Цимент / Периодонциум

Хистогенеза, морфология и физиология

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Пародонт
 Пародонтът е комплекс от
тъкани и структури и
представлява зъбодържащ
апарат. Включва:
 Гингива;
 Периодонциум;
 Цимент;
 Алвеоларна кост.
 Тези структури осигуряват
задръжката на зъба в
алвеолата и са от
ектомезенхимен произход.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Циментът е твърда, аваскуларна
съединителна тъкан, която покрива
корените на зъбите.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Развитие на цимента

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Циментогенеза
 Началото на циментогезената
започва след пълното
изграждане на емайла на
зъбната коронка;
 В шиечната област на
коронка вътрешният и
външният емайлов епител се
срещат и формират
епителното прорастване на
Хертвиг (цервикална
примка), което е отговорно за
формата на бъдещия корен.
 Пролиферацията на клетките
от цервикалната примка дава
стимулира пробива на
развиващия се зъб.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Цервикална примка
Двата епителни слоя на
емайловия орган – вътрешен
и външен емайлов епител, са
отделени помежду си чрез
звездовидния ретикулум и
междинния пласт.
В шиечната област те се
допират без участието на
тези слоеве – образуват
цервикална примка на
мястото на бъдещата емайло-
циментова граница.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Хертвигово епително  Представлява пролиферация
на епителни клетки в областта
прорастване на цервикалната примка на
емайловия орган от
развиващия се зъб.
 Хертвиговото епително
прорастване се разпада и
стимулира одонтобластите от
зъбната папила да образуват
коренов дентин, като по този
начин инициира кореновото
развитие.
 При дезинтеграцията на
прорастването могат да
останат единични клетки –
епителни остатъци на Маласе.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Хертвигово епително
прорастване

 Съставено от двата
допрени слоя на
емайловия орган –
вътрешен и външен
емайлов епител.
 Пролиферирайки към
ектомезехима в най-
долната си част тези два
слоя се сливат и
завършват с 4-5 гигантски
клетки – клетки водачи.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Циментогенеза

 Процеси, свързани с началото на

циментогенезата:
 Диференция на одонтобластите в
шиечната област от
ектомезенхима на зъбната
папила;
 Фрагментация и разпадане на
Хертвиговото епително
прорастване.
 Диференция на част от клетките
на зъбния фоликул в
циментобласти.
 Първият слой ацелуларен цимент
се образува от клетките на
епителното прорастване на
Хертвиг.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

  Първият слой цимент се
образува от клетки на
Циментогенеза Хертвиговото прорастване.
Покрива кореновия дентин,
ацелуларен е и се нарича
интермедиерен цимент.
 Последващото разпадане на
епително прорастване
позволява контакт между
недиференцираните
ектомезенхимни клетки на
зъбния фоликул и
новообразувания дентин на
корена;
 Клетките на зъбния фоликул,
контактуващи с дентина се
диференцират в незрели
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belchevaциментобласти.
Образуване на цимент от
циментобластитее
 Циментобластите отлагат
органичния матрикс на
цимента, съставен главно от
протеоглигани и фибрилерен
материал.
 Органичният матрикс
подлежи на минерализация –
циментоид или прецимент.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Циментогенеза

СВ - циментобласти;

D - дентин;

ECR – епителни
остатъци на Маласе;

DF – зъбен фоликул.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Съдбата на Хертвиговото епително
прорастване
След достигането на
кореновото изграждане на
дължина, епителното
прорастване претърпява
пълна дезинтеграция.

Циментогенезата е
завършена със затварянето
на кореновия апекс.

Единични клетки могат да

останат на повърхността на
цимента – епителните
остатъци на Маласе.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Минерализация на цимента:

 С отлагането на тънък пласт

цимент, минерални соли
навлизат от тъканната
течност;
 Калциеви и фосфатни йони се
депозират като
хидроксиапатитни кристали
по дългите оси на
колагеновите влакна;
 С нарастването на цимента на
дебелина, външни колагенови
влакна, образувани от
фибробласти на зъбния
фоликул се вмъкват в цимента
- шарпееви влакна.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Преди зъбния пробив:
 Външните влакна са
След пробива:
разположени паралелно
на кореновата  Влакната приемат коса
повърхност. позиция.
ЕF – външни влакна  Те са прекурсорите на
периодонталния
лигамент.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

