В главата от романа „Ноев Ковчег“ Къкринското ханче се разказва за арестуването на

Апостола в един зимен ден от турски заптиета. На следващия ден, когато мълвата за
случилото се бива разпространена сред жителите на населеното място, особено
внимание е дадено на три жени, които отиват на мястото, където той е заловен. Едната
от тях е стара жена със сини очи, която носи със себе си икона на Богородица, която по-
късно слага върху отпечатъка, който Васил Левски е оставил в снега. Една от другите две
се откроява със своето телосложение - „жената стърчеше с цяла глава над своите две
спътнички. Тя имаше високи и силни гърди, вървеше изправена и тъй като
бе забрадена с черен шал, то лицето ѝ на фона на този шал изглеждаше неестествено
бяло и бледо. Погледът на жената бе разсеян.“ От последващото описание става ясно, че
тя върви механично, тоест нейните мисли не са фокусирани върху това къде отива тя със
своите спътнични и каков ще правят. След това те трите се молят над отпечатъка, където
е поставена иконата - това е препратка към библейската света троица и се утвърждава
асоциацията на Апостола с Исус Христос. Също така, те вземат в своите пазви малко
сняг с надеждата когато той се разтопи, те да намерят жълтиците, които се предполага че
са били разпиляни по време на ареста на нациолания герой. Образите на жените могат
да бъдат тълкувани като миросниците на Исус Христос - Мария Магдалена, които са са се
опитали да извършат погребалния акт на Божия син, а старицата, която е отделена от
другите две жени - на Мария Магдалена.