Ценка Стойчева

МИСТИЧНИЯТ
ФЕНИКС
Българска. Първо издание

От авторката на
„СРЕБЪРНАТА НИШКА“
и
„НОВОТО ЛЕЧИТЕЛСКО ИЗКУСТВО“
ЦЕНКА СТОЙЧЕВА

Фениксът символизира обновлението и възкресението.

Древната легенда рисува картина на магическа птица,
сияйна и блестяща, която живее няколко стотици години,
преди да умре, избухвайки в пламъци.
Тогава тя се възражда от пепелта,
за да започне нов, дълъг живот.
Непрекъснато преобразяващ се и прераждащ се,
фениксът представя идеята, че краят е само едно ново начало.

© Ценка Стойчева, 2021

© Художник на корицата: Иво Иванов
© Графично оформление: Ина Караджова
Предпечат и печат: Печатница „ЛУКС ПРИНТ“ ЕООД
Казанлък, 2021

ISBN 978-619-7487-20-6
 Съдържание
Анотация .................................................................................................................................................. 6
За автора .................................................................................................................................................. 7
1. ВЪВЕДЕНИЕ ....................................................................................................................................... 9
2. ПРЕДСТАВЯНЕ НА МЕТОДА МИ ............................................................................................... 14
3. ВСТЪПИТЕЛНИ ВЪПРОСИ, ПРЕДШЕСТВАЩИ ДИАГНОСТИКАТА МИ ........................ 26
Определяне категорията съзнание на пациента ................................................................................ 26
Посвещенията на душата ................................................................................................................... 38
Първо посвещение – Рождество .................................................................................................. 40
Второ посвещение – Кръщение..................................................................................................... 42
Трето посвещение – Преображение ............................................................................................. 44
Четвърто посвещение – Разпъване на кръст .............................................................................. 46
4. КРАТЪК РАЗКАЗ ЗА МОИТЕ ДУХОВНИ НАСТАВНИЦИ...................................................... 50
Леля Ванга .......................................................................................................................................... 50
Отец Иван ........................................................................................................................................... 51
Джуал Кхул – Тибетеца ..................................................................................................................... 59
5. МЕЖДУ ДВА СВЯТА (освобождаване на заседнали между измеренията покойници) .......... 61
Освобождаване на цели групи ........................................................................................................... 64
Тракийската могила „Оструша” ................................................................................................. 64
Църквата „Св. св. Константин и Елена” в стария Пловдив. ..................................................... 66
Голяма Косматка и тракийските ѝ воини-пазители .................................................................. 67
БАТАК, църквата-костница, зимата на 2011-а .......................................................................... 68
Храм-паметникът в Шипка .......................................................................................................... 71
Индивидуални освобождавания ........................................................................................................ 72
Момчето от Бъндеришкото (рибно) езеро в Пирин .................................................................... 72
Една вълнуваща история с прабаба и правнучка ......................................................................... 75
Посланието на моя близка приятелка, веднага след прехода ѝ „оттатък” ............................. 76
Драсканици по стените ................................................................................................................ 77
Странни злополуки в близост до лобно място ............................................................................ 77
6. ТРАВМИ В ПОДСЪЗНАНИЕТО.................................................................................................... 81
Тест на Матийсън ............................................................................................................................... 83
7. ЕНЕРГИЙНИ ПАРАЗИТИ И ИМПЛАНТИ ................................................................................. 90
Отстраняване на енергийни паразити и импланти ........................................................................... 92
Откъс от НЛИ .............................................................................................................................. 92
Продължавам с откъса от НЛИ .................................................................................................. 93
Импланти ............................................................................................................................................ 97
Енергийни паразити ......................................................................................................................... 100
Енергийната структура на Рупите ................................................................................................... 103
8. СЛУЧАИ ОТ ПРАКТИКАТА МИ ................................................................................................ 107
Какво представлява регресивната терапия...................................................................................... 108
За честта на самурая – разказ за един от моите минали животи .................................................... 116
Когато медицината се трансформира в бизнес – 1 ......................................................................... 116
Когато медицината се трансформира в бизнес – 2 ......................................................................... 117
Когато медицината се трансформира в бизнес – 3 ......................................................................... 118
Когато наш бивш Аз се намеси, за да ни върне обратно в избрания от душата ни път ................ 118
Един разстрел, една гражданска война и едно изцеление след дългогодишни мъки и несгоди... 119
И императорите са смъртни ............................................................................................................. 120
Един живот, белязан от покъртителна загуба на обичани хора. И друг – от отнемане на животи121
Кратък разказ за внука му ................................................................................................................ 123

3
 Историята на младата графиня, която обичаше да язди ................................................................. 124
Момчето с дислексия ....................................................................................................................... 126
Прозрение за превъплъщенията ...................................................................................................... 129
Африканските магьосници и поразиите им .................................................................................... 130
Една история за палач и адмирал .................................................................................................... 131
Шофьорът на камион за международни превози ............................................................................ 133
Два паралелни живота...................................................................................................................... 134
№ 45 .................................................................................................................................................. 136
Тежки поражения, причинени от паразит. Мъчителна смърт в ледените норвежки води ............ 137
В един живот жертва, в друг – насилник. Разказ за постигнат баланс .......................................... 139
Отново за двете страни на монетата ................................................................................................ 141
Сирачето от войната......................................................................................................................... 141
Кладите на Монсегюр ...................................................................................................................... 142
Една история с щастлив край .......................................................................................................... 143
№ 81 .................................................................................................................................................. 144
Травми от детството и събиране на пръснатите ни парченца ........................................................ 146
Една от малкото профилактични диагностики ............................................................................... 146
Злощастно детство ........................................................................................................................... 148
Приятели от океанските дълбини .................................................................................................... 149
№ 106 ................................................................................................................................................ 149
№ 113 ................................................................................................................................................ 150
Най–уникалният случай в практиката ми ....................................................................................... 151
От майката на пациента ................................................................................................................... 153
От лелята, която всъщност ме помоли за диагностика ................................................................... 153
№ 121 ................................................................................................................................................ 154
Една и съща сцена, от гледната точка на двете главни действащи лица ....................................... 154
Случай № 135 ................................................................................................................................... 155
Случай № 142 ................................................................................................................................... 155
Кралица, просякиня и звезден пътешественик ............................................................................... 156
№ 127 ................................................................................................................................................ 157
Пет живота в робство и подчинение ............................................................................................... 158
Още един, известен на историята, римски император.................................................................... 158
№ 136 ................................................................................................................................................ 159
Брутално насилие и кървава разплата ............................................................................................. 160
№ 154 ................................................................................................................................................ 160
По-добре мъртва, отколкото секс робиня ....................................................................................... 161
№ 161 ................................................................................................................................................ 162
Бог е любов ....................................................................................................................................... 163
9. ЛИЧНИ МИСТИЧНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ И ПРОЗРЕНИЯ .................................................... 165
Моето вълнуващо преживяване в катедралата „Сан Петронио” в Болоня .................................... 165
Как се запознах с жрец, свещенодействал в светилището до Старосел ........................................ 169
Една забавна история за издирване или как изчезналата берачка на боровинки
от Добринище възкръсна ................................................................................................................. 174
Космическият град ........................................................................................................................... 175
До Там и обратно ............................................................................................................................. 176
Античният подземен град на Рупите ............................................................................................... 177
Накратко за предсказателните сънища............................................................................................ 177
Сън в магичната нощ преди Еньовден, 2021 .............................................................................. 182
Физическите наранявания по време на сън ................................................................................ 183
Светилището Беглик Таш – кратко пътуване назад във времето ................................................... 184
Тракийски комплекс Шушманец, древен ритуал за пролетно равноденствие .............................. 186
В две паралелни реалности .............................................................................................................. 187
Ние сме актьори на космическата сцена ......................................................................................... 188
Магии за смърт ................................................................................................................................. 192
За подземните бази в недрата на Пирин и нашествениците в Рила ............................................... 194

4
10. ИДЕИ ЗА ПОЛЕЗНИ ПРАКТИКИ ............................................................................................. 197
Техника на виолетовите меч и факла .............................................................................................. 197
Медитация „Жълта хризантема” ..................................................................................................... 199
Нашият персонален код ................................................................................................................... 200
Визуализация „Среща със себе си” ................................................................................................. 202
Други методи за енергийно лечение чрез визуализация ................................................................ 203
Лечение чрез мислено посещение на място на силата ................................................................... 205
Среща с вътрешното дете ................................................................................................................ 206
Енергийната пирамида от Атлантида .............................................................................................. 206
11. ПОСРЕДНИЦИТЕ ........................................................................................................................ 208
Кои са Посредниците ....................................................................................................................... 209
Как осъществих първия си контакт с Посредниците ...................................................................... 210
При какви проблеми можете да се обръщате за помощ към Посредниците ................................. 212
Как да се свържете с Посредниците ................................................................................................ 213
Как изглеждат Посредниците .......................................................................................................... 213
Какво да очаквате от Посредниците................................................................................................ 214
12. МЕДИЦИНАТА НА БЪДЕЩЕТО.............................................................................................. 215
Между живота и смъртта ................................................................................................................. 215
Нова технология за лечение на нарушени функции на гръбначния мозък .................................... 216
Автоимунни заболявания................................................................................................................. 217
№ 66 и 66А ....................................................................................................................................... 222
Други енергийни трансплантации ................................................................................................... 224
13. ЗАКЛЮЧЕНИЕ............................................................................................................................. 227
14. ПРИЛОЖЕНИЯ ............................................................................................................................ 231
Приложение 1. Встъпителни въпроси ............................................................................................. 231
Приложение 2. Схема за измерване активността/пасивността на чакрите .................................... 232
Приложение 3. Диагностика ............................................................................................................ 233
Приложение 4. Структура от въпроси за диагностика и метод на лечение ................................... 236
Приложение 5. Тест на Матийсън ................................................................................................... 239
Приложение 6. Диаграма на Айсидор Фридман ............................................................................. 240
Приложение 7. Диаграма за измерване параметрите на жилището ............................................... 241
Приложение 8. Данни за пациента .................................................................................................. 242
Приложение 8. Таблица за категориите съзнание .......................................................................... 243

5
 Анотация
„Вместо да потъне в забвение, с годините „Новото лечителско изкуство“
стана още по-актуална. Бих я сравнила с превъзходен коняк, на който вре-
мето само прибавя вкус и аромат и не му отнема нищо.
„Мистичният феникс“ е естествено нейно продължение с надграждане.
Книгата има за основна задача представянето на достоверна информация, ко-
ято да залегне в основите на медицината на третото хилядолетие. В нея спо-
делям знанията, уменията и опита си, без да ги разкрасявам или изопачавам.
Информацията в двете книги се базира изцяло на личния ми опит, всички
постулати от духовната съкровищница на човечеството са пречупени през
него. Мое дълбоко убеждение е, че с годините методиката ми за диагностика
и лечение, цялостният подход към заболяванията и психо-емоционалните
проблеми на хората, ще добиват . все по-широка популярност и постепенно
ще се сливат с останалите методики на традиционната медицина и психоло-
гията.
Това е медицината на бъдещето!“

– Авторът Ценка Стойчева

6
 За автора
Ценка Стойчева е публицист, лектор, общественик, свръхсетивен диагнос-
тик и лечител, писател.
Автор е на две книги – „Сребърната нишка“ и „Новото лечителско из-
куство“. Първата е издадена през пролетта на 2002-а година, а втората из-
лиза от печат в Деня на народните будители, на 1-ви ноември 2006-а година
и за кратко време се превръща в бестселър. Интересът към нея не намалява
и до днес, а поради изчерпания си тираж книгата се счита за библиографска
рядкост.
За отбелязване е, че авторката предоставя на популярна виртуална библи-
отека електронния вариант и на двете си книги – за безвъзмездно и безплатно
ползване, веднага след излизането им от печат. Понастоящем само „Сребър-
ната нишка“ е налична за безплатно сваляне от сайта на най-голямата бъл-
гарска виртуална библиотека. „Новото лечителско изкуство“ е свалена от
Интернет, тъй като Ценка Стойчева обмисля нейното преиздаване в книжен
вариант. Самата тя споделя, че желанието ѝ е книгите да достигнат до мак-
симален брой читатели, които да намерят полза от споделената в тях богата
и ценна информация.
В продължение на повече от две години, от 1997 до 2000 година, ежесед-
мично публикува в казанлъшкия вестник „Седмица“ свои статии в нейна
рубрика „Интуитивното“. Впоследствие тези статии биват включени в пър-
вата ѝ книга „Сребърната нишка“.
На 24-и май 2000 г. открива в Казанлък малка езотерична книжарница „Ло-
гос“, която просъществува до април 2004-а. Само няколко месеца след отк-
риването ѝ, от скромен търговски обект книжарницата се превръща в магне-
тичен духовен център.
В място за срещи, за запознанства и за общуване между хора с разнородни
интереси в сферата на духовното знание. Много от тези запознанства прерас-
тват в искрени и сърдечни приятелства, които са живи и днес.
В периода 2001-2003 година бива водеща на свое 30-минутно телевизи-
онно предаване пак под същото име – „Интуитивното“, излъчвано веднъж
седмично по ефирна телевизия Казанлък.
Дарбите си на свръхсетивен диагностик и лечител започва да развива спон-
танно през втората половина на 90-те, без да е била специално обучавана, да
е посещавала курсове или семинари. По нейно мнение такива дарби прите-
жава всеки един човек, но не всеки има достатъчно силен импулс да ги раз-
вива и да ги използва точно в сферата на лечителството.

7
 Богатия си, близо 25-годишен опит като духовен лечител, натрупва от без-
користната си работа със стотици хора с различни заболявания и психо-емо-
ционални проблеми. Постепенно, стъпка след стъпка и детайл след детайл,
тя разработва своя уникална методика за цялостна диагностика и лечение.
Тази методика бива изложена в достъпна и разбираема за читателя форма във
втората ѝ книга „Новото лечителско изкуство“. Нейната уникалност произ-
лиза от факта, че на вниманието на създателката ѝ са не само физическото
тяло, но и подсъзнанието и записаните в него травми. Щателно обследвани
и съответно лекувани посредством различни, разработени от Ценка Стойчева
методи, биват всички аспекти/тела на човека – физическото, етерното, аст-
ралното, менталното и духовното.
Няколко години след издаването на „Новото лечителско изкуство“ съз-
дава във фейсбук страницата „Новото лечителско изкуство с Ценка Стой-
чева“, за да даде възможност на многобройните си читатели, бивши паци-
енти, почитатели и приятели да общуват пряко с нея.
Месеци преди настоящата книга да бъде готова за печат, създава и фейсбук
страницата, посветена на това заглавие – „Ценка Стойчева / Мистичният
феникс/“. По нейни думи, тази страница ще е мястото във виртуалното прос-
транство, където да влиза в общение с приятели и читатели.
Книгата „Мистичният феникс“ можете да си поръчате на следния имейл:
tsenka.stoychеva@gmail.com

8
 1.
ВЪВЕДЕНИЕ
През юни 2019-а, след 15 дни, прекарани в слънчева Италия, на път за България от-
седнахме за два дни в Болоня. В този очарователен италиански град с пребогата исто-
рия, в знаковата му катедрала, посветена на неговия патрон – Сан Петронио, мистично
лично преживяване предначерта пътя ми през следващите месеци. Път, който ми пред-
ложи невероятни преживявания. Път, по който се срещнах със стари сподвижници и със
стари противници. Път, който ме отведе до духовни реалности, до които преди това се
бях докосвала само мимолетно.
Месец по-късно спонтанно взех решение да възобновя лечителската си дейност. Обя-
вих решението си на страницата си „Новото лечителско изкуство с Ценка Стойчева”
във Фейсбук. Предполагах, че малцина все още си спомнят за тази книга, излязла от
печат преди цели 14 години. Броят на заявилите желание за среща с мен и евентуална
диагностика ме изненада. Още по-голяма беше изненадата ми, когато открих за себе си,
че онова вълнуващо преживяване в катедралата в Болоня е отключило мои нови спо-
собности. Какво точно ми се случи в тази великолепна катедрала, ще опиша в частта
„Лични мистични преживявания”.
В следващата година и половина натрупаният от работата ми с тези хора опит положи
основите за написването на тази книга.

***

Години след написването на „Новото лечителско изкуство” (което заглавие оттук на-
татък ще изписвам съкратено НЛИ), в отговор на многобройните запитвания на прия-
тели и читатели, кога ще напиша следващата си книга, упорито твърдях, че няма да
пиша нова, защото в НЛИ вече съм казала всичко, което знам. И това беше истината
към онези моменти. А аз бях абсолютно убедена, че не бих се заела да напиша и публи-
кувам трета книга. Не ми допада идеята да разглеждам едни и същи теми, само за да
запълня обем страници. Не са ми по вкуса нито празнословието и многословието, нито
ме блазнят финансовите резултати и публичност, които някои от авторите на бестселъри
постигат. Имах завидната възможност приятели да дарят необходимите суми за издава-
нето на „Сребърната нишка” и на „Новото лечителско изкуство”. Направиха го абсо-
лютно безкористно и за единствена отплата приеха по няколко екземпляра от книгите.
А това ми предостави свободата да контролирам целия процес, през който която и да е
книга преминава по дългия си път от компютъра на автора до книгата в ръцете на чита-
телите.
Преди да ви опиша накратко пътя, който ме доведе до решението да напиша тази
книга, смятам за нужно да споделя с вас още няколко интересни неща. Публикувам ги
във въведението, защото смятам, че тази информация е базисна и ви е необходима, за
да можете да се възползвате абсолютно пълноценно от всичко, което ще прочетете в
основната част на книгата.
На първо място държа да отбележа, че цялата информация, изложена в НЛИ, е осно-
вополагаща. Тази разработена от мен и практикувана с години методика, е един уника-
лен синтез на всички възможни и приложими методи за лечение, от които се ползват не

9
само лекарите, представители на т.нар. хуманна медицина и на всички нейни клонове и
подразделения, но и енергийните лечители, парапсихолозите, работещите с методите на
хипнозата, психиатрите и психотерапевтите. В основното изложение ще прочетете на
базата на какъв личен опит изказвам такива категорични твърдения.
Изложеният в НЛИ подход към заболяванията е холистичен, обхваща, разглежда,
представя и анализира не само методиките за диагностициране на физическото тяло, но
и на останалите ни енергийни тела, както и на подсъзнанието ни. Този подход ще става
все по-актуален, все повече лекари, психолози и лечители ще го прилагат в поне един
от аспектите му. И успешните изцеления ще са доказателството за неговата ефектив-
ност.

***

Въз основа на лични констатации мога да заявя, че все повече хора са готови да вник-
нат в информацията, която споделям, способни са да я осъзнават във все по-голяма дъл-
бочина и да прилагат семплите наглед, но ефективни методи за самоанализ и самопо-
мощ. Тези нараснали възможности и възприемчивост към информация от такова естес-
тво се дължат на простия наглед факт, че през изминалите 15 години (от публикуването
на НЛИ) човечеството отбеляза известен духовен растеж. Знам, че на физическо ниво
ситуацията говори за точно обратното, но не е така. Просто си припомнете, че за прояв-
лението на каквото и да е, зародило се на фините нива, в земен план е нужно „време”,
точно както на семенцето му е нужно такова, за да поникне и да даде плод.
Възможно е да ви прозвучи като нескромно твърдение, но съм длъжна да го подчер-
тая! Всичко, изложено в тази книга, всяка една описана от мен история, всяко едно пре-
разказано тук преживяване, се базират на моя личен опит! В края на това кратко пре-
дисловие стигнахме и до обсъждане характера на всичко, което ще прочетете от тук
нататък.
Подобно на написаното от мен в НЛИ, информацията, която поднасям в тази книга,
ще прозвучи на мнозина нереално, фантастично, като някакъв екзотичен плод на раз-
винтената ми фантазия. Признавам си, че ако тепърва се запознавах с такива теми, и аз
бих се отнесла към написаното с огромен скептицизъм. Мисля, че вие сте в много из-
годната позиция сами да изберете отношението си към това, което ви предстои да про-
четете. Можете да приемете написаното за достоверно или да прочетете книгата като
четиво среден клас от жанра фантастика.
Да предположим, че четете книгата от любопитство, просто защото ваш приятел ви е
дал горещи препоръки за нея. Но написаното ви е чуждо, не можете на мисловно ниво
да влезете в контакт с мен, като автор, за да почувствате в пълна степен какви идеи,
чувства и послания съм вложила в това четиво. В този случай сте изправени пред из-
бор – или да захвърлите книгата, защото не ви се четат измишльотините на поредния
фантазьор с претенции, или да я дочетете, избирайки позицията на читател, който
просто следва героинята в описаните от нея приключения и житейски перипетии. В
крайна сметка, нали нещо подобно преживяваме чрез съзнанието си, четейки роман,
повест или разказ. Идентифицираме се или се разграничаваме от действията и психоло-
гичните/духовните терзания и изпитания на героите, за да разпознаем в някои от тях
себе си. Да открием духовните си липси или излишъци. Да преживеем нечие споделено
чрез словото приключение като наше. И чрез това виртуално пътешествие да намерим
изгубените си частици звезден прах.

10
 Каня ви на едно такова пътешествие. В крайна сметка, нямате кой знае какво да загу-
бите, нали? Освен някои от представите ви, каква всъщност е реалността.

***

Знам, че не дължа пространни обяснения и представяне на неоспорими (от коя пък

гледна точка) доказателства за изложеното в тази книга, но и по този въпрос е необхо-
димо да напиша няколко реда.
За много от твърденията си мога да представя все пак някакви доказателства за дос-
товерност. И това са свидетелствата на мнозина от хората, с които съм работила като
лечител. Но не го намирам за необходимо. Повечето от тях имат свой живот, приятелски
и професионален кръг, социална среда, където не биха искали да бъдат обсъждани с
присмех, недоверие или подигравки. Освен това изобщо не ми допада идеята, аз или
който и да е от пациентите ми, да бъде принудително поставен в ролята на опитна
мишка, върху която учени да провеждат изследванията си, търсейки доказателства за
твърденията ми. Поради тези причини, като и заради неписаното правило, което ме за-
дължава да съм дискретна, запазвам имената на абсолютно всичките си пациенти в
тайна. Всеки от тях обаче е свободен да разкрие самоличността си и да потвърди пос-
тигнатите лечебни резултати, ако сам пожелае.
Много от описаните от мен преживявания са субективни и съм преминала през тях в
състояние на свръхсъзнателност. В тази категория „недоказуеми” влизат описанията ми
на срещи с покойници, откриването на енергийни паразити и импланти. Както и проце-
сът на отстраняването им от фините тела на пациентите ми. Видяните от мен сцени от
минали животи на пациентите ми, стоящи в основата на подсъзнателните им травми. Аз
не съм научен работник, който провежда поръчкови и спонсорирани изследвания или
защитава научен труд. Ето защо не намирам за необходимо да демонстрирам или доказ-
вам каквото и да е, на когото и да било.
За мен от първостепенна важност е обратната връзка с пациента, която е и неговото
потвърждение за точността на направената диагностика, както и за ефикасността на из-
вършените от мен манипулации. Вярно е, че ако срещата ни е била лична, би могло да
има съмнения за плацебо ефект. Тоест човекът да си самовнушава, че чувства подобре-
ние, а такова всъщност да липсва. При моята дистанционна работа обаче не съществува
дори и минимална вероятност за подобно самовнушение. Защото пациентите ми нямат
никаква представа кога ще работя с тях. Тяхното потвърждение, че е изчезнала болката
им, подобрило се зрението им, почувствали са облекчени в психологичен план, почти в
същото време, когато аз съм отстранила имплант или паразит, видяла съм сцени от
техни минали животи и съм им помогнала да изчистят стара подсъзнателна травма, ос-
вободила съм свързан с енергийното им тяло заседнал покойник, за мен са недвусмис-
лено доказателство за това, че съм им оказала реална, а не въображаема помощ.
Тази обратна връзка е важна за мен в особено силна степен, когато се касае за отст-
ранени импланти или паразити. Повярвайте ми, ако хората не ми съобщаваха, че бол-
ката им в стави, кости, глава, гръбначен стълб, вътрешен орган, внезапно е изчезнала, и
то безвъзвратно, и то по същото време, когато аз, намирайки се на километри от тях,
съм провела манипулациите си – тогава аз сама бих се усъмнила в реалността на всичко,
което твърдя, че виждам. За мен единственото наистина безспорно доказателство, че

11
отстраняването на имплант или паразит не се е случило само в главата ми (защото, приз-
навам си, имах в началото такива мисли), е именно тази обратна връзка, изчерпваща се
в едно изречение – болката изчезна!
Доказателствата и неопровержимите потвърждения на всяко едно от моите твърдения
ще започнат да се появяват в публичното пространство по много канали. И това ще за-
почне да се случва в близко бъдеще.
Известно е, че за да бъде едно нещо осъзнато, то трябва да бъде преживяно. Лично. В
такъв контекст написаното тук не би намерило някакво значимо практическо приложе-
ние в живота ви. Но има един аспект, който, от моя гледна точка, е от огромно значение.
Четейки всички тези истории, които ще ви разкажа, вие неусетно ще се сдобиете с нова
гледна точка спрямо събитията в живота ви, през които сте преминали или ви предстои
да преминете. Можете да погледнете на написаното като на отправен жалон, който ви
предоставям с най-чистосърдечните си намерения да съм ви полезна и с чиято помощ
да направите ваш собствен анализ на съкровените си духовни приключения. По света
има много хора, които имат своите свръхсетивни и паранормални преживявания и опит-
ности. Събития в живота им, за които няма с кого да говорят, на кого да ги споделят, от
кого да потърсят съвет или някой да ги успокои, че не са сами в тези духовни търсения
и главоблъсканици. Че не са „мръднали”, че са си напълно нормални и всичко, което им
се е случило, случва им се или предстои да им се случи, е естествено по своя произход.
Нищо, че науката все още не е намерила неопровержими потвърждения за такива със-
тояния и преживявания. И това ще стане някой ден.

12
 След това кратко въведение вече е време да пристъпим към основната история.
Предстои ви едно невероятно пътешествие, в края на което с изненада, но и с възторг,
ще установите, че сте открили себе си по един нов начин.
Надявам се, че съм ви подготвила добре за това, което ви предстои.
Затегнете коланите!
Потегляме!

13
 2.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА МЕТОДА МИ
В края на лятото на 2006 година вече бях написала и последната дума от „Новото
лечителско изкуство”. Помня, че затворих файла с известно облекчение, но и с мъничко
тъга. Бях дала живот на творба, на която ѝ предстоеше да намери път към умовете и
сърцата на хора, повечето от които не познавах. И която вече не ми принадлежеше. Ос-
таваше ми още малко време да имам някакъв контрол над нея, докато, след кратка по-
чивка, я редактирах. Да, аз я написах и сама я редактирах. Професионален коректор я
провери за грешки и откри такива, основно в пунктуацията и липсата на пълен член тук-
там.
Корицата вече беше готова в електронен вариант. По онова време дизайнерката на
корицата живееше в Чикаго и работехме по нея, комуникирайки по скайп. Заради часо-
вата разлика ту едната не си доспиваше, ту другата. Но с общи усилия свършихме добра
работа. Тя основно, разбира се. Парите, с които я издадох сама, дари моя близка прия-
телка. Безкористно, от сърце. Без да съм ги поискала, без да съм молила за тях. Просто
прочете ръкописа и предложи помощта си, без да ми поставя каквито и да било условия.
Замисляла съм се през изминалите години, ако случайно реша да напиша нов следго-
вор към нея, какво бих казала на читателите. Какво бих допълнила. Може и да ви изне-
надам, но от вече написаното не бих променила почти нищо. Дали имам нова информа-
ция за споделяне, която да допълни книгата от днешна перспектива, с днешния ми опит?
Имам, разбира се. Но години след издаването на НЛИ не я намирах за толкова същест-
вена или значима, че да занимавам хората с нея. Докато не настъпи онзи сакрален мо-
мент на поредната ми духовна трансформация, за който намекнах във въведението.
Именно това важно събитие в живота ми отвори вратите към мои нови духовни натруп-
вания, възможности и умения от много по-висш порядък. А тяхното приложение в ле-
чителската ми работа положи основите на тази книга.
Основната трудност, която срещнах при оформянето на принципната ѝ схема, на ске-
лета, около който да я изградя, бе търсенето на такава подредба, чрез която да осъществя
плавен преход от „Новото лечителско изкуство” към информацията, с която ви предстои
да се запознаете. В известен смисъл „Мистичният феникс” се явява нейно напълно ес-
тествено и логично продължение. Основните принципи, на които е базиран методът ми
за диагностика и лечение, си остават същите. Но по отношение на регистрирането и
отстраняването на енергийни паразити и импланти, енергийната трансплантация на без-
възвратно увредени тъкани или органи, включването на тясно специализирани лекарски
екипи от фините нива в някои от лечебните процеси, както и вижданите от мен сцени
от минали животи на пациентите ми, са напълно нова информация.
Мотивът ми да напиша книгата, е потребността ми да споделям знанията и опита си.
Тази потребност е част от моята природа и е водещ импулс в живота ми, на който се
подчинявам без капка съпротива. След дълги премисляния стигнах до извода, че ще се
наложи да включа тук цели откъси от НЛИ, за да изиграят функциите и на спойка, и на
контекст, в който да впиша новата информация. Книгата е изчерпана в книжен вариант,
налична е за безплатно сваляне в електронен такъв. С мое знание, по моя инициатива.
Което пък безплатно предлагане намалява шансовете за нейното преиздаване до мини-
мум.

14
 Пиша всичките тези пояснения основно за прочелите НЛИ, за да бъдат подготвени,
че тук ще разпознаят откъси от нея. Не мога да го избегна, защото ако го направя, ще
ощетя читателите на тази книга. Така или иначе мнозина ми споделят, че често препро-
читат предходната, някои твърдят, че е тяхното настолно четиво. Освен това използва-
ните откъси ще бъдат и редактирани, и допълнени, и смятам, че няма да внесат отегче-
ние при прочита им.

***

Преди да пристъпя към основното изложение, смятам за важно да уточня след-

ното:
Аз не съм активно практикуващ лечител! Имам периоди, в които изцяло се от-
теглям от външна активност, навлизам и се вглъбявам в себе си. Всеки от нас има
такива периоди, но да кажем, че при мен са по-отчетливи и разпознаваеми. След
тях навлизам в периоди на активност и тогава съм склонна, но не винаги, да при-
ема да работя с известен брой пациенти.
За мен е от първостепенна важност читателите да разберат, че целта на тази
книга е чрез нея да представя публично цялата налична към момента (2021 година)
информация, с която разполагам, относно диагностицирането и методите за лече-
ние, с които работя! Работата ми с пациенти е необходимата, бих казала – задъл-
жителна база, на която стъпих, за да натрупам практически опит, чрез който да
мога да илюстрирам всяко едно от твърденията си. Не съм си поставяла за цел чрез
написване на книги да набирам популярност като лечител. Моята единствена цел
и задача е чрез тази книга да дам възможно най-широка гласност на един всеобх-
ватен лечебен подход. Подход, на чиито основи ще се изгради медицината на тре-
тото хилядолетие! Аз, като личност, не се нуждая от популярност. Книгата и иде-
ите в нея следва да бъдат широко популяризирани! И аз вярвам, че всички хора,
на които съм помогнала до момента, както и читателите ми, ще спомогнат, според
възможностите си, това да се случи.

На второ място искам да е ясно още в самото начало на изложението. Да! Аз съм
човек с отлично развита свръхсетивност. Но съм избрала за духовно поприще изследо-
вателската и просветителската работа и натам е насочена цялата ми енергия. За тази цел
използвам свръхсетивността си, възможностите и знанията си, които непрестанно раз-
вивам и обогатявам, в областта на духовното лечение. Знам, че за мнозина сензитив е
равнозначно на ясновидец и гадател, който може да предсказва бъдещи събития и от
личен, и от обществен, и от световен характер. Има такива хора, но аз не съм от тях.

***

Никога не съм приемала за естествено един енергиен или духовен лечител да работи
на конвейер. Тази дейност изисква специфична духовна и енергийна нагласа. Изисква
също и синхрон и съвместимост между лечител и пациент. По мое мнение няма универ-
сални лечители, в чийто обхват да попадат всички болни и които да са в състояние да
лекуват абсолютно всяка болест. Има заболявания, които самият болен е в състояние да
укрие от лекаря, психолога или лечителя, защото висшият му Аз има свой план за раз-
витие и преминаване през определени преживявания. Едно от тези преживявания може

15
да е заболяване, хирургическа намеса, злополука, дори оттегляне от физическото изме-
рение чрез процеса, който ние наричаме смърт. Имала съм няколко такива случая в
практиката си, но на тях детайлно ще се спра в частта за Травми в подсъзнанието.
Въпреки масовостта на изкривени представи, лечителят не е машинка, която може по
всяко време да бъде включена в контакта. Нито е постоянно включен приемник, който
получава, обработва и анализира свръхсетивна информация без прекъсване. Наивно е
да се смята, че такива свръхчувствителни хора са подобни на постоянно включени ра-
дари, с които сканират всеки и всичко, докато просто се разхождат или се занимават с
рутинни действия от ежедневието си. Имам такива познати, които, нямайки ни най-
малка представа за написаното дотук, срещайки ме на улицата ухилено ме питат: „Е,
така като ме гледаш, как съм? Няма ли да ми кажеш нещо?”
Отне ми доста време, докато най-накрая, след написването на няколко публикации на
страницата на НЛИ във ФБ, търсещите ме като лечител и гадател в комплект разбраха,
че аз не съм еквивалент на спешна и неотложна медицинска помощ. Че не съм на раз-
положение по всяко време, и че няма да позволя на никого да преминава личните ми
граници и, възползвайки се от готовността ми да откликвам при зов за помощ, да ме
превърне в домашен екстрасенс на повикване. Каквито многобройни опити имаше.
В днешно време, благодарение на социалните медии и много по-широките ми поз-
нанства и лични контакти, ми стана ясно, че има една друга категория хора, с които
следва да съм крайно внимателна и дистанцирана. Такива хора, повлияни от ню-ейдж
течението, живеят с представите, че да си лечител, лектор, автор на книги с езотерична
насоченост и в обобщение, чрез техните категории за духовност – „служител на светли-
ната”, е тъждествено на всеотдайност, граничеща с пълно самоотричане „в полза на чо-
вечеството”. Те смятат, че духовен дълг на всеки сензитив е да е на разположение и в
услуга на останалите непрекъснато, по всяко време, по всеки въпрос и при всевъзможни
обстоятелства. В техните умове не съществува безспорният факт, че сензитивите жи-
веят на същата планета, която има 24 часово денонощие и разполагат, също като тях,
със същото време, в което да вместят и делничните си ангажименти и личните си такива,
и духовните си дейности „в служба на човечеството”.
Имам един фрапантен случай, с който да илюстрирам написаното до тук.
Беше през лятото преди 4-5 години. У дома правехме основен ремонт. Майстори, пра-
холяк, нерви, бъркотия. На вратата се звъни. Аз, по овехтели тениска и бермуди, потъ-
нала в прахоляци, отварям. На вратата стои непозната жена с огромен пътен сак. В след-
ващите няколко минути узнавам, че идва от Русе, незнайно как ми е открила домашния
адрес, но не успяла да се сдобие с телефонния ми номер. И решила да се натовари на
автобуса и да пристигне на място. За да ѝ премеря чакрите?! Отказах да я пусна в дома
си по разбираеми причини. Отказах да ѝ дам и телефонния си номер. В онзи момент не
бях виждала по-изненадан човек. Тя недоумяваше как е възможно „служител на свет-
лината” да се държи така „бездуховно”. Оставих я в недоумението ѝ и затръшнах вра-
тата под носа ѝ.

***

Размишлявала съм какъв е духовният принос от моята работа. Защо изобщо я върша,
след като капацитетът ми е толкова нисък. Дълго време задавах този въпрос в медита-
циите си. Докато накрая някак си спонтанно осъзнах стойността на дейността ми. Ще
се опитам да ви я представя в синтезиран, но все пак разбираем вид.

16
 Предполагам ви е добре известно, че всички ние на фино/енергийно ниво сме свър-
зани. По подобие на енергийни гроздове, сформирани от няколко душѝ. Които пък гроз-
дове оформят още по-големи групи от взаимно свързани душѝ. Мнозина погрешно смя-
тат, че в най-малкият техен грозд са свързани с близките си по кръвна линия, което не е
така. Връзките от такова естество са подчинени на съвсем други принципи. А именно
на принципите на сходството и съответствието. В този ред на мисли, колкото по-разши-
рено е едно съзнание, толкова повече енергийни и духовни връзки е способно да осъ-
ществи. Връзки с енергийни същества от различни измерения, обитаващи във физи-
чески или само фини тела не само нашата планета, Слънчева система или Галактика, но
и такива в цялата наша Вселена. Този тип комуникации са двупосочни и в същността си
са непрекъснат и мигновен обмен на информация от всевъзможно естество и характер.
След това кратко отклонение вече мога да изложа моето виждане за ползата от лечи-
телската ми дейност. А тя може да се изрази с една едничка дума – споделяне. Инфор-
мацията за всеки един разрешен здравословен проблем се записва в информационното
поле, което в източната философия е наричано Акаша. Ако санскритските термини не
са ви по вкуса, представете си Вселената като един необозримо мощен, гигантски ком-
пютър. А полето, в което се записва цялата информация за всичко случващо се, е все-
ленският хард-диск.
Оттам, от Акаша, информацията е достъпна за всеки, който има интерес към конк-
ретна област на човешкия опит и познание. Най-ценна от моя гледна точка, е информа-
цията за успешно разрешени здравословни проблеми, за които съвременните медицина
и психология все още не са намерили решение.
Не съм аз човекът, който да дава оценки за работата си и резултатите от нея. Но аз
съм тази, която систематизирано, сбито и с нужната прецизност да поднесе тази инфор-
мация до знанието на всеки, който има желание да се запознае с нея. А оттам всеки, чрез
своите си енергийни връзки, ще я разпространи по свръхсетивен път. За това споделяне
малцина узнават чрез будното си съзнание. Възможно е да го долавят смътно, възможно
е да узнаят за тази си функция по време на сън или медитация. Но това, дали хората
осъзнават тези си духовни функции или не, не е от значение. Важни са резултатите. А
те, по мои наблюдения, са налице.
И от тази информация ще се ползват не само читателите на книгата, но и лекари, ле-
чители, изследователи.

***

На това място намирам за необходимо да отворя скоба, за да поясня какво имам пред-
вид, когато говоря за съзнание и, съответно – за разширено съзнание.
Най-опростено казано, Съзнание е способността на една система да реагира на вън-
шно въздействие. В този ред на мисли, всяка една материална частица във Вселената
е съзнателна. Разликата между останалите съзнания и човешкото, тоест на интели-
гентните същества е, че хората имаме способността да обмислим реакциите си! И,
вследствие на преценките си, да изберем и една от многото възможни реакции.
Да се върнем на дефиницията за съзнание. Казахме, че това е способността на една
система да реагира на външно въздействие. Имайки предвид факта, че човекът не е само
и единствено физическо тяло, а съвкупност от съгласувано функциониращи фини енер-
гийни тела и аспекти, то възможните реакции биват физически, психически, емоцио-
нални, ментални, душевни. Тоест човек е способен да реагира на външни въздействия,

17
на каквито е или е било подложено всяко едно от седемте му фини тела! Този извод е
ключов за разбирането на цялата система за диагностика и лечение, която ви пред-
ставям и която прилагам в нейната неделима цялост!
Да обобщим: Колкото повече са въздействията върху една система, толкова по-
сложна е тя! И обратното – колкото по-сложна е системата, на толкова повече въз-
действия ще може да реагира! Следователно – ще е по-осъзната!

***

Когато говорим за разширено съзнание, от моя гледна точка то се определя от нивото

на достъп на всяко едно съзнание до различните плътности, (нива, измерения), от които
се състои енергийната тъкан на Вселената. В някои езотерични школи ги смятат за се-
дем. В други – за 12.
Аз предпочитам да боравя със седемстепенната схема. Тук обаче е много важно да
уточня, че тези седем нива на съзнание са всъщност сегмент, поднива от седмото, най-
крайно като плътност Космическо ниво. Тоест, имаме седем Космически нива, всяко от
които има седем Космически поднива. Веднъж овладяло едно седемстепенно Косми-
ческо ниво, съзнанието, разширявайки се, постепенно получава достъп до следващите.
При човешката еволюция все още е рано да говорим за такъв преход към по-високо
Космическо ниво. Затова сега се ограничавам да говоря само за седемте поднива на сед-
мия Космически план/ниво.
По седемстепенната схема свръхсъзнанието ми оперира свободно и в седемте. Което,
казано на по-опростен език, означава, че имам достъп до информацията, съхранявана
във всяко от тези нива и съм способна да я „сваля” до будното си съзнание при необхо-
димост или интерес от моя страна. Осъществих този достъп на етапи, в рамките на ня-
колко години, именно като закономерен резултат от разширението на съзнанието ми.
Духовния си път описах в НЛИ. Тук няма да ви отегчавам излишно с описание на всички
перипетии – физически, емоционални и духовни, през които преминах, докато стигна
до тук. Ще включа само кратки разкази за някои от духовните ми преживявания в края
на книгата. Нито един етап, нито едно стъпало от израстването си не преминах без дъл-
боки и разтърсващи психиката ми трансформации – и на личностно, и на емоционално,
и дори на физиологично ниво. И, както бегло отбелязах във въведението, този процес
на разширение на съзнанието ми продължава и до днес. По мое виждане, той е нескон-
чаем, безкраен, както е нескончаема и безкрайна Вселената, от която сме неделима част.
Което пък е прекрасно, защото какво по-вдъхновяващо от осъзнаването за безкрай-
ността и за отсъствието на каквито и да е граници, препятстващи растежа ни? Освен
тези ограничения, които си поставяме сами.

И така, в следващите няколко страници ми предстои да представя в синтезиран вид

метода си за диагностика и лечение, който съм си разработила с годините. Но преди
това искам да ви припомня основните постулати, на които се базира цялата ми лечител-
ска работа. Те са фундаментални, и без тяхното разбиране ще ви бъде доста по-трудно
да вникнете в дълбочина какво и как го правя.
Текстът по-долу е копиран от НЛИ. Сметнах, че не е нужна нова редакция, защото в
него съм съумяла в изчистен и синтезиран вид да представя знанието, за което твърдя,
че е фундаментално. Тъй като описанието на фините ни тела и енергийните центрове
(чакрите) не е предмет на тази книга, на тези от вас, които не са запознати с темата, но

18
имат желание да придобият по-разширени познания, препоръчвам да потърсят литера-
турни източници, в които тези теми са разработени подробно и компетентно. Това, ко-
ето намирам за необходимо накратко да изложа, за да бъде разбрана останалата част от
книгата – и в крайна сметка прочитът й да ви бъде от полза, е адресирано към тези от
читателите, които за пръв път четат подобна информация.
• Човекът е умалено копие на Вселената и миниатюрна клетка в нейния организъм.
Ако изучим собствения си строеж, можем да го съотнесем към нейните гигантски ма-
щаби, да я опознаем и да се научим да живеем в синхрон с останалите клетки, органи и
системи.
• Принципите и Законите, които управляват Вселената, са еднакво валидни за цялото
мироздание. Синхронът се постига, когато ги познаваме и съблюдаваме.
• Ние не сме физическото си тяло.
• Ние сме космически разум, съзнание, въплътено в множество взаимосвързани и вза-
имно проникващи се форми, най-често наричани „тела”.
• Всяко следващо тяло, „от горе надолу”, е изградено от материя с по-висока плътност
и по-ниска степен на вибрация – т.е. принципно от същата, но в друго „агрегатно” със-
тояние, която включва и атомите от по-висшата.
• Всяко следващо тяло включва в себе си и предходните, чиято материя е разположена
в междуатомното му пространство.
• Слънчевата ни система също е изградена на този принцип. Ние живеем с всяко от
фините си тела в съответстващото му като тип материя Земно и Слънчево тяло.
• Най-плътната и кристализирала форма е физическото тяло.
• „Комуникацията” и провеждането на енергията и в двете посоки се извършва пос-
редством мрежа от енергийни канали, които в точките си на пресичане образуват енер-
гийни вихри, наричани чакри (центрове). Чакрите са своеобразни врати за пропускане
на енергията и в двете посоки.
• Една от целите на еволюцията е всички процеси, в които съзнанието участва, про-
тичащи на по-горните нива, постепенно да бъдат осъзнавани, като за човека крайната
точка е физическият мозък.
• Степента на осъзнаване е предшествана и съпътствана от развитието и усъвършен-
стването на всичките ни тела, както и от постепенното пробуждане и активиране на
приемно-предавателните пунктове – чакрите, до достигане на оптималните им за инди-
вида параметри.
• Всяка бурна емоция или неконтролирана мисъл временно ограничава количеството
и влошава качеството на предаваната в двете посоки енергия – т.е. информация. Няма
„лоши” или „грешни” емоции и мисли. Има такива, които не са в синхрон със Законите
на Вселената.
• Когато такива състояния се повтарят често, това води до трайно увреждане на фи-
ните ни тела и до блокиране работата на една или на няколко от чакрите.
• Някои от уврежданията са от настоящия ни живот, други – от минали съществува-
ния. Информацията за обстоятелствата, при които се е стигнало до такива увреждания,
се съхранява в каузалното (причинното) тяло и е недостъпна за будното ни съзнание.
Всеки от нас има достъп до нея в променено състояние на съзнанието, което се постига
при медитация или вглъбена молитва.
• Затлачването на фините ни тела нарушава свободния обмен и циркулация на жизне-
ната ни енергия, както и предаването на натрупания опит в посока нагоре.