По време на кореновото развитие следните
процеси се наблюдават в апикално
направление:
 Продължаваща пролиферация на клетките от Хертвиговото
епително прорастване;
 Образуване на коренов дентин;
 Фрагментация и изчезване на прорастването в частта на
корена, която е образувана;
 Диференция на нови циментобласти;
 Образуване на цимент.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Многокоренови зъби
 При достигане на бъдещото място
на фуркацията, отворът на
изграждащият се корен се разделя.
На няколко места – две, три или
повече, клетките на Хертвиговото
прорастване получават стимул за
растеж. Образуват се езиковидни
изтегляния, които нарастват от
противоположните краища на
отвора.
 Изтеглянията се сливат във
фуркационна област. След
сливането, съответен брой корени
продължават нарастването си на
дължина. Броят на кореновите
канали е предопределен в
съответстие групите кръвоносни
съдове, навлизащи в зъбната
папила.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

 Циментът може да се класифицира по
следните начини:
 Спрямо локализацията:
 Коренов цимент: Циментът по кореновата повърхност.
 Коронален цимент: Циментът, покриващ емайла в шиечната
област.
 Спрямо наличието на клетки:
 Целуларен цимент: Цимент, съдържащ циментоцити,
разположени в лакуни.
 Ацелуларен цимент: Тънък пласт безклетъчен цимент,
отлагащ се върху кореновия дентин.
 Спрямо наличието на колагенови фибрили в матрикса:
 Фибрилерен цимент: Цимент, чийто матрикс съдържда
добре изразени колагенови фибрили тип I.
 Афибрилерен цимент: Цимент без изразени колагенови
фабрили. Вместо тях, матриксът има фина гранулерна
структура.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Цименто-емайлова граница
 В 60% от случаите
циментът покрива емайла;
 В 30% цимент и емайл се
срещат в плътен контакт.
 В около 10% те не се
срещат, като се наблюдава
разстояние между тях с
непокрит дентин –
причина за дентинова
свръхчувствителност.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

 Ацелуларният цимент се отлага първично в
тънък пласт върху дентина. Съдържа Целуларен и
секретиран матрикс от протеини и фибри. ацелуларен цимент
 Циментобластите се диференцират от клетки
на зъбния фоликул след стимулация от
разпадането на Хертвиговото прорастване.
 Циментобластите секретират фини
колагенови фибрили перпендикулярно на
кореновата повърхност. С формирането им те
мигрират и се отдръпват от корена.
 Секретират се също и неколагенови протеини
като костен сиалопротеин и остеокалцин.
 С отдръпването на циментобластите,
колагеновите влакна се удължават,
удебеляват и формират фибри.
 С напредването на минерализацията и
отдръпването на клетки, образуваните влакна
в последствие се свързват с формиращите се
периодонтални влакна.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
 Целуларен цимент
 Развива след като зъбното развитие е почти изпълнено и зъбът е в
контакт със зъб от срещуположната зъбна дъга. Този цимент се
формира по кореновата повърхност около снопчетата фибри на
периодонталния лигамент.
 Циментобластите, формиращи целуларния цимент, остават
включени в него като в капан.
 Произходът на формативните циментобласти е различен за
целуларния и ацелуларния цимент.
 Една от съвременните теории гласи, че клетките, образуващи
целуларния цимент, мигрират от близката област на алвеоларната
кост, докато клетките, продуциращи ацелуларния цимент,
произлизат от зъбния фоликул.
 Целуларен цимент рядко се открива при еднокоренови зъби;
 При премолари и молари целуларен цимент се открива само в
апикалната област и интеррадикуларно при многокоренови
зъби.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

 Видове цимент спрямо произхода на
матриксните фибрили (само за
фибрилерните колагенови форми):

 Цимент с външни фибрили: Съдържа първичните

външни фибрили – шарпееви влакна, които продължават в
периодонталния лигамент. Тъй като те са образувани от
периодонталните фибробласт, се смятат за външни по
отношение на цимента. Ориентирани са перпендикулярно
към циментовата повърхност и имат задържаща зъба
функция.
 Цимент с вътрешни фибрили : Съдържа главно
вътрешни фибрили – такива, образувани от
циментобластите и сравнително паралелни на
циментовата повърхност. Има функцията да възстановява
дефекти, например вследствие на повърхностна
резорбция. Няма отношение към задръжката на зъба в
алвеолата.
 Цимент със смесени фибрили: Област с комбинация от
цимент с външни и вътрешни фибрили.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Описание на видовете цимент

