SIMULINK

Разделът SIMULINK е написан с участието на студента Панайот Панайотов – специалност

КММ, II курс

SIMULINK е графична среда за моделиране, симулиране и анализ на динамични

системи, които се описват като набор от линейни, нелинейни, диференциални и/или
диференчни уравнения. Системите се изграждат чрез графичен потребителски интерфейс.

1. Стартиране на функцията.
Стартирането на SIMULINK става чрез кликване върху съответната икона в toolbar-а
на Matlab:

Фиг. 1. Стартиране на Simulink

Първи начин – с иконата
в toolbar-а

Или чрез File/New/Model :

Фиг. 2. Стартиране на Simulink

Втори начин – от менюто
File/New/Model

Същото е възможно и чрез въвеждане на текст simulink в Command window:

>>simulink
Отваря се прозорец Simulink Library Browser, в който са поместени блокове с
различни функции. Близките по предназначение блокове са групирани в подбиблиотеки.
Изграждането на модел става с влачене на блокове от библиотеките до работния прозорец,
или чрез кликане с десен клавиш на мишката върху съответния блок и натискане на Add to
“Untitled”.
 Фиг. 3. Общ изглед на библиотека и работен прозорец–така изглежда стартираната
функция.

Фиг. 4. Поместване
на блок в работния
прозорец – използване на
дадената команда, не е
необходимо влачене

Търсенето на блокове става чрез вписване на съответното име в реда Find:

Фиг. 5. Търсене на блокове с

функцията Find – за
бързото намиране на
блок по име
Връзки между блокове се осъществяват по два начина – като се свързват с линии между
входовете с помощта на изчертаване с мишката или чрез :
1. Маркира се входния блок.
2. Задържа се клавиша Ctrl.
3. Натиска се върху изходния блок с левия бутон на мишката.

Фиг. 6. Изграждане на връзка

между
блокове – чрез изчертаване на
маршрута вход-изход

2. Стартиране на симулация
2.1. Параметри на симулацията – настройката им може да се осъществи в от менюто Simulation
Parameters:unitled. До него стигаме по пътя Simalation/Simulation parameters. От опцията Solver,
може да се зададе времето за действие на симулацията(начало, продължителност, край)

Фиг. 7. Отваряне на меню Simulation за Фиг. 8. Прозорецът Simulation

настройки-избира се командата Parameters – от тук се настройват
Simulation parameters. начално и крайно време на симулацията.

2.2. Стартиране – от бутона Start simulation или от Simulation/Start :

 Фиг. 9. Стартиране на симулация Фиг. 10. Стартиране на симулация
Първи начин – с натискане на Втори начин от менюто
бутона Start Simulation от toolbar-a Simulation/Start

2.3.Извеждане на резултат
За да се получи графичен резултат, се кликва два пъти върху крайния блок – Scope.
Независимо дали се визуализира графика или не, върху черния екран на Scope се натиска
Autoscale, за по добра видимост. Има лупи за мащабиране в лентата с бутони над
изображението.

Фиг. 11. Визуализиране

на
резултат

Двоен
клик върху Scope

Фиг. 12. Визуализиран резултат

Така изглежда визуализацията

 Фиг.13. Autoscale и
инструменти -
използват се за по добър
изглед на графиката

3. Редактиране на модел
3.1. Селектиране(маркиране) на обекти
За да се редактира модел е небходимо първо да се маркира обект от модела –
например блока Pulse Generator, чрез кликване върху него. За маркиране на повече обекти
едновременно може да ги маркираме един по един с кликване на мишката и задържан
клавиш Shift, или да ги обградим с правоъгълник или да ги обградим с левия бутон на
мишката.