19
 • Краен резултат от такива задръствания е хроничният недостиг на енергия за физи-
ческото ни тяло, който стои в основата на всяко едно заболяване, на който и да било
орган или система.
• Допреди стотина години емоционалните ни състояния не са били пряка първопри-
чина за заболяванията, тъй като фините ни тела и чакрите не са били развити до сте-
пента, в която са днес.
• Заболяванията, дължащи се на горепосочените причини, имат и положителен аспект
в развитието ни, тъй като ни принуждават да изучаваме себе си и Законите на Вселената
и да ги съблюдаваме.
Завършвам този кратък обзор с основния Закон на езотеричното лечение:
„Всяка болест е резултат от потискане живота (енергията – б.м.) на душата и това е
валидно за всички форми и царства. Изкуството на лечителя се състои в способността
му да освободи душата, така че нейният живот лесно да протича през цялата съвкупност
от органи, които образуват всяка отделна форма.“

***

Често са ме питали, какво разбирам под „диагностика”. Ами, каквото и вие. Тези,
които са ползвали помощта ми, знаят какъв е процесът. За останалите ще го опиша на-
истина накратко в следващите страници.
Интересен факт, потвърден многократно от пациентите ми е, че те чувстват осезаемо
подобрение още от мига, в който са заявили своето желание за диагностика и са ми
предоставили нужните ми за тази цел данни. А те са трите им имена, дата на раждане и
тяхна снимка. Последната ми е необходима, за да мога, освен да го прегледам, да визу-
ализирам човека, ако е необходимо и да работя с него. Ако човекът е пожелал само
преглед и не желае моята енергийна намеса или каквито и да са манипулации от моя
страна, то тогава трите имена и рождените данни са ми достатъчни и снимка не ми е
необходима.
Мнозина са ми споделяли, че са ме виждали да се проектирам във фино тяло до тях.
Описвали са ми детайлно, как съм им давала съвети, лекувала съм ги с енергия. За тези
точно свои прояви аз не съм имала и нямам съзнателни спомени. Но такива проекции
са напълно възможни и шамани и лечители са практикували подобни методи от най-
древни времена, та и до днес. Липсата на спомени за такива дейности е един вид пред-
пазен механизъм за съзнанието ни. Поне аз не бих искала да знам за тях, защото това би
смутило нормалния ми, от битова гледна точка, живот. Но записите за такива дейности
се пазят в Акаша и са достъпни за преглед и проучване.

Както вече написах в НЛИ, от самото начало и до днес, за да получа информацията,

която ме интересува, аз ползвам специални групи от въпроси. Въпросите съм си форму-
лирала сама в процеса на развиване и усъвършенстване на мен самата, а от там – и на
метода ми. Едни от тях съм премахвала, други нови съм добавяла. Те представляват
опорна база за извличане на цялата необходима информация, която би предоставила
ясна и пълна картина за състоянието на човека на всички нива, а не само на физическото.
Папката, съдържаща схемите и въпросите, които си изготвих сама, първоначално съ-
държаше само 2-3 листа. Постепенно прибавях нови схеми и въпроси и премахвах
други, ненужни ми вече, докато към момента на написването на НЛИ тя придоби сегаш-
ния си вид. От тогава и до днес смятам нейното съдържание за достатъчно. В онези

20
години всяко добавяне на нова схема, въпрос или група от въпроси следваше собстве-
ното ми развитие и самоопознаване. В днешни дни (2021 г.) не се нуждая от никакви
допълнителни промени, поне по отношение на диагностиката на физическото ни тяло.
Погледнато „технически”, от самото начало и до ден днешен аз продължавам да ра-
ботя с махало – за мен е удобно да обхождам систематизираните и подбрани от мен в
неголяма папка въпроси с махалото – пестя време и енергия, не се разконцентрирам по
време на диагностицирането, няма вероятност да пропусна нещо съществено, а оттам –
и да получа непълна картина за състоянието на човека. Не съм посещавала курсове по
радиестезия. Обучих се сама и прилагам менталната ѝ форма.
Тук искам да направя малко отклонение, като се спра накратко на работата си с ма-
халото. На тези от вас, които смятат, че „някой” отговаря на въпросите ми, като го зад-
вижва в една или друга посока, искам да поясня следното – махалото не е свръхкомпю-
тър или каквото и да било подобно нещо. То е просто инструмент, с който добре си
служа, и нищо повече. Информацията, която получавам, т.е. отговорите на зададените
от мен въпроси, идват от моя висш Аз, енергийни импулси задвижват ръката, с която
държа махалото, въздействайки върху конкретни енергийни центрове, и това е всичко.
За да успее да получи каквато и да е информация по свръхсетивен път, всеки сензитив
е развил умението мигновено да преминава в променено състояние на съзнанието – т.е.
в ниво алфа, а на моменти дори и в тета. Не знам как процедират други радиестезисти
и лечители, ползващи махало, но винаги първото нещо, което аз правя, преди да отворя
папката с въпроси, е да се настроя на тази мозъчна честота и да остана стабилно на нея.
Преди години си помагах с простичка формула-молитва, която винаги завършвах с фра-
зата: „Аз съм чист и съвършен проводник! Любовта и светлината са мои водачи!”
Сега пак използвам и молитвата си и заключителната фраза, но и мислено се пренасям
на място, където съм имала ярко духовно преживяване, последвано от мой вътрешен
растеж. Понеже имам няколко такива свещени за мен места, къде да се пренеса за наст-
ройката си избирам интуитивно към момента на тази ми подготовка за духовна работа.
Щом веднъж постигна това състояние на съзнанието, аз автоматично оставам в него
през цялото време, дори и да се наложи да прекъсна измерването си по някаква причина.
Тази стабилност ми позволява да прелиствам папката си с въпроси и схеми от медицин-
ски атласи, да записвам констатациите си в картона, разработен от мен, да утоля жаж-
дата си или друга физиологична нужда. В случай, че изпитам съмнение дали съм все
още в нужната кондиция, за миг се пренасям на моето си място, повтарям молитвата си
за настройка и продължавам работата си до окончателното ѝ приключване.

***

Относно обема информация за жив или нежив обект, получена с помощта на махало
или по друг свръхсетивен път, почти липсват ограничения – единствената граница пос-
тавя самият работещ с него, в зависимост от степента си на развитие и способността си
да функционира съзнателно в по-висшите нива. Можем да задаваме въпроси за всичко,
за което се сетим, което от своя страна предполага, че е необходимо да умеем да питаме.
Но за достоверността на отговорите следва да наблюдаваме резултатите и постепенно
ще узнаем, доколко можем да си вярваме, а по-късно – да поемем отговорност и другите
да ни повярват.

21
 Може би тук му е мястото накратко да поясня за интересуващите се, скритите про-
цеси, които позволяват такъв начин на диагностициране, наречен от мен пси-диагнос-
тика. Случвало се е някой по-любознателен пациент, недоумяващ откъде знам всички
подробности за физическото му и психическото му състояние, в края на консултацията
да ми зададе подобен въпрос. Тогава шеговито му обяснявам, че моята душа пита, а
неговата дава информацията и това е всичко.
За тази форма на духовно общуване съществува един санскритски термин – самияма.
Смисловият му превод е: сливане на съзнанието на конкретен индивид с това на друг,
за когото изпълняващият сливането иска да придобие някаква информация. При този
мистичен процес свръхсъзнанието на лечителя, понякога с помощта на въпроси, изв-
лича необходимата му информация от свръхсъзнанието на пациента или черпи, в случай
на нужда, от „груповата информация”, често наричана групово съзнание.
Колкото и невероятно да звучи за някои от вас, разстоянията не са препятстващ фак-
тор за диагностика и лечение чрез свръхсетивни методи. Защото целият процес протича
на енергийно ниво. Някои, предпочитащи научната терминология, ще го нарекат кван-
тово, други – субатомно. Изучаващите езотерика ползват други термини – фино ниво,
енергийно поле, друго измерение и т. н. Както и да наричаме това поле на съзнателност,
именно благодарение на неговата наличност е възможна връзката между всички живи
същества по нематериален път. Думата пак не е точна, защото то пак е състояние на
материята, но засега няма да навлизаме в тия дебри от терминологии.
На това фино ниво всичко е „тук” и „сега”. Човешкото съзнание може да оперира в
това поле, а проблемът не всеки да свежда информацията оттам до будното си съзнание,
е в липсата на развити „органи и системи”, както и на връзката между тях и физическия
мозък. Тези качества са ни дадени в латентен вид и може да се каже, че хора като мен
са ги развили по-рано от останалите. Някои от тях рисуват, танцуват, пишат поезия и
проза, композират или изобретяват – с невероятно вдъхновение и впечатляваща лекота.
Други – като мен, са избрали лечителството.
Много се спекулира с обяснението на тези функции на съзнанието и на мястото на
мозъка в цялата тази схема. Физическият мозък не е нищо друго, освен един приемник
и предавател от чисто физиологично естество. Нищо съществено не се случва там, освен
приемане и предаване на сигнали/команди, биоелектрически импулси. Изпращачът/ба-
зата за съхранението им е свръхсъзнанието. Винаги ме е забавлявало твърдението на
учените, че спомените на човека се съхраняват в мозъка. През последните десетина го-
дини за масов достъп се появиха книги, статии и публикации, в които детайлно се опис-
ват страховити експерименти и манипулации над човечеството, проучващи контрола
над съзнанието, както и методи за реализирането на такъв масов контрол. Моето мнение
е, че експериментаторите са наясно с функциите на мозъка като приемо-предавател, но
умишлено популяризират пред обществеността идеята, че именно той, мозъкът, е ал-
фата и омегата за функциониране на човешкото съзнание.
Тук вече е напълно основателен въпросът – ако човешкият мозък изпълнява само
функциите на приемник и предавател, как тогава са възможни и се осъществяват на
практика манипулации като изтриване на спомени или имплантиране на такива? Обяс-
нението е просто – с технически, механични средства се увреждат точно тези зони в
мозъка, които отговарят за трансфера на данни към и от фините ни тела. Налични са
технологии, някои от тях с неземен произход, посредством които са възможни тези ма-
нипулации, като например трансфер на информация чрез мозъка към и от тези наши
фини аспекти, където се съхранява информация от такова естество. Отличен сериал,

22
който представя по оригинален начин идеите за съхраняване на базата ни данни извън
физическия ни мозък, е “Altered Carbon” на Нетфликс.

***

Въпреки че сега вече интуитивно усещам дали да се заема с даден случай, винаги
започвам консултацията си с най-важния въпрос:
Да работя ли с този пациент?
Отговорът определя дали да продължа или не. Случвало се е той да е отрицателен. В
такава ситуация честно си признавам, че по незнайни за мен причини случаят не е за
мен и извинявайки се, отклонявам молбата за диагностика. Никога досега не съм пре-
небрегвала тази своеобразна забрана! Причините за нея са многобройни, но не мисля,
че изброяването им ще внесе някаква допълнителна яснота в изложението. Те касаят
само мен и конкретния човек и нямат място за обсъждането им тук.
Диагностиката на физическото тяло, която аз провеждам, включва бърза проверка на
състоянието на всяка една система в човешкото тяло. Ако регистрирам отклонение в
една или няколко, ползвайки схеми от медицински атлас, локализирам точният орган от
тази система, след което изследвам и самия орган детайлно. Следват проверки на кръвна
картина (основни показатели), наличие на токсини, нарушения в метаболизма, недостиг
или излишък на ензими, клетъчни соли, минерали и витамини. С други думи човекът в
рамките на по-малко от час е подложен на цялостен и обстоен преглед, за който в нор-
мални условия би трябвало да направи тестове на кръв и урина, рентгенова снимка, ске-
нер, ехограф, ЯМР.
В обобщение – когато извършвам диагностика, без значение дали е при личен контакт
или дистанционно, на практика аз извличам информация за пациента си на всички
нива! На какво ниво е в еволюционно отношение, в кои от фините тела е ядрото на
проблемите му, в какво състояние е физическото му тяло. На физическо ниво тази ди-
агностика се равнява на прегледи при всички специалисти, защото нито една част от
тялото не остава непрегледана за отклонения! Нито една! Включително и зъбите. Рав-
нява се на преминаване през тестове за кръв и урина. И на още специфични тестове,
които няма да ви направят при един рутинен/профилактичен преглед. И всичко това,
ако срещата ни е на живо, е предшествано от изслушване, което понякога е повече от
половин час.
С това обаче моята диагностика не приключва. Защото следва да проверя дали са на-
лични изтласквания (блокажи) на подсъзнателно ниво, които скрито причиняват психо-
логичния дискомфорт, фрустрацията, дори и физическото заболяване. Такова изтласк-
ване може да е налично и вследствие на травмиращо преживяване в минал живот. Как
постъпвам тогава, ще опиша в частта за Травмите в подсъзнанието.
В обобщение – за мен диагностика и проведено адекватно лечение с пациенти при
личен контакт или дистанционно са равностойни, а крайните резултати са едни и същи –
винаги положителни. Щом четете тази книга, предполагам, че ви е известно, че факто-
рите линейно време и разстояние са валидни само за това измерение. На фините нива
такива отсъстват.
Убедена съм, че и на друга планета да е човекът, пак можем да работим заедно, но на
този етап няма как да тествам това си убеждение. А извънземните вероятно все още не
са узнали за мен, защото никой от тях не ме е търсил като лечител.

23
 Съществената част от работата ми обаче не е само диагностиката! А и предприета от
мен намеса, в случай, че открия наличието на ( – ) енергийно влияние. Което напоследък
в много от случите се оказва наличието на огромен енергиен паразит! И това създание,
лепнало се за жертвата си и паразитстващо за нейна сметка, трябва да бъде отстра-
нено! Това правя още при първата ни среща/консултация. Водя битка от името, в защита
и за спасението на пациента си! При такава негативна намеса ми е невъзможно да нап-
равя каквито и да било измервания, преди да отстраня паразита, импланта, да прекъсна
евентуалната енергийна връзка с починал човек/група. Тоест при моята работа не съ-
ществува, не е възможно разделение на манипулациите. Започвам и според конкретната
ситуация, избирам съответния подход.
В един сеанс е възможно да ми се наложи да отстранявам паразити и импланти, да
прекъсвам връзки с починали, да установявам подсъзнателни травми от сегашния или
от минали животи. Цялостната диагностика на физическото тяло си е абсолютно задъл-
жителна по подразбиране.
Както вече споменах, следващият съществен проблем често се оказва наличието на
травма в подсъзнанието, причинена от травмираща ситуация в минал ваш живот. Тук
вече срещам още по-голямо неразбиране какво всъщност съм направила. Ето защо ще
го обясня накратко в частта „Подсъзнателни травми”.

***

Преди да приключа с представянето на метода си за диагностика и лечение е уместно

да коментирам още един съществен фактор. А той е лично заявеното желание за диаг-
ностика и евентуално лечение.
Всеки от нас изпитва болка и тревога, когато негов близък страда. Всеки от нас иска
в такъв момент да помогне – колкото и с каквото му е възможно. И в желанието си да
облекчим или дори напълно да премахнем страданието му, понякога се увличаме и тър-
сим помощ без негово знание и съгласие. От моя гледна точка такива намеси в нечия
съдба, в нечий житейски път са нарушение на свободната воля на другия човек. Те са
един вид навлизане с взлом в неговото лично пространство. Не смятам, че е моя работа
да възпитавам другите, как да зачитат личното пространство на хората, с които общуват.
Това са си техни уроци по етика и морал. И ако не са ги усвоили до днес, животът ще
ги научи. Но става вече моя работа, когато някой дойде при мен и иска намесата ми за
диагностициране/лечение на свой близък. Без знанието, без съгласието на другия човек!
Тогава вече този казус касае и мен!
Моля ви, разберете ме добре! Да търсите помощ за свой близък, без да сте получили
неговото съгласие, без неговото знание, е вмешателство! Недопустимо е да се постъпва
така спрямо когото и да било, независимо от благите ни намерения! Представете си, че
попаднете на лечител/маг/гадател, който се поблазни от възможността да изкара някой
лев и се съгласи да предприеме тази намеса. Какви ще са последствията според вас? За
страдащия/болния – възможно е да му отнемете възможността да научи урок, който
само страданието би му предоставило като възможност. И че отнемате шанса на отре-
дения да му помогне да издължи дължимото му. Вариантите са безброй. Но ако и това
не разбирате, тогава си представете, че някой постъпи така с вас? И тръгне, без ваше
знание, да разнася снимката ви и да кани в личното ви енергийно пространство този и

24
онзи? Може да не узнаете веднага как ви е „помогнал”. Но по някакъв начин ще почув-
ствате нахлуването на чуждата енергия. Нахлуването ѝ с взлом. И, повярвайте ми, усе-
щането не е от приятните. То е като енергиен удар!
Затова много ви моля, не искайте от мен или от друг лечител подобни действия. Ко-
гато искате да помогнете на някого, говорете с него, обяснете му какви са намеренията
ви, опитайте се да намерите общ език и едва тогава искайте помощ и намеса от лечител.
Едва, след като вашият близък ви е позволил да го направите.
В заключение – аз лично предприемам такава намеса, само ако става въпрос за мало-
летен, човек в кома или възрастен, който не може да бъде доведен при мен, но знае, че
ще се опитам да му помогна.
Съблюдаването на някои прости, но ясни правила ми позволява да правя качествено
и без да вредя това, което правя. Нарушенията им водят до „санкции” както за лечителя,
така и за молителя.
Казано е: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб”!

25
 3.
ВСТЪПИТЕЛНИ ВЪПРОСИ, ПРЕДШЕСТВАЩИ ДИ-
АГНОСТИКАТА МИ
Определяне категорията съзнание на пациента
В предходна част, в която представих схематично метода си за диагностика и лече-
ние, съзнателно пропуснах да коментирам и тази тема. За мнозина от пациентите ми,
които не бяха прочели „Новото лечителско изкуство”, тя така и си остана неразбрана в
нейната дълбочина. Причината бе, че не ми беше възможно в рамките на една лична
среща, или телефонен разговор (ако съм работила с човека дистанционно), да запозная
човека с нея – поради нейната дълбочина и обширност, както сами ще се убедите, про-
читайки следващите страници. А за да се запознаят самостоятелно с нея, интересува-
щите се трябваше или да прочетат НЛИ, или да проучат таблицата, включена в прило-
жението към нея.
Обмисляйки структурата на тази книга, от един момент нататък осъзнах, че е не само
необходимо, но и задължително да включа текста, който следва. В известен смисъл ин-
формацията е от такова естество, че вероятно някои от читателите ще я намерят за суха,
твърде сложна или дори ненужна. Но смятам, че с течение на времето тази книга ще
придобива все по-отчетлива и неоспорима актуалност. И тогава тези знания ще се ока-
жат точно на мястото си. Без тях изложеното няма да притежава тази завършеност и
цялост, към която се стремя.
В списъка ми с предварителни въпроси, предшестващи диагностиката ми, това са
тези, с които задължително започвам всяка консултация.

Единственият специалист, на когото съм показала папката си с въпроси, която той

подробно и внимателно прегледа, е невролог, практикуващ и ирисова диагностика, хо-
меопатия, кармична и медицинска астрология. Този човек е запознат в дълбочина с ду-
ховните науки, сензитив е и напреднала душа. Спомням си как тогава той възкликна, че
една консултация, обхващаща всички вписани в папката въпроси, е огромен труд, отне-
мащ ми много време и енергия. След това с добронамереност и загриженост ме посъ-
ветва да се насоча само към една от областите, но моето мнение продължава да е раз-
лично. Не мога, а и не бива да разделям човека на отделни фрагменти. Възгледът ми, че
сме многоизмерни космически създания, е залегнал в моя лечителски подход. А като
такива всяка наша част е неделима от останалите. Медицината на бъдещето, Новото
лечителско изкуство ще се основава именно на тези принципи – пациентът да бъде раз-
глеждан като неделима сплав от дух, душа и тяло. Всяка от тези части е зависима от
другите и когато страда едната, страда целостта ни. Смятам за задължителен елемент в
практиката на лечителя свободното и честно общуване с пациента, отделянето на дос-
татъчно време за изслушване на проблема му и изчерпателни отговори на всичките му
въпроси. В негово право е да ги задава, защото все пак, какъвто и подход да се приложи
при диагностиката или лечението, става въпрос за неговото тяло, живот и съдба. След
приключването на серията от консултации човекът трябва да продължи житейския си
път с едно ново, по-просветлено и по-мъдро разбиране на процесите на живота и
смъртта.
26
 Духовният лечител може да се нарече в известна степен психолог, психоаналитик и
учител, без това да ви звучи високопарно. Вярно е, че и лечителите се развиват и учат
както всички останали – изминавайки собствения си жизнен път. Духовното си израст-
ване обаче те подпомагат и с лечителската си дейност, благодарение на пациентите си.
Едно от качествата, които усъвършенстват, е способността да обработват, систематизи-
рат, интерпретират и накрая да изразят словесно в подходяща форма огромен обем ин-
формация.
Чрез диагностицирането се развива и способността мигновено да се преминава от
едно състояние на съзнанието в друго, тъй като цялата информация се извлича от лечи-
теля в състояние на променено съзнание по свръхсетивен път. Натрупаният от него ду-
ховен опит следва да бъде споделян с пациентите – внимателно, деликатно, там, където
е видно, че семето ще попадне на добра почва. Без натрапвани „истини”, задължителни
изисквания или какъвто и да било натиск. Ролята му е да помогне на другите да преот-
крият себе си и да се видят в нова светлина. Не винаги един духовен лечител е в състо-
яние да излекува тялото на болния, но е длъжен да помогне за изцелението на душата
му.

***

Относно степента на духовното ни развитие и самоосъзнатост Тибетецът дава след-

ната класификация:
 ниско-развити;
 средно-развити;
 интелигенция;
 ученици.
Сходно класифициране е дадено и от Петър Дънов, който добавя и пета категория –
учители. Принципно сходна е и таблицата, изготвена от Майкъл Нютън, която той е
включил в книгата си „Пътят на душите”. Няма да ви отегчавам с подробности и за
по-любознателните от вас съм включила в приложението таблицата, по която опреде-
лям степента на развитието на душата. Разглеждайки я, ще видите, че за своите измер-
вания използвам петстепенната класификация.
Отделям време да се запозная и с тази информация по две основни причини. Първата
е изборът ми на езика, на който да разговарям с пациента по време на консултациите,
така че да мога пълноценно да общувам с него на нивото на неговия вътрешен свят.
Едно от уменията, което всички ние в една или друга степен развиваме, е да обличаме
все по-точно мисълта си във форма, т.е. в слово. Говорът е нещо привично за нас и рядко
се задълбочаваме дотам, че да разпознаем в изричаното на глас слово творческия акт на
материализиране на мисловната енергия. На мъдреците и Учителите не е било и сега не
е необходимо да слисват с ерудиция, богат окултен речник или сложни до неразбирае-
мост фрази и формулировки своите слушатели. Говорейки от позицията на висшия си
Аз, на който отдавна са подчинили низшата си природа, те не се ръководят от такъв
мотив.
Намирам за изключително полезно да се учим непрестанно от техния пример, но това
всеки сам избира за себе си. Аз съм избрала в настоящия си живот да развивам и усъ-
вършенствам тази способност. Осведомена съм не само за силата на мисълта ни, но и за
тази на изреченото слово, затова внимателно следя речта си и подбирам думите си при
общуването не само с пациентите си, но и с всеки събеседник.

27
 ***

Тук му е мястото да си призная, че в началото на моята лечителска дейност таблицата

за определяне на категорията съзнание на пациента не фигурираше във въпросника ми.
Едната от причините да не обръщам внимание на този показател бе нивото на развитие,
на което аз се намирах тогава. Все още ми липсваха необходимите интелектуални поз-
нания по темата. Моята Сребърна нишка – антакарана – не бе изградена до степен да
бъда способна да навлизам в тези фини нива, откъдето да извличам информацията за
степента на съзнание на друг човек.
Едва когато – в резултат на интензивното ми обучение и самообучение, успях да осъ-
ществя връзка с душата си (в това ми превъплъщение), аз насочих вниманието си и към
тази област от езотеричното познание. Доста по-късно, като резултат от съкровени вът-
решни преживявания – по време на медитация, с помощта на ярки и запомнящи се съ-
нища и на един изключително важен спомен от минал мой живот, който съм споделила
тук в частта за Ванга и отец Иван, аз узнах, че и в предишни свои животи съм била
лечител и много от това, което си мислех, че едва сега научавам, ми е било известно и
преди. Просто ми бе нужно време да си го припомня и да положа необходимите усилия
да го доразвия и усъвършенствам – в съответствие със сегашните условия и собственото
ми развитие.
На онзи етап липсата ми на информираност по тези въпроси ме лишаваше от възмож-
ността на разбираем и достъпен за пациентите език да общувам с тях и да съумея убе-
дително да им изложа заключенията от диагностиката си. Особено що се отнася да пси-
хологичните причини, стоящи в основата на заболяването им. Преди да разработя „бол-
ничния картон“, в който вписвам резултатите от диагностиката си и последвалата ги
работа с пациента, аз записвах в синтезиран вид тази информация на обикновен лист.
Изготвях го в два екземпляра, така че и до днес съхранявам в архива си копията от
всички тези диагностики. И добре, че съм го правила, за да мога от днешна позиция да
видя, че въпреки точността им, те са изложени на почти неразбираем за друг, освен за
самата мен, език.
Спомням си и как протичаше разговорът ми с пациента. Тогава използвах претрупан
с езотерични термини език, който май само аз си разбирах. Говорех на хората за чакри,
фини тела, прераждане. А повечето от тях просто не бяха подготвени за информация от
такъв характер. Трябваше ми известен опит в тази насока, за да проумея, че лечителст-
вото не е самоцел. Всичките тези диагностики, събрани в архива ми, не бяха само за
мен. В много по-голяма степен заключенията ми бяха необходими на хората, които ми
се доверяваха и очакваха от мен да им помогна. Разбрах, че всеки пациент е човек, на
когото аз служа в момента и всичките ми знания, умения и любов трябва да бъдат по-
ложени в нозете му.
Как обаче се научаваме да говорим на езика на събеседника? Като размием границата
между себе си и него. Това, разбира се, не означава да загубим идентичността си, а да
достигнем до вътрешното разбиране за това, че всички ние сме едно цяло. Всеки един
от нас, по пътя на собственото си развитие, неизбежно ще достигне до това разбиране.
Ролята на тези, които са навлезли в този етап, е да го споделят с другите – не чрез гръмки
фрази и речи, а чрез начина си на живот и личния си пример. Вътрешното осъзнаване
на всеобщата ни връзка ни позволява да общуваме с всеки чрез езика на любовта и със-
траданието. И тогава всяко слово, което изричаме, заредено с тази енергия, намира път

28
до сърцето и душата на събеседника ни. Езикът на Любовта е универсалният език на
Вселената и е познат и разбираем не само за човека, но и за всяко живо създание. И
когато ние го усвоим, всяка дума, която произнасяме, бива не само разбрана. Тя лекува –
лекува най-вече душата ни. А когато душата ни е здрава, здраво ще бъде и тялото ни.

***

Втората причина, поради която извършвам тези измервания, е проследяване на

ефекта от съвместната ни работа върху вътрешното развитие на пациента. Тъй като
всяко заболяване възпрепятства в една или друга степен пълноценния контакт на ду-
шата с въплътената личност, то изцелението, от своя страна, подпомага нормализира-
нето му. Външният резултат е постепенно и видимо подобряване на здравословното
състояние, което бива забелязано от пациента. Вътрешните процеси обаче, задвижени
от възстановяването на нарушената връзка душа – личност, на първо време остават не-
забелязани от него. Но измерваният от мен параметър „категория на съзнанието” без-
погрешно отчита положителната промяна.
За да бъда по-прецизна в тези измервания, условно съм разделила всяка една от глав-
ните категории на седем подкатегории. Духовното израстване на пациента, което уста-
новявам в процеса на работата ни, обикновено е придвижване към следващата подкате-
гория. Случва се понякога с радост да отбележа, че душата на пациента преминава в
следващата основна категория. Което за мен означава, че наистина добре съм си свър-
шила работата.
Една от причините грижливо да съхранявам архива си, включващ „болничните кар-
тони” на пациентите ми, е именно тази. Дори и да не се срещнем отново, след като прик-
лючим с консултациите, по всяко време аз имам възможност да проверя духовното раз-
витие на всеки един от хората, с които съм работила. Държа да отбележа, че при подобна
проверка винаги първо моля душата му за позволение да проведа измерванията си. В
интерес на истината рядко правя такива „контролни прегледи” в отсъствието на конк-
ретния човек. Но ако по някаква причина се срещнем след време, първото, което наис-
тина ме интересува, е неговото придвижване по еволюционната стълбица. Този показа-
тел, условно назован от мен „категория на съзнанието”, е най-безпристрастната и не-
подлежаща на фалшификация оценка за качеството на моята дейност. И най-голямата
ми награда.

***

Във връзка с изложеното по-горе ми се иска да се спра на една тема, която вълнува
всеки, открехнал вратата към духовното познание. Личните ми наблюдения в тази об-
ласт са ме убедили, че много от хората живо се интересуват на кое ниво на развитие се
намират в момента. Често срещана тема за коментар в различните духовни школи и об-
щности е „нивото”, на което се намира този или онзи от членовете им. За жалост по-
добни „дискусии” най-често биват провеждани в тесен кръг в отсъствието на обсъжда-
ния индивид.
Изказвам становището си, че една действително напреднала душа не проявява особен
интерес нито спрямо своето, нито на другите ниво на развитие. Когато ние приключим
етапа на „духовния пубертет”, връзката със собствената ни душа ни дава доста ясна

29
представа за самите нас. Личното ни его, което ни подтиква да се сравняваме с остана-
лите (с тайната надежда, че стоим по-високо от тях), вече не играе ръководна роля. Дъл-
боко в себе си вече сме асимилирали простата истина за груповото ни развитие. Осве-
домени сме, че изкачването ни нагоре непрекъснато е подпомагано не само от намира-
щите се над нас, но и от тези под нас. Образно казано, в общото ни движението нагоре
едните ни помагат с дърпане, а другите – с бутане. В същото това време ние правим
същото за други души и този процес няма нито начало, нито край.
Не мога да ви бъда полезна с конкретна препоръка как можете пряко да определите
своята или на друг човек степен на духовно развитие. Лично за себе си не намирам тази
констатация за крайно наложителна, но, от друга страна, съм съгласна, че ние имаме
правото да узнаем кои сме в действителност. Нивото на развитие на душата обаче
трудно може да се определи само по външни белези и наблюдения. Мнозина погрешно
приемат за положителен белег обема прочетена и интерпретирана езотерична литера-
тура, демонстрирането на богати окултни познания, развитите в една или друга степен
парапсихични способности и дори заеманото положение в обществената йерархия.
С риск да ви разочаровам, ако и вие се осланяте на подобни критерии, споделям, че
моите не се припокриват напълно с тях. Имам основание да смятам, че на този важен
етап от развитието ни много напреднали души работят на планетата „под прикритие”.
Това своеобразно инкогнито им позволява необезпокоявани да вършат работата, за ко-
ято са дошли на Земята. Колкото по-малко внимание привличат върху себе си, толкова
по-ниска е вероятността силите, работещи срещу еволюцията, да ги забележат и атаку-
ват. В същото това време мнозина „окултисти”, вдигащи шум около личностите си,
привличат вниманието на тези ретроградни фактори, несъзнателно помагайки на силите
на Светлината необезпокоявани да работят за благото на всички ни.
Смятам, че оценката за нивото ни на развитие трябва да изхожда от прилагането в
живота на езотеричните принципи и закони. Като първо ниво за усвояването им е дос-
татъчен интелектът, но за да им вдъхнем живот, следва да се научим да живеем според
тях, превръщайки ги в своя втора природа. Христос е учил: „По делата им ще ги позна-
ете!” Осланяйки се на този критерий, вече сравнително безпогрешно бихме могли да се
ориентираме кой кой е в спектакъла, наричан от нас „живот”.

***

Характерното е, както бегло споменах в началото, че при мен се озовават точно оп-
ределени хора, почти всички най-малко на прага на етапа на духовното си самоосъзна-
ване. Ако използваме термините от таблицата – от трета и четвърта категория съзнание.
Много държа да бъда ясно и правилно разбрана по един важен от моя гледна точка
въпрос. Аз не съм екстрасенс, биоенерготерапевт и всичко останало, което по смисъл се
доближава до тези определения. Способна съм да въздействам целебно – посредством
методите на енергийното лечение, на друго човешко същество и съм прибягвала до това
тогава, когато съм смятала за необходимо. Но работата ми нито се базира на тази форма
на корекция, нито се изчерпва с нея. Дейността ми се основава на принципа, че за да
излекуваме тялото, следва да лекуваме психиката и душата на човека, така че страдани-
ето да спомогне за неговото по-пълно самоосъзнаване като духовно същество. „Пасив-
ните” пациенти, които чакат изцеление отвън, било поради леност, било поради собст-
вената си все още неразвита способност да се самонаблюдават и самоанализират – те не
са „моя специалност”.

30
 Смятам за свой дълг да помагам и да сътруднича на човека да намери и да опознае
себе си, използвайки позитивно болестта си като катализатор на този процес. Намирам
за проява на неуважение към душата му отнемането на възможността да научи от това
страдание урок, за който само вътрешният му Аз е точно осведомен. А именно това би
бил крайният резултат, в случай, че вместо да търсим и отстраняваме причините, на-
бързо тушираме – с лекарства или с енергийно лечение, следствието.

ЗДРАВОСЛОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ СА ВСЛЕДСТВИЕ НА:

 блокиран живот на душата;
 издигане на енергията към горните центрове;
 изграждане на „моста” – сребърната нишка (антакарана);
 свързан с посвещение;

Тази група въпроси е от голямо значение за качествената ми лечителска работа. Те-

мата, чийто синтез са тези въпроси, вече е разглеждана в „Сребърната нишка” – в частта
за посвещенията, а с редактирания текст можете да се запознаете тук, в тази глава. Из-
ложената по-долу информация засяга твърде обширни и сложни за възприемане аспекти
от езотеричното познание и на пръв поглед излиза извън предмета на тази книга. Но тъй
като някои от болестните симптоми и дори заболявания имат за първопричина въздейс-
твието на душата върху въплътената личност, за мен те са от голямо значение както при
първоначалната диагностика, така и въобще.
Представлявайки проявен във фини тела и физическо тяло космически разум, всяка
личност на тази планета може да се разглежда и като проводник на висшите космически
енергии към Земята. Символиката на Сребърната нишка навярно е добре известна на
повечето от вас. Този своеобразен енергиен канал, свързващ личността с душата, ду-
шата с монадата и този личен Отец в небесата със Създателя, в източната философия е
наречен антакарана.
В процеса на еволюционното ни развитие, в хода на големи, малки и още по-малки
цикли постепенно човешката раса се е подготвяла – развивайки и усъвършенствайки
фината си чувствителност, все по-пълно и качествено да приема божествените импулси
на духа – чрез душата, с физическия си мозък и будното си съзнание. Човекът, съумял
да изгради антакарана, е наричан самопостигнал се. Смята се, че до този момент от раз-
витието ни самопостигналите се са все още нищожно малка част от човечеството. Такъв
човек, който е изградил връзката си поне с душата си, е способен до някаква степен
активно и съзнателно да живее във фините нива или т.нар. висши измерения. Собстве-
ната му връзка с неговата душа му позволява да се свързва все по-свободно с останалите
души – някои от които са във въплъщение, a други съществуват във фините си носители.
Когато бъде изградена антакарана и в посока от душата до монадата, личността, про-
явена на Земята, вече частично или все по-пълно, започва да функционира съзнателно
и в космичните планове извън планетата ни и дори извън Слънчевата система. Наричаме
тези личности Пророци, Духовни водачи, Учители. Именно те поемат отговорността за
донасянето (заземяването) на следващите Откровения, Световни учения и религии, ко-
ито ни водят по възходящия ни път към самопознанието и самоусъвършенстването.
Веднъж прокарани от Тях, новите пътеки вече са отворени за вървящите по стъпките
Им, които ги утъпкват и превръщат във все по-широки пътища и магистрали. Този ос-
новен принцип за развитие е всеобщ за Вселената и в него е залегнал Законът за непре-
къснат обмен и взаимовръзка – както отгоре-надолу, така и обратното.

31
 Малцина от нас все още са способни в пълна степен да осъзнаят тази божествена вза-
имовръзка и взаимозависимост, която излиза извън рамките не само на Земята и Слън-
чевата ни система, но и извън Млечния път и достига до сърцето на Всемира. Единст-
вото на живота, веднъж осъзнато от нас в неговия най-опростен вариант, ни носи прос-
ветление, мъдрост и любов. Отговорността, която постепенно поемаме на плещите си,
вече не ни плаши в същата степен, както в началото. Законите и Правилата, общова-
лидни за цялото Мироздание, постепенно навлизат в съзнанието ни. Тяхната съвършена
простота започва да навлиза в сърцевината ни, да се превръща в наша втора природа и
тогава ние изведнъж разбираме колко простичко можем да живеем, съблюдавайки ги.
Безценният дар, който сами сме си дали, изграждайки своята Сребърна нишка, е нашата
заслужена награда – за всичките ни страдания и усилия, мъки и неволи, болка и отчая-
ние. Излезли сме от сянката в Светлината.

***

Следвайки Законите за цикличност в развитието на Вселената – от центъра към пери-

ферията (центробежно, инволюция) и от периферията към центъра (центростремително,
еволюция), човешките монади влизат във въплъщение във все по-плътни форми (тела),
като крайният етап на уплътняване на материята е т.нар. физическо измерение. В тази
точка на временно равновесие, преди да започне обратният процес, енергийните цент-
рове – чакрите, следва да са достигнали оптималното си развитие за текущия цикъл.
Когато започне завръщането от периферията към центъра, т.е. изкачването по еволю-
ционната дъга, енергийните центрове под диафрагмата започват да „прехвърлят” актив-
ността си към съответстващите им над нея. От 3-та – към 4-а; от 2-ра – към 5-а; от 1-ва –
към 7-а. Този вътрешен процес е паралелно съпътстван от изграждането и разширява-
нето на антакарана, вследствие на което към физическото тяло започват да постъпват
енергиите на душата (а по-късно и на монадата). Прехвърлянето на енергиите от дол-
ните към съответстващите им горни чакри, както и високите енергии на душата се по-
насят различно от всеки човек, в зависимост от състоянието на физическото му тяло.
Казано по-опростено, плътната материя на физическия ни носител постепенно се прис-
пособява към тези нови за нея енергийни потоци. В някои случаи това приспособяване
протича с проявяването на разнообразни болестни симптоми и дори краткотрайно забо-
ляване.
Системите и принадлежащите им органи, които реагират на тази вътрешна промяна,
са тези, чиято захранваща ги чакра в момента е включена в процеса. Възможно е нераз-
положението да обхване както областта на 2-ра чакра, така и тази на 5-а. По мои наб-
людения най-труден е преходът от 3-та към 4-та. За да можете да вникнете в изложеното
дотук, ви предлагам да отделите внимание на схемите в края на книгата. Тук ще се ог-
ранича да посоча връзката между всяка от седемте главни чакри със съответната жлеза
с вътрешна секреция, система и органи във физическото тяло.

32
  1-ва – надбъбречни жлези, отделителна система, костна система, кожа, зъби.
 2-ра – полови жлези, полова система
 3-та – панкреас, черен дроб, жлъчка, храносмилателна система
 4-та – тимус, сърдечносъдова система, кръвообращение
 5-а – щитовидна жлеза, дихателна система, вегетативна нервна система, нос,
уши, ляво око (окото на личността)
 6-а – хипофиза, дясно око (окото на душата)
 7-а – епифиза, централна нервна система, трето око (окото на монадата)

Вероятно вече сте разбрали защо още в началото на консултацията отделям време и
за тези измервания. От голямо значение за правилното лечение е да се определи естес-
твото на неразположението или заболяването. Като резултат от много причини, чието
изброяване ще ви спестя, колкото и черногледците да твърдят обратното, все повече
хора се пробуждат за духовните светове. Броят на измерените от мен не ми позволява
да използвам думата „масово”, но имайки възможност освен с пациенти да контактувам
интензивно и ежедневно с много хора, мисля, че явлението може да бъде наречено така.
Ако наистина съм права в това си заключение, то за човечеството и планетата ни има
реален шанс да тръгнем към по-добро, въпреки мрачните и апокалиптични прогнози,
заливащи ни почти ежедневно.
Споделям с вас, че ако едно неразположение или болестен симптом се дължи именно
на изкачване на енергиите от долен към горен център, на пробуждане на горния или на
предстоящо посвещение на душата, то място за тревога или страх няма! Това е един
закономерен процес и в повечето от случаите нито самите ние, нито лекарите могат да
направят кой знае какво. Предполагам, че процесът би бил много по-безболезнен, ако
физическите ни тела бяха „във форма”, но живеейки в замърсена и почти отровена –
както физически, така и енергийно, среда, плътната им материя се приспособява към
новите енергии доста по-мъчително.
Знам приблизително какво изпитва всеки, който е достигнал до този етап, защото съм
преминала през него. Благодарна съм, че тогава вече имах способността да се измервам,
за да имам психически сили да изтърпя промените в тялото си, без да се стресирам или
безрезултатно да се опитвам да си помогна с лекарства.
Предполагам, че за вас ще представлява интерес по какъв начин са протекли при мен
тези процеси. По онова време нямаше кого да попитам на какво се дължат тези специ-
фични неразположения и болки. Процесите, през които преминавах, ме принудиха да
търся в специализираната езотерична литература тяхното научно обяснение. Отговор
действително намерих единствено в книгите, и то четейки между редовете, както и за-
давайки въпроси с помощта на махалото. Впоследствие натрупаният личен опит се
оказа безценен. И когато мои пациенти и приятели навлязоха в този важен и труден етап
от живота си, можах да им бъда полезна с измерванията и напътствията си.

***

Преди да започне прехвърлянето на енергиите към чакрите над диафрагмата, аурата

има яйцевидна форма и обгръща цялото ни тяло. При добро здраве първа, втора и трета
чакра при измерване отчитат (0) – т.е. балансирани са. Четвърта отчита (-40); пета – (-

33
50, -55); шеста – (-60, -70); седма – (-70, -90). Скалата, по която правя тези измервания,
съм си съставила сама и е включена в приложението.
Когато настъпи времето за издигане на енергиите към горните центрове, те посте-
пенно започват да отчитат по-високи параметри, което говори за тяхното постепенно
пробуждане. За известен период от време трета чакра започва да работи по-активно,
подсказвайки, че тече прехвърляне на контрола (от страна на душата) към съответства-
щата ѝ четвърта чакра. Това обикновено е съпроводено с периодично появяващи се и
внезапно изчезващи болки в областта на стомаха. В същото време в центъра на гърдите
периодично се усеща приятно затопляне, съпроводено с емоционални състояния, които
за всеки от нас са различни. Може без причина да ви се доплаче или да се чувствате
изпълнени с любов и радост. Случва се тези състояния да се сменят внезапно, което
може да ви обърка или притесни.
След приключването на този изключително важен процес аурата се изнася над диаф-
рагмата, добивайки кръгла или овална форма, чийто контур обхваща гърдите. Изнесе-
ната над слънчевия сплит аура е един от белезите, свидетелстващи за постигнат контрол
от душата над емоционалната ни природа. Знак е за духовно достижение, към което
индивидът се е стремял през целия си низ от превъплъщения. Ако този процес премине
на високи обороти, това означава, че човекът е достигнал до този етап в някой от мина-
лите си животи и в този просто преминава през повторение, което окончателно да зат-
върди постигнатия резултат. Т.е. нещо като преговор, преди да се премине към усвоя-
ване на новата учебната програма, свързана с предстоящото ни развитие и усъвършен-
стване.
Много характерни са симптомите при прехвърляне на енергиите от втора към пета
чакра. Тук различията при всеки, изпитващ такава пренастройка, са почти минимални,
в което имах възможност да се убедя впоследствие. Възможно е временно да се забе-
лежи повишена сексуална активност или пък точно обратното. Тук трябва да се вземе
предвид, че както втора чакра е енергийният център на съзиданието във физически ас-
пект, така пета е в духовен. Същата тази енергия, която използваме, за да създаваме
живот във физическа форма, но вече трансформирана на по-висока октава, ни позволява
да творим, включвайки творческия си потенциал, личните си дарби, наклонности и ин-
тереси.
Активирането на пета чакра е съпроводено с усещане за стягане в гърлото, често „па-
дане” на гласа, понякога до степен да не можем да говорим повече от няколко минути.
Интересно е да се отбележи, че паралелно с нейното пробуждане се активират и вторич-
ните центрове, намиращи се от двете страни на гръбначния стълб, в близост до върха на
лопатките. Това обикновено е съпътствано от болка, която много напомня на неврал-
гична и често при такива оплаквания лекарите погрешно поставят диагноза „плексит”.
Може да се случи болката да се разпростре надолу по ръцете, концентрирана в областта
на ставите – та чак до върховете на пръстите.
Времетраенето на тези неразположения не може да се определи с точност, но продъл-
жава от няколко месеца, най-много до година. Тъй като физическото проявление на пета
чакра са щитовидната и околощитовидните жлези, то нейното активиране влияе пряко
върху вегетативната нервна система, която в крайна сметка е физическото съответствие
на системата от енергийни меридиани и краен физически проводник за протичащата по
тях енергия до клетките на тялото ни. Следователно пробуждането на пета чакра води
до усъвършенстване на нервната ни система и до по-пълноценно захранване с енергия
на физическото ни тяло.

