Роден е на остров Самос, вероятно около 570 г. Пр.н.е.[2].
Бащата на Питагор – Мнесарх – е
финикиец, собственик на търговски кораби. Майка му е Питаис от Самос, известна като най- красивата жена на острова. Семейството разполагало с достатъчно средства, за да може да заплати образованието на своя син. Твърди се, че е имал двама братя. Питагор бил много интелигентен и ученолюбив, с качества на добър оратор. Той бил добър спортист. Когато бил 17- годишен, взел участие в Олимпийските игри. Първите му учители са жреците във финикийските храмове, които той посещава по време на морските пътешествия с корабите на баща си. На 18- годишна възраст напуска родния остров и отива в Египет, където изучава геометрията и астрономията на египтяните. Бил е посветен в тайните на Диосполис и в учението за възкресението на Озирис. Върху формирането му оказват влияние Талес и Анаксимандър. Научава се да свири на лира, пише поезия и рецитира Омир. Интересите му се простират и в областите на метафизиката, математиката, етиката и педагогиката. Пленен от персийския владетел Камбиз, той е откаран във Вавилон, където прекарва около дванадесет години от живота си.
Престоят му на Изток се оказва изключително ползотворен. Там усвоява много от научните и
религиозните постижения на източните култури, които въвежда в гръцката наука, философия и религия. Около 530 г. Пр.н.е.[2], когато е на около 40 години, Питагор се преселва в Кротоне, Магна Греция (Южна Италия), бягайки от самоския тиранин Поликрат. Неговото философско учение привлича редица последователи. Освен това той препоръчва начин на живот с елементи на аскетизъм и строг морал. Учениците образуват братство на посветените и обожествяват своя учител. Така през 532 г. Пр. Хр. Възниква Питагорейската религиозно-философска школа, отличаваща се със строга дисциплина. Тази школа просъществува в Кротон до края на VI в. Пр.н.е., или около 510 г. Пр.н.е., когато противници на питагорейците ги прогонват и Питагор се преселва в друга гръцка колония – Метапонтум, където прекарва останалата част от живота си. Умира в същия град между 497 и 494 г. Пр. Хр., а според друг източник през 490 г. Пр.н.е.п
Питагор вярвал, че в основата си реалността се състои от числа.
Питагор избрал числата. Числата, учил той последователите си, са семената, от които израства цялата реалност.
По-конкретно Питагор идентифицира корена на реалността в така наречените от него тетрактиди,
състоящи се от първите четири цели числа: 1, 2, 3 и 4. Събрани заедно, тези числа са равни на 10. Десет, заключава Питагор, е “съвършеното” число, числото, което е ключът към разбирането на природата.