Позитивно общуване

(по Томас Гордън)

Процесът на общуване започва тогава, когато даден човек започва да говори на
друг, понеже изпитва определена потребност - защото в него става нещо. Повечето
послания, които човек изпраща, съдържат уникален код, което означава, че
съдържанието на посланието е свързано с определено чувство, но това чувство не е
ясно изразено.
Примери:
Ученикът усеща Закодирано послание
1. Притеснява се от предстоящ изпит. „За какво ни е да учим тези глупости?“
2. Бои се, че съучениците му ще му се „Може ли днес да не играя физическо?“
подиграват, че не играе добре футбол.
3. Чувства се затрупан от много домашни. „Адски трудни са ми тези уроци- нищо не
разбирам“
4. Чувства се отблъснат и че не го „ Този Симеон е отвратителен егоист!“
харесват.
5. Разочарован е от резултатите си по „Мразя го това рисуване. Работа за
рисуване. мухльовци“

Ако реагираме само на кода, ще разберем погрешно посланието, а това означава,

че учителят няма да успее да помогне на ученика, тъй като няма да научи какво го
притеснява.
Най-ефективният начин за предотвратяване на подобни смущения в
комуникацията е, като изслушваме активно - начин на слушане, който на практика
гарантира, че разбираме съобщението на ученика.
Активното изслушване включва взаимодействие с ученика, а освен това му дава
доказателства (обратна връзка), че учителят го разбира.
Активно да се слуша детето означава в разговор да му се „връща“
онова, което ви е казало, като при това обозначите чувството му.

