОХВАТИ НА ПОГЛАЖДАНЕТО

А. Спомагателни похвати на
плоскостното поглаждане:
1. Грапавидно поглаждане
Пръстите на масажиста са екстензира-
ни, абдуцирани или леко флектирани - като
грапа. Поглаждането е обикновенно с възг
лавничките на всички пръсти. Пръстите мо
гат да сключват различен ъгъл към масира
ната повърхност. Когато ъгълът е малък (ос
тър), тогава въздействието е по-слабо, а при
по-голям ъгъл въздействието е по-дълбоко.
Абдукцията в метакарпо-фалангеалните ста
ви също може да бъде различна.
v
Похватът намира приложение предимно
в междуребрените пространства на гърдите
и гърба; в метакарпалните и метатарзалните
пространства на ръцете и стъпалата. Фиг. 21 - Грапавидно поглаждане
2. Гребеновидно поглаждане - ръката е свита в юмрук. Масираната

повърхност е между метакарпо-фалангеалните стави и проксималните стави
на пръстите (подобно на гребен). Палецът не участва в поглаждането. Поглажда

се с едната или с двете ръце, едновременно или последователно.
Гребеновидното поглаждане може да започне с метакарпо-фалангеалните
стави и завършва претъркалващо, с проксималните стави на пръстите.
Намира приложение предимно при обработване дланите на ръцете, ходи
лата, кръста и врата.
|
фиг. 2 2 - Гребеновидно поглаждане на стъпалото

Гребеновидното поглаждане на стъпалото отдолу, може да се продължи
със сгънат юмрук, основата на дланта и да се завърши с предмишницата. Тази
последователност цели по-дълбок ефект върху подлежащите тъкани.
3. Гладене - действието, наподобява гладене с ютия. Ръката се сгъва в
метакарпо-фалангеалните стави 90°, като пръстите са екстензирани. Гладенето
се прави с гръбните повърхности на пръстите. Може да се извърши с едната
или двете ръце, едновременно или посменно, при масиране на гърба, корема,
бедрата, мишниците и други.
фиг. 2 3 - Поглаждане тип гладене

Гладенето може да се прави и като ръката се сгъва в китката, а пръстите са
екстензирани. Отначало се поглажда с гръбната страна на длани и пръсти,
като се завършва с гръбната повърхност на екстензирани пръсти, сгънати само
в метакарпо-фалангеалните стави.
Б. Спомагателни похвати на обхващащото поглаждане:

1. Щипковидно поглаждане-наподобява защипване:
а) маяка щипка - извършва се с палеца и показалеца
б) средна щипка - извършва се с три j p -
пръста (палец, показалец и среден, захват 1' • ^
като при писане)
в) голяма щипка - поглаждането се из- Ь г •
вършва с възглавничките на всички пръсти г ЙШ
:
г) разновидност на щипковидно поглаж-
дане е това, което може да се направи меж- t
ду различните видове пръсти.
Този вид поглаждане се използва пре- \
димно за малки масирани участъци на пръс
тите (на ръцете и краката), някои сухожи
лия, ребра, ключица, вежди и други.
2. Концентрично поглаждане-извър
шва се предимно на цилиндрични части.
Дланите обхващат масираната част - нап
Фиг. 2 4
речно на дължина на крайника. Поглажда Щипковидно поглаждане
нето се осъществява като ръцете се движат на ахилесовото сухожилие
срещуположно една на друга. Този вид поглаждане се използва за въздейст
вие на киткена, глезенна и други стави.
f i
I /
'
/
/ г ( c
Ml
.
-"«чЕ Ж :
\
Фиг. 2 5 - Концентрично поглаждане на глезенната става

Фиг. 2 6 - Концентрично поглаждане на к и т к о в а става
3. Обхождащо поглаждане - извършва се като палците на ръцете еднов

ременно осъществяват поглаждане на дадена става, обхождайки някои кост
ни участъци. Обхождат се малеолите при масаж на глезенните стави; пателата
при масаж на коляното; processus styloideus radii et ulnae при масаж на китке
на става, лакетна става и други.
61
шЬ
Фиг. 2 7 - Обхождащо поглаждане на колянна става - I вариант
Ф и г . 2 8 - О б х о ж д а щ о п о г л а ж д а н е н а к о л я н н а с т а в а - II в а р и а н т
4. Крьстовидно (мостовидно) поглаждане - извършва се с двете ръце,

които са с преплетени пръсти и обхващат масирания крайник. Образува се
кръст между ръцете на масажиста и масирания крайник, плътно обхванат от
дланите на масажиста. При поглаждане на ръката тя е поставена с длан на
рамото на масажиста (образува се мост между тях), при поглаждане на крака
той се опира върху рамото на масажиста.
Фиг. 2 9 - К р ь с т о в и д н о ( м о с т о в и д н о ) поглаждане на горен крайник

фиг. 3 0 - В е т р и л о о б р а з н о п о г л а ж д а н е н а р а м о
5. Ветрилообразно поглаждане-извършва се с двете ръце едновременно,
които се поставят латерално на раменните или тазо-бедрените стави. Пръстите
при този вид поглаждане се разтварят и движат с плантарната си част като
ветрило, отдолу нагоре и същевременно се разделечават в страни.
Ветрилообразно поглаждане може да се направи и с палците на киткена става.
а) горно ветрило — ветрилообразно поглаждане на тръбната страна на
ръката или на гърба на ходилото.
б) долно ветрило - ветрилообразно поглаждане на дланната страна на
ръката или стъпалото.
62 УЧЕБНИК П О ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ
Поглаждането е похват, с които се започва масажа, прави се между отдел

ните похвати и с него се завършва масажа. Въздейства непосредствено на
кожата, но оказва физиологичен ефект върху целия организъм. Чрез поглаж
дането се олющва горният епидермален слой на кожата и се отваря изходът
на потните и мастните жлези. Движението от периферията към центъра има
оттичащ ефект, поради изтласкването на венозната кръв и лимфата. Подобря
ва се хемодинамиката в кожата (разширяване на капиляри и артериоли), ус
корява се кръвотокът - по-голям приток на артериална кръв, което довежда
до хиперемия (зачервяване). По-доброто кръвообращение подобрява обмен
ните процеси, трофиката (храненето) и кожата става по-мека, еластична, ус
тойчива и с по-добър тургор. Ускорената васкуларизация подпомага всмуква
нето на патологичните тъканни течности. Поглаждането подпомага преразпре
делението на кръвта в организма, което е изключително важно при някои за
болявания.
ЗАПОМНИ!
1. Поглаждането оказва Въздействие предимно върху кожата.
2. При поглаждането пациентът трябва да бъде максимално отпуснат.
3. Всеки масаж започва и завършва с поглаждане.
4. При масаж между отделните похвати също се прилага поглаждане.
5. При поглаждането контактът е плътен между ръцете на масажиста и
кожата на пациента. Ръцете на изпълнителя се плъзгат бавно, плавно и
равномерно по кожата на масирания участък. Осъществява се триене на кожа
с кожа.
6. Поглаждането се извършва като ръцете се движат от дистално към
проксимално.
7. Посоката на поглаждането е от периферията към регионалните лимфни
възли, следвайки посоката на хода на лимфния и венозния ток.
8. При поглаждането ръцете на изпълнителя се връщат по въздуха, а не по
масирания участък.
РАЗТРИВАНЕ
Разтриването е вторият основен похват и представлява такова механично
въздействие, при което кожата се разтяга, отлепва и размества от подлежа
щите тъкани. По този начин се въздейства предимно върху подкожната съеди
нителна тъкан, повърхностните мускули и ставно свързващия апарат. При раз
триването ръцете на изпълнителя не се плъзгат по масажираната повърхност,
както при поглаждането, а кожата се размества спрямо подлежащите тъкани.
Разместването става между кожата и подкожието на масирания участък. При
разтриването не е необходимо движението да се извършва по хода на лимф
ния и венозния ток. При този похват може да се разтрива във всички посоки
надлъжна, напречна, кръгообразна и др.
ОСНОВНИ ПОХВАТИ НА РАЗТРИВАНЕТО

1. Видове разтриване в зависимост от частта на ръката, с която се
извършва:
а) с възглавничките на един и повече пръсти
б) с тенар, хипотенар и цели длани
в) с улнарните и радиални ръбове на ръцете
г) с гръбната повърхност на пръстите и дланите
д) с юмрук
е) с предмишница и лакът
ж) с едната или двете ръце едновременно или посменно
2. Видове разтриване според начина на изпълнение;

а) праволинейно разтриване —извършва се разместване на кожата спря
мо подкожието латеро-латерално, дорзо-вентрално или под ъгъл. Извършват
се с една или две ръце, които се движат успоредно.
б) насрещно разтриване —извършва се разместване на кожата към подле
жащите тъкани, като двете ръце се движат в противоположна посока,
в) кръгообразно разтриване — извършва се разместване на кожа спрямо
подкожието във вид на концентрични кръгове. Може да се извършва по посо
ка и обратно на часовниковата стрелка.
Всички видове разтриване според начина на изпълнение могат да се из
пълняват с всички части на ръката.
Фиг. 3 2 - Насрещно разтриване

3. Видове разтриване според посоката на движение
а) надлъжно разтриване - извършва се по дължина на масирания сегмент
б) напречно разтриване - извършва се напречно на масирания участък
в) спираловидно разтриване - ръката се движи във формата на спирала
г) зигзагообразно разтриване - ръката се движи на зигзаг
д) разтриване в кръг - извършва се около определен ориентир (напр. око
ло пъпа, болезнена точка и др.)
4. Видове разтриване в зависимост от силата:

а) повърхностно разтриване - извършва се по-леко и без обременяване
б) дълбоко разтриване - извършва се по-дълбоко или с обременяване. Рабо-
тешата ръка на изпълнителя се подпомага от другата чрез допълнителен натиск.
Този вид разтриване се използва за въздействие на по-големи масирани
участъци на подкожието и подлежащите тъкани, както и при сраствания.
65
фиг. 3 3 - Спираловидно и зигзагообразно разтриване
СПОМАГАТЕЛНИ ПОХВАТИ Н А РАЗТРИВАНЕТО:

1. Гребеновидно разтриване - извършва се със свита в юмрук ръка,
както при гребеновидното поглаждане. Поставена върху масирания участък
тя може да се движи праволинейно, насрещно, кръгообразно или спираловид
но. Прилага се предимно на кръста, врата, дланите, стъпалата, бедрата и др.
фиг. 3 4 - Гребеновидно разтриване

2. Грапавидно разтриване - извършва се с възглавничките на един или
всички пръсти с едната или с двете ръце, с и без обременяване. Пръстите са
леко сгънати, абдуцирани и могат да се движат праволинейно, кръгообразно
или спираловидно. Връщането на ръцете става със същите движения и по об
ратен път. С този похват наи-често се обработват гърба, междуребрията, тръб
ната страна на ръката и на ходилото.
Фиг. 3 5 - Грапавидно разтриване

3. Щриховане - наподобява грапавидното разтриване, но се извършва най-
често с един пръст или с радиалния ръб на палеца стъпаловидно, на тласъци в
междуребрието, между карпалните и метатарзалните кости и в двете посоки.
Фиг. 3 6 - Щ р и х о в а н е
4. Щипковидно разтриване - ръката е сгъната във вид на улей с леко
флектирани метанарпо-фалантеалните стави, движи се праволинейно, кръго
образно или спираловидно. Този вид разтриване се извършва с възглавнич
ката на палеца и на останалите пръсти.
а) малка щипка - разтриването се извършва между палеца и показалеца -
прилага се на пръстите и малките стави;
б) средна щипка - извършва се между палеца, показалеца и средния пръст
предимно за ръката, ходилото, ахилесовото сухожилие и др.;
в) голяма щипка - разтриването се извършва между палеца и останалите

пръсти - прилага се върху по-големи стави, предмишница, подбедреница и
други части на тялото.
Щипковидното разтриване се извършва с палеца, а пръстите служат за опо
ра и обратно - когато пръстите работят, палецът служи за опора. Ако масажира
ният участък позволява може да работят едновременно и палецът, и пръстите.
фиг. 3 7 - Щипковидно разтриване

5. Пилене - извършва се с улнарните ръбове, обикновено на двете ръце.
Те се поставят успоредно една на друга на разстояние 2-3 см. и извършват
енергични разнопосочни движения, като между ръцете се образува кожна
гънка. Похватът може да се извършва в надлъжна и напречна посока и въз
действа предимно на по-големи масирани участъци - гръб, лумбална област,
корем, бедра и др.
1
-vyi
фиг. 3 8 - Пилене
6 Рендосване - извършва се с едната или двете ръце едновременно или
последователно. Въздейства на големи плоскости като гръб, корем, бедра и
др. Изпълнява се предимно в надлъжна посока с бързи и енергични движения.

Ръката на изпълнителя се поставя в дисталния край на масирания участък с
екстензирани пръсти, като рендосването започва с възглавничките на пръс
тите, преминава през ръката и завършва с тенар и хипотенар и в последната
фаза на движението на ръката пръстите се сгъват към дланта. Похватът напо
добява рендосване на дъска, от където произхожда наименованието му.
Фиг. 3 9 - Начална фаза на рендосване
Фиг. 4 0 - Крайна фаза на рендосване

7. Чертане - извършва се с възглавничките на пръстите, най-често палец,
показалец, среден пръст. Пръстите се движат праволинейно в надлъжна по
сока, като чертаят линия. Похватът се използва предимно за въздействие на
дългите гръбни мускули (с 2 и 3 пръст или двата палеца), на междуребрените,
между метакарпалните и метатарзалните пространства с радиалната част на
палеца или показалеца.
&
Ч
фиг. 41 - Чертане
8. Разтягане и събиране - извършва се между улнарните ръбове на ръце
те, радиалната страна на палците или показалците. Ръцете се поставят на раз
стояние 4-5см и с лек натиск разтягат и събират кожата (като хармоника), без
да се плъзгат по нея. Похватът се прилага най-често при съединително-тъкан-
ни уплътнения, цикатрикси.
п
(л
V Ч Лй
w
фиг. 4 2 - Разтягане; Фиг. 4 3 - Събиране

9. Концентрично разтриване - прилага се за въздействие на ставите -
раменна, лакътна, гривнена, колянна, глезенна и крайниците. Извършва се
като ръцете обхващат масирания участък с длани напречно на дължината на
краиника. Те се поставят една до друга или една срещу друга. Разтриването се
осъществява с лек натиск като ръцете се движат срещуположно една на друга
и се следи да се получава гънка между тях.
ч!
м
. i I
Фиг. 44 - К онцентрич но разтриване

10. Похват на двата палеца - има две разновидности
а) гонещи се палци - палците на ръцете се поставят един до друг на разсто
яние 3-4 см дистално на масирания участък. Разтриването се извършва като
възглавничките на палците чрез плъзгащо се приближаване и отдалечаване
се движат един след друг (гонят се) в пронсимална посока на масирания учас
тък. Прилага се предимно от двете страни на гръбначния стълб, предмишница,
подбедрица и др.
K
I
// 4#
Ж - "
'v
фиг. 4 5 - Гонещи се палци
б) насрещни палци - палците на ръцете се поставят напречно един над друг.
Разтриването се извършва като палците се движат в срещуположна посока до
получаване на кожна гънка, след което долният палец преминава над горния и
движението продължава в проксимална или латерална посока на масирания
участък. Използва се при гръб, гърди, корем и крайници, може да се извърши
надлъжно или напречно.
( .•
V /
фиг. 4 6 - Насрещни палци

11. Изтегляне на кожна гънка - този похват се използва предимно на
гьрба. но може да се прави и на корема, ако позволява масираният участък.
Изпълнява се с две ръцете като кожата се защипва с палците и останалите
пръсти и се изтегля, следперпендикулярно на горе, след което се отпуска и се
захваща нова гънка.
Може да се прави в надлъжна и напречна посока от двете страни на гръб
начния стълб, едновременно или последователно - първо едната половина на
гърба, после другата. Похватът въздейства дълбоко на съединителната тъкан
при сраствания, ръбци и др.
12. Водене на кожно валяче (пълзяща щипка) - изпълнява се, като се

изтегли кожна гънка, която се води надлъжно или напречно на гръбначния
стълб - палците изтласкват (бутат) гънката, а пръстите я набират. Получава се
отлепване на кожата и много добра и бърза хиперемия. Може да се приложи
на корема и други части, ако позволява изпълнението на този похват.
фиг. 4 8 и фиг. 4 9 - Водене на к о ж н о валяче

13. Стъпаловидно разтриване - този похват е предимно за окосмената
част на главата. Изпълнява се с възглавничките на пръстите, като дланта слу
жи за опора, а пръстите се движат постъпателно на стъпала и разместват ко
жа от подкожие.
Фиг. 5 0 - Стъпаловидно разтриване
К о м б и н и р а н и похвати
1."Тирбушон" за пръстите - комбинация между щипковидно разтриване и
омачкване. Изпълнява се с флексирани и абдуцирани 2-ри и 3-ти пръст, между
които се поставя пръста на пациента и се извършва концентрирано щипко
видно разтриване, което може да се прави от основата на пръста към нокътя,
завършващо с изтегляне.
2. Поглаждане в надлъжна посока на масирания участък (гръб и
краиници) и връщане на ръцете в спираловидно разтриване.
3. Рендосвано по масирания участък и връщане на ръцете със зикзаго-
образно разтриване.
фиг. 51 - "Тирбушон"
ЗАПОМНИ!
1. Разтриването въздейства предимно на подкожието.
2. При разтриването кожата на масирания участък трябва да се движи спря
мо подлежащите тъкани.
3. При разтриването не се спазва посоката на хода на лимфния и венозен
ток.
4. Разтриването е похват, който подготвя тъканите за следващия похват
в класическия масаж - омачкването.
5. След разтриването се прави поглаждане.
ОМАЧКВАНЕ
Омачкването е третият основен похват в масажа. Чрез него се въздейства
предимно върху мускулната система. Същността на този похват се състои в
това, че масираните мускули се обхващат с ръце, като се повдигат, разтеглят,
притискат и изцеждат.
Чрез омачкването се изпращат проприоцептивни импулси към централната
нервна система, а това води до рефлекторни изменения в мускулния апарат.
Засилвайки кръвообращението в масирания участък, омачкването активи
ра трофиката на тъканите, елиминира продуктите на умората, укрепва мускул
ния тонус и допринася за регенеративните процеси. Омачкването повишава
еластичните и съкратителни свойства на мускулите. Ето защо омачкването
има въздействие на пасивно движение за мускулните влакна.
Омачкването на мускулите засилва процесите на възбуждане в ЦНС, оказ
ва положително въздействие на газообмена, засилва минутния дихателен об
мен и потребността на тъканите от кислород.
Характерни особености на похвата омачкване:

- Омачкването е един от сложните масажни похвати.
- Правилното му изпълнение изисква физическа сила от страна на маси-
ращия, която да бъде съчетана с фина и прецизна техника.
- Изпълнението на похвата не се съобразява с лимфния и кръвен ток, но се
взема под внимание посоката на мускулните влакна.
- Прилага се след разтриване.
Видове омачквания
1. Омачкването според посоката на движение бива:
а) в надлъжна посока
б) в напречна посока
2. Според начина на изпълнение бива:
а) омачкване с една ръка. Служим си с палеца и останалите пръсти, или с
палеца и един от пръстите;
б) омачкване с две ръце едновременно:
в) омачкване с обременяване;
г) омачкване чрез притискане на мускула върху подлежащата костна под
ложка.
3 Изстискване - изцеждане. Специализиран вид между омачкване и раз
триване.
ОСНОВНИ ПОХВАТИ НА ОМАЧКВАНЕТО
Надлъжното омачкване се изпълнява по дължина на мускулните влакна.

1. Омачкване с една ръка. Извършва се, като изпълнителят обхваща
плътно мускула или мускулната група между палеца и останалите пръсти. След
това повдига мускула от костната подложка, без да го изпуска, и с постъпател
ни, кръгообразни, спираловидни или праволинейни движения се извършва над
лъжно омачкване по посока на центъра. Масиращата ръка с пръсти и длан
прилепва към тъканите без луфт. В първата фаза на похвата пръстите, повди
гайки мускула, започват да извършват притискане между тях и хипотенара.
Във втората фаза движението притискане на мускула се извършва от палеца,
тенара и останалите пръсти. По този начин мускулът се притиска между длан
та и пръстите на масажиращата ръка.
фиг. 5 2 - О м а ч к в а н е с е д н а р ъ к а
2. Омачкване с две ръце едновременно. Изпълнителят с двете си ръце
обхваща масирания мускул или мускулната група. Същите извършват омачк
ването едновременно, поставени една до друга или последователно.
I
ф и г . 5 3 - О м а ч к в а н е с д в е ръце
3. Омачкване - преса.
Изпълнителят с двете си ръце, поставени една до друга, обхваща масира
ния мускул. Притиска се между пръстите, след което се пресова между двете
ръце на изпълнителя, като се приближават една към друга, без да се плъзгат
по кожата. Накрая двете ръце едновременно изтеглят мускула нагоре и така с
постъпателни движения се омачква целият мускул (или мускулната група).
Фиг. 54 - Омачкване - преса

4. Омачкване с обременяване (двоен гриф).
Този похват се извършва с едната ръка, обременена от другата ръка (дво
ен гриф).
Първи начин. Едната ръка обхваща масирания участък между пръсти и длан,
другата я обременява в китката. Движението се извършва по дължината на
мускула, напр. четириглавия мускул на бедрото (m. quadriceps femoris) от ко
ляното до тазобедрената става.
Едната ръка обхваща плътно мускула между палеца и другите пръсти, из
тегля го нагоре и се придвижва енергично със замах на няколко сантиметра,
отново го обхваща, притиска го и го изтегля нагоре като се премества до края
на мускула (или мускулната група). През цялото време едната ръка обременя
ва другата.
Втори начин. Похватът се извършва по описания по горе начин, само че се
обременява върху пръстите (пръсти в / у пръсти, палец в / у палец), като по този
начин се обременява омачкващото притискане.
При похвата двоен гриф омачкването става с пръстите, като другата ръка
само обременява.
Надлъжното омачкване се прилага най-вече при масаж на крайниците. То
ва омачкване се изпълнява без прекъсване, без да се изпуска масираният
мускул, ритмично.
и ПОСТИЗОМЕТРИЧНА РЕПАКСАЦИЯ
77
Фиг. 5 5 - Омачкване с обременяване (двоен гриф)

Надлъжното омачкване може да се изпълни и с прекъсване. Ръката на из
пълнителя извършва надлъжно омачкване на мускула като с ритмични кратки
скокообразни движения се придвижва по масирания участък. Прекъснатото
омачкване се прилага в случаите, когато при масажа трябва да се заобиколят
някои участъци (при кожни поражения, зони на хиперапгезия и др.)
Омачкването е в напречна посока когато ръцете на масажиращия зае

мат напречно положение по отношение на мускулните влакна и извършват
омачкване напречно.
1. Двойно пръстеновидно омачкване.
Изпълнителят застава перпендикулярно на масирания участък, като поста
вя двете си ръце една до друга, така че радиалните ръбове между палец и
показалец да бъдат на разстояние 2-3 см. Мускулите се обхващат плътно меж
ду палците и останалите пръсти. Омачкването се извършва ритмично между
палеца на едната ръка и пръстите на другата. Палецът на едната ръка притис
ка в срещуположна посока, а II, III, IV, V пръсти на другата ръка притискат,
обхващаики в дълбочина същия мускул, като го придърпват в посока към
изпълнителя. При това се получава разтягане на мускулите. В следващия мо
мент палецът на едната ръка отблъсква, а пръстите на другата ръка притискат
мускулите, изпълняваики срещуположни и последователно ритмично сменя
щи се движения, китките се придвижват от дисталния към проксимапния край
на мускулите. Когато ръцете приближават регионални лимфни възли, извърш
ват леко изтискване (фиг. 56 и фиг. 57).
2. Омачкване - дъга.
Този похват се усвоява много лесно и е много резултатен. Изпълнителят
поставя ръцете си както при двойно пръстеновидното омачкване. Мускулът се
омачква между пръстите и палците на двете ръце. Палците притискат еднов
ременно навън, а пръстите и китките извиват едновременно целия мускул на
вътре. Така целият мускул се извива като дъга. В следващия момент палците и
пръстите го извиват в обратна дъга (фиг. 58 и фиг. 59).
' V \ V 4lf
штяМ " ч 1
/ f Sy <
.• /
/Р - у/
фиг. 56; 5 7 - Двойно пръстеновидно омачкване
W . | | i, -
<
"s •• •
йДИИНИИк-д ••fcfiSc'i'i
. f . • -
ш Я Я Ш т -х &
Фиг. 58; 5 9 - Омачкване дъга
3. Омачкавне чрез натиск.
Този похват може да се изпълни с възглавничките на последните фаланги,
с дланната и тилната повърхност на пръстите, с цяла длан или с опорната част
на китките в случаите, когато мускулът не може да се повдигне от костната
подложка, а се притиска към нея.
Похватът се изпълнява като прекъснат натиск върху тъканите с различно
темпо от 25-60 пъти в минута. Прилага се върху окосмената част на главата,
мимическата мускулатура и други (фиг. 60 и фиг. 61).
4. Изтискване - изцеждане.
Този похват е комбиниран вид между разтриване и омачкване. Изтисква-
нето намира приложение, както в спортния, така и в лечебния масаж. То може
да бъде просто и с обременяване.
Китката се поставя по дължината на мускула, като пръстите, дланта и пале
ца обхващат мускула и се придвижват от дисталната част на мускула (дистал-
ното сухожилие) към проксималните залавни места. Извършва се праволине
ен натиск по дължина напред като ръката се плъзга по кожата. Прилага се
върху дългите мускули на крайниците, действа освен на пропрорецеторите и
на лимфо- и кръво обращението в периферията. След това масиращата ръка

се връща по въздуха и движението се повтаря няколкократно.
фиг. 6 0 и фиг. 61 - Омачкване чрез натиск
фиг. 6 2 - Изтискване, изцеждане
С П О М А Г А Т Е Л Н И ПОХВАТИ НА ОМАЧКВАНЕТО
1 Напластяване
Прилага се на корема. Преди да започне изпълнението се прави подготов
ка с поглаждане на коремната стена. Едната длан се поставя супинирана вър
ху края на участъка, които ще се масажира. Улнарният ръб с дълбоки пилящи
движения потъва в тъканите на корема. В същото време пронираната друга
рька напластява тъканта около лежащата китка. Така масираната тъкан се на
мира между двете ръце на изпълнителя и чрез две-три едновременни полукръ-
гови движения между дланите и пръстите на изпълнителя се осъществява пох-
ватът наплъстяване.
Фиг. 63 и фиг. 64 - Напластяване

След това се преминава към напластяване на съседните участъци и се об
хваща целия корем.
Вариант на този похват може да бъде изпълнен с юмрук, като с него се
извършва напластяването.
Напластяването се прилага предимно з а обработка на предната коремна
стена при отпуснати коремни мускули, при масаж на червата и корема. Този
похват може да бъде приложен и при натрупани тлъстини латерално на тръб
ната мускулатура.
2. Омесване.
С двете си ръце изпълнителят обхваща мускулатурата за омачкване между
длани и пръсти. Едната длан и пръсти подхващат глутеалната мускулатура, а
другата я подпира от срещуположната страна. Омесването се извършва пре
димно с хипотенарите; движенията на дланите наподобяват месенето на тесто
като трябва да се извършва бавно, ритмично и плавно.
Омесването се прилага предимно на глутеалната мускулатура.
Фиг. 6 5 - Омесване
и П О С Т И З О М Е Т Р И Ч Н А РЕЛАКСАЦИЯ 81
3, Валяне.
Похватът се извършва едновременно с двете ръце. Дланите и пръстите
се разполагат успоредно една на друга, а масираният цилиндричен участък
се намира между тях. След това се оказва подходящия натиск върху подле
жащите мускули и се извършват движения в срещуположни посоки, при кое
то се получава леко усукване и омачкване на тъканите в различни посоки.
Валенето започва от единия масиран участък и последователно се премест
ва нагоре и надолу.
Този вид омачкване е приложим върху крайниците - горните (мишницата и
предмишницата), на долните (бедро и подбедрица).
4. Щипковидно омачкване.
Между палеца и показалеца или между палеца и останалите пръсти се об
хваща масирания мускул в щипка. Пръстите извършват едновременно кръго
образни и спираловидни винтообразни движения, омачквайки мускула.
Щипковидното омачкване може да се изпълни надлъжно и напречно на
мускула или сухожилието, изтегляйки ги описват кръгообразни движения и ги
омачкват между пръстите.
Надлъжното щипковидно омачкване може да се изпълни:
- с палец и показалец - малка щипка
- с палец, показалец и третц пръст - средна щипка
- с палец и всичкц останали пръсти - голяма щипка
Похватът може да се изпълни едновременно с двете ръце - успоредно ед
на на друга и посменно - една след друга.
фиг. 6 6 и фив. 6 7 —Валяне

При напречното щипковидно омачкване мускулът се обхваща с пръстите
на двете ръце на разстояние 1-2 см, изтегля се нагоре и с движение на китката
се омачква.
Щипковидното омачкване се прилага за масаж на малките мускулни гру
пи: на пръстите, на тенара, хипотенара, на ходилото, на шията, на веждите и
на сухожилията.
5. Отместване.
Изпълнява се с възглавничките на пръстите, които се поставят върху ко
ремчето на масирания мускул и го разтеглят и отместват встрани (латерално).
Този похват е подходящ за обработване на дълбоките паравергебрални
мускули (фиг. 70, 71).
Фиг. 68 - Щипковидно омачкване - фиг. 6 9 - Щипковидно омачкване -

малка щипка голяма щипка
Комбинирани похвати
6. Придърпваме (между отместване и ударни)
Похватът се изпълнява с палец и показалец. Те обхващат, придръпват и
отпускат мускула. Движенията приличат на придръпването на струна на арфа.
Масажните движения се извършват с едната и двете ръце ритмично със ско
рост 4-5 в секунда. Този похват може да бъде изпълнен и с три пръста.
Прилага се при масаж на лицето за стимулиране на мимическите мускули,
за подобряване тургора на кожата, при парези и парализи на мускулите на
крайниците и при отпусната коремна стена, за подобряване еластичността на
кожата при ръбци и сраствания след изгаряния. Този похват на омачкване се
прилага успешно и при някои кожни заболявания.
Фиг. 70 - Отместване
83
фиг. 71 - Отместване
7. Стискаме (между преса и изстискване)
С дланите и пръстите се оказват ритмични кратки притискания и изстиск
вания на тъканите. Ако похватът се прилага на крайниците или трупа темпът е
по-бавен, а на лицето - едно движение за секунда много нежно.
Стискането на мускулите на краиниците и трупа подобрява кръвообраще
нието, тонуса и еластичността на мускулите.
Похватите на омачкването са ефективни, когато мускулатурата е макси
мално релаксирана. Омачкването се изпълнява бавно, плавно. Въздействие
то е дълбоко, без болка. Не се допуска при омачването ръцете да се плъзгат
по кожата и мускулите да се преразтягат. Не бива да се прескача от една
страна на масирания сегмент към друга. Без да се изпуска мускулът, омачква
нето се извършва без прекъсване от коремчето на мускула към сухожилието и
обратно, както във възходяща, така и в низходяща посока. Мускулите синер-
гисти и антагонисти трябва да се обработвата поотделно, въздействайки ди
ференцирано на мускулните групи.
ЗАПОМНИ!
1. Пациентът и масираният участък трябва да бъдат много добре фиксира
ни - в противен случай не може да се релаксират мускулите.
2. Силата на омачкването зависи от палпаторния усет на изпълнителя. Мус
кулът не бива да реагира със спазъм.
3. В началните процедури се започва с леко омачкване, които след няколко
процедури се задълбочава. Това допринася за доброто адаптиране на мускула
турата към дълбокото омачкване.
4. При омачкването изпълнителят трябва да се съобразява със сегментно-
рефлекторните зони, да се избегнат някой отрицателни реакции. Това са. вът
решните повърхности на бедрата, раменете, врата и лакетните и задколен
ните участъци.
5. След омачкването задължително се извършва поглаждане.
УДАРНИ ПОХВАТИ
Ударните похвати са четвърти основен похват и са насочени предимно към
възбуждащо въздействие върху нервната система и мускулатурата. Те увели
чават мускулния тонус и предизвикват бърза хиперемия. Ударните похвати
трябва добре да се прилагат технически, в противен случай причиняват болка,
както на масирания, така и на изпълнителя. При прилагането им изпълнителят
се съобразява с масата на мускулите, рефлекторните зони, релефа и особено
какви органи се намират в близост до зоната, в която се извършва масажът.
Ударните похвати се изпълняват като изпълнителят извършва ритмични удари
върху масираната повърхност. Ритмичните сътресения се предават в дълбочи
на. Ударите се нанасят ритмично, но не на едно и също място, а при всеки
следващ удар ръцете се придвижват в различни посоки.
ОСНОВНИ УДАРНИ ПОХВАТИ

1. Видове ударни похвати в зависимост от посоката на изпълнение:
а) надлъжно на мускула
б) напречно на мускула
в) в диагонал
2. Видове ударни похвати в зависимост от това, с коя част на

ръцете се извършват:
а) с възглавничката на един и повече пръсти
б) с длан, дорзална или плантарна повърхност
в) с улнарните ръбове на ръцете
г) с едната или двете ръце едновременно или посменно
д) с юмрук
3. Видове ударни похвати в зависимост от силата:

а) с малка сила - меки, леки действащи повърхностно
б) със средна сила - действащи в дълбочина
в) със значителна сила - приложими предимно при спортисти и при за
тлъстяване.
Основен похват при ударните е сеченето. Изпълнява се с улнарните ръбо

ве на ръцете. В зависимост от положението на ръката се разделя на три вида
сечене:
Фиг. 7 2 - Твърдо сечене

1. Твърдо сечене - извършва се с екстензирани и прибрани един до друг
пръсти като ударите се нанасят с улнарните ръбове ритмично, последовател
но, а движението е от лакътната става. Прилага се на големи мускули и мус
кулни групи, като ударите се нанасят надлъжно на мускулните влакна, за да не
се получи спазъм (травма на мускула). Извършва се с двете ръце, поставени
успоредно на 2-3 см една от друга.
ШШШШШШШШКк - ' ^ - ш ш
фиг. 7 3 - М е к о сечене
2. Меко сечене - извършва се, като с улнарни полусупинирани ръбове на
ръцете се нанасят ритмични удари с абдуцирани пръсти. По този начин пръс
тите се удрят един в друг и се чува характерен звук. Движението се извършва
от китките Мекото сечене може да се извърши с една ръка и с две ръце после
дователно, като се поставят успоредно на разстояние 2-3 см една от друга.
Прилага се където е желателно по-меко въздействие (фиг. 73).
3 Наи-меко сечене - техниката е като при мекото сечене, но ръцете са
полусулинирани с леко флектирани пръсти, като ударите се нанасят с тръбна
та страна на пръстите (фиг. 74).
фиг. 74 - най-меко сечене

Изпълнителят трябва да изработи чувство на ритъм при изпълнение на удар
ни похвати, така че веднага след удара ръцете бързо да се повдигат от масира
ните участъци. Ако похватът е извършен технически правилно, се чува харак
терен ритмичен звук.
СПОМАГАТЕЛНИ УДАРНИ ПОХВАТИ

1. Потупване - извършва се с едната или двете ръце едновременно или
посменно. Ръцете с леко сгънати и разтворени пръсти нанасят от китките
ритмични удари с възглавничките на пръстите върху масираната повърхност.
Въздействието е повърхностно. За по-дълбоко въздействие може ударите да
се нанасят с дланната повърхност на пръстите. Прилага се на различни час
ти на тялото.
Фиг. 75 - Потупване
2. Пощипване - въздействието на пощипването е повърхностно и меко.

Извършва се с една или с две ръце, предимно посменно. Ръцете на изпълните
ля нанасят леки удари с възглавничките на пръстите и палеца и щом докоснат
масажираната повърхност, те я пощипват между пръстите и палеца като че ли
ще я повдигнат. Ударите са ритмични и приятни. Прилага се предимно при
козметичния масаж на лице, шия и гърди, но може и на други части на тялото.
фиг. 76 - Пощипване"
3. Похлупване - извършва се с едната или с двете ръце посменно. Пръс
тите на ръцете са долепени един до друг, леко сгънати, палците са приведени
до показалците, така че да се образува кухина с дланта. Ударите се нанасят с
воларната страна на ръцете, като при похлупването е необходимо да се полу
чи въздушна възглавница между ръцете на изпълнителя и масируемата повър
хност. Въздушните възглавнички омекотяват удара и го правят приятен. Кога
то пръстите са екстензирани, похлупването е във вид на кутийка, а когато
пръстите са флектирани в интерфалангиалните стави - във вид на чашка.
Похлупване е похват с характерен звуков ефект. Прилага се при масаж на
големи плоскости - гръб, бедра, корем, гърди и др.
фиг. 77 - Похлупване - "кутийка

Фиг. 78 - Похлупване - "чашка"

4. Пунктиране или почукване - извършва се с възглавничките на пока
залеца, на средния пръст или на двата заедно. Пръстите, сгънати в интерфа-
лангелните стави като чукче, извършват пунктирането, като се нанасят рит
мични удари. Прилага се предимно на лицето, на изходните точки на нервите,
които са по повърхностно разположени.
5. Барабанене - извършва се с едната или с двете ръце едновременно.
Въздействието му е меко, нежно и повърхностно. Ръцете са с леко разтворени
и екстензирани пръсти. Възглавничките на пръстите, с изключение на тези на
палеца, които са поставени върху масираната повърхност и нанасят леки, рит
мични удари посменно, т. е. изпълняват барабанене. Движенията се осъщест
вяват от метакарпофалангиалните стави. Прилага се предимно върху лицето,
шията, при самомасаж и масаж на деца.
Фиг. 79 - "Пунктиране" Фиг. 8 0 - "Барабанене"

6. Наплескване - извършва се с една или две ръце, като ръцете, свободно
отпуснати, правят движения, наподобяваши точене на бръснач. Ударите се
извършват ту с воларната, ту с дорзалната страна на пръстите и дланта. Уда
рът пада върху тъканите косо. За по-малки масажни участъци и по-повърхнос-
тно въздействие наплескването се извършва с дисталните фаланги на пръсти
те, а за по-големи участъци и по-дълбоко въздействие се извършва с цялата
и ПОСТИЗОМЕТРИЧНА РЕП АКС АЦИЯ
воларна и дорзална част на ръката. Прилага се предимно при масаж на гърба,

в седалището, горни и долни крайници. Лицето може да се наплесква само с
воларната страна на пръстите.
1
3 I щ
/j
t
>
Ач W. " /•
riß /
- щ
ш
фиг. 81 и фиг. 8 2 - Наплескване
7. Накълцване - извършва се с едната или двете ръце посменно. Ръцете
са сгънати в юмрук и нанасят ритмични удари с улнарните ръбове върху маси
раната повърхност. С този похват се въздейства в дълбочина. Прилага се на
обемисти мускули, глутеуси, бедра и др.
J. ,
фиг. 8 3 - Накълцване
90 У Ч Е Б Н И К П О Л Е ЧЕ Б Е Н М А С А Ж
ЗАПОМНИ:
1. Силата на ударните похвати зависи от броя на лостовете участВуващи
В ударите (предмишници, китки, пръсти), от разпереността и степента на
флексията на пръстите.
2. При похвати, извършени с еднаква сила, вертикалните удари са с по-дъл
боко въздействие, отколкото косите, нанесени под наклон.
3. След удара, ръцете веднага и бързо се повдигат от масираната повърх
ност, те не трябва да се задържат Върху нея.
4. Ударните похвати се нанасят бързо и ритмично.
5. Ударните похвати действат в дълбочина и имат възбуждаш, стимулиращ
ефект.
91
ВИБРАЦИЯ
Похватите на вибрацията действат предимно върху нервната и мускулната
система.
Благодарение на еластичността на организма, механичните трептения се раз
пространяват по тъканите във вид на вълни. В зависимост от силата трептящи
те вълни преминават от повърхността на тъканите в дълбочина, предизвиквай
ки вибрация и до вътрешните органи, дълбоко разположени съдове и нерви.
Вибрацията, като всяко механично трептене, предизвиква вълнообразно
движение в тъканите и има следните величини; честота (Hz) - брой на трепте
нията за единица време (сек.) и амплитуда, дълбочина (големина) на отклоне
нията от осевата линия.
- за разлика от ударните похвати вибрациите действат успокояващо и ре
лаксират повишения мускулен тонус;
- изпълнението на похватите на вибрациите изискват голяма сръчност от
страна на изпълнителя;
- точно трябва да се дозира изпълнението на всеки вид вибрация.
ОСНОВНИ ПОХВАТИ
1. В зависимост от частта на ръката, с която се извършват, вибра
циите биват
а) с възглавничката на един пръст;
б) с възглавничките на няколко пръста;
в) с цяла длан;
г) с едната или с двете ръце, едновременно или посменно.
2. Според дълбочината на проникване вибрациите биват:

а) с повърхностно деиствие;
б) с дълбоко деиствие.
3. Според начина на изпълнение вибрациите биват:

а) директна вибрация —работещата ръка се поставя върху работния учас
тък и извършва вибрация;
б) индиректна вибрация —едната ръка се поставя върху масажирания учас
тък, а другата или вибратор се поставя върху нея и извършва вибрация.
в) вибрация с обременяване - едната ръка обременява другата за по-дъл
боко въздействие.
фиг. 84 - Директна вибрация
Фиг. 8 5 - Индиректна вибрация
Фиг. 8 6 - Вибрация с обременяване

4. Вибрацията се дели на:

а) Стабилнз вибрация - при този вид вибрация работещата ръка не се
отделя от масажирания участък.
Стабилната вибрация може да бъде изпълнена с различни части на ръката;
плътно прилепнали до кожата:
- с възглавничката на един, два или всички пръсти;
- с цяла длан;
- с дорзалната повърхност на пръстите;
- с цялата китка;
- с юмрук - свитите пръсти оказват натиск;
- с основните фаланги на II и V пръсти (флектирани интерфалангиални
стави);
- обхващайки крайниците с една или две ръце.
Стабилната вибрация може да се изпълнява с една или две ръце. Продъл
жителността на стабилната вибрация е в серии по 5-15 сек., с пауза от 3-5 сек.
Непрекъсната вибрация се съпровожда с натиск върху тъканите. В началото е
по-повърхностен и постепенно става по-дълбок, а към края отново отслабва.
При масаж в болкови точки на нервни окончания натискът може да бъде
толкова дълбок, че вибрацията да се преустанови, когато преминава в режим
на натиск, а когато намалим натиска, възстановяваме вибрацията.
Ритмичните тласъци се изпълняват в напречна или надлъжна посока; зиг
загообразно или спираловидно.
- Стабилна вибрация, която се изпълнява с едни пръст се нарича точкова.
Точковата стабилна вибрация се прилага за въздействие на болкови точки
в изходните места на периферни нерви; на местата на фрактурите - за стиму
лиране на калусообразуването. Точковата вибрация понижава нервната въз
буда и действа болкоуспокояващо. Ето защо тя се прилага при невралгии и
миозити. Прилага се също при парези и парализи.
Вибрацията с един пръст оказва най-силно действие когато пръстът се поста
вя перпендикулярно на масирания участък. Нежна и безболезнена вибрация
се постига когато палецът (или пръстът) извършва натиска с широката си част
(дорзална или воларна). Този вид вибрация е показана при невралгии на тро-
ичния нерв (п. trigeminus), при пареза на лицевия нерв (n. facialis) и при козме
тичен масаж на лицето.
- Стабилна вибрация с длан се прилага за въздействие върху вътрешни
те органи —сърце, черен дроб, жлъчен мехур, стомах, черва. За въздейст
вие на вътрешен орган китката се поставя в областта на неговата проекция
и с нежен, безболезнен натиск упражнява вибрация с честота 5-10 тласъка
в секунда.
Фиг. 8 7 - Точкова стабилна Вибрация

Влиянието на вибрацията върху сърдечната дейност се изразява с намаля
ване честотата на сърдечния ритъм (ако е ускорен) и увеличаване силата на
сърдечните съкращения. Стабилната вибрация засилва дейността на жлезите
и стимулира отделителната им функция. Под влияние на вибрацията е устано
вено повишено отделяне на секрет от жлезите на стомаха, червата, черния
дроб, слюнчените жлези и други. Нежната вибрация релаксира мускула и пре
махва умората, а силната го стимулира.
Стабилна вибрация с юмрук се изпълнява в областта на гърба, бедрата,
глутеусите и корема. Поставя се върху масирания участък с повърхността на
вторите и третите фаланги или с улнарната му повърхност. Вибриращи движе
ния се извършват както в отвесна, така и в напречна посока.
6} Лабилна вибрация - изпълнява се както стабилната вибрация. Разлика
та се състои в това, че при лабилната вибрация ръцете се движат по масира
ната повърхност.
- Лабилна вибрация с един пръст. Извършва се с възглавничката на един
пръст на малка масирана повърхност.
- Лабилна вибрация с няколко пръста или цяла китка. Извършва се с възг
лавничките на пръстите или с цяла длан при по-големи масирани повърхнос
ти, а при големи повърхности вибрацията се прави с дланите на ръцете.
СПОМАГАТЕЛНИ ПОХВАТИ
1. Полюляване - прилага се за въздействие на отделни мускули или мус
кулни групи, на четириглавия мускул на бедрото (m. quadriceps femoris), тригла-
вия мускул на подбедрицата (m. triceps surae), на двуглавия мускул на мишница
та (m. biceps brachii), триглавия мускул на мишницата (m. triceps brachii) и др.
Мускулът или мускулната група трябва да бъдат максимално релаксирани.
Ръката на изпълнителя с широко отведени пръсти леко обхваща мускула или
95
мускулната група и извършва полюляване. При това полюляващите движения

се извършват към оста или напречно на оста на тялото с вълнообразно менящ
се ритъм - с постепенно нарастваща и затихваща скорост. Едната ръка рабо
ти, а другата ръка фиксира краиника.
"ЪЪЯгт/
/ •
/
-.wit КЗЙИ?
V ;/ ^
Фиг. 8 9 - Полюляване
Полюляването се прилага за стимулиране съкратителната и двигателна фун
кция на мускула. Прилага се при хипотрофични мускули, при фактури след
имобилизация, при рефлекторни контрактури, при парези и парализи. Този
похват спомага за възстановяването на дълбоките рефлекси.
Полюляването подобрява лимфния ток при лимфна стаза и отоци в муску
лите. Този похват действа релаксиращо на ригидната мускулатура.
2. Разтърсване - прилага се на краиниците за бързо активиране на кръво

обращението, за понижаване на мускулното напрежение, а също така и за
увеличаване на обема на движение в ставите, при намалена подвижност на
свързочния апарат и мускулите и контрактури.
Изпълняващият обхваща краиника с двете си ръце, за горния краиник при
китката, а за долния крайник - около глезенната става.
Захващаики ръката на пациента в областта на киткената става, леко я из
тегляме и извършваме следващи един след друг ритмични разтърсвания във
вертикална посока с неголяма амплитуда, като бавно я отвеждаме и привеж
даме.
За разтърсване на долния крайник едната ръка на изпълняващия обхваща
петата в областта на ахилесовото сухожилие, а другата - горната част на стъ
палото в глезенната става. Извършвайки лека тракция на долния крайник, пра
вим бавно, ритмично разтърсване с отвеждане и привеждане на целия крак.
v
h , •' V^ ' 40
Inj., ' ' \ ^
Фиг. 9 0 и фиг. 9 1 - Разтърсване

3. Сътресение. Прилага се за въздействие на вътрешните органи. Пред
ставлява индиректен (външен) масаж на вътрешните органи - стомах, черва,
черен дроб, жлъчен мехур и др.
Дясната ръка се поставя в проекцията на масирания орган, а лявата успо
редно на дясната, така че пръстите на двете ръце да са обърнати едни към
други. С бързи, ритмични в отвесна посока тласъчни движения ръцете се сбли
жават и отдалечават една от друга, предизвиквайки сътресение на масирания
орган и околните тъкани.
Сътресението на органите в коремната област и гръдната клетка, ускоря
ват кръвообращението и активират лимфния ток.
Сътресението на жлезистите органи засилва тяхната секреция, повишава
тонуса на гладката мускулатура, стимулира перисталтиката. При спастични
процеси допринася за намаляване на спазъма и действа обезболяващо.
а) Сътресение на гръкляна (larynx).

