ГИБИ 11

„След тази тежка битка [скитите] се отправиха към морския град Редесто и срещнаха Теодор
Врана, който стоеше начело на латинците, изпращани в Орестиада. Преди още да ги приближи, те
го обърнаха в бягство заедно със следващата го войска, а града завладяха със сила напълно и го
заробиха.“ С.86

„Със същия жар те отидоха оттам в Перинт, а от него в Даонион, като никой не смееше да излезе
насреща им поради безумно смелата им дързост. Те взеха в плен населението в тези градове
независимо от възрастта му и сринаха стените им.“ С.86

„градът, чийто основател е Аркадий, и Месина, а още и Чорлу(…)паднаха в ръцете на скитите.“ С.86

АТИРА=НАТЮР: „те(жителите на Атира-подч. мое) се договориха със скитите да се откупят с

пари(…). Но надвечер, когато (...) дойдоха в града някои от латинската войска, която беше в
Редесто с Врана, жителите на Атира ги приеха не враждебно, а радостно, защото мислеха, че те(…)
ще започнат борба срещу скитите.“ С.86

ПАК КЪМ АТИРА- ПРИ ОТЕГЛЯНЕТО СИ ЛАТИНЦИТЕ СА НАПАДНАТИ ОТ СКИТИТЕ:

„латинците се оттеглиха оттам, старейки се да се укрият от скитите“, но „при самия Ригион се

натъкнаха на други, отишли по-напред скитски части, и всички бяха избити за кратко време.“- с. 86-
87.

Скитите „със страшен вик се нахвърлиха на жителите, повечето от които още спяха“-с.87

„само Виза и Силиврия останаха неразграбени и неразрушени от скитите(…)защото бяха под

наблюдение на латинците.“ С. 87

„След това Йоан излезе с извънредно многобройна и силна войска. Той имаше за главна и първа
задача да покори Адрианопол и да подчини Димотика(…)така той би могъл да изгони ромеите от
Тракия(...)“- с. 88

„той се разположи на стан при Димотика и понеже видя, че много високото място е трудно и
неудобно за превземане, се зае да отклони река Еврос, която обкръжаваше крепостта и
снабдяваше с вода жителите й(…). Той постави и машини и започна да разбива стената(…).“ С.88

„А тези, които бяха вътре(…) го провъзгласиха за император, обещаваха му да му станат

данъкоплатци и се съгласяваха охотно да правят всичко, което той би заповядал, само да не го
приемат в града. „ с.88

„той(…)разрушаваше укрепленията, със силата на големи камъни сриваше ъгловите кули и

събаряше защитните стени.“ С.88

„варваринът, след като проточи дълго тая обсада, се върна в Мизия“ Причина: „латински отряд,
обучен във военното дело, ще дойде на помощ на тамошните хора.“ С. 89

АДРИАНОПОЛ:

„италийците (…) завладяха Адрианопол.“ С. 89

„Йоан сключи с латинците договора за приятелство относно града, който носи името си от Адриан.
Той го нападна заедно със скити в неизброимо множество.(…)той го обсади, разположи лагера си и
започна да удря стените със стенобойни машини, като дори нощем не спираше да действува така.“
С.90

„Мъгла се издигна от реките, които текат край града, и покри като с плътен мрак неприятелската
войска. И тя се вдигна оттам и се насочи към обиталищата си.“ С.90

„Йоан прекъсна за известно време обсадата(…)“ с.90

Мосинопол е част от м/у Македония и Източна Тракия

„А самият той, преди да измине много време, долетя до укрепленията на Мосинопол и пустоши
тамошните земи по най-жесток начин. Понеже маркиз Бонифаций искаше да помогне на тежко
страдащите, завърза се тежко сражение между тях. Победата се наклони към Йоан и маркизът
падна прострелян за радост на всички ромеи“ с. 90

С. 92 „сключиха съюз с ромеите и обходиха някои от градовете, които бяха пострадали тежко от
скитите. Възстановиха и тях, доколкото времето им позволяваше, и подир това се спуснаха нататък
и достигнаха до областта на Родопите.“ С.92

„те влязоха в крепостта Станимака и освободиха оттам тези свои сънародници, които бяха
останали измежду ония, които държаха Филипопол преди това. Така [латинците] се върнаха отново
в Орестиада, като предадоха на Теодор Врана част от войската и го оставиха там за стратег. А самите те
върнаха във Византион и помазаха за император Хенрих(…)“ с.92

