АМЕРИКАНСКО КОМУНИКАТИВНО ПОВЕДЕНИЕ

12.1. Американски манталитет и характер

Анализът на американското комуникативно поведение се базира на описанието на
американския манталитет и национален характер. То обаче среща затруднения поради
съществените териториални, етнически и културни различия в американското общество.
По тази причина е трудно да бъдат обособени общи американски норми, признаци,
характеристики и черти на манталитета и характера.
Анкетирането на самите американци води до допълнителни трудности – американците,
поради особеностите на своя манталитет - не желаят да „типизират“ своя народ. Отказът да
бъдеш типичен е една от чертите на американския характер. Това е една от проявите на
индивидуализма – стремеж към подчертаване на индивидуалните различия.
Американците обичат израза „it's special“ и не обичат израза „това е типично по
американски“ обобщенията на национално равнище не се харесват.
Населението на Америка се отличава с изключително етническо разнообразие, с което
се обяснява фактът, че културата на страната представлява смесица от понякога напълно
несходни културни традиции и обичаи на различни народности.
Повече от 20% от населението на големите градове на Америка – Лос Анжелис, Ню
Йорк – са родени в други страни. В редица големи градове „небялото“ население надвишава
бялото.
Наред с етническото разнообразие Америка се отличава също така с разнообразие на
етническите и политическите убеждения.
Независимост
Американците много ценят независимостта. Убедени са, че личната свобода е над
всичко и тя трябва да се спазва.
Във възпитанието акцент се поставя върху индивидуалното развитие на личността, на
способностите и индивидуалните постижения на човек. Оттук – възможността за
съперничество между приятелите, голяма роля на спорта във възпитанието, съревнованието
като принцип на живота и мотив за дейност.
Повечето американци смятат за много важна способността сам да се погрижиш за себе
си.
 Американците изключително ценят личното си уединение (privacy). Децата имат
самостоятелни стаи, като им разрешават дори да се заключват.
За американеца няма нищо лошо в това да платят на детето си за изпълнение на
някаква домашна работа – косене на тревата пред къщата, боядисване на оградата и др.
Уважение към независимостта на другите
За американците е характерно уважение на правата и независимостта на другите хора.
„Личната територия“ слага своя отпечатък върху характера на позволените задавани въпроси.
Неуместни са въпросите за семейния живот, отношенията на работа, специфични
навици и здравето. Внимателни са към въпросите за религията, сексуалната ориентация,
успехите в работата или в училище.
Владеят „тактиката на косвените въпроси“. Вместо въпроса „Какво правиш, за да е
такава красива косата ти?“, те могат да стимулират събеседника косвено – с комплимент:
„Много ми харесва косата ти!“ Ако човек пожелае, сам ще каже как го постига.
Индивидуализъм
Американското общество е индивидуалистично. Интересите на личността са над
интересите на колектива, приятелския кръг и даже на семейството.
Бащата и синът могат да се конкурират за работно място, а победителят ще каже на
загубилия: „На теб не ти провървя!“
Американският индивидуализъм се проявява в употребата на притежателни
местоимения за първо лице, ед.ч.; американците казват „моето семейство, „моят колеж“,
„моята страна“ (ср. при руснаците „наша семья“, „наш институт“, „наша страна“).
Самостоятелност на съжденията и поведението
Американецът във всичко проявява самостоятелност, независимост, той е свикнал да
разчита на собствените си сили. Да се иска помощ не е желателно – смята се за демонстрация
на слабост. В колектива не е прието да се разчита на помощта на колегите.
От детството учат американците да анализират, да задават въпроси. „Отиди и потърси
в справочника“ е обикновеният отговор на въпрос на детето.
Училищните задачи се съставят така, че детето да търси максимално количество
допълнителен материал и да обмисли много въпроси самостоятелно.
Още в началните класове учат децата да ползват библиотека, където те могат да
получат нова информация и да се запознаят с найновите идеи.
 Студентите търсят в библиотеката информация и то задължително от няколко
източника: исторически, публицистични, статистически и др. От училище са научени точно
да отбелязват източниците на използваната литература.
Стимул за формиране на самостоятелност в съжденията е така нареченият Сократовски
метод на обучение по време на университетските лекции.
Студентите, поощрявани от преподавателите, изразяват свои гледни точки.
Съществува коректно поведение на преподавателите по отношение на студентите.
Изрази от типа на: „Това са пълни глупости!“, „Първо се подгответе, а после разсъждавайте!“
са немислими.
Трудолюбие и добросъвестност
Важна ценност за американското общество е дейността (activity). Човек трябва да се
откроява със своята интензивна дейност.
Протестантската религия поощрява личното трудолюбие (добросъвестният личен труд
е угоден на Бог), което до голяма степен формира качествата на характера на американците.
От детството се формира убеждението, че благодарение на личните усилия и настойчивост в
труда, на добросъвестната работа може да се постигне много.
В Америка има много работохолици. За своята заетост американците говорят с
мазохистично наслаждение.
Американците са постоянно ангажирани с нещо. Първото нещо, на което ги учат е да
бъдат точни, да не закъсняват на събирания и делови срещи.
