Professional Documents
Culture Documents
ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА
ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА
ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА
Варна 2005
ДАНГРАФИК
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. Никаква част от тази книга не може да се
възпроизвежда в каквато и да е форма и по какъвто и да е начин - електронен
или механичен, включително фотокопиране, аудиозаписване или използване
на каквито и да било системи за съхранение или извличане на данни, без
предварителното писмено съгласие на издателя, с изключение на кратки цитати
в критични статии, книги и рецензии.
Увод
(състояние на безмислие).
Оказва се, че човек е способен да получава сведения от базата
данни “направо” и то именно онези, които го интересуват.
Изследвайки процеса на създаване на нови постижения в
науката, известният английски математик Р. Пенроуз стига до
извода, че получаването на новите научни истини от изтъкнати
учени не става в резултат на логическа умствена дейност, а
посредством пряко включване към определен източник на знания.
Това именно е актът на вдъхновение, съпровождащ творческата
работа във всяка човешка дейност.
Гледната точка на Р. Пенроуз напълно се потвърждава от
изводите на теорията на физичния вакуум, тъй като тя предполага,
че в природата съществуват първични торсионни полета - идеален
носител на информация. Освен това, богатият опитен материал,
натрупан от източните “търсещи истината” в резултат от работата
с нервните центрове (чакри) и нервните канали на човека, дава
основание на честния учен да признае съществуването на света на
висшата реалност и света на фината материя, чийто представител
се явява първичното Свръхсъзнание.
И така, има достатъчно силно основание да се счита, че
торсионните полета от теорията на физичния вакуум съответстват
на различни нива на фино-материалния свят. Тези нива, отдавна
описани в религиозните трактати и езотеричната литература,
са тясно свързани със съзнанието на човека. От друга страна,
съчетанието на индуктивните и дедуктивните методи за познание
на реалността може да доведе до синтез на точната наука с
религиозната мъдрост. Настъпва времето за синтез на науката
и религията, при което науката, използваща знанията за
физичния вакуум, протяга ръка на религията, ориентирайки
се към създаване в бъдеще на метанаука, която да обедини в
себе си науката, изкуството и религията.
За какво му е на съвременния човек науката? Тя му е нужна,
защото:
а) отговаря на въпроса за устройството на заобикалящия ни
Увод 11
свят;
б) способна е да измени живота на човека към по-добро.
Тези две свойства на науката са свързани помежду си. Когато
не можем да си представим устройството на света като цяло,
възможно е да се окажем в положение, когато дори съществените
научни знания, получени в различни области в резултат на упорит
труд, не могат да ни помогнат да променим живота си към по-
добро. Припомняйки си мъдрите думи на юдейския цар Соломон
“Който трупа знания, трупа печал”, трябва да осъзнаем, че науката,
както и всяка пръчка, има два края – тя може да се използва както
за доброто на човечеството, така и за зло. Достатъчно е да си
спомним откриването на спонтанното делене на урана, довело до
създаването на ядрената бомба.
Авторът е срещал много хора, които твърдят, че
съществуващите земни беди са породени от науката. Във връзка
с това някои представители на религиозни общности изказват
мнението, че науката е дело на дявола и трябва да се прекрати по-
нататъшното й развитие. Разбира се, това радикално предложение
не спомага за еволюцията на човека. Еволюцията е неизбежна,
както смяната на деня и нощта. Изходът е един – трябва да
променим съзнанието си така, че никакви научни достижения да
не могат да се използват против човечеството. Това не са просто
благопожелания на автора, а повеля на времето и знания, основани
на теорията на физичния вакуум. Затова научната представа за света
на новото хилядолетие трябва да отразява реалността по-пълно,
включвайки съзнанието на човека, за да помогне за възпитанието
на мисленето на хората по такъв начин, че прилагането на новите
знания против човечеството да стане просто невъзможно.
Тази книга е написана по молба на моите приятели и
съратници. В основата й лежат многобройните популярни лекции,
четени пред аудитории с различна степен на научна подготовка.
При излагането на материала съм се е опитал в максимална степен
да обединя двата взаимно изключващи се подхода – простота на
изложението и научна строгост. За професионално запознаване с
12 Г. Шипов Теория на физичния вакуум
Глава първа
Пространство на събитията
Западният метод за изучаване на природата започва с
избирането на своеобразна “гледна точка” на изследователя
– система за наблюдение или отправна система. В тримерното
пространство на Нютоновата механика отправната система
представлява три взаимноперпендикулярни насочени отсечки
с общо начало О (Фиг.1). Изучавайки например траекторията
на камък, хвърлен успоредно на земята, наблюдателят измерва
разстоянието от началото О до летящият камък М в различни
моменти от времето. В резултат от експеримента наблюдателят
получава набор от разстояния r във всеки момент от времето.
Фиг. 2. Отправната
система S е свързана с тяло с
маса m. Отправната система
S* е свързана с тяло с маса
m*. Масата m* се движи
спрямо масата m с постоянна
скорост v.
на гравитационното поле.
И така, показахме, че в Айнщайновата теория
гравитационните полета и сили имат относителен характер,
тъй като могат да бъдат нулирани (наистина, само локално) чрез
преход към ускоряваща се локално-инерциална отправна система.
По-нататък А. Айнщайн успява да установи, че относителните
координати на ускоряващите се локално-инерциални системи
образуват пространство на събитията с Риманова геометрия.
За разлика от плоската Евклидова геометрия (или плоската
псевдоевклидова геометрия), тази геометрия притежава кривина.
Оказва се, че кривината на Римановата геометрия съдържа
цялата необходима информация за гравитационните полета и
взаимодействия. Да си спомним изказването на Клифорд, че
в света не става нищо друго, освен изменение на кривината
на пространството. Айнщайн успява да покаже това за
гравитационните взаимодействия!
Вакуум на Айнщайн
В резултат на многогодишни търсения и след една дискусия
с немския математик Д. Хилберт, през 1915 г. А. Айнщайн открива
знаменитите “уравнения на Айнщайн”, описващи гравитационните
полета чрез кривината на пространството на събитията. Съгласно
тези уравнения, всяко масивно тяло изкривява пространство-
времето около себе си. В неговата теория има две реалности:
пространство-време и материя. Материята се проявява на фона
на пространство-времето, като го изкривява. Ако премахнем
материята, пространството става плоско (псевдоевклидово).
По такъв начин пространство-времето придобива еластични
свойства, които се проявяват чрез изкривяване на геометрията
му. Физическият модел на отклонението на светлинен лъч,
показан на Фиг.5, може да се моделира нагледно по следния
начин. Да си представим област от тримерното пространство,
запълнена с прозрачна еднородна гумена материя. Пропускайки
светлинен лъч в различни посоки вътре в гумата ще видим, че
той се разпространява по права линия. Това е модел на плоско
пространство или “абсолютен вакуум”.
Да сложим сега вътре в гумената материя топче от някакъв
твърд материал. В резултат на това, близо до повърхността на
топчето ще възникнат нееднородости в плътността, понеже то
изтласква част от обема на гумената материя. Ако сега пуснем
светлинен лъч близо до повърхността на топчето, той ще се
разпространи по някаква крива, поради нееднаквата плътност близо
до повърхността. В този случай нееднородният къс прозрачна гума
моделира изкривено пространство или възбуден вакуум.
Може да се каже, че съгласно теорията на Айнщайн,
физичният вакуум е празно (без материя) пространство-време,
Глава първа. Физиката като теория на относителността 25
Вакуум на Дирак
Да обърнем внимание на един много важен момент. При
създаването на теорията на гравитацията А. Айнщайн не е мислел
за експерименти. Съществената част от теорията е свързана
с геометричните свойства на пространството на събитията от
относителни координати на ускоряващи се локално-инерциални
отправни системи от първи род. Достатъчно е да се знае, че
пространството на събитията на такива системи има структура
с Риманова геометрия и от този факт вече следват уравненията
на движение на масите в произволно гравитационно поле
– уравненията на геодезичните линии! Теориите от този клас може
да се нарекат дедуктивни.
Повечето физични теории се създават на базата на
обобщаване на експериментални данни от частен характер.
Такива теории се отнасят към класа на индуктивните. Примери
за индуктивна теория са Нютоновата механика, термодинамиката,
електродинамиката, квантовата механика и най-развитата й част
– квантовата електродинамика. Днес квантовата електродинамика,
чийто основател по право се смята П. Дирак, е пример за най-
добре разработена физична теория. Теоретичните изводи,
следващи от нейните уравнения, съвпадат с опитните резултати с
висока степен на точност (от порядъка на 10-7). Все пак, опитът не
е самата истина. Той е само критерий за истинност. Въпросът е в
26 Г. Шипов Теория на физичния вакуум
Таблица 1.
Теория Отправна Отно- Геометрия на Относителна
система сителни многообразието физична
коорди- от относителни величина
нати координати
Нютонова тримерна x, y, z тримерна, кинетична
механика инерциална Евклидова енергия при
равномерно
движение
Електродинамика тетиримерна x, y, z, ct четиримерна, дължина и
на Максуел- инерциална псевдоевклидова време
Лоренц-Айнщайн
Теория на ускоряваща x, y, z, ct четиримерна, гравитаци-
гравитацията на се, локално- Риманова онно поле
Айнщайн инерциална
от първи род
Геометризирана ускоряваща x, y, z, ct четиримерна, електромаг-
електродинамика се, локално- Риманова нитно поле
инерциална
от първи род
Торсионните полета
и относителността при въртене
Най-простият пример за въртеливо движение е въртящ се
диск.
Фиг. 11. Върху
центъра на масите
на еднороден въртящ
се диск действат във
всички посоки ком-
пенсирани центро-
бежни инерциални
сили. По дефиниция
такава система пред-
ставлява ускоряваща
се, локално-инерци-
ална отправна система
от втори род.