Назначава се при пареза на гласните връзки, при хронични ларингити и
разстройство на фонацията.
фиг. 9 2 - Сътресение на гръкляна

Гръклянът се обхваща с палеца от едната страна и показалеца от другата
(или показалец и трети пръст). Пръстите на изпълнителя извършват ритмични
колебателни движения, премествайки гръкляна вляво и вдясно.
6) Сътресение на гръдната клетка.
Този похват се прилага при дихателни заболявания за подобряване еластич
ността на белодробния паренхим, за стимулиране на кръвообращението, за ус
коряване резорбирането на имфилтратите и ексудатите след плеврит. Сътресе
нието на гръдния кош подобрява неговата подвижност, прилага се при спонди-
лози и остеохондрити на гръбначния стълб, при травми на гръдната клетка и др.
фиг. 9 3 - Сътресение на гръдната клетка

Ръцете на изпълнителя обхващат гръдния кош от двете му страни отдолу (по

аксиларната линия) и извършват ритмични колебателни движения към гръдния
кош. Сътресението се съчетава с дишането - при издишване се изпълняват ле
ките тласъчни движения, а при вдишване се намаляват, за да се поеме въздух,
в) Сътресение на корема.
Прилага се при спазъм в коремните органи, при атония на дебелото черво
и атоничен запек, хронични гастрити с недостатъчна секреция, слабост на ко
ремната стена и др.
•г
I % *
I >•
1
V
Фиг. 94 - Сътресение на корема
Двете ръце се поставят от двете страни на корема на пациента, така че
палците да са на нивото на пъпа, а останалите пръсти да сочат гръбначния
стълб. Ръцете извършват колебателни движения в хоризонтална и вертикална
посока.
г) Сътресение на таза.
Прилага се за рефлекторно повлияване при заболяване на органите в та
зовата област.
V
' jap" ШШ
у/ J
,W
фиг. 9 5 - Сътресение на таза

Пациентът лежи по корем двете ръце на изпълнителя обхващат таза, така

че палците да се разположат на лумбалната област, а останалите пръсти на
гребените на хълбочните кости. Ритмичните движения се извършват в стра
нична посока от ляво на дясно от дясно на ляво и в предно-задна посока,
напред и назад. При сегментарно-рефлекторния масаж някои автори препо
ръчват сътресението на таза да се извършва от седнало положение. В този
случай изпълнителят стои зад пациента, ръцете си поставя така, както при
лежащо положение. Ритмичните тласъчни движения в хоризонталната плос
кост се извършват като ръцете се придвижват към гръбначния стълб, извърш
вайки сътресение на таза.
ЗАПОМНИ!
1. Вибрацията се дозира по честота и амплитуда ß зависимост от:
- дали се иели стимулиращ или релаксиращ ефект;
- масираната площ;
- локализацията:
- продължителността на въздействие.
2. Тя не трябва да бъде болезнена и неприятна, да не предизвиква обратна
реакция
ПАСИВНИ ДВИЖЕНИЯ
Пасивните упражнения спадат и към пасивните форми на кинезитерапия.
Те не са характерни при нормална активност на човека и се срещат само в
лечебната практика.
Пасивните движения се извършват без активното, волево участие на бол
ния. Активна роля при тях играе друго лице или специални апарати. Този вид
движения се прилагат в случаи, когато активните волеви движения липсват
или са ограничени.
Биологичното и функционалното действие на пасивните движения се със
тои главно да поддържат подвижността на костно-ставно и лигаментарния апа
рат, подобряват и регулират тонуса на мускулите и имат рефлекторно влияние
върху нервните структури.
В съвремения масаж пасивните движения заемат изключително важно
място.
Видове пасивни движения

А. Хетеропасивни движения. Извършват се от друго лице без участие на
волята и съзнанието на болния. Хетеропасивните упражнения трябва да се
изпълняват от опитен терапевт.
Б. АбтопасиВни. Тук спадат пасивни упражнения, които пациентът сам из
пълнява. Те се изпълняват от здравия краиник. Автопасивните движения мо
гат да се изпълняват от болния, когато бъде много добре обучен.
По време на масажа чрез пасивните упражнения се засилва въздействие
то му върху мускулите и ставно-сухожилния апарат. Пасивните упражнения
поддържат обема на движение в ставите, подобряват еластичността на став-
но-лигаментарния апарат. Те могат да се прилагат както преди, така и след
масажа, а също и по време на масажа. Пасивните движения се извършват в
ставите по техните оси на движение: сагитална равнина, сгъване и разгъване
(flexia-extensia), фронтална равнина, привеждане и отвеждане (adductia-
abductia), ротация (ext. rotatio - int. rotatio), пронация и супинация и кръгооб
разни движения (циркомдукция).
Когато е намален обемът на движение в ставите (ставни контрактури) се
започва с възможния обем на движение и постепенно и внимателно се преми
нава към по-голям обем до постигне на нормалния обем на движение в ставата.
В човешкия организъм има стави, чието устройство разрешава само па

сивни движения, тъй като няма мускули, които да извършват активно движе
ние - това са ротациите в интерфалангиалните стави, ротациите в колянните
стави, сакро-илиачната става и други.
Основни изисквания при извършване на пасивните движения

а) Пасивните движения трябва да се извършват бавно, плавно с леки раз
търсвания и полюлявания.
б) Извършването на пасивни движения винаги се започва от малкия обем,
постепенно нараства - и не надминава нормалния им обем на движение.
в) При изпълнението на пасивните движения между ръцете на терапевта
трябва да има само една става. Дистално разположеният сегмент се раздвиж
ва спрямо проксималния.
г) Проксималният сегмент се фиксира близо до ставната цепка, а дисталният,
които се мобилизира, далече от ставата.
д) Противопоказни са резките, насилствени и груби пасивни движения.
е) Пасивните движения се извършват до лека, поносима умерена болка.
При остри заболявания се стига само до прага на болката.
ЗАПОМНИ!
1. Пасивните движения изискват познания за структурата и функциите на
ставите и опитност от изпълнителя.
2. При изпълнението на пасивните движения между ръцете на терапевта
трябва да има само една става.
3. Проксималният сезмент се фиксира близо до ставната цепка, а
дисталният, който се мобилизира, далече от ставата.
4. Пасивното движение не трябва да преминава нормалния обем на движение
и прага на поносимата болка.

5. Пасивните движения заемат важно място в масажа и в кинезитерапията.
МАСАЖ НА ОТДЕЛНИТЕ
ЧАСТИ НА ТЯЛОТО
МАСАЖ НА ГРЪБ
Масажното поле обхваща от глутеалната мускулатура до окосмената част на
главата и от едната до другата средна аксиларна линия. Всички меки тъкани,
които се намират в полето, подлежат на масаж - лумбалната област, гръбната
повърхност на гръдния кош, дорзалната повърхност на раменния пояс и врата.
Изходното положение на болния е легнал по корем и за да бъде максимал
но релаксиран, поставяме възглавничка (с дебелина 2 до 5 см) под гръдния
кош и валче под глезенните стави. Горните краиници са отпуснати, леко сгъна
ти и абдуцирани. За да се обработят латералните повърхности на гърба, дла
ните сочат нагоре.
Болният е покрит с чаршаф до лумбалната област. Изходното положение
на изпълняващия масажа е прав, за да използа силата за натиск от тежесиа
на собственото си тяло или седнал по изключение.
Масажът на гърба се прилага много често. Поради широката повърхност
на гърба има възможност да се използват много и най-различни похвати.
Масажът започва с поглаждане.
Посоката на поглаждането се определя от хода на лимфните съдове. Ето
защо тя не е една и съща за цялата гръбна половина. Мислено разделяме
гърба на четири квадранта от линията на рг. spinosus, която е границата между
лимфната мрежа от лявата и дясната гръбна половина и лумбалната линия на
нивото на пъпа, която разделя лимфните съдове на оттичащи се към аксилар-
ните лимфни възли и оттичащи се към ингвиналните лимфни възли.
Лумбалната част на гърба се поглажда от гръбначния стълб латерално към
ингвиналните регионални лимфни възли.
Гръбната част на гръдния кош се поглажда отдолу-нагоре към аксиларните
регионални лимфни възли. Дорзалната повърхност на раменния пояс се по
глажда също към аксиларните лимфни възли. Вратът се поглажда низходящо
от окосмената част на главата към съответното рамо и отново към аксилите.
Поглаждането на гърба започва с общо поглаждане от лумбалната област на
горе към тила и от там се връща надолу встрани към съответните аксили. Рабо
ти се с дланите и пръстите на двете ръце, извършваики плоскностно повърх
ностно поглаждане. След общото поглаждане се извършва посменно поглаж
дане на едната и другата гръбна половина постепенно преминаваики към дъл-
103
боко поглаждане, обхващащо цялата област на гърба, като поглаждането е с

цялата повърхност на ръката, а не само с части от нея. В зависимост от целите
и задачите на масажа се прилагат похвати със специфично въздействие - гла
дене, гребеновидно, грапавидно и докосващо поглаждане, които може да се
съчетаят в два тура: нагоре гладене, а надолу - грапавидно поглаждане.
Г — — К ,
Фиг. 9 6 гладене
За разтриването на гърба има богат избор от похвати. То може да се нап
рави в различни посоки; надлъжно, напречно, спираловидно, кръгообразно и
др. Извършва се с едната и двете ръце, с различните части на ръката едновре
менно и посменно. Използват се и спомагателни похвати на разтриването -
гребеновидно, грапавидно, пилене, рендосване, водене на кожно валяче, го
нещи се палци и чертане.
Омачкването на гърба се провежда в надлъжна и напречна посока или ко
со на мускулните влакна. Много важно условие, при омачкването е между пръс
тите или ръката на масиращия да се намира мускулна тъкан, а не кожа или
подкожна мазнина.
Мускулите на гърба и врата са разположени в два слоя - повърхностен и
дълбок.
Повърхностно разположените мускули се намират под кожата и са лесно
достъпни за масаж; трапецовидният мускул (m. trapezius), широкият гръбен
мускул (m. latissimus dorsi), повдигачът на лопатката (m. levator scapulae). По-
дълбоко са разположени ромбовидните мускули (m. т . romboidei) и предният
зъбчат мускул (m. seratus anterior). Омачкват се трите части на гп. trapezius
както вървят мускулните влакна. Започва се с омачкване на долната част (pars
ascendeus). В тази част мускулните влакна вървят възходящо. Средната част
(pars transversurn) се омачква хоризонтално от гръбначния стълб латерално.
Горната част (pars descendeus) се омачква от задтилната област към съответ
ната раменна става по хода на мускулните влакна - низходящо. Трябва да се
знае, че само низходящите влакна на този мускул са статични и имат склон
ност към скъсяване.
Широкият гръбен мускул се омачква отдолу-нагоре косо, от гръбначния

стълб латерално по хода на мускулните влакна.
Фиг. 96 - Омачкване на подлопатковите мускули

Омачкването на повдигача на лопатката (m. levator scapulae) започва от
окосмената част на главата към горния медиален ръб на лопатката.
Ромбовидните мускули са разположени под m. trapezius и са наи-досгьпни
в областта между гръбначния стълб и скапулата - по-близо до последната и
малко по-дорзално от медиалния й ръб.
Фиг. 97, 98, 99 - Мобилизация на лопатката

Предният зъбчат мускул (m. seratus anterior) се омачква отстрани на гръд
ния кош. Горната му част се омачква от гръбначния стълб латерално надолу.
Долната му част, която се захваща за последните ребра, се омачква също
латерално, но отдолу-нагоре към костната подложка.
105
Дълбоките мускули на гърба m. erector Spinae и неговата латерна част -

хълбочно-ребрен мускул (m. iliocostalis) и медиална част - дългия гръбен мус
кул (m. longissimus dorsi) трябва много умело да се омачкват. Тези мускули са
разположени надлъжно на гръбначния стълб и се омачкват от таза паравер-
тебрално. Извършва се щипковидно омачкване, омачкване чрез натиск, от
местване с палците на двете ръце.
На гърба могат да се приложат почти всички ударни похвати - основни и
спомагателни. Не трябва да се забравя, че в сърдечната и бъбречната зона
дълбоките ударни похвати се избягват.
От вибрационните похвати на гърба се прилага както лабилна, така и ста
билна вибрация.
Масажът на гърба започва с поглаждане. То се прилага между отделните
похвати и се завършва с него.
ЗАПОМНИ!
1. За въздействие на шийния сплит (plexus cervical is) трябва много добре да
се обработва горния иервикален дял на гръбначния стълб (С1 - C J .
За въздействие на мишничния сплит (plexus brachlalls) се обработва долния
цервикален дял (С5 - Th^.
За въздействие на поясния сплит (plexus lumbalis) се обработва зоната меж
ду Th1 - L4, а за кръстния сплит - зоната между (L4 - Sj).
2. В практиката наи-често се прилага масаж на гръб.
3. При масажа трябва да се използва цялата повърхноста на гърба, ръката
да се опира плътно в масираната повърхност.
4. Масажът в тази зона има рефлекторно влияние, както върху централната нер
вна система, така и върху органите в гръдния кош и особено на гръбначния стълб.
5. В края на масажа на гърба мобилизирайте скапулата - това има отличен ефект.
МАСАЖ НА АУМБО-САКРААНА ОБЛАСТ
Масажът на лумбо-сакралната област може да бъде разгледан като част от

масажа на гърба, но в последно време поради зачестилите заболявания в тази
област: лумбо-сакралните радикулити, промени в интервертебралните стави в
лумбалния дял на гръбначния стълб, оплаквания от зоните на сакрума и сакро-
илиачните стави и други ни дават основание да се разгледа самостоятелно.
Масажното поле обхваща глутеалната и лумбо-сакралната област.
Изходното положение за масаж е пациентът легнал по корем, за да се из
глади лумбалната лордоза под корема може да се постави малка възглавнич
ка, а за релаксация на долните крайници - валяче под глезенните стави.
Масиращият работи предимно прав, когато обработва далечната страна, и
седнал - близката. _
Масажът на лумбосакралната област започва с поглаждане, като лумбал
ната част се поглажда от гръбначния стълб латерално към ингвиналните лимф-
ни възли. Глутеалната мускулатура се поглажда едновременно, поотделно ля

вата и дясната половина.
След поглаждането следва разтриване. В тази област е подходящо спира
ловидното, гребеновидното разтриване, воденето на кожно валяче, пилене,
изтегляне и др.
В лумбо-сакралната област се прилага обикновено грапавидно разтрива
не, като с кръгообразни или спираловидни движения се разместват кожата и
подлежащите структури. Разтриванията могат да се извършват и с праволи
нейни движения дорзо-вентрално и латеро-латерално. От спомагателните пох
вати използваме наи-често: разтегляне и събиране, гонещи се палци, рендос-
ване и др. Глутеалната мускулатура се разтрива спираловидно и зигзагооб
разно с обременяване гребеновидно и кръгообразно. Работи се с различни
части на ръката.
Омачкването на квадратно-поясния мускул (m. quadratus lumborum) се из
вършва щипковидно и чрез натиск в дълбочина.
Омачкването на глутеалната мускулатура се извършва чрез специалния
похват омесване.
Поради голямата мускулна маса на глутеусите ударните похвати могат да
бъдат твърди - твърдо сечение, накълцване. В лумбалната област се прилагат
наи-меко сечение, наплескване, похлупване и др. В сакралната област се из
ползват барабанене, пощипване.
Вибрационни похвати могат да се прилагат в цялата лумбосакрална област
както стабилна, така и лабилна. На глутеалната мускулатура може да се при
ложи и полюляване.
ЗАПОМНИ!
1. Масажът ß лумбосакрланата област има рефлекторно действие Върху ор
ганите в малкия таз и сакралния сплит.
2. В зависимост от целта на масажа се подбират масажните похвати, тях
ната сила и продължителността на масажа.
3. В глутеалната област масажът може да бъде по-силен, но когато се приб
лижава гръбначния стълб се работи по-леко.
МАСАЖ НА ДОЛНИ КРАЙНИЦИ

Масажът на долните крайници започва след щателен оглед и палпация на
краиниците: кожа, лимфни съдове, мускули, стави, сухожилия.
Долните крайници се масажират на две части: първо задната повърхност,
след това предната част.
В началото на масажа изходното положение на пациента е лег по корем.
Под глезенните стави се поставя валяче, чрез което се постига лека флексия в
колянните стави и лека плантарна флексия в глезенните стави. Това положение
създава възможност масираните мускули да бъдат максимално релаксирани.
Масажът на долните крайници започва с въздействие върху сегментарната

зона - лумбо-сакралната област L1 - S3, извършва се плоскностно повърхнос
тно и дълбоко поглаждане, разтриване, омачкване, подходящи ударни похва
ти и вибрации. След това се продължава с общо поглаждане на задната по
върхност на долния крайник надлъжно, посменно вълнообразно. Поглаждане
то започва от петата, натискът се засилва и завършва в проксималната част
на бедрото към ингвиналната ямка.
Разтриването е спираловидно, надлъжно, извършва се полюляване на мус
кулите на подбедрицата и бедрото и се завършва с общо поглаждане на цяла
та задна повърхност на крака. Преминава се към детайлно разработване на
отделните части на долния крайник.
Масаж на ходилото Изпълнителят работи прав или седнал към краката на

пациента от късата страна на кушетката. Започва се с поглаждане на пръстите,
палецът отделно, а пръстите заедно. Продължава се с гребеновидно поглажда
не на плантарната част на ходилото в посока от пръстите към петата. Дорзална-
та повърхност на стъпалото се поглажда също в посока от пръстите към дорзал-
ната повърхност на глезенната става. Поглаждането може да се извърши на
плантарната и дорзалната повърхност едновременно с дланите на двете ръце.
Разтриването на пръстите е щипковидно, след което се преминава към гре
беновидно разтриване на плантарната повърхност на стъпалото и спирало
видно за дорзалната част на ходилото.
Омачкването е щипковидно, а дълбоките мускули на плантарната и дор-
зална повърхност се омачкват чрез натиск с палец.
Много добър ефект има мобилизирането на метатарзалните кости една спря
мо друга чрез горно и долно ветрило.
Петата мобилизираме като я обхващаме с длан, изтегляме на горе, а след
това в латеро-латерална посока.
«if
ш ш
Фиг. 101 - Долно Ветрило на метатарзалните к о с т и
Фиг. 102 - Мобилизиране на петата

От ударните похвати се прилагат пунктиране, потупване, а от вибрациите -
лабилна.
Извършват се пасивни движения във всички стави на пръстите.
Масажът завършва с поглаждане.
Масаж в областта на глезенната става. Започва се с концентрично

поглаждане след това кръгообразно обхващащо поглаждане на медиалната и
латерална повърхност на ставата.
Разтриването е кръгообразно, като особено внимание се обръща в зони
те между ахилесовото сухожилие и малеолите и дистално под тях, а на
предната повърхност от двете страни на мускулните екстензори. Извършват
се пасивни движения в глезенната става: флексия, екстензия, пронация и су-
пинация и кръгообразни движения.
109
Масаж на подбедрицата. Започва се с щипковидно поглаждане на ахи

лесовото сухожилие надлъжно с възглавничката на палеца от едната страна и
показалеца и трети пръст от другата страна.
шшюшшш
Фиг. 103 - Щ и п к о в и д н о обработване на Ахилесовото сухожилие

Разтриването е спираловидно отново с палец, показалец и трети пръст.
Омачкването е щипковидно, тип дъга, изтискване, като се акцентира на място
то, където сухожилието преминава в мускул. Изпълнителят преминава от дъл
гата страна на кушетката и продължава масажа на подбедрицата. Подбедри
цата се поглаща обхващащо, плоскностно, а от спомагателните похвати се
прилагат гладене, гребеновидно и др. Работи се с едната, с двете ръце, после
дователно или посменно, следвайки лимфния и венозен ход от глезена и се
завършва към лимфните възли в задколянната ямка.
Разтриването се извършва с двете длани спираловидно, а от спомагател
ните похвати се прилагат; пилене, рендосваме и др.
Омачкването е насочено към m. triceps surae. Обработва се с похватите:
двоен гриф, двоинопръстеновидно омачкване, преса. Медиалната и латерал-
ната глава на m. gastrocnemius се обработват поотделно, а за въздействие
върху m. soleus трябва да се работи по-дълбоко. Изтискването е надлъжно в
посока от ахилесовото сухожилие към медиалния и латералния кондил на бед
рената кост (залавните места на m. gastrocnemius) в задколянната ямка бав
но, плавно, без болка. След всеки похват се извършва поглаждане. Масажът
продължава с ударни похвати: сечене, потупване, похлупване, наплескване, на-
кълцване и др.
От вибрациите се прилагат директна и индиректна, стабилна и лабилна,
полюляване, разтърсване.
Завършва се с поглаждане на подбедрицата.
Масаж в зоната на колянната става. Зоната на задколянната ямка не

е много подходяща за масаж. Тук се намират кръвоносни и лимфни съдове,
които не трябва да се притискат. Масажът в тази зона е предимно гладене.
Извършват се кръгообразно поглаждане по медиалната и латерална стра
на на ставата. Прилага се и концентрично поглаждане, гладене.
Разтриването е спираловидно, насочено преди всичко към епикондилите.

С прецизна техника могат да се обработят с щипковидно омачкване и чрез
отместване сухожилията на m. biceps femoris (двуглавия мускул), т . semitendi-
nosus (полуципестия) и m. semimembranosus. Пасивни движения за колянната
става са: флексия и екстензия, а при 90° флексия в ставата могат да се напра
вят вътрешна и външна ротация.
Масаж на бедрото. При масаж задната повърхност на бедрото се разде

ля на две части: медиална, при която се обработват мускулите: m. semimem
branosus и т . semitendinosus и латерална, при която се въздейства на m. bi
ceps femoris.
Използват се наи-често плоскостно и обхващащо поглаждане с едната или
двете ръце. От спомагателните похвати най-подходящи са гладене, гребено
видно поглаждане и др.
Разтриването е надлъжно и напречно предимно с обременяване, а от спо
магателните похвати се използват най-често грапавидно, гребеновидно разт
риване и гонещи се палци и др.
Омачкват се мускулите от латералната и медиалната повърхност на бедро
то надлъжно и напречно. Използват се похватите: двоен гриф. двойнопръсте-
новидно омачкване, преса, омесване и др. Изтискването е поотделно за все
ки мускул.
От ударните похвати се прилагат: сечене, накълцване, потупване, похлуп-
ване и др.
Вибрацията е най-често стабилна и лабилна. От спомагателните похвати се
използват полюляване и разтърсване.
Масажът на задната повърхност на бедрото завършва с поглаждане.
Масаж в зоната на тазо-бедрената става. В тази зона се завършва

въздействието по задната повърхност на бедрото.
Прилага се обхващащо, обхождащо и ветрилообразно поглаждане.
Извършва се кръгообразно и спиралообразно разтриване, съсредоточено
преди всичко около trochanter major femuris.
Вибрацията е директна стабилна и лабилна.
От изходно положение лег (по корем) могат да се направят следните па
сивни движения: колянна става - флексия и екстензия в тазобедрената става с
екстензирано и флектирано коляно.
Масажът на долния краиник продължава с обработване на предната му
повърхност. За целта пациентът се обръща в тилен лег. Под колянните ямки се
поставя валяче, за да се получи лека флексия в глезенната става.
Масажът на предната повърхност на долния краиник започва с няколко
общи поглаждания и разтривания, след което се преминава към детайлна об
работка на отделните участъци.
111
Масаж на стъпалото отгоре. Поглаждането на дорзалната повърхност

на стъпалото започва от пръстите към глезена, извършва се повърхностно об
хващащо и грапавидно. Разтриването също е грапавидно спираловидно и зиг
загообразно. Омачкването е насочено предимно за мускулите-екстензори на
пръстите и се извършва чрез натиск върху костната подложка. Много добър
ефект има върху метатарзални кости прилагането на горно и долно ветрило.
Преди да се завърши масажът, се прилагат пасивни движения общо за пръс
тите. ако няма специално поставена задача за някой от тях.
Масажът завършва с плоскностни поглаждания.
Масаж на глезенната става отпред. Поглаждането на глезенната става

е преди всичко обхождащо и концентрично. Разтриването е насочено предим
но към малеолите. Чрез омачкването се въздейства преди всичко на сухожи
лията на мускулите-екстензори, които преминават над глезенната става. За
увеличаване и поддържане обема на движение в глезенната става се извърш
ват пасивни движения: плантарна и дорзална флексия, супинация и пронация,
и кръгообразни движения.
Масаж на подбедрицата отпред. Поглаждането се извършва в посока

от глезенната към колянната става, с едната и двете ръце посменно.
Разтриването се извършва с тенъра и хипотенъра на ръцете, както по пред
ната, така и по латералната повърхност, зигзагообразно, спираловидно, гоне
щи се палци и др.
Омачкването е насочено към достъпните за масаж мускули. От предната
повърхност се намират m. tibialis anterior, т . extensor hallucis longus, m. exten
sor digitorum longus. Латерално на подбедрицата се намират мускули-пронато-
ри m. fibularis longus и т . fibularis brevis. Едни мускули се омачкват щипковид-
но, а други чрез притискане в дълбочина. Изтискването е по посока към прок-
сималните залавни места на мускулите към колянната ямка.
Масажът на подбедрицата завършва с поглаждане.
Масаж на колянна става отпред. Поглаждането е обхващащо, след

това обхождащо и концентрично. Разтриването на колянната става е праволи
нейно или спираловидно. С радиалните ръбове на палците или показалците се
обработват латералната и медиалната повърхност на ставата над латералния
и медиалния кондил, тъй като там е наи-достъпна за въздействие.
Внимателно с разтриване и омачкване се въздейства на сухожилието и
инсерцията на m. quadriceps femoris.
Раздвижването на пателата се извършва при екстензирана колянна става
латеро-латерално, кранио-каудално и кръгообразно по хода и обратно на ча-
совниковата стрелка.
Масажът се завършва с поглаждане.
Фиг. 104 - Мобилизиране на пателата в латеро-латерална посока

Я . a—1
Ч
I- '-v •.•?-
' • ^ V; - • V, v... •
••/'\
Г
. > », • .>• ^г
^
| / ' :>/- g;
г
*'? ^!я1инВКнВН1Ш^Ш9я^нвб&ншН^&^^
Фиг. 105 - Мобилизиране на пателата в дорзо-вентрална посока
f» •
... V l i S f M • t» • »--
-A-V f
, «ц ж
f
••':***? f IT!
Фиг. 106 - Мобилизиране на пателата Вертикално
М а с а ж на бедрото отпред. За по-доброто обработване на бедрото пора

ди голямата и мощна мускулатура го разделяме на три части.
В началото се обработва вътрешната страна. От медиалната повърхност
се намират мускулите-привеждачи (m. т . adductores), т . adductor magnus, т .
adductor longus, adductor brevis, гребеновидният мускул (m. pectineus) и неж
ния (m. gracilis), vastus medialis на m. quadrices femoris.
113
След това се обработва предната страна на бедрото; четириглавия бедрен

мускул (m. quadriceps femoris —vastus intermedius и гп. rectus fernoris) и m. sarto-
rius (шивашкия мускул).
Or латералната страна се намира vastus lateralis на четириглавия бедрен
мускул и обтегачът на широката бедрена фасция (m. tensor fasciae latae).
Масажът започва с поглаждане от коляното към ингвиналната гънка, като
по предната и външната повърхност - по-дълбоко, а по-вътрешната страна -
леко и нежно. Прилага се обхвашащо поглаждане с една и две ръце последо
вателно и посменно, гребеновидно, грапавидно и др.
Разтриването се извършва надлъжно, напречно, а за m. sartorius - диаго
нално. Поради мошната мускулатура разтриването е с обременяване. Изпол
зват се и спомагателни похвати, пилене, рендосване, гонещи се палци. Работи
се с две ръце, улнарната повърхност на предмишницата.
Омачкването е дълбоко с бавен темп. Изключение се прави за мускулите
от вътрешната страна. Използват се двоино-пръстеновидно омачкване, двоен
гриф, преса, валяне, изтискване в посока от колянната към тазобедрената става
като се спазва лимфния ток.
От ударните похвати се прилагат сечение, накълцване, потупване, похлуп-
ване и др.
Използва се както стабилна и лабилна вибрация, така и полюляване и раз
търсване.
Масажът на долните крайници завършва с обработване на тазо-бедрената
става.
Поглаждането е обхождащо и ветрилообразно.
Разтриването - кръгообразно, разтегляне и събиране и др.
Масажът завършва с пасивни движения: флексия, екстензия, абдукция, външ
на и вътрешна ротация, при сгънато коляно.
На края се извършва обшо поглаждане, полюляване и разтърсване.
ЗАПОМНИ!
1. При масаж на краиниците отначало се разработва съответния гръбнач-
но-мозъчен сегмент.
2. Внимателно се обработват зоните на подколенните ямки, ингвиналните
гънки и вътрешната повърхност на бедрата.
3. При противопоказания или невъзможност пациентът да заеме изходно
положение лег (лицев лег). долните крайници се обработват от изходно поло
жение тилен лег. За целта е необходимо да се направи по-голяма флексия в та
зобедрените и коленните стави, като стъпалата почиват върху опорната площ.
МАСАЖ НА КОРЕМ
Зоната на корема се простира между долния ръб на гръдния кош и горния
край на тазовите кости, като се покрива от мускулите на коремната стена.
Масажът на корема се дели на масаж на коремната стена и на органите,
разположени в коремната кухина. Тъй като няма костна преграда между
органите и коремната кухина, те могат да се подложат на въздействие през
коремната стена. При масажа на корема болният е в тилен лег. Краката са
сгънати в коленете и тазо-бедрените стави повече, отколкото при масаж на
другите участъци. Ръцете са покрай трупа, свободно отпуснати, леко абдуцирани
с длани, сочещи надолу. Положението дава възможност за максимална
релаксация на коремната мускулатура. Изпълнителят обикновено е прав, от
дясната страна на болния.
' """"»»1-»^.^, д | |||
tx v
V'..-.
,„-v Л' .iibV-l .•
Фиг. 107 - Посока на поглаждане на коремната стена
Коремната стена се разделя на четири части. Мислено прекарваме
вертикална линия по linea alba (срединна бяла линия) и перпендикулярно на
нея през пъпа трансзверзално. Оформят се четири квадранта два горни и два
долни. (фиг. 105). Поглаждането започва с едновременно поглаждане на двата
горни квадранта, последващо от едновременно поглаждане на двата долни
квадранта. Прави се посменно поглаждане на всеки квадрант с дланна страна
на ръката, диагонално от пъпа встрани нагоре (за горните квадранти) и встрани
надолу (за долните квадранти). Поглаждането следи посоката на съответните
лимфни възли; за горните квадранти - аксиларните ямки; за долните квадранти
- ингвиналните (слабинните) гънки. Поглаждането по квадранти може да се
направи едновременно или посменно; с едната или двете ръце. От
спомагателните похвати използваме гладенето в съответствие с отделните
квадранти: едновременно двата горни или двата долни, както и посменно всеки
квадрант, започваики от горен десен, горен ляв; долен ляв, долен десен.
и П О С Т И З О М Е Т Р И Ч Н А Р Е ПА К СА Ц И Я
115
фиг. 1 08 и фиг. 109 - Кръгообразно поглаждане на корема

Дълбоките поглаждания на корема се извършват с едната или двете ръце,
кръгообразно от дясно на ляво, по хода на часовниковата стрелка, (фиг. 108,
109). Лявата ръка на изпълнителя може да държи китката на работещата ръка
и я да обременява. Оста на кръговото движение е около пъпа. Чрез този
похват се въздейства предимно върху мускулатурата около пъпа и на тънките
черва. (фиг. 110).
Разтриването се извършва в различни посоки надлъжно, напречно, спи
раловидно, зигзагообразно, кръгообразно около пъпа по хода на часовнико
вата стрелка. Извършва се с възглавничките на пръстите, с улнарен ръб или с
цели длани. От спомагателните похвати се използват граповидно разтриване,
пилене, чертане, водене на кожна гънка, похват на двата палеца и други.
Ц— | —
j
\ нмим
—ишжпг-ш
и .
фиг. 110 - Кръгово поглаждане на корема около пъпа

Омачкването се извършва избирателно спрямо посоката на мускулните
влакна. Отпред са разположени мускулните влакна на m. rectus abdominis (пра
вия коремен мускул), успоредни на linea alba. Най-дълбоко разположен е гп.
transversus abdominis (напречният мускул), които започва от вътрешната по
върхност на шестте долни ребра и се залавя за хълбочния гребен. Задната
част на коремната стена се изгражда от m. quadratus lumborum (квадратен
поясен мускул). Правите коремни мускули се омачкват надлъжно с една, две
ръце, щипковидно, двойно пръстеновидно, омачкване - дъга (фиг. 109).
фиг. 1 1 1 - Двойно пръстеновидно омачкване на корема

Отстрани се намират косите коремни мускули. Най-повьрхностно е разпо
ложен m. obliquus externus abdominis (външен кос коремен мускул). Мускулни
те му снопчета започват от долните осем ребра и се залавя за хълбочния гре
бен и linea alba. В тази посока е и неговото омачкване. Мускулните влакна на
m. obliquus internus abdominis (вътрешен кос коремен мускул) имат обратен
ход. Омачкването започва от косите коремни мускули, които се обработват в
надлъжната им посока. Прилага се и омачкване в напречна посока на муску
лите: двойно пръстеновидно, дъга, щипковидно.
Специален похват за омачкване на корема е напластяването, извършва
се с улнарните ръбове на ръцете. Едната ръка със супинирана длан се поставя
върху участъка, а другата ръка с длан или свита в юмрук поставя върху нея
кожна гънка и извършва кръгови движения, омачкваши тъканите между тях.
От ударните похвати се използва потупване, похлупване, пощипване, нап-
ляскване и др.
Вибрацията може да бъде стабилна, лабилна, директна, индиректна, с об
ременяване, както и полюляване (с цяла длан, със силно отворен палец се
извършват движения като радиалния край на ръката се придвижва зигзагооб
разно) от симфизата към ребрения край на гръдния кош. Около пъпа може да
се направи стабилна вибрация с върховете на пръстите, вибрационен душ,
както и лабилна вибрация с пръсти около пъпа.
МАСАЖ НА КОРЕМНИ ОРГАНИ

Масаж на стомаха. Стомахът е разположен в горната част на коремната
кухина (епигастриума). По-голямата му част (5/6) се намира наляво от
срединната линия и 1/6 отдясно. Изходното отверстие на стомаха (пилора) е
насочен надясно.
Положението за масаж на стомаха е десен страничен лег. При страничният
лег краката са сгънати така, че левият крак да е сгънат повече и коляното му се
намира над и пред коляното на десния. Дясната ръка на болния е сгъната и
дланта е поставена под главата, а лявата държи ръба на масажната кушетка.
Масиращият е прав и се намира зад гърба на болния.
' м
фиг. 1 1 2 - П о г л а ж д а н е н а с т о м а х а
Поглаждането започва отляво на мечовидния израстък на стернума, върви
по долния ръб на гръдния кош, успоредно на ребрената дъга. (фиг. 112).
Поглаждането е праволинейно отгоре надолу извършва се с възглавничките
на пръстите, улнарния ръб, с дланите, с едната или двете ръце посменно.
Вторият етап продължава като посоката се изменя отгоре надолу и латерално
по ребрената дъга.
Разтриването следва хода на поглаждането със спираловидни кръгообраз
ни движения. Извършва се с възглавничките на пръстите, дланите, улнарния
ръб. Може да се направи и надлъжно разтриване по ребрената дъга. Омачква
нето е чрез натиск, като пръстите влизат под ръба на гръдния кош. (фиг. 113).
Прави се изцеждане с улнарен ръб или длан в дълбочина, от мечовидния из
растък по ребрената дъга и оттам латерално (надясно).
фиг. 113 - Омачкване на стомаха

Прилага с е стабилна и лабилна вибрация, често с обременяване с
възглавничките на пръстите и индиректна вибрация с улнарния ръб и др.
Тласъчните движения са със забавен ритъм, един път в секунда, съобразени
перисталтичните вълни. Масажът на стомаха усилва перисталтичните движения,
тонизира го и ускорява изпразването на неговото съдържимо.
Масаж на дебелото черво. Дебелото черво е с дължина до 1,5-2 ми обхваща

корема като в рамка. Започва от дясната хълбочна ямка, върви възходящо, извива
наляво, минава хоризонтално до лявото подребрие. От там се спуска надолу, за
да продължи в сигмовидната част и да завърши с правото черво и ануса. Масажът
на дебелото черво започва с поглаждане, което следва неговия ход. Ръката на
масажиста се поставя в дясната слабинна гънка, по-често с дорзалната си страна,
извършваики П-образно движение - нагоре до дясната ребрена дъга, хоризонтално
по нея и от лява подребрена дъга се спуска надолу, като завършва в лявата
ингвинална гънка. За по-дълбокото поглаждане на дебелото черво се използва
обременяващото деиствие на похвата - гладене по възходящата и хоризонтална
част, а се обременява с дясната или лявата ръка, които се сменят, завършвайки с
S-образно движение на края. (фиг. 114 ). Може да се използват и други
спомогателни похвати като гребеновидното поглаждане, кръгообразно и др.
фиг. 114 - П о г л а ж д а н е н а к о р е м а - т и п г л а д е н е с о б р е м е н я в а н е
Разтриването се извършва във вид на придвижващи се един върху друг
концентрични кръгове в основата си по посока на дебелите черва. Посоката
на разтриването е като тази на поглаждането. Включват се и спираловидни,
зигзагообразни разтривания с възглавничките на пръстите, използват се и
палците или юмрука. При комбинираното разтриване с поглаждане дясната
ръка между палеца и останалите раздробява съдържимото на дебелите черва,
а лявата ръка пробутва това съдържимо по хода на дебелите черва. Това
разтриване с изцеждане се прави най-напред в лявата слабинна област, за да
се освободи пътя от фекалии за предвижване на съдържимото от по-горните
участъци. За усилване ефекта от разтриването (при запек) едната ръка
обременява изпълняващата.
Омачкването е в дълбочина, надлъжно и напречно на дебелото черво и
завършва с дълбоко изцеждане по хода му.
Вибрацията може да бъде: лабилна или стабилна; директна, индиректна, с
обременяване. Извършва се с различни части на ръката - пръсти, длан, юмрук
и т. н. От ударните похвати се използват напляскване, потупване, похлупване
и др. Масажът завършва с общо полюляване, завършващо с общо поглаждане.
и ПОСТИЗОМЕТРИЧНА РЕЛАКСАйИЯ
119
Масаж на тънките черва. Тънките черва изпълват средното и долното

пространство на корема и са разположени около пъпа и в дълбочина. Болният
е в тилен лег със сгънати крака, а изпълнителят - изправен до него.
Поглажданията са описани при масаж на корема.
Разтриванията са праволинеини, спираловидни, кръгообразни, напречни
и надлъжни на масирания участък. Включват се и спомагателни похвати с
различни части на ръката и пръстите.
Омачването е за мускулите на коремната стена - вече описани по-горе.
Вибрациите са предимно стабилни с дланите на ръцете, лабилни с похвата
гладене, с улнарен ръб на едната ръка, обременена от другата и др. Специфично
е общото полюляване с ръка, обхванала зоната около пъпа. Поради рефлектор
ната връзка между коремната стена и коремните органи, тонизирането на ко
ремните мускули води до тонизирането на перисталтиката в коремните органи.
Масаж на черен дроб и жлъчен мехур. Тези органи се намират в

дясното подребрие. Нормално не се палпират, тъй като са защитени от ребрата.
Изходното положение при масаж на черен дроб и жлъчен мехур е ляв страничен
лег или характерния за корема тилен лег със свити колена. Поглажда се
регионалната кожна област, разтриват се подлежащите тъкани, прави се
омачкване и вибрация в тази област. Масажните движения са от мечовидния
израстък на стернума отдясно, върви се по и зад ръба на ребрената дъга към
дясната аксиларна линия. Вибрационните и тласъчни похвати трябва да са
синхронизирани с фазата на издишване на масирания.
Масажът действа на органите рефлекторно, като усилва, стимулира
отделянето на жлъчен сок. Тонизира жлъчния мехур и неговата перисталтика.
При увеличен черен дроб, палпиращ се под ребрената дъга, масажът е
само при специални показания.
Масаж за въздействие върху диафрагмата. Диафрагмата представлява

плосък мускул, разделящ гръдната от коремната кухина образува два купола
(ляв и десен )и има три части (поясна, ребрена и стернална). Диафрагмата
притежава три отвора за преминаване на аортата и гръдния лимфен проток,
хранопровода и двата блуждаещи нерва, венозните съдове и нерви. При
едновременно съкращаване на диафрагмата и коремните мускули налягането в
коремната кухина се увеличава —действа т. н. коремна преса. За укрепване на
диафрагмата се извършват масажни похвати по долната граница на ребрената
дъга на гръдния кош. Масажът се прилага най-често в областта на ребрения
ъгъл, непосредствено под мечовидния израстък на гръдната кост. От масажните
похвати се използват поглаждания, разтривания, вибрации, сътресения и др.
Масаж за въздействие върху слънчевия сплит (plexus solaris). Това

е сплитане от вегетативни (симпатикусови) влакна. В зоната между пъпа и
мечовидния израстък по срединната линия се правят плоскостни поглаждания.
Масажът продължава с разтриване, като най-често се прилага дълбоко

точковидно разтриване на болезнените точки. Прилага се чертане. Вибрацията
е предимно стабилна и се прави наи-често с възглавничките на четирите пръста.
Въздействието завършва с поглаждане. Масажът е много внимателен, защото
може рязко да понижи кръвното налягане.
Масаж за въздействие върху пикочния мехур. За създаване режим за

изпразването на пикочния мехур при параплегици се препоръчват някои
масажни похвати, В зоната между пъпа и симфизата периодично в определени
интервали на деня се правят поглаждания от проксимално към дистално,
ритмично извършващи се стабилни и лабилни вибрации, тласъчни движения,
разтърсвания и дозирани притискания. Сътресение на таза, както и стабилна
вибрация се извършват в предно-задна посока.
ЗАПОМНИ!
1. Основното положение на масирания при масаж на корема е тилен лег с
леко сгънати долни крайници. При масаж на стомаха изходното положение на
масирания е десен страничен лег с полусгънати долни крайници. При масаж на
черен дроб и жлъчен мехур - изходното положение е ляв страничен лег с
полусгънъти долни крайници.
2. При масажа на коремната стена е Важно да се ръководим от посоката на
лимфните и Венозните съдове.
3. По Време на масажа ръцете на масажиста трябВа да бъдат затоплени,
тъй като студените ръце Възбуждат и поддържат напрежение на коремните
мускули.
4. През Време на масажа мускулите на корема трябВа да бъдат максимално
разхлабени, особено Важно при масаж на черВата. Съкратените мускули на
коремната стена не дават Възможност да се предадат импулсите Върху
Вътрешните органи на коремната кухина.
5. Масажните движения трябВа да се извършват с променливо темпо: при
масажиране на коремната стена (коремните мускули) движенията могат да
бъдат сравнително ускорени: при масаж на органите на коремната кухина
движенията трябва да бъдат относително забавени, тъй като съкрашението
на гладките мускули се извършва по-бавно, отколкото на напречно набраздените.
6. Масираният трябва да диша спокойно и равномерно, да не задържа
дишането, тъй като това повишава напрежението на коремните мускули.
121
М А С А Ж НА ГРЪДЕН КОШ
Масажът на гърдите обхваща зоната на предната част на гръдния кош,
между корема и шиината извивка, а от страни до средната аксиларна линия.
Изходното положение е тилен лег, под главата е поставена възглавница, а
под коленете - масажно валяче. Ръцете на болният са до тялото, отпуснати,
леко абдуцирани, за да не пречат при масажа. Изпълнителят застава с лице
към болния, започва с плоскостно повърхностно поглаждане на двете гръдни
половини едновременно. Ръцете му се движат успоредно, бавно, плавно, от
долния ребрен ръб нагоре и встрани към съответните аксиларни лимфни възли
(фиг. 115). Поглаждането продължава до средната зона на гръдния кош, след
това продължава в хоризонтална посока от гръдната кост латерално към
аксилите. Горната ключична зона се поглажда от стерно-клавикуларната става
встрани надолу към аксилите. Поглаждането може да се прави и
последователно на едната или другата гръдна половина.
I / •
L,
РГ|
* ^
k.vsMtt/' f
фиг. 115 - П о г л а ж д а н е н а г р ъ д е н к о ш - д о л н а ч а с т
Масажът на гърдите се извършва, като се заобикаля зоната на млечните
жлези при жените и особено мамилите при мъжете. От спомагателните похва
ти на поглаждането се прилагат: гладене, грапавидно за междуребрията, об
хождащо за бюста.
Разтриването може да се направи в надлъжна, напречна, зигзагообразна,
спираловидна посока и в кръг около бюста. За междуребрените пространства
се използва грапавидният похват. За въздействие на нервно-съдовия сноп
натиска е на долния ръб на горележащото ребро. Праволинейните
размествания на кожата към подлежащите тъкани са подходящи поради
голямата подвижност на кожата в тази зона. Спомагателни похвати от
разтриването са чертане, изтегляне, разтегляне, похватът на гонещите се палци,
пилене и други. Задължително се избягват и заобикалят мамилите.
Омачкването е насочено към съответните мускули. Най-голям и лесно
достъпен за масаж е големият гръден мускул (m. pectoralis major) (фиг. 116).
Омачкването на долната му част е възходящо, на средната - хоризонтално, а

на ключичната - латеро-каудално. Омачкванията следват хода на мускулните
влакна към залавното му място на мишничната ямка. Омачкването може да
бъде с една, две ръце, щипковидно, тип дъга, двойно пръстеновидно (фиг. 117).
Омачкване чрез натиск върху костната подложка се извършва само на
клавикуларният дял на m. pectoralis major. Изтискването е по посока към
аксиларните ямки.
\
Фиг. 116 - Омачкване на голям гръден мускул
фиг. 117 - Омачкване на т. pectoralis major
Омачкването на малкия гръден мускул (m. pectoralis minor) е индиректно
чрез натиск(поради това че се покрива от големия гръден мускул). Такова е и
за подключичния мускул (m. subclavius).
Омачкването е достъпно за предния зъбчат мускул (m. serratus anterior). За
неговото омачкване болният е в страничен лег, ръката му се повдига и поставя
зад главата, което открива аксиларната ямка. Изпълнителят е зад гърба на
пациента. Добре изразената мускулатура се омачква щипковидно. При слабо
изразена хипотрофична мускулатура се омачква чрез натиск върху ребрата с
възглавничките на разперени пръсти в междуребрията. По същия начин се
омачкват и междуребрените мускули (m. т . intercostales).
Ударните похвати се прилагат внимателно и дозирано. Меко сечене се
извършва надлъжно и напречно на мускулните снопчета на m. pectoralis major.
Спомагателни приложими похвати са следните: потупване, похлупване,
напляскване, пунктиране, пощипване.
Вибрациите също намират приложение - както стабилните за стернума,
така и лабилните по протежение на ребрата. Добро въздействие оказва
директната и индиректна вибрация. Преди заключителното поглаждане се
извършват няколко дълбоки вдишвания и издишвания съчетани с вибрационни
движения - сътресение на гръдния кош във фазата на издишване.
МАСАЖ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СЪРЦЕ

На сърцето може да се окаже рефлекторно въздействие чрез масажа на
проекцията му върху гръдната стена. Бавните ритмични поглаждания, с длан
или пръсти, съчетани с бавно, нежно полюляване, направени от неговата основа
по посока към сърдечния връх, имат успокояващо действие. Чрез тях може да
се забави пулсът, да се задълбочат сърдечните съкращения и да се понижи
кръвното налягане.
Вибрационните похвати, приложени в същата зона, бързите поглаждания,
енергичните разтривания и преди всичко нежните ударни похвати действат
тонизиращо на сърцето.
Най-често използваните похвати са мекото сечене, потупването, пощип
ването, похлупването, напляскването и др.
ЗАПОМНИ!
1. Избягвайте зоните на млечните жлези, ако не е насочен масажът
специално за тях.
2. Избягвайте масажа на мамилите при мъжете.
3. Намалете натиска към нежните зони на аксиларните ямки.
4. При силно окосмяване на гърдите да се регулира силата на натиска и да
се съобразява с хода на косъма. За избягване на скубането се ползва талк.
5. Да се дозират ударните похвати, които резонират върху сърцето и белия
дроб.
6. Грубото и неумело използване на ударните похвати, може да доведе до
смущения в сърдечният ритъм.
МАСАЖ НА ГОРЕН КРАЙНИК

Масажът на горен краиник започва от пръстите на ръката и свършва с ра
менната става, като се спазва следният ред: масаж на пръстите, на дланната и
гръбна част на ръката, на гривнената става, на предмишницата, на лакътната
става, на мишницата и на раменната става. При масирането ръката на
изпълнителя следва винаги посоката на лимфните пътища, които са от пръсти
те към лакътя и от там към подмишничната ямка.
Масажът на горния крайник се извършва от две изходни положения: тилен
лег и седеж с отведена ръка от тялото и леко сгъната лакътна става. Когато
пациентът е седнал, масираната ръка е поставена на масажна масичка или
върху възглавница, поставена в скута на изпълнителя.
МОЩ V -ЧК
^ \
Фиг. 118 - И. П. тилен лег

В и ж също фиг. 2 9 на стр. 6 1 (от с е д е ж )
Масажът започва с разработване на съответния гръбначно-мозъчен сег
мент на краиника - това е зоната C 4 -Th 1 2 на гръбначния стълб. След това се
преминава към подготовка на краиника за масаж (подготвителен) - общо по
глаждане и общо разтриване на целия крайник. Поглаждането е тип вълна,
предимно обхващащо концентрично или кръстовидно, завършващо с ветрило
образно за раменната става. Извършва се от пръстите към аксилите, като ръце
те се връщат по въздуха. Следва общото разтриване, което бива: надлъжно,
праволинейно, насрещно, спираловидно с цяла длан, с тенар или хипотенар.
След подготвителния масаж се преминава към детайлно разработване на
горния краиник.
Масаж на пръстите на ръката. Пръстите се обработват като се фиксира
нокътната фаланга и поглаждането се извършва от дистално към проксимално
за всеки пръст поотделно с малка или средна щипка. Разтриването е също
щипковидно, а може и праволинейно или спираловидно. Омачкването на пръс
тите се прави с малка щипка и чрез натиск. Всеки пръст поотделно се обра
ботва от всички страни - латералните части, тръбната и дланната повърхност.
125
Масажът на пръстите завършва с комбиниран похват "тирбушон". Може да се

комбинира и с пасивни раздвижвания и мобилизация.
Масаж на китката. Поглаждането на дланната (воларна) част на ръката е

общо предимно гребеновидно, може плоскостно и гладене. Разтриването е
гребеновидно или щипковидно за тенар и хипотенар и "гонещи се палци". Омач
кването е също щипковидно, като обхваща и улнарната част на ръката.
Тръбната (дорзална) страна на ръката се поглажда плоскостно или грапа-
видно. Може с цяла длан или възглавничките на пръстите от дистално към
проксимално. Преминава се към грапавидно разтриване и чертане между ме-
такарпалните кости. За целта пръстите на пациента трябва да са абдуцирани.
Омачкването е чрез натиск върху костната подложка. Пасивно се раздвижат
метакарпалните кости една спрямо друга, след което се прави горно и долно
ветрило и заключително поглаждане.
фиг. 119 - Горно ветрило

Масаж в областта на гривнената става. Масажът започва с обхваща
що концентрично поглаждане и продължава със специалното за ставите об
хождащо поглаждане. Разтриването може да бъде праволинейно, кръгообраз
но, спираловидно и концентрично, извършено с възглавничките на пръстите и
пилене с радиалната част на показалеца, латерално в ставната цепка. От дор-
залната си страна гривнената става е по-достъпна за въздействие.
Стабилна вибрация може да се направи с всички части на ръката на став
ната цепка и на рг. styloideus radii et ulnae. Пасивните движения са желателни
и насочени към сгъване, разгъване, отвеждания, превеждания и кръгообразни
движения. След пасивните се извършват няколко поглаждания.
Масаж на предмишницата. Обработват се двете основни групи мускули

на предмишницата - флексори и екстензори. Флексорите имат тенденция към
скъсяване. Могат да се масират едновременно или посменно. Поглаждането е
I праволинейно от китките към лактите. Отначало е плоскостно повърхностно, а

впоследствие - дълбоко обхващащо. Разтриването е по дължина на предмищ-
ницата, праволинейно, насрещно и спираловидно. От спомагателните похвати

се прилагат похвата на двата палеца, пилене, рендосване, концентрично и др.
Омачкването следва хода на мускулите. Омачкването с една ръка - щипко-
видно, с две ръце - успоредно или последователно, двоен гриф, преса, двойно
пръстеновидно, валяне и др. Обработват се предимно достъпните мускули за
масаж: лъчевият и лакетният сгъвач на китката (m. flexor capri radialis и т flexor
capn ulnaris), дългият дланен мускул (m. palmaris longus) лъчевият и лакетният
разгъвач на китката (m. extensor capri ulnaris) и общият разгъвач на пръстите
(m. extensor digitorum manus)
О Т ударните похвати приложение намират потупване, пощипване, похлуп-
ване и наплескване. Вибрацията може да бъде както стабилна, така и лабилна.