34
 Когато при мен започна тази пренастройка, в резултат на измерванията си установих
следното. Постепенно над лявото ми рамо махалото отчиташе все по-нарастваща актив-
ност – нещо като фонтан от енергия, който постепенно се усилваше. Същата активност
се забелязваше по цялата ми лява половина на тялото и свършваше до пръстите на левия
крак. Тогава разбрах, че прехвърлянето на енергията от втора към пета чакра ще прик-
лючи, едва когато циркулационният контур се затвори и над дясното ми рамо също се
появи такъв енергиен фонтан.
На този етап веднъж помолих моя приятелка с развито вътрешно зрение да ми опише
какво вижда. Тя откликна с готовност на молбата ми и описа следната картина: над ля-
вото ми рамо видя сребристобяло сияние, наподобяващо по форма и големина малка
коронка. Фонтанът от енергия, който аз измервах, тя виждаше като бликащи над рамото
ми – на около метър височина, разноцветни снопове светлина. Същевременно над дяс-
ното ми рамо такъв фонтан липсваше, а вместо подобието на коронка, там се виждаше
само нещо като бляскава метална пластина, покриваща раменната става. По-късно в
томче от „Агни йога” прочетох, че именно тези фонтани, толкова наподобяващи крила,
рисуват иконописците.
Преди енергията от лявата ми половина да започне да се изкачва нагоре по дясната,
имах периоди на силни, но все пак поносими болки – първо в петата на левия крак, а
след това и в основата на големия пръст на десния. Често съм разказвала на приятели,
при които впоследствие наблюдавах същите процеси, за една забавна случка, свързана
с болките ми в петата. Вярно е, че при измерване виждах причините за нея и знаех, че
трябва да си я изтърпя. Но една сутрин след събуждане открих, че от болка не мога да
стъпя на крака си. И тъй като от няколко седмици се чувствах изтощена и все се канех
да си взема болнични, та да си почина, зарадвана възкликнах: „А, ей сега отивам и си
вземам три дни болнични!” Радостта ми се оказа доста прибързана, защото болката из-
чезна почти мигновено. По незнайни причини трябваше да ходя на работа и туй-то.
Много се смях тогава и освен това още веднъж се убедих във верността на измерванията
и заключенията си за произхода на тези болки.
Месеци по-късно контурът се затвори при дясното ми рамо и фонтанът от многоц-
ветна енергия, който приятелката ми видя, а аз измервах с махалото, се появи и над него.
Целият този процес бе съпроводен от периодични, понякога трудно поносими болки в
областта на плешките. Мен лично повече ме боля лявата част, но при някои от прияте-
лите и пациентите ми болката се местеше или пък ги болеше едновременно и от двете
страни. Затова пък ми бяха спестени болки в областта на ръцете, но при моя приятелка
се стигна до временно обездвижване на лявата китка от специалист хирург. Жената зна-
еше истинската причина на проблема, но въпреки това тази мярка беше необходима и й
донесе временно облекчение, докато нещата се нормализират.
При активирането на шеста чакра съпътстващите физически усещания и последва-
лите ги видими промени се диференцират още повече. При мен този процес протече с
болки в областта на лявото око и слепоочие. Често имах усещане за тръпнене, затопляне
и пулсации в центъра на челото между двете вежди. Малко по-късно настъпи кратък
период на временен дискомфорт в областта на ушите, особено дясното. Имайте пред-
вид, че физическото съответствие на шеста чакра е хипофизата – диригентът на цялата
ни ендокринна система. Събуждането на този център води до качествено нови промени
в нейните функции, което дава отражение в работата на всяка от жлезите с вътрешна
секреция. Под тяхното въздействие постепенно се променя всяка наша клетка, подгот-
вяйки се за работа на нова, по-висока честота.

35
 Възможно е да преживеете и очистителен период, характеризиращ се с нещо като
стомашно-чревно разстройство в лека форма. Колко дълго ще продължи, зависи от фи-
зическото състояние на организма ви и най-вече от това, доколко е замърсено с токсини
тялото ви. При мен – с прекъсвания от по няколко седмици, това продължи почти го-
дина. Имам почти осем години трудов стаж в една от електроцентралите към комплекса
„Марица-изток”, където работех в изключително замърсена работна среда и явно тялото
ми се нуждаеше от повече време, за да се освободи от натрупаните отрови.
И досега се питам какво би станало с мен, ако не знаех причините за тези неразполо-
жения? С какви ли средства и методи щяха да се опитат да ме лекуват – като лечението,
естествено, щеше да се окаже безуспешно? И какво ли се случва с тези от нас, които
прибягват до лекарска помощ тогава, когато причините са именно от енергийно естес-
тво и медицината в действителност е безсилна да направи каквото и да е?
Спомням си, че когато при моя приятелка започна активирането на шества чакра, това
бе съпроводено с почти непоносими болки на всички зъби, както и на челюстите. За
щастие поне на нея можах да помогна. А сега се надявам чрез тази книга да бъда полезна
на тези от вас, на които подобни промени тепърва предстоят.
Докато стоически изтърпявах всички тези болки и неудобства, за които ви разказвам,
все се питах как ли ще се чувствам, когато започне да се пробужда седма чакра. За мое
голямо облекчение този път поне не ме боля тук или там – по време и след приключване
на събуждането на хилядолистния лотос физическите неразположения вече не са тол-
кова драстични. Е, имаше си ги сътресенията, но като че ли най-големият зор беше ми-
нал. При мен процесът протече с виене на свят, понякога със загуба на равновесие и
залитане. При това кръвната картина – особено хемоглобинът, си беше в нормата. Кръв-
ното налягане – също. Всички органи и системи работеха нормално. Отчиташе се по-
добрена обмяна на веществата, дължината на вълната ми беше 8.0! Психическото ми
състояние беше стабилно – аз просто знаех, че всичко е наред и няма от какво да се боя
или да се тревожа.
При процесите, които накратко описах, измерването на чакрите над диафрагмата от-
чита тяхната все по-нарастваща активност, като минусовите параметри постепенно пре-
минават в плюсови. Крайните им стойности, които съм измервала както при себе си,
така и при много други хора, са огледални на предишното им състояние. Четвърта от-
чита (+40); пета (+55 – +60) и т.н. Тъй като в този период от живота си периодично се
измервах и записвах отчетените параметри, един ден с недоумение регистрирах, че
всичките шест чакри, с изключение на седма, отчитат (0). В първите десетина минути
останах стъписана и дори се запитах, дали пък не съм се запътила да си ходя в Отвъд-
ното. Малко по-късно вече ми стана ясно, каква е работата. Седма чакра беше достиг-
нала максималната си за този етап от живота ми активност. Аурата ми се беше изнесла
нагоре, обхващайки само главата ми. Всички останали чакри бяха прехвърлили актив-
ността в своите енергийни проекции, намиращи се в коронната чакра.

***

Логично е да си направим извода, че тези външни промени на организма са предшес-

твани и съпътствани и от вътрешни трансформации. Инертността на физическата мате-
рия не ни позволява да ги отчетем начаса, но бъдете уверени, че техните резултати рано
или късно биват забелязани. Не мога да ги изброя, нито да ги обобщя, защото те са изк-
лючително разнообразни и строго индивидуални. Ако в момента преживявате подобни

36
промени, ви съветвам да си ги записвате, за да можете впоследствие да си направите
лична равносметка – стига, разбира се, това да представлява интерес за вас.
Постепенно ще забележите вътрешна преориентация, промяна в ценностната си сис-
тема и категоризиране на обекти, хора и явления. Тъй като прекият резултат е все по-
стабилна връзка със собствената ви душа, а чрез нея – и с останалите души, ще започ-
нете по един фин начин да усещате всеобщата мъка и радост. Може да се събуждате
обляни в сълзи, почти разкъсвани на късчета от непоносима душевна болка. И няма да
знаете защо така ви боли. В противовес на тези състояния ще ви се случи да се чувствате
изпълнени до последното си атомче от животрептяща любов и състрадание.
На мен и до днес, макар и с все по-големи времеви амплитуди, ми се случва да изпа-
дам и в двете състояния. Винаги в такива моменти съм питала и себе си, и Наставниците
си, как те понасят не само нашата, но и на всяко живо същество, а и на планетата ни
болка. Та аз съм свързана само с малка част и толкова ме боли. А те – те усещат всеки
и всичко. Нашата болка е и тяхна. Нашата радост – също. Тогава за собствено успокое-
ние си спомням мъдрата сентенция, че на всеки от нас му се дава толкова товар, колкото
може да носи. Нито повече, нито по-малко. И че когато и ние достигнем до това ниво
на развитие, на което са сега Учителите на човечеството, ще имаме сили да носим отго-
ворностите си. Още повече, че тогава много по-осъзнато и ясно ще знаем защо сме изб-
рали този товар. Което донякъде ме успокоява.
Ако се питате дали по някакъв начин не съм провокирала тези процеси, помагайки си
с диети, упражнения или медитативни техники, отговорът е – НЕ!
Въпреки че вече съм разглеждала този въпрос в „Сребърната нишка”, тук му е мяс-
тото отново да се спра на темата за всевъзможните практики, техники и не знам още
какво за „събуждане” на чакрите. Твърдо поддържам мнението си, че повишаването на
тяхната активност е вътрешен процес. Дължи се на духовното ни израстване и протича
под контрола на душата и под наблюдението на Учителя ни от тънките нива. Всяко на-
силствено ускоряване на тяхната активност може да доведе до плачевни резултати – от
физическо заболяване, до психични отклонения. Надявам се, вече разбрахте, че дори
когато активирането им е вследствие на вътрешното ни израстване и е отклик на импул-
сите на душата, пак се стига до дискомфорт, че дори и болест. Тези от вас, които вече
са преживели частично или пълно активиране на някои от чакрите си по естествен път
и знаят как протича процесът, не биха и помислили да го насилват и ускоряват с каквито
и да било методи.
Донякъде изпитвам дълбоко съжаление, че съвременната наука упорства и забавя из-
следването на фините ни тела и центровете им, защото на много хора би било спестено
ходенето от кабинет на кабинет и харченето на излишни средства за лекарства, които в
такива случаи са не само безполезни, но дори вредни.
Длъжна съм да споделя с вас, че за да придобия увереност във верността на своите
измервания и диагнози, при всеки случай на мое неразположение от физическо или
друго естество съм се изследвала сама по моя метод. Винаги съм се придържала и про-
дължавам да се придържам към правилото „Докторе, излекувай сам себе си” и смятам,
че един лечител трябва да може да се справя самостоятелно със собствените си заболя-
вания или поне безпогрешно да прецени към какъв лекар да се обърне.
Вероятно ви интересува по какъв начин бихте могли сами да се осведомите дали не-
разположението, което изпитвате, е в резултат на заболяване, или се касае за активиране
на чакра и/или издигане на енергията. В случай че интуицията ви не успее да ви подс-
каже правилния отговор, а и не умеете да влезете в медитация и да попитате себе си или

37
Учителя си какво става с вас, ви съветвам да се обърнете към сензитив, който да ви
помогне да се ориентирате в ситуацията. За мое съжаление това е единственото, с което
мога чрез книгата да ви помогна по въпроса.

Посвещенията на душата
Подобно на много други термини, които срещаме в литературните източници на раз-
личните духовни школи, и понятията посветен и посвещение съдържат смисъл, доста
по-различен от светското ни разбиране за тях. Тъй като интересът към темата за посве-
щенията е голям, а изхождайки от личните си наблюдения смятам, че в близко време
той още повече ще нараства, въпреки изключителната ѝ сложност реших да я включа в
книгата.
За да изключа възможността тези две понятия да бъдат изтълкувани погрешно, нак-
ратко ще уточня – тук изобщо не става дума за интелектуално познание или навлизане
в тайни и/или мистерии, които са на разположение на малка привилегирована група и
са недостъпни за простосмъртните. Погледнато от този ъгъл, то тогава всеки от нас, в
зависимост от интересите или образованието си, може да смята себе си за посветен в
определена област на човешкото познание.
Степените на посветеност на душата, на които ще спра вниманието ви в следващите
няколко страници, визират разширението на съзнанието ни, така че до физическия ни
мозък да достига осъзната информация от по-висшите измерения, която не е достъпна
за петте ни физически сетива.
Постепенно, в хода на еволюцията на съзнанието, ние ще ставаме съзнателни в тези
шест фини полета, точно по същия начин, по който на този етап от общото ни развитие
сме съзнателни в седмото – физическото поле. Нещо повече. При приемането на всяка
една от седемте степени на посветеност душата е вече не само съзнателна, но и способна
да упражнява първоначално частичен, а в хода на развитието си и все по-цялостен кон-
трол над типа им материя, в съответствие със законите, които ги управляват.
Известно е, че от дълбока древност и до днес, в затворени и тайни общества се про-
веждат церемонии, посредством които техните членове биват посветени – до опреде-
лена степен, в тайните знания, ревниво опазвани от тези общества. За какво точно става
дума, на широката общественост не е известно – именно поради строгото съхраняване
на тайната, свързана с всичко, което касае дейността и целите на тези групи. Но при
определяне нивото на готовност на конкретен индивид, членуващ в тях, да бъде подгот-
вен и да приеме някаква степен на посветеност, решаваща роля играе преценката на
водача /или водачите/ му. Което от своя страна предполага известен субективизъм.
Моето разбиране за това понятие, както вече разбрахте, има много по-дълбок духовен
смисъл и за да може да се осмисли още по-пълно, е необходимо да сме придобили поне
принципни познания за телата, т. е. енергийните нива, от които сме изградени и които
обитаваме. Темата за строежа на човека е многообхватна и сложна за изразяване в
кратка форма, но е необходимо, поне бегло, да се спра на нея, за да мога да изложа
познанията си за самите посвещения.
За въплътения и пребиваващ на Земята във физическо тяло индивид тези тела, изг-
раждащи троичната му аура, съответно са три – физическо плюс етерно, астрално и ум-
ствено (ментално). Тези три проводника предоставят на въплътената душа подходящи
за обитаване форми за проявление в трите свята – физическия, астралния и менталния,
които са аспекти от телата на планетарния Логос. Те, както и четирите ни висши тела, а

38
и цялата Вселена, в съответствие със степента на вибрация на материята, от която са
изградени, от своя страна се делят на седем поднива. Душата, която представлява про-
явление и проводник на духа, също е “облечена” в троично тяло – това е т. нар. каузално
(причинно) тяло. В източната философия трите аспекта на каузалното тяло са наречени
Атма, Будхи и Манас – дух, материя и съзнание (разум).
Посвещенията, които разглеждаме, касаят именно душата и каузалното тяло. Про-
тивно на представата ни за ритуали и церемониалност, тези духовни израствания пред-
ставляват нещо съвсем различно – мистериозно и съкровено. За човека във физическо
тяло те са общо четири и бележат етапи от духовното му развитие и изкачване по ево-
люционната спирала.
Самият процес – най-общо казано – се свежда до индуцирането на каузалното тяло
на душата, чрез насочване и провеждане през него на определен лъчев тип енергия, като
по този начин способността му да провежда високите енергии от по-фините нива към
троичната личност рязко нараства. Осъществява се във висшите поднива на менталния
свят /до трето посвещение/, под наблюдението и чрез съдействието на Учителите, нари-
чани още Старши братя на човечеството, а при протичането му будното съзнание на
посвещавания е изключено – т. е. човекът или спи, или е в състояние на медитация.
Важно за всички нас е да осъзнаем, че връзката между фините полета на съществува-
нето ни и физическото измерение е двупосочна – т. е. импулсите текат както отгоре-
надолу, така и обратно. Както от духа, през душата – към личността, така и от лич-
ността – през душата, към духа. В този смисъл, когато човекът във въплъщение – чрез
начина си на живот, мислене и емоционални реакции, е разширил аурата си, повиша-
вайки вибрациите на трите съставляващи я носители, именно това вътрешно сияние,
тези повишени вибрации, които няма начин да бъдат симулирани, подават към душата
импулса, че конкретната личност е подготвила троичното си тяло да понася и провежда
по-фини и с по-висока степен на вибрация енергии. Готовността му за посвещение,
както сами разбирате, вече не подлежи на субективната преценка на която и да било
личност, тъй като бива демонстрирана – по неподлежащ на съмнение и оспорване на-
чин, от самия него.
Личността, излъчена от душата и въплътена на Земята за натрупване на опит и израс-
тване, е подала недвусмислен сигнал, че е готова да възприеме, проведе и заземи вис-
шите духовни импулси, идващи от Създателя. Изминат е дълъг и труден отрязък от пътя
на тази душа към съвършенството. На Земята още една личност е демонстрирала готов-
ност да бъде включена активно във веригата на духовната Йерархия. Запалена е още
една лампичка, към която да потече божественият импулс, за да освети живота на
всички ни.

***

В християнските традиции четирите посвещения – тези степени на нашето развитие,

през които преминаваме, подчинявайки се на законите за кармата и прераждането, са
описани, макар и символично, в Новия завет. Това са: Рождество; Кръщение; Преобра-
жение и Разпъване на кръст. Следващите посвещения, които се приемат от Учителите и
духовно напредналите са: Възкресение; Възнесение и Завръщане при Отца.
Посвещенията, тази символична форма на възкачване на душата по пътя на завръща-
нето ѝ при Отца, нямат нищо общо с представата ни за изкачване по стълбата на общес-
твената или служебната йерархия. Човешкият ни стремеж за издигане – в материален

39
план, е продиктуван от материалистичните ни въжделения – за пари, власт, относителна
свобода и възможност да доминираме над другите. Все желания, продиктувани от ин-
тересите на отделната личност – обособена и самоизолирала се от останалите. Духов-
ният ни стремеж за извисяване, в същността си, е продиктуван от импулса да служим
на всички форми на живот и на Планетата, и идва от самата душа.
За да може всеки от нас да възприеме този импулс, който помита егоизма и алчността
и дава път на алтруизма и съпричастното ни отношение към всяка форма на живот, на-
селяваща Планетата ни, е необходимо да съумеем да изградим енергиен мост – своеоб-
разен канал за връзка с душата ни, по който да изпратим сигнала, че сме готови да при-
емем посвещение.
На изток наричат този канал антакарана. В същността си представлява енергийна
нишка, която, в съответствие с вътрешното ни развитие, все повече се разширява и ук-
репва. По този енергиен канал, все по-мощно и осезаемо от конкретната личност, за-
почва да тече енергията на висшата ни същност. Човекът, съумял да прокара дори и най-
тънката нишка, започва все по-ясно да долавя нейните послания. И именно от този зна-
менателен момент нататък той преминава от символичната Пътека на изпитанията към
пътя, водещ към посвещенията. С всеки изминат етап от живота си той все повече се
превръща в личност, насочвана, подпомагана и подчиняваща се на плановете и стреме-
жите на собствената си душа. Душата ни, която винаги, във всеки един миг от нашето
съществуване – независимо дали го осъзнаваме, е в директно съприкосновение с Тво-
реца.
Постоянно изменящите се планетарни условия и прииждането на обновяващи енер-
гии към планетата ни създават условия за небивал досега напредък и приближаване към
Портала на посвещенията на милиони човешки същества. На физическо ниво всички
ние усещаме промените чрез състоянията на организма си. Временният дискомфорт, до
който води протичането на тези високи енергии през телата ни, много наподобява на
различни болестни симптоми, което плаши доста хора. Затова споделям тези свои поз-
нания с вас. За да узнаете, че много от нас сега навлизат в своя „духовен пубертет”.
Един етап от развитието ни, който си има своите неудобства и трудности, но който е
неизбежен и просто трябва да се премине.
Въпреки че, спирайки вниманието ви върху символиката на Рождество Христово,
бегло споменах за Посвещенията, в следващите няколко страници ще разгледам темата
малко по-подробно.

Първо посвещение – Рождество

Ако сравним етапите от духовното развитие на човека със степените на образованост,

то Посвещенията биха съответствали на висшето образование. За да навлезем в учеб-
ните зали на университетите, ние трябва да придобием съответните знания, премина-
вайки през началното, основното и средното образование. Едва тогава, вече придобили
основни познания в различните области на естествените и точните науки, ние се насоч-
ваме към конкретна област на досегашното човешко познание и продължаваме образо-
ванието си в някое от многобройните висши учебни заведения. Разликата между светс-
ката и духовната степен на познание се състои в това, че при духовното си развитие
всички – без изключение – продължаваме нагоре и рано или късно влизаме в учебните
зали на Неостаряващата Мъдрост.

40
 Нишката на Ариадна, която води всеки от нас през сложния лабиринт на духовното
познание, е принципът на аналогията. Всяка, дори и минимална степен на познание,
вече може да служи за ориентир и средство за съпоставяне, чрез което да възприемем и
усвоим новата информация. Представете си едно новородено бебе. Душата му, завър-
нала се на Земята чрез поредното въплъщение, попада в един напълно непознат свят,
при съвсем различни условия. На всичко отгоре и тялото, което е връзката ѝ с този свят
на най-плътната материя, също е ново, неразвито и трогателно безпомощно. Първите
седем години от живота душата посвещава на неговото овладяване и поставяне под кон-
трол. Следващите два седемгодишни цикъла са посветени на овладяването на астралния
и менталния носител. И едва след като се е научил да ги управлява, човек вече може
пълноценно да ги използва, да опознава заобикалящия го променен и нов за него свят и
в крайна сметка да трупа нов и полезен опит.
Подобни етапи на развитие – но вече с много по-голяма амплитуда, в много по-раз-
ширен смисъл, ние преминаваме и по пътя на цялостното си духовно усъвършенстване.
Принципът на повторенията – отново на същия етап, но на по-високата извивка на спи-
ралата, е основополагащ и е заложен в основата на развитието на Вселената и Живота.
Трите Посвещения, които в основата си наподобяват овладяването на трите ни тела в
рамките на един живот, и през които всеки от нас трябва да премине, бележат степента
на контрол, постигнат от страна на душата над низшите ѝ носители.
Първо посвещение се приема тогава, когато душата съумее да установи окончателен
контрол над физическото тяло. Това означава, че човек трябва да успее да превъзмогне
всички изкушения и пристрастености, които най-плътният му носител издига като пре-
пятствия. Т. нар. „грехове на плътта” – пиянство, лакомия, сексуални апетити, вече не
трябва да господстват. В Новия завет тези изкушения символично са представени чрез
първото предложение, което сатаната прави на Христос, отвеждайки го в пустинята.
Пустинята, където човек остава сам със себе си и никой, освен собствената му душа, не
може да го изведе оттам. Тази устойчивост спрямо непрестанните претенции на тялото
всеки от нас е изграждал бавно, постепенно и с много труд, в продължение на безброй
животи.
В днешни времена променените условия за съществуване на планетата вече не нала-
гат необходимостта да се концентрираме изцяло върху начините за физическо оцеля-
ване. Отдавна сме напуснали пещерите, климатът е много по-благоприятен, храната,
облеклото и подслона се осигуряват с много по-малко физически усилия. И ако към този
момент по света все още има много гладни, зле облечени и останали без подслон хора,
то това се дължи на прекомерните амбиции и желания на нищожно малка част от чове-
чеството. Не е далеч времето, когато еволюцията ще принуди тази шепа „господстващи”
или да се промени, или да ѝ бъде отнета възможността да се връща за въплъщение точно
тук – на тази планета. Не поради налагането на висша воля, което би нарушило Закона
за свободната воля и избор. А поради това, че в резултат на стремежа и усилията на
останалата част от човечеството, планетарните условия за живот ще са променени. В
условията на повишени вибрации на телата на планетарния Логос душите на ориенти-
раните към егоизма, злобата и алчността, просто няма да могат да съществуват. Пре-
махването на мизерията, болестите и всички други неблагоприятни условия е в наши
ръце. Което е пряк стимул за духовно развитие и усъвършенстване.

41
 Облекчените условия за физическо съществуване (в планетарен мащаб) говорят за
факта, че вече голяма част от човечеството е преминала през първо посвещение. До го-
ляма степен е усвоен един важен урок. Вече сме пораснали, преминали сме „първите
седем години” и можем да продължим нагоре.
В Планинската си проповед (Матей. Гл. 5 – 7) Христос изрича: „. . . и лявата ръка да
не знае какво прави дясната”. До определено ниво на развитието ни съществува прекъс-
ване на съзнанието (при преходите ни в Тънкия свят по време на сън, молитва или ме-
дитация) и физическият мозък не регистрира в будното съзнание дейността и подвизите
на духовната ни същност във висшите светове. В действителност повечето от хората,
приели първо посвещение, нямат ясната представа, че вече са преминали през него. За
това събитие обаче ни се дават косвени знаци. За този значим етап от развитието ни
Тибетецът казва: „Отделният посветен, който приема това посвещение, осъзнава големи
промени в отношението към себе си, към събратята си, към обстоятелствата и към на-
чина, по който си обяснява събитията в живота. Посветеният има нова ориентация към
живота и забелязва един нов мисловен свят”.
Белезите, подсказващи, че отделният индивид е преминал през Рождество, са все по
нарастващата любов, състрадание и съпричастност, които посветеният проявява към
всяка форма на живот. Нараства и стремежът към повече духовно знание. Без значение
дали изповядва дадена религия, а и не е задължително да е религиозен в традиционния
смисъл на думата, такъв човек се изпълва с една нова духовност. Чувството за отговор-
ност нараства, а импулсът да се служи и помага на събратята става все по-мощен. Осъ-
ществило се е Рождеството на Христос в пещерата на сърцето.

Второ посвещение – Кръщение

Етапът от духовното ни развитие, наричан Второ посвещение, също символично и

кратко е описан в Новия завет. Това е изкушението, на което сатаната подлага Христос,
предлагайки му всички материални богатства на света. На изпитание е подложен най-
трудният за покоряване и поставяне под контрол аспект от човешката ни природа – же-
ланието. За помощ при овладяване на главния източник на всичките му страдания кон-
кретният индивид може да разчита основно на самия себе си – на целия си досегашен
житейски опит. Опит, натрупан в продължение на неизброим низ от животи.
Следвайки принципа на повторенията, ние преминаваме през този труден етап във
всеки отделен живот. Наричан „криза на юношеството”, той обхваща вторите седем го-
дини – от 7-та до 14-та, и съвпада с пубертета и половото съзряване. През този втори
седемгодишен период душата за пореден път се учи да овладява и поставя под контрол
емоционалния си носител – астралното тяло. В тази възраст развитието на разума и ло-
гичното мислене все още са в зачатък. Главната движеща сила при реакциите ни в раз-
личните ситуации, както и при взимането на решения, са нашите желания и емоции.
Приемането на второ посвещение е подобно на този седемгодишен период, но вече в
много по-разширен смисъл. Този етап бележи овладяването, от страна на душата, на
емоционалното тяло и окончателното му поставяне под контрол. Тежката битка е завър-
шила. Урокът е научен. Предстои обаче един дълъг период на потвърждаване на науче-
ното и усъвършенстване. Ако отново си послужим с принципа на аналогията, можем да
намерим безброй примери от всекидневния си живот, които да ни помогнат да вникнем
с по-голяма лекота в науката за посвещенията. Да вземем за пример отново един сту-

42
дент – по медицина например. За да получи необходимите знания, той пет години изу-
чава обща медицина. Следват държавните изпити, след това специализация, а след това
практика, трупане на опит и непрекъснато самоусъвършенстване, в крак с постоянните
новости в тази област. Позволи ли си да спре за миг, той вече изостава.
За да преминем през това тежко изпитание, наречено второ посвещение, е нужно да
се научим да жертваме личните си желания – за благополучие, власт, контрол над дру-
гите. Да съумеем да поставим общите интереси над личните, осъзнавайки, че добро е
само онова, което е полезно за всички. На този етап от човешката еволюция това изпи-
тание е най-трудното и тежкото за преодоляване. Остатъците от атлантския тип съзна-
ние, поради които основна част от човечеството е все още фокусирана в емоциите и
желанията, трябва бавно и трудно да бъдат трансформирани. Ето защо преминаването
през второ посвещение е задача на цялата Пета коренна раса.
Периодът между първо и второ посвещение е най-дългият и за мнозина е времето на
най-големи трудности. Характерното за хората, които изминават тази отсечка от инди-
видуалното си развитие, е все по-нарастващият интерес към духовни знания. Значи-
телно се развива стремежът да се мисли (вместо да се чувства), да се знае, както и да се
споделят и прилагат тези знания. Нараства чувството за лична отговорност, човек изос-
тавя пасивността и става значително по-активен в мислите и действията си. Той вече до
голяма степен е осъзнал, че причините за бедите и нещастията му се коренят в собстве-
ното му минало. Дори и да не е чувал за закона за кармата и прераждането, дори и да не
проявява видим интерес към източната философия, теософията и езотериката, той ин-
туитивно разбира, че животът – като цяло, и неговата лична съдба в частност, се управ-
ляват от неумолими и безпристрастни космични закони.
Второ посвещение е свързано с центъра на сърцето – четвърта чакра. В този център
се влива нишката на живота – енергийният канал, по който към въплътения човек тече
енергията на Йерархията, преминавайки през собствената му душа. Поради това, че в
по-голямата си част човечеството е готово да премине през този общ етап от развитието
ни, Йерархията изпраща все по-мощни импулси за събуждането и развитието му – към
тези които имат вътрешната готовност да ги приемат. На физическо ниво отделният ин-
дивид реагира с характерни телесни симптоми, които, проявявайки се, плашат доста
хора.
Изхождайки от личните си наблюдения, смея да обобщя, че тези конкретни усещания
се изразяват чрез лека аритмия, стягане, пробождане в сърдечната област и дори изт-
ръпване на лявата ръка. Характерното при тях е, че при медицински преглед не се ре-
гистрират никакви функционални или физиологични отклонения, което доста озадачава
специалистите. В такива случаи лекарското заключение обикновено е – „оплакването е
на нервна почва”. Което в най-грубата си същност не е далеч от истината. Освен тези
чисто физически усещания хората, които все повече се приближават към второ посве-
щение забелязват, че значително нараства степента им на интуитивно възприятие. Ня-
кои от тях развиват свръхсетивни възприятия в определена степен – започват да виждат
аурата на растенията и дори на събеседниците си, долавят мислите и настроенията им,
сънуват пророчески сънища.
Самото събитие – приемането на второ посвещение – се регистрира в мозъка по ня-
какъв начин. Най-често под формата на ярък, запомнящ се сън, но често човекът не е в
състояние да го разтълкува и поради това не му обръща особено внимание. Въпреки
това той не се изтрива от паметта му. Поне до момента, когато по един или друг начин

43
не разбере чрез будното си съзнание неговия смисъл. За това може да му помогне раз-
говор с друг човек, прочит на определена книга или някакво друго „случайно” събитие.
Но винаги под такава форма, че в него не остава никакво съмнение за какво точно става
дума.
Всички ние имаме право да узнаем на какво ниво от развитието си се намираме. Вът-
решното ни израстване обаче вече не ни позволява да се изпълваме с излишна гордост
или чувство за превъзходство по отношение на останалите. Вече интуитивно разбираме,
че поемаме по-голяма отговорност – за личната си съдба и за съдбата на човечеството.
Когато аз имам радостта да срещна такива хора, обичам да им казвам: “Добре дошли в
отбора”.

Трето посвещение – Преображение

Най-трудният и продължителен период за нас е времето между първо и второ посве-

щение. Веднъж преминал през Кръщение, човек напредва бързо и е възможно да приеме
трето и четвърто посвещение в същия живот. Тази степен на развитие, наречена симво-
лично Преображение, бележи постигнатия от страна на душата контрол над умствения
носител. На него съответства периода от 14-тата до 21-та година, когато човек развива
и започва все по-пълноценно да използва менталното си тяло. Приблизително до дваде-
сет и една годишна възраст чакрите достигат степента си на развитие, достигната в пре-
дишното въплъщение. Завършил е „преговора” върху уроците, научени през предиш-
ните му животи и от този момент нататък започва работата за натрупване на нови знания
и лично усъвършенстване – задача, която всеки от нас – сам или с помощта на Учите-
лите, си е поставил преди да се прероди.
За да можем в по-пълна степен да разберем същността на посвещенията е необходимо
да придобием познания за развитието на Слънчевата система, Земята и човека, на когото
именно на тази планета е отредено място за развитие. Преди да достигне до тази форма,
нашата планета също е преминала през своите превъплъщения, които в космогонията
на розенкройцерите и антропософите са наречени периоди (при теософите терминът е
вериги), като всеки от тях включва седем етапа – кръгове (или обиколки). През тези
периоди бавно се изграждат и усъвършенстват, в съответствие с еволюционния план,
телата – както на човека, така и на самата планета. През всеки период се построява една
от „плътните” форми за конкретно проявление и съответстващата ѝ духовна (безфор-
мена) част. По-долу бегло изброявам само плътните носители.
Сегашният период, наричан Земен, е предшестван от: Сатурнов – посветен на изграж-
дане на прототипа на физическото тяло; Слънчев – през първата му обиколка отново на
принципа на повторенията се усъвършенства физическото тяло, а през втората се изг-
ражда етерното тяло; Лунен – първата обиколка отново е времето за работа върху фи-
зическото тяло, втората – за етерното тяло, а през третата се създава астралното тяло;
Земен – периодът, в който понастоящем се намираме – първите три обиколки са вре-
мето, посветено на повторенията – работи се по усъвършенстването на физическото,
етерното и астралното тяло. Четвъртата обиколка е посветена за същинската работа на
Земния период – а именно, изграждане на умственото тяло на човека.
Времето, в което живеем, е приблизително средата на тази четвърта обиколка, по
време на която земното човечество е развило пет от общо седем коренни раси. Началото
на този кръг се губи далеч назад във времето, когато формата – както на планетата, така

44
и на човека, е била съвсем различна от сегашната. По подобен начин човешкият емб-
рион в момента на зачатието с нищо не прилича на новороденото бебе. Тези етапи от
човешкото развитие през четвъртия кръг на Земния период са: Хиперборейска, Полари-
анска, Лемурийска, Атлантска и нашата – Арийска пета коренна раса. Като цяло зада-
чата на пета раса е изграждането, усъвършенстването и поставянето под контрола на
душата на умственото тяло и самосъзнанието.
Още от самото начало, в зората на Сатурновия период, Божествените Искри – Мона-
дите са навлизали за въплъщение на последователни жизнени вълни, развивайки Божес-
твения замисъл. Най-напредналите от тях – пионерите на всеки кръг, постепенно са вли-
зали във все по-усъвършенствани и развити тела. Душите, които в наше време обитават
телата на пета коренна раса, са “отличниците”, преминали успешно периодите и кръго-
вете, които бегло изброих дотук. Важно е за изучаващите духовните науки да усвоят
представата, че цялата еволюция се основава на груповото развитие и непрекъснато усъ-
вършенстване, при които индивидът поставя плодовете от личния си напредък пред об-
щия олтар, откъдето те могат да се използват от всички останали форми на живот.
Преминалият през трето посвещение демонстрира все по-уверено контрола, който
висшата му същност – душата – е постигнала над трите низши носители – физическото,
астралното и менталното тяло, които съставят троичната дреха на личността. Подобно
на паяка, който сам изтъкава своята паяжина, индивидът е изградил мистичната нишка
антакарана, която е енергийният мост, свързващ висшите с низшите носители. По този
символичен мост, все по-ясни и осезаеми, текат импулсите на душата. Благодарение на
тези съкровени импулси гордостта на ума и стремежът на интелекта да наложат контрол
над сърцето, бавно и постепенно биват трансформирани. Алхимията на Живота преоб-
разява знанието и натрупания опит в Мъдрост. Такъв човек все по-ясно осъзнава един-
ството на Живота. Неговият личен Аз, без да губи своята индивидуалност, все повече
се разтваря в колективното съзнание. Отпада стремежът за самоизтъкване, осъждане и
обособяване и на тяхно място, посредством искрящия лотос на сърдечната чакра, раз-
цъфтява Любовта.
Това вътрешно съзряване води до характерна промяна в чакрите и аурата на конкрет-
ния човек. Докато при повечето хора тя има яйцевидна форма, която обгръща цялото
тяло, при посветените над второ посвещение енергийната дреха започва бавно да се из-
тегля към горните центрове. Най-напред до диафрагмата и центъра на слънчевия сплит,
а по-късно се издига и над него – до четвърта чакра, която става все по-активна. Именно
посредством сърдечния център, където се влива енергийната нишка на Живота, ние осъ-
ществяваме връзка с душата си, която от своя страна е във връзка с Йерархията.
Описаното изкачване на енергията към по-висшите центрове е съпътствано с конк-
ретни физически усещания, които са строго индивидуални и въпреки това могат да бъ-
дат обобщени. Характеризират се с физически болки – т. нар. свещени болки в различни
части на тялото, в които са разположени по-малките енергийни центрове. Тези болки
имат различно времетраене – понякога могат да продължат до няколко месеца. В осно-
вата си се дължат на протичането на високите енергии на душата, а малко преди и след
трето посвещение, и на енергиите на Монадата през физическото тяло. В същността си
имат пречистващ ефект, след който импулсите на истинския Човек могат все по-безп-
репятствено да достигат до будното съзнание на въплътената личност. При това изди-
гане на аурата низшите тела символично умират, така както това става и след физичес-
ката смърт. Но преди това душата вече е извлякла и абсорбирала целия натрупан чрез
тях опит.

45
 Приелият Трето посвещение, в резултат на все по-мощно нахлуващите висши енер-
гии, засиява с една ярка вътрешна светлина. Преминал през своето Преображение, такъв
човек вече живее живота на душата. Когато преобладаващата част от човечеството пре-
мине през този етап, на Земята ще видим въплътено Петото – Божието царство, което е
целта и върха на развитието ни през Земния период. Казано по-простичко – тогава ще
настъпи ерата на Любовта.

Четвърто посвещение – Разпъване на кръст

От гледна точка на Йерархията трето посвещение – Преображение, се смята за пър-

вото главно посвещение. За разлика от първите две, приелият трето посвещение в рам-
ките на относително кратък срок след това събитие ясно осъзнава, че е преминал през
него. В резултат на постигнатия от страна на душата контрол над трите нисши тела,
същите символично умират. Целият натрупан посредством тях опит вече е абсорбиран
и запечатан като информация в каузалното тяло. Веднъж съхранено в тялото на душата,
натрупаното знание се трансформира в мъдрост. Това е нашето съкровище, което вече
никой не може да ни отнеме и от което личността черпи опит, сили и вдъхновение във
всеки миг от живота си. Аурата се изнася към центровете в главата – шеста и седма
чакра, подобно на светъл ореол, с какъвто християнската иконопис увенчава главите на
светците.
Един такъв човек демонстрира степента си на посветеност единствено чрез начина си
на живот, без да изразява каквито и да било словесни или други претенции относно
духовния си ранг. Пречистените му тела активно изпълняват функцията на все по-мо-
щен проводник за фините енергии от по-висшите нива на съществуване. Той вече инту-
итивно разбира, че да служи на целите на еволюцията не означава непременно действе-
ност на физически план. Че не е задължително да се изявява в общественото простран-
ство – като оратор, писател, организатор или център на група, привличайки внимание
към личността си. Самото му присъствие на планетата, като жив проводник на висшите
енергии, е неговата основна форма на служене. Той не се терзае от въпросите дали и
доколко е полезен. Интуитивно доловил неразривната си връзка с всички форми на жи-
вот, до болка чувствителен за събития и страдания по всяко кътче на планетата, той вече
живее живота на душата.
Духовното събитие, наричано четвърто посвещение е венецът, който увенчава преби-
ваването му във физическо тяло на Земята. За да се подготви за него, той постепенно е
изградил сребърната нишка, свързваща монадата с душата – точно по същия начин, по
който до този момент е изграждал нейния по-низш еквивалент – антакарана, свързваща
душата с личността. Благодарение на пробудените си енергийни центрове в главата вече
е способен да възприема, провежда и заземява тези високи енергии.
Връзката с монадата се осъществява посредством енергиен канал, вливащ се в сед-
мата, коронната чакра, намираща се на темето. Когато тази връзка бъде изградена, ро-
лята на душата като проводник и трансформатор на висшите импулси на духа посте-
пенно намалява, докато в определен момент отпадне напълно. Каузалното тяло посте-
пенно се разтваря и символично умира. Целият натрупан от душата опит се абсорбира
от духа. От този знаменателен момент нататък човекът, приел четвърто посвещение, се
превръща в живо въплъщение на словата, изречени от Христос: “Не съм аз този, който
върши делата, а Отец ми, който живее в мен”.

46
 Взела всичко, което условията на планетата предлагат за трупане на опит, душата
вече не се нуждае от превъплъщение в човешка форма, заради собственото си израст-
ване. Кармичните дългове, с незначителни изключения, са изплатени. От тук нататък,
както вече стана дума, правото на свободен избор бива упражнено в много по-пълна
степен от приелия четвърто посвещение. Дали ще избере, когато напусне физическото
си тяло, да се завърне на планетата, в синхрон със закона за кармична необходимост, за
да помага на събратята си, или ще предпочете да продължи развитието си при други,
съвършено нови условия – този съкровен избор е негово право и единствената му наг-
рада за самоотверженото му служене на човечеството.
Животът на човека, вървящ по пътя към това духовно достижение, е белязан със знака
на саможертвата. Личният Аз, поставен изцяло по ръководството на духа посредством
душата, вече не играе определяща роля при вземането на решения. Воден от безмълв-
ните напътствия на душата си, наричани интуиция, той вече притежава способността да
предприема точното действие в точния момент. Повече не се налага да губи време и да
пилее енергия при определяне на печелившия ход на принципа: действие – грешка, от-
ново действие – грешка, за да достигне до верния отговор на задачата.
Каквито и беди да се струпат на главата му – болест, материална или друга загуба,
конфликти или противоречия със самия себе си или с обкръжението си – той знае, че
преодоляването на това препятствие е избор на душата му. Че е просто поредното изпи-
тание, често поставено му чрез нея, от Учителя му, който го наблюдава и напътства.
Усещането за самотност, което до неотдавна го е довеждало почти до отчаяние, отс-
тъпва място на ясно осъзнатото чувство за незрима, но съвсем реална подкрепа във
всеки миг от земното му съществуване.
Зовът му за напътствие и помощ в мигове на безизходица, бива чут и получава почти
мигновен отклик. В случай, че не получи подкрепа в труден за него момент, той разбира,
че има в себе си сили да се справи сам с възникналата трудност, че дълбоко в себе си
знае верния отговор на задачата, пред чието разрешение е изправен. Често – именно
преодолявайки такива несрещани до този момент от живота си трудности, узнава за
нови и неподозирани от самия него собствени сили и способности. Едно безценно за
него откритие, което като мълния осветява потайни до този момент аспекти от живота
му, изпълва го с нова увереност в собствените му сили и му служи за стъпало към след-
ващото изпитание и новия урок.
Независимо от това, дали личността във въплъщение е натрупала интелектуални зна-
ния за космичните закони, човекът във физическо тяло интуитивно ги съблюдава и се
ръководи от тях в ежедневните си дела, защото вече има свободен достъп до мъдростта,
съхранена в каузалното тяло на душата му. И защото – посредством душата си, вече
може да черпи от мъдростта, натрупана в хода на развитието ни от цялото човечество.
На трудностите и препятствията, които се изпречват на пътя му, той вече гледа като
на учебни тестове, без дори и за миг да ги смята за несправедливи страдания или нака-
зания. Способен първо да съзре, а по-късно и да извлече урока от всяко дребно житейско
събитие, той уверено напредва по пътя си и, без каквато и да било показност, служи
като жив пример на всеки, с когото влезе в пряк или косвен контакт. Последните кар-
мични задължения, които все още го държат привързан към Земята, се изплащат в ше-
метно съкратени срокове. Интензивността на живота му, изпълнен със събития, на ко-
ито той – вече автоматично, поставя положителен знак, на принципа – “всяко зло – за
добро”, непосилна за мнозинството, му налага своето все по-отчетливо и изморително
темпо.

47
 Сияещ с все по-ярка вътрешна светлина, този космически магнит неотклонно прив-
лича към себе си хората, на които му е отредено да помага и служи. Разбираемо е, че
тъмните сили, чието съществуване бива съвсем реално застрашено от наличието на един
такъв факел на Йерархията, го удостояват с “почетно” внимание. Ударите им зачестяват
под невъобразимо разнообразни форми. Преките им атаки понякога идват дори посред-
ством близки на сърцето му хора, които без изобщо да подозират, се явяват техни не-
съзнателни оръдия, и към които – бивайки отворен за тях, той е и най-уязвим.
Косвените им и нескопосано замаскирани опити за блокиране на духовната му
служба са най-вече на фино енергийно ниво, но в повечето случаи се отразяват обратно
от блестящата броня на аурата му, без да му навредят особено. “Удостоен” по този на-
чин от тяхното внимание, вървящият към четвърто посвещение получава още един нед-
вусмислен знак за духовната си значимост и заеманото от него място на еволюционната
стълба. Отговорен вече не само за собствената си съдба, но и за съдбата на тези, с които
духовно е свързан, подкрепян, закрилян и напътстван във всеки миг от земното си съ-
ществуване, още един жив проводник на божествената сила и могъщество, уверено из-
вървява избрания от душата му път към съвършенството, към Създателя.

***

За да завърша с тази тема, за тези от читателите, които са затруднени да си преведат

значението на думата адепт, искам да поясня, че в най-общ смисъл с нея се назовават
духовно извисени Индивидуалности, които в процеса на личното си развитие и израст-
ване са на път да се освободят, или вече са освободени, от цикъла на преражданията.
Степента на посветеност на тези индивидуалности е различна, но всички те са приели
трето посвещение, което, както вече казахме е първото главно посвещение от гледна
точка на Йерархията. Изплатили кармичните дългове, натрупани от душата в хода на
нейните превъплъщения, те вече могат да избират или прераждане във физическа
форма – подчинявайки се на законите за целесъобразност и необходимост или същест-
вувание на планетата, но във висшите светове, в носители (тела), изградени от конкрет-
ната материя на това ниво, т. е. съответстващи му по строеж и вибрация. В случай, че
останат в близост до Земята, при необходимост и ако те пожелаят, могат да общуват с
нас – най-често на менталните нива и рядко – в по-висшите планове на астралния свят.
Тази форма на общуване с тях е възможна и достъпна за всеки от нас, но осъществява-
нето ú е възможно най-вече по време на сън или в състояние на самовглъбеност – мо-
литва или медитация.
Всички тези високоразвити индивидуалности са съществували в човешка форма, пре-
минали са през множество изпитания и проверки и добре са им познати трудностите и
страданията, през които ние сега преминаваме. Затова са изпълнени с разбиране и дъл-
бока любов към нас и винаги, когато искрено ги помолим, ни протягат ръка за помощ.
Ако обаче липсва изричната ни молба, не се намесват в съдбите ни, подчинявайки се на
закона за свободната воля, който е един от основополагащите закони на Вселената.
Съществуването на адептите и Учителите от Бялата ложа, все още яростно оспорвано
от т. нар. “официална” наука, вече е неопровержим факт за много хора, които, развили
фините си сетива, са влизали в контакт с тях – при различни обстоятелства и под раз-
лична форма. Тяхното присъствие на планетата, както и достигнатото от тях ниво на
развитие и степен на посветеност, на дело демонстрират пред всеки непредубеден ум

48
латентните ни заложби. Логичният извод е, че щом те са достигнали до това ниво, значи
и за нас е възможно.
От първостепенно значение за нас е да осъзнаем и запечатаме в ума си неопровержи-
мата истина, че придвижването по еволюционната стълба е двупосочно. Че независимо
от степента си на посветеност, всеки от нас сам избира на кой господар да служи. Всеки
сам определя дали да застане на страната на Бялата ложа или обратното.
В който и да е момент от развитието си, на което и стъпало, на който и етаж да се
намираме, в тази слънчева система или в други Вселени – Законът е един: всяко след-
ващо стъпало, на което ще стъпим, за да продължим нагоре, се издълбава от самите нас.
Възходът е възможен, но не е гарантиран. Това, че сме достигнали до определено ниво,
дължим на самите себе си, но дали ще продължим нагоре или ще се търкулнем надолу –
подведени от себичността, самомнението и високомерието си – зависи само и единст-
вено от самите нас. Истина, която легендата за падналите ангели красноречиво илюст-
рира.
Определящ фактор за темпото, с което ние ще извървим пътя към съвършенството си,
трасиран от адептите и Учителите от Бялата ложа, е личният ни избор. Можем да избе-
рем да вървим бавно по спиралите на еволюцията или да предпочетем трудния, но ди-
ректен път на посвещенията. Дверите към тях са отворени за всички нас. До завършва-
нето на четвъртия кръг – земната обиколка, развивайки седемте коренни раси, цялото
човечеството ще приеме седемте степени на посветеност. Тази идея е заложена в плана
за развитие на нашата слънчева система от ума на Създателя. Приемането на всяка една
от тези степени като форма за разгръщане на вътрешния ни потенциал, е наше свещено
право, дадено ни от него. Право, което никой друг не може нито да ни оспори, нито да
ни даде, нито да ни отнеме.