Много от хората се занимават с доброволческа работа (в болници, старчески домове и
др.)
Предприемчивост и деловитост
При всяка работа американецът задължително ясно определя целта и
последователността на действията за нейното постигане.
От детството се поощрява деловитостта, умението да печелиш.
Американецът е свикнал да решава възникналите проблеми веднага, без да отлага,
размишлява.
Приоритет на деловите отношения над личните
Бизнесът има приоритет над личните отношения. Американците не изпитват особени
угризения, уволнявайки сътрудниците си.
 В САЩ не работи системата „с връзки“. Ако някой помоли познат да назначи роднина
или близък, ще чуе отговора: „А какви са неговите делови качества?“
Всичко в САЩ се пресмята в пари, назовава се с цифри и конкретни суми.
Пренебрежение към неудачниците и любов към победителите
За американците е характерно възхищение от победителите в различни конкурси, в
това число абсурдни.
Хората на интелектуалния труд – поети, писатели, музиканти са уважавани, ако са
постигнали високи финансови резултати. При това американците различават понятието book
smart (станал умен от книгите) и street smar (станал умен от улицата, т.е. от живота), като се
възхищават на последните.
Стремеж към успех. Практичност, прагматичност
Американците стриктно следят за това да получат максимална изгода. За да купят
нещо поевтино, могат да отидат в друг щат, внимателно следят рекламите и не пропускат
разпродажби. Те обичат безплатни приеми и банкети, стараят се да не ги пропускат. В
музеите предпочитат да ходят, когато има безплатен ден.
Стремеж към чистота, спазване на висока хигиена
Дори и в найпримитивната тоалетна винаги има вода и тоалетна хартия.
Голямо внимание се отделя на чистотата и поддържането на зъбите. Те трябва да са
здрави и бели. Това е свързано и с традиционната американска усмивка. Чистотата и
акуратността са ценност за американците.
Любов към спорта
Американците са спортна нация. Обичат спорта, редовно посещават фитнес
центровете, бягат за здраве, следят рекламите за нови видове спортни уреди и хранителни
добавки, свързани със спорта.
Спортистите се ползват с всеобща любов и популярност. Те стават местни и нацинални
герои и знаменитости. По време на последните Олимпийски игри състезанията по плуване с
Майкъл Фелпс се предават директно на екраните на Таймс Скуеър в центъра на Ню Йорк.
Успешните спортисти се превръщат в модел за подражание, канят ги във всички
телевизионни студия, включват ги в много рекламни клипове.
Патриотизъм – американците са изключителни патриоти. В страната има култ към
американския флаг. Американците често го поставят пред къщите си.
 Американският патриотизъм е близък до етноцентризма, основаващ се на гордостта от
всичко аме риканско.
„Къса памет“ – за американците е характерен стремеж поскоро да бъде забравено
миналото, особено ако е било свързано с нещо неприятно и лошо.
Американците бързо забравят доскорошните си интереси, увлечения, бързо
преминават към нови и изцяло се отдават на последните.
Стремеж към благотворителност – средно американецът харчи за благотворителност
2% от своите спестявания и 2% от личното си време, но се стреми да доведе тези цифри до
5%.
Спокойно отношение към неуспехите – за себе си те отбелязват такива ситуации,
като случаи, когато не им е провървяло, но се надяват, че в последствие това ще се промени.
Неуспехът се разглежда като неприятно стечение на обстоятелствата.
Липса на страх или притеснение от авторитетите
Лейниър (Lanier 1996: 18) пише за това, че чужденците се дразнят, когато на ръководни
постове в американските учреждения работят млади хора или когато по-млади колеги спорят
с по-старшите, отстоявайки своята гледна точка, когато внасят някакво революционно
предложение или когато старателно проверяват отчета на по-опитния си колега. Чужденците
интерпретират това като липса на уважение към по-възрастните и по-опитните.
Подобно поведение обаче не може да бъде разглеждано по този начин. Американският
начин за търсене на решение е съвършено различен: нужно е да се абстрахираме от
конкретната личност. Аарлизират се преди всичко идеите, а не конкретната личност. За
американците това са напълно различни неща. По тази причина често могат да бъдат видяни
спорещи хора в най-обикновени битови ситуации, обсъждащи някакъв проблем от всички
страни и стремящи се да намерят правилното решение. В подобни ситуации американците на
се нагрубяват и не се оскърбяват, те демонстрират искрена заинтересованост от проблема и
се стремят да го разрешат.
Голяма роля на семейните ценности
Семейството играе голяма роля в живота на американеца. В офиса на бюрото винаги
присъства семейната фотография.
 Американците обичат семейната почивка обичат навсякъде да взимат със себе си
децата. В ресторантите има условия за това семействата да отидат там с децата си – даже с
бебета (детски столчета, масички за повиване и др.).
Да имаш щастливо семейство за американеца е престижно.
Точност при изпълнение на поетите задължения
Американците са верни на своите обещания, спазват поетите задължения.
