ГЕОЛОГО-ПРОУЧВАТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ

Тема: Уравнение на състоянието на идеален и реален газ.

Критични и приведени параметри на природния газ и
газовите смеси

Изготвил: Антония Ненкова Проверил: Прoф.Е.Занева

Фак.№ 2232505
 1. Уравнението на състоянието:
Уравнението на състоянието е термодинамично уравнение, съотнасящо
променливите на състоянието, които описват състоянието на материята при определени
физически условия, като например налягане, обем, температура или вътрешна енергия.
Уравненията на състоянието са полезни при описване на свойствата на флуиди, смеси
от флуиди, твърди тела и вътрешността на звезди. Тези уравнения не се съдържат в
постулатите на термодинамиката, тъй като за всеки избран за изследване
макроскопичен обект, те се определят или емпирически, или чрез методите на
статистическата физика. В рамките на термодинамиката, уравненията на състоянието се
приемат за зададени при определението на системата.

Към днешно време не съществува едно-единствено уравнение на състоянието,

което да прогнозира точно свойствата на всички вещества под всички условия. Един
пример за уравнение на състоянието съотнася плътността на газове и течности към
температурата и налягането (уравнение на състоянието на идеалния газ), което е
относително точно за слабо полярни газове при ниско налягане и умерена температура.
Това уравнението става все по-неточно с нарастване на налягането и понижаване на
температурата.

Друго широко приложение на уравненията е при моделиране на вътрешността на

звезди, включително неутронни звезди, плътна материя (кварк-глуонна плазма) и
радиационни полета. Уравненията на състоянието мога да описват и твърди тела,
включително прехода на твърди тела от едно кристално състояние към друго.

В практически контекст, уравненията на състоянието са от особено значение за

изчисляването на задачи в процесното инженерство (например за равновесие на
газообразен/течен петрол). Успешен модел, базиран на пригодено уравнение на
състоянието, може да спомогне за определяне на състоянието на режима на поток,
параметрите за боравене с флуиди в резервоар или за оразмеряване на тръбопроводи.

Измерването на параметри за уравнения на състоянието, особено при високо

налягане, може да се направи с помощта на лазери.
 1. Какво е идеален газ?
Газовете са сложно нещо. Те са съставени от милиарди и милиарди
бързодвижещи се газови молекули, които могат да се сблъскат и евентуално да
взаимодействат помежду си. Тъй като е трудно точно да опишем реален газ, хората са
създали концепцията за идеален газ като приближение, което ни помага да моделираме
и да предсказваме поведението на истинските газове. Терминът идеален газ се отнася
до хипотетичен газ, съставен от молекули, които следват няколко правила:

 Молекулите на идеалния газ не се привличат и не се отблъскват

помежду си. Единственото взаимодействие между молекули на идеален газ би
било еластичният удар при сблъскване една с друга или еластичен сблъсък със
стените на съда.
 Молекулите на идеалния газ не заемат обем. Реалният газ заема
обем, тъй като молекулите се разширяват в голяма област от пространството, но
молекулите на идеален газ се приемат за точкови частици, които нямат обем.

Ако това звучи прекалено идеално, за да е истина, така е. Няма газове, които са
точно идеални, но има много газове, които са достатъчно близки до това, че
концепцията за идеален газ да е изключително полезно приближение за много
ситуации. Всъщност при температури, близки до стайната, и при налягания, близки до
атмосферното, много от газовете, които ни интересуват, са почти идеални.
Ако налягането на газа е прекалено голямо (например стотици пъти по-голямо
от атмосферното налягане) или температурата е твърде ниска (например
−200° C−200° Cminus, 200, °, start text, space, C, end text), може да има значителни
отклонения от закона за идеалния газ.

Каква е моларната форма на закона за идеален газ?

Налягането, P, обемът V и температурата T на идеален газ са свързани от проста
формула, наречена закон за идеален газ. Простотата на тази връзка е важна причина,
поради която ние обикновено разглеждаме газовете като идеални, освен ако няма
основателна причина за противното.
PV=nRTPV=nRTP, V, equals, n, R, T,
където P е налягането на газа, V е обемът, зает от газа, T е температурата на газа,
R е газовата константа и n е броят на моловете газ.
 2. Какво е реален газ?

