Дигитално представяне и

съхраняване на нематериалното
културно наследство
O2 - Обучителен курс Дигитализация, представяне и
съхраняване на нематериалното културно наследство

Модул 7: Авторско право и защита на данните

Урок 4 – Неимуществени права и марки

Организация: DIMITRA

The European Commission support for the production of this publication does not constitute an endorsement of the contents
which reflects the views only of the authors, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of
the information contained therein.
 Erasmus+ Programme: KA2 – Strategic Partnership – VET
Ref. no. 2019-1-BG01-KA202-062231

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ 3
1. Неимуществени права 4
1.1 Определение за неимуществени права 4
1.2 Примери за неимуществени права 5
2. Марки 7
2.1 Определение за марки 7
2.2 Обхват на защита на марката 7
2.3 Условия за защита на марката 8

2
 Erasmus+ Programme: KA2 – Strategic Partnership – VET
Ref. no. 2019-1-BG01-KA202-062231

ВЪВЕДЕНИЕ
Този урок представлява въведение в неимуществените права и марките. Той обяснява най-общо
определенията, давайки примери за по-добро разбиране. Той включва и обхвата на защита на марката
и условията за защита на марката.

3
 Erasmus+ Programme: KA2 – Strategic Partnership – VET
Ref. no. 2019-1-BG01-KA202-062231

1. Неимуществени права
1.1 Определение за неимуществени права
Неимуществените права са залегнали в член 6а на Бернската конвенция. Те не са включени в
Споразумението за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост. Националните
закони за авторското право третират неимуществените права по съвсем различен начин.
Неимуществените права обикновено включват, inter alia, правото някой да бъде идентифициран като
автор или да претендира за авторство на произведение (правото на приписване или авторство) и
правото да възрази срещу посегателство, изопачаване, деформиране или изменение на неговото
произведение (право на цялост). В много юрисдикции неимуществените права не могат да бъдат
прехвърляни или лицензирани на друго лице, въпреки че те могат да бъдат отказани. Докато
неимуществените права понякога се разглеждат от учените като потенциално подходящи за справяне с
някои опасения, изразени от местното население и традиционните общности по отношение на защитата
на традиционните форми на културно изразяване, съществуващото законодателство за
неимуществените права се прилага само за тези традиционни форми на културно изразяване, които
отговарят на условията за защита на авторските права.

Според повечето закони много традиционни форми на културно изразяване не отговарят на критериите
за защита на авторските права и следователно понастоящем не се ползват от неимуществени права.

В зависимост от юрисдикцията, даден автор се ползва и с определени неимуществени права, които са

залегнали в член 6а от Бернската конвенция. Неимуществените права обикновено включват:

● право на приписване или авторство (авторът има право да претендира за авторство, името му да бъде
обявено или отпечатано заедно с произведението)
● право на цялост на произведението (авторът има право да възрази срещу всяко изопачаване,
деформиране или друго изменение или друго посегателство по отношение на произведението, които
увреждат честта или репутацията на автора)
● право на публикуване (където авторът самостоятелно преценява кога и дали произведението може
да бъде предоставено на обществеността)
● право на отменяне или анулиране (наричано още право на отказ).

Неимуществените права могат да включват и:

● право на автора да свързва, или не с конкретни продукти, услуги или каузи
● право да остане анонимен
● право да използва псевдоним

Трябва да се отбележи, че неимуществените права, също като икономическите права, се отнасят само
за защитени произведения. Неимуществените права принадлежат на автора на произведението. В
някои юрисдикции неимуществените права са неотчуждаеми, т.е. не могат да бъдат прехвърляни на
друго физическо или юридическо лице; те остават при автора дори когато той е лицензирал или

4
 Erasmus+ Programme: KA2 – Strategic Partnership – VET
Ref. no. 2019-1-BG01-KA202-062231

прехвърлил своите икономически права на трета страна. Въпреки това в някои юрисдикции може да
има отказ от неимуществени права.

В някои юрисдикции неимуществените права са приложими само за определени категории

произведения. Например в Съединените американски щати само произведения на визуалното изкуство
(например картини, рисунки, щампи, скулптури или фотографии) могат да се възползват от правата на
приписване и цялост.

