Орална екосистема

Зараждане и динамика в детска възраст

Доц. Гатева, дм
Устната кухина:

Към
Орална
външна биологична Към
организма
среда
система
Храна;
Въздух;
МО. Слюнка
Орална биологична система:
• Орална лигавица;
• Зъбен емайл;
• Течна среда - слюнка и гингивална
течност;
• Орална резидентна микрофлора;
• Общ и локален имунитет.
 Орално здраве:

Балансирано
екологично равновесие Орално здраве

Нарушен баланс на
оралната хомеостаза Патогенна
Болестсреда
Орални екониши:
• Орална лигавица;
• Гърба на езика;
• Зъбни повърхности (супра- и
субгингивални);
• Сулкусен епител;
• Протезни (ортодонтски) конструкции.
Орална лигавица:

1.Покрива цялата
устна кухина.

2. Прекъсване на В зоната на В областта на

епителната аташмана около изхода на
зъбите; слюнчените жлези;
обвивка има:

3. В различни Те създават
топографски зони различни условия за Микрофлората на
взаимоотношения всяка ниша е
се формират между елементите специфична.
“орални ниши”: на микросредата.
Букална лигавица и гърба на езика:

•Букалната лигавица - рядко

колонизирана от МО;

•Гърбът на езика е резервоар за

МО;

•Кератинизираната и
некератинизираната лигавица се
различават по колонизацията на
МО.
Зъбен емайл:
Микроорганизми;

Слюнка;
Върху него
действат:
Храна;

Гингивална
течност.
Зъбен емайл:
От слюнчените
гликопротеини;

Предпазва емайла;

Зъбна пеликула:
Необходима за
заселване на МО;

Върху зъбната Начало на

повърхност плакообразуването.
Течна среда:
Устната кухина се
обмива от две
течности:
Имат различен
произход и състав
Слюнка; и взаимно си
влияят.

Гингивална
течност.
Орални течности:

Основа за
поддържане на
оралната
екосистема:

Осигуряват Хранителни Подпомагат Антимикробни

вода; съставки; адхезията; фактори.
Орална резидентна микрофлора:

Свободно Фиксирани МО -
движещи се орални
микробни клетки биофилми
 Орална резидентна микрофлора:

участва в
може да
е зависима от създаване на
стане
развитието и устойчивост
резервоар на
проявата на срещу
потенциално
имунитета в колонизация
патогенни
УК; на патогенни
МО.
МО;

роля в етиопатогенезата на
различни орални заболявания
❑ Оралната микробна флора се свързва с
трите основни групи заболявания:

1. Зъбен кариес;
2. Пародонтопатии;
3. Заболявания на лигавицата.

•Врезултат от нарушаване на баланса в оралната

хомеостаза
• Появяват се потенциално патогенни МО;
• Създават условия за патогенна среда.
 Eкология:

Наука, изучаваща взаимоотношенията между

организмите и тяхната жива (biotic) и нежива
(abiotic) околност.

МикробнаВобщност,
центъраживееща
на оралната
на определено
място, заобиколена от различни
екосистема – физични и химични
резидентната
елементи (абиотично обкръжение), в определени
орална микробна сфлора.
взаимоотношения тях.
 Формиране на екосистемата:

Развитието на микробната общност включва

редуване на популации;

Процесът започва с колонизация на средата от

първата микробна популация;

Тя запълва пространство, модифицира го и го прави

удобно за поселване на нова микробна популация.
 Този процес продължава:

Развиващата се микробна общност се обогатява с

различни видове;

Процесът на редуване на популации и обогатяване

на общността спира едва когато няма свободни
ниши за заселване на нови микробни видове.
Орална екосистема – зараждане:

• Последователно заселване на микробни популации –

начало при новороденото:

Колонизация на първите микробни популации

стрептококи:
▪ Str. mitis biovar;
▪ Str. оralis;
▪ Str. salivarius.

• Първите МО модифицират средата, превръщайки я в

подходяща за заселване на нови популации.
• Със заселване на всички екониши настъпва относителна
стабилност в системата от МО, наречена “кумулативна
общност”;
Стабилност не означава статичност на условията.

• Стабилността е основана на хомеостазата;

поддържане на устойчивост чрез

разнообразие от компенсаторни
контролни механизми.