Фиг. 15. Маркиране на обект с клик върху него Фиг.16. Маркиране на обекти със
заграждане с мишката

Фиг. 17. Вече маркирани обекти

чрез
заграждане или
последователно
маркиране с мишката и
задържан
клавиш Shift
3.2. Копиране и преместване на блокове в работния прозорец
Преместването на блокове става с маркиране и влачене, при това, ако има изградена
връзка с други блокове, тя не се прекъсва, а се позиционира към новото положение на
обекта. SIMULINK използва невидима пет-пикселова решетка за улеснено подравняване на
обектите в прозореца на модела. Копиране на самостоятелен елемент или няколко наведнъж
може да стане с влаченето им с левия бутон на мишката и задържан клавиш Ctrl, или чрез
влаченето им със задържан десен бутон на мишката.

Фиг.18. Преместване на елемент чрез влачене – така се движат

блокове в работния прозорец

Фиг. 19. Копиране на няколко

елемента
наведнъж чрез влачене със
задържан
десен бутон на мишката –
първо са
маркирани небходимите
елементи,
след което са провлачени с
натиснат десен бутон на мишката.

Фиг. 20. Вече копираните елементи от фиг.19

След маркирането и провлачването на
групата блокове, десният бутон на
мишката е отпуснат и копираните
блоковете се появяват в работния прозорец.

SIMULINK дава име на всеки обект и копиран блок. Ако копираният блок е първи от
типа си, името му е същото, дадено в подбиблиотеката. При копиране или добавяне на вече
съществуващ обект в работния прозорец, SIMULINK автоматично му задава номер –
1, 2, 3,... след името му.

Фиг. 21. Автоматично озаглавяване на копирани обекти –

след копирането на левият обект,
копираният(вдясно разположен) получава цифта “1”
след името си.

3.3. Определяне параметрите на блоковете

До прозореца с параметрите на даден блок се стига с двоен клик върху него. За
пример се разглежда блок тип Transfer Fcn. Редът Numerator определя коефициентите на
полином от n-та степен в числителя на ф-ята, а Denominator – в знаменателя.

Фиг. 22. Двоен клик върху блок тип Transfer Fcn – по този начин
отваряме менюто за настройки на параметрите му.

Фиг. 23. Меню с параметри на блок тип

Transfer Fcn – в ред Numerator са
въведени коефициенти 3 и 1, а в ред
Denuminator- 5 7 26. Коефициентите
задължително са оградени с квадратни
скоби [ ].

Фиг. 24. Редактирани параметри на блок Transfer Fcn – след натискане

на ОК от менюто за настроване параметрите, променените данни
се визуализират в блока(коефициентите в Numerator заемат
стойности в полином от n степен в числителя, а коефициентите в Denominator заемат
съответните стойности на коефициентите на полином в знаменателя)

3.4. Въвеждане на описание на блок, приоритет и етикет.

Описанието е текст който описва целта на блока. Приоритетът показва реда за
изпълнение на блока спрямо другите елементи в модела – за невиртуални блокове или
виртуални код системи, номера на приоритета описва реда по който блоковете ще се
обновяват при симулацията. Тагът е текст, който се появява в блока като етикет, генериран
от SIMULINK.
За да се въведе описание на блок, приоритет и етикет намиращо се под него, е
необходимо да се натисне десен бутон на мишката върху блока, в падащото меню да се
избере Block properties. В опцията General в графа Description се въвежда желаното
описание. След това се избира опция Block Annotation, в колона Block property tokens се
намира командата %<Description> и се вкарва в графа Enter text and tokens for annotation с
двоен клик върху нея или натискане на бутона >>. След това се натиска ОК и информацията
в работния прозорец се обновява.

Фиг. 24. Отваряне на меню за въвеждане на настройки на блок

–
става с натискане на десен бутон на мишката върху
блока и избор на Block properties
.

Фиг. 25. Въвеждане на описващ текст – става с въвеждане на текст в графа Description, която
се намира в подменю General на прозореца Block properties

Фиг. 26. Активиране на Description – в подменюто Block Annotation, от

Block property tokens намираме %<Description>, натискаме бутон >>, и след
това ОК.