Относителност на силите
и полетата на инерцията
Най-загадъчните сили в природата – инерциалните сили,
озадачават физиците още от времето на Нютон. Те се проявяват
в ускоряващите се отправни системи. Преди повече от триста
години Нютон поставя пред учените въпроса: защо повърхността
на водата в кофа се изкривява, ако започнем да въртим кофата над
главата си, държейки я за дръжката. Причината за изкривяването е
центробежната инерциална сила
Fi = - mrω2 ,
действаща върху масата на водата в кофата. В тази формула m
е масата на водата, ω - ъгловата скорост на въртене на кофата,
r - радиусът на въртене. Същата сила действа във въртящия се
барабан на пералнята върху водата в мокрото пране и води до
Глава първа. Физиката като теория на относителността 41
Таблица 2.
Принцип на Относителна физична Геометрия на
относителността величина пространството на
събитията
на Галилей-Нютон кинетична енергия на Евклидово
равномерното движение
специален принцип на време, дължина на Минковски
относителността
общ принцип на гравитационни и Риманово
относителността електромагнитни полета
общ принцип на материални полета - на Вайценбек
относителността торсионни полета
+
относителност на
въртенето
всеобща относителност маси, заряди, спинове на Вайценбек-Вейл
и други топологични
характеристики на
елементарните частици
Глава втора
Пространството на събитията
в теорията на физичния вакуум
Отначало да разгледаме пространството на събитията в
теорията на физичния вакуум, със структура геометрията на
Вайценбек. Това пространство е образувано от множеството
относителни координати на произволно ускоряващи се (с отчитане
на въртенето) отправни системи и използването му във физиката
води до обединяване на принципа на относителността на въртенето
с принципа на общата относителност.
Пространството има десет измерения, образувани от четирите
транслационни координати х, у, z, x0 = ct и шестте ъглови φ1, φ2, φ3,
θ1, θ2, θ3. Защо десет? Отговорът е лесен: произволна ускоряваща
се отправна система, образувана от четири ортогонални вектора,
има десет степени на свобода и следователно трябва да се описва
от десет координати.
Пространството на събитията в теорията на физичния
вакуум не само е изкривено, но и усукано. Какво е кривина на
пространството? Да си представим половин окръжност и да
прекараме през краищата й ос на въртене. Да я завъртим (Фиг.17).
Тогава кривата ще обрисува двумерна повърхност, образуваща
сфера. Повърхността на сферата представлява двумерно изкривено
пространство. Ако прекараме върху повърхността на сферата
успоредни линии-меридиани, те ще се пресекат на полюсите.
Припомняме, че в плоските геометрии, например в Евклидовата,
успоредните прави не се пресичат, колкото и да ги продължаваме.
Глава трета
Обединяване на електро-гравитационните
взаимодействия
Да допуснем, че трябва да създадем физична теория,
описваща една елементарна частица, например протона. Тази
частица има маса, електричен заряд, ядрен заряд, спин и други
физични характеристики. Това означава, че протонът притежава
супервзаимодействие и за теоретичното му описание се изисква
Глава трета. Основни теоретични резултати 65
суперобединение на взаимодействията.
Под суперобединение на взаимодействията физиците
разбират обединение на гравитационните, електромагнитните,
силните и слабите взаимодействия. Върху този проблем днес се
работи на базата на индуктивния подход, при който теорията се
изгражда чрез описание на голям брой експериментални данни.
Независимо от значителните разходи на материални и ментални
ресурси, решаването му е далеч от завършека си. От гледна точка на
Айнщайн, индуктивният подход е безперспективен за създаването
на сложни физични теории, тъй като такива теории се оказват
“безсъдържателни”, описващи огромно количество разхвърляни
експериментални данни.
Освен това, теории като електродинамиката на Максуел-
Дирак или Теорията на гравитацията на Айнщайн се отнасят към
класа на фундаменталните. Решението на уравненията на полето
в тези теории води до фундаментален потенциал от кулоново-
нютонов вид:
φ = α / r.
В областта, където тези теории са верни, потенциалите на
Кулон и Нютон абсолютно точно описват електромагнитните
и гравитационните явления. За разлика от теориите на
електромагнетизма и гравитацията обаче, силните и слабите
взаимодействия се описват на основата на феноменологични
теории. В такива теории потенциалите на взаимодействие
не се намират чрез решаване на уравнения, а се въвеждат от
създателите на теорията “ръчно”. Например, за описване на
ядреното взаимодействие между протоните и неутроните с ядрата
на различни елементи (желязо, мед, злато и т.н.) в съвременната
научна литература съществуват десетина “ръчно” въведени ядрени
потенциали.
Всеки изследовател със здрав разум разбира, че да се
обединява фундаментална теория с феноменологична, е все
едно да кръстосваш крава с мотоциклет! Затова преди всичко
трябва да се създаде фундаментална теория на силните и слабите
66 Г. Шипов Теория на физичния вакуум
Обединяване на гравитационните,
електромагнитните и силните взаимодействия
Голямото достижение на теорията на физичния вакуум е
цяла редица от нови потенциали на взаимодействие, получени от
решението на уравненията на вакуума (А) и (В). Тези потенциали
се появяват като допълнение към кулоново-нютоновото
взаимодействие. Един от тези потенциали намалява с разстоянието
по-бързо от 1/r, т.е. породените от него сили действат (подобно
на ядрените) на малки разстояния. Освен това, този потенциал е
различен от нула дори когато зарядът на частицата е равен на нула
(Фиг.24). Подобно свойство – зарядова независимост на ядрените
сили, отдавна е открито експериментално.
68 Г. Шипов Теория на физичния вакуум
ΔpΔx = const.
Тук Δx се разглежда като неопределеност в координатите на
точката вътре в капката, а Δp - като неопределеност в съответните
импулси. Да допуснем, че капката приема формата на нишка
(разтегля се в линия). Тогава нейният импулс ще е строго
определен, тъй като неопределеността му Δp = 0. Но тъй като
всички точки от линията са равноправни, координатите на капката
стават неопределени поради отношението Δx = ∞, което следва от
теоремата за запазване на фазовия обем на капката.
В теорията на полето за полево уплътнение, състоящо се от
група плоски вълни, теоремата за запазване на фазовия обем се
записва във вида
ΔpΔx = π ,
където Δx е неопределеността в координатите на полевото
уплътнение, а Δp – неопределеността на вълновите вектори на
плоските вълни, които го съставят. Ако умножим двете части
на равенството с h и въведем означението р = h k, ще получим
известното съотношение на неопределеност на Хайзенберг
ΔxΔp ≥ h/2π
Това съотношение се изпълнява и за полево уплътнение,
съставено от група плоски вълни на инерциалното поле в
квантовата теория, която следва от теорията на физичния вакуум.
инерциално поле.
Таблица 3.
Планета или Теоретично експериментални
астероиден n Δr
пояс изчислен r данни за r
Меркурий 1 0,43 0,39 -0,04
Венера 2 0,71 0,72 +0,01
Земя 3 1,00 1,00 0,00
1А 4 1,28 1,28 0,00
Марс 5 1,56 1,52 -0,04
1Б 6 1,85 1,89 +0,04
1 8 2,42 2,40 -0,02
2 9 2,71 2,68 -0,03
3 10 2,99 3,02 +0,03
Юпитер 18 5,27 5,20 -0,07
Хидалго 20 5,84 5,82 -0,02
Сатурн 33 9,55 9,54 -0,01
Уран 67 19,24 19,19 -0,05
Нептун 105 30,08 30,07 -0,01
Плутон 138 39,49 39,52 +0,03
Най-простото квазикласическо разглеждане на задачата за
движение на планетите около Слънцето с отчитане на собственото
им поле води до формула за квантуване на средните разстояния от
Слънцето до планетите (и астероидния пояс) по формулата:
r = r0(n + 1/2),
n = 1, 2, 3 ...
Тук r0 = 0,2851 а.е. = const е новата “планетарна константа”.
Припомняме, че разстоянието от Слънцето до Земята е равно на
1 а.е. = 150 000 000 км.
В табл. 3 са сравнени теоретично пресметнатите разстояния,
получени по горната формула, с резултатите от експеримента.
Както се вижда от таблицата, веществото в Слънчевата
система образува система от дискретни нива, които се описват
достатъчно добре с формула, в която е взета предвид новата
представа за природата на вълновата функция в квантовата
теория.
87
Глава четвърта
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПРОЯВИ
НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА
Ефект на формата
Още в древни времена е забелязано, че формата на предмета
оказва силно въздействие върху неговото възприемане. Този факт е
отнесен към проявите на една от страните на изкуството в живота
ни, придавайки му смисъл на субективно естетично виждане на
реалността. Оказва се обаче, че всеки предмет създава около себе
си “торсионен портрет”, представляващ статично (или динамично)
торсионно поле. Например, на Фиг.16 е изобразено статичното
торсионно поле на конус, поставен във вакуум. Това поле се
създава от формата на конуса.
За да се убедим в съществуването на торсионното поле,
създавано от конуса, проведохме експеримента, показан на Фиг.32.
В него, над върха на конуса в чашка на Петри бе поставен гъст
разтвор на сол КСl. Едновременно с това също такъв разтвор се
намираше във втора, контролна чашка, която не бе подложена на
въздействието на торсионното поле.
Фиг. 42. Кос удар без плъзгане между две въртящи се кълба. Векторите
на ъгловите скорости на тримерното въртене са перпендикулярни на равнината
на чертежа.
98 Г. Шипов Теория на физичния вакуум
F1 = (М + 2m)х̈;
Инерцоид на Толчин
На практика изменението на скоростта на центъра на масите
на четиримерния жироскоп може да се осъществи, като върху
тялото М се монтира устройство мотор-спирачка, което да изменя
ъгловата скорост на въртене на тежестите в нужния ъглов сектор.