те противодействат на факторите,
разрушаващи устойчивото състояние.
Оралната среда предлага подходящи
условия за МО:

Влажна среда;

Постоянна
pH – около
температура
неутрално;
(34°- 36°C);
Зъбни повърхности:
•Зъбната повърхност е най-
благоприятното място за колонизация
на МО;
•Оралният биофилм се различава в
супрагингивалната и субгингивалната си
част;
•По различните участъци на зъбните
повърхности има различни екониши.
Зъбни повърхности – екониши:
• Различните екониши имат
собствена екология, която
определя патогенния
потенциал на МО за
различните орални
заболявания;
• В случая, за различно
протичане на зъбния
кариес.
 Орална еубиоза:
•Три регулаторни механизми влияят върху
оралната екосистема и определят нейното
равновесие наречено еубиоза.

•Те са свързани с:
•Микрорганизмите;
•Макроорганизма;
•Външни фактори..
 Характеристика на
оралната микрофлора
 Основни групи МО:

1. Прокариоти - без Бактерии

ядро.

2. Еукариоти - с ядро и Протозои,

ядрена мембрана. Гъби
1. Бактериална клетка:
• Прокариотни МО;
• Изградени от двуверижна ДНК –
геном;
• Цитоплазма - изпълнена с
рибозоми, хроматинни телца и
гранули.
• Клетъчното дишане – с помощта на
цитоплазмена мембрана.
• Обградена от сложно устроена
клетъчна стена, по която се намират
различни аксесоари за придвижване
- пили, флагели.
Клетъчна стена:

• Покрива цитоплазмата на бактериалната клетка.

• Функция:
• поддържа формата на клетката и камшичетата (флагелите).
• предпазва клетката от разкъсване.
• Съставена е от пептидогликан.
• При Гр (+) МО - от много слоеве пептидогликан и съдържа теихоева киселина.
• При Гр (-) МО - от липопротеин-липополизахарид-фосфолипидна външна мембрана,
която покрива тънък слой от пептидогликан.
• Така Гр (-) МО са:
• по-устойчиви на фагоцитоза, лизозим, пеницилинови и други
лекарствени средства.
• по-лесно раними от механични сили и са чувствителни на имунен
лизис.
 Бактериална клетка:

Рибозоми:
• съставени от рибозомален протеин и РНК;
• извършват протеинов синтез.

Клетъчни включвания:
• резервен хранителен материал, полизахаридни гранули,
метахроматични гранули, липидни включвания,
карбоксизоми, газ-вакуоли.

Цитоплазма:
• течността, която изпълва бактериалната клетка;
• има биохимична и синтезираща активност;
• съдържа хроматинни телца, рибозоми и гранули.
Видове бактерии
 Класифициране и категоризиране на МО:
❖Принципи:
• Морфологични особености (форма) - коки, пръчки,
спирили;
• Според оцветяване – Гр (+), Гр (-);
• Културелни условия - аероби, факултативни анаероби,
анаероби;
• Биохимични реакции към захари - захаролитични,
незахаролитични;
• Антигенни структури – серотипа;
 Според формата си:

Cocci

 Cъс сферична или овална форма, могат да бъдат:

 Diplococci - по две клетки;
 Streptococci – във верижка;
 Staphylococci – гроздовидно разположени;
 Sarcinae – под формата на куб.
 Според формата си:

• Bacilli – цилиндрични или

пръчковидни;

• Spirilla – със спираловидна

или извита форма, вариращи
по брой на извивките;

• Vibrio – с форма на част от

спирала.
 2. Протозои (еукариоти):
• Eдноклетъчни МО – 1- нкл. мм.;

• Показват огромно разнообразие в структурата си и

начина на живот;

• Притежават всички клетъчни структури необходими за

активни обменни процеси;

• Повечето са аеробни и свободно живеещи, има и

анаеробни;

• В устата са изолирани – Entamoeba gingivalis,

Trichomonas tenax.
 2. Гъби (еукариоти):
• Мултинуклеарни, мултицелуларни организми с дебела
клетъчна стена;
• Хетеротрофни сапрофити – не синтезират органични
вещества – нямат самостоятелно хранене;
• Нарастват като:
** хифи, които образуват мицели:
Хифи - дълги филаментозни структурни единици;
Мицели – многоклетъчни хифи. Възпроизвеждат се чрез
полово и безполово образуване на спори.