Нарушението на сроковете, неспазването на поетите задължения при американците е
голямо провинение. Хората не може да бъдат подвеждани и затова американците очакват
един от друг спазване на задълженията и изпълнение на установените срокове.
Строго спазване на правила и закони – американците не търпят противозаконни
прояви. В Америка всичко се държи на закона, а не на морала – „If you see something, say
something!” (Ако видиш ещо, кажи нещо!). Те могат да сигнализират за нередно поведение на
съседите си.
Средният американец е убеден в разумността на законите, разбира, че забраната е
приета по основателни причини.
Американецът не е готов да наруши законите или правилата заради близки и приятели.
Стремеж към правова и морална защита
Стремежът към правова и морална защита пронизва цялостния живот на американците.
Общественото съзнание е насочено към това, животът на гражданите да бъде колкото е
възможно побезопасен. По улиците на градовете има огромно количество предупредителни
знаци: „Пътни работи“, „Ремонт на пътя! Тук работи твоят баща!“
Когато чистачите мият подовете, на всеки 5 м се поставят предупредителни надписи:
„Внимание! Мокър под“. Ако някой се подхлъзне и няма такъв надпис, пострадалият може да
предяви оплакване в съда за липсата на предупреждение.
Липса на понятието „мръсна работа“
За американеца е ценна всяка работа. Той не дели работата на престижна и
непрестижна. Една или друга работа може да се счита за временна, но тя никога не се
разглежда като „мръсна“, несъответстваща на квалификацията на работника.
Синът на милионера може да продава вестници, а дъщерята на високопоставен
чиновник – да мие съдовете в ресторант или да работи като сервитьорка. Това не се смята за
срамно.
 Важност на равенството, на равните възможности
Американското мислене предполага, че всички трябва да имат равни възможности и че
тези равни възможности следва да са осигурени от обществото на всеки.
Недопустимо е да се подчертават класови, възрастови, полови, национални различия,
различия в служебното положение и физическите възможности.
Честност
Особено характерна е честносттаза „едноетажната Америка“. В малките американски
градове къщите не се заключват. Пред домовете стоят незаключени автомобили, няма огради.
Пред кампусите на университетите студентите оставят незаключени велосипедите си.
В общуването си американците обикновено са честни и очакват същото от
събеседника.
Чувство за съседство, което найярко се проявява в малките и средни населени места.
Отношенията със съседите се основават на баланса между дружелюбието и желанието да не
се намесваш в чужди работи. (Stevenson 1998:129).
Чувство за превъзходство над другите нации
Американците се чувстват като велика нация и изпитват чувство на превъзходство
пред другите нации. Те смятат, че техният народ и страна са най могъщите в света.
Превъзходството на Америка над останалия свят даже не се обсъжда – за американците
то е очевидно и не изисква аргументация.
Американците обаче не са шовинисти – чувството за национално превъзходство се
базира на гордостта им от самите себе си, а не на презрението или омразата към другите
народи.
Мобилност – американците често сменят работата си, местожителството, отиват на
работа в чужбина, бързо сменят квартирите си, колите си. Леко преживяват промените в
социалния си статус и икономическото си положение.
Нетърпеливост, стремеж за бързо разрешаване на проблемите – високо ценят времето
си.

12.2. Американско вербално комуникативно поведение

Общителност
 Американците са общителни, лесно встъпват в контакт. Едва запознали се, те общуват
изключително доброжелателно, приветливо като със стар познат.
Общителността им обаче не е признак за благоразположение към човека. След като се
разделят, те моментално забравят за вас.
Откритост
А. Лейниър (Lanier 1996: 16-17) отбелязва, че холовете, трапезариите, кухните в
Америка или нямат стени, или са преградени наполовина. Врати между тези помещения най-
често липсват.
Ако сте чужденец, ще ви учуди поведението на колегите в службата: те влизат в
кабинета, без да почукат. Вратите на офисите са отворени. Изключение правят моментите,
когато се обсъждат важни делови въпроси или преговори. Вратата на началника също така се
затваря, ако той трябва да направи забележка на подчинения си. Не случайно, когато шефът
на офиса помоли служителя да влезе и да затвори след себе си вратата, това е сигнал, че
подчинения не го чака нищо приятно.
Демократизъм, неформалност на общуването
Американците общуват просто, без церемонии. Всички, даже слабо познатите хора се
обръщат един към друг по име.
Д. Стивенсън (Stevenson 1998:109) обяснява, че неформалността в общуването е
следствие на историческото развитие на САЩ като страна без изразени класови различия.
Демократизмът на американците намира израз и в начина им на обличане.
Официалната, елегантна дреха предзвиква въпроса „Имате някакво важно събитие ли“?
Неформалността намира своя израз и в поведението на масата. Американците не
смятат за неприлично да пробват някое ястие от чинията на съседа си и му предлагат и той да
го направи.
Американците демонстрират значителна неформалност и в деловото общуване. По
този начин те искат в много от случаите да покажат, че те се доверяват на събеседника и са
благоразположени към него.
Прямота в общуването – практически във всички ситуации американците са склонни
към открито обсъждане на различни проблеми, които възникват между тях и събеседника. Не
обичат намеците и недоизказаностите.
