Зъбна пулпа

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Зъбната пулпа като съединителна
тъкан
 Зъбната пулпа
представлява
съединителна тъкан,
уникално разположена
в твърда обвивка от
минерализиран
дентин;
 Въпреки че зъбната
пулпа има сходни
характеристики с друти
съединително тъканни
депозити в тялото,
специфичната локация
на пулпата налага
някои специфични
характеристики.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Хистогенеза на зъбната пулпа

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani

Belcheva
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Произход на зъбната пулпа
 Пулпата произхожда от мезенхима и
ектомезенхима;
 Пулпата се формира от втория елемент на зъбния
зародиш – зъбната папила;
 Най-важните събития в развитието на пулпата са
тези, водещи до епително-ектомезенхимни
взаимодействия, които на свой ред включват
молекуларни реакции между ектодерма и
ектомезенхима – две тъкани с различен произход.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Пъпковиден стадий

 С напредване на растежа и
задебеляването на
денталната ламина и
образуването на пъпката,
клетки от ектомезенхима
пролиферират и
кондензират, за да
формират зъбната папила;
 В този етап, индуктивният
или зъбо-формиращ
потенциал се предава от
зъбния епител на зъбната
папила.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

  Васкуларизацията на
развиващата се пулпа
Васкуларизация започва в
камбанковидния стадий
с малки клончета от
основните васкуларни
стволове на челюстта,
влизащи в основата на
папилата.
 Основните съдове
навлизат в пулпата и се
насочват в посока
туберкулите.
 Там те дават множество
малки клончета, които
оформят плексус от
венули, артериоли и
капиляри в
субоодонтобластния е
одонтобластния слой.
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Късен камбанковиден
стадий  Най-периферните клетки на
зъбната папила се
увеличават и организират по
протежение на базалната
мембрана на мястото на
връзката между епитела и
мезенхима;
 Тези новодиференцирани
клетки са одонтобластите;
 Тези клетки са отговорни за
синтезиране и секреция на
дентиновия матрикс;
 В този момент зъбната
папила се приема за зъбна
пулпа.
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Формиране на зъбната пулпа

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Пулподентинов комплекс
 Съществуват много
доказателства, че
дентинът и пулпата са
функционално свързани
и интегрирани като една
тъкан;
 Пулпните клетки
произвеждат дентин,
нерви и кръвоносни
съдове;
 Въпреки че дентинът и
пулпата имат различни
структери и състави,
веднъж сформирани, те
действат като
функционална единица.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Пулпна хистогенеза
 Началото на пулпната хистогенеза е в пъпковидния
стадий;
 Краят на процеса е при завършване на корена на зъба;
 В този период зъбната пулпа е в ембрионален стадий.

Пулпната камера се стеснява с формирането

на дентина и накрая се оформя като канал,
съдържащ нервни окончания и кръвоносни
съдове.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Зъбна пулпа в ембрионалния стадий

The end of this process is the completion of the tooth root

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Жизнени стадии на зъбната пулпа

 Ембрионален;
 Функционален;
 Старчески.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Общи характеристики на
съединителната тъкан
 Съединителната тъкан е поддържаща
тъкан, широко срещана в тялото;
 Основните съставни елементи на
съединителната тъкан са:
 Екстрацелуларен матрикс, съставен
основно от нишковидни протеини и
основно вещество;
 Клетки – фибробластите са основните
клетки на съединителната тъкан;
Други клетъчни елементи включват
защитни клетки от кръвта – макрофаги,
чиято основна функция е защитна при
инфекции.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Пулпата като съединителна тъкан
 В ядрото на пулпата, основните компоненти са
подредени сходно на подреждането им в хлабавата
съединителна тъкан в други области на тялото.