** единични овални клетъчни форми:

Образуват влажни, лъскави колонии, които се възпроизвеждат
чрез пъпкуване или делене.
 Гъби в устната кухина:
•От рода Candida:

Candida albicans;
Candida tropicalis;
Candida crusei;
Candida parapsilosis;
Candida kefyr;
Candida globrata;
Candida guilliermondii – при имунокомпрометирани;
Candida dubliniensis – при тежки орални кандидози при болни от
СПИН.
Candida:
•Наричат се опортюнистични патогени,
защото са част от нормалната орална
флора и могат да предизвикат заболяване
в имунокомпрометирани индивиди.
Микробен метаболизъм и клетъчна регулация:
Анаболизъм:
• биосинтезиращи реакции, които използват енергия;
• процесите за синтез на макромолекули - нуклеинови киселини,
протеини, липиди, полизахариди.

Катаболизъм:
• разграждащи реакции, при които се освобождава енергия под
формата на ATФ.
Енергийно складиране и трансфер:
• При метаболитните процеси - химичната енергия се складира под
формата на АТФ;
• Това са окси-редукционни процеси, които могат да бъдат:
• аеробно окисление – клетъчно дишане;
• анаеробно окисление – ферментация.
Метаболитни процеси:
❑Гликолиза:
• Най-важният път на въглехидратния метаболизъм,
който се извършва в цитоплазмата на клетките.
• Той включва:
• преобразуване на глюкозата в кетонова киселина;
• анаеробна ферментация;
• цикъл на трикарбоновите киселини /цикъл на Кребс/ –
аеробни условия.

❑Протеинов синтез:
• Той става в рибозомите, където чрез процесите на
транскрипция, транслация и участието на РНК, се
осъществява белтъчен синтез и синтезиране на ДНК.
Регулация на метаболизма в
бактериалната клетка:
• Посредством контролни механизми:
• Генетични;
• Ензимни.
• Типове регулация:
А) чрез системи от сигнални молекули, които влияят на
генната експресия;
Б) Генетична регулация
- чрез ензимна репресия – генетично се потиска синтезът на
съответните ензими, когато нивото на продукта е достатъчно;
- чрез ензимна индукция – генетично се регулира синтез на
определени ензими, при наличие на съответния субстрат.
Онтогенетично развитие на микробната флора в
устната кухина:
• Започва веднага след раждането:
• Детето се ражда със стерилна уста;
• С раждането се заселват :
• стрептококи, стафилококи, коли бактерии, Гр (+) пръчки, често и
Candida;
• Източници:
• Вагинална микрофлора;
• Околна среда;
• Обслужващ персонал.
• В дните след раждането – МО от:
• Млякото;
• Слюнката на майката;
• Водата;
• Първоначално заселване: аероби, факултативни Гр (+) анаероби.
❑ През първия месец: Str. salivarius Str.oralis, Str.mitis.
❑ Str. salivarius – най-рано, серотип подобен на този на майката;

• заселва се по езика, оралната лигавица;

• открива се и в слюнката;

❑ Str. sanguis – колонизира след пробива на първите зъби

▪ продуцира растежен фактор, необходим за заселване на Str.
mutans;
❑ Str. mutans – колонизира след първата година, по време на
пробива на моларите.

❑ През четвърти и пети месец:

▪ Гр (-) анаероби: Prevotellа melaninogenicus, Str. nucleatum,
Veillonella
 ❑През първата година:
Стрептококи - 98 % от микрофлората; спадат на 70% в края на 1-ва год.

• На една година:

Staphylococcus, Veillonella, Neiseria

• На 1,5 год.:
Actinimyces, Nocardia, Lactobacillus, Fusobacterium

• На 2 год.:
Bacteroides, Corynebacterium, Candida, Leptotrihia

• Candida: при 5 - 7% от новородените:

на 7-я ден - при 10,7%;
на 1-я месец – при 82%.
В предучилищна възраст:
➢ МФ е еднаква с тази на възрастните.

