52.

Стомах

Стомахът – gaster, представлява торбовидно разширение на

храносмилателния канал, в което храната се натрупва, подлага се на
действието на стомашния сок и преминава във вид на каша към тънкото
черво. Стомахът е приплеснат, вследствие на което се различават две
стени: предна стена – paries anterior и задна стена – paries posterior. Двете
стени преминават една в друга по двата ръба, които са закривени и се
наричат кривини. Едната кривина се намира отгоре и се нарича малка
кривина – curvatura minor. Гледана отпред, малката кривина представлява
продължение на десния ръб на хранопровода. Последната третина обаче
се насочва рязко надясно и назад – мястото на огъването се нарича incisura
angularis. Началната част на голямата кривина – curvatura major, се насочва
наляво и нагоре – мястото на огъването се нарича incisura cardialis.

Стомахът има три основни части: кардия – pars cardiaca, тяло – corpus
gastricum и пилорна част – pars pylorica. Между тези части няма резки
граници.
Pars cardiaca започва с ostium cardiacum, което е мястото, където
хранопроводът се отваря в стомаха. Тази част се простира на 2-3см след
този отвор. Под тази условна граница се намира тялото на стомаха – corpus
gastricum, което достига до pars pylorica. За граница помежду им се приема
линията, започваща от incisura angularis и достигаща до curvatura major.
Под тази линия се намира пилорната част – pars pylorica. Тя се подразделя
на по-разширена горна част – antrum pyloricum, и по-тясна част – canalis
pyloricus, който достига до ostium pyloricum. В края на тази част се намира
пилорът – pylorus.
В горната част на corpus gastricum се намира едно сляпо издуване, което се
намира над входа на кардията – ostium cardiacum, наречено дъно на
стомаха – fundus gastricus.

Стомахът се разполага в най-горната част на коремната кухина,

непосредствено под левия купол на диафрагмата. Входът на стомаха се
намира вляво от 10 и 11 гръден прешлен, а неговият изход т.е. пилорът –
надясно от 12 гръден и първи поясен прешлен. В коремната кухина
стомахът заема определено пространство, наречено стомашна камера.
Предната стена на камерата е образувана от коремната стена, покривът –
от левия купол на диафрагмата, а подът – от разположени в съседство
органи. Когато е разтегнат, стомахът изпълва цялата камера,а когато е
празен, той лежи върху пода на камерата. Стомахът влиза в контакт със
стените на стомашната камера посредством външната си повърхност.
Полето, чрез което стомахът се допира до предната коремна стена, има
триъгълна форма и се ограничава отляво от хрущялите на левите ребра,
отдясно – от ръба на черния дроб и отдолу – от напречното ободно черво.
В областта на това поле се осъществява оперативният достъп до стомаха.

Лигавицата на стомаха – tunica mucosa образува гънки – plicae gastricae.

Освен тях лигавицата образува и малки изпъкнали стомашни поленца –
areae gastricae. По повърхността им има множество малки гънки – plicae
villosae и бразди, в които се намират отворите на множество малки ямички
– foveolae gastricae. По цялото си протежение лигавицата на стомаха е
покрита с еднореден призматичен секреторен епител. Апикалната част на
всяка клетка е изпълнена със слузен секрет. Слузният секрет изпълва по-
голямата част от клетките. Тези клетки се различават съществено от
чашковидните слузни клетки, наблюдавани в други органи. Те отделят
навън своя секрет непрекъснато, докато в чашковидните слузни клетки той
се натрупва и се изхвърля навън през определени интервали от време.
Образувания на лигавичния епител са стомашните жлези, които се
разполагат в lamina propria. Жлезите на стомаха са три вида: фундусни
жлези, пилорни жлези и кардиачни жлези.
Фундусните жлези се разполагат в областта на дъното и тялото на стомаха.
Произведеният от тях стомашен сок е около 2л на денонощие. Те
произвеждат съществените за храносмилането съставки на стомашния сок
– пепсиноген и солна киселина. На всяка жлеза се различават отделни
части: стеснение, шийка и главна част на жлезата с тяло и дъно. Тези жлези
съдържат пет вида клетки: недиференцирани, главни, пристенни, слузни и
аргентофилни.