Loose
Connective
tissue
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Нишковидни
протеини
 Съществуват два вида
нишковидни протеини:
 колаген;
 еластин;
 Колагенът е по-често
срещаният вид и е основен
компонент на колагеновите
влакна, които поддържат
тъканите; Compare collagen in blue with red side
tinges, with elastin shown in yellow.
 Еластинът придава
еластичност на тъканите;
 В пулпата, еластиновите
влакна са налични само в
стените на по-големите
кръвоносни съдове.
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
 The proteoglycans
Основно are composed of
glycosaminoglycan
вещество (GAG) chains
Отговаря основно за
вискоеластичността и
филтриращата функция
на съединителната
тъкан;
Съставено е основно от:
 Протеогликани, които се
състоят от протеиново
ядро и полизахарадни
странични вериги,
наречени
гликозаминогликани;
 Адхезивни
гликопротеини като
фибронектин, чиято
основна функция е да
медиират клетъчно-
матриксни
взаимодействия.
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Протеогликанова молекула в
екстрацелуларния матрикс

Хондроитинсулфатни
протеогликани (CSPGs)
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Видове съединителна тъкан
Хлабава съединителна тъкан

 Хлабавата съединителна
тъкан, която е богата на
основно вещество,
съдържа сравнително
малко влакна;
 Плътната съединителна
тъкан се характеризира с
голямо количество
колагенови влакна и по-
малко клетки;
 Зъбната пулпа се
определя като хлабава
съединителна тъкан.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

dense irregular connective tissue
Функции на съединителната тъкан:
 Осигурява матрица за свързване на клетки и органи;
 Дава опора на тъканите и на тялото;
 Участва в редица защитни реакции при патогенни
инвазии, като по този начин е основен елемент от
защитните механизми;
 Поправя увредени тъкани под формата на белези.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

 Структурна организация на пулпата
 Пулпата се разделя на
коронкова и коренова;
 Коронковата пулпа е по-голяма
и съдържа много повече
елементи от кореновата;
 Кореновата пулпа служи като
проводникова тръба за
пренасяне на кръв към и от
коронковата пулпа към
апикалния отвор;
 И двете области на пулпата
съдържат сходни елементи,
въпреки че клетките, влакната
кръвоносните съдове и
нервните окончания са по-
многобройни в коронковата
пулпа.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Хистология на пулпата

 Периферната зона на пулпата е

високоорганизирана;
 Централна пулпа – париетален слой или пулпно
ядро.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

  (1) Дентин-образуващи одонтобласти (A).
Архитектура на  (2) ретикулинови (Корфови) фибрили (B) преминават
през централната пулпа, през безклетъчната област,
пулпата между одонтобластите и дисталните им краища са
включени в матрикса на дентина;
 Множество капиляри (C) и нерви (D);
 Непосредствено под безклетъчната зона се намира
клетъчнобогатата зона (3), съдържаща множество
фибробласти (E) – най-често срещаните клетки в
пулпата;
 Фибробластите в пулпата имат способността да
изграждат и да разграждат колаген;
 Периваскуларни клетки (недиференцирани мезенхимни
клетки) се срещат в пулпата и могат да се диференцират
в одонтобласти, фибробласти или макрофаги.
 Тъй като одонтобластите са неспособни да се делят,
всяка дентална процедура, която зависи от формиране
на нов дентин (F) след разрушаване на одонтобластите,
разчита на диференциране на нови одонтобласти от
тези мултипотентни клетки на пулпата;
 Лимфоцити, плазматични клетки и еозинофили са
други често срещани клетъчни групи в зъбната пулпа.
 Медиално от клетъчно богатата зона се разполага
дълбоката пулпна кухина (4), която съдържа
субодонтобластния плексус (на Рашков, париетален
слой) от нервни влакна (G).