Авторът може да наложи чрез неимуществени права ограничения или изисквания за това, което
другите, включително културните институции, могат да правят с произведението. Дори ако културните
институции могат да имат физическа собственост върху защитено произведение, това осигурява
недостатъчно правно основание за няколко вида ползване на въпросното произведение. Това може да
зависи от:
● начинът, по който е представено произведение на изкуството
● отделяне на произведение на изкуството от цялостно произведение, към което е предвидено да бъде
част
● оцветяване на скулптура в различен цвят
● премахване на скулптура от мястото, за което е поръчана и
● мястото, за което е то е било предназначено от артиста

Що се отнася до традиционните форми на културно изразяване, това може да включва например

религиозно произведение, копирано върху килим, по който хората могат да ходят. Неимуществените
права пораждат ползи и отговорности за културните институции. Те популяризират авторитета на
авторите члез собствените им творения; въпреки това трябва да се полагат постоянни грижи във връзка
с използването на произведение, за да не се нарушават неимуществените права на автора. В контекста
на традиционните форми на културно изразяване понятието за неимуществени права (поне
концептуално) има потенциал да се справи с опасения, свързани с културни престъпления, злоупотреби
и невярно представяне на традиционните форми на културно изразяване и може да бъде средство за
осигуряване на уважение, признаване и защита на автентичността и целостта.

1.2 Примери за неимуществени права

В случай, свързан с традиционни форми на културно изразяване, има позоваване на нематериални

права. Във връзка с Олимпийските игри в Сидни през 2000 г. Олимпийският музей в Лозана публикува
на своя уебсайт три произведения на австралийски аборигени, които са били предназначени да бъдат
теглени като тапети, без да иска разрешение от художниците. Художниците приемат този акт за обиден,
като се има предвид, че творбите са важни културни произведения, които са свързани и със познанието,
което земята им носи. След разглеждане на жалбите им, музеят премахва произведенията на
изкуството от уебсайта си и започва преговори относно възможни нарушения на авторски права и
неимуществени права. Те завършват със споразумение, с което художниците получават парично
обезщетение за нарушението, както и извинително писмо, подписано от президента на Фондацията на
олимпийския музей, в което се признава нарушението и се поднася извинение за културни вреди.

5
 Erasmus+ Programme: KA2 – Strategic Partnership – VET
Ref. no. 2019-1-BG01-KA202-062231

Когато цифровизират колекциите си, културните институции трябва да имат предвид неимуществените
права. Например цифрово копие на произведение може да се види в редица различни формати в
Интернет; университети, магазини за плакати и ентусиазирани пътешественици са заснели известни
картини в цифров вид. Но, както може да се очаква, наситеността на пикселите, възпроизвеждането на
цветовете и общото качество на изображенията значително варират. Автор може да възрази срещу
възпроизвеждане с лошо качество, което би нарушило правото му срещу изопачаване или
посегателство.

Що се отнася до традиционни форми на културно изразяване, качеството на изображението може да

играе важна роля. Показването на традиционни форми на културно изразяване може да се разглежда
като обидно от културна гледна точка, освен като най-вярна репродукция или, обратно, освен като
миниатюра, така че определени религиозни символи да не могат да бъдат достъпни, освен при лично
посещение или с разрешение на съответната общност.

Като цяло, миниатюрна версия на традиционна форма на културно изразяване не може да бъде
разрешена при изключение или ограничение, тъй като дори разкриването на грубите параметри на
изображение на традиционна форма на културно изразяване често е достатъчно, за да причини вреда
и/или щета. Едва ли има единни указания, които биха били добре приложими за всички култури или за
всички видове традиционни форми на културно изразяване, поради което може да се наложи всяка
културна институция да разработи свои собствени рамки за управление в съответствие с колекциите си.
В някои страни се вижда, че тази концепция работи. Например, раздел 28(3) от Закона за авторските
права на Нигерия гласи, че „във всички печатни публикации и във връзка с всякакви съобщения за
обществеността на всеки израз, който би могъл да бъде идентифициран като се фолклорен, източникът
му трябва да бъде посочен по подходящ начин и в съответствие с честната практика, като се спомене
общността или мястото, откъдето е използван изразът." Тази разпоредба по същество предвижда
признанието, че произведението произхожда от колективен контекст или контекст на общността.

Въпреки новаторския характер на този закон, нигерийският опит оставя редица въпроси неуредени.
Традиционните форми на културно изразяване на различните общности могат да бъдат много сходни:
песни, занаяти или картини често се споделят или са общи за няколко нигерийски региона, а
идентифицирането и приписването на традиционна форма на културно изразяване на определена
група може да представлява предизвикателство. Допълнителна трудност е степента, до която някои
изразявания, дори и подобни на външен вид, всъщност имат различно културно обичайно право,
функционални ценности и значения в свързаните с тях общности. Нещо повече, Нигерийската комисия
по авторските права има единственото право да разреши използването на традиционни форми на
културно изразяване; така може да има контексти, в които даването на разрешение за ползване може
да бъде приемливо за една общност, но обидно за друга.

