Определяне на молекулната маса на разредени водни

разтвори на нелетлив компонент чрез измерване на

понижението на температурата на кристализация

Теоретична част: Според първия закон на Раул, парното налягане над разтвора
на дадено нелетливо съединение е по-ниско от парното налягане над чистия
разтворител. За безкрайно разредени разтвори на неелектролити, които могат да се
разглеждат като идеални разтвори, относителното понижение на парното налягане
се дава със следния израз
PA0  PA
 NB (1)
PA0
o
където: PA - парно налягане на чистия разтворител; PA - парциално налягане на
разтворителя над разтвора; NB – молна част на разтвореното вещество; Пряко
следствие от първия закон на Раул е експериментално наблюдаваната промяната в
температурите на замръзване (Tз) и кипене (Tк) на разтворите:

Фиг. 1 Понижение на температурата на замръзване (Tз) и повишение на

температурата на кипене (Tк) на разтвор спрямо чистия разтворител.

1
 Понижението ( Т ) на температурата на замръзване на един разтвор в
сравнение с температурата на замръзване на чистия разтворител количествено се
описва от втория закон на Раул:
mk
T  Ek mc  Ek (2)
M
където Ек - криоскопска константа на разтворителя,
mc – молална концентрация на разтвора (молове разтворено вещество в
1000 g разтворител), mk - маса (в грамове) на разтвореното вещество в 1000 g
разтворител, М - моларна маса на разтвореното вещество.
Криоскопска константа Ек е числено равна на понижението на температурата
на кристализация на разтворителя в разтвор, съдържащ един mol разтворено
вещество в 1000g разтворител. Ек характеризира свойствата само на разтворителя и
не зависи от вида на разтвореното вещество. За вода Ек = 1.86 [K kg/mol].
Вторият закон на Раул дава възможността за експериментално определяне както
на Ек за даден разтворител, така и на молекулната маса (М) на разтвореното
вещество.

Задачи:
1. Да се определят:
а) температурaтa на кристализация То на чист разтворител (вода);
б) температурите на кристализация Тк. на разтвори с различна концентрация
на указано от асистента вещество.
2. Да се определи молекулната маса на разтворено вещество.
3. Да се пресметнат някои важни термодинамични величини.
Необходими материали: Електронен термометър, статив, чаша, епруветка, две
бъркалки, три часовникови стъкла, съд за охладителна смес, сол, лед, разтворими
вещества за изследване (захар, глюкоза, карбамид).
Начин на работа:
1) Подготовката на експеримента включва следните етапи:
а) За приготвяне на охладителната смес се претеглят 100g сол, които се
разтварят в максимална степен в 300 ml вода в голямата чаша.
б) Претеглят се в часовникови стъкла 3 еднакви проби от дадено вещество
(веществото се посочва от асистента): захар – по 0.6g ; глюкоза – по 0.4g ; карбамид
– по 0.2g.
в) Епруветката се измива много добре, изплаква се с дестилирана вода и се
наливат 50 ml дестилирана вода. Малката бъркалка се изплаква и се поставя в
епруветката, която се монтира на статива. Измерващият накрайник на електронния
термометър се изплаква и също се поставя в епруветката. В съда се слага лед (това
е охладителната смес), който се донася от асистента.
г) сглобява се внимателно експерименталната постановка, като в съда с леда
се поставя голямата бъркалка и в отвора й се спуска монтираната на статива
епруветка.
2) Определя се температурата на замръзване То на чистия разтворител
(водата). За целта с двете бъркалки се разбърква едновременно и се следи

2
понижението на температурата. Когато се появят първите кристали
температурата се покачва рязко и достигайки То се задържа постоянна. Отчита
се тази стойност и най-много след 1 min епруветката със статива се изважда от
охладителя. Ледените кристали се стапят чрез загряване на епруветката с ръка.
Повторно се определя То.
3) Температурите на замръзване на разтворите се определят по аналогичен
начин. Най-напред във водата се прибавя първата проба вещество, изчаква се да се
разтвори добре и се определя двукратно температурата на замръзване Тк1 . След
това кристалите се стапят с ръка и към разтвора се прибавя втората порция
вещество. По този начин разтворът става двойно по-концентриран и се определя
двукратно неговата температура на замръзване Тк2 . След стапяне на кристалите в
същия разтвор се прибавя третата порция вещество и се определя двукратно
температурата на замръзване Тк3 на новия разтвор.
Обработка на експерименталните резултати:
1) Изчисляват се:
а) количествата разтворено вещество в 1000 g разтворител mk;
б) понижението на температурата на замръзване ΔТ на всеки разтвор:
ΔТ = То - Тк, к = 1, 2, 3 (3)
2) Построява се графичната зависимост на понижението на температурата на
замръзване ΔТ на разтворите като функция на количеството вещество mk.
Получената права линия е графично решение на уравнение (2). От наклона на
получената зависимост се определя молекулната маса М на даденото вещество при
дадена криоскопска константа (за вода Ек = 1.86 K kg/mol)

3) Пресмятат се следните термодинамични величини:

а) специфична топлина на топене на леда QT [J/g] по уравнението:
RT02
QT  (4)
Ek 1000
R = 8.314 [J/mol.K] – универсална газова константа

б) моларна топлина на стапяне на леда Нст [J/mol] по уравнението:

Hст = QT. Mвода (5)

в) моларна ентропия на леда ΔSст [J/mol.K] по уравнението:

ΔSст = Hст / То (6)

Всички експериментално определени и пресметнати величини се нанасят в

таблицата:
То Тк1 Тк2 Тк3 ΔТ1 ΔТ2 ΔТ3 mk1 mk2 mk3 М QT Нст ΔSст
[C°] [C°] [C°] [C°] [C°] [C°] [C°] [g/mol] [J/g] [J/mol] [J/mol.K]

3
4