Активното изслушване е мощно средство за улесняване на възприемането - за

изясняване и насърчаване на изследователския подход, за създаване на климат, в който
учениците да се чувстват свободни да разсъждават, дискутират, да търсят отговори и да
изследват.
Активното слушане:
1. Помага на учениците за се отърсят от силните си емоции и да се върнат към
учебна работа.
 2. Помага на учениците да осъзнаят,че не бива да се боят от собствените си
емоции и че в чувствата няма нищо „лошо“. Чрез активното слушане учителят може да
помогне на учениците да осъзнаят, че чувствата са наши приятели.
3. Оставя у ученика отговорността за анализиране и решаване на проблема.
4. Дава на учениците по-голямо желание да изслушват на свой ред учителя.
Докато учителят ги изслушва, учениците осъзнават, че гледната им точка, мненията,
чувствата и идеите им са разбрани, а това ги улеснява да отворят съзнанието си за
идеите, мненията и гледните точки на учителя.
5. Насърчава по-тясно и значимо взаимоотношение между учителя и ученика.
Учениците, които биват изслушвани от своите учители, неизменно притежават по-
високо самочувствие и усещане за значимост. Наблюдава се сериозен спад в
„дисциплинарните“ проблеми. Децата не създават ядове на онези учители, които
уважават и обичат.
Какво е необходимо за успешното активно изслушване
1. Учителят трябва да вярва в способностите на учениците да решават сами
собствените си проблеми. Ако ученикът първоначално говори объркано, неубедено и
разхвърляно, учителят трябва да има доверие в процеса и да не забравя, че целта на
активното изслушване е да улесни процеса на намиране на решение - процес, който
може да трае дни, седмици, че и месеци.
2. Учителят трябва да умее да приеме искрено изразените от учениците чувства,
колкото и да се различават от онези, които според учителя би „трябвало“ да имат.
Когато получат възможност да изразят, да разгледат и да изследват чувствата, които ги
безпокоят, учениците се освобождават от тези чувства.
3. Учителят трябва да иска да помогне на учениците с проблемите им и да им
отдели време, без да жертва собствените си потребности. Учителят трябва да изживява
чувствата така, сякаш са негови собствени, но да не им позволява да станат негови
собствени.
4. Учителят е длъжен да зачита поверителния характер на онова, което ученикът
е разкрил за себе си и за своя живот.
Активното изслушване (обратната връзка) носи в себе си риска да се
прилага механично и да звучи фалшиво или манипулативно, ако се
използва като трик, неподплатен с отношение на емпатия, доверие и
приемане.
 Ефективните Аз-послания
(по Томас Гордън)
Аз-посланията може да се нарекат и „послания, относно отговорността“ най-вече
по две причини: изпращащияг Аз-посланието учител поема отговорност за вътрешното
си състояние (да се вслуша в себе си), но и за това да бъде достатъчно отворен, че да
сподели себеоценката си с даден ученик. На второ място, Аз-посланието оставя
отговорността за собственото му поведение.
В същото време, Аз-посланието избягва онова отрицателно влияние, което
съпровожда ти-посланието, като по този начин позволява на ученика да се съобрази с
насрещния и да му помогне, а не да изпита към него презрение, яд и желанието да го
отбегне.
Аз-посланията отговарят на три важни критерия за ефективно конфронтиране:
(1) съдържат голяма вероятност да насърчат готовност за промяна; (2) носят минимална
отрицателна оценка за ученика; и (3) не вредят на взаимоотношенията.
Как се съставя едно Аз-послание
Аз-посланието трябва да се състои от три части:
1. Учениците следва да разберат от него кое всъщност представлява проблем за
учителя. Посланието е много по-ефективно, когато на ученика не му се налага да гадае
причината за конфронтация от страна на учителя. Едно добро начало на всяко Аз-
послание би могло да е необвиняващо, неосъждащо описание на онова, което е
неприемливо.
„Когато видя разпилени по пода хартии .......“
„Когато в стаята цари силен шум.....“
„Когато бивам прекъсвана, докато давам обяснения...“
Забележете, че всички тези изказвания се отнасят до условията, които
произтичат от поведението на ученика/учениците. И че тези условия са причина за
загрижеността на учителя.
В други случаи, учителят е загрижен заради конкретното поведение на
конкретен ученик. В следващите примери се съдържа местимението „ти“. За разлика от
ти-посланията обаче, те не съдържат обвинение, оценка, решение или поука.
„Когато (ти) подскачаш ....“
„Когато (ти) блъскаш Иван на игралната площадка ...“
„Когато (ти) ме прекъсваш ....“
 Аз-посланието не съдържа оценъчни съждения. Понякога като Аз-послания
могат да се припознаят съждения, които всъщност са „замаскирани ти-послания“,
защото съдържат оценка или осъждане, като:
„Когато сте несъобразителни един към друг ...“
„Когато не внимавате и оставяте разхвърляно зад себе си ...“
„Когато се държиш като грубиян ...“

2. Втората съставна част на състоящото се от три части Аз- послание обикновено

най-много затруднява учителите, тъй като уточнява осезаемите, конкретните
последствия за учителя от описаното в първата част на посланието конкретно
поведение.
„Когато в стаята е толкова шумно [неосъждащо описание], не мога да чуя никого
...[осезаемо последствие].
„Когато ме прекъсваш [неосъждащо описание], губя нишката на мисълта си
и забравям за какво говорех ...[осезаемо последствие].

3. Третата част на Аз-посланието следва да обяви чувствата на учителя,

породени от това осезаемо и конкретно влияние.
„Когато не сте си направили домашните [описание на поведението], на мен ми
коства повече време и усилия да предам следващия урок [осезаемо влияние], а
това много ме обезверява [чувство].“
С други думи учителят казва, че поведението им е създало последствия (повече
усилия и време) за учителя и че въпросното последствие пък поражда чувството на
обезвереност.
 Ти - посланията, в сравнение с Аз-посланията