„А Балдуин загина по следния начин. Заловен в сражението със скитите и окован във вериги, както
казах, той беше държан в плен вече дълго време в Търново. А когато Аспиет въстана, Йоан пламна
от гняв към латинците и рездразнението му растеше все повече, докато стигна почти до лудост.
Поради това той изведе Балдуин от тъмницата и заповяда да му отрежат краката до колената и
ръцете до раменете с Тенедоска брадва, а след това да го хвърлят с главата надолу в една
пропаст.“ С.92

„оставен за плячка на птиците, той издържа три дени и завърши окаяно живота си“ с.92

С. 93 „Те(войски от скити и власи-подч .мое), като разрушили Димотика, промъкнали се към града,
наречен по името на Адриан, та ако могат и него да завземат.“

„той(Хенрих-подч. мое) смело пак предприе поход, като се стремеше да отърве своите
сънародници, които вървяха с Врана, и да спаси остатъците от ромеите(…)“ с. 93

„той стигна до Крън и Боруй, а оттам премина Агатопол и се разположи на лагер в Анхиало“ с. 93

ВИЛАРДУЕН:

РОДЕСТО:-ВЛАДЕНИЕ НА ВЕНЕЦИАНЦИТЕ+ конни сержанти

„Когато чуха да се говори, че Напл беше овладян силом и че Йоанис бе убил хората, които се
намираха вътре, сред тях плъзна такъв страх, че те разбиха сами себе си.(…)венецианците се
хвърлиха към корабите си кой от кой по-бързо и по-напред, така че малко трябваше единияят да
удави другия. Конните сержанти, които бяха от Франция и от Фландрия, и от другите земи,
избягаха по сушата.“ С.131

Напл- Навплион-разположен на западния бряг на залива Арголикос. ГЪРЦИЯ

РОДЕСТО: „когато Йоанис узна, че те бяха избягали [от града], той язди в тази посока. Гърците,
които бяха останали в града, му се предадоха; и той незабавно нареди да ги заловят(…) и заповяда
да ги отведат във Влахия, а градът заповяда да бъде разрушен.“ С.131

„Близо до него имаше друг [град], който се наричаше Панедор, който му се предаде; и той
заповяда да го разрушат и унищожат и нареди да ги [жителите] отведат във Влахия(…).“ С.131

АРЕКЛОА-ВЛАДЕНИЕ НА ВЕНЕЦИАНЦИТЕ

„сетне язди към град Ареклоа(…) и го овладя със сила“-с. 131-132-пак откарване на населението
във Влахия и събаряне на града.

Ареклоа- Хераклея на Мраморно море, дн. Турция= ПЕРИНТ

„от там той язди към град Даин(…): той му беше предаден; и той нареди да го разрушат и
унищожат. След това язди към град Чурло, който му се бе предал, и той заповяда да го съборят и
унищожат и да отведат хората в пленничество.“ С.132

Даин- ДАОНИУМ-М/У Хераклея и Константинопол

Политиката на Калоян към градовете: „когато някой замък или град се предаваше, и въпреки че
той им беше обещал безопасност, нареждаше да ги разрушат, а мъжете и жените да отведат в
пленничество; и той не държеше на никакво споразумение, което беше постигнал.“ С.132

„те дойдоха до един град(…), който се наричаше Натюр.(…) И те го нападнаха и превзеха със сила.
(...)всички замъци и всичките градове, които се бяха предали на Йоанис и на които той беше
обещал [безопасност]-всичките бяха съборени и разрушени, а хората бяха отведени във
Влахия(…).“ С.132

Натюр-византийски град Атира, разположен м/у Силиврия и К-Л

„Когато гърците, които бяха в армията на Йоанис, видяха това, те, които му се бяха подчинили и
въстанали срещу франките, чиито замъци и градове той разрушаваше и не спазваше никакво
споразумение(…)“ с. 132-133

„те(гърците)молеха [ Вернас] да издействува милостта на Анри, брата на император Бодуен, и на

венецианците, за да сключат мир с тях и да му дадат [на Вернас ] Адрианопол и Димот; и гърците
всички ще се обърнат към него и така гърците и франките ще могат дабъдат обединени.“ С.133

Съветът решава: „на Вернас и на неговата жена(…) бяха отстъпени Андринопол и Димот заедно с
останалите земи; а Вернас ще служи на императора и на империята. Така бе сторено и сключено
споразумението и установен мирът между гърците и франките.“ с.133 Врана се признава за васал
на Латинската империя.

