ТЕМА 3

Съвременно състояние на парадигмата умствена изостаналост.

Класификации на деца и ученици с умствена изостаналост.
Специфика и особености на учебния процес при деца и ученици с
умствена изостаналост

1. ЕТИОЛОГИЯ - Причинаите за интелектуалната недостатъчност са свързани с

органични поражения ЦНС, водещи до трайни нарушения в познавателната сфера.
Етиология и причини за Умствени затруднения :
 генетични промени при изграждане на структурите и функциите на главния
мозък – пренатално. Към тях се отнасят - наследственост, нарушен обмен на
генна основа, хромозомни отклонения и др.
 придобити органични поражения на главния мозък по време на бременност,
раждане или малко след раждането. Към тях спадат : здравето на родителите при
зачатие, здравето на майката по време на бременност, родови травми, следродови
фактори- мозъчни инфекции и травми, продължително гладуване на детето.

Научните изследвания върху феномена УИ констатират, че всички тълкувания и

класификации касаещи УИ са непосредствено свързани с фактори като:
• Исторически формирали се традиции в образованието и в социалния живот;
• Научно-икономическо развитие
• Културното развитие;
• Религиозните и философски схващания;
• зрялост на Обществото
• Държавна политика и законодателство в областта на образованието.

2. ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ Според DSM4 и МКБ 10.

Дефиниция на СЗО (МКБ 101987)- ИН е „състояние на задържано или
непълно развитие на интелекта, резултат от възникнали в процеса на развитие
нарушения. Това дава отражение в формирането нивото на интелигентност
(когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения). “
2.2 Интелектуална недостатъчност се класифицира според стойността на
IQ – количествен показател, измерена чрез тестовете за интелигентност.
1. Лека умствена изостаналост - IQ 50-69.
 в резултат от обучение в училище биха могли да развият социални и
комуникативни умения, особено чрез имитация.

1
  Могат да се обучават с връстниците си в масовите училища, но с
индивидуални планове и програми с адаптиран и редуциран материал
 Често срещано явление в тази група е емоционалната и социална
незрялост;

2. Умерена умствена изостаналост - IQ 35-49.

 Усвояването на навици за самообслужване и двигателни умения
изостават.
 Разбирането и използването на речта се развиват бавно.
 Успехите в училище са по-ограничени от гората група. Малка част от тях
усвояват основни умения, необходими за четене, писане и смятане.
 Рядко се достига до самостоятелно съществуване в зряла възраст.
 Имат много бедни социални представи и много често показват силна
зависимост от семейна среда.

3. Тежка умствена изостаналост - IQ 20-34.

Повечето лица от тази група освен че са с интелектуални задръжки, страдат
освен от изразени двигателни нарушения или други, свързани със състоянието
дефицити, които свидетелстват за значителна увреда или неправилно развитие
на централната нервна система.

4. Дълбока умствена изостаналост - IQ под 20.

 Повечето лица от тази категория са неподвижни.
 Способни са само на много елементарни форми на невербална
комуникация. чрез жестове и знаци, познати само на най-близкото
обкръжение.
 Разбирането и използването на много езика е ограничено.

3. ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ СПОРЕД DSM-5 2013 и МКБ 11

3.1. Според международни класификатори (DSM-5, 2013 и МКБ-11, 2018) на
състоянието „Интелектуална недостатъчност“ се гледа по нов начин. Той е съобразен
със съвременните виждания на парадигмата Интелектуално затруднение.
 терминът „ИНТЕЛЕКТУАЛНО ЗАТРУДНЕНИЕ“ замества термина
„умствена изостаналост“
 Дефиниция: „нарушение с дефицити на интелектуалните функции и
адаптивното функциониране, които се появяват в периода на развитие”.

2
  Формулирано е като „Нарушение на интелектуалното развитие” и е
поместено е в една по-обща детска категория „Невроразвитийни нарушения на
развитието”
 Диагностичните критерии за Интелектуалното затруднение изискват комплексна
оценка по две направления:
 на когнитивния капацитет (IQ)

 на адаптивно функциониране на детето.

 Нов момент е, че за определяне на тежестта/степента на нарушението

като водещ критерий се приема степента на адаптивното функциониране
на детето в средата, а не общата интелигентност (IQ) .

