ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Факултет „Горско стопанство“

Катедра „Лесоустройство“

Йордан Георгиев Иванов

ОПТИМИЗИРАНЕ НА ПОЛЗВАНЕТО
НА РАЗНОВЪЗРАСТНИ НАСАЖДЕНИЯ
В РИЛА И ЗАПАДНИ РОДОПИ

АВТОРЕФЕРАТ
на дисертационен труд за присъждане на образователна
и научна степен „доктор”

Професионално направление: 6.5. Горско стопанство

Научна специалност: „Лесоустройство и таксация“

Научен консултант:
доц. д-р Илко Антов Добричов

София, 2020 г.
 Дисертационният труд съдържа 139 страници текст със 17 фигури и 61
таблици, структуриран е в пет глави и съдържа четири приложения. Из-
ползваната литература включва 113 заглавия, от които 44 на кирилица и
69 на латиница.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 21.09.2020 г. от

13.00 часа в зала „Акад. Мако Даков“ на Лесотехническия университет,
гр. София, бул. „Св. Климент Охридски“ № 10 на открито заседание на
Научно жури, утвърдено със заповед на Ректора на Лесотехническия уни-
верситет № ЗСД-140/03.07.2020 г., в състав:

Председател:
проф. д-р Петър Желев Стоянов – становище

Членове:
проф. д-р Александър Николов Ташев – рецензия
доц. д-р Ивайло Иванов Марков – рецензия
проф. д-р Цветан Младенов Златанов – становище
доц. д-р Ивайло Величков Величков – становище

Дисертационният труд е разработен в рамките на докторантура на са-

мостоятелна подготовка към катедра „Лесоустройство“, Лесотехнически
университет, гр. София.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се на

сайта на Лесотехническия университет (http://www.ltu.bg/) и в деканата на
факултет „Горско стопанство“, ст. № 222, Лесотехнически университет,
гр. София, бул. „Св. Климент Охридски“ № 10.
 УВОД
В последните десетилетия се наблюдава глобална промяна в климата
на нашата планета. Все по-често ставаме свидетели на резки температурни
колебания и нетипични температурни стойности за отделните сезони през
годината. Увеличи се проявлението на някои природни катаклизми като
силни засушавания, водещи до мащабни горски пожари или поройни дъж-
дове, причиняващи сериозни наводнения. Тези тревожни знаци подсказ-
ват, че незабавно трябва да се вземат адекватни мерки. Съвременното об-
щество усеща все по-остра нужда от опазване и устойчиво управление на
природните и в частност на горските екосистеми.
Изборната форма на стопанството, чийто продукт са типични разновъз-
растни насаждения с неравномерна структура, отговаря изцяло на крите-
риите за природосъобразно и устойчиво стопанисване на горите. Чрез при-
лагане на изборната система се гарантира високо ниво на защитните и спе-
циалните функции на горите, без да бъдат игнорирани техните стопански
функции като ползване на дървесина и недървесни горски ресурси. За да
бъде постигната и поддържана балансирана разновъзрастна структура в
изборно стопанисваните гори, е необходимо да бъдат решени редица въп-
роси, свързани с оптималните параметри за функциониране на тази сис-
тема.
От стопанска гледна точка е необходимо да се проучат оптималните
стойности на броя дървета по степени на дебелина, който се явява основен
показател за структурата на всяка гора. Трябва да се изследват и оптимал-
ните стойности на запаса в разновъзрастните изборни насаждения, при ко-
ито се получава висока производителност на дървесина. Необходимо е да
се определят оптимални стойности на ползването от тези гори, за да бъде
привеждана периодично тяхната структура към равновесното изборно
състояние.
Използваните към момента оптимални стойности на посочените пара-
метри за постигане на равновесното състояние в изборно стопанисвани
насаждения на територията на цялата страна са получени въз основа на
проведените проучвания в района на сегашното ДГС „Самоков“, през 60-
те и 70-те години на миналия век. Необходимо е да бъдат установени оп-
тимални стойности на посочените показатели и в други райони на стра-
ната, където се прилага изборната система за стопанисване на разновъз-
растните насаждения, с оглед на различните условия на средата и породе-
ните от това различни растежни процеси.
 ГЛАВА I. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
Целта на настоящото проучване е да се оптимизира ползването на раз-
новъзрастни насаждения, стопанисвани изборно на територията на Рила и
Западни Родопи, с оглед постигане на високо ниво на текущ обемен при-
раст.
Задачи:
1. Да се определи запасът в разновъзрастни насаждения, стопанисвани
изборно, чрез метода на пълното клупиране.
2. Да се изследва структурата на клупираните насаждения и да се отк-
роят типичните разновъзрастни дървостои с балансирана структура.
3. Да се определи оптимален запас на типичните разновъзрастни на-
саждения с балансирана структура, по отношение на условието за пости-
гане на високо ниво на текущ обемен прираст.
4. Да се определи текущият прираст по обем на насажденията с балан-
сирана разновъзрастна структура.
5. Да се изчисли ползването в изследваните насаждения с балансирана
разновъзрастна структура въз основа на текущия прираст по обем и опре-
деления оптимален запас.

ГЛАВА II. ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕГЛЕД

От извършения литературен обзор в настоящото дисертационно изс-
ледване може да бъдат направени следните по-важни обобщения:
1. Природното развитие на нестопанисваната от човека гора в България
води най-често до формиране на неравномерна структура, включително и
такава, характерна за типичните разновъзрастни насаждения. Това по-
казва, че условията в страната благоприятстват прилагането на изборната
система, която се явява близка до начина, по който природата „стопа-
нисва“ горите у нас в отсъствието на човека.
2. При представяне на структурата на разновъзрастните насаждения
най-често се използва разпределението на дърветата по степени и класове
на дебелина. За условията на нашата страна най-подходящи се явяват че-
тирисантиметровите степени на дебелина. Образуването на класовете на
дебелина най-често е съобразено със сортиментната структура на дървос-
тоите.
3. При равновесното състояние в изборната гора се гарантира дълго-
вечността на структурата и производителността в изборните насаждения.

4
Равновесното състояние се представя чрез равновесната крива за разпре-
деление на дърветата по степени на дебелина и съответстващия на тази
крива запас.
4. Равновесната крива, отразяваща разпределението на броя дървета по
степени на дебелина в изборните насаждения, е намаляваща от ниските
към високите степени. За нейното представяне се използват различни раз-
пределения, като тези от типа q имат предимство поради простотата при
тяхното определяне и използване.
5. Равновесната структура на изборните насаждения може да бъде под-
държана при доста широки граници на оптималния запас в зависимост от
условията на месторастене, дървесния вид и целевия диаметър. В едно из-
борно насаждение може да се определят различни равновесни структури,
които да удовлетворяват различни стопански цели.
6. Целевият диаметър в изборните насаждения зависи от: физиологич-
ните особености на дървесните видове, желаната сортиментна структура,
възможностите за дърводобив, икономическата рентабилност и здравос-
ловното състояние на насажденията. Кръстанов (1975б) предлага следните
целеви диаметри по групи на производителност, които осигуряват необ-
ходимата дебелина за производство на едри сортименти, а също така ог-
раничават процента на загнилата дървесина: за I група – 74 cm, за II група
– 70 cm и за III група – 66 cm. От икономическа гледна точка по-висока
вътрешна норма на възвращаемост се постига при по-нисък целеви диаме-
тър и за оптимален такъв е обосновано да се приеме 54 cm (Георгиева
2005). Във връзка със защитните и специалните функции, които изпълня-
ват насажденията, стопанисвани изборно, стойността на целевия диаметър
може да бъде обосновано увеличена и от икономическа гледна точка.
7. На територията на стопанствата ДГС „Самоков“ и УОГС „Г. Ст. Ав-
рамов“ – Юндола съществуват много добри условия за протичане на нор-
мален възобновителен процес, които позволяват поддържане на сравни-
телно високи оптимални запаси (400 – 500 m3/ha). В района на ДГС „Ро-
допи“ възобновяването протича с по-бавни темпове, като се влияе основно
от условията на месторастене, пълнотата на насажденията, наклона на те-
рена и човешката дейност. По-бавният възобновителен процес в условията
на ДГС „Родопи“ обуславя образуването на разновъзрастна и хетерогенна
структура на насажденията по естествен път.
8. За контрол на структурата в изборно стопанисваните насаждения на
територията на страната основно са намерили приложение контролният

5
метод, прирастният метод и методът BDq. Към момента в страната се из-
ползват определените оптимални параметри за поддържане на равновесна
изборна структура по прирастния метод. Методът BDq притежава извес-
тни предимства при контролиране на равновесната структура в изборните
насаждения и поради простотата при неговото прилагане се приема и ус-
воява сравнително лесно от лесовъдите в практиката.
9. Изборната система за стопанисване на горите се характеризира най-
вече с предимства и малко на брой недостатъци. Въпреки това тя не е аб-
солютно съвършена и не може да се прилага навсякъде. При избора на да-
дена система за стопанисване трябва да се вземат предвид всички опреде-
лящи фактори и да се предвидят положителните и отрицателните после-
дици от нейното приложение.
10. Въпреки натрупаният опит по приложение на изборната форма за
стопанисване на горите, над осем десетилетия на територията на България,
в голяма част от изборно стопанисваните насаждения в района на изслед-
ваните стопанства не е достигната равновесната изборна структура.
11. Установените от Кръстанов (1975б) оптимални запаси и съотноше-
ния по брой и запас в класовете на дебелина, които се използват и до днес
в изборно стопанисваните насаждения в цялата страна, са съобразени с
влошеното състояние на насажденията преди четири десетилетия и подле-
жат на преоценка.