Накрая се прави изцеждане от китката към лакътната ямка и обхващащо пог
лаждане.
Масаж в областта на лакътна става. Прави се заедно с радио-улнарна

става. Извършва се в полусвито положение на ставата, като се започва с кон
центрично поглаждане и се преминава към обхождащо. Разтриването е кръго
образно, спираловидно или концентрично с възглавничките на палците или на
пръстите. Хубаво се масира цялата става от всички страни. Могат да се правят
пасивни движения, сгъвания, разгъвания на лакетната става, супинация и про-
нация в радио-улнарната става. Завършва се с концентрично или обхождащо
поглаждане. При травматични увреждания лакетната става не се масира.
Масаж на мишницата. Започва с плоскостно поглаждане с една или две

ръце едновременно или последователно и преминава към спомагателните пох
вати - гладене и гребеновидно. Прилага се и обхващащо, кръстовидно и кон
центрично, като посоката на масиране е от лакътя към аксилите. Разтриване
то е праволинейно, насрещно, спираловидно с всички части на ръката. От
спомагателните похвати могат да се използват пилене, рендосване, похват на
двата палеца, концентрично, гребеновидно и др.
Омачкването е насочено към двуглавия мишничен мускул (m. biceps brahii,
мишнично-лъчевия мускул ( т . brahioradialis), ключично-мишничния ( т . согасо-
brahialis), триглавия мишничен мускул (m. triceps brahii) и делтовидния мускул
(m. deltoideus). Тук мускулите се обработват в надлъжна посока с една ръка, с
две ръце, с две ръце с обременяване (двоен гриф) и преса. А в напречна посо
ка - с двойно-пръстеновидно омачкване и омачкване дъга. От спомагателните
похвати валянето и пресата са предимно за крайниците. Ударните похвати,
подходящи за този участък, са сечене (в надлъжна посока на мускулните влак
на), пощипване, похлупване, наплескване и др. От вибрациите се прилагат пре
димно лабилните и полюляването за всеки мускул поотделно от съответното
най-отпуснато положение и накрая финско изцеждане с поглаждане.
М а с а ж в областта на раменната става. Посоката на поглаждането е от

рамото към аксилата, обхождащо и ветрилообразно с две ръце. За да се въз
действа на ставата, разтриването се извършва с възглавничките на пръстите
и на палеца спираловидно или кръгово. Достъпна е за разтриване около акро-
миона на скапулата и по предната и задната страна на ставата. Разтриването
на аксилите се избягва поради наличието на лимфни жлези и големи кръво
носни съдове.
Раменната става може да се омеси с цели длани, като едната ръка се пос
тавя под, а другата върху ставата (отпред или отзад) и се правят разнопосочни
омесващи движения с ръцете. По ставната ивица може да се приложи вибра
ция и накрая ветрилообразно поглаждане (виж фиг. 30 на стр. 61). В заключение
се прави разтърсване на целия крайник.
фиг. 120 - Р а з т ъ р с в а н е на г о р е н к р а й н и к
ЗАПОМНИ!
1. Масажът на горния крайник задължително започва с масаж на сегмента
C
4- T h ?
2. Ръката изпълнява най-фините и координирани движения на човешкия орга
низъм, поради което масажът е строго избирателен и детайлен.
3 Масаж в областта на лакътната става не се препоръчва.
4. Пасивните движения са важен похват за функционално възстановяване.
МАСАЖ НА ГЛАВА И ШИЯ

Масажът на главата се разделя на масаж на окосмената част (capillitium) и
масаж на лицевата част (facies). Това разделяне е в зависимост от анатомични
те особености на зоните. Кожата на главата (черепният покрив) е по-дебела,
силно окосмена и е по-малко подвижна в сравнение с кожата на лицето и шия
та. Тази на лицето и шията е по-нежна, под нея са разположени мимическите
мускули, даващи възможност за мимика и изразителност на лицето. И двете
зони са богато кръвоснабдени и добре инервирани. Лимфните съдове и от двете
части се събират в следните лимфни възли: за окосмената част в тилните и око-
лоушни; за лицето - в околоушните, подчелюстните и шийни лимфни пакети.
При масаж на лицето и шията се има предвид не само посоката на лимфния
и венозния ток, но се взима под внимание и хода на кожните гънки (бръчки).
Мимическите мускули нямат апоневрози и фасции. Почвайки от костите,
те завършват в кожата, масажът не трябва да разтегля кожата в зоната на
бръчките, за да не се увеличават. Работи се напречно на дължината им, за
намаляването им. Целта на масажа е да увеличи кръвообращението,
еластичността и тургура на кожата, да се повлияе тоносът на мимическата
мускулатура, лицето да придобие по-свеж и добър вид, да се опъне кожата на
лицето и на врата.
МАСАЖ НА ОКОСМЕНАТА ЧАСТ НА ГЛАВАТА

Болният е седнал с отпуснати ръце на коленете. Изпълнителят е прав зад
пациента. Поглаждането започва от темето, калварията (върха на главата) и
върви радиално надолу към околоушните лимфни възли. То бива повърхностно
и дълбоко. Ръцете на изпълнителя се провират внимателно през косата, за да
достигнат до космения вихър и с натиск на възглавничките на пръстите
извършват на няколко тура поглаждания надолу, за да се обхване цялата
окосмена част.
Разтриването се извършва по същия начин от темето надолу, като разде
лителната линия за двете ръце на изпълнителя е средната предно-задна саги-
тална линия. Разтриването е спираловидно, зигзагообразно, кръгообразно,
извършвано с възглавничките на двете ръце,едновременно или разнопосоч
но, грапавиден тип. Може да се извърши с едната ръка, като другата дава
опора на главата.
Характерен е стъпаловидният тип разтриване, извършено с дланите. Друг
вариант е: фиксиране дланта на ръката върху върха на главата, а движенията
са стъпаловидни с възглавничките на пръстите, обхождайки цялата глава.
Добро въздействие има т. н. разместване на скалпа с едната ръка, другата

фиксира или двете ръце правят разнопосочни движения за разместването му.
От спомагателните похвати се използва изтегляне на космен кичур. Ръцете на
изпълнителя обхващат кичур коса и с допълнително свиване пръстите в юмрук
и лека вибрация изтегля косата, заедно с кожата. Омачкването се прави, чрез
натиск и едновременно разместване на кожата. Двете ръце извършват
срещуположни движения, контрирайки се. Дланите се завъртат постепенно,
докато бъде омачкана цялата повърхност. Омачкването е насочено към
мускулните пластинки на плоските мускули: надчерепния мускул (m. epicranius)
и черепната част на слепоочния мускул (m. temporalis).
След омачкването се прилагат вибрационни похвати. В областта на
изходните точки на п. n. occipitalis се прилага стабилна вибрация с един или
два пръста. За косата се правят ритмични подръпвания, като с едната ръка се
обхваща кичурчета коса и го подава на другата, която с ритмични подръпвания
изпълнява вибрации, от основата до върха на космите. Извършва се и т. н.
вибрационнен душ - ръката (ръцете) се поставят върху косата, без да докосват
кожата на главата. Движенията са от дланите и пръстите върху косата,
извършвайки стабилна или лабилна вибрция по цялата окосмена част.
За тонизиране се прилагат ударни похвати, като се използват потупване с
възглавничките на пръстите на ръката, почукване (пунктиране), наплескване,
пощипване или барабанене. Масажът завършва с поглаждане на главата.
Масажът на окосмената част цели рефлекторно повлияване на ЦНС,
подобрява храненето и обменните процеси.
Масажът на окосмена част на главата може да има тонизиращ или релакси
ращ ефект на ЦНС, в зависимост от силата и подбора на съответните похвати.
М А С А Ж НА ЛИЦЕ И Ш И Я
Изходното положение на болния може да бъде седеж или тилен лег. При
седеж - изпълнителят е зад него, като опира тилната част на болния върху
гърдите си. При тилен лег - изпълнителят е седнал откъм теменната част на
главата и късата страна на кушетката.
Поглаждането се извършва
последователно на челото, веждите,
носа, бузите, брадата. Обикновено се
работи с и м е т р и ч н о с двете ръце,
е д н о в р е м е н н о , но м о ж е да бъде и
едностранно. Започва се с
н е к о л к о к р а т н о общо повърхностно,
последващо от по-дълбоко поглаждане.
Движенията започват от средната лицева
линия и завършват към околоушните
лимфни възли. При поглаждането на
фиг. 121 - П о г л а ж д а н е н а ч е л о т о
челото ръцете се движат встрани и малко
надолу (фиг. 121), за веждите - встрани и хоризонтално, за носа и бузите -

встрани и хоризонтално, а за брадата - встрани. Може да се направи и общо
поглаждане в три тура: чело, бузи, долна част на лицето и шията. Масажният
участък се обхваща с цели длани, а натискът се осъществява предимно от
възглавничките на пръстите. Ушната мида също може да бъде включена в
поглаждането отгоре надолу по хода на нейния анатомичен строеж.
Разтриването се прави напречно на бръчките, спираловидно, зигзагооб
разно. Кръгообразно разтриване с възглавничките на един или няколко пръс
та се прави в основата на веждите, на слепоочията, на брадичката. Разтрива
нето може да преминава през ушната мида, като допълнително се включва и
щипковидно (тип малка щипка). При много подвижна кожа се масира едност
ранно, като свободната ръка на изпълнителя задължително фиксира необра-
ботваната лицева половина.
Омачкванията са внимателни, нежни, съобразени с анатомическия строеж
на лицевата мускулатура. Омачкванията с една ръка могат да бъдат извършвани
едновременно за двете половини на лицето. В областта на веждите (фиг. 122),
бузите (фиг. 123), на брадичката може да се приложи двойно щипковидно,
двойно пръстеновидно, дъга, използвайки само палците и показалците от
страна на масажиста. Другите лицеви мускули се омачкват чрез притискане
между пръстите, които извършват движения като ножици или притискане към
подлежащите кости. Омачкват се предимно m. frontalis, т . temporalis, т . riso-
rius, т . orbicularis oris, т . masseter, т . mentalis, т . zygomaticus. На лицето се
прилагат нежни ударни похвати, при които се работи с възглавничките на
пръстите: потупване, пощипване, напляскване, барабанене, пунктиране и др.
Извършва се лабилна и стабилна вибрация. Стабилната вибрация се прави
най-често в началото на веждите, основата на ноздрите, на слепоочията, под
ябълчната кост, за изхода на n. infraorbitalis, за изхода на n. supraorbitals и
външната трета на долната челюст за n. mentalis. Мануално може да бъде
изтеглен върхът на носа. Ушната мида може да се придърпа леко назад, да се
захлупи напред, да се изтегли внимателно нагоре и надолу. Масажът на лицето
също завършва с поглаждане.
фиг. 122 - Д в о й н о щ и п к о в и д н о омачкване на в е ж д и т е

фиг. 123 - Д в о й н о пръстеновидно омачкване на бузите
В масажа на лицето се включва и масажът на шията. Посоката на поглажда

нето е от челюстта надолу към ключиците и втори тур встрани към съответните
аксиларни ямки. Разтриването на шията е в надлъжна и напречна посока, зигза
гообразно, с насрещни спираловидни движения, ножични движения със срещу
положни пръсти. Омачкването е предимно за m. sternocleidomastoideus над-
лъжно-щипковидно омачкване (фиг. 124), напречно омачкване-двойнопръсте-
новидно стискане, омачкване чрез натиск, (фиг. 125). Платизмата (platysma)
се обработва с нежни движения и само с разтриване. От дълбоките мускули
на шията за непосредствено масажно въздействие са достъпни само неголе
ми участъци в областта на надключичната ямка. Завършва се с поглаждане.
При масажа на гръкляна се прави шипковидно поглаждане, същото нежно
разтриване, сътресение и вибрация - с палец и показалец, както е описано
4Г*АЛ-'\
при масаж на гръкляна (виж фиг. 92 на с. 98).
ш
к/ I "
Ф и г . 124 - Н а д л ъ ж н о щ и п к о в и д н о о м а ч к в а н е н а m. s t e r n o c l e i d o m a s t o i d e u s
ф и г . 1 2 5 - Д З о О н о п р ъ с т е н о в и д н о о м а ч к в а н е н а т. s t e r n o c l e i d o m a s t o i d e u s
ЗАПОМНИ!
1. Преди масажа лицето се почиства от гримове, червило, пудра и др.
2. Кожата на лицето е много податлива на преразтягане и лесно увисва.
При силно разтеглива кожа е наложително фиксирането й с пръсти.
3. При масажа трябва да се познава добре ходът на кожните линии
(бръчките).
4. Двете ръце работят с еднаква сила, синхронизирано, едновременно.
5 Да не се извършват единични движения в областта на клепачите.
6. При поглаждане и разтриване на назо-лабиалната гънка посоката е нагоре.
7. Масажът на лицето се извършва заедно с масажа на шията.
8. При масаж на шията не трябва да се притиска силно. Пациентът трябва
да диша спокойно, свободно, ритмично.
9. При обработване на т. sternocleidomastoideus, главата трябва да се ротира
в посока на масирания мускул.
Ю. Да не се омачква в дълбочина мястото на сънната артерия и п. vagus.
МАСАЖИ А ЯКА
Масажната яка обхваща задната окосмена част на главата, шията до дол
ният ръб на скапулите, странично раменния пояс (m. deltoideus) и отпред зона
та между мандибулата и млечните жлези.
Изходното положение на болния е лицев лег. Отначало се обработват зад
ната и страничната част, а след това пациентът се обръша по гръб и се обра
ботва предната част. По-често използваното положение е седеж на болния с
ръце на коленете, а главата е леко наведена напред. Изпълнителят подпира с
едната си ръка главата на болния, а с другата извършва масажа на тилната
окосмена част на главата.
Поглаждането отзад се извършва от тила на главата през врата към акси-
ларните ямки, зоната на рамото и мишницата - съшо към съответните аксили.
Поглаждането отпред е надолу към ключиците и странично към подмишнични-
те лимфни възли. Използват се плоскостно, повърхностно, дълбоко, както и
обхващащо поглаждане. От спомагателните похвати на поглаждането - гребе
новидно на врата, гладене на гърба, грапавидно, щриховане и шипковидно на
ребра и ключици, ветрилообразно и др.
Разтриването спазва същия ред и посока на масиране в надлъжна и напреч
на посока, спираловидно, зигзагообразно с една или две ръце, едновременно
или посменно. От спомагателните похвати на разтриването най-използвани
са пилене, гребеновидно, грапавидно, шипковидно, похват на двата палеца,
гонещи се палци, водене на кожна гънка, разтягане, изтегляне.
Омачкването може да бъде с една или с две ръце, двойно пръстеновидно,
омачкване - дъга, омачкване - преса, изцеждане, шипковидно омачкване и
др. Омачкването е насочено предимно към въздействие на горния дял на т .
trapezius, т . levator scapulae, т . deltoideus, т . sternocleidomastoideus, т . т .
pectorales.
Низходящите влакна на m. trapezius са статични и имат склонност към скъ
сяване на залавните им места.Те имат повишен мускулен тонус с рефлектор
на изява спазъм, което често е придружено с много неприятна болка. Омачк
ването се извършва с една или две ръце в надлъжна посока. В напречна посо
ка на мускула се извършва двойно-пръстеновидно омачкване, дъга, стискане.
Характерен похват за трапецовидния мускул е разтягане и изтегляне, извър
шено след основните похвати на омачкването. Начинът на разтягане е с ул-
нарните ръбове, последващо обхващане на мускула с пръстите на двете ръце
и се разтяга и изтегля по дължина на мускулните му влакна.От спомагателните
133
похвати се извършва отместване на m. trapezius в предно-задна посока. Една

та ръка фиксира едноименното рамо, а с другата ръка се отмества мускулът
напред-назад). Омачкването трябва да бъде извършено бавно, плавно, рит
мично, с разтягане, което цели неговото релаксиране.
Омачкването в основата на черепа се извършва чрез натиск с пръсти, с
основата на дланта или с улнарен ръб. Важно е да се направи изцеждане по
основата на черепа от proc. mastoideus към средната линия.
За тонизиране се използват ударни похвати като сечене, потупвания, по-
хлупвания, пощипване, пунктиране, барабанене, наплескване, пунктиране.
Вибрациите се изпълняват с релаксиращ ефект и са от различен тип -
лабилни, стабилни, директни, индиректни с обременяване. Могат да се изпъл
няват с различни части на масиращите ръце, пръсти, радиален или улнарен
ръб. В изходните точки на n. occipitalis mayor (средата между processus
mastoideus и срединната линия) и n. occipitalis minor (зад processus mastoideus)
се прави стабилна непрекъсната вибрация с върха на един пръст, с палеца
или среден пръст, обременен с показалеца. Преди заключителното поглажда
не могат да се направят движения на главата в различни направления.
Характерно при "масажната яка" е, че в зависимост от желаната от нас нерв-
норефлекторната реакция може да се извършва различен по въздействие масаж.
ТОНИЗИРАЩА МАСАЖНА ЯКА

Тя има стимулиращо действие. Тази процедура се назначава при хипото-
ния, хипостенна форма на невроза, тонизиране на мускулите, депресия и др.
Извършва се дълбоко поглаждане с различни части на ръката. Разтриванията
са бързи, енергични и многообразни. Омачкването е в дълбочина, съпроводе
но с изцеждания. Ударните масажни похвати се извършват със средна и зна
чителна сила, като се използва предимно сечене, потупване, похлупване, по
щипване, пунктиране, напляскване. Масажната яка завършва с поглаждане
по посока на венозния кръвоток и лимфоток към регионалните лимфни възли.
РЕЛАКСИРАЩА МАСАЖНА ЯКА

Тя има за цел да регулира функцията на възбудните процеси в кората на
главния мозък. Прилагат се успокояващи похвати за регулиране на възбудни
те процеси на мозъчната кора и нервната система. Прилага се при главобо
лие, хипертония, невроза-хиперстенна форма, цервикоартроза, повишен мус
кулен тонус, мускулни спазми, нервнопсихическо напрежение, стрес и др. Пох
ватите и движенията са бавни, плавни, нежни, успокояващи. Поглаждането е
нежно, повърхностно. Разтриването е леко, повърхностно. За релаксиране се
използват вибрационни похвати с цялото им многообразие. Добро въздейст
вие има непрекъснатата вибрация в основата на черепа; полюлявания на т .
trapezius и т . deltoideus. Не се правят ударни похвати. Масажната яка завърш
ва с поглаждане.
Масажната яка има голямо значение за човешкия организъм. При много

лечебни процедури за заболяване на горния крайник масажът започва с об
работването на сегментарната зона на горния крайник - масажна яка.
ЗАПОМНИ!
1. Масажната яка е една от най-често прилаганите процедури.
2. Масажната яка цели рефлекторно повлияване функциите на ЦНС.
3. Масажната яка има обезболяващ ефект.
4. Бавните, плавни, меки похвати с вибрации постигат успокояване, обезбо
ляване и релаксиране.
5. Енергичните, бързи похвати постигат възбуждащо, ободряващо, тонизи
ращо въздействие.
6. При този масаж винаги трябва да се обработват характерните функци
онални патологични находки: уплътнени, болезнени точки и зони, мускулен спа
зъм, за да се повлияе функционалното състояние на ЦНС.
135
ОБЩ МАСАЖ
Общият масаж G съвкупност от разглежданите досега масажи на отделни
те анатомични части на тялото. При него се масира цялото тяло без главата.
Продължителността му е в зависимост от индивидуалните особености и от целта
на масажа. Времетраенето е обикновено от 40-60 мин. Разпределение по вре
ме за отделните участъци на тялото не се прави, а се отделя повече време за
участъците с повече патологични находки. Най-широко използваната и рацио
нална схема за общ масаж е следната: започва се от гърба (поради рефлек-
торно-сегментарни въздействия върху организма), следва седалището, задна
та повърхност на долните крайници, предната им повърхност, корем гърди и
се завършва с въздействие на горните крайници.
Друга схема е: гръб, седалище, задна повърхност на долни крайници, пред
на повърхност на краката, след което се преминава на горни крайници, гърди
и се завършва с корем.
Известни са и други схеми. Например: започва от стъпалата (за въздейст
вие върху органите на рефлекторните зони по стъпалото), преминава се на
предна повърхност на долен крайник, корем, гърди, горен крайник. Обръща се
масажираният, работи се задната повърхност на долни крайници, седалище и
се завършва с гръб. Някои автори предлагат да се включва и главата - лицева
и окосмена част в зависимост от схемата на приложение.
Коя схема ще избере изпълнителят зависи от поставените цели и задачи
на масажа. Обикновено общият масаж се прави през ден или два пъти сед
мично. Общо правило е първите масажи да бъдат по-краткотрайни и по-леки,
спазвайки принципа за постепенно натоварване. Общият масаж е натоварва-
ща процедура, затова след него се осигуряват 10-15 мин. почивка както на
пациента, така и на изпълнителя. Най-подходящото време за общия масаж е
преди обедните часове, но ако се прави в други часове на деня, трябва да се
спазва правилото - най-малко 2 часа след хранене.
При общия масаж се използват всички подходящи похвати за отделните
части на тялото. Ако с общия масаж целим тонизиране, ободряване на орга
низма, се прилагат по-бързи, енергичени, тонизиращи похвати - поглаждане,
разтриване, омачкване и ударни и обратно - ако целим успокояване (релак
сация), правим бавни, леки, успокояващи похвати - поглаждане, разтриване,
омачкване и вибрации.
СПОРТЕН МАСАЖ
Масажът, приложен върху спортисти за по-бързото и пълноценно настъп
ване на тренираност, за премахване на някои неблагоприятни предстартови и
стартови състояния и по-бързото възстановяване на организма по време и
след състезания се нарича спортен масаж.
Физиологичното въздействие на спортния масаж върху организма не се
различава съществено от това на масажа въобще. Организацията, нормати
вите, устройството на масажните помещения, обзавеждането, изискванията
към масажиста и масажирания са по-свободни от тези при класическия ма
саж. При спортистите често се налага масажът да се провежда на стадиона,
на ринга до тепиха, в съблекалните и дори в баните.
Разликата между лечебния и спортния масаж са и обектите за масаж. При
лечебния масаж масажираният е болен човек, който се нуждае от точна дози
ровка и подбор на най-подходящите похвати във връзка със заболяването. А
при спортния - това е спортистът, който се нуждае от масаж съобразно с фа
зата, етапа и задачите на тренировката, състезанието или възстановяването.
При спортния масаж се използват същите основни похвати, както и при
лечебния, с някои разновидности, които са характерни за финския масаж.
Пръстите и палецът са прибрани един до друг, а изпълнителят винаги е прав.
Движенията са по-бързи. При поглаждането в спортния масаж (финското
поглаждане) не е задължително ръцете на изпълнителя да се връщат по възду
ха, както е при лечебния. Ръцете могат да се връщат по масираната повърх
ност. Поглаждането и тук се извърщва по хода на лимфо- и кръвотока от пери
ферията към центъра.
Разтриването се извърщва почти едновременно с поглаждането. Те не се
разграничават (както е при лечебния масаж), а тук са интегрирани и се извър-
щват предимно надлъжно по мускулите.
Омачкването при спортистите е по-дълбоко. Използват се различни похва
ти от класическия масаж, като се набляга на двойното-пръстеновидно, двой
ния гриф и валянето на мускулите на крайниците. Двойният гриф се прилага в
област със силно развита мускулатура. Той представлява омачкване с обре
меняване и се извърщва по два начина:
Първи начин - обременяване на изтеглянето на мускула - обременяващата
ръка се поставя върху омачкващата (върху тилната част на работещата) и под
помага изтеглянето на мускула.
Втори начин - обременяване на натиска - обременяващата ръка се поста
вя върху пръстите и палеца и усилва натиска върху мускула.
Изстискването (изцеждането) в спортния масаж се явява като много ва

жен основен похват, който дава облика на спортния масаж. Представлява ед
на комбинация между дълбоко поглаждане, праволинейно разтриване и щип-
ковидно омачкване. Изпълнява се винаги по хода на лимфния и венозния кръ-
воток, след всеки основен похват.
Задължително се прилага след омачкването за елиминиране на продуктите
на умора, може с една или две ръце едновременно, последователно или с
обременяване.
В спортния масаж най-използвани са похватите, при които работещата ръ
ка се обременява от другата.
Ударните похвати при спортистите са по-силни и следват надлъжния ход
на мускулните влакна. Най-често приложими са потупването, похлупване, нап-
лескване и сеченето (може и твърдо).
Вибрациите в спортния масаж са с голяма амплитуда и малка честота. Ка
то основни похвати от вибрациите в спортния масаж се използват лабилната,
полюляването на мускулите и разтърсването на крайниците. Движенията, би
ли те активни или пасивни, които се прилагат в масажа, представляват неде
лима част от него, затова много често се дават като последен начин на маса
жа. Пасивните движения при спортистите по-често са заместват от активни уп
ражнения срещу съпротивления и изометрични контракции, прилага се и ПИР.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА СПОРТНИЯ МАСАЖ

/. Тренировъчен масаж
1. Общ тренировъчен масаж
2. Частичен тренировъчен масаж
II. Предварителен масаж
1. Общ предварителен масаж
2. Предстартов масаж
а) масаж при предстартова треска
б) масаж при предстартова апатия
в) масаж при спортисти с хладна кожа
г) масаж при боева готовност
III. Възстановителен масаж
1. Възстановителен между тренировките - двукратни, трикратни през деня
2. Възстановителен след тренировъчни занимания - с високо натоварва
не и различни контроли
3. Възстановителен след състезателен масаж
4. Възстановителен между рундове масаж
5. Възстановителен междуетапен масаж
ТРЕНИРОВЪЧЕН МАСАЖ
Тренировъчният масаж е един от основните видове спортен масаж. Той се
прилага паралелно с тренировките, като е включен в плана на целогодишната
или многогодишна подготовка на спортистите. Целта на тренировъчния масаж
е да помага за бързото и максимално мобилизиране на организма, за влизане
в спортна форма, когато е необходимо и за нейното поддържане, да допълва
тренировката или да я замести при особени ситуации - травми, климатични
причини и др. Тренировъчният масаж бива: общ и частичен.
- Общият тренировъчен масаж Въздейства върху иелия организъм и цели
функционалното му укрепване и развитие. Прилага се върху цялата телесна
повърхност и подлежащите меки тъкани и стави. Задачата му е да стимулира
общо органите и системите на спортист.
- Частичният тренировъчен масаж има избирателно въздействие. Той се
прилага върху оная мускулатура, която е заангажирана пряко в дадената спор
тна дисциплина.
ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАСАЖ
Предварителният масаж се прилага в последните 2-3 дни преди състезани
ето и непосредствено преди него, но не по-късно от 10-15 мин. преди старта.
Неговото индивидуализиране е задължително.
1. Предварителен общ масаж - Той се прилага няколко дни преди състеза
нието тогава, когато е прекъснат тренировъчния масаж. Целта на този вид
масаж е да поддържа тонуса и спортната форма на спортиста
2. Предварителен предстартов масаж - Прилага се преди състезанието от
30 мин. до няколко минути преди старта. Целта му е да се бори с настъпилите
неблагоприятни предстартови и стартови състояния.
A. Масаж при предстартова треска - спортисти с повишена нервна възбу
да. Целта на масажа е да уравновеси процесите в кората на главния мозък, за
да нормализира нервното състояние на спортиста.
Б. Масаж при предстартова апатия - спортисти с вяла, отпусната нервна
реакция. Целта на масажа е да се отстранят вредните огнища на потискане в
централната нервна система.
B. Масаж при спортисти с хладна кожа - Това състояние най-често се сре
ща при спортисти, практикуващи водни спортове и спортисти, които от топли
помещения трябва да излязат и да се състезават или тренират при ниски тем
ператури. Получава се т. нар. "гъша кожа" - кожата на спортиста настръхва,
кожните капиляри се свиват, от което кръвообращението се разстройва и ко
жата побелява. Целта на масажа в тези случаи е да разшири кожните капиля
ри, да премахне свръхвъзбудимостта, да хиперемизира кожата и чувството за
студ да изчезне.
и П О С Т И З О М Е Т Р И Ч Н А РЕЛАКСАЦИЯ
139
Г. Масаж при боева готовност - Мотивирано, уравновесено състояние на

спортиста. Състоянието се характеризира с мобилизация, готовност да се да
де максималното възможно постижение, уравновесени нервни реакции, уре
гулирани възбудни и задръжни процеси.
ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН МАСАЖ
Възстановителен е този вид спортен масаж, който се прилага след каквото

и да е натоварване, било то физическо или умствено, и при каквато и да е
умора на организма.
1. Възстановителният масаж между тренировките - дву- или триразов през
деня е предимно частичен. Прави се с цел възстановяване и повишаване ра
ботоспособността на спортистите.
2. Възстановителен следтренировъчен масаж - Редица изследвания показ
ват, че тренировъчните натоварвания оказват въздействие върху организма
дълго време след тяхното прекратяване. Възстановителният масаж е този, който
помага на организма по-бързо и по-пълно да се възстанови за следващите
тренировки.
3. Възстановителен следсъстезателен масаж - Прилага се в зависимост
от умората на спортиста след състезанието - 1 час след неголяма умора, а
при голяма - 1 или няколко часа и при изтощение - след 1 или 2 дни.
4. Възстановителен междурундов масаж - Прилага се при боксьори между
рундовете, при борци между отделните части на борбата, при фехтовачи при
отделните боеве, при гимнастици - между състезанията на отделни уреди и
др. При този вид възстановителен масаж се разполага само с няколко минути.
Методиката на масажа се определя от продължителността на почивката,
вида спорт, степента на умора и индивидуалните особености на спортиста.
5. Възстановителен междуетапен масаж - Масаж, който се прилага между
отделните части на състезанието - многоетапни колоездачни състезания, мно
гоетапни автомобилни състезания, шахматни турнири, боксови, баскетболни
и др. В повечето случаи се разполага с 24 часа за възстановяване на натрупа
ната умора и остатъчните явления след пренатоварването, които се отразяват
отрицателно върху функционалните възможности на организма.
Редица изследвания и наблюдения доказват благотворното влияние на ма
сажа върху спортистите. Не трябва, обаче, да се забравя, че мускулатурата се
тренира и привиква към масажа така, както привиква към физическите упраж
нения. Затова спортният масаж трябва да започва паралелно с тренировките,
да продължи до самото състезание и след него.
АПАРАТЕН МАСАЖ
Широкото навлизане на техниката, особено на електрониката и компюти-
ризирането, в медицината осезателно се отразява и върху масажа. Механиза
цията позволява много по-широкото му внедряване в ежедневната практика
при прилагането му в дома, поевтинява стойността на една процедура, извър
шва се при определени стандартни условия.
Апаратният масаж обаче никога няма да измести висококвалифицирания
масажист, защото апаратът няма осезание, докато ръката на масажиста не е
само средство за изпълнение на процедурата, а чрез нея се долавят патоло
гичните промени (тонус на мускулатурата, болезнени места и т.н.) и се дозира
въз основа на информацията, която се получава от тактилното чувство.
Трите основни принципа на апаратния масаж са: хидромасаж, механичен
масаж и пневмомасаж.
ХИДРОМАСАЖ
Използването на водата едновременно като механичен и термичен драз
нител намира широко място в лечебната практика.
Масажното действие на водата може да се използва като естествен непре-
формиран фактор: напр. таласотерапията, морските вълни действат чрез ме
ханичните удари и нежното дразнене от придвижването на пясъка, прохлад
ната вода, химичното дразнене на солите на водата, УВ-радиацията от слънце
то, вдишаните аерозоли.
Редица водолечебни процедури, описани от С. Кнайп в ръководствата по
водолечение, имат и масажно действие. Такива са: шотландски душ, душ Шар-
ко, циркулярен душ, перлена вана, душов масаж, възходящ душ, подводен чет-
ков масаж и др.
ПОДВОДНОДУШОВ М А С А Ж Подводушовият масаж е най-разпростра

нената у нас апаратна масажна процедура. Добил е гражданственост под името
"тангентор" от названието на наличните апарати за подводнодушов масаж.
Апаратура. Апаратът представлява една електрическа водна турбина (пом
па), способна да засмуква водата от ваната със смукателен маркуч, които е
потопен във ваната, и да я изтласква с налягане до 4, респ. до 8 атмосфери.
Има и един изпускателен наконечник, който служи за терапевтично въздейст
вие. Апаратът е обвит от металиен кожух, заземен и занулен за сигурно техни-
141
ческо обезопасяване. Ако апаратът не е добре обезопасен, той автоматично

се изключва от действие. Командното табло се състои от: бутон за включване
(зелен) и за изключване (червен), кран за регулиране на налягането от 0 до 4
(респ. 8) атмосфери и манометър за неговото контролиране, вентил за приба
вяне на въздух към водната струя. Към наконечника може да се завинти и
т.нар. разпръсквателна глава; тя разпръсква водата в по-голям диаметър от
дюзата и омекотява струята.
За подводнодушов масаж се използват вани с по-голям размер, за да мо
же пациентът за заеме по-удобна поза. Болният ляга в пълната вана, лежи
спокойно 5-6 минути, за да релаксира организмът и се отпусне мускулатурата.
В началото цялото тяло се облива с нежна струя и слабо налягане като подгот
вителен масаж. След това водната струя се концентрира върху болния учас
тък. Насочва се най-напред косо, даже тангенциално, като постепенно струя
та се изправя и се отправя по-перпендикулярно към кожата. Самият подвод
нодушов масаж се провежда, като водната струя се води с кръгообразни, спи
раловидни наслагващи се движения от периферията към центъра по хода на
венозния и лимфния ток. Ръката направлява наконечника, който е на 10-15 см
от кожата, чрез плавни, равномерни, с умерена бързина, движения. При опре
делено налягане силата на дразненето може да се намали, като се увеличи
разстоянието дюза - кожа или след като се намали ъгълът на струята спрямо
кожата. След подводнодушовия масаж пациентът остава още няколко минути
във ваната. Л. Куничев предлага едновременно с нанасяне на водната струя
масажистът да прилага пред струята с другата си ръка четирите вида масажни
похвати: поглаждане, разтриване, омачкване и вибрация.
Физиологично действие. По закона на хидростатиката потопеното тяло из
пада в "безтегловност". Топлинният ефект на водата отпуска мускулите и ма-
сажното действие прониква по-дълбоко в тъканите. Топлата вода намалява
рефлекторната мускулна възбудимост и има обезболяващ ефект.
Водната струя, която има форма на пресечен конус, попадайки върху ко
жата перпендикулярно, образува една вдлъбнатина. В центъра тя е бледа (ане-
мизирана), а встрани се образува гънка като вал, която е зачервена (хипере-
мизирана). Ако се промени ъгълът на струята, формата на вдлъбнатината ста
ва елипсовидна, а при тангенциално (косо) насочване върху кожата се обра
зуват няколко напречни гънки. Подводнодушовият масаж има добър оттичащ
ефект като разнася отлагания на патологични течности (кръвоизливи, отоци,
хидропс). Успоредно с това има хиперемизиращо действие, стимулира обмя
ната и трофичните процеси.
При по-нежна дозировка - по-голямо разстояние между дюзата и кожата и
прибавянето на въздух към водната струя, поддушовият масаж има седативен
и релаксиращ ефект.
Дозировка. Силата на дразнещия ефект на подводнодушовия масаж се до-
зира със следните параметри:
а. Температура на водата. Използва се обикновена индиферентна (34°) или

умерено топла вода ЗУ^Зв0, но може да се даде и по-хладка - 320-340. Някои
автори препоръчват струя с температура до 40°, но температурата във ваната
да бъде индиферентна. В този случай апаратът трябва да засмуква топла вода,
а на ваната да се осигури проток от хладка, за да остане последната в грани
ците на индиферентната температура.
б. Налягането на Водната струя се регулира в зависимост от поносимост-
та на болния. Започва се със слабо налягане - около 0,5 кг/кв.см (0,5 атм.). За
тялото налягането е от 0,5 до 2 кг/кв.см, за ставите - от 1 до 4 кг/кв.см. При
здрави хора (спортисти) може да се даде и по-голямо налягане.
В. Разстоянието дюза-кожа променя дразнещия ефект - с увеличаване на
разстоянието налягането спада в геометрична прогресия. Работи се от 5-10-15
см разстояние.
г. Ъгълът на струята спрямо кожата също променя силата на дразненето.
То е най-голямо, когато ъгълът е 90°, с наклоняване на дюзата и намаляване на
ъгъла намалява дразнещият ефект и се променя формата на вдлъбнатината
върху кожата. В повечето случаи се работи, като струята пада косо спрямо
кожата при ъгъл 60-30°.
д. Големината и формата на дюзата. Колкото отворът на дюзата е по-ма
лък (по-малък номер), толкова налягането е по-голямо. Към апарата има дюзи
N9 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, дъждовидна рещетка, ветриловидна (N9100). Най-
често се ползват дюзите N910 и 11.
е. Прибавянето на Въздух към струята я омекотява, като дава и допълни
телно дразнене от въздушните мехурчета, които полепват по кожата.
ж. Времетраенето на подводнодущовия масаж за тялото е обикновено от
10 до 20 минути, а за крайниците - от 10 до 15 минути.
Лечебният курс обхваща най-често 10-15 процедури през ден или всеки ден.
Показания за подводнодушов масаж: следтравматични състояния на опор-
нодвигателния апарат, артроревматологични заболявания, неврологични за
болявания, функционални заболявания на нервната система, нарушена пери
ферна циркулация, затлъстяване, в спортната медицина и др.
Противопоказания: всички случаи, в които са противопоказани масаж и
водни процедури.
ДЖАКУЗИ. Представлява голяма вана или басейн с множество отвори за

водна струя. Действието е подобно на подводнодушовия масаж. Прилага се
предимно за профилактични цели.
ВИХРОВА ВАНА. Този масаж се осъществява с апаратура, състоящата се от

една дълбока вана, в която могат да се потопят краката. Една перка, вградена в
дъното на ваната, предизвиква вихрови движения. Потопените части от тялото -
предимно долни крайници - се подлагат на механично и термично въздействие
на водните вихри. Температурата на водата, времетраенето на процедурата и
физиологичният ефект твърде много наподобяват подводнодушовия масаж.
143
на I T 3 3 8 " 8 ПР11 т р а в м а т и ч н и Увреждания в дисталната част

на долните краиници, отоци по тях, смутена циркулация и др.
МЕХАНИЧЕН МАСАЖ
Механичните средства за провеждане на масаж са различни: като се за
почне от различни ролки и се завърши с програмирани компютиризирани елек
тронни устройства. Всички те служат за предаване на един или друг вид меха-
нична енергия върху организма.
РОЛКОВИ УРЕДИ ЗА МАСАЖ И САМОМАСАЖ. На ролков принцип са

изградени десетки уреди - големи и малки, ръчни и електронни. Тук трябва да
споменем:пункт ролер, ексцентричен ролер, ролков уред за масаж на стъпа
лата (за зонотерапия), ролков уред с въженца (за гръб, бедро и др.), двоен
ролер, топка и цилиндър тип "таралеж" (виж рекламата на БМБ).
СУХ ЧЕТКОВ МАСАЖ Ползва се овална четка, най-добре от естествен

косъм. С нея болният сам или чрез друго лице обработва бързо и енергично
последователно всички части на тялото до зачервяване на кожата. За гърба
се ползва специално извита дръжка или се прави от друго лице. За целта се
ползват и специални груби ръкавици.
Сухият четков масаж се прави най-добре сутрин след ставане от сън от 2
до 5 (10) минути. Представлява прекрасна закалителна и ободряваща проце
дура, която в някои страни широко се ползва от населението.
Показан е за закаляване при здрави и болни, общо укрепване на организ
ма, за повишаване на съпротивителните сили. Много добре действа при нев
рози (всички форми), след умствена и физическа умора, хронични ставни, сър-
дечно-съдови и други заболявания.
ВИБРАЦИОНЕН МАСАЖ. Масажен метод, използващ механичните коле-

бателни движения. Получава се посредством апарати, наречени вибратори.
Вибрационните движения като всяко вълново движение имат амплитуда и чес
тота. Апаратната вибрация има по-голяма честота, амплитуда и сила от тази,
извършвана от ръката на масажиста.
Апаратура. Има два основни типа вибратори:
1. Портативни. Най-разпространен у нас е малкият портативен вибратор,
предназначен предимно за козметични цели. В неговия корпус се намира
електрически вибратор, към които има две гнезда за прикрепване на вибратоди
(наконечници). Те имат различна форма в зависимост от предназначението им.
За лечебната практика много добро приложение намират големите порта
тивни вибратори. Те са подобни на ютия. С тях се работи много удобно, защо
то поради голямата площ и тежест имат дълбоко въздействие.
2. Стаиионарни. Състои се от електромотор, закрепен върху стойка. Върху
излизащата от двете страни ос ексцентрично е прикрепен здрав широк колан.
При въртенето на мотора коланът вибрира. Той се поставя върху кръста, хан
ша, бедрата и т. н. Скоростта на оборотите може да се регулира, което дава
добра възможност за дозировка на масажното дразнене.
Методики. Вибрацията е масажен похват, който може да се извърши много
по-добре от апарат, отколкото от ръката на масажиста. Поради това вибрато
рите трябва да намерят широко приложение в масажната практика.
Портативните Вибратори се използват в комбинация с ръчния масаж, ка
то вместо да се вибрира с ръка, се вибрира с апарата. Прилагат се стабилно -
върху едно място, и лабилно, когато вибраторът се придвижва върху масира
ната повърхност.
Може да се прилагат директно върху кожата и индиректно, ако се постави
върху ръката на масажиста. Тя вибрира под влияние на апарата, но същевре
менно масажистът има палпаторното чувство за масажираната тъкан и може
да дозира натиска с ръката си.
Стационарните Вибратори, чието действие е не само местно, а върху по-
голяма част от тялото, даже и върху целия организъм, се прилагат като самос
тоятелна процедура.
Стационарният вибратор с колан се прилага, като болният се отпусне с
тежестта на тялото си на него и остави да бъдат вибрирани бедрата, седали
щето, кръста или друга част. Времетраене от 5 до 10 минути.
Вибраторът-легло за кръста се прилага при болни с оплаквания от гръб
начния стълб. В зависимост от оплакванията на болния методиката се програ
мира предварително. Може да се даде последователно вибриране на ролките
отдолу нагоре или обратно, на едно място в лумбалната, торкалната или друга
част от гръбначния стълб, да бъде постоянно, на интервали или с постепенно
покачване и намаляване силата на вибрацията.
Физиологично действие. Вибрационните колебания проникват дълбок в тъ
каните на организма и предизвикват редица отчетливи рефлекторни реакции.
Малките апарати служат за местно въздействие, а стационарните - за общо.
За ефекта на вибрацията има много проучвания, които са установили следни
те физиологични действия;
1. Предизвиква редица кожно-висцерални, моторно-висцерални и висце-
ро-висцерални реакции.
2. Регулира функциите на нервната система в зависимост от дозировката.
Нежната вибрация води до успокояване и релаксиране, по-силната подобря
ва нервната проводимост, действа ободряващо, стимулиращо, премахва нер
вно-мускулното напрежение.
3. Върху мускулите, от една страна, има релаксиращ ефект, а, от друга,
премахва мускулната умора, като активира окислително-възстановителните
процеси, елиминира продуктите на умора.
4. Води до редица вазомоторни реакции.
5. Има изразен обезболяващ ефект.
6. Намалява целулита.
145
Показания: малките вибратори са показани навсякъде, където в масажната

техника е необходимо да се приложи непрекъсната вибрация - заболявания
на опорнодвигателния апарат, нервната система, вътрешни заболявания и др.
Стационарните са с по-специфично действие върху отделни по-големи сегменти
на тялото или върху цялото тяло: болкови синдроми по гърба, общо стимулира
не, премахване на физическа умора, при затлъстяване, целулит и др.
ЕКСТЕНЗИОН-ВИБРАТОР. Съвременен уред за екстензионна терапия при