 Емоционалност – американците са много непосредствени при изразяване на своите
емоции. Не е прието емоциите да се прикриват. Положителните емоции могат да бъдат
публично изразени с крайно емоционални междуметия, викове, крясъци.
Радостта се демонстрира с готовност, което за европейците изглежда като екзалтация.
Пътниците в самолета могат шумно да изразят възторга си при съобщението за безплатно
шампанско.
Премервайки ново дреха, можете често да чуете от стоящата до вас жена одобрителна
реплика: „Oh, I like it!“.
Негативните емоции също се изразяват достатъчно открито.
Изразяване на доброжелателност
За американското комуникативно поведение е характерна изразена, подчертана, даже
демонстративна доброжелателност. Американецът винаги е готов да се притече на помощ.
Често използване на комплименти
При американците е прието да се правят комплименти, да се използват похвали, да се
говори за успехите в превъзходна степен. Учителят писмено хвали детето на родителите:
„той е любимец на класа!“ Ако няма с какво да го похвалят, могат да напишат: „той се храни
найдобре от всички“.
Комуникативен оптимизъм
В общуването си със събеседника е прието да се демонстрира жизнерадост и да се
излъчва оптимизъм. Американецът трябва винаги да бъде в добро настроение и трябва да
показва това на другите. Познатите се поздравяват с ентусиазъм.
При американците не е прието да имаш унил вид, не е прието да се оплакваш, да
хленчиш. Да изглеждаш мрачен на работа означава все едно да ходиш мръсен.
Американците винаги се усмихват, демонстрират вежливост, оптимизъм и добро
самочувствие.
Шумност
Американците в сравнение с европейците и азиатците говорят високо. При това на
много висок глас могат да разговарят на обществени места, в транспорта, без да се стесняват
от другите хора наоколо и без да мислят, че могат да пречат на някого. Дж. Герхард
отбелязва, че американците са токова шумни на улицата или транспорта, тъй като не считат
за неприлично да привличат вниманието към себе си.
 Нелюбов към тишината
Повечето американци не понасят тишината и смятат мълчанието за неудобно,
стараейки се да запълнят всяка пауза в разговора. Затова „непринуденото бърборене“ е
неразделна част от повечето разговори. Теми на подобни разговори са времето, фирмите,
книгите, семейни и обществени събития.
Агресивна самопрезентация
Американецът не страда от скромност, той постоянно иска да се покаже, да се отдели
от околните.
За американците е характерен маниерът за самопредставяне пред работодателя или
събеседника в найположителен смисъл. Те могат да използват по отношение на себе си
такива изрази, като: „Аз съм прекрасен специалист!“, „Аз изключително добре разбирам
от…“ Подобни изрази са неприемливи в европейското общуване.
Деловитост в общуването
Американците постоянно изглеждат заети и делови. Може да се каже, че деловитостта
при американците потиска всички останали човешки качества. Деловите въпроси се обсъждат
бързо, договореностите се постигат (или не се постигат) също бързо.
Огромна роля играе телефонното общуване, връзките с помощта на електронни
средства.
Американците не бива да бъдат считани за груби, когато ви отговарят с една дума,
напр. „добре“, „разбира се“, „не“ или просто ви казват „здрасти“ при среща. Тяхната краткост
не е оскърбление, това е деловитост и икономия на време.
Стремеж към компромис в общуването
При американците няма агресивност в общуването, те казват „извинете“, „съжалявам“,
когато бутнат някого в транспорта или когато искат да минат покрай вас, а вие стоите на пътя
им.
Винаги се стараят да намерят компромис, за тях няма понятието „враг“, те казват
„човек, който не ме обича“ и т.н.
Американците открито обсъждат проблемите, но няма да демонстрират при това
конфронтация, а ще се стараят да намерят компромисно решение.
Това, което ги отличава е толерантността, стремежът за постигане на компромис и
търпимост към разнообразието.
 Нелюбознателност, липса на любопитство в общуването
Американците не проявяват любопитство. Почти не се интересуват от живота в
другите страни, техните интереси са в собствения регион и страна.
Доверие към казаната дума, към устните договорки
Американците обичат различни устни обсъждания, дискусии, токшоута.
Важна черта при американското делово общуване е фактът, че се доверяват на устните
договорки. Устното делово общуване даже има определен приоритет пред писменото.
Стараят се да обсъждат устно колкото се може повече въпроси – това икономисва време и се
възприема като поефективна форма на комуникация.
Толерантност
В общуването американците демонстрират висока толерантност. Колкото и да са
различни гледните точки, те спокойно ги изслушват.
Американските запалянковци са известни със своята сдържаност.
Американците са търпеливи в общуването с национални малцинства, психически
болни хора и инвалиди.
Голямо значение на хумора в общуването
Хуморът, смехът имат съществено място в американското общуване на всяко равнище.
В американското семейство, във всяка американска компания и колектив в общуването
си те постоянно се шегуват един с друг. и такава обстановка се смята за нормална.
