Отношение на средновековния човек към войната

-мир-Божи ред; дух

-агресивност, желание за притежание
-наемане на войници за определена кампания(господар-сеньор)
-извън военните занимания наемниците се прехранват чрез грабежи
Основания на участващите в кръстоносните походи:
-религия-да върнат на християнството Гроба Господен
-желание за придобиване на скъпи вещи
-поклонение
Целта на кръстоносните походи се определя като поклонническа.
Кръстоносците се наричат „поклонници“.
Кръстоносен поход---санкция от папството
Идея за войната с неверниците- папа Григорий VII
I КРЪСТОНОСЕН ПОХОД
 -повод-писмо на Алексий I Комнин до графа на Фландрия Робер(?
Истиност)-отнася се до това, че императорът предложил богатствата на
Византия на него. Византия е в криза-след битката при Манцикерт(1071
г.), тъй като селджуците организират постоянни нападения във
византийските територии. През 1077 г. те превземат Никея.
 През 1095 г. на събор в Пиаченца се решава да се помогне на
отслабената Византия. Идеологическият лидер на този първи поход е
папа Урбан II, чиито цели обаче не са били ясно формулирани.
Предполага се, че е искал да защити църквата в Йерусалим, но
едновременно с това да не предизвиква недоволството на населението и
възможността за заговор срещу него. Именно по тази причина той иска
да отпрати военните извън териториите под юрисдикцията му.
Водачи:
-Франция-свещеник от Амиен-Пиер + бургунди-благородник Готие Сан-з-
Авоар
  Първият кръстоносен поход е съвкупност от подготовки в различни
държави под формата на частни войни, поради липсата на организация
и ясно поставени цели. Отделните водачи определяли армиите по какъв
път да потеглят.
 Като първи водач на кръстоносния поход може да се определи графът
на Тулуза Раймонд, който обаче не успява да подбере подходящия
маршрут, през който да премине войската му и по този начин той
предварително я изморява и така тя няма сили за извършване на
същинските действия(Алпите-Далматика-Via Egnatia-Константинопол).
Франция-крал Юг Вермандоа, херцог на Нормандия- Робер(син на Уилям
Завоевателя), граф на БОа-Етиен.
Норманите от Сицилия с предводител Боемунд и племенника му Танкред.
Всяка армия избира свой собствен маршрут и в крайна сметка всички те се
срещат пред Константинопол.
Отношението между рицарите и местното население:
 Жителите имат конфликти с тях, а рицарите от своя страна се чувстват
неуважени-те се смятат за освободители на гроба Господен, а са
посрещнати като похитители.
 Император Алексий I Комнин изисква от войските да положат клетва за
вярност(хомагиум), като му обещаят да върнат територии, които са
били част от Империята(с.98-ГАГОВА,СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА-
ЦИТАТ). В замяна на това императорът им дава средства, но без да се
включи в експедицията им.
 Западноевропейските хронисти дават оценка за Алексий Комнин-
„несправедлив и безбожник“. Ана Комнина пък говори за
кръстоносците, че тяхната цел е превземането на Константинопол.
 В следващия етап на похода събитията се развиват различно за
благородниците и за френските и норманските войски. Благородниците
са разбити от местното население при Дарданелите. При френските и
норманските войски се наблюдава тъкмо обратното- те са опитни във
военното дело, издръжливи на климата и въпреки липсите на храна и
вода, успяват бързо да се придвижат към поставената цел.
 Първият успех на рицарите е превземането на Никея. Това обаче, което
се е случило там оказва влияние върху хода на бъдещите събития.
 Както императорът и кръстоносците са се разбрали, градът е предаден
на ромеите. Но тук и идва и първата причина за раздора- византийците
не допускат „варварите“ да грабят и оплячкосват, като с това целят
запазването на културните ценности на Византия-наследницата на
Стария Рим. Това че ромеите не спазват уговорките предизвиква гнева
и съмнението у „поклонниците“.
 След разногласията в Никея благородниците се разделят според това на
кого са привърженици. Норманите и провансалците помагат на
Византия да си възвърне части от Мала Азия, като побеждават
селджуките на Кълъч(Килидж) Арслан. Арменците пък били на
страната на кръстоносците, като чрез тяхна помощ превземат
Едеса(1144 г.). Именно там кръстоносците създават своето първо
графство-Едеса.
 Кръстоносците превземат по пътя си и Антиохия, която е добре
укрепена и защитена за времето си. Голяма заслуга за завоюването й
има норманът Боемонд, който окуражава съюзниците си да продължат с
настъпленията. В града кръстоносците намират един от важните
символи на християнството-Свещеното копие. След успешната
операция в Антиохия властта поема Боемонд, който създава отделна
държава-Антохийско княжество(принципат).