вертеброгенни заболявания. Болният от седнало положение се обръща във
вилямсова позиция. Извършва се екстензия на гръбнака от тежестта на тяло
то. Болният лежи върху множество ролки, които се включват във вибрация по
предварително избрана програма. Те могат да действат възходящо, низходя
що или стационарно. Някои уреди са приспособени успоредно с това да из
лъчват и топлина към гръбначния стълб.
Вибрацията и топлината водят до мускулна релаксация, което от своя стра
на улеснява екстензията на гръбначния стълб. Прилага се при редица вертеб
рогенни заболявания.
МАСАЖНО ЛЕГЛО "ШИАТЦУ". Представлява едно легло, на което е лег

нал болният. Под кожената подплата на леглото бавно се придвижват възхо
дящо и низходящо две големи ролки. Единият чифт се движи паравертебрал-
но, а другият - по задната част на краката и седалището. Действието му напо
добява шиатцу масажа.
Под названието "Шиатцу" има и други портативни уреди, които с бавни ро-
таторни движения на две гърбици извършват точков масаж подобно на разт
риване върху различни части на тялото.
ПНЕВМОМАСАЖ
Третият вид масажни апарати използват въздушното налягане за въздейс
твие върху организма. Те са с отрицателно налягане - чрез засмукване на
въздух, или с положително налягане - чрез пряко насочване на въздушната
струя към кожата или оказване на налягане посредством гумени маншети.
ВЕНДУЗИ Преди да се разгледат апаратите за пневмомасаж, трябва да

обьрнем внимание на едно старо, позабравено народно лечебно средство,
което отново вьзкрьсва и навлиза в лечебната практика. Касае се за вендузи
те които въпреки инвазията на модерната техника вьв физикалната медици
на, днес намират все по-широко приложение. Това е метод, които има дълбо
ки корени не само в нашата народна медицина, но особено в далекоизточнита
медицина Китаиците, наред с акупресурата и моксата, са поставяли и днес
продължават да поставят вендузи върху акупунктурните точки, като в някои
случаи тази методика е за предпочитане.
•Sa поставяне на вендузи се ползват специални стъклени "чашки", а може

да се ползват и по-големи от стандартните чаши. Важно е да имат дебели,
заоблени ръбове. Вакуум се получава, като непосредствено преди поставяне
то и върху кожата се поставя една капачка за изолация, върху нея тампон,
напоен със спирт и веднага след запалването му се захлупва с чашката.
Вендузите може да се поставят на едно място, стационарно за 5-10 мин.
Тогава се слагат по-голям брои - 6-10 бр. Друг метод е така наречената
"пълзяша вендуза". Върху предварително намазана с крем кожа се поставят
една до две вендузи, които заедно с вакуума могат да се придвижват по кожа
та надлъжно и напречно.
От физиологична и терапевтична гледна точка вакуумът, който се създава
води до значителна хиперемия, а след малко на третираното място се получа
ва подкожен кръвоизлив - мястото под вендузата трайно посинява.
Поставените вендузи в съответните рефлексогенни зони - Хедовите зони,
води до изразени рефлекторни реакции във вътрешните органи, свързани с
тази зона, например при лечение на белодробни заболявания. Особено ефек
тивни са реакциите върху тригърните точки, върху болезнения мускулен спа
зъм, върху акупунктурните точки. Появата на подкожни кръвоизливи има из
разен хуморален ефект. Получените от вендузата сини петна имат ефекта на
автохемотерапия - изработване на антитела от организма.
Приложението на вендузите е твърде широко, като се почне от остри въз
палителни заболявания: простудни, бронхити, бронхопневмонии, колики на
гладката мускулатура на различни вътрешни органи, болеви синдроми - осо
бено вертеброгенни, артрогенни, миогенни и др. Прилага се при редица подос
три и хронични заболявания от интерната до гинекологията, неврологията и др.
ВАКОЗАН Апарат за пневмомасаж с отрицателно налягане. Чрез засмук

ването на въздух подобно на вентуза се въздейства върху повърхностните и
по-дълбоки тъкани.
Апаратът за вакуумен масаж представлява една въздушна турбина, която
създава отрицателно налягане до 26,7 кРа (200 mm Hg). От апарата излизат ня
колко маркуча, към които се прикрепват плексигласови камбанки с различна
големина и форма. Върху таблото на апарата има копче за пускането му в дейс
твие, вентили към отделните камбанки, манометър за отрицателното налягане.
Методики. Вакозанът дава възможност за провеждане на вакуумен масаж
с постоянен режим (при константно отрицателно налягане) и с импулсен, про
менлив режим на налягане. Камбанките се поставят върху болното място и
апаратът се оставя да работи 5-15 минути в импулсен режим. Друга методика е
бавното придвижване на камбанката от масажиста от дистално към прокси-
мално по дължина на крайниците или тялото. Отлепването на камбанките ста
ва, като се натисне кожата до ръба на вентузата и нахлуе въздух в нея.
Физиологично действие. При камбанката се вижда куполообразно повди
гане на кожата. Тя е силно хиперемирана. Това показва, че в тази зона се
147
развиват интензивни механични и физиологични процеси, които имат не само

местен ефект, но предизвикват и силни рефлекторни реакции.
С вакозана, и то с лабилния метод, може да се разнесат отоци, да се заси
ли кръвообращението, да се въздейства върху трофиката на тъканите. Вакуум
ният масаж има изразен обезболяващ ефект.
Прилага се при редици заболявания на опорнодвигателния апарат, особено
травматични, миалгии, при болкови синдроми (лумбалгии), затлъстяване и др.
ЛИМфОМАТ. Един от най-съвременните апарати за пневмомасаж с поло

жително налягане е лимфоматът. Предназначен е за провеждане на промен
лива компресионна терапия. Представлява електронен апарат с възможност
за свързване с компютър за пневматично налягане в стойности от 20 до 130
mm Hg и набор от манщети за долни и (или горни крайници. Маншетите са
изградени от циркулярни камери до 24 броя . Лимфоматът има разнообразни
компресионни камери и пет различни цикъла за компресионна терапия:
• Уникален цикьл за предтерапевтична програма, подобно на мануален лим
фен дренаж, с който се започва процедурата.
• Последователна компресия с 24 застъпващи се компресионни камери
• Перисталтична компресия с променлива скорост от дистално към прок-
симално
• Балансиращ цикъл и комбиниращ цикъл, позволяващ в една терапевтич
на процедура да се прилагат различни комбинации според индивидуалните
нужди на болния.
При лечението лимфоматът предлага;
—регулируемо и автоматично последователно увеличаване на налягането;
—автоматично самонастройване за адаптиране спрямо размерите на край
ника и на маншетите;
—избирателно пропускане на камера (камери), ако е необходимо даден
сегмент да бъде щаден или изключен от въздействие;
—налице са възможности за включване на специален компютърен софтуер
и други адаптационни и регулаторни приспособления,
—може да се въздейства както на един, така и на два крайника тип ръкав ,
ботущ", "панталон" със или без включване на таза и коремната област.
Напоследък в терапевтичната практика навлизат и други високоспециали
зирани апарати за пневмомасаж като лимфопрес , медомер и др.
Физиологично действие. Променливото вълнообразно налягане на отдел
ните сегменти на крайниците води до придвижване на венозната кръв от пери
ферията към центъра. Особено действие има върху тъканните течности и лим
фния ток с един изразен оттичащ ефект. Апаратът подпомага екстракардиал-
ните фактори на циркулацията. Може да се прилага краткотраино при акутни
отоци но най-честото му приложение е при хроничните едемни състояния,
описани в главата за мануален лимфен дренаж за дълготрайно лечение на
отоци от различно естество.
СИНКАРДИАЛЕН МАСАЖ. Извършва се от апарата Синкардон. Чрез гу

мени маншети се упражняват ритмични пневматични импулси върху съдовете
на краиниците. Цели се да се подобри и подкрепи кръвната циркулация в пе
риферията. Апаратът действа синхронно с фазата на сърдечната дейност на
болния. Разработен е от швейцареца Фукс (Fuchs). Синкардонът е пример как
сложната електронна техника навлиза в масажа. Представлява устройство за
изпрашане на дозирано налягане към маншетите. Към апарата има вграден
електрокардиограф, който отвежда акционните потенциали от сърцето и синх
ронизира импулсите от апарата с R зъбеца от електрокардиограмата. Апара
тът се обслужва от висококвалифицирано лице.
Методика. Масажните маншети се фиксират върху крайниците - при арте
риалните заболявания проксимално, а при венозните - дистално от нивото на
поражението. В зависимост от разстоянието между сърцето и лезията (по таб
лица) се определя след колко милисекунди пулсовата вълна ше стигне до мяс
тото на поражението. През време на систолата маншетата не оказва никакво
въздействие върху съдовете, а едва когато пулсовата вълна стигне до нея, ман
шетата я подема и изтласква кръвта подобно на "периферно добавъчно сърце".
В един курс се правят 20-60, даже до 100 процедури.
Физиологично geucmßue. Апаратът подпомага и увеличава пулсовата вълна
чрез ритмични пневматични импулси, така че в единица време протича пове
че артериална кръв към периферията и повече венозна кръв към центъра.
Установява се затопляне не само на крайника, върху който се прилага ма
сажът, но и на симетричния друг крайник; по този начин се подобрява вазоди-
латацията и изграждането на колатерали.
Показания: облитериращи процеси в периферните артерии - болестта на
Бюргер, Реино и други, при смушение във венозното оттичане
МЕДИ-ДЖЕТ МАСАЖ. Представлява водно легло с 330 л вода, което е

покрито от лека сгъваема подложка. Болният ляга леко облечен, като под под
ложката са насочени множество дюзи, които действат масирашо върху кожа
та без да има контакт с водата. Компютърното задание може да регулира ма-
сажното въздействие зикзакообразно, кръгообразно, паралелно или посмен-
но във възходяща, низходяща посока, пулсиращо или точкообразно. Силата и
продължителността на масажното въздействие фино се регулира. С този ком-
пютеризиран масажен апарат се постига релаксиране или стимулиране за
общо въздействие върху организма.
МИГУН-МЕРИДИАННО АКУПУНКТУРНО МАСАЖНО ЛЕГЛО. Компютизи-

рано масажно легло със седем масажни модула и възможност за загряване.
Акупресурното масажно въздействие се насочва програмирано по меридиани
те както на тялото, така и по крайниците. Възможността за загряване има подо
бен ефект на моксата. Това масажно легло от ново поколение има целенасоче
но терапевтично действие, а също се прилага за релаксация и за профилактика.
149
ОСНОВНИ СПЕЦИАЛНИ МЕТОДИКИ

МУСКУЛЕН МАСАЖ
Същност на мускулния масаж. Чрез мануално въздействие върху пато
логичните изменения в мускулите се осъществява както местно повлияване
на мускулите, така и рефлекторно въздействие върху разположени далеч ор
гани, свързани с масажираната зона.
Рефлекторни находки. За установяване на съответната находка болният
трябва да бъде с напълно отпусната мускулатура.
1. Хипералгезия на мускулите - зони на Макензи (Makenzie). За откриване
то им изследваният мускул се захваща като щипка между палеца и показале
ца с натиск. При наличие на хипералгезия болният усеща тъпа до режеща бол
ка. Необходимо е да се прави сравнение сьс симетричния здрав мускул.
2. Мускулен хипертонус. Изследва се чрез палпация. С възглавничките на
сгънатите пръсти върху съответния мускул или мускулната група се упражнява
разтриване с по-силен натиск, отколкото при палпация на кожата и подкожи-
ето. При наличие на хипертонус се усеща изразено съпротивление. При по-
слаб натиск и съпротивлението е по-слабо, при силен натиск съпротивление
то се увеличава.
Ограниченият хипертонус на мускулите се установява най-добре чрез кръ
гови движения при вертикално поставени пръсти. При натиск върху тези учас
тъци се усеща голямо напрежение. Обикновено едновременно се появява и
рязка болка, съпроводена със защитна реакция. За обективно определяне на
измененията в мускулния тонус може да се използват различни апарати -
миотонометър, електромиограф.
3. Хипотонусът на мускулите се изследва по същия начин, както се изслед
ва и хипертонусът. При палпация и натиск мускулите са отпуснати, вяли.
4. Миозелози. С възглавничките на пръстите, които се поставят напречно на
хода на мускулните влакна, изследващият опипва в дълбочина тези образова
ния. Миогелозите са уплътнения и твърди участъци в мускулите. Те „преска
чат" при напречно преминаване на мускулните влакна. Миогелозите не проме
нят своята консистенция в зависимост от силата на натиска. Възможно е да
бъдат захванати между палеца и показалеца. Миогелозите като тригърни точ-
ки предизвикват болка, която се разпространява по повърхността. Изследва
щият трябва да различава измененията в мускулатурата от ревматичните и
други инфилтрати, от мускулните контрактури при поражения на централната
нервна система (разсеяна склероза, фуникуларни миелози и др.)
Техника на мускулния масаж. Какви масажни приоми да се използват

зависи от измененията в мускулната тъкан. Техниката е подробно описана в
„рефлекторно-сегментарен масаж".
При повишен мускулен тонус целта на масажа е неговата релаксация. За
почва се с поглаждане. Акцентира се върху различните похвати на разтрива
не, особено кръгообразното. Омачкването се извършва бавно, плавно, с раз
тягане в дълбочина. Основният показател за силата на омачкването, а и изоб-
шо за масажа, е палпаторният усет на масажиста. Ръката му е не само инстру
мент на труда, а и сетивен орган, с който долавя функционалното състояние
на мускула. Ако се усети, че под влияние на масажа мускулът се стяга, пови
шава тонусът си, силата трябва веднага да се намали, бързината да се забави.
Мускулът се отпуска и от нежните вибрации приложени стабилно и лабилно,
било с ръка или вибратор.
Отличен мускулно-релаксираш и обезболяваш ефект има постизометрич-
ната релаксация (ПИР), развита в отделна глава в настояшия учебник.
Като допълнително средство за релаксиране и обезболяване на мускула
трябва да се използва криотерапията, описана в отделна книга от автора.
За повлияване на миогелозите в миналото Ланге прилагаше така нарече
ната „гелотрипсия". Тя, обаче, е твърде драстична. Днес се използват по-меки
те рефлекторни техники за повлияването им.
При намален мускулен тонус масажът е насочен към неговото нормализи
ране. Той започва с прийомите на дълбоко поглаждане, следват похватите на
надлъжното, напречното и зигзагообразното разтриване. Масажът продъл
жава с омачкване. Използват се похватите валяне, омесване и др. Следват при-
иомите на сечене, потупване, похлупване и др. Намира приложение и вибраци
ята без отделяне на ръцете. Масажът е интензивен и завършва с поглаждане.
ПЕРИОСТАЛЕН МАСАЖ
Периосталният масаж е открит и разработен от Р. Vogler, а по-късно дораз
вит от Н. Krauss.
Същност. Периосталният масаж се състои от ритмичен точкообразен на
тиск върху костни подложки с цел дразнене на надкостницата. Постига се не
посредствено локално въздействие върху периосталната, костната или став
ната тъкан. Периосталният масаж подобрява кръвообраидението и подобрява
трофиката на тъканите както локално, където се прилага натискът, така и реф
лекторно на органите, които кореспондират с периосталните точки. Широкото
практическо приложение на периосталния масаж се дължи на това далечно
рефлекторно действие.
С този масаж, подобно на повечето физикални фактори, се цели чрез спе
цифично дразнене на рефлексогенните зони да се предизвика саногенезна
(оздравителна) реакция в свързания със зоната орган.
Р. Vogler идва до заключението, че надкостницата е високо реактивна тъкан.
151
добре инервирана и кръвоснабдена. Чрез въздействие върху периосталните точ

ки се получават по-отчетливи и бързи реакции, отколкото при други тъкани как
то на мястото на въздействие, така и в съответния вътрешен орган в областта на
един сегмект. Физиологичният ефект на периосталния масаж се изразява пре
димно върху функциите, които се регулират от вегетативната нервна система.
Деиствието е парасимпатикомиметично. Периосталният масаж има обезболя
ващ ефект, особено при болки, дължащи се на спазъм на гладката мускулатура
на кухите вътрешни органи. Аналогично е действието и върху други тъкани.
Периостални находки и тяхното откриване За правилно провеждане
на периосталния масаж е необходимо да се търсят и открият рефлекторните
изяви в периферията. Мястото за прилагане на периосталния масаж зависи
от характера и локализацията на заболяването, от клиничната картина, от ана
томичното устройство на костта. Точката трябва да бъде достижима за пери-
остален масаж.
Ако се цели местно въздействие, се търсят болезнени костни или ставни
зони. При хронични заболявания на опорно-двигателния апарат със силни пал-
паторни болки, непозволяващи непосредствената им обработка, се работи
върху тези зони, които са близо до центъра на болката, но понасят прилагане
то на механичен натиск.
За да се въздейства чрез периостален масаж върху далечни, предимно
вътрешни органи, търсенето на периосталните точки става въз основа на нев-
ро-анатомичните връзки. На първо място се определя сегментарната зона на
телесната повърхност, свързана с органа. За груба ориентировка се изхожда
от добре известните кожни зони.
Периосталните зони варират в зависимост от заболяването и особености
те на индивида.
Костната повърхност, респективно периостът, се изследва чрез щателно опип
ване с върха на пръстите. Костта трябва да се опипва сантиметър по сантиметър
в рефлексогенните зони, за да не се пропуснат участъците с повишена паппа-
торна болезненост. Мускулните маси, които покриват костите, трябва да се раз
местят така, че пръстите да минат край мускулните влакна и костите да се опип
ват колкото може „по-чисто" —без да има много тъкани между пръстите и костта
(за да сме сигурни, че палпаторната болка идва от периоста, а не че се касае за
тригърни точки в мускулите). През време на палпацията болният трябва да съоб
щава на изследващия местата с повишена болезненост. Силата и характерът на
болката могат да варират. Обикновено болните научават за наличието на болко-
ви точки едва при изследването, защото те рядко се изявяват спонтанно. Наред
със субективното чувство за палпаторна болка изследващият може да долови
известни неравности върху костта - предимно изпъкналости или хлътвания. По
някога над периосталната точка се установява кожна хипералгезия. Върху пери
осталните зони не се наблюдават рентгенологични промени.
Понякога периосталните точки са толкова болезнени, че не позволяват дори
допир с нежни похвати. В тези с л ^ а и периостгшният масаж е противопоказен.
Периосталните точки се отбелязват с дермографичен молив върху кожата,

за да не се пропусне нито една точка за обработване. От неоткритите и необ
работени точки се изпращат патологични импулси до първичното огнище, кои
то поддържат заболяването.
Техника Периосталният масаж има специфична техника, характерна само
за този вид масаж. Той не е труден за изпълнение, но се изисква строго спаз
ване на реда и начина на провеждане. Точното изпълнение на масажа води до
адекватно дразнене на периоста и ответна реакция в рефлекторно свързани
те с него заболеял орган.
При периосталния масаж, както и при другите специални рефлекторни ма
сажи, се започва винаги от най-каудално разположените точки. Например при
главоболие първо трябва да се обработват периосталните точки върху spina
scapulae, а след това точките по окципиталната област. В противен случай е
възможно даже засилване на главоболието.
Особено внимание се обръща върху проксимално разположените зони, ко
ито са по близо до гръбначния стълб. Понякога се започва с обработване на
сегментарната зона паравертебрално на process! transversi, а след това се об
работват самите болезнени точки. Периостален масаж може да се приложи
навсякъде, където костта е достъпна за мануален натиск. Ако над периоста
има големи мускулни маси, които не могат да се разместят, или подкожна
тъкан, те могат да попречат на провеждането на периосталния масаж. Не са
подходящи кости, върху които не може да се окаже натиск без плъзгане на
пръста, например process! spinosi, и кости, които не могат да се фиксират,
например пателата, на която не се прилага тази техника.
Периосталният масаж се извършва със следните части на ръката:
1. С Върха на средния пръст, който се обременява от втория - показалеца
фиг. 126 - Периостален м а с а ж с върха на т р е т и пръст,

к а т о Вторият г о обременява
2. С втора интерфалангиална става на свитата в юмрук ръка. Опора се
прилага и с цялата фаланга на II или III пръст. Това е най-твърдия и силен натиск
153
фиг. 127 - Периостален масаж с втората интерфалангиална става

Изпълнението трябва да се усвои технически както от дясната, така и от
лявата ръка. Свободната ръка може да се използва за обременяване на маса
жиращата, силата на натиска идва от рамото.
3. С палеца, като останалите пръсти могат да дадат лека опора на ръката
Фиг. 128 - Периостален масаж с възглавничката на палеца

Ръцете на масажиста трябва да са топли и сухи. Върху болезнената точка
се упражнява ритмичен натиск в продължение на 1 секунда с интервал от 1
секунда. Ако се работи върху гръдния кош (ребра, гръдна кост), натискът тряб
ва да бъде синхронен с дишането. Натискът се упражнява праз време на из
дишването. Продължителността на еднократния натиск върху гръдния кош трае
около 2 секунди (около 12 натиска в минута). Натискът се насочва перпендику
лярно към костта. През време на вдишването натискът се прекратява, за да
поеме свободно въздух, но пръстът не се отделя от обработваната точка. Пръс

тът не трябва да се плъзга върху костта, тъй като това е болезнено и представ
лява неадекватно дразнене за периоста. Например при обработка на ребро
пръстът не бива да се поставя върху изпъкналата (конвексната) част, а на дол
ния или горен ръб на реброто. Това дава сигурност и устойчивост при работа.
Болният трябва да заеме удобно положение, за да се отпусне. При масажа той
не бива да се изтласква и измества от кушетката. Ако болният е седнал, оказ
ва се съпротивление с другата ръка срещуположно. При работа върху лумбал-
ните прешлени под корема се поставя твърда възглавница.
За да се избегне умора и претоварване на изпълнителя, ставите на работе
щата ръка да бъдат „заключени", т.е. тя трябва да бъде изправена в лакътната
и гривнената става, а работещият пръст да е леко дъгообразно свит. Силата на
масажния похват не идва от мускулната работа, а от тежестта на изпълнителя.
Той трябва да стои прав до болния и да се обляга на него, като упражнява
необходимия дозиран натиск. Пръстът не бива да прави движения, наподобя
ващи превъртане със свредел. Допуска се едва доловимо колебателно движе
ние на пръста. От седнало положение на масажиста този масаж изисква мно
го по-голямо напрежение и усилие. Натискът се увеличава постепенно, но бол
ката трябва да бъде все още поносима.
При много болезнена точка периосталният масаж се провежда около нея.
Р. Vogler означава този начин на работа като „периостален блок", т.е. точката
се блокира от нейната периферия. За такава обработка обикновено се подби
рат долните ребра, достъпните точки на I и I поясен прешлен, сакрумът, седа
лищната кост. Акцентът при блокирането на една болезнена точка пада върху
проксимапните й части.
Времетраенето на периосталния масаж е около 1 5 - 2 0 минути. Времето за
обработка на една точка зависи предимно от притъпяването на болката.
1. Работи се обикновено, докато болният усети притъпяване на болката,
което става след 3 - 5 минути.
2. Ако болката е много силна, времетраенето на масажа може да се съкрати.
3. При силна болезненост може да се наложи по-бърза смяна на точката и
след това отново обработване на предишната точка.
4. При голям натиск масажистът може да се умори и след 2 - 3 минути да се
наложи смяна на позата на ръцете и на обработваната точка.
След специфичния похват на периосталния масаж мястото се обработва в
продължение на 10 - 15 секунди с похватите на класическия масаж (поглажда
не, разтриване, пасивни движения). По този начин се възстановява нормал
ното състояние на меките тъкани, които са понесли натиска, за да се стигне до
периоста.
При обработването отделната периостална точка става по-чувствителна
към механично дразнене. Дължи се на дразненето на точката на изкуствено
създадения „асептичен периостит". Тази повишена чувствителност постепен
но отзвучава за 24 часа, а след 48 часа точката е вече с понижена болезне-
и П О С Т И З О М Е Т Р И Ч Н А РЕЛ АК САЦ И Я
155
ност. В следващите сеанси мястото става все по-слабо чувствително Това

механично дразнене на периосталната точка води до изпращане на потиска-
щи импулси към първичното огнище още дълго време след прекратяване на
процедурата. Ето защо периосталният масаж се назначава през ден а поня
кога през 2 дни.
Броят на процедурите зависи от чувството за болка у болния. Масажът се
прекратява след изчезване на периосталните находки или по-правилно е след
тяхното отзвучаване да се направят още 2 - 3 сеанса за затвърдяване на ре
зултата. Обикновено желаният резултат се постига след 10-15 процедури.
ТЕХНИКА НА ПЕРИОСТАЛНИЯ МАСАЖ

ВЪРХУ ОТДЕЛНИТЕ ЧАСТИ НА ТЯЛОТО
1. П е р и о с т а л е н м а с а ж Върху гръбначния стълб и ребрата. Гръдният

кош е мястото, където най-често се прилага периосталният масаж. Тази част е
рефлексогенна зона на голям брой вътрешни органи.
Върху processi spinosi не се работи. В шийния дял на гръбначния стълб пе
риостален масаж се прави вентрално от низходящите влакна на m.trapezius и
се достигат proc.articulares inferiors et superiors. Мускулите трябва да бъдат от
пуснати, което се постига чрез съответното положение на главата. Работи се с
върха на средния пръст - получава се най-добро тактилно чувство. Натискът е
внимателен, защото в тази област болката е много силна. В гръдния дял на
гръбначния стълб се работи странично от processi spinosi, натискът се упраж
нява върху дъгата на прешлена или processi transversi. Минава се и по-лате-
рално върху ребрата по angulus scapulae странично от m.longissimus dorsi. Па-
равертебралната мускулатура на горните торакални прешлени се размества
латерално, а под нивото на spina scapulae разместването става към гръбнач
ния стълб. Най-често натискът се извършва с „кокалчето" на I пръст при свита
в юмрук ръка. При работа върху лумбалните прешлени болният трябва да зае
ме лицев лег с твърда възглавница или одеяло в няколко слоя под корема. Пок
рай страничния ръб на m.erector Spinae се опипват напречните израстъци на
прешлените. Те също се обработват с „кокалчето при силно супинирана ръка.
Ребрата могат да се обработват по трите описани методики в зависимост
от поносимостта на болния. Натискът се упражнява върху долния или горния
ръб на реброто, за да се предотврати плъзгане на пръста.
Периостални точки често се откриват и по стернума, особено в зоната на
залавните места на ребрата към гръдната кост. Хипералгични точки могат да
се явят не само върху надкостницата, но и върху хрущялната обвивка - пери-
хондриума.
2 П е р и о с т а л е н ш с а ж в сърдечната област. За повлияване на сърдеч
ните заболявания периосталният масаж се прилага върху лявата гръдна поло
вина дорзално, латерално и вентрално. Намират се максималните точки в зо
ните на Захарин-Хед отпред върху всички ребра отляво, залавните места на
ребрата към гръдната кост и отзад върху долната част на лопатката и левите
ребра. При обработката на точките трябва да се има предвид дишането и пра
вилото да не се упражнява натиск върху конвексните части на ребрата. При
релаксация на m. pectoralis major мускулните влакна могат лесно да се раз
местят и да се стигне до периоста.
3. Периостален масаж ß белодробната зона При заболявания на диха
телната система се работи върху целия гръден кош, върху гръдната кост, върху
всички ребра отзад, отстрани, отпред и върху лопатката. За да се достигне до
тях, скапулата се измества.
4. Периостален масаж ß зоната на стомаха и дванадесетопръстни
ка Периосталните зони се намират в областта на епигастралния ъгъл. Сто
машните заболявания се „отразяват1' предимно вляво, а заболяванията на два
надесетопръстника - вдясно. Ако коремната мускулатура позволява, трябва
да се обхване долният ребрен ръб от вътрешната страна, като пръстът се пос
тавя под реброто и се дава натиск отвътре навън. Обработват се точките по
ребрените хрушяли от VI до IX ребро отпред.
При заболявания на храносмилателната система се препоръчва обработ
ка на ребрата в сегментарните зони, които са в близост до гръбначния стълб.
5. Периостален масаж ß жлъчно-чернодробната област. Обработват
се долните ребра отдясно, обръща се внимание върху точките, разположени
близо до гръбначния стълб. И тук се акцентира върху максималните точки.
6. Периостален масаж ß бъбречната област. Извършва се в областта на
долните ребра, особено които са в близост до гръбначния стълб, напречните
израстъци по 1_2 и 1_3 и гребена на хълбочната кост в близост с гръбначния стълб.
7. Периостален масаж ß областта на таза. Обработват се всички
достъпни повърхности на сакралната кост. Тук може да се упражни значител
но по-силен натиск. Добре достъпни са всички части на crista iliaca и на сакро-
илиачната става. Хълбочната кост е покрита от масивни меки тъкани и е труд
но достъпна за периостален масаж.
8. Периостален масаж върху черепа. Зоните за периостален масаж вър
ху черепа са значително по-малко. Най-често те се откриват и обработват вър
ху processus mastoideus, различни точки върху linea nichae superior, включи
телно protuberantia occipitalis externa. Понякога може да се приложи върху око-
лоносните кухини или мандибуларната става. Извършва се с върха на палеца.
9. Периостален масаж върху ставите. При едноосните стави се работи
по горния и долния ръб на ставната цепка. Особено добър терапевтичен ефект
сме установили при коленната става.
Действие. Местно действие. Периостът е високореактивна тъкан, в коя
то до дълбока старост се развиват остеобластични и остеолитични процеси. Тя
е много добре инервирана и кръвоснабдена. Както се спомена на мястото на
приложението, периосталният масаж предизвиква активна хиперемия, която спо
собства за подобряване на трофичните процеси и води до хиперплазия на кост
та. Мануалното обработване на периоста дава възможност за точно дозиране
157
на силата и локализиране на механичното дразнене. Чрез споменатия физио

логичен ефект се постига местно въздействие върху заболелите кости и стави.
Далечно действие. Периосталните точки като рефлексогенни зони (вто
рично огнище) са предизвикани от заболяване в някой вътрешен орган (пър
вично огнище). Под влияние на периосталния масаж в границите на един сег
мент подобно на местните реакции се развиват процеси и в свързаното с пе-
риоста първично огнище. В заболелия орган се подобряват кръвообращение
то, трофиката, пластичните процеси. Благоприятният ефект в рефлекторно свър
зания вътрешен орган не се обяснява само с подобряване на трофичните яв
ления. Този масаж води предимно до нормализиране на неврално направля
ваните жизнени функции - до регулиране на регулаторните механизми. Важна
роля в оздравителния процес играе обезболяващият ефект на масажа.
Периосталният масаж действа не само чрез механично дразнене, а и по
хуморален път. Механичното дразнене води до отделяне на биологично актив
ни вещества, които действат не само в момента на масажа, а продължават да
оказват влияние върху организма до 24 часа след масажа.
Периосталният масаж е болезнен, въпреки това той се прилага за обезбо
ляване. Болката по време на манипулацията е дълбока, остра, но поносима.
Тя има вълнообразен ход, синхронна е на ритмичния натиск. Може да се полу
чи и болезнена ирадиация в съответния сегмент. Около максималните точки
се явяват хиперестезични и хипералгични зони. Тези промени са по-силно
изразени проксимално, отколкото дистално от точката. През време на масаж-
ната процедура болката се притъпява и намалява. Всяка промяна в характера
или локализацията на натиска води до ново засилване на болезненото чувство.
Поради това изпълнителят трябва да работи точно върху един пункт, без да го
губи през време на работата. След това локализацията на натиска се променя.
Промяната на чувството за болка се обяснява с приспособяване на тъканта
към компресия. Според А. А. Ухтомски нервът изпада в парабиоза. Р. Vogler
обяснява обезболяващото действие с превъзбуда на клетките в сивото вещест
во на съответния сегмент в гръбначния мозък. Постига се болкоуспокояващ ефект
не само в момента на манипулацията, но и дълго време след нея. Дължи се на
трайното дразнене на периоста от получения по механичен път „асептичен пе-
риостит", от който се изпращат импулси в границите на сегмента до 48 часа.
СЪЕДИНИТЕЛНОТЪКАНЕН МАСАЖ
През тридесетте години на XX век Е. Dicke предлага масаж, насочен към

подкожната съединителна тъкан. Откриването на този вид масаж е свързано
със заболяване на самата авторка (специалист по гимнастика и масаж) от
гангрена на долните крайници. Ортопедите препоръчват ампутация на единия
крайник Е Dicke опипва уплътнение на кожата и подкожието в сакралната
област и около големия трохантер. Тя започнала да обработва тези места чрез
къси разтягания, при което усеща своеобразна режеща болка. Кракът се за-
топля, оросяването се подобрява и ампутацията се предотвратява.

По-късно техниката и особеностите на този масаж са разработени от Е.
Dicke и Н. Teirich-Leube и теоретично обосновани от проф. W. Kohlrausch. Ме
тодиката е наречена съединителнотъканен масаж.
Същност Авторите установяват, че при повечето вътрешни заболявания
подкожната тъкан в сегментарно свързаните зони търпи определени проме
ни. Тези т.нар. съединителнотъканни зони с повишено тъканно напрежение се
изразяват със смутено разместване на отделните пластове, от една страна,
между кожата и подкожието, а от друга - между подкожието и фасциите.
Обработката на съединителнотъканните зони чрез предложената от Е, Dicke
техника представлява адекватно дразнене на подкожната съединителна тъ
кан и предизвиква неврорефлекторна реакция по вегетативен път с функцио
нално повлияване на вътрешния орган, свързан със съединителнотъканната
зона в телесната повърхност.
Теоретичните основи на съединителнотъканния масаж се градят върху схва-
шането за сегментарния строеж на организма. Сегментите представляват фун
кционална единица, в която вътрешните органи са свързани с определени части
от телесната повърхност. Различните патологични процеси, развили се във
вътрешните органи, не остават изолирани, а водят до определени изменения
в свързаните с тях посредством рефлекторната дъга зони на подкожната съе
динителна тъкан. При откриване на тези съединителнотъканни изменения чрез
съединителнотъканен масаж по рефлекторен път се въздейства върху първич
ното патологично огнище.
Съединителнотъканни находки Съединителнотъканните зони обикновено
остават скрити за болния и се долавят при специалното изследване. Установява
се т.нар. съединителнотъканно напрежение. При острите заболявания то е по-
повърхностно - непосредствено под кожата, а при хроничните се долавя в дъл
боките слоеве на подкожието и е изразено в различна степен. Разместването на
подкожието спрямо телесните фасции е смутено. В сегментарните зони рефлек
торно се получава инбибиране и уплътняване на хлабавата съединителна тъкан,
състояща се от отвесни и коси съединителнотъканни влакна. W.Kohlrausch опис
ва тези изменения като съединителнотъканна дистрофия. Тези участъци с про
менена обмяна са източник на патологични импулси към първичното огнище.
Съединителнотъканните изменения могат да се видят и да се опипат.
Откриване на съединителнотъканните зони чрез оглед. Оглеждането на съ
единителнотъканните зони става предимно на гърба. Болният е в седнало по
ложение пред изследващия. Осветлението трябва да бъде добро. Промените
в релефа на кожата се виждат по-добре, ако светлината пада от страни.
Асиметриите на гърба могат да се установят при статични аномалии, изкри
вявания на гръбначния стълб, при по-добре развита мускулатура вдясно и др.
Тези изменения трябва да се отдиференцират от съединителнотъканните зони.
Рефлексогенните вегетативни зони на отделните органи се проектират върху
гърба. Делят се на леви, десни, средни и двустранни.
159
Топография на съединителношъканните зони (фиг. 126)-

Ь Мехурна зона. Вдльбване в горния ьгьл на аналната гънка с големина
на 50 стотинкова монета. Среща се при дразнене на пикочния мехур (цистит) и
при студени крака. '
2. Зона на запека. Лентообразно придръпване с ширина от 5 до 8 см,
изходящо от средната трета на сакрума с посока косо надолу и навън Среща
се при спастичен колит.
= Стомашна зона
~ Ч
9
3 Чревна зона
Хипо- (То)
менорейна ^
зона
Щ М е х у р н а зона ^ 7 ) |Артериална зона н а ( & 3

долните крайници
Фиг. 126 - топография на сьединително-тьканните з о н и на гърба
3. Венозно-лимфна зона на долните крайници. Лентообразно придръп
ване от средната трета на сакрума напред успоредно на crista iliaca и m. glu
teus med., широко около 5 см. Установява се при разширени вени, отоци по
краката и други подобни състояния. При едностранна локализация на патоло
гичните промени рефлекторните изменения се откриват от същата страна.
4. Менструална зона Плоскостно придръпване между сакроилиачните
стави върху горната трета на сакрума. Зоната е изразена при дисменорея.
5. Чревна зона Плоскостно придръпване непосредствено върху сакрума.
Наблюдава се при разстройство и храносмилателни смущения.
6. Жлъчно-чернодробна зона. Широко плоскостно придръпване върху дяс
ната гръбна половина. Установява се след хепатит и функционални чернод
робни заболявания.
7. Сърдечна зона. Широки плоскостни придърпвания върху лявата поло
вина на гърба и лопатката. Измененията се долавят ясно при всички сърдечни
заболявания.
8. Стомашна зона. Покрива се от сърдечната зона, обхваща и малка об
ласт на скапулата. Добре се долавя при стомашни заболявания - гастрит, яз
вена болест, хипер- и хипоацидитет, птоза на стомаха и др.
9. Артериална зона на долните крайници. Плоскостни и шнурообразни

придръпвания в областта на седалището. Поради придръпване болният седи
върху по-малка площ от седалището си. Зоните са много силно изразени при
ангиоспастични заболявания на долните крайници.
10. Хипоменорейна зона Широко плоскостно придръпване, даващо вид
за изглаждане на релефа върху сакрума сакро-илиачните стави, хълбоците,
седалището. Наблюдава се при забавен мензис, удължени интервали между
менструациите, вторична аменорея, инфантилизъм.
11. Зони на главата. Характерно е плоскостното придръпване между плеш
ките. Освен това може да се установи придръпване в долната трета на сакру
ма към долните ребра и преходната област между главата и шията. Върху дол
ните шийни прешлени може да се види натрупване на съединителна тъкан.
Установява се при главоболие, мигрена, безсъние, мозъчно сътресение и др.
12. Зона на горните крайници Плоскостни придръпвания върху плешки
те и делтовидния мускул.
фиг. 127 - Характерни сьединително-тьканни зони при оглед

Откриването на зоните при оглед е трудно, особено при начинаещите, за

щото не винаги зоната отговаря на схемата. При пълни болни може да се на
прави хипердиагностика на такива зони, а при слаби измененията понякога не
се виждат добре. При отбелязване на зоните е добре да се ползват схеми със
съответна сигнатура: (-ь) - все още доловима зона, ( + + ) - добре изразена
зона, ( + + +) - много добре изразена зона (фиг. 127). Освен това трябва да се
отбележи дали зоната е свързана с някакво оплакване от вътрешен орган. Ако
няма такава връзка, се говори за т.нар. неми зони.
Откриване на съединителнотъканните зони чрез палпация. Палпацията е
основен метод за откриване на съединителнотъканните изменения. Напосле
дък съединителнотъканните находки се търсят не само за целите на съедини-
телнотъканния масаж. Някои лекари използват методиката за доуточняване
на диагнозата при вътрешни заболявания.
Работещият съединителнотъканен масаж трябва да преустрои начина на
работата си. Той не се насочва към изследване на кожата с нейните промени
в сетивността и консистенцията, нито към тонуса на мускулите и миогелозите
или към периоста, както е при другите специални масажни видове. При съеди-
нителнотъканния масаж се търси ограниченото разместване на съединител
нотъканните слоеве.
На практика това изследване става по два начина:
1. Чрез плоскостно разместване на кожата. Рехабилитаторът сяда зад бол
ния, поставя леко присвитите си пръсти паравертебрално, като дясната ръка
размества подкожието на дясната половина, а лявата - подкожието на лявата
паравертебрална област. Отделните зони се палпират отдолу нагоре (фиг. 128).
Сравнява се лявата с дясната половина. Там, където разместването е ограни
чено, означава повишено тъканно напрежение.
фиг. 1.
2. Чрез •—
(отдолу) и показалец (отгоре) кожна гънка от

двете страни на гръбначния стълб успоредно
на ребрата и се издърпва перпендикулярно на
горе. При наличност на съединителнотъканно
напрежение тази гънка се получава по-трудно
и е по-дебела (фиг. 129).
Измененията на подкожната съединителна
тъкан обикновено се откриват в зоните на За-
харин-Хед, защото кожните и подкожните зо
ни до голяма степен се припокриват. Те про
излизат от един ембрионален слой.
Откриването на съединителнотъканните зо
ни говори за органично или функционално за
боляване на свързания по рефлекторен път със
зоната орган. Е. Dicke и Н. Leube установяват,
че след прилагане на съединителнотъканен ма
фиг. 129 • Откриване на
саж в тези зони те намаляват, а понякога на
съединително-тъканни з о н и
пълно изчезват. При хронични заболявания и чрез с и м е т р и ч н о защипване
силно изразени зони обработването им води на к о ж н а гънка
до отстраняване на оплакванията, без да се ликвидират напълно съединител
нотъканните изменения. Често се откриват и „неми" съединителнотъканни зо
ни - при липса на оплаквания се откриват места с повишено тъканно напре
жение. При много от болните се установяват минали заболявания на органи,
сегментарно свързани с наличните зони, или предразположение към заболя
ване на даден орган.
В един сегмент съединителнотъканните зони се намират в рефлекторна
връзка не само с определен орган, съдове и нерви, но и отделните зони са
рефлекторно свързани помежду си. Съединителната тъкан трябва да се схва
ща като цялостно рефлекторно поле на вегетативната нервна система. Докато
при мускулните зони съответната манипулация с рефлекторното повлияване
на свързания със зоната орган нормализира напрежението на мускулатурата,
то при съединителнотъканния масаж с подобряването на клиничната картина
и субективното чувство най-често се променя напрежението на съединителна
та тъкан, но тази промяна не е задължително явление.
Вътрешните органи се проектират само върху подкожната съединителна
тъкан на туловището. Най-тясна неврорефлекторна връзка към вътрешните ор
гани имат паравертебрално разположените тъкани. Колкото се отдалечава по-
латерално от гръбначния стълб, толкова тази връзка намалява. Параверте
брално разположените автохтонни тъкани (мускули, съдове, нерви) се инер-
вират от същите вегетативни връзки, както вътрешните органи - от Th2 до Th12.
Вътрешните органи се намират в рефлекторна връзка и с по-ниско разполо
жените сегменти 1_2 - S2 чрез т.нар. висцеро-висцерални рефлекси. С това се
обяснява голямото терапевтично значение на съединителнотъканния масаж
върху сакралната област и долните

части на гърба.
Трябва да се обработват всички
зони, вкл. и т. нар. неми зони. Ако
не се обработят всички зони, учас
тъците от съединителната тъкан, в ко
ито продължава да персистира съе-
динителнотъканното напрежение,
ще поддържат активността на пър
вичното патологично огнище и съе-
динителнотъканният масаж ще бъде
неефективен. При неправилна техни
ка могат да се получат странични яв
ления и ирадиации към сегментарно
свързаните зони и органи. Тези яв
ления се отстраняват чрез правил
но прилагане на съединителнотъкан-
ния масаж в съответните зони.
Техника. Съединителнотъканни-
ят масаж се извършва чрез специ
фичен похват, характерен само за фиг. 130 - Схема на работните ходове
на съединително-тъканния м а с а ж
този вид масаж, описан като драз-
нещо изтегляне. Прилага се в различните взаимно разместващи се пластове
(фиг. 130). В зависимост от дълбочината се различават три вида техника:
Кожна техника. Натискът е слаб, прилага се по-къс или по-дълъг работен
ход за разместване на кожата спрямо подкожието. Тази техника е по-рядко
прилагана при съединителнотъканния масаж.
Подкожна техника. Натискът е по-дълбок. Дължината на работния ход за
виси от съединителнотъканното напрежение. Колкото то е по-голямо, толкова
изтеглянето е по-късо.
Фасиийна техника. Натискът прониква в по-голяма дълбочина за достигане
до фасциите и залавните места на мускулите. Работният ход е сравнително
най-къс.
Специфичният похват на съединителнотъканния масаж се извършва с пос
ледните фаланги на III и IV пръст. Натискът се прилага с радиалния или улнар-
ния ръб на пръстите, които са свити и сключват с кожата ъгъл около 60°. По
хватът има три етапа;
1. Поставяне на пръстите върху кожата.
2. Разместване на кожата до възможната граница на разтягане.
3. Изтегляне в същата посока, което представлява терапевтичния ход на
съединителнотъканния масаж.
В сакралната област могат да се използват двата палеца, които се поста
вят един до друг и се изместват краниално.
В момента на изтеглянето (трети

етап) болният трябва да усети харак
терната за съединителнотъканния
масаж остра, режеща болка. Тя се
възприема като драскане с нокът.
Болният трябва да бъде предупреден
за появата на това чувство и да се
разпитва дали усеща болка по вре
ме на масаж.
След като се получи чувството за
„рязане", може да се приложи с по-
малка интензивност т. нар. подпра-
гова техника, като се следи дали ще
се получи същият вид болка при по-
силен похват.
За да се получи по-добър ефект на
съединителнотъканно дразнене с ха
рактерното усещане при разтягане
то на подкожната тъкан, може да се
използва другата ръка, която да при
държа кожата срещуположно на нап фиг. 131 • Разтягане на п о д к о ж н а т а
равлението на изтеглянето (фиг. 131) съединителна тъкан чрез
противодържане
Направлението на изтеглянето в
трите слоя на кожата е различно. При подкожната техника то е в посока на
цепливостта на кожата или по линиите на Bennighoff. При подкожната техника
изтеглянето е по дължина на мускулните влакна, фасциите и костните ръбове,
а някои къси работни ходове са напречни. За добра ориентация е необходимо
подкожната и фасцийната техника да се съобразяват с работните ходове, по
казани на съответните схеми.
Съединителнотъканен масаж Върху гърба. Като се изхожда от богатството
на съединителнотъканни находки на гърба и тяхната рефлекторна връзка с
вътрешните органи, съединителнотъканният масаж на практика се прилага най-
често в тази област.
При съединителнотъканен масаж се изисква мускулите и фасциите да бъ
дат максимално отпуснати. Изходното положение е седеж или страничен лег,
но не и лицев лег. Болният е в седнало положение с гръб към рехабилитатора.
Масажистът седи зад болния на по-ниско столче.
Особено значение за практиката има обработването на дълбоко разполо
жения съединителнотъканен слой спрямо фасциите. Терапевтичният ход се
прилага без усилване на натиска - изключително чрез изтегляне. В работата
вземат участие двете ръце, като за всяка телесна половина се използва едно
именната ръка, т.е. дясната гръбна половина се обработва с дясната ръка, а
лявата гръбна половина - с лявата ръка. При по-изразено тъканно напреже-
и П О С Т И З О М Е Т Р И Ч Н А РЕЛ АК САЦ И Я
165
ние се прилага изтегляне чрез обременяване - свободната ръка подкрепя ра

ботещата в китката (фиг. 1326). На някои места може да се приложи разтягане
на кожата между поставените един до друг средни пръсти или палци.
1. Техника Върху ръба на сакрума и сакро-илиачнаша става. Пръстите се пос
тавят на 2-3 см латерално от сакралната кост. Разместването на кожата е късо
и насочено перпендикулярно към ръба на костта, изтеглянето предизвиква
характерната режеща болка (въздейства се върху глутеалната фасция). Обра
ботката започва от аналната цепка. Изтеглянията се прилагат близо едно до
друго (фиг. 132).
Преминава се нагоре върху сакро-илиачната става. Пръстите се поставят
на 3-5 см латерално от нея и се изтеглят перпендикулярно към ставата.
ШШШШШШ- i шшш wmm
фиг. 132
а — Съединително-тъканен м а с а ж на сакроилиачната става с една ръка
б - Съединително-тъканен м а с а ж на сакроилиачната става чрез
обременяване от другата ръка
2. Техника върху сакралната кост. Подкожната съединителна тъкан може
да се обработи чрез къси изтегляния посредством улнарния ръб на III и IV пръст
или чрез поставените един до друг палци на двете ръце (фиг. 133). Размества
нето и изтеглянето на кожата са в краниална посока. Често се допуска грешка
при работа с палците —с изтеглянето се прави допълнителен натиск. Това
трябва да се избягва. От особено значение е обработката на долната трета на
сакралната кост в „мехурната зона".
3. Техника върху зребена на илиачната кост. Пръстите се поставят на 3 - 5
см под гребена на илиачната кост. Разместването на кожата е насочено кра-
ниално, докато се достигне до ръба на crista iliaca. Терапевтичното изтегляне
завършва точно върху гребена на хълбочната кост. Работният ход започва от
сакроилиачната става и чрез гъсто наредени един до друг похвати стига до
задната аксиларна линия.
Ефектът от късите терапевтични шшшшяшшшшшшшшшт'*® вхянг