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

AAЦ – Ацелуларен афибрилерен (първичен)
цимент
АЦВФ – Ацелуларен цимент с външни фибрили;

ЦЦВФ – Целуларен цимент с вътрешни фибрили;

ССЦ – Смесен слоест цимент;

ИЦ – Интермедиерен цимент.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

 1. Ацелуларен афибрилерен цимент

 Открива се в цервикалната зона (като коронарен цимент),

като покрива част от емайла и дентина в областта на
емайло-циментовата граница. Съставен е от
минерализиран матрикс, в него няма клетки и колагенови
влакна.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

2. Ацелуларен цимент с външни фибрили
(Първичен цимент)

 Притежава матрикс с добре изразени тип I колагенови

фибрили;
 В него са включени краищата на шарпеевите влакна,
които продължават към периодонциума като
периодонтални лигаменти.
 Тези влакна са изцяло инкорпорирани в матрикса, така че
трудно биват отличени в циментовия пласт;
 АЦВФ може да бъде открит в цервикалните две-трети на
корена;
 Този цимент играе главна роля в задръжката на зъба в
алвеолата.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Ацелуларен цимент с външни
фибрили

A: Снопчета от гъсто
подредени шарпееви
фибрили

B: Шарпеевите влакна имат

централно вдлъбване

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Напречен срез на цимента

Ацелуларен цимент

Целуларен цимент

Циментоцити

Линиите са израз на
периодичното отлагане на
цимента
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
3. Целуларен цимент с вътрешни фибрили
След като зъбът влезе в оклузия,
започва бърза апозиция на слабо
минерализиран цимент около
апикалната зона – ЦЦВФ;
Диференциращите се циментобласти
имат израстъци, които депозират
колагенови фибрили;
С напредването на процеса, тези
клетки остават включени в цимента
като в капан в екстацелуларния
матрикс, който са секретирали.
Намират се в лакуни и се наричат
циментоцити

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Смята се, че изхранването на тези
клетки се осъществява чрез дифузия,
като циментоцитите от най-дълбоките
слоеве могат да бъдат невитални.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Колагенови фибрили в ЦЦВФ
 Във фазата на бързо циментово депозиране те се
отлагат безразборно;
 В последствие фибрилите се организират паралелно
на кореновата повърхност.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Ацелуларен и целуларен цимент

А – Ацелуларен цимент

В – Целуларен цимент в
апикалната област

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

4. Смесен слоест цимент
 Може да бъде открит в апикалната трета на корените и във
фуркационната зона;
 В тези области скоростта на циментовото отлагане
обикновено е по-висока, отколкото в цервикалната зона;
 Съдържа външни, вътрешни фибрили и циментоцити в
лакуни; Външните фибрили (шарпееви влакна) с
неправилен ход в сравнение със същите в АЦВФ.
Образувани са от фибробласти и се отличават ясно в
структурата;
 Притежава и вътрешни фибрили – образувани от
циментобласти.
 Вътрешните фибрили преобладават над външните;
 Възможно е да има слоесто редуване на АЦВФ и ЦЦВФ.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Смесен слоест цимент
Целуларен цимент със
смесени фибрили
(CMFC) и периодонтален
лигамент (PDL);

Шарпееви фибрили (SF);

Циментобласти (CB);

Циментоцити (СС).