В денонощието:

❑ Микробното число е най-високо сутрин;

❑ Количествата МО се променят в зависимост от:
▪ слюнчения ток;
▪ храната;
▪ общото състояние на индивида;
▪ оралната хигиена;
▪ зъбния статус и др. фактори.
Форми на съществуване на оралните МО:

•«Плактонни клетки» - оралните МО, които

съществуват като свободни клетки и «плуват» в
течната орална среда;

•«Орални биофилми» - микроорганизми,

организирани в структури, които полепват по:
•емайла
•лигавицата.
Орални биофилми:
• Триизмерни структури от МО със
специфична екологична,
физиологична и биохимична
характеристика;
• с каналчеста система за
транспорт на течности,
субстрати, отпадни продукти и
сигнални молекули.
• Акумулация на МО, разположени в
полизахариден матрикс,
прилепнал към повърхност от
биологичен или небиологичен тип.
• Причина за 80% от микробните
инфекции в организма.
 Орален биофилм:

МО-те асоциирани в биофилм са особено резистентни на

въздействието на антимикробните фактори;

Имунната защита на организма срещу тях се проявява особено

трудно;

Микробните общности проявяват специфични свойства,

различни от тези на плактонните микроорганизми;

Бактериалният растеж в биофилма се влияе от локалните

физико-химични характеристики на повърхността, към която МО
се прилепват.
Бактериален биофилм:

Сложна микробна общност, със

специфичен бактериален растеж,
върху въглехидратен (полизахариден)
матрикс – зъбен биофилм (плака).
Бактериален биофилм – орална лигавица:

• На образуване на плаков
Здрава орална биофилм;
лигавица – • Инфекции, предизвикани от МО.
устойчива:

• Бързо отмиване и увличане от

Причини за слюнката на адхериралите МО;
резистентността • Ексфолиацията на епителни клетки;
• Мукозната повърхност притежава
й: антибиофилмова защита.
•При намалена локална резистентност – по
оралната лигавица – образува се орален
биофилм;

Гликопротеини Адхерира към

Candida епителните
(манопротеини) от
albicans клетки.
клетъчната стена
Топографска характеристика на
оралната микробна флора
Микроорганизми по оралната лигавица:

Факултативни Streptococci –
По устни: анаероби Str.vestibularis

Actinomyces Streptococcus
По небце: spp spp

Streptococcus Haemophilus –
spp. (изолират се 5-
По бузи: (Str. oralis, Str. 25 бактерии на
mitis, Str. sanguis епителна клетка)
 Микроорганизми по езика:
• Особености:
• Повърхността на вкусовите папили определя по-добрите
условия за колонизация;
• Най-големият резервоар на бактериални клетки – от 1
епителна клетка се изолират по 100 бактериални клетки.
• Преобладаваща флора:
• Str. salivarius, Str. mitis, Str. oralis;
• Изолират се:
• Veillonella spp.,
• Actinomyces naeslandii, Actinomyces odontoliticus,
Haemophilus spp.
• Porphyromonas, Рrevotella, Fusobacterium, Treponema.
• Резервоар за МО, участващи в периодонталните заболявания;
• Основно място за колонизация на Candida spp.
Микроорганизми в слюнката:
• Средно количество - по 108 - 109
бактерии /мл слюнка;
• Слюнченият ток не позволява на
бактериите да се размножават в
слюнката;
• Тук идват от гърба на езика или зъбния
биофилм.
Микроорганизми по зъбите:
Фисури - Str.mutans и Act. naeslundii

Цервикален ръб
Гр(+) МО - (факултативни
анаероби,
по-малко Str., Actinomyces).
Апроксимални Гр(–) МО – (Veillonella,
повърхности Haemophilus, Bacteroides)
Streptococcus spp.,
Actinomyces spp. Veillonella,
Prevotella
Фактори на оралната бактериална
хомеостаза:
Еубиоза – динамичен процес за поддържане
на бактериална орална хомеостаза.

