РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ОДМВР – гр. Търговище бул. “…………………………………” № …..

ДО
КРАСИМИРА ПЕТРОВА
КИРИЛОВА
ГР. ПОПОВО

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО, КИРИЛОВА

Действително е налице издаването на соченото от Вас заявление придружено с

документи за платени такси за първоначална регистрация от дата 22.01.2021 г. Видно от
изложението сте представила и документи за собственост, с който сте стопанин на лек
автомобил марка Пежо, модел „206“ с рама по свидетелство за регистрация
VF32CHFZE40039475, като по тези обстоятелства не се спори.
Излагате предположение, че липсата на студено щампована цифрено-буквена
комбинация (идентификационен номер) на стандартното за марката и модела място е грешка
на производителя, което не може да се сподели. Възможно е МПС да няма фабрично
щампована рама, но вашият казус не попада сред тях, затова не следва да се отклоняваме в
тази посока.
Действително на посоченото от Вас МПС има вписан идентификационен номер
върху елемент видим през предното панорамно стъкло, но той не е надежден способ, който
да удостовери идентичност на дадено превозно средство, тъй като се счита за сменяем
елемент и същия не може да се установи по безспорен начин (такава е и актуалната съдебна
практика). Към тях се числят и така наречените типови табелки и неразрушими стикери
намиращи се в различни места на МПС, като те имат спомагателен характер при
установяване на идентичност на ППС. Фактът, че на мястото, където следва да е положен
идентификационният номер, не са установени механични интервенции или други нарушения
и, да МПС не се издирва към настоящия момент, но това не променя по никакъв начин
факта, че идентификационният номер на МПС, което не е установен по безспорен начин не
се регистрира, като вън от значение е и това, че не е обявено за издирване.
Само по себе си възстановяването на един идентификационен номер преминава
първо през установяване по безспорен начин, че документите придружаващи автомобилът
действително са издадени за него или както е посочено в чл. 143, ал. 3, хипотеза III от ЗДвП
„ППС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато
не бъде установен автентичният идентификационен номер поставен от производителя…„.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., според която
превозните средство, на които не може да се установи поставения от производителя
идентификационен номер не се регистрират. Видно от съдържанието на нормата,
обоснованото наличие на съмнение за съдържанието на идентификационния номер е
напълно достатъчно основание за отказ от регистрация. Съгласно ал. 4 на чл. 143 от ЗДвП
възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред определен от министъра
на вътрешните работи. Този ред е разписан именно в сочената от Вас Наредба № 8121з-1 от
02.01.2018 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационни номера на ППС, в
която е предвидено производство за това.
 Относно заявеното от Вас желание да се предприемат процедури по възстановяване
на идентификационния номер на рамата отново Ви посочвам, че това са две напълно отделни
административни производства, едното относно заявление за извършване на първоначална
регистрация, а другото по произнасяне по въпроса за автентичността и възстановяването на
идентификационния номер. Поради последното възраженията за установяем номер на рамата
съобразно поставените на други места и видни от други документи са неотносими.
В заключение е необходимо да се посочи, че която и от хипотезите на чл. 5 от
Наредба № 8121з-1 от 02.01.2018 г. за определяне реда за възстановяване на
идентификационни номера на ППС да се приеме за съставомерна, то преди това следва по
безспорен начин да е установена идентичността на даденото ППС.