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Периферна област
на пулпата
 Одонтогенната зона
включва
одонтобластите;
 Клетъчно богатата
зона е известна още
като зона на Вайл
или базален слой на
Вайл;
 Клетъчно богата зона
– област с висока
плътност на клетки;
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Централна пулпа

Изградена е от големи
кръвоносни съдове и нерви,
снопове колагенови влакна,
клетки, екстрацелуларен
матрикс и основна
субстанция.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Периферна пулпа и нейните основни
елементи
 Нервни окончания
между одонтобластите;
 Капилярни възли между
одонтобластите.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Перифирна пулпа и нейните основни
елементи
 Дентин (D), предентин (P),
одонтобластен слой (O),
Безклетъчен слой (CF), клетъчно
богата зона (CR), и централна
пулпа (CP);
 Безклетъчният слой съдържа
голям брой малки нервни
влакна и капиляри.
 Подлежащият клетъчно-богат
слой няма висока концентрация
на клетки, но съдържа повече
клетки от централната пулпа.
 Пулпната повърхност от
одонтобласти съдържа слой от
терминални нервни окончания.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

 Клетъчно богата зона или зона на Вайл
 Основните съставки на тази зона са:
 Богата мрежа от основно немиелинизирани
нервни влакна;
 Капиляри;
 Израстъци на одонтобласти и фибробласти;
 Тази зона често е трудна за различаване в периода
на активно формиране на дентин от
одонтобластите.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Клетъчно богата зона

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Клетъчно богата зона
 По-дълбоко към пулпното ядро със сравнително голяма
плътност на клетки;
 Съставките на областта са сходни с тези на пулпното
ядро:
 Фибробласти;
 Недиференцирани мезенхимни клетки;
 Защитни клетки (макрофаги и лимфоцити);
 Капиляри;
 Нерви;
 Тази зона е различима поради по-високата плътност на
фибробласти в сравнение с централната пулпа, като
тази плътност е още по-изразена в коронковата пулпа в
сравнение с кореновата;

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Пулпна инервация  Зъбната пулпа е богато инервирана.
Нервните влакна следват пътя на
кръвоносните съдове. Всяко нервно
влакно може да се раздели на до 8
терминални окончания, което води
до образуване на богат плексус в
безклетъчната зона. Този нервен
плексус се нарича Субодонтобластен
плексус или плексус на Рашков.
 Влакната, навлизащи в пулпата са
основно сензорни аферентни от
тригеминалния нерв и
симпатикусови от горните шиечни
ганглии. Наблюдават се два типа
нервни влакна.

1) Делта влакна, немиелинизирани, бързо-предаващи с диаметър 1-6мм, свързани с

остра локализирана болка при откриване на дентина.
2) Миелинизирани влакна, по-бавни в предаването и по-малки в диаметър – около 2
мм, свъзани с предаването на тъпа дифузна болка.
3) Клетки на Руже, или още перицити – наблюдават се в периферията на капилярите
и се предполага, че служат като контрактилни клетки, способни да намаляват
съдовия лумен.
Пулпно ядро  От клетъчно-богатата зона
към средата на пулпата е
разположена централната
съединителна тъкан,
известна като пулпно ядро;
 Тази зона съдържа:
 Фибробласти;
 По-големи кръвоносни
съдове;
 Нерви;
 Недиференцирани
мезенхимни клетки и
защитни клетки
(макрофаги често
локализирани в
периваскуларната
област);
 Снопове колагенови
влакна.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Пулпно ядро
 А. Артериоли;
 В. Венули;
 С. Нервни снопове.

C = Капиляри
FB = Фибробласти
FC = Фиброцити
E = Еластинови
влакна
L= Лимфоцити
Пулпно ядро

 А. Колагенови
влакна;

 В. Артериоли;

 С. Фибробласти.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Клетъчни компоненти на пулпата

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

 Пулпни клетки
 Одонтобласти;
 Фибробласти;
 Недиференцирани
мезенхимни клетки;
Мезенхимни клетки (A), фибробласти
 Защитни клетки (B) и макрофаги. Първите два вида
(макрофаги и клетки имат звездовидна морфология
и намаляват по брой с
лимфоцити); трансформирането на зъбната
папила в пулпа. Капилярите и
 Възпалителни клетки в нервните окончания са навлезнали в
пулпата. папилата в този етап от развитието й.
На среза не се виждат нерви, но в
далечния край на полето се
наблюдава капиляр (C). Само
колагенови и ретикулинови влакна са
налични в пулпата.
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
  Най-външната част на
пулпата е слой
Одонтобласти одонтобласти,
специализирани във
формирането на дентин;