ГЛАВА III. ОБЕКТ И МЕТОДИ НА РАБОТА

3.1. Обект на проучване
Обект на дисертационния труд представляват разновъзрастни иглолис-
тни насаждения, стопанисвани изборно на територията на планините Рила
и Западни Родопи. При избора на обектите стремежът бе насочен към от-
криване на изборни насаждения и такива със структура близка до избор-
ната. За целта търсенето беше ориентирано към стопанствата, които имат
известен опит в приложението на изборната система (Рафаилов 2003).
Участъци за изборно стопанисване са обособявани в много горски стопан-
ства на територията на страната, но не навсякъде са постигнати добри ре-
зултати. Предвид тези обстоятелства бяха избрани три горски стопанства
в района на изследване, които имат постигнати положителни резултати
при прилагане на изборната система, а именно: ДГС „Самоков“, УОГС „Г.
Ст. Аврамов“ – Юндола и ДГС „Родопи“.

6
 Изследваните обекти в района на посочените стопанства са разполо-
жени изцяло в Тракийската горскорастителна област, Средния планински
пояс на горите от бук и иглолистни, в Подпояса на среднопланинските
гори от бук, ела и смърч (1200 – 1700 m н.в.) (Т-II-2). В табл. 1 е предста-
вена обща характеристика на изследваните обекти.
Таблица 1. Обща характеристика на изследваните обекти
Надмор-
Обект Нак- Изло- Площ,
ГС ска висо- Месторастене Почвен тип
№ лон, о жение ha
чина, m
кафява горска – не-
1 1550 29 ЮИ C-2,3 (T-II-2) (76) 2,2
наситена
кафява горска – не-
2 1550 25 ЮЗ C-2,3 (T-II-2) (76) 4,5
наситена
кафява горска – не-
3 1550 26 ЮИ C-2,3 (T-II-2) (76) 3,5
наситена
кафява горска – не-
4 1600 24 ЮЗ C-2,3 (T-II-2) (76) 2,7
наситена
кафява горска – не-
5 1500 27 ЮЗ D-2 (T-II-2) (73) 2,8
наситена
УОГС „Г. Ст. Аврамов“ – Юндола

кафява горска – не-

6 1550 26 ЮИ C-2,3 (T-II-2) (76) 2,9
наситена
кафява горска – не-
7 1550 24 ЮЗ C-2,3 (T-II-2) (76) 3,3
наситена
кафява горска – не-
8 1550 26 ЮЗ C-2,3 (T-II-2) (76) 5,7
наситена
кафява горска – не-
9 1450 22 СИ D-2 (T-II-2) (73) 2,8
наситена
кафява горска – не-
10 1500 16 СИ D-2 (T-II-2) (73) 2,3
наситена
кафява горска – не-
11 1550 16 СИ D-3 (T-II-2) (74) 2,1
наситена
кафява горска – не-
12 1600 11 СЗ D-3 (T-II-2) (74) 2,6
наситена
кафява горска – не-
13 1600 15 СИ D-3 (T-II-2) (74) 8,4
наситена
кафява горска – не-
14 1550 11 СИ D-3 (T-II-2) (74) 11,4
наситена
кафява горска – не-
15 1500 18 СЗ D-2 (T-II-2) (73) 3,8
наситена

7
 Надмор-
Обект Нак- Изло- Площ,
ГС ска висо- Месторастене Почвен тип
№ лон, о жение ha
чина, m
кафява горска – не-
16 1600 20 СИ C-2,3 (T-II-2) (76) 2,7
наситена
кафява горска – не-
ДГС „Родопи“

17 1650 21 СИ C-2,3 (T-II-2) (76) 2,7

наситена
кафява горска – не-
18 1650 20 СИ C-2,3 (T-II-2) (76) 2,9
наситена
кафява горска – не-
19 1700 20 С C-2,3 (T-II-2) (76) 2,6
наситена
кафява горска – не-
20 1700 20 СЗ D-3 (T-II-2) (74) 2,9
наситена
кафява горска – не-
21 1300 5 СЗ D-2 (T-II-2) (73) 2,9
наситена
кафява горска – не-
ДГС „Самоков“

22 1300 23 ЮЗ C-2 (T-II-2) (75) 3,3

наситена
кафява горска – не-
23 1300 19 СЗ D-2 (T-II-2) (73) 3,9
наситена
кафява горска – не-
24 1300 26 СИ D-2 (T-II-2) (73) 3,3
наситена
кафява горска – не-
25 1250 24 СЗ D-2 (T-II-2) (73) 2,9
наситена

3.3. Методи на работа

3.3.1. Метод на пълното клупиране
Теренните работи при определяне на запаса на насажденията по метода
на пълното клупиране включват:
- Измерване на диаметрите на 1,30 m от основата (гръдна височина) на
всички дървета над определен минимален диаметър, респ. степен на дебе-
лина, която според Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горс-
ките територии за изборните гори е 6 cm. По този начин се установява
броят на дърветата по степени на дебелина, отделно по дървесни видове.
- Изчисляване на среден диаметър и определяне на централни степени
на дебелина (ЦСД).
- Измерване на височини на минимум по три дървета от всяка ЦСД.
При клупирането на отделните дървета измерването на диаметрите е
извършено по степени на дебелина през 4 cm. Предвид изборния характер

8
на насажденията, степените на дебелина са групирани в класове на дебе-
лина, съобразени със сортиментната структура на дървостоите (Недялков
1965а), а именно:
I клас на дебелина – обхваща степените на дебелина от 6 до 18 cm. Тук
попадат дърветата с диаметър на гръдна височина между 4,1 и 20 cm.
II клас на дебелина – обхваща степените на дебелина от 22 до 38 cm.
Тук се включват дърветата с диаметър на гръдна височина между 20,1 и
40 cm;
III клас на дебелина – обхваща степените на дебелина от 42 cm нагоре,
като това са дърветата с диаметър над 40,1 cm включително.
За всеки клас на дебелина, отделно по дървесни видове, е изчислен
средният диаметър по средната кръгова площ на класа. За целта са изпол-
звани формулите:
4 g ср
d ср = , (1)
π
G
g ср = , (2)
N
където:
dср e средният диаметър на класа на дебелина, cm;
gср – средната кръгова площ на класа на дебелина, m2;
π – Лудолфовото число (3,1415926…);
G – общата кръгова площ на класа на дебелина, m2;
N – общият брой дървета в класа на дебелина, бр.
На база средния диаметър на всеки клас на дебелина са определени
ЦСД. Те включват степента, в която попада средният диаметър и двете
съседни на нея степени на дебелина. От всяка ЦСД са избирани минимум
по три представителни дървета, отделно по дървесни видове, на които са
измерени височините с висотомер.
Височинният разред на всеки клас е определен в зависимост от висо-
чинните разреди на неговите ЦСД. В случая на всяка ЦСД, по данните за
нейната дебелина и средна височина (средноаритметична от височините
на измерените в нея дървета), е определен височинният разред чрез съот-
ветна таблица за височинните разреди (Порязов и кол. 2004).
За изчисляване на запасите по метода на пълното клупиране са изпол-

9
звани разредни обемни и сортиментни таблици за отделните дървесни ви-
дове (Порязов и кол. 2004).
3.3.2. Вземане на прирастни проби и определяне на прираста
3.3.2.1. Вземане на прирастни проби
За определяне на текущия диаметрален и обемен прираст на дървосто-
ите в насажденията с балансирана разновъзрастна (изборна) структура в
настоящото проучване бяха взети прирастни проби с Преслеров свредел
(фиг. 1).

Фиг. 1. Взeмане на прирастни проби с Преслеров свредел от обикновен смърч

(Picea abies (L.) Karst.) в обект 18 (от ляво) и обикновен бук (Fagus sylvatica L.)
в обект 10 (от дясно)
Насажденията с балансирана разновъзрастна структура бяха откроени
посредством индекса на Gini (Gini 1912, Ceriani and Verme 2012). Индек-
сът на Gini е мярка за хетерогенност. Чрез него може количествено да се
оцени отклонението от едновъзрастната структура с еднакви размери на
всички дървета, при която стойността на индекса е нула, до максимална
хетерогенност в структурата, при която размерите на всяко дърво са раз-
лични и стойността на индекса е максимална – единица. Тоест индексът

10
на Gini варира в интервала от нула до единица, в зависимост от хетероген-
ността в структурата на дадено насаждение. Колкото по-неравномерна е
структурата, толкова индексът ще е по-близко до единица и обратно, кол-
кото по-хомогенно е дадено насаждение в структурно отношение, толкова
повече неговият Gini индекс ще клони към нула.
За изчисляване на индекса на Gini на всички насаждения в настоящото
изследване беше използван програмният език R (R Core Team 2018) и по-
точно библиотеката „reldist“ (Handcock 2016).
За определяне на индекса на Gini (Gi) са необходими стойностите на
диаметъра на гръдна височина на всички дървета в дървостоя, като се из-
ползва формулата (по Tonchev et al. 2020):

∑ ( 2 j − n − 1) g j ,
n

Gi = 1 (3)
∑ g j ( n − 1)
където:
gj e кръговата площ на дървото с ранг j;
j – рангът на дървото според диаметъра на гръдна височина, когато
дърветата са подредени във възходящ ред от 1 до n;
n – общият брой дървета.
Duduman (2011) и Kadavý et al. (2017) откриват линейна връзка между
индекса на Gini и вариационния коефициент на диаметрите (по Tonchev et
al. 2020). При изследване на разновъзрастни насаждения на територията
на УОГС „Г. СТ. Аврамов“ – Юндола и ДГС „Родопи“ Tonchev et al. (2020)
установяват, че полученият линеен модел на изследваните дървостои се
различава от модела на Kadavý et al. (2017), но е много близък до модела
на Duduman (2011).
Duduman (2011) изследва разновъзрастни смърчово-елово-букови на-
саждения на територията на Румъния и предлага следните стойности на
индекса на Gini (изчислени за степените на дебелина над 12 cm включи-
телно), според връзката им със структурата на насажденията:
- насаждения с едновъзрастна (хомогенна) структура: Gi ≤ 0,35;
- двуетажни насаждения: 0,35 < Gi ≤ 0,43;
- насаждения с небалансирана разновъзрастна (хетерогенна) структура:
0,43 < Gi ≤ 0,51;
- насаждения с балансирана разновъзрастна (изборна) структура: Gi >
0,51.