ходове може да се усили чрез над
лъжно изтегляне по хълбочния гре
бен, чрез непрекъснати или прекъс
нати щрихи както по посока на гръб
начния стълб, така и в обратно нап K l ?
равление. При силно подчертана съ-
\
\ й 1
единителнотъканна находка рехаби
1 V - & /
литаторът застава прав и извършва / у > > • £ . •
изтеглянето с едноименната ръка. у / / : щ
Пръстите се поставят от долната W '
страна латерално на сакро-илиачна- 1 ' v3!
та става, кожата се размества до k v
•• АР ''ДV у Г \ u
V
възможния обем по посока на или- > V '
; V '
ачната кост (без да се усеща реже
ща болка) към задната аксиларна ли
1 / v i
ния. Оттам движението продължава
1 A "
до spina iliaca и даже до страничния ' A
ръб на правия коремен мускул.
Обработката на илиачната област 1
Г - ^ .
може да се извърши и от седнало по фиг. 133 • Съединително-тъканен ма
ложение на рехабилитатора. Дясна саж на сакралната кост с двата пале-
та страна на болния се обработва от лявата ръка на масажиста чрез постоянно
или прекъснато надлъжно изтегляне на задната аксиларна линия. Оттам изтегля
нето се поема и продължава от лявата ръка напред до правия коремен мускул.
Особено внимание се обръща върху ъгъла, образуван между кръстната кост
и гръбначния стълб. Пръстите се поставят в горния ръб на сакро-илиачната
става, кожата се размества към 1_5 и изтеглянето завършва върху шиповидния
израстък на 1_5.
При неправилна техника H.Leube описва нежелателни рефлекторни реак
ции. Например при неправилна техника върху сакро-илиачната става се полу
чава неприятно чувство на парестезия на външната страна на бедрото и под-
бедрицата. При неправилна обработка в областта на десния хълбочен гребен
се появява силен сърбеж около дясната плешка и гръбначния стълб. При неп
равилна техника върху левия хълбочен гребен се получава болезнено „паре
не" от външната страна на дясното бедро. При неправилна обработка на сак-
ралната област може да се получи главоболие. Тези реакции към едноименна
та или срещуположната половина на тялото в зони, свързани по вегетативен
път, показват, че техниката на съединителния масаж трябва да се прилага стро
го по установената методика, разработена от Н. Leube и W. Kohlrausch.
Нежелателните реакции се предотвратяват чрез прилагане на няколко тех
нически правилно извършени съединителнотъканни похвати върху обработва
ната област, като се започне от каудалните сегменти.
4. Техника Върху големия трохднтер. Седалищната и хълбочната област мо

гат да се обработват както от седеж, така и от страничен лег със свити крака в
тазо-бедрената и коленната става. Съединителнотъканният масаж не се пра
ви от лицев лег. При тази изходна позиция не се получава отпускане на съеди
нителната тъкан. В тази област почти винаги се открива силно изразено тъкан-
но напрежение и винаги може да се усети характерното чувство на режеща
болка. Ние препоръчваме на изучаващите съединителнотъканния масаж да го
приложат върху себе си, за да усетят това характерно чувство.
Пръстите се поставят от медиалната страна на трохантера, тъканите се раз
местват и се изтеглят с къс терапевтичен ход по посока на надлъжната ос на
бедрената кост.
5. Техника Върху ръба на т. latissmus dorsi. Обработката на по-горните дялове
се насочва към латералната страна на гърба и m. latissmus dorsi. За откриване
на местонахождението на този мускул болният поставя дланта върху главата си,
рехабилитаторът оказва натиск върху лакътя отдолу нагоре, болният се проти
вопоставя на външната сила, при което ръбът на мускула добре изпъква. Обра
ботката започва от гребена на хълбочната кост, насочва се нагоре към долния
ръб на лопатката. Работи се с едноименната ръка. Пръстите се поставят вент-
рално от мускулния ръб и се изтеглят по посока на гръбначния стълб (фиг. 134).
В областта на долния ръб на лопатката кожата е силно подвижна. За да се
постигне терапевтичен ход с разтягане
на съединителната тъкан, се препоръч
ва изтегляне с обхождане на върха на ло
патката.
6. Техника Върху медиалния ръб и бо-
дилкоВия израстък на лопатката и гръд
ния кош. Рехабилитаторът застава от сре
щуположната страна на болния. Поста
вя пръстите на едноименната си ръка ня
колко сантиметра латерално от ръба на
лопатката и извършва терапевтичния ход
на съединителнотъканния масаж. В тази
област не винаги се усеща режеща бол
ка, характерна за съединителнотъканния
масаж, особено ако се работи от начи
наещи.
Единичните къси терапевтични ходо
ве могат след това да се обединят в дъл
ги ходове върху гръдния кош. Те се из
вършват чрез непрекъснати или прекъс
фиг. 134 - Съединително-тъканен
нати изтегляния от Th12 във вентрална по
масаж (фасцийна техника) на
сока по долния ръб на гръдния кош до ръба на т. Latissimus
правия коремен мускул, евентуално до
168 У Ч Е Б Н И К П О ЛЕЧЕБЕН М А С А Ж
мечовидния израстък. Поради трудностите на този ход той може да се разде

ли на две части:
а) дълъг терапевтичен ход - от латералния ръб на m. erector trunci във вен-
трална посока;
б) по-къс терапевтичен ход - от латералния ръб на m. erector trunci към
бодилковия израстък на Th 12 . Режеща болка се усеща към Th 12 . В страничната
част на туловището тя се губи.
Следват широки масажни ходове по латералната гръбна половина. Поради
голямата подвижност на кожата в тази област трябва да се внимава за пости
гане на терапевтичното разтягане на подкожната съединителна тъкан. Върхо
вете на пръстите на едноименната ръка се поставят по латералния ръб на дъл
гия гръбен мускул (палецът сочи нагоре), кожата се размества косо нагоре с
терапевтичен ход към гръбначния стълб.
Следващият похват на гърба е дългият терапевтичен ход. Пръстите се плъз
гат на 2-3 см латерално от processi spinosi, като се започва от кръстната кост
нагоре до С7. Този прийом може да се използва като диагностичен ход. Из
вършва се с едноименната ръка, т.е. дясната половина се обработва от дясна
та ръка и обратно. Пръстите могат да се плъзгат нагоре в непрекъснат или
прекъснат ход. Прииомът е особено ефективен в междулопатъчната област,
където се намират множество рефлекторни зони (сърдечна, стомашна, чер
нодробно-жлъчна, зона на главата).
Ако под влияние на масажа се получават нежелателни ирадиации към ор
ганите от споменатите зони, чрез описания терапевтичен ход тези оплаквания
могат да се премахнат. Понякога е достатъчно да се работи само от ръба на
таза до гръдния кош.
7. Техника върху страничната част на гърба. Провежда се чрез къси тера
певтични ходове, гъсто наредени един до друг. Обхваща се областта между
предната и задната аксиларна линия. За по-добър достъп до тази област бол
ният поставя ръката си върху едноименното бедро с насочени пръсти към дру
гия крак. Това отвеждане на ръката се прилага при всички случаи, когато же
лаем да дадем свободен достъп за работа върху гърба, напр. при обработка на
латералния ръб на надлъжния гръбен мускул.
След 3 - 4 процедури се пристъпва към обработка на областта върху пара-
вертебралните мускули. Радиалната страна на пръстите се поставя върху ла
тералния ръб на паравертебралните мускули, кожата се размества до въз
можния обем на разместване към гръбначния стълб и косо нагоре с последва
що терапевтично изтегляне и завъртане на дланта надолу. Най-трудно е изтег
лянето на кожата в последните 3 - 4 см до processi spinosi, но то оказва най-
добър терапевтичен ефект.
За получаване на добра съединителнотъканна реакция в тази област тех
никата се насочва към лумбалния триъгълник, заключен между гребена на или-
ачната кост, ръба на надлъжния гръбен мускул и долните влакна на външния
кос коремен мускул.
и ПОСТИЗОМЕТРИЧНА РЕПА К СА ЦИЯ
169
Пръстите на едноименната рька се поставят на 2 - 4 см над гребена на

хълбочната кост, непосредствено до ръба на надлъжния гръбен мускул. Пора
ди голямата подвижност на кожата другата ръка я придържа, като се поставя
плоско над обработващата. Изтеглянето на кожата става надолу към костта.
Реакции и странични явления. Съединителнотъканните зони могат да дадат
различна реакция при отделните заболявания. Характерните съединителнотъ-
канни находки дават указание само за локализацията на заболяването. Реф
лекторно променените съединителнотъканни зони сочат кой орган е заболял,
но по тях не могат да се определят точната диагноза и тежестта на заболява
нето. Тези реакции могат да се разделят на три групи - субективни усещания
на болните при съединителнотъканния масаж, обективно доловими кожни ре
акции, реакции от страна на органите и съдовете.
1. Субективни усещания на болните при съединителнотъканния масаж. В
зоните с добре изразено тъканно напрежение при съединителнотъканния ма
саж болните усещат в последната фаза на терапевтичния ход описаната ха
рактерна болка. Възприема се като остра, но не силна. Болните я сравняват
като драскане с нокът. Наличието на тази болка е показател за правилно тех
ническо изпълнение на масажа, за адекватно неврорефлекторно дразнене с
включване на вегетативната нервна система. Интензивността на това усеща
не зависи от степента на тъканното напрежение и от бързината на изтегляне
то. Колкото съединителнотъканната находка намалява, толкова и усещането
за режеща болка намалява, докато напълно изчезне. Болката изчезва с пре
кратяване на изтеглянето на кожата. След масаж у болния не трябва да остане
неприятно усещане в масажираната област.
Тъпата, а даже смесена режеща и тъпа болка са израз на погрешно реф
лекторно включване на вегетативната нервна система. За да се предотврати
ефектът на тъпата болка, трябва да се започне с правилна техника от най-
каудалните сегменти. Върху мястото на съединителнотъканния масаж болният
може да получи усещане на поглаждане. Това е допустимо само при ангио-
спастичните заболявания, докато при останалите заболявания е израз на не
правилна невро-вегетативна реакция и трябва да се подходи както при поява
на тъпата болка.
Нежелателни ирадиации с дразнене на отдалечени части от телесната по
върхност, на някои органи или съдове могат да се появят в началото на лечеб
ния курс и се дължат на смущения във вегетативната реакция. Тези нежела
телни органни и съдови реакции са израз на неправилна техника и непопада-
не в точната зона на съединителнотъканния масаж.
2. Обективно доловими кожни реакции при съединителнотъканния масаж. Под
влияние на съединителнотъканния масаж кожата се зачервява. Върху нея лини
ите на изтегляне могат да се очертаят като червен дермографизъм. Това зачер
вяване има различни нюанси - от бледорозово до интензивно червенокафяво.
Върху зони с повишено тъканно напрежение наред със зачервяването много
често се наблюдава и уртикароподобно подуване на кожата (dermographia
elevata). То е по-интензивно и дълготрайно, когато се работи върху по-изразе

ни съединителнотъканни зони. Такива реакции не се получават при ангиоспас-
тични заболявания.
При болни, които имат лесно раними съдове (тези, които съобщават, че
при най-леката травма получават посиняване), могат да се получат сини петна
на мястото на съединителнотъканния масаж. Тези подкожни кръвоизливи се
забелязват 8 - 2 4 часа след масажа. Масажистът няма вина за тяхната поява,
те се дължат на променената съдова резистентност в някои съединителнотъ
канни зони. Ако тези сини петна при натиск не са болезнени, масажът е пра
вилно извършен в техническо отношение. Остатъчната тъпа болка при тях е
показател за предизвикване на неправилна кожно-вегетативна реакция. След
нормализиране или намаляване на съединителнотъканните находки кожните
реакции намаляват, а подкожни кръвоизливи не се явяват.
3. Неврорефлекторни и хуморални реакции. При голямата част от болните
скоро след започване на масажа се получава спонтанно изпотяване. Дължи
се на раздразнение на парасимпатиковата система.
Болни, при които се провежда съединителнотъканен масаж при някои вът
решни заболявания, често споделят, че след масажа внезапно са изчезнали
оплаквания като опресия, пристягане, болка и др. По време на масажа болни
те усещат затопляне на ръцете или краката. Не са изключени понякога и об
ратни реакции - изстиване и изтръпване на крайниците, главоболие, сърце
биене, болки както при мензис и др. Това са положителни и отрицателни реак
ции, предизвикани като рефлекторна изява на съединителнотъканния масаж.
При липса на добра техника неприятните реакции не са рядко явление. Тогава
те трябва да се отстранят по описания вече начин.
Два-три часа след съединителнотъканния масаж болните често изпитват
непреодолима умора, отпуснатост, сънливост. Възможни са, но по-рядко, и
реакции на бодрост, повишена творческа активност. По време на лечебния
курс с намаляване на съединителнотъканните находки тези реакции намаля
ват, даже изчезват. Кожните реакции, обилното потоотделяне, спонтанното
чувство за затопляне и други са указание за парасимпатикова пренагласа на
вегетативната нервна система под влияние на съединителнотъканния масаж.
Методични указания. Съединителнотъканният масаж трябва да се пред
писва само от лекар, познаващ показанията за този масаж. От него може да
се очаква лечебен ефект, когато са налице съединителнотъканни зони в съот
ветните рефлексогенни области. Те трябва да бъдат свързани с органа, върху
който трябва да се получи рефлекторно повлияване.
За разлика от другите известни масажи при съединителнотъканния масаж
първите процедури са по-продължителни от следващите. Според Н. Leube пър
вите 3 - 4 процедури трябва да бъдат с продължителност над 40 минути, а
следващите - от 20 до 30 минути. Практическият опит показва, че ефективни
могат да бъдат процедури с продължителност и от 30 минути.
По-голямата продължителност на първите процедури се основава на това, че:
171
1. В началото съединителнотъканното напрежение е много по-изразено и

за повлияването му е необходимо повече време. Изтеглянето на кожната гън
ка в началото е по-трудно.
2. В първите сеанси рехабилитаторът трябва да опознае съединителнотъ-
канните находки и вегетативните реакции на болния, за което е необходимо
повече време.
Неправилно е схващането, че по-кратката процедура е по-щадяща. При об
работка за по-малко време в началото могат да се явят някои неприятни реак
ции, което показва, че болният не понася тази процедура. При по-продължител
на работа, особено когато се приложат похвати за купиране на патологичните
реакции, съединителнотъканният масаж става лесно поносим и резултатен.
След съединителнотъканния масаж болният чувства отпуснатост и сънли
вост. Това налага да му се осигури възможност за почивка 1 - 2 часа след
масажа.
Един лечебен курс обхваща 8 - 1 2 - 1 5 процедури, които се прилагат най-
често през ден. Шаблон за броя на процедурите и ритъма на прилагане не може
да се даде. Дозировката зависи от реакцията на болния, от поносимостта и доб
рото самочувствие при този масаж. При намаляване на съединителнотъканната
находка и изчезване или намаляване на оплакванията от страна на болния тряб
ва да се направят още 1 - 3 масажа за затвърдяване на резултата.
Последните сеанси могат да се приложат през 2, даже през 3 дни.
При предписването на съединителнотъканен масаж лекарят трябва да от
бележи:
1. Зоната, върху която се акцентира съединителнотъканния масаж.
2. Продължителността на масажа.
3. Броя на процедурите, които по-късно могат да се удължат или съкратят.
4. Някои допълнителни указания. Например съединителнотъканният масаж
да се прилага след другите физикални процедури или да се прави вечер и т.н.
Съединителнотъканният масаж може да се прилага като самостоятелна про
цедура и в съчетание с други физикални методи за лечение.
Общите противопоказания при този масаж са както при останалите ма-
сажни видове. Специфични противопоказания са липсата на характерни ре
акции от страна на организма спрямо съединителнотъканния масаж и появата
на патологични реакции, които не могат да се отстранят с описаната техника.
Съединителнотъканният масаж не трябва да се комбинира с класически
масаж други специални рефлекторни масажи или подводен душов масаж.
РЕФЛЕКТОРНО-СЕГМЕНТАРЕН МАСАЖ
През 50-те години на миналия век германците Glaeser и Dalicho, обобща
вайки всички рефлекторните масажи, създават рефлекторно-сегментарния ма
саж. Той обработва патологичните находки във всички слоеве на кожа, подко-
жие, съединителна тъкан, мускули и периост. След като е поставена точна ди
агноза, уточнени са миналите и придружаващи заболявания, установени са
всички рефлекторни промени по телесната повърхност, рефлекторно-сегмен-
тарният масаж се назначава от лекар и се изпълнява от обучено лице.
Човешкият организъм е едно цяло. Заболяването в един орган не е изоли
рано явление, а се отразява върху целия организъм. Гръбначно-мозъчните нер
ви имат сегментарен строеж. Те от своя страна са свързани с вегетативната
нервна система. Така че телесната повърхност и вътрешните органи са ре
флекторно свързани. Всяко патологично огнище предизвиква рефлекторни из
менения във функционално свързаните с него органи и тъкани, инервирани от
един и същи сегмент на гръбначния мозък. Рефлекторно обоснованите изме
нения в телесната повърхност (кожа, подкожна съединителна тъкан, мускули,
периост и максимално болезнени точки) от своя страна повлияват неблаго
приятно на първичното огнище, поддържат и засилват заболяването. Откри
ването, отстраняването и разкъсването на патологичните връзки между забо
лелия орган и патологичните изменения в телесната повърхност посредством
специалните масажни техники на рефлекторно-сегментарния масаж способс
тват за благоприятния изход на заболяването. Затова трябва добре да се знае
рефлекторно-сегментарния строеж на гръбначномозъчната нервна система.
РЕФЛЕКТОРНИ НАХОДКИ
1. Изменения в кожата и подкожието. На първо място в кожата може да се
открие рязко повишаване на нейната чувствителност. Това са описаните зони
на Захарин-Хед. Забелязват се промени и в релефа на кожата, "гъша кожа", в
окосмяването й. Установява се понякога засилена потна секреция и повише
на кожна температура. Откриват се промени в кожния дермографизъм.
2. Промени ß съединителната тъкан под формата на уплътнения, сраствания
и болезнени зони, описани подробно в съединително-тъканния масаж.
3. Изменения в мускулите. При заболяване на вътрешните органи в рефлек
торно свързаните мускулни участъци се открива мускулна болка и повишен
мускулен тонус. Например при остра "коремна драма" - остър апендисит и
други се установява мускулен дефанс. Но и при хроничните заболявания, ма
кар и не така драматично, се откриват мускулни находки.
173
4. Изменения в костите и периоста - неравности и болезнени точки по

периоста, описани са в периосталния масаж.
5. Изменения във вътрешните органи - при заболяване на някой вътрешен
орган се засягат и други органи по нервно-рефлекторен път или рефлектират
върху периферията.
ПОСЛОЙНО ОТКРИВАНЕ НА РЕФЛЕКТОРНИ

И З М Е Н Е Н И Я В ТЕЛЕСНАТА ПОВЪРХНОСТ
1. Окриване на измененията в кожата:
а) повишена чувствителност и болезненост се откриват като по кожата се
прокара неостър предмет - тъпото на топлийката. В зоната на хипералгезия
нежното докосване се чувства като остра болка;
б) при гъделичкане с върха на пръстите в тези зони чувството за гъдел
липсва - като че ли се "пипа през пергамент";
в) чрез водене на кожна гънка лесно се установява наличието на хипералгич-
ни зони. При нежно обхващане на кожата между палци и пръсти и притискането
се усеща режеща болка. Винаги трябва да се сравнява със здравите участъци;
г) при нужда се изследва кожният дермографизъм, кожната температура,
кожното електросъпротивление и други.
2 . Откриване на изменения в съединителната тъкан. Визуално, пал-
паторно и други - виж съединително-тъканен масаж.
3. Откриване на изменения в мускулите - повишен мускулен тонус,
мускулна хипотония и други - виж в мускулен дисбаланс.
4. Откриване на изменения в периоста. Тези изследвания са описани
в периостален масаж.
5. Откриване на максимално болезнени точки Като максимално
болезнени точки се описват местата с повишена болезнена чувствителност.
Те могат да бъдат в различни тъкани и не винаги съвпадат със зоните на Хед
или на Макензи.
В зависимост от находките в периферията на организма се акцентира на
едни или на други похвати в рефлекторно-сегментарния масаж.
фиг. 135 - Оглед при лежащ пациент

Изходното положение на болния е лежащо или седящо. Когато се провеж
да от лежаща позиция - по корем, изпълнителят застава от лявата му страна.
Ходилата на болния са извън кушетката, ръцете му са успоредно на тялото,
главата е обърната настрани - фиг. 135. При седящ - болният е на кръгла та у
ретка, съблечен до кръста, изпълнителят е сед

нал зад пациента на удобно за работа разстоя
ние - работещата ръка изпълнява похвата
приплъзваща се спирала - свредел върху ед
ноименната половина, а неработещата фикси
ра едноименото рамо. С дисталните части на
бедрото на изпълнителя се фиксират таза на
пациента или табуретката му (фиг. 136).
Преди масажа пациентът се предупрежда
ва да съобщава за всяко неприятно усещане
или болка, които биха могли да се появят по
време на масажа.
Нужно е да се обработват всички рефлек
торни прояви и промени, в определения ред на
масажа - в точния сегмент и тъкани. В проти фиг. 136 - Оглед п р и
с е д я щ пациент
вен случаи рефлекторно-сегментарният масаж
не води до резултат. За постигане на нужния лечебен ефект се спазва след
ният ред:
1. Масажът започва от задната - гръбната страна, в основата на гръбнач-
но-мозъчните нерви, и продължава към неговата периферия.
2. Стремежът е да се въздейства прослойно - най-напред на повърхност
ните, а след това на по-дълбоко лежащите промени в тъкани, кожа, съедини
телна тъкана, мускули и периост.
3. Максималните зони и точки се обработват веднага щом се достигне до
техния сегмент. Нужно е да се наблюдават реакциите на болния, използвайки
необходимата сила за съответния похват, без да се предизвиква неприятно
чувство и болка у пациента.
ЗАПОМНИ следните правила:

1. Масажът започва винаги от каудална към краниална посока - от лумбо-
сакралния сегмент на гръбначния стълб - възходящо.
2. При обработка на периферията на сегмента на трупа се започва с ма
саж от предната повърхност в посока към гръбначния стълб.
3. Крайниците се масажират с похвати, насочени към сърцето, като първо
се обработват проксималните им части (бедро, мишница), а след това - дис
талните (подбедрица, предмишница).
4. Работният ход на похватите не се повтаря, но откритите патологични
находки се обработват по-продължително време.
5. При изпускане на кожна гънка по време на масажния похват, работещата
ръка се връща в изходна позиция и започва отново.
6. Посоките на спиралата и "винта" са; от гръбначния стълб надолу, навън,
нагоре и към гръбначния стълб.
175
МАСАЖНИ ПОХВАТИ
За най-ефективно въздействие върху рефлекторните промени се използ-
ват познатите от класическия масаж - поглаждане, разтриване, омачкване,
вибрация.
Glaeser и Dalicho доказват, че оптимален резултат се постига тогава, кога
то използваните похвати се приспособяват към моментната рефлекторна на
ходка. Авторите са разработили и модифицирали някои похвати от класичес
кия масаж. Специалните похвати имат и някои нови наименования, които по
казват частично начина и мястото на извършването им.
Масажът се провежда най-често с една ръка, но може да се обременява
или подпомага от другата. Тя може да се използва и за фиксация на някои
части на тялото на пациента.
ВИДОВЕ ПОХВАТИ И ТЕХНИКИ:

1. Приплъзваща се спирала със свредел
фиг. 137 - приплъзваща се спирала в лег

Изпълнителят застава от лявата страна на лежащия по корем пациент, чи
ито ходила са извън кушетката. Дясната ръка на изпълнителят се поставя в
областта на кръста, така че гръбначният стълб остава между отведения макси
мално палец и останалите четири пръста. С изравнени възглавнички на втори
до пети пръст се провежда дълбоко поглаждане на сакрума надолу и навън
към тазобедрената става, след това с поетата кожна гънка нагоре и навътре
до гръбначния стълб, в същата посока (обратна на часовниковата стрелка) се
правят винтообразни (свредел) 3 - 4 тактови движения. Следва приплъзваща
се спирала успоредно на паравертебралната мускулатура отново „винт (свре-
дел) и отново приплъзваща се спирала и т.н. (с водене на кожна гънка пред

пръстите до долния ръб на лопатката). При изпускане на кожната гънка ръката
се връща в изходната си позиция и похватът започва отначало.
При този похват се притискат кожа, подкожие и паравертебрална муску
латура към гръбначния стълб от сегмент към сегмент от каудапно към краниал
но. Палецът е само за опора. Ръката се връща обратно по въздуха и се поста
вя в изходна позиция.
Лявата половина на гърба на болния се обработва с палеца със същата
техника, но спиралата и винта са по посока на часовниковата стрелка от кау-
дално към краниално до нивото на долния ръб на лопатката. Неработещите
пръсти служат за опора.
За засилване ефекта от похвата се прилага този на двата палеца -
фиг. 138.
фиг. 138 - похват на двата палеца

Позицията на изпълнителя е същата, но палците на двете ръце се поставят
успоредно пред лявата паравертибрална мускулатура в най-каудалната част.
Извърщва се перпендикулярен и кръгообразен натиск на мускулите към гръб
начния стълб. Натискът е до момента, докато мускулите са пред възглавнички
те на палците. След това палците се придвижват краниално, като застъпват
своето място - отново "винт", спирала, "винт" и т. н. до нивото на С7. Същото се
изпълнява и от дясната страна.
При седящ пациент приплъзваща се спирала се изпълнява с възглавнич
ките на палците. Изпълнителят седи зад пациента, така че с десния палец об
работва дясната половина на задната част на трупа, а с лявата ръка фиксира
лявото рамо. Същото се извършва и с левия палец, след което се повтаря с
двата палеца едновременно - фиг. 139. Похватът приплъзваща се спирала със
свредел въздейства на кожа, подкожие и мускули. Посоките на спиралата и
"винта" са: от гръбначния стълб надолу, навън, нагоре и към гръбначния стълб.
Изпълнителят е застанал вляво от лежащия пациент. В пространствата меж
ду транзверзалните израстъци на гръбначния стълб е поставил абдуцирани
втори и трети пръст на двете си ръце. Работещите пръсти събират кожна гънка
под формата на кръст и се движат кръгообразно, но не синхронно, обработ-
177
Фиг. 139 - приплъзваща се спирала в с е д е ж

вайки коренчетата на гръбначния стълб
в съответния сегмент. След 4-5 кръгови
движения, ръцете се придвижват кра-
ниално, като низходящите пръсти зас
тъпват работното място на възходящи
те - похватът е насочен краниално с
преместване на работещите пръсти до
нивото на С 7 .
2. Похват, обработващ прост
ранството между proc. transversis -
междутрансверзален похват
Похватът въздейства върху кожата,
подкожието, съединителната тъкан и ко
ренчетата на гръбначно-мозъчните нер
ви на съответното ниво. фиг. 140 - похват, обработващ
междутрансверзалното пространство
3. Похват на пилата
Фиг. 141 - пилене

Дланите и предмишниците са пронирани; палците са абдуцирани - ръцете
се поставят напречно на гръбначния стълб в най-каудалната му част на лежа-
щия пациент. Изпълнителят разтяга кожна гънка с дланите си между показале

ца и палеца - събира я и извършва пилене три-четири пъти. Горната ръка на
предва възходящо по гръбначния стълб, нейното място заема долната и пох
ватът се повтаря - разтегляне, събиране и пилене на кожна гънка. Похватът
завършва до С 7 .
4. Лабилна Вибрация с поглаждане

Изпълнителят е в същото изходно положение - от лявата страна на лежа
щия болен. С дясната предмишницата се фиксира таза, а дланта обхваща спи-
фиг. 142 и фиг. 143 • лабилна Вибрация в лег

ната. Лявата ръка се поставя на дясната лопатка, така че дланта е пронирана
и се приплъзва косо към левия хълбок. След това с пронираната длан и пред-
мишница се извършва лабилна вибрация от левия хълбок към лявото рамо.
Работещият се премества от дясната страна на пациента и похватът се повта
ря: лявата ръка фиксира таза; дясната - от лявото рамо към десния хълбок и
от него с лабилна вибрация към дясното рамо - фиг. 142 и 143.
5. Похват „Виличка" с изтегляне
фиг. 144 - пунктиране

Изпълнителят е отстрани на лежащия болен, с гръб към главата на пациента.
С абдуцирани втори и трети пръсти на работещата ръка, разположени отстра-
ни на гръбначния стълб - в междутранверзалните израстъци. Работещите пръс

ти "пунктират1, оказват директен натиск, а не се приплъзват напред. Другата
ръка служи за обременяване. Извършва се натиск в това пространство - ед
нократно и перпендикулярно, а не с приплъзване низходящо. Ръцете се
придвижват възходящо по всеки прешлен (процеси трансверзи) до нивото на
С7. Друг начин на изпълнение на похвата е с винтообразен натиск и приплъз
ване. Използва се за обработка на патологични находки и за по-голямо реф
лекторно въздействие.
6. Масаж, обработващ края на лопатката -

обхождащ масаж около лопатката
Похватът се изпълнява върху лежащ или седящ болен по схема.
Изпълнителят з а с т а в а
отдясно на лежащия пациент
или зад гърба му ако е седящ
и с дясната ръка повдига ля
вото рамо, за да се "отлепи"
едноименната лопатка. Ля
вата ръка е с абдуциран па
лец върху вътрешния ръб и
обхваща лопатката под дол
ния й ъгъл. Четирите пръста
(от втори до пети) са плътно
прилепнали към външния
ръб на лопатката и по влак ш
ната на m. latissimus dorsi. фиг. 145 - обработване на лопатката -
външен и вътрешен ръб
Извършват се винтообразни
движения с натиска, който се придава от върха на показалеца до върха на
палеца, без придвижването на дланта. След това дясната ръка освобождава
лявото рамо. Левият палец продължава с похвата плъзгаща се спирала по
вьтрешния и горен ръб на лопатката до акромиалната и част - фиг. 146. Чети
рите прьота на дясната ръка (от втори до пети прьст) с палеца на лявата рька
обхващат низходящите влакна на трапециуса и се извършва валяне вьзходя-
^ о ™ , 1 „ кпай фиг. 147 - валяне на трапециус

фиг. 146 - Обработка на горния край ^
на лопатката
що към окципиталната линия на главата - фиг. 147.

Изпълнителят застава от другата страна.
По същия начин се обработва и другата (дясната) лопатка.
7. Масаж на т. subscapularis (В седеж)

Подлопатковото пространство се обработва като дясната ръка повдига
едноименното рамо, така че вътрешният ръб на лопатката да се "отлепи" и с
възглавничките от втори до пети пръст на лявата ръка се масажира кръгооб
разно пространството под лопатката. Възглавничките на пръстите се насоч
ват най-напред към лопатката, а след това - към гръдния кош. Другото
подлопатково пространство се обработва по същия начин.
фиг. 148 - обработване на т. subscapularis
8. Масаж на т. т. infraspinatus и supraspinatus (ß лег)
фиг. 149 - м а с а ж на лопатката

Едноименната ръка с възглавничките на втори до пети пръст извършва

похвата плъзгаща се спирала на три тура върху лопатката. Изходящият пункт е
акромиалният край на лопатката.
Обработка на т. т. infraspinatus, supraspinatus:
- пърди тур - от акромиалната част под гребена на лопатката успоредно
на външния ръб по посока на часовниковата стрелка, когато се работи дясна
та лопатка:
- втори тур - от акромилната част към средата на вътрешния ръб на ло
патката:
- трети тур - от акромиалната част на горния ръб на лопатката до края й.
При този тур посоката е обратна на часовниковата стрелка.
При масаж на лявата лопатка посоката на похвата свредел-спирала е об
ратен.
9. Лабилна вибрация на гърба

Болният е в седеж. Изпълните
лят е застанал от противополож
ната страна на работещата ръка,
а неработещата фиксира еднои
менното рамо (фиг.150).
Първи тур - работеща ръка из
вършва лабилна вибрация от сред
ната аксиларна линия косо към
гръбначния стълб - от гребена на
лопатката към гръбначния стълб.
Втори тур - същият похват се
повтаря от последните ребра ко
со към гръбначния стълб.
Трети тур - от тазовите кости
косо към гръбначния стълб.
Работещият се премества от
другата страна на пациента и с
другата ръка повтаря похвата вър
ху едноименната половина на гър
ба на пациента. . . . * •т i
фиг. 150 - лабилна вибрация в седеж

Четвърти тур - завършва с
лабилна вибрация по гръбначния стълб от каудално към краниално.
Лабилната вибрация се извършва с плътна длан, нежно и ритмично.
10. Масаж на стернума и ключицата

Болният е седнал, изпълнителят също е седнал зад него (фиг.151).
Пьрви тур - поставя ръцете си с втори и трети пръсти върху каудалния
край на стернума. Между работещите пръсти се образува кожна гънка под
формата на кръст, която се обра

ботва с разнопосочни кръгообраз
ни движения. Масажира се сред
ната част на стернума от мечовид-
ния израстък до югуларната ямка.
Втори тур - обработват се ла-
тералните краища на стернума
при залавните места на ребрата -
от мечовидния израстък по края на
стернума, под ключицата до акро-
миалната й част. Техниката на ма
сажа е приплъзваща се спирала с
втори до пети пръсти - първо с ед
ната ръка, после с другата.
Трети тур - накрая с двете
ръце едновременно.
11. Масаж на
междуребрените фиг. 151 • обработка на стернума
и
пространства ключицата
Седящият болен е с леко абдуцирани ръце. Изпълнителят е промушил ръ
цете си и ги е положил в най-ниската предна част на гръдния кош. Пръстите му
са поставени в междуребрието и извършват похвата приплъзваща се спирала
от стернума към гръбначния стълб. Ръцете се връщат отново, поставят се стъ
паловидно по-високо и похватът се повтаря. Пространството на млечната жлеза
и мамилата не се обработват. Най-горната част на междуребрието се масажи
ра само отпред при прибрани ръце на пациента. Ръцете на изпълнителя са
отгоре върху раменния пояс. Похватът приплъзваща се спирала се изпълнява
посменно с едната и с другата ръка, а после с двете едновременно. Посоката
на движение на спиралата е: надолу, навън, нагоре, навътре. Той влияе на
интеркосталната мускулатура и периоста на ребрата.
фиг. 152 - м а с а ж на междуребрието

183
12. Обработване на трапецовидния мускул

Този похват обработва мускулните влакна, намиращи се между лопатките
и гръбначния стълб.
Изпълнителят е седнал на една ръка разстояние от гърба на седящия болен.
Дланите му са поставени между пространството на гребена на лопатките и С .
Посоката на похвата имитира буквата V. Извършват се кръгообразни, спира
ловидни разтривания на m. trapezius с една ръка с тенар и хипотенар, после с
другата длан и накрая с двете длани едновременно. Посоката на кръгообраз
ните движения е от гръбначния стълб надолу и навън, после нагоре и навътре
към гръбначния стълб. С похвата се постига разместване на кожата, подко-
жието и омачкване на мускула. Силата зависи от рефлекторните промени и
дълбочината на въздействие.
13. Редресация на гръдния кош

Болният е седнал, зад него е седнал изпълнителят, чиито ръце са положе
ни върху долната, а след това горната част на гръдната клетка. Пациентът е
издишал до край въздуха. Изпълнителят оказва максимално съпротивление
при вдишването. Това се повтаря няколко пъти. При следващото вдишване
работещият рязко отделя ръцете си, при което се чува специфичен звук. Паци
ентът трябва да издишва с отворена уста без усилие. Добър ефект има, ако се
прилага и стабилна вибрация по време на съпротивлението. След неколко-
кратно провеждане на този похват, болният може да почувства замайване,
слабост или лек световъртеж от хипервентилацията, които отзвучават след
спокойно дишане.
Похватът има добро въздействие върху плеврални сраствания, при астма
тични пациенти и други.
14. Масаж на мускулите на шията

Болният е седнал. Работният ход се извършва с четири пръста (от втори до
пети) — прилага се приплъзваща се спирала. Обработват се последователно
лява и дясна половина с едноименните ръце.
Първи тур —започва от предната част на шията по m. sternocleidornastoideus
до proc. mastoideus.
Вторият тур минава по задната част на гп. trapezius от акромиалната му
част до окципиталната линия (linea nuchae terminalis).
Трети тур - от акромиалната точка хоризонтално по линията на горния
ръб на лопатката до гръбначния стълб - ръката се обръща и обработва муску
лите успоредно на гръбнака до окципиталната линия.
15. Масаж по linea nuchae terminalis

Извършва се приплъзваща спирала с четирите пръста при седящ пациент.
Започва от proc. mastoideus до атласокципитална ямка. Работещата ръка се
поставя така, че дланта да е над linea nuchae, а прьстите - под нея. Свободна-
та ръка фиксира главата. Посменно

с едноимените ръце се обработват
двете половини (фиг.153).
16. Масаж на челото

Изпълнителят е зад седящия бо
лен, опирайки главата му на гърдите
си.
Първи тур - извършва се дълбо
ко поглаждане посменно с четирите
пръста на лява и дясна ръка от върха
на носа вертикално до окосмената
част - фиг. 154.
Втори тур - обработва зоната
над веждите с втори и трети пръст на
двете ръце - събира се кожна гънка
под формата на кръст и се разтрива
фиг. 153 • обработка на
linea nuchae terminalis
кръгообразно. Масажира се
едната, а после другата поло
вина (фиг. 91).
Трети тур - дланите са
събрани една до друга и пос
тавени върху средната мисле
на лния и се приплъзват хори
зонтално по челото към тем
поралната област, до окосме
ната част на главата - фиг. 155.
Фиг. 154 - м а с а ж на челото и носа
фиг. 155 - м а с а ж на челото - 3 - т и т у р

Четвърти тур - поглаждане през очните ябълки. Извършва се с втори и

трети пръсти на двете ръце, а останалите пръсти леко докосват подлежащата
част на лицето. Вторите пръсти се поставят на веждите, а третите - през очни
те булби. Извършва се хоризонтално поглаждане от средната линия до края
на лицето. Натискът е много внимателен, дозиран и нежен - фиг. 92.
17. Масаж на окосмената част на главата

Двете длани се поставят върху окосмената част на главата на седящия
пациент и се извършва спираловидно и стъпаловидно разтриване.
Стъпаловидното разтриване се извършва:
Първи начин - върху скалпа на пациента се фиксират тенар и хипотенар на
работещата ръка, а с пръстите се размества скалпът и ръката се придвижва
по едноименната полвина на главата.
Втори начин - разместването на скалпа става с тенар и хипотенар.
Трети начин - разместването на скалпа става с пръсти, тенар и хипотенар.
Похватът се извърша едностранно и едновременно върху окосмената част
на главата. Той има успокояващо въздействие върху централната нервна сис
тема.
18. Поглаждане от Веждите до раменете и гърба - „кобра"

Провежда се с двете длани, като се извършва поглаждане едновременно
от челото по окосмената част на главата и шията. Дланите се обръщат една
към друга в областа на С7, а възглавничките на втори и трети пръст са абдуци-
рани и обърнати в посока към гръбначния стълб, обхващат рамения пояс като
щипка и извършват поглаждане навън. Останалата част на дланите лежи плът
но по гръбната зона. В областта на раменните стави ръцете отново се завър
тат, така че да са успоредни на гръбначния стълб и извършват дълбоко поглаж
дане по гърба. Работният ход стига до таза.
Този похват се използва за релаксация
на целия организъм.
19. Масаж на сакрума - масаж на

сакроилиачната става
Пациентът е легнал по корем. Изпълни
телят е встрани. Провежда се похватът при-
плъзваща спирала върху тялото на сакрума
от върха до горния му край. Следващите ра
ботни ходове обработват латералните кра
ища на сакроилиачната става. Едноименна
та част на сакроилиачната става се обра
ботва с възглавничките на четирите пръс ,
та а противоположната
г
- с възглавничките фиг_ 1 5 6 _ м а саж на
' х , соч сакроилиачната става
на палеца (фиг. 15о).
Похватът се прилага при про

блеми в лумбосакрална област и в
пикочополовата система.
20. Масаж на глутеусите

Изпълнителят е седнал зад се
дящия пациент. Неработещата му
ръка фиксира едноименото рамо
(фиг. 157). Масажът се извършва
в три тура. Работните ходове за
почват от proc. throchanter major и
продължават к о с о и медиално
към илиачните кости. Похватът е
приплъзваща се спирала с четири
пръста. Масира се едната поло
вина, после другата с едноимени-
те ръце и след това двете заед
но, независимо от патологичната
находка.
фиг. 157 - масаж на глутеусите
Първият работен ход е от ргос.
throchanter major по глутеалната гънка косо към сакрума.
Вторият ход - от proc. throchanter major хоризонтално по тазовите кости
към сакрума.
Третият ход започва от същата точка както другите два, но се насочва
към ръба на илиачните кости.
Според рефлексната находка се прилага различна по сила техника на пох
вата, а при изявена болка - само вибрация.
21. Масаж по ръба на тазовите кости

Пациентът и изпълнителят са седнали един зад друг. Започва се от spina
iliaca по ръба в посока към сакрума. Работещата ръка е с абдуциран палец и с
ръба на показалеца се провежда дълбоко разтриване и приплъзваща се спи
рала. Обработват се посменно и после едновременно и двете половини.
Този похват се използва при проблеми на органите на таза.
22. Масаж Върху Вътрешната част на тазовите кости

С възглавничките на четирите пръсти се прониква в дълбочина от вътреш
ната част на илиачната кост - до палпиране на m. iliacus в посока от спините
до сакрума. Масират се посменно лявата и дясна половина. Неработещата
ръка фиксира едноименното рамо. Силата на масажа се дозира така, че да не
се предизвика спазъм на m. iliacus и косите коремни мускули (фиг. 158).
23. Масаж на os pubis u

ингвиналнише гънки
Пациентът и изпълнителят с а
седнали един зад друг. Пръстите се
придвижват по ръба на симфизата
и косо се насочват към spina iliaca.
Работещият похват е приплъзваща
се спирала (фиг. 159).
Прилага се при проблеми на пи-
кочополовата система.
24. Разтърсване на таза

Разтърсването на таза се про
вежда в лежащо или седящо по
ложение на болния. Когато паци
ентът е седнал, зад него седи из
пълнителят. С радиалните ръбове
на показалците и абдуцирани пал
ци се обхваща талийната област
до пъпа. С ръце се извършват раз фиг. 158 - м а с а ж на вътрешните
търсващи движения едновремен части на спините
но над ръба на илиачните кости —от пъпа до сакрума. Похватът се повтаря
няколко пъти. Този похват релаксира тазовите мускули и влияе на органи
те в таза (фиг. 160).
я ш т- • _ _ _ _ j
фиг. 159 - масаж на симфизата

фиг. 160 - разтърсване на таза

Обобщавайки, може да се каже, че отделните похвати имат различно про-
слойно въздействие:
1. На кожа, подкожие и съединителна тъкан влияем с похватите: приплъзва-
ща се спирала-свредел; похват на пилата; похват „виличка"; похват, обработ
ващ пространството между proc. transversis - изпълнявани със силата на по
глаждане.
2. На фасиия и мускули: приплъзваща се спирала-свредел; похват, обработ
ващ пространството между proc. transversis; похват, обработващ края на ло
патката и низходящите влакна на m. trapezius; масаж на т . т . infraspinatus и
supraspinatus; масаж на междуребрието, подлопатковата и глутеалната муску
латура.
Похватите се извършват със сила и въздействие на разтриване и омачква
не - според патологичната находка.
3. На периоста - масаж на стернума, тазовите кости, os pubis, сакрума,
linea nuchae terminalis, масаж на челото.
Обработват се със силата на дълбоко омачкване за въздействие на пери
оста според симптоматиката.
СХЕМИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА
РЕФЛЕКТОРНО-СЕГМЕНТАРЕН МАСАЖ
I. Гръбна (дорзална) схема
Провежда се на лежащ пациент.
Фиг. 161
Похвати в лег:
1. Приплъзваща се спирала със свредел.
2. Похват, обработващ пространството между ргос. transversis.
3. Похват на пила.
4. Лабилна вибрация с фиксиране на таза.
5. Похват "виличка" с изтегляне.
6. Масаж на краищата на лопатката и низходящите влакна на m. trapezius.
7. Масаж на т . т . infraspitatus и supraspinatus.
Схемата завършва с лабилна вибрация - косо към гръбначния стълб.
Тази схема е основна. За по-голямо рефлекторно-сегментарно въздейст
вие към нея се прибавят останалите похвати от другите схеми.
II. Гръдна, торакална схема
Провежда се само на седящ пациент.
Похвати В седеж.
1. Приплъзваща спирала със свредел.
2. Масаж на стернума и ключиците.
3. Масаж на междуребрието.
4. Масаж на краищата на лопатките и задната низходяща повърхност на
трапециуса.
5. Масаж на m. т . infraspinatus и supraspinatus.
6. Масаж на т . trapezius.
7. Схемата завършва с редресация на гръдния кош. Ако здравословното
състояние на пациента не позволява, то се провежда лабилна вибрация на
гърба (косо и по гръбначния стълб).
191
III. Схема, обработваща шията и главата
Провежда се само на седящ пациент.
фиг. 164 фиг. 165
Похвати в седеж:
1. Приплъзваща спирала със свредел.
2. Масаж на краищата на лопатките и низходящата част на
m. trapezius.
3. Масаж на т . т . infraspinatus и supraspinatus.
4. Масаж на т . trapezius.
5. Масаж на мускулите на шията и тила.
6. Масаж на linea nuchae terminalis.
7. Масаж на челото и поглаждане през очите.
8. Масаж на окосмената част на главата.
IV. Схема за масаж на таза
Масажът започва на лежащ и продължава на седящ пациент.
Похвати в лег:
1. Масаж на сакрума.
2. Приплъзваща се спирала със свредел.
3. Похват, обработващ пространството между proc. transversi на гръбнач
ния стълб.
4. Похват на пилата.
5. Лабилна вибрация с фиксиране на таза.
Похвати в седеж:
6. Масаж на глутеалната мускулатура.
7. Масаж на ръба на тазовите кости.
8. Масаж на илиачните кости.
9. Масаж на os pubis и слабините.
Схемата завършва с разтърсване на таза в седеж или тилен лег на пациента.
193
ЗАПОМНИ ТЕЗИ ПРАВИЛА!