49
 4.
КРАТЪК РАЗКАЗ ЗА МОИТЕ
ДУХОВНИ НАСТАВНИЦИ
Леля Ванга
Започвам да пиша тази глава с дълбок трепет и вълнение. Ще разкажа всичко така,
както се случи. В съзнанието ми. Това е разказ за дълбоката ми духовна връзка с жената,
която България назова „Светица” и „Пророчица”. А аз я наричам с много любов и дъл-
боко преклонение – леля Ванга.
В началото на август 2020-та бях на Рупите, за да отдам почит на Пророчицата, би-
вайки една от многото, дошли за панихидата за упокой на душата ѝ, която фондация
„Ванга” организираше всяка година. Няколко месеца по-рано идеята за написването на
тази книга беше поникнала в душата ми. Хранех някакви съмнения и тревоги, дали има
някакъв смисъл да влагам толкова усилия и труд в творба, която се съмнявам да стане
бестселър. И там, на гроба на леля Ванга, след църковната церемония, ѝ споделих наме-
ренията си, тревогите си, съмненията си. И тя ми каза, че ще я напиша тази книга. Че
ще се чете от много, ама от много хора. И че ще бъде издавана и преиздавана и в Бълга-
рия, и по света.
Към момента в процес на сбъдване е само написването на книгата. Останалото е
скрито зад воала на времето. Но след това кратко въведение мисля, че е време да започна
разказа си как аз и леля Ванга се срещнахме, синхронизирахме се и заработихме заедно
с пълен капацитет.

***

Не съм се срещала с леля Ванга на живо. За пръв път посетих Рупите, за да се поклоня
на гроба ѝ, през лятото на 2002-ра. В онзи августовски ден, потегляйки от Рилската оби-
тел на път за дома, излизайки на главния път Кулата – София, спонтанно решихме да
завием на юг, вместо на север. Дотогава Рупите беше за мен недостижима дестинация.
Все едно потеглих за Марс… за Плеядите… за друга Вселена. Пристигнахме там в къс-
ния следобед, с идеята да пренощуваме в хотелчето или в комплекса бунгала. Застанах
до гроба на Пророчицата в дълбок душевен смут. Знаех, че аспект от нея, от енергията
ѝ, присъства там. Знаех, че този дух влиза в общение с всеки посетител. Знаех, че от нея
не мога да скрия нищо. А се чувствах и грешна, и недостойна, и толкова незначителна,
че ми идваше пеша да хукна обратно към дома.
Изпълнена от тези тревожни чувства, бях сепната от мисъл. Не моя! Нейна! На леля
Ванга! Бях чела разкази на хора, които твърдяха, че са общували с нея на мисловно ниво.
Но и през ум не ми беше минавало, че Светицата ще спре вниманието си върху мен –
грешната. Че и ще ме заговори.
В общи линии, при този пръв контакт леля Ванга ми каза тогава много неща от личен
характер. Увери ме, че с нея се знаем отколе, че отколе работим заедно на фините нива
за благото на хората и Земята. Че ме чакат тежки житейски изпитания, че ще напиша
книги. Че към мен ще се обръщат за съвет, помощ или утеха хора от близо и далеч. Че

50
моята наставница и закрилница от Тънкия свят е Света Петка… И че трябва да потеглим
към дома на момента, вместо да нощуваме на Рупите.
Беше седем вечерта. Намирахме се на 370 километра от дома и ни предстоеше тежък
за изминаване дори по светло, маршрут. Но послушах съвета на леля Ванга. Час и нещо
след полунощ се прибрахме у дома живи и здрави.
От тази паметна среща започна моето съзнателно общуване с едно съзнание от вис-
шите нива, което общуване мога с чиста съвест да нарека приятелство, партньорство,
сътрудничество от най-висш порядък. В името на Доброто. В името на Живота.

****

Никога до днес не съм се задълбочавала да търся определение на типа комуникация

с леля Ванга, на която се радвам и до днес. В състояние съм да опиша няколко възможни
„технически” обяснения, но не смятам, че те биха придали по-голяма тежест на това,
което ще споделя оттук нататък. Въпреки това, заради любителите на детайлизирането,
ще напиша резюме, в което да включа няколко информационни абзаца. За да ме разбе-
рете обаче, е нужно, поне теоретично, да приемете хипотезата, че вие и аз не сме физи-
ческото тяло. А сме съзнание, което използва въпросното тяло като инструмент за про-
явление в триизмерната реалност. Точно както водолазът използва акваланга и неопре-
новия костюм, за да се гмурне в океанските дълбини.
Когато периодът за изследване на това измерение, посредством богата палитра от
лични и колективни изживявания, приключи, Азът, участвал в този епизод на космичес-
ката Игра, се оттегля. Физическото тяло „умира”. Съзнанието обаче, бидейки безсмър-
тна и неунищожима част от тъканта, от която е изградена Вселената, продължава да
присъства във всеобщото енергийно поле. Всеки, присъстващ посредством физическото
си тяло в триизмерната реалност, е способен да осъществи комуникация с всеки един
висш Аз, който към момента на комуникация не е проявен в тяло. За улеснение на съз-
нанието, имащо физическо тяло, съзнанието без такова е способно да възпроизведе мис-
ловна форма, посредством която да бъде разпознато без никакви съмнения. С други
думи, събеседникът ни от Отвъдното разполага с ресурси да се представи в съзнанието
ви с тази форма/образ, с която би бил разпознат безпогрешно. Отнесено към комуника-
цията ми с леля Ванга – тя всеки път приемаше образа, с който ни е позната от снимките
и документалните филми, посветени на живота ѝ. Понякога я виждах млада, щастлива
и усмихната. Понякога такава, каквато изглеждаше в годините, преди да се разболее
неизлечимо. Веднъж обаче я видях в два различни образа. На мъж. И на жена. Случи се
година след първата ни енергийна среща. От тогава, до момента, в който пиша тези ре-
дове, съм споделяла преживяното само с много близки приятели. Реших, че е време да
го споделя с много повече хора. А за да направя това, се налага в кратка ретроспекция
да ви разкажа за Свети Иван Рилски.

Отец Иван
За пръв път посетих Рилската света обител с преспиване там по време на есенното
равноденствие на 2001 година. Поклоних се пред мощите на светеца, когото България
почита като свой духовен покровител и закрилник, но не мога да кажа, че изпитах ня-
какво дълбоко вълнение. Съвсем друго беше усещането обаче в малката църквица, пос-

51
троена досами входа на пещерата, която светецът е обитавал в ранните години на от-
шелничеството си. Към днешна дата – декември, 2020-та, мястото е доста променено.
Бих казала – обновено и модернизирано. Но тогава каменният саркофаг, където са ле-
жали останките му, беше покрит с няколко обикновени каменни плочи. Бяхме голяма
шумна група. По-скоро туристи, отколкото поклонници. Не мога да кажа за себе си, че
съм религиозна в популярния смисъл на думата. Но свръхсетивността ми вече беше
доста развита. Имах зад гърба си много направени диагностики, „Сребърната нишка” се
подготвяше за печат. Имах своите дълбоко мистични преживявания, но те не бяха се
превърнали в ежедневие и всеки следващ досег с фините светове ме вълнуваше по съ-
щия разтърсващ начин, както и предишния.
Търпеливо изчаках спътниците ми да излязат от параклиса, за да остана сама там.
Застанах с преклонена глава и затворени очи до каменния саркофаг и единственото чув-
ство, което ме беше изпълнило тогава, беше на дълбока почит и благодарност към този
мъж. И тогава го видях. С другото си зрение. Сияйна фигура без ясни очертания. Дори
сега, след почти двадесет години, пишейки тези редове, се вълнувам и просълзявам от
чувството, което ме изпълни тогава при тази наша първа среща. А то беше разтърсващо!
Защото аз се докоснах в онзи слънчев септемврийски ден до духовната същност на стар
познат, на приятел, на дълбоко почитан и обичан от мен мой наставник.
Бях толкова смаяна от тази среща, че умът ми буквално блокира. Усещах как към мен
струи и ме изпълва мека, любяща енергия. И, за моя изненада, първото, което ми хрумна
да го попитам беше, дали би ми показал образа си. Доколкото ми е известно, не е нали-
чен негов портрет и ние сме си изградили образа му въз основа на иконите, на които е
изобразен. Комуникацията ни беше на мисловно ниво, но по някакъв магичен начин аз
„чувах” гласа му. Отговори ми, че аз много добре знам колко ефимерен е физическият
облик. Че няма абсолютно никакво значение как е изглеждал той в онези времена, ко-
гато е обитавал тази пещера и е положил основите на Рилския манастир. Поговорихме
си за доста неща, свързани основно с мен, лечителската ми и публичната ми дейност.
Обръщах се към него с Учителю, но в един момент той настоя да го наричам просто
Отче Иване. Разбрах, че във времената, когато сме се познавали лично, аз съм била по-
млад от него мъж. Но не от монашеското съсловие. Вложила съм в онези времена и в
онзи си живот много труд и време, посветени на преписването на книги. Останалото,
което узнах от тази наша първа среща, ме касае много лично и не е за публично споде-
ляне.

***

Тази моя първа среща с духовната същност на Отец Иван изигра огромна роля в ду-
ховното ми развитие през следващите няколко години. До първия ми контакт с леля
Ванга, за която ще пиша подробно малко по-нататък, аз си сътрудничех активно в лечи-
телската си работа именно с него. При много от тежките случаи, за които не намирах
решение и начин за помощ и лечение, аз мислено водех пациентите си при Отец Иван.
Визуализирах човека там, в частта от параклиса, където е поставен каменният саркофаг.
В някои от случаите самото присъствие на енергийното тяло на човека на това свято
място даваше незабавен положителен резултат. В други случаи Отецът се появяваше,
все в това сияйно тяло, в което го видях при първия ни контакт. В някои от тях ми да-
ваше напътствия, в други – влизаше в контакт директно с болния. Но второто се случ-
ваше много рядко и само неколцина от пациентите ми имаха някакъв смътен спомен за

52
това духовно общуване. На останалите не съм им казвала кой и как им е помогнал, за-
щото нямаше да ме разберат, нямаше и да ми повярват. А в лечителската работа е много
важно пациентът да има доверие в лечителя си, а не да вижда в негово лице смахнат
фанатик с развинтено въображение.

***

Следващата ни среща на място, пак в този параклис до пещерата му, по стечение на

обстоятелствата се случи пак в деня на есенното равноденствие, две години след пър-
вата. Аз вече бях влязла в контакт и с леля Ванга, но все още изпитвах огромно притес-
нение да разговарям с нея, да ѝ задавам въпроси или да я моля за съвет или помощ. При
това ни пътуване първо отидохме до Рупите и нощувахме в Петрич. На следващия ден
се отправихме към Рилския манастир. Нощувахме в манастира и някъде към 8 сутринта
вече бяхме пред параклиса. Човекът, който го поддържаше, още не беше пристигнал,
входната врата беше допълнително защитена с ламаринена, и двете бяха заключени.
Приседнахме на пейката срещу входа и аз затворих очи. Веднага след това откъм ме-
талната врата се чу мощен метален пукот. Нещо средно като звук от мълния и удар на
твърд предмет върху ламарината. Вместо да се сепна, аз се разсмях с глас, все така, със
затворени очи. Защото на каменното стъпало пред вратата беше седнал Отец Иван. Пос-
мяхме се заедно на гръмкото му, почти театрално появяване. Каза ми, че понякога, ко-
гато на обитател от финия свят се налага да слезе на по-ниско вибрационно ниво, за да
може да влезе в контакт с човек в тяло, се получават такива звукови ефекти, доловими
за физическия ни слух. Бях си подготвила за тази среща доста въпроси, първият от които
беше: – „Защо си се оттеглил в тази планинска пустош?” Отговорът му ме потресе и
натъжи: – „За да избягам от хорската лошотия”. Поговорихме си по доста теми, зададох
почти всичките си предварително намислени въпроси, докато най-накрая се престраших
да попитам две неща. Защо през цялото време ме нарича Йоан? И защо общувам с него
с такава лекота и без грам притеснение. А при леля Ванга си глътвам езика и се сковавам
от някаква почит, граничеща с боязън.
Относно назоваването ми с името Йоан отговорът беше кратък: „Защото през този ти
живот, като Йоан, ти преживя своето Преображение“. Имаше предвид трето посвеще-
ние. Описала съм четирите посвещения на душата, през които всеки преминава през
цикъла си от прераждания, в „Сребърната нишка”. В резюме, това е онзи етап от духов-
ното ни развитие, когато човекът във въплъщение успее да изгради трайна и стабилна
връзка с душата си. Това е онази сребърна нишка, която в източните духовни учения
наричат антахкарана. От този знаменателен момент нататък не личността във въплъще-
ние, а душата, висшият Аз, поема контрола. Всичко случващо се с нас е по неин избор,
на който нисшият Аз се подчинява безпрекословно.

***

Дълго време се колебах, дали да споделя публично това, което ще прочетете в след-
ващите редове. След като го преживях, години наред не смеех да го споделя дори с най-
близките си приятели, за да не сметнат, че в пристъп на някаква псевдодуховна амбиция
непременно да се изживея и като значима историческа личност, давам воля на личните
си стремежи за популярност и избивам дълбоко потиснати комплекси. Реших се да
включа този удивителен разказ в книгата си, не за да изпъкна и да се издигна в очите на

53
читателите си. А защото сметнах, че на този етап от живота си едва ли ще се заема да
пиша следваща книга и може би е добре да ги разкажа тези истории. Вярвам, че все на
някого по някакъв начин ще влязат в полза. Защото, четейки за нечии вътрешни прежи-
вявания или приключения, прочетеното много често изиграва ролята на мистичен ключ,
който отключва вратата към тайни пространства в нашето подсъзнание.
Кой точно Йоан съм била, ми беше показано при едно незаличимо в паметта ми пре-
живяване, което ми се случи в късната пролет на 1998-а.
Бях си у дома и пиех сутрешното си кафе. Денят беше топъл и слънчев. Чувствах се
отлично, бях спокойна и в мир със себе си и света. На малкият ми син му предстоеше
изпит и това беше повода да затворя очи, за да се помоля да го вземе успешно.
И тогава, абсолютно неочаквано, пред вътрешния ми поглед тръгна цветна, трииз-
мерна картина. Аз плувах спокойно в прохладните води на някаква водна шир, като ту
потапях главата си, ту я издигах над вълните. Цветът на водата беше уникален! Синьо-
зелена, кристално чиста и прозрачна. Такъв цвят вода съм виждала само веднъж през
живота си – водите на река Дрина са с този електриково син, тюркоазен цвят. При едно
от издиганията ми над повърхността, на метри от мен видях ладия. А в нея неколцина
мъже. Брадати, с оръфани дрехи в землист цвят. Един от тях с широка усмивка ми по-
даде ръка и ме изтегли в лодката. Погледнах го и внезапно се разридах с пълен глас. На
живо се разридах. Отворих очи, огледах се добре. Бях си у дома, стаята си беше същата.
Недопитото кафе си беше в чашата ми. Ридаех с глас, сълзи като порой се стичаха по
лицето ми. Но някаква незнайна сила затвори очите ми. Трябваше да видя сцената до
край.
Мъжът, който ме изтегли в лодката, беше с черна смолиста коса, късо подстригана,
също черна брада и мургав тен на лицето. Тялото му беше мускулесто, ръцете със зап-
ретнати ръкави бяха силни, но дланите не бяха огрубели. Аз познавах този човек. Аз
присъствах на екзекуцията му. Аз видях смъртта му с очите си, преживях тогава цялата
разкъсваща и непоносима болка от загубата на един уникален учител и приятел. Тогава,
в онзи страшен миг, когато той издъхна на кръста, аз останах с непоносимата за едно
детско съзнание мисъл за окончателна раздяла.
И сега, 2000 години по-късно, го виждах с другото си зрение. Жив, усмихнат, пълен
с любов и отдаденост. Толкова истински, толкова близък. И същевременно недосе-
гаем….
Погледнах лицата на другите мъже в лодката, познавах ги, но не изпитах никакъв
трепет. На дъното, в локви вода се мятаха и пляскаха отчаяно риби със сребристи люспи.
Имаха странна форма, непозната ми в сегашния ми живот. Странично сплескани, елип-
совидни. Години след това изживяване по един от телевизионните канали гледах доку-
ментален филм за Галилейското езеро. И там показаха кадри точно с тези риби. И ка-
заха, че този вид живее само там, в това езеро.
Когато вече пишех точно тази част от книгата, се случи така, че уцелих по един от ТВ
каналите документален филм със заглавие „По стъпките на Свети Петър”. В този доку-
ментален филм водещият, известният английски актьор Дейвид Сушей, отведе зрите-
лите до традиционен рибен ресторант на брега на Галилейското езеро. Тогава, в този
филм, аз за втори път видях същата риба от видението, за което ви разказвам.
Нарича се тилапия. А местните и до днес я наричат „Рибата на Исус/Рибата на Свети
Петър”.

54
 Малко по-нататък във филма, водещият посети закрит музей, в който се съхраняваха
при специални климатични условия уникални експонати – ладии от времето на Исус. И
тази реставрирана ладия, показана във филма, изглеждаше точно като видяната от мен!
Но да се върна към разказа си. Вече в ладията, когато вдигнах поглед към хоризонта,
видях брега. А на него – струпани много хора. Бяха дошли там да чуят този нов пророк,
който им говореше с такава чиста любов и такава непоклатима убеденост в изреченото
слово.
Ако на това място от разказа ми се питате кой от многобройните Йоановци от онова
време съм била, ще ви го кажа завоалирано. Бях юноша, не съм била нито един от апос-
толите. Но в дома на родителите ми се е провела онази, описана от евангелистите, пас-
хална вечеря. По стечение на обстоятелствата, описаните от онзи мой Аз тогавашни съ-
бития, от гледна точка на свидетел и очевидец, са били включени в гностичните ръко-
писи.
Не знам дали изобщо е възможно да си представите как се почувствах след това спон-
танно пътуване назад във времето. Благодарна съм, че духовните ми наставници са из-
брали да ми поднесат тази информация в ден, когато почивах. Не ми се мисли, как бих
отишла нощна смяна след този душевен трус. Години след това не разбирах, защо беше
нужно да узная за това си въплъщение. Когато човек цял живот е възприемал себе си по
определен начин и, въз основа на тези представи за самия себе си, е действал, общувал
е, градил е живота си, внезапното прозрение, че е имал друг, много по-значим в духовен
план и обществени мащаби живот, е равнозначно на издърпване на твърдата почва под
краката му. В онзи незабравим ден целият ми свят се обърна с главата надолу.
Впоследствие по време на регресивни сеанси, каквито тогава провеждах с лечебна
цел, двама души разказаха за свои животи в Юдея, точно по същото време. И че са ме
познавали. Единият описа доста детайлно Ерусалим, особено едната от портите му, къ-
дето се видя заедно с огромна тълпа, да чака Исус да дойде да им говори. Описа ми
беднотията, чувството на безнадеждност и обреченост. И каква огромна надежда и сила
им е вдъхвал този човек при всяка негова проповед. Видя ме такъв, какъвто се видях и
аз и каза, че ме е познал по очите, които и тогава били същите.
Та ето този живот, според Отец Иван, е бил животът на моето Преображение. Години
след описаното по-горе, в медитация се видях как седим с Учителя на високия песъчлив
бряг на някакво пресъхнало речно корито. С провесени от ръба му крака. Бъбрехме си
сладко и аз, от позицията на сегашното ми Аз, го попитах защо точно този ми живот се
е оказал толкова значим за мен. Отговори ми: „Защото тогава ти беше дете с чисто и
непокварено сърце. И прие учението именно със сърцето си, не го изкриви чрез ума си.“
Относно запитването ми защо толкова се смущавам от леля Ванга, не получих от Отец
Иван отговор в слово, а в картина. Пред вътрешния ми поглед се появи сияйният образ
на Отеца, а до него, от лявата страна – образът на леля Ванга. Много бавно двата образа
се приближиха един до друг, докато не се сляха в един. Същевременно към картината
се прибави и обяснението ѝ. Тези две личности са проявление на един и същ висш Аз.
В различни епохи, с различни цели и духовни задачи. С различни форми на служене и
на научаване на лични уроци, касаещи развитието му. В единия живот Отец Иван беше
избрал уединението. В другия – непрестанното общуване с много хора. Едното прояв-
ление беше крайност. Другото – и то. Но двете взаимно се балансираха. Затова ми беше
показана тази картина, именно като ярка илюстрация на непрестанния стремеж на ду-
шата към баланс. В проявената Вселена не съществува статично равновесие. Не е въз-
можно при наличието на две полярности. Но динамичното равновесие поддържа всичко

55
проявено и всеки от нас преживява в живота си неговите малки, големи и още по-големи
цикли.
Има много версии на миналите превъплъщения както на Отец Иван, така и на леля
Ванга. Аз лично не намирам противоречие между разказаната от мен и останалите, раз-
казани от други хора. Духът на всеки един е в състояние да се въплъти в много личности
едновременно. Някои от тях тук, на Земята. Други може да са по други планети, слън-
чеви системи или галактики. Но по този въпрос ще говоря в друга глава от тази книга.
След срещата, която описах, контактите ми с Отец Иван се разредиха. Имахме ня-
колко съвместни и с други участници акции, за прочистване на заразен район в Рила, но
това е друга тема и за тези операции ще разкажа повече на друго място.
Защо, поради какви причини продължих да общувам само с леля Ванга? Обяснението
е просто и логично. След като осъществих и затвърдих връзката си с другия аспект на
тази велика душа, не беше необходимо да поддържам контакт и с двата. То е все едно
един и същ телевизионен канал да го гледате едновременно на две устройства.

***

Контактите ми с леля Ванга продължават и до днес. Тъй като са на ментално ниво, не

е задължително да съм на Рупите или поне в района, за да се свържа с нея в случай на
нужда. За толкова години съм ѝ задавала въпроси от личен характер само няколко пъти.
И те пак са били свързани с лечителската, писателската или публичната ми дейност.
Само веднъж съм я молила горещо за съвет и помощ по проблем от семеен характер.
Получих само уверение, че всичко ще приключи с положителен резултат, както и стана.
Никога след това не съм си позволявала да злоупотребявам с привилегията да общувам
с тази велика душа директно.

***

Един от многото ми разговори с нея се случи през август, 2011-а, в три часа през
нощта.
Бяхме на Рупите за панихидата на леля Ванга, която тогава беше на седми август.
Нощувахме в малък семеен хотел в Мелник. Събуди ме странна вибрация, която преми-
наваше през тялото ми. Седнах в леглото, без да светна нощната лампа. Вибрацията,
подобно на слаб електрически ток, продължи още известно време, което съвсем ме раз-
съни. И тогава се включи леля Ванга. Това, което ми заръча да направя, беше най-стран-
ната задача, която са ми поставяли, откакто развих свръхсетивните си възприятия. Про-
рочицата ми каза, че на следващия ден трябва да отида при Витка, в дома ѝ, и да ѝ кажа,
че още не ѝ е дошло времето да се преселва в Отвъдното. Че има още живот пред себе
си. Да не се страхува от нищо, защото, когато ѝ дойде времето, леля Ванга ще изпрати
хора да я посрещнат Там.
Веднага щом изрече всички това, леля Ванга изчезна от ефира, а аз заспах дълбоко,
като къпана. На сутринта нямах никакъв спомен за нощните си комуникации. Не знам
и до днес какво точно активира в мозъка ми записа от случилото се, но целият разговор
изплува в съзнанието ми, докато пътувахме от Мелник към Рупите. Абсолютно ясен,
дума по дума. Едва тогава се включи и логичният ми Ум, който за нула време сътвори
един куп въпроси. Коя точно е тази Витка? Къде да я намеря? Как да ѝ се представя с
подобна заръка и няма ли да ме сметне за смахната и да извика я полиция, я някой от

56
домочадието ѝ, който да ме вразуми по късата процедура? След известни умувания
стигнах до не толкова гениалното заключение, че едно кълбо се развива, като го подх-
ванеш от единия му край. С тази мъдра идея, която успях да родя след известни раз-
мисли, влязох в църквата на Рупите. И просто попитах жената, която продаваше свещи
и се грижеше за мястото, коя е Витка и къде да я намеря. Оказа се, че Витка е дългого-
дишната икономка и спътница на леля Ванга, която е живяла с нея. Грижила се е за
домакинството ѝ и е била денонощно до леглото ѝ, до отвеждането ѝ в болницата, къ-
дето е починала. Узнах и името на селото, където тя живее, намираш се само на 5 кило-
метра от Петрич. Както и това, че Витка съвсем наскоро е прекарала инсулт и това я е
възпрепятствало да присъства на панихидата, която беше отслужена предния ден.
В центъра на селото спряхме група жени, нарамили мотики, за да попитаме къде е
къщата на Витка. Една от жените с готовност се качи в колата ни и ни заведе до там
лично. Когато позвънихме на външната порта, след минути от къщата излезе висока и
слаба жена, облечена в семпла басмена блуза и пола на едри черни и ярко сини квадрати.
Косата ѝ беше прибрана от черна забрадка, вързана на тила. Смутена, се чух да промъл-
вявам, че стоим на прага ѝ, защото леля Ванга ни е изпратила. От притеснение забравих
дори да поздравя с „Добър ден”. За моя огромна изненада и още по-огромно облекчение
жената ни погледна изпитателно и с благ глас отвърна: – „Е, щом Вангя ви праща,
влезте. Заповядайте”. Подадох ѝ торбичката с праскови, които ѝ бяхме купили по пътя.
Тя я прие спокойно, извади плодовете в купа и напълни торбичката с краставици от
градината ѝ. Подаде ми я с думите: – „Пълно за пълно”, с което стопи и притесненията
ми, и страха ми как да ѝ предам думите на леля Ванга. Прие казаното с абсолютно спо-
койствие и дълбока вяра. Постояхме в дома на леля Витка около час. Направихме си
снимки, дори и няколко видеоклипа. Бих седяла и слушала разказите ѝ с часове, но не
биваше да злоупотребяваме с гостоприемството ѝ. На тръгване най-неочаквано леля
Ванга се включи с нова заръка, този път адресирана към мен. Свалих от шията си сре-
бърната верижка, която носех от години, и я окачих на шията на леля Витка. Сбогувахме
се с топла прегръдка.
Втората ми среща с леля Витка беше следващата година, по Великден. Посрещнахме
празника в Петрич и в неделния ден отново позвънихме на познатата ни вече порта.
Този път ѝ носехме подаръци от долината на розите, по заръка на леля Ванга, която каза,
че Витка много обича аромата на рози. Отвори ни непозната жена. Оказа се, че това е
една от дъщерите ѝ. Зачудих се как да се представя и се сетих да спомена сребърната
верижка, която подарих на майка ѝ по заръка на леля Ванга. Жената се усмихна широко
и ни покани да влезем. Оказа се, че Витка им е разказала подробно за нас и за подаръка.
Толкова много е харесала верижката, че е заръчала, когато ѝ дойде времето да се пре-
сели в Отвъдното, да я погребат с нея.
В къщата се запознахме и с другата ѝ дъщеря. Двете се бяха прибрали за празника, но
и по друг повод. Витка беше прекарала втори инсулт, който беше засегнал сериозно и
двигателните ѝ способности, и мозъчните ѝ функции. Не ни позна веднага. Но в един
момент като че ли съзнанието ѝ се проясни за кратко. Опита се да се включи в разговора,
но виждахме, че се затруднява да говори ясно и свързано. Тръгнахме си натъжени от
видяното.
При посещението ни на Рупите за панихидата на леля Ванга през август, 2020, попи-
тах управителя на комплекса за състоянието на Витка. Отговори ми, че е жива и се чув-
ства относително добре. Не се осмелих да ѝ отида на посещение, за да не я притеснявам
излишно.

57
 След известни колебания реших да споделя тук и една среща с леля Ванга, която от
една страна и на пръв поглед има личен характер. Но в контекста на последвалите я
събития, сами ще видите, че има и публични аспекти.
Беше на 24 май, 2020 година. Прекрасно слънчево време, цъфтящи дървета, храсти и
усмихнати хора изпълваха зелените тревни площи около храма. Застанах пред гроба на
Пророчицата, за да изразя мислено и почитта си и благодарността си и любовта си към
нея. Казах вече, че тогава ѝ споделих идеята си да напиша нова книга. След като ме
насърчи да започвам да я пиша, тя направи нещо, което не беше правила при нито един
наш контакт. Както стоеше срещу мен, в ръцете ѝ се появи някакъв предмет с диско-
видна форма. С размер на чинийка от сервиз за кафе. След което леля Ванга направи
нещо изненадващо. Допря диска до гърдите ми и… с внезапен и силен удар го вкара в
тялото ми. В енергийното, естествено. Ударът ѝ беше толкова мощен, че аз залитнах
назад и с усилие запазих равновесие, за да не седна на обраслите с трева плочки. Пос-
ледва мигновена мисъл, съпътстваща информация какво бе въведено в енергийната ми
система и с каква цел – този предмет съдържа огромен обем информация в архивиран,
концентриран вид. Която аз ще започна да разархивирам и разкодирам постепенно, с
течение на времето. А информацията, която съдържа, ще даде нов тласък и хоризонти
за публичната ми дейност, възможностите ми като лечител, ще ми бъде в помощ за раз-
бирането на принципно нова и от по-висш порядък информация. Ако трябва да го кажа
с по-прости и думи и в по-съкратена форма – да кажем, че получих кратко резюме и
същевременно съкратено ръководство на потребителя за поредния си ъпдейт.

***

Разказах ви тази случка, за да илюстрирам факта, че когато от финия свят ни възлагат

някаква задача, тя не е придружена с подробни и изчерпателни обяснения какво и как.
Аз поне получавам крайно лаконични насоки, които дори не са инструкции. От мен се
очаква да декодирам по правилен начин заданието, след което добросъвестно да се за-
ема с изпълнението му.
Както вече казах, контактите ми с леля Ванга продължават и до днес и те имат отно-
шение основно към публичната ми дейност. А също така и, в известна степен, към съв-
местната ни работа при лечението на пациентите ми. Няма да навлизам в детайли, но за
да бъде ясно казаното по-нататък, е редно да споделя в какво се изразява това сътруд-
ничество. Месеци след първия ни контакт, в медитация ми беше показана мощна енер-
гийна структура, намираща се в района на Рупите. Казано ми бе, че към тази структура
са ангажирани с работата си група лечители от тънките нива, които ще работят с мен,
под мое ръководство. Казано с други думи – получих мое специфично „работно място”,
наречете го клиника, както и екип от квалифицирани сътрудници. При какви точно
проблеми използвах и двете в лечителската си работа, ще опиша в частта за енергийните
паразити и импланти.
Тук, в частта от книгата, посветена специално на леля Ванга, е мястото да спомена,
че абсолютно всеки път, когато водех там мой пациент, леля Ванга ме посрещаше. Всеки
път ми е давала в много кратка форма информация за човека, с която да го обрисува.
Имала съм случаи, когато ми се е карала, задето водя някого там, тъй като според нея
човекът е склонен сам да си причинява болестите и скоро ще се върне към същото по-
ложение, от което съм му помогнала да излезе. Обикновено успявам да измоля да ни
допусне до енергийната структура. На пръстите на ръцете ми се броят случаите, когато

58
категорично е отказвала достъп до там. Но и в тези случаи, предавайки на пациента
словесно, в резюме, думите ѝ, човекът се е възползвал от насоките. След корекции в
поведението и мисленето му, все пак сме провеждали необходимите за лечението му
специални процедури.
***
Вероятно някои от читателите ще се усъмнят или в споделеното от мен, или в реал-
ната възможност да съм и все още да мога да осъществявам ментална връзка, връзка на
ниво свръхсъзнание с Ванга, Иван Рилски и Исус. А аз нито знам как, нито, дори и да
знам, бих се заела да търся и предоставям потвърждения в подкрепа на написаното по
темата. За мен тези контакти са толкова реални, колкото и ежедневните ми такива с
членове от семейството ми, с които живея под един покрив. Или с приятелите ми, които
виждам и чувам доста често. И го споделям тук, не за да си придам важност, а за да
свидетелствам чрез личния си опит, че те са напълно възможни. Твърдя, че са реални,
защото всичко казано от тези велики души се е потвърждавало! Никога, при никакви
обстоятелства, не съм получавала подвеждаща информация!
В заключение се чувствам духовно задължена да заявя моята позиция относно разп-
ространяваните в публичното пространство мнения, че Ванга е проводник на зли, сата-
нински сили. На силите на злото.
Души от ранга на Ванга не се нуждаят от защита, но все пак аз се явявам в ролята си
на публичен защитник, по силата и на убежденията си, а и на пребогатия си свръхсети-
вен опит.
За последен път бях на Рупите в края на май, 2021. Бяхме отседнали в Сандански за
седмица и посещавахме комплекса всеки ден. И в почивните дни, и през седмицата по-
токът от хора не стихваше. Всеки запознат с духовните и енергийни закони човек ще
признае, че само изключително мощен духовен импулс е в състояние не само да под-
държа интереса на хората към определен предмет, зона, място, в продължение на го-
дини, но и да го засилва. На Рупите не се натрапва по какъвто и да е начин култ към
Ванга. Предоставя се просто място за почивка и отмора от ежедневните човешки тегоби.
Мястото е свещено по много параметри. И следва да сме благодарни, че е достъпно за
нас.

Джуал Кхул – Тибетеца

На този Учител дължа много. Основно, заради знанията, които е споделил с човечес-
твото, диктувайки телепатично книгите си на Алис Бейли. В НЛИ подчертах още във
въведението, че след прочита на двата тома на „Езотерично лечение”, в последвалите
няколко години можах да проверя на практика изложените в книгите постулати. И
именно поради тези практически потвърждения, се доверих на автора им и за други не-
гово теории.
Не мога да се похваля с интензивни срещи и общуване с Тибетеца, така както ми се
случва с леля Ванга. В състояние на променено съзнание срещите ни се броят на пръс-
тите на едната ми ръка. По време на сън и да сме имали такива, не си ги спомням. Пред-
вид изявленията му чрез книгите му, че е интензивно ангажиран с духовни дейности в
планетарни мащаби и няма време да се занимава с персонални срещи и обучение, за-
щото цялото му внимание и енергия са фокусирани върху груповите обучения, се счи-
там за късметлийка, че имам и тази опитност – да осъществя телепатичен контакт с него.

59
 От няколкото ни срещи избрах да споделя само две.
Първата се осъществи спонтанно. Както впрочем и останалите. Което ще рече, че не
съм в състояние аз да съм инициаторът на тези контакти. Случи се при едно от посеще-
нията ми в храма на Буда, на мостчето към постройката, в която влизах, за да се срещна
с Посредниците. Той стоеше на средата на мостчето. В лице изглеждаше така, като ни
го представят популярните портрети, отпечатани на началните страници на книгите му.
Беше облечен в тъмно керемидена на цвят роба, каквато носят тибетските монаси. Аз
бях в емоционална дупка, чувствах се неуверена, объркана, настроена супер самокри-
тично и самоосъждащо. Когато го видях, се разревах. На глас. На живо. Нищо че бях
със затворени очи. В няколко накъсани и емоционални фрази му се оплаках. И докато
кротко си ронех сълзи, потънала в собствените си самообвинения, се случи нещо, което
помня и сега! С целия му емоционален заряд! Той ме изслуша. След което протегна
дясната си ръка и постави дланта си на гърдите ми, в областта на сърцето ми. И ми
каза: – „Да, не си безгрешна. Нито съвършена. Но кой е? Ти знаеш ли колко много любов
има в сърцето ти? Тази огромна любов е най-безценният ти дар за човечеството!” При
тези му думи аз се разревах, пак с глас. И до ден днешен се съмнявам, че съм носител
чак на такава любов. Предвид моментите ми на отчаяние, разочарования и болка, вслед-
ствие наблюденията ми за изборите на човечеството. Но пък знам ли?...
Втората ни среща, която за мен също е достойна да бъде споделена с вас, е от съвсем
различен характер. Беше в началото на декември, 2011-а. Седмици преди това дълбоко
обичаният ни котарак Дани не се върна от регулярните си разходки. По онова време
терасата ни не беше остъклена. Дани, когото бях прибрала от улицата – потрошен и
пребит, беше свикнал да си слиза долу за разходки. Ние живеем на първия етаж и за да
го улесним, към розовия храст под терасата ни му поставихме специална катерушка. И
една ноемврийска сутрин той просто не се прибра. Опитах се да го издиря по енергиен
път. Но не съумях да се дистанцирам емоционално. Молих се да се погрижат за него и
да му помогнат да се върне. Уви! Не се получи. Бях бясна на всички тези духовни нас-
тавници, учители, сътрудници, с които до онзи момент успешно си сътрудничех, когато
се касаеше за мой пациент. Така и не разбрах тогава, как е възможно да не получа под-
крепа за спасяването на живота на този толкова обичан от мен котарак. Та нали се каса-
еше за едно невинно създание!
И тогава, при една от медитациите си, в които се опитвах отново да измоля помощ за
Дани, внезапно се озовах пак на онова мостче. И пак точно на гърбицата на дъгата му
стоеше Тибетецът. По онова време им бях супер бясна, че не желаят (или не могат) да
опазят живота на котарака ни, и се засилих да го заобиколя, без да му обърна каквото и
да било внимание. Но той ми препречи пътя и протегна към мен двете си длани, събрани
в шепа. И в тази шепа сияеше клъбце синьо-бяла енергия. Попитах го какво е това. И
той ми отговори: – „Нали искаше котенце? Ето го твоето котенце.”
В предистория. Когато в един момент започнах все по-отчетливо да осъзнавам, че
Дани няма да се върне, помолих ветеринарната лекарка, която ми е лична приятелка, да
попита дали някой не търси осиновители за малки котенца.
На следващия ден, след срещата ми с Тибетеца тя, ми се обади. Съобщи ми, че нейна
позната търсела осиновители за котенце, което жената обгрижвала под стълбището към
входа на блока ѝ. Отидохме веднага на място и аз поех от ръцете на тази добра жена
едно клъбце черно-бяла козинка. Така Яна дойде у дома.

60
 5.
МЕЖДУ ДВА СВЯТА
(освобождаване на заседнали между измеренията
покойници)
Най-големият страх, който държи
човечеството в невидимите окови на духовното робство,
е страхът от смъртта.
Освободим ли се от него, ние сме свободни!

В НЛИ разгледах доста обстойно темата за Отвъдното, разказах накратко и за обита-

телите в тази зона с по-високи честоти от триизмерната ни реалност. Не съм първата,
която твърди, че животът не приключва със смъртта на физическото ни тяло. Много
хора подкрепят тази теза. Много хора са свидетелствали за свои контакти с починали
близки, с познати или с непознати. Положителният аспект на наличието на толкова сви-
детели за живот в Отвъдното е, че по тази тема вече се говори свободно, приема се без
яростно отричане и с умерен скептицизъм от хората, които са убедени, че светът е само
това, за което получаваме информация от петте си сетива.
В частта „Встъпителни въпроси…”, вече разгърнах накратко темата за фините ни
тела/аспекти и за енергийния ни строеж. Важно е да се разбере и приеме един основен
факт – ние прехвърляме фокуса на вниманието си от физическото към нисшите аспекти
на астралното и/или менталното тяло и в будно състояние. Но тези прескачания на съз-
нанието ни са мълниеносни, безвремеви, поради което съзнанието ни не ги констатира
и отчита. Осъществяваме същия трансфер и когато спим, медитираме, мечтаем, четем,
гледаме филм, любуваме се на великолепни природни картини или на шедьоврите на
скулптури и художници, спомняме си вълнуващо преживяване в будно състояние, из-
ползваме въображението си да творим. Аз го правя, докато диагностицирам или работя
по проблема на пациент. Отчасти съм вън от тялото си дори и сега, в момента, пишейки
тази част от книгата. Вие също сте изпадали, изпадате и ще продължите да изпадате в
това състояние на безтегловност и безвремие. Достатъчно е да си припомните поне едно
вълнуващо събитие в живота ви, когато дъхът ви е спрял от възхита и въодушевление,
от радост и любов, или дори от контрастните им противоположности, част от невъобра-
зимо богатата гама от човешки емоции, и ще разберете какво точно имам предвид.
Разликата между изброените и сходните им състояния и смъртта на физическото тяло
е, че при последната окончателно и безвъзвратно се прекъсва антакарана, Сребърната
нишка, енергийната връзка, осигуряваща връзката на фините ни аспекти с костюма за
пребиваването ни в това измерение, който ние наричаме физическо тяло. Тази връзка,
както всичко в проявената Вселена, е двуаспектна, двоична. Представете си я като два
взаимно усукани един около друг електрически проводника. Можете да си я предста-
вите като фазата и нулата на електрическата система на дома ни, като спиралата на ДНК,
като двойната корона на фараоните или като нашата мартеница. Всички те символично
представят именно основния двоичен код на Проявлението, на базата на който е пост-
роено всичко, което възприемаме, ползваме, докосваме. Единият от тези два кабела
влиза в сърцето, другият – в мозъка. Ако нишката, вливаща се в сърцето, бъде прекъс-
ната по някаква причина, човекът изпада в кома. Окончателната, физическата смърт
61
настъпва едва тогава, когато бъде прекъсната и тази нишка, която се влива в мозъка.
Поради тази причина фараоните в древния Египет са имали в придворните си екипи
царски трепанатор. Жрец, специално обучен да отвори в черепа на фараона, в зоната на
фонтанелата му, която се намира над епифизата, отвор, по който душата да излети от
тялото. Тази манипулация се е извършвала в момента на смъртта и чрез нея символично
се потвърждавало окончателното прекъсване на връзката на владетеля с това измерение.
Ние не виждаме или възприемаме другите измерения и съществата, които ги населя-
ват, по простата причина, че сетивата ни не са развити в такава степен, че да могат да
функционират в тях, да обработват информацията и да я предават на мозъка за декоди-
рането ѝ до преобразуването ѝ в подходяща за анализ и ползване форма. С такава фина
сетивност се ползваме едва когато приключи процесът по издигане на аурата ни над
диафрагмата (над трета чакра), а по-нататък – и към седма, коронна чакра. При много
хора епифизата вече се събужда или е събудена. А именно тази миниатюрна и мистери-
озна жлеза с вътрешна секреция е контактната точка, посредством която съзнанието
прави връзка с физическото тяло. Ако тя функционира нормално, ако е активна, то въз-
приятията от фините измерения постъпват до определени центрове в мозъка в кодирана
форма. Но мозъкът разполага с необходимите компоненти, за да я разкодира. Именно
през седма чакра и нейната физическа проекция – хипофизата, до мозъка ни за декоди-
ране достигат картини, звуци, миризми и още неизброими комбинации от свръхсетив-
ните ни възприятия.
Ако човек още приживе е подготвил съзнанието си за тези процеси, ако е приел, поне
хипотетично, че животът продължава и след физическата смърт, то преходът му ще пре-
мине без психологични или емоционални сътресения. Такива души бързо се ориентират
в новата среда, защото тя всъщност им е позната. Дълбоко религиозните си създават
своя ад или рай, за който психически са ги подготвяли свещениците им. Неориентира-
ните се оказват неспособни да разберат, че тялото им вече не съществува. Опитват се да
влязат в контакт с живи хора, прикачвайки се за кратко или за по-дълго към аурата им.
Усещането за наличието на такъв неканен, незрим, ефирен гост не е от най-приятните.
На физическо ниво се възприема като болка в областта на трета чакра, тежест в стомаха,
подуване. Възможно е да се появят болки в областта на лопатките. Някои хора усещат
неприятна, тежка миризма, дори физически докосвания. По-сетивните чуват необи-
чайни звуци, дори усещат нечие незримо, но неприятно присъствие. Това, което бих ви
дала като съвет да направите, за да си помогнете сами, ако някога ви се случи нещо
подобно, е да запалите свещ. Не е задължително да е в църква, може и в дома ви, сред
природата, където на вас ви е удобно и ще се чувствате спокойни и необезпокоявани.
След което отправете следната молитва: Моля служителите на Светлината, които ра-
ботят за благото на всички нас на фините нива, да помогнат на тази душа, прилепена
към аурата ми, да се издигне към светлината. Към онова ниво, на което принадлежи.
Който и да си, аз те благославям с любов и те освобождавам. Моля те, иди си с мир.
Сега вече ти си свободен, и аз съм свободна/свободен. И това е така!
Имам доста такива лични опитности. Веднъж към аурата ми се беше лепнала енерги-
ята на отдавна починала монахиня, погребана в двора на девическия манастир, в близост
до който живея. Аз обичам да се разхождам там, когато искам да събера мислите си или
просто да сменя честотите, да се успокоя, да пренасоча фокуса на вниманието си от една
тема към друга. И по време на една такава разходка тя се беше закачила за мен. Конста-
тирах го едва у дома. Когато се заех да я отпратя, я видях. И, естествено, полюбопитст-

62
вах защо го е направила. И как се е оказала ни тук, ни там, след като цял живот е прека-
рала в молитви и в служба богу? Отговори ми, че се чувствала много грешна. При тази
ѝ реплика побързах да отворя канал, за да си замине, където ѝ е мястото. Не бях в наст-
роение да заемам позата на изповедник, още по-малко пък – да освобождавам някого от
натрупана вина или да опрощавам реалните или въображаемите му прегрешения.