11
 След като бяха изчислени Gini индексите на всички обекти в настоя-
щото проучване (за степените на дебелина над 14 cm включително), за из-
следване на прираста бяха подбрани тези насаждения (табл. 2), отгова-
рящи на изборната структура съгласно посочените стойности от Dudunam
(2011).
Таблица 2. Gini индекс на обектите за определяне на текущия
прираст
Стопанство УОГС „Г. Ст. Аврамов“ – Юндола ДГС „Самоков“
Обект номер 10 11 12 13 23 24 25
Gi 0,536 0,609 0,526 0,568 0,525 0,526 0,522

Прирастните проби от посочените насаждения (табл. 2) са взети с Прес-

леров свредел, на гръдна височина, от представителни дървета в ЦСД на
отделните класове на дебелина. От всяко насаждение са взети проби
(фиг. 2) отделно по дървесни видове, като от всеки клас на дебелина са
изследвани минимум девет дървета от централните степени на дебелина
(по три дървета от всяка ЦСД).

Фиг. 2. Прирастни проби от обект 10

12
 3.3.2.2. Определяне на текущия прираст по диаметър
За определяне на текущия прираст по диаметър са взети прирастни
проби от над 570 броя дървета. Всички прирастни проби бяха обработени
и измерени в лабораторна обстановка. На всяка проба са разграничени
последните десет годишни пръстена, на които е измерена широчината с
точност до ±0,25 mm. По този начин се установи текущият периодичен
прираст по радиус за последните десет години (2009 – 2018 г.) на всяко
едно от изследваните дървета. Текущият периодичен прираст по диаметър
беше изчислен като се удвои размерът на посочения радиален прираст.
Текущият среден периодичен прираст по диаметър, на всяко от изме-
рените дървета, е определен по формулата:
Zd
Z dтек = , (4)
10
където:
Z dтек e текущият среден периодичен прираст по диаметър, mm;
Zd – текущ периодичен прираст по диаметър, mm.
Средният Z dтек на всяка ЦСД е изчислен като средноаритметична стой-
ност от Z dтек на дърветата в нея. На база стойностите на средния Z dтек на
ЦСД в рамките на даден клас на дебелина е определен и средният Z dтек на
класа, пак като средноаритметична стойност.
3.3.2.3. Определяне на текущия прираст по обем
Текущият прираст по обем на изследваните дървостои с балансирана
разновъзрастна структура е определен въз основа на прирастни тарифи
(Духовников и Михов 1983). За целта бяха разработени прирастни та-
рифни таблици посредством разредни обемни и сортиментни таблици
(Порязов и кол. 2004). Прирастните тарифни таблици са разработени за
основните дървесни видове, които имат участие в състава на изследваните
насаждения. Посочените таблици изразяват числената връзка между обем-
ния и диаметралния прираст в дадена степен на дебелина и при даден ви-
сочинен разред. Те съдържат данни за единичния обем на прираста, който
се реализира от едно стъбло за дадена степен на дебелина и даден височи-
нен разред, при увеличаване на диаметъра на стъблото с 1 cm. За да бъде
определен текущият обемен прираст на дадена степен на дебелина, се из-

13
ползва текущият диаметрален прираст на същата степен, изчислен в сан-
тиметри, който се умножава по стойността на тарифата за дадената степен.
Тези операции се извършват отделно по дървесни видове и височинни раз-
реди.

ГЛАВА IV. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

4.1. Анализиране на структурата на разновъзрастните
насаждения
4.1.1. Резултати от пълното клупиране
След извършване на теренните измервания по метода на пълното клу-
пиране са изчислени средните диаметри и средните височини на отдел-
ните класове на дебелина в изследваните насаждения, както и е опреде-
лено участието в състава, кръговата площ и стъбленият запас на отделните
класове. Посочените таксационни показатели са изчислени на цялата
площ на насажденията, след което са приравнени на единица площ – 1 ha.
Общите кръгови площи и запасите на отделните насаждения варират в
доста широки граници. Общата кръгова площ на насажденията варира в
интервала от 29,35 m2/ha (в обект 20) до 56,69 m2/ha (в обект 7). Средната
кръгова площ спрямо всички насаждения за I клас на дебелина е
4,33 m2/ha, за II клас на дебелина е 12,68 m2/ha и за III клас – 25,42 m2/ha.
Общият стъблен запас на насажденията е в диапазона от 347 m3/ha (в
обект 20) до 733 m3/ha (в обект 7). Средният стъблен запас за I клас на
дебелина е 30 m3/ha, за II клас на дебелина е 152 m3/ha и за III клас –
360 m3/ha.
По отношение на участието на дървесните видове в състава, с най-го-
лямо участие се отличава обикновената ела (Abies alba Mill.), следвана от
обикновения смърч (Picea abies (L.) Karst.), бeлия бор (Pinus sylvestris L.)
и обикновения бук ( Fagus sylvatica L .). Изключение от това подреждане
правят изследваните насаждения на територията на ДГС „Родопи“, където
на първо място в състава е обикновеният смърч, следван от белия бор, като
обикновената ела тук се явява единично срещан вид, а наличие на обикно-
вен бук в изследваните насаждения на територията на ДГС „Родопи“ въ-
обще не е констатирано. Като единично срещани дървесни видове в про-
учваните насаждения може да се посочат: офика (Sorbus aucuparia L.), ива
(Salix caprea L.), трепетлика (Populus tremula L.) и бяла мура (Pinus peuce

14
Griseb.).
Трябва да се отбележи, че белият бор се среща само в част от изслед-
ваните насаждения и то изцяло във втори и трети клас на дебелина, тъй
като е светлолюбив вид и не може да се възобновява под склопа на другите
силно сенкоиздръжливи видове. Поради това обстоятелство се очаква след
известно време белият бор напълно да отпадне от състава на типичните
разновъзрастни насаждения или да фигурира като единично срещан вид.
На следващите редове са представени изчислени средни стойности, от-
делно по дървесни видове и класове на дебелина, по отношение на учас-
тието в състава (определено по запас), средния диаметър и средната висо-
чина на насажденията.
В изследваните насаждения на територията на УОГС „Георги Ст. Ав-
рамов“ – Юндола и ДГС „Самоков“ обикновената ела е най-често среща-
ният дървесен вид, като средното ѝ участие в I клас на дебелина е 61,5%,
във II клас е 36,8% и в III клас е 39,5%. След обикновената ела на второ
място се нарежда обикновеният смърч със средно участие в I клас на де-
белина 19,8%, във II клас – 26,7% и в III клас – 39,0%. На трето място е
белият бор със средно участие както следва: I клас на дебелина – 0,9%, II
клас – 25,9% и в III клас – 16,2%. На четвърто място в изследваните на-
саждения на територията на УОГС „Георги Ст. Аврамов“ – Юндола и ДГС
„Самоков“ се нарежда обикновеният бук със средно участие в I клас на
дебелина 17,0%, във II клас – 10,6% и в III клас – 5,2%. Единично срещани
видове в проучваните насаждения от посочените стопанства са офиката,
ивата, трепетликата и бялата мура.
На територията на ДГС „Родопи“ в състава на проучваните насаждения
силно доминира обикновеният смърч, като средното му участие в I клас
на дебелина е 99,2%, във II клас е 83,8% и в III клас е 90,8%. На второ
място е белият бор със средно участие както следва: I клас на дебелина –
0,6%, II клас – 16,1% и в III клас – 9,1%. Като единично срещан вид в изс-
ледваните насаждения в района на ДГС „Родопи“ се явява обикновената
ела.
Средният диаметър за I клас на дебелина при повечето насаждения се
движи в границите на степен на дебелина 10 cm, за II клас на дебелина
варира най-често в обхвата на степен 30 cm, а при III клас на дебелина
средният диаметър на насажденията най-често попада в степените 50 cm
и 54 cm.
Стойността на средния диаметър за I клас на дебелина при отделните

15
дървесни видове, осреднена въз основа на всички изследвани насаждения,
е както следва: обикновена ела – 11,2 cm; обикновен смърч – 11,7 cm;
обикновен бук – 10,6 cm и бял бор – 13,5 cm.
Стойността на средния диаметър за II клас на дебелина при отделните
дървесни видове, осреднена въз основа на всички изследвани насаждения,
е както следва: обикновена ела – 28,5 cm, обикновен смърч – 30,0 cm, обик-
новен бук – 29,0 cm и бял бор – 33,7 cm.
Стойността на средния диаметър за III клас на дебелина при отделните
дървесни видове, осреднена въз основа на всички изследвани насаждения,
е както следва: обикновена ела – 53,2 cm, обикновен смърч – 53,3 cm, обик-
новен бук – 49,7 cm и бял бор – 48,7 cm.
Средната височина на I клас на дебелина, изчислена въз основа на
всички насаждения, отделно по дървесни видове, е както следва: обикно-
вена ела – 11,0 m, обикновен смърч – 10,7 m, обикновен бук – 12,8 m и бял
бор – 14,6 m.
Средната височина на II клас на дебелина, изчислена въз основа на
всички насаждения, отделно по дървесни видове, е както следва: обикно-
вена ела – 24,3 m, обикновен смърч – 26,9 m, обикновен бук – 25,4 m и бял
бор – 30,5 m.
Средната височина на III клас на дебелина, изчислена въз основа на
всички насаждения, отделно по дървесни видове, е както следва: обикно-
вена ела – 33,1 m, обикновен смърч – 35,8 m, обикновен бук – 30,7 m и бял
бор – 33,3 m.
4.1.2. Определяне на оптимална структура
За определяне на оптималната структура на разновъзрастните изборно
стопанисвани насаждения беше използван дедуктивният метод (Недялков
1965а). При дедуктивния метод оптималната структура на изборните на-
саждения се определя на база структурата на реални типични разновъзрас-
тни насаждения, като се съблюдава за постигане на оптимален сортимен-
тен строеж и високо ниво на текущ обемен прираст.
За да бъдат откроени насажденията с типична изборна структура беше
изчислен индексът на Gini (Gini 1912, Ceriani and Verme 2012) за всяко
едно от проучваните насаждения (табл. 3).
Данните в табл. 3 показват, че насажденията с балансирана разновъз-
растна (изборна) структура (Gi > 0,51) са: обект 10, обект 11, обект 12,
обект 13, обект 23, обект 24 и обект 25.