Фиг. 27. Визуализиране на въведеното описание – под името на блока се

появява текст.
Приоритет и етикет се въвеждат от същото меню Block Properties по аналогичен на
Description начин, като първо от страницата General в редовете Priority и Тag се въведат
съответните данни. След това в страницата Block Annotation се селектират командите
%<Priority> и %<Tag> и се натиска бутон >>.

Фиг.28. Въвеждане на приоритет и етикет Фиг.29. Активиране на приоритет и етикет

Фиг.30. Изглед на блок с активирани и въведени приоритет и етикет

 3.5. Изтриване на блокове – става с натискане на десен бутон на мишката върху обект, и
след това избиране на команда Clear (в по-новите версии на продукта командата е
Delete). Изтриване става и с маркиране на блок и натискане на клавиши Backspace
или Delete от клавиатурата

Фиг.31. Изтриване на блок с използване на падащо меню

– десен бутон върху елемента/ Clear

3.6. Възстановяване на изтрит блок – избира се Edit/Undo Delete или клавишната

комбинация Ctrl+Y

Фиг.32. Възстановяване на изтрит блок – чрез Undo Delete

3.7. Промяна ориентировката на блок – по подразбиране сигналният поток през даден блок
тече отляво надясно. Входовете на блока са отляво, а изходите отдясно. Тази ориентировка
може да се смени чрез щракане на десен бутон върху блока и избор на: Format/Flip block – за
да се завърти блока на 180º, или Format/Rotate block – да се завърти на 90º.

Фиг.33. Промяна ориентировката на блока с

командите Flip block и Rotate block
Фиг.34. Блок, завъртян Фиг.35. Блок, завъртян с команда Rotate block
с команда Flip block

3.8. Промяна размера на блок – елементът се маркира, хваща се някой от маркерите му и се

разтегля до желан размер.

Фиг.36. Маркиране и хващане Фиг.37. Разтегляне

на маркер

3.9 Редактиране на име на блок

Името на блок се изписва под него, ако входът и изходът са с хоризонтално
направление и отляво на блока ако са с вертикално.

Фиг.38. Позиция на името

на блок с хоризонтално с
направление на вход-изход

Фиг.39. Позиция на името на блок

с вертикално направление на
вход-изход
 Промяна на разположението на името на блок се постига чрез маркирането на името
и преместване в противоположната страна на блока, или с натискане на десен бутон на
блока и избиране на командата Format/Flipname.
Скриване на името на блока се постига с маркиране на блока, натискане на десен
бутон на мишката и избиране на Format/Hide name. Показване на вече скрито име става с
маркиране на блока, десен бутон на мишката върху него и избиране на Format/Show name.

Фиг.40. Промяна положението на името – премества

се на срещуположната страна

Фиг.41. Скриване на името на блок

Фиг.42. Показване на скрито име на блок

Фиг.43. Редактиране
на името
 Редактиране на името на блок става с кликване върху него и извършване на
текстова редакция.

3.10 Визуална редакция на елементи

Може да се добави сянка зад блока за по-добър общ изглед – става с кликване с
десен бутон на мишката върху желания блок, избиране на Format/Show drop shadow.

Фиг.44. Добавяне на сянка зад блок

Фиг.45.
Блок със
сянка

Скриване на сянка става с натискане на десен бутон на мишката върху блока,

избиране на Format/Hide drop shadow

Фиг.46. Скриване на сянка зад блок

Може да се редактира цветовото оформление на

елементите в работния прозорец, както и самият работен
прозорец. Цвета на контурите на блок може да се смени с
натискане на десен бутон върху него и избиране на цвят от
падащото меню Foreground, или чрез маркиране на елемент и
следване на Format/Foreground/(......). Цветът на самия блок
се избира по алтернативен начин – чрез маркиране на
елемент и следване на Format/Background/(…..), или чрез
натискане на десен бутон върху блок и избор на цвят от
менюто Background. Фонът на работния прозорец може да се
променя с натискане на десен бутон върху празно
пространство в него и избор на цвят от Screen color, или по
пътя Format/Screen color/(…….).
Фиг.47. Избор на цвят за контур
на блок с десен бутон на мишката –
в случая червен

Фиг.48. Оцветен
контур на блок

Фиг.50. Избор на цвят за контур на блок с

използване на менюто Format/Foreground/(….)