Реален газ е всеки газ, който не може да бъде адекватно моделиран като идеален
газ. Главната причина, поради която апроксимирането на газовете с идеален газ не
винаги е възможно, е взаимодействието между съставляващите ги частици. То е
значително при високи налягания, когато средното разстояние между частиците стане
малко. Това увеличава относителната сила на междуатомните и междумолекулните
сили. Газовете се държат като неидеални и при ниски температури, в близост до
температурата на кипене или критичната температура. Реалните газове не могат да се
опишат с голяма точност със законите за идеалните газове. При тях се наблюдават
отклонения от уравнението на Клапейрон-Менделеев, за разлика от идеалните газове
при тях се наблюдава т.нар. ефект на Джаул-Томсън и др.

За описанието на реалните газове са развити редица модели, като т.нар. кубично

уравнение на Ван дер Ваалс, уравнение на Редлих-Куонг, уравнение на Пенг-Робинсън,
вириално уравнение и др. Константите в тези уравнения най-често могат да се изчислят
ако се познават критичните параметри (критична температура, критично налягане) на
дадения газ. Тези уравнения представляват значително подобрение спрямо законите за
идеалните газове, и позволяват изчисление на свойствата и на течната фаза. В редица
случаи, когато е необходима много висока точност, дори и те са недостатъчни и тогава
поведението на газовете се описват със специални уравнения. Пример за това е водата
(водната пара и газ) използвана като работен флуид в парни централи или турбини. При
тези приложения се изисква познаването на свойствата на водата с грешка по-малка от
около един процент. Затова е създадена международна асоциация, която изучава
свойствата на водата (IAPWS, International Association for the Properties of Water and
Steam). Тя съставя периодично уравнения за свойствата на водата (включително и
зависимостта температура-налягане-обем), базиращи се на най-нови измервания.

В повечето случаи за приближени изчисления в практиката се използват

законите за идеални газове.

3. Уравнение на състоянието :
 Уравнението на състоянието на газовете описва зависимостта между
налягането, обема и температурата (Р - V - Т). За идеален газ уравнението на
състоянието обединява законите на Бойл-Мариот, Гей-Люсак или Чарли и Авогадро:

PV=nRT
където Р е налягането , Ра (абс.);
V - обемът, m3;
n - броят на моловете, kmol;
R - универсалната газова постоянна 8314,5 J/kmoI.K;
Т - абсолютната температура, К.
Уравнението може да се използува с точност около 5% и за реални газове при
положителни температури (°C) и атмосферно налягане на газа.
За отчитане отклонението на поведението на реални газови смеси (природния газ) от
идеалния газ при различни термобарични условия се въвежда безразмерния коефициент
на свръхсвиваемост z.

PV = z.nRT .

Уравнение на състоянието на идеалния газ (понякога наричано още уравнение

на Клапейрон или уравнение на Клапейрон – Менделеев) се изразява с формула,
установяваща зависимостта между налягането, моларния обем и абсолютната
температура на идеалния газ. Тя е изнамерена през 1834 г. от Емил Клапейрон чрез
комбиниране на няколко закона за газове, установени по-рано.

p .VM =R . T
Уравнението има вида: където:

– налягане, p

– моларен обем, V

– абсолютна температура, T

– универсална газова константа. R

V m
Тъй катоVM = , където n е количество вещество, а n= , където m е масата,
n M
M– моларна маса, уравнението може да се запише като:

m
p. V = M R.T

или за по-кратко pV=nRT

Тази форма носи името уравнение (закон) на Клапейрон – Менделеев.

В случая на постоянна маса на газа уравнението може да се запише като:

p.V
=n . R
T
❑
❑
p.V
=const
T

Последното уравнени е се нарича обединен газов закон. От него се получават законите

на Бойл-Мариот, Жак Шарл и Луи Жозеф Гей-Люсак:

T =const ⇒ P .V =const – закон на Бойл-Мариот.

p=const ⇒V /T=const – закон на Гей-Люсак.

V =const ⇒ P /T=const – закон на Шарл (втори закон на Гей-Люсак, 1808 г.)