1. Недиференцираните стволови клетки се намират в шийката на

жлезата, като се делят и образуват две клетъчни линий – едната е с
по-кратък живот (няколко дни) и замества непрекъснато
повърхностните клетки на стомашната лигавица, а втората, която е с
по-дълъг живот (1-3 години) замества клетките на самата жлеза.
 2. Главните клетки – в тях се произвежда пепсиноген, който се
трансформира в активен ензим – пепсин, под влияние на солната
киселина.
3. Пристенните клетки отделят хлориди, от които се образува солната
киселина.
4. Слузните клетки се намират предимно в областта на шийката на
жлезата.
5. Аргентофилните клетки показват афинитет към сребърните соли. Те
произвеждат: Гастрин – стимулиращ активността на пристенните
клетки; Грелин – стимулиращ апетита и чувството за глад; Бомбезин
– стимулиращ изпразването на стомаха; Соматостатин – инхибиращ
секрецията на гастрина и инхибиращ активността на пристенните
клетки; Вазоактивен интестинален полипептид (ВИП); Хистамин и
Серотонин.

Кардиачните жлези се срещат в pars cardiaca на стомаха, а Пилорните

жлези – в pars pylorica на стомаха. В тях се намират един тип клетки –
слузни, които произвеждат слузен секрет. В тях понякога се срещат и
пристенни клетки.
Подлигавичният слой – tela submucosa, се състои от съединителна тъкан.
Този слой съдържа кръвоносни и лимфни съдове.
Мускулната обвивка на стомашната стена – tunica muscularis, се
изгражда от гладка мускулна тъкан. Тя се състои от три слоя. Най-отвътре
се разполага fibrae obliquae, образуван от мускулни снопчета. Средният
мускулен слой – stratum circulare представлява непосредствено
продължение на циркулярния слой на хранопровода. Външният мускулен
слой – stratum longitudinale, представлява продължение на надлъжния
слой на хранопровода.
Външната обвивка на стомаха – tunica serosa, представлява част от
серозната ципа на коремната кухина, наречена коремница – peritoneum.
Чрез серозната обвивка на стомаха се осъществява неговото закрепване
към околните органи и стените на коремната кухина. Tunica serosa
преминава към съседните органи, образувайки omentum minus и omentum
majus.
Кръвоснабдяването на стомаха се осъществява от източници, които
образуват един артериален кръг, разположен по малката и голямата му
кривина. Артериите на стомаха се отделят направо от truncus celiacus или
от неговите клонове. По малката кривина се спуска a. gastrica sinistra, която
анастомозира с a. gastrica dextra. От артериалната дъга по малката кривина
се отделят малки клончета – rami gastrici, които вървят по предната и
задната стомашна стена субсерозно. Те се свързват с подобни клончета от
артериалната дъга на голямата кривина, като образуват субсерозно
артериално сплетение.
По голямата кривина на стомаха отгоре се спуска a. gastroomentalis sinistra.
Тя анастомозира с a. gastroomentalis dextra. От артериалната дъга по
голямата кривина на стомаха се отделят две групи клончета: rami gastrici,
които участват в субсерозното артериално сплетение, и клончета за
голямото було – rami epiploici.
Стомахът получава и отделни клончета от слезковата артерия, които
участват в кръвоснабдяването на стомашната стена в областта на дъното –
aa. gastricae breves.

Венозната кръв от стомашната стена се оттича в системата на v. portae. По

малката кривина се разполагат v. gastrica sinistra и v. gastrica dextra. Те
приемат венозните клончета от терминалната част на хранопровода и от
стомаха. Двете вени са най-често обединени във v. coronaria ventriculi и се
отварят във v. portae. Венозната кръв от стомашната стена в близост до
голямата кривина се отвежда по v. gastroomentalis sinistra към v. splenica, а
по v. gastroomentalis dextra към v. mesenterica superior.

Лимфата от стомаха се оттича в различни посоки. От медиалните 2/3 на

дъното и тялото лимфните съдове се насочват към лимфните възли,
разположени в областта на малката кривина по хода на a. gastrica sinistra, а
някои съдове се насочват към кардията, като достигат околокардиалните
лимфни възли. Лимфата от останалите части на дъното и тялото се оттича
по съдове, които достигат лимфните възли, разположени в областта на
хилуса на слезката и опашката на задстомашната жлеза – nodi pancreatici
et splenici. От долните части на стомаха лимфните съдове стигат до възли,
разположени по хода на a. gastroomentalis dextra и в областта на пилора.
Инервацията на стомаха се осъществява от симпатикови и
парасимпатикови влакна. Симпатиковите влакна излизат от ganglion
celiacum и вървят по сплетенията около артериите на стомаха.
Парасимпатиковите влакна се съдържат в rr. gastrici на n. vagus. Тези
клончета образуват три сплетения в стомашната стена – plexus subserosus,
plexus myentericus и plexus submucosus. От тези сплетения се осъществява
инервацията на стомашната мускулатура, жлезите и вътрестенните
кръвоносни съдове.