Защо са безполезни съдържащите решения послания на

учителя при опитите му да разреши проблемите си в общуването
с учениците

При разрешаване на проблемите със своите ученици, учителите обикновено си

служат със следните пет вида послания, в които се съдържат техните решения на
ситуациите:
1. Заповед, команда, инструкция
„Изплюй тая дъвка!“; „Моментално сядай!“
2. Предупреждение, заплаха
„Ако не изправите редиците, ще ви оставя цял ден да ви пече слънцето.“
„Само още веднъж го направи, и ще извикам родителите ти.“
3. Поучение, проповед
„Толкова ли нямаш акъл в главата, че да направиш това.“
„Един четвъртокласник трябва да е наясно кое може и кое не може.“
4. Представяне на логически доводи, цитиране на факти
„Никога няма да си свършиш домашното, докато си правиш такива драскулки.“
„Книгите са за четене, а не за драскане по тях.“
5. Даване на съвети
„Аз на твое място, не бих постъпила по този начин.“
„Съветвам те да се извиниш. За твое добро е. “
Съдържащите решения послания са безполезни, защото са заредени със скрити
послания: „Аз командвам, аз съм авторитетът.“ или „Ще се промениш, щом ти го
казвам“. Нищо чудно, че учениците се съпротивляват и гледат да си отмъстят.
Съдържащите решения послания съдържат в себе си и висок риск да произведат
обратен на очаквания от учителя ефект, понеже най-доброто, на което учителят може
да се надява, е покорно послушание и, много често, положителна поведенческа
промяна и негативна промяна в отношението. Ученикът може и да изплюе дъвката,
след като му е наредено, но ще презира учителското нареждане и ще се постарае
следващия път да дъвче по-прикрито. В такива моменти учениците са склонни да
правят погрешни изводи за учителя: „Учителят е капризен, несправедлив, безчувствен,
зъл, нечестен, тиранин, тесногръд и т.н.“ И веднъж стигнали до подобен извод,
учениците намират в тях повод да се опълчат, да се бунтуват или да разработят други
стратегии, с които да попречат на учителя да наложи решенията си.

Защо са безполезни унижаващите послания на учителя

Те омаловажават ученика, поставят под съмнение характера и личната му
увереност. Унижаващите послания съдържат оценка, критика, подигравка, осъждане.
1. Осъждане, критика, несъгласие, обвинение
„Вечно ти си инициатора на всяка беля.“
„Ти си едно разглезено мамино детенце“
2. Епитети, стереотипизиране
„Днес се държите като диваци.“
„Вие сте една банда малолетни престъпници.“
3. Тълкуване, анализиране, диагностициране
„Ти не си нормален.“
“Не показваш никакво уважение към по-възрастните.“
„Правиш го с надеждата да ми провалиш урока.“
4. Подигравка, иронизиране
„С този ум си готов отличник“.
„Големи напъни за една тройка.“
5. Питане, задълбаващи въпроси
„Как очакваш да минеш по този предмет, като толкова приказваш в час.“
„Защо никога не ме гледаш в очите, когато ти говоря?“
6. Дразнене, сарказъм, разсейващи коментари
„Дали да не изчакаме класния клоун да престане да се държи като палячо?“
„Случайно да не са те направили директор на училището?“
„Дано някой ден да станеш учител със сто ученици като тебе.“
Реплики и реакции на учителя в ситуации на конфронтация с
децата/учениците

Примери за неприемлива комуникация, която не води до

осъзнато решение на детето/ученика за промяна на поведението

1. Мъмрене/ Порицание/ Критикуване

„Изобщо не мислиш!”
„Държиш се много лошо!”
„Все си мислиш, че всичко ти е ясно!” „Това, според тебе, добре свършена работа ли е?
„Тук бъркаш сериозно!” „Това, което правиш е абсолютно погрешно!”
„Заслужаваш никой да не те погледне повече, заради това, което направи!”

