Professional Documents
Culture Documents
Lekcii Po Ezikova Kultura - New2
Lekcii Po Ezikova Kultura - New2
Lekcii Po Ezikova Kultura - New2
ЕЗИКОВА КУЛТУРА,
ПРАВОПИС,
ПУНКТУАЦИЯ
И БИЗНЕС
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
Смолян, 2016
2 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
2012
РЕЦЕНЗИЯ
на монографията
Автор
МИРОСЛАВ МИХАЙЛОВ
В теоретичния курс по езикова култура Мирослав
Михайлов си поставя за цел да представи актуалните
норми на българския книжовен език. Адресиран към
студенти от нефилологически специалности, курсът
представлява ценно пособие и за други обществени
групи.
Изграждането на грамотност у младите хора, коя-
то да осигури основа за тяхната пълноценна лична и
професионална реализация в модерното общество, е
сред основните приоритети на Стратегията „Европа
2020“ в областта на образованието и обучението. Гра-
мотността е от изключително значение за социалната
интеграция на човешкото същество и за неговия успех.
Основани на сериозен научен подход, характерис-
тиките на езиковите знания за фонетика, морфология,
синтаксис в книгата се отличават с функционалност и
представят достъпна, ясна и смислена система за изуча-
ването им. Това превръща теоретичния курс в ориги-
нално помагало, което носи богата информация за от-
ношенията между звук и буква, между правоговор и
правопис, между интонация и пунктуация.
Помагалото е разделено на четири основни глави,
които разглеждат възникването и развоя на писменост-
та, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция. Те
4 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
СЪДЪРЖАНИЕ
1. УВОД ...................................................................................... 9
1.1. Предварителни бележки ....................................................................... 9
1.2. Вместо предговор (Възникване и развой на писмеността) ................ 10
1.3. Произход на българската азбука .......................................................... 16
1.4. Промени на правописната система (развой на правописните норми
в съвременната българска държава) ................................................... 18
1.4.1. Периоди в развоя на българския език ....................................... 18
1.4.2. Идеи за устройството на българския правопис през Възраж-
дането ................................................................................................... 19
1.5. Правописни принципи в съвременната книжовна норма на българс-
кия език ................................................................................................... 23
1.5.1. Морфологичен правописен принцип .......................................... 23
1.5.2. Фонетичен правописен принцип ................................................. 24
1.5.3. Исторически (етимологичен) правописен принцип ................... 25
1.5.4. Смислов правописен принцип .................................................... 26
1.5.5. Синтактичен и интонационен правописен принцип .................. 26
1.5.6. Изводи ........................................................................................... 27
3. ПУНКТУАЦИЯ .......................................................................... 80
3.1. Общи принципи на пунктуационното оформяне ................................. 80
3.2. Пунктуационни знаци, употребявани в рамките на простото изрече-
ние ........................................................................................................... 81
3.2.1. Запетая ......................................................................................... 81
3.2.2. Тире (дълга чертица) ................................................................... 82
3.2.3. Точка и запетая ............................................................................ 83
3.2.4. Двоеточие ..................................................................................... 85
3.2.5. Многоточие ................................................................................... 86
3.2.6. Скоби ............................................................................................. 87
3.2.7. Кавички ......................................................................................... 88
3.3. Пунктуация на простото изречение ...................................................... 91
3.3.1. Начини за пунктуационно оформяне на обръщения ................ 91
3.3.2. Пунктуация при безсъюзно свързване на еднородни части .... 92
3.3.3. Пунктуационни знаци при повтарящи се думи и изрази ........... 94
3.3.4. Отделяне на обособени части в изречението ........................... 94
3.3.5. Пунктуация на вметнатите части в простото изречение .......... 98
3.4. Пунктуационно оформяне на сложно изречение ................................ 102
3.4.1. Пунктуация на сложно съчинено изречение .............................. 102
3.4.2. Пунктуация на сложно съставно изречение .............................. 105
3.4.2.1. Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено оп-
ределително ............................................................................................ 105
3.4.2.2. Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено
подложно ................................................................................................. 106
3.4.2.3. Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено
сказуемноопределително ...................................................................... 107
3.4.2.4. Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено до-
пълнително ............................................................................................. 110
3.4.2.5. Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено об-
стоятелствено ......................................................................................... 112
Мирослав Михайлов 7
1. УВОД
в училищата (http://en.wikipedia.org/wiki/K%E2%
80%9312_%28education%29) и да се използва като ос-
новно средство за комуникация. Globish предоставя
възможности за комуникация на английски език, като
се използват само 1500 думи и се изграждат прости,
но стандартни граматически структури. Научаването
на произношението и правописа само на 1500 думи
представлява инструмент за водене на разговори в
бизнеса или в туризма навсякъде по света. Това би
решило до голяма степен езиковите проблеми в сфе-
рата на комуникацията. Те произтичат от предизви-
кателствата пред образованието на XXI век в частта,
съобразена с Европейската референтна рамка за
ключовите компетентности – комуникативни умения
на чужд език.