Фиг.51. Избор на цвят на блок с използване на

мишката – в
примера зелен

Фиг.52. Оцветен блок – така изглежда блокът от

фиг.51 след промяна на цвета
Фиг.53. Смяна на цвета на фона на работния прозорец – в случея в син

Фиг.54. Работен прозо-

рец със сменен в си-
ньо фон

3.11 Създаване на сегмент на линия

Сегментът представлява част от линия която може да се определи най-вече визуално
като самостоятелна част от нея. Разделянето на линията на сегменти позволява
произволното им преместване в равнината. За целта се натиска клавиш Shift, избира се
произволна точка от линията с мишката и се премества, разделяйки линията на два сегмента
от двете си страни.

Фиг.55. Разделяне на линия на сегмент – задържан е

клавиш Shift, маркираната точка от линията с мишката е
преместена

Фиг.56. Разделена линия на сегменти

3.12 Вмъкване на блок в линия

Може в изградена линия между блокове да се вмъкне нов блок. Това става с маркиране на
блока който ще се вмъква и преместването му върху линията,
така че тя да минава през средата му.

Фиг.58. Блок за вмъкване в линия – има изградена връзка

между горните блокове.
 Фиг.59. Вмъкване на блок в линия – със задържан ляв бутон
на мишката върху избрания блок, той е позициониран върху
линията

Фиг.60. Вмъкнат в линия блок

3.13 Поставяне на етикети на линии или сегменти – става с двоен клик върху линия или
сегмент и въвеждане на текст в появилия се правоъгълник. Етикетът може да се премества
чрез маркиране и задържане на ляв бутон на мишката и преместване.

Фиг.71. Създаден етикет

Фиг.72. Преместване на етикет – в случая над линията

Фиг.73. Преместен над линията етикет

4. Извеждане на резултати.
Обикновено графичните резултати се извеждат чрез блока Scope.
При изграден модел, може да получат в Workspace числените стойности на графиката
по двете оси, взети през определен интервал от време. Това става чрез свързването на
изходния блок Out1. Стартира се симулацията. Като резултат в Workspace автоматично се
записват применливите tout и yout – фиг.76. При написване в Command window на
>>tout
и
>>yout
се извеждат съответно стойностите по хоризонталната и по вертикалната оси. Получената
графика може да се визуализира и като фигура с изписване на
>>plot(tout,yout)
в Command window.

Фиг.74. Входът на изходния блок

Out1 се свързва с линията преди Scope

Фиг.75. Свързаният блок Оut1.

Фиг.76. Изведени числени данни за графиката по

хоризонталната ос – след въвеждане на tout в
Command window
Фиг.77. Визуализиране на фигура с графиката, получена в SIMULINK – въведенa е команда
plot(tout,yout) в Command window и в резултат е получена фигурата FigureNo.1

Визуализиране на графиката във фигура чрез функцията plot може да се постигне

като се замени крайният блок Scope с блок To Workspace, намиращ се в библиотеката Sinks.
Вътре в блока е изписано името на променливата в която се съхраняват резултатите Simout.
То може да се смени като се кликне два пъти върху него и се редактира текстa simout. За да
се прегледа стойността на променливата в Workspace, е необходимо да се кликне два пъти с
левия бутон на мишката върху блока To Workspace, след което от падащия списък Save
Format да се избере формат за съхранение Array. В Command Window се въвежда текст
>>plot(името на променливата в блок To Workspace).