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Смесен слоест цимент
 Когато периодонциумът се организира, целуларният
цимент продължава да се депозира около
периодонталните влакна, инкорпорирайки ги в структурата
си. Осъществява се частична минерализация и по този
начин се образува цимент със смесени влакна;
 Той притежава:
 Включени циментоцити в състава си;
 Има слоест строеж;
 Наблюдава се неминерализиран цимент – циментоид, на
повърхността му;
 Отличават се тънки, гъсто разположени вътрешни фибрили,
паралелно на кореновата повърхност, и инкорпорирани външни
фибрили, перпендикулярно на корена.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
5. Интермедиерен цимент

 ИЦ е тънък ацелуларен аморфен пласт от твърда циментна

тъкан с дебелина около 10µm;
 Отлага се от епителните клетки на вътрешния пласт на
Хертвиговото прорастване;
 Депозицията се осъществява непосредствено преди
дезинтеграцията на епителните клетки на прорастването
и мигрирането им към периодонталната област;
 Това е първият отложен слой от цимент, който запечатва
дентиновите каналчета.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Минерален състав
 Циментът, в своята цялост, е по-слабо минерализиран от
кореновия дентин;
 Ацелуларният цимент с външни фибрили е по-силно
минерализиран в сравнение с целуларния цимент с вътрешни
фибрили и смесения слоест цимент;
 Минералният състав е близък до този на останалите твърди
зъбни тъкани, и се състои главно от хидроксиапатит -
Ca10(PO4)6(OH)2, и малки количества аморфен калциев фосфат;
 Както и в останалите твърди тъкани, хидроксиапатитът съдържа
примеси – други йони, включени в структурата на кристала по
време на минерализацията;
 Циментът притежава високо съдържание на флуор в сравнение с
другите минерализирани тъкани (до 0.9% от теглото му);
 Също съдържа до 0.1-0.3% серни, медни, цинкови и натриеви
йони.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Органичен състав
 Органичният матрикс на цимента е съставен главно от
колагенови фибрили тип I и III;
 Циментът също притежава два главни неколагенови
протеина:
 Костен сиалопротеин;
 Остеопонтин.
 Те са фосфорилирани и сулфатирани гликопротеини;
 Тези протеини са изразени главно при ацелуларния цимент
с външни фибрили и ацелуларния афибрилерен цимент.
Свързват се здраво с колагеновата матрица и
хидроксиапатита, и притежават способността да
стимулират клетъчно прикрепяне.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Сравнение на състава на емайл, дентин, цимент
и кост:
% Enamel Dentin Cementum Bone

Минерали 95 70 61 45

Органичен
състав 1 20 27 30

Вода 4 10 12 25

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Възстановяване на цимента
 Способността за възстановяване на дефекти в цимента е
защитна функция на циментобластите;
 Тези клетки са програмирани да поддържат гладка
кореновата повърхност;
 Загубата на циментна тъкан се съпровожда със загуба на
прикрепените външни фибрили;
 В подобна ситуация, свързана с дефект, циментобластите
депозират цимент за възстановяване на неговата цялост.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Функции на цимента
Покривна функция:
Покрива дентиновите тубули и ги предпазва.

Прикрепваща функция:
Включване на периодонталните лигаменти в структурата му.

Защитна функция:
Способност да възстановява резорбционни дефекти.
Адаптивна функция:
При загуба на оклузална височина (при изтриване на зъбите
при бруксизъм), апикално отложен цимент компенсира
изгубената позиция.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Периодонциум

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

 Периодонтални лигаменти
 Периодонталните лигаменти се
определят като фиброзно-
съединителна тъкан, която
свързва алвеоларната кост и
цимента, покриващ корена на
зъба;
 Част от лигаментите също
осъществяват връзка с
гингивата, като се вплитат в
нея;
 Периодонталните лигаменти,
намиращи се в
периодонталното
пространство, са съставени от:
 Фибрили;
 Клетки;
 Основна субстанция.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
  С изграждането на зъбната коронка,
Развитие на ограждащите я тъкани също
периодонтален лигамент претърпяват развитие.
 Ектомезенхимът на зъбния фоликул
и алвеоларна кост дава начало на формирането на
периодонталните структури в тясна
връзка с отлагащия се коренов
цимент.
 Този процес се изразява в
образуване на колагенови влакна,
които се организират във фибрили.
Краищата на тези фибрили се
включват във външната част на
цимента и поддържащата
алвеоларна кост, за да осигурят
задръжка на зъба.
 Външният пласт ектомезенхим от
зъбния фоликул оформя костната
алвеола, в която зъбът е
разположен.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
 Развитие на периодонциума
 С инициацията на кореновото
развитие, клетките на зъбния
фоликул се стимулират –
наблюдава се изразена
пролиферация;
 Ектомезенхимните клетки от
зъбния фоликул се
диференцират:
 Вътрешен слой клетки (към
корена)-> циментобласти.
 Централен слой -> фибробласти;
 Външен слой -> остеобласти.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