Втората възможност е създаването на някакъв
само писмен световен език. Снимки, схеми, лесни за
разгадаване и предварително готови рисунки. Нап-
ример знакът за пешеходна пътека. В този план на
разсъждение това представляват тип идеограми, емо-
тикони и други.
Всички досегашни езикови прогнози не са се
сбъдвали.
В глобалното световно пространство би следвало
да влезем с нещо свое, уникално и хилядолетно. Едно
такова достижение на българската култура е писане-
то с нашата кирилска азбука. Нека не се отнасяме с
отрицание и нихилизъм към нашата правописна
традиция, а да се стремим максимално дълго и без
изменения да я пренесем във времето и в световната
култура.
16 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
1.3. ПРОИЗХОД
НА БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА
Конкретен повод за създаването на българското
писмо е мисията на Солунските братя Кирил и Мето-
дий във Великоморавия. Управляващият тази държа-
ва – Княз Ростислав, поискал от Византия да му пра-
тят проповедници, които да разпространят христи-
янството на славянски език.
Началото на славянската писменост се отнася
към втората половина на IX век. Годината за създава-
нето на славянската писменост се определя според
съчинението „За Буквите”. В тази творба се посочва,
че славянската писменост е създадена за мисията във
Великоморавия, която започва през 863 г. Най-
старите запазени писмени паметници на тази книж-
нина са от Х век. При първоначалния развой на бъл-
гарския език (по не съвсем ясни и до днес причини)
са се ползвали две азбуки – глаголица и кирилица.
В историите на езиците у всички славянски на-
роди се приема, че глаголицата е по-старата азбука от
кирилицата.
Глаголицата е създадена от Константин-Кирил
Философ – най-образованият човек за тогавашния
европейски свят. Буквите на глаголицата са ориги-
нални, но повечето от тях имат твърде сложна форма.
Първообраз на глаголицата е гръцкото скорописно
писмо от VIII – IX век. При някои букви се забелязва
влияние и от други азбуки като староеврейската,
коптийската и арменската. Глаголическата писменост
е донесена в България от учениците на Кирил и Ме-
тодий и се употребява главно в западните краища на
българската държава.
Мирослав Михайлов 17
1.4. ПРОМЕНИ
НА ПРАВОПИСНАТА СИСТЕМА
(развой на правописните норми
в съвременната българска държава)
1.4.1. Периоди в развоя на българския език
В развоя на българския език има три периода –
старобългарски, среднобългарски и новобългарски.
Новобългарският период започва от Възраждането и
продължава и до наши дни. Когато говорим за се-
гашното състояние на езика и правописа, казваме
съвременен български книжовен език.
През Възраждането книжовният български език
се разпространява без наличие на държава и незави-
сима църква. Тези условия правят развитието на ези-
ка много трудно. Българите, които създават публи-
цистични текстове, художествена и научна литерату-
ра, са изправени пред решаването на сериозни въп-
роси, свързани с езика и писмеността, която да изпол-
зват, за да достигнат до своите читатели. Без съмне-
ние проблемът е, че нямат традиция, на която да се
опират. Създадената през Средновековието българс-
ка книжнина е недостъпна, а и използваният книжо-
вен стандарт в периода X – XV век е неразбираем за
говорещите българския език като роден през Възраж-
дането.
При липса на независима българска православ-
на църква през периода XVI – XVIII век се разпрост-
раняват многобройни книги, наречени дамаскини.