Фиг.78. Модел, с краен блок То Workspace

Фиг.79. След двоен клик върху То Workspace е

отворен прозорец Block Parameters, в който в
реда Variable name е въведено името на
променливата - в случея promenliva. Форматът за
съхранение е променен в падащото меню Save
format на формат Array
Фиг.80. Визуализиране на графика във фигура – въведена е командата за изчертаване с
името на променливата в случея
>>plot(promenliva)
след което е изчертана графиката, създадена от модела във вид на фигура с име Figure No.1
 УПРАЖНЕНИЕ ВЪРХУ SIMULINK

1. Да се начертаят схемите и да се съхранят във файлове с имена primer1.mdl и

primer2.mdl съответно. Да се стартира симулацията и се проверят резултатите:

Sine Wave Scope

1
s
Integrator

0.6
200s2+30s+1
Step Scope
Transfer Fcn

2. Да се въведат имена на входния и изходния сигнал съответно input и output за

primer2.mdl.
3. Да се оцветят с червен цвят контурите на осцилоскопа, а задния му фон – със
зелен цвят.
4. Да се промени в primer1.mdl мястото на името на един от блоковете и неговата
ориентация. След това да се възстанови предишното положение.
5. Да се покаже описание “стъпаловиден сигнал” под блока Step. Да се смени името
на Scope c Oscilloscope.
6. Да се начертае схемата на уравнението y=3/4x + 20., като стойностите на х се
подават от блок Ramp, a резултатът се изведе на осцилоскоп и блок Out1. Да се
изчертае графиката на масива с изходните данни.
7. Да се смени блока Out1 с блок To Workspace и данните да се запишат в масив t в
работното пространство. Да се изчертае графика на t и да се сравнят данните с
yout.

За изпълнение на упражнението се следват следните стъпки:

Задача 1

Стъпка 1: Стартира се SIMULINK от бутона в

toolbar-a на Мatlab
 Стъпка 2: В отворилата се
библиотека в реда Find се
въвежда името на първия блок
Sine Wave. След натискане на
Enter, Simulink намира блока и го
маркира със сив фон. Блокът се
вмъква в работния прозорец като
се натиска десен бутон на
мишката върху него и се избира
Add to ‘united’. В по-новите
версии на Матлаб е възможно да
се натиска няколко пъти Enter,
докато се намери Sine Wave

Същото се повтаря с останалите блокове, чиито имена са известни. В упражнението е даден

блок без показано име, намиращ се между Sine Wave и Scope. Името му е Mux. Въвежда се
по същия начин както другите блокове. След като се поставят всички блокове, те се свързват
с линии(виртуални блокове) между тях. Линиите се чертаят от вход към изход.

Стъпка 3: Блоковете се свързват по същата схема помежду

си, като за целта се изчертават линии между съответните
входове и изходи. Изчертаването на връзката между
Integrator и Sine Wave става като мишката се придвижи от
входа на Integrator до линията свързваща Sine Wave и Mux.
При поява на двоен кръст върху линията, мишката се
отпуска

Стъпка 4: Mоделът се съхранява на диска по следния начин – File/Save as

Стъпка 4.1: В отворилият се прозорец се вписва в ред File name името на модела – primer1,
след което се натиска Save.

За да се създаде втория модел от задачата се извършват аналогични операции:

Стъпка 5: Въвеждат се показаните на схемата елементи в

работния прозорец, по начина показан в Стъпка 2.

Стъпка 6: На дадената схема в задачата се

вижда че стойностите в блок Transfer Fcn са
различни. За да се редактират, се кликва два
пъти върху блока. Показва се даденият
прозорец, в ред Numerator се въвежда [0.6].
В ред Denominator се въвежда [200 30 1].
След редакция се натиска OK.

Към стъпка 6: Така изглеждат редактираните

данни.