***

Много от хората, с които съм разговаряла по тези въпроси – и читатели, и пациенти,

и приятели, оприличават това междинно ниво, в което засядат някои от починалите, на
библейското Чистилище. Аз имам различна гледна точка. За да се озове която и да е
душа в чистилище, това предполага необходимост от пречистване. И че тази необходи-
мост е подчинена на някакъв духовен закон и сработва автоматично, без да е възможно
да бъде манипулирана. Тоест няма как който и да е, чието място е там, да се озове дру-
гаде.
Кажете ми, моля ви – какво пречистване би било нужно на душата на едно новоро-
дено? А на невръстно дете? А на неродено? Не, категорично не съм съгласна с тази
представа. Вярно е, че всеки, напуснал окончателно и безвъзвратно физическото си
тяло, се озовава в измерение, което по честота на вибрация съответства на неговата соб-
ствена. Но заседналите просто се озовават в ниските астрални слоеве. И често се при-
качват към нечия аура, което не носи нищо добро на човека в тяло.
Мнозина смятат, че след смъртта ни ние се развиваме и растем духовно в Отвъдното.
Аз не съм съгласна и с тази представа, за чието насаждане в съзнанията ни голяма роля
изигра движението ню ейдж, както и различни духовни школи и течения, които аз при-
числявам към поп-езотериката.
Пречистването и духовният ни растеж са процеси в следствие на осъзнаване. И този
процес протича, докато човек е въплътен, докато живее и трупа опит, използвайки фи-
зическо тяло, с което се проявява в третото, в нашето измерение. По мои лични наблю-
дения, преминалите в Отвъдното преминават през етап на осъзнаване на всичко, през
което са преминали приживе. Записите за изминалия живот се съдържат в т.нар. перма-
нентни атоми на трите носителя/тела – физическото, астралното и менталното. Тези
перманентни атоми са единственото късче фина материя, което се запазва непокътнато,
дори и след разтварянето, след смъртта на фините тела. Можем да гледаме на тези атоми
като на хард-диск на душата, върху който се записва целият неин опит от поредното ѝ
превъплъщение.
В обобщение – в Отвъдното се преселваме такива, каквито сме били и приживе. Там
не ни поникват ангелски крила. В това измерение анализираме преживяното и се полз-
ваме с целия енергиен капацитет на душата си.

***

В годините, когато написах и издадох НЛИ, скептицизмът и склонността към агре-

сивно отрицание на невярващите в живота след смъртта, ме възпря да разкажа това,
което ви предстои да прочетете. От многото истории, с които бих могла да запълня стра-
ниците на самостоятелна книга, избрах да ви разкажа най-знаковите. Убедена съм, че
ви предстои едно уникално пътуване в измеренията, в които се озоваваме, когато напус-
нем физическия си носител.

63
 Преди да започна с описанията на най-интересните случаи от практиката ми, смятам
за изключително важно да направя следното уточнение: АЗ НЕ СЪМ медиум, който
контактува с мъртвите! Държа дебело да го подчертая, защото съм изпитвала на гърба
си притеснението от наплив на хора, загубили свои близки, които търсят медиуми или
контактьори, които да ги свържат с починалите. Тогава, когато съм осъществявала та-
кива контакти, е било, защото при мен, като пациент, се е озовал човек, който страда от
точно такава, нежелана от него връзка. Страда и физически, и психически. Причините
една душа да заседне в тази ничия зона са многобройни и често са дребнави, да не кажа
глупави. Неуредени имотни проблеми; чувство за вина спрямо един или много останали
в това измерение близки и познати; или обратното – гняв, сръдни и дълбока обида по
отношение на живите; болезнена, почти патологична привързаност към човек, вещи,
място, храни, напитки; неспособност починалият да осъзнае, че тялото му вече е мъртво
и той се намира в безтелесно състояние.
Опитностите ми с групови освобождавания, за които се каня да ви разкажа, прекрасно
илюстрират причините цели групи от насилствено заминали си души да се озоват между
двата свята – този на хората с физически тела, и този на безтелесните, но все така живи
представители на човечеството. При единичните засядания проблеми възникват именно
от прикачването на починалия към енергията на живия.
Това, което правя, „технически погледнато”, е отваряне на своеобразен канал, през
който починалият да премине към финото ниво/измерение, което съответства на лич-
ната му степен на вибрация към момента на процеса. За да изпълня тази процедура, аз
просто затварям очи. Както и при всяка друга процедура или дейност, която извършвам
на ниво свръхсъзнание, аз НЕ изпадам в транс. Тоест съм напълно осъзната какво правя
в момента и къде се намирам. Самият енергиен тунел обикновено го виждам като вер-
тикален стълб от синкаво-бяла светлина. В някои от случаите отделям време да обменя
няколко реплики с починалия. В други той сам си тръгва на секундата, щом каналът се
отвори. Просто виждам как някаква сила сякаш го засмуква и той изчезва. Приемам да
обменя реплики с безтелесните, опирайки се на вътрешната си интуитивна преценка,
дали това е наистина необходимо и дали ще е от полза за живия. Случвало се е покой-
никът да укаже мястото на търсени предмети или документи. Тогава дори виждам по-
мещението и точно къде в него се намира указаният предмет. Но това се случва рядко,
защото не ми допада особено да си бъбря с хора, чието място отдавна не е сред живите.
Визуално възприемам човека във вида, в който той, по някакви незнайни за нас, но не-
гови си причини, е избрал да ми се представи. Имам основание да мисля, че избират в
какъв вид да ми се представят – облеклото, възрастта, дори и характерните за тях жес-
тове, гримаси, интонация или тембър на гласа са в такава комбинация, че така предста-
вили се, у близкия им да не остане никакво съмнение, че именно техният покойник е
бил от другата страна на линията. Което е било потвърдено във всеки един от случаите,
когато ми се е налагало да изпълнявам тази посредническа роля.

Освобождаване на цели групи

Тракийската могила „Оструша”

Беше в началото на 1999-а, когато, водена от импулс да помагам на хората чрез лечи-
телските си умения, наех малко помещение в нова сграда, намираща се точно до една
от църквите в града ми, което превърнах в приемна, в която да работя като лечител. От

64
прозореца си виждах зида на храма и невисоката му камбанария. Беше скромна стая,
където обаче проведох едни от най-вълнуващите регресивни сеанси, някои от които
описах в НЛИ.
Случи се съдбата да ми изпрати млада жена, художник и фотограф, член на екипа от
учени и археолози, които по онова време проучваха тракийските могили и светилищата
под тях, открити в Долината на розите. Жената се бе решила да ми се довери на база
статиите ми в местния вестник „Седмица”, които статии впоследствие положиха основ-
ното скеле на първата ми книга – „Сребърната нишка”. Проведохме няколко регресивни
сеанса, всеки един от които беше удивително пътуване в миналото, оцветено с ярки
емоции и впечатляващи персонажи. Не, не възнамерявам да ви преразказвам тези въл-
нуващи пътешествия. За съвсем друго става въпрос.
Приключвайки последната ни среща, жената ми разказа изключително интригуваща,
почти фантастична история. По нейните думи могилата, която проучват, не е била пог-
ребална, а място за свещенодействия, включващи и жертвоприношения. На каменния
праг на светилището, протрит от множество крака, преминали през него, екипът открил
петна от кръв. Към момента на разказа ѝ все още не беше установено дали е човешка
или животинска. Впечатляващ също беше разказът ѝ за съдбата на членовете от екипа
по време и след приключване на проучванията. Някои от тях имали сериозни проблеми
от семеен характер. Някои се развели. Други преминали в Отвъдното, без дотогава да
са имали каквито и да е оплаквания или скрити хронични заболявания.
Помолих художничката да ми нарисува местността, както и принципна схема на са-
мото светилище. След което направих съответните измервания по наличните скици и
рисунки и констатирах, че на това място са заседнали много души! Не един, не двама,
не трима! Много!
По онова време натрупаният ми опит по регистриране наличието на заседнали между
измеренията/честотите души, комуникирането с тях, както и освобождаване им, беше
все още скромен. Разказът на тази жена дълбоко ме впечатли, а в известна степен и ме
разтревожи. Защото беше близко до ума да предположа, че тези заседнали групи са при-
нудени да са в тази „ничия земя” не по своя воля. Идея нямах какво изобщо мога да
направя по въпроса. Липсваше ми нужната за групово освобождаване увереност, че
мога да се справя. Знаех, че при наличието на един само заседнал, който е в енергийна
връзка с жив човек, последният е потърпевш. Тази нежелана от страна на живия връзка,
му причинява огромен енергиен дискомфорт, който той усеща с физическото си тяло. А
при множество заседнали? Какви са последиците за живите обитатели на района?
Имаше ли моето усещане за тежест, тягостност, мрачност, за нещо неприятно, витаещо
в Долината, пряка или косвена връзка с тези клети души?
Да, имаше! Но това го узнах в резултат на удивителни синхроничности, които ме до-
ведоха не само до отговора на горните въпроси, но и до информация за характера на
това явление. Намерих обяснения защо, какво и как се случва. И разбрах, че вече съм
способна да влизам в контакт не само с една душа, заседнала между честотите на три-
измерната реалност и т.нар. Отвъдно, а с цели групи. И не само мога да комуникирам с
тях, но и е по силите ми да им отворя нужния им и толкова мечтан портал между изме-
ренията, за да могат най-накрая наистина да отдъхнат в мир. Срещите ми с такива групи,
както вероятно се досещате, са потресаващи, покъртителни и дори години след тях спо-
мените за преживяното извикват сълзи в очите ми.

65
 Църквата „Св. св. Константин и Елена” в стария Пловдив.

През късната пролет на 2003-а ни се наложи да пътуваме до Пловдив. След като си

свършихме работата, за която бяхме там, спонтанно решихме да разгледаме стария град.
Оказа се, че платеният паркинг, където бяхме оставили колата си, е само на десетина
минути пеша от тази историческа забележителност. Беше моето първо посещение на
този великолепен архитектурно-исторически комплекс, поради което всичко видяно ми
се струваше вълнуващо.
Първата забележителност, пред която се спряхме с дълбока възхита, бе прочутата Ба-
лабанова къща. Самата сграда е наистина впечатляваща с великолепието на формите и
цветовете на фасадата си. Но това, което ми спря дъха, бе внезапният ярък спомен. В
нощта преди пътуването ни аз сънувах тази къща! Не само нея, а и себе си, стояща на
калдъръмената настилка и любуваща се на прелестната възрожденска сграда. Както
вече ви споделих, това беше моето първо посещение на старинния Пловдив. Не бях раз-
глеждала фотоси от там. Нито бях гледала клипове или документални филми. Не мога
да дам еднозначно обяснение на този тип пророчески сънища, които предшестват съби-
тия, случили се 1:1 като в съня. Имам мои теории, ще се опитам да намеря място, за да
разгърна темата, по-нататък, в хода на повествованието. А сега, след това кратко откло-
нение, се връщам към основния разказ.
Следващата забележителност, до която ни отведе калдъръмената уличка, се оказа хра-
мът „Св. Св. Константин и Елена”. Влизайки в храма, установихме, че в него има голяма
група френски туристи, водени от млада екскурзоводка. Решихме да го разгледаме на
спокойствие на връщане. На излизане от двора на църквата, прекрачвайки каменния
праг на дървената порта, която поставя крехката граница между света на вярващите и
този на миряните, усетих мощен удар в гърдите. Наоколо нямаше никой. Ударът дойде
от невидима сила. Задъхах се, дишането ми се затрудни, почувствах осезаема загуба на
жизнена енергия. Състоянието ми беше познато, така че няколко крачки по-нагоре по
уличката спрях за минутка, направих си една от енергийните си защити и продължихме
към античния амфитеатър.
На връщане нямах намерение да влизам отново в този храм. Но минавайки покрай
каменния му зид, в очите ми буквално се наби възпоменателната плоча, монтирана там.
От надписа на тази плоча узнах, че на това място, по времето на властване на император
Диоклециан, са били посечени 38 изповедници (ранни християни) от Пловдив и окол-
ностите.
Прочетеното на тази плоча ме порази! В миг осъзнах, че онзи енергиен удар, който
едва не ме повали на каменния праг, е бил отчаяният зов за помощ на тези клети души,
станали невинни жертви на битките между религиите. Виждайки, че надеждата им за
избавление от този времеви и честотен капан, в мое лице, е на път да си тръгне, без да
им окаже помощта, на която са се надявали, единственият им полезен ход е бил да се
опитат да ме спрат, да привлекат вниманието ми чрез онзи доста неприятен енергиен
удар, който едва не ме просна на земята.
Върнах се в храма, защото разбрах, че съм длъжна да им помогна. И че съм способна
да го направя.
Сцените, които видях, бяха покъртителни. Видях ги. Всички тях. Мъже, жени, някои
от които носеха невръстните си дечица на ръце. Повечето от тях ридаеха. Някои от тях

66
ме видяха и се спряха да ми благодарят. Други бяха обзети от непримирим гняв и изпе-
пеляваща омраза към мъчителите им. Крещяха ругатни, проклинаха екзекуторите си.
Близките им със сила ги дърпаха към портала, отвъд който ги чакаше освобождението
им.
Когато всичко приключи, седнах на първия стол в църквата, който ми се изпречи пред
очите. Имах нужда от време не само за да се справя с емоцията от преживяното, но и от
осъзнаването, че вече е във възможностите ми да помагам на цели групи, заседнали
между измеренията, за да бъдат освободени.
Написах го в НЛИ, повтарям го и тук. Когато човек внезапно осъзнае себе си по аб-
солютно нов начин, е шокиращо. Усещането няма нищо общо с романтичните предс-
тави, как „духовното ни израстване” и „разширението на съзнанието ни” ни носят мир
и светлина, възнасяйки ни на розовите облачета на псевдодуховните сапунки. Открива-
нето, осъзнаването, опознаването и приемането на всяко наше ново Аз е шок за лич-
ността, която текущо води парада. На това ниво на съзнание ние имаме една твърде
семпла представа за себе си, която преобладаващо се ограничава до настоящата лич-
ност, с която участваме в текущия спектакъл. Многото ни Азове заявяват своето същес-
твуване постепенно. Понякога се случва да опознаем нови наши аспекти в рамките на
текущото ни превъплъщение. Но не е възможно в рамките на един човешки живот да
опознаем всички тях. Защото са неизброими!

Голяма Косматка и тракийските ѝ воини-пазители

Бяха изминали пет години от срещата ми с художничката, за която ви разказах в на-

чалото на тази глава. Както вече споменах, през това време натрупах известен опит в
освобождаването на заседнали между измеренията. Имах вече и опита от едно групово
освобождаване – на екзекутираните ранни християни в древния Пловдив. През тези го-
дини животът ми се стече така, че почти бях забравила за констатацията ми, че същест-
вува голяма вероятност някъде покрай тракийските могили, северно от Казанлък, от
древни времена все още да блуждаят във фините измерения души на покойници.
През есента на 2004-а се случи нещо наистина вълнуващо. Екипът на д-р Китов, раз-
копавайки тракийската могила Голяма Косматка, откри цял архитектурен комплекс, в
който бяха намерени изключително ценни находки. Не мина много време, когато поз-
волиха на всеки желаещ безплатно да посети това уникално място и да види с очите си
и комплекса, и част от находките. Археолозите бяха все още там, защото имаха още
много работа за довършване. Двете мраморни врати, които сега са поставени на местата
им и дават достъп до камерата за свещенодействия, тогава лежаха, разчупени на части,
в пръстта от изкопа. Д-р Китов се разхождаше невъзмутимо, гол до кръста, нахлупил
подобие на тропически шлем и обут в някакви омърлявени къси панталони. Беше за-
бавно и наистина незабравимо зрелище. Особено след като пристигнаха и едни черни
бронирани коли, които докараха служители на НСБОП, имащи отговорната задача да
опазят ценните находки от грабители или иманярската мафия.
Дребните златни предмети и накити, златният венец, обсипан с фини златни лис-
тенца, частите от бойното снаряжение на предполагаемия знатен мъртвец, погребан там,
изящните златни украшения от конска сбруя, както и великолепната бронзова глава,
бяха изложени в градския музей. Всеки гражданин на града и региона мина пред стък-
лените витрини и зорките погледи на охраняващите, и можа да се полюбува на скъпо-
ценните находки.

67
 Когато ние отидохме за пръв път до могилата, както вече казах, там се изпривървя-
ваше не само целият град, но и хора от близките села, околности, че и от цяла България.
Но за мой късмет, се случи така, че в един момент вътре и пред светилището бяха оста-
нали съвсем малко хора. Не знам дали заради навалицата, или по други причини, но не
усещах никакво недоловимо присъствие. Поне в началото. Реших въпреки всичко да
проверя какво е положението, отдръпнах се малко по-встрани от потока влизащи и из-
лизащи, направих няколко дълбоки вдишвания и издишвания и затворих очи. В първият
момент не видях нищо. След което се случи нещо, напълно неочаквано и непреживявано
от мен дотогава. Плътният мрак пред вътрешното ми зрение внезапно бе изместен от
ослепително ярка светлина. Усетих как инстинктивно стиснах клепачите на затворените
си очи в безуспешен опит да предпазя зрението си. Докато в себе си се чудех какво да
направя – дали да отварям или не очи, в тази ослепителна светлина се появиха силуети.
Някак си плавно добиваха все по-ясни очертания. Но заради светлината, която, въпреки
че беше някак си смекчена, идваше зад гърбовете им, така и не виждах конкретни лица,
облекло или каквито и да било детайли. Просто група силуети, осветени в гръб от меко
сияние. В ума ми постепенно проникна информация. Бяха група тракийски воини. При-
вързани към мястото посредством специални ритуали. Искаше ми се да ги попитам,
дали са били пожертвани, но комуникация не беше възможна. Виждах картината, която
ви описах и получавах поток от информация. Нито едното, нито другото беше под кон-
трола ми. У мен се надигна вълна от любопитство. В главата ми нахлуха хиляди въп-
роси. Исках да видя лицата им, телосложението им, с какво са облечени, с какво са въ-
оръжени? Млади ли са или стари? Кой, защо и как ги е обрекъл на това духовно робство?
Разбрах само, че се нуждаят от помощта ми. Не за да се пренесат в друго измерение,
а просто да бъдат освободени от тези заклинания, с които бяха обвързани. Идея си ня-
мах, какво точно трябва да направя. Не си падам по никакви ритуали. Паля свещ в храм
или на гробищата, раздавала съм за упокой на душите на близки починали, но ритуал-
ността ми се изчерпва до тези прости и известни на всеки обреди. Ако любопитствате
да узнаете какво в крайна сметка направих, ще ви изненадам. И най-вероятно ще ви
разочаровам. Защото тогава не направих нищо! Нищо специално. Имах специфично
усещане за преминаване на мощна вълна енергия през цялото ми тяло. Все едно бях
попаднала в енергиен цилиндър, чиито краища се губеха в безкрая. Не съм губила нито
за миг ясното усещане къде се намирам, с кого съм там и защо съм на това място. В един
миг вибрацията просто изчезна. Силуетите започнаха да се разтварят, като фина мъгла,
раздухана от вятър. И възприех мисловен пакет. Тези воини вече бяха свободни. Насил-
ственото им присъствие като охрана беше прекратено. Но те избраха да останат там,
доброволно, като пазители. Не само на мястото. Ами на цялата Долина.
В годините след това паметно събитие бях подложена на енергийни атаки, някои от
които бяха изключително тежки и срещах огромно затруднение да се справя сама. В
такива случаи съм ги призовавала. И те са откликвали. С тях сме се включвали в битки,
в които противници са ни били същности и хора, които изобщо не бяха за подценяване.
Сражавали сме се рамо до рамо. Трябва да ви призная, че никога не съм злоупотребявала
с привилегията да разчитам на помощта им. Но самата мисъл, че имам зад гърба си та-
кава мощна закрила е изключително окуражаваща.

БАТАК, църквата-костница, зимата на 2011-а

68
 В края на 2011-а мой приятел се канеше да пътува до Батак по личен въпрос. Дотогава
не бях ходила там и реших да го придружа – хем да си правим компания по пътя, хем
да разгледам града и най-вече историческата църква, където по време на Априлското
въстание са загубили живота си много клети жени, деца, старци и мъже. Беше студен и
снежен декемврийски ден. Пътувахме безаварийно, много се смяхме по пътя, пристиг-
нахме в града малко преди обяд. Минути преди да паркираме, внезапно ми просветна
защо съм там. Да! Правилно сте предположили. Защото на онова свято и трагично място
се бяха разиграли драматични събития. Много кръв се беше проляла там, много болка
се беше записала в каменните църковни зидове. Много страх, ужас и отчаяние. И цялата
тази енергия, конгломерат от описаните страдания и чувства, тегнеше не само над града,
но и докосваше всеки живеещ там и в района. Всеки посетител на града и църквата.
Тягостното чувство ме притисна с тежък енергиен похлупак, още при влизане в двора
на храма. Поех дълбоко въздух. Преди да вляза вътре, се спрях на входа и се обгърнах
в сфера от мека златиста светлина. Нужна ми беше тази сфера. Не толкова като защита,
а по-скоро като източник на енергия и успокоение. Беше от голямо значение да остана
спокойна, безпристрастна, в центъра си. Всяка емоция, в какъвто и цвят и посока да
беше, би ме направила уязвима за болката, на която ми предстоеше да стана свидетел.
Помолих моите сътрудници от тънките нива, с които работим съвместно при такива
освобождавания, да ме подкрепят и да се присъединят към мен. Не изпитвах нито грам
съмнение, че ми предстои работа, която е във възможностите на екип, но не и на сам
човек. Хранех надежда да сме в състояние да направим необходимото, без да ми се на-
ложи да видя какво и как точно се е случило. За мое съжаление обаче ми се наложи.
Не знам поради какви съображения висшият ми Аз стана неволен свидетел на покър-
тителни сцени. Пред това, което видях там, сцената с мъчениците от Пловдив бледне-
еше. Ще ви спестя описанието на видяното и почувстваното. Трябва обаче да отбележа,
че по степен на мъка, страдание, болка и придружаващите ги чувства, емоции, стенания,
молби и неистови, отчаяни вопли, ги засенчват само две сцени, на които ми се наложи
да съм свидетел. И двете бяха част от изцелителна терапия на травми от минали животи.
И двете бяха също толкова покъртителни. И на двете ридах с глас. Едната беше потре-
саваща сцена от концентрационен лагер. Другата беше битката между армадите на Ан-
глия и Испания при Трафалгар. Ще опиша и двете в главата „Случаи от практиката ми”.
Процедурата по освобождаването този път ми отне над 15 минути. Още в самото на-
чало ме обля непоносима горещина. Беше декември, на тази надморска височина в Ро-
допите беше много по-студено, отколкото долу, в равното. Въпреки това аз плувнах в
пот. Без да отварям очи, свалих топлото си яке, шала и шапката си и останах само по
пуловер. Не почувствах някакво разхлаждане, но това, което занимаваше съзнанието
ми, поглъщаше цялото ми внимание и в един момент престанах изобщо да усещам студ
или горещина.
Когато изпълнявам тази роля на портал и същевременно на портиер, времето спира
да тече за съзнанието ми. Ако не съм погледнала часовника преди да започна, нямам
никаква представа колко време ми е било нужно, за да си свърша работата. В повечето
случаи усещането ми е за часове, а се е оказвало, че процедурата е отнела минути. Което
е повод за разгръщане на тема за времето и как съзнанието го интерпретира. Но това е
задача за друго време и друго място. Или за друга книга?
Кога съм приключила със задачата си и мога да се изключа от тази ми функция, знам
интуитивно. Просто пожелавам на изпратените да им е леко и светло там, закъдето за-
минават и отварям очи. И този път се случи точно това. Предполагам ви е интересно да

69
разберете какво друго, освен сцени от случилото се, което е довело до засядането на
душата/душите, виждам, но ще ви разочаровам. Няма нищо супер мистично, няма ог-
нени кълба, летящи ангели и строги архангели. Понякога, но много рядко, виждам по-
добие на енергийна врата. Портал от трептяща, като че ли жива, светлина и енергия. В
други случаи съм виждала стълб светлина, какъвто се опитах да ви опиша в предходния
си разказ. Но в повечето случаи образите на преминаващите Оттатък просто избледня-
ват и се разсейват. И толкова.
Нямаше да знам колко минути е продължило всичко, ако приятелят ми не се беше
сетил да погледне часовника си в началото, когато влязох в църквата. И в края – когато
излязох от там. Той през цялото време остана отвън. И, както винаги се случва при та-
кива мои действия, нито един посетител не се появи, за да наруши спокойствието, което
ми беше нужно. Винаги ми се случва и затова съм абсолютно спокойна, че никой няма
да се появи внезапно и да прекъсне процеса. Впрочем за мен не би било проблем да
извършвам същото дори и в обстановка, когато около мен са присъствали шумни групи
туристи, поклонници, случайни посетители, семейства с деца. Умението да се изолирам
напълно от средата го развих с времето и сега мисля, че е на такова ниво, което да ме
позволи да остана вглъбена и концентрирана при всякакви външни дразнители и въп-
реки тях да съм в състояние да направя нужното, което е от огромно значение и за ду-
шите Оттатък, и за нас Тук.
Тези от вас, които ме познават лично или от социалните медии, знаят, че по природа
съм доста емоционална. Да ви призная, и до днес не спирам да се дивя на това тотално
преобразяване, което ме трансформира за миг в съвсем друг човек. Когато съм погъл-
ната от тази духовна работа, от чийто резултат зависят живота, здравето и съдбите на
човек или група хора, аз се преобразявам. До неузнаваемост. Никакви емоции! Никакъв
страх от каквото и да било. Никаква пристрастност. Да, случи ми се на два пъти да ридая
под неимоверния натиск на цялото страдание и болка, на които станах свидетел. Но там
вече не става въпрос за емоции на зрител. А за включване на една друга моя функция.
Тази на филтър-пречиствател на тежките енергии от болката на участниците в тези дра-
матични групови трагедии. Но и за това ще говоря по-подробно на друго място в кни-
гата.
Приключвайки с тази наистина много важна и от огромно значение задача, доволна
и леко отнесена, крачех по улиците на градчето. Приятелят ми се беше отбил да разгледа
някакви витрини, а аз се чудех кого да попитам къде се намират читалището и градската
библиотека. Носех три екземпляра от „Новото лечителско изкуство”, които исках да им
подаря. Наоколо не се виждаше жива душа. Дори куче или коте не премина, та поне
някаква живинка да зърна.
Не я видях. Така и не разбрах как изобщо ме е доближила, без да я видя или чуя.
Жената беше на средна възраст. Имаше леко отнесен вид. Облеклото ѝ ми се видя
странно. Леки дрехи, неподходящи за студа. Странни цветови комбинации. Облекло,
подобно на това, с което обвиват телата си клошарите. Но не беше клошарка, в никакъв
случай. Вървеше право към мен с доста стремителна крачка. Закова се на педя от лицето
ми. Погледна ме изпитателно и изстреля въпроса си: – „Ти видя ли църквата”? Бях тол-
кова изненадана, че въобще нямах време за адекватна реакция. Чух се да отговарям като
послушно дете на възпитателката си в пансиона: – „Да. Бях там вече”. Отговорът ми не
достигна до нея. Гледаше ме с настойчивост, която леко ме притесни, и повтори въпроса
си. Извлякла светкавична поука от предишната ни размяна на въпрос и отговор, този
път се чух да отговарям отрицателно.

70
 – Трябва да я видиш! Църквата! – Произнесе двете фрази разделено, с подчертано
ударение на втората. Подмина ме и ме остави в размисъл. Не ми беше нужно много
време, за да осъзная, че този странен пратеник ми подсказа, че трябва да се върна в
църквата. Защото нещо там съм пропуснала да направя. Нещо е убягнало от вниманието
ми.
Влизайки в полумрачната сграда, разбрах.
Аз, под влиянието на историческите данни, налични в съзнанието ми, и от учебниците
и уроците по история, както и вследствие на онази мистична част от нас, която наричаме
родова памет, неволно бях изключила факти, които наистина носеха своите енергийни
заряди и до днешни времена. По време на тази драматична част от Априлското въста-
ние, в това родопско село жертви е имало не само от страна на българското население.
И турци са загубили животите си. И едните, и другите са били проявления на души,
избрали или насочени да изберат, точно тези земни преживявания. По време на война
медицинският персонал е длъжен да помага, спасява и лекува всеки ранен и нуждаещ
се от медицински грижи войник. В такива ситуации на ранения се гледа не като на про-
тивник, а като на човешко същество, нуждаещо се от помощ и милосърдие.
Направих за тези блокирани между световете души това, което беше необходимо. По-
молих ги за прошка, че не съм го сторила още при първата си намеса. Благодарих, че ми
изпратиха онази странна жена, която да ми подскаже какво съм пропуснала. И да ме
подбутне да си довърша работата. Такива случки са знаменателни. Урокът от тази, която
ви описах, го помня и до днес. Тогава не знаех, че само няколко години по-късно, бла-
годарение на него ще помогна на много блокирани души. И мястото беше, кажи речи,
под носа ми. Но! Там бях отведена и насочена какво да направя в точното време. Както
винаги се случва при мен.

Храм-паметникът в Шипка

Аз живея в Казанлък от началото на 1969 година. Много пъти съм посещавала храм-
паметника в град Шипка. Обикновено, когато имаме гости, които не са били там. Мяс-
тото е чудесно за разходка, с прекрасен парк около красиво изрисувания със свежи цве-
тове храм. Вероятно ви е известно, че този храм е построен в памет на всички руски
офицери и обикновени войници, дали живота си в Руско-турската война. По-конкретно,
в боевете в подстъпите и в защита на прохода и върха Шипка. Чиято защита се оказва
решаваща за спечелването на войната от Русия и подписването на Санстефанския мирен
договор. С чието подписване България е обявена за свободна и независима държава.
По целия външен периметър на храма са монтирани паметни мраморни плочи с име-
ната на загиналите. Под самия храм има крипта, където са гробовете и паметните плочи
над тях, на загиналите знаменити руски офицери и пълководци.
Както вече споделих, посещавала съм храма и парка многократно. Но при едно от
посещенията ни през лятото на 2017-а, почувствах познатото чувство за дискомфорт,
пряко свързан с мястото. Дискомфорт, който подсказваше за наличието на заседнали
между измеренията групи от души. Имайки зад гърба си натрупан солиден опит и в
усещанията си, и в процедурата по освобождаване, аз не се подвоумих и за миг. Затво-
рих очи, с вътрешната нагласа, че приемам задачата да им помогна и че съм наясно, че
точно при това ми посещение не съм там по случайност. Видях ги. Мъже на различна
възраст. И млади, и стари. Окървавени, страдащи. За мое учудване между тях видях и

71
жени. Не съм преглеждала от начало до край всички паметни плочи, за да проверя впи-
сани ли са в тези списъци и женски имена. Но вероятно и жени санитарки или медицин-
ски сестри също са оставили костите си по нашите земи, изпълнявайки и военния, но и
човешкия си дълг в тази кървава война.
Направих необходимото, за да им отворя енергиен канал, по който да си отидат окон-
чателно от ниските нива на астрала, където бяха заседнали. Искам дебело да подчертая –
не винаги, не във всеки един случай, нечия душа засяда в тези нива, защото е съгрешила
в нещо. Тези засядания имат за основа безброй причини, зависими са от много фактори.
И да се прибързва със заключението, че само „сгрешилите”, „грешните” се озовават в
тази ничия зона, е повърхностно и необосновано.
Приключила с тази задача, аз се обърнах към свещеника в храма с въпрос – извършват
ли заупокойни молитви за всички тези души. Мъжът ми отговори утвърдително. Тръг-
вайки си от храма, отново ме изпълни вече познатото чувство за недовършена работа.
Както в Батак. Но този път вече имах за основа опит, който ми подсказа да се върна
обратно и да помогна и на душите на загиналите в битките турски офицери и войници
да си отидат от тази сива зона.

Описанието на това групово освобождение е последният ми разказ в тази глава.

Важно е да разберете, че такива масови засядания могат да бъдат регистрирани на много
места и в страната ни, и по света. Не винаги сме настроени на съответната честота, та
да ги усетим и да почувстваме дискомфорт. Не всеки е с такава чувствителност. Не
всеки знае какво да направи, как и с какви средства да помогне, ако види с финото си
зрение душа или групи души, които се нуждаят от канал, по който да преминат към
зоната на тяхното освобождение.
Какъв съвет бих могла да ви дам ли? Ако нямате опит и не знаете как да отворите
такъв канал, помолете се. Отправете молитва-призив, от Тънкия свят да изпратят съп-
ровождащи, които да се справят с тази нелека задача. Ако имате все пак някакъв натру-
пан опит, пак бихте могли да помолите служители, обитаващи фините нива и специали-
зирани в тази област, да се включат активно или да ви асистират. Важно е информацията
за наличието на такива заседнали души да бъде излъчена от ума ви. Такава мисъл във
всички случаи ще намери точния адресант.

Индивидуални освобождавания

Момчето от Бъндеришкото (рибно) езеро в Пирин

През август 2003-а летувахме в Пирин на палатка. Първите два дни къмпингувахме
на Бъндеришка поляна. Тези от вас, които предпочитат тази форма на туризъм и по-
чивка, ще ме разберат, защо решихме да се преместим. На третия ден констатирахме, че
да плащаме всяка вечер такса, само заради това, че сме си разпънали палатката на една
голя поляна, където няма никакви намеци за условия, които е редно един къмпинг да
предостави, щом изисква заплащане – като течаща вода, тоалетна, електрическа мрежа,
е неприемливо. И, подобно на много други туристи, решихме да си изнесем лагера в
района между хижа Вихрен и Бъндеришкото рибно езеро. Районът е част от Национален
парк Пирин и е забранено да се разпъват палатки, но мнозина го правеха. Та решихме,
че и ние ще поемем риска да отнесем една справедлива глоба, ако ни хванат. Мястото е

72
обрасло с чимове високопланинска трева, както и с клекове с ръста на малки коледни
елхи, сред които денем успешно скривахме триместната ни палатка, която беше и с ка-
муфлажен цвят, комбинации от маслено зелено и тъмна охра. През цялата тази красива
местност тече планински поток, който се захранва от двете езера – Муратово и Рибно.
На Муратово бяхме ходили вече предната година, та тази решихме първо да отидем до
Рибното. Но това щеше да е на следващия ден. Вечерта хапнахме и си легнахме сравни-
телно рано. В тишината се чуваха гласовете на други нелегално лагеруващи, като нас.
И към тях се включваше, с фин и деликатен ромон, ручеят, носещ надолу към Банско
чистите и ледено студени води на двете езера.
Бях заспала. Или съм била в междинното състояние между съня и бодърстването, ко-
гато тревожното усещане за нечие чуждо присъствие вън, около палатката ни, шоково
ме извади от съня. Усещането не изчезна с излизането ми от царството на съня. Напро-
тив! Към него се добави и усещане за стъпки, за много фините вибрации от нечии нозе,
които газеха в меките чимове трева. Да ви кажа, не се смятам за плашлива. Но в онази
нощ се изплаших. До степен да съм готова да хукна надолу и да спра чак, като стигна
до хижата.
За мой късмет, в този момент на паника логичният ми Ум успя да се включи и да
успокои урагана от емоции, който заплашваше да ме погълне. Слухът ми отново долови
приглушените от разстоянията гласове на хората, лагеруващи в палатките в близост до
нас. Този хор от човешки гласове, ромонът на потока, песента на цикадите, ме върна в
тази реалност, обгърна ме с топлото и пухено одеяло на спокойствието и аз заспах.
На сутринта си изпихме кафето, приготвено на малкото туристическо газово кот-
лонче, освободихме палатката от забитите в земята колчета, примъкнахме я в клековете,
където тя стана невидима, и поехме към Рибното езеро. Пътеката ни изведе на склон,
откъдето друга пътека се спускаше към това, изумително като разположение, цвят на
водата, заобикалящ го ландшафт, циркусно пиринско езеро.
На метри преди да стигнем до самия му бряг, вдясно от пътеката, огромна скала прив-
лече вниманието ми. На нея беше монтирана паметна плоча. Под плочата имаше брон-
зов барелеф на юноша. Текстът приблизително гласеше: „На това място през…. година
езерото грабна единствения ми син”. Точната година, изписана на плочата не помня, но
трагедията се е разиграла през седемдесетте.
Застинах на място. След няма и минута се чух как възкликвам на глас: – „Ти ли ми
изкара акъла миналата нощ?“ – И да продължавам възмутено – „Даваш ли си сметка
какви ми причини? Само защото ти е писнало да си между световете и си знаел, че аз
мога да ти помогна, редно ли беше така да ме притесниш? Сега ще ти се наложи да
почакаш още малко!“.
Сега ми е смешно, но тогава наистина му се ядосах на момчето. Поседнах пред ска-
лата, колкото да си успокоя дишането след изкачването към езерото. Затворих очи с
намерението просто да му отворя портала и да му помогна да излезе от това ни жив –
ни мъртъв състояние.
И тогава, внезапно и неочаквано за мен, пред вътрешния ми поглед тръгна картина.
Група младежи се спускаха по пътеката към езерото. Този му бряг беше покрит с
чимове трева. Останалите представляваха стръмни брегове, изцяло съставени от по-
едри и по-дребни, раздробени от ледовете каменни сипеи. По такива сипеи е рисковано
да се ходи дори и през лятото. А сцената, на която аз неволно ставах свидетел, беше в
сезон, който беше или късна есен, или ранна пролет. Беше мрачно и студено, ниски об-
лаци бяха надвиснали досами скалите. Групата беше само от момчета. Облечени във

73
ватенки в мръсно зеленикав цвят, като онези, познати ни от руските филми за ВСВ.
Всички носеха брезентови раници. Слизайки до брега, поеха наляво. И когато стигнаха
до късата част на овала на циркуса, нечия погрешна стъпка събуди сипея. Каменната
лавина тръгна надолу с грохот. И повлече едно от момчетата в езерото. Тежка памучна
ватенка, тежка брезентова раница. Тежки обувки. Ледена вода, в която, дори през ля-
тото, само смелчаци се осмеляват да се потопят. И то за кратко. Момчето просто нямаше
никакъв шанс. Дори не видях да се бори. Потъна, като че ли в един кратък миг.
Следващата сцена, която видях, беше лодка. А в нея хора, които влагаха неимоверни
усилия да открият и извадят тялото на удавения младеж. И чух неговия глас, който ми
говореше. „Виж, търсят ме. Нямам шанс. Но те направиха всичко по силите си и аз съм
им благодарен. Имам молба към теб. Ти след два дни ще се видиш в Банско със Стефан.
Той познава баща ми. Моля те, помоли го да предаде на баща ми, че за да намеря аз
покой, той трябва да престане да обвинява други за смъртта ми. Никой не е виновен!
Беше просто нещастен инцидент!”
След всичко видяно, моята работа тогава се състоеше в отваряне на канал, по който
тази заседнала между измеренията душа, най-сетне да намери покой. Което и направих.
След което поисках прошка от пазителката на езерото, заради несправедливото обвине-
ние към нея. Това, което видях, и което преживях, молейки за тази прошка, беше едно
от най-красивите ми преживявания от такова естество. Предполагам, че ви е известно,
че всеки воден източник си има същество-пазител, което обитава фините измерения.
Господарката на езерото ми позволи да я видя. Възможно е да е възприела образ, който
да не смути съзнанието ми, обременено от колективните подсъзнателни програми и
представи. Но аз видях ефирно същество, чиито одежди бяха като стичащи се водни
пластове, във всички нюанси на синьото, зеленото, тюркоазеното, бледо резедавото. Не-
описуемо с думи приказно великолепие от багри, светлини и фино присъствие на същ-
ност, изпълнена с добронамереност и съпричастност.

***

Стефан по онова време беше собственик на няколко магазина за сувенири в Банско.

Познавахме се покрай наши общи приятели и наистина планирахме да се видим с него
за по едно кафе, когато се смъкнем от баира в „цивилизацията”. Бях леко стъписана от
необичайната молба на удавеното момче, но я изпълних. Стефан прие казаното спо-
койно, без насмешка или изненада. Оказа се, че наистина се познават с бащата на мом-
чето. Дали е предал посланието, това не знам. Надявам се, че го е сторил.
Историята обаче не свършва дотук, както вероятно сте си помислили. И както и аз си
помислих тогава.
На следващата година решихме да изкараме почивката си около хижа „Гоце Делчев”,
която е на дванайсетина километра над Добринище, и откъдето тръгва лифта към хижа
„Безбог”.
Летували сме там и в предходните години. На друго място в книгата ще ви разкажа
интересни случки от тези ни почивки. Но сега нека се върнем на темата за момчето,
удавило се в Бъндеришкото рибно езеро поради нещастни стечения на обстоятелствата.
Нея година хижата се стопанисваше от общителна, любезна и оправна жена на средна
възраст, от Добринище. На втория ден след настаняването ни на голата поляна зад хи-
жата, стопанката ѝ ни дойде на гости и раздумка. Дума след дума стигнахме до инци-
дента с удавеното в Рибното езеро момче. Не бях казала на жената и сричка от това,

74
което вече споделих с вас до тук. Но ми беше много интересно какво се говори сред
местните хора, затова деликатно насочих разговора в тази посока, споменавайки за ба-
релефа и паметната плоча. И от устата на тази жена аз чух абсолютно същата история,
която видях, стоейки пред скалата с паметната плоча на младежа. В онези години –
2003-2004-а, опитът ми като лечител и този – в безпроблемната комуникация с души,
напуснали физическите си тела, не беше толкова богат, колкото е сега. И това изненад-
ващо, разтърсващо и абсолютно неподправено потвърждение на видяното/преживяното
посредством фините ми възприятия събитие, за мен си остава едно от най автентичните
потвърждения, неподлежащи на съмнение от моя страна!

Една вълнуваща история с прабаба и правнучка

Беше в края на февруари 2019. По онова време бях преустановила всякакви консул-
тации и диагностики и отказвах контакти с всеки, който ме потърсеше по такъв повод.
Случи се така, че на месинджъра във ФБ ми писа племенница на моя дългогодишна ФБ
приятелка. Жената ми описа затрогваща, но и силно притеснителна ситуация. Дъщерич-
ката ѝ, тогава на 12 години, беше родена със сърдечна малформация. Поради тази при-
чина, още от най-ранна възраст, детето бе претърпяло две сърдечни операции, прие-
маше един куп лекарства, често страдаше от неразположения, вдигаше температура.
Сложността на проблема ме стресна и първоначалната ми реакция беше да откажа на-
меса и изказване на мнение. От чисто физична гледна тока това беше най-естествената
реакция. Не се чувствах достатъчно компетентна за да изкажа каквото и да е мнение,
касаещо състоянието на физическото тяло на това дете. Но минути, след като затворих
месинджъра, в съзнанието ми се „свали” информация, че тук има намесен заседнал по-
койник. Възобнових чата с майката и си уговорихме лична среща у дома.
За мое удовлетворение се оказах права. Към аурата на детето се беше прилепила…
прабаба му по бащина линия. Трябва да си призная – само при изключителни случаи
губя контрол над емоциите си, докато работя с пациент. Длъжна съм и имам ясното
съзнание за това, да остана абсолютно спокойна и безпристрастна, каквото и да видя
или констатирам. Но този път се ядосах на тази починала жена. Тя, в неистовото си
желание да се вкопчи в този материален свят на всяка цена, беше се лепнала за нероде-
ното още момиченце! Да, правилно прочетохте! Майката, бременна с детето, е присъс-
твала на погребението на бабата на съпруга си, сиреч – на прабабата на детето, което
тогава е носела в утробата си. Да си призная, идваше ми да отворя канал на тази жена,
ама не нагоре, ами надолу. Нахоках я, което не бях си позволявала дотогава. И ѝ позво-
лих да изчезне в енергийния стълб. А къде, в чий слой от по-фините измерения се е
озовала, това се реализира на автоматичен принцип на сходството на вибрациите на по-
лето и съзнанието.
След тази наша първа среща състоянието на детето значително се подобри. Имахме
втора среща, за да му помогна още веднъж със собствената си енергия. Рядко го правя
напоследък, но тогава детето наистина имаше остра нужда от такава моя намеса.