2. Предупреждения и заплахи
„Ако не млъкнеш веднага, ще те изгоня/ ще те плесна!”
„Веднага се извини, или ще те изпратя при директора/ ще ти напиша забележка/
дълбоко ще съжаляваш/ще внеса предложение за наказание в педагогическия съвет!”
„Започвам да броя до три, и ако не направиш това, което ти казах, само гледай какво ще
ти се случи.”
„Ако не престанете да говорите, ще ви дам контролно!”

3. Поучаване, съветване, морализиране

„Ти трябва да се усещаш вече за такива неща.”
„Не прави другиму това, което не искаш да правят на теб!”
„Моите ученици са винаги за пример!”
„Добрите деца не правят така /не причиняват това на учителите си”
„Невъзпитано е да прекъсваш някого.”
„Щеше ли да ти е приятно, ако аз постъпех така с теб?”
„Защо поне веднъж не се държиш като хората.”
„Винаги почиствай след себе си!”
„Не бива да спориш с учител!”
„Длъжен си да уважаваш учителите!” „Възрастните трябва да се уважават!”
„Ти пак си имай приятел, но някой друг!”
„Дете, което не се е научило да носи отговорност, никога няма да стане отговорен
възрастен!”
„На вашите години имах двойно повече задължения и работа от вас!”

4. Заповед/ Нареждане какво трябва да се направи

„Другите учители не ме интересуват - аз съм ви предупредила, че тетрадките за работа
в клас по моя предмет трябва да са голям формат, на квадратчета и по 80 листа!”
„Отиди при педагогическия съветник и до края на учебния ден искам да изработиш с
него план какво ще направиш, за да си подобриш поведението и успеха!”
„Веднага се извини на Милен, заради това, което му причини!”
„Милене, започваш да учиш заедно с Иван по математика и не искам да виждам двойки
в края на годината!”
„Не ме интересува какво си искал да направиш, моментално напусни стаята!”

5. Обвинения /Осъждане
„Да ме умориш ли искаш?”
„Ти си най-невъзпитаното дете, което съм виждал!”
„Срам ме е, че си такъв.”
„Детски приказки.”
„Не разсъждаваш логично!”

6. Предлагане/ Подсказване на решение

„Защо не отидеш да си поиграеш навън”
„На твое място бих забравила цялата тази история.”
„Защо не се научиш да прибираш нещата, след като ги използваш.”

7. Без особено внимание/ Оттегляне/ Сменяне на темата/ Омаловажаване

„Какво ме интересува? Не ме занимавай!”
„Е, и? Голяма работа!”
„Хайде сега, не разсъждавай много, а работи в тетрадката си.”
„Ще ти мине бързо. И на мен колко пъти ми се е случвало....Ако обръщах много
внимание, нямаше да съм жива.”

8. Иронизиране/ Подиграване/ Присмиване

„Ти си един разглезен келеш!”
„Не те е срам!”
„Е, господин Всезнайко, какво ще кажеш!”
„Ти си непослушен /бебе!”
„Хващам се на бас, че никой друг няма по-големи проблеми от твоите!“

9. Физически мерки – плясване, дърпане на уши, бой и др. подобни

10. Сърдене за определен период от време

„Обиден/а съм ти! Не искам да говориш с мен, докато не разбереш колко си сгрешил(а)
/ колко си виновен(а)!”
„Сърдит (а) съм ти! Не ми се мяркай пред очите!”

11. Тълкуване на постъпката/ Анализиране / Диагностициране/ Изразяване

на съмнения
„Ти просто плачеш за внимание!”
„Ти държиш да ме ядосаш!”
„Искаш да видиш докъде ще ми стигне търпението?”
„Съмнявам се, че разбра това, което ти казах, както и че можеш да се промениш!”

12. Разпитване/ ”разръчкване”

„Изми ли си ръцете, както ти казах?”
„Колко време учи за това контролно? Само един час? Напълно си заслужаваш тройката
тогава!”

Материалът е разработен от гл.ас.д-р Мариана Минчева-Ризова, ДИКПО - Варна

за нуждите на квалификационната дейност с учители.