Юни 1206 г.-КРАЙ НА БЪЛГАРО-ГРЪЦКИТЕ ОТОШЕНИЯ

„Йоанис, кралят на Влахия и на България, се оттегли към Адрианопол и Димот(…).И когато гърците,
които бяха с него видяха, че той се отправя към Адрианопол, те започнаха да го напускат
незабелязано и през нощта, и през деня(…)“ с. 133

„И когато той пристигна там(Димотика- подч.мое), поиска [от жителите на града] да го оставят да
влезе в града(…). А те му отговориха, че няма да го сторят(…)“ с.133- оправдават се с
опустошението на Романия

„когато Йоанис чу това, той обсади Димот и разположи наоколо шестнадесет големи
каменометки(…)“ с.133

Пратеничество до Анри му съобщава: „ако ти не подпомогнеш град Димот, той няма да може да се
държи повече от осем дни; и каменометните машини на Йоанис разрушиха стената на четири
места, и хората му бяха два пъти върху стените“. С.134.

ОПАСНОСТИ ЗА ЛАТИНЦИТЕ: „те бяха малко, а онези, срещу които отиваха да се бият, бяха много;
от друга страна, те не вярваха, че гърците, с които бяха сключили мир, щяха да ги подпомагат от
сърце“ с. 134-135

„Когато Йоанис чу, че франките идваха, той не посмя да ги дочака, но изгори своите обсадни
машини и вдигна лагера си. И така той се оттегли от Димот(…)“ с. 135

29.06.1206 г. ------ „в лагера на франките пристигна новината, че Йоанис се е настанил в един

замък, който се нарича Родестюик. И на сутринта армията на франките потегли и язди в тази
посока, за да търси сражение. А Йоанис вдигна своя лагер и язди назад към страната си.“ С.135

Пътя на латинците: Фраим-Монияк към Станимака

„И казаха, че ще отидат да подпомогнат Рение дьо Три, който беше обсаден в Естанемак и беше
затворен там около тринадесет месеца.“ С. 135

„бароните казаха, че те много пъти бяха чули да се говори, че император Бодуен бе намерил
смъртта си в затвора на Йоанис, но те съсем не го вярват. И Рение дьо Три каза, че наистина той
беше мъртъв, и те го повярваха.“ С.136.

„Тогава те(бароните-подч. мое) коронясаха за император Анри, брата на император Бодуен, (…)
през август с голяма радост и с голяма почест в църквата „Света София“. С.137 дата: 20.08. 1206 г.

„И тъй като императорът беше коронясан в Константинопол, както вие чухте, и Вернас беше
останал в земята на Андрианопол и Димот, Йоанис, кралят на Влахия и България, когато го узна
[това ], събра хора, колкото можа. А Вернаас не беше възстановил укрепленията на Димот-тези,
които Йоанис беше разрушил със своите каменометни и други машини-и му беше оставил малък
гарнизон. И Йоанис язди към Димот, превзе го и го разруши и събори стените до
земята.той(…)залавя мъже и жени, и деца, и добитък, и стори големи разрушения.“ С.137

„Йоанис, кралят на Влахия, отвеждаше със себе си мъжете, жените и добитъка и че той е разрушил
Димот и цялата страна наоколо, и че се намира все още на един ден път от там.“ С.137

АНРИ РЕШАВА ДА ПРЕСЛЕДВА КАЛОЯН:

„И той язди след него(…); и той го следва така четири дни. Тогава той пристигна в един град, който
се наричаше Вероа.“ с.137

„Когато тези от града(Вероа-подч. мое) видяха да пристига армията на императора, избягаха в

планината и изоставиха града. А императорът дойде с цялата си армия и се настани пред града. И
го намери снабден с жито, храни и други богатства. (…)те( хората на Анри-подч. мое)заграбиха
доста животни-волове, крави и биволи(...)Тогава той напусна този град с плячката си и язди към
един друг град(…), който се наричаше Близм.“ С.137

„Тогава до тях достигна новината, че е една долина, разположена на три лийо от лагера, бяха
пленниците и пленничките, които Йоанис отвеждаше с всичките им стада и коли.“ с.138

„И те яздиха заедно с гърците до долината, която им бяха показали. (…)И хората на Йоанис
започнаха битка с хората на император Анри(…)франките надделяха и те върнаха пленниците и ги
отведоха обратно пред себе си“ с.138

БРАК М/У ДЪЩЕРЯТА НА БОНИФАС И АНРИ С.138

„И той язди отвъд Андринопол на етапи, докато дойде в земята на Йоанис, краля на Влахия и
България. И те достигнаха до един град, който се наричаше Ферме; и го овладяха, и влязоха в него,
и взеха твърде голяма плячка, и разрушиха един град, който се наричаше Акило.“ С. 139