Друг пример е този за Законопроект на австралийското правителство за неимуществените права на

коренните общности от 2003 г. за защита на културните интереси на коренните общности. Счита се, че
законопроектът е възможно средство за коренното население да бъде предотвратено посегателство
към произведения, произтичащи от традициите, обичаите и вярванията му. Целта е да се даде право на
коренното население да „предприема правни действия за защита срещу неподходящо, нарушаващо

6
 Erasmus+ Programme: KA2 – Strategic Partnership – VET
Ref. no. 2019-1-BG01-KA202-062231

права или културно нечувствително използване на защитени с авторско право материали“ и да дава на
хората „правен статут за защита на целостта на творческите произведения, въплъщаващи
традиционните знания и мъдрост на общността“. Аспектите на предложения проект на законопроект са
били критикувани от коренното население и други заинтересовани групи. Въпреки че идеята за
законопроекта остава активна, той все още не е приет.

2. Марки
2.1 Определение за марки

Марката е отличителен знак, използван за разграничаване на идентични или подобни стоки и услуги,
предлагани от различни производители или доставчици на услуги. Марките могат да включват думи,
лога, цветове, звуци, миризми - или всякаква комбинация от тях. Марките са вид индустриална
собственост, защитена от националните закони за интелектуална собственост и международни
договори. Защитата на марката е териториална, но е възможно да се кандидатства за международна
закрила съгласно например Мадридския протокол. В някои случаи може да се търси защита на марка
за традиционна форма на културно изразяване; има предимството на потенциална постоянна защита,
стига марката да е „използвана“.
Марките трябва да се използват в контекста на търговията (при бизнес сделки) и следователно може да
не са подходящи за традиционни форми на културно изразяване, за които не трябва да се използва
търговска стойност.

2.2 Обхват на защита на марката

В зависимост от спецификите в националното законодателство обхватът на защитата на марката може

да е различен. Но този обхват е по-скоро широк и обикновено марката може да съдържа думи, букви,
цифри, картинки, символи, формата и опаковката на стоките или комбинация от две или повече от
изброените. За разлика от патента и авторското право, които са законови права, стимулиращи
творчеството, целта на марката като отличителен знак е различна. От една страна, след като знакът се
асоциира с определени продукти и услуги, той може да намали разходите за търсене на потребители,
тъй като потребителите правят по-бърз и по-добър избор по отношение на продуктите и услугите, които
желаят да купят поради качеството им или благосклонността към компанията, което ги произвежда.
Чрез марките компаниите могат да изградят много добра репутация и така да създадат лоялност сред
потребителите – насърчени са и да инвестират в качеството на продукта. От друга страна, марките могат
да предпазват срещи конкуренти от неоторизирано използване на копие или подобна марка за
продажба на стоки на незнаещи потребители. Като цяло марките със сигурност са се превърнали в
основен инструмент за маркетинг и брандиране в съвременната световна икономика и компаниите
непрекъснато инвестират в марките си, за да постигнат известно конкурентно предимство.
Собственикът на марка има изключително право да я използва на съответната територия за посочените
стоки или услуги и може да попречи на други да я използват или да използват объркващо подобна
марка по отношение на идентични или подобни стоки или услуги.

7
 Erasmus+ Programme: KA2 – Strategic Partnership – VET
Ref. no. 2019-1-BG01-KA202-062231

2.3 Условия за защита на марката

За да се получи защита на марката се прилагат определени условия:

(1) марката трябва да се отличава или да може да отличава стоките и/или услугите на един доставчик
от тези на други;
(2) не трябва да противоречи на морала или обществения ред; и не може да бъде родова, описателна
или измамна;
(3) не трябва да бъде идентична или объркващо подобна на други марки, които вече са регистрирани
за идентични или подобни стоки и/или услуги
(4) в повечето страни регистрацията е съществен елемент от защитата на марката; това не се отнася за
добре познати марки, които са защитени независимо от регистрацията.

Има една особеност на марките, която може да е от решаващо значение за традиционните форми на
културно изразяване/традиционните знания, а именно, че въпреки че има изискване за заплащане на
такси за подновяване, защитата на марката може да продължи безкрайно. Друга гъвкавост, която може
да бъде полезна за местните и коренните общности, е, че няма изискване марките да бъдат
притежавани и използвани само от едно лице или организация; възможна е колективна собственост.
Връзките между традиционните форми на културно изразяване/традиционните знания и защитата на
марката могат да бъдат многобройни. Първата е по отношение на отбранителната защита и това е
особено важно, тъй като присвояването и превръщането в стока на местни думи, знаци и форми се
разраства през последните две десетилетия - с добре известни примери като случаите Lego Bionicles или
Sony Playstation, които използват изображения от маори. Регистрацията на марка предвижда процедура
за нейното разглеждане - това може да се използва като своевременна проверка, преди продуктите и
услугите да влязат в търговските потоци, за да се гарантира, че определени символи или други форми
за създаване на отделна марка, не противоречат на морала и обществения ред, включително
съображенията на коренните общности. Няколко юрисдикции са използвали тази възможност. Законът
за марките на Нова Зеландия, например, отказва да регистрира всяка марка, която може да „оскърби
значителна част от общността, включително „Māori“. Комисарят по марките е назначил консултативен
комитет, който да дава мнение дали предложената употреба или регистрация на марка е или изглежда,
че е производно на знак на Маори, включително текст или изображения, или има вероятност да бъде
обидна за Маори.