 Подредени са в единичен
слой с тяло в пулпата и
дълъг цитоплазмен
одонтобластен израстък,
който навлиза в дентинов
тубул;
 Формата на клетките не е
еднаква, като в коронковата
пулпа те са високи и
цилиндрични, в средната
част на зъба са къси
цилиндрични, а в
кореновата пулпа са
кубоидни до плоски.
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
 Фибробласти

 Фибробластите са най-многобройните
съединителнотъканни клетки в пулпата;
 Те имат способността да синтезират и поддържат
съединителнотъканния матрикс;
 Откриват се в голяма честота в клетъчно богатата
зона;
 Основната им функция е синтезът на колаген тип I
и III;
 Освен това отговарят за синтеза и секрецията на
широк спектър неколагенови екстрацелуларни
матриксни компоненти като протеогликани и
фибронектин.Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Фибробласти в
 Морфологията на
млада пулпа фибробластите в пулпата
варира според
функционалното им
състояние;

 Обикновено силно
синтезиращи фибробласти
имат няколко ирегулярно
разположени
цитоплазмени израстъка с
ядро в единия край на
клетката;

 Богато развити са
ендоплазмен ретикулум и
апарат на Голджи.
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
По-възрастни
фибробласти
 Фибробластите в старата
пулпа са по-малки и
имат вретеновидна
форма с по-малко
израстъци;
 Количеството ЕР също е
по-малко;

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

 В допълнение със синтезиращата
функция на фибробластите
 Фибробластите участват и в разграждането на
екстрацелуларния матрикс и по този начин са важни за
ремоделирането на съединителната тъкан;

 Фибробластите могат да фагоцитират колагенови фибрили и

да ги разграждат вътреклетъчно чрез лизозомни ензими;

 Освен това, във фибробластите се съдържа източник на

група цинк-съдържащи ензими, наречени матриксни
металопротеинази, които разграждат матриксни
макромолекури като колаген и протеогликани.
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Недиференцирани мезенхимни клетки
 Разположени са в клетъчнобогатата зона и в пулпното
ядро, често разположени периваскуларно;
 Изглеждат като звездовидни клетки със сравнително
високо съотношение ядро-цитоплазма;
 Обикновено трудно се разграничават от фибробласти;
 След подходящ стимул, могат да претърпят терминална
диференциация и да преминат във фибробласти или
одонтобласти;
 В по-възрастна пулпа, броят им намалява, което редуцира
и регенеративния потенциал на пулпата.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Имунокомпетентни клетки
 Способноста на съединителната тъкан да създава и
поддържа локален възпалителен процес и имунни
реакции, я прави участник в защитата на организма;
 Значителна част от тази способност зависи от
имунокомпетентни клетки, разположени в тъканта;
 Тези клетки обикновено са изтеглени от кръвта и
остават временно в съединителната тъкан

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Лимфоцити
 Специфичността на имунните отговори се дължи на
лимфоцитите, тъй като те са единствените клетки в
тялото, способни да разпознават отделни антигени;
 Т-лимфоцитите са приети за нормално присъстващи в
пулпата;
 Разпръснати са обикновено около кръвоносните
съдове в пулпата;
 Трудно се определя значима роля на Б-лимфоцитите в
нормална пулпа.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Лимфоцити
 Специфични
имунни клетки;

 С големи кръгли
ядра;

 Срещат се при
хронично пулпно
възпаление

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

 Макрофаги
 Макрофагите са членове на мононуклеарната фагоцитна
система, която се състои от клетки, произлизащи от костния
мозък с основна функция фагоцитоза и разглаждане на чужди
частици, както и на собствени тъкани и клетки, които са
увредени или мъртви;
 Активират се от:
 Редица БАВ, включително бактерицидни ензими;
 Реактивни кислородни групи;
 Цитокини;
 Растежни фактори;
 Макрофагите показват разнообразие по отношение на
морфология, фенотип и функция;
 Морфологията на макрофагите варира според етапа на
активация и диференциация;
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Макрофаги