75
 Посланието на моя близка приятелка,
веднага след прехода ѝ „оттатък”

Един от редките случаи, в които си позволявам да публикувам името на човека, за

когото ви разказвам, е този. Помолих по-малкия ѝ син, с когото продължаваме да под-
държаме близко и сърдечно приятелство, за позволение да го направя и го получих. Така
че ми предстои да ви разкажа за моята приятелка Елена Пайкова, която всички, които я
познавахме и обичахме, наричахме Хелън.
С Хелън се запознахме през лятото на 2000 година, само седмици, след като открих
езотеричната си книжарничка „Логос”, в която тя бе една от първите ми клиентки. По
онова време тя практикуваше Рейки, даваше настройки, общуваше с хора, които споде-
ляха интересите ни. И чрез нея, аз се запознах и с тях. Тя бе жената, които направи
снимките на ръцете ми, една от които е използвана за корицата на „Новото лечителско
изкуство”. А друга – тази с най-силно излъчената енергия, е вложена като втори слой
под видимия. Тя представи НЛИ, когато читалище „Искра” организира промоцията ѝ в
градската художествена галерия на Казанлък. Нея видях като изтерзан до смърт конц-
лагерист, когато ме помоли да ѝ направя диагностика след тежка фрактура на единия ѝ
крак. (Любопитен факт е, че болестта ѝ се отключи по време на пребиваването ѝ в Гер-
мания, където бе придружила местна бизнес дама в ролята на преводач.)
За нейния живот се опитах да се боря, когато лекарите ѝ поставих диагнозата рак на
белите дробове. Казвам – опитах се, защото изборът на душата на Хелън не съвпадаше
с този, който будното ѝ съзнание твърдо поддържаше. Душата ѝ тогава беше на кръсто-
път. Една част от нея бе готова да си тръгне от това измерение – с желание и с облекче-
ние. Другата част се колебаеше дали да не остане още малко. Знам го, защото непосред-
ствено след поставената диагноза Хелън ме помоли за помощ. Самата тя избра да се
бори за живота си по нейните си начини и отказа влизане в болница и химиотерапия.
Когато обаче ѝ предадох по телефона, че шансовете ѝ за това да остане Тук, или да си
отиде Там са 50:50, аз имах за нея и друго послание. Помолиха ме да ѝ го предам група
монаси от храма на Буда, който съм описала в НЛИ. В резюме това послание гласеше
следното: Предай ѝ, че има шанс да пребори болестта и да продължи да трупа опит в
това измерение и с това тяло. Но, за да се случи това, тя трябва да престане да обвинява
другите и да прости. И на тях, и на себе си. Кого и за какво го обвинява, аз не разбрах.
Нито на кого и за какво има да прощава. Тази информация Хелън ми сподели едва го-
дина, след като премина Оттатък.
Когато ѝ съобщих това послание тя, на енергийно ниво, реагира с мощна съпротива,
която аз усетих като сериозен удар в областта на слънчевия сплит. Понесох тази реакция
болезнено, защото вече разбирах какъв е изборът ѝ. Въпреки това един ден реших да
направя измервания, за да видя какво е състоянието ѝ към момента. Без нейно знание и
позволение. Но, още докато се настройвах на необходимата честота за работа от такова
естество, Хелън внезапно се свърза с мен. Беше гневна, почти агресивна. Заела запла-
шителна поза, тя гръмко заяви: „Да не си посмяла!”. В този момент аз вече знаех, без
капка съмнение, какъв е изборът на душата на моята обичана приятелка. Не си позволих
да го споделя с никого от близките ѝ. Не бих могла да отнема куража им да се борят за
живота ѝ до сетни сили.
Аз бях една от малкото нейни приятелки, с които тя намираше сили и желание да се
вижда, след като се залежа. Не знам и до днес поради какви причини, с какви точно

76
мотиви свръх Азът ѝ избра тялото ѝ да премине през кошмарните мъки, които Хелън
преживя. Имам и други приятели, които след нея починаха от рак. Но боледуваха
кратко, не изпитаха непоносими и влудяващи физически болки. А тя се бори и страда
месеци наред.
При последната ни среща на живо в дома ѝ, видях страха в очите ѝ. Тази храбра жена
през цялото време, докато водеше тази тежка битка с болестта, нито за миг не загуби
вяра в успешното ѝ преборване. Нито веднъж не се оплака, нито веднъж не се призна за
победена. Страхът, който тогава видях в очите ѝ, беше от самия процес на прехода към
безтелесното. Тогава си дадох сметка, че колкото и дълбоко да е вътрешното ни убеж-
дение, че животът ни не свършва със смъртта на физическото тяло, все пак инстинктът
ни за самосъхранение също оказва своето мощно влияние върху съзнанието ни. Този
древен импулс да пазим и последната останала ни искрица живот, не ни напуска до пос-
ледното ни дихание.
Малко преди синът ѝ да ми се обади, за да ми съобщи през сълзи за кончината ѝ, леля
Ванга ми го каза по телепатичен път. Каза ми също така, че се е погрижила да я посрещ-
нат Оттатък. Запалих свещичка за душата ѝ и тогава я видях. Хелън изглеждаше усмих-
ната, щастлива, ентусиазирана. Беше вдигнала ръце нагоре и подскачаше на място като
щастливо дете. Помоли ме да предам на всеки, който е готов да ме чуе и е способен да
ме разбере, че в Прехода няма нищо страшно!
Тогава го казах на малцина. Щастлива съм, че чрез тази книга мога да го кажа на
много по-широка аудитория!

Драсканици по стените

Намирам историята, която ще ви разкажа, за достатъчно красноречив пример на какво

са способни преселилите се в Отвъдното, когато искат да ни предадат посланието си на
всяка цена. Без значение е, как ние тук оценяваме важността му. Ако те, от тяхната им
перспектива са решили, че на света няма нищо по-значимо, са в състояние да докарат
човека тук до истерия, болест, дори лудост. Понякога наистина ми се е искало да мога
да им хвърля един здравословен пердах, признавам си чистосърдечно!
Беше преди десетина години. По скайп ми писа една от приятелките ми във ФБ. По-
моли ме за мнение по интересен казус. По неведоми пътища някой драскаше по стените
в жилището ѝ с най-различни средства за писане. Драсканици без форма, без поне намек
за свързаност или каквато и да било логика. Тъкмо успяла да почисти едната стена и да
заличи едните драскулки, други, нови, се появявали на тяхно място. Не само в дома ѝ!
Не след дълго тайнственият художник започнал да рисува и по стените на офиса ѝ.
Още докато четях написаното, разбрах, че това е дело на някой неин близък, мъж,
починал наскоро. И че според мен причината е неразрешени имотни спорове с нейни
роднини. Тъй като приятелката ми има добре развити сензитивни способности, оставих
на нея да проучи как стоят нещата в детайли. Може би час по-късно тя ми писа отново
по скайп. Бил е баща ѝ. Тук му е мястото да отворя скоба. Въздействието върху физи-
ческата материя от страна на обитател на Отвъдното си е висш пилотаж и не е лъжица
за всяка безтелесна уста . В конкретния случай обаче баща ѝ се изхитрил. Незнайно как
успял да внуши на сина на приятелката ми да драска по стените, докато, чрез тези нес-
копосани заврънкулки, не привлече вниманието на майка си.

Странни злополуки в близост до лобно място

77
 Моя приятелка се оплака, че в рамките на няколко месеца е пострадала от странни
падания, донесли ѝ тежки травми. Последният път беше паднала на стълбището и в ре-
зултат беше получила сериозна и много болезнена травма на гръбначния стълб. Пре-
дишните инциденти се бяха случили на Y образно кръстовище в селото, където има
вила. Единият път паднала с колелото, след като връзката на маратонката ѝ се заплела
в педала и веригата на велосипеда ѝ. При което заплитане тя се натресла точно в оград-
ката на паметната плоча на мястото на катастрофа.
Другият път шофирала и излязла на път с предимство, без да спре, при което едва се
разминала с тежък сблъсък с друг автомобил. Още след падането ѝ от колелото у нея се
появило усещането, че този инцидент има някаква връзка с катастрофата, случила се
точно на това място преди години.
След падането ѝ на стълбите тя ми сподели тези нейни предположения, а у мен се
появи странно чувство, че всички тези инциденти са свързани точно с това кръстовище
в селото. Попитах я знае ли, дали там се е случило нещо необичайно, защото според мен
в тези падания имаше пръст заседнал между измеренията починал мъж. Оказа се, че
точно там преди няколко години, при опит да завие в десния ръкав на Y, млад мъж е
излетял от пътя с колата си, блъснал се в дървото, намиращо се в зоната на сливане на
двете улици, и там е намерил смъртта си.
За да направя връзката с младежа, разполагах с негова снимка и рождените му данни,
изпрати ми ги приятелката ми. Сцената, която се разгърна пред вътрешния ми поглед,
беше покъртителна! Колата беше жестоко смачкана отпред и в лявата си предна част,
откъм шофьора. Младежът, тогава на 25-26 години, беше с размазани лява част на ли-
цето и торса, облян в кръв, вече мъртъв. Ридаеше, беше в абсолютен шок, неадекватен,
не осъзнаваше нито случилото се, нито че тялото му е бездиханно. Отне ми доста време
да го успокоя, до степен да насочи вниманието си към мен и към това, което му говоря.
През хлипове и ридания ме помоли да предам на майка му, че безкрайно много съжалява
за болката, която ѝ причинява, да я помоля от негово име за прошка. На въпроса ми
какъв е урокът от тази ранна и нелепа смърт, който душата му ще запомни, ми отго-
вори – Да мисли, преди да предприеме някакво действие. Защото последствията от из-
борите му не засягат само него, а и близките му.
Помогнах му да напусне тази ничия зона, след което двете с приятелката ми умувахме
известно време как да поднесем тази информация на майка му. За жена, която не позна-
ваме и която е загубила детето си, бе нужно да намерим максимално мека форма, за да
ѝ съобщим посланието на сина ѝ от Отвъдното. Накрая решихме приятелката ми да ѝ
каже, че е сънувала младежа и той в съня ѝ е казал всичко, което описах. Мина известно
време, но приятелката ми все не откриваше сгоден момент да изпълни тази задача-за-
ръка. Изпитваше голямо притеснение, защото две години преди смъртта на момчето,
семейството бе загубило и дъщерята. С две думи – огромна трагедия! Най-накрая мла-
дежът, явно загубил търпение, се намеси по странен начин, в неговия му стил. Връзката
на маратонката на приятелката ми се заплела в лопатата, с която боравела в градината
си. Е, от тези по-ясни знаци и подбутвания има ли? За нейно огромно облекчение май-
ката приела с разбиране казаното. Поплакала си, потвърдила, че синът ѝ бил доста им-
пулсивен в действията си, изразила учудване, защо не се е явил в неин сън. След този
разговор други инциденти около това място не са регистрирани.

***

78
 Приключвам тази част с информация относно процеса на оттегляне на душата от това
измерение. За пръв път имах възможност да го наблюдавам, посредством дистанционно
измерване активността на чакрите, на една от първите ми пациентки с диагноза рак.
Описах подробно случая в НЛИ. Тук ще го представя отново в резюме, защото този
пример е красноречив.
Беше в края на деветдесетте години на миналия век. Аз бях начинаеща в духовното
лечение. Пациентката ми беше млада жена, която страдаше от левкемия в крайна фаза,
с множество разсейки. Потърси ме за помощ моя приятелка, близка на родителите на
младата жена. Не можах да откажа. Всичките си измервания и енергийни намеси осъ-
ществявах дистанционно. Имах и две лични срещи с нея, посетих я веднъж в болницата,
веднъж в дома ѝ. Окуражаващ за мен беше фактът, че още от момента на първото ми
измерване жената почувства огромно облекчение. Няма да описвам всичко в детайли.
Само уточнявам, че през цялото време аз измервах активността на чакрите ѝ. В нощта,
преди официално да констатират смъртта ѝ, аз сънувах баща ѝ, който ми каза: Цене,
Боряна си отиде. Веднага след събуждането си предприех измерване активността на
чакрите ѝ. И видях следната картина – всяка една чакра проявяваше нормална актив-
ност, след което констатирах липса на такава. Това се повтаряше няколкократно, преди
конкретната чакра да угасне окончателно. И този процес на постепенно оттегляне енер-
гията на душата от физическото тяло продължи, докато и активността на седма чакра не
замря окончателно.
Записах часа, в който констатирах окончателното оттегляне на душата на тази млада
жена. Той изпреварваше с няколко часа времето, записано като час на смъртта в смърт-
ния акт.
Споделям в резюме този знаков случай от моята лечителска практика, не само за да
опиша процеса на оттегляне на душата, погледнат от по-висша перспектива. А и защото
това е един от първите случаи в живота ми, когато аз лично преживях този процес на
сливане на енергиите/енергийните полета на човек във физическо тяло с тези на покой-
ник.
Поради много причини, една от които е, че си позволих емоционално да се обвържа
с тази млада жена и семейството ѝ, седмици след смъртта ѝ установих, че между нас е
налична енергийна връзка. Помогнах на Боряна да си отиде окончателно от това изме-
рение. Помогнах и на себе си да се освободя не само от необоснованото чувство за вина,
но и от необяснимо дълбоката скръб, която ме бе превзела тотално. Този случай ми по-
могна да видя собствените си погрешни представи, че щом сме поели ангажимент, то
крайния резултат следва да е хепиенд. Ами не става всеки път така, колкото и да ни се
иска.

***

В заключение към тази част реших да напиша няколко реда и за това, страдат ли фи-
зически загиналите при катастрофи, природни бедствия или други злополуки. Не смея
да претендирам за стопроцентова достоверност, но все пак искам да се знае. Имала съм
доста случаи от практиката ми, когато при мен се е озовавал родител, загубил детето си.
В повечето случаи, при тежки автомобилни катастрофи. Виждала съм починалите, го-
ворила съм с тях. Всички до един ме уверяваха, че не са страдали физически. В някои
от случаите автомобилът е бил смачкан до неузнаваемост, в други след катастрофата

79
дори се е запалил и изгорял. Жертвите от тези пътни инциденти твърдяха, че са наблю-
давали сцената отгоре. Били са прехвърлили съзнанието си в по-финото си тяло още в
момента на сблъсъка. Доколкото ми е известно, механизмът е своеобразна форма на
самозащита на съзнанието – при силен шок, причинен от внезапен стрес, от непоносима
физическа или психическа болка, съзнанието моментално се укрива, прехвърляйки се в
по-финия си носител. Обикновено това е астралното тяло. И от тази перспектива наб-
людава себе си там, „долу”, както и случващото се.
Имала съм случаи, само по време на регресия, човекът от миналото да е пожелал,
незнайно по какви причини, да изпита физическата болка. И тогава за кратко се връща
в тялото. За кратко – ако то е безвъзвратно увредено и до момента на окончателното
прекъсване на антакарана остават минути или секунди. Но това се е случвало много
рядко, поне в моята практика.

80
 6.
ТРАВМИ В ПОДСЪЗНАНИЕТО
По темата за травмите в подсъзнанието са написани толкова много статии и книги,
авторите на които са както професионални психотерапевти, така и любители като мен,
че срещнах голямо затруднение как да я представя така, че да не ви отегча, а същевре-
менно да ви предложа ако не напълно нови и непознати ви концепции, то поне нови за
вас гледни точки. На тази, колкото обсъждана, толкова и все още неопозната напълно
област в науката, на този наш аспект, който, според твърдения в най-древни източници,
според видни окултисти и изследователи на мистичното и духовното, е и своеобразната
ни колективна памет, с известно притеснение и боязън мисля да отделя сериозно вни-
мание и в тази ми книга. Писах вече доста по нея в НЛИ. Но сметнах, че не е достатъчно,
че все още имам какво да добавя към нея, за да допринеса в още по-голяма степен за
нейното разбиране. А впоследствие и за прилагането на прочетеното в реалния ви живот
по начин, който да допринася за подобряване на духовното ви равновесие, за намира-
нето на дълго търсени от вас отговори на въпроси, които са ви докарвали безсънни
нощи, душевни терзания и нестихващо безпокойство.

***

В много езотерични източници, а вече и в съвременни такива се казва, че само и един-

ствено физическото ни тяло е ограничено по отношение на размер, местоположение в
пространството, време. Все фактори, които са налични единствено в това измерение.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието ни са безкрайни, неограничени, вечни. С тези наши
аспекти ние сме навсякъде едновременно, ние сме Вселената. Звучи красиво, звучи
прекрасно, нали? Но, тъй като сега ще говорим за проблемите на личността, обитаваща
физическо тяло и съществуваща чрез него в това измерение, аз ще насоча вниманието
ви към нещо по-ограничено. Да погледнем как функционира подсъзнанието ни при пре-
живявания, които надхвърлят нашия праг за поносимост на болка от какъвто и да е ха-
рактер. Как се справяме тогава, когато под заплаха е била нашата цялост – както във
физически, така и в психологичен и емоционален план? Как преодоляваме огромния
стрес, ако сме били подложени на нечовешки страдания, ако животът ни е висял на ко-
съм, ако сме имали злощастието дълбоко обичан от нас човек да загине пред очите ни?
Изобщо, как съумяваме все пак да запазим разума си и да оцелеем, да продължим нап-
ред в живота, без да рухнем психически?
Известно е, че физиологията ни е от такова естество, че тялото ни реагира на стреса
по два основни начина. Ендокринната ни система, по-конкретно надбъбречните ни
жлези отделят един или друг хормон, който от своя страна активира у нас едната от
двете първични реакции при такива стресиращи обстоятелства – борба или бягство.
Една от особеностите на психиката ни е и нашият своеобразен защитен механизъм. Ка-
зано опростено – всеки път, когато преживяното превишава прага ни на поносимост на
болка, споменът за случилото се бива изтласкан под прага на съзнанието ни и се записва
за съхранение в подсъзнанието. В много от случаите ние сме в състояние да се стреси-
раме от събитие, което регистрираме само с едно от петте си сетива. Да кажем – внеза-
пен, рязък, изключително силен звук, който ни е стреснал или ни е уплашил до смърт.

81
Или сме станали неволен свидетел на нечие страдание, дори смърт. Основния запис в
паметта ни би бил зрителната картина. Нечовешка болка от изгаряне например се възп-
риема основно чрез сетивото ни за допир. Отравяне от газ би бил регистриран чрез обо-
нянието ни. А отравяне чрез храна, било то неволно или умишлено, се регистрира като
такова чрез сетивото ни за вкус.
Отделих абзац за тази наша сетивна памет, защото всеки разсъждаващ човек би се
запитал – какъв е отключващият механизъм, който активира един болезнен подсъзнате-
лен спомен, изважда го от мазето, препълнено с подсъзнателни травми, и го поднася на
вниманието ни под формата на заболяване на някоя част от тялото ни? Или като пси-
хично разстройство, което обърква целия ни живот? Търсех отговори на тези въпроси
дълго време, след като НЛИ беше излязла вече от печат. Открих го под формата на проз-
рение, в резултат на прочита на доста книги, чиито заглавия на пръв поглед нямат нищо
общо нито с подсъзнателните ни травми, нито с механизмите на тяхното заключване и
отключване. Знам, че на много от вас написаното ще прозвучи странно, но знам също
така, че мнозина вече са имали подобни внезапни просветления, провокирани от нещо,
наглед съвсем незначително и тривиално.
Отключващият механизъм е ако не напълно идентичен с предизвикалия изтласква-
нето, то поне максимално сходен с него. Представете си, че гледате отлично направен
филм за Втората световна война. Оглушителните трясъци на взривяващи се снаряди,
гледките на разкъсани, обезобразени до неузнаваемост тела, ослепителните проблясъци
от изстрели на картечници и оръдия, целият този ужас и хаос на войната от екрана вне-
запно събужда у вас стреса, който се е укрил навремето в тихата тъмнина на подсъзна-
нието ви, защото в минал живот вие сте участвали в тази война.
В повечето случаи възпроизвеждането дори само на един от тези стресиращи фак-
тори е достатъчно да отключи травмата. А ако се случи да се насложат спомените, за-
писани от няколко сетива, то тогава последиците за човека са наистина много сериозни.
Бедата е там, че потърпевшият пак няма да има съзнателен спомен какво точно му се е
случило. Защо е така? Защото на повърхността, чрез физически проявената личност, се
появяват симптомите, но до съзнанието не достига информацията за събитията, които
са ги създали. Защото на подсъзнателно и свръхсъзнателно ниво времето не протича
линейно, както съзнанието ни го възприема в това измерение. В тези по-фини измерения
всичко се случва едновременно. На едно и също „място”. За триизмерния ни начин на
възприемане на реалността тази концепция е неразбираема. Или почти неразбираема.
Разбират я, поне до известна степен, хора, които вече са имали преживявания в другите
измерения и са успели да свалят информацията за преживяното до будното си съзнание,
чрез епифизата и мозъка.
Поради тази нелинейност и едновременност подсъзнанието не разграничава минало
от настояще или бъдеще. От тази перспектива страданието, което сме преживяли в тяло,
съществувало и събирало опитности в средновековието, касае физическото тяло по
принцип. Което, казано по друг начин, означава, че от тази безвремева перспектива кон-
кретното съзнание ползва само едно едничко, едно и също тяло.Ето защо, когато сра-
боти отключващия механизъм, болестта, травмата, стреса, които това съзнание е пре-
живяло в минало превъплъщение, се проявява в сегашното му тяло или психика. По мои
наблюдения все пак има наличие на някаква своеобразна бленда, която на все още неп-
роучени докрай принципи, пропуска към настоящата личност само аспекти от тези спо-
мени, които човекът преживява или като заболяване, или като психично разстройство.

82
 На това място ще ви помогна да ме разберете чрез пример. Спомних си за сина на мой
приятел и смятам, че илюстрацията е достатъчно красноречива. Детенцето сега (2021 г.)
е на три годинки. Когато беше на годинка и половина стана ясно, че всеки рязък и силен
звук го стряска неимоверно. Настъпеха ли празници, по време на които традиционно се
използваха фойерверки или се стреляше с халосни патрони, малчуганът изпадаше или
в ступор, или в истерия. Накрая баща му ме помоли да се опитам да разбера откъде
произлиза този негов страх.
Видях сцена. От дебаркирането на съюзниците на френския бряг по време на ВСВ.
Беше голобрад хлапак, на около 19 години, американец. Загина малко, след като стъпиха
на брега. Беше страховито, шумно, кърваво, болезнено дори за страничен наблюдател,
какъвто бях тогава. Предадох на подсъзнанието му посланието, че настоящото тяло е в
безопасност, здраво е, няма от какво да се бои, защото нищо не го заплашва. След на-
месата ми детето се успокои и вече не реагира толкова остро на звуци и шумове от такъв
характер.
Методите, с които медицината, в частност психиатрията и психологията си служат
при лечение на подсъзнателни травми, са добре известни. Психиатрите използват меди-
каменти и други, не толкова популярни и приятни, чисто физически методи. Психоло-
зите наблягат на психоанализата. Метод, който изисква продължителна работа и от моя
гледна точка е бавен и несигурен по отношение на заключенията и изводите, защото
там е налична голяма доза субективизъм от страна на терапевта. Все по-популярен ме-
тод е хипнозата и при такава работа успехът на лечението отново е в пряка зависимост
от опита на психотерапевта.

****

В НЛИ описах метода за изграждане на принципна картина на подсъзнателните ни

травми чрез използване на един тест, известен като Тест на Матийсън. Включвам ре-
дактирания откъс и в тази книга, защото от позицията на богатия ми опит, натрупан през
всички тези 25 години, твърдя убедено, че той работи безпогрешно!

Тест на Матийсън
В първоначалния си вид структурата ми от въпроси, касаеща психо-емоционалните
причини за заболяванията, съдържаше отделно запитване за всяко от най-често среща-
ните емоционални състояния, които е възможно да стоят в основата на заболяванията.
Едва години по-късно, натрупвайки опит, аз изоставих този муден и неточен подход. За
да открия първопричините им, започнах да използвам предимно Теста на Матийсън,
който предстои да ви опиша, като на няколко пъти преработвах списъка с думи, които
той включва. И до ден днешен при диагностиките си използвам този тест за откриване
на подсъзнателни травми, като най-напред обаче го приложих спрямо себе си.
Както вече написах по-горе, всеки от нас има собствен праг на поносимост за физи-
ческа и емоционална болка или стрес. В случай че преживяването, в което сме въвле-
чени, превишава този праг, реакцията на психиката ни в голяма степен наподобява тази
на нервната ни система при сериозна физическа травма. Известно е, че при физическо
нараняване в първия момент ние не изпитваме болка и това се дължи на болкоуспокоя-
ващи вещества, отделени от организма. При психо-емоционална травма съзнанието
прехвърля цялата информация в недостъпните дебри на подсъзнанието. Казано по друг

83
начин, от този момент нататък ние или не си спомняме за това травмирало ни събитие,
или не изпитваме никаква болезнена емоция, когато се връщаме към него.
Характерно за това психично състояние е, че наглед ни лишава от чувствителност
спрямо болката, но същевременно за тази „упойка” плащаме сами – с цената на собст-
вената си жизнена енергия. Именно част от нея е отделена, за да потиска подсъзнател-
ния фантом под прага на будното ни съзнание и да го държи встрани от вниманието ни.
Психолозите използват различни термини за такова потиснато преживяване: изтлас-
кване в подсъзнанието, фантом в подсъзнанието, подсъзнателна травма и т.н. От гледна
точка на страничен наблюдател, едно такова „укрито” от съзнанието ни събитие може
да изглежда незначително и дори смешно. Но както вече казахме, всеки от нас има раз-
личен праг на поносимост по отношение на травмиращи ни ситуации: ухапване от куче;
плесница, нанесена ни от уважаван от нас човек; внезапен силен шум, който ни е стрес-
нал, докато си почиваме, гледаме филм или четем книга; загуба на дребна, но ценна за
нас вещ и т.н. Списъкът е нескончаем и никой не би могъл да обхване всички събития,
които евентуално биха ни травмирали.
Заслужава да отбележим, че колкото и болезнено да е било преживяното от нас, ин-
формацията за него не се изтрива безвъзвратно, а се изтласква – т.е. складира се в под-
съзнанието. Този факт следва да ни подскаже, че нищо, което ни се случва, не е лишено
от смисъл. Ние прилежно съхраняваме в подсъзнанието си онзи натрупан от нас „болез-
нен” опит, от който има какво да извлечем и използваме в бъдеще. Тогава, когато сме
готови, преодолявайки болката, да научим съдържащия се в нея урок. А научавайки го,
да интегрираме в себе си енергията, с помощта на която сме го държали потиснат. Сле-
дователно, прагът ни на поносимост е в правопропорционална зависимост от способ-
ността ни да се справяме съзнателно с текущите си уроци и изпитания. Това, което не
може да бъде усвоено днес (или в този живот), бива оставено за утре (или за някой от
следващите ни животи).

***

Все още не е добре проучен скритият механизъм, който в определен момент „отк-
лючва” болезнения спомен и по какъв начин това отключване води до дискомфорт, стра-
хови състояния с необясним произход или дори заболяване. Често фантомът се проя-
вява, след като сме попаднали в сходна ситуация, с която съзнанието прави връзка по
асоциативен път, но това не е общовалидно. Не съм запозната в подробности с всички
методи, чрез които психолози и психоаналитици достигат до същинската първопри-
чина, но един от тях, от който и до днес се ползвам, е Тестът на Матийсън – по името
на психотерапевта, който е негов автор.
Известно ми е, че за провеждането на този тест се използва специализирана апара-
тура. На определени места по тялото на пациента се прикрепват специални датчици,
свързани с пишещо устройство – по подобие на апаратурата за изготвяне на електро-
кардиограма (ЕКГ), или електроенцефалограма (ЕЕГ). След това на човека се предлага
да чете списък с произволни думи. Ако се окаже, че с някоя от тях той прави подсъзна-
телна асоциация с травмирало го в миналото преживяване, датчиците отчитат отклоне-
ния от нормата. От тук нататък работата на психотерапевта се състои в това, да извади
на „светло” този спомен, за да бъде интегриран той в съзнанието на пациента.

84
 Когато в началото на лечителската си дейност попаднах на тази информация, веднага
си съставих собствен списък с произволни думи. Вярна на правилото си „Докторе, из-
лекувай себе си”, преди да се осмеля да поведа когото и да било на пътешествие към
неговия вътрешен свят, сторих това първо със самата себе си. Апаратурата замених с
махалото и се заех да изследвам собственото си подсъзнание. Преминавайки с него над
всяка от думите, при тази, която по асоциативен път бе свързана с болезнено преживя-
ване или отнемаща енергията ми психо-емоционална нагласа, то се завърташе в поло-
жителна посока (по посока на часовниковата стрелка). Тъй като тогава нямаше с кого
да разговарям по тези въпроси, използвах метода с писането. Всеки ден отделях по
малко време, за да запиша на лист всичко, което изплуваше в съзнанието ми при прочита
на една от думите.
Когато човек се заеме с подобно разчистване на „мазето и долните етажи”, се включва
един неподозиран от нас механизъм. По време на писането изпадах в състояние на съз-
нанието, близко до медитативното. По неведом начин моята откъсната и болна част бе
почувствала, че я лекувам. Подсъзнанието ми услужливо и с невероятна бързина вадеше
на показ отминали събития и съпровождащите ги емоции. Ръката ми не смогваше да
записва всичко, което изплуваше в ума ми – болка, страх, гняв – никога не бях подози-
рала за наличието на този емоционален багаж, черпещ от жизнените ми сили, необхо-
дими за собственото ми съществуване. Едва тогава осъзнах колко много ми е тежал този
товар, носен от мен години наред. Често се случваше да сметна, че съм изчерпала спо-
мените, свързани с дадена дума, но не след дълго отново се връщах на нея. Това про-
дължи, докато, измервайки се с махалото, не установих, че всичко е изчистено.
Когато най-после приключих с думите от „моя списък”, ми трябваше известно време,
за да се съвзема от всички емоции и мисли, които тази самостоятелна „домашна работа”
породи у мен. И още толкова време ми беше нужно, за да възприема новата си освобо-
дена личност, появила се на бял свят след тази интеграция.

***

Когато установих положителния ефект от прилагането на Теста на Матийсън, прила-

гайки го първо върху себе си, предпазливо започнах да го използвам при диагностици-
рането. Първоначално давах възможност на пациента сам да поработи по думите, „из-
вадени” от списъка. Повечето хора добросъвестно работеха над „домашното си” и раз-
вълнувани ми разказваха за вълнението, изпитано от тях при съприкосновение със са-
мите себе си.
Спомням си разказа на мой приятел, който беше дълбоко удивен от факта, че с по-
мощта на този способ на бял свят са изплували спомени за отдавна отминали и забра-
вени от него събития, имена, дати, места. Най-неочаквано за самия себе си той си при-
помнил своя отдавнашна любовна връзка, която навремето дълбоко го засегнала.
Обикновено съветвам хората да накъсат изписаните листове и да ги хвърлят в течаща
вода. Моят приятел избрал един от мостовете над течащата през града ни река, откъдето
хвърлил късчетата хартия в спокойно носещата се вода. В този миг той мислено се сбо-
гувал с тази жена, простил й за всичко и й пожелал щастие и благоденствие. Поет по
душа, с няколко издадени прекрасни стихосбирки, той на своя поетичен език красноре-
чиво ми описа неописуемото облекчение, което изпитал след този ритуал. Слушайки
разказа му, имах благословената възможност да съпреживея богатата гама от чувства,

85
изпитани от него, да ги съпоставя със свои собствени и да установя колко много се раз-
личаваме, но и си приличаме в своите житейски пътувания през времето и пространст-
вото.

***

Повечето от думите в използвания от мен Тест на Матийсън, които съм подбрала, са

израз именно на онази обобщена класификация на многообразните психо-емоционални
причини за заболяванията, за която стана дума в началото на тази част от книгата. В
работата си прибягвам до него тогава, когато съм установила, че освен във физическото
и етерното тяло, налице са отклонения и в по-фините тела на пациента. Понякога фан-
томите в подсъзнанието са пряко свързани със събития от настоящия му живот или са
типични за въплътения индивид емоционални състояния. В такива случаи нарушения
се откриват само в телата на личността – астралното или долните три нива на ментал-
ното тяло – т.е. нивата на конкретния Ум.
Ако открия отклонение в каузалното (причинното) тяло, това за мен е безпогрешен
знак за наличие на подсъзнателна травма от минал живот. Каузалното тяло, наричано
още тяло на душата, също като това на личността ни, е троично по природа. Трите тела
на личността ни са: физическо (към него спада и етерното); астрално (емоционално);
умствено (ментално, конкретен ум). Трите тела на душата са: ментално (манас, абстрак-
тен ум); интуитивно (будично, будхи); духовно (атмично, атма). Болезнените травми-
ращи спомени се съхраняват в атмичното ниво (тяло) на душата. Поне аз – във всички
случаи, по които съм работила, съм ги откривала там.
Думите, които изваждам от списъка, вписвам в болничния картон по време на първата
консултация. Задачата на пациента е да работи самостоятелно с всяка от тях по метода
на писането. Впоследствие при всяка следваща среща ги проверявам направо там, за да
видя какво е „изчистено” и върху какво още трябва да поработим. Методите, които из-
ползвам, за да изчистим фантомите, са описани по-подробно в НЛИ.

***

Всеки от нас носи неизброими подсъзнателни травми. На повърхността на съзнанието

ни обаче се появяват само тези, с които сме способни да се справим съзнателно, да ги
интегрираме. Само тези, от които сме в състояние да извлечем есенцията, да си извадим
нужните изводи, да разберем смисъла на преживяното страдание, да видим ситуацията
и от гледната точка на противниците или опонентите ни. Едва тогава можем с облекче-
ние да констатираме, че травмата е излекувана, а ние сме станали още по-цялостни и
завършени.
При всяка една нанесена ни от обстоятелствата подсъзнателна травма, част от нас е
била символично откъсвана. Болезнено при това. В тези дезинтегриращи за душата ни
процеси са участвали и сили, за които не искам да говоря точно на това място. Но държа
дебело да подчертая, че това разкъсване на същността ни не е само и единствено наша
отговорност. И в никакъв случай само наша вина! А такава несъществуваща наша, чо-
вешка „вина” за състоянието на бездуховност, отдалеченост от енергията и импулсите
на Източника, ни е вменявана от хилядолетия. Напълно съзнателно, напълно умишлено,
напълно манипулативно! С единствената и напълно логична цел – контрол върху съз-
нанието ни! Манипулаторите, жадни за власт и контрол, могат да бъдат разпознати

86
безпогрешно, от всеки просветлен и свободен ум, навсякъде по света. Във всяка една
религия, секта, духовно учение или техните неизброими разклонения, съществува еле-
мент на внушаване на страх чрез заплаха. От библейското внушение за първородния
грях, до внушенията за кармични разплати, ако не постъпваме съгласно духовните пра-
вила и препоръки, но пък пренебрегваме и нарушаваме други от тях. Накрая, като тег-
лим чертата и пристъпим към обобщение, констатираме, че човекът непрестанно е об-
виняван във всички земни и неземни грехове, сочен е с пръст, защото сам си е виновен
за всичките си беди, грешен е не само до мозъка на костите на сегашното си тяло, ами
и поколения назад. И не само той е грешен, ами и предците му, и настоящите му кръвни
роднини. Ако, живеейки чист и безгрешен живот, все пак ни настигне болест, загуба,
несполуки, злощастия, то обяснението е безспорно – плащаме карма от предишни жи-
воти. Или ни застига родовата ни карма. Тази тенденция да се заобикаля темата за ис-
тинските виновници за настоящото състояние, в което се намира човечеството, и цялата
вина да се хвърля върху хората; да се популяризира непрестанно и по всички канали –
и религиозни, и (псевдо)духовни, и (псевдо)окултни, че промяната към просветление и
одухотвореност е само, единствено, в ръцете на отделния индивид, е просто продълже-
ние на хилядолетните програми за манипулация и контрол над човечеството.
Добрата новина след тази обезсърчителна констатация е, че именно чрез бавно, но
неотклонно изцеление на подсъзнателните травми, както на отделния индивид, така и
на малки и по-големи групи хора, вървим към един необратим процес. При такова ос-
вобождение от стари подсъзнателни блокажи, при изцеление от такъв характер, блоки-
раната персонална или групова енергия бива освободена! Тя, подобно на малки кап-
чици живак, се притегля и присъединява към общия енергиен резервоар. И при един
такъв процес на интеграция връщане на стария и дезинтегриращ модел вече не е въз-
можно! Индивидът, групата, расата, придобива мощ, имунитет срещу повторно наси-
лие, чиято крайна цел е била разбиването ни на фрагменти. Събирането на пръснатите
ни части вече е стартирало и процесът е необратим!

Дълго обмислях, дали благоразумно да заобиколя темата за кармата, но, стигайки до

тази точно част, импулсивно започнах писането на текста, който ви предстои да проче-
тете. Реших, че е добре да посветя няколко абзаца на тази толкова дискутирана и експ-
лоатирана тема от окултизма, защото забелязвам в пациентите си, а и в мнозина от хо-
рата, с които общувам виртуално в социалните медии, склонността да гледат на този
закон за причинно следствените връзки, като на синоним за предопределеност. Лично
из изпитвам смесени чувства, когато срещна тълкувания или твърдения, които са носи-
тели или на скрити, или на откровени заплахи. Такива най-често звучат по този или по
подобен начин: „Не прави това, защото си ще си навлечеш лоша карма!”
На всички ни е ясно, че всяко наше действие води до някакви последствия. Принци-
път причина-следствие не винаги, при всякакви обстоятелства, безотказно задейства
кармичния механизъм. Това, че някой, извършил убийство, бива заловен и осъден, не е
защото е сработила кармата му, а защото са се задействали съответните органи и закони
в конкретната държава. Това, че насилник в минал живот се е озовал в ролята на жертва
в настоящия, може да ни наведе на мисълта, че душата му е избрала този път да влезе в
ролята на потърпевш, за да изпита лично какво е да те малтретират или насилват. От
многото регресии, които съм провела преди години, от многото минали животи, които
съм видяла от тогава насам, съм стигнала до извода, че ние имаме едно или друго пре-

87
живяване, защото така е избрал свръх Аз-ът ни. Влизаме в превъплъщение на тази пла-
нета, защото тя ни предоставя уникалните възможности да си изберем роля по наш вкус
и според наши критерии. Ако сме опознали достатъчно добре едната страна на моне-
тата, какво по-естествено от желанието да опознаем и другата?
Приключвам тези си разсъждения за кармата с цитат от книгата на Тибетеца – „Езо-
терично лечение”.

„Законът за кармата не е закон за отплата и възмездие, както може да се допусне

от прочита на наличната литература; това е само един от неговите аспекти. Да взе-
мем за пример Закона за гравитацията. Такъв закон съществува, но той представлява
само фрагмент от един друг, по-всеобхватен закон. Непогрешимостта на този час-
тичен аспект се опровергава всеки път, когато видим в небето полета на самолета,
при който действието на Закона за гравитацията се преодолява с помощта на обик-
новени механични средства... Правилно разбраният и приложен Закон за кармата по-
бързо ще донесе щастие, благоденствие и освобождение от страданията, отколкото
самата болка и нейните последствия.”

***

Завършвам тази част с практичен съвет. Вероятно мнозина биха ме попитали – ако
нямат възможност да се консултират с добър психотерапевт, да се подложат на хипно-
тична терапия или да узнаят кои ключови думи са свързани директно или не с техни
подсъзнателни травми, как биха могли да се справят самостоятелно?
Има няколко начина, които аз бих ви препоръчала, а вие си изберете един от тях, или
изпробвайте всеки по отделно, за да прецените прилагането на кой от тях ви носи най-
голямо подобрение и облекчение.
Единият от тях е медитацията. Използвайте своя любима, работеща, доказала ефек-
тивността си техника за навлизане в това състояние на съзнанието. Ако желаете, още в
самото начало формулирайте ясно и кратно върху какво ще работите. Например: „Вли-
зам в това състояние на съзнанието, за да локализирам подсъзнателната ми травма,
която стои в основата на……” – назовете проблема си, пак кратко и без ненужно мно-
гословие. Подсъзнанието борави с образи и символи. Ето защо е по-ефективно, ако
вместо с думи, му представите проблема си в картина. Колкото по-богата и по-детайлна
е тя, толкова по-добре. Ако облечете тази мислена картина и с емоция, резултатът от
тази ви духовна работа ще е още по-добър. Добре ще е и много ще си помогнете, ако
към формулирането на предстоящата ви задача добавите и условието, отговорът да ви
бъде даден по такъв недвусмислен и разбираем за вас начин, че да не остави никакви
възможности за двусмислено тълкувание и разбиране.
Другият начин е този, с писането. От моя гледна точка, на база на натрупания опит,
твърдя, че той работи безотказно и е изключително лесен за прилагане. Подходящ е
тогава, когато проблемът, който ви тормози, е от емоционално или психологично естес-
тво. Напълно разбираемо е, че при една бъбречна криза, счупен крайник, наранявания,
възпаления, изобщо все здравословни проблеми, за които е необходима лекарска на-
меса, писането и медитацията не са инструментите, с които можете сами да си разре-
шите такъв казус.
Въпросът, който излиза на преден план, естествено, е как да определим ключовите
думи, по които да работим с подсъзнанието си? Много лесно. Тръгваме от изходната

88
позиция, че никой, освен вас, не ви познава толкова добре, в такава дълбочина, колкото
самите вие. Нали е така? Следователно вие отлично знаете какво емоционално състоя-
ние вади на преден план тъмната ви половина. Какво ви провокира да дадете воля на
емоции, които в спокойно състояние определяте като негативни? Кое събужда звяра във
вас? Страх? Вина? Обвинения? Обида? Усещане, че сте пренебрегнати? Нереализи-
рани? Отсъствието на радост от живота? Завист? Болка от раздяла? Болка от предател-
ство?
Да изброявам ли още или вече схванахте идеята?
Знам, убедена съм, че я схванахте и то отлично!
Казано по друг начин – съставете си списък с ключови думи, като преди това сте се
самонаблюдавали поне седмица. Убедена съм, че след този кратък проучвателен период
вече ще сте формулирали в писмен вид при какви обстоятелства ви връхлитат мисли,
необичайни за темперамента ви, системата ви от вярвания и убеждения, възпитанието
и чувството ви за приличие, и контрола поемат необуздани и чужди на природата ви
емоции, гневни изблици, истеричен плач или смях. Поздравления! Вие сте готови да
се заемете с разчистването на подсъзнателните си травми, защото сте намерили
ключа към подземието, в което ги съхранявате!
Самото писане е терапевтичен метод, отлично познат на психотерапевтите. И, както
вече няколко пъти подчертах с твърда убеденост – работи безотказно! Всичко, което се
иска от вас е, да отделите петнайсетина минути дневно само за себе си. Нужно ви е тихо
и спокойно място, изключен телефон и нагласа да си помогнете сами, защото все пак се
обичате и искате да сте здрави, нали?
Ако вече сте си подготвили списък с думи или дори цели фрази, вземете празен лист.
Напишете най-отгоре думата или фразата. Затворете очи, направете няколко дълбоки
вдишания и издишвания. Представете си листа и се фокусирайте върху написаното там.
Ако ви е трудно да се потопите в ниво алфа на мозъчните вълни, можете да си предста-
вите средство за писане и място, върху което да пишете. Това може да е училищна дъска,
празен лист, пясъчен плаж. Изборът е ваш. Напишете върху избраната основа думата
или фразата. Погледайте я с вътрешното си зрение известно време. След което отворете
очи и започнете да пишете на листа всичко, което по асоциативен път ви поднесе съз-
нанието ви. Ще се изненадате какви мисли, емоции, образи, отдавна забравени спомени
ще нахлуят в съзнанието ви. Не ги редактирайте, не ги цензурирайте, оставете ги да
текат свободно. Ако не смогвате да записвате всичко на мига, съкращавайте думите.
Пишете, докато потокът от мисли, чувства и спомени намалее и след това секне на-
пълно. Важно! Не четете написаното! Запомнете ключовата дума или фраза, след което
накъсайте листа на малки парченца и го изхвърлете в тоалетната. Това е всичко! На
следващия ден проверете дали все още имате какво да напишете, асоциирано с ду-
мата/фразата. Ако няма вече нищичко, дори дума, дори сричка за записване, можете да
се поздравите с успешно приключилото самопочистване на стара подсъзнателна
травма! В случай, че в списъка ви има и други думи или фрази, продължете с тях, докато
не приключите напълно. Темпото си определяйте сами. Ако изпитвате готовност и им-
пулс, пишете всеки ден. Ако ли не – давайте си паузи. Важното е, след като сте започ-
нали, да приключите с този процес. И колкото по-навреме, толкова по-добре.
Третият начин, за който се сещам и който искам да ви предложа, е работа с Посред-
ниците. Но на този въпрос ще посветя самостоятелна част, която ще поместя по-нататък
в книгата.

89
 7.
ЕНЕРГИЙНИ ПАРАЗИТИ И ИМПЛАНТИ

Тук вече ми предстои да ви въведа в една област, където реалността и фантастиката

си дават близки срещи от…. и аз не знам от кой вид. Ако голяма част от написаното в
предходните глави, колкото и невероятно да ви звучи, все пак може по някакви начини
да бъде проверено за някаква степен на достоверност, то от тук нататък ще ви говоря за
явления, за които не мога да предоставя дори и минимално физическо доказателство. И
ще разчитам само на едната гола вяра, от ваша страна, разбира се.
В самото начало държа да подчертая, че през цялото време аз говоря за обекти,
които ние не можем да възприемем с петте си сетива! И имплантите, и парази-
тите, които ми предстои да опиша, са високотехнологични устройства и същес-
тва, които не са проявени в триизмерното пространство. Те са налични на фино
ниво. Аз ги откривам поставени (за имплантите) или прилепили се (за парази-
тите) към фините тела на пациентите си. Това, че ние не можем да ги възприемем
със сетивата си, не означава, че те са въображаеми. Означава, че вибрират на та-
кива честоти, че са недоловими за нас.
По неофициални данни, които, напълно разбираемо, са подадени от неофициални из-
точници, и имплантите, и паразитите, за които само намекнах в НЛИ, и за които нак-
ратко и завоалирано от години говоря в профила и в групите си във ФБ, са отлично
познати на цели екипи, участващи в разработки, известни на обществеността като т.нар.
„Черни проекти”. През последните години, поради изтичане на срока за разсекретяване
на огромната по обем документация по тези проекти, много информация вече се публи-
кува в книги, коментира се в телевизионни ток шоута, използва се като база за направата
на документални филми, качвани след това в Ютуб или в други подобни платформи за
споделяне на видео.
Предполагам, че мнозина от вас поне са чували за проектите „Филаделфия” и „Мон-
тоук”, разработващи и експериментиращи с технологии за пътуване през време-прост-
ранството. Други може би са запознати с проектите и програмите за тъй нареченото
„Далечно виждане”, при които военни с развити свръхсетивни способности или ци-
вилни екстрасенси, добили световна известност, биват използвани за проучвания на
обекти и на Земята, и в Космоса, като участниците в тези изследователски мисии про-
веждат изследванията си в състояние на променено съзнание. И мнозина от тях, поне
тези, участващи в американски тайни програми, преминават през предварителна подго-
товка в института „Монро”. Кой е Робърт Монро ли? Медиен магнат, който в един мо-
мент от живота си започва спонтанно да излиза от физическото си тяло. И, намирайки
се със съзнанието си в астралното си тяло, да пътешества. Първоначално до познати му
обекти и хора, живеещи на Земята. Впоследствие започва да обследва и опознава и по-
фините измерение. Своите пътешествия и преживявания Монро описва в трилогията си
„Пътуване извън тялото”. Той е и основателят на института Монро, където от една
страна се провеждат изследвания върху тази човешка способност да пътешестваме със
съзнанието си. Малко по-късно, след откриването на института, там започват да се про-
веждат и обучителни курсове за техники за излизане от тялото.