 Периодонциум
 Ширината на
периодонциума варира
между различните
индивиди, видове зъби и в
отделните области на един
и същи зъб;
 Най-тесен е в средната
част на корена;
 С възрастта ширината на
периодонциума намалява.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

 Фибробласти продуцират фибрили, които се организират в
периодонтални лигаменти;
 Те се включват в структурата на цимента и ограждащата
алвеоларна кост;
 Първоначално развиващите се фибрили са разположени косо на
кореновата повърхност;
 След пробива на зъба настъпват промени в ориентацията им.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Формиране на периодонтално пространство
Образуване на първа група фибрили – в
посока към цимента.
 Под сигналите на
Хертвиговото прорастване,
ектомезенхимните клетки
се трансформират във
фибробласти;
 Подреждат се под
циментобластите;
 Влакната, които
продуцират, са насочени
към цимента.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Сформиране на периодонталните лигаменти
Циментовият матрикс притежава специфични матриксни
молекули, привличащи образуващите се фибрили;

Прикрепянето на влакната се осъществява чрез адхезини и

специфични рецептори във фибрилите;

Привлечени по този начин, фибрилите се включват в

цименовия матрикс, перпендикулярно на дентина.

Шарпееви влакна,
включени в цимента

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Първа група влакна - Шарпеевите влакна. Те
са първоначално свободностоящи в
периодонталното пространство
 След прикрепянето им
към корена, те се
покриват с циментен
матрикс;
 Остават фиксирани в
цимента – наричат се
външни фибрили или
Шарпееви фибрили;
 Другите им краищата са
разположени свободно в
сформиращото се
периодонтално
пространство.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Втора група влакна - образуване на фибрили,
фиксирани към алвеоларната кост
 Част от фибробластите започват
продукция на влакна, които се
вмъкват между остеобластите,
изграждащи алвеоларната кост
и се закотвят в пространството, в
което се отлага костния матрикс.
 Краищата им също висят в
периодонталното пространство.

 Наблюдават се къси Шарпееви

влакна (SF), включени в
остеоидната структура(OS) ,
секретирана от остеобластите
(OB) към периодонталното
пространство;
 OC, остеоцити;
 RL, reversal линия.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

 Формиране на трета група влакна

Интермедиерен плексус
Те са продуцирани от
фибробластите, разположени в
средата на периодонталното
пространство, между влакната,
вмъкнати в цимента и тези в
алвеолата.

Тези фибрили са разположени в

групи под различен ъгъл спрямо
влакната, включени в цимента и
алвеоларната кост.
Постепенно узряват и образуват
мрежа в тъканта, но не участват в
групирането на лигаментите.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Свързване на периодонталните влакна
По време на зъбния пробив
влакната търпят
ремоделиране и все още не
са организирани.;

Те се свързват под действие

на оклузалните сили при
дъвкателния акт.
Съединяването на двете
фиксирани групи влакна
става с тяхното удължаване
и ремоделиране. Групирани
и обединени, влакната
формират лигаментите.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Промени в зъбния фоликул, водещи до
образуване на периодонталнити структури

 Най-ранно преструктуриране в зъбния

фоликул се наблюдава в посока към зъба
(T) и алвеоларната кост(AB) - (Фиг. A и B).
 Малки струпвания от колаген се
ориентират перпендикулярно към
повърхността на зъба и костта.
 Постепенно нарастват на дебелина и
дължина, като тези към костта стават по-
дълги от тези, растящи към зъба.
 Влакната от страната на образуващия се
корен се инкорпорират в отлагащия се
цимент.
 Влакната към алвеоларната кост се
включват в новосформираната костна
структура.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

 Първа фаза от формиране на
перидонциума
Многобройни тънки влакна се
развиват към циментовата
повърхност;
Техните краища са издадени като
върхове на четчица;
На повърхността на алвеоларната
кост се наблюдават по-малко, но
по-дълги и дебели влакна;
Между тях се развиват аксиални
влакна;
На този етап периодонталното
пространство е изпълнено със
свободностоящи влакна.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Втора фаза

Закотвените от двете
страни фибрили
нарастват на дължина;