Диалогична реч
Американският диалог протича бързо, в него има малко сложни, разгънати фрази,
репликите са кратки, не е прието един човек да говори дълго.
В обичайната американска беседа се забелязва честа смяна на ролите (говорещ –
слушател), репликите са от няколко изречения.
Реакция на думите на събеседника
Американците реагират на думите на събеседника достатъчно емоционално.
Американците предпочитат да отговорят вербално на това, което чуват.
Не е прието събеседникът да бъде прекъсван.
Тематика на общуването
 През последните десетилетия разпространени теми за обсъждане в американското
общуване са въпросите, свързани със здравето, особено доброто състояние на зъбите,
калоричността на храната.
Друга популярна тема са парите. Обсъжда се подробно кое колко струва, посочват се
конкретни цифри.
При общуване със слабо познати хора се говори за времето, заобикалящата обстановка,
телевизионно предаване, обсъждат се местата, където си бил (градове, страни, ресторанти).
Найчесто използваните теми в мъжкото общуване са спортът, колите; в женското –
децата, домът, грижата за себе си (прическа и т.н.).
Ярки национални черти има светското общуване. Американците предпочитат да нямат
близки отношения с голям брой хора, защото такива отношения предполагат определена
зависимост.
Общоприети ритуални фрази са: «How are you?», «I'm fine, thanks», «Nice to meet you»,
«Hope to see you again». Като тези фрази се използват независимо от реалното настроение на
участниците в общуването.
Въпросът «Do you like America?» предполага отговора «lt's fine, great» и наличието на
ентусиазъм. Друг отговор се възприема като проява на грубост.
Комуникативно табу
В американската култура се толерира безконфликтното общуване и затова се табуират
теми, които могат да нарушат това правило.
Не се обсъждат политически и религиозни проблеми в личното общуване (например на
парти, на масата и т.н.), тъй като тези теми могат да доведат до спор.
Не се обсъждат въпроси, свързани с пари и секс. Не се говори за сексуални проблеми и
не се споменават сексуални теми пред децата. Към табутата се отнася и темата за мириса на
човек.
Табуиран е въпросът за личния доход, за размера на работната заплата, за актуалното
финансово състояние на човека. Често даже членове на семейството не знаят с точност кой
колко получава. За неприлично се смята и обсъждането на дохода на трети лица.
Пи общуване с непознати или слабо познати не е прието да се пита за подробности,
свързани с детайли от личния живот (семейно положение, брой деца, болести и др.).
 Не бива да се правят забележки на непознати хора. Не е прието да се коментира
външния вид, не се правят забележки по този повод. Не е прието да се каже на непознат човек
(особено на мъж), че има нещо нередно в облеклото му.
Не е прието да се възразява на гостите, а още повече да се спори с тях.
Неприлично е да се отказва храна в нечий дом, необходимо е поне да се опита.
Табуирано е обсъждането на стойността на предложената храна и на донесените подаръци.
При разговор с децата не е прието да се проявява интерес към техния успех в училище,
въпросът за оценките въобще не е прието да бъде обсъждан. Не е прието да се пита с какъв
успех е завършил училище или университета събеседникът.
Корекцията на поведението да детето в обществени места може да се осъществява само
от родителите. Страничните хора не правят забележки, даже ако поведението на децата е
много дразнещо.
Ако стоите на опашка, не може без да изчаквате да питате продавача за нещо; не е
прието да помолите непознати да ви помогнат с багажа.
Не е прието да търсите лична услуга колегите си, ако не са ваши близки приятели.
Със спътниците в транспорта често се разговаря, но не можете да ги помолите да
наглеждат нещата ви, да ви донесат кафе и т.н.
Не бива да се прекъсват разговарящи с въпрос, ако не познавате някой от тях.
Повечето американци не обичат да обсъждат възрастта и теглото си.
При американците не е прието подробно да отговарят на въпросите.
Не бива да се разказват обидни вицове с национална тематика. Не е прието да се
обсъждат расови и национални проблеми.
Не могат да бъдат задавани такива въпроси като: „Защо нямате деца?“, „Искате ли да
имате деца?“, „Защо не сте омъжена/женен?“.
Не е прието да питате дали това е естественият цвят на косата ви или не.
Проведена анкета сред група американци по въпросите, свързани с комуникативното
табу, е дала следните резултати:
Темите, които не се обсъждат с непознати хора са: секс (40%), личен живот (40%),
семейно положение (20%). Освен това са споменати темите религия, здраве, състояние на
банковата сметка, възраст, съдимост. Един човек е заявил, че въобще не разговаря с
непознати хора.
 Въпросът за личните доходи на събеседника са оценили като табу 60%, 30% са
сметнали за въпроса възможен, но не типичен.
На въпроса може ли да се обсъждат доходите на общи познати в тяхно отсъствие,
утвърдително са отговорили 80%.
Не е твърдо табу да кажеш на непознат, че нещо не е наред (например за развърна
връзка, нещо е паднало от чантата). Това ще направят 50%, понякога – 10%, но 30% никога не
го правят.