90
 Принципът, който Монро открива, не е нещо ново за запознатите с духовните науки
и практики. Нито за лекарите. Факт е, че двете ни мозъчни полукълба функционират с
различни честоти на мозъчните вълни. Факт е също така, че още от дълбока древност в
окултните школи са се преподавали специални техники и практики, при които двете
честоти се изравнявали. При такова изравняване човек изпада в състояние на свръхсъз-
нание и може да излезе, да се отдели от физическото си тяло. Може също така да прех-
върли съзнанието си директно в менталното си тяло и с него да пътешества не само до
всяка дестинация, намираща се на Земята, но и между измеренията, във времето, в Слън-
чевата ни система, в Галактиката ни. Обсегът му е в зависимост и от много други пер-
сонални фактори, които не му е мястото да коментирам тук.. Подпомаган от специа-
листи по психология, медицина, биохимия, психиатрия, електро-инженерство, физика,
Робърт Монро развива своя патент, наречен „Хеми-Синк” (Hemi-Sync) (от „хе-
мисфера” – мозъчно полукълбо, и „синхронизирам”) – това представлява специфична
аудио технология, която улеснява разширяването на съзнанието и конкретно – подпо-
мага „пътуването извън тялото”.
Звукът се въвежда посредством слушалки, като слушащият се намира в легнало по-
ложение в звуково изолирана полузатъмнена стая. Налична е връзка с оператор, като за
тази цел към слушалките е свързан микрофон. Когато честотите на двете мозъчни по-
лукълба на човека, под влиянието на Хемисинк звука, се изравнят, то той напуска тялото
си. Без обаче да загубва представа къде се намира, какво прави, вижда, чува или усеща
по какъвто и да е друг начин. Микрофонът обезпечава словесната му връзка с оператора,
чиято функция е както да записва всичко, за което му се докладва от кабинката, така и
да дава наставления, инструкции или нареждания. Участниците в тайните проекти са
имали нужда да преминат през това обучение, за да могат да бъдат използвани за цели,
които не са предмет на тази книга.
Има няколко американци, участници в тези тайни черни проекти, които са се изло-
жили на огромен риск, като са направили публично достояние дейностите, в които и те
са вземали активно участие. Единият е Къртни Браун, който, след като напуска програ-
мата и изчаква да изтече времетраенето на подписаното от него съгласие за неразглася-
ване на дейността му, написва и издава книгата „Пътешествия на съзнанието”. Понас-
тоящем Къртни Браун поддържа собствен сайт, участва активно в програми за далечно
виждане с екип от внимателно подбрани от него вюъри (добре обучени практикуващи
далечно виждане). По време на такива сесии екипът му е проучвал не само земни обекти
от настоящето, но и такива от миналото ни, като са били осъществявани и обследвания
на планети от Слънчевата ни система, както и повечето от луните им. В това число и
нашата, земната Луна.
Другият американец, също военен, също участник в тези тайни програми се казва
Дейвид Морхаус, автор е на книгата „Воинът екстрасенс” и книгата му е преведена на
български език. Дейвид, за разлика от Къртни Браун, се решава да напише и издаде тази
книга, след извънтелесните му мисии, изследващи случилото се с американски войници
по време на войната в Ирак. Откритията, които го потрисат, му вдъхват куража да се
изправи сам срещу смазващата военна машина и тайните служби, които работят чрез
нея, което едва не му коства живота. Неговият и на семейството му. Загубва работата
си, правото си да се пенсионира, ползвайки всички заслужени от него облаги и социални
придобивки. Но остава твърдо на позицията си. Възхитих се от смелостта му! Той е един
от хората, който ми вдъхна куража да напиша тази глава от книгата и в нея да не спестя
нищо от това, което знам, на базата на личния си опит към този момент.

91
 Както вече казах, относно тези импланти и паразити, за които ще говоря тук, има
много публикации и публична информация. Разбира се, не всичко е казано в прав текст,
защото е в пряка зависимост от времето и условията, в които някой се е решил да говори
публично по тези въпроси. Аз го правя след доста задълбочени и продължителни раз-
мисли. Смятам, че тази информация следва да става достояние на все по-широки кръ-
гове от обществеността. По моя преценка много хора вече са готови, ако не да погледнат
на нея сериозно и да започнат свои собствени проучвания, то поне да не я отхвърлят
прибързано и с лека ръка.

***

От деня на първата ми диагностика през пролетта на 1997 година и до днес не съм

попадала на информация по повечето от темите, които обхванах бегло в НЛИ, и на ко-
ито смятам да се спра обстойно тук. Особено що се отнася до описанието на енергий-
ните паразити и импланти. Единствените автори, които са писали нещо по тези въпроси,
са от Южна Америка, издали са книга на испански, която обаче не беше налична за
купуване дори и в Амазон. Но авторите ѝ са базирали написаното на набралата попу-
лярност тема за Архонтите и Демиурга, които, според ръкописите на гностиците, отк-
рити в Наг Хамади, държат под контрол Земята и човечеството. Нямаше да узная за тях
и произведението им, ако не се бях зачела в описанието на едно видео за архонтите,
качено в ютуб. Впоследствие открих страницата им във ФБ, помолих мои приятели,
знаещи испански, да ги попитат откъде може да се купи книгата им и дали е преведена
и на други езици, но не получихме никакъв отговор.
Заглавието на книгата е „La manipulación arconte” и информация за нея, на испански,
е налична в Гугъл.
Що се отнася до тези паразити, за които ви предстои да прочетете тук, аз поне не съм
откривала дори и най-бегла или завоалирана информация. С други думи, мога без из-
лишна скромност да заявя, че ви предстои да се запознаете с описания, за които досега
публично изобщо не се говори. Само Дейвид Айк засяга безстрашно темата, но и той е
доста обран, когато стигне до коментиране точно на тези въпроси.
Преглеждайки отново какво съм написала по тези въпроси в НЛИ прецених, че е
добре за яснотата на изложението ми тук да включа редактирани откъси, в които съм
разглеждала точно тях. Приемете текста, който следва, като своеобразно въведение, в
което ви представям моите първи срещи с енергийни паразити и импланти, както и как
в онези години, напълно неподготвена, все пак запазих самообладание и присъствие на
духа, не само за да ги локализирам, но и да ги отстраня. От самата себе си!

Отстраняване на енергийни паразити и импланти

Откъс от НЛИ

Методът за локализиране и отстраняване на енергийни паразити, който предстои да

ви опиша, ми бе подсказан от Наставниците ми от тънките нива. Както останалите ме-
тоди, с които ви запознавам, и този проучих, прилагайки го по необходимост първо на
самата себе си.
От дни изпитвах слабо неразположение и болка в областта на кръста. Най-накрая дис-
комфортът ме принуди да си обърна по-сериозно внимание и аз реших да се прегледам

92
по начина, който току-що ви описах. Визуализирах себе си в цял ръст, след това само
гръбначния стълб и след като стабилизирах картината, започнах бавно да го преглеждам
прешлен по прешлен. Когато стигнах до болезнения участък, забелязах някакво тъмно
петно. Без да имам и най-малка представа какво е това там, си надянах бели енергийни
ръкавици, призовах Помощник и посегнах към петното. В момента, в който го докоснах,
то се раздвижи! Признавам си, че малко се стреснах, но въпреки това внимателно отст-
раних тази мърдаща безформена маса. След което любопитството ми надделя над уп-
лахата и аз реших да я разгледам. Трудно ми е да ви опиша какво видях, тъй като по
форма то наподобяваше хибрид между влечуго и насекомо. Пуснах го в купата на По-
мощника толкова стресната и объркана, че дори не се сетих да го попитам що за твар
извадих от тялото си.

Актуален коментар. Към мен се присъедини Помощник още в самото начало на ра-
ботата ми по почистване на пациент от негативни енергии и вмешателства. От тогава, и
до днес, аз го виждам като сияйна фигура в дълга бяла роба, която държи в ръцете си
голяма сребриста купа с красиво декориран с фини гравюри похлупак. Когато отстраня
паразит, имплант или черен енергиен съсирек от пациента, Помощникът мълчаливо
повдига капака и аз поставям в купата това, което съм премахнала. Само веднъж досега
помолих да видя, какво се случва с поставеното от мен в купата. Беше ми показано, че
в нея се извършва мистичен процес на трансформация от негативно към позитивно из-
лъчване на поставения обект. Повече не съм се интересувала по този въпрос.

Продължавам с откъса от НЛИ

Чела съм за прочутите филипински лечители, които при много от безкръвните си опе-
рации отстраняват от тялото на пациента си такива тъмни струпвания. Някои от тях ги
наричат съсиреци от негативна енергия, които по различни причини се наслагват в енер-
гийните ни тела. Но до този момент никъде не бях прочела подробно описание на това,
което открих залепено за гръбнака си!
След манипулацията, за която ви разказах дотук, съм имала доста случаи, при които
съм откривала подобни форми в енергийните тела на мои приятели или пациенти. Спом-
ням си как при мен дойде жена с оплакване за хронична болка в кръста. Когато визуа-
лизирах гръбнака й, почти в средата му забелязах тъмно петно с големината на орех.
След като внимателно го хванах с виртуалната си пинцета и започнах да го издърпвам,
бавно изтеглих оттам нещо, дълго колкото целия й гръбначен стълб, което се гърчеше
и се опитваше да се освободи. Месец по-късно жената ме осведоми, че след намесата
ми болката е изчезнала.
Моя близка приятелка от доста време се оплакваше от сърдечна аритмия, стягания и
пробождания в сърдечната област, тежест в гърдите. Прегледите при лекуващия й лекар
и при кардиолог не показаха никакви отклонения в работата на сърдечносъдовата сис-
тема. Накрая лекарите й казаха, че оплакванията й са „на нервна почва” и й предписаха
успокоителни, ефектът от които бе, разбира се, нулев. Преди да започна да виждам енер-
гийните паразити, и аз се опитах да й помогна, но резултатите бяха с временен ефект.
Едва при последния ми преглед аз видях в областта на гърдите й голямо тъмно петно.
За изваждането му пинцетите нямаше да свършат работа, така че ми се наложи да го
отстраня оттам с двете си ръце. Формата му беше нещо средно между ракообразно,
скорпион и гигантски паяк.

93
 В последвалите месеци, явно за да добия по-богат практически опит, съдбата ми пре-
достави възможност да помагам основно на хора, носещи във фините си тела странни
енергийни формации. Понякога те имаха доста странна форма и почти не даваха приз-
наци на живот. Приличаха на малка или по-голяма черна правоъгълна пластина – тези
„пластини” откривах само по гърба на жертвата. По вертикалните й краища имаше по-
добие на къси крачета, впити в тялото. В такива случаи след внимателното отлепване
на това странно и непознато ми нещо, за което тогава все още не бях измислила някакво
наименование, се налага внимателно един по един да извадя тези остатъци. Местата,
където са били впити, наподобяват малки рани, които трябва да се почистят и един вид
дезинфекцират – обикновено енергия в определен цвят, който избирам спонтанно и ин-
туитивно.
Честно да си призная, тази форма на намеса и помощ изобщо не ми допадна, защото
изпитвам страх, граничещ с ужас, именно от такива същества – змии, паяци, скорпиони.
Допускам, че бях изправена пред това предизвикателство, за да преодолея този до го-
ляма степен ирационален страх. Защото, като се замисля, има красиви създания – като
прекрасните и феерични медузи например, които биха ни наранили или убили по сходен
или дори много по-мъчителен начин от едно влечуго. Питам се колко ли опит ни е ну-
жен, за да се научим действително да съдим за всичко не само по формата, а най-вече –
по съдържанието. И до каква степен от първото можем да заключим какво е второто.
Откриването на енергийните паразити, както и развиването на способността ми да ги
отстранявам, ме принуди да преустановя писането на НЛИ за няколко месеца. През това
време усилено търсех информация – в книгите и в медитация, за тяхната същност и
произход. Дълго време нямах точно обяснение за какво става дума, но наличието им за
мен си остана неоспорим факт. През този период на размисъл и търсене на отговори ми
се наложи да отстранявам такива същности от телата на много мои приятели и познати,
които идваха при мен с оплаквания от най-различно естество. Постепенно у мен се
оформи хипотезата, че много от нас носят във фините си тела не само подобни паразити,
които по мое мнение са живи, но безсъзнателни същества, но и непознати ми меха-
низми, които впоследствие започнах да наричам импланти. Какъв е техният произход,
как попадат в телата ни – на тези въпроси в онези години (2003-2006) все още нямах
еднозначен и категоричен отговор. Тогава, както и сега обаче смятам, че методът за от-
страняването им може да бъде наречен духовна хирургия и не бих се изненадала, ако
други лечители вече я практикуват и дори назовават с този термин.

***

Докато аз се учех да откривам и отстранявам енергийните паразити, паралелно тър-

сейки информация за произхода и същността им, от печат излезе поредната книга на
Даян Стейн – „Психична защита”. Тъй като именно тази авторка ме подпомогна да се
свържа с Посредниците и да започна да работя с тях, прочетох книгата й с голям инте-
рес. В нея освен биовампиризма, обсебването, връзката с покойници и енергийните па-
разити тя описва още една форма на негативно енергийно вмешателство. По нейните
думи много от нас са обект на психични вмешателства от страна на същества с извън-
земен произход. Техните намеси според авторката се изразяват в поставянето във фи-
ните ни тела на импланти – малки механизми, които не само изчерпват енергията ни, но
и манипулират психиката ни. Трудни са за откриване, тъй като функцията им е да ни
внушат, че в аурата си имаме същества, подобни на хибридите, за които вече разказах.

94
Под влиянието на това внушение сензитивът „вижда” какви ли не паразити. Тъй като в
действителност те са нещо като холограма, създавана от импланта, тяхното преследване
и отстраняване е абсолютно безрезултатно – все едно да се опитваме да догоним и хва-
нем сянката си. В същото време истинският причинител продължава да ни обезсилва и
манипулира.
След прочита на тази информация, основната част от която напълно се припокриваше
с личния ми опит, аз останах крайно резервирана по отношение на имплантите. За мен
подобно твърдение звучеше, меко казано, пресилено. Сметнах, че авторката направо е
прекалила, докато събития в живота ми не ме убедиха в обратното.
Случи се така, че няколко дни поред започна да ме вади от кондиция сърдечна арит-
мия. Едва на третия ден обърнах внимание, че сърцето ми нарушаваше ритъма си всяка
вечер по едно и също време и с една и съща продължителност. Ако предишните вечери
отдавах неразположението си на влиянието на пълнолунието, то констатираният факт
ме подтикна да се прегледам. И какво мислите открих? На гърба ми – в зоната на чет-
върта чакра, се виждаше тъмно петно. Едва когато го отстраних, видях, че „нещото”
наподобява малък механизъм, от който стърчаха подобия на къси проводници. Почти
същият, но по-малък, имплант отстраних и от предната част на чакрата.
Случилото се не ме изплаши, благодарение на това, че все пак бях информирана и
подготвена психически след прочита на книгата на Даян Стейн. Впоследствие се на-
ложи да отстраня и друг имплант от аурата си. Той обаче беше по-различен – наподобя-
ваше малък кръгъл електронен чип с множество крачета. Характерното при него беше,
че – точно според описанието на Даян Стейн, първата причина за неразположението си
открих под формата на някакъв енергиен паразит. Отстраняването му обаче не ми до-
несе облекчение, тъй като скоро след това се появи друг и т.н. Добре, че най накрая се
сетих какво трябва да направя, за да се справя окончателно с тази инвазия. Просто ка-
тегорично и убедено заявих, че тези същества не съществуват, те са илюзия. Престанах
да ги преследвам и започнах да търся имплант.
При тази ми нагласа го открих с лекота – беше поставен отзад на врата ми, близо до
основата на черепа. Тъй като в тази зона се намира една изключително важна чакра,
наричана психична врата, през която именно нахлуват обсебващите същности, заклю-
чих, че на някого много му се иска да ме пороби и да ме постави под контрола си. За да
съм сигурна, че това няма да се случи, поисках помощ от Посредниците, като ги помо-
лих да отстранят от мен всички енергийни паразити и импланти, както и да поставят
нужния Пазител на психичната ми врата. Едва след тази молба успях да се стабилизи-
рам. Дали ще ми се наложи отново да се справям с такова насилие и след колко време –
това не зная. Знам само, че в борбата за личната си и духовна неприкосновеност не съм
сама и имам за съюзници и закрилници могъщи добронамерени Същества. На тяхната
помощ можем да разчитаме безрезервно не само аз, но и вие. Така че не се плашете от
прочетеното. Бъдете осведомени и подготвени, тогава ще можете да се противопоста-
вите на всяко психично насилие.

Длъжна съм да призная, че към онзи момент съм откривала и отстранявала импланти
от телата само на неколцина мои приятели. Липсата ми на достатъчен практически опит
обаче не омаловажава споделеното дотук. Смятам за свой дълг да направя констатаци-
ите си публично достояние. Възможно е и вие, като мен преди време, да сметнете напи-
саното като проява на развинтеното ми въображение. Честно казано, аз бих била много
по-радостна, ако никога не ви се наложи на собствен гръб да се убеждавате в правотата

95
ми. Но ако ви предстои такова трудно изпитание, то предварителната ви информираност
ще ви помогне по-лесно да преминете през него.
Според мен е от голямо значение сензитивите и лечителите да бъдат осведомени за
съществуването на енергийните паразити и импланти. Следващата им стъпка ще е да се
научат да ги откриват и отстраняват от телата на пациентите си. А това обучение може
да бъде проведено на фините нива по тяхна изрична молба към Учителите, които ги
обучават и наставляват.
За останалите, необучени и неподготвени, е изключително опасно да се опитват да се
справят сами с подобен проблем. Имайте предвид, че като всеки друг паразит, и енер-
гийният се нуждае от приемник. В момента на отстраняването такова същество всячески
се опитва да се освободи и да се върне там, откъдето го измъкват. А ако не успее, то
насочва усилията си да се вкопчи в лечителя – или в този, който го е изтръгнал от уют-
ния му досегашен „дом”.
(Край на откъса от НЛИ)

***

Известно време след излизането на НЛИ от печат (в края на 2006-а) продължих да

приемам пациенти, но само от време на време, съвсем инцидентно. С кого да работя и
на кого да откажа, това преценявах, разчитайки на вътрешния си усет, който в това от-
ношение винаги е безпогрешен. С всеки следващ случай на отстраняване на паразит или
имплант, аз трупах изключително ценен опит. Но не преставах да търся източници на
информация, от които да разбера що за твари и що за устройства откривам във фините
тела на хората. Уви, търсенията ми в онези години бяха безуспешни. В един момент ми
хрумна, че е възможно аз да открия и след това публично да оповестя отговорите, а не
да ги узная от някой друг. Разбира се, че дори и към днешния момент (2021 г.) няма как
да съм сигурна, че единствено аз съм стигнала до такива открития и констатации. Би
било страшно, ако е така. Освен това нека отчетем и безспорния факт, че всяка налична
информация е записана в информационното поле на Вселената, незаличима е, и рано
или късно все се намират съзнания, които са развили способността си не само да я раз-
четат, но и да я свалят до физическите си мозъци. От тази перспектива тайни не същес-
твуват. Съществуват съзнания, които не могат да достигнат до тях.
Повече от ясно е, че на физическо ниво никой обикновен човек не разполага с достъп
до цялата налична информация по който и да е въпрос. Като вземем предвид секретната
такава, както и езиковите бариери, сложните терминологии, които се ползват в специа-
лизираните научни кръгове, кашата става още по пълна. Е, повече от ясно е, че на Земята
не съществува човек, който да е информиран за всичко, по всеки един въпрос.
Има обаче един тънък момент. И той касае еволюцията на човешкото съзнание. Както
вече казах, информационното поле на Вселената съхранява пълната информация за
всичко, случило се в нея, във всяко едно нейно кътче, на всяко едно ниво, във всяко едно
измерение. Към момента човешкото съзнание е развито на такова ниво, че за да придо-
бием някаква информация по интересуващ ни въпрос, ние трябва да се запознаем с нея,
използвайки и физическия си мозък. И да я запаметим. Ако не изцяло, то поне прин-
ципно. От един момент нататък, когато напреднем в развитието си, този процес – обу-
чение чрез четене и запаметяване, вече няма да ни бъде необходим. Благодарение на
разширеното ни съзнание, ние ще сме способни да извлечем нужната ни информация

96
директно от всеобщото информационно поле. Информацията, която ни е нужна, ще пос-
тъпва в съзнанието ни в компресиран вид. А впоследствие ние ще я разархивираме и
използваме по начин, който сме сметнали за уместен.
Такава форма на сваляне на знания от вселенското информационно поле се практи-
кува от древни времена и е отлично позната на окултните общества и школи. Ако не се
прилага масово, то не е, защото е предназначена само за някакъв мистериозен елит, а
защото другите не са в състояние да се ползват от нея, поради нивото им на развитие.
Много хора получават такова обучение от духовните си учители по време на сън или
медитация. Аз самата бях обучавана в определени аспекти на лечителството точно чрез
подаване на компактна информация, която впоследствие постепенно да разархивирам и
усвоявам. Получавала съм такива своеобразни архивирани информационни пакети мно-
гократно. Свикнала съм вече с този процес и не намирам за нужно да ви занимавам със
себе си. Не защото е нещо твърде лично, а защото не го смятам за важно. Последният
път, когато това ми се случи, бях на Рупите и описах преживяването си в частта за леля
Ванга. А предпоследният беше в катедралата „Сан Петронио” в Болоня. Но, както вече
ви обещах в самото начало, за него ще ви разкажа малко по-подробно на друго място.
Преди да споделя няколко примера, с които да илюстрирам моите констатации и
твърдения, намирам за уместно да дам кратки описания на тези две категории – имп-
лантите и паразитите.

Импланти
Това са странни, непознати ни високотехнологични устройства. Имат най-различни
форми, размери, предназначение и функции. Основното им предназначение, по мои
наблюдения, е да манипулират съзнанието на конкретния човек. Откривам ги в енер-
гийните тела на пациентите си. Наличието им причинява проблеми както от физиоло-
гично, така и от психично естество. В едни случаи се влошават функциите на даден
орган или на цяла система на физическото тяло. В други наличието им причинява пси-
хичен дискомфорт. Човекът, подложен на такива въздействия, изпитва ирационални
страхове, изпада в маниакални или депресивни състояния, често споделя, че усеща
чуждо присъствие, убеден е, че някой го преследва и го тормози, смята себе си за жертва
на психични манипулации, дори твърди, че е под въздействието на черни магии.
Най-миниатюрните импланти, които съм откривала, имат кръгла дисковидна форма,
и са поставени в единия или в двата очни нерва. Други, с форма на диадема или корона,
биват поставени на главата на човека. Някои от тях са с формата на цял кръг. Други са
като дъга и в такива случаи обхващат челото и акцентът на въздействие е върху едното
от слепоочията. Последиците от тях са силно, необяснимо главоболие, влошено зрение,
нарушено равновесие, неспособност за концентрация, дефицит на вниманието. В по-
редки случаи съм констатирала влошаване на слуха. Изглежда за тези, които стоят зад
произхода на тези устройства и поставянето им в човешките ни тела, е по-важно да въз-
действат негативно и манипулативно на зрението, отколкото на слуха ни. Всички имп-
ланти, изглеждащи като компоненти от някакви непознати и сложни електронни уст-
ройства, имаха по тях премигващи светлинки.
Трети вид импланти, с форма на метални имитации на човешки крайник, или на не-
гова метална протеза, блокират нормалните функции на ръцете, краката, ставите, гръб-
начния стълб. Не ми е възможно да изброя абсолютно всички видове, без да пропусна

97
поне няколко. Виждала съм импланти, наподобяващи по форма компоненти от рицарс-
ките доспехи. Нараменници, обхващащи раменните стави, които наподобяват на лъс-
кави метални пластини с формата на рамото. Или плоски пластини, покриващи лопат-
ките. Имплантите, които съм откривала поставени по продължения на целия гръбначен
стълб, също по форма наподобяват метална шина. Когато започна бавно и внимателно
да я отстранявам, констатирам, че по цялото продължение и на двата ѝ странични ръба
има нещо подобно на малки, къси шипчета, подобно на крачетата на електронните
платки. С тези шипчета шината-имплант е здраво прикрепена към тялото на човека.
След отстраняването ѝ ми се е случвало – невинаги, но доста често – някое от тези шип-
чета да остане, забито в зоната около гръбначния стълб. Изградила съм си навика много
внимателно да преглеждам тялото след отстраняване на имплант. Ако са останали шип-
чета, внимателно ги изваждам с виртуална пинцета. След което прецизно почиствам с
енергия зоните на уврежданията.
С годините тези шини „еволюираха”. Последните няколко, които регистрирах и отс-
траних, имаха формата на веригата на велосипед или верижна машина. Тоест състояха
се от множество сегменти с гъвкави връзки помежду им.
Пластините, поне визуално, нямат вид на технология. Но короните, диадемите, както
и тези, поставени в очните нерви, на тила – в основата на черепа, на гърдите – в зоната
на четвърта чакра, изглеждат като някакви непознати ми електронни устройства. Не съм
откривала импланти в долната част на тялото, от сърдечната област до половите органи.
Стигнала съм до заключението, че въздействието им е по ефективно, ако са поставени
в зоните, които вече изброих, включително и на крайниците.
В периода 2003-2006 година изглежда „на мода” беше поставянето на метални имп-
ланти, обхващащи краката – от коленете, чак до върха на пръстите на краката. На вид
представляваха метален обръч, който здраво обхваща прасеца, точно под коляното. От
него надолу се спускаха някакви метални пръчки, които бяха закрепени към друг мета-
лен обръч, обхванал глезена. Към този обръч имаше прикрепен нещо като метален чо-
рап, който обгръщаше цялото стъпало заедно с пръстите. Откривах тези импланти по
краката на много хора. Повечето от тях, мои познати и приятели, които започнаха да се
оплакват от безпричинни болки в краката. Моето предположение и тогава, и сега е, че
тези метални ботуши преследваха една цел. Те затрудняваха циркулацията на косми-
ческата енергия – от космоса, през човека, към Земята.
В редки случаи съм отстранявала импланти, подобни на гореописаните, които обаче
обхващаха целия крак на човека – от тазобедрената става до глезена. По подобие на
тези, поставяни на краката, съм виждала и такива, поставени на ръцете на пациентите
ми. Обикновено само на едната ръка. В изключително редки случаи, които се броят на
пръстите на едната ми ръка – и на двете ръце.
След завръщането ми от Италия (през юни 2019) и възобновяването на лечителската
ми дейност, макар и за кратки периоди, с прекъсвания между тях, констатирах, че тен-
денцията за поставяне на импланти на краката е сменена с поставяне на такива на очите.
Визуално тези импланти имат формата на плътни ципи, която покрива и двете очи на
потърпевшия. Почти при всеки човек с такива ципи откривах и миниатюрен имплант,
поставен поне на единия очен нерв. Дълго време търсех подходящо наименование за
тях. Първоначално ги наричах „енергийни пердета”, защото те, принципно, си бяха та-
кива. Впоследствие се спрях на фразата „зрителни импланти” и ще я използвам нався-
къде в изложението си, когато говоря за тези странни технологии.

98
 Първоначално мислех, че зрителните импланти нямат някакво по-специално предназ-
начение и целят просто влошаване зрението на човека. Не мина много време обаче, ко-
гато по време на един сеанс, докато внимателно отстранявах имплантите от очите на
пациентката си, в съзнанието ми буквално влетя цял пакет информация, обясняващ ми
какви са те и какво причиняват на хората.
Тези зрителни импланти не само влошават зрението на конкретния индивид, на ко-
гото са поставени. Те въздействат по един комплексен начин на съзнанието му. Зрени-
ето е сетивото ни, на което най-много разчитаме за ориентацията ни в пространството
и посредством което ни е най-лесно да възприемаме и запаметяваме информацията за
реалността, в която съществуваме. Когато някой бъде подложен на въздействието на
тези импланти, те модифицират цялата постъпваща към мозъка, чрез зрението ни, ин-
формация. Всичко бива манипулирано и деформирано. Възприятията ни за обекти, си-
туации, личности. Анализа им. Преценките ни, вследствие на този анализ. Действията
ни, реакциите ни, изборите ни. Всичко бива променено! Не защото е наш избор, базиращ
се реалността, в която функционираме чрез съзнанието си. А защото така ни е програ-
мирал някой, решил да ни осакати възприятията, поставяйки ни тези зрителни имп-
ланти.
Имам много пациенти, на които освен тези ципи, открих още един, а на някои от тях,
дори два допълнителни слоя. Визуално ги видях като очила, надянати на лицето на чо-
века.
Сцените, когато внимателно отстранявам тези ципи, първо от едното око, после и от
другото, още са пред очите ми. Не мога да изтрия от паметта си реакцията на човека,
чието зрение освобождавам чрез отстраняването на ципите и/или очилата. Помня от-
лично всеки един от тези случаи. Помня как реагираха, когато ме видяха и ме разпоз-
наха. Повечето се разплакваха. Аз си поплаквах след сеанса, докато записвах видяното.
Не можех да си позволя да загубя контрол над емоциите си, докато провеждам такава
сериозна процедура за почистване на пациента ми от всякакви импланти и/или пара-
зити.
Имам случаи, в които тази инвазия, това безподобно насилие, е достигнало до фаза
на частична симбиоза между човека и имплантите/паразитите. Тези случаи аз класифи-
цирам като много тежки и изискващи особено внимание и съвършена прецизност при
манипулациите по отстраняването. При такова отстраняване съществува огромен риск
не само за здравето, а дори и за живота на пациента. Такава манипулация бих оприли-
чила на операция по разделяне на сиамски близнаци. Ако извършващият я не знае какво
и как да направи, по-добре е да остави нещата така, отколкото, в желанието си да по-
могне, да отстрани натрапника, но да убие и приемника му. Рискът е наистина огромен
и аз храня голяма надежда лечители и сензитиви не само да прочетат написаното тук,
но и да го вземат под внимание. Основен закон и за лекарите, и за лечителите е НЕ
ВРЕДИ! Ако не сте сигурни, че сте подготвени, че сте в състояние да помогнете на
човека, ако налице е дори и минимален риск и вероятност да му навредите, не предпри-
емайте действия за отстраняване на негативни енергийни вмешателства!
Имам много такива случаи на тежка симбиоза между пострадал и паразит. Ще ви спо-
деля един от тях, който смятам за обобщение и ярка илюстрация на казаното дотук.
Възнамерявах да го включа в частта „Случаи от практиката ми”, но мисля, че мястото
му е точно тук.
Млада жена, живееща в Германия, помоли за дистанционна диагностика. Мина из-
вестно време, докато стигнах до нея, списъкът със записани беше много дълъг. Когато

99
я визуализирах, видях смразяваща кръвта картина. На гърба ѝ се беше прилепил огро-
мен, ама наистина огромен дракон. Очите ѝ бяха като облепени с нещо мръсно и неп-
розрачно. Симбиозата между нея и дракона беше в напреднала фаза. (Тук, малко по-
рано, отколкото възнамерявам да пиша за тези същества-паразити, ще ви кажа, че от
всички нечовешки форми само драконите, лепнали се на човек, са агресивни. И то су-
пер-агресивни!) В конкретния случай драконът ме атакува. И в този момент аз видях
пациентката си дребничка, като Малечка Палечка. Първоначално не разбрах защо я
виждам толкова мъничка. В следващия миг разбрах – не тя се беше смалила! Аз бях
придобила огромен ръст. Този дракон не можеше да ме смаже с ръста си. Аз бях точно
толкова голяма, точно толкова силна и могъща, колкото и той! За да го усмирим и отс-
траним най-накрая от жената, за пръв път в практиката ми аз се ползвах от устройство,
което предизвиква временна парализа върху съществото, върху което е приложено.
Както и от една удивителна като технология енергийна клетка. Тя имаше форма на ог-
ромна кутия с прозрачни, наподобяващи стъкло, стени. Тези ѝ стени бяха захранени с
изключително мощно енергийно поле. Кутията всъщност беше енергиен затвор.
Освобождавайки се от присъствието на дракона, беше време да насоча цялото си вни-
мание към горката жена. Заради симбиозата, кожата ѝ, особено на лицето, изглеждаше
като на човек, пострадал от пожар с трета степен изгаряне. Лицето ѝ изглеждаше като
повърхността на бавно изстиваща лава на току-що изригнал вулкан. Черна кора, а под
нея огнена лава. Бавно и много внимателно се заех да отстраня енергийния имплант-
ципа от дясното ѝ око. Никога няма да забравя картината, която видях тогава! Едно
изпълнено със страх, ужас и болка човешко око. И една огромна сълза, която се отрони
от него. А след нея порой от сълзи. И един вопъл-въздишка: – Благодаря ви! Вече си
мислех, че сте ме забравила! Процедурата по отстраняването, с всичките ѝ рискове, вече
беше приключила. Вече можех да си позволя да се разрева. И аз се разревах.
Изпреварвайки намерението ми да опиша методите за лечение в отделна, специално
отредена за тях глава, ще отбележа накратко. За да помогнат на жената за цялостното ѝ
възстановяване, на мой призив се отзоваха екипи специалисти, работещи на фините
нива. В конкретния случай аз помолих за екипи от офталмолози, от пластични хирурзи
и от специалисти в някои други области на познатата ни медицина.
След тази илюстрация и казаното до тук, касаещо имплантите, е време да ви предс-
тавя и енергийните паразити.

Енергийни паразити
Уважаеми читатели, ако за вас истинско и реално е само това, което можете да възп-
риемете чрез петте си сетива, време е да изберете дали да продължите да четете книгата,
възприемайки я като забавно и увлекателно поднесена фантасмагория, дали да я изх-
върлите, дали да я подарите. Или пък все пак да ѝ дадете шанс. Просто заради чисто
човешката ни черта – любопитството. И нейната посестрима – любознателността.
Още в самото начало на тази част от книгата е важно да уточня следното: Енергий-
ните паразити, за които възнамерявам да ви говоря, нямат нищо общо с онези струп-
вания на тъмна енергия, за които се смята, че биват изваждани от телата на пациентите
от филипинските лечители, прочути по цял свят със своите безкръвни операции. Виде-
ните и отстраняваните от мен са съзнателни същества с нечовешка форма. Съществу-
ват в по-фините измерения и могат да бъдат видени от хора, развили финото си зрение.
Не разполагам с пълна и безспорна информация за произхода им и за причините, поради

100
които паразитстват върху хората. Хипотезата ми, която очаквам да се потвърди напред
във времето е, че някои от тях обитават Земята отдавна, но в по-фините измерения.
Други пристигат тук от различни звездни системи и галактики. Някои са изследователи,
други са туристи. Трети идват тук за да изследват флората, фауната и структурата на
самата ни планета и изобщо не се интересуват от човешката раса.
Ако сте от хората, които са с нагласата, че само ние единствено сме интелигентните
създания в цялата Вселена и че интелигентни форми на живот е възможно да съществу-
ват само в хуманоидни по форма и строеж тела, то е време да разкрепостите съзнанието
си. Нито сме сами, нито сме единствената интелигентна форма на живот. От гледна
точка на някои космически и звездни раси дори сме на нивото на нашите предшестве-
ници от първобитно-общинния строй.
Съществата, които визирам, не притежават физически тела, пригодени за земните ус-
ловия и, прикрепвайки се към човек, практически споделят неговото земно съществу-
ване, с всичките човешки емоции и усещания, които изпитва човешкото физическо тяло.
Нехаят за това, че изтощават и разболяват носителя си, като по този начин застрашават
не само здравето, но и живота му. Погледнато от тази перспектива, те са паразити.
Имат най-различни форми. Виждала съм малки змийчета и огромни змии, подобни
на питоните и анакондите. Малките съм откривала във вътрешностите на хората или
спотаени под металната шина, поставена на гръбнака им. Огромните обикновено са об-
вили торса на човека, почти до задушаване.
Виждала съм огромни птици, с човешки ръст, кацнали на раменете на жертвата си, с
хищни клюнове и с огромни остри нокти, забити в мускулите му. Когато ги отстраня,
на местата, където са били забити тези нокти, остават да зеят дупки. Тях се налага да
лекувам, а как и с какви методи преценявам за всеки отделен случай. Понякога, освен
че са се захванали за тялото на носителя си с острите си нокти, някои от тях нанасят по
главата му болезнени удари с острия си клюн.
Има и гущеро-подобни. Тях напоследък срещам все по-рядко, не знам по какви при-
чини. Те са също огромни по размери, държат се за тялото на човека с четирите си край-
ници, забили нокти в плътта му. Горните им крака са вкопчени в раменете. А долните
обгръщат долната част на корема и ноктите им са забити буквално в слабините на жер-
твите им. Опашките им се влачат по земята, заради огромния им ръст.
Тези паразити, които са с формата на насекоми, са много разнообразни. Има такива,
които наподобяват богомолки. Имат огромни изпъкнали очи и дълго остро жило, по-
добно на огромен шип. При една от пациентките ми такова грозилище се беше захва-
нало за гърба ѝ, а дългото му жило, проникнало в тялото ѝ през темето на главата ѝ,
точно в областта на фонтанелата, пронизваше и целия ѝ гръбначен стълб – от първия
шиен прешлен до опашната кост. Можете да си представите какви болки причинява та-
къв паразит!
Паякообразните, и те като малките змийчета, предпочитат да се намърдат вътре в тя-
лото. Откривала съм ги и в областта на гърдите, и на корема, и в слабините. Причиняват
сериозни проблеми в нормалното функциониране на всички вътрешни органи и систе-
мите им. Често тези гадини стоят в основата на гинекологичните проблеми при жените.
Съществуват и паразити, наподобяващи по форма главоногите. Приличат по-скоро
на октопод, отколкото на калмар, но не са съвсем същите. Те избират или долната част
на корема, или белите дробове. Отстранявала съм такова мекотело от самата себе си.
Всъщност не го отстраних, а го повърнах, но за тази борба не само за собственото ми
здраве, но и за живота ми, ще ви разкажа в главата „Медицината на бъдещето”. По време

101
на ковид пандемията приех да помогна само на неколцина мои приятели, които развиха
двустранни пневмонии и прекараха тази мистериозна като произход и протичане ин-
фекция изключително тежко. И при четиримата ми се наложи да почиствам белите им
дробове от тъмни слузесто-пихтиести енергийни формирования. И да отстранявам енер-
гиен паразит, който по форма наподобяваше октопод. Ако моя паразит, приличащ на
октопод, успях да го повърна, защото имах възможност сама да се диагностицирам, тези
хора не притежаваха тези свръхсетивни инструменти. Нямам информация дали при
всички болни от тази световна зараза са били налични такива паразити. Ако е така, то
не изключвам вероятността пандемията всъщност да се дължи на някаква инвазия от
същества с такива форми, а не на вируса, на който я кръстиха.
Виждала съм и хибриди. Непознати ни форми, каквито дори въображението на съз-
дателите на фантастични и фентъзи филми все още не е създало.
Завършвам този кратък обзор с едно послание към вас, читателите. Важно е за пси-
хическото ви равновесие и вътрешен мир да приемете тази информация спокойно. Не е
във ваша полза да се изпълните със страхове. Няма от какво толкова да се боите и да
стигате до психози. Не зад всяка краткотрайна или продължителна физическа болка
стои паразит или имплант. Не всяко едно заболяване е причинено от тези устройства
или същества. Излишно е да се настройвате и програмирате неоснователно.
Винаги съм поддържала мнението, че когато в живота си се изправим пред проблем
или събитие от каквото и да е естество, от какъвто и да е характер, първото нещо, ко-
ето трябва да направим, е да разгледаме всички възможни от физическа и научна
гледна точка позиции, от които то може да бъде обяснено. Има природни явления, за
които хората са склонни да търсят окултни причини и обяснения. Не всяко необяснимо
за нас явление има свръхестествен произход. Това, че ние нямаме свое обяснение, не го
прави автоматично феноменално. По-простото отношение би било, че ние, наблюдате-
лите, не разполагаме с необходимите познания и ниво на информираност, за да ни е
известно тривиалното им обяснение.
Светът, познатият ни физически свят, е населен с невъобразимо разнообразие от съ-
щества, които, каквото и да си въобразяваме, не са добронамерено настроени към нас
като биологичен вид. Невъобразимо разнообразие от микроорганизми са в състояние да
ни разболеят и/или убият и денонощната ни охранителна система неспирно се бори с
тях. Насекоми, влечуги, отровни водни обитатели, хищни бозайници, отровни расте-
ния… да изброявам ли още? Ние сме компонент от една жива планетарна екосистема,
съжителстваме си с форми на живот, които се борят за собственото си съществуване,
точно както и ние. Фактът, че съществуват и други врагове на човешката раса, недоло-
вими за петте ни сетива, с непознати ни (официално) форми и произход, не бива да ни
паникьосва и да ни изпълва с неоснователни фобии. Ние не виждаме нито вирусите,
нито бактериите, които също са в състояние, ако не да ни убият, то да ни разболеят. Но
този факт, понеже ни е известен, не ни нарушава съня, нито ни влошава апетита, или
пък ни срива желанието да се борим за съществуването си. Ще свикнем и с мисълта, че
невидими за нас, засега невидими! същества паразитстват във фините ни тела и застра-
шават живота ни по един подмолен начин. Подмолен, защото официалната наука не е
констатирала и потвърдила пред обществеността съществуването им. Но това оповес-
тяване е вече на прага ни и чука на вратата. Колкото и да се правим на слепи и глухи
все някой ден ще се видим принудени поне да я открехнем тази врата. А зад нея ще
открием нови измерения, за чието съществуване може и да сме чели или чували, но към
които не сме се осмелявали да прекрачим. Човекът така е устроен, че пристъпва към

102
новото, към промените, с боязън. Дори когато е абсолютно убеден, че тези новости и
промени са нещо прекрасно, което винаги е желал и към което се е стремял с цялото си
същество. Какво да се прави, законът за движението и инерцията е валиден и в психо-
логичен аспект.

Енергийната структура на Рупите

Не мога да си спомня точно кога ми беше представена и предоставена като място за
лечебна работа тази удивителна структура. Но беше далеч преди времето, когато за пръв
път отстраних от себе си имплант и паразит. Случи се някъде в началото или средата на
2003 г. Имах известни колебания дали да пиша за нея публично, но накрая все пак се
реших. Опасенията ми бяха, че узнавайки за нейното наличие и приблизителното ѝ мес-
тонахождение, не дотам чисти в намеренията си сензитиви, биха се опитали да я изпол-
зват за свои, егоистични в подбудите си, цели. В отговор на опасенията ми един от ду-
ховните ми наставници ме осведоми, че тази структура е предназначена само и единст-
вено за мен! Тя се активира чрез синхронизация с моето ДНК и уникалния ми енергиен
код. Такъв уникален код притежава всяко едно живо същество във Вселената. Ако
трябва да го кажа и по друг, по-приемлив и разбираем начин, ключалката към тази
структура е настроена към моето ДНК и енергийният ми код и е невъзможно да бъде
задействана от някой друг. Ако все пак някой види на фините нива нещо подобно, то
това няма да е структурата, която ви описвам и която е моето работно място, където
извършвам и лечения, и отстраняване на паразити и/или импланти.
Случи се по време на една моя медитация. Спомням си, че имах някакви лични тре-
воги и избрах Рупите като място, което да посетя виртуално, за да събера мислите си,
да балансирам емоциите си да потърся отговори на терзаещите съзнанието и битието
ми въпроси. Когато успях да се отпусна достатъчно, за да мога да си представя детайлно
местността, станах свидетел на изумителна картина. Буквално пред очите ми от недрата
на земята започна да се издига с огнени проблясъци огромна, сребристо-златна полус-
фера. Беше изтъкана от безброй миниатюрни сегменти, с формата на платоновите тела.
Тези компоненти бяха триизмерни. Те се въртяха, всяко около основната си ос, проб-
лясваха с ту засилваща се, ту намаляваща интензивността си светлина. Тази светлина
сякаш извираше от тях. Полусферата беше жива, пулсираща, съзнателна!
Докато, смаяна и останала без дъх, наблюдавах нейното приказно появяване, някъде
отгоре, от въздуха, се появи и започна да се спуска друга полусфера, огледална по форма
и размер на долната. Бавно и с някаква приказно магична тържественост двете полус-
фери се сляха и пред слисания ми поглед се оформи сфера. Тя продължи още известно
време да се върти около вертикалната си ос, после въртенето се преустанови, но остана
пулсацията на сегментите ѝ. Безброй мънички призмички с различни на брой стени пул-
сираха и излъчваха светлина. Звук нямаше, няма и до днес. Само пулсация и светлина!
Докато стъписана и почти в шок наблюдавах процеса и зашеметяващия резултат, ня-
кой телепатично ме покани да вляза в сферата. Пристъпих плахо. Когато се озовах
вътре, бях толкова впечатлена, че съзнанието ми почти блокира. Нужно ми бе да се съв-
зема – и от изненадата, и от възхитата си, и от напиращия в мен порой от въпроси. За-
дадох ги мислено, всички, до един. Без изключение! Исках да знам много неща, в пра-
вото си бях да търся отговорите им. И ги получих. Не по начина, по който очаквах. А в
компресиран вид, като компактна информация, за която ми бе необходимо време да я
разкодирам и да се запозная с нея стъпка по стъпка.

103
 Месеци наред аз провеждах лечебните и/или пречистващи манипулации в сферата.
Там работя и до днес. Не винаги, и не с всеки. Не защото някои се ползват със специални
привилегии, а други са ощетени. А защото не на всеки конкретен човек може да бъде
оказана помощ точно там. Колкото и впечатляваща с вида и мащабите си да е тази сфе-
рична структура, тя не е универсална. Има си своето предназначение, но то не е всеоб-
хватно и универсално.
Когато натрупах доста опит, по време на един сеанс по изчистване тялото на пациент
от енергиен паразит установих, че вече разполагам и с инструменти за някои от проце-
дурите. Казвам „вече”, защото от самото начало към мен бе „зачислен” екип от специ-
ално обучени сътрудници. Те откликват винаги, когато заведа там пациент и ги призова
за подкрепа. Аз съм ръководителят на този екип. От моите преценки и решения зависи
какъв ще е изходът на всяка една манипулация, извършена там. Най-тежки, от моя
гледна точка, са били случаите, когато човекът и паразитът са във фаза на напреднала
симбиоза. Тогава, както написах и малко по-горе, рискът е огромен. В такива случаи,
които добре, че поне не са всекидневие, аз призовавам екипа и още пътьом, докато вна-
сяме в сферата пострадалия, апелирам за висока степен на внимание.
Инструментите, с които днес боравя, са най-разнообразни и с различни функции. В
началото бяха само няколко и с конкретно предназначение, а не универсални и прило-
жими за всичко. Представляват някакви високотехнологични устройства, пригодени за
използване с ръцете ми. Удивително за мен е, че се появяват във или върху едната, дру-
гата или едновременно върху двете ми ръце, само при мисълта ми, какво точно ще
правя. Нищо, че всичко, което описвам, се случва на фино ниво, в друго измерение. Тези
инструменти се материализират чрез мисълта ми, буквално от нищото. Когато вече не
са ми необходими, изчезват по същия мигновен начин, по който са се появили.

