Professional Documents
Culture Documents
45. Възникване на българския национален въпрос
45. Възникване на българския национален въпрос
45. Възникване на българския национален въпрос
национален въпрос
1. От Санстефанския мираж към Берлинската реалност.
а/ Санстефанският договор - 19 февруари/3 март 1878 г. – подписаният в Истанбулското
предградие Сан Стефано предварителен мирен договор между Русия и Османската империя
предвижда създаването на Княжество България в трите български области – Мизия, Тракия и
Македония.
- според Сан Стефано Сърбия получава Нишката област, а Румъния – Северна Добруджа.
Кои два документа, официално обявени през Възраждането, демонстрират признаването на
тези граници на българската нация от Високата порта и Великите сили?
- националното единство на тези
територии е признато още с фермана
за Екзархията (1870) и с решенията на
Цариградската мирна конференция
(1876 г. – двата български вилаета
обхващат същите територии).
- договорът обаче е нарушение на
руските договорки с Австро-Унгария
и не взема предвид мнението на т.нар.
Европейски концерт (Великите сили).
б/ Берлинският договор - 1 юни – 1 юли 1878 г. – в германската столица Берлин тече конгрес на
Великите сили, които ревизират Санстефанския мирен договор и начертават новите балкански
граници.
- целта на западните Велики сили с изготвянето на Берлинския договор е да се запази по
възможост целостта на Турция като преграда към руското влияние в посока Проливите и
Средиземно море и да се запази европейското развновесие, като не се създава голяма и
влиятелна балканска държава.
- Санстефанска България ги плаши с потенциала на значителната територия и население и
възможността да се превъре в преден пост на руската политика на Балканите.
„Съединена България“
Н. Павлович
- Вардарска и Беломорска Македония и Одринска Тракия остават в същото положение отпреди
Руско-турската война, като разчитат единствено на предвидените в чл. 23 и чл. 62 реформи,
които Османската империя трябва да осъществи.
- Сърбия получава още Пирот и Враня с техните околности.
- Австро-Унгария получава правото да управлява Босна и Херцеговина за 30 години.
- в този смисъл именно двете многонационални империи – Австро-Унгария и Османската
империя, заплитат сложния възел на балканския национален въпрос.
Разгледайте внимателно гравюрата
на Николай Павлович „България,
разделена от Берлинския договор.“
1. Кое в позициите на фигурите
насочва към тяхното разделяне?
2. Какво е значението на флаговете,
изобразени на различни места в
картината?
3. Кой български символ и по какъв
начин присъства на
изображението?
4. Обяснете значението на позите
на трите жени, символизиращи
трите български области.
5. Какви инсигнии присъстват на
изображението?
6. Какви други символи можете да
откриете и разтълкувате?
2. Начало на съпротивата срещу “Ваше Високопревъзходителсво!
Всичкий български народ ся зарадва, като виде, че желанията му ся
Берлинския договор.
изпълниха и нуждите му ся удовлетвориха, и ний всите българи в
а/ Петиционната кампания - Македония със силата на Св. Стефанский договор, чекахме с големо
още от пролетта и през цялото нетърпение освобождението си от беснующето още над нас турско
лято на 1878 г. от всички краища варварство. Но наместо това, за голема жал виждаме, че местните
власти, от една страна, и гръцкото духовенство, от друга, с различни
на българските земи се изпращат
средства изнудиха от някои наши невинни братя подписи, за да ги
множество изложения, петиции,
злоупотребят, като уверят Великите поръчителни сили, че уж ни сме
подписки и молби на населението, биле гърци и сме желаели само улучшено (подобрено) statusquo, а не
което призовава Великите сили да присоединението си към Българското княжество. Умоляваме Ваше
не разделят българската нация. Високопревъзходителство в името на правдата и човеколюбието да
благоволите да подействувате (...) да се определи една комисия, която
- такива молби изпраща
ще може най-здраво (...) да се увери на местото, че нашите желания и
населението от Лозенград нужди са неразлучни с тия на нашите братя българе, които населяват
(Одринска Тракия), Мизия и Тракия...
Смолянско, Пиянечко Македонски българи, представители от разни общини в Македония“
(Югозападна България), Пирот
(даден на Сърбия) и 1. За каква манипулация на мненията по отношение на
множество селища в народностния състав на Македония става въпрос в документа?
2. Какво турци и гърци твърдят, че иска местното население, и
Македония.
какво желае то в действителност?
3. Какво предложение дават авторите на молбата и защо?
б/ Комитетите „Единство“ - 29 август 1878 г. – във Велико Търново с участието на Любен Каравелов,
Стефан Стамболов, Марин Дринов е създаден първият комитет „Единство“, чиято цел е „със всички от
нас зависещи средства“ да се подпомогнат сънародниците извън Княжеството с цел подобряване на
тяхното положение и „братска помощ“.
- особено активни са комитетите в Шумен, Плевен, Кюстендил.
- подобни комитети възникват и в Източна Румелия – Пловдив, Сливен, Стара Загора.
- пловдивският комитет „Единство“ изрично предупреждава Високата порта, че българите няма да
позволят установяване на турски войски в Източна Румелия и „ще отговорят на насилието с насилие.“
- подкрепят го присъстващите в областта руски офицери, които обучават източнорумелийската милиция.
„Собрахме се с цел да поразмислиме как можеме да помагаме
на нашите братя в Тракия и Македония, които занапред се
отделят от Придунавска Българиячрез решението на
Берлинския конгрес. Като се взе предвид нещастното
положение на нашия народ и особено на нашите братя,
оставени под турско владичество, ние решихме, че е наша
свята длъжност като българи и деца на едно и също
отечество да употребиме всичките от нас зависящи
средства за подобрението на това положение, като
спомагаме на сънародниците си, които би се нуждаяли от
нашата братска помощ.“
Из Учредителния протокол на комитет „Единство“, Търново,
28 август 1879 г.