Американците отговарят, че обикновено предупреждават непознатия, че нещо е
изпуснал или за опасност (например за движеща се кола).
Табуирани са преките забележки. Само 30% допускат преки забележки към
собствените им деца, 20% към своите подчинени, по 10% към сервитьор, колега, член от
семейството.
10% от отговарящите посочват, че преките забележки найчесто се използват в
общуването с обслужващия персонал и с близки хора (напр. сервитьор или собствените деца).
Един е отговорил, че американците не се намесват в ситуации, които не ги засягат лично.
На въпроса за възможност за обсъждане на теми, свързани с политика, пари, културни
различия с чужденци, повечето отговарят, че няма забранени теми. Един отговаря, че
американците не правят разлика между чужденци и американци.
Повечето от анкетираните (90%) смятат, че в американското общество НЕ са
табуирани ругатни от стана на мъжете в присъствие на жени и че ругатните са широко
разпространени. В присъствие на жени за мъжете са табуирани следните теми: сексуални
подвизи, възрастта на жените (50%), 20% отбелязват, че няма голяма разлика в тематиката на
общуване между мъжете и жените.
На въпроса може ли да се критикува родната страна в присъствие на чужденци, всички
отговарят положително.
Не е табуирана също така критика на своята месторабота.
Комуникативни императиви
Да се поздравяват е прието приятели, познати, продавачи в магазините, спътници в
самолета, влака.
При случайно стълкновение с непознат човек на улицата или в транспорта е приета
фразата «Excuse me».
 При общуване с дете е прието да се интересувате от възрастта му, дали му харесва в
училище, какви предмети обича.
Ако събеседникът е студент е прието да се интересувате от това каква е специалността
му, какви са бъдещите му планове, как е в университета. Не е прието да се пита за
академичните успехи.
Писмено е прието да се съобщава за развод или смърт. Устното обсъждане на тези
теми е табуирано.
При общуване на гости е прието да се хвалят ястията, даже когато те не се харесват.
При сбогуване е необходимо задължително да се благодари за прекараното време и за
почерпката. Приета е също така и писмената благодарност.
Найтипичните теми на гости са семейството и спортът.
Ако събеседникът е нов човек, прието е да се задават няколко общи въпроса от типа:
«Where do you work?», «Do you like sports?», «Where do you come from?», «What school do you
go to?».
Ако събеседникът е чужденец, е прието да се прояви интерес за националните обичаи,
традиционната кухня.
От анкети, проведени сред американци, са получени следните резултати:
Не е задължително да се поздравяват хората, с които пътувате във влака, самолета и
т.н. Така смятат 60% от анкетираните, а 20% са посочели, че това трябва да се прави.
На въпроса задължително ли е да се благодари на приятели за оказана малка услуга,
100% са отговорили утвърдително. А на въпроса дали може подаръкът да замени словесната
благодарност, всички също отговарят утвърдително.
Когато човек минава покрай други хора, за да заеме своето място в театъра, киното или
самолета, той задължително трябва да каже: «Excuse me!».
Общоприети теми, които се обсъждат с гости фактически липсват; темите, които се
обсъждат с чужденците обикновено са: животът в страната, откъдето е дошъл гостът (80%),
културните различия (70%), впечатленията от САЩ (60%), политика (60%).
На въпроса дали трябва да се отстъпва място в транспорта на жени и възрастни хора,
отговорът е, че това не е задължително, но се смята за вежлива постъпка (60%), не – 10%, да –
30%.
 Много контролни работи студентите изпълняват в отсъствието на преподавателя (това
може да бъде в компютърна зала, библиотеката и дори вкъщи). Ако някой забележи, че друг
студент преписва, то е въпрос на чест да се съобщи за това на преподавателя.
Несъобщаването се смята за поощрение на недобросъвестността.
Аналогично и в преподавателската среда – за недобросъвестната работа на колега
трябва да се съобщава на началството.

Обръщения
Професиите, в които найчесто се използват титли включват дипломати, конгресмени,
съдии, военни, лекари, професори, свещеници.
Към лекаря или ветеринаря се обръщат с Doctor + фамилия.
Към съдията: Judge + фамилия.
Към медицинската сестра: Nurse + фамилия.
На работа към началството и към старшите по длъжност се използват Mr.\Ms. +
фамилия. Но много подчинени назовават своите началници по име. Това не се смята за грубо.
Много ръководители даже предпочитат такова обръщение. Те желаят да се отнасят към тях
като към равни.
В ресторанта може да се чуе Waiter\Waitress. Това се счита за невежливо. Подобре е да
се каже: Excuse me.
Към децата от 2 до 12 г. може ласкаво да се обърнете с little boy \ girl; honey \ sweetie \
dear.
В училище към ученика се обръщат с Mr.\Ms. + фамилия, когато има нещо нередно.
Децата се обръщат към повъзрастните и към учителите с Mr\Ms. + фамилия.
Студентите използват титлата или Doctor (порядко Professor) + фамилия. Много
професори предпочитат да ги наричат по име. Студентите и асистентите се обръщат един към
друг по име. Нерядко името заменя фамилията (характерно в мъжка среда). В зависимост от
интонацията на гласа обръщението по фамилия може да звучи дружелюбно, хладно,
неприязнено.