Стъпка 7: След редакция на блока в работния

прозорец, моделът се свързва с линии по
дадената схема.
 Записването на модела във файла става като се изпълнят стъпки 4 и 4.1 за втория
модел, като вместо primer1 се въведе primer2 във File name.

Стъпка 8: Съхранение на диска на втория

модел

Задача 2. Да се въведат имена на входния и изходния сигнал съответно input и output за

primer2.mdl
Изпълнението на втората задача става по следния начин.

Стъпка 9: Кликва се два пъти върху

входящата линия до появяване на
пунктирен правоъгълник под нея.
Въвежда се текст input.

Стъпка 10: При кликване с мишката

извън въведеният текст, той се
позиционира под линията.

Стъпка 11: Следвайки стъпки 9 и 10,

се кликва върху изходящата линия, в
появилият се пунктирен правоъгълник
се въвежда текст output, кликва се с
мишката извън правоъгълника за да се
позиционира текстът.
Задача 3 Да се оцветят с червен цвят контурите на осцилоскопа, а задния му фон – със зелен
цвят.

Стъпка 12. Промяната на цвета

на контурите на осцилоскопа в
червен става с натискане на
десен бутон на мишката върху
него и избиране на Foreground
color/Red

Към Стъпка 12: Така изглежда

контура на осцилоскопра след
изпълнение на операцията.

Стъпка 13: Цветът на осцилоскопа се сменя в зелен с натискане на десен бутон на мишката
върху него и избиране на Background color/Green.

Към Стъпка 13: Така изглежда

оцветеният в зелено осцилоскоп.
Задача 4. Да се промени в primer1.mdl мястото на името на един от блоковете и неговата
ориентация. След това да се възстанови предишното положение

Стъпка 14: За да се премести името на блок, то се

маркира и се провлачва до противоположната страна.

Към Стъпка 14: Името на блока се намира на

противоположната страна.

Стъпка 15: Промяна на ориентацията

на блок става с натискане на десен
бутон на мишката върху блока, в
случея осцилоскопа и избиране на
Format/Rotate block.
Към Стъпка 15: Вижда се че ориентацията на стрелката е променена.

Задача 5. Да се покаже описание “стъпаловиден сигнал” под блока Step. Да се смени името
на Scope c Oscilloscope.

Стъпка 16: За да се добави описание под Step, се кликва с десен бутон на мишката върху
него и се избира Block properties…

Стъпка 17: В отворилият се прозорец в страницата General, в текстовото поле Description се

вписва описанието – в случея Stypaloviden signal.
Стъпка 18: Избира се страница Block Annotation, от колона Block property tokens се маркира
%<Description> и се натиска бутон >>

Към Стъпка 18: Вижда се че в графата Enter text and tokens for annotation се е появила
командата %<Description>. Натиска се ОК
 Към Стъпка 18: Под блок Step се появява описание
Stypaloviden signal

Стъпка 19: Промяната на името на блок Scope става с еднократно кликване върху името му.
То се загражда от пунктирен равоъгълник.

Стъпка 20: Текстът се редактира от Scope в

Oscilloscope и се кликва с мишката извън
пунктирания правоъгълник.

Задача 6 Да се начертае схемата на уравнението y=3/4x + 20., като стойностите на х се

подават от блок Ramp, a резултатът се изведе на осцилоскоп и блок Out1. Да се изчертае
графиката на масива с изходните данни.
За да се изпълни задача 6 е необходимо да се използват блокове от подбиблиотека
Math operations. За даденото уравнение е необходимо променливата х да се умножи с
коефициент 3/4. Този умножител представлява блокът Gain. За да се добави константа се
използва блок Constant от подбиблиотека Sources. Събирането на членовете 3/4х и 20 става
с включването им към входовете на блок Sum от подбиблиотеката Math operations.