***

Завършвам тази глава от книгата с пример, описващ мое лично преживяване, имащо
пряка връзка с разглежданата тема.
Мнозина са склонни да гледат на хората с развити свръхсетивни способности, като
на недосегаеми, привилегировани галеници на съдбата. В техните очи сензитивите
трябва да са над всичко! Те, сензитивите, не изпитват болка, не се разболяват, не ги
спохождат загуби, не се терзаят при предстоящ им житейски избор, знаят какво ще се
случи във всеки един момент, с всяко живо същество, не страдат от беднотия и недои-
мък… Изобщо си живеят живота, за разлика от останалите.
Използвам уникалната възможност, предоставена ми чрез издаването на тази ми
книга, да го заявя публично и на всеослушание: никой на тази планета, ако ще да е най-
големият радетел за човешки правдини, свободи или независимости, не се ползва с как-
вито и да било привилегии. Тези представи са продукт на масовото обработване и прог-
рамиране на съзнанието ни. Тъкмо обратното! Ако отделите време и си направите труда
да се разходите назад в историята на човечеството, ще установите, че именно най-отда-
дените на добруването му са напускали това измерение или насилствено, или след жи-
вот, прекаран в потресаващ недоимък и мизерия, отхвърляне и охулване от тези, на ко-
ито са се посветили, и за които, в крайна сметка, са пожертвали живота си.
Аз не съм нито привилегирована, нито погалена от съдбата. Към мен са се прилепвали
починали, които по най-различни причини са се озовали заседнали между измеренията.
На мен са ми били поставяни импланти с чудовищни форми и размери, както и с още

104
по-чудовищни цели. Откривала съм и съм отстранявала от фините си тела паразити с
различни форми. И понеже явно съм фокус на вниманието на различни окултни фрак-
ции и общества, което впрочем е напълно разбираемо, съм преживявала енергийни
атаки, вследствие на които друг човек би намерил смъртта си. Това последното не го
казвам, за да засиля ефекта от написаното до и след тази част. Но би било голям пропуск
от моя страна, ако не се възползвам от предоставената ми възможност – да направя пуб-
лично достояние всичко, което ви предстои да прочетете на следващите страници.
Беше преди десетина години. По необясними за мен причини започна да ме боли
гърба, в областта на лопатките. Беше се стигнало дотам, да не мога да вдигна ръцете си
по-високо от нивото на раменете. Болката прогресираше и най-накрая се наканих да си
обърна внимание и да се прегледам по моите си методи. При измерванията с махалото
констатирах наличието на имплант. Когато се визуализирах, го видях. Беше на гърба
ми, имаше формата на средно голяма ученическа раница. Опитах се да го отстраня сама,
но не успях. Имплантът сякаш се беше сраснал с тялото ми. Принудих се да потърся
помощ от Посредниците. Обръщала съм се към тях многократно, по различни поводи,
и те винаги са откликвали. Характерното при общуването ни е, че дори конкретизират
срока, в който ще окажат съдействие. Този път обаче те ме помолиха да проявя търпение
и да изчакам. Без да ми дадат каквито и да било обяснения за причините на това заба-
вяне.
Лесно е да се каже на страдащ от силни болки човек да ги изтърпи, стига не си на
негово място. Една нощ, когато силната болка не ми позволи дори да легна, камо ли да
заспя, аз се заинатих и след няколко неуспешни опита успях да махна проклетото нещо
от гърба си. Успокоена заспах. На сутринта се събудих от познатата ми вече болка. Им-
плантът беше отново на гърба ми.
И тук вече следва една от многото ми невероятни истории, на които е наистина
трудно да се повярва. Та, ако се изпълните със съмнения и отхвърлите споделеното, ще
ви разбера напълно.
Обърнах се отново към Посредниците и настоятелно поисках да ми обяснят какви са
причините те да не желаят да отстранят импланта. И защо той се появи отново, след
като го отстраних самостоятелно. Това, което ми обясниха тогава, го чувах за пръв път.
И през ум нямаше да ми мине точно такова обяснение, никога не бих го допуснала.
Според казаното от тях, този имплант е на гърба ми, защото аз, на свръхсъзнателно
ниво, съм дала съгласието си да ми бъде поставен. И е много важно да го изтърпя, докато
Посредниците не проследят източника, произхода му и дори кой конкретно стои зад
тези вмешателства. Казано опростено, аз съм се съгласила да играя ролята на примамка,
поемайки по този начин риска тази технология да ми нанесе физически щети. А защо
не знаех за това мое съгласие ли? Ние притежаваме тази способност да изолираме ин-
формация, с която разполагаме на фино ниво, по такъв начин, че тя да не достига до
личността във въплъщение, тоест до будното ни съзнание. Това е една доста сигурна
защита, защото съхранена на фино ниво тя е недостъпна за прочит от външни фактори.
Докато, ако е налична в будното ни съзнание, е възможно да бъде прочетена от всеки
добър сензитив. Ето поради тези причини ние понякога укриваме от самите себе си
важна информация, касаеща ни лично или пък отнасяща се за значими проекти, в които
са включени много хора. Това е и причината много духовни учители да ни съветват да
не разгласяваме предварително наши планове, големи проекти или намерения.
Хакери съществуват на всяко ниво на съзнателност. Някои се домогват до информа-
ция за развитието на събития и проекти на земно ниво. Други преследват по-високи

105
цели във всички сфери на живота ни. Икономика, политика, военни стратегии, прояви
на религиозни или политически лидери. Преди година или две, от разсекретени доку-
менти, обществеността узна, че мощни екстрасенси са в състояние от разстояние да пре-
дизвикат на набелязана им цел сърдечен удар, инсулт, инфаркт. Тоест с такива средства
е възможно да се извършва не само икономически, военен или политически шпионаж,
но и да се нанасят тежки физически травми и дори убийства. Чрез психически атаки от
дистанция могат да се нанесат непоправими щети върху здравето на набелязаната жер-
тва. И такива престъпления са недоказуеми, следователно – ненаказуеми. Но тези теми
вече съм ги разглеждала и в „Сребърната нишка” и в „Новото лечителско изкуство”,
така че няма отново да ви занимавам с тях.

106
 8.
СЛУЧАИ ОТ ПРАКТИКАТА МИ
На това място в книгата сметнах за уместно отново да ви припомня реда, който след-
вам, когато диагностицирам или работя при нужда с човека. Описах го накратко в гла-
вата „Представяне на метода ми”, но няма да бъде излишно да ви го припомня, като
леко разширя описанието. Така ще постигна още по-голяма яснота на всичко, за което
пиша. От обратна връзка с мои читатели и пациенти добих ясна представа, че голяма
част от темите, които засягам в тази книга, за повечето читатели ще бъдат трудни за
разбиране и приемане за достоверни. Ето защо се старая изложението ми да придобие
максимална яснота. Поне доколкото е в моите възможности.
Ето как протича работата ми:

 Първото, което правя, е да разбера дали е възможно да работя с този човек. Има
ли някакви възпрепятстващи фактори и дали са преодолими или са непреодолима заб-
рана;
 В случай на забрана не задълбавам да узная в детайли за конкретните причини,
които понякога са комплексни. Най-често се касае вътрешна съпротива на пациента.
Външно той може да е пожелал диагностика, но на подсъзнателно ниво да не ме допуска
до полето си по някакви си вътрешни съображения. В други случаи се оказваме несъв-
местими – лечител и пациент. В трети – аз не съм в нужната кондиция. Обикновено, ако
ще работя дистанционно, аз правя още поне два опита да се свържа с човека на фино
ниво, и ако отново не успея, едва тогава му съобщавам какво се е случило и защо не
можем да работим съвместно.
 От тук нататък, в случай че е налично негативно енергийно влияние, което
включва: паразит, имплант, връзка с починал, целенасочено негативно вмешателство,
за мен е невъзможно да продължа с каквито и да било други измервания, преди да се
справя с това негативно въздействие, каквото и да е то. Тоест – първо трябва да отстраня
паразита/импланта, които често си вървят в пакет, да освободя енергията на заседналия
покойник, да изчистя всякакви негативни енергии от фините тела на човека, и едва то-
гава мога да пристъпя към диагностиката на физическото тяло и обследване за евенту-
ални подсъзнателни травми.

Това е положението – паразитите, имплантите и покойниците са с предимство… така

излиза.
В тази част ви предстои да прочетете за такива манипулации. Не се плашете, няма
нищо страшно.

107
 Какво представлява регресивната терапия
Когато стигнах до работата си по тази глава от книгата, си дадох сметка, че ми е не-
обходимо време, за да обмисля как да поднеса натрупания огромен обем информация
по такъв начин, че тя едновременно да послужи за нагледна илюстрация, но и да бъде
така структурирана, че да не внесе объркване в съзнанието на читателя. Струпах до
масичката с лаптопа си папките с архива от диагностиките си, с наивната представа, че
няма нищо по-лесно от това просто да опиша най-интересните и онагледяващи метода
ми случаи. След няколко дни писане обаче, си дадох кратка почивка за оценка на свър-
шеното и не само натиснах спирачките, но направо изгасих двигателя, образно казано.
Поставих се на мястото на читателите, които не са прочели нито „Сребърната нишка”,
нито „Новото лечителско изкуство”, нито постовете ми във ФБ, не ме познават нито
виртуално, нито лично. Тяхната първа среща с метода ми, с мен самата – и като автор,
и като човек, щеше да бъде чрез тази книга. Мой дълг беше да обмисля абсолютно де-
тайлно и прецизно как да ги запозная с една материя, която на мен ми е до болка позната,
но за тях може да се окаже първият им досег с подобни идеи, твърдения, концепции. И,
предполагам, ще ме разберете, защо поради известна моя прибързаност да пиша, още
при описанието на първите няколко случая блокирах.
Вярвам, че повечето от вас са изпадали ако не в същата като моята, то поне в сходна
ситуация – да им се налага да запознаят голяма аудитория със свой проект, да опишат
своя вече свършена работа или да им се налага да изложат концепции, които за преоб-
ладаващ процент от слушателите/зрителите/читателите съдържат нова за тях информа-
ция. Всеки лектор, автор, учен, защитаващ своя дисертация, откритие, научен труд, е
изправен пред необходимостта да представи идеите, резултатите от откритията и прак-
тиките си така, че те да бъдат разбрани, поне принципно, от аудиторията му. Напълно
естествено е това да е и главната, приоритетната задача, която аз си поставих, заемайки
се с написването на книгата. Ето защо си дадох почивка от писането. Оставих подсъз-
нанието ми да работи по задачата, а аз ангажирах съзнанието си с четене, гледане на
любими филми и сериали, разходки и други любими ми занимания. В края на този ми
период получих телепатична покана от леля Ванга да отида на Рупите. При първата
удала ми се възможност, в края на май 2021-а, отпътувах за там. Прекарах в района
десетина дни. В първите няколко дни, след завръщането ми у дома, продължих с чете-
нето на любими книги. След което седнах пред лаптопа и преструктурирах почти
всички работни файлове на книгата. Новата им подредба отприщи нов поток творческо
вдъхновение и аз, с радост и огромен ентусиазъм, се заех да канализирам и материали-
зирам идеите, които като неспирен поток извираха и извираха в съзнанието ми. Пишех
във файловете, сменях заглавията и подредбата им, водех си бележки в специално при-
ложение в телефона си. И така, лека полека контурите на книгата започнаха да се запъл-
ват с ярки цветове и техните богати нюанси, да придобиват форми и обем.
Ако трябва да съм по-конкретна, най-много ме затрудни именно описанието на слу-
чаите от практиката ми, с които исках да илюстрирам твърденията си. Повече от ясно
ми беше, че такива илюстрации са не само необходими, но задължителни. Защото без
тях всичко написано би звучало сухо, скучно, висящо в безтегловност без нужните
опори. Илюстрациите винаги са били и си остават необходим компонент от всяко изло-
жение, от всяка приказка, от всеки разказ. Аз самата обичам да чета описанията, с които
авторите придават на творбите си обем, цвят и дори вкус. Предположих, че и вие, моите

108
читатели ще приемете положително примерите, които да споделя с вас. Трудностите ми
произтичаха от факта, че нямаше нито един от тези случаи, който да се вписва само към
категорията „Изтласквания в подсъзнанието”, към случаите, касаещи връзка с покой-
ник, към тези, в които ми се беше наложило да отстранявам енергийни паразити, нашес-
твеници или импланти. Искаше ми се, както беше в НЛИ, в една глава да опиша само
ярки примери с минали животи, в друга – травмите в подсъзнанието, в трета – парази-
тите и имплантите. Но при факта, че най-ярките случаи, чието описание ви предстои да
прочетете, бяха комплексни, ми се наложи да ги представя в една единствена глава. В
тази, която четете в момента.
Реших да посветя най-много страници на описанието на минали животи на пациенти,
защото според мен те са най-илюстративни, и в известна степен са леки и приятни за
четене. И когато към някои от тях допълня какъв паразит с нечовешка форма съм отст-
ранила, това няма да има същото плашещо, стресиращо въздействие, както ако е опи-
сано самостоятелно. Преди да пристъпя към представянето на подбрани от мен случаи,
които сметнах, че са подходяща и ярка илюстрация към основното изложение, е уместно
да отделя няколко абзаца на моето виждане.
Да ви призная, изобщо не ми допада думата „регресия”, както и нейните производни.
Според тълковен речник тя означава връщане назад в развитието, регрес.
Психолозите, започвайки с Фройд, са я включили в терминологията си, имайки пред-
вид съвсем други психологични процеси на съзнанието. Впоследствие, с навлизането на
хипнозата като терапевтичен метод, се е оформила фразата „регресивна хипноза”, която
от моя гледна точка е погрешна. Защото е вярно, че човек, подложил се на такава тера-
пия се обръща към свои потиснати спомени за преживявания, които са довели до под-
съзнателна травма. И които стоят в основата на един или няколко проблема както от
психологичен, така и от физически характер. Но важното е, че чрез това наглед регре-
сивно движение обратно към такива спомени, човек в действително постига прогрес.
Защото открива себе си по нов начин, осъзнава свои грешки, разбира по-добре взаимо-
действията си с околните. И като краен резултат не само постига изцеление, но и разг-
ръща съзнанието си до нови хоризонти.
Много ми се искаше в моята книга да използвам думата прогресия и фразите прогре-
сивна хипноза и прогресивна терапия. Но пред вероятността да ви причиня объркване
се отказах от тази идея Наясно съм, че регресия вече е навлязла толкова надълбоко в
речниците на психолозите, лекарите и пациентите им, че заменянето ѝ с друга дума е
почти невъзможно. И ненужно, поне на този етап.

За регресивната терапия мога да дам следното кратко определение:

Лечебен метод, посредством който се постига състояние на съзнанието между
съня и бодърстването, при което складираните в подсъзнанието ни спомени за минали
преживявания стават достъпни за будното ни съзнание. Тяхното освобождаване,
анализиране и интегриране води до изцеление.
Междинното състояние на съзнанието може да бъде постигнато, след като физичес-
кото тяло бъде максимално отпуснато, без обаче да заспим. Характеризира се с алфа
честота на мозъчните вълни, забавен пулс, ритмично и успокоено дишане. Ако по време
на един такъв сеанс пациентът бъде подложен на специализирани изследвания и измер-
вания, би се установила промяна във функциите на ендокринната, нервната и кръвонос-
ната система, дори и на метаболизма. Ефектът от тези промени е положителен за цялос-
тната работа на организма ни и не носи никакъв риск или опасност за нас.

109
 ***

На темата за регресивната терапия в НЛИ посветих доста обстойно описание, богато

илюстровано с примери от практиката ми. Пак там, в този раздел от „Новото лечителско
изкуство”, споделих какво се случи с мен и защо преустанових провеждането на регре-
сии. Предполагам, че някои от вас не са чели книгата, затова много накратко ще хвърля
светлина по този въпрос и тук. Казано накратко, регресивната терапия е метод, помагащ
на пациента да изведе на светло, тоест на ниво будно съзнание, спомен за травмиращо
преживяване, потиснат в подсъзнанието му. За незапознатите с темата вероятно е
трудно да разберат как така едно травмиращо преживяване, намиращо се на подсъзна-
телно ниво, може да причини емоционален дискомфорт, депресивни състояния и дори
заболяване на орган/и от тялото му. Няма как да бъде разбран този процес от хора, които
възприемат себе си единствено и само като физическо тяло! Но за мен той не подлежи
и на грам съмнение. Защото зад гърба си имам десетки изцеления на заболявания, за
които традиционната медицина не е намерила решение. Именно защото лекарите се ста-
раят да лекуват физическото тяло и не отделят нужното внимание на психиката. Към
изцелените причислявам и себе си. Защото и аз, както всеки жител на планетата ни, нося
в подсъзнанието си травми от минали преживявания.
Самата терапия, (ще я наричам вече „регресия”), представлява процес, при който во-
дещият с избрани и отработени от него релаксивни техники въвежда пациента си в със-
тояние на мозъчните вълни алфа. (Ако нищо не знаете за честотата на мозъчните вълни,
прочетете описанието им в книгата ми или потърсете информация в Интернет). Воде-
щите обикновено наричат себе си (или биват наричани) регресионисти. Някои от тях
твърдят, че пациентите им навлизат в още по-дълбока релаксация, аз обаче никога не
съм го правила. За мен винаги е било важно човекът, с когото работим за изцелението
му, да е спокоен, че има поне частичен контрол върху процеса и участва в него активно,
а не е хипнотизиран пасивен участник. Самият сеанс продължава минимум час, но обик-
новено час и половина. В много, много редки случаи аз лично съм удължавала времето
при крайна необходимост. Но няма да се впускам в описанието му, защото не това искам
да споделя днес с вас.
От един момент нататък, след десетки успешно проведени регресии, довели до изце-
ление на влачени с години болежки и/или емоционални проблеми, аз самата претърпях
израстване. В духовен план. Като страничен резултат от този мой личен растеж развих
способността да виждам сцената/сцените от минал живот на пациента, които имат пряка
връзка с проблема му.
Отварям скоба – аз не съм и никога не съм била регресионист. Аз съм лечител. Духо-
вен лечител. Което означава, че никога не съм провеждала регресии, просто защото ня-
кой е пожелал това. И нямам намерение да го правя и занапред. Прибягвала съм към
този терапевтичен метод, само когато в процеса на диагностициране съм открила под-
съзнателна травма, последица от травмиращо преживяване. Дали в настоящия или в ми-
нал живот, това установявам в последствие, в процеса на работата си. За мен от първос-
тепенна важност е да локализирам, а след това и да спомогна за изцелението на тази
травма. Как го правя, вече е друг въпрос. Мога го, правя го.
Малцина се запитват – след като човекът не е „видял” и/или преживял посредством
регресията това събитие, как се постига изцелението? Процесът е добре известен на за-

110
познатите с енергийните тела на човека, както и с механизмите, посредством които об-
щуваме на фините нива. В процеса на работа с някого – от самото начало на диагности-
циране, до момента, в който му казвам „довиждане” и го изпращам, аз общувам с него
на ниво Висш Аз. Неговият Висш Аз ми дава информация за състоянието на по-фините
му тела, както и на физическото тяло. На неговия Висш Аз предавам информация какво
съм „видяла” и че не е необходимо тази травма да дава отражение в настоящия му жи-
вот, върху настоящото тяло. Въпреки че човекът не е бил подложен на регресия по тра-
диционния начин и аз съм тази, което вижда травмиралите го събития, той винаги реа-
гира емоционално, когато му опиша детайлно видяното от мен. В много от случаите
хората се разплакват, докато слушат разказите ми, въпреки че се старая да ги предам
със спокоен и безпристрастен тон. Именно тези емоционални реакции са характерния
белег, че съм успяла не само да се докосна до болезнена зона в подсъзнанието им, но и
успешно съм спомогнала за изцелението на още една от многото душевни рани, които
носим със себе си през времето, без изобщо да подозираме за този наш, непосилен с
тежестта си, товар.

***

Както вече подчертах, аз навлизам в тези зони, където се съхранява информацията за

минали преживявания, само тогава, когато несъмнено съм констатирала, че такива пре-
живявания са оценени от подсъзнанието на индивида като травмиращи и са в основата
на настоящите им здравословни или психологични проблеми. Винаги преди началото
на този вълнуващ процес, на това уникално и невероятно пътуване на съзнанието ми
през времето и пространството, си поставям предварителното условие да бъда дистан-
циран и безпристрастен наблюдател. Това е елементарен и разбираем акт на самосъхра-
нение, който е от изключително значение за собственото ми душевно и физическо
здраве.
За да видя какво точно се е случило, аз просто затварям очи и помолвам да ми бъде
даден достъп до точно тези сцени, които имат пряка връзка с настоящите проблеми
на пациента. Не изпадам в транс, през цялото време напълно съзнавам къде се намирам
и какво правя. Всичките ми сетива, освен зрението, си работят, като че ли на нормалните
за физическото ни измерение честоти. Чувам звуците, долитащи откъм улицата, усещам
аромата на яденето, което съм оставила да се готви на печката, усещам хлад или топ-
лина. Случвало ми се е дори да отворя за малко очи, за да успокоя Яна, котката ни, след
което безпроблемно се връщам към наблюденията си. Яна е силно привързана към мен
и понякога усеща, че съм се отдалечила много от това измерение. Няма как да зная какво
точно усеща това свръхсетивно създание, но за мен е факт, че тя реагира с тревожно,
силно мяукане, своеобразно котешко ридание, точно тогава, когато сцените, които наб-
людавам с вътрешното си зрение, са от събития, случили се извън рамките на Земята. А
съм имала случаи, когато са били и извън Слънчевата ни система.
Вече затворила очи, след като изчакам няколко секунди, най-много минута (поне та-
кова е усещането ми за протичане на времето, когато съм в това състояние на свръхсъз-
нание), пред вътрешния ми поглед сякаш се отваря бленда на фотоапарат. Бавно и
плавно, от центъра на полезрението ми, към периферията. Още в самото начало на този
процес аз вече виждам картина. Цветна, жива. Не е статична като снимка, а като епизод
от филм. Блендата продължава бавно да се отваря, докато картината не изпълни цялото

111
ми полезрение. Цялата съдържаща се информация бива възприемана от свръхсъзнани-
ето ми само визуално. Искам да кажа, че информацията, която в будно състояние бива
обработена от останалите ми сетива, постъпва телепатично, като компактен пакет, съ-
държащ в себе си знаене за звуци, аромати, външна температура, вкусове. Паралелно с
нея постъпва и такава за времето и мястото на случващото се, допълнителна информа-
ция за контекста, в който наблюдавам конкретните сцени, за емоционалните реакции на
участниците в тях. И особено за тези, касаещи пациента ми.
Смея да кажа, че от всички сцени, които съм наблюдавала, само при съприкоснове-
нието с няколко от тях предварителната ми нагласа за безпристрастност и дистанцира-
ност се пропука. И тогава ридах с глас само от мимолетното ми докосване до тази нечо-
вешка болка на огромен брой хора. Единият от тях беше част от битката при Трафалгар,
състояла се на 25 октомври 1805 година между френско-испанската флота и кралския
флот на Великобритания. Повярвайте ми, в такива кръвопролитни сражения, а аз съм
виждала много, няма нито грам романтика, героизъм или високопарни пози. Има много
вопли, много кръв, много гняв, отчаяние, омраза и дълбока емоционална болка. А тази
колективна болка, тази черна енергия е висяла като мрачен облак, била е като цирей,
като тумор в астралното тяло на Земята. И е давала своето отражение в поведението и
реакциите на много хора, които са или директно свързани с това събитие, или са с ви-
сокоразвита чувствителност, за да долавят смущаващите сигнали от мястото, където е
протекло събитието. Като под „място” имам предвид не само конкретната географска
локация.
Друга сцена, при вида на която ридах също толкова горко и неутешимо, бе от телената
ограда на концентрационен лагер. За бодливата тел се държаха с изтерзаните си ръце
същества, които някога са били хора. А в момента на наблюдението ми аз виждах само
ръце, изглеждащи като мумифицирани. И очи, в които имаше само огромен страх и не-
описуема болка. Два пъти съм виждала такива сцени от концлагери. И двата пъти се
касаеше за минали травми на мои много близки приятелки. И двата пъти ридах с цялата
си душа.
Възможно е някои от вас да знаят, че в човешките ни възможности е, само с присъс-
твието си на дадено място, да пречистваме и трансформираме натрупаните там нега-
тивни енергии. Правим го несъзнателно, автоматично, то е аспект от функционирането
ни на планетата не само като физически тела, но и като енергийни същества. Подразбира
се, че всеки е с различен капацитет. Нека да го кажа така, без да звучи като самохвалс-
тво – моят капацитет е по-голям, отколкото на голяма част от човечеството. Ето защо е
във възможностите ми да пречиствам по-масивни струпвания на негативни енергии. И
се случва, освен в нормалното ми ежедневие, да го правя и в процеса на лечителската
ми работа – в ситуации като гореописаните. Но все пак е важно да се вземе под внима-
ние моята роля на буфер. Функцията ми на своеобразна пречиствателна станция сра-
ботва автоматично и безотказно винаги, което е огромно облекчение за човека, чието
минало преживяване е било толкова болезнено и непоносимо за него в онзи момент, та
подсъзнанието му го е прикрило от будното му внимание, за да предпази съзнанието му
от експлозия.
Понякога, когато съм работила с някого на живо, при лична среща и съм изчиствала
негова подсъзнателна травма от минал живот, много ми се е искало да разполагам с
налична технология, с помощта на която видяното от мен да се визуализира на екрана
на компютъра или телевизора ми. Защото, колкото и красноречиво да описвам какво

112
съм видяла, все пак то си остава просто мой словесен разказ. Нищо, че носи емоционал-
ния заряд на сцената, която само преди минути съм наблюдавала.
В една от книгите си – „Забранената еволюция”, Марко Пицути твърди, че подобна
технология вече се разработва и дори са налични за масов достъп първите размазани
фотографии, доказателство за възможностите за прожектиране на мисловни картини на
екран на електронно устройство.
С някои от хората се е случвало да възприемат по един мистичен начин есенцията на
видяното от мен, още докато аз се намирам в състояние на свръхсъзнание. Други полу-
чават визуални спомени от преживяното, след като им разкажа какво съм видяла. Не е
точно същото, като да са се подложили на регресивен сеанс и да видят и преживеят сами
цялата сцена. Така че моят метод си има и плюсовете, но и минусите. Плюсовете са
пестене на времето и на лечителя, и на пациента. Избягва се излишното и ненужно за
целите на лечебния процес отвличане на вниманието от есенцията и насочване към из-
лишна детайлност. Биват смекчени преживяванията на пациента при една истинска рег-
ресия, болката, емоциите и стреса от тежко и необратимо осакатяване, мъчителна смърт,
огромна загуба на близък или имущество.
Минусите са, че пациентът няма тази възможност сам да се докосне до спомените си,
от първо лице да участва като главно действащо лице в тези събития от живота му, ко-
ито към тогавашния момент са били несмилаеми от съзнанието му. И се е наложило
подсъзнанието му да ги приюти до момента, когато човекът ще достигне такава духовна
зрялост, че да е в състояние да се справи с тези стари рани, да интегрира в съзнанието
си есенцията и да продължи нататък, освободен от това бреме.

***

Резултатите от такава терапия са просто зашеметяващи! Човек материалист трудно

ще повярва на това ми твърдение. Но то пък такива хора не търсят лечители като мен.
Нито пък регресионисти. Те си чакат чинно пред лекарските кабинети и си пият хапче-
тата.
Много моля думите ми по-горе да бъдат разбрани правилно. Никога не бих твърдяла,
че традиционната медицина е безполезна. Нито съм омаловажавала работата на лека-
рите и медицинските работници. Просто казвам, че за някои здравословни проблеми
медицината е безсилна да намери трайно решение. И тогава нарича заболяването „хро-
нично”, а болният ставам зависим от фарма-индустрията и системата.

***

Тъй като една голяма част от диагностиките ми са извършвани дистанционно, смея

да кажа, че имам пребогат опит в лечение в тънко тяло и оказване помощ на хора, които
са на километри от мен. В друг град, на друг континент. Те може да спят в този момент,
да се занимават с рутинните си дела, да се забавляват, да пътуват. Във всеки случай
нямат и представа, че в този същия момент биват подпомагани да се справят с физическа
или емоционална болка. Не като непоискано и непозволено от етична гледна точка вме-
шателство от моя страна. Подобни действия никога не съм си позволявала и никога няма
да предприема! А защото мислено са потърсили съдействието ми. Помолили са за по-
мощта ми. Обърнали са се за помощ към мен лично, или са се молили на Бог, на Вселе-
ната, на Ангела си пазител да им окажат помощ или да им изпратят най-подходящия за

113
това. И аз съм се отзовала, не защото се смятам едва ли не за Господ. А защото, на
принципа на съответствието, съм била точният човек за тази точно работа.
Ако хората знаеха на колко места съм понякога, дали биха повярвали, че е възможно?
Че съм била едновременно в операционни зали, край болнични легла, дори и когато
изпращат починал близък, раждат децата си, разделят се с близък или любим. Понякога
откликвам, защото лично са ме призовали, но не във всички случаи. Както вече написах
по-горе, не се дивете. Подобно деление на духа е възможно. Ние можем да бъдем ед-
новременно на много места. Това, че не го осъзнаваме, е предпазна мярка, за да се запази
целостта на съзнанието ни. Предпазено посредством илюзията, че е точно тук и сега.
Ама само и точно тук, и точно сега.
Поводът да напиша следните редове е съобщение, което получих на месинджъра си
във ФБ, и което ме просълзи.
Става дума за мой пациент, с когото работихме в рамките на три срещи, с което аз
приключих моята работа. Резултатите бяха положителни, той го почувства още по
време на първата ни среща. Но се срещнахме още два пъти, за да изчистим травми от
минали животи. Малко по-нататък в тази част ще ви разкажа и за тях. На човека му
предстоеше операция на херния. Направи я няколко седмици след срещите ни. Два дни
след това аз работих с него по време на сън. И едва по-късно разбрах какво всъщност се
е случило в онази нощ. Цитирам съобщението на съпругата му, без да цитирам имена:

„Цене, Н***** вече е добре, вчера му свалиха конците и сега е нужно време за възс-
тановяване. И психически мисля, че се успокои. Исках да ти кажа, че онази нощ, когато
се е почувствал много зле, за което си говорихме с теб, той много се е молил на Вода-
чите да му помогнат и те са събудили теб за посредник. За което още веднъж безк-
райно ти благодарим! А може би ти си неговия Водач тук на земята... Сърдечна прег-
ръдка и хубав ден ти пожелавам.“

Не знам има ли по-велико и разтърсващо чувство от удовлетворението от отлично

свършена работа! Знанието, че си полезен, че си усмихнал някого, че си свалил тежест
от раменете на друг, че животът ти е осмислен по неповторим начин!
Ако не сте го изпитвали, пожелавам ви го!

Друга тема, по която доста съм размишлявала, е склонността ни към нараняване и

самонараняване. Във всичките им аспекти – и на физическо, и на психологично, та дори
и на душевно ниво. Чели сме, пише го в доста дебели книги, че душата няма емоции,
следователно няма как да се чувства наранена. Това, от гледна точка на опита ми като
лечител, е и вярно, и невярно.
Но да започнем с физическото тяло. Не знам, давате ли си сметка, че почти ежедневно
ние издевателстваме над него по безброй начини. Понякога – защото такова е ежедне-
вието ни, работата ни, домакинските ни задължения. Като например да спринтираме до
изнемога, за да хванем трамвая, метрото, влака, с който отиваме на работа. Или да мък-
нем препълнени и тежки пазарски торби от супермаркета до паркинга. А понякога и до
дома ни.
В други случаи – понеже сме жадни за адреналин, си измисляме благовидни предлози
и се юрваме по баири, гмуркаме се в океанските дълбини, изкачваме Еверест.
На емоционално ниво сме не по-малко безжалостни към себе си. Въртим до изнемога
една и съща изтъркана плоча със записи на наши предишни „грешки”. Или друга – с

114
обвинения към някого. Към когото и да е, все ще си изнамерим мишена за обвиненията
си. Изпращаме стрели към друг или към себе си, докато изпразним колчана. Сиреч –
докато останем без нужната за такъв обстрел психична енергия.
Сега да надникнем в дълбините (или във висините) на душата си. Ако смятате, че
всичко преживяно от конкретната проявена личност, се записва в каузалното ѝ тяло едва
след физическата ни смърт, грешите. Информацията тече непреривно и в двете посоки
и се записва нонстоп. Душата ни си прави backup, точно както текстовата програма
Word записва въведения от вас текст през определен времеви интервал! Тези наши пре-
живявания, които носят по-мощен емоционален заряд и биват окачествени като твърде
травмиращи, се капсуловат. За да бъдат разархивирани след време, когато човекът е
способен да извлече и асимилира съдържащия се в тях опит, поука и урок.
Посоката ми на размисъл обаче тече не към самонараняванията ни, а към реакциите
ни, когато решим, че някой отвън ни наранява. Защо, след като с неподозирано търпение
и упорство понасяме болката от самонараняванията ни, ние подскачаме като ужилени,
ако дори със сламка ни боднат? Защо в мисловния ни свят, в ценностната ни система, в
нескончаемия ни списък от позволени/забранени неща сме въвели този двоен стандарт?
Позволено е сами да си причиняваме: болка; изтощение; травми от всякакво естество?!
Забранено е всичко това да ни го причинява някой „отвън”!
Вярно е, че когато ни наранят „отвън”, реагираме основно по два начина, дефинирани
като „борба или бягство”. Такава ни е природата и физиологията, когато се почувстваме
застрашени. Отвън! Но защо същият този защитен механизъм не сработва, когато зап-
лахата и реалната атака идва „отвътре”?
Върху тези въпроси само насочвам вниманието ви. И се надявам да провокирам у вас
размисли, които да занимават ума ви по-продължително.

В езотеричните среди постоянно се говори за съвършенството. Запленени от идеята

за духовно развитие и растеж, последователите на почти всички школи, секти, групи и
гурута залагат в съзнанието си този стремеж за съвършенство като заветна цел. И, на-
пълно закономерно, постепенно се фрустрират, защото почти ежедневно осъзнават,
колко недостижима е тя. Мнозина, издигайки някого в кумир, се комплексират до сте-
пен да се разболеят. И няма и през ум да им мине, че техният идол обитава същото
човешко тяло, принципно почти като тяхното. Че изпитва същите физиологични нужди.
Че, имайки и той като всички човешки същества астрално тяло (тяло на емоциите и
желанията), изпитва сходни на техните емоции. Гневи се, тъгува, скърби, радва се...
В един от многото документални филми с участието на Стивън Хокинг „Към Вселе-
ната” гениалният учен казва нещо, което много ще ни помогне веднъж завинаги да се
освободим от този затормозяващ ни стремеж към съвършенство. Един от най-великите
умове на нашето време ни казва в прав текст, че Вселената НЕ Е съвършена! Че именно
поради това несъвършенство още в самото зараждане на световете материя и антимате-
рия не са се унищожили напълно! Че именно поради това несъвършенство се е зародил
Животът! Във всичките му неизброими форми! В цялата Вселена! Съвършенство не съ-
ществува!
Ето защо ви съветвам – успокойте безценните си и безсмъртни души! Обичайте се и
си поставяйте наистина достижими и възможни за реализиране цели.

След това доста обстойно въведение, преди да опиша нечии чужди преживявания,
май дойде време да ви разкажа една от моите истории.

115
За честта на самурая – разказ за един от моите минали животи
Преди три години, горе-долу по това време, незнайно (тогава) какво отключи при мен
проблем с храносмилането. В началото не му обърнах внимание, очаквайки, както и
повечето от вас, тялото да се справи и той да отмине от само себе си. И понеже това не
се случи, пробвах да го коригирам с билки. Ако се питате – а направих ли си сама на
себе си диагностика, ами… не. Е сега пък – защо? Нали знаете онази приказка, че обу-
щарят ходи със скъсани обувки. Този проблем ту затихваше, ту се активираше, оста-
вяйки у мен впечатлението, че аха, аха и се е саморазрешил. Докато най-накрая си за-
писах час. При себе си. И си направих пълна диагностика, при която установих, че при-
чината се крие в травмиращо за мен преживяване от минал мой живот. Време беше тази
стара травма да бъде изцелена. Така че се настаних удобно, затворих очи, вдишах дъл-
боко няколко пъти и…
Гледах отвисоко. Да кажем 3-4 метра. Долу, под мен, в малък вътрешен двор видях
самурай в ослепително бяло кимоно. Нали знаете за какъв ритуал се ползва? За хара-
кири – ритуалното самоубийство на японските самураи. Мъжът беше коленичил, виж-
дах го в гръб. Нанесе първия удар. Заби късия меч в дясното си подребрие. Изпъшка от
болката, пое дълбоко въздух и направи хоризонталния разрез – до края на лявото под-
ребрие. От ъгъла, от който гледах тази потресаваща сцена, не видях изражението на
лицето му. Но видях как кръвта се разплиска пред и встрани от него. Мъжът се килна
леко наляво. В следващият миг секундантът с безпогрешен и чист удар сложи край на
мъките му, като го обезглави.
Зрителното ми поле се разшири. Видях, че малкият вътрешен двор е заобиколен от
четири страни с изящни дървени постройки. Вятърът носеше във въздуха нежни розови
цветчета от японска вишна. Долу лежеше окървавеното и обезобразено тяло на един
мъртъв мъж…
Към момента мога да заявя, че храносмилането ми влезе в норми. Но за моя изненада
изчезна и болката във врата ми и в прешлените между лопатките, която ме тормозеше
от известно време. И за която лек намирах единствено чрез упражнения.
Интересното е, че никога не съм изпитвала прекален интерес към японската култура
и традиции. Не изпитвам някакви специални чувства към тази страна. Обичам да гледам
филми като „Шогун“, заради екзотиката, но други държави и култури привличат инте-
реса ми много повече. Не се боя да я посетя, ако имам такава възможност. Нито ме от-
блъсква, нито ме привлича. За мен обяснението за такова неутрално отношение е, че
това ритуално самоубийство е било част от традициите на самураите. То се е приемало
за нещо естествено, просто изпълнение на дълга, въпрос на чест и достойнство. Тялото
ми обаче все пак страдаше, защото подсъзнанието не прави разлика между минало и
настояще. И по незнайна за мен причина отключи този спомен и прехвърли болките от
нараняванията върху тялото, което душата ми използва в този ми живот. Но ако не беше
този достъп, травмата щеше да си е още там, да продължава да работи тихо и подмолно,
потисната и недостъпна за будното ми внимание.

Когато медицината се трансформира в бизнес – 1

Първият случай, с който избрах да започна тази част на книгата, е знаков в много
аспекти! Искам още в самото начало да заявя ясно и недвусмислено: споделяйки опита
116
си като лечител, аз в никакъв случай не отправям упреци към лекарското съсловие. Мо-
ята задача е безпристрастно, честно и с подходящи примери и аргументи да изложа фак-
тите. Такива, каквито аз съм ги констатирала.
В края на август, 2019-а ми се обади моя бивша пациентка и съгражданка. Срещнахме
се в дома ми и жената ми разказа потресаваща история за митарствата на дъщеря ѝ по
болниците. Млада жена в разцвета на силите ѝ, майка на две деца, Е. (инициал) се озо-
вава в специализирана клиника за гинекологична операция. Официална предварителна
диагноза – кисти на яйчниците. По време и след операцията Е. бива информирана, че
хистологичните изследвания показват наличие на ракови клетки. Дни след първата опе-
рация, при която отстраняват матката и яйчниците ѝ – хистеректомия, по неясни за мла-
дата жена и за семейството ѝ причини, хирурзи я оперират повторно. И потвърждават –
рак втора степен.
Майката беше съсипана. Коя майка не би била?
В НЛИ описах в каква последователност и в каква посока провеждам диагностиката
си. Ще ви припомня накратко. Първият ми въпрос е: Да работя ли с този пациент? Вто-
рият е всъщност група от въпроси, чрез които добивам информация за намеренията на
душата. Дали иска да остане в това тяло и чрез него да продължи да трупа опит. Или е
избрала да се оттегли, чрез процеса на физическата смърт. Няма тук да коментирам каз-
вам ли изобщо, или премълчавам констатацията си, че душата на този болен човек е
избрала новото начало чрез физическата смърт на тялото носител.
В случая, който описвам, душата на Е. нямаше никакво намерение да се оттегля. И
сега ми е пред очите покъртителната реакция на майката, когато произнесох: – Детето
ти ще живее!
Трябва да отбележа, че в зоната на слабините на Е имаше голям паразит с форма на
членестоного. При почистването от утробата ѝ изтече голямо количество черна мъ-
тилка, тъмни енергийни струпвания. Малко по-късно след моите дистанционни мани-
пулации, пристигнали хистологичните изследвания и в тях се казвало, че образуванията,
които отстранили при операцията, са доброкачествени. Въпреки това, незнайно поради
какви причини, дни по-късно на Е. ѝ била предложена химиотерапия. Моето мнение
беше, че такава не е необходима и им го казах. Десетина дни по-късно лекарите казали
същото – няма нужда от химиотерапия. Не ми се коментира какви биха били последи-
ците за тази млада жена, ако се беше съгласила да се подложи на такава ненужна и
вредна терапия!
След като Е бе изписана от клиниката, където я оперираха – цели два пъти! – се срещ-
нахме вече очи в очи. Имаше още малко за енергийни корекции от моя страна, което и
направих. И в крайна сметка, цялата тази драматична сага завърши с щастлив край. За
тяхна, а и за моя радост.

Когато медицината се трансформира в бизнес – 2

Е. не е единствената ми пациентка, подложена на двойна хирургическа интервенция
за отстраняване на детеродните ѝ органи. Друга моя пациентка се подложи на гинеко-
логична операция заради голяма миома, чието наличие налагаше хирургическото ѝ от-
страняване. Жената си избра и се довери на реномирана клиника в голям областен град.
Но и при нея, както при Е., хирурзите нещо объркали. И се наложило да я отварят пов-
торно. След втората операция, изтощена, уплашена и отчаяна, тя ми се обади по теле-
фона от болницата и ме помоли да ѝ помогна, ако мога. Помолих я да си направи селфи

117
и да ми изпрати снимката. Когато я видях, изтръпнах. От там ме гледаше жена, запътила
се към Отвъдното.
Това, което ви предстои да прочетете, вероятно ще ви се стори измислица, игра на
съзнанието ми. Не бързайте с крайните заключения, моля. В отделна част на книгата
съм предвидила да опиша тези медицински екипи, техните функции, както и огромната
помощ, която оказват на мен, но и на много други лечители, в борбата им за изцеление
и спасяване на животи.
Когато, на база на изпратената селфи снимка, визуализирах жената, видях тичащ към
нас екип лекари. Защо реших, че са лекари ли? Защото двама от тях бутаха носилка на
колелца, а всички бяха в облекла, характерни за медици от хирургичен екип. Грабнаха
жената, метнаха я на носилката, казаха ми, че моята роля е била да я заведа при тях и че
не мога да помогна с нищо повече. И хукнаха. Видях как, бутайки носилката, тичат по
нещо като коридор, или тунел, чиито стени излъчваха мека резедаво-бяла светлина. В
дъното на този коридор се отвори някаква енергийна мембрана, подобна на енергиен
портал. Всички те преминаха през нея и изчезнаха. Последната мисъл, която ми изпра-
тиха, беше, че съм я завела точно, където трябва и точно, когато трябва. Която пък точ-
ност спаси живота ѝ!

Когато медицината се трансформира в бизнес – 3

Друг случай, на който мисля, че му е тук мястото, е с моя стара пациентка. Съграж-
данки сме и тя се беше обръщала към мен многократно. Но обикновено не, защото
имаше здравословен проблем, а защото се нуждаеше от външно мнение и съвет по
нейни си чисто битови проблеми. Последният обаче, за който предстои да ви разкажа,
беше наистина много сериозен. И на двете ѝ гърди се появили бучки. Отишла на преглед
при специалист в града ни. Той ѝ казал, че се налага да се оперира. Спешно!
Дал ѝ време за размисъл и вземане на решение само два дни! Ни повече, ни по-малко!
Два дни да размисли, дали да легне под ножа или не. Казал ѝ, че чрез операцията ще
отстранят и двете ѝ гърди. Жената, разтревожена и изплашена до смърт, се прегледала
при специалист, вече в областния ни град. Който специалист повторил 1:1 казаното от
колегата му. И след тези мнения на специалисти тя потърси и моето. А то беше – да
потърси трето мнение на специалисти извън областта ни, най-добре в София. Защото,
според мен, такава операция не беше нито необходима, нито наложителна и спешна.
След тази ни среща, връзките ни прекъснаха. Година и нещо се питах какво се случи с
нея, докато в един слънчев ден тя не ми се обади по телефона. Хайде, опитайте се да
отгатнете по какъв повод? Не-е-е, не заради проблемите ѝ с бучките в гърдите. Милата
ми позната отново ме търсеше, за да се допита до мен как да разреши неин личностен
проблем. Какво стана със „спешните, животоспасяващи, абсолютно нетърпящи отла-
гане операции ли?” Ами каквото ѝ казах. Жената отишла на преглед в София и там се
изсмяли на мненията на колегите си. Та и тази история имаше щастлив завършек.

Когато наш бивш Аз се намеси, за да ни върне обратно

в избрания от душата ни път
Тази жена ме помоли за дистанционна диагностика. Оплакваше се, че често се пре-
пъва и пада на улицата, на равното. Когато я сканирах, констатирах наличието на очни

118
импланти. В нейния случай бяха подобни на фини ципи. На гърба ѝ се беше прилепил
огромен гущер, който внимателно отстраних, както и имплантите на очите ѝ. Вече си
мислех, че съм приключила с работата си, когато цялото ми зрително поле се изпълни с
усмихнатата физиономия на млад, симпатичен мъж с азиатски черти. Въпреки изнена-
дