Човешкият живот е преходен. Той има своето начало, което
настъпва с раждането и свой край, който настъпва със смъртта. Животът е движение, постоянен преход - превръщане, разрушаване, създаване и винаги върви напред. Най-важното за човешкия живот, смисълът на живота не е количеството изживени години, а неговата ползотворност. Знанието, че животът на хората има своя край ги прави по- добри. Добрите хора са добри с хората около тях, защото знаят, че след като умрат хората ще говорят с добро за тях. Те не се страхуват от смъртта , защото знаят, че са направили живота на хората по-добър, по-лесен, по-красив, допринесли са за прогреса на човечеството. За тях да живееш значи да правиш нещо добро за хората , което да те надживее. Знанието, че животът на хората има своя край ги прави по-лоши. Лошите хора живеят с мисълта да направят живота на останалите по-лош. Те интригантстват, лъжат и развалят живота на останалите. Лошите хора са лоши, защото са гневни, че няма да видят и усетят всичко от живота и заради гнева си наказват другите. Те не струват нищо, защото не са полезни на никого. Животът е съчетание на мед и злъч. Той е като шахматна игра : щом приключи всички фигури- царе, царици, офицери, топове, коне и пешки, се хвърлят в кутията. Като обобщение можем да направим, че в живота на хората се налага да бъдат, и добри, и лоши. Живота няма само добри и лоши хора, важното е живота да не е безцелен, да е осмислен, живян с идеята да оставиш нещо след себе си, с което да си полезен за теб и хората около теб. Не всеки може да е герой, направи откритие или нещо изключително за човечеството. Важното е да води достоен живот. .