16
 Таблица 3. Gini индекс на проучваните обекти
Сто-
панс- УОГС „Г. Ст. Аврамов“ – Юндола
тво
Обект 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
Gi 0,487 0,509 0,471 0,461 0,471 0,446 0,424 0,422 0,495 0,536 0,609 0,526 0,568 0,510 0,473

Стопанство ДГС „Родопи“ ДГС „Самоков“

Обект 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25
Gi 0,390 0,403 0,482 0,454 0,465 0,398 0,440 0,525 0,526 0,522

Посочените насаждения с балансирана разновъзрастна структура рас-

тат на изложения с преобладаващо северна компонента. Средната им над-
морска височина варира в диапазона от 1250 до 1600 m. Всички са разпо-
ложени на богати месторастения от типовете: D-2 (T-II-2) (73) и D-3 (T-II-
2) (74). Почвите са кафяви горски ненаситени – дълбоки до много дъл-
боки, слабо каменливи. В състава на насажденията преобладава обикнове-
ната ела (3 – 7 десети), на второ място е обикновеният смърч (2 – 4 десети),
с по-малко участие е обикновеният бук (1 – 2 десети), като участието на
белия бор в почти всички насаждения е единично. По изложените показа-
тели на откроените насаждения с балансирана разновъзрастна структура
се установява, че те са близки до типа гора – разнотревен буко-ело-смърч
(Fageto-Abieto-Piceetum hebrosum) (Радков 1963), който Кръстанов
(1975б) отнася към насажденията от първа група на производителност.
По отношение на сортиментната структура Недялков (1965) предлага
дърветата във всеки дървостой при пълното клупиране да бъдат разделени
в три класа на дебелина, като:
I клас на дебелина – обхваща степените на дебелина от 10 до 18 cm.
Тук попадат дърветата с диаметър на гръдна височина между 8,1 и 20 cm,
от чиито стъбла се добива най-голям процент средна строителна дърве-
сина (III, IV и V клас) с диаметър на тънкия край от 8 до 18 cm.
II клас на дебелина – обхваща степените на дебелина от 22 до 38 cm.
Тук се включват дърветата с диаметър на гръдна височина между 20,1 и
40 cm, от чиито стъбла се добива най-голям процент едра строителна дър-
весина (II клас) с диаметър на тънкия край от 18 до 29 cm.
III клас на дебелина – обхваща степените на дебелина от 42 cm нагоре,
като това са дърветата с диаметър над 40,1 cm, включително и от тях се

17
добива най-голям процент едра строителна дървесина (I и Iа клас) с диа-
метър на тънкия край над 30 cm.
За да бъде изпълнено условието за постигане на високо ниво на текущ
обемен прираст, беше изследван текущият диаметрален прираст на типич-
ните разновъзрастни насаждения с балансирана изборна структура, който
е пряко свързан с обемния прираст. С увеличаване на диаметралния при-
раст логично се увеличава и обемният прираст на даден дървостой. Диа-
метралният среден периодичен прираст беше получен на база взетите при-
растни проби от представителни дървета в централните степени на дебе-
лина, отделно по дървесни видове и класове на дебелина. Въз основа на
„box plot“ диаграми, които показват какъв е размахът на прираста в отдел-
ните степени на дебелина, бяха изключени единични екстремни стойности
(Outliers), които биха изкривили резултатите.
На следващ етап бяха изчислени средни стойности на прираста по сте-
пени на дебелина отново по дървесни видове. На база осреднените стой-
ности на отделните степени на дебелина беше определен и среден прираст
на отделните класове на дебелина.
Въз основа на извършения анализ върху нивото на текущия диаметра-
лен среден периодичен прираст беше установено, че с високо ниво на по-
сочения прираст, сред всички изследвани насаждения, се отличават дър-
востоите в обект 12 и обект 23.
Определянето на оптималното разпределение на броя дървета по сте-
пени на дебелина беше извършено на база средноаритметична крива
между кривите за разпределение на броя дървета от обект 12 и обект 23,
които имат балансирана разновъзрастна изборна структура и високо ниво
на текущ обемен прираст. Получената средноаритметична крива беше из-
равнена посредством експоненциална функция (фиг. 3), като се получи
много висок коефициент на корелация между двете криви (R = 0,9768).
Това показва, че изведената функция може да се използва за получаване
на броя дървета в отделните степени на дебелина, който се явява оптима-
лен за изследваните насаждения. Експоненциалната функция има следния
вид:
y = 220.56e-0.056x, (5)
където:
y е оптималният брой дървета в дадена степен на дебелина, бр.;
x – стойността на степента на дебелина, cm;
е – неперовото число (2,718281828459045...).

18
 Оптималният брой дървета за всяка степен на дебелина е представен в
табл. 4.

Фиг. 3. Експоненциална изравнителна крива за разпределение

на оптималния брой дървета по степени на дебелина
Таблица 4. Оптимален брой дървета по степени на дебелина
D1.3,
6 10 14 18 22 26 30 34 38 42 46 50 54 58 62 66 70 74 78 82 86 90
cm
N,
158 126 101 80 64 51 41 33 26 21 17 13 11 9 7 5 4 3 3 2 2 1
бр.

При съпоставка между получената структура на броя дървета по кла-

сове на дебелина и тази установена от Кръстанов (1975б) за насажденията
от първа група на производителност (табл. 5), се установява, че двете раз-
пределения са почти еднакви с разлика в класовете 1 – 2%.
При сравнение на процентния брой дървета в отделните класове на де-
белина се установява, че при текущото изследване броят на дърветата в I
клас е с 2% по-висок за сметка на броя дървета от по-високите класове
спрямо посочените от Кръстанов (1975б) стойности. Това означава, че при
полученото в текущото изследване оптимално разпределение на дърветата
по степени на дебелина се дава известно предимство на броя дървета от
ниските степени на дебелина. Това определено е положителна страна на
полученото оптимално разпределение, понеже най-важното условие за

19
дълговечност на структурата в типичните разновъзрастни насаждения е
наличието на постоянно и в достатъчни количества естествено възобновя-
ване.
Таблица 5. Оптимална структура по брой дървета в класовете
на дебелина
Оптимална структура по брой дървета Най-малък Най-голям
Данни в класовете на дебелина, % диаметър, диаметър,
I клас II клас III клас cm cm
По Кръстанов 35 45 20 14 74
Текущо изследване 37 44 19 14 74

4.1.3. Определяне на оптимален запас

Оптималният запас беше определен с помощта на разредни обемни
таблици (Порязов и кол. 2004). За целта установеният оптимален брой
дървета в дадена степен на дебелина беше умножен по единичния обем на
степента, отчетен от разредна обемна таблица за даден дървесен вид и съ-
ответния височинен разред. Височинните разреди в отделните насаждения
бяха определени по класове на дебелина (III глава, т. 3.3.1). На база уста-
новените височинни разреди в насажденията от отделните стопанства
бяха изчислени средни височинни разреди отделно по стопанства
(табл. 6).
Таблица 6. Средни височинни разреди по стопанства
Височинни разреди
Стопан- I клас II клас III клас
Gi
ство Бял Бял Бял
Ела Смърч Бук Ела Смърч Бук Ела Смърч Бук
бор бор бор
УОГС >0,51 24 20 24 - 26 28 28 - 28 28 26 -
„Г. Ав-
рамов“ ≤0,51 24 24 24 - 26 28 24 30 28 28 26 30
ДГС >0,51 - - - - - - - - - - - -
„Ро-
допи“ ≤0,51 - 20 - - - 26 - 28 - 26 - 26
ДГС >0,51 22 16 26 - 24 24 26 28 24 24 24 26
„Само-
ков“ ≤0,51 20 20 22 16 24 24 22 24 24 24 22 22

В табл. 6 са представени средните височинни разреди на насажденията

20
с балансирана разновъзрастна изборна структура, при които коефициен-
тът на Gini (Gi) е над 0,51, и височинните разреди на разновъзрастните
насаждения, при които Gi ≤ 0,51. Забелязва се, че за белия бор в УОГС „Г.
Аврамов“ не са представени стойности за височинни разреди в насажде-
нията с Gi > 0,51. Това се дължи на обстоятелството, че белият бор участва
единично в състава на посочените насаждения и поради това за него висо-
чинни разреди не са определяни. По същата причина не са определяни и
височинни разреди за обикновената ела в ДГС „Родопи“, а наличие на
обикновен бук в изследваните насаждения на територията на ДГС „Ро-
допи“ въобще не е констатирано. Също така липсват данни и за насажде-
ния с Gi > 0,51 в ДГС „Родопи“, тъй като изследваните насаждения в ра-
йона на стопанството все още не са достигнали балансираната разновъз-
растна структура.
За определяне на оптималните запаси на отделните дървесни видове в
отделните стопанства бяха използвани височинните разреди на насажде-
нията с балансирана разновъзрастна структура (Gi > 0,51), с изключение
на ДГС „Родопи“.
Предвид целта за производство на едра дървесина в изборните насаж-
дения, беше възприет посоченият от Кръстанов (1975б), за насажденията
от I група на производителност, целеви диаметър – 74 cm. Авторът уста-
новява, че при целеви диаметър 74 cm се осигурява необходимата дебе-
лина за производство на едри сортименти, а също така се ограничава про-
центът на загнилата дървесина, който е най-висок при най-едроразмер-
ните дървета.
Оптималната кръгова площ, изчислена въз основа на определения оп-
тимален брой дървета за степените на дебелина от 6 до 74 cm, възлиза на
39,26 m2/ha.
В УОГС „Г. Ст. Аврамов“ – Юндола изчислените оптимални запаси на
отделните дървесни видове са доста близки помежду си с изключение на
белия бор, а именно: обикновена ела – 499 m3/ha, обикновен смърч –
495 m3/ha, обикновен бук – 493 m3/ha и бял бор – 520 m3/ha. Както беше
посочено по-горе, в изследваните насаждения с балансирана разновъзрас-
тна структура на територията на стопанството не са определяни висо-
чинни разреди за белия бор, поради единичното му участие, и за изчисля-
ване на оптималния му запас (ако въобще трябва да бъде изчисляван та-
къв) бяха използвани височинните разреди на белия бор от насажденията
с Gi < 0,51. Тези насаждения са с високи височинни разреди по отношение

