Спектрофотометрично определяне на дисоциационна

константа на фенолфталейн

Теоретична част: Фенолфталейнът е слаба органична киселина, която при

определени условия се дисоциира и се установява равновесието:
HA ↔ H+ + A–
Дисоциационната константа Kd се определя чрез активностите на йоните и
молекулите в разтвора по следния начин:
a H  a A
Kd  (1)
a HA
При невисоки концентрации може да се приеме, че активността a HA на

киселината практически е равна на концентрацията c HA . Тогава:

a H  c A  
Kd 
c HA
където c A  е концентрацията на аниона,   е осреднен активитетен коефициент;
 = 1 , ако приемем, че разтворът е идеален.
c A / c HA 
Отношението на концентрациите може да се замени с израза
1   
,

където  е степента на електролитна дисоциация. Тогава след логаритмуване

горното уравнение преминава в
  
lg K d  lg a H   lg  (2)
1 
Тъй като  lg аH+ = pH и  lg Kd = pKd , след заместване и прехвърляне на
членовете в уравнението се получава:

pH  pK d  lg (3)
1
В силно кисела среда фенолфталейнът не се дисоциира на йони (α = 0), а
разтворът му е безцветен. В силно основна среда, протича пълна дисоциация на
молекулите фенолфталейн (α → 1) и разтвора придобива розово-виолетов цвят.
При това интензитетът на цвета е правопропорционален на концентрацията на
анионите A–. Розово-виолетовият цвят на аниона A– е резултат от настъпилите
структурни изменения в молекулата и появата на хромофорна група, която е
отговорна за поглъщането на светлина от видимата част на спектъра. Съществува и
междинен интервал от рН, в който фенолфталейнът е частично дисоцииран (0 < α
< 1,) а розово-виолетовият му разтвор има различен интензитет на оцветяване.

1
 Двете форми на фенолфталейна – безцветната НА и цветният анион A– имат
съществено различаващи се абсорбционни спектри, чиито максимуми на
поглъщане се намират при две различни дължини на вълната – Фиг.1. На тази
съществена разлика в оптичните свойства на цялата молекула НА и на цветния йон
A– се основава спектрофотометричния метод за определяне на дисоциационната
константа Kd на фенолфталейна.
Е – екстинкция (поглъщане);
E
λ1 – дължина на вълната на
светлината, която се поглъща
3 най-добре от НА;

2 λ2 – дължина на вълната на
1 светлината, която се поглъща
λ, nm най-силно от A–;
λ1 λ2
Фигура 1: Спектър на поглъщане на фенолфталейн.

Крива 1 – спектър на поглъщане на фенолфталейн в кисела среда, когато α = 0, т.е.

когато киселината не се дисоциира.
Крива 3 - спектър на поглъщане на фенолфталейн в силно алкална среда, когато
α → 1, т.е. присъства само цветния анион A–.
Крива 2 - спектър на поглъщане на фенолфталейн в среда с междинно pH с два
максимума на поглъщане. Целите молекули НА поглъщат най-силно светлина с λ1
и цветните аниони A–, поглъщащи най-силно светлина с λ2.
Ако алкалната среда е различно силна, например pH ≈ 9 ÷ 11, то и
съдържанието на цветните йони в разтворите ще бъде различно. С увеличаване на
pH ще расте степента на дисоциация α, т.е. ще расте концентрацията на йоните,
което се вижда от увеличаване на интензитета на оцветяване на разтворите. Това
води и до увеличаване на стойността на екстинкцията Е като мярка за
абсорбираната от разтворите светлина с една и съща дължина на вълната λ. Това ни
дава основание в уравнение (3) да заместим α с Е и получаваме:
E
pH  pK d  lg (4)
Em  E
Тук Еm е екстинкцията на разтвора с най-високо pH. Уравнението дава възможност
да се определи Кd графично чрез измерване на екстинкцията на буферни разтвори с
различно pH, съдържащи едно и също количество фенолфталейн.
Цел: 1. Да се определи 2 - дължината на вълната, при която цветните аниони
A се поглъщат най-силно (max ).
–

2. Да се определи графично Kd на фенолфталейна.