1. Физико-химични фактори;

2. Защитни фактори на макроорганизма;

3. Бактериални фактори;

4. Екзогенни фактори.
1. Физико-химични фактори:

А. Температура (34-360);

Б. рН – 6.7-7.3;

В. Окси-редукционен потенциал;

Г. Хранителни вещества;

Д. Вода.
1. А. Физико-химични фактори -
температура:

t° в УК – 34°- 36 °C – подходяща за микробен

растеж;

При възпалителен процес t° в периодонталния

джоб може да се повиши - МО се адаптират.
 1.Б. рН в оралната среда:
В устната кухина рН се поддържа около
неутралното - 6.7 - 7.3, с два основни механизма:
• Слюнченият ток и дъвкателния акт елиминират въглехидратите
- част от тях се метаболизират от МО до киселини.
• Киселинността от храната, напитките и от бактериалната
активност, се неутрализира от буферния капацитет на
слюнката.

Други начини:

• МО, които метаболизират уреята до амоняк могат да

повишавашат рН.
• Честото приемане на захари благоприятства растежа на
ацидогенните МО (Lactobacilli и Str. mutans).
 рН в субгингивалната плака:
Субгингивалните участъци, които се обмиват от гингивалната
течност, не се влияят от буферната активност на слюнката;

рН в супрагингивалната плака е по-ниско и зависи:

• плаконатрупването (орална хигиена),

• честия прием на въглехидрати и слюнчения ток;

рH в гингивалната течност варира между 7.5 и 7.9, до 8,5.

• Влияе за колонизация на „периодонтопатогени” и определя

спецификата на флората в гингивалния сулкус.
1.В. Оксидо-редукционен потенциал и
еубиоза:

Оксидо-редукционни взаимодействия -
биохимични процеси в устната кухина, при които
с участие на някои ензими едни съединения се
окисляват, а други се редуцират!
 Оксидо-редукционен потенциал:

•Съотношението между окислените и

редуцирани компоненти в една система
представлява нейния редокси-потенциал (Eh).
•Този потенциал се влияе от наличие или
отсъствие на О2, който е най-честият електронен
акцептор.
•анаеробите - редуктори (-Eh),
•аеробите – окислители (+Eh).
Устата - окси-редукционен потенциал с широк
спектър и позволява растежа на различни МО:

• Лигавицата на бузите и небцето са аеробна среда с +Eh.

Тя е благоприятна среда за растежа и на факултативни
анаероби.

• Гърбът на езика е смесена среда с +Eh и –Eh;

• Гингивалната течност и апроксималните повърхности на

зъбите притежават редокси потенциал с по-ниски
стойности (-Eh) и там има по-висока концентрация на
облигатни анаероби.
1. Г. Хранителни вещества:

Слюнката - богата на почти всички вещества,

необходими за храненето на МО;

Въглехидратната и белтъчна храна приета от индивида

влияе върху състава на оралната микрофлора.

Гингивалната течност (произлиза от кръвната плазма) е

източник на хранителни вещества за МО.
• Растежен фактор хемин и vit.K.
2. Защитни фактори на макроорганизма
за поддържане на орална еубиоза:
❑ ОРАЛНА ЕУБИОЗА:
❑ Зависи от локалната защита в устната кухина.
❑ ЛОКАЛНАТА ЗАЩИТА:
❑Съставена е от специфични и неспецифични
механизми, в които участват слюнчени и плазмени
защитни фактори.
❑От страна на макроорганизма в еубиозата участват:
❑Хормонални фактори
❑Стрес и генетичен фон, при които се развиват
защитните процеси.
 2.А. Слюнка:
• Неорганичен състав - варира и променя рН на средата.
Буферна активност;

• Органичният състав - от протеини и гликопротеини

моделират бактериалния растеж чрез:
• Адсорбция и пеликулообразуване;
• Източник на храна за МО;
• Агрегация на МО;
• Поддържане на стабилен буферен капацитет.
Слюнчени защитни фактори:

• Специфична защита:
• SIg A.
• Неспецифична защита:
• Муцин;
• Антимикробни фактори:
• Лизозим;
• Лактоферин;
• Слюнчена пероксидаза;
• Хистатин- богати пептиди;
• Цистадин;
• Левкоцити;
• Комплемент.
 Муцини:
• Покриват оралната лигавица и ограничават проникване
на МО през нея.
• Комплексна роля в бактериалната адхезия (муцините и
другите неимунни слюнчени гликопротеини).
• По зъбните повърхности – адсорбирани слюнчените
гликопротеини:
• Предизвикат бактериална адхезия – свързват се с бактериите.
• Свободните муцини – предпазват от бактериална
колонизация чрез:
• свързване с „адхезини” от МО;
• аглутинация на бактериалните клетки.
Слюнчени антимикробни фактори:
• Лизира някои бактериални видове, чрез
•Лизозим: хидролиза на гликозидните връзки на
пептидогликаните от клетъчната стена;
• Агрегира оралните бактерии, като инхибира
тяхната колонизация;
• Зависимостта между зъбна плака и лизозим е
обратно пропорционална