21
на бора и това обстоятелство обяснява по-високия запас на вида спрямо
останалите дървесни видове. Все пак въпреки малко по-високия оптима-
лен запас на белия бор, който е натоварен с известна грешка поради посо-
чените обстоятелства, той фигурира в състава на типичните разновъзрас-
тни насаждения с балансирана структура като единично срещан вид и не
оказва значимо влияние върху общия им запас. Процентното съотношение
на запаса по класове на дебелина спрямо отделните дървесни видове се
движи в следните интервали: при I клас – от 6,5 до 8,8%, при II клас – от
33,2 до 35,2% и при III клас – от 57,3 до 59,8%.
В ДГС „Самоков“ оптималните запаси на отделните дървесни видове
са по-ниски в сравнение с тези в УОГС „Г. Ст. Аврамов“ – Юндола, поради
по-ниските височинни разреди. Изчислените оптимални запаси по дър-
весни видове са, както следва: обикновена ела – 462 m3/ha, обикновен
смърч – 445 m3/ha, обикновен бук – 468 m3/ha и бял бор – 465 m3/ha. Пред-
ставените стойности на оптималния запас са доста близки до горната гра-
ница на оптималния запас за първа група на производителност – 450 m3/ha,
използван от Недялков през 1962 г. при устройството на насажденията от
изборния клас в горско стопанство „Боровец“ (сега в обхвата на ДГС „Са-
моков“). Съотношението на запаса в проценти по класове на дебелина
спрямо отделните дървесни видове в ДГС „Самоков“ се движи в следните
интервали: при I клас – от 6,2 до 8,6%, при II клас – от 33,7 до 35,8% и при
III клас – от 56,6 до 59,5%.
Получените стойности за оптималния запас в ДГС „Родопи“ заемат
средно положение между оптималните запаси на коментираните по-горе
стопанства. Оптималният запас на обикновения смърч възлиза на
478 m3/ha, а този на белия бор е 477 m3/ha. Процентното съотношение на
запаса по класове на дебелина спрямо двата дървесни вида е, както следва:
при I клас – от 6,7 до 8,6%, при II клас – от 34,8 до 34,9% и при III клас –
от 56,5 до 58,4%. Трябва да се отбележи, че предвид определения оптима-
лен брой дървета по степени на дебелина, който е характерен за смесени
буково-елово-смърчови насаждения, и използваните височинни разреди
на изследваните насаждения в района на ДГС „Родопи“, които не са дос-
тигнали все още типичната изборна структура, следва изчислените опти-
мални запаси за това стопанство да се приемат като ориентировъчни.
Установява се, че средно за трите стопанства процентът на оптималния
запас по класове на дебелина е: в I клас – 7,4%, във II клас – 34,4% и в III
клас – 58,2%.

22
 Поради откритото сходство между оптималния брой дървета по кла-
сове на дебелина, представен в текущото изследване и този посочен от
Кръстанов (1975б), определен интерес представлява и съпоставката между
съотношението на запаса в проценти по класове на дебелина. За да е ко-
ректна тази съпоставка обаче следва да бъдат изчислени процентните
стойности на обема по класове на дебелина започвайки от степен на дебе-
лина 14 cm до степен 74 cm (за първа група на производителност), тъй като
представените от Кръстанов (1975б) стойности са в този интервал. Дан-
ните са представени в табл. 7.
Таблица 7. Оптимална структура по запас в класовете на дебелина
Оптимална структура по запас Най-малък Най-голям
Данни в класовете на дебелина, % диаметър, диаметър,
I клас II клас III клас cm cm
По Кръстанов 5 35 60 14 74
Текущо изследване 6 35 59 14 74

От таблицата се вижда, че оптималният строеж по обем в класовете на

дебелина определен в текущото изследване се припокрива почти изцяло с
оптималния строеж, посочен от Кръстанов (1975б). В случая разликата е
само с един процент в полза на ниските степени на дебелина за сметка на
най-високите степени. Както беше коментирано по-рано това допринася
за постигане на постоянно и в достатъчни количества естествено възобно-
вяване.
Разновъзрастните насаждения на територията на изследваните стопан-
ства по-често са съставени от няколко дървесни вида. Такъв е случаят при
всички изследвани насаждения на територията на УОГС „Г. Ст. Аврамов“
– Юндола и ДГС „Самоков“, както и при повечето от изследваните насаж-
дения на територията на ДГС „Родопи“. Поради това обстоятелство е не-
обходимо да се изчисли оптимален запас на типичните разновъзрастни на-
саждения при определен оптимален състав на тези насаждения, свързан с
тяхната екология и природните условията в проучвания район.
Такива изследвания на територията на Рило-Родопския масив, по отно-
шение на екологията и стопанисването на смесените гори от обикновен
смърч, обикновена ела и обикновен бук, са извършени от Костов (1989).
Авторът посочва, че за горите от 1100 (1200) – 1500 (1600) m н.в. оптимал-
ният състав на посочените насаждения е, както следва: обикновен смърч
– 4 – 5, обикновена ела – 4 – 3 и обикновен бук – 2 десети. Установява се,

23
че от стопанска гледна точка, обикновеният смърч следва да се толерира
повече спрямо обикновената ела в посочените насаждения при тези над-
морски височини. Това е обяснено с обстоятелствата, че от една страна,
дървесината на смърча е по-качествена от тази на елата, а от друга страна,
възобновяването на смърча в посочения височинен диапазон е по-трудно
за разлика от това на елата, която винаги преобладава в състава на под-
раста (Костов 1989).
Изследваните в настоящия дисертационен труд насаждения с баланси-
рана разновъзрастна структура са разположени изцяло в посочения по-
горе височинен диапазон и предвид изложеното дотук, за смесените дър-
востои с участие на обикновен смърч, обикновена ела и обикновен бук,
беше възприет следният оптимален състав (по запас): обикновен смърч –
5; обикновена ела – 3 и обикновен бук – 2 десети. Въз основа на възприе-
тия оптимален състав беше изчислен и оптимален запас на насажденията
на територията на УОГС „Г. Ст. Аврамов“ – Юндола и ДГС „Самоков“. За
смесените разновъзрастни насаждения в района на ДГС „Родопи“ оптима-
лен запас не беше определен поради обстоятелството, че изследваните на-
саждения в посоченото стопанство са съставени само от обикновен смърч
и бял бор, а както беше посочено по-рано белият бор не се вписва в гори с
типична разновъзрастна структура и следва да отпадне от състава при
преследване на такава структура.
При възприетия оптимален състав за конкретния височинен диапазон,
оптималният запас на типичните разновъзрастни насаждения в района на
УОГС „Г. Ст. Аврамов“ възлиза на 496 m3/ha. Разпределението на посоче-
ния оптимален запас по дървесни видове е, както следва: обикновен смърч
– 248 m3/ha, обикновена ела – 149 m3/ha и обикновен бук – 99 m3/ha. Разп-
ределението на общия запас от трите дървесни вида по класове на дебе-
лина в проценти е следното: в I клас – 6,8%, във II клас – 34,1% и в III клас
– 59,1%.
За типичните разновъзрастни насаждения в района на ДГС „Самоков“
изчисленият оптимален запас, съгласно възприетия оптимален състав за
посочения височинен диапазон, възлиза на 454 m3/ha. Той е разпределен
по дървесни видове, както следва: обикновен смърч – 227 m3/ha, обикно-
вена ела – 136 m3/ha и обикновен бук – 91 m3/ha. Съотношението на запаса
в проценти по класове на дебелина е: в I клас – 7,1%, във II клас – 34,1% и
в III клас – 58,9%.
Установява се, че разликата между изчислените оптимални запаси за

