Едип цар. Междутекстови връзки.

1. Сюжет

- в Тива управляват крал и кралица.

- пророк казва на Лай, че роди ли му се син то той ще го убие и ще се ожени за майка си

- Едип е роден в Тива; майка – Йокаста , баща – Лай

- Лай предава сина си на овчар със заповед да го даде на вълците в планината

- овчарят се смилил над детето и така детето стигнало до съседното царство Коринт, където
царят го взел за свое дете, тъй като нямал собствени

-Едип пораства и пророк му казва, че негова съдба е да убие баща си и да се ожени за майка си
(той не знае, че е осиновен)

- потресен от това той решава да замине надалеч и по път убива старец и слугите му, един
избягва

- този старец бил Лай, тръгнал на път, за да търси решение на загадката от сфинкса, застанал
пред Тива и поглъщащ всеки отговорил грешно на нея.

-Едип без да знае, кого убил продължил пътя си и стигнал до Тива където отговаря на загадката
на сфинкса

-спасил Тива, гражданите го провъзгласяват за цар, а вдовицата – негова съпруга

- над Тива се надвесила чума и в опит да спаси града, Едип отива при пророкът, който му казва,
че намерят ли и убият убиецът на Лай, то бедите ще напуснат Тива

- разбера се, че Едип е убил Лай и че е негов син, майката се обесва, а самият той си пробожда
очите, за да не вижда делата си и се праща в изгнание

2. Връзка с разказът „ Индже “

В разказът на Йордан Йовков се разказва силен, могъщ и коравосърдечен хайдушки главатар.

Влюбил си, жената му родила син, който той при пиянска проява захвърлил в едно село.
Загубил и жена си. Станал още по суров и безмилостен. Спомнил си за семейството си и се
умирил. Крило бе Индже за всички слаби. Убит от собствения си син.

Разказът на Йовков и трагедията на Софокъл се обединяват с наличието на един и същи

проблем. Проблемът за вината. Ние като общество се обединяваме с нея. Вината притежавана
от всеки, не лишаваща никого от нейното присъствие, е безмилостна. Безмилостна като делата
на Индже или като трагичната съдба на Едип.

Индже е жесток хайдушки главатар, избил хиляди, изоставил сина си, изгубил и жена си.
Вината го променя, така както любовта не могла. Тази промяна обаче не го спасява от
проклятието на отецът. Той получава заслуженото и среща края си от ръката на собствения си
син.
Мотивът за бащата и синът се разглежда и в двете произведения. Героите се срещат с него по
еднакъв и все пак различен начин. Разказът „Индже“ следва страната на бащата, който е убит
от сина, а трагедията за цар Едип е разглеждана от гледната точка на сина, убил баща си.
Бащата прощава на сина си, а синът не може да прости на себе си.

Съдбата на Едип е тежка и трагична. Той неволно я следва и на края тя го съсипва. Съсипва го
от вина. Не може да понесе своите грехове. И за разлика от Индже, той не чака края си, за да
посрещне наказанията за злодеянията си. Наказва се сам.

Вината в произведенията, както и в живота, променя човека, за добро или зло. Но накрая
важен е само божествения ред и този, който го е престъпил плаща.