4. Природни въглеводородни газове. Критични и

приведени параметри:
4.1 Състав на природните газове

Природният газ е смес от въглеводороди метан СН4, етан C2H6, пропан СзН8
(i,n)-бутан С4Н10 и незначителни количества по-тежки въглеводороди (i,n)-пентан
C5H12, хексан C6H16, хептан С7Н1б и др.
Почти във всички природни газове се съдържат азот и въглероден двуокис, по-
рядко в тях се съдържат сероводород H2S и инертни газове (хелий Не, неон Ne, аргон
Аr и др.)- Тъй като в порите и пукнатините на земните недра газът е в контакт с
пластова вода той е влагонаситен, т.е. в него се съдържат водни пари.
Съгласно приетата терминология (ASTM - Д 4150-82 и др.) в газовата
практика най-често използуваните термини са:
Свързан (associated - англ.) е газът, който е в контакт с нефта в залежа, но не е
разтворен в нефта, т.е. това е газът от газовата шапка на газонефтените залежи.
Разтворен (dissolved - англ.) е газът разтворен в нефта в пластови условия.
Свободен (несвързан - nonassociated - англ.) природен газ от газовите и
газокондензатни находища.
"Мокър" (неизсушен - wet - англ.) е газът, който съдържа вода, над
допустимите норми.
Сух (dry - англ.) е газът съдържащ минимални количества или не съдържащ
вода (не се изисква допълнително изсушаване).
Лек (lean - англ.) е газът несъдържащ или съдържащ в много малки количества
неизвлекаеми като течен продукт въглеводороди.
Тежък (богат) (rich - англ.) е природният газ, съдържащ въглеводороди,
извличани като течна фаза.
Кисел (sour - англ.) е газът, съдържащ сероводород в количества, изискващи
очистването му преди транспортиране и използуване поради токсичност и
корозионна агресивност.
Втечнен природен газ (ВПГ) (liquefied natural gas - LNG) е газът (основно
метан), който се втечнява при -161°С и атмосферно налягане.
Втечнен нефтен газ (В Н Г) (liquefied petroleum gas - LPG) е въглеводородната
смес (пропан, бутан, пропилен, бутилен), която се втечнява при стайна температура и
повишено налягане (0,4 1,6 МРа).

Компресиран (сгъстен) природен газ (КПГ, CNG - англ.) е природният газ

(основно метан) с повишено налягане до 24 МРа в стоманени балони, който се
използува като гориво в автомобилния транспорт.

В табл. 1.4. е даден състава на природния газ от някои находища.

No Показател Калоричност (kJ/m3), при 0C, Z, при 0C,
0,101325 MPa 0,101325 MPa , при 0C,
Горна Долна 0,101325 MPa
Компонент граница, qTO граница, qTН
1. Метан 39892 3807 0,9976 0,0490
2. Етан 67759 63727 0,9897 0,1015
3. Пропан 99264 91233 0,9766 0,1530
4. Бутан 128629 118577 0,9554 0,2112
5. Пентан 158087 146025 0,9319 0,2610
6. Хексан 187528 173454 0,8900 0,3317
7. Хептан 216966 200881 0,8285 0,4141
8. Водород 12789 10770 1,0006 -
9. Въглероден двуокис - - 0,9932 0,067
10. Сероводород 25141 23130 0,9884 0,1077
11. Азот - - 0,9995 0,0224
12. Хелий - - 1,0005 -0,016*
13. Вода (пари) - - 0,9680 0,1790

Съставът на природния газ се определя в об. %, молни проценти (мол. %) или no-
рядко в тегл. %. Тъй като той зависи от термобаричните условия при вземането на газови
проби се отбелязват задължително налягането, температурата и мястото на пробата.
Съставът на газа се измерва с газови хроматографи в лабораторни условия (ISO 6568,
6569:- 1891, ASTM-D 1945-81). Съдържанието на сероводород се определя на
находището (ASTM-D 2725-70, ISO - 6326-1989).
В практиката се използуват нормални условия - температура 273,15 К,
налягане 101325 Ра и по-често - стандартни условия - температура 293,15 К (в САЩ и
някои други страни 288,71 К = 60°F) и 101325 Ра (1 atm, 14,6959 psi).
4.2 Коефициент на свръхсвиваемост - z –
зависи от приведените налягане Рпр =P/ Pkp и температура Т пр = T/Tkp,
където Pkp и Tkp са съответните псевдокритични налягане и температура; Р,Т -
налягането и температурата. При критични условия за почти всички вещества
z кр = 0,375, за молекулите на въглеводородите z кр = 0,27, за полярните молекули
на въглеводородите zкр = 0,1810,269.

За природния газ при налягане до 1215 МРа и температура до 200°С z< 1,

при по-високи налягания и температури z > 1.
Изчисляването на псевдокритичните параметри за газови смеси се
извършва с достатъчна за практиката точност по формулите на Кей:

4.3 Свиваемост
 Свиваемостта на природния газ зависи от налягането и коефициента на свъх
свиваемост
4.4 Молекулната маса на газа М

Изменението на коефициента z се изчислява средно за две налягания над и под

налягането, за което се определя г.
където Мi е молекулната маса на компонентите на газа.
4.5. Плътност на газа

Масата на газа [kg] в единица обем [m ] е плътността на газа и се означава с .