24
смесените насаждения с типична разновъзрастна структура, на територи-
ята на двете стопанства, се равнява на 42 m3/ha. Това, както беше комен-
тирано по-рано, се дължи на обстоятелството, че височинните разреди на
посочените насаждения в двете стопанства са различни. Височинните раз-
реди, определени в изследваните насаждения на територията на УОГС „Г.
Ст. Аврамов“, са средно с два класа по-високи от тези в насажденията на
територията на ДГС „Самоков“.
Потвърждава се сходството между определения оптимален запас в нас-
тоящото проучване за смесените разновъзрастни насаждения на територи-
ята на ДГС „Самоков“ – 454 m3/ha и горната граница на оптималния запас,
използван от Недялков през 1962 г. в насажденията от първа група на про-
изводителност – 450 m3/ha, определен за условията в горско стопанство
„Боровец“, което сега е в обхвата на ДГС „Самоков“.
При съпоставка между оптималния запас в настоящото проучване, оп-
ределен за смесените разновъзрастни насаждения на територията на ДГС
„Самоков“ – 447 m3/ha (изчислен за степените на дебелина от 14 cm до
74 cm) и оптималния запас за първа група на производителност предложен
от Кръстанов (1975б) при лесоустройството на горско стопанство „Боро-
вец“ през 1973 г. – 400 m3/ha (изчислен за същите степени), се установява
разлика от 47 m3/ha. Предложеният от Кръстанов оптимален запас е пони-
жен спрямо предното устройство на посочените насаждения с до 50 m3/ha,
като авторът посочва, че „Тази промяна е последица от сегашното конк-
ретно, относително влошено през изминалия ревизионен период състоя-
ние на изборните гори в г. с. Боровец.“ (Кръстанов 1975б). Трябва да се
отбележи, че определените от Кръстанов (1975б) оптимални запаси се из-
ползват и към момента при стопанисването на разновъзрастните насажде-
ния със структура близка до изборната в цялата страна.
4.2. Изследване на текущия обемен прираст на разновъз-
растни насаждения с балансирана структура
Текущият обемен прираст по степени на дебелина в изследваните раз-
новъзрастни насаждения с балансирана структура беше определен с по-
мощта на прирастни тарифни таблици (III глава, т. 3.3.2.3). Въз основа на
посочените таблици беше изчислен единичният текущ среден периодичен
прираст по обем на всяка от централните степени на дебелина в отделните
класове на дебелина. Въз основа на прираста в централните степени бяха

25
съставени криви за разпределение на прираста във всички степени на де-
белина.
За получаване на кривите за разпределение на текущия среден перио-
дичен обемен прираст по степени на дебелина, отделно по дървесни ви-
дове в проучваните насаждения, бяха използвани полиномни уравнения от
втора до четвърта степен на многочлена. С посочените уравнения е уста-
новена висока (R = 0,8 – 0,9) до много висока (R = 0,9 – 1,0) корелация при
изравняване на кривите на обемния прираст.
Въз основа на определения текущ обемен прираст на едно стъбло в от-
делните степени на дебелина и съответния брой дървета в същите степени
беше изчислен и общият текущ обемен прираст на изследваните дървостои.
Текущият среден периодичен прираст по обем в изследваните насаж-
дения, изчислен за десетгодишен период, се изменя в интервала от
8,579 m3/ha до 16,595 m3/ha. С най-високо ниво на посочения прираст се
отличава обект 23, а с най-ниско – обект 25. В останалите обекти размерът
на прираста е, както следва: обект 10 – 10,755 m3/ha, обект 11 – 9,384 m3/ha,
обект 12 – 14,083 m3/ha, обект 13 – 14,254 m3/ha, обект 24 – 11,069 m3/ha.
Средната стойност на прираста спрямо всички изследвани насаждения
възлиза на 12,103 m3/ha.
Недялков (1965а) посочва, че в горско стопанство „Боровец“ големи-
ната на обемния прираст в иглолистните насаждения се движи в интервала
от 6,6 до 11,8 m3/ha, в зависимост от бонитета на насажденията. При изс-
ледване на обемния прираст в същото стопанство Кръстанов (1975б) уста-
новява, че поради несъответствието на действителните запаси с оптимал-
ните по типове гора, размерът на прираста варива от 2,7 до 11,4 m3/ha. За
условията на УОГС „Г. Ст. Аврамов“ – Юндола Радков (1963) посочва, че
общият среден зрелостен прираст в насажденията от различните типове
гора варира от 7,3 до 16,0 m3/ha.
Въпреки по-ниските височинни разреди на изследваните дървостои в
района на ДГС „Самоков“, там е отчетена най-високата стойност на обем-
ния прираст – 16,595 m3/ha в обект 23. От една страна, това се дължи на
по-високия диаметрален прираст в посоченото насаждение, а от друга – на
обстоятелството, че броят на дърветата в III клас на дебелина, които про-
извеждат значителна част от прираста, е по-голям.
На територията на ДГС „Самоков“ е отчетен и най-ниският обемен при-
раст (8,579 m3/ha в обект 25) спрямо всички изследвани насаждения. Нис-

26
ката стойност на обемния прираст в обект 25 се дължи на няколко обстоя-
телства. От една страна, стойността на диаметралния прираст на посоченото
насаждение е по-ниска. От друга страна, броят на дърветата в III клас на
дебелина е по-малък в сравнение с другите изследвани типични разновъз-
растни насаждения на територията на ДГС „Самоков“. От трета страна,
единствено в състава на посоченото насаждение участие има и белият бор,
който се характеризира с най-нисък диаметрален, респективно обемен, при-
раст спрямо другите дървесни видове в изследваните насаждения.
Обемният прираст в изследваните разновъзрастни насажденията с ба-
лансирана структура на територията на УОГС „Г. Ст. Аврамов“ – Юндола
се изменя в интервала от 9,384 m3/ha до 14,254 m3/ha. Посочените насаж-
дения са с по-високи височинни разреди спрямо тези в ДГС „Самоков“, но
като цяло броят на дърветата в III клас на дебелина е по-малък. Той е срав-
нително по-малък и спрямо изчисления оптимален брой дървета по сте-
пени на дебелина, получен от дървостоите с най-високо ниво на текущ
обемен прираст. Това означава, че съществуват предпоставки за повиша-
ване размера на обемния прираст в тези дървостои при достигане на опти-
малната структура.
Предвид участието на дървесните видове в състава на изследваните
разновъзрастни насаждения с балансирана структура логично се устано-
вява, че най-голям дял от обемния прираст се натрупва от обикновената
ела, на второ място е обикновеният смърч, следван от обикновения бук и
на последно място се нарежда белият бор. Както е посочено по-горе, бе-
лият бор има участие в състава само на едно от посочените насаждения и
то основно в III клас на дебелина. Въпреки големите размери на дърветата
в III клас на дебелина, поради изключително слабия диаметрален прираст
на белия бор, той се характеризира с ниска производителност. Това е още
един аргумент в полза на тезата, че белият бор няма място в състава на
типичните разновъзрастни насаждения, освен като единично срещан вид.
Стойността на текущия обемен прираст за десетгодишен период варира
в интервала от 86 до 166 m3/ha, като средната му стойност възлиза на
121 m3/ha.
4.3. Определяне на ползването на разновъзрастни
насаждения с балансирана структура
Ползването в изследваните насаждения с балансирана разновъзрастна
структура беше изчислено въз основа на действителния запас, текущия

27
прираст по обем и определения оптимален запас. За целта беше използ-
вана формулата:
E = Vд + Zv – Vопт., (6)
където:
E е размерът на ползването за предстоящия десетгодишен ревизионен
период, m3/ha;
Vд – действителният запас на насаждението, m3/ha;
Zv – текущият прираст по обем за предстоящия десетгодишен ревизио-
нен период, m3/ha;
Vопт. – оптималният запас, m3/ha.
В изследваните насаждения с балансирана разновъзрастна структура
почти не се срещат „цели“ дървета на един хектар в степените на дебелина
над 90 cm, а има такива единични едроразмерни дървета върху цялата
площ в някои от насажденията. Тези малко на брой единични едрораз-
мерни дървета, по преценка на лесовъда, биха могли да се определят като
биотопни дървета, които не подлежат на ползване. Биотопните дървета
представляват стари едроразмерни живи или мъртви стоящи дървета с
покритие от мъхове, лишеи и гъби, както и с възможно наличие на хра-
лупи, и спомагат за увеличаване на биологичното разнообразие, осигуря-
вайки местообитания за живот на различни растителни и животински ор-
ганизми (Лазаров 2013). Като вековни дървета, достигнали висока възраст,
те съхраняват и ценна генетична информация на индивиди, устояли във
времето на различни неблагоприятни абиотични и биотични въздействия
(Асенова и кол. 2019).
Най-тънките дървета, попадащи в степен на дебелина 6 cm, също биха
могли да останат извън плана за ползването. От една страна, дърветата в
степен на дебелина 6 cm не представляват интерес от дърводобивна гледна
точка, поради малките си размери. От друга страна, при извършване на
дърводобива често се нанасят повреди върху оставащите на корен дървета
в насаждението и особено върху подраста, към който се причисляват и
дърветата от степен на дебелина 6 cm. Така, запазвайки максимално на-
личните дървета в посочената степен, се допринася за удовлетворяване на
основния критерий при стопанисването на разновъзрастните изборни на-
саждения, а именно – осигуряване на достатъчно количество естествено
възобновяване (Шютц 1999).
Предвид посоченото дотук, ползването в изследваните насаждения е
определено за степените на дебелина от 10 до 90 cm включително.

28
 При разпределяне на ползването по класове на дебелина беше използ-
вана действителната и оптималната структура по запас и по брой дървета
в отделните класове на дебелина, както и възприетото оптимално съотно-
шение между дървесните видове. Преследвана е целта за максимално доб-
лижаване до оптималните съотношения.
В част от изследваните насаждения, в които изчисленият размер на
ползването по формула (6) надхвърли 20% от действителния запас, беше
извършена редукция на планираното ползване до посочения процент, с
цел предотвратяване разстройването на дървостоите при извеждане на сеч
с по-висока интензивност от 20% (Недялков 1965б, Burley et al. 2004 по
Duduman 2011).
В таблици 8 – 14 е представен действителният запас, текущият перио-
дичен прираст по обем, оптималният запас и планираното ползване по
дървесни видове и класове на дебелина в изследваните насаждения.
На фиг. 4 – 10 е показано действителното разпределение на броя дър-
вета по дървесни видове и степени на дебелина, за единица площ – 1 ha, а
също и определеното оптимално разпределение на броя дървета в отдел-
ните степени.
При получена отрицателна стойност на ползването в някои от класо-
вете на дебелина по посочената по-горе формула ползване в тези класове
не е планирано.
При разпределяне на ползването между класовете на дебелина е спаз-
вано условието в размера на ползването да бъдат включени преди всичко
дърветата с дебелина над възприетата горна граница (Кръстанов 1975б).
Стойностите на запаса и броя дървета във II клас на дебелина са под
оптималните във всички изследвани насаждения. В част от насажденията
сборът от действителния запас и текущия обемен прираст в класа не над-
хвърля оптималната стойност на запаса, което не предполага извършване
на ползване в посочения клас.
В I клас на дебелина планираното ползване е изцяло с цел регулиране
на състава. Размерът на ползването в I клас на дебелина е определен въз
основа на запаса на дърветата, които се получават от разликата между ре-
алния и оптималния брой дървета в класа. Поради ниското участие на
обикновения смърч (до 2 десети) в състава на посочения клас, планира-
ното ползване е изцяло за сметка на обикновената ела и обикновения бук.