1. Във всяка схема похватите могат да се повтарят няколко пъти но вина
ги един след друг, а не през похват.
2. Не се разрешава свободен подбор на похватите. Редът на похватите в
схемите трябва да се следва стриктно - за съответното рефлекторно-сег-
ментарно въздействие.
3. Работи се посменно с двете ръце, като всяка ръка обработва едноимен
ната си полвина; неработещата ръка служа за фиксиране; а след това двете
ръце обработват двете полвини на тялото едновременно.
4. Двете половини на тялото се обработват посменно, независимо от па
тологичната находка, която може да е само в едната част.
5. Силата на изпълнение на масажа е индивидуална и строго дозирана, спо
ред пол, възраст, професия, но не болезнена.
НЯКОИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ ОТ РСМ

При недобра техника на м а с а ж а могат да се появят нежелани реакции,
които могат да се отстранят с определени масажни техники.
1. При масаж в областта на L3_4 може да се получат: мравучкане, боцкащи
болки в областта на глезените и ходилата. Тези оплаквания се отстраняват
чрез м а с а ж в областта на големите трохантери и седалищната върга (tuber
ischiadicum) на едноименната страна.
2. Чувство за натиск или болка в пикочния мехур може да се появи при ма
саж в областта на долните гръдни и лумбални прешлени и паравертебралния
сегмент. Отстранява се с поглаждане на коремната стена под пъпа и в об
ластта на слабините.
3. Болка в сърдечната област може да се появи при неправилна техника на
м а с а ж а в лявата половина на гръдния кош, лявата лопатка и аксила. Тази болка
се отстранява с поглаждане на предната лява част на гърдите и левите меж-
дуребрия.
4. При чернодробни и жлъчни оплаквания се въздейства на рефлексните про
мени в нискостоящите сегменти, масира се зоната между долния ръб на гръд
ния кош и долния ръб на дясната лопатка в зоната на Th 2 3 .
5. Масираики аскиларната част на лопатките, в горните крайници може да
се появи мравучкане и скованост, стигаща до дланите. Тези усещания се от
страняват с енергично разтриване в областта на аксилата.
6. При стомашни проблеми се масира клюновидният израстък над гребена
на лопатката и хипертоничната мускулатура под гребена. Напречната муску
латура под гребена вляво довежда до влошаване на състоянието. С поглажда
не на лявото подребрие могат да се отстранят стомашните проблеми.
7. При много енергичен масаж на стернума и залавните места на ребрата
з а него с е появява сухота в устата, чувство з а ж а ж д а до сухота в гърлото.
Дълбоко разтриване в областта на С 7 отстранява тези усещания.
8. При масаж на горната част на гърба, тила и шията може да се появи

напрежение във врата и гръдния кош или промени в ъгъла между ключицата и
стернума. Напрежението се премахва с поглаждане или лабилна вибрация на
гърдите.
9. Главоболие, световъртеж, слабост могат да се предизвикат от неправи
лен масаж на шийната мускулатура. Успешно се отстраняват чрез поглажда
не на челото, очите и m. frontalis.
10. При масаж около os ischii може да се появи лумбална болка, която се
отстранява с масаж в областта на лумбалната зона.
11. Ако рефлекторните промени не се отстранят за кратко време, могат
да провокират органични промени.
12. След завършване на масажа, назначен при запек - след предозиране на
масажа в областта на Th 1 ( M 2 и коренчетата на рефлекторно-сегментарната
зона се наблюдават позиви за уриниране, които продължават около два часа.
След пауза на рефлекторно-сегментарния масаж и дозиране на силата му,
тези оплаквания изчезват.
13. Когато масажът не отстрани рефлекторно-сегментарните промени,
след кратко време се предизвикват същите органични оплаквания, които са
били преди лечението.
ПОКАЗАНИЯ ЗА РЕфЛЕКТОРНО-СЕГМЕНТАРЕН МАСАЖ:

Прилага се при следните заболявания:
Функционални и хронични органични заболявания на вътрешните органи;
нарушено кръвообращение: функционални, дегенеративни и хронични ревма
тични заболявания на гръбначния стълб и ставите; състояния след травми, зло
полуки; вегетативни и ендокринни заболявания.
Противопоказанията са както при другите видове масаж:
Дозировка: индивидулна, според пола, възрастта, конструкцията на тяло
то, вида на заболяването. Силата и продължителността на въздействие при
този масаж се ръководи от реактивността на организма. Необходимо е адек
ватно дразнене на рефлексогенните зони, за да се очаква саногенична (озд
равителна) ответна реакция. Масажът с една и съща сила при различна реак
тивност може да доведе до коренно противоположни реакции. Преценката на
реактивността на болния зависи от рутината на терапевта. Съществуват обаче
някои опорни точки, към които трябва да се придържа всеки специалист:
1. Възраст. Лицата под 15 годишна възраст не понасят РСМ, той е проти
вопоказен за тях. От 30 до 50-годишна възраст понасят силен масаж, а над
тази възраст се работи с по-ниска дозировка.
2. Конституционният тип на болния. Лица с астеничен хабитус пона
сят силен и продължителен масаж. Пикничният тип хора имат понижен праг
на болка, но той може да се промени при тях. Докато атлетиците имат висок
праг на болка, но никога не бива да се прекрачва.
3. Тонус на Вегетативната нервна система Симпатикотониците по

насят силни дразнения (може да се смята за парадоксално, но е така), докато
ваготониците трябва да се обработват по-внимателно.
4. Професия на болния. Хора, изложени в ежедневната си работа на рез
ки метеорологични промени (селскостопански работници, строители, моряци
и др.), трябва да получат силен масаж, за да може организмът да отреагира на
него. Докато хората без закалка, работещи в затворено помещение, на бюро
(чиновници, бизнесмени, секретарки и др.) трябва да бъдат масирани с неж
ни, щадящи масажни похвати.
5. Вид на заболяването При острите заболявания се работи много вни
мателно и щадящо, при подострите - малко по-силно, а при хроничните слу
чаи се прилага дълбок и силен масаж.
Тези правила трябва да се имат предвид не само при PCM, а изобщо при
всеки масаж.
Времетраенето на масажа е 20 - 30 минути при 6 - 8 процедури през ден
за един лечебен курс.
АКУПРЕСУРА
Акупресурата е далекоизточен терапевтичен метод и представлява разно
видност на акупунктурата. Разликата е, че при акупунктурата върху акупунк-
турните точки се прилага иглоубождане със специални игли, а при акупресу
рата дразненето на точките се осъществява чрез натиск с пръсти.
В настоящия учебник акупресурата ще бъде само маркирана, защото за
нейното изучаване има други специални учебници и ръководства.
В родината на акупунктурата - древен Китай, наред с иглоубождането (т. н.
чжен-цзю терапия) се прилага и затопляне (обгаряне на акупунктурните точки,
наречено мокса). Днес на тези точки се прилагат различни апаратни методи
за дразнене: с лазер, с електрически ток, с ултразвук, с феромагнити, аеро-
йонно, йонофоретично и др.
Въпреки редица европейски теории за механизма на действие на акупунк
турата, респ. акупресурата (рефлекторна, хуморална и др.), те не могат да от
говорят на редица въпроси за ефекта на тази терапия. Поради това се придър
жаме към далекоизточната натурфилософия, която се различава от европей
ският начин на мислене за патогенезата на заболяванията.
Приема се, че човек е част от природата и се подчинява на общите прави
ла на обграждащия го космос. Неговото развитие, здраве и болест зависят от
околната среда. Както в природата, така и в човека има две противоположни
сили - положителна - ян и отрицателна - ин. Това динамично равновесие между
ян и ин е отразено в монадата (виж фигурата по-долу). Тя представлява един
кръг, разделен от огъната крива на светла, положителна - ян и тъмна, отрица
телна - ин половина, като във всяка част има зародищ на противоположната
сила. Т.е. единият полюс има значение само благодарение на връзката с дру
гия. Тази далекоизточна представа е генерализирана за цялата природа. Ян
(+), бащиното начало, изразява всичко активно, светло, топло, сухо, силата
на слънцето, докато Ин (-), майчиното начало, е свързано с всичко пасивно,
тъмно, студено, влажно и с влиянието на луната.
Схематично представяне на взаимоотношението между Ин и Ян
Когато при човека тези сили са в равновесие, тои е здрав, жизнеспособен,

работоспособен. И обратно - нарушаването на това равновесие води до бо
лест. Далекоизточната медицина е холистична медицина - не е важна толкова
197
точната диагноза, а общото състояние на организма, от равновесието между

противоположните сили. В нашето европейско мислене ние също говорим за
равновесие между две противоположни сили: възбуждане и задържане, ваго-
тония и симпатикотония, асимилация и дисимилация, изграждане и разграж
дане и др.
Споменатите сили определят нивото на жизнената енергия - биоенергията
на човека наречена ЧИ, КИ според японците, ПРАНА според индусите. Източ
ниците за биоенергията при човека са от една страна енергията, която е она-
следил, т.е. генетичните заложби, дадени му от родителите, а от друга страна -
влиянието на околната среда; слънцето, космосът, въздухът, земният магнети
зъм, храната, водата и др. Тази биоенергия циркулира по определени „кана
ли", наречени в европейската терминология меридиани.
Организмът има 12 чифта меридиани и два срединни (преден и заден). За
едно денонощие биоенергията "чи" прави един пълен кръговрат, като се пре
лива от един меридиан в друг и всеки от тях има максимална активност 2 часа
в денонощието.
ТАБЛИЦА
За часовата активност на меридианите (вътрешен биологичен часовник)
Меридиан Бълг. Час на макс. Час на мин.

обознач. активност активност
Бял дроб БД 3-5 15 - 17
Дебело черво ДЧ 5-7 17-19
Стомах Ст 7-9 19-21
Далак, Панкреас СП 9-11 21 - 2 3
Сърце С 11-13 23-1
Тънки черва ТЧ 13- 15 1- 3
Пикочен мехур ПМ 15- 17 3 - 5
Бъбрек Б 17- 19 5 - 7
Перикард П 19-21 7-9
Трите енергизат. ЗЕ 21 - 23 9-11
Жлъчен мехур ЖМ 23- 1 11-13
Чер дроб ЧД 1-3 13- 15
Шест меридиана са ян, намират се от задната и страничната част на тяло
то, започват от главата или от пръстите на ръцете и протичат надолу по тялото.
Това са меридианите на Ст, ДЧ, ТЧ, ПМ, ЖМ и функционалният ян меридиан на
трите енергетизатора. Те отговарят на кухинните органи.
Другите 6 меридиана са ин и се намират от предната част на тялото и вът
решната страна на крайниците, започват от крака или гърба и протичат нагоре
по тялото, отговарят на паренхимните органи. БД, С, СП, В, ЧД и функционал
ният ин меридиан на перикарда.
Задният и предният срединни меридиани не участват в общия кръговрат на
биоенергията.
При заболявания се нарушава правилното протичане на чи по меридиани
те. фигуративно това може да се сравни с прегънат маркуч. Преди прегъване
то има натрупване на биоенергия, а след него се явява недостатък от нея.
По самите меридиани са разположени т. нар. биологично активни точки

или акупунктурни точки. Те са различни по брой за всеки меридиан, като общо
наброяват 365. За нуждите на акупресурата се използват около 100. Някои
точки са със специално значение и имат характерни свойства. Те трябва доб
ре да се познават, както топографски, така и функционално. Такива точки са:
така наречената алармена, тонизираща, успокояваща, щлюзова, точка извор,
хармонизираща, съединителна. Освен това съществуват някои извънмериди-
анни точки, точки в областта на ушната мида и др. Самите меридиани нямат
анатомичен субстрат, но имат понижено електросъпротивление, което е осо
бено изразено върху биологично активните точки, особено когато са възбуде
ни т. е. с натрупване на биоенергия в тях. Това дава възможност за откриване
то им чрез измерване на омовото им съпротивление.
ТЕХНИКА НА АКУПРЕСУРАТА
Целта на акупресурата е да възстанови правилното протичане на биоенер-
гията. Преди масажа се препоръчва ръцете на лечителя да се потрият една в
друга, за да се затоплят и да се активира биоенергията на самия лечител.
Процедурата трябва да се прави при максимално отпускане на болния, най-
добре от легнало положение. Болният и лечителят да се съсредоточат върху
лечението. Обстановката да е спокойна, предразполагаща към релаксация.
Акупресурата се прави по определени схеми за даденото заболяване, пред
ставени в специалните ръководства. Препоръчва се да се обработват най-важ-
ните, болезнените точки, като се подбират неголям брой (3 - 5) точки за една
процедура. Много важно е преди всичко да се установи точното място на аку-
пресурната точка, за да не се работи извън нея. Мястото й се определя по така
наречения индивидуален цун. Точката може да бъде нечувствителна, чувстви
телна, болезнена, да се опипва известно твърдо или зърнесто уплътнение по
нея. След определяне на точките, и като се реши по каква схема ще се работи,
се пристъпва към самия масаж. При акупресура основната техника е пръстов
натиск върху точката. Извършва се с последната фаланга на палеца или пока
залеца, плоско поставени на мястото (може да се използват два, три пръста
или цяла длан). Натискът се упражнява перпендикулярно върху кожата. Жела
телно е да се работи симетрично в лявата и дясната половини на тялото за
хармонизиране и уравновесяване на смутеното протичане на биоенергията
по меридианите от двете страни на тялото. След това се преминава към върте
ливи движения върху точката. За стимулиране, т.е. за предизвикване на по-
голям приток на биоенергия, се работи повърхностно и по-бързо, по-кратко
време - около 30 сек. със спираловидно движение към центъра на точката
обратно на часовниковата стрелка, без да се вдига пръста от точката. За успо
кояване, за релаксиране и разнасяне на натрупаната енергия се работи по-
бавно, по-продължително (до 5 мин.) и по-дълбоко, като натискът постепенно
се увеличава, а завъртането става по посока на часовниковата стрелка, от
центъра навън. За по-дълбоко въздействие може да се ползва и върхът на
199
пръста или да се работи с обременяване на пръста от другия пръст. Освен

това върху акупунктурните точки може да се работи със специални акупресурни
пръчици със заоблен край с различен диаметър.
Освен пресурата върху точките се прилагат и т.н. линейни пасажи. Те се
правят след обработка на точките по протежение на съответния меридиан.
Пасажите се правят обикновено 1 0 - 2 0 пъти за обединяване на акупресурни-
те точки и за „придвижване" на енергията по меридианите. Може да се полз
ват и други масажни похвати.
Показания Акупресурата се прилага при множество заболявания. Особе
но добре се повлияват функционалните заболявания, но и органични, а поня
кога и тежки органични заболявания се повлияват благоприятно. Една и съща
точка може да се ползва за лечение на много заболявания, и обратно, за ле
чението на едно заболяване може да се ползват много точки и то не само от
един, а от няколко меридиана.
Противопоказания Акупресурата не бива да се прилага при: злокачест
вени новообразувания, фебрилни състояния, активна туберкулоза, язвена бо
лест, тежко увреждане на вътрешните органи, пълно изтощение, кръвни забо
лявания, остра психична възбуда, бременност и др.
МАСАЖ НА РЕФАЕКСОГЕННИТЕ ЗОНИ

НА СТЪПАЛОТО (ЗОНОТЕРАПИЯ)
Масажът на рефлексогенните зони на стъпалата (зонотерапия или подате-
рапия) през последните години доби по-широка известност. Зонотерапията е
източноазиатски лечебен метод, който отначало е приложен от народните ле
чители. Научното експериментиране и доказването на терапевтичната стой
ност на метода е свързано с името W. Fitzerald (1917). Постепенно методът се
усъвършенства като диагностично и терапевтично средство.
Същност Доказана е взаимната рефлекторна зависимост (в двете нап
равления) между отделните органи, акупунктурните меридиани и рефлексо
генните зони на стъпалата. Известна е общата закономерност, че в редица
функционално диференцирани области отделните органи се отразяват, като
повтарят в умален вид органите на организма. Например Р. Bonnier (1905) до
казва зоните в областта на носа, P. Nogier (1985) разработва стройната систе
ма на аурикулотерапията, която с успех защити правото си на съществуване.
Подобни системи за диагностика и лечение се доказаха по дланта на ръката,
ириса на окото и др. За разлика от меридианите при акупунктурата спомена
тите зони с повишена чувствителност се наричат микроакупунктурна система.
Оказа се, че стъпалото е една съвършена микроакупунктурна система, в която
се отразяват топографски всички части на тялото и отделните органи (фиг.
165). Според повечето автори рефлекторната връзка между стъпалото и от
делните органи се осъществява по меридианен път. При електродиагностични
изследвания посредством фина апаратура R. Dale (1977) потвърждава връзка-
та между макро- и микроакупунктурните системи. Доуточни се топографията
на отделните органи върху стъпалата, а съ

що и наличността на кожно-висцералните и
висцеро-кожните взаимовръзки. Независи
мо от това съществуват редица неизяснени
въпроси в тази област. Върху механизма на
действие на зонотерапията и взаимната
връзка има все още дискусии и обяснения
та са в сферата на хипотезите. Въпреки из
вестни теоретични неясноти връзките меж
ду органите и стъпалата съществуват и те
рапевтичното повлияване е доказано. Това
бе потвърдено и от наши изследвания (Т.
Краев, Р. Генчев). Известният водолечител
S. Kneipp още в IXX век широко препоръчва
бягането на босо в утринната роса не само
като добра закалителна процедура, но и за
подобряване на общите обменни процеси на
организма. Не са забравени и менящите се
бани на краката (топли и студени) за повли
яване на редица заболявания. Общоизвест
фигуративно представяне
но е, че топлите и здрави крака са предпос о т р а ж е н и е т о на организма
тавка за добро здраве на целия организъм. върху стъпалата
Находки. Рефлексогенните находки се установяват както по ходилото (фиг.
166), така и по медиалния (фиг. 167) и латералния гръб на стъпалото (фиг. 168) и
по неговата дорзална повърхност (фиг. 169). Две мислени напречни линии де
лят стъпалото на предна, средна и задна част. В първата се отразяват зоните
на главата и врата, в средната трета - торакалните и горните абдоминални
органи, а в задната - долно-абдоминалните и тазовите органи. Освен напреч
но, стъпалото се дели и надлъжно на пет зони. Според това делене латерално
разположените органи се отразяват към външната страна на стъпалото, а ме
диално разположените органи - към вътрешната му страна, фигуративно ця
лото тяло се отразява върху двете стъпала.
Органите на главата, поради кръстосване на нервните влакна в продълго
ватия мозък, се проектират в срещуположното стъпало - десните органи вър
ху лявото, а левите върху дясното стъпало (фиг. 166). Медиално разположени
те органи заемат място върху палеца, а латералните - латерално от него.
Органите на трупа се отразяват, както следва; левите - в лявото, а десните
- в дясното стъпало (фиг. 166). Нечифтните органи се представят само в едно
именната страна. Гръбначният стълб се проектира върху медиалния ръб на
ходилото, като шийният дял е от предната страна, а лумбалният дял - към пета
та метатарзална кост, без да минава върху нея (фиг. 167).
Рефлексогенно реагиралите зони или т.нар. биологичноактивни зони на стъ
палата, се откриват чрез оглед и предимно чрез палпаторно изследване. Бол-
201
ният е в положение тилен лег с

леко свити коленни стави (под ко
лената се слага възглавница), за
да заемат краката максимално
релаксирано положение. Изслед
ващият сяда срещу стъпалата и
опипва с палец последователно
зона по зона. Болният трябва да
съобщава за местата с повище-
на болезненост. Когато се попад
не в зоната на заболелия орган,
при натиск върху нея пациентът
усеща тъпа, дълбока болка. Ост
рата болка най-често е израз на
местно увреждане на крака, нап
ример травматично. Спонтанно
тази болка не се проявява и бол
ните не знаят за съществуването
на описаните зони. При по-голям фиг. 166
опит от страна на изследващия Рефлекторни з о н и о т плантарната
може да се установи повишена страна на стъпалото
а-дясно стъпало: 1. - глава (главен м о з ъ к
плътност и хруптене при палпа- - лява половина); 2. - с и н у с и (лява половина);
3. - м о з ъче н ствол; малък мозъ к ; 4. - хипофи
ция в тъканите в тази област. за; 5. - слепоочие (ляво - п. trigeminus); 6. -
Техника Масажът на стъпала нос; 7. - тил; 8. - о к о (ляво); 9. - у х о (ляво); 10
• р а м о (дясно); 11. - т. trapezius (дясно); 12. -
та се провежда след откриване щ и т о в и д н а жлеза; 13 - п а р а щ и т о в и д н и ж л е
зи; 14. - бели дробове, б р о н х и (дясно); 15. -
на зоните. Обработката се насоч стомах; 16. - дванадесетопръстник; 17. - зад-
ва към определена комбинация с т о м а ш н а жлеза; 18. - черен дроб; 19. - жлъч
ка; 20. - plexus solaris; 21. • надбъбречна ж л е з а
от зони на органи, които са във (дясно); 22. - бъбрек (дясно); 23. - пикочопро-
вод; 24. - п и к о ч е н мехур; 25. - т ъ н к и черва;
функционална връзка със заболе 26. - апендикс; 27. - илеоцекален о т в о р (кла
лия орган. Терапията не трябва да па); 28. - colon transversum; 35. - коляно (дяс
но); 36. - тестис, я й ч н и к (дясно)
бъде органолокалистична, а да б-ляво стъпало: 1. - глава (главен м о з ъ к -
дясна половина); 2. - с и н у с и (дясна половина);
стимулира функцията на тези ор 3. - мозъчен ствол; малък мозъ к ; 4. - хипофи
гани, които имат връзка със за за; 5. - слепоочие (дясно - п. trigeminus); 6. -
нос; 7. - тил; 8. - о к о (дясно); 9. - у х о (дясно);
боляването. Най-често в комби 10 - р а м о (ляво); 11. - т. trapezius (ляво); 12.
щ и т о в и д н а жлеза; 13 - п а р а щ и т о в и д н и ж л е
нацията от зони се включват зо з и ; 14. - бели д р о б о в е , б р о н х и (ляво); 15.
ните на ендокринните жлези и съ стомах; 16. - дванадесетопръстник; 17. - з а д
с т о м а ш н а ж л е з а ; 20. - p l e x u s s o l a r i s ; 2 1 .
ответният дял н а гръбначния надбъбречна жлеза (ляво); 22. - бъбрек (ляво);
23. - пикочопровод; 24. - п и к о ч е н мехур; 25. -
стълб, откъдето се инервира да т ъ н к и ч е р в а ; 29. - c o l o n t r a n s v e r s u m ; 30. -
ден орган. За отделните заболя colon descendens; 31. - р е к т у м ; 32. - анус; 33.
- сърце; 34. - далак;35. • к ол яно (ляво); 36. -
вания се предлагат схеми, някои
от които ще бьдат представени в специална част на учебника. Представените
схеми не са догма, а указание за подбиране на подходящи комбинации за
изграждане на лечебен комплекс от зонотерапия. В зависимост от находката
и взаимовръзката между органите се подбира подхо

дящ лечебен комплекс при дадено заболяване.
Зоните на стъпалата се масажират с палец,
като върхът на палеца притиска тъканите в
дълбочина и едновременно прави кръго
образно разтриване. Разтрива
щият палец може да се об
ремени от палеца на друга
та ръка. Механичното драз
нене на стъпалото може да
фиг. 167 се извършва и с прокси-
Рефлекторни зони от медиалната страна малната интерфалангиална
на стъпалото
6 - н о с ; 13 - п а р а щ и т о в и д н и ж л е з и ; 2 4 - п и к о ч е н става на свития втори
м е х у р ; 3 8 - т а з о б е д р е н а с т а в а ; 4 0 - л и м ф н и възли в пръст на ръката. Започва се
д о л н а т а ч а с т н а к о р е м а ; 4 9 и н г в и н а л н а област; 5 0 -
м а т к а ; 5 2 - х е м о р о и д и ; 5 3 - г р ъбн а че н стълб ( ш и е н обикновено от точките при
дял); 5 4 - г р ъ б н а ч е н с т ъ л б ( с р е д е н дял); 5 5 - гръбна
ч е н с т ъ л б (лумбален дял); 5 6 - г р ъ б н а ч е н стълб ( с а к - пръстите на стъпалата и се
рална о б л а с т ) минава към точките на пе
тата. Масажът се акцентира върху зоните с изразена палпаторна болезненост.
При наличност на причинна връзка между заболелия орган и други биологич-
ноактивни точки тези точки също се масажират. Обработката продължава до
като болката се притъпи, обикновено около 2 - 4 минути. Тъй като се притискат
болезнени точки, този масаж е болезнен. Никога обаче не трябва да се преми
нава прагът на поносимата болка и да се предизвиква неприятно чувство у
болния. Силата на масажа се дозира в зависимост от целта. Ако е необходимо
да се възбуди функцията на даден орган, се прилага
дълбок стимулираш масаж, а когато трябва да бъде
успокоен един възбуден орган, масажът е по-лек и
недразнещ. Натискът се определя индивидуално
в зависимост от поносимостта и нервно
психичното състояние на болния. При
възбудна симптоматика (ко
лика, невралгия, ос
тра травма и др.)
се работи по-крат
котрайно ( 2 - 3 ми
нути) чрез равно
мерно притискане
без повдигане на
фиг. 168 пръсти от зоната.
Рефлекторни зони от латералната страна
При стимулиране
5 - с ле п о о чи е (N. Trigeminus); 10 - р а м о ; 3 5 - коляно: 3 6 - функцията на да
тестис, я й ч н и к ; 3 7 - болки п р и м е н з е с ; 3 8 - т а з о - б е д р е н а ден орган (хипоа-
става; 3 9 - л и м ф н и възли в г о р н а т а част на тялото; 4 2 -
о р г а н н а р а в н о в е с и е т о (лабиринт, с р е д н о ухо); 4 3 - гръ д ен цидитет, хипотире-
кош; 4 4 - диафрагма
203
оидизъм и др.) зоните

се обработват по-дълго
време и по-дълбоко.
Зонотерапията се
препоръчва при добре
затоплени крака, и то
не от външен топлинен
източник, а от естестве
на телесна топлина. Са
Фиг. 169 мо тогава могат да се
Рефлекторни з о н и о т дорзалната страна очакват добри терапев
39 • лимфни възли в горната част на корема; 40 • тични реакции от стра
лимфни възли в долната част на корема; 41 - лимфен на на организма.
басейн; 4 2 - орган на равновесието (лабиринт-средно
ухо); 43 - гръден кош; 44 - диафрагма; 45 - сливици; 46 След провеждане
• долна челюст; 4 7 - горна челюст; 48 гръклян и тра- на процедурата болни
ят остава около 30 минути добре завит с одеяло. Не е подходящо при амбула
торни условия болният веднага след масажа да си тръгва. Това ще намали
значително терапевтичния ефект.
В един лечебен курс се правят 1 0 - 2 0 процедури всеки ден или през ден.
При хронични заболявания след почивка от около един месец лечебният курс
може да се повтори.
Повечето автори препоръчват зонотерапията да се провежда и като самома-
саж. След като са установени и посочени точките от специалист и след усвоява
не на масажната техника, болният може сам да проведе масажа. За целта той
сяда удобно, така че стъпалата да са достъпни за масажиране. Очертава болез
нените точки, като предварително се ориентира на кои органи отговарят, и уп
ражнява върху тях натиск и разтриване с върха на палеца по описания начин.
За самомасаж са конструирани различни по вид ролки с грапава повърх
ност (в народната медицина се използва кочан от царевица). Силата се дози
ра от натиска на крака върху уреда. Различните масажни уреди, включително
и вибраторите, не могат да заменят ръчния масаж, тъй като дразненето не е
целенасочено, а еднакво за цялото стъпало. Те не са удобни също за медиал
ния, латералния ръб на стъпалото или гърба на ходилото. С масажните уреди
се губи палпаторният усет, чрез който се определя и дозировката.
Една от най-добрите форми на самомасаж е ходенето на босо. То трябва
да се практикува винаги, когато има възможност за това. Ефектът е терапевти
чен и профилактичен —укрепване и предпазване на организма от заболяване.
Известна е и обратната взаимовръзка —носенето на тесни и неудобни обув
ки води до хронично травматизиране на стъпалото, деформиране и образува
не на мазоли. Чрез дразнене на рефлексогенните зони могат да се получат
неприятни функционални реакции в кореспондиращите със зоната органи. По
ради това хигиената на краката и носенето на удобни обувки е също предпос
тавка за добро здраве и нормална функция на органите.
Показания. Зонотерапията може да се използва като помощно диагнос

тично, лечебно и профилактично средство. Чрез нея може да се идентифици
ра връзката между макро- и микроакупунктурната система. Този масаж може
да се прилага като самостоятелна процедура или в комбинация с други физи-
кални фактори.
За общото въздействие върху организма, за подобряване на обменните
процеси и за елиминиране на редица токсични продукти особено значение
има масажът върху зоната на надбъбрека. Установено е, че чрез масаж в тази
зона бързо може да се понижи нивото на пикочната киселина в кръвта. За
общо стимулиране на организма се прилага и масаж в зоните на хипофизата,
щитовидната жлеза, черния дроб, слънчевия сплит. Съществуват също и реди
ца точки за общо въздействие върху организма. Например долната и средна
та част на зона 50 (фиг. 167), средата на зона 21 (фиг. 165) и др.
Масажът на стъпалата се прилага при редица заболявания на вътрешните
органи и опорнодвигателния апарат, особено когато се установяват активни
рефлексогенни зони. Най-добър ефект се получава при главоболие, стомашни
болки, менструални болки, болки в областта на гърба, „запушване" на носа,
коксартроза (П. Паризов) и др. Този масаж се прилага и като профилактично
средство - предимно при системни заболявания.
Противопоказания. Те са малко, поради което е позволено и самолеку-
ването. Трябва да се има предвид, че зонотерапията не трябва да бъде трав-
матизираща процедура. Силните дразнения могат да доведат до временни сму
щения в органите.
При зонотерапията трябва да се спазват правилата за подбиране на ком
плекс от зони. Масажът не бива да се прилага случайно, а системно в лечебен
курс. При непоносимост процедурата трябва да се прекрати.
Нерядко при прилагането на нови, „модерни" терапевтични средства, осо
бено от лаици, могат да се получат неприятни резултати. Правилна диагноза и
показанията за лечение се поставят от специалист. При наличието на биоло-
гичноактивни зони да не се поставят диагнози и да не се ятрогенизират болни
те, а да се обясни, че е налице обременена, активна зона.
205
МАНУАЛЕН ЛИМФЕН ДРЕНАЖ

В средата на миналия век Е. Vodder е открил действието на един нов маса-
жен вид за повлияване на лимфния застой, но едва след 50-те години той за
почва постепенно да си пробива път в медицинските среди. Днес мануалният
лимфен дренаж (МЛД) се ползва с всеобщо признание и има широко прило
жение в официалната медицина (не е алтернативна лечебна методика). М. Földi
доразвива учението на Е. Vodder, като създава една високоефективна методи
ка на физикалната медицина с голямо бъдеще. В европейския съюз на много
места се провеждат специализирани курсове за квалификация на рехабили
татори, като обучението обхваща 180 часа теория и практика.
МЛД е комплексна противозастойна терапия, имаща за задача да подобри
и/или възстанови смутеното лимфообращение чрез направляване на лимфна
та течност в желана посока.
НЯКОИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ

ДАННИ ЗА ЛИМФНАТА СИСТЕМА
В началото на учебника бяха дадени някои анатомо-физиологични особе
ности на лимфната система. За нуждите на МЛД е необходимо да добавим
още някои данни за нея. Трябва да кажем, че лимфатичните вододелни линии
не са непреодолими бариери между отделните телесни квадранти. От една
страна през тях минават като мостове безклапни лимфни капиляри, от друга
страна, при по-големите лимфни съдове на трупа на отделни места има кола-
терали в граничните територии. В гръдната част над гръдната кост и между
лопатките съдовете са свързани. Освен това началните капиляри замостяват
вододелите. Тези предпимфни капиляри са връзката между кръвоносната и лим
фната система, а техният ход е по съединително-тъканните влакна (фиг. 170).
Докато колоидо-осмотичното налягане в кръвта засмуква вода към съдо
вете, то колоидо-осмотичното налягане в тъканите задържа водата в между
клетъчното пространство.
Обмяната между артериалната и венозната капилярни системи е така уст
роена, че част от течността при ултрафилтрацията и осмозата отиват в лимф
ната система (фиг. 171). От фигурата се вижда, че от кръвния ултрафилтрат
само 90% се преливат във венозния дял на кръвоносната система. Останали
те 10% от ултрафилтрата (което е до 20 л дневно) се филтрират към лимфната
система. Следователно, филтрираната течност, която стига до венозната сис
тема, отговаря на разликата от притока, идващ от артериалната система и
резорбираната течност от лимфната система.
фиг. 170
(А) Вентрално, (В) дорзално. Кожни участъци на тялото с граничните
участъци на крайниците (стрелките сочат възможните дренажни посо
ки при лимфаденектомия). 1. Лимфни вододели на териториалните гра
ници. 2. Кожна лимфна мрежа. 3. Супраклавикуларни лимфни възли. 4.
Латерални раменни връзки. 5. Вентрални междуаксиларни анастомозира-
щи връзки. 6. Аксило-ингвинални анастомозиращи връзки. 7. Дорзални
междуаксиларни анастомозиращи връзки. - Буквите обозначават различ
ните региони, които се обработват с мануален лимфен дренаж.
При остри възпале прекапилярни артериоли посткапилярни
венули
ния капилярните стени
от артериалната и вклю
чената към нея венозна
част стават пропускли
ви за белтъчни молеку
ли. Количеството на из
вънклетъчния белтък се
покачва в тъканите, с ко
ето се повишава колои-
/ кръвни капиляри
до-осмотичното наляга
не в интерстициума. /
ултрафилтрация в резорбция във
Най-важната функция ч артериалното рамо венозното рамо ..
на лимфната система е фиг. 171
обратният транспорт на Ултрафилтрация и резорбция В артериалното и
белтъчните молекули. венозното капилярно рамо.
207
Лимфният ток започва от начал

ните лимфни капиляри. На фиг. 172 Междуклетъчно
пространство
е представен напречния срез на
един такъв капиляр във фазата на Лимфен капиляр
Отворени
пълнене. Свободните клетъчни кра междуклетъчни
ища се изтеглят от закотвените към фуги
тях филаменти и се отварят клетъч Свободни ресни

Котвени
ни пространства. Повишеното на филаменти
лягане в лимфния Фиг. 172
съд води до за Напречен разрез през един
начален лимфен съд в ъ в
тваряне на вход фазата на пълнене. Сво
ните вентили и от- | бодните ресни се повди
гат от тегленето на
варя к л а п и т е к о т в е н и т е филаменти и
между лимфните клетъчните фуги се от-
капиляри и колектора. На фиг. 173 и фиг. 174 е показана фазата на пълнене и
изпразване на началните капиляри. Както се спомена в началото, придвижва
нето на лимфата в лимфните съдове се осъществява от т. нар. екстракардиал-
ни фактори. Тук искаме да споме
нем и за функционалната единица
"лимфангион". Това е част от лим
фния съд, ограничен проксимално
и дистално от клапи. На фиг. 175 е
Р.>Р, показано взаимодействието на
клапния апарат и съдовата гладка
мускулатура при контракция на
лимфангиона.
Транспортният капацитет на
лимфните съдове се определя от
Фиг. 173 и фиг. 174 максималното количество на лим
Pi - тъкан н о налягане, PL - наляга
фата, която може да се транспор
не в лимфния капиляр. А - фаза на
пълнене на лимфния капиляр: Наля тира за единица време. Лимфната
гането в интерстициума се покачва помпа, обаче, не е с неограничен
(Pi) и става по-голямо от (PL), "вход
ните вентили" се отварят, изходът капацитет, въпреки приспособител
на лимфния капиляр се затваря; Б ните си възможности. За лимфния
фаза на изпразване на лимфния ка
пиляр: Pi се понижава, a PL се покач транспорт може да помогнат и спе
ва, е л а с т и ч н а т а т ъ к а н с е с в и в а , циализирани масажни похвати,
входните вентили се затварят, а из
ходните на капилярите се отварят. приложени върху лимфангиона, ко
ето е и задача на МЛД.
Между ултрафилтрата от кръво
носни капиляри и резорбираната
P,<PL
течност е необходимо да има рав
новесие (т. нар. Стерлингово рав
новесие). При активна хиперемия
(от топлина, възпаление и др.) се по

Затворени
клапи вишава налягането в капилярите и се
увеличава продукцията на ултрафил-
Лимфангион трата. Резорбираната течност остава
Мускулатура всисгала
непроменена и течността се натрупва
на лимфната
стена в интерстициума (междуклетъчното
Направление
на лимфния ток пространство). Получава се екстраце-
цуларен едем. Налице е видим и пал-
пиращ се оток. Характерното при него
Лимфангион е появата на трапчинка при натиск вър
вд1асгапа ху мястото. В късния стадий, когато
едемът е просмукан с белтъчини, не се
получава ямка. Причината е в органи
зирането на съединителната тъкан.
Възпалението води до белтъчно и вод
Фиг. 175 но обременяване. Възпалителният про
Лимфангион. Взаимодействие
м е ж д у клапи и стенна мускулатура цес нарушава вентилната защитна
п р и кон тракц и я на лимфангиона. функция на лимфната система. Актив
ната хиперемия (възпаление, топлина, дълбоки масажни процедури) и пасив
ната хиперемия (венозен застой) водят до отоци.
При недостатъчност на лимфните съдове, транспортният им капацитет е
по-малък от лимфатичното водно обременяване на тъканите, поради което лим
фната система не може да изпълни своето вентилно и зашитно предназначе
ние.
При повишени изисквания към лимфните съдове, в началото транспортни
ят капацитет се покачва, а по-късно той намалява и остават трайни уврежда
ния; повишено лимфно налягане, клапна недостатъчност и увреждане на съдо
вата стена. Следователно - отокът не е диагноза, а симптом.
ДЕЙСТВИЕ НА МЛД ВЪРХУ ЛИМфООБРАЗУВАНЕТО

И ЛИМФНАТА МОТОРИКА
Под влияние на масажа лимфният обем се покачва за единица време. В
предлимфните капиляри се увеличава притокът на течности от увеличеното
лимфообразуване. Ритмичната промяна от компресия и декомпресия на тъка
ните от масиращата ръка, подпомага пълненето и изпразването на началните
лимфни капиляри (виж фиг. 172).
От друга страна, наред с лимфообразуването масажът действа и върху мо-
ториката в лимфните съдове. Това става от една страна от повишеното коли
чество на течност и разширяването на лимфните съдове, а от друга - от пови
шаване на съдовата контракция (виж фиг. 173 и фиг. 174)
Следователно от МЛД;
• Се увеличава образуването на лимфна течност;
• Стената на лимфните капиляри се разтяга;
209
• Засилва се лимфната моторика;

• Увеличава се лимфният волумен за единица време;
• Под влияние на МЛД неразтворими частици в лимфата бързо се прид
вижват и разграждат. От друга страна се увеличават левкоцитите в лимфата и
транспорта на лимфоцитите.
ТЕХНИКА НА МЛД
Според Водер похватите на МЛД са:
А. Кръгообразни похвати.
1. "Стоящ кръг' Пръстите или палците лежат плоско върху кожата и я раз
местват кръгообразно на едно място или леко спираловидно постъпателно.
щ а ш > .
фиг. 176 а Фиг. 176 b

Кръгообразно разместване на кожата с палиите: а-първа фаза, Ь-втора
Прилага се предимно върху шията, лицето, дланта, лимфните възли (фиг. 176)
2. "Завъртащ похват". Похватът се прилага върху големи плоскости. Цялата
повърхност на ръката лежи върху кожата. Завъртането става от китката и ръката
равномерно притиска и отпуска, без да се отделя от кожата, прави колебателни
движения отвътре навън и спираловидно се придвижва. При нулевата фаза на
натиск пръстите се придвижват леко напред, а палецът остава на място (фиг. 177).
ш ш
вш
!;V\ ь¥ '4 чV
ЯЬ • >ч
Щ • Чг. ч ч '/ч'
LJf ги j 77 7-
1ч
... .Ук.и .
фиг. 177
Фиг. 177 b
ь
Завъртащ похват на гърба о прибрани палци: а - фаза на натиск, Ь • фаза на
Б Изпомг/Ващи похвати
3 -Изпомпващ похват". Ръката сочи надолу и обхваща цилиндричния сег
мент. Пръстите и палецът се движат заедно, като разместват кожата в овален
фиг. 178 - И з п о м п в а щ похват на бедрото:

а • фаза на натиск, b • фаза на отпускане
кръг. Движението идва плавно от китката. При натиск (без участие на върха на
пръстите), ръката се движи напред постъпателно (фиг. 178)
4."1/1згребващ похват". Ръката сочи нагоре и обхваща сегмента. Китките и
пръстите като цяло извършват едно спираловидно движение като тирбушон.
Пръстите са изправени и заедно с дланта плътно прилепнали за кожата. Движе
нието е като "отдаване на енергия от лечителя на болния". Фазата на натиска е
насочена към тялото. Основната фаланга на показалеца е точката, от която ид
ват амплитудите за постъпателен и отстъпващ мах на изпомпването (фиг. 179)
Похватите се делят на тласъчна фаза, която отмества лимфата в оттичаща
та посока, чрез едно нежно кръгообразно разтягане на кожата. Това разтяга
що дразнене се предава върху лимфните съдове в подкожието, с което се по-
фиг. 179 - "Изгребващ похват" на подбедрицата.

a,b,c,d - отразяват отделните фази на похвата
211
вишава моториката им. Последва отпускщата фаза, в която контактът на ръка

та към кожата не се променя (ръката не се вдига). Двете фази се преливат
плавно една в друга.
Основните похвати се приспособяват към съответните телесни региони.
Всички похвати се прилагат 5 - 7 пъти върху едно място. Масиращата ръка се
придвижва дистално с изпомпване в проксимална посока. Отделният похват
има едно-двесекунден ритъм. Съответната област се обработва 3-4 пъти (про
мяна от дистално към проксимапно).
При оток с помощта на тези похвати отточната течност се изпомпва към
предварително подготвените тъкани. Тласъчната фаза е малко по-продължи-
телна, но интензивността на натиска не се засилва.
При провеждане на МЛД трябва да се знае, че лимфните съдове, които се
влияят от масажа, имат диаметър под 1 мм. Безклапните лимфни капиляри и
предкапилярните междуклетъчни пространства са много по-малки. Колкото
съдът е по-тесен, толкова е по-голямо съпротивлението, което трябва да прео
долее течността. Поради това похватите трябва да се провеждат бавно и неж
но, за да не колабират (да не слепнат) от натиска нежните съдове.
ПРОТИЧАНЕ НА МЛД
Преди всичко най-важното е да се подготви проксималната телесна част.
Проксималната част осигурява място, където да се оттече едемната течност
от дисталните сегменти. След това тя може да се отцеди и оттам. Тази подго
товка активира за по-дълго време лимфосъдовата моторика на проксимални-
те съдове. Дава се възможност за едно засмукващо действие, където лимфата
да се придвижи от дисталната част на крайника.
Здравите, централно разположени съдове, които граничат с отточната част,
може да се сравняват с един конвейер. Едва когато е в движение "транспорт
ната лента", има смисъл да се насочи към нея дистално разположената теч
ност.
Трябва да се запомни: Никога не бива да се третира крайникът без пред
варителна подготовка, т.е. никога поглаждане от дистално към проксимално.
Например при оток в стъпалото и подбедрицата преди всичко трябва да се
подготви ингвиналната област и бедрото, понякога даже коремните и тазовите
лимфни съдове. Едва тогава се пристъпва към обработка на оточните области.
Изтласкването на едемните течности към подготвената проксимална част е в
края на процедурата.
От особено значение е силата на натиска. Похватите трябва така да се
провеждат че да гарантират да няма увреждане. Силните похвати могат да
разрушат свързващите филаменти (виж фиг. 172). При активно изпомпващите
колектори, силните похвати водят до спазъм на гладката мускулатура в съдо
вата стена И обратно, съвсем лекото им повърхностно плъзгане върху кожата
също не води до ефект, защото действието не стига до лимфните съдове. Спо
ред Водер натискът на ръката трябва да бъде от порядъка на 40 тора.
Силата на натиска при МЛД се определя от телесната част, която ще се

обработва. Например, на седалищната област се въздейства по-дълбоко, от
колкото на шията. Трябва да подчертаем, че МЛД има много по-нежна техника
от класическия масаж. Дълбокият масаж, както споменахме, води до слепва
не на лимфните капиляри и разрушаване на котвените филаменти. Поради то
ва, МЛД не бива да се съчетава с класически масаж.
Силата на МЛД се съобразява с региона, степента на отоците, давността
на увреждането.
Поради особеното естество на МЛД (голяма площ, щателна подготовка на
тъканите, нежни целенасочени похвати) времетраенето му е от порядъка на 45
мин. Той не може и не бива да се провежда за по-кратко време.
Противопоказания за МЛД
МЛД се предписва от лекар, който поема отговорността за процедурата.
Не бива да се работи при неуточнена диагноза, без да се знае причината за
отока.
Противопоказанията за МЛД от една страна са общи, които се отнасят изоб
що за масаж, от друга страна те са насочени към определени региони, които
са по-чувствителни - шийната и/или коремната области.
Противопоказанията са два вида - относителни, където по преценка на
лекаря би могло да се работи, и абсолютни, където при никакви обстоятелства
не бива да се работи.
Към общите, абсолютни противопоказания спада декомпенсирана сърдеч
на недостатъчност. Следователно при тежък кардиален едем на крайниците
не бива да се прави МЛД. Също при възпалителни процеси от микробиологич
но естество (бактерии, вируси, гъби) не бива да се работи, защото МЛД ще
разнесе инфекцията и може да се стигне до сепсис. Лимфен оток, причинен от
активен злокачествен процес, също е абсолютно противопоказен. Докато ото
ците на крайниците след оперативно и лъчево лечение на малигнено заболя
ване се явява относителна конраиндикация и по преценка на лекаря може да
се работи.
Противопоказания за тази техника са също: разширени вени, тежки тъкан-
ни увреждания от лъчелечение (радиогенни фибрози), или болезнен липоедем
(симетрично липоидно отлагане, предимно при жени).
МЛД НА ОТДЕЛНИ ТЕЛЕСНИ ЧАСТИ
МЛД започва с една подготвителна фаза, състояща се от леко повърх

ностно поглаждане към центъра. След това се пристъпва към обработка на
големите лимфни колектори с кръгообразно завъртане на място, изпомпва
не на лимфната течност, като се започва от здравите участъци, разположе
ни проксимално.
Запушените лимфни съдове, които не са пропускливи, се заобикалят и се
стремим да изградим колатерално лимфообращение. Целта е да се постигне
засмукващо действие чрез повишаване на минутния лимфен обем. Започва

се обикновено от шията, за да се отворят основните събирателни зони на лим
фната система (големият млечен път и горната празна вена). От големите лим
фни колектори лимфата се изпомпва, за да се отвори място за придвижване
на лимфа към тях от по-дистално разположените сегменти.
фиг. 180 - Техника и направление на фиг. 181 - М Л Д на окципиталната

М Л Д на шийна з о н а и тилната з о н и
ii
V.. J i'ih И Н И т г e
фиг. 183 - МЛД на дланта
фиг. 182 - М Л Д на лииеОата зона
фиг. 184 • М Л Д В аксиларната зона: гръдна област

Фиг. 185 - М Л Д в аксиларната зона: фиг. 186 - Дълбок д р е н а ж на

гръбна област коремната област
фиг. 187 - М Л Д на ръката и фиг. 188 - М Л Д на долен крайник

аксиларната з о н а о т п р е д и о т з а д отпред и отзад
215
Там, където са възможни движения (ставите), се правят и пасивни раз

движвания за повлияване на дълбоките съдове. В заключителната фаза отно
во се прави леко повърхностно поглаждане.
За техниката на МЛД се представят няколко фигури, взети от ръководство
то на М. Фьолди (фиг. 180 - 189).
КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ
Мануалният лимфен дренаж има ефект само ако се съчетае с ефективна
компресорна терапия. След масажа е необходимо да се приложат такива ме
роприятия, които да се противопоставят на възвръщането на едемната теч
ност в тъканите. Освен това е необходимо оптимизиране ефективността на
мускулната помпа.
За да може мускулната работа да бъде ефективна по отношение на лимф
ните съдове, трябва да се подпомогне на загубената кожна еластичност, която
противодейства на вътрешния натиск.
При еднакво налягане върху тяло с цилиндрична форма, налягането е тол
кова по-голямо, колкото диаметърът на това тяло е по-малък. Това значи, че в
дисталните сегменти на крайника (особено пръстите) налягането е по-голямо.
При покой еластичният материал, поставен върху кожата, увеличава наля
гането, а при мускулна работа налягането е по-голямо, ако материалът е по-
малко еластичен.
Различават се натиск при покой, т.е. външен натиск, и натиск при движе
ние (при работа) - вътрешен натиск. Нееластичният материал дава съпротив
ление, а еластичният - натиск. За целите на компресорната терапия се изпол
зват еластични и нееластични бинтове. Много важно е според състоянието да
се подбере степента на еластичност на бандажния материал.
Техникз'. Притокът на артериалната кръв на бива да се прекъсва, а веноз
ният и лимфният отлив трябва да се улеснят. След МЛД бандажирането замес
тва липсващия тъканен натиск, което подкрепя терапията. В началото на тера
пията бандажирането има абсолютно предимство пред носенето на компре-
сивни чорапи или ръкавици.