УТОЧНЕНИЕ:
Според DSM5 диагностиката трябва да се придържа към три главни критерия,
които акцентират върху базова симптоматика съпроводена от съответните
показатели:

A. Какви са Дефицитите в интелектуалните функции (първи критерий): измерват се

със стандартизирани тестове за интелигентност. Изчислява се равнище на общо
интелектуално функциониране, което е представено чрез количествен показател –
(IQ). Интелектуалното функциониране е в риск, когато стойността на IQ е под 70.

B. Какви са Дефицитите в адаптивното функциониране (втори критерий):

 Комуникация – способността да разбира другите и да изразява себе си чрез думи
и действия.
 Социални умения – способност за ефективно взаимодействие с другите, да
разбират и спазват социалните правила, обичаи и поведенчески норми.
 Умения за самообслужване - способност да се грижи за себе си (хранене,
тоалет, къпане, обличане, безопасно извършване на ежедневни задачи,
пазаруване, ползване на обществен транспорт, самостоятелно учене,
работа и др.).

С. Възраст на поява на нарушението (трети критерий)

Отклоненията в психичното функциониране трябва да се появяват в периода на
развитието, т.е. детско-юношеска възраст (до 18 г.). Различават се от категорията
„Неврокогнитивни разстройства“ с начало в зряла възраст (след 18 г.).

3
 3.3 ИЗВОДИ:
 МКБ-11 (2018) : произходът и проявите на психичните разстройства са сложни и
отразяват сложен комплекс от биологични, психологически и социално-културни
фактори. ( т.е. причината не може да бъде обяснена само чрез мозъчна
дисфункция)
 Когато не са налице подходящо стандартизирани тестове ( за момента няма
такива разработени, работи се с класическата таблица за класифиране) ,
диагностирането на НИР изисква по-точна клиничната преценка, основана на
подходяща оценка на сходни поведенчески показатели.
 Според МКБ11/2018г.: Дефиниция за Нарушенията в Интелектуалното развитие
са група от етиологично разнородни състояния, възникващи през периода на
развитие, характеризиращи се със ЗНАЧИТЕЛНО ПО-НИСКА СРЕДНА
СТЕПЕН НА ИНТЕЛЕКТУАЛНО И АДАПТИВНО ФУНКЦИОНИРАНЕ,
които са с приблизително две или повече стандартни отклонения под средното
стандартизирани, индивидуално прилагани стандартизирани тестове“ .

За доуточнения погледни долу

___________________________________________________________________________
ТОВА Е САМО ЗА СВЕДЕНИЕ КАК Е ОТРАЗЕНА КЛАСИФИКАЦИЯТА НА
Умствените задръжки според МКБ11
КЛАСИФИЦИРАНЕ Интелектуалните затруднения според DSM5 MKB11 е
разделено на две групи. Няма само количествни показатели, оценката е
комплексна!!!
 Умерено нарушение на интелектуалното развитие е състояние, възникнало
през периода на развитие, характеризиращо се със значително по-ниска средна
интелектуална функция и адаптивно поведение;

 Тежко разстройство на интелектуалното развитие -

 Засегнатите лица имат много ограничен език и капацитет за придобиване
на академични умения.
 Те също така могат да имат двигателни увреждания и обикновено се нуждаят
от ежедневна помощ в контролирана среда и адекватна грижа, но могат да
придобият основни умения за самообслужване с интензивно обучение.
 тежките и дълбоки нарушения на интелектуалното развитие се диференцират
изключително на базата на адаптивни поведенчески различия, тъй като
съществуващите стандартизирани тестове не могат надеждно или валидно да
разграничат индивидите с интелектуално функциониране под определена
норма.

4
 Дълбоко разстройство на интелектуалното развитие -
 Засегнатите лица притежават много ограничени комуникационни
способности
 капацитетът за придобиване на академични умения се ограничава до основни
конкретни умения.
 Те също така могат да имат съпътстващи моторни и сензорни увреждания и
обикновено изискват ежедневна подкрепа в адаптирана среда и адекватна
грижа.
 Тежките и дълбоки нарушения на интелектуалното развитие се диференцират
изключително на базата на адаптивни поведенчески различия,тъй като
съществуващите стандартизирани тестове не могат надеждно или валидно да
индивидите с интелектуално функциониране под определена норма.