Тези дамаскини са превод от гръцки оригинали като
в много от книгите присъстват диалектни елементи
от района, в който са създавани ръкописите.
Мирослав Михайлов 19
1.5.6. Изводи
Фонетичният правопис е най-близко до живия
изговор. Има редица предимства пред морфологич-
ния и историческия. Недостатък на фонетичния пра-
вопис е това, че трябва често да се реформира. В на-
чалните стадии на всеки език правописът е фонети-
чен. Такъв е правописът на старобългарския език, на
старогръцкия език и други. С течение на времето го-
воримият език се променя, а правописът трябва да се
запазва. След значителни периоди се получават раз-
лики между живия изговор и писането на думите в
даден език. Това означава, че правописът се е проме-
нил – от фонетичен постепенно се е превърнал в ис-
торически. В думите градъ, п2тъ, р2ка отбелязаните
букви са се изговаряли точно със съответните звукове,
с които са написани. В течение на около 1000 години
ъ в края на думите не се изговаря, ь също не се про-
изнася, 2 губи своя носов характер и специфична
звукова стойност на широка гласна между съвремен-
ните вокали о и а. Така неминуемо всеки един право-
пис от фонетичен се променя в исторически. Колкото
28 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
2. ПРАВОПИСНА СИСТЕМА
НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ
КНИЖОВЕН ЕЗИК
на променливото я от э и непроменливото я от 8 е
трудно за усвояване.
незр¾лост незрèлост
н¾колкомèсечен (заедно нèколкомèсечен
с много производни от нèколкомилиòнен
н¾колко-)
об¾д, об¾ди òбед, òбеди
отс¾нка отсèнка, отсèнки
пр¾спа прèспа
прос¾шки прòсешки
разр¾д разрèд
стр¾ха стрехà, стрехù
св¾ти, св¾тият светù, светà, светò
чешм¾н чешмèн
яздùтен ездùтен
завършващи на -ст, -с, -з, -ж, -ч, -ш, -щ (шт) или на -к,
-г, -х, които при образуване на прилагателното се
променят в -ж, -ш. Например от Бургàс + -ски се об-
разува прилагателно бургàски, така също от Разлòг +
-ски имаме производно прилагателно разлòжки.
3. ПУНКТУАЦИЯ
3.2.4. Двоеточие
Двоеточието е знак, който има няколко строго
регламентирани функции. Независимо от субективно-
то право на автора да акцентира върху синтактичното
и интонационното членене на текста не може функци-
ите на двоеточието да се изпълняват синонимно от
друг пунктуационен знак. Когато се употреби двоето-
чие, то тогава след него задължително трябва да след-
ват подробности, уточнения на вече казаното. Наблю-
дават се няколко семантични варианта:
1. Изброявания след обобщаваща дума. В такъв
случай обикновено се казва – „Имаме следните вари-
анти”. Обобщаващата дума може да се смени с още
по-конкретна – „имаме пет варианта”. При всички
случаи след поставянето на двоеточието задължител-
но следва конкретното изреждане на вече заявената
информация – следват уточнения на вече казаното.
Няма: не знам, не чух, не видях. (Иван Вазов)
На пазара излизат всички стоки: скъпи, евтини, по-
носими: продажбите се определят от съотношението
между качество и цена.
Той искаше да си отговори на няколко въпроса: докога
ще трае всичко това, има ли възможност да се промени
ситуацията, какви субективни фактори спомогнаха за
създалата се тенденция.
Не толкова еднозначен вариант имаме в случаи-
те, когато изброяванията са без обобщаваща дума:
Чичо Митуш продължаваше да вика подред: Сиври!
Ак-койрук! Комур! Карагьоз! Гюверджи! (Йордан Йовков)
В горните примери след двоеточието следва
уточняване на информацията. Може да има случаи,
когато след двоеточието се подреждат мисли, които
са следствие, основание, пояснение на първата част.
86 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
3.2.5. Многоточие
Многоточието е препинателен знак, чиято ос-
новна семантична роля е да се поставя на мястото на
изпуснати части на изречението. Функциите на мно-
готочието могат да се класифицират в следния ред:
1. За недовършена, недоизказана или прекъсна-
та мисъл:
А аз съм оттамо... много е далеч...