В Съединените щати може да бъде отказана марка, ако тя се състои от нещо, която може да омаловажи
или фалшиво да внушава връзка с хора, живи или мъртви, вярвания или национални символи, или да
ги доведе до презрение или компрометиране, което може да включва и традиционни форми на
културно изразяване.

Процедурите за регистрация на марки могат да предотвратят и фалшиви или подвеждащи твърдения

относно автентичността или произхода на традиционни форми на културно изразяване. Все пак рискът
от измама трябва да е реален, и може да бъдат приети измислени марки, които биха били измамни.
Отново могат да бъдат полезни базите данни и Службата за патенти и марки на САЩ (USPTO) е създала
база данни с отличителни знаци на индианските племена, която се прилага от проверяващия за всеки

8
 Erasmus+ Programme: KA2 – Strategic Partnership – VET
Ref. no. 2019-1-BG01-KA202-062231

отделен случай, за да се отхвърли всяка регистрация на марка, която подвеждащо предполага връзка с
човек или група.

Коренните и местните общности могат също да използват активно марките като инструмент за
разграничаване и брандиране. С интелигентна маркетингова стратегия това може потенциално да
увеличи признаването на традиционните форми на културно изразяване от потребителите, както и
търговските ползи за притежателите на традиционни форми на културно изразяване. Сертифицираните
и колективните марки могат да бъдат особено подходящ начин за това. Сертификационната марка
може да прави разлика между стоки и услуги, които са сертифицирани от притежателя на марката по
отношение на материал, начин на производство на стоки или изпълнение на услуги, качество,
прецизност или други характеристики, от стоки и услуги, които не са сертифицирани по такъв начин.
Трябва да се отбележи, че в някои юрисдикции, като Европейския съюз, който едва наскоро е въвел
сертификационната марка, тя не може да се използва с цел разлика между стоки или услуги,
сертифицирани по отношение на географския произход - защита, която се осигурява от дискретна
форма на ИС - тази на географските указания (GI). Когато се кандидатства за сертификационна марка, е
необходимо да се предостави информация относно характеристиките на стоките или услугите, които
трябва да бъдат сертифицирани; условията, регулиращи използването на сертификационната марка;
както и мерките за изпитване и надзор, които да се прилагат от притежателя на сертификационната
марка. За разлика от колективните марки, сертификационните марки не се ограничават каквото и да е
членство. Те могат да бъдат използвани от всеки, който отговаря на стандартите, определени от
собственика на сертификационната марка.

За разлика от това колективната марка е марка, която отличава стоките или услугите на членове на
определена асоциация, която е притежател на марката, от тези на други начинания. Няма изискване за
сертифициране на стоките или услугите, но асоциацията на собствениците може да избере да спазва
определени стандарти. Продължителността и обхватът на защитата, приложими за колективните
марки, са подобни на тези на обикновените марки. Разходите за регистрация и подновяване на
колективна марка обикновено се споделят между членовете на асоциацията и следователно като цяло
са по-ниски в сравнение с обикновените марки.

Може да се обобщи така: „Регистрацията на сертификационна или колективна марка може да помогне
на местните общности да разграничат традиционните си форми на културно изразяване, да
популяризират своето изкуство и артисти на национално и международно ниво и да поддържат
целостта на своята култура. В допълнение, сертификационната или колективната марка могат да бъдат
ценен инструмент за подобряване на икономическото им положение и да гарантират, че получават
справедлива възвръщаемост.

И накрая, тези инструменти могат да се използват от коренните общности за повишаване на

обществената информираност и увеличаване на сигурността на потребителите относно автентичността
на стоките, продавани под марката. И все пак, и това е от решаващо значение, марката не е твърд тип
права на ИС, който позволява на носителя й да изключва други, както при патент. Те могат само да
ограничат кой може да използва определено име, знак или символ, който е предмет на защитата на
марката. За финал, въпреки всички добри намерения, които стоят зад въвеждането на колективна или

9
 Erasmus+ Programme: KA2 – Strategic Partnership – VET
Ref. no. 2019-1-BG01-KA202-062231

сертификационна марка, схемите за сертифициране не винаги работят - или защото срещат трудности
в коренните общности, или защото липсва информираност и интерес, споделен от потребителите.

10