„те потеглиха от Ферме, който беше красив и добре разположен; там извираха топли води- най-
хубавите в целия свят; и императорът заповяда да го разрушат и изгорят, и взе със себе си голяма
плячка от животни и други богатства.“ С.139

„маркиз Бонифас дьо Монфера потегли пак от Солун; той отиде в Сер, който Йоанис беше
разрушил; той го укрепи отново(…)“ с.140

СЪЮЗ М/У КАЛОЯН И ТЕОДОР ЛАСКАРИС(Никея):

„той [Толдр Ласкар] ще бъде от едната страна(на ръкава-подч. мое) и нека той [Йоанис] дойде от
другата; и че императорът имаше толкова малко хора, та не би могъл да се защищава срещу тях
двамата. Йоанис беше събрал голяма армия от кумани, които идваха при него, и събра своите
войски от власти и българи“ с. 140

„Йоанис излезе от Влахия със своите хора и с голяма армия от кумани, които бяха дошли при него,
и навлезе в Романия. И куманите препускаха [чак ] до портите на Константинопол. А той обсади
Андринопол и разположи тридесет и три големи каменометки(…)“ с.141

„Йоанис, кралят на Влахия, който обсаждаше Андринопол, никак не бездействуваше: неговите

каменометки, от които той имаше доста, стреляха срещу стените и кулите и им нанесоха големи
вреди. И той хвърли своите сапьори срещу стените; и те многократно го щурмуваха“ с. 143

„през месец април Йоанис бе пред Андринопол; и той бе толкова близо до овладяването му, че бе
сравнил със земята стените и кулите на две места така, че те можеха да се бият с онези от вътре
ръка срещу ръка, с меч и копие.“ С.143

„куманите, които Йоанис беше изпратил из страната бяха извършили своите грабежи и се бяха
върнали с цялата си плячка в лагера край Андринопол. И те казаха, че не ще останат повече с
Йоанис, но че биха желали да си отидат в своята земя. И когато той видя това, не посмя да остане
без тях пред Андринопол: и така той си замина от града и го изостави.“ С.143-144

„Толдр Ласкар (…) му направи предложение, че би приел примирие за две години при условие, че
императорът ще го остави да разруши Екиз и крепостта край църквата „Света София“, а тоой
самият ще върне всички пленници, които бяха взети в това поражение(…)“ с.146

„по този начин те биха разделили враговете си-Йоанис, кралят на Влахия и на България, и Толдр
Ласкар, които бяха приятели и се подпомагаха във войната.“ С.146

„той се отправи на път и язди към замята на Йоанис. (…) той достигна до подножията на планината
на Влахия до един град, наричан Еюлюи1, който Йоанис наскоро отново бе заселил с хора. И когато
хората от земята видяха да пристига армията, те изоставиха града и избягаха в планината.“ С. 147

„всеки ден конниците отиваха да дирят плячка из страната; а страната беше планинска и с високи
проходи; и тези от армията губеха [част] от своите конници, които отиваха [там ] безразсъдно.“ С.
147

Когато Анри изпраща барони, за да ги охраняват: „Власите от страната се бяха събрали и ги

нападнаха и им нанесоха твърде големи загуби в хора и в коне.“ С.147

„маркиз Бонифас дьо Монфера, който пребиваваше в Сер, който той бе възстановил, язди до
Месинопол. И земята се предаде под негово разпореждане. Тогава [той] взе свои пратеници,
проводи ги при император Анри и му съобщи, че ще разговаря с него при реката, която тече под
Капесал.“ С. 148

„маркизът стана васал на император Анри и получи своята земя от него“ с.148

ПЛАНЪТ: „в края на месец октомври ще бъдат със своите войски в равнината край Андринопол, за
да започнат поход срещу краля на Влахия.“ С.148

„маркизът беше в Месинопол(…) и по съвета на гърцитеот земята той язди към планината край
Месинопол(…)“ с.148

„маркиз Бонифас дьо Монфера бе смъртоносно ударен в плешката под рамото и започна да губи
кръв. (…) той загуби много кръв и изпадна в безсъзнание.“ С.149

„главата на маркиз Бонифас дьо Монфера беше отрязана. И хората от страната изпратиха на
Йоанис главата; и това бе една от най-големите радости, които той някога бе изпитал.“ С.149

4.09.1207 г.

1
Авли