Плътността зависи от състава, молекулната маса, налягането, температурата и
свиваемостта на газа z.
В практиката често се използува относителната плътност на газа спрямо
въздуха гв = /b където гв е относителна плътност на газа,

 - плътността на газа, kg/m 3

b - плътността на въздуха, kg/m 3

За плътността на газови смеси важи правилото за адитивност.

За изчисляване на плътността и относителната плътност на природния газ може да
се използуват стандартите ISO-6976-1983 и ASTM D 3588-77, където са дадени
подробно свойствата на компонентите на газа.
4.6 Вискозитет на газа

Вискозитетът на природния газ зависи от температурата, налягането

(плътността) и състава. С повишаване на температурата и налягането вискозитетът
нараства, а с увеличаване на моларната маса - намалява. Невъглеродните
компоненти (N2, CO2, H2S) увеличават вискозитета на газа. Разработени са много
графични и емпирични методи за определяне на вискозитета на природния газ при
различни термобарични условия. За инженерните изчисления на процесите и
съоръженията за събиране, първична подготовка и транспорт на газа с достатъчна
точност е методиката на Lee, Gonzales и Eakin (Лии, Гонзалес и Икин). За
динамичния вискозитет ц се предлага следната зависимост:
Методиката на Лии и др. за вискозитета е със стандартно отклонение ±3% и
максимално отклонение около 10%.
 Кинематичният вискозитет на газа v [m 2 /s] е отношение на динамичния
вискозитет  (Pa.s) и плътността (kg/m ) при едни и същи термобарични условия:  =
/.
4.7 Влажност на природните газове

Съдържанието на водните пари в газа (влажността на газа) зависи от

минерализацията на пластовата вода, състава на газа, температурата и налягането. С
повишаване минерализацията на водата (влажността на газа намалява, тъй като
разтворените соли във водата понижават парциалното налягане на водните пари.
Газовете с по-висока плътност се характеризират с по-ниска влажност.
Експериментално е доказано, че наличието на въглероден двуокис и сероводород в газа
повишава влажността му. В процеса на разработката на газовите находища се изменят
термодинамичните условия, както в пласта, така и в сондажите и в наземните
технологични съоръжения.
При понижаване на температурата влажността на газа намалява, а при
понижаване на налягането влажността нараства.
Съдържанието на водни пари в газа се характеризира с абсолютната и
относителната влажност на газа.
Абсолютната влажност (W) представлява количеството водни пари в единица
обем газ, приведен в стандартни условия. Тя се измерва в g/m3 или kg/1000 m3 .
Относителната влажност W0 се изразява чрез отношението на абсолютната
влажност към влажността на наситен с водни пари газ и се измерва в проценти или
части от единицата.
Друг косвен параметър, характеризиращ влажността на газа и степента на
изсушаването му е точката на оросяване по вода, т.е. температурата, при която водните
пари започват да кондензират. За определянето й най-често се използува "огледалния"
метод, (ISO 6327-1981, ASTM D 1142-80) същността, на който се състои в следното:
Газовият поток, очистен от по-тежките въглеводороди, се насочва към огледална
повърхност, която постепенно се охлажда. Температурата, при която започва
помътняване на огледалото, характеризира точката на оросяване на газа. Съдържанието
на вода и метанол в природния газ може да се определи и с газов хроматограф (ISO
6977:1983).
 За определяне влажността на природния газ се използуват експериментални и
аналитични методи. Разработени са номограми, по които с достатъчна за практически
цели точност може да се определи абсолютната влажност на газа.

Тази номограма е за газ с относителна плътност гв = 0,6 и неминерализирана

(прясна) вода. Абсолютната влажност на газа W се определя чрез въвеждането на
корекционни коефициенти за плътността Ср и минерализацията (солеността) - См.
W = W0,6.Cp.CM . където
W0,6 - абсолютна влажност, определена по графика на фиг. 1.6. за газ с

относителна плътност гв = 0,6.

При минерализация на пластовата вода под 25 g/1, корелационният коефициент
за соленост См може да се пренебрегне, тъй като грешката при определяне на
влажността на газа не превишава 5%.