 „ЗАБАВЕНО РАЗВИТИЕ“ (МКБ 11, 2018)

Новите класификатори допускат използването на оценката "забавено
развитие" при деца под 5-годишна възраст, които закъсняват в овладяването
на речта и езика, социални умения, двигателни умения (сядане ходене).

Приема се, подобна симптоматика за деца под 5 г. възраст сама по себе си НЕ Е

ДОСТАТЪЧНА за поставяне на диагноза Интелектуално затруднение – в този
възрастов период има много други причини (напр. слепота, предлингвистична
глухота, двигателно увреждане, тежко поведенческо нарушение или съпътстващи
умствени и поведенчески нарушения), заради които детето се затруднява в
тесовете за IQ. Може да се обобщи, че не всички деца със забавено развитие имат
нарушение на интелектуалното развитие.
___________________________________________________________________________

4. Специфика и особености на учебния процес при деца и ученици с умствена

изостаналост .
4.1. За планиране на учебно-възпитателната работа с децата с Интелектуални
затруднения трябва да се познават периодите на детско развитие и техните специфики.
Пиаже специфицира 4 етапа в развитието на детето , като смята, че то мисли различно
и научава и разбира по различен начин по време на всеки един от тях.
1. Сензомоторен – 0 до 2 г. - детето натрупва познание за света чрез сетивата си.
Отначало то е водено от рефлекси, после всичко се замества с целенасочени
действия. В края на периода децата са активни и инициативни в опознаването на
света

5
 2. Предоперационен – 2-7 г. - детето се води преди всичко от външните
характеристики на нещата около него. Това е начина по който класифицират
предметите. Водещ в поведението и мисленето му е егоцентризма, то няма нужда
да обосновава мислите и поведението си, неспособно е да се постави в чужда
позиция.
3. Конкретно операционен – 7-11 – качествен скок в когнитивното развитие, носи
името от развиващата се способност за мисловни операции. Начало на процес на
преминаване от нагледно-образно към абстрактно-логично мислене. Разбират, че
предметите освен външност имат и същност. Усвояват какво е констанстност на
предметите. Могат да ги класифицират по много по-специфични признаци.
Могат прехвърлят мисловни схеми от една към друга ситуация. Повишава се
способността на учене.
4. Формално операционен – след 12 г. Абстрактни идеи, хипотетични ситуации,
дедукция, концепции като любов и омраза, успех и провал и т.н.

4.2. При индивидите с Интелектуални Затруднения са НАЛИЦЕ КАЧЕСТВЕНИ

ИЗМЕНЕНИЯ В ЦЯЛОСТНОТО ПСИХО-ФИЗИЧЕСКО РАЗВИТИЕ!
Нарушението във висшата нервна дейност оказва влияние върху познавателната,
емоционално-волевата и поведенческата сфери при лицата с ИЗ, в резултат на което,
развитието на децата с УИ значително се отличава от етапите на развитие на Пиаже.

Спецификите във Вишните мисловни процеси, емоциите и поведението,

коморбидност на парадигмата умствена затрудненост .

 Усещания и възприятия
 протичат със забавен темп и капацитет
 фрагментарни и недостатъчно диференцирани са (от каквото и да е
сензорно естество)
 трудно осмислят всички характеристики на обектите в цялост, не
забелязват детайли (нарушена интактност)
 нарушена константност- затрудняват се когато едно и също нещо е
разположено по различен начин в пространството, приемат го като
различни обекти
 не отбелязват детайлите , не регистрират свойствата на обектите
 затруднена осмисленост (обобщеност) , трудно отделят главното от
второстепенното
 Трудно се формират представи по пътя на словесно описание.

 Памет
 по-силно е развита механичната памет, в сравнение с логическата.

6
  Запомнянето, ако се случва, е резултат от многократни повторения.
 Лошото запомняне е резултат и от лошата преработка и непълното
разбиране на изучаваното
 По-лесно и по-трайно се запомнят ярките, емоционалните, образно
поднесените неща и преживявания
 Трудно се научават изложени в словесна форма материали
 Проблеми със запомняне на логически връзки и отношения
 Неподреденост на спомените и от там лошо възпроизвеждане

 Мислене – в него е фокуса на симптоматиката на ИЗ.