Разклоняват се;

¾ от периодонталното
пространство все още е
заето от
свободностоящи
фибрили;
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Трета фаза

Нарастване на
фибрилите от двете
групи;

Доближаване към
централната част на
периодонциума;

По този начин те
избутват свободните
фибрили;

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Четвърта фаза
Преплитане на
фибрилите;

Продължава тяхното
задебеляване;
Изглеждат
непрекъснати, макар
че всъщност са
преплетени;
Продължително
ремоделиране на
фибрилите вследствие
на дъвкателните сили.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Хистология на перидонталния лигамент
 Периодонциумът, като  Клетки:
всеки вид съединителна  Фибробласти;
тъкан, е изграден от  Циментобласти;
клетки и
 Остеобласти;
екстрацелуларни
 Остеокласти;
компопенти.
 Недиференцирани
мезенхимни клетки;
 Епителни остатъци на
Маласе.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Екстрацелуларни компоненти
 Колагенови фибрили;  Освен главните влакна в
 Еластинови фибрили; периодонциума –
 Основна субстанция; колагенови и
еластинови, могат да
 Нервни влакна; бъдат открити и
 Кръвоносни съдове; окситаланови влакна.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Главни периодонтални влакна
 Влакната, издадени от
циментовата и
костната повърхност,
се обозначават като
главни;
 Спрямо тяхната
локация, се
подразделят на
дентоалвеоларни или
гингивални влакна.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Дентоалвеоларна група влакна

 Алвеоларно-гребенови
фибри – в шиечната област;
 Хоризонтални фибри – в
средната трета на корена;
 Коси фибри –
непосредствено над
апикалната част;
 Апикални фибри – в
апикалната област;
 Интеррадикуларни фибри –
между корените.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Гингивална група влакна
Денто-гингивална група – най-
многобройни влакна, разпростиращи
се от шиечния цимент към lamina
propria на гингивата;
Алвеоло-гингивална група –
преминават от алвеоларния гребен
към lamina propria на гингивата;
Циркулярни фибри на гингивата
около шийката на зъба;
Транссептални фибри – свързват два
съседни зъба, преминавайки от
шиечния цимент на единия към
цимента на съседния зъб;
ДГ и АГ групи фибри са закотвени в
или прикрепената свободната гингива
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Алвеоларно-гребенови фибри

 Разполагат се косо,
непосредствено под
свързващия епител към
гребена на алвеоларната
кост;
 Противодействат на
силите на екструзия и
латерално насочените
сили;

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Транссептални фибри
 Транссептални фибри(H):
приминават от цимента на
един, интерпроксимално
през интерденталния септум
, и се залавят за цимента на
съседния зъб;
 Формират т.нар.
H интердентален лигамент;
 Поддържат подредбата на
зъбите;
 Смятат се за част от
гингивата, тъй като нямат
костна задръжка.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Хоризонтални фибри

 Прикрепят се за
цимента под
алвеоларно-
гребеновите фибри;
 Разполагат се
перпендикулярно на
корена в посока към
алвеоларната кост.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Коси фибри
 Те са най-
многобройните фибри
в периодонциума.
Преминават от
цимента косо и в
коронарна посока към
алвеоларната кост.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Апикални фибри
 Излизат радиално от
апикалния цимент към
дъното на костната
алвеола.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Интеррадикуларни фибри
 Откриват се
единствено между
корените на
многокореновите зъби,
напр. молари.
 Те също са прикрепени
към цимента и
подлежащата
алвеоларна кост.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Схема на периодонталния лигамент

Ligamentum circulare –
състои се от:
- гингивалния лигамент;
- циркулярните фибри на
гингивата;
- алвеоларно-
гребеновите фибри.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Периодонтален лигамент
 Периодонталните
лигаменти са съставени
от колагенови фибрили,
групирани в снопове,
наречени фибри. Някой
от тях са закотвени в
твърдите тъкани с
краищата си, които биват
включени в
минерализираната
структура.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

 Еластинови влакна – придружават кръвоносните
съдове;
 Окситаланови влакна – близки по структура до
еластиновите. Откриват се в зони с натоварване и
богато кръвоснабдяване – напр. при ортодонтско
лечение.

