Как да се разбира виждането на Бест, че числата са социални конструкти?

Числата винаги влияят на хората при конкретно социологическо изследване,

защото те са опит на определени индивиди да обобщят или опростят сложни явления.
Виждането на Джоел Бест за числата, разглежда тяхната роля като социални
конструкти, както и като основен критерий, по който се формира общественото мнение
въз основа на статистическите данни.
Данните се създават от хора и са получени в резултат на използването на
определени методи за набиране на информация.В зависимост от метода се получават
разлики в тях, от които се прави извод за дадено явление.Чрез употребата им хората
обобщават характеристиките и размера му в конкретни суми.Това свидетелства за
достоверността на явлението и степента на измерването му. Социален конструкт е
всеки социален механизъм, феномен или категория създавена и развита от дадено
общество.Бест счита числата за социални конструкти поради свойството им да
определят големината и разпространението на даден общочовешки проблем.
Виждането на Бест, че „лошата статистика” може да бъде обяснена с посочените
седем тезиси, които са достатъчно задълбочени и изчерпателни, е вярно.Той
неслучайно счита числата за социални конструкти, защото те са създадени от хората и
са насочени към общността.Конструкти са, защото конструират (пораждат) определено
отношение на човека към конкретно социално явление.Те са доказателство и „привидна
истина” за някой проблем и затова хората им се доверяват напълно и не търсят
проверка на истиността им.Описателната статистика е основна причина за изкривяване
на общественото мнение през призмата на субективното мнение и изчисления.Тя е
неточна в много отношения и не може да й се вярва, защото получените чрез нея данни
са преувеличени или изкуствено изменени.Подобно на конспиративните теории
описателната статистика създава заблуди и всява смут в обществото, които често са
резултат от нечии интереси.
Авторът намира най-доброто решение за прекъсване на тенденцията за
„насърчаване на лошата статистика”.Според него трябва да се търси „средно
положение”, при което чрез критично отношение да се намерят най-точните и
достоверни данни по случая.По този начин да се намалят драстично опитите за
манипулация на общественото мнение чрез неточни данни.За определяне на
достоверността на статистическите данни не трябва да се търси точно определено
число, а трябва да се намерят причините за процеса и след това да се изследват
източниците на преброяването.По този начин ще се определи кой източник дава най-
точната и правилна информация.
В примера за демонстрацията на афроамериканското население в САЩ за
преразглеждане на положението на черното малцинство в страната се получават
различни данни от полицията и от организаторите на мероприятието.Организаторите
умишлено повишават общия брой на участниците, за да покажат огромната значимост
на явлението и да привлекат по-голяма част от общественото внимание.Характерно е
подобно поведение на активистите с цел привличане на повече съмишленици за
идеята.Полицията от своя страна представя по-малки стойности от действителните.
Освен това са използвани различни методи за набирането на информацията, което
определя разликата в числата.В крайна сметка експертите достигат до становището, че
„средното число” заедно с двадесет и пет процентното отклонение дават най-точния
резултат.Така броят се доближава както до данните на организаторите, така и до
полицейската извадка и следователно е възможно всяка страна да бъде права.
Основният въпрос в дадения пример трябва да е: ”Защо се получават различия в
изследванията?”.Това е следствие от субективната нагласа и противоположните методи
на преброяване, използвани от полицията и активистите.Чрез този ключов въпрос се
вниква в същността на проблема, който е основен фактор за определяне на
достоверността на статистическите данни.В противен случай често те са подвеждащи и
дори да се направят опити за тяхното оспорване те продължават да се
разпространяват.Това се дължи и на погрешната гледна точка на медиите, които ги
приемат като като на абсолютни факти, забравяйки, че всяка цифра отразява определен
човешки избор.Логически не може две числа да са верни, но „четвъртата власт” ги
приема с презумцията, че и двете отразяват убежденията на дадена част от обществото.
Обосновка на това твърдение може да се намери в примера за детската
смъртност сред ромското население в България.Според „Закона на големите числа”
хората приемат по-голямото число като по-достоверно, затова след опровержението
населението все още смята началното число за истина, при което вероятно става дума
за епидемия сред ромите.Естествено това не е истината, а просто поредната
спекулация, разгласена от неправителствена организация и придобила голям отзвук в
медиите.Именно това гласи третият постулат в статията „Насърчаване на лошата
статистика” от Джоел Бест. Както казва авторът, „големите числа очертават голям
проблем, а големите проблеми не могат да бъдат подминати, те изискват внимание,
отговорност, действие”.И продължава по-нататък, „забележително е, как съвременните
дискусии по социални въпроси избягват въпроса за същността на спора.
Премълчаването на този въпрос е характерно за активистите, които непрестанно се
опитват да поддържат интереса на обществото и да се борят за неговото внимание,
използвайки широката дефиниция на понятието, като по този начин защитят тезата си с
по-голямо число и следователно по-важен проблем за разрешаване.
Съгласно петата максима на Джоел Бест при евентуална критика срещу
неточността на данните се атакуват не самите аргументи на критиците, а техните
мотиви. Подобна „атака ad hominem” е най-сигурната защита за идеологията на
активистите и е винаги печеливша.Тук отново числата взимат роля на социални
конструкти и затвърждават значимостта на проблема сред населението, което е
сравнително лесна задача, след като са оборени всички доводи на критиците.Ясно си
проличава нуждата от операционализация, която да определи с по-голяма точност
проблемът и какви статистически процедури ще се използват, от кого ще се набира
информация, как ще се подредят въпросите и какви отговори ще се предложат.Така ще
се намери най-достоверното число за даденото явление и в обществото няма да
съществува заблудата от манипулацията за прекалено големия проблем.
По думите на автора „едни създават тази неточност, други я повтарят и то без да
се привижда винаги умисъл или манипулация.Числата, такива каквито са, всъщност са
създадени с вярата, че са истинни. Затова и никой не се усъмнява в тяхната
достоверност”. Именно поради тази причина медиите разпространяват всички
статистически данни, които сметнат за важни, без да се съобразяват с тяхната
истинност и качеството на предоставената информация.
Виждането на Джоел Бест, че числата са социални конструкти е истинно и
породено от факта, че населението често се подвежда по различна информация,
подкрепена с числа. Хората подобно на журналистите считат всички оповестени данни
за достоверни, поради схващането, че дори и да са конфронтиращи се, те поотделно
следва да съдържат частица истина.Това е парадокс, който се формира въз осонова на
социологическите проучвания, а числата са най-голямата му социална защита. Те
представляват общата дефиниция за група или идея, която е конструирана чрез
културни или социални практики.Затова Бест нарича числата социални конструкти.

Изготвил: Иван В. Димитров, Поток № 124, Група № 1232, Факултетен № 10113131