Цитогенетични методи – това са методи,чрез които се изучават
клетъчните структури, носители на клетъчната информация (хромозомите). Те стоят в основата на отделна дисциплина наречена Цитогенетика, изучаваща броя ,структурата и отклоненията от нормата на човешките хромозоми. Видове цитогенетични методи - преки ЦГМ – при тях не е необходимо да се извършва предварително култивиране на взетия за изследване клетъчен материал с цел да се получи достатъчно голям брой клетки във фаза метафаза на клетъчния цикъл, където всички хромозоми са максимално спирализирани и при подходящо оцветяване могат да се наблюдават със светлинен микроскоп. - непреки ЦГМ – при тях взетият материал се подлага на предварително култивиране в специална хранителна среда. За цитогенетична диагностика се използват делящи се клетки в стадии метафаза и прометафаза. Най – често използваният материал са лимфоцитите от периферна кръв, взета в епруветка за анализ на кариотипа. При онкохемолитичните заболявания се взима костен мозък, при съмнение за хромозомен мозаицизъм се взимат фибробласти. Краткосрочно култивиране на лимфоцити от периферна венозна кръв. - 1 етап- вземане на материал за цитогенетично изследване; работи се стерилно; с предварително хиперизирана 5 кубикова спринцофка се взима 2мл периферна венозна кръв. - 2 етап – извършване на посявка – в 20 кубика стерилен флакон поставяме хр.среда (7мл хр.среда, 3мл фетален телешки серум, 0,2мл фитохемаглутинин - стимулира разтежа на лимфоцитите, 0,5мл разтвор на антибиотици, 0.5мл кръв от пациента).Посявката се извършва във стерилен бокс със стерилен шкаф. - 3 етап – култивиране за 72 часа при 37 С в термостат. - 4 етап – на 70 час от култивирането във всеки флакон се поставя колхицин (има свойството да къса нишките на делителното вретено и да стопира хромозомите в стадии метафаза.) - 5 етап – извършване на хипотонична обработка – към всеки флакон се прибавя 10мл 0,075 М разтвор на КСL (за да набъбне ядрото на лимфоцита) - 6 етап – накапване на културелната смес на леденостудени предметни стъкла - 7 етап – изсушаване на предметните стъкла и боядисване на 4% р-р с бои на Гимза за 10мин. Възможностите за диагноза са ограничении,определяя се само броя за хромозомите. Диференциални методи за оцветяване на хромозомите – При тях след предварителна обработка на предметните стъкла с разтвори на ензими или флоуросцентни багрила,всяка една хромозома получава строго определен брой ленти. Кариотипиране – под импресионен микроскоп се наблюдават метафазни пластинки с хромозоми с добра морфология. Анализират се броя, формата и лентовата струтура на хромозомата. Хромозомите се подреждат в групи. Съществуват още молекулно кариотипиране и молекулщрно цитогенетични методи.