МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛЕВЕН

ФАКУЛТЕТ „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ” – ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО

ОБУЧЕНИЕ
КАТЕДРА/СЕКТОР “СЪДЕБНА МЕДИЦИНА И ДЕОНТОЛОГИЯ”

ЗИМЕН СЕМЕСТЪР

ТЕЗИСИ НА ПРАКТИЧЕСКО УПРАЖНЕНИЕ №6

ЗА РЕДОВНО ЗАНЯТИЕ И САМОСТОЯТЕЛНА ДИСТАНЦИОННА ПОДГОТОВКА

ПО „СЪДЕБНА МЕДИЦИНА И ДЕОНТОЛОГИЯ”

ЗА СТУДЕНТИ ОТ МУ – ПЛЕВЕН, РЕДОВНО ОБУЧЕНИЕ,

СПЕЦИАЛНОСТ„МЕДИЦИНА”

ТЕМА: „СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ТРАВМАТОЛОГИЯ –

УВРЕЖДАНИЯ ОТ ОСТРИ ПРЕДМЕТИ“

РАЗРАБОТИЛ: СЕКТОР СМД

Гр. Плевен
2021 год.

Стр. 1 от 5 страници
 ТЕЗИСИ НА УПРАЖНЕНИЕТО

I. Увреждания от остри предмети:

1. Видове остри предмети, механизъм на действие;
2. Морфология на уврежданията от остри предмети, експертно значение;
II. Идентификационни изследвания за установяване на действалия предмет:
1. Понятие за съдебномедицинска трасология;
2. Идентификационни изследвания за установяване на действалия предмет по характера
на уврежданията (увеличителни прибори, фотографски методи, отливки, рентгеноло-
гично изследване, химически проби, хистологични техники и др.; демонстрация на
препарати)

ТЕОРЕТИЧЕН МИНИМУМ

В тази глава се съдържа информация за:

- механизъм на действие на острите предмети
- видове увреждания
- характеристика на нараняванията от остри оръжия
- особеностите на съдебномедицинската експертиза на трупа
- задачите на експертизата
- задачите на общопрактикуващия или клиничен лекар
І. Основни термини и дефиниции
- под остри предмети (оръжия, оръдия) се разбират такива, които притежават остър връх и/
или режещ ръб.
- линии на Лангер – характерна особеност на кожата да се разцепва в различни посоки в за-
висимост от направлението на съединително-тъканните влакна на дермата в конкретната об-
ласт. Лангер е установил тази особеност през 1861 год.
- „опашчици” – повърхностни порязвания в ъгъла на раната по посока на изтегляне на оръ-
жието при порезни наранявания.
- „шпори” – допълнителни разрези в ъгъла на раната, получени при многократни порезни
движения на оръжието в раната при порезни наранявания.
- допълнителни разрези – разрез в ъгъла или по ръба на прободно-порезната входна кожна
рана, резултат на действието на острието при изваждането на оръжието от тялото с едновре-
менното му завъртане.
- трасета – следи по срезната повърхност по костите или хрущялите от дефекти (щърбини и
неравности) по острието при наранявания от остро оръжие.
- защитни увреждания – рани, кръвонасядания или охлузвания, които са разположени на
характерни места (предмишници, китки на ръце и т.н.) и свидетелстват за активна защита на
пострадалия.
- „опипващи” наранявания – плитки, най-често множествени наранявания около основната
рана, която предизвиква смъртта; наблюдават се при суицид.
- мекотъканни (съединителнотъканни) мостчета - нишки от тъкани (съединителна, съ-
дове, нерви) между стените на раната (наблюдават се при разкъсно-контузните рани).
II. Съдържание на темата
1. Класификация на острите предмети:
а) прободни – действащи само с остър връх; причиняват прободни рани;
б) прободно-порезни – притежават остър връх и поне един остър, режещ ръб; причиняват
прободно-порезни рани;
в) порезни – действащи само с остър, режещ ръб; причиняват порезни рана;
г) посечни – предмети с режещ ръб, но с по-голяма маса и с дръжка, позволяват действие със
замах; причиняват посечни рани.

