Темата Македония винаги е била болезнена за България.

И това е така не толкова заради нас българите, а заради лицемерието на

Великите сили от Европа и лукавата Вселенска Патриаршия.

Откъсването на Македония от българите започва с ликвидирането на

Охридската Архиепископия от Високата порта по настояване на Вселенската
Патриаршия през 1767г. Огнището на българщината в Македонияq за учудване
на мнозина е била именно Охридската Архиепископия. Тя е била наследник на
Юстиниана Прима и същевременно истинската българска народна църква.

През 7 век Константинополската Патриаршия успяла чрез редица ходове да

ликвидира Юстиниана Прима или позната още като Българската
Архиепископия.

Това е била причината през 703 г българският владетел Тривелий да покръсти

край Брегалница българите и да създаде Охридската Архиепископия. Това е
била истинската народна българска църква, чийто последователи останали
известни като богомили.

Охридската Архиепископия е църквата, която практически е кръстила и

Киевска Рус. Константинополската Патриаршия никога не се примирила с
тази българска църква и нейното влияние. Тя успяла да наложи в България и
гръцкия обряд след поражението на цар Борис. Цар Борис неправилно е
обявяван за български покръстител. Той просто приел и наложил гръцкия обряд
в България. Така до 1767 г. в българските земи съществували двата обряда –
българския и гръцкия. Българският бил този, който подържала Охридската
Архиепископия.

В средата на 17 век обаче в Русия Патриарх Никон наложил гръцкия обряд и

започнал гонение срещу християните, които почитали стария български обряд,
който приели при кръщението от духовници на Охридската Архиепископия.

Така на бял свят се появил факторът гръцко - русийска църква. Този

фактор именно позволил на Константинополската Патриаршия да
ликвидира Охридската Архиепископия през 1767 г.

Така в Македония започнал процесът за дебългаризация.

През 19 век Великите сили от Европа продължили процеса за
дебългаризация на Македония, оставяйки я в пределите на Османската
държава. Този процес продължил и през 20-ти век.

Тези, същите Велики сили, предали Македония на Сърбия и Гърция с договора в

Ньой.
Именно след Ньойския мирен договор настъпили най-страшните дни и
години за българите в Македония.

По стечение на обстоятелствата след края на Първата световна война съдбата на

българите зависела най-вече от Франция. Франция е била Великата сила, която
разположила своя армия и администрация в България след Солунското
примирие през 1918 г.

Услужливо Франция толерирала румънската инвазия в Добруджа и така по

време на преговорите в Ньой българската делегация била поставена пред
свършен факт - Добруджа вече административно се управлявала от
румънска администрация вместо от тази на Антантата, която, пак
подчертавам, се представлявала в България от Франция. Оттогава е и
поговорката „Гаранция – Франция“.

И като допълнение за съдбата на Македония, начертана в Ньой. Едва ли е

случайно, че преговорите се провеждали в замък, който бил владение на
графовете Ньой, чийто далечен прародител е загинал през 1205г край Одрин.
Дълбоката държава във Франция никога не е забравяла, че Калоян разбил
и пленил Балдуин, а година по-късно българите ликвидирали неговият
брат.

С други думи дълбоката държава на Франция никога не забравя, че

българите сме попречили на Франция в началото на 13 век да владее цяла
Европа. За това тази дълбока държава винаги ощетява България.

И ако ние имахме дипломати и държавници, а не послушковци, които

непознават както нашата, така и европейската история, то трябваше да кажем
ясно и категорично на смятаните за Велики сили – извинявайте Вие създадохте
условия за дебългаризацията на Македония.

Поради тази причина днес е по-логично да си замълчите, защото за Вашите

гаранции българите си имаме нарицателен израз „гаранция - Франция. За
съжаление не се виждат такива българи – дипломати и държавници.