Управлявайки с помощта на мотора-спирачка инерциалните сили
вътре в четиримерния жироскоп, местим центъра на масите му.
В Русия подобно устройство е конструирано от
инж. В.Н. Толчин.
на инерцоида на Толчин.
Глава пета
Наблюдение на аурата
От древността е известно, че около главите, а понякога и
около цялото тяло на религиозните водачи и светците се наблюдава
странно сияние. Върху древноруските икони това явление е
изобразено символично като ореоли около главите на светците.
Разумно е да се предположи, че аурата на светците понякога е
била видима с невъоръжено око. В наше време съществуват много
снимки, свидетелстващи за съществуване на аура у хора с извисено
съзнание или у група хора в състояние на дълбока медитация.
Глава пета. Съзнанието и торсионните полета на човека 117
Фиг. 56
На снимката е изобразена Шри Матаджи – основателка на
Сахаджа Йога. Виждаме нейната аура с излъчване на ярка светлина
в областта на слънчевия сплит.
По-нататък можете да видите шест последователни снимки,
показващи развитието на аурата при колективна медитация на
Сахаджа йоги.
118 Г. Шипов Теория на физичния вакуум
Сн. I
Сн. II
Глава пета. Съзнанието и торсионните полета на човека 119
Сн. III
Сн. IV
120 Г. Шипов Теория на физичния вакуум
Сн. V
Сн. VI
Глава пета. Съзнанието и торсионните полета на човека 121
Фиг. 57.
В много страни са направени снимки, на които се вижда
аурата на молещи се или медитиращи хора. В Международния
институт по теоретична и приложна физика към РАЕН, оглавяван
от акад. А.Е.Акимов, има повече от двеста снимки, подобни на
Фиг.58.
Глава пета. Съзнанието и торсионните полета на човека 123
Фиг. 58
124 Г. Шипов Теория на физичния вакуум
Фиг. 64. Сиянието около пръстите на човека се променя след молитва или
носене на вещи, върху които е четена молитва.
Глава пета. Съзнанието и торсионните полета на човека 129
Биоинтроскопия на Родионов
В езотеричната литература много често се говори за
отваряне на “третото око” у някои хора, след което те получават
способността да “виждат” през плътна материя, например през
тъканите на човешкото тяло.
А.Г.Родионов е лекар и изследовател, който в течение на
40 години се занимава с проучването на това явление и стига до
извода, че по принцип всеки човек може да се научи да “вижда”.
Глава пета. Съзнанието и торсионните полета на човека 135
ȼɦɟɫɬɨɡɚɤɥɸɱɟɧɢɟ
ɈɌɄɊɂɌɈɉɂɋɆɈɇȺȺɄȺȾȽɂɒɂɉɈȼɈɌɊɍɋɄȺɌȺ
ȺɄȺȾȿɆɂəɁȺȿɋɌȿɋɌȼȿɇɂɇȺɍɄɂ
ȾɈɊɍɋɄɂɌȿɎɂɁɂɐɂ
ɍɜɚɠɚɟɦɢɤɨɥɟɝɢ
ɉɪɟɡ ɩɨɫɥɟɞɧɢɬɟ ɝɨɞɢɧɢ ɜ ɪɚɡɥɢɱɧɢ ɫɪɟɞɫɬɜɚ ɡɚ ɦɚɫɨɜɚ
ɢɧɮɨɪɦɚɰɢɹɫɟɩɨɹɜɢɯɚɦɧɨɝɨɫɬɚɬɢɢ ɞɨɪɢɤɧɢɝɚ >@ɜɤɨɢɬɨ
ɦɨɹɬɚɧɚɭɱɧɚɪɚɛɨɬɚɫɟɨɛɹɜɹɜɚɨɬɧɹɤɨɢɭɱɟɧɢ ɨɬɂɧɫɬɢɬɭɬɚɩɨ
ɨɛɳɚ ɮɢɡɢɤɚ ɢ ɚɫɬɪɨɧɨɦɢɹ ɤɴɦ ɊȺɇ ɤɚɬɨ ɩɫɟɜɞɨɧɚɭɤɚ ɚ ɚɡ
ɫɚɦɢɹɬɫɴɦɩɪɟɞɫɬɚɜɟɧɤɚɬɨɦɨɲɟɧɢɤɢɮɚɥɲɢɮɢɤɚɬɨɪ
Ɇɧɨɝɨ ɝɨɞɢɧɢ ɧɟ ɨɛɪɴɳɚɯ ɨɫɨɛɟɧɨ ɜɧɢɦɚɧɢɟ ɧɚ ɬɟɡɢ
ɧɚɩɚɞɤɢɧɨɞɨɣɞɟɜɪɟɦɟɞɚɪɚɡɤɚɠɚɡɚɦɨɢɬɟɧɚɭɱɧɢɬɴɪɫɟɧɢɹɨɬ
ɩɴɪɜɨ ɥɢɰɟ ɡɚɳɨɬɨ ɤɨɣ ɚɤɨ ɧɟ ɚɜɬɨɪɴɬ ɦɨɠɟ ɞɚ ɩɪɟɞɫɬɚɜɢ
ɫɜɨɹɬɚɪɚɛɨɬɚ
Ɉɫɧɨɜɧɚɬɚ ɤɪɢɬɢɤɚ ɧɚ ɦɨɢɬɟ ɨɩɨɧɟɧɬɢ ɟ ɧɚɫɨɱɟɧɚ ɤɴɦ
ɩɪɨɜɟɠɞɚɧɢɬɟɨɬɦɟɧɬɟɨɪɟɬɢɱɧɢɢɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹ
ɧɚ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ Ⱦɧɟɫ ɜ ɧɚɭɤɚɬɚ ɫɚ ɢɡɜɟɫɬɧɢ ɞɜɚ ɬɢɩɚ
ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɩɨɥɟɬɚɬɨɜɚɫɚɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚɧɚɊɢɱɢ ɝ
>@ɢɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚɧɚɄɚɪɬɚɧ ɝ >@Ɇɟɠɞɭɬɟɡɢɞɜɚ
ɬɢɩɚɬɨɪɫɢɨɧɧɢɩɨɥɟɬɚɢɦɚɨɝɪɨɦɧɚɪɚɡɥɢɤɚɤɨɹɬɨɩɨɪɚɞɢɫɜɨɟɬɨ
ɧɟɜɟɠɟɫɬɜɨ ɦɨɢɬɟ ɨɩɨɧɟɧɬɢ ɧɟ ɡɚɛɟɥɹɡɜɚɬ Ɍɟ ɦɟ ɤɪɢɬɢɤɭɜɚɬ ɡɚ
ɢɡɩɨɥɡɜɚɧɟɧɚɩɨɥɟɬɚɬɚɧɚɄɚɪɬɚɧ ɜɰɹɥɫɜɹɬɫɧɟɝɨɜɚɬɚɬɟɨɪɢɹɫɟ
ɡɚɧɢɦɚɜɚɬ ɝɨɥɹɦ ɛɪɨɣ ɭɱɟɧɢ ɚ ɩɭɛɥɢɤɚɰɢɢɬɟ ɫɚ ɯɢɥɹɞɢ ɚ ɚɡ