Стр. 2 от 5 страници
2. Диагностика:
Прободна рана (v. punctum ).
а) Механизъм на причиняване – предметът с острия си връх се забива в дълбочина на тъка-
ните, а с тялото си ги разцепва, при което се образува цепковидна рана (по линиите на Лан -
гер).
б) Морфологична характеристика:
- прободното нараняване има входна рана, раневи канал, понякога и изходна рана;
- форма на входната рана – обичайно е цепковидна, по линиите на Лангер. При действие на
много тънък предмет (напр. игла) формата е овална;
- ръбове – неравни, пояс на охлузване има само в мястото на контакт на предмета с кожата;
- ъгли – заострени, с наличие на тъканни мостчета;
- раневи канал – характерно е, че в дълбочина отделните слоеве се сцепват в различна посо-
ка;
- по плоските кости прободните предмети причиняват кръгловат дефект с радиерни напуква-
ния по външната пластинка на костта, който понякога наподобява огнестрелно нараняване.
Прободно-порезна рана (v. scissum et punctum)
а) механизъм на причиняване – предметът (оръжието) се забива с върха си, но прониква на-
вътре като реже тъканите с режещия си ръб.
б) морфологична характеристика:
- прободно-порезното нараняване има входна рана, раневи канал, понякога и изходна рана;
- форма на входната рана – зависи от формата на сечението на острието – при едноостър нож
е на удължен триъгълник, при двуостър – цепковидна;
- дължина на входната рана - равна е на ширината на острието на ножа на съответното отсто-
яние от върха до нивото на проникване в тялото, но зависи от наклона на проникването или
изваждането на оръжието спрямо тялото, от разположението на раната спрямо линиите на
Лангер, от ретрахирането на кожата;
- ръбове – равни, със слабо охлузване (видимо при увеличение); наличие на шпори, опашчи-
ци и допълнителни разрези;
- ъгли – ъгълът, причинен от действието на острието на ножа е остър, а там, където е дейст-
вал гърбът на ножа е с П- или М- образна форма или леко заоблен, с охлузване, може да има
и тъканни мостчета;
- раневи канал – разположението на раните в отделните слоеве не зависи от цепливостта на
тъканите, а отговаря на разположението на оръжието; стените са равни;
- допълнителни разрези – един при едноостро оръжие; ако такива са налице към двата ъгъла
на раната може да се допусне действието на двуостро оръжие;
- по костите – в нараняването на плоски кости може да се отразят точните размери и форма
на острието на оръжието;
- по вътрешни органи – в нараняването на по-плътните органи (сърце, черен дроб, бъбрек)
може да се отразят точните размери и форма на острието на оръжието.
Порезна рана (v. caesum s. scissum)
а) механизъм на причиняване – предметът (оръжието) се движи с изтегляне и натиск на ост-
рия режещ ръб на оръжието спрямо повърхността на тялото.
б) Морфологична характеристика:
- порезната рана не притежава раневи канал и изходна рана;
- форма на входната рана – цепковидна, линейна или дъговидна;
- ръбове – равни, без охлузвания;
- ъгли – остри, като може да се видят: „опашчици”, разположени най-често в онзи ъгъл на ра-
ната, по посока на който оръжието се изтегля; „шпори” – при няколко движения на ръката
или т.н. трионовидни движения на оръжието. В ъглите липсват мекотъканни мостчета;
- по костите – повърхностни надрасквания, порязвания или срязване на по-тънки кости, с
равни ръбове.
Посечна рана (v. sectum)