Стъпка 21: В търсачката на блокове в

SIMULINK – Find е въведено името
на блок Ramp, след натискане на
клавиш Enter, блокът е маркиран. С
кликване с десен бутон на мишката и
избор на Add to ‘unitled’, той се
вмъква в работния прозорец. С блок
Ramp се въвежда променливата x.
Стъпка 22: За да се въведе умножител с ¾ на променливата е необходимо използването на
блок Gain. Името му се въвежда в търсачката. Натиска се Enter. След намирането на Gain се
натиска десен бутон на мишката върху маркирания блок Gain. От контекстното меню се
избира Add to ‘unitled’. Като резултат блокът Gain също се позиционира в прозореца на
модела.

Стъпка 23: За добавяне на константа

добавя блок Constant, който е намерен
с търсене в търсачката на SIMULINK.
Вмъква се в работния прозорец на
модела по начина, показан в горните
две стъпки.

Стъпка 24: За да се съберат членовете

на уравнението е небходимо
използването на блок Sum, намерен и
добавен в работния прозорец по начина
показан в предходните стъпки.
 Стъпка 25: За визуализиране на
резултата от уравнението се добавя блок
Scope.

Към Стъпка 25: Така изглежда работния прозорец след

добавяне на необходимите блокове. Коефициентът пред х –
Gain има стойност по дефиниция 1. Свободният член Constant
има също стойност по дефиниция 1.

Стъпка 26: За да се промени

стойността на коефициента пред променливата,
се кликва два пъти с ляв бутон на мипката
върху блок Gain. В ред Gain се въвежда
стойността – в случея ¾. Натиска се ОК.

Към Стъпка 26: Вижда се че стойността в блока се е променила.

Стъпка 27: Промяната на стойността на
свободния член става като се кликне два пъти с
ляв бутон на мишката върху блок Constant.
Отваря се прозорец Block Parameters: Constant.
В ред Constant value се въвежда стойността – за
примера е 20. Натиска се ОК.

Стъпка 28: След като блоковете имат

необходимите настройки, трябва да се свържат
така, че да се изпълни уравнението.
Променливата х трябва да се умножи с
коефициента ¾ - затова Ramp се свързва с
Gain. За да се сумира полученият резултат със
свободния член 20, изходите на Gain и Constant
се свързват с входовете на Sum. По този начин
е изпълнено 3/4x + 20. За да се визуализира
уравнението във вид на симулация, се слага
блок Scope, свързан с изхода на Sum.

Стъпка 29:Симулацията се стартира

от бутона в toolbar-a.

Към Стъпка 29:Кликва се два пъти с левия

бутон на мишката върху Scope за
визуализация на симулацията. Използва се
бутон Аutoscale за подходящо
 Стъпка 30: За да се изчертае графика, са
необходими изходни данни, които се получават
със свързване на изходния сигнал с блок Out1.
Той се въвежда по начините показани за другите
блокове.

Стъпка 31: За да се визуализира графика от уравнението, симулацията се стартира по начина

показан в Стъпка 29. В прозореца Workspace се появяват два масива с числените стойности
tout и yout. В Command Window се въвежда командата
>>plot(tout,yout)
След натискане на Enter, се появява графиката на уравнението.

Задача 7

Стъпка 32: Блок Out1 е изтрит с клавиш Delete

и на негово място е добавен блок To
Workspace, по начините показани в предходни
стъпки. Свързан е към изходящия сигнал.
 Стъпка 33: За да се запише масив с име ‘t’ се
кликва два пъти с левия бутон на мишката
върху блок To Workspace и в отворилият се
прозорец Block Parameters:To Workspace, в
реда Variable name се въвежда име t. От
падащото меню на опцията Save format се
избира Array.

Към Стъпка 33: Вижда се че името на масива се е

променило в ‘t’.
Стъпка 34: В прозореца Workspace се появява масив t. За изчертаване на графика на t, в
Command Window се въвежда командата
>>plot(t)
Появява се фигура с изчертана графика на уравнението, изглеждаща като тази на Scope.