Поздрав
По принцип американците използват неформални начини за поздрав. Обикновено
казват «Hi» или «Hello», , независимо от това към кого се обръщат.
 В зависимост от времето в американския английски се използват формулите Good
morning (до 12 часа)/ Good afternoon (от 12 до 17 часа) /Good evening (от 17 до 23 часа), а така
също формулите Morning /Afternoon/ Evening, използвани в неформална или неутрална
комуникация, наред с Hello/ Hi.
Усмивката при поздрав се смята за задължителна, докато ръкостискането при среща на
непознати не се наблюдава често: само при среща на мъже, които не са се виждали отдавна.
Анкета сред американците показва, че при среща с познати, те не чакат да бъдат
поздравени, а сами инициират речево действие. Половината от анкетираните са готови да
поздравят непознати хора (съседи, пощальон и т.н.), когато влизат в асансьора, пи среща на
стълбището и т.н.
Като найупотребявани поздрави анкетираните посочват: Hi (60%), Hello (50%), How
are you (50%), Hey (20%), Good morning (20%), What's up (20%), How's it going (10%), а също
усмивка (20%).
Като най-типични отговори при поздрав, анкетираните посочват Fine (60%), Well/Pretty
good (30%), OK (30%), Things are good (20%), като отбелязват, че отговорите не трябва да
бъдат дълги и подробни.
Запознанство
Американският речеви етикет изисква от говорещия да представи на познатите хора
тези, които го съпровождат. По време на запознанството се съобщава името на представения
(This is John(Brown)/ I am/My name is John(Brown). В отговор се използват репликите
Nice/Pleased to meet you. How are you?
Тези поздрави се съпровождат с ръкостискане, усмивка и визуален контакт.
Прекратяване на комуникативния контакт
На прощаване може да се каже good bye, макар това да звучи много официално.
Общоприети са следните формули: : I'll (We'll) be seeing you. Bye, it's been a lot of fun. Bye for
now. So long. Bye you all. Take care (of yourself\yourselves)!

Общуване в комуникативни сфери

Общуване с познати
При американците не е прието да се оплакват на познати за своите неприятности.
Може да се иска съвет, но американецът може да отговори на това: „Ти и решаваш“ и др.под.
 Посещение при познати следва да бъде договаряно предварително, спонтанните визити
не се приветстват.
Общуване с непознати
Както показват анкетите, американецът като цяло е общителен, но с непознати трудно
установява контакт.
Допустимо е общуване с непознати напр. в бара, на делови срещи, където е важно да се
създадат връзки, на занятията в училище/колежа, в парка, където родителите водят децата си.
Не е прието да се разговаря с непознати в асансьора.
Приемливо е да се разговаря с непознат по време на подълго пътуване.
Общуване между жени и мъже
Предлагането на помощ на жената на улицата, отстъпване на място в транспорта не е
прието.
Да се дава път на жената първа да влезе/излезе по етикет не се изисква.
Не се очаква мъжът да кавалерства/ да обслужва жената на масата. Няма определени
правила кой налива виното и т.н. Всеки се грижи сам за себе си, избира си ястията от менюто
и т.н. При посещение на ресторант всеки плаща за себе си.
Общуване с децата
Децата в Америка са свикнали да бъдат хвалени и обгрижвани.
Недопустимо е да се бият децата. Това се смята за престъпление.
Американските родители се стараят да прекарват с децата колкото може повече време:
прекарват с тях почивните дни и отпуската, вземат ги със себе си на ресторант, кафе и др.
Родителите правят забележки на децата си, но в много вежлива форма. Най
разпространената фраза, използвана при забележки е: „Behave yourself“ или „You are not being
very nice today“.
Ако детето не се държи подобаващо, родителите му обясняват как да се държи даже
пред странични хора.
В Америка не е прието да се повишава глас на никого. Човек трябва да е много вежлив
и това се формира още от детството.
Децата в САЩ са поспокойни от българските, помалко капризничат. Ако в дома има
гости, децата се държат тактично, не досаждат на възрастните, не се стремят „да се покажат“.
 Много ясно е определен кръгът от задължения на детето. Родителите могат да окачат
списък с това, което трябва да прави детето и как да се държи в определени ситуации.
Понякога за изпълняването на някои задължения на децата се плаща. Смята се, че това
ги приучва към отговорност и самостоятелност.
Децата имат джобни пари и им е разрешено да работят. Смята се, че колкото порано
детето започне да работи, толкова подобре. От 8ми клас момичетата работят като
детегледачки, а момчетата косят трева. Заплащането е на час.
Не е прието да се помага на порасналите деца. 200 долара за рождения ден – това е
цялата помощ. Найчесто порасналите деца вземат заем от родителите си. Да се дават пари
просто така, се смята за аморално.
Родителите понякога помагат на децата си в подготовката за училище, но найчесто
детето се справя само. От ранна възраст детето трябва само да решава проблемите си, само да
излиза от трудни ситуации. Да се дават съвети на децата не е много прието.