Стр. 3 от 5 страници
а) механизъм на причиняване – причиняват се чрез замах и удар с острието, т.е. с голяма си-
ла.
б) Морфологична характеристика:
- посечната рана не притежава раневи канал и изходна рана;
- форма на входната рана – най-често цепковидна;
- ръбове – в зависимост от остротата на оръжието от равни до разкъсани и неравни; при гру-
бо заострен или затъпен режещ ръб има и изразено охлузване, особено ако оръжието е по-
паднало под ъгъл;
- ъгли – в зависимост от остротата на оръжието от остри до разкъсани и неравни; при грубо
заострен или затъпен режещ ръб острие има мекотъканни мостчета;
- по костите – посечени, с равна повърхност и ръбове; по повърхността се намират следи
(трасета) от режещия ръб.
ІІІ. Практическа дейност на съдебномедицинския експерт при увреждания от остри
оръжия.
При огледа на местопроизшествието:
1. Установяване на факта на смъртта.
2. Фиксиране на белезите, позволяващи определянето на давността на смъртта – степен на
трупно вкочаняване, на развитие на послесмъртните петна, ректална и околна температура,
суправитални прояви.
3. Фиксиране на видимите травматични увреждания, техния вид и евентуалната им връзка с
настъпилата смърт.
4. Всички констатации се съобщават на водещия разследването, чието задължение е да ги от-
рази в огледния протокол.
При аутопсията:
5. Подробно описание на всички увреждания и фиксирането им чрез схеми и снимки.
6. Описание на дрехите и повредите по тях, изсушаване и съхраняване.
7. Оказване на съдействие и помощ при събирането и съхраняването на веществени доказа-
телства от медикобиологичен характер.
8. Извършване на пълна аутопсия на трупа и вземане на материали за лабораторна диагнос -
тика (проби кръв и урина за алкохол и наркотични вещества, органни части за патохистоло-
гично, химическо, микробиологично изследване и т.н.).
Основните въпроси при наранявания от остри предмети са:
- уврежданията от остро оръжие ли са причинени?
- брой, сила, посока и последователност на нанесените удари. Какво е взаимното разположе-
ние на пострадал-нападател?
- каква е причината за смъртта? Резултат на увреждане от остро оръжие ли е?
- какъв е вида на острото оръжие? Може ли да се направи идентификация на конкретен пред-
мет (оръжие)?
- прижизненени ли са уврежданията?
- възможно ли е самоувреждане? При самоубийство порезните рани са най-често в областта
на китките; по шията раните, причинени от собствена ръка са косо разположени като долни-
ят ъгъл е към страната на обичайно ползваната ръка; причинените от чужда ръка са разполо-
жени обичайно напречно, дълбочината и в двата ъгъла и еднаква, значителна дълбочина на
раната с прерязване на всички меки тъкани и порезни дефекти върху надкостницата на преш-
лените. При прободно-порезните наранявания се намират т.нар. „опипващи” рани, раната е
на достъпно за ръката място, обичайно е една, със засягане на важен орган, нанася се върху
открита от дрехи област и др.
- има ли защитни наранявания?
- каква е давността на смъртта? Каква е давността на уврежданията?
ІV. Специфични задължения на общопрактикуващия или клиничен лекар.
При оглед на местопроизшествието:
- да установи има ли наранявания;

Стр. 4 от 5 страници
- да не променя обстановката на местопроизшествието;
- да не размества или унищожава веществени доказателства – да не мести оръжието, да не го
вади от раната, да не реже или сваля дрехите и т.н.;
- да уведоми полицейските органи;
- да изчака полицейските органи на местопроизшествието и да им даде информация.
При жив пострадал и в клиниката:
- случаите на нараняване, когато има съмнение за престъпление, се съобщават на полицията;
- да опише и другите увреждания, независимо от значението им за здравното състояние на
пострадалия и провежданото му лечение. Тези сведения в бъдеще могат да имат важно зна-
чение за реконструкцията и правното разрешаване на случая или инцидента;
- документирането на находките трябва да се направи възможно най-скоро след прегледа, за-
щото спомените избледняват и се променят, затова първоначалният оглед има важно значе-
ние;
- да се запазят дрехите, като не се зацапват допълнително, не се режат през местата на повре-
ди от оръжието, съхранява се всяка дреха поотделно, изсушават се и се предават на поли-
цейския експерт с предавателен протокол;
- да вземат и съхранят проби от кръв и урина;
- правилно е да се извика специалист – съдебен лекар, който да извърши освидетелстването.
- при смърт да уведоми полицията и преведе трупа за аутопсия в съдебна медицина с подроб-
на и точна епикриза и цялостна медицинска документация;
Важно!
- посечната рана по своята характеристика може да е подобна на разкъсно-контузната;
- диференциалната диагноза между посечната и разкъсно-контузната рана се основава на по-
сичането на кост при първата;
- при наличие на кожни рани от прободно-порезно оръжие с различна дължина се приема, че
рана с най-малка дължина при достатъчна дълбочина на раневия канал е най-близка до ши-
рината на острието;
- при изследване на труп с порезно нараняване в областта на шията аутопсията започва с из-
следване за въздушна емболия.

Допълнителни материали за упражнения със студенти:

- примерни съдебномедицински експертизи
- снимки, схеми, препарати, учебни филми
- освидетелстване на живо лице или аутопсия

Стр. 5 от 5 страници