 Основна
характеристика е
ирегулярната
повърхност с
протрузии и
вдлъбвания;
 Добре развит комплекс
на Голджи;
 Много лизозоми;
 Силно изразен ЕР.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Дендритни клетки
 Представляват хемопоетично извлечени левкоцити,
които са разпределени на рядк сред повечето тъкани;
 Характеризират се със специфична дендритна
морфология, висока мобилност, ограничена
фагоцитна активност и голям капацитет за антигенно
представяне къв Т-лимфоцитите;
 Повече се срещат в периферията на пулпата (в и
непосредствено под одонтобластите);
 Често се срещат периваскуларно.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

  Срещат се при остри
Неутрофили възпаления;
Плазматични клетки

По-големи от
лимфоцитите;
Типично за тях е
натрупването на
хроматин в ядрото
под формата на
„часовник“.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Мастни клетки
 Срещат се в малки
групи близо до
кръвоносни
съдове;
 Рядко се срещат в
нормалната пулпа;
 Често срещани при
хронично
възпалена пулпа.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Екстрацелуларен матрикс на зъбната пулпа

 Съдържа:
 гликопротеини;
 Сиалинова киселина;
 Кисели мукополизахариди;
 Протеини
 Смята се, че съществува взаимодействие между влакната и
основното вещество.
 Екстрацелуларният матрикс е организиран като хетерогенен
колоид, съдържащ разтворима и неразтворима фракция.
 При млада пулпа разтворимата фракция е повече и тъканите са
по-лесно афектирани от буферни разтвори и ензими.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Мукополизахариди и глюкозаминогликани

 Хиалуронова киселина;
 Хепарин;
 Кератин сулфат;
 Хондроитин сулфат.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Пулпна васкуларизация
 Зъбната пулпа представлява
микроциркулаторна система
поради липсата на истински
артерии и вени;
 Най-големите съдове са
артериоли и венули;
 Основната им функция е да
регулират локалната
интерстициална среда чрез
транспорт на хранителни
вещества, хормони и газове,
и да изнасят метаболитните
отпадни продукти;
 Освен това те отговарят на
възпалителни дразнители със
сериозни изменения в
циркулацията.
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
  Васкуларизацията на
Васкуларизация одонтобластния слой се
увеличава с отлагането на
дентина
 Някои капиляри се откриват
непосредствено до
предентиновата повърхност,
като понякога остават и в
структурата на дентина под
формата на капилярен възел.

 Пулпният кръвоток е по-бърз в

сравнение с повечето части на
тялото. Пулпното кръвно
налягане е сред най-високите в
тялото. Скоростта на кръвта в
артериите – 0.3 до 1мм в
секунда; вени – 0.15мм/сек и
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
капиляри - 0.08мм/сек.
  Стените на пулпните съдове са много
тънки тъй като пулпата е защитена от
Пулпни съдове твърд слой дентин;
 Една или няколко малки артериоли
навлизат в пулпата през апикалния
отвор и се издига през кореновата
към коронковата пулпа;
 При достигане на пулпната камера
артериолите се разклоняват
периферно и създават гъста
капилярна мрежа непосредствено
под, а понякога и в одонтобластния
слой;
 В капилярите се наблюдават
множество пори, което е свързано с
метаболитната активност на
одонтобластния слой;
 Малки венули източват капилярната
мрежа и в последствие напускат
пулпата през апикалния отвор.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Микроциркураторната организация в
субодонтобластния слой е разделена в три
основни слоя:
 Артериоли;
 Терминални артериоли;
 Прекапиляри;
 Капилярни възли;
 Колекторни венули;
 Венули.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

  Артериолите са резистентни
Артериоли съдове с диаметър около50µм;
 Изградени са от няколко слоя
гладки мускули, които регулират
съдовия тонус;
 Междинната структура между
артериолите и капилярите се
нарича терминална артериола;