2. Когато някаква информация, която принцип-
но се подразбира в изречението, не трябва да бъде
назовавана:
Ще пътуваме аз, Мария и …
Мирослав Михайлов 87
3.2.6. Скоби
Скобите са знак, с който се обособява странична
към основното изказване мисъл. Със скоби се отделят
вметнатите части на изречението, като те се отлича-
ват от другите знаци за обособяване с по-голямата
степен на обособяване.
При пунктуационното оформяне на изречения-
та има няколко двойни знаци – втора ограждаща за-
петая, второ тире, а скобите винаги представляват
двоен знак – началната скоба е отворена надясно, а
затварящата скоба е отворена наляво, така че да ог-
раждат допълнителния текст.
Синтактичната употреба на скобите може да се
представи чрез следната схема:
1. Скоби, които ограждат вметнати части, като
характерът на вметнатите части е по-страничен в
сравнение с онези вметнати части, оградени със запе-
таи:
Той влезе през българската махала (селото беше сме-
сено с турци и българи), скоро се спря пред вратнята на
баба Тонка. (Иван Вазов )
2. В драматургични представления със скоби се
отделят указанията към актьорите за начина, по кой-
то да произнасят репликите:
88 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
3.2.7. Кавички
Кавичките са двоен знак. Употребяват се в след-
ните случаи:
1. При цитиране на чужда реч след знак две точ-
ки, когато чуждата реч продължава на същия ред:
В своята поема „Хаджи Димитър” относно съдбата
на своя лирически герой Христо Ботев казва: „Тоз, който
падне в бой за свобода, той не умира”.
2. При отделяне на приложения, които функци-
онират като собствени имена, към определяеми съ-
ществителни. Тези приложения може да се предста-
вят по следния начин.
2.1. Обекти с административно-делови характер:
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“;
Мирослав Михайлов 89
3.3. ПУНКТУАЦИЯ
НА ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
В рамките на простото изречение пунктуацията
изисква да бъдат отделени със съответните знаци
следните четири вида части на изречението: обръще-
ния, обособени части, вметнати думи и изрази, повторе-
ни части на изречението.
Вероятно те ще си омръзнат.
За съжаление любовта не трае вечно.
Според мене те са допуснали грешка.
Така наречените „въвеждащи думи и изрази” изра-
зяват странично, нямащо пряка връзка с мисълта в
основното изречение изказване. Чрез въвеждащите
думи и изрази говорещото лице също изразява своята
оценка за събитията. В правописните помагала обик-
новено се определя, че въвеждащите думи и изрази са
в по-близка връзка с главното изречение и затова не е
необходимо специално интонационно и съответно
пунктуационно обособяване.
Елена, естествено, избра него от всички други мъже,
опитващи се да спечелят сърцето ù.
Той, естествено (т.е. разбира се), става симпати-
зант на страдащите.
Ограждането на вметнатата част показва, че тя
се произнася с различен тон от основния. На мястото
на втората запетая се прави пауза.
Съвременната българска пунктуационна норма
се основава на минимална семантична разлика, която
често не може да се възприеме от читателите. От
практическа гледна точка могат да бъдат дадени ня-
колко съвета.
1. Задължително се отделят вметнатите части,
които съдържат глаголен израз – разбира се, доколкото
мога да преценя и др.
2. Задължително се отделят пунктуационно
вметнатите части, когато чрез тях се изразява проти-
вопоставяне – напротив, обратно и др.
3. Задължително се отделят със запетаи вметна-
тите части, които са изрично записани в последния
Мирослав Михайлов 101
3.5.4. Многоточие
Многоточието като знак за край на изречението
се употребява в няколко случая, които могат да бъдат
типизирани по следния модел.
1. В края на недовършено изречение, когато ав-
торът на изказването не намира съответните думи
или счита някакво дълго изброяване за ненужно. В
разговорната реч обикновено се казва репликата „и
така нататък”, а в писмената – точно в този случай –
се пише многоточие:
Всичко си има край... И туй ще свърши...
Не искам да те зная, поп ли си, дявол ли си ...
Гони те потеря, човече, бягай от тука, иди си, иди
си ...
Каква си, ма... бяла, бяла... каква си хубава...