ɢɡɫɥɟɞɜɚɦ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɧɚ Ɋɢɱɢ Ɍɟɡɢ ɩɨɥɟɬɚ ɨɩɪɟɞɟɥɹɬ
ɧɟɫɢɦɟɬɪɢɱɧɚɬɚ ɩɨ ɨɬɧɨɲɟɧɢɟ ɧɚ ɞɨɥɧɢɬɟ ɢɧɞɟɤɫɢ ɱɚɫɬ ɧɚ
ɫɜɴɪɡɚɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɹɬɚ ɧɚ ɚɛɫɨɥɸɬɧɢɹ ɩɚɪɚɥɟɥɢɡɴɦ
ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨ ɱɢɹɬɨ ɩɴɥɧɚ ɤɪɢɜɢɧɚ ɟ ɪɚɜɧɚ ɧɚ ɧɭɥɚ ɢ
ɚɧɚɥɢɬɢɱɟɫɤɢɫɟɨɩɪɟɞɟɥɹɤɚɬɨ
L D
: MNL HDL H>DN M @ HD HN M HDM N L M N D E F
ɁɚɩɴɪɜɢɩɴɬɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚɧɚɊɢɱɢɫɚɢɡɩɨɥɡɜɚɧɢɨɬ
Ⱥɥɛɟɪɬ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɜ ɫɬɚɬɢɢɬɟ ɦɭ ɩɨɫɜɟɬɟɧɢ ɧɚ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ
ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫ ȿɞɢɧɧɚɬɚ Ɍɟɨɪɢɹ ɧɚ ɉɨɥɟɬɨ ɝ >@
Вместо заключение. Открито писмо 151
f
3 5H ; ] ] Q
5H ; Z Z Q
S Q ³
f
] Z ] Q Z Q
G] G] Q
Q N N
Ɂɧɚɤɴɬ Ɋ ɩɪɟɞ ɢɧɬɟɝɪɚɥɚ ɩɨɤɚɡɜɚ ɱɟ ɡɚ ɪɟɲɟɧɢɟ ɧɚ
ɢɧɬɟɝɪɚɥɚ ɫɟ ɜɡɟɦɚ ɝɥɚɜɧɚɬɚ ɫɬɨɣɧɨɫɬ ɉɪɢ ɬɪɢ ɱɟɫɬɨɬɢ
ɞɢɫɩɟɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɨɬɧɨɲɟɧɢɹ ɡɚ ɤɭɛɢɱɧɚɬɚ ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬ ɧɚ
ɫɪɟɞɚɬɚ ɫɚ ɩɨɞɨɛɧɢ ɧɚ ɨɬɧɨɲɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɄɪɚɦɟɪɫɄɪɨɧɢɧɝ ɜ
ɫɦɢɫɴɥɱɟɫɜɴɪɡɜɚɬɪɟɚɥɧɚɬɚɢɢɦɚɝɢɧɟɪɧɚɬɚɱɚɫɬ
Ɉɫɧɨɜɧɢɬɟɢɡɜɨɞɢɨɬɬɨɜɚɢɡɫɥɟɞɜɚɧɟɫɚɫɥɟɞɧɢɬɟ
Ɍɴɣ ɤɚɬɨ ɢɦɚɝɢɧɟɪɧɚɬɚ ɱɚɫɬ ɧɚ ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɬɚ
ɨɩɪɟɞɟɥɹ ɩɨɝɥɴɳɚɧɟɬɨ ɧɚ ɩɨɥɟɬɨ ɜ ɫɪɟɞɚɬɚ ɦɨɠɟ ɞɚ ɫɟ
ɩɪɟɞɩɨɥɨɠɢ ɱɟ ɧɟɥɢɧɟɣɧɢɬɟ ɩɪɨɰɟɫɢ ɩɪɢ ɧɟɱɟɬɟɧ ɛɪɨɣ ɧɚ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɚɳɢɬɟ ɱɟɫɬɨɬɢ ɩɪɨɬɢɱɚɬ ɫ ɩɨɝɥɴɳɚɧɟ ɧɚ ɩɨɥɟɬɨ ɜ
ɫɪɟɞɚɬɚ
ɉɪɨɰɟɫɢɬɟ ɜ ɤɨɢɬɨ ɭɱɚɫɬɜɚɬ ɱɟɬɟɧ ɛɪɨɣ ɱɟɫɬɨɬɢ
ɩɪɨɬɢɱɚɬɛɟɡɩɨɝɥɴɳɚɧɟɧɚ
ɩɨɥɟɬɨ ɜ ɫɪɟɞɚɬɚ ɋ ɞɪɭɝɢ ɞɭɦɢ ɧɟɥɢɧɟɣɧɢɬɟ ɩɪɨɰɟɫɢ ɫ
ɭɱɚɫɬɢɟɬɨɧɚɱɟɬɟɧɛɪɨɣɱɟɫɬɨɬɢɦɨɝɚɬɞɚɩɪɨɬɢɱɚɬɜɚɛɫɨɥɸɬɧɨ
ɩɪɨɡɪɚɱɧɚɚɧɢɡɨɬɪɨɩɧɚɫɪɟɞɚ
ȼ ɫɥɭɱɚɣ ɧɚ ɧɟɱɟɬɟɧ ɛɪɨɣ ɱɟɫɬɨɬɢ ɩɨɡɧɚɜɚɣɤɢ ɫɚɦɨ
ɢɦɚɝɢɧɟɪɧɚɬɚ ɢɥɢ ɪɟɚɥɧɚɬɚ ɱɚɫɬ ɧɚ ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɬɚ ɦɨɠɟ ɞɚ
ɫɟ ɜɴɡɫɬɚɧɨɜɢ ɢɡɰɹɥɨ ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɬɚ ɤɚɬɨ ɤɨɦɩɥɟɤɫɧɚ
ɮɭɧɤɰɢɹ
Ɂɚɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɬɚɡɚɜɢɫɟɳɚɨɬɱɟɬɟɧɛɪɨɣɱɟɫɬɨɬɢ
ɬɪɹɛɜɚ ɞɚ ɫɟ ɩɨɡɧɚɜɚ ɤɚɤɬɨ ɪɟɚɥɧɚɬɚ ɬɚɤɚ ɢ ɢɦɚɝɢɧɟɪɧɚɬɚ ɱɚɫɬ
ɋɚɦɨ ɜ ɬɚɤɴɜ ɫɥɭɱɚɣ ɜɴɡɩɪɢɟɦɱɢɜɨɫɬɬɚ ɦɨɠɟ ɞɚ ɛɴɞɟ ɧɚɩɴɥɧɨ
ɜɴɡɫɬɚɧɨɜɟɧɚ
ɋɥɟɞ ɧɟɡɧɚɱɢɬɟɥɧɚ ɪɟɞɚɤɰɢɹ ɨɬ ɫɬɪɚɧɚ ɧɚ Ʉɟɥɞɢɲ
ɞɢɩɥɨɦɧɚɬɚ ɪɚɛɨɬɚ ɛɟɲɟ ɩɪɟɞɫɬɚɜɟɧɚ ɢ ɡɚɳɢɬɟɧɚ ɫ ɨɰɟɧɤɚ
³ɨɬɥɢɱɟɧ´ Ɂɚ ɧɟɹ ɞɨɪɢ ɛɟɲɟ ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɚ ɫɬɚɬɢɹ ɜɴɜ
ɮɚɤɭɥɬɟɬɫɤɢɹ ɜɟɫɬɧɢɤ ³ɋɨɜɟɬɫɤɢɣ ɮɢɡɢɤ´ ɜ ɤɨɹɬɨ ɛɟɲɟ
ɨɬɛɟɥɹɡɚɧɚɧɚɭɱɧɚɬɚɡɧɚɱɢɦɨɫɬɧɚɩɨɥɭɱɟɧɢɹɪɟɡɭɥɬɚɬ
ɉɢɲɚɜɫɢɱɤɨɬɨɜɚɡɚɞɚɩɨɤɚɠɚɱɟɡɚɨɪɬɨɞɨɤɫɚɥɧɚɬɚɧɚɭɤɚ
ɚɡ ɧɟ ɫɴɦ ɱɨɜɟɤ ɨɬ ɭɥɢɰɚɬɚ ɢ ɱɟ ɦɨɟɬɨ ɧɚɭɱɧɨ ɪɨɞɨɫɥɨɜɢɟ ɫɬɢɝɚ
Вместо заключение. Открито писмо 155
Ɏɢɝ Ɍɪɢɬɟ ɨɫɧɨɜɧɢ ɬɢɩɚ ɮɢɡɢɱɧɢ ɬɟɨɪɢɢ ɧɚ ɫɬɪɚɬɟɝɢɱɟɫɤɨ
ɧɢɜɨ
Вместо заключение. Открито писмо 159
,,Ʉɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɬɟɨɪɢɢ
Ƚɨɥɹɦɚ ɱɚɫɬ ɨɬ ɫɬɪɚɬɟɝɢɱɟɫɤɢɬɟ ɬɟɨɪɟɬɢɱɧɢɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹ ɫɚ
ɬɚɤɚ ɧɚɪɟɱɟɧɢɬɟ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢ ɬɟɨɪɢɢ ɤɨɢɬɨ ɩɪɟɞɫɬɚɜɥɹɜɚɬ
ɩɪɟɞɜɚɪɢɬɟɥɧɢ ɡɧɚɧɢɹ ɡɚ ɧɟɩɨɡɧɚɬɨ ɧɚ ɬɨɡɢ ɟɬɚɩ ɮɢɡɢɱɧɨ
ɹɜɥɟɧɢɟ ɍɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɬɟ ɬɟɨɪɢɢ ɫɴɞɴɪɠɚɬ
ɟɦɩɢɪɢɱɧɢ ɤɨɧɫɬɚɧɬɢ ɚ ɬɹɯɧɨɬɨ ɪɟɲɟɧɢɟ ɜɨɞɢ ɤɴɦ ɩɨɬɟɧɰɢɚɥɢ
ɧɚɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɟɤɨɢɬɨɫɴɞɴɪɠɚɬɬɟɡɢɤɨɧɫɬɚɧɬɢ
ɇɚɩɪɢɦɟɪ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɡɚ ɹɞɪɟɧɢɬɟ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ ɜɴɡɧɢɤɜɚ ɫɥɟɞ ɤɚɬɨ ȿ Ɋɴɞɴɪɮɨɪɞ ɩɪɟɡ ɝ
ɨɬɤɪɢɜɚ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɨ ɩɪɢ ɪɚɡɫɟɣɜɚɧɟ ɧɚ ɡɚɪɟɞɟɧɢ ɱɚɫɬɢɰɢ