12.3. Американско невербално комуникативно общуване

Дистанция при общуването
Американците поддържат достатъчно голяма дистанция. Късата дистанция се смята за
посегателство на личното пространство. Намаляването на дистанцията не се смята за
приятелско отношение, както при руснаците.
Дистанцията от 1,5 м е найразпространената дистанция в американското общуване.
Приятелите могат да се доближават на разстояние от 0,5 до 1,2 м. Всички останали
хора спазват дистанция от 1,2 до 2,7 м.
Когато американците се поздравяват, представят и започват разговор, те са на на около
две крачки разстояние (43 – 57 см).
„Комфортната комуникативна зона“ за американеца е не помалка от половин метър.
В асансьора, където не могат да бъдат изпълнени тези изисквания, американците
автоматично се изтеглят в различни страни и не се гледат.
Място на общуване
В транспорта не е прието да се разговаря с познатите.
В тълпата е прието да се държиш „безлично“, дя не се нарушава спокойствието на
другите.
 Американците имат негласни правила за поведение в големи тълпи от хора:
1. Не се разговаря даже с познати.
2. Избягва се зрителен контакт.
3. Лицето трябва да бъде безстрастно.
4. Найдобре е да се гледа в телефон, вестник или книга.
5. Не се правят излишни движения.

Време за общуване
Посещенията се правят не порано от 9.30 сутринта и не покъсно от 9 ч. вечерта (с
изключение на партитата).
При покана за обед следва да се идва навреме или 510 мин. след уговореното време.
Ако гостът дойде порано, той трябва или да се поразходи наоколо или да изчака в колата си.
От друга страна, ако гостът закъснява с 2030 мин., той трябва да предупреди по
телефона.
Физически контакт при общуване
Американците не се отнасят към контактните култури.
Към физическия контакт се отнасят доста сдържано.
Ръкостискане е възможно при първо запознанство и при разделяне. Поздравът в
ситуация на запознанство обикновено се съпровожда с ръкостискане, усмивка и визуален
контакт. Когато американецът стиска ръката, то обикновено го прави за няколко секунди.
Ръкостискането е на дистанция – на разстояние една протегната ръка.
Целувка
В ситуация на поздрав се целуват приятелите и роднините.
Не са приети целувки между мъже, а сред жените целувката е рядко явление. Според
американците почесто се целуват латиноамериканците.
Жестове
Американците не жестикулират много и го правят доста еднообразно. Жестовете се
изпълняват на голяма дистанция един от друг.
Някои специфични жестове:
Окей – показалецът и палецът са допрени във вид на буквата „о“ протягат напред ръка
с вдигнат нагоре палец.
 При повикване на такси американците обикновено протягат напред ръка с вдигнат
нагоре палец.
Знак с изпънати палец, показалец и кутре, означаващ “I love you”
Жестът Keep your fingers crossed! е пожелание за успех
Прокарването с пръсти по гърдите е жест за самоодобрение.
Вдигането на показалеца нагоре е вежлив жест за повикване на сервитьора или за
привличане на вниманието на учителя в клас, а също така означава „найдобрия, първи в
своята категория“ (често се използва в рекламите).
Съществува и жест, означаващ кавички, изобразен с лявата и дясната ръка.
При изброяване пръстите са свити, като последователно се изпъват, започвайки от
палеца.
Против уроки американците не чукат на дърво, а го докосват (touch wood).
Повикването на някого може да бъде осъществено чрез свиване на показалеца.
Социален символизъм
В Америка по време на хранене двете ръце трябва да бъдат на масата. Неприлично е
едната ръка да бъде на коленете под масата.
Некултурно е:
- да се наклоняваш близко към съседа на масата.
- открито да носиш бутилка вино.
- звучно да преместваш стол.
В Америка НЕ СЕ СЧИТА за некултурно:
- да седиш излегнат на стола или фотьойла;
- да държиш кръстосан единия крак върху другия;
- да ядеш и пиеш по време на занятие;
- да седиш в клас с шапка на главата;
- да ставаш и ходиш по време на занятие;
- да дъвчеш дъвка, разговаряйки;
- да седиш в транспорта и да не отстъпваш място на бременни жени;
- жената да остави чантата си на пода в ресторанта;
- да сочиш с пръст.
Прието/неприето; красиво/некрасиво
 Много американци си правят маникюр и особено педикюр.
Не се смята за неприлично или грозно да се ходи с потник и шорти; всички – от децата
до възрастните - носят шорти, потници, дънки, защото така им е удобно.
Символика на цифри и числа
Американците се страхуват от цифрата 13, много хотели нямат 13 етаж, 13 стая;
666 – числото на смъртта, 7 е щастливо число.
Повтарящите се цифри в номерата на колите не се счита за някакъв знак на успех или
престиж.
В заключение следва да бъде отбелязано, че описанието на комуникативното
поведение на американците е само един от възможните варианти. То може да послужи като
база за по-нататъшно изучаване и изследване и то в съпоставка както с българското
комуникативно поведение, така и с комуникативното поведение на други народи.