•Лактоферин:
• Инхибира микробния растеж, като отцепва Fe+;
• Свободен от Fe+ aполактоферин притежава директен
антимикробен ефект към различни МO включително
срещу Str.mutans.
Слюнчени антимикробни фактори:
• Слюнчена пероксидаза:
• Предизвиква окислителни процеси и очиства токсичния СО2,
произведен от оралните МО;
• Редуцира киселинността в зъбната плака.

• Хистатини:
Инхибират:
- развитието на Candida albicans;
- коагрегацията между Porphyromonas gingivalis и Str.mutans;
- растежа на Str.mutans;
Могат да агрегират оралните Streptococci.
• Цистатини:
Инхибират производството на протеази, произведени от
“периоодонтопатогените” - действат като протеазни инхибитори.
Плазмени антимикробни фактори:

❑Антимикробни фактори в гингивалната течност –

IgM, IgG, IgA, комплемент, левкоцити.

• Произхождат от кръвния серум;

• Защитават гингивата от микробна
инвазия.

лизозим и пероксидаза се отделят и от

лизозомите на полиморфонуклеарните
левкоцити.
• Антимикробните фактори (слюнчени и плазмени)
НЕ действат изолирано в устната кухина;
• Те действат синергично или антагонистично.

Пример:
❖ Муцините служат за концентриране на други антимикробни
субстанции: лизозим, S-IgA и цистатини по лигавичната
повърхност.

❖ S-IgA стимулира лактоферина, слюнчената пероксидаза,

аглутинините и муцините.

❖ Ефекта на лизозима върху клетъчната мембрана може да

бъде засилен от слюнчената пероксидаза и хистатина.
 Секреторна IgA система:
• Секреторните IgA–антитела са първата линия на защита
срещу патогени, колонизиращи по оралните повърхности
(емайл и лигавица);
• Резистентността на S-IgA към протеолиза, гарантира
биологичната им функция;
• Мултивалентността - повишава техния потенциал за
аглутинация на бактериите, неутрализациятa на токсини,
ензими и вируси;
• Регулираща роля в оралната екосистема:
• инхибиция на бактериалната адхезия;
• инактивация на бактериални ензими и токсини;
• синергизъм с други защитни механизми;
• имунно изключване - ограничаване на пенетрацията на
бактериален антигенен материал през епителната мембрана.
Други фактори:
• Хормонални фактори:
• Повишаване на стероидните хормони през пубертета -
промяна на микрофлората в гингивалния сулкус (черно
пигменитани Гр(-) анаероби);

• Стрес:
• Хормонални промени;
• Промени в слюнчения ток;
• Хранене;
• Имунен отговор.

• Генетични фактори:
• Генетичен контрол върху имунните фактори, физиологията,
метаболизма на макроорганизма и взаимоотношенията му с
МО.
3. Бактериални фактори за поддържане
на орална еубиоза:

А. Хранителни взаимоотношения между МО;

Б. Механизми за потискане на микробния свръхрастеж;
В. Форми на активен микробен контакт;
Г. Форми на взаимоотношения между МО;
Д. Форми на взаимоотношения между микро- и
макроорганизма
3.А. Хранителни взаимоотношения между МО:

Хранителни взаимоотношения
между МО:

1. Кооперират се и 2. Едни МО използват като

разграждат хранителните хранителни вещества продукти
вещества. от метаболизма на други.
3.Б. Механизми за потискане на микробния
свръхрастеж:
• Конкурентност на адхезията с помощта на рецептори
и недопускане на “закъснелите” МО;
• Продукция на токсини – бактериоцини;
• Str.salivarius продуцира “enocin”, който инхибира
Str.pyogenes;
• Продукция на крайни метаболитни продукти, които
критично намаляват рН;
• Използване на метаболитни крайни продукти за
храна на други бактериални клетки;
• Коагрегация.
3.В. Форми на активен микробен
контакт:

• АДСОРБЦИЯ;

• АДХЕЗИЯ;

• КОАГРЕГАЦИЯ.
АДСОРБЦИЯ:

• При кисело рН в зъбната плака и отрицателно

заредени молекули на слюнчените муцини, Са-йони
образуват кръстосани връзки с бактериалните клетки.