D ɱɚɫɬɢɰɢ ɜɴɪɯɭ ɹɞɪɚɬɚ ɧɚ ɡɥɚɬɨɬɨ ɨɬɤɥɨɧɟɧɢɟ ɨɬ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɨɬɨ ɤɭɥɨɧɨɜɨ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɟ ɩɪɢ ɪɚɡɫɬɨɹɧɢɹ ɨɬ
ɩɨɪɹɞɴɤɚ ɧɚ ɫɦ ɦɟɠɞɭ ɱɚɫɬɢɰɢɬɟ Ɍɨɝɚɜɚ ɟ ɧɹɦɚɥɨ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɡɚ ɨɩɢɫɚɧɢɟ ɧɚ ɹɞɪɟɧɢɬɟ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ ɡɚɬɨɜɚ ɜ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɫɚ ɛɢɥɢ ɜɴɜɟɞɟɧɢ
ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɩɨɬɟɧɰɢɚɥɢɫɴɞɴɪɠɚɳɢɟɞɧɚɞɜɟɚɩɨɧɹɤɨɝɚɬɪɢ
ɟɦɩɢɪɢɱɧɢ ɤɨɧɫɬɚɧɬɢ ȼɟɱɟ ɨɤɨɥɨ ɝɨɞɢɧɢ ɮɢɡɢɰɢɬɟ
ɩɪɨɞɴɥɠɚɜɚɬ ɞɚ ɢɡɩɨɥɡɜɚɬ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ ɹɞɪɟɧɢɬɟ
ɫɢɥɢ ɱɢɢɬɨ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɢ ɩɨɬɟɧɰɢɚɥɢ ɧɚ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɟ ɜ
ɧɚɭɱɧɚɬɚ ɥɢɬɟɪɚɬɭɪɚ ɬɟ ɫɚ ɧɹɤɨɥɤɨ ɢɦɚɬ ɬɜɴɪɞɟ ɨɝɪɚɧɢɱɟɧɢ
ɩɪɟɞɫɤɚɡɚɬɟɥɧɢ ɜɴɡɦɨɠɧɨɫɬɢ ɬɟɨɪɟɬɢɰɢɬɟ ɤɚɡɜɚɬ ɡɚ
ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɱɟ ɬɹ ɩɪɟɞɫɤɚɡɜɚ ©ɧɚ ɟɞɧɚ ɪɴɤɚ
ɪɚɡɫɬɨɹɧɢɟª
ɇɟ ɟ ɱɭɞɧɨ ɱɟ ɩɨɜɟɱɟ ɨɬ ɩɨɥɨɜɢɧ ɜɟɤ ɜɴɩɪɟɤɢ ɡɞɪɚɜɢɹ
ɫɦɢɫɴɥ ɜ ɦɧɨɝɨ ɫɬɪɚɧɢ ɧɚ ɫɜɟɬɚ ɫɟ ɜɥɚɝɚɬ ɨɝɪɨɦɧɢ ɦɚɬɟɪɢɚɥɧɢ
ɫɪɟɞɫɬɜɚ ɡɚ ɫɴɡɞɚɜɚɧɟ ɧɚ ɭɫɬɚɧɨɜɤɢ ɡɚ ɭɩɪɚɜɥɹɜɚɧɢ ɬɟɪɦɨɹɞɪɟɧɢ
ɪɟɚɤɰɢɢ ɛɟɡ ɧɢɤɚɤɴɜ ɩɪɚɤɬɢɱɟɫɤɢ ɡɧɚɱɢɦ ɪɟɡɭɥɬɚɬ Ɍɨɜɚ ɟ ɜɫɟ
ɟɞɧɨ ɞɚ ɫɟ ɨɩɢɬɚɲ ɞɚ ɤɨɧɫɬɪɭɢɪɚɲ ɬɟɥɟɜɢɡɨɪ ɛɟɡ ɞɚ ɡɧɚɟɲ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɧɚɆɚɤɫɭɟɥɅɨɪɟɧɰ
Ʉɴɦ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɬɟ ɬɟɨɪɢɢ ɫɟ ɨɬɧɚɫɹ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ
ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɢɬɟ ɮɨɪɦɮɚɤɬɨɪɢ ɧɚ ɫɥɚɛɢɬɟ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ
ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɤɜɚɪɤɢɬɟ ɢ ɪɚɡɥɢɱɧɢɬɟ ɨɛɟɞɢɧɢɬɟɥɧɢ ɬɟɨɪɢɢ ɤɚɬɨ
ɬɟɨɪɢɹɬɚɧɚɟɥɟɤɬɪɨɫɥɚɛɢɬɟɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹɧɚɫɭɩɟɪɨɛɟɞɢɧɟɧɢɹ
ɢɬɧɄɚɬɨɰɹɥɨɜɫɢɱɤɢɬɟɡɢɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢɹɬɪɹɛɜɚɞɚɫɟɪɚɡɝɥɟɠɞɚɬ
ɤɚɬɨ ɩɪɟɞɜɚɪɢɬɟɥɧɢ ɩɨɞɯɨɞɢ ɤɴɦ ɪɟɲɚɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɫɬɨɹɳɢɹ ɩɪɟɞ
162 Г. Шипов Теория на физичния вакуум
Ɏɢɝ Ɍɟɨɪɟɬɢɱɧɨɬɨ ɨɩɢɫɚɧɢɟ ɧɚ ɩɪɨɬɨɧɚ ɢɡɢɫɤɜɚ ɨɛɟɞɢɧɹɜɚɧɟ
ɧɚɜɫɢɱɤɢɢɡɜɟɫɬɧɢɮɢɡɢɱɧɢɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ
ɓɟ ɨɬɤɪɢɟɦ ɱɟ ɨɬ ɩɟɬɬɟ ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫ ɩɪɨɬɨɧɚ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ ɫɚɦɨ ɞɜɟ ɫɟ ɨɩɢɫɜɚɬ ɨɬ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɚ ɨɫɬɚɧɚɥɢɬɟ ɬɪɢ ɨɬ ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢ Ɂɚ ɞɚ ɫɟ ɫɴɡɞɚɞɟ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚ ɬɟɨɪɢɹ ɧɚ ɩɪɨɬɨɧɚ ɟ ɧɟɨɛɯɨɞɢɦɨ ɞɚ ɫɟ ɨɛɟɞɢɧɹɬ
ɜɫɢɱɤɢɬɟ ɩɟɬ ɜɢɞɚ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ ɢ ɬɨ ɩɨ ɬɚɤɴɜ ɧɚɱɢɧ ɱɟ
ɜɫɢɱɤɢɬɟ ɩɨ ɨɬɞɟɥɧɨ ɞɚ ɫɟ ɫɴɞɴɪɠɚɬ ɜ ɟɞɢɧɧɚ ɫɢɫɬɟɦɚ ɨɬ
ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɋɴɳɟɫɬɜɭɜɚɳɢɬɟ ɞɧɟɫ ɬɟɨɪɢɢ ɧɢ ɩɪɟɞɥɚɝɚɬ ɱɢɫɬɨ
ɦɟɯɚɧɢɱɧɨ ɨɛɟɞɢɧɟɧɢɟ ɧɚ ɞɜɟ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ ɬɟɨɪɢɢ ɫ ɬɪɢ
ɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɤɨɟɬɨɩɨɩɪɢɧɰɢɩɟɧɟɜɴɡɦɨɠɧɨ
Ⱦɜɢɠɟɳɚɫɢɥɚɧɚɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɚɬɚɬɟɨɪɢɹɟɧɚɬɪɭɩɜɚɧɟɬɨɧɚ
ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɧɢ ɞɚɧɧɢ ɤɴɦ ɤɨɢɬɨ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɟ ɩɪɢɧɭɞɟɧɚ
ɩɨɫɬɨɹɧɧɨ ɞɚ ɫɟ ɩɪɢɫɩɨɫɨɛɹɜɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɧɢɤɨɝɚ ɧɟ ɫɟ ɟ
ɡɚɧɢɦɚɜɚɥɫɤɨɧɫɬɪɭɤɬɢɜɧɢɬɟɨɪɢɢɌɨɣɨɬɛɟɥɹɡɜɚɱɟ³ɬɟɨɪɢɢɬɟ
ɤɨɢɬɨ ɩɨɫɬɟɩɟɧɧɨ ɫɟ ɩɪɢɫɩɨɫɨɛɹɜɚɬ ɤɴɦ ɧɚɛɥɸɞɚɜɚɧɢɬɟ ɞɚɧɧɢ
ɜɨɞɹɬɞɨɫɬɪɚɲɧɨɧɚɬɪɭɩɜɚɧɟɧɚɪɚɡɧɨɩɨɫɨɱɧɢɬɜɴɪɞɟɧɢɹ´>@
