България при управлението

на Фердинанд I. Обявяване
на Независимостта

Фердинанд и първата му съпруга – Мария Луиза

1. България до края на XIX век.
а/ управление на Народнолибералната партия на
Стефан Стамболов (1887 – 1894 г.)
- новият български княз, Фердинанд
Сакскобургготски, е официално избран от ВНС на 2
август 1887 г., без да има одобрението на нито една
Велика сила.
- 20 август 1887 г. – Фердинанд назначава
правителство начело с дотогавашния регент Стефан
Стамболов.
- Народнолибералната партия е току-що създадена и
обединява богати търговци, промишленици и
земевладелци, които са за модерното
капиталистическо развитие на страната и
превръщането й в съвременна Европейска държава.
- за първи път е създадена единна
държавна стратегия за стопанското
развитие на Княжеството.
- възприета е протекционистка
политика с цел защита на родното
производство от евтините западни
стоки и стимулиране на отварянето
на български предприятия.
- създадени са над 80 предприятия
на хранително-вкусовата и
текстилната индустрия.
- отпускат се изгодни безлихвени
заеми за българските
индустриалци. Фабриката на Иван Калпазанов край Габрово
- развитие на банковото, акционерното и
застрахователното дело.
- стремеж към отхвърляне на режима на
капитулациите.
- 1899 – 1900 г. – Княжеството сключва
първите си временни търговски
спогодби със Западните държави, което
стимулира навлизането на чужди
капиталовложения.
- активното пътно и железопътно
строителство улеснява и поевтинява
превоза на стоки и създава условия за
оформяне на единен национален пазар.
- 1892 г. – организирано е първото Пловдивско търговско-промишлено изложение.
- твърд противник на руската намеса в
управлението на Княжеството, именно
Стамболов помага на новоизбрания
български княз да се закрепи на престола
въпреки откритото неодобрение на
Петербург.
- специално прието изменение в
Конституцията позволява
престолонаследникът да бъде католик, за да
може Фердинанд да получи съгласието на
Папата за брака си с италианската принцеса
Мария-Луиза Бурбон-Пармска.
- бъдещият цар Борис III се ражда
в София на 30 януари 1894 г. и
така династията се укрепва
начело на страната.
- добри отношения с Османската
империя с цел да се улесни
максимално дейността на
Екзархията.
- 1890 г. – берати за български
владици в Скопие и Охрид.
- прозападна политика и стремеж
към сближаване с Англия и
Австро-Унгария.
- 1888 г. – със средства, завещани от Евлоги
Георгиев, е открит Софийският университет –
първото българско висше училище, мечтата на
поколения възрожденци.
- 1891 г. – приет е първият цялостен Закон за
народното просвещение (министър е Георги
Живков), който въвежда задължително и безплатно
начално образование.
- въпреки стабилизацията и икономическия напредък по време на Стамболовото
управление се налагат някои недемократични тенденции в политическия живот.
- изборите често са съпроводени с нарушения и дори насилие.
- налага се печалната тенденция на слабо изборно участие на населението и
неизбежно спечелване на изборите от управляващата партия.
- цензура над печата и кореспонденцията.
- назначаване на административни служби на свои съпартийци независимо от
качествата им.
- преследване на политическите противници на режима.

Днешният софийски храм „Свети
Седмочисленици“ е построен оригинално като
джамия, известна като Черната джамия заради
тъмния камък на минарето. В края на XIX век е
използван като затвор, включително за
политически престъпници. Тук е затворен и
разпитван отявленият конституционалист и
демократ Петко Каравелов.
- заради противоречия със Стамболов в затвора
са хвърлени за известно време дори Петко
Каравелов, капитан Петко Киряков, а майор
Коста Паница е осъден на смърт и убит.
- опозицията отговаря на насилието с насилие и
жертва на политически убийства стават
финансовият министър Христо Белчев и
посланикът в Цариград – Георги Вълкович.
- режимът аргументира действията си с
необходимост да се заздрави общественият
ред и да се неутрализират боричканията за
властта, за да може страната ускорено да се
модернизира.
- недемократичните му действия обаче
предизвикват все повече обществено
недоволство, което закономерно довежда до
възникването на т.нар. Съединена опозиция
начело с д-р Васил Радославов.
 - княз Фердинанд е натрупал самоувереност и вече желае да се освободи от влиянието на своя всесилен
министър-председател.