Необходими уреди и материали: Спектрофотометър Спекол-11, буферни
разтвори с различни стойности на pH, 0.005% разтвор на фенолфталейн, пипети,
статив с епруветки, бехерова чаша за дестилирана вода, филтърна хартия.
Начин на работа:

2
 1. В епруветки с номера от 1 до 9 се приготвят следните разтвори: 2.5ml от
буфера със същия номер (от 1 до 9), 2.5ml дестилирана вода и 0.5ml 0.005% разтвор
на фенолфталейн. При приготвянето на разтворите се използват отделни
пипети с номера, съответстващи с номера на буфера. Епруветките са разклащат
и се оставят да се хомогенизират. Интензивността на оцветяване на разтворите
расте с повишаване на pH.
2. В епруветка с №0 се наливат 5ml дестилирана вода и 0.5ml разтвор на
фенолфталейн. Това е “нулева” проба. Знаем, че екстинкцията се определя от
абсорбираната от разтворите светлина. В нашия случай тя се поглъща освен от
цветните аниони и от недисоцииралия фенолфталейн и от разтворителя. За да
получим чист ефекта на поглъщане от цветната съставка е необходимо да
приспаднем поглъщането на останалите компоненти. Това се постига, като апарата
се юстира с нулевата проба, т.е. да показва за нея Е = 0. Начинът на юстиране е
описан в края на упътването.
3. За да се определи 2 - дължината на вълната на светлината, при която
цветните аниони A– се поглъщат най-силно се измерва екстинцията на най-
интензивно оцветения разтвор (№ 9) при различни дължини на вълната  , които се
задават чрез поставяне на барабана на съответната стойност. Измерва се Е като се
мени  от 500 nm до 600 nm – през 10 nm. За всяка стойност на дължината 
апаратът първо се юстира с нулевата проба (в едната кювета) и после се измерва E
(разтвор № 9 в другата кювета) Стойностите на Е се нанасят в Tаблица 1 и се
построява графика на зависимостта на Е = f () (Фиг. 2), от която се определя 2 -
дължината на вълната на светлината (max), при която е получена максимална
стойност на поглъщането Еm.

E
Е , nm
Em

λ, nm
Таблица1 λ2, nm

Фигура2: Зависимост на екстинкцията Е от

дължината на вълната λ.

3
 4. При определената дължина на вълната max се измерват последователно
екстинкциите Е на всички останали разтвори. Преди всяко измерване се прави
юстировка с нулевата проба. Стойностите се нанасят в Tаблица 2. Построява се
зависимостта на pH като функция на lg E mE E по уравнение (4). Отрезът от
пресичането на правата с ординатната ос представлява pKd, от която се изчислява
Kd на фенолфталейна.

E
Em  E
lg E mE E
№ pH E Еm - E

Таблица2

Упътване за работа със „Спекол-11”

1. Приборът се включва към мрежата и се натиска копчето „ ~ ”, при което

започват да светят светодиодите над всички копчета, указващи режим на
измерване.
2. Избира се режима на работа – в случая режим на отчитане на абсорбираната
от разтворите светлина или екстинкция Е. Натиска се копчето „ Е ”, при което
започва да мига светодиода „ R”.
3. Държача за отваряне на блендата (най-ляво долу) се поставя в положение
„ О ”.
4. Юстирането на апарата става по следния начин:
- в едната кювета се налива „нулевата” проба, поставя се в едното
гнездо на кюветодържателя и се придвижва на пътя на лъчите;
- с барабана (в средната част на апарата) се избира желаната дължина
на вълната на светлината;
- натиска се копчето „ R” и се изчаква да се появи 0.000 на дисплея на
апарата. Ако това не стане копчето „ R” се натиска повторно.
5. Кюветата с изследвания разтвор се поставя в другото гнездо на
кюветодържателя, премества се на пътя на лъчите и се отчита стойността на
екстинкцията от дисплея.