 Артериолите се разделят в
терминални артериоли и после
в прекапиляри;
 Метартериолите се разклоняват
в капиляри с диаметър около
8µм.
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Местата на разклоняване на терминал-
ните капиляри се характеризират с:
 Наличие на повече
гладкомускулни влакна,
действащи като прекапилярни
сфинктери;
 Тези сфинктери са под нервен и
локален клетъчен контрол и регулират
локалния кръвоток през капилярната
мрежа;
 Сфинктерите позволяват локализирани
изменения в кръвотока на пулпата, така
че съседни области могат да имат
значително различни кръвни условия;
 Така пулпното възпаление може да
предизвика локализиран кръвоносен
отговор, ограничен до зоната на
възпаление без задължително да
повлиява кръвотока в цялата пулпа.
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Капилярен възел в субодонтобластния слой
 Капилярите функционират като обменни
съдове, регулиращи транспорта и дифузията
на вещества между кръвта и локалните
интерстициални тъканни елементи;
 Във всеки един момент, едва 5% от целия
обем на кръвта е в капилярите, но те са
основното място за обмен на хранителни
вещества и газове в тъканите;
 Капилярите са изградени от един слой erythrocytes
ендотел;
 Изграждат капилярни възли в
субодонтобластния слой;
 Стената на капиляра е дебела едва 0.5 µм и
служи като полупропусклива мембрана.
 Видове капиляри

 1. Фенестрирани –
характеризират се с ендотелни
отвори (фенестрации) в
стената на капиляра. Могат да
се отварят и затварят чрез
тънка диафрагма;
 2.Прекъснати
(нефенестрирани) капиляри –
интерцелуларното
пространство съдържа
микроотвори с размер 5 до 10
nm;
 3. Непрекъснати капиляри;
Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva
Артериовенозни анастомози
 Анастомозите представляват
точка на директна
комуникация между
артериалната и венозната
страни на циркулация;
 Кръвотокът е по-бърз в пулпата
в сравнение с почти всички
части на тялото и затова
кръвното налягане е високо.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Артериовенозни анастомози

 Циркулация н
кръв и
кръвни
клетки от
артерия във
вена.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

 Лимфен
дренаж

 В последните години редица

проучвания демострират
наличието на тънкостенни
ирегулярни по форма лимфни
съдове;

 Те са по-големи от капиляри и
имат непълна базална ламина,
което улеснява резорбцията на
тъканни течности и големи
макромолекули от пулпния
матрикс.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

 Лимфен дренаж

 Лимфните съдове, отвеждащи от долните предни зъби,

изнасят към субменталните лимфни възли;

 Тези от задните зъби – към субмандибуларните и

дълбоките шиечни лимфни възли.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Инервация на дентино-пулпния комплекс

 Нервите навлизат в пулпата през опикалния отвор,

успоредно с кръвоносните съдове, формирайки с тях
съдово-нервен сноп;
 Навлезнали в пулпната камера, нервните влакна
следват хода на аферентните съдове, започвайки като
големи снопове и разклонявайки се периферно в
далечина от пулпното ядро.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Инервация на пулпата

 Плексус на
Рашков;

 Нервен сноп,
разклоняващ се
за формиране
на плексуса,
разположен под
одонтобластния
слой.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Интрадентани нерви - най-често
срещани в пулпните рогчета

Approx. 1800 non

myelinated +
400 myelinated
  Основнното количество
нервни окончания са в
одонтогенния район на
пулпните рогчета;
 Някои завършват
непосредствено до
одонтобластите;
 Други се откриват в
предентиновите тубули;
 За тези окончания се
приема, че имат функция,
свързана с възприемането
на болка.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