Вместо заключение. Открито писмо 163
w\ ! P
L! '\
wW
ɡɚɦɟɧɹɳɨ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɇɸɬɨɧ ɜ ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɚɬɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚ Ɍɨɜɚ
ɩɨɥɟ ɧɟ ɫɟ ɢɡɦɟɪɜɚ ɧɟɩɨɫɪɟɞɫɬɜɟɧɨ ɜ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɢɬɟ
Ɉɬɧɨɲɟɧɢɹɬɚ ɧɟ ɫɥɟɞɜɚɬ ɨɬ ɧɹɤɚɤɜɚ ɬɟɨɪɟɬɢɱɧɚ ɫɯɟɦɚ ɚ ɫɚ
ɩɪɢɟɬɢ ɨɬ ɬɟɨɪɟɬɢɰɢɬɟ ɤɚɬɨ ɞɚɞɟɧɨɫɬ ȼ ɪɟɡɭɥɬɚɬ ɧɚ ɬɨɜɚ ɫɪɟɞ
ɜɨɞɟɳɢɬɟ ɬɟɨɪɟɬɢɰɢ ɨɬ ɧɚɱɚɥɨɬɨ ɧɚ ɦɢɧɚɥɢɹ ɜɟɤ ɧɚɫɬɴɩɜɚ
ɪɚɡɞɟɥɹɧɟ ɧɚ ɞɜɟ ɝɪɭɩɢ ɜɴɡɝɥɚɜɹɜɚɧɢ ɨɬ Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɢ ɇȻɨɪ
ɉɪɢɜɴɪɠɟɧɢɰɢɬɟ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ Ɇɉɥɚɧɤ ɅȾɟ Ȼɪɨɣɥ
ɒɪɶɨɞɢɧɝɟɪɢɞɪ ɬɜɴɪɞɹɬɱɟ
ȼɴɩɪɟɤɢ ɱɟ ɜɫɢɱɤɢ ɤɨɧɫɬɚɧɬɢ ɜɤɥɸɱɜɚɣɤɢ ɧɨɜɚ
ɤɨɧɫɬɚɧɬɚ ! ɤɨɧɫɬɚɧɬɚɬɚ ɧɚ ɉɥɚɧɤ ɜɥɢɡɚɳɢ ɜ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ
ɒɪɶɨɞɢɧɝɟɪ ɫɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ ɧɢɤɚɤɜɚ ɮɨɪɦɚɥɧɚ ɫɯɟɦɚ ɧɚ
ɤɜɚɧɬɭɜɚɧɟɧɚɤɥɚɫɢɱɟɫɤɢɬɟɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɟɦɨɠɟɞɚɛɴɞɟɩɪɢɡɧɚɬɚ
ɡɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚ ɞɨɤɚɬɨ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ ɒɪɶɨɞɢɧɝɟɪ ɧɟ ɛɴɞɚɬ
ɩɨɥɭɱɟɧɢ ɤɚɬɨ ɫɥɟɞɫɬɜɢɟ ɨɬ ɩɨɨɛɳɚ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚ ɮɢɡɢɱɧɚ
ɬɟɨɪɢɹɩɪɢɬɨɜɚɜɴɥɧɨɜɚɬɚɮɭɧɤɰɢɹ \ ɬɪɹɛɜɚɞɚɛɴɞɟɫɜɴɪɡɚɧɚɫ
ɧɟɢɡɜɟɫɬɧɨɡɚɫɟɝɚɮɢɡɢɱɧɨɩɨɥɟ
ɇɨɜɚɬɚɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɮɢɡɢɱɧɚɬɟɨɪɢɹɳɟɛɴɞɟɧɚɦɟɪɟɧɚ
ɩɨ ɩɴɬɹ ɧɚ ɪɚɡɜɢɬɢɟɬɨ ɧɚ ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɚɬɚ ɮɢɡɢɤɚ ɚ ɧɟ ɩɨ ɩɴɬɹ ɧɚ
ɭɫɴɜɴɪɲɟɧɫɬɜɚɧɟɧɚɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚɬɟɨɪɢɹ
ɉɨɤɴɫɧɨ ɤɴɦ ɬɚɡɢ ɝɥɟɞɧɚ ɬɨɱɤɚ ɫɟ ɩɪɢɫɴɟɞɢɧɹɜɚɬ ɬɚɤɢɜɚ
ɩɪɢɜɴɪɠɟɧɢɰɢ ɧɚ ɇȻɨɪ ɤɚɬɨ ɏɚɣɡɟɧɛɟɪɝ ɢ Ⱦɢɪɚɤ ɤɨɢɬɨ ɨɬ
ɧɚɱɚɥɨɫɦɹɬɚɬɱɟɜɨɫɧɨɜɚɬɚɧɚɛɴɞɟɳɚɬɚɮɢɡɢɤɚɬɪɹɛɜɚɞɚɛɴɞɟ
ɩɨɥɨɠɟɧɚɫɴɳɟɫɬɜɭɜɚɳɚɬɚɤɜɚɧɬɨɜɚɬɟɨɪɢɹȼɟɞɧɚɨɬɩɨɫɥɟɞɧɢɬɟ
ɫɢɪɚɛɨɬɢȺɣɧɳɚɣɧɩɢɲɟ>@³Ɇɨɢɬɟɭɫɢɥɢɹɞɚɩɨɩɴɥɧɹɨɛɳɚɬɚ
ɬɟɨɪɢɹɧɚɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚɩɨɩɴɬɹɧɚɨɛɨɛɳɟɧɢɟɧɚɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ
ɡɚ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɹɬɚ ɛɹɯɚ ɩɪɟɞɩɪɢɟɬɢ ɞɨɧɹɤɴɞɟ ɜɴɜ ɜɪɴɡɤɚ ɫ
ɩɪɟɞɩɨɥɨɠɟɧɢɟɬɨɱɟɟɞɧɚɪɚɡɭɦɧɚɨɛɳɚɪɟɥɚɬɢɜɢɫɬɤɚɬɟɨɪɢɹɛɢ
ɦɨɝɥɚ ɞɚ ɞɚɞɟ ɤɥɸɱ ɤɴɦ ɩɨɫɴɜɴɪɲɟɧɚ ɤɜɚɧɬɨɜɚ ɬɟɨɪɢɹ´ ȿɞɜɚ
ɞɜɚɣɫɟɬ ɝɨɞɢɧɢ ɩɨɤɴɫɧɨ Ⱦɢɪɚɤ ɩɪɢɡɧɚɜɚ ³Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɛɟɲɟ ɩɪɚɜ
ɞɨɤɨɥɤɨɬɨ ɫɴɳɟɫɬɜɭɜɚɳɚɬɚ ɮɨɪɦɚ ɧɚ ɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚ ɧɟ ɟ
ɨɤɨɧɱɚɬɟɥɧɚ´>@
ɉɨɜɟɱɟɬɨ ɫɴɜɪɟɦɟɧɧɢ ɜɨɞɟɳɢ ɬɟɨɪɟɬɢɰɢ ɡɚɬɜɚɪɹɬ ɨɱɢɬɟ ɫɢ
ɩɪɟɞ ɩɪɨɛɥɟɦɢɬɟ ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫ ɮɚɤɬɚ ɱɟ ɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ ɧɟ ɟ
Вместо заключение. Открито писмо 165
GW 7ELD 7DME G[ L G[ M
ɤɨɹɬɨɫɟɩɨɹɜɹɜɚɜɬɟɨɪɢɹɬɚɧɚɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬɬɚɜɫɥɭɱɚɢɬɟ
ɤɨɝɚɬɨ ɤɴɦ ɨɛɢɤɧɨɜɟɧɢɬɟ ɬɪɚɧɫɥɚɰɢɨɧɧɢ ɩɪɟɨɛɪɚɡɭɜɚɧɢɹ ɧɚ
ɤɨɨɪɞɢɧɚɬɢɬɟ ɧɚɩɪɢɦɟɪ ɩɪɟɨɛɪɚɡɭɜɚɧɢɹɬɚ ɧɚ Ƚɚɥɢɥɟɣ Ʌɨɪɟɧɰ
Ⱥɣɧɳɚɣɧ ɫɟɞɨɛɚɜɹɬɩɪɟɨɛɪɚɡɭɜɚɧɢɹɧɚɴɝɥɨɜɢɬɟɤɨɨɪɞɢɧɚɬɢ
ȼ ɫɩɢɧɨɪɧɢɹ ɛɚɡɢɫ ɢ ɜ ɧɟɪɟɥɚɬɢɜɢɫɬɤɢɬɟ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɢ
ɨɬɩɪɚɜɧɢ ɫɢɫɬɟɦɢ ɩɥɴɬɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɦɚɬɟɪɢɚɥɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ U ɤɨɹɬɨ
ɫɥɟɞɜɚ ɨɬ ɬɟɧɡɨɪɚ ɧɚ ɟɧɟɪɝɢɹɬɚ ɢ ɢɦɩɭɥɫɚ ɫɟ ɢɡɪɚɡɹɜɚ ɱɪɟɡ
ɫɩɢɧɨɪɧɢɬɟɦɚɬɪɢɰɢɧɚȾɢɪɚɤɩɨɞɨɛɧɨɧɚɨɬɧɨɲɟɧɢɹɬɚ >@
Ɂɚɬɨɜɚ ɨɬ ɩɨɡɢɰɢɹɬɚ ɧɚ ɧɨɜɢɬɟ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ
ɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚ ɦɟɯɚɧɢɤɚ ɟ ɧɚɭɤɚ ɤɨɹɬɨ ɩɨ ɧɚɣɩɪɨɫɬ ɧɚɱɢɧ ɨɩɢɫɜɚ