• Образува се особена порьозна структура, в която

течността може лесно да преминава и да изхранва
бактериалната клетка.

• Този начин на свързване се нарича адсорбция.

АДХЕЗИЯ:
❖Основен бактериален фактор - определя резистентността
на МО срещу отмиващото действие на слюнката;
• Резултат е от:
• Неспецифични физико-химични взаимодействия;
• Специфични и стереохимични взаимодействия между адхезини и
рецепторите на макроорганизма.
• Осъществява се чрез:
• Адхезините по бактериалната клетъчна повърхност;
• Рецепторите по оралните повърхности на макроорганизма.
• Микробни адхезини:
• Полизахариди
• Липотеихоева киселина
• Глюкозил-трансферази, гликопротеини
• Адхезията зависи от количеството МО, честота на
адхезионните взаимодействия и условията за контакт с
адхезионната повърхност!
 КОАГРЕГАЦИЯ:
•МО могат да колонизират по оралните
повърхности, като се свързват с други МО.

•В зъбния биофилм се наблюдават:

• Гр(+) пръчковидни МО, покрити от Гр(+) коки - като
житен клас;
• Широки пръчковидни МО, заобиколени от Гр(-)
пръчки - под формата на мъхеста четка.
• Синтез на екстрацелуларни полизахариди от
гликолитичните МО и образуване на полизахариден
матрикс, чрез който те свързват различни
бактериални колонии в зъбния биофилм.
 Роля на коагрегацията:
• Важна за плакообразуването:
•Позволява адхезия на МО, които не са
способни на директна адхезия;
•Подсилва бактериалното прикрепване;
•Покачва стабилността на плаковия матрикс;
• Благоприятства развитието на
кариозния процес.
3.Г. Взаимоотношения между МО:
• Неутрални – взаимоотношения между два микробни
вида, живеещи заедно без да си влияят взаимно.

• Мутуализъм – взаимоотношения, при които има

взаимно облагодетелстване на двата МО, и тяхното
съществуване зависи от това (вид симбиоза).

• Синергизъм – взаимоотношения между два

живеещи заедно микробни вида, при които и двата
се облагодетелстват взаимно, и това довежда до
подсилване бактериалната активност на всеки един
от тях.
 3.Г. Взаимоотношения между МО:

•Симбиоза – взаимоотношения, при които два

различни МО живеят в близка връзка един с
друг (коагрегацията).

•Коменсализъм – взаимоотношения между два

микробни вида, при които единият се
облагодетелства, а другият не се повлиява нито
негативно, нито позитивно (коагрегацията).
Пример за коменсализъм - отношението на
различните микроорганизми към О2.

•Факултативните анаероби използват кислород;

•Редуцира се концентрацията на О2;
•Спада окислително/редукционния потенциал;
•Създават се условия за развитие на
анаеробните МО.
3.Г. Взаимоотношения между МО:

• Антагонизъм – взаимоотношения на живеещи заедно

микробни видове, при което се получава потискане на
функцията им.

• Паразитизъм - взаимоотношения между два вида, при

които единият е облагодетелстван /паразит/ от другия
/домакин/. Обикновено домакинът претърпява вреди.

Предпазване от бактериален свръхрастеж -

колонизационна резистентност!
3.Д. Взаимоотношения микроорганизми –
макроорганизъм:
• Зависят от патогенността на МО и са важни за
поддържане на оралната еубиоза.
• При тези взаимоотношения МО могат да бъдат:
• Истински патогени - когато всеки МО е способен да
предизвика заболяване;
• Опортюнистични патогени – когато МО не
причиняват увреждане, а могат да станат патогенни
при определени условия.
• В оралната екосистема микрофлората е предимно
такава.
3.Д. Взаимоотношения на микроорганизма с
макроорганизма:
• Независимост – живот, свободен от влияние,
ръководство или контрол един от друг;
• Благоприятни – вид коменсализъм, когато единият МО
се облагодетелства, но другият не страда;
• Патологични - могат да бъдат:
• Носителство – когато индивид без симптоми е
домакин на патогенни МО или на такива, потенциално
способни да преминат в патогенни;
• Паразитизъм - когато свръхразвитие на МО, довежда
до увреждане на домакина.
4. Екзогенни фактори за орална
еубиоза