29
30
Таблица 8. Действителен запас, текущ периодичен прираст по обем, оптимален запас и размер на ползването
в обект 10
Действителен запас, m3/ha Прираст, m3/ha Оптимален запас, m3/ha Разлика, m3/ha Ползване, m3/ha
Дърве- Iпол,,
III III I II III
сен вид I клас II клас III клас Общо I клас II клас Общо I клас II клас III клас Общо I клас II клас Общо Общо %
клас клас клас клас клас
Смърч 2,622 19,487 143,930 166 0,824 3,957 23,891 29 16,039 84,541 146,329 247 -12,594 -61,097 21,493 -52 - - - -
Ела 22,860 40,061 135,152 198 24,424 19,927 22,132 66 9,624 50,716 87,798 148 37,660 9,272 69,486 116 3,161 - 48,671 52
Бук 3,181 20,643 71,826 96 0,914 3,100 6,561 11 6,415 33,811 58,534 99 -2,320 -10,068 19,853 7 - - 19,853 20 15,6
Общо 29 80 351 460 26 27 53 106 32 169 293 494 23 -62 111 72 3 - 69 72
% 6,2 17,4 76,3 100,0 24,7 25,5 49,7 100,0 6,5 34,2 59,3 100,0 31,7 -86,3 154,6 100,0 4,4 - 95,6 100,0

Таблица 9. Действителен запас, текущ периодичен прираст по обем, оптимален запас и размер на ползването
в обект 11
Действителен запас, m3/ha Прираст, m3/ha Оптимален запас, m3/ha Разлика, m3/ha Ползване, m3/ha
Дърве- Iпол,,
сен вид III I II III
I клас II клас III клас Общо I клас II клас Общо I клас II клас III клас Общо I клас II клас III клас Общо Общо %
клас клас клас клас
Смърч 3,166 13,138 78,510 95 2,093 3,533 11,043 17 16,039 84,541 146,329 247 -10,780 -67,870 -56,776 -135 - - 11,393 11
Ела 30,367 28,095 194,243 253 24,254 15,326 24,735 64 9,624 50,716 87,798 148 44,997 -7,295 131,179 169 - - 4,668 5
Бук 4,131 23,619 44,100 72 0,839 3,592 5,084 10 6,415 33,811 58,534 99 -1,444 -6,600 -9,350 -17 - - - - 3,8
Общо 38 65 317 419 27 22 41 90 32 169 293 494 33 -82 65 16 - - 16 16
% 9,0 15,5 75,6 100,0 30,0 24,8 45,2 100,0 6,5 34,2 59,3 100,0 204,1 -509,1 405,0 100,0 - - 100,0 100,0

Таблица 10. Действителен запас, текущ периодичен прираст по обем, оптимален запас и размер на ползването
в обект 12
Действителен запас, m3/ha Прираст, m3/ha Оптимален запас, m3/ha Разлика, m3/ha Ползване, m3/ha
Дърве- Iпол,,
сен вид II II III II I III %
I клас III клас Общо I клас Общо I клас III клас Общо I клас II клас III клас Общо II клас Общо
клас клас клас клас клас клас
Смърч 7,277 29,650 39,358 76 9,395 12,943 8,017 30 16,039 84,541 146,329 247 0,633 -41,948 -98,954 -140 - - - 1
Ела 17,520 89,977 237,811 345 12,504 32,199 44,761 89 9,624 50,716 87,798 148 20,400 71,459 194,774 287 - 14,553 75,498 90
Бук 7,504 13,273 15,165 36 5,435 5,579 2,742 14 6,415 33,811 58,534 99 6,524 -14,959 -40,627 -49 1,456 - - 1 20,0
Общо 32 133 292 458 27 51 56 134 32 169 293 494 28 15 55 97 1 15 75 92
% 7,1 29,0 63,9 100,0 20,5 38,0 41,6 100,0 6,5 34,2 59,3 100,0 28,3 15,0 56,7 100,0 1,6 15,9 82,5 100,0
 Таблица 11. Действителен запас, текущ периодичен прираст по обем, оптимален запас и размер на ползването
в обект 13
Действителен запас, m3/ha Прираст, m3/ha Оптимален запас, m3/ha Разлика, m3/ha Ползване, m3/ha
Дърве- Iпол,,
сен вид II II III II I II %
I клас III клас Общо I клас Общо I клас III клас Общо I клас II клас III клас Общо III клас Общо
клас клас клас клас клас клас
Смърч 6,302 14,283 87,414 108 3,603 3,996 15,314 23 16,039 84,541 146,329 247 -6,133 -66,262 -43,600 -116 - - 6,169 6
Ела 15,700 47,887 363,583 427 14,227 14,215 61,258 90 9,624 50,716 87,798 148 20,304 11,385 337,043 369 1,945 - 106,101 108
Бук 13,035 16,095 36,876 66 13,383 5,280 5,029 24 6,415 33,811 58,534 99 20,003 -12,436 -16,629 -9 4,939 - 1,083 6 20,0
Общо 35 78 488 601 31 23 82 136 32 169 293 494 34 -67 277 244 7 - 113 120
% 5,8 13,0 81,2 100,0 22,9 17,2 59,9 100,0 6,5 34,2 59,3 100,0 14,0 -27,6 113,6 100,0 5,7 - 94,3 100,0

Таблица 12. Действителен запас, текущ периодичен прираст по обем, оптимален запас и размер на ползването в
обект 23
Действителен запас, m3/ha Прираст, m3/ha Оптимален запас, m3/ha Разлика, m3/ha Ползване, m3/ha
Дърве- Iпол,,
I III I II III
сен вид I клас II клас III клас Общо II клас Общо I клас II клас III клас Общо I клас II клас III клас Общо Общо %
клас клас клас клас клас
Смърч 1,017 11,259 229,679 242 0,905 3,164 31,062 35 15,120 77,272 133,607 226 -13,198 -62,850 127,134 51 - - 56,588 57
Ела 12,912 73,249 228,913 315 5,864 30,940 65,623 102 9,072 46,367 80,168 136 9,704 57,822 214,367 282 - - 68,460 68
Бук 14,092 41,305 12,813 68 9,102 14,273 2,526 26 6,047 30,911 53,444 90 17,147 24,668 -38,105 4 - - - - 20,0
Общо 28 126 471 625 16 48 99 163 30 155 267 452 14 20 303 337 - - 125 125
% 4,5 20,1 75,4 100,0 9,7 29,6 60,7 100,0 6,7 34,2 59,1 100,0 4,1 5,8 90,1 100,0 - - 100,0 100,0

Таблица 13. Действителен запас, текущ периодичен прираст по обем, оптимален запас и размер на ползването в
обект 24
Действителен запас, m3/ha Прираст, m3/ha Оптимален запас, m3/ha Разлика, m3/ha Ползване, m3/ha
Дърве- Iпол,,
сен вид I III I II III %
I клас II клас III клас Общо II клас Общо I клас II клас III клас Общо I клас II клас III клас Общо Общо
клас клас клас клас клас
Смърч 2,178 9,158 197,067 208 2,253 2,553 15,698 21 15,120 77,272 133,607 226 -10,688 -65,562 79,158 3 - - 63,377 63
Ела 7,775 40,561 211,215 260 2,541 10,545 47,644 61 9,072 46,367 80,168 136 1,244 4,739 178,691 185 - - 52,744 53
Бук 10,258 75,761 38,921 125 2,534 18,431 7,790 29 6,047 30,911 53,444 90 6,745 63,281 -6,733 63 - 2,458 - 2 20,0
Общо 20 125 447 593 7 32 71 110 30 155 267 452 -3 2 251 251 - 2 116 119
% 3,4 21,2 75,4 100,0 6,7 28,7 64,7 100,0 6,7 34,2 59,1 100,0 -1,1 1,0 100,1 100,0 - 2,1 97,9 100,0

31
32
Таблица 14. Действителен запас, текущ периодичен прираст по обем, оптимален запас и размер на ползването
в обект 25
Действителен запас, m3/ha Прираст, m3/ha Оптимален запас, m3/ha Разлика, m3/ha Ползване, m3/ha
Дърве- Iпол,,
сен вид I III III I II III %
I клас II клас III клас Общо II клас Общо I клас II клас III клас Общо I клас II клас Общо Общо
клас клас клас клас клас клас
Смърч 2,424 21,179 202,790 226 0,617 2,857 12,747 16 15,120 77,272 133,607 226 -12,079 -53,236 81,930 17 - - 25,567 26
Ела 14,326 54,000 120,562 189 6,847 9,569 21,099 38 9,072 46,367 80,168 136 12,100 17,202 61,493 91 - - 14,994 15
Бук 18,382 52,090 15,055 86 5,919 12,177 3,051 21 6,047 30,911 53,444 90 18,254 33,356 -35,338 16 1,823 4,327 - 6
20,0
Бял бор - 6,648 122,810 129 - 0,356 6,783 7 - - - - - - - - - - 79,343 79
общо 35 134 461 630 13 25 44 82 30 155 267 452 18 4 238 260 2 4 120 126
% 5,6 21,2 73,2 100,0 16,3 30,4 53,3 100,0 6,7 34,2 59,1 100,0 7,0 1,7 91,3 100,0 7,0 1,7 91,3 100,0
Фиг. 4. Действително и оптимално разпределение на броя дървета
по степени на дебелина в обект 10