- възползвайки се от натрупалото се
обществено недоволство, през 1894 г.
княз Фердинанд предизвиква
оставката на Стамболов.
- на следващата година големият
български държавник е посечен при
атентат в центъра на София; и двете
му ръце са отрязани, умира от раните
си след няколко дни.
- наричан още тогава „българският
Бисмарк“, той остава една от най-
противоречивите фигури на
българския XIX век.
„В моето управаление на страната каквито и заповеди да съм дал, каквото и
решение да съм направил, всичко е писано и подписано от мене, защото от работите
си се не боя и защото всичко съм правил с пълно съзнание, че инак не е могло да
стане. (...) В борбата за защита на Отечеството правителството не се е
занимавало да прави комплименти и реверанси на престъпниците, но с достойнство
и строгостта на закона се е стремяло да запази интересите на страната. Ако моят
пръст е заразен от гангрена, при все че го много обичам, ще го отрежа, за да се
спаси цялото тяло. (...) Господа представители! Аз не съм от фарисействующите
политикани – аз не прецеждам комарите, пък да гълтам камилите, но право вървя
към целта си. От делата си не се боя, защото всичките дела в моята публична
деятелност са насочени за осигуряването и запазването правата и свободата на
нашия народ.“
Из реч на Стефан Стамболов, ноември 1893 г.

? Срещу какви обвинения се защитава според вас в речта си министър-председателят? ?

Аргументирайте отговора си с цитати от текста.
? Как аргументира Стефан Стамболов действията на правителството? Подкрепете с
цитати.
? Защо и до ден днешен оценките за личността му са твърде противоречиви?
Аргументирате своята лична оценка за Стефан Стамболов.
б/ управление на Народната партия на Константин
Стоилов (1894 – 1899 г.)
- основни цели са успокояването и демократизацията на
обществения живот, постигането на помирение с Русия
и признаването на легитимността на княз Фердинанд.
- 1896 г. – след преговори и кръщаване на
престолонаследника княз Борис Търновски по
православен образец дипломатическите отношения
между България и Русия са възстановени, а император
Николай II става кръстник на младия български принц.
- Русия признава легитимността (законността) на
Фердинанд на българския престол, а след нея – и
останалите Велики сили.
- назначени са български владици в Битоля, Дебър и
Струмица.
- Константин Стоилов, юрист по образование,
изповядва принципите на „разумен
консерватизъм“ , „вярност и преданост към
княжеския дом и династията му“ и „разумна
намеса на княза във властта“ при спазване на
Конституцията.
- засилване на авторитета на Народното
събрание и министерския съвет.
- стремеж към създаване на политически и
икономически независимо чиновничество,
което е защитено от произволни уволнения
при смяна на властта.
- продължаване на протекционистката
политика, водена от Народнолибералната
партия.
- нови търговски договори със западните
държави, Русия, Румъния, Сърбия и Гърция.
2. Развитие на българската политическа система.
а/ политическите партии.
- Народна партия – тук влизат бившите консерватори,
състоятелна буржоазия и чиновничество с умерени възгледи.
- Народнолиберална (стамболовистка) – едра и средна градска
буржоазия, търговци, фабриканти, прозападно настроени;
Димитър Петков.
- Демократическа партия на Александър Малинов – спазване
на конституцията, зачитане на княза, постепенни реформи в
европейски дух.
- Радикалдемократическа партия – дребна градска и селска
буржоазия.
- Български земеделски народен съюз (БЗНС) – защитава
интересите на най-голямата група в българското общество –
селяните.
- Българска работническа социалдемократическа партия –
широки (умерени) социалисти и тесни (крайни) социалисти.
б/ личният режим на Фердинанд I.
- в началото на ХХ век българският княз успява да
заеме централно място в политическия живот на
страната.
- той се възползва както от дадените му по
Конституция права, така и от някои непълноти в
текста на основния закон, ниската политическа
култура на населението, още неукрепналата
парламентарна система и конкуренцията за власт
между множеството политически партии.
- Фердинанд избира и назначава както министрите,
така и министър-председателите, и се възползва от
правото си да ги освобождава, когато не е доволен
от тях.
- царят назначава правителство със свои доверени
лица, то провежда и печели изборите с
недемократични средства и така се легитимира.
- от 1899 до 1908 г. начело на Княжеството се сменят цели 9 кабинета с 8 министър-председатели
– „правителствена въртележка“, която ярко демонстрира политическата нестабилност в
страната и липсата на конкуренция на монарха в изпълнителната власт.
- на премиерския пост се изреждат Димитър Греков, Тодор Иванчов, Петко Каравелов, Рачо
Петров, Стоян Данев, Димитър Петков (4 месеца), Димитър Станчов (5 дни) и Петър Гудев.

Рачо Петров Стоян Данев Димитър Петков

- през 1907 г. при откриването на новата сграда
на Народния театър Фердинанд е освиркван от
студенти заради антидемократични промени в
закона за печата и намерението да ограничи
автономията на университета.
- заради добрите си контакти с европейски
монарси и политици Фердинанд управлява
външната политика на страната почти
еднолично, а послушните министри
изпълняват неговите решения.
- процъфтява партизанството – практиката на
изборни манипулации, партийни назначения и
използване на властта за лично
облагодетелстване.
- личният режим довежда до недоверие в
институциите и ограничава възможността за
налагане на стабилна парламентарна
демокрация.
„В България царува личният режим. Царят вътрешно
разделя, за да царува, а вънкашно хитрува между силите
и пропада между два стола. Той е ненаситен, грандоман,
хитрец, не се задоволява с онова, което е според силите
му, и се мисли за по-хитър от всичките велики
господари, затова опропасти и България, и себе си.
Чрезмерно горд, той счита всички българи за говедари и
е убил в тях инициативата. Той се обляга на
правителството, на администрацията, която всяко
правителство променява, на армията, която е разделил;
пресата е партизанска или подкупена и пише за пари,
народът всякога е с властта; даже опозицията може да
се подкупи и се подкупва.“
Из Дневника на екзарх Йосиф, 1915 г.