ɞɢɧɚɦɢɤɚɬɚ ɧɚ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɬɨɪɫɢɨɧɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ
ɫɜɴɪɡɚɧɢ ɫ ɜɴɬɪɟɲɧɚɬɚ ɫɬɪɭɤɬɭɪɚ ɧɚ ɜɫɟɤɢ ɮɢɡɢɱɟɧ ɨɛɟɤɬ ɚ
ɧɟɭɬɪɢɧɨɬɨ ɟ ɩɪɢɦɟɪ ɡɚ ɫɜɨɛɨɞɧɨ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɨ ɩɨɥɟ ɬɨɪɫɢɨɧɧɨ
ɩɨɥɟɡɚɩɴɪɜɢɩɴɬɨɬɤɪɢɬɨɨɬɧɚɭɤɚɬɚ>@
Ɍɪɹɛɜɚ ɞɚ ɫɟ ɨɬɛɟɥɟɠɢ ɱɟ ɢɡɛɪɨɟɧɢɬɟ ɩɨɝɨɪɟ ɪɟɡɭɥɬɚɬɢ
ɬɨɱɧɨ ɫɴɨɬɜɟɬɫɬɜɚɬ ɧɚ ɩɪɨɝɧɨɡɢɬɟ ɧɚ Ⱥɣɧɳɚɣɧ Ɍɟ ɧɟ ɫɚɦɨ ɫɚ
ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɢɜ ɞɨɫɬɴɩɧɢɬɟ ɡɚ ɦɟɧ ɧɚɭɱɧɢ ɩɟɱɚɬɧɢ ɢɡɞɚɧɢɹ ɧɨ ɢ
ɧɟ ɜɟɞɧɴɠ ɫɚ ɞɨɤɥɚɞɜɚɧɢ ɧɚ ɬɟɨɪɟɬɢɱɧɢ ɫɟɦɢɧɚɪɢ ɜ ɆȽɍ
ȾȾɂɜɚɧɟɧɤɨɝɢɟɩɪɟɞɫɬɚɜɹɥɡɚɩɟɱɚɬɜɫɩɢɫɚɧɢɟ³ɂɡɜɟɫɬɢɹɧɚ
ȼɍɁ Ɏɢɡɢɤɚ´ ɤɨɟɬɨ ɟ ɨɬɛɟɥɹɡɚɧɨ ɜ ɫɚɦɢɬɟ ɩɭɛɥɢɤɚɰɢɢ ɢ ɧɚ
ɞɪɭɝɢ ɧɚɭɱɧɢ ɫɟɦɢɧɚɪɢ Ɉɫɜɟɧ ɬɨɜɚ ɩɨ ɬɟɡɢ ɪɚɡɪɚɛɨɬɤɢ ɩɪɟɡ
ɛɹɯɚ ɱɟɬɟɧɢ ɥɟɤɰɢɢ ɩɪɟɞ ɫɬɭɞɟɧɬɢ ɢ ɫɥɭɲɚɬɟɥɢ ɨɬ
ȼɉɄ ɜɴɜ ɮɢɡɢɱɟɫɤɢɹ ɮɚɤɭɥɬɟɬ ɧɚ ɆȽɍ ɮɚɤɭɥɬɟɬɚ ɩɨ
ɢɡɱɢɫɥɢɬɟɥɧɚ ɦɚɬɟɦɚɬɢɤɚ ɢ ɤɢɛɟɪɧɟɬɢɤɚ ɜ ɆȽɍ ɯɢɦɢɱɟɫɤɢɹ
ɮɚɤɭɥɬɟɬɧɚɆȽɍɢɜɂɧɫɬɢɬɭɬɚɩɨɩɪɨɛɥɟɦɢɬɟɧɚɧɟɮɬɚɢɝɚɡɬɚ
³ɆɂȽɭɛɤɢɧ´ɇɚɩɨɦɧɹɦɱɟɬɟɡɢɪɟɡɭɥɬɚɬɢɛɹɯɚɩɨɥɭɱɟɧɢɩɪɟɞɢ
ɝɨɞɢɧɢɧɨɩɨɜɟɱɟɬɨɨɬɪɭɫɤɢɬɟɬɟɨɪɟɬɢɰɢɧɟɫɚɦɨɧɟɡɧɚɹɬɡɚ
ɬɹɯɧɨɹɜɧɨɢɧɟɢɫɤɚɬɞɚɡɧɚɹɬ ɢɧɬɟɪɟɫɧɨɩɨɤɚɤɜɢɩɪɢɱɢɧɢ"
172 Г. Шипов Теория на физичния вакуум
ɍɪɚɜɧɟɧɢɹɡɚɩɨɥɟɬɨɧɚɢɧɟɪɰɢɹɬɚ
Ɉɬ ɧɨɜɢɬɟ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɧɚ ɩɨɥɟɬɨ ɫɥɟɞɜɚ ɱɟ ɜɴɜ
ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɧɚɬɚ ɮɢɡɢɤɚ ɜ ɧɟɪɟɥɚɬɢɜɢɫɬɤɨɬɨ ɩɪɢɛɥɢɠɟɧɢɟ ɢ ɜ
ɫɥɚɛɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɨɫɧɨɜɧɚ ɪɨɥɹ ɢɦɚɬ ɬɪɢ ɮɢɡɢɱɧɢ ɩɨɥɟɬɚ
ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɨ ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɨ ɢ ɢɧɟɪɰɢɚɥɧɨ ɩɨɥɟ Ɂɚ ɪɚɡɥɢɤɚ
ɨɬɩɴɪɜɢɬɟɞɜɟɢɧɟɪɰɢɚɥɧɨɬɨɩɨɥɟɨɩɢɫɜɚɩɨɥɟɜɚɬɚɫɬɪɭɤɬɭɪɚɧɚ
ɢɡɬɨɱɧɢɰɢɬɟ ɧɚ ɝɪɚɜɢɬɚɰɢɨɧɧɢɬɟ ɢ ɟɥɟɤɬɪɨɦɚɝɧɢɬɧɢɬɟ ɩɨɥɟɬɚ ɢ
ɭɞɨɜɥɟɬɜɨɪɹɜɚ ɜɴɥɧɨɜɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɩɨɞɨɛɧɢ ɧɚ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɧɚ
ɤɜɚɧɬɨɜɚɬɚ ɬɟɨɪɢɹ Ɍɨ ɫɟɩɪɟɜɪɴɳɚ ɜ ɧɭɥɚ ɤɨɝɚɬɨɭɫɭɤɜɚɧɟɬɨ ɧɚ
ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨɟɪɚɜɧɨɧɚɧɭɥɚɂɧɟɪɰɢɚɥɧɨɬɨɩɨɥɟɫɴɩɪɨɜɨɠɞɚ
ɤɚɬɨ ɫɹɧɤɚ ɜɫɢɱɤɢ ɞɪɭɝɢ ɮɢɡɢɱɧɢ ɩɨɥɟɬɚ ɂɦɟɧɧɨ ɬɨɜɚ ɩɨɥɟ
ɨɛɟɞɢɧɹɜɚ ɜɫɢɱɤɢ ɞɪɭɝɢ ɩɨɥɟɬɚ ɢ ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹ ɜɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨ
ɫɢɥɧɢɬɟ ɢ ɫɥɚɛɢɬɟ ɩɨ ɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɟɧ ɧɚɱɢɧ Ɂɚɬɨɜɚ ɩɪɟɞ ɦɟɧ
ɫɬɨɟɲɟɡɚɞɚɱɚɬɚɞɚɧɚɦɟɪɹɭɪɚɜɧɟɧɢɹɡɚɢɧɟɪɰɢɚɥɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚɨɬ
ɧɚɣɨɛɳɜɢɞɜɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨɫɢɥɧɢɬɟɩɨɥɟɬɚɢɪɟɥɚɬɢɜɢɡɦɚ
ȼ ɪɟɡɭɥɬɚɬ ɧɚ ɬɟɡɢ ɬɴɪɫɟɧɢɹ ɛɹɯɚ ɧɚɦɟɪɟɧɢ ɢ ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɢ
ɩɪɟɡɝɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚɡɚɢɧɟɪɰɢɚɥɧɨɬɨɩɨɥɟ 7 MNL ɜɫɥɟɞɧɢɹɜɢɞ
>@
D
> N H M @ > N HDM @ 7> LNM @HLD
6 LMNP 5 LMNP > N 7 M P @ 7VL> N 7 VM P @
L
> N 3MN @P
L M N D E F
ɤɴɞɟɬɨ 6 LMNP H ɬɟɧɡɨɪɴɬ ɧɚ ɤɪɢɜɢɧɚɬɚ ɧɚ ɩɪɨɫɬɪɚɧɫɬɜɨɬɨ ɧɚ
ɚɛɫɨɥɸɬɧɢɹɩɚɪɚɥɟɥɢɡɴɦ
ɢɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɬɟɧɡɨɪɧɚɬɨɤɚ
- LMNP J>N L7 M
7J L> P J N @ M
P@
ȼ ɫɩɢɧɨɪɧɢɹ ɛɚɡɢɫ ɧɚ ɩɪɨɢɡɜɨɥɧɨ ɭɫɤɨɪɹɜɚɳɢɬɟ ɫɟ
ɨɬɩɪɚɜɧɢ ɫɢɫɬɟɦɢ ɜɚɤɭɭɦɧɢɬɟ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹ ɫɟ ɩɪɟɞɫɬɚɜɹɬ ɜɴɜ ɜɢɞ
ɧɚɨɛɨɛɳɟɧɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɚɏɚɣɡɟɧɛɟɪɝȺɣɧɳɚɣɧəɧɝɆɢɥɫ>@
ɚ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɚɏɚɣɡɟɧɛɟɪɝ
EF RD JRD RE RF DRD REL F ERDL E RF HRDL E RF WLD RER F
ULDR EL F VLDL ER F NLDL EL F V
$
EFLD QRD RE RF ORD REL F PRDL E RF SRDL E RF JLD RER F
DLDR EL F ELDL ER F HLDL EL F V
$
D E F P
ɛ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɢɫɩɢɧɨɪɧɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɚȺɣɧɳɚɣɧ
