1.

Рентгенови образи – получаване, същност, качества

Получаването на рентгенографския образ се основава на способността на тъканите в
човешкото тяло да поглъщат рентгеновите лъчи в различна степен. Рентгеновият лъч
представлява електромагнитна вълна, произведена от рентгенова тръба. Рентгеновата
тръба се състои от вакумен стъклен цилиндър, от катод, излъчващ електрони при
висока температура, от въртящ се анод и защитен кожух около цилиндъра. РЛ се
получават, когато високоенергийни ускорени електрони се сблъскат с твърд материал.
Това става в рентгеновата тръба. Източник на ускорени електрони е катодът,
изработен от волфрам, който се нагрява до много висока температура последством ел.
ток. Ускоряването на електроните става посредством високоволтов генератор и те
започват да се движат с огромна скорост към анода. В тръбата е създаден истински
вакуум, така че електроните не срещат никакви материални пречки при движението си,
които да ги забавят. Електроните се блъскат с огромна скорост в анода. В този
момент се освобождава огромно количество енергия (кинетичната енергия на
електроните) под формата на: 99% топлина и 1% рентгенови лъчи. Точката на удара се
означава като фокус на тръбата. Получените РЛ се разпространяват във всички посоки
праволинейно и дивергентно.
Взаимодейстиве на РЛ с веществото
Проникване/абсорбция е най-важното свойство на РЛ.
Когато сноп РЛ достигне материята:
• част от тях преминват непорменени през нея (проникват)
• част се поглъща от материята
• част се разсейва
Колкото е по-голяма абсорбцията, толкова по-малко е проникването и обратното.

Каква част ще проникне и каква част ще се абсорбира зависи от:

• Характеристиките на веществото
• Характеристиките на снопа РЛ
Различните структури поглъщат в различна степен РЛ, в зависимост от техния:
Атомен номер - колкотопо-голям е атомният номер, толкова по-голяма е абсорбцията –
костите (съдържащи Ca+) абсорбират много РЛ (на този принцип оловото се използва за
защита от РЛ).
Плътност – повече атоми в единица обем водят до по-голяма абсорбция –газовете
абсорбират слабо РЛ; меките тъкани са по-плътни – абсорбират повече РЛ.
Дебелина – колкото по-дебел е обекта–повече РЛ се абсорбират и по-малка част
проникват.

Различните видове РЛ също имат различна степен на абсорбция:

РЛ с голяма дължина на вълната = меки лъчи. Те се поглъщат в по-голяма степен от
материята и в по-малка степен проникват (непроменени).
РЛ с къса вълна = твърди лъчи. Те в пo-малка степен се абсорбират и в голямата си
част проникват.

Когато РЛ напуснат обекта, те са в различно количество в различните участъци зад

него –различните участъци (точки) от обекта имат различна атенюация (степен на
абсорбция на РЛ).
Висока атенюация = малко преминаващи лъчи.
Ниска атенюация = много преминаващи лъчи.

Атенюацията зависи от: атомния номер, плътността на веществото и дебелината на

обекта.

Информацията за количеството преминали РЛ се регистрира от детектори – филм, екран,

дигитална система.

Различното количество преминали РЛ се отразява посредством различен цвят от сивата

скала.
Тъмни са зоните на голямо количество преминали лъчи (ниска атенюация).
Светли са зони с малко преминали лъчи (висока атенюация).
Кости, конкременти, метали, контрастни вещества – голяма абсорбция - бели на филма.
Газове (БД, черва) – малка абсорбция – черни на филма.
Меки тъкани (мускули, паренхимни органи) – междинна абсорбция – сиви на филма.

Геометрия на рентгеновия образ

Снопът РЛ е винаги дивергентен, което резултира в увеличение на образа, получен зад
обекта. Според законите на геометрията, това увеличение е по-изразено:
• в периферията на образа
• за обекти, намиращи се по-далеч от филма
• при малки разстояния филм-фокус (при рентгенография при леглото на болния).

Рентгеновият образ е двуизмерно изображение на обемен (триизмерен) обект. Сенките

на различните структури се сумират (наслагват) в образа