Опишете цар Фердинанд през погледа на екзарх Йосиф,

използвайки цитати от текста.
? На какви опори се крепи личният режим на монарха и по
какъв начин ги управлява той?
Избройте негативните тенденции в българския
вътрешнополитически и външнополитически живот според
текста.
3. Обявяване на Независимостта на 22 септември 1908 г.
а/ в края на първото десетилетие на ХХ век България е модерна национална държава със собствена войска,
утвърдена династия, оформена политическа система и успешна стопанска дейност.
- нейната васална зависимост от Османската империя е един анахронизъм (вече не отговаря на времето си), който
спъва икономическото й развитие (заради годишния данък и наследството на капитулациите) и външнополитическата
й активност.
- предвид оформящите се в Европа политически съюзи и назряващото преразпределение на територии България
предчувства възможността да поеме инициатива по националния въпрос.
- взето е решение да се отхвърли васалитетът към Високата порта и да се обяви Независимостта на Княжеството.
б/ 1908 г. – в Османската империя избухва
Младотурската революция за модернизация на
политическата и военната й система.
- по това време в България на власт е правителство
на Демократическата партия начело с нейния
лидер Александър Малинов.
- взето е решение България да се възползва от
вътрешнополитическата нестабилност на
Османската империя и да отхвърли васалитета си.
- в същото време изтича 30-годишният срок на
управление на Босна и Херцеговина от Австро-
Унгария, постановен от Берлинския договор.
- Дуалистичната дунавска монархия възнамерява да
анексира (присъедини насилствено) двете области,
а в същото време България смята да обяви
Независимостта си – така двете сили ще нарушат
съвместно Берлинския договор.
Александър Малинов
в/ през септември 1908 г. започва стачка на работниците от персонала на Източните
железници, които обслужват железопътните линии през България, строени още по време на
турската власт, и са османска собственост.
- правителството на Малинов се възползва и под предлог, че транспортът трябва да бъде
възстановен, линията е заета от българските власти.
- в същото време българският дипломатически представител в Цариград Иван Гешов не е поканен
като такъв на рождения ден на султана, което се смята за обида срещу пратеник на
самостоятелна държава като Княжеството.
г/ на 22 септември 1908 г. в църквата
„Свети 40 мъченици“ в старата българска
столица Търново е обявен манифест на
Фердинанд, с който се отхвърля васалната
зависимост на България от Османската
империя.
- Княжеството се преименува в Царство
България, а българският монарх приема
титлата „цар“.
- с помощта на Русия са уредени
финансовите компенсации на Царство
България към Османската империя.
- това задълбочава положителните
тенденции в българо-руските отношения и
през 1910 г. цар Фердинанд и министър-
председателят посещават Петербург с цел
преговори за двустранен съюз.
При обявяването на Независимостта в Търново
„Цели тридесет години българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята
свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде
от нея под Мое ръководство и онова на о‘ Боже почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде
равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление
нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа
Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни връзки, с
формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и
напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да
се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с
благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година
България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни
акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!“

Защо е необходимо България да стане независима държава според текста?

Какви исторически аргументи са изтъкнати?
Какво отношение се демонстрира към Османската империя?
д/ през 1911 г. са приети изменения в
Конституцията във връзка с променения
статут на държавата.
- едно от тези изменения гласи, че в
отношенията с другите държави царят е
върховен представител, от негово име
преговарят министрите и отново той
утвърждава всички подписани
външнополитически договори.
- ако преценят за необходимо, царят и
правителството могат да не запознават
Народното събрание с подписаните
договори.

Коментирайте значението на измененията в

Конституцията, приети през 1911 г., за
българската външна политика и влиянието на
Фердинанд? На погребението на английския крал Едуард заедно с
останалите европейски монарси
Речник:
▪ Протекционизъм* - защита на родното производство, най-често чрез
високи вносни и ниски износни мита и различни облекчения и улеснения
за биснеса.
▪ Личен режим* - понятие, с което се обозначава несъръзмерно
нарасналото влияние на княз Фердинанд в българския политически
живот от края на 90-те години на ХХ век.
▪ Партизанство* - изборни манипулации, съчетани с използване на
политическата власт за облагодетелстване на себе си и своите
поддръжници.
▪ Легитимност* - законност на монарх или система за управление.
▪ Анексиране* - насилствено присъединяване на територия,
осъществено чрез военно завземане.