 1. Индуктивна – индуцира клетките, произвеждащи дентин, кой
заобикаля и защитава пулпата. Освен това индуцира формирането
Функции
емайловия орган в определен вид зъб. на пулпата
 2. Формативна – Пулпните клетки произвеждат дентин. Одонтобласти
произвеждат органичния матрикс и участват в минерализацията. В проце
на развитие на одонтобластните израстъци, дентинът се формира
дентинови тубули, както и в предентина по повърхността на пулпата.
 3. Нутритивна – Пулпата храни дентина чрез одонтобластите и техни
израстъци.
 Основната функция на пулпата е осигуряване виталитет на зъбите чр
своите клетки, кръвоносни съдове и нервни влакна;
 4. Сензорна – Сензорните нерви на зъбите реагират с болка на всич
дразнители – топлина, студ, налягане, оперативни процедури и химикал
Нервите също инициират рефлексни реакции, свързани с кръвна
цирклация в пулпата – активирането на висцерални моторни нерв
окончания води до свиване мускулите и лумена на съдовете.
 5. Защитна – пулпата е орган със значителни възстановителни способност
Отговаря на дразнители, независимо механични, топлинни, термичн
химични или бактериални, с производство на репаративен дентин
 Превантивна функция

 При инфекция или възпаление високо вискозните

протеогликани могат да послужат като механична
бариера за бактерии;
 Някои бактериални видове, обаче, сред които някои
щамове стрептококи, произвеждат хиалуронидаза
като фактор на разпространение;
 Този ензим намалява вискозитета на бариерата чрез
хидролизиране на глюкозаминогликаните и по този
начин улеснява навлизането на бактериите в
съединителната тъкан.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Регресивни изменения в пулпата
 Тези изменения в пулпата и околния дентин са свързани
със стимули на средата и с остаряване.
 С напредване възрастта на зъба, пулпата намалява
размера си поради продължаващото отлагане на дентин.
Намаляването обикновено е в резултат на натрупване на
дентин по цялата външна повърхност на пулпата;
 Пулпните клетки намаляват като цяло, както и клетъчната
перинуклеарна цитоплазма и органелите в нея –
митохондрии и ЕР, което е знак за намалена клетъчна
активност;
 С възрастта способността на пулпата да реагира на
увреждане и да се самозаздравява намалява.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Защитни функции на пулпата
 В резултат на дразнители – топло, студено, налягане,
оперативни процедури;
 Формиране на склеротичен дентин;
 Минерализация на тубулите, което не позволява
бактериална инвазия в пулпата.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Сензорна функция
 Болката е функция на високата концентрация на
нервни окончания в пулпата;
 Пулпата е високо чувствителна на температурни
промени, електрически и химически стимули и
налягане;
 Значителна е връзката между нервните окончания и
одонтобластите с техните окончания;
 Освен това, нервните окончания в тубулите може да
са на разстояние от мястото на дразнене като
например ЕДГ или вътрешната част на емайла.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Няколко теории опитват да обяснят
този феномен:
 Теория на директната инервация, базирана на
идеята, че нервните влакна достигат до ЕДГ
(проучвания по въпроса не откриват);
 Трансдукционна теория – одонтобластният израстък е
рецептор, който предава болката на нервните
окончания в периферната пулпа и в дентиновите
тубули;
 Хидродинамична теория – разработена, за да обясни
предаването на болка през дебелината на дентина –
при стимул на дентина, течността в тубулите се движи,
влиза в контакт с нервните окончания във
вътрешността на дентина и съседната пулпа.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

A. Теория на директната инервация;
B. Трансдекционна теория;
C. Хидродинамична теория

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

 Регресивни изменения

Промени в клетките:
 Намаляват по брой.

 Намаляват по размер и брой на органелите.

 Фибробластите в стара пулпа имат по-малко перинуклеарна

цитоплазма и тънки дълги цитоплазмени израстъци.

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

Фиброзни промени
 Една основна характеристика на остаряването на
пулпата е увеличаването на колагеновите влакна,
което става по-видно с намаляване размера на
пулпата

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva

 Регресивни изменения

* Васкуларни изменения:
стените на съдовете стават по-дебели с
натрупване на колагенови влакна в
адвентициалните слоеве
* Открива се калцификация на кръвоносни съдове в
областта на апикалния отвор

Lecture 5 Dental pulp Assoc Prof. Ani Belcheva