128 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
3.6.3. Цитати
Когато се съставят собствени текстове, често се
налага да се посочи, че определено лично твърдение
се споделя и от друг известен и авторитетен в същата
област човек. Чужди думи, които се предават без из-
менение в подкрепа на някакво наше твърдение, се
наричат цитат.
В други случаи авторът може да разсъждава вър-
ху чужди думи, но пак предадени точно, за да изрази
и аргументира своя, различна от тази в цитирания
текст позиция. При цитирането е важно да се покаже
коректност. Цитираният текст трябва да бъде точно
предаден, без никакви изменения, като това се прави
след две точки и кавички. При цитирането не трябва
да се променя смисълът на авторовата реплика. Изва-
дени от цялостния контекст на изказването, при тен-
денциозност, когато се прави нарочно, е възможно,
Мирослав Михайлов 131
4. ОБРАЗЦИ
ЗА ОФОРМЯНЕ НА ДОКУМЕНТИ
4.1. МОЛБА
До Директора
на ПУ „П. Хилендарски” – Филиал Смолян
гр. Смолян
МОЛБА
От Иван Стоянов Иванов
Смолян,
26. август 2012 г. С уважение...............
134 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
4.2. ЗАЯВЛЕНИЕ
До Директора
на ДГ „ЗОРА”
с. СРЕДЕЦ
ЗАЯВЛЕНИЕ
с. Средец,
17. септември 2012 г. С уважение:............
Мирослав Михайлов 135
4.3. АВТОБИОГРАФИЯ
АВТОБИОГРАФИЯ
Име: Иван Красимиров Михайлов
Адрес: с. Средец, общ. Неделино,
обл. Смолян
Тел: ..................
Дата на раждане: ..................... година
Семейно положение: семеен, с две деца
Лична информация
Собствено име/ Фамилия Иван Иванов Михайлов
Адрес(и) Русе 7000, бул. Цар Освободител 23
Телефон(и) +359 29123456
Мобилен +359 812345678
E-mail ivan.mihaylov@mail.bg
Националност българин
Дата на раждане 12 Април 1977
Пол Мъж
Професионален опит
Дати 01/03/2005 - 31/05/2007
Заемана длъжност или Счетоводител
позиция
Основни дейности и отчитане и контрол в управлението на
отговорности финансовите и нефинансовите предп-
риятия
Име и адрес на ЕТ „СЛАВИ”
работодателя
Вид на дейността или Производство на нисковъглеродни
сферата на работа стоманени телове, гвоздеи (строител-
ни и специални), скрепителни елемен-
ти, мрежи
Образование и обучение
Дати 01 Октомври 1997 - 20 Юли 2004
Наименование на придо- Специалист "Счетоводство и контрол"
битата квалификация
138 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Лични умения
и компетенции
Майчин (и) език (езици) български
Чужд (и) език (езици)
Самооценка
Европейско ниво (*)
английски
(*) Единни европейски критерии за
познания по езици
Технически умения и Познания по финансов мениджмънт
компетенции
Компютърни умения и ком- Microsoft Office, интернет
петенции
Свидетелство за В категория
управление на МПС
Допълнителна Отслужил
информация
Мирослав Михайлов 139
Лична информация
Собствено име/ Фамилия Мария Димитрова Михайлова
Адрес(и) Плевен 5800, бул. Цар Освободител
123
Телефон(и) +359 29123456
Мобилен +359 812345678
E-mail maria.mihaylova@mail.bg
Националност българка
Дата на раждане 12 Април 1977
Пол Жена
Професионален опит
Дати 01/03/2005 - 31/05/2007
Заемана длъжност или Стажант
позиция
Основни дейности и Задължителна учебна практика
отговорности
Име и адрес на ЕТ „СЛАВИ”
работодателя
Вид на дейността или Ресторантьорство
сферата на работа
Образование и обучение
Дати 15/09/2000 – 24/05/2005
Наименование на придо- Обслужване на заведения в общест-
битата квалификация вено хранене
Име и вид на обучаващата Професионална гимназия по Туризъм
или образователната „Иван П. Павлов” – Русе
организация
140 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Лични умения
и компетенции
Майчин (и) език (езици) български
Чужд (и) език (езици)
Самооценка
Европейско ниво (*)
английски
(*) Единни европейски критерии за
познания по езици
Компютърни умения и ком- интернет
петенции
Свидетелство за В категория
управление на МПС
Мирослав Михайлов 141
Подготовка и оформяне
на мотивационно писмо
Мотивационното писмо е кратък текст от една-
две страници, в които авторът представя себе си. Мо-
тивационно писмо се пише при подаване на доку-
менти за участие в конкурс, при кандидатстване за
работа и други. В него кандидатът дава обща предс-
тава за себе си.