При бандажирането с е получават следните ефекти:
• Бандажът повишава тъканния натиск и засилва обратния ток на венозна
та кръв, което подобрява отводняването.
• Оптимизира с е деиствието на мускулната помпа от съпротивата на бандажа.
• Повишеното тъканно налягане засилва притока към лимфните съдове.
• Поддържа с е тургурът на кожата, което е особено важно при по-възрас-
тни хора.
Бандажирането става винаги от дистално към проксимално. Лекото поси
няване на пръстите може да се пренебрегне, ако то веднага изчезне след раз
движването. Ако, обаче, пръстите побледнеят или синкавият им оттенък про
дължи, което е признак на смутено кръвообрашение, превръзката трябва вед
нага д а с е махне, защото е наложена стегнато.
Освен поддържащият бандаж с е прилага и т.н. работен компресионен бан
даж. Той с е прилага с нееластични превръзки. Тази терапия, съчетана с актив
ни движения, стимулират венозното оттичане. Упражненията с а по-краткотрай
ни, което гарантира лимфения отток от големите съдове и с е прилага предим
но при стационарно лечение.
З а д а не с е получат отпечатъци от гънки при бандажа, натискът върху кожа
та трябва д а с е разпредели съвсем равномерно. З а целта под бандажа с е пос
тавя пласт 0,5 до 1 см дунапренова или памучна подплата, която също не бива
д а прави никакви гънки.
В някои случаи може да с е приложи бандажиране с гумени ленти, но при
неправилно боравене с тях често с е получават нежелателни шнуроподобни
кожни гънки, което е недопустимо.
Бандажирането трябва д а с е съобразява с формата на крайника. Двата
ръба на бандажа трябва д а бъдат с еднакво напрежение. При някои изпъкнали
части (кокалчетата) може да с е постави допълнителна подплата. Важно е ком
пресията д а бъде равномерна и никъде да няма гънки. Д а се внимава банда
жът д а не с е прегъва. Възможно е понякога болният д а прояви непоносимост
към процедурата.
Активното лечение с МЛД и бандажирането се правят всеки ден около един
месец. Бандажът с е държи по 24 часа. С превръзката болният се движи, ходи,
кара колело, прави упражнения с повдигнати нагоре крака.
След шест месеца тази терапия може да с е повтори. Вторият етап от лече
нието започва веднага след бандажирането. Той трае с години. Състои с е в
носене на еластични чорапи (или ръкав), които с е поставят от легнало поло
жение. В някои случаи може д а се поставят и еластичне бинтове от дистално
към проксимално. През нощта еластичният чорап (ръкав) с е маха, защото то
гава мускулатурата не работи.
При фибротични промени в корена на крака (най-проксималната част) и
при артериалното облитериращо заболяване (М. Бюргер) бандажирането е
строго противопоказно.
217
ПОСТИЗОМЕТРИЧНА РЕЛАКСАЦИЯ
МАНУАЛНО-РЕЛАКСИРАЩИ ТЕХНИКИ
В МАНУАЛНАТА ТЕРАПИЯ
Болките в опорно-двигателния апарат от функционално естество представ
ляват значителен здравен и социален проблем. Тук спадат заболявания, кои
то обхващат огромен контингент от населението, с голяма икономическа зна
чимост (за съжаление те остават най-често в периферията на "голямата меди
цина", защото се отдава много по-голямо внимание на морфологията, отколко
то на функционалните промени).
Опорно-двигателният апарат (мускули, стави, кости) представлява 3/4 от
цялата телесна маса и е основен източник на болки при човека. Статистиката
показва, че инвалидността и трудозагубите от заболявания на опорно-двига-
телния апарат е 15% и се нарежда веднага след заболяванията на сърдечно
съдовата система с 16%. За съжаление в медицинската практика се отдава
основно значение на морфологичния принцип. Много от заболяванията на опор
но-двигателния апарат завършват на "-itis", което говори за възпалително ес
тество, въпреки че не се открива никакво възпаление. Функционалната диаг
ностика не е достатъчно застъпена и често се пренебрегват функционалните
патологични находки. Много често, когато се пита болният от какво се оплак
ва, той казва че има "шипове", което му е внушено от рентгеновата картина, а
в същност болките идват от мускулатурата. След правилно лечение шиповете
си остават, а болките изчезват.
Мускулатурата, като активна контрактилна част на опорно-двигателния апа
рат по правило реагира на ноцицептивните аферентации. Тя реагира на раз
лични статични обременявания, на физическо преобременяване, при всички
неврологични увреждания и заболявания. От друга страна, при редица вът
решни заболявания тя отговаря рефлекторно с "defense musculaire . При ост
рите - по-маркантно, при хроничните - дискретно с типични болезнени точки
в мускула и периоста. Не рядко така наречените психогенно обосновани бол
ки при неврастеници са всъщност функционални смущения в опорно-двига
телния апарат от вътрешните органи.
Борбата с миофасциалната болка е обект на много дисциплини и лечебни
средства. Тук трябва да споменем медикаментозната терапия особено с не-
стероидните антиревматици. Почти всички физикални средства въздействат
на мускулните болки, като се почне от нискочестотните до високочестотните
токове, ултразвук, магнитно поле, водо-, балнео-, калолечение, топло- и крио-
терапия. Обезболяващ ефект имат различните форми на пасивната кинезите-

рапия; различни масажни видове, акупресура, зонотерапия и др. Естествено
активните форми на кинезитерапията играят значителна роля - методите на
Кабат (инхибиращи техники), методът на J. Travell и D. Simons "Spray and Stretch"
и много други. На практика, обаче, напоследък постизометричната релакса
ция (ПИР) се явява като метод на избор и предпочитание, благодарение на
отличния терапевтичен ефект.
ПОСТИЗОМЕТРИЧНА РЕЛАКСАЦИЯ
През последните години мануалната терапия се развива все повече в на
правление за изследване и третиране на меките тъкани. Наред със ставния
блокаж особена роля се отдава на мускулния спазъм и мускулния дисбаланс.
Те всъщност се явяват компоненти на една функционална лезия. Обръща се
внимание на двете компоненти - ставната и мускулната.
ПИР е разработена от мануалните терапевти с особен принос на W. Janda и К.
Lewit, като са изхождали от техниките на американските остеопати Mitchel и др.
Всъщност ПИР представлява една проприоцептивна инхибираща методи
ка за потискане на патологичната мускулна възбуда. Чрез нея се постига на
маляване до изчезване на мускулния спазъм при мускулен дисбаланс, при
тендомиози, даже при лигаментарната болка. Аналгетичният ефект съперничи
с впръскането на локален анестетик. Според Янда методиката би могла да
намери място и при спастични парези от централен произход. Наши проучва
ния обаче не потвърждават този ефект. Поради синкинезиите, не може да се
даде съпротивление на изолирана мускулна група, движението при хемипле-
гично болните е глобално и се губи аналитичният характер на работата.
ПИР може да се прилага при ограничена подвижност, както в крайниците,
така и в трупа и гръбнака. Прилага се както като неспецифична техника за
отделни дялове на гръбначния стълб (цервикален, торакален, лумбален), но
може да се приложи и съвсем целенасочено към даден мускул, даже и отдел
ни влакна на един мускул. Може да бъде насочена към два прещлена-парт-
ньора. Чрез ПИР се разкъсва функционалната патологична връзка между ста
вен блокаж и защитен мускулен спазъм.
ТЕХНИКА НА ПИР
Основната предпоставка за провеждане на ПИР е точното установяване
на функционалната находка - ограничена подвижност, мускулен дисбаланс,
мускулно-лигаментарна болка и т. н. Откриването на ставния блокаж, мускул
ният дисбаланс и другите функционални промени може да се усвоят само при
успешно завършен курс по мануална терапия. След като е известна локализа
цията на находката, мускулът се разтяга максимално. Без насилие се раздале-
чават залавните му части. От това изходно положение се подканва пациентът
да извърши изометрична контракция на опънатия мускул при оказване на ми-
219
нимално съпротивление в обратна посока на "движението". Често пъти е дос

татъчно да се използва само тежестта на крайника за това съпротивление с
така наречената антигравитационна техника". Продължителността на изомет
ричната контракция трябва да бъде над 10 сек. Според Sbojan съпротивление
то трябва да бъде кратно на 7 - като биологично число - 14 сек. при леките, 21
сек. при средните и 28 сек. - при тежките случаи. След изометричната конт
ракция мускулът се релаксира, като се разчита на спонтанното му отпускане,
а не на насилственото разтягане, при което би се получило "стреч-рефлекс" -
рефлекс на опъване. Терапевтичният ефект на релаксиране много добре се усе
ща и се нарича феномен на разтапяне". Тази фаза също продължава 1 0 - 2 0 сек.
По време на изометричната фаза се постига интензивна проприорецептивна
стимулация на дебелите А-а влакна, посредством което се потискат преди всич
ко ноцицептивните lb влакна (виж фиг. 7 на стр. 32), което индуцира потискане, и
колкото това съпротивление е по-дълготрайно, потискането се увеличава.
Тази техника трябва да се съчетава с фазите на дишане и насочване на
погледа. През време на изометричната контракция се вдишва, а през време
на релаксацията се издишва. Същевременно погледът се насочва в посока на
изометричната контракция. Необходимо е трите компонента на ПИР (изомет-
рична контракция, дишане и насочване на погледа) да бъдат много добре син
хронизирани и командвани от лечителя. Известно е, че мускулното напреже
ние се колебае синхронно с дишането. По правило при вдишване мускулният
тонус се повишава, а при издишване - намалява. Тези сегменти, които се включ
ват в дихателните фази Левит и Саксе обозначават като ин- и експираторни
сегменти. Това са на първо място мускулите на шията, раменния пояс и трупа.
При насочване на погледа в една или друга посока главата и трупът автома
тично се завъртат в същата посока. Ако терапевтът задържи това завъртане,
се получава желаната лека изометрична контракция. Описаната техника се
повтаря последователно 3 - 4 пъти, като всеки път изометрията започва от
новото изходно положение на максимално разтегнатия мускул.
ПИР е насочена към функционалната находка, а не към диагнозата (забо
ляването). Например артрозата е състояние, а не заболяване, при нея може
да има, може и да няма болки. Гутцаит казва, че тя е „костен паметник на
преминало заболяване". ПИР се прилага при функционални промени в муску
латурата и ставите, предизвикани като защитна реакция при артроза, артрит,
статична недостатъчност и т.н., без да се лекуват тези заболявания, а се пре
махва мускулно-инсерциопатната болка при тях.
От дългогодишната ни практика с ПИР при различни тендомиози, инсирци-
опатии, лигаментарна болка се налага мнението, че това е една вискоефектив-
на методика. Редица наши проучвания, публикувани в наши и чужди списания
при болни с вертеброгенни заболявания, статична недостатъчност, хора в на-
преднала възраст, болни с коксартроза сме разработили и обективизирали
ефекта от горната методика. От сравнителните проучвания на обезболяващия
и релаксиращ ефект на ПИР и йонофореза с новокаин при миофасциална бол-
ка стигнахме до заключението за приемуществото на ПИР по отношение на

бързината на терапевтичния ефект. Същото установихме и при сравнението
със синусоидално модулираните токове.
Неуспех от ПИР може да се получи
• АКО се прилага без да е установена мускулно-инсерциопатна болка, а
болката да е от друго естество. Следователно, ако не се направи предварител
но прецизно функционално изследване за откриване на топографията на
болката:
• АКО изометричната контракция се прави много силно. При голямо (мак
симално) съпротивление мускулът се тренира за сила, а не се получава релак
сация;
• АКО липсва синхрон между болния и лечителя с правилно съчетание на
трите компонента на ПИР - изометрична контракция, вдишване и издишване,
както и насочване на погледа в посока на мускулното напрежение;
• АКО се открие ставен блокаж, които трябва да се манипулира и се пре
небрегне рефлекторната зависимост на мускула от ставната находка;
• АКО поради органична находка (напр. коксартроза) не може да се разда-
лечат инсерциите на мускула, върху който ше се въздейства.
ПИР е една атравматична, рефлекторна, безболезнена мекотъканна мето
дика. Приложима е само от добре обучено лице, което отлично познава анато
мията и кинезиологията на опорно-двигателния апарат.
ФУНКЦИОНАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МУСКУЛИТЕ

Проучванията на V. Janda, К. Lewit, D. Rohde и др. доказаха мускулния дис-
баланс с напрягане и скъсяване на едни и потискане и отслабване на други
мускулни групи. При смущаване в централната регулация се получават проме
ни по определени мускулни модели. Тези промени могат да се фиксират и да
останат трайни порочно изградени двигателни стереотипи. За откриването им
е разработена методиката на специално функционално изследване, което из
лиза извън рамките на познатия ни мануапен мускулен тест. При това изслед
ване се откриват значителни различия в зависимост от индивидуалния конс-
титуционапен тип на индивида. Различаваме три такива типа: хипермобилен,
хипомобилен и нормомобилен тип. Свръхподвижните имат отпуснат лигамен-
тарен апарат и разтегнати мускули, те са подходящи напр. да тренират худо
жествена гимнастика, а хипомобилните, т.е. „стегнатите", могат да се развият
добре в тежката атлетика.
При смутена регулация хипермобилните реагират преди всичко с отслаб
ване на мускулите, докато хипомобилните със скъсяване, особено на статич
ната (постурална) мускулатура. При нормомобилните преобременяването на
ОДА също води до мускулен дисбаланс със съответната реакция на двете про
тивоположно действащи мускулни групи. Въпреки конституционалните вари
анти, това са практически здрави хора, които стигат до патология при обез-
221
движване, статично обременяване или свърхнатоварване, особено когато то

не е добре балансирано.
За правилното функционално лечение на ОДА и в частност на мускулату
рата от съществена важност е функционалното изследване. Т. е. търсят се не
морфологични промени, а функционалните отклонения. И тук важи основното
правило в медицината, за провеждане на правилна терапия е необходима пра
вилна диагноза.
В настоящото ръководство не е дадено функционално изследване на гръб
начния стълб и на периферните стави. То е обект на ръководството по мануална
терапия. Между функционалните ставни блокажи и функционалните мускулни
промени съществува рефлекторна взаимовръзка, поради което повлияването
на мускулната находка би могло да повлияе и на ставния блокаж. В това ръко
водство разглеждаме само някои постизометрични техники, без да се спираме
на ставните находки и техниките при тях.
1. М. triceps surae.
Скъсяването на целия мускул води до огра
ничаване на дорзалната флексия на стъпало
то на изправения в коляното крак.
Болният е в тилен лег, стъпалото извън ку
шетката, петата се обхваща с дланта, а чрез
предмишницата се извършва пасивно дорзал-
на флексия на стъпалото (фиг. 190). Освен, че
се търси обемът на движението, обръща се вни
мание върху това, дали мускулът е еластичен Ф" 3 - 1 9 0
и дали опъването му предизвиква болка в прасеца. При скъсяване предимно
на m. gastrocnemius е налице съществена разлика в дорзалната флексия на
стъпалото при изправено и при свито коляно.
Ако желаем да тестваме само едноставния
m. soleus, двуставният m. gastrocnemius се изо
лира чрез флексия в коляното. За целта под
канваме болния да клекне с отпуснати до тяло
то ръце. При клякане нормално той стои на ця
ло стъпало, а при скъсяването му остава на
пръсти (фиг. 191). От разстоянието между пода
и петата може да се определи степента на скъ- ^ ^
сяване на мускула. Жените, които ходят на ви
сок ток поради това, че постоянно държат мускула с доближени залавни краи
ща много често при тестване не могат да застанат при клякане на цяло стъпало.
2. Ишиокрурални мускули - m. semitendinosus, m. semimembranosus
и m. biceps femoris.
Изследването им е подобно на изследването симптома на Ласег. При тях
ното скъсяване болният усеща опъване на мускулите в задната страна на бед
рото и в колянната ямка, кракът не може да достигне до 80° флексия. Трябва
да се внимава коляното да не се флектира. Затова то се фиксира с дланта, а

повдигането на подбедрицата се извършва с мишницата, свободната ръка фик
сира таза (фиг. 192). Това ограничение на движението отбелязваме като псев-
доласег. При хипермобилни флексията мо
же да достигне до 120° и повече градуси.
При положителен Ласег болният изпит
ва болка поради разтягането на седалищ
ния нерв както в крака, така и в кръста. Скъ
сените ишиокрурални мускули не позволя
ват на болния при навеждане напред с изп
равени крака да достигне с пръсти пода.
3. М. rectus femoris.
Този мускул, като глава от четириглавия
мускул е двуставен (екстензор в колянната Фиг. 192
и флексор в тазобедрената става). Изследването му става по два начина.
а) Болният е в тилен лег със седалището на ръба на кушетката. С двете
ръце той обхваща коляното на нетестувания
крак и прави максимална флексия в тазобед
рената става за изглаждане на лумбалната
лордоза. При скъсяване на мускула подбед
рицата не виси отвесно (или близо до отве-
са), а е с известна екстензия (фиг. 193). Кол
кото по-голям е този ъгъл между бедрото и Фиг. 193
подбедрицата, толкова скъсяването на мус
кула е по-голямо.
б) При втория начин на тестване болният е в лицев лег. Прави се максимал
на пасивна флексия в коляното. Нормално
петата трябва да опре в седалището. При
скъсяване остава известно разстояние меж
ду седалището и петата, което може да се
измери в сантиметри. От разтягане на мус
кула същевременно болният усеща опъване Фиг- 1 9 4
и болка отпред на бедрото (фиг. 194). При
скъсяване на мускула поради компенсаторна флексия в тазобедрената става
седалището се повдига. Поради това през време на изследването тазът тряб
ва да се придържа, за да не се повдига от кушетката.
4. Адуктори на тазобедрената става - m. adductor longus, -brevis,
-magnus и m. gracilis.
Скъсяването на тези мускули ограничава
абдукцията на тазобедрената става, като съ-
щевременно се опипва болезнено напрежение
в проксималната част на мускула. От изслед
ването може да се изключи m. gracilis, които е
фиг. 195
223
двуставен, като се флектира коляното (фиг. 195)

5. М. iliopsoas
Този мускул е флексор в тазобедрената става и се състои от две глави - т .
iliacus и т . psoas. Много често при скъсяване дава характерна клиника с болка
и флексионна контрактура на ставата. Изследването му става по два начина.
а) Чрез палпация през коремната стена. Болният е в тилен лег с присвити
крака. М. iliacus се опипва към хълбочната кост,
a m. psoas отстрани на правия коремен мус
кул към гръбначния стълб.
б) При скъсяване от изходно положение на
фиг. 195 бедрото не достига до хоризонтално
то ниво, а е повдигнато нагоре поради флекси-
онната контрактура (фиг. 196). Нормално бед фиг. 196
рото би трябвало да бъде в лека екстензия.
6. М. quadratus lumborum
Изследва се по два начина.
а) От изправено положение болният се навежда точно настрани. Ако няма
някоя друга п р е ч к а от страна на гръбнака,
например блокаж в лумбалната област, сколио-
за и др., при скъсен мускул болният не може да
достигне с върха на пръстите си до ставната цеп 77
ка на коляното.
б) От страничен лег болният се обляга на ла- фиг. 197
кета, което издига горната част на трупа. Ако мускулът е скъсен, трупът не
може да се огъне достатъчно и да легне с талията си на кушетката (фиг. 197).
7. Паравертебрална мускулатура.
Разположените по-дълбоко и непосредствено до гръбнака мускулни влак
на имат по-изразен статичен характер от по-повърхностните. При дразнене
тази мускулатура реагира с мускулна защита и при редица вертеброгенни за
болявания болките се получават именно от мускулния спазъм. Изследването
на ригидитета й става палпаторно. Ако се установи мускулно напрежение не
само от право положение (статично об
ременяване), но и от легнало, това гово
ри за силно изразена контрактура, коя
то не преминава даже като се премахне
действието на гравитацията.
Д р у г п р и й о м за установяване на
спазъм е като накараме болния да сед
фиг. 198
не на кушетката със свити колена, да на
веде трупа си така, че да опре челото си до колената. Ако това не се отдаде
означава скъсяване на m. erectus trunci (фиг. 198а). Още по-отчетливо това
може да се види, ако се фиксира тазьт с пръстите на болния така, че да не му
се позволи да участва вьв флексията (фиг. 198Ь).
8. М. pectoralis major.
Изследването може да бъде насочено поотделно към трите му части; кла-
викуларна, стернална и костална. За целта
болният е в тилен лег на ръба на кушетката.
Ръката се отвежда по посока на разтягане
то на съответните мускулни влакна, при ко
ето се опипва опъването им, придружено с
болка. При отвеждането на ръката с цел опъ
ване на pars costalis, ръката не достига до
180° (фиг. 199). При другите дялове на мус
кула, въпреки че отвеждането отива в по-
голям обем, болката и опъването на влак
ната им отчетливо се опипва. Другата ръка
на изследващия трябва да фиксира гръдния
фиг. 199
кощ, за да не се засили лумбалната лордо-
за, като компенсаторна реакция.
9. М. levator scapulae.
Мускулът се захваща от едната страна
за spina scapulae, а от другата - за стра
ничните израстъци от втория щиен прешлен
надолу. При спазъм на този мускул, което е
много често, се опипва болка по инсерция-
та му каудално. Изследването може да се
извърши от седнало и легнало положение.
За целта рамото се фиксира, с леко флек-
сирана глава в срещуположната страна
(фиг. 200). При спазъм мускулът болезнено се опъва и ог
раничава страничното навеждане на главата.
10. Низходящи влакна на
m. trapezius.
За разлика от възходящите и хоризонталните влакна,
низходящите се скъсяват и дават така често срещаните
болки във врата. Изследването става най-добре от тилен
лег. Изследващият застава от срещуположната страна, с
едната ръка фиксира рамото и гръдния кош, а с другата,
обхванал главата, я изтегля точно встрани, както за leva
фиг. 201 —
tor scapulae (без флексия). При спазъм се забелязва опъ
ването на мускула, който същевременно е и болезнен. Може да се изследва и
от седеж (фиг. 201).
При изразен спазъм и изпъкнал конкавен контур на шията се получава
феноменът, наречен „готически рамене".
11. Спазъм в областта на задната дъга от атласа - m. rectus capitis
dorsalis major et minor.
225
При изследването на горните къси екстензори на шията установяваме, че

брадата не може да допре до гръдната кост, особено когато трупът е наведен
напред. Палпаторно може да се установи болезненост и спазъм при пасивна
флексия на главата.
12. флексори на горните крайници.
Тези мускули се пренатоварват особено професионално и дават характер
на симптоматика с тендомиози и инсерциопатии. Работещите мануална тера
пия и масаж също не са пощадени от оплаквания в горните крайници от пре
напрежение.
Изследване на скъсяването на флексорите на китките и пръстите извърш
ваме като подканим седналият пред масата болен да опре двете си длани и
пръсти една срещу друга. Поставя лактите върху масата и ги плъзга настрани,
докато предмишниците се долепят до масата. При скъсяване може да не се
удаде предмишниците да достигнат до плота на масата, като едновременно с
това болният усеща обтягане на мускулите и сухожилията от предната страна
на ръцете (виж фиг. 15 на стр. 49).
ДИНАМИЧНИ МУСКУЛИ
Динамичните мускули при смутена регулация се потискат, отслабват и из
падат в хипотрофия. Степента на мускулната слабост се измерва обикновено
с класическия мануален мускулен тест. Отслабването най-често е от порядъка
на една до две единици. Тази отпадна симптоматика не може да се приеме
като пареза, поради липса на неврологично увреждане, а само като псевдо
пареза. При функционалното изследване обаче, се обръща внимание и върху
някои дискоординационни феномени, заместителни функции и други, на които
ще се спрем в настоящото изложение.
1. Екстензори на стъпалото.
М. tibialis anterior, m. fibulares, m. extensor halucis long.,
m. extensor digitorum pedis се изследват c класическия MMT.
Много важно е екстензията на стъпалото да се изследва
сравнително на двата крака за откриване на известна аси
метрия в силата на мускулатурата, която екзаминаторът не
може да долови, ако изследването се прави поотделно за
всеки крак. За целта болният е в тилен лег с изправени крака, като се оказва
едновременна съпротива на двата палеца (фиг. 202) и на пръстите.
2. Mm. vasti.
Трите едноставни мускулни глави на четириглавия бедрен мускул при дис-
функция рефлекторно са потиснати и хипотрофират. Отслабването им се кон
статира чрез измерване обиколката в сантиметри на бедрото на симетрични
места. Сравнява се със здравата, незасегната страна. Наи-бързо отслабва т .
vastus medialis.
3. М. gluteus maximus.
Въпреки че приемаме този мускул за основен екстензор в тазобедрената
става, всъщност екстензията се осъществява на първо място от ишиокрурал-

ната мускулатура, но тук участва и паравертебралната мускулатура. Тъй като
големият седалищен мускул при смутена регулация се потиска, ектсензията
на тазобедрената става се поема от другите спомагателни мускули.
Изследването се извършва от лицев лег със сгънато под 90° коляно, за да
се изключи водещото действие на ишиокруралната мускулатура. Екзаминато-
рът поставя двете си разперени длани, за да
палпира мускулната контракция така, че пал
ците да са върху седалищната мускулатура,
пръстите на едната ръка върху дорзалната
страна на бедрото, а другата ръка - върху па
равертебралната мускулатура (фиг. 203). Под- фиг 203
капваме болният бавно да извърши екстен-
зия в тазобедрената става. Нормално в началото на движението трябва да се
усети едновременно включване на трите мускулни групи. При отпадане на го
лемия седалищен мускул, най-напред с е
включва ишиокруралната мускулатура, след
това паравертебралната и едва накрая глуте-
х
алната. Изследването се прави поотделно за \ ^
лявата и дясната страна.
Друг тест за седалищната мускулатура е
екстензията за двете тазобедрени стави от Фиг- 2 0 4
флаксия. За целта болният е в лицев лег на
ръба на кушетката, краката са опрени в пода. При екстензирането на двата
крака се наблюдава дали те извършват движението едновременно и дали еди
ният не се изморява по-бързо от другия и не
може да се задържи в екстензия (фиг. 204),
или се отклонява настрани.
4. М. gluteus medius.
При дисрегулация функцията на абдукция-
та в тазобедрената става се поема от статич-
O S 5
ния m. t e n s o r f a s c i e latae. Пръстите, Фиг- 2 0 5
палпиращи мускула, се поставят пред трохантера, а палците - върху m. gluteus
medius (зад трохантера). При бавна абдукция трябва да се усети едновремен
но включване на двата мускула във функцията, а при дисрегулация кракът има
тенденция да се отклонява напред към флексия и се палпира най-напред включ
ване на тензора (фиг. 205).
5. Коремна мускулатура.
Тя лесно се потиска рефлекторно и отслабва. Наши проучвания (Т, Краев)
са установили намаляване на силата и с 2 до 3 единици по ММТ, което се
отразява твърде неблагоприятно върху вертебралната патология. Особено ко
сите коремни мускули, благодарение на залавните си части, играят съществе
на роля за стабилизиране на гръбначния стълб.
227
Изследването става с класическия ММТ.

Необходимо е да се внимава при изправя
нето до седеж да се повдигне най-напред гла
вата, след това гръдният кош (фиг, 206а). Ед
ва след отлепването на лопатките се включ
ва m. iliopsoas, независимо дали краката са Фиг- 206а
изправени или свити в колената. Ако болният
сяда със запазена лордоза, това значи, че
движението се извършва за сметка на флек-
сорите на тазобедрените стави.
К. Lewit препоръчва изследването да ста
не със свити крака, като екзаминаторът придържа
само петите към кушетката (фиг. 206Ь). Това фикси- Фиг- 2 0 6 ь
ране изглежда че има значение за прехвърляне тежестта на изследването към
правите коремни мускули.
Косите коремни мускули се изследват по аналогичен начин, само че със
завъртане на трупа. Важно е завъртането да започне още от началото на тес
товото движение, за да бъде насочено изследването към тях.
6. Долни фиксатори на раменния пояс.
При отслабването им фиксирането на лопатките към трупа става инсуфи-
циентно. Докато горните фиксатори - m. levator scapulae и низходящите влак
на на m. trapecius изпадат в спазъм. Това води до „увисване" на ръцете на
шийния дял на гръбнака с последващо неблагоприятно статично преобреме-
няване и всичките последици от това.
а) M m rhomboidei и хоризонталните влакна на m. trapecius се тестват от
лицев лег. Екзаминаторът със скръстени ръце оказва съпротивление на при
бирането на лопатките към гръбначния стълб.
б) М. serratus anterior и възходящите влакна на m. trapecius може да се тест
ват, като се постави болният в лицева опора на колене с леко свити лакти. При
слаба мускулатура лопатката не може да остане прилепена до гръдния кош,
отскача нагоре и дава симптома на scapula alate.
в) Долната част на m. trapecius може да се изследва и с класическия ММТ,
който също дава отчетливо снижение на мускулната сила, особено при симе
трично изследване. При слаб мускул самото повдигане на ръката (екстензи-
рана от лицев лег) показва придвижване на лопатката към медиално (а не
каудално) и долният ръб се повдига от гръдния кош.
7. Шийни мускули.
Тяхното отслабване е по-рядко. Трябва да се установи поотделно слабост
та на m. sternocleidomastoideus и по-дълбоките флексори на шията.
За първия мускул, от тилен лег главата се изнася напред, а за вторите -
чрез дъгообразно издигане на главата с допиране на брадата до гръдната кост.
За едностранно изследване главата се извива в срещуположната страна. Съ
противлението се оказва върху челото.
8. Екстензорни мускулни групи на горните крайници.

Изследването става с класическия ММТ. Особено бързо атрофира m. del-
toideus, което е видимо при оглед, особено, когато процесът е едностранен.
Функционалното изследване на мускулите показва, че се касае за един
кинезиологичен анализ със съответна клинична интерпретация. Може да се
регистрират не само качествени промени, а и количествени параметри на мус
кулния тонус, ригидност, скъсяване, болка и слабост. Въз основа от резултати
те от тези изследвания се изграждат кинезитерапевтичните комплекси, про
вежда се постизометричната релаксация и други специфични техники от ма-
нуалната терапия и масажа.
ПИР ПРИ ВЕРТЕБРОГЕННА ПАТОЛОГИЯ

Заболяването на гръбначния стълб, било от функционално или от органич
но естество винаги е свързано с мускулна реакция и мускулен дисбаланс. Много
често клиничната картина се владее от мускулната болка. За да се повлияе
миогенната болка е необходимо да се направи прецизна функционална диаг
ноза, да се установи дали е налице само функционален блокаж или има хипер-
мобилитет. Защото и двете състояния могат да доведат до мускулна защита, а
оттам - до болка. Освен това трябва да се установи дали е налице само функ
ционално вертеброгенно заболяване или има и органично увреждане, напри
мер дискова херния с неврологична симптоматика, възпалителен процес като
например Бехтерев и др. Така, вертеброгенното заболяване трябва да се ле
кува етиопатогенетично и комплексно. ПИР е само един елемент от това лече
ние, когато желаем да повлияем патологията посредством релаксиране на мус
кулатурата, а оттам, ако е възможно, да се повлияе рефлекторно функционал
ният блокаж.
В настоящото изложение нямаме възможност да посочим цялостното функ
ционално изследване на гръбначния'стълб. Това е описано в ръководството
по мануална терапия, където се изследва не само движението на отделните
сегменти на гръбнака, но и между два прешлена-партньори в шестте им въз
можни направления (вентрално, дорзално, латерално ляво и дясно и ротатор-
но ляво и дясно).
ЛУМБАЛЕН Д Я Л
1. Коксикодения
Болките на os coxigis най-често се дължат на блокаж на опашатите прешле
ни, като рефлекторна реакция от горележащите сегменти на гръбнака или след
травма. Болните при сядане на твърдо усещат силна болка в „опашката". За да
я избегнат обикновено сядат изкривени, за да обременят само едната седа
лищна половина.
Волевият синдром се дължи на тендомиоза на m. levator ani. Той, обаче, е
синергист с m. gluteus maximus, поради което техниката на ПИР е насочена
към този мускул.
и П0СТИ30МЕТРИЧНА РЕЛАКСАЦИЯ
229
Техника:
Болният е в лицев лег. Бедрата са във външна ротация (петите сочат навън).
Дланите на манипулатора се поставят кръстосани върху седалищните мускули
така, че да ги изтика настрани до изчерпване на движението (фиг. 207). Болният
се подканва да стегне седалищните мускули (да свие дупето) и да задържи до
20 сек. Във фазата на релаксиране седалищната мускулатура се отмества лате-
рално до поява на съпротивление. Болният се подканва всяка следваща конт
ракция да извърши с по-малка сила от предидущата. Повтаря се 3-4 пъти.
фиг. 2 0 7 - ПИР при коксикодения

Авторелаксация:
а) От описаното изходно положение, болният може сам да оказва съпро
тивление със собствените си ръце.
б) Болният е седнал върху твърда подложка, петите сочат навън. Напряга
седалищната мускулатура, което леко повдига тялото, задържа около 20 сек.,
бавно се отпуска, на всяко следващо повторение мускулната контракция трябва
да бъде по-слаба.
2. Тракция с ПИР за лумбалната мускулатура.
При лумбалгия, с изразена мускулна защита, когато мускулатурата не се
отпуска и от легнало положение, може да се приложи тракция с ПИР в лумбал-
ния дял на гръбнака.
Техника:
Болният е в лицев лег. Терапевтът стои от страни с лице към крака му. С изпра
вени ръце в лактите поставя дланите си от краниално на седалището на болния,
изтиква седалищната мускулатура с таза на долу. Това води до тракция в лумбап-
ната част. Тазът трябва да се движи синхронно с дишането. При вдишването -
краниално, при издишването —каудално. Терапевтът командва дишането (бавно)
и задържането му. При издишване тазът се изтиква надолу —мускулатурата се
отпуска, с което се прави тракция в лумбалния сегмент на гръбнака (фиг. 208).
3. Авторелаксация ß \
лумбалния дял в неут- 1
рална позиция
От страничен лег бол- |
ният е в неутрална позиция
(без лордозиране или ки-
фозиране), ротира главата
и раменния си пояс назад,
а таза - в обратна посока,
като на сгънатия гореле-
mi
i
жащ крак поставя стъпало
то в коленната ямка на из
правения долулежащ крак.
Дланта на долулежащата
I
ръка се поставя върху сгъ
натото коляно (фиг. 209). Фиг. 2 0 8 - т р а к ц и я с ПИР з а лумбалната
мускулатура
\
Болният оказва лек
изометричен натиск с
ръката си върху коля
ното, което натиска
нагоре (към тавана),
като същевременно
вдишва. Във фазата
на издишването отпу
с к а напрежението,
фиг. 2 0 9 - авторелаксация в неутрална п о з и ц и я
з а лумбалния дял бавно натиска ко
ляното надолу и отправя
погледа назад. Упражне
нието се прави без тла
съци. Продължителност
та на изометричната
контракция е 10-20 сек. и
се повтаря 3-4 пъти.
4. Авторелаксация
за горен лумбален дял
в антифлексия
Болният пак е в стра
ничен лег. Долулежашо-
то рамо се изтегля нап
ред, с което се получа
ва торакална и торако-
фиг. 2 1 0 - Авторелаксация з а горен лумбален
лумбална кифоза. Долу- дял в антифлексия
лежащият к р а к е леко флектиран (около 30°). Горележащият крак, изправен в

коленната става, се флектира в тазобедрената става. Кракът увисва пред кушет
ката, затова болният трябва да лежи до ръба на кушетката. Срещуположната
ръка е изправена и косо отведена назад. Срещуположно изправените горен и
долен крайник образуват една права линия. Другата ръка е под главата на бол
ния (фиг. 210). Болният бавно и леко повдига нагоре крака и ръката, които под
действие на гравитацията дават леко напрежение на паравертебралната муску
латура (без да се предизвиква някакво движение). В тази позиция погледът не
играе роля. Вдишва се дълбоко и във фазата на издишване се отпуска напреже
нието, кракът и ръката леко отиват надолу и доразтеглят паравертебралната
мускулатура. У п р а ж н е н и е т о
се повтаря 3 - 4 пъти.
5. Форсирана флексия
Ч р е з т. н а р . ф о р с и р а н а
флаксия с е в ъ з д е й с т в а ре
I
лаксиращо върху лумбалната
НК;
мускулатура. Поради кифози- J
w
рането на гръбначния стълб
се отбременяват и интервер-
тебралните коренчета, зара
ди което се препоръчва и при
дискова болест.
Техника:
Болният е в тилен лег, два
та му к р а к а м а к с и м а л н о с е
фиг. 211 - форсирана флексия
флектират в тазобедрените и
коленните стави до изчерпване на движението. Манипулаторът оказва съпро
тива върху колената, като подканва болния да натиска с умерена сила върху
ръцете му (фиг. 211) чрез изправяне в тазобедрените стави. Натискът продъл
ж а в а около 20 сек., като през това време вдишва и задържа дишането. Във
фазата на издишването изометричната контракция се отпуска. Чрез натиск
върху краката към гръдния кош гръбначният стълб се кифозира и паравертеб
ралната мускулатура с е
доразтяга. Упражнение
то трябва да се прави са
мо в безболезнения
обем на движение. Пов
таря се 3-4 пъти. След то
ва може да се постави да
лежи във вилямсово по
ложение. Д а ж е и при ос
g " ' / J
три болки, това води д о
фиг. 2 1 2 - Авторелаксация чрез форсирана флексия
рязко обезболяване.
Изходното положение е както е описано по-горе, със свити крака. Болни
ят с а м с двете си ръце фиксира под колената флексията в тазобедрените
стави и кифозирането на гръбначния стълб (фиг. 212). От това положение
изправя краката в тазобедрените стави срещу съпротивата на собствените
си ръце. Времетраенето на дишането и броят на повторенията с а същите,
както е описано по-горе.
ТОРАКАЛЕН ДЯЛ
6. ПИР з а торакалната паравер-
т е б р а л н а мускулатура (m. erector
Spinae)
З а въздействие на средния и долния
дял на торакалната част на гръбначния
стълб с е прилага следната методика.
Техника:
Болният е седнал на кушетката, като
върху кон (разкрачен седеж). Това е не
обходимо, з а д а с е фиксира таза, д а не
взема участие в ротацията. Двете си ръ
це със скопчани пръсти фиксира з а д ти
ла. Манипулаторът, разкрачен застава
з а д него. Дясната ръка провира пред
гръдния кош и обхваща лявото рамо на
болния. Завърта го с ръката и тялото си
надясно до отказ, което води до разтя
гане на паравертебралната мускулату Фиг. 2 1 3 - ПИР з а торакалната
ра от лявата страна. Другата ръка оказ паравертебрална мускулатура
ва съпротива откъм гърба, като се поставя плоско под дясната лопатка (фиг.
213). Подканва с е болният д а с е завърти в обратната посока, т. е. наляво, да
гледа в посока на напрежението - наляво, д а задържи в изометрична контрак
ция около 20 сек., през което време да вдишва дълбоко и д а задържи дишане
то. Във фазата на отпускането, издишването и връщане на погледа на болния,
манипулаторът с помощта на двете си ръце дозавърта пациента надясно. От
новото изходно положение упражнението с е повтаря 3-4 пъти.
Ако има болки от другата страна (т. е. отдясно) упражнението с е прави
противоравно.
Болният седи в същото изходно положение. С дясната си ръка обхваща
лявото рамо. Завърта тялото максимално надясно. З а по-добро фиксиране на
ротацията препоръчваме другата ръка, която е спусната, да опира в дясното
бедро. Болният с е завърта наляво (без д а извършва движение, а само изомет
рична контракция), насочва погледа в някоя крайна лява точка. Във фазата на
233
издишване погледът се връща обратно, тялото се дозавърта надясно. Броят на

повторенията е както по-горе.
За по-добро опъване на мускулатурата при ротиране на тялото може да се
направи едно сколиозиране на гръбнака. За целта от страната на теглещата ръка
(т. е. отдясно) под една-
та половина на седали
щето се поставя подлож
ка, напр. дебела книга.
7. ПИР за цялата
торако-лумбална па-
равертебрална муску
латура
Методиката се при
лага само като авторе-
лаксация.
Техника:
Болният е на колене,
наведен напред, като
опира челото върху ко
ленете. Ръцете са до тя фиг. 214 - ПИР за цялата торако-лумбална
паравертебрална мускулатура
лото. Това води до кифо-
зиране на целия гръбнак и разтягане на паравертебралната мускулатура, без
статично обременяване на гръбначния стълб. От това положение, болният леко
се повдига 2-3 см, като вдига главата, трупа и двете си ръце (фиг. 214). Под дейс
твието на гравитацията се дава изометрично напрежение на цялата паравер-
тебрална мускулатура. Задържа се около 20 сек., през което време дълбоко вдиш
ва, задържа дишането и при издишването, максимално се отпуска и доразтяга
паравертебралната мускулатура. Упражнението се повтаря 3 - 4 пъти.
ЦЕРВИКАЛЕН Д Я Л
8. Тракция на шията с ПИР
а) От тилен лег.
Тракцията на цервикалния дял се извършва с така наречената техника на
„тракционния масаж". Главата на пациента е извън горния ръб на кушетката,
като е подпряна върху коляното на манипулатора в лека флексия. Внимава се
същата да не отиде в екстензия, което би довело до стесняване на интервер-
тебралните отвори с дразнене на коренчетата и до притискане на a. vertebralis.
Това би смутило мозъчното кръвообращение с поява на световъртеж.
Най-напред с върха на пръстите се разтяга паравертебралната мускулату
ра от бодлестите израстъци настрани. След това пръстите се поставят в дол
ната част на шията и се придвижват към главата. С радиалния ръб на показал
ците се стига до окципиталната кост и във фазата на издишване (тогава муску
латурата се релаксира) се изтегля главата с едновременното и флектиране.
Тракцията не бива да се провежда с

мускулна сила от страна на манипу
латора, а чрез изнасяне на тялото
му назад за използване на собстве
ната му тежест (фиг. 215).
Същата техника може да се при
ложи, като към нея се включат прин
ципите на ПИР, т. е. по-бавно изтег
ляне със задържане, акцентиране
на фазите на дишане. Във фазата
на изометричното напрежение бол
ният придърпва главата си към тя
лото (както се прибира телескопич
на тръба).
б) От седеж.
Болният е седнал на стол без об
легалка. Манипулаторът застава
плътно зад него. Обхваща така гла- I ^V
вата, че основата на дланите да са ®иг' 2 1 5
~ Тракция на шията С ПИР
под мастоидните израстъци. Пръстите лягат отстрани на главата, сочещи наго
ре, предмишниците са поставени върху раменете на болния, като с лостова
система дланите с главата се изтеглят нагоре и напред (фиг. 216). ПИР се про
вежда само при добра поносимост и без болка, като тракцията трябва да се
съобразява с анталгичната поза. Последната може да се насочва наляво или
надясно в зависимост от поносимост-
та на болния и от това, къде е налице V::. . Ь; /.V'
коренчевия синдром. Ако болката из
лъчва предимно към дясното рамо, то
тракцията трябва да бъде в обратна
посока - главата леко се отклонява
наляво, за да се отворят повече дес
ните междупрешленни отвори. Към
тази техника може да се прилагат и
принципите на ПИР, като се акценти
ра на продължителността на тракци
ята, фазите на дишането и броя на
повторенията. Главата може да се
фиксира чрез обхващането й така, че
брадичката да попадне в лакетната
ямка. Изтеглянето става чрез f а ц V¥.
повдигане на тялото на манипулатора
1 ж
от краката му, които най-напред са фиг. 2 1 6 - Тракция на шията с ПИР
свити в коленете. от седеж
235
9. ПИР при мускулен спазъм в

областта на дъгата на атласа
При болки в основата на черепа към
тила ПИР се прилага по следната
Техника:
Болният е седнал на стол без обле
галка. Манипулаторът застава плътно
зад пациента (който е облегнат като на
стол). Тилната кост се обхваща с пал
ците, а 2-и и 3-и пръст са върху зигума-
тичната кост. Главата е в максимална
флексия (брадичката е до гръдната
кост). Болният се подканва да гледа на
горе (към тавана) и брадичката се по
вдига напред (фиг. 217). Задържа се
изометричната контракция около 20
сек. и във фазата на издищването се
отпуска, погледът се насочва надолу,
тялото се плъзга назад, а ръцете на ма
нипулатора провеждат флексия на гла
фиг. 2 1 7 - ПИР за мускулите
вата (кимане). От новото изходно по в областта на
ложение упражнението се повтаря 3-4 атлантоокципиталната става
пъти, като всеки път тялото на болния отива все по-назад, което води до по-
голяма флексия на главата и разтягане на горните тилни мускули.
Авгпорелаксация:
Изходното положение е същото, както по-горе, като болният сам флектира
главата си с помощта на двете си ръце, които я обхващат така, че пръстите му
се поставят върху тилната кост, а палците - върху зигуматичната кост. Упраж
нението е подобно на описаното по-горе, като главата се флектира, погледът е
нагоре, ръцете оказват съпротива на изправянето и и във фазата на издишва
нето се флектира, а тялото се изнася назад.
10. ПИР при ограничена ротация на шията

При ограничено завъртане на главата вляво, вдясно или двустранно, почти
винаги мускулатурата играе голяма роля. Даже и при органични заболявания,
като напр. болестта на Бехтерев, прилагането на методиката дава прекрасни
резултати.
Методика:
Болният е седнал на стол без облегалка. Терапевтът застава плътно зад
него. Завърта главата в ограничената посока до отказ, фиксира главата с дланта
си, която поставя върху срещуположната част на лицето (горната и долната
челюст, а пръстите стигат до ухото). Подканва се болният да гледа и да завър
та главата в противоположната посока. Леката изометрична контракция про-
•s
.- -
А
Фиг. 2 1 9 - Авторелаксация при
ограничена ротация на шията
дьлжава 15-20 сек. Във фазата на

Фиг. 2 1 8 - ПИР п р и ограничена ротация издишването погледът се връща в
на шията обратна посока, мускулатурата се
релаксира, а манипулаторът дозавърта главата в ограничената посока (фиг.
218). От новото изходно положение упражнението се повтаря. Правят се 3 - 4
упражнения последователно, като всеки път то започва от новата изходна по
зиция.
Наи-често, поради ограничена ротация в двете посоки, същото се повтаря
от другата страна.
Техниката може да се осъществи много добре и от самия болен. Изходното
положение е същото. Болният завърта главата си в ограничената посока. Съп
ротивлението се оказва със срещуположната ръка, която се поставя върху сре
щуположната буза. Останалите прийоми на упражнението с погледа, дишането,
изометричното напрежение, релаксирането, дозавъртането в ограничената по
сока, времетраенето и повторенията са както е описано по-горе (фиг. 219).
ПИР на ГОРЕН К Р А Й Н И К
1. ПИР на m. pectoralis major
Големият гръден мускул в проксималната си част е силно разперен и се
състои от два дяла: долен - pars sternocostalis и горен - pars clavicularis, които
често са източник на болка и на придърпване на раменния пояс напред.
а) Скъсяването в долния му дял при максимално отвеждане на ръката
настрани (екстензия от над 90° абдукция) дава ограничаване на движението и
болка над аксилата.
237
Техника: Болният е ЩЖ Ш Ш №
в тилен лег. С по-близ-
ката ръка се фиксира 9
гръдният кош над Мй
стернума, а другата
ръка без насилие от
вежда максимално ръ- Щ
ката до опъване на В
мускула. Пациентът >
слабо натиска около
20 сек. срещу съпроти
вата на т е р а п е в т а , У
вдишва, задържа ди- ;
шането и при издиш- |
ването отпуска ръката
(фиг. 220). Тук може да
се използва и антигра- ^
фиг. 2 2 0 - ПИР за m. pectoralis major
витационната техника,
където съпротивлението се осъществява от тежестта на ръката, която се пов
дига на около 2 см. При релаксирането тежестта на ръката доразтяга мускула.
От новото изходно положение упражнението се повтаря 3-4 пъти.
б) При скъсяването на горния - ключечния
дял на мускула отвеждането на ръката е по-нис
ко от предното упражнение, дава болка под клю
чицата, сухожилието може да изскочи напред и
да демонстрира, т. нар. „фалшива ключица".
Техника:
От тилен лег болният абдуцира ръката си,
за да опъне тази част на мускула, като върху
нея се оказва леко съпротивление на флексия-
та. Във фазата на издишване релаксираното ра
мо отива в абдукция и екстензия, което разда-
лечава залавните части на мускула. И тук ус
пешно може да се използва антигравитацион-
ната техника.
в) Авторелаксацията се прави от изправено
положение, като ръката се фиксира в рамката
на вратата (фиг. 221), а във фазата на релакси
рането и издишването тялото на болния се из
нася напред с цел разтягане на мускула от соб
ствената му тежест. За долната част на муску
ла ръката се фиксира по-високо, а за ключич- фиг. 221 - Авторелаксация
ната част - по-ниско в рамката на вратата та- на т. pectoralis major
ка, че да се разтегнат желаните дялове на мускула.