 Военните успехи на кръстоносците се дължат не само на уменията им,
но и на сблъсъците между ислямисти в Близкия Изток-селджуките и
фатимидите. Благодарение на събития от такова естество поклонниците
успяват да превземат Йерусалим-Свещения град и то с малобройна
армия. В началото на боевете на „богоизбраните“ им липсва дори
обсадната техника-с нея се снабдяват месеци след сблъсъка.стр.100-
цитат. В изворите се говори за масово и жестоко избиване на
населението на този град.
 Разпределението на завоюваното също породило дебати-дали
превзетите територии да минат под юрисдикцията на папата или да се
управляват от определен владетел. Годфроа дьо Буйон е избран да се
титулува „крал на Йерусалимското кралство“, но той отказва и се
наименува „защитник на Божи гроб“, за разлика от неговия наследник-
брат му Бодуен, който с голяма радост приема тази титла. Относно
управлението на превзетите земи, заселени с мюсюлмани: те се
разделяли на икти(земя за прехрана) между водачите. Животът на
мюсюлманското население не се променя съществено. стр.101-цитат
Основна цел на водачите на кръстоносните походи след превземането на
даден град е да покръстят една част от населението, като по този начин ще
могат да предотвратят процеса на асимилация на местните жители.
Ордени:
-Орден на йоанитите/хоспиталиерите-общност на монаси, които се грижат
за поклонниците и за сигурността на населението в новосформираните
държави.
Конкуренция
-Орден на тамплиерите-първоначално представляват обединение на
монаси, но в последствие се обучават за военни и стават едни от най-
добрите в Изтока.
ВКП----Орден на тевтонските рицари- те са първите, които създават
държави при Балтика
Изключително важни за кръстоносците са съюзниците им в лицето на
Генуа, Венеция и Пиза. Благодарение на тях поклонниците успяват да
превземат редица градове.
Основният закон на Йерусалимското кралство са Йерусалимските
асизи(закони). Тези закони се прилагат най-вече към християнското
население.
Освен владетелят, друг орган на управление е парламентът, който има
съдебни и данъчни функции.
-толерантност между местното население(мюсюлманите) и
новодошлите(християните)
II КРЪСТОНОСЕН ПОХОД
Вторият кръстоносен поход е одобрен от папа Евгений IV и започва през
1147 г. Този път за разлика от първия начело на войските на пилигримите
застават самите крале- Луи VII и Конрад III. Първоначалните ходове на
кръстоносците били неуспешни(обсада на Дамаск), тъй като били
разединени и неорганизирани. Това създава предпоставки за Салах ад дин
да успее да превземе Египет(1168 г.), а в последствие и Йерусалим(1187 г.)
след битката при Хатин. С това приключва II Кръстоносен поход, който за
разлика от първия се оказва неуспешен за кръстоносците.
III КРЪСТОНОСЕН ПОХОД
Начело на похода застават три важни личности- император Фридрих
Барбароса, крал Филип II Огюст и крал Ричард(Лъвското сърце). При този
поход е превзет град Акра, който се превръща в център на Йерусалимското
кралство. След този успех обаче следват конфликти между австрийския
херцог Леополд фон Бабенберг и Ричард. При следващия покорен град-
Яфа също не липсват междуособици-този път между Ричард и Филип.
IV КРЪСТОНОСЕН ПОХОД
Подготовката и разрешението му се дължи на папа Инокентий III. Той се
забавя поради липсата на финансови средства. За да си ги набавят,
кръстоносците воюват за Венеция. Впоследствие се разбира, че василевсът
Алексий IV Ангел е наел кръстоносците, за да му осигурят сигурност на
трона, но той няма с какво да им заплати, тъй като чичо му открадва
парите от хазната. В следствие на тези събития, както и на поредица от
военни конфликти между императора, кръстоносците и местното
население, през 1204 г. Византия започва да върви по своя път към упадък
и заграбване.
ЛАТИНСКАТА ИМПЕРИЯ
За създаването й информация ни дава Никита Хониат, който казва, че
венецианският дож Енрико Дандоло оказва влияние при избора на
император-той подкрепя Бодуен-графът на Фландрия и имено него издига
на трона. С това целял да манипулира и реално да управлява Империята
чрез своето поставеник. Дандало получава титлата „деспот“. Начело на
църквата във византийската столица застава католически патриарх от
венециански произход.
МОРЕЯ
Тя е владение на френските кръстоносци. Управлява се от Вилардуен,
които се титулуват с „принц“. Те са подчинени на Венеция.