Мотивационното писмо се различава от автоби-
ографията и CV по съдържание и структура. Целта
на текста е да бъде привлечено вниманието на рабо-
тодателя. Авторът трябва да се представи като спо-
собна и образована личност, като професионалист,
който ще се справи успешно с работата, за която кан-
дидатства.
В мотивационното писмо кандидатът изтъква
кратко и убедително своите предимства пред конку-
рентите. Работодателят трябва да бъде убеден най-
малко в следните три фактора:
1. Пишещият, той и само той, е подходящ за ва-
кантната длъжност, има необходимите познания и
опит;
2. Той най-добре ще работи за издигане и разви-
ване на авторитета на фирмата;
3. Кандидатът притежава лични качества: лоял-
ност, чувство за отговорност, адаптивност, умения за
работа в екип и др., които съответстват на изисквани-
ята във фирмата.
За графичното и структурно оформяне на мо-
тивационното писмо няма строги изисквания и не
142 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
1. Адресат
2. Обръщение
3. Повод
4. Изисквания на фирмата за свободната
длъжност
5. Аргументация, че кандидатът отговаря на
изискванията
6. Квалификация
7. Опит
8. Умения
9. Личностни качества
10. Изказване на убеденост, че кандидатурата
му ще бъде удостоена с внимание
11. Телефони и адреси за обратна връзка
1. Адресат;
2. Обръщение;
3. Информиране – откъде знае за свободната
длъжност (обява в медиите, брой на вестник, дата,
страница);
4. Деклариране на интерес към обявената ва-
кантна длъжност;
5. Аргументация (факти от професионалната
биография, доказващи наличието на знания, опит и
умения в съответната област);
6. Представяне на положителни личностни ка-
чества, които ще са от полза при изпълнение на про-
фесионалните задължения в организацията;
7. Изказване на увереност за съвместна работа;
8. Координати за връзка и контакти
9. Дата С уважение:
(Подпис)
Мирослав Михайлов 145
5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предложеният материал в тази книга излага в
съвсем кратък, научно-популярен вариант развоя на
правописната норма на българския език. В изложе-
ния труд са представени основните правописни и
пунктуационни норми на съвременния български
език. Описват се етапите в развоя на правописните
норми, чрез които се записват достиженията на бъл-
гарския дух през хилядолетната му история.
При установяването на повечето книжовни норми
съществува последователен стремеж правописът на ду-
мите да се опростява като книжовният стандарт се
приближава до живия, действителния изговор.
Развитието на българския книжовния стандарт
се води от няколко много важни тенденции:
1. Популяризиране на достиженията на културата
сред широките народни маси. Авторите на текстове,
написани на български език, с малко изключения, тър-
сят разбиране на своите виждания сред широките на-
родни слоеве; по същество делото на първите славянски
учители, превеждането на старогръцките текстове на
новия език, е с цел да се направи по-достъпно християн-
ското учение за необразованите и незнаещите гръцки
език славянски племена. Тази тенденция за приближа-
ване на книжовния език до разговорната практика е во-
дила неизменно развоя на българския език.
2. Непознаване на достиженията на нашата кул-
тура в миналото и усещането за накъсаност на езико-
вия развой.
3. Българската книжовна традиция никога не е
имала елитарен характер. Езикът на книжнината ви-
наги е много близо до съвременната разговорна
Мирослав Михайлов 147
Мирослав Михайлов
ЕЗИКОВА КУЛТУРА,
ПРАВОПИС,
ПУНКТУАЦИЯ
И БИЗНЕС
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
Рецензенти:
доц. д-р Теодора Вълова
доц. д-р Мария Петрова
Издателска къща:
Филиал на ПУ “П. Хилендарски” – Смолян
4700 гр. Смолян, ул. Дичо Петров 32
e-mail: pufilial_sm@abv.bg