 Тези видове влакна играят роля на поддържащ апарат

на главните фибри и кръвоносните съдове – част от
индиферентния фибрилен плексус.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Кръвоснабдяване и инервация:

 Пространствата между
фибрилите се обозначават като
интерстициални;
 В интерстициалните
пространства се намират
кръвоносни и лимфни съдове,
и нервни влакна;
 Те поддържат виталитета на
периодонталните структури.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Интерстициални пространства между
влакната:
Кръвоносни съдове::
• Апикални съдове – клончета на централната артерия се
отделят преди навлизането й през апекса в пулпата;
• Пенетриращи съдове – клончета, навлизащи от
алвеоларната кост през костните лакуни;
• Анастомозиращи съдове – идващи от
кръвоснабняването на гингивата.
Инервация – нервните влакна следват хода на
кръвоносните съдове;
Лимфни съдове – налични фини лимфни съдове;
Основна субстанция – екстрацелуларен матрикс между
всички елементи на периодонциума.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Клетки на
периодонталния  Периодонциумът притежава
лигамент уникални клетки, които са
способни да възстановяват и
поддържат цялостта на три
различни тъкани, а именно
периодонталните влакна,
цимента и алвеоларната кост.
 Главните клетки са:
 Фибробласти;
 Макрофаги;
 Недиференцирани мезенхимни
клетки;
 Циментобласти, циментокласти;
 Остеобласти, остеокласти;
 Епителни остатъци на Маласе.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
Фибробласти (FB).
 Фибробластите имат
ремоделираща функция:
 Синтезираща функция - те са
отговорни за образуването на
колаген и формирането на
колагенови фибрили(CF)
 Колагенолитична функция –
деградация и лизиране на
колагенови фибрили чрез
вътреклетъчно смилане във
вакуоли (ICC)

 Тези две функции на

фибробластите позволяват
адаптиране на зъба в
различни ситуации на
натоварване.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

 Клинични съображения
 1. Ширината на периодонциума варира от 0.1 до 0.4 мм
(средно 0.2 мм).
 2. Периодонциумът е по-широк при активно функциониращи
зъби и по-тесен при такива, които не са подложени на
дъвкателно натоварване.
 3. Клетките в периодонциума са способни на ремоделиране
на структурите му при увреждане или промяна във
функционалното натоварване с цел адаптиране към функцията.
4. Екстремно натоварване е способно да причини
локализирана некроза в лигаментите, чрез прекъсване на
кръвоснабдяването към клетките.
 5. В такава ситуация процесите на ремоделиране се
прекратяват. Ако причината е ортодонтско преместване, то то
спира да бъде възможно. Поправката на дефекта се
осъществява чрез миграция на клетки от близкия витален
лигамент. Ако цялостта не се възстанови, възможно е да
настъпи локализирана резорбция и анкилоза на зъба.
Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva
 6. При инциденти, свързани с експулсия на зъб, може да се предприеме
реплантиране. Възможни усложнения са външна коренова резорбция и
анкилоза, в случай на трайно увреждане на голяма порция от периодонталните
лигаменти. Този риск може да бъде минимизиран с избягване на прекалена
обработка на вече разкъснания лигамент преди реплантирането.
 7. Подходяща терапия при прогресивна деструкция на периодонциума
вследствие на пародонтит, може да стационира развитието му и да възстанови
периодонтални дефекти.
 8. Периодонциумът е уникален сред останалите пародонтални структури, тъй
като съдържа прекурсорни клетки за възстановяването на целия зъбодържащ
апарат – цимент, периодонален лигамент и кост.
 Чрез използването на биологично съвместими бариери, терапевтът може да
стимулира развитието на клетки в засегнати области с цел ново периодонтално
прикрепяне. Този терапевтичен подход е известен като направлявана тъканна
регенерация.
 9. Съвременните изследвания са насочени към изследване на растежни
фактори и цитокини, целящи развитие на специфични клетки в дефектите, като
същевременно растежа на неблагоприятни клетки бива потиснат.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Периодонциумът е в непрекъснато
състояние на ремоделиране

 Функции на периодонциума:
 Формативна;
 Поддържаща;
 Защитна;
 Сензорна;
 Нутритивна.

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva

Благодаря Ви за вниманието!

Lecture 6 Cementum, PDL, A Belcheva