) $%&' /H $% H &' Q7 $&%' % V
ɜ ɝɟɨɦɟɬɪɢɡɢɪɚɧɢɫɩɢɧɨɪɧɢɭɪɚɜɧɟɧɢɹɧɚəɧɝɢɆɢɥɫ
) )
& $% &' w &' 7 $% w $% 7&' 7&' $
7)% 7'& %
7 $)
ɜɴɜȼɂɇɂɌɂɦɨɧɨɝɪɚɮɢɹ>@ɜɤɨɹɬɨɩɪɟɞɥɚɝɚɦɩɪɨɝɪɚɦɚɬɚɡɚ
ȼɫɟɨɛɳɚɬɚ ɨɬɧɨɫɢɬɟɥɧɨɫɬ ɢ ɭɪɚɜɧɟɧɢɹɬɚ ɡɚ ɮɢɡɢɱɧɢɹ ɜɚɤɭɭɦ ɫ
ɦɨɥɛɚ ɞɚ ɛɴɞɚɬ ɨɛɫɴɞɟɧɢ ɩɨɥɭɱɟɧɢɬɟ ɪɟɡɭɥɬɚɬɢ Ƚɢɧɡɛɭɪɝ ɜɡɟ
ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɟɬɨ ɦɢ ɢ ɜ ɩɪɢɫɴɫɬɜɢɟɬɨ ɧɚ ɫɜɨɹ ɧɚɱɚɥɧɢɤ ɨɛɟɳɚ ɞɚ
ɞɚɞɟɨɬɝɨɜɨɪɫɥɟɞɦɟɫɟɰɍɜɢɢɫɬɨɪɢɹɬɚɫɟɩɨɜɬɨɪɢɋɥɟɞɦɟɫɟɰ
ȼȽɢɧɡɛɭɪɝɦɢɤɚɡɚɱɟɟɢɡɝɭɛɢɥɪɚɛɨɬɚɬɚɦɢ
ɉɪɟɡ ɝ ɫɥɟɞ ɩɭɛɥɢɤɭɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɩɴɪɜɚɬɚ ɦɢ ɤɧɢɝɚ
ɭɱɚɫɬɜɚɯɜɬɟɥɟɜɢɡɢɨɧɧɚɬɚɩɪɨɝɪɚɦɚ³ȼɪɟɦɹ´ɤɴɞɟɬɨɪɚɡɤɚɡɚɯɡɚ
ɧɨɜɚɬɚ ɤɚɪɬɢɧɚ ɧɚ ɫɜɟɬɚ ɫɩɨɪɟɞ ɬɟɨɪɢɹɬɚ ɧɚ ɮɢɡɢɱɧɢɹ ɜɚɤɭɭɦ
ɉɪɟɞɚɜɚɧɟɬɨ ɟ ɛɢɥɨ ɝɥɟɞɚɧɨ ɨɬ ɦɢɥɢɨɧɢ ɡɪɢɬɟɥɢ ɫɪɟɞ ɤɨɢɬɨ ɢ
ɠɭɪɧɚɥɢɫɬɴɬ əȽɨɥɨɜɚɧɨɜ ɤɨɣɬɨ ɩɢɲɟ ɡɚ ɧɨɜɨɫɬɢɬɟ ɜ ɧɚɭɤɚɬɚ
ɋɥɟɞ ɩɪɟɞɚɜɚɧɟɬɨ əȽɨɥɨɜɚɧɨɜ ɩɨɡɜɴɧɢɥ ɧɚ ȼȽɢɧɡɛɭɪɝ ɢ ɝɨ
ɩɨɩɢɬɚɥ ɤɨɣ ɟ Ƚɒɢɩɨɜ ɢ ɤɚɤɜɨ ɟ ɧɚɩɪɚɜɢɥ ɤɚɬɨ ɮɢɡɢɤ
Ⱥɤɚɞɟɦɢɤɴɬɨɬɝɨɜɨɪɢɥɱɟɧɟɩɨɡɧɚɜɚɬɚɤɴɜɢɱɟɜɟɪɨɹɬɧɨɬɨɜɚɟ
ɩɨɪɟɞɧɢɹɬ ɥɭɞ ɋɥɟɞ ɬɨɡɢ ɪɚɡɝɨɜɨɪ ȼȽɢɧɡɛɭɪɝ ɩɨɡɜɴɧɢɥ ɜ
ɬɟɥɟɜɢɡɢɹɬɚ ɢ ɬɚɤɚ ³ɩɪɢɬɢɫɧɚɥ´ ɬɟɥɟɜɢɡɢɨɧɧɢɬɟ ɧɚɱɚɥɧɢɰɢ ɱɟ
ɚɜɬɨɪɢɬɟɧɚɩɪɟɞɚɜɚɧɟɬɨɢɦɚɥɢɩɨɫɥɟɝɨɥɟɦɢɧɟɩɪɢɹɬɧɨɫɬɢ
Ɉɫɬɚɜɹɦɬɟɡɢɮɚɤɬɢɛɟɡɤɨɦɟɧɬɚɪɇɟɤɚɱɢɬɚɬɟɥɢɬɟɫɚɦɢɫɢ
ɧɚɩɪɚɜɹɬɢɡɜɨɞɢɬɟȺɡɫɢɦɟɱɬɚɹɞɚɧɚɩɢɲɚɞɨɉɪɟɡɢɞɟɧɬɚɩɢɫɦɨ
ɫ ɦɨɥɛɚ ɞɚ ɛɴɞɟ ɧɚɩɪɚɜɟɧɚ ɫ ɩɨɦɨɳɬɚ ɧɚ ɊȺɇ ɟɤɫɩɟɪɬɢɡɚ ɧɚ
ɪɟɡɭɥɬɚɬɢɬɟɨɬɦɨɹɬɚɪɚɛɨɬɚɈɩɚɫɹɜɚɦɫɟɱɟɚɤɨɧɟɧɚɩɪɚɜɹɬɨɜɚ
ɫɨɛɫɬɜɟɧɚɬɚɦɨɥɛɚɧɚɚɤɚɞɟɦɢɰɢɬɟɨɬɊȺɇɞɨɉɪɟɡɢɞɟɧɬɚɧɢɤɨɝɚ
ɧɹɦɚɞɚɛɴɞɟɢɡɩɴɥɧɟɧɚ
Ƚɟɧɚɞɢɣɒɢɩɨɜ
184 Г. Шипов Теория на физичния вакуум
ɐɢɬɢɪɚɧɚɥɢɬɟɪɚɬɭɪɚ
5LFFL*0HP$FF/LQF9RO6HUS
ɗɣɧɲɬɟɣɧȺɋɨɛɪɧɚɭɱɬɪɆɇɚɭɤɚɌɫ
&DUWDQ(/HWWHUVRQ$EVROXWH3DUDOOHOLVP3ULQFHWRQ
8QLYHUVLW\3UHVVS
&DUWDQ(&RPSW5HQG9ROS
&DUWDQ(6FKRXWHQ-3URF.QNO1HGHUO$NDG9RO
S
ɗɣɧɲɬɟɣɧȺɋɨɛɪɧɚɭɱɬɪɆɇɚɭɤɚɌɫ
ɗɣɧɲɬɟɣɧȺɌɚɦɠɟɌɫ
ȾɢɪɚɤɉȺɆɉɭɬɢɮɢɡɢɤɢɆɗɧɟɪɝɚɬɨɦɢɡɞɚɬ
ɒɢɩɨɜȽɂɂɡɜȼɭɡɨɜɎɢɡɢɤɚʋɫ
ɋɦ*HQ5HODW$QG*UDYLW9ROʋɪ
Ʉɪɭɝɥɹɤɨɜ ɗɉ ³ɍɱɟɧɵɟ´ ɫ ɛɨɥɶɲɨɣ ɞɨɪɨɝɢ Ɇ ɇɚɭɤɚ
ɫ
ɒɢɩɨɜȽɂɈɩɪɢɦɟɧɢɦɨɫɬɢɤɥɚɫɫɢɱɟɫɤɨɣɷɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɢ
ɜɨɛɥɚɫɬɢɫɢɥɶɧɵɯɩɨɥɟɣȼɋɛɧɚɭɱɧɵɯɪɚɛɨɬɚɫɩɢɪɚɧɬɨɜ
ɢɡɞɆɚɬɟɦɚɬɢɤɚɦɟɯɚɧɢɤɚɮɢɡɢɤɚɍȾɇɆɫ
ɒɢɩɨɜ Ƚɂ Ɉ ɩɪɨɬɢɜɨɪɟɱɢɹɯ ɷɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɢ Ɇɚɤɫɜɟɥɚ ɜ
ɫɢɥɶɧɵɯ ɩɨɥɹɯ ȼ Ɍɟɡɢɫɵ ɧɚɭɱ ɤɨɧɮ ɮɢɡɦɚɬ
ɮɚɤɭɥɶɬɟɬɚɍȾɇɆɫ
ɒɢɩɨɜ Ƚɂ Ɉ ɷɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɱɟɫɤɨɣ ɩɪɢɪɨɞɟ ɫɢɥɶɧɵɯ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɣ ȼ ɋɛ ɇɚɭɱɧɵɯ ɪɚɛɨɬ ɚɫɩɢɪɚɧɬɨɜ ɢɡɞ
ɆɚɬɟɦɚɬɢɤɚɦɟɯɚɧɢɤɚɮɢɡɢɤɚɍȾɇɆɫ
ɒɢɩɨɜȽɂɂɡɜȼɭɡɨɜɎɢɡɢɤɚʋɫ
ɒɢɩɨɜȽɂɈɛɳɟɤɨɜɚɪɢɚɧɬɧɚɹɧɟɥɢɧɟɣɧɚɹɷɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɚ
ɫ ɬɟɧɡɨɪɧɵɦ ɩɨɬɟɧɰɢɚɥɨɦ ȼ Ɋɟɮɟɪɚɬɵ ɤɨɧɮ ɮɢɡ ɦɚɬ
ɮɚɤɭɥɶɬɟɬɚɍȾɇɆɫ
ɒɢɩɨɜ Ƚɂ Ɋɚɫɫɟɹɧɢɟ ɡɚɪɹɠɟɧɧɵɯ ɱɚɫɬɢɰ ɜ
ɨɛɳɟɪɟɥɹɬɢɜɢɫɬɤɨɣɷɥɟɤɬɪɨɞɢɧɚɦɢɤɟɌɚɦɠɟɫ
ɒɢɩɨɜȽɂɌɟɨɪɢɹɮɢɡɢɱɟɫɤɨɝɨɜɚɤɭɭɦɚɇɨɜɚɹɩɚɪɚɞɢɝɦɚ
ɆɇɌɐɟɧɬɪɫ
ȽɭɛɚɪɟɜȿȺȺɇɋɢɞɨɪɨɜȽɪɚɜɢɬɚɰɢɹɢɮɭɧɞɚɦɟɧɬɚɥɶɧɵɟ
ɜɡɚɢɦɨɞɟɣɫɬɜɢɹɆɍȾɇɫ
Вместо заключение. Открито писмо 185
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод / 5
Глава първа
Физиката като теория на относителността / 13
Глава втора
Новата представа за света / 50
Глава трета
Основни теоретични резултати / 64
Глава четвърта
Експериментални прояви на торсионните полета / 87
Глава пета
Съзнанието и торсионните полета на човека / 115
Вместо заключение
Открито писмо на акад. Г.И.Шипов от Руската Академия за
естествени науки до руските физици / 150
© Шипов, Г.И. Теория физического вакуума. Москва, 2002.
Превод от руски език:
Павлина Тодорова, д-р по физика
Редактор: Даниела Василева
© Издател: “Данграфик” ЕООД - Варна
e-mail: dangrafik@abv.bg
Предпечат и печат: “Етикет-принт” ООД - Варна
ISBN: 954-9418-03-0