г) Болезнени точки на ребрата (проксималните залавни части на гръдния
мускул).
Установяват се палпаторни болки, особено изразени по предната акси-
ларна линия, медиоклавикуларната линия и по стерналното съчленение.
Техника: Мускулът така се разтяга, че да може да се репродуцират болез
нените палпаторни точки. Мускулното напрежение също може да се палпира.
Техниката е както е описана в 1а, само че направлението на разтягането на
мускула трябва да се съобрази с наличието на болезнени точки.
2. ПИР на m. levator scapulae

Спазмът на този мускул се демонстрира с болки по врата с максимални точ
ки по залавните му мес-
та. Особено характер
на е палпаторната бол
ка на spina scapulae -
проксималната му част ^ /
и отстрани на шията по
1* *
process! transversi от С2
надолу - дисталната му
залавна част.
J
Техника: • f
Болният е в тилен r V '
лег. Залавните части
на мускула се раздале-
чават, като скапулата
се фиксира В крайно фиг. 2 2 2 - ПИР на т. Levator scapulae
долно положение. За целта болният застъпва със седалището си супинирана-
та ръка, която е изтеглена максимално надолу. Манипулаторът, застанал от
горната страна на кушетката, обхваща главата с двете си ръце върху ушите и я
отмества настрани до съпротива (фиг. 222). При спазъм на мускула тя настъп
ва доста рано. Подканва се болният да натиска в изометрично напрежение
главата си към страната на третирания мускул и да гледа в посока на натиска.
Задържа 10-20 сек., вдишва дълбоко и задържа. През време на издишването той
се релаксира. Главата се измества латерално, за да се разтегнат мускулните
влакна. За опъване на мускула добре е едновременно с това главата леко да се
флектира и ротира в обратната посока. Упражнението се повтаря 3-4 пъти.
Авторелаксаиия:
Изходното положение е, както е описано. Свободната ръка минава над гла
вата и се поставя плоско върху срещуположното ухо. Отмества главата настра
ни за разтягане на мускула и сам извършва изометричното упражнение сре
щу съпротивата на собствената си ръка. Дишането, погледът, времетраенето и
повторенията са, както са описани по-горе (фиг. 223).
239
3. ПИР на низходящите влакна на т .

trapezius
За разлика от възходящите и хоризонтал
ните части на трапецовидния мускул, низхо
дящите му влакна са статични и много често
f f
изпадат в спазъм. Той се напряга и дава ха л .

рактерната палпаторна болка при редица
статични натоварвания (работа на компютър,
зъболекари, редица занаяти, музиканти и
фиг. 2 2 3 - АВторелаксация
др.), а също при редица нервно-психични об н а с ъ щ и я мускул
ременявания (стрес, неврози и др.) Както се казва, напрежението на низхо
дящите влакна на m. trapezius отразяват напрежението в ЦНС. Това обуславя
значението на обработването му при масажната яка. Релаксирането му тряб
ва да се прави както с масаж, така и с ПИР.
Техника: Болният е в тилен лег без възглавница. Манипулаторът застава от
срещуположната страна на кушетката и с едната си ръка обхваща плътно сре
щуположното рамо, а с другата - главата. Мускулните влакна се разтягат, като
рамото се изтегля надолу, а главата точно настрани (без флексия). От това
положение се подканва болният да извърши изометрична контракция срещу
съпротивлението на ръцете, като повдига нагоре рамогто, а главата накланя
към него. Погледът на болния е насочен в посока на натиска на главата. Изо-
метричната контракция се задържа 20 секунди и във фазата на издишване
мускулатиурата се доразтяга, като двете ръце раздалечават рамото от главата
точно във фронталната равнина на тялото. Упражнението с изометричната кон
тракция, погледа и дишането се повтарят 3-4 пъти или докато се отпусне мак
симално мускулът.
АВторелаксация: Изходното положение на пациента е същото. Рамото се
фиксира в крайно долно положение, като ръката обхваща ръба на кушетката,
а другата минава над главата, както е показано на фигурата за авторелакса-
ция на повдигача на лопатката. Главата се отвежда точно настрани за разтяга
не на мускула. Останалите действия на изометрична контракция, погледът и
дишането са подобни на гореописаните.
4. ПИР на m. infraspinatus
Този мускул е външен ротатор в раменната става и често е източник на
болки в тази става при външна ротация.
Техника:
Пациентът е в лицев лег, болезненото рамо е абдуцирано в 90° при сгънат
лакет така, че предмишницата да виси вертикално. Мишницата се хваща до
лакета, с другата ръка се извършва вътрешна ротация в раменната става до
границата на съпротива. От това положение подканваме болния да извърши
външна ротация срещу лека съпротива от страна на терапевта. След около 20
сек. се релаксира и доротира на вътре. От това изходно положение отново се
напряга мускулатурата за вътрешна ротация, което се повтаря 3-4 пъти.

Авторелаксацията не е много удобна.
5. ПИР на m. biceps brachii

а) Мускулът е флексор и супи-
натор в лакътната става. Неговото
общо скъсяване води до леко ог
раничаване на пълната екстензия
в тази става.
Техника: Болният е седнал, ла-
кетът е максимално екстензиран и
опрян върху коляното на манипу
латора. Пациентът извършва лека
флексия срещу съпротива. След 20
сек. отпуска и се доекстензира.
Може да се използва и антиграви-
тационната техника. Упражнение
то се повтаря от новото изходно фиг. 224 - ПИР за т. biceps brachii
положение 3-4 пъти (фиг. 224).
Авторелаксацията се осъществява, като пациентът поставя изправената
си ръка в областта на лакета върху собственото си коляно, а с другата ръка
оказва съпротива на флексията. Останалото е, както бе описано по-горе.
б) ПИР на дългата глава на т. biceps brachii
Сухожилието на този мускул минава над главата на хумеруса. Неговата
болезненост е честа причина за болки в рамото.
Техника: Болният е седнал. Поради това, че мускулът е флексор и супина-
тор на предмишницата, а е и флексор в раменната става. Ръката се поставя
зад гърба низко (до седалището) и в пронация. В областта на китката се задър
жа в пронация (фиг. 225). Подкан
ваме болния да извърши супина-
ция, на което се оказва съпроти
ва. След около 20 сек. и след фа
зата на отпускане ръката на паци
ента се допронира и отвежда на
долу, т. е. раздалечават се залав-
ните части на мускула. Упражне
нието се повтаря 3-4 пъти.
Болният сам фиксира над кит
ката с другата си ръка пронирана-
та ръка, поставена зад гърба. Уп
ражнението се провежда по същия
начин, както е дадено от лечителя. Фиг- 2 2 5 ПИР на дългата глава на т.
biceps brachii
241
6. ПИР при epicondylitis radialis

Радиалният епикондилит е често заболяване, причинено от пренапреже
ние. За епикондила се залавят голяма група от екстензорите на китката и пръс
тите, а също и m. supinator. Касае се за една инсерциопатия на тези мускули.
Може да се установи и функционален блокаж в главичката на радиуса. Пора
ди рефлекторна взаимозависимост между ставата и мускулите добре е да се
проведе наред с ПИР и манипулация на радиалната главичка. Поради необхо
димост от максимално щадене при силни болки, манипулаторът трябва да бъ
де много внимателен и да работи атравматично. При нужда може да се съче
тае с криотерапия.
фиг. 2 2 6 - ПИР п р и Epicondylitis radialis
а) Екстензори: т. extensor digitorum manus, т. extensor carpi ulnaris et

radialis и др.
При инсерциопатна болка по тези мускули, при хващане на предмет с про-
нирана ръка и повдигане се усеща силна болка на залавното им място. Скъся-
ването на тези мускули води до ограничаване на пасивната флексия в китката
и пръстите в сравнение със здравата страна.
Техника: Болният е седнал пред маса, лакетът е флектиран и опрян върху
нея. Манипулаторът обхваща отгоре китката и пръстите, като ги флектира до
границата на съпротивление (фиг. 226). Подканва се болният да извърши ед
новременно екстензия на пръстите и на китката срещу минимално съпротив
ление. След около 20 сек. релаксиране, пръстите и китката се дофлектират.
Упражненията се повтарят 3-4 пъти от новото изходно положение.
Абторелаксация:
Изходното положение е същото, както е описано по-горе. Болният оказва
съпротива на екстензията с другата си ръка, поставена върху болната, като
пръстите сочат към китката (фиг. 227).
б,) ПИР на m. supinator

Наред с болката върху епиконди-
ла се открива, че пронацията е огра
ничена при фиксирана лакетна става.
Техника: Болният седи срещу те
рапевта, лакетът е флектиран на 90°,
ръката е до тялото и се фиксира над
китката в максимална пронация (фиг.
228). Болният се подканва да напра
ви внимателно супинация за около 20
сек. срещу оказаното съпротивление.
При последващата релаксация ръка
та се допронира. От новото изходно
положение упражнението се повтаря фиг. 2 2 7 - Авторелаксация п р и
радиален епикондилит
3 - 4 пъти.
Авторелаксацията се осъществява като болният сам, с другата си ръка
завърта и задържа ръката в пронация. Останалата част от техниката е както
по-горе.
7. ПИР при
epicondylitis ulnaris
Улнарният епикондилит
е по-рядко заболяване от
радиалния. За този епикон-
дил се залавят флексори-
те на пръстите и на китка
та. Болният изпитва болка,
ако трябва да повдигне да
дена тежест с пронирана
ръка. флексорите на пръс- ^
тите са скъсени в сравне
ние с другата ръка.
Техника: Пациентът се
фиг
ди срещу терапевта. Лаке- - 2 2 8 ~ П И Р н а т- suPmator
тът е сгънат и опрян на масата, предмишницата е супинирана. Китката се обх
ваща улнарно. От това положение болният упражнява лек натиск срещу съп
ротива в посока на флексия на пръстите и китката. След около 20 сек. във
фазата релаксация флексорите се доразтягат, като пръстите и китката се екс-
тензират (фиг. 229).
Авторелаксация.
Съпротивлението срещу флексията се оказва от другата ръка, която обхва
ща пръстите и китката, като ги задържа в дорзална флексия и от това положе-
243
ние се оказва съпротивление.

8. Авторелаксация при скъ
сени флексори на пръстите.
Болният сяда пред плота на
масата. Доближава двете си дла
ни една до друга както (за молит
ва) с максимално изправени пръс
ти. Плъзга лактите настрани, за да
опрат предмишниците на масата
(виж фиг. 15, стр. 49). Пръстите на
едната ръка притискат релаксира
ните пръсти на другата, с което се
разпъват флексорите и сухожили
ята. Дава се лека изометрична
контракция на флексорите срещу фиг. 2 2 9 - ПИР п р и улнарен епикондилит
съпротивата на другата ръка. Във фазата на релаксация пръстите се доекстен-
зират и доразтягат. От новото изходно положение упражнението се повтаря 3-
4 пъти. След това същото се повтаря за другата ръка.
ПИР НА ДОЛЕН К Р А Й Н И К
1. ПИР на m. piriformis
Болните се оплакват от болки в дорзо-латералната част на седалищната
мускулатура с излъчване каудално (по крака), а понякога и дорзално.
Външният ротатор на тазобедрената става - m. piriformis се палпира между
външната и средната трета на линията, съединяваща throchanter major и сак-
роилиачната става.
Болезненият m. piriformis се явява като рефлекторна реакция при функцио
нални и органични процеси в лумбалната част на гръбначния стълб, особено
между L и Ц, а също в сакроилиачните и тазобедрените стави. Много често
при откриването и лечението на тригърните точки на m. piriformis се повлиява
рефлекторно и първопричината за болезнения спазъм на този мускул.
Техника: М. piriformis е главният от петте външни ротатори на тазобедрена
та става. Поради това раздалечаването на залавните му части се осъществя
ва чрез външна ротация на тазобедрената става. За целта болният заема ли
цев лег. Коляното на манипулаторната страна се флектира на 90°, подбедри-
цата се отвежда на вън (вътрешна ротация на ставата) до възможно крайно
положение. Манипулаторът оказва с едната си ръка съпротивление от вът
решната страна на стъпалото, а с другата фиксира срещуположната страна на
таза (фиг. 230). Болният натиска с минимална сила върху ръката оказваща съ
противление. Задържа изометричната контракция за около 20 сек. Накрая
вдишва дълбоко. След издишване контракцията се прекратява. Подканва се
болният максимално да се релаксира. След това без насилие и без болка мно
го бавно се изтегля подбедрицата навън. Това е т. нар. „феномен на разтапя-
не" на мускулния спазъм. От това изходно положение изометричната контрак

ция и разтягането на мускула се повтарят 3 - 4 пъти.
фиг. 2 3 0 - ПИР п р и болезнен т. piriformis

Авторелаксацията на този мускул може да се осъществи, само ако пациен
тът е по-гъвкав и може така да се извърти, че с изправената едноименна ръка
да може да окаже съпротива отстрани на стъпалото. Упражнението се извър
шва по същия начин, както е описано по-горе.
2. ПИР на m. tensor fascie latae

При болезнен спазъм на т . tensor fascie latae болният се оплаква от болки
в страничната част на бедрото в областта на throchanter major с излъчване към
коляното. Напрегнатият мускул добре се опипва при изправен крак над, а не
сгънат пред трохантера.
Техника: Болният е в лицев лег. Терапевтът застава от срещуположната
страна на третирания крак. С едната ръка фиксира таза, а с другата обхваща
бедрото под коляното и извършва чиста екстензия. След като мине над нивото
на другия крак, бедрото се изтегля в адукция (фиг. 231).
фиг. 2 3 1 - ПИР п р и болезнен т. tensor fascie latae

245
От тази изходна позиция подканваме болния да окаже лека изометрична

контракция около 20 сек., като напряга крака косо напред. След релаксацията
мускулът се разтяга чрез отвеждане на бедрото в екстензия и адукция. Маньо
върът се повтаря 3-4 пъти.
АВторелаксация не може да се проведе от болния.
3. ПИР при коксалгия

Болките в тазобедрената става най-често се дължат на коксартроза. Не
рядко, обаче, може да се установят болки, произлизащи от ставата без ни
каква рентгенологична находка. Тогава говорим за функционална коксал
гия, произлизаща от меките околоставни тъкани - мускули, капсула и лига-
менти. При тези случаи, а също и при наличието на коксартроза прекрасен
ефект има тракцията на тазобедрената става. Тук може да се използват тех
никите за тракция по дължината на бедрената кост или по дължината на бед
рената шийка. Тракцията обаче, съчетана с методите на ПИР, дава много по-
добър и отчетлив резултат.
Техника:
Болният е в тилен лег. Лечителят обхваща болния крак в областта на гле
зена и внимателно го изтегля по дължина (стъпалото е в лека външна рота
ция). Подканваме болния да издърпа целия си крак нагоре (към себе си) за
едно с таза. Задържа това напрежение около 20 сек., след което бавно отпу
ска напрежението (отпуска се целият мускулно-лигаментарен апарат) и ви
димо кракът се удължава. Изтеглянето от страна на терапевта също да се
задържи около 20 сек. Упражнението се повтаря 3-4 пъти последователно.
След това може да се направи и по-силна тракция в смисъл на мануална
терапия и да се усети краткото излизане на главичката от ацетабулума.
Авторелаксацията може да се извърши, ако болният се постави на екстен
зия за тазобедрената става с тежести, при което пациентът волево изтегля и
задържа тежестта, като във фазата на релаксацията тракцията е много по-
ефективна.
4. ПИР на m. iliopsoas
Релаксирането на този дълбоко залегнал в коремната кухина мускул, из
вършващ флексия в тазобедрената става, се провежда по следния начин.
Болният е в страничен лег, като третираната страна лежи отгоре. Долни
ят крак се флектира максимално в тазобедрената и в колянната става, бол
ният го фиксира с двете си ръце под коляното. По този начин се изглажда
лумбалната лордоза. Манипулаторът застава зад пациента, хваща горния крак
и го изтегля назад в максимална екстензия. Другата ръка фиксира таза, за
да не се измества при манипулацията. Подканва болния към флексия в тазо
бедрената става срещу съпротивлението, оказвано от манипулатора. Задър
жа около 20 сек и във фазата на издишването бавно се доразтяга мускулът,
като се изтегля кракът назад (фиг. 232). Упражнението се повтаря 3-4 пъти.
фиг. 2 3 2 - ПИР на т. iliopsoas

Авторелаксацията се провежда чрез антигравитационна техника от изход
на позиция, както е дадено при изследване на мускула за скъсяване (виж фиг.
56). Болният повдига бедрото 2-3 см, задържа го в изометрична контракция,
като съпротивление се оказва от действието на гравитацията. Времетраенето
и броят на повторенията са по обичайния начин.
5а. Скъсяване на ишиокруралните мускули m. semitendinosus, semi
membranosus и т . biceps femoris
При скъсяване на горните мускули, флексията на бедрото при изправено
коляно е ограничена, т. е. при изследване симптома на Ласег се получава бол
ка по задната част на
бедрото, т а к а нарече
ният псевдоласег (При
Ласег болката е предим
но в кръста).
56. При инсерцио-
патната болка по tuber
ossis ischii
Болните се оплакват
от болки при сядане в об
ластта на туберите (седа
лищните кости). Дължи се
на тендомиоза на ишио
круралните мускуили.
Техника:
ПИР при тези два Фиг. 2 3 3 - ПИР з а ишиокруралните мускули чрез
^ прийома на Ласег
симптома е сходна пора
ди това, че източник на мускулната и инсерциопатната болка са скъсаните
ишиокрурални мускули.
Болният е в тилен лег. Ишиокруралните мускули се разтягат с маньовъра на
247
Ласег до възможната флексия. Подбедрицата се поставя върху предмишницата

на манипулатора, като с дланта обхваща коляното, за да се предотврати неже-
лана флексия в колян- . - -
ната става (това би доб
лижило залавните мес
та на мускулите). Болни
ят оказва слаб натиск
върху ръката за около
20 сек. и при издишва
не отпуска изометрич-
ната контракция, след
което бедрото се доф-
лектира до отказ. Не би
ва да се получава бол к
!/ i
ка в кръста. Тя говори
за коренчев синдром,
което не е подходящо Фиг. 234 - ПИР на ишиокруралните мускули чрез
за провеждане на ПИР. оказване на съпротива от р а м о т о на екзаменатора
Техниката се повтаря •
3 - 4 пъти (фиг. 233).
За п о - л е с н о п р о
веждане на ПИР, под
бедрицата на болния
м о ж е да се фиксира
върху рамото на мани
пулатора, а двете ръце
4а.
фиксират отгоре коля
ното. По този начин се
избягва физическо на
товарване на изслед
ващия. Опъването на
мускулите става чрез
бавно изнасяне тялото Фиг. 2 3 5 • Авторелаксаиия на ишиокруралните муску
на манипулатора на ли с помощта на кърпа, чрез която се изтегля крака
и оказва съпротивление с п о м о щ т а на ръиете
пред (фиг. 234).
За авторелаксация на горните мускули изходното положение пак е тилен
лег. флектирането и задържането на изправения крак става посредством кър
па, която минава през петата на крака и се изтегля с двете ръце на болния.
Останалата част от техниката е както е описано по-горе (фиг. 235).
6. ПИР при болезнена главичка на фибулата
Касае се за болка на фибуларната главичка както при палпация, така и при
ходене. Болката може да се дължи и/или на ставен блокаж, но по-често се
касае за една тендомиоза на m. biceps femoris, където е залавното му място.
Ако болката е от блокаж и • в н в д о з г

не минава след манипулация i
на главичката на фибулата, •Ä
4
трябва да се проведе ПИР. Щ
Техника:
Пациентът е в тилен лег. Ма-
нипулаторът застава от страни
на кушетката, от страната на |- ^
здравия крак, флектира изпра- Ш
т
вения в коляното крайник. 0 6 -
хваща стъпалото и го отвежда
в супинация, като същевремен- ^
но привежда крака в адукция и ^
флексия до поява на съпроти
ва (фиг. 236). По този начин се \ _
опъва предимно двуглавият
бедрен мускул, КОЙТО е разпо- фиг. 236 - ПИР при болезнена
ложен ОТ дорзо-латералната главичка на фибулата
страна на бедрото и се залавя за главичката на фибулата. От това положение
подканваме болния да извърши с минимална сила външна ротация на стъпа
лата и отвеждане на бедрото косо в адукция и екстензия. Изометричната кон
тракция се задържа около 20 сек. След релаксирането на мускула същият се
разтяга чрез стъпалото и флексия и външна ротация на тазобедрената става
до отказ. Маньовърът се повтаря 3 - 4 пъти.
АВторелаксацията не е удобна.
7. ПИР при болки

върху throchanter major
Изразява се в палпа-
торни болки върху голе
мия трохантер на бедре
ната кост. Касае се за ед
на тендомиоза на залав-
ното място на m. gluteus
medius. Много често при
чината е в тазобедрената —««я
Г
става (коксалгия), което ^ '
води до инсуфициентност
на абдукторите на тазо
бедрената става. Въпре
ки, че глутеалната муску
латура Спада КЪМ дина- Фиг. 237 - ПИР на т. gluteus medius при болки
мичните мускули, инсер- върху throchanter major
циопатиите при тях не са рядкост. Опитът ни показва, че ПИР дава отличен и

бърз ефект, понякога съперничещ с обезболяване, посредством локален анес-
тетик - новокаин.
Техника:
Болният е в тилен лег. Манипулаторът застава откъм здравата страна и
извършва максимална адукция на крака, като го обхваща в областта над гле
зена и го кръстосва под флектирания в коляното срещуположен крак. За да
предотврати ротация и изместване на таза, с другата ръка го фиксира в об
ластта на хълбочната кост. При тази адукция се разтяга средният глутеален
мускул, който е абдуктор в тазобедрената става (фиг. 237). Пациентът извърш
ва лека изометрична контракция в посока на абдукция на фиксирания крак.
След около 20 сек. се релаксира и доразтяга мускулът. Когато при адукцията
се стигне до леко съпротивление, поради изчерпване обема на движение, уп
ражнението се повта- /Stjb,
ря 3 - 4 пъти. : -НйЙ Щ ^ • к*- —• if
АВторелаксация- |
та не е много удобна чВг л Л
з а п р о в е ж д а н е от • 1 у г Л Ш щ
страна на болния. Д " И 1 ^ И '^Г]1 1 jmSi
8. ПИР на т .
rectus femoris
Правият бедрен
мускул е единствена
та глава от четиригла-
ВИЯ бедрен МуСКуЛ, Ф иг - 2 3 8 ~ П И Р н а т - r e c t u s femoris
която е двуставна (извършва флексия в тазобедрената и екстензия в коленна
та стави) и реагира със скъсяване и болка, за разлика от вастусите, които
рефлекторно се потискат и отслабват.
Техника: Болният е в
лицев лег. Подбедрицата
максимално се флектира,
както е при втория начин
за изследване на мускул
ното скъсяване. Едната
ръка притиска подбедри
цата в областта на глезе
на с цел петата да достиг
не до седалището. Друга
та фиксира таза, за да се
предотврати компенса
торната флексия в тазобедрената става (фиг. 238). Болният се подканва да екс-
тензира крака в коляното срещу оказваната съпротива за около 20 сек. След
релаксирането коляното се дофлектира. Упражнението се повтаря 3 - 4 пъти.

АВторелаксация:
Изходното положение е същото. С помощта на една кърпа прекарана през
глезена и хваната с .v.;; , ,
двете ръце на болния
отстрани на тялото се
флектира максимално
подбедрицата и от то
ва положение упраж
нението се извършва
по описания по-горе
начин (фиг. 239)
9. ПИР при ахи-
лодения (болезнено
ахилесово сухожилие)
(
При пренапрягане, Фиг. 2 4 0 - ПИР на т. soleus п р и ахилодения
спорт, а понякога и спонтанно може да се получи силна болка в ахилесовото
сухожилие. Болката е както палпаторна, така и при ходене. Касае се за една
тендомиоза на m. soleus.
Техника:
Пациентът е в тилен лег. Коляното е флектирано на 90°. Манипулаторът
р
задържа стъпалото в крайна дорзална флексия. Извършва леко ротиране на
вън и навътре в глезена, за да наме 4 1
ри максимума на болезненото опъ f
ване на сухожилието. От това изход
но положение подканва болния да
извърши леко напрежение в посока
на плантарна флексия в стъпалото
(фиг. 240). Упражнението да е изомет-
рично, без движение в ставата. Вре
метраенето на контракцията и на пов
торенията са по обичайния начин.
АВторелаксацията се провежда
от седнало положение. Болният из фиг. 241 • АВторелаксация на
вършва дорзална флексия на стъпа- т. soleus п р и ахилодения
лото с помощтта на двете си ръце и оказва съпротива при напрягането на
мускула. Останалото от техниката е както бе описано по-горе (фиг. 241) .
10. ПИР при болезнена spora calcanei

Изразява се с болка в петата, особено при стъпване на твърда подложка.
Рентгенологично се установява по-голям или по-малък шип на петната кост.
Независимо от остеофита болният може да има, а може и да няма болки. Касае
се за една напрегната плантарна апоневроза. При мануалното лечение трябва
%
да се деблокират всички на
лични блокажи в тарзални-
те костици, след което да се
проведе ПИР за повлияване
на напрежението в плантар
м>'Jf
,
ната апоневроза и флексо-
рите на пръстите.
Техника: г
Изходното положение на
болния е както в описаната фиг. 2 4 2 - ПИР на плантарната апоневроза
п р и болезнена spora calcanei
по-горе техника от лицев лег
със сгънато коляно. Терапевтът обхваща обаче стъпалото с двете си ръце та
ка, че едната да е зад петата, а другата - от плантарно на ходилото с цел
разтягане на апоневрозата (фиг. 242) .- |
(да не се прави дорзална флексия в гле-
зенната става, както преди). От това
положение подканваме болния да из- vv
върщи изометрична контракция, като
доближава пръстите на крака си към
петата. Лечителят оказва съпротива на
това движение. Времетраенето, сила
та на контракцията и повторенията са
по принципа на ПИР. фиг. 2 4 3 - АВторелаксация на
АВторелаксацията се извърщва от болезнена spora calcanei
седнало положение с максимално свито коляно, за да достигне пациентът с
двете си ръце стъпалото и оказва нужното съпротивление (фиг. 243)
ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Asmussen G., Physiologischen Grundlagen von Haltung und Bewegung, VEB V.V.u Gesundheit
Cotta H., Heipertz W. et al., Krankengymnastik - Massage (Band 2) St. 1994 G. Thieme V.
Cordes, Arnold. Zeibing, Physiotherapie - Massage, B. 1983, VEB V.V.u Gesundheit
Földi M., Ströbenreuther - Grundlagen der manuellen Lymphdrainage, Jena - 2000
Gläser 0., Dalicho A., Segmentmassage, L. 1962, VEB G. Thieme
Hanneman H. Fuss-reflexzonenmassage, G. 1981 Zollikofer
Hupka, J., Kolesar, Z. - Tyzikalna terapia", "Osveta", 1980
Kasseroller Renato - Kompendium der Manuellen Lymphdrainage nach Dr Vodder, Stuttgart - 2002
Leube H.T., Grundriss der Bmdegebebsmassage, St. 1984, G. Fischer V.
Levit K., Muskelfzilitations und inhibitationstechniken in der manuelle medizin. Manuelle medizin,
1981, 19, 12-22
Neumann, H.D. Manuelle medizin. B. 2002 Springer
Sachse J., Manuelle Untersuchung und mobilisationsbehandlung der extremitatengelenke,
B. 1983 VEB V u Gesundheit
Serizawa K., Femöstliche Heilmassage, M. 1999 Humboldt. . .
Vogler P., Krauss H., Periostbehandlung, Georg Thieme, L. 1992
Zaludek, K. - "Masaz", "Praha", 1975
Божинов C.t Неврология, "Медицина и физкултура", София, 1978
Вербов А.Ф., Основа лечебното массажа, "Медицина", Москва, 1976
Василев В., Анатомия, София, 1997
Глезер, О., Далихо, В., Сегментарннй массаж, "Медицина", М. 1965 г
Грицак Е., Знциклопедия массажа, Москва, 2003
Грицак, Е., Знциклопедия массажа, "Рипол класик", М., 2005 г.
Диканаров Ив., Бонев Л., Ръководство по масаж. "Медицина и физкутура", София, 1963
Диканаров Ив.. Бонев Л.. Ръководство по масаж. София, 1972
Доброволский В.И., Массаж, "Физкултура и спорт", Москва, 1988
Ибрахимова B.C., Точков масаж, "Медицина и физкултура", София. 1987
Кирова Ив.. Самомасаж, София, 1983
Кирова Ив., Ръководство по акупресура, София, 1990
Костадинов Д., Краев Т. Тодоров Л.. Ръководство по рефлекторен лечебен масаж. С., 1980
Костадинов Д, Краев Т. Тодоров Л., Ръководство по рефлекторен лечебен масаж. "Медици
на и физкултура", София, 1985
Краев Т , Тодоров Л., Ръководство по лечебен масаж, "Медицина и физкултура", С., 1989
Куничев Л А , Лечебннй массаж, "Медицина", Л, 1979
Куничев, A.A., Лечебннй массаж, Киев, 1981
Левит К., Мануална терапия. "Медицина и физкултура", София. 1981
Лувсан Гл.. Традиционнью и современнью аспектн восточной рзфлексотерапии. "Наука",
Москва 1992
Манчева Н., Маркова Г, Банков М., Спортен масаж, "Медицина и физкултура", София, 1988
Сапина. М.Р. Анатомия человека. Москва, 1993
Слънчев П., Бонев Л., Ст. Банков, Ръководство по кинезитерапия, "Медицина и физкултура",
София, 1986
Тодоров Т, Мануална медицина - диагностика и терапия, ВСУ "Черноризец храбър", В. 2005
Травел Ж.Г., Симонс Д.Г., Миофасциальнью боли (I и II том), "Медицина", М. 1989
Фокин Н., Массаж и другие методь! лечения, Москва, 2003
Хайман, Д., Мануална терапия. "Медицина и физкултура", София, 2001
СЪДЪРЖАНИЕ
ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ ЗА МАСАЖА (доц. Т КраеВ) 4
ВЪВЕДЕНИЕ В МАСАЖА (доц. Т Краев) q
ЛЕЧЕБНИЯТ МАСАЖ - ДЯЛ НА ФИЗИКАЛНАТА МЕДИЦИНА 8
МЕХАНИЗМИ НА ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА д
ТЕОРИИ ЗА ОБЯСНЕНИЕ ЕФЕКТА НА МАСАЖА Ю
КЛАСИФИКАЦИЯ НА МАСАЖА (доц. Т КраеВ) 12

ФИЗИОЛОГИЧНО ВЛИЯНИЕ НА МАСАЖА
ВЪРХУ ОТДЕЛНИТЕ ОРГАНИ И СИСТЕМИ 13
АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА КОЖАТА 13
ФУНКЦИЯ НА КОЖАТА 16
ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОЖАТА 17
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ КОЖАТА 19
АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА ЛИМФНАТА СИСТЕМА 22
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ ЛИМФНАТА СИСТЕМА 24
АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА КРЪВОНОСНАТА СИСТЕМА 25
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ КРЪВООБРАЩЕНИЕТО 26
АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА СКЕЛЕТНАТА МУСКУЛАТУРА 28
2 9
СВОЙСТВА НА МУСКУЛА
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ МУСКУЛАТУРАТА 35
СТАВИТЕ И ОКОЛОСТАВНИТЕ ТЪКАНИ 36
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ СТАВИТЕ 37
АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА НЕРВНАТА СИСТЕМА 38
ЦЕНТРАЛНАТА И ПЕРИФЕРНАТА НЕРВНА СИСТЕМА 40
4 2
ВЕГЕТАТИВНАТА НЕРВНА СИСТЕМА
ФИЗИОЛОГИЧНО ВЛИЯНИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ
4 3
ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА
ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МАСАЖА (доц. Т. КраеВ) 44

4 4
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАСАЖНОТО ПОМЕЩЕНИЕ
4 6
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАСАЖИРАНИЯ
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАСАЖИСТИТЕ 47

УКАЗАНИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МАСАЖ 48
НАМАЗВАЩИ СРЕДСТВА ПРИ МАСАЖА (доц. Т Краев) 52
ТЕХНИКА НА МАСАЖА 54
КЛАСИФИКАЦИЯ НА МАСАЖНИТЕ ПОХВАТИ (М. Стоилова) 54
ПОГЛАЖДАНЕ 56
СПОМАГАТЕЛНИ ПОХВАТИ НА ПОГЛАЖДАНЕТО 58
РАЗТРИВАНЕ (Е. Левонян) 63
ОСНОВНИ ПОХВАТИ НА РАЗТРИВАНЕТО 63
СПОМАГАТЕЛНИ ПОХВАТИ НА РАЗТРИВАНЕТО 65
КОМБИНИРАНИ ПОХВАТИ ЗА ПРЪСТИТЕ 72
ОМАЧКВАНЕ (Ц. Пантева) 74
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПОХВАТА ОМАЧКВАНЕ 74
ВИДОВЕ ОМАЧКВАНИЯ 74
ОСНОВЕН ПОХВАТ НА ОМАЧКВАНЕТО 75
ОМАЧКВАНЕ В НАДЛЪЖНА ПОСОКА 75
ОМАЧКВАНЕ В НАПРЕЧНА ПОСОКА 77
СПОМАГАТЕЛНИ ПОХВАТИ НА ОМАЧКВАНЕТО 79
УДАРНИ ПОХВАТИ (Е. Левонян) 84
ОСНОВНИ УДАРНИ ПОХВАТИ 84
СПОМАГАТЕЛНИ УДАРНИ ПОХВАТИ 86
ВИБРАЦИЯ (Ц. Пантева) 91
ВИДОВЕ ВИБРАЦИИ 91
СПОМАГАТЕЛНИ ПОХВАТИ НА ВИБРАЦИЯТА 94
ПАСИВНИ ДВИЖЕНИЯ ЮО
МАСАЖ НА ОТДЕЛНИТЕ ЧАСТИ НА ТЯЛОТО 102
МАСАЖ НА ГРЪБ 102
МАСАЖ НА ЛУМБО-САКРАЛНА ОБЛАСТ 105
МАСАЖ НА ДОЛНИ КРАЙНИЦИ Юб
МАСАЖ НА КОРЕМ (М. Стоилова) 114
МАСАЖ НА КОРЕМНИ ОРГАНИ 116
МАСАЖ НА ГРЪДЕН КОШ 121
МАСАЖ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СЪРЦЕ 123
МАСАЖ НА ГОРЕН КРАЙНИК (Е. Левонян) 124
М А С А Ж НА ГЛАВА И Ш И Я (М. Стоилова) 128

М А С А Ж НА ОКОСМЕНА ЧАСТ НА ГЛАВА 128
М А С А Ж НА ЛИЦЕ И Ш И Я у2 9
МАСАЖНА Я К А (М. Стоилова) 132
О Б Ш М А С А Ж (Е. Левонян) / 3 5
СПОРТЕН М А С А Ж (Е. Левонян) 135

К Л А С И Ф И К А Ц И Я НА СПОРТНИЯ МАСАЖ 136
ТРЕНИРОВЪЧЕН М А С А Ж 138
ПРЕДВАРИТЕЛЕН М А С А Ж 138
ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН МАСАЖ 139
АПАРАТЕН М А С А Ж (доц. Т. Краев) 140

ХИДРОМАСАЖ 140
МЕХАНИЧЕН М А С А Ж 143
ПНЕВМОМАСАЖ 145
ОСНОВНИ С П Е Ц И А Л Н И М Е Т О Д И К И (gou. Т Краев) 149

МУСКУЛЕН М А С А Ж 149
ПЕРИОСТАЛЕН М А С А Ж 150
ТЕХНИКА НА ПЕРИОСТАЛНИЯ МАСАЖ
ВЪРХУ ОТДЕЛНИТЕ ЧАСТИ НА ТЯЛОТО 155
СЪЕДИНИТЕЛНОТЪКАНЕН М А С А Ж 157
РЕфЛЕКТОРНО-СЕГМЕНТАРЕН М А С А Ж (П. Монева) 172

1 7 2
РЕФЛЕКТОРНИ НАХОДКИ
ПОСЛОЙНО ОТКРИВАНЕ НА РЕФЛЕКТОРНИ ИЗМЕНЕНИЯ
1 7 3
В ТЕЛЕСНАТА ПОВЪРХНОСТ
1 7 5
МАСАЖНИ ПОХВАТИ
1 7 5
ВИДОВЕ ПОХВАТИ И ТЕХНИКИ
СХЕМИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА РЕфЛЕКТОРНО-СЕГМЕНТАРЕН МАСАЖ.... 189
1 8 9
I. ТРЪБНА, ДОРЗАЛНА СХЕМА
1ЯП
II. ГРЪДНА, ТОРАКАЛНА СХЕМА
191
Ill СХЕМА. ОБРАБОТВАЩА ШИЯТА И ГЛАВАТА
192
IV. СХЕМА ЗА М А С А Ж НА ТАЗА
1Q?
НЯКОИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ ОТ РСМ
ПОКАЗАНИЯ ЗА РЕфЛЕКТОРНО-СЕГМЕНТАРЕН МАСАЖ 194
АКУПРЕСУРА (доц. Т КраеВ) 196

ТЕХНИКА НА АКУПРЕСУРАТА 198
МАСАЖ НА РЕФАЕКСОГЕННИТЕ ЗОНИ НА СТЪПАЛОТО (ЗОНОТЕРАПИЯ).... 199
МАНУАЛЕН АИМфЕН ДРЕНАЖ (доц. Т. КраеВ) 205

НЯКОИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ
ЗА ЛИМФНАТА СИСТЕМА 205
ДЕЙСТВИЕ НА МЛД ВЪРХУ ЛИМфООБРАЗУВАНЕТО
И ЛИМФНАТА МОТОРИКА 208
ТЕХНИКА НА МЛД 209
ПРОТИЧАНЕ НА МЛД 211
МЛД НА ОТДЕЛНИ ТЕЛЕСНИ ЧАСТИ 212
КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ 215
ПОСТИЗОМЕТРИЧНА РЕЛАКСАЦИЯ (доц. Т. КраеВ) 217

МАНУАЛНО-РЕЛАКСИРАЩИ ТЕХНИКИ В МАНУАЛНАТА ТЕРАПИЯ 217
ПОСТИЗОМЕТРИЧНА РЕЛАКСАЦИЯ 218
ТЕХНИКА НА ПИР 218
ФУНКЦИОНАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МУСКУЛИТЕ 220
ДИНАМИЧНИ МУСКУЛИ 225
ПИР ПРИ ВЕРТЕБРОГЕННА ПАТОЛОГИЯ 228
ЛУМБАЛЕН ДЯЛ 228
ТОРАКАЛЕН ДЯЛ 232
ЦЕРВИКАЛЕН ДЯЛ 233
ПИР НА ГОРЕН КРАЙНИК 236
ПИР НА ДОЛЕН КРАЙНИК 243
ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 252
257
РЕЦЕНЗИЯ
на Учебник по лечебен масаж и постизометрична релаксация"

под редакцията на доц. д-р Тодор Краев, д.м.н., София, 2005 г.
Предоставеният ми за рецензиране "Учебник по лечебен масаж и постизометрич

на релаксация", предназначен за медицинските колежи в България от 2005 г, второто
издание от 2006 г , обхваща 251 страници с 243 фигури, от които 45 схеми, две рисунки,
три таблици и 196 фотоси.
Учебникът е съобразен с официалната програма на обучение в медицинските ко
лежи и висшите медицински училища и е одобрен от Министерството на здравеопаз
ването. Предназначен е за изучаване и придобиване на образователната степен
"бакалавъркакто и за обучение на студенти по медицина и за специализанти по
физикапна и рахабилитационна медицина.
Съдържанието на учебника обхваща материал от предишните издания "Ръководст
во по лечебен масаж" и "Ръководство по рефлекторен лечебен масаж" от доц. д-р Т.
Краев като автор и съавтор. Тези ръководства са изчерпани преди повече от 15 години.
В настоящия учебник всички глави и раздели са основно преработени, допълнени
и осъвременени с най-новите тенденции в развитието на масажа като наука и практи
ка. Съдържанието на учебника включва: исторически данни за масажа и лечебния
масаж като част от физикалната медицина, класификация на видовете масаж, изиск
вания за провеждане на лечебния масаж, техника на масажа. Наред със специални
те методики - мускулен масаж, периостален масаж, съединителнотъканен масаж,
рефлекторно-сегментаре масаж и акупресура, са разгледани и апаратният масаж,
спортният масаж и зонотерапията.
Застъпен е и добре е отразен мануалният лимфен дренаж (МЛД), както и постизо-
метричната релаксация (ПИР).
В раздела "Мануапен лимфен дренаж" са описани някои допълнителни анатомо-
физиологични данни за лимфната система, добре онагледени с фигури (N° 170 -189),
въздействието на МЛД и лимфообразуването и на лимфната моторика, техниката на
МЛД при отделните телесни части, компресионната терапия.
В раздела "Постизометрична релаксация" подробно са описани както функцио
налното изследване на мускулите, така и техниката за потискане на патологичната
мускулна възбуда, за намаляване на мускулната болка, за намаляване на мускулния
спазъм, за коригиране на мускулния дисбаланс.
Добре онагледени с фотоси (N9 207 - 243) са описаните техники за ПИР при вертеб-
рогенни патологии в цервикалния, торакалния и лумбалния дял, както и ПИР на горен
и долен краиник.
Учебникът дава възможност за обширни и задълбочени знания и умения за
лечебния масаж. Добива се представата за лечебния масаж не като самосто-
ятелна процедура, а като съществен дял от една програма за лечение и про

филактика.
Прави впечатление добрата последователност и стройната структура на
отделните елементи на лечебния масаж, МЛД и ПИР.
Личи огромният професионален опит и умения, както и теоретичните познания на
авторите, проверени и доказани в гидините, както и желанието им да го споделят с
читателя.
Както първото, така и подобреното второ издание на учебника дава научен поглед
за масажа и се противопоставя на множеството преводни ръководства, появили се
напоследък на книжния пазар, които внасят мистика и езотерика в този лечебен метод.
Второто издание на учебника (2006 г.) е коригирано и подобрено по отношение на
наличните технически и стилови грешки. Допуснатите незначителни грешки не нама
ляват качеството на съдържанието. Допълнена е и ползваната литература. В раздела
за ПИР за по-голяма пълнота на материала можеше да бъде описана анатомията на
споменатите мускули и мускулни групи - залавни места и инервация.
Ако наред с този учебник, който представлява обшата част, се издаде и учебник за
лечебен масаж при отделните заболявания, ще се завърши пълният цикъл за обуче
ние у нас по лечебен масаж. Давам висока оценка на представения ми за рецензия
учебник по лечебен масаж и постизометрична релаксация, второ издание, и препо
ръчвам ползването му като настолна книга за специалистите.
Рецензент; Доц. д-р Яна Петровска, д.м.н.

Началник Клиника по физикална терапия и реха-
билитацияпри УМБАП "Света Анна", София
15.08.2006 г.

34353

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

34353

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Ш

Учебник за медицинските колежи

© Тодор Краев, Ценка Пантева, Мария Стоилова, Ефросина Левонян,

ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ ЗА МАСАЖА

Източен (арабски) масаж, от "Канони на лечебните н а у к и " - Авииена, X век

Масажът започнал да се развива в Европа през Възраждането, когато всич­

физикалната медицина е раздел от медицината, където изследването на

Определение Масажът е пасивен кинезитерапебтичен метод, кой­

МЕХАНИЗМИ НА ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА

Всеки физикален фактор има специфичен дразнещ ефект: термичен, който

4. Терапевтичният ефект на далекоизточните масажни видове се обяснява

ТЕОРИИ ЗА ОБЯСНЕНИЕ ЕФЕКТА НА МАСАЖА

Обяснението на физиологичния ефект на масажа има три главни направле­

информация за състоянието на ефекторния орган. Говори се вече за рефлек­

Задачите на масажа, респ. на акупресурата, е да възстанови правилното

II. Спортен масаж:

III. Хигиенен масаж.

ФИЗИОЛОГИЧНО ВЛИЯНИЕ НА МАСАЖА

Кожата е орган, които реагира непосредствено на дразненето от околната

Кръвоносен съд Потна жлеза

Епидермисът е изграден от многослоен плосък епител, вроговяващ слой и

В епидермиса няма кръвоносни съдове. Храненето му се осъществява от

а) Трофични нерви - регулиращи нормалния обмен на клетките.

в тялото през потните жлези. Следователно сухата гчижа n^üjß^cPQPtSicÄi^-

б) наличие на отоци-по долните краиници (сърдечно заболяване), под очите

ß) капиляроскопски изследвания; най-достъпени за микроскопско наблюде­

ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ КОЖАТА

Кожата е първата тъкан, която поема всички масажни похвати. Основните

2. Рефлекторно действие Кожата, като голямо рецепторно поле, въз­

и продукция на ензимоподобни вещества. Тези вещества, образували се в ко­

В заключение трябва да се подчертае, че физиологичното действие на ма­

та) и край (венозната система), т. е. тече само в една посока.

сюнгер и да премине през разделителните (вододелни) линии, което свойство

Посредством специфично дразнене с масаж на рефлексогенни сърдечни

Кръвното налягане може да се повлияе твърде отчетливо по рефлекторен

1. Статични мускули, m. gastrocnemius и т . soleus, ишио-крурални муску­

nor, m. levator scapulae, m. trapezius низходящи влакна, m. sternocleidomasto-

Сноп Влакно Миофибрила

2. Динамични мускули: дорзални мускули на стъпалото, m. т . vasti от т .

б) Разтегливостта на мускула е свойството му при разтягане да се удъл­

Статични мускули, склонни към скъсяване

чебната гимнастика се прилагат следните съкращения: изометрично, изото-

Двигателният акт не представлява само една команда от ЦНС, но мускул­

Aa-влакна (сетивни, 1а)

Проприорецепторите (собствени рецептори) са два вида:

д) остра коремна драма, напр. остър апендицит, води до мускулна защита

ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ МУСКУЛАТУРАТА

масаж, с „изцеждане" към залавните места на мускулите. Също така бавното

Анатомично устройство. Ставите представляват подвижно съчле-

вентрално, латерално или ротаторно, без да се променя ъгълът между

Най-високодиференцираната система в човешкия организъм е нервната.

ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ

генерация. Ускоряват се резорбтивните процеси на патологичните отлагания.

Действието на масажа се влияе и от околната среда. Наличието на външ­

ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ

ФИЗИОЛОГИЧНО ВЛИЯНИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАСАЖНОТО ПОМЕЩЕНИЕ

ват неприятно чувство с настръхване на кожата, мускулатурата се стяга, спаз­

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАСАЖИРАНИЯ

Добрите отношения между пациентите и масажиста се изграждат чрез вза­

а) Обработването на горния крайник от тилен лег да се съобразява със

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАСАЖИСТИТЕ

Масажът се извършва най-често от масажисти и рехабилитатори - меди­

УКАЗАНИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МАСАЖ

Масажът започнал да се развива в Европа през Възраждането, когато всич

Определение Масажът е пасивен кинезитерапебтичен метод, кой

Обяснението на физиологичния ефект на масажа има три главни направле

информация за състоянието на ефекторния орган. Говори се вече за рефлек

ß) капиляроскопски изследвания; най-достъпени за микроскопско наблюде

2. Рефлекторно действие Кожата, като голямо рецепторно поле, въз

и продукция на ензимоподобни вещества. Тези вещества, образували се в ко

В заключение трябва да се подчертае, че физиологичното действие на ма

1. Статични мускули, m. gastrocnemius и т . soleus, ишио-крурални муску

б) Разтегливостта на мускула е свойството му при разтягане да се удъл

Двигателният акт не представлява само една команда от ЦНС, но мускул

Действието на масажа се влияе и от околната среда. Наличието на външ

ват неприятно чувство с настръхване на кожата, мускулатурата се стяга, спаз

Добрите отношения между пациентите и масажиста се изграждат чрез вза

Масажът се извършва най-често от масажисти и рехабилитатори - меди

Масажът представлява тежък физически труд. Наред със знанията и уме

3. Обхождащо поглаждане - извършва се като палците на ръцете еднов

Поглаждането е похват, с които се започва масажа, прави се между отдел

Омачкването е в напречна посока когато ръцете на масажиращия зае

Основен похват при ударните е сеченето. Изпълнява се с улнарните ръбо