А. Хранителен режим;
Б. Орална хигиена и антимикробни агенти;
В. Лекарствени средства и общи заболявания;
Г. Други фактори.
 4.А. Хранителен режим:
• Важен фактор за поддържане на оралната хомеостаза.
• Честата консумация на въглехидрати влияе благоприятно за
развитието на Str. mutans, Lactobacillus и Candida.
• Ферментацията на захарта в лактат предизвиква ниско рH -
благоприятства развитието на ацидогенни и ацидофилни
бактерии.
• Замяната на захарозата със слабо ферментиращи захарни
алкохоли – ксилитол, редукция на Str. mutans - на зъбния кариес.
• ксилитолът селективно инхибира въглехидратния метаболизъм в
Str. Mutans;
• редуцира киселинното производство;
• така се стабилизира състава на оралната микрофлора.
• Други хранителни съставки - влияят индиректно върху оралната
микрофлора.
• витамини, липиди и минерали.
4.Б. Орална хигиена и антимикробни агенти:
• Оралната хигиена е най-важният фактор за поддържане на оралната
хомеостаза и оралното здраве.
• Механичното премахване на зъбната плака чрез четка и паста има
профилактичен ефект върху кариеса и периодонталните заболявания.
• Прибавяне на антимикробни агенти към пастата за зъби и водите за орално
приложение повишава ефекта от механичното почистване.
• Антимикробните агенти редуцират:
• бактериалната адхезия към зъбните повърхности - чрез редукция на растежа на
МО;
• плаковото натрупване - чрез селективно инхибиране на определени МО.
• Флуоридите имат такива свойства:
• Кариес- профилактичното действие на флуора - образуването на флуорапатит;
• Инхибира бактериалния растеж - чрез редукция на въглехидратния транспорт и
въздействие на гликолитичната активност и киселинен толеранс на някои Гр(+)
микроорганизми.
• Други антимикробни агенти са хлорхексидина, кватернерните амониеви
производни, растителни екстракти, метални йони, фенолови производни.
Устна хигиена:
• Добра устна хигиена:
• Факултативни аероби;
• Ацидогенни микроорганизми.

• Занемарена устна хигиена:

• Анаероби;
• Протеолитични микроорганизми.
 4.В. Лекарства и заболявания:
• Антибиотици - продължителното приемане води до
нарушаване на оралния микробен баланс.
• Антибиотиците - супресират някои резидентни популации МО,
които довеждат до свръхразвитие на антибиотик-резистентни
бактерии,
• Развитие на инфекции от опортюнистични патогени -
например Candida,
• Колонизация чрез екзогенни потенциални патогени, като гъби
или видове от Enterobacteriaceae.
• Хипофункция на слюнчените жлези и ксеростомия -
получават при приемане на ксерогенни лекарства,
• Лъчелечение при рак в областта на главата и врата,
както и при синдрома на Сьогрен.
 4.В. Лекарства и заболявания:
• Пациенти с ксеростомия намаляват способността да
елиминират захарите и да буферират киселините в
плаката.
• Наблюдава се високо ниво на Str. mutans,
Lactobacillus spp., Staphylococcus spp. и Candida spp.,
• Нивото на S. sanguis, Neisseria, Bacteroides и
Fusobacterium се редуцира, в сравнение с това при
здрави индивиди.
• По-податливи на кариес и орални кандидози.
• Много и различни са общите заболявания, при които
има нарушаване на баланса в оралната екосистема.
4.Г. Други фактори:

•Ортодонтски апарати,
•Брекети;
•Тютюнопушене;
•Орални контрацептиви;
•Недохранване;
•Излагане на екзогенни бактериални
атаки и др.
 Кариес и
усложненията му

Периодонтални Заболявания на
заболявания оралната
Резидентна
микробна лигавица
флора

Планктонни МО МО в биофилми

Нарушена хомеостаза