Фиг. 5. Действително и оптимално разпределение на броя дървета

по степени на дебелина в обект 11

33
 Фиг. 6. Действително и оптимално разпределение на броя дървета
по степени на дебелина в обект 12

Фиг. 7. Действително и оптимално разпределение на броя дървета

по степени на дебелина в обект 13

34
Фиг. 8. Действително и оптимално разпределение на броя дървета
по степени на дебелина в обект 23

Фиг. 9. Действително и оптимално разпределение на броя дървета

по степени на дебелина в обект 24

35
 Фиг. 10. Действително и оптимално разпределение на броя дървета
по степени на дебелина в обект 25

ГЛАВА V. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

От получените резултати в настоящия дисертационен труд може да бъ-
дат направени следните изводи:
1. Установените насаждения с балансирана разновъзрастна (изборна)
структура се намират в района на УОГС „Георги Ст. Аврамов“ – Юндола
и ДГС „Самоков“. Те са близки до типа гора – разнотревен буко-ело-смърч
(Fageto-Abieto-Piceetum hebrosum) (Радков 1963), който Кръстанов
(1975б) отнася към насажденията от първа група на производителност. Из-
следваните насаждения на територията на ДГС „Родопи“ все още не са
достигнали типичната изборна структура.
2. При изчисляване на оптималната крива за разпределение на броя
дървета по степени на дебелина е получен висок коефициент на корелация
(R = 0,9768) между изравнителната крива и изчислената средна крива за
насажденията с балансирана разновъзрастна структура и високо ниво на
текущ обемен прираст. Това означава, че изведената експоненциална фун-

36
кция може да се използва за получаване на броя дървета в отделните сте-
пени на дебелина, който е оптимален за изследваните насаждения.
3. Получената оптимална структура в класовете на дебелина, по брой
дървета и по запас твърде много се припокрива с тази, установена от Кръс-
танов (1975б) за насажденията от първа група на производителност на тери-
торията на горско стопанство „Боровец“ (сега в обхвата на ДГС „Самоков“).
4. Установените средни височинни разреди на изследваните разновъз-
растни насаждения, отделно по горски стопанства, се различават помежду
си средно с по един височинен клас. С най-високи височинни разреди се
отличават насажденията в УОГС „Г. Ст. Аврамов“ – Юндола, следвани от
тези в ДГС „Родопи“ и най-ниски височинни разреди са отчетени в ДГС
„Самоков“.
5. Изчислените оптимални запаси по дървесни видове за първа група
на производителност в изследваните горски стопанства са, както следва:
 УОГС „Г. Ст. Аврамов“ – Юндола: обикновена ела – 499 m3/ha, обик-
новен смърч – 495 m3/ha, обикновен бук – 493 m3/ha и бял бор – 520 m3/ha;
 ДГС „Родопи“: обикновен смърч – 478 m3/ha и бял бор – 477 m3/ha;
 ДГС „Самоков“: обикновена ела – 462 m3/ha, обикновен смърч –
445 m3/ha, обикновен бук – 468 m3/ha и бял бор – 465 m3/ha.
6. Предвид определения оптимален брой дървета по степени на дебе-
лина, характерен за смесени буково-елово-смърчови насаждения, и изпол-
званите височинни разреди на изследваните насаждения в района на ДГС
„Родопи“, които не са достигнали все още типичната изборна структура,
следва изчислените оптимални запаси за това стопанство да се приемат
като ориентировъчни.
7. Поради смесения състав на изследваните насаждения в района на
УОГС „Г. Ст. Аврамов“ – Юндола и ДГС „Самоков“, са изчислени опти-
мални запаси (за първа група на производителност), отделно по стопанства,
при възприет оптимален състав (по запас): обикновен смърч – 5, обикновена
ела – 3 и обикновен бук – 2 десети. Въз основа на посочения оптимален със-
тав изчисленият оптималният запас на типичните разновъзрастни (изборни)
насаждения в района на УОГС „Г. Ст. Аврамов“ възлиза на 496 m3/ha, а този
на насажденията в района на ДГС „Самоков“ възлиза на 454 m3/ha.
8. Установява се сходство между определения оптимален запас в нас-
тоящото проучване за смесените разновъзрастни насаждения на територи-
ята на ДГС „Самоков“ – 454 m3/ha и горната граница на оптималния запас,

37
използван от Недялков през 1962 г. в насажденията от първа група на про-
изводителност – 450 m3/ha, определен за условията в горско стопанство
„Боровец“.
9. Изчислените оптимални запаси в настоящото проучване са с около
50 – 100 m3/ha по-високи от стойността на оптималния запас, посочен от
Кръстанов (1975б) за насажденията от първа група на производителност в
горско стопанство „Боровец“. Отчетената разлика се дължи на обстоятел-
ствата, че посочените от Кръстанов (1975б) стойности на оптималния за-
пас са съобразени с установеното преди четири десетилетия влошено със-
тояние на насажденията, както и че отчетените височинни разреди в ра-
йона на отделните стопанства са различни.
10. При разпределяне на ползването по класове на дебелина е използ-
вана действителната и оптималната структура по запас и по брой дървета
в отделните класове на дебелина, както и възприетото оптимално съотно-
шение между дървесните видове. Преследвана е целта за максимално доб-
лижаване до оптималните съотношения, като с предимство при разпреде-
ляне на ползването в отделните класове са включени дърветата над възп-
риетия целеви диаметър.
11. При съпоставка между реалната и оптималната структура по брой
дървета и по запас в изследваните типични изборни насаждения се устано-
вяват ниски стойности най-вече във II клас на дебелина във всички насаж-
дения. В част от насажденията сборът от реалния запас и текущия обемен
прираст във II клас на дебелина не надхвърля оптималната стойност на за-
паса, което означава, че полученият прираст трябва да бъде акумулиран из-
цяло в тези насажденията без да се извършва ползване в посочения клас.
12. Поради отчетеното ниско участие на обикновения смърч (до 2 де-
сети) в състава на първи клас на дебелина в изследваните насаждения с
типична изборна структура, предвиденото ползване в посочения клас
следва да бъде по отношение на обикновения бук и обикновената ела.
Въз основа на направените изводи може да бъдат отправени след-
ните препоръки:
 Предвид обстоятелството, че използваните към момента в страната
оптимални запаси за поддържане на балансирана разновъзрастна (из-
борна) структура са съобразени с влошеното състояние на насажденията
преди четири десетилетия в горско стопанство „Боровец“, следва те да бъ-
дат подложени на преоценка.

38
  Отчетената разлика във височинните разреди на насажденията от от-
делните горски стопанства означава, че би било коректно да се използват
различни стойности на оптималния запас за поддържане на балансирана
разновъзрастна (изборна) структура, в съответствие с конкретните усло-
вия в различните стопанства.
 Посоченото в настоящото проучване оптимално разпределение на
броя дървета по степени на дебелина, което е получено въз основа на ре-
ални разновъзрастни насаждения с балансирана изборна структура и ви-
соко ниво на текущ обемен прираст, може да се използва при поддържане
на равновесното състояние в изборните насаждения от първа група на про-
изводителност в изследваните стопанства.
 Установените оптимални запаси за района на УОГС „Георги Ст. Ав-
рамов“ – Юндола и ДГС „Самоков“ може да се използват при стопанисва-
нето на изборните насаждения от първа група на производителност в по-
сочените стопанства. Определеният оптимален запас за разновъзрастните
изборно стопанисвани смърчови насаждения в района на ДГС „Родопи“
следва да бъде допълнително проучен и потвърден.
 Поради ниското участие на обикновения смърч в I клас на дебелина
в изследваните насаждения с типична изборна структура, следва да бъдат
извършени мероприятия за подпомагане на възобновяването от посочения
вид с цел доближаване до възприетия оптимален състав.

ПРИНОСИ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Определена е оптимална структура на броя дървета по степени на де-
белина за разновъзрастните изборни насаждения от първа група на произ-
водителност, която е получена въз основа на структурата на типични разно-
възрастни изборни насаждения с високо ниво на текущ обемен прираст.
2. Препоръчано е използването на различна стойност на оптималния
запас за поддържане на равновесното изборно състояние в отделните гор-
ски стопанства от настоящото проучване, поради установената разлика в
средните височинни разреди на изследваните насаждения в тях.
3. Установени са оптимални запаси за поддържане на равновесното
състояние в изборните насаждения от първа група на производителност в
проучваните стопанства както за чисти насаждения, така и при възприето
оптимално смесване. Установените оптимални запаси са диференцирани
по горски стопанства в зависимост от определените средни височинни

39
разреди на типичните изборни насаждения в тях.
4. Извършено е оптимизиране на ползването на разновъзрастни насаж-
дения с балансирана изборна структура въз основа на: оптималната струк-
тура по запас и по брой дървета в отделните класове на дебелина, възпри-
етото оптимално съотношение между дървесните видове, изчислените оп-
тимални запаси и установения текущ обемен прираст на отделните дър-
весни видове в изследваните насаждения.

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ, СВЪРЗАНИ

С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Иванов, Й. Приложение на изборното стопанисване в разновъзрас-
тни насаждения на територията на Рила и Западни Родопи. – Управление
и устойчиво развитие, 2019, 6, 135 – 140.
2. Tonchev, T., Y. Ivanov, I. Dobrichov, Y. Poryazov. Structure and stock-
ing control of uneven-aged coniferous stands in Bulgaria. – Forestry Ideas,
2020, 1 (59), 177 – 190.
3. Иванов, Й. Предимства и недостатъци на изборната система за стопа-
нисване на горите. – Управление и устойчиво развитие, 2020 (под печат).
4. Иванов, Й. Оптимизиране на запаса на разновъзрастни насаждения
в Рила и Западни Родопи. – Управление и устойчиво развитие, 2020 (под
печат).

40