 Изграждат се бедни и лошо диференцирани представи
 Слаби връзки между представите
 Сравненията страдат - трудно се определя сходството между предметите и
явление по съществени признаци
 Трудно се правят обобщения
 нагледно-образното не прераства в абстрактно-логично
 Често боравят със знания наизуст без да осъзнават дълбокия им смисъл
 имат ниска критичност към себе си и към другите

 Реч
 не се формират адекватни понятия. Те трудно се съхраняват и извличат за
продуциране на реч
 Текст със съдържание се възприема като несвързани помежду си факти, не
се намира главната мисъл, не се формират изводи
 трудности в слуховия анализ и в преразказ със свои думи
 Езикът и мисленето не изпълняват своята регулираща роля, заради което
децата с Интелектуални Затруднения не могат да осмислят последиците от
действията си

 Контрол над емоциите

 Емоциите са лошо диференцирани
 често реакциите са примитивни
 често реакциите са неадекватни спрямо дразнителите
 могат да са или с апатичност/вялост и инертност или с неспокойствие,
подвижност и агресивност, но могат и да са с уравновесена
психомоторика.

 Контрол над поведението

7
  Ограничени способностите за планиране на поведението
 Ограничени способности за самоконтрол
 Инстинктивни форми на поведение и реакции
 ниска инициативност
 лесна внушаемост
 риск да попаднат под чужди влияние и да усвоят асоциални форми на

 Коморбидност
 Най-често се проявява с РАС
 Често се среща в съчетание със СХДВ
 Може да е съчетано с афективни разстройства или биполярно
разстройства
 в някои случаи (3%) съпътващо шизофрения

4.3. ОБРАЗОВАТЕЛНИ И ТЕРАПЕВТИЧНИ СТРАТЕГИИ

А) Нарушението в един познавателен процес афектира върху другите и обратното

– подобрението на един влече подобрението и в другите - това е основата на
компенсаторно- корекционната работа с деца с УИ

Б) Съществува многообразие от подходи и програми за обучение на деца с ИЗ. Те обаче

трябва да бъдат прилагани с отчитането на факта, че независимо от наличие на общи
специфики на развитието на децата с Интелектуални затруднени, всяко едно дете с ИЗ
има и свои особености на индивидуалното развитие , които трябва да бъдат динамично
оценявани.

На базата на индивидуална диагностика, резултат от съвместна дейност на екип

- педагози, ресурсни учители психолози и семейството на ученика се изработват
ИНДИВИДУАЛНИ ПРОГРАМИ И ПЛАНОВЕ, в които се очертават конкретни
образователни цели.
Принципи, които се следват при разработката на индивидуалните планове и
учебно-възпитателната дейност в цялост са:
 Да се съобразени с дефицитите, нуждите и възможностите на всяко дете
– т.е. да има принцип на индивидуална ориентация.
 Да се опират на силните страни на всеки ученик – визуална памет,
нагледност при възприемане, подражание/копиране
 Да са надграждащо базирани - от познато към непознато, от просто към
сложно, от конкретно към абстрактно
 Подходът в обучението да е двупосочен - от учител към ученик и обратно,
както и от ученик към ученик
8
  Средата да е подкрепяща в смисъла на приобщаващото образование – да са
осигурени достъп, специализирани кадри, материали, учебно съдържание,
средства , оценка на успехите, корекция на образователния план спрямо
резултатността
 използване на специализирани средства и технически постижения за
постигане на целите на индивидуалния план
 екипът да е от квалифицирани специалисти, с осигурени от системата
възможности за актуализация и повишаване на квалификацията
 Работа в тясно партньорство с родителите на децата.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Според нови виждания - разликата между норма и увреждане не се състои в
това, по какво ТОЧНО СЕ РАЗЛИЧАВА детето с увреждане от другите деца, а какво
НЕ МУ ДОСТИГА , за да бъде като другите.
Това налага едно преосмисляне на критериите за определяне какво е
Интелектуално затруднение, какви са възможностите на децата с Уз за развитие, какви
са образователните и адаптивните им потребности и в зависимост от това да бъде
изградена индивидуална за всяко дете корекционно-компенсаторна програма, която да
постигне максимален ефект, спрямо възможностите на детето.

Източници
Лекции Караджова
Лекции Цанка Попзлатева
Сборник СП 2023