Наименования на органичните съединения по IUPAC (International Union

of Pure and Applied Chemistry – Международен съюз по чиста и приложна

химия)

Наименования на алкани
1. Алканите с права верига се наричат нормални – пред името им се
поставя латинската буквичка n-.
2. За алканите с разклонена верига като основа на наименованието се
избира това на въглеводорода с най-дълга права верига, която се приема
за главна.
3. Страничната верига или вериги (разклонения) се приемат като
заместители към главната. Заместителите са въглеводородни остатъци.
Наименованията на въглеводородните остатъци се образуват, като
наставката –ан в названието на алкана със същия брой въглеродни атоми
се замести с –ил. Алкиловите остатъци се означават със символа R.
4. Намерената най-дълга въглеродна верига, която е главна, се номерира от
нейното начало с 1, като въглеродните атоми получават последователни
номера.
5. При наличие на разклонения С атоми във веригата се номерират така, че
С атом, при който е разклонението, да получи възможно най-малък
номер. Наименованието на въглеводорода се съставя, като първо се
именуват отделните заместители по азбучен ред и накрая се изписва
името на алкана със същия брой въглеродни атоми, колкото са те в
главната верига.
6. Ако заместителите се повтарят, потретват и т.н., пред наименованието
им се използват представките ди-, три-, тетра-, и т.н., като за всеки от тях
се поставя цифра пред наименованието, означаваща мястото им на
свързване в главната верига. Цифрите, които показват мястото на
заместителите, се отделят една от друга със запетая „ , “, а цифрите се
разделят от наименованието, изразено чрез думи, с тире „-“ . Веригата се
номерира по такъв начин, че сборът от цифрите на заместителите трябва
да бъде най-малък.
7. При два или повече различни заместителя те се подреждат по азбучен
ред според своите названия, като отново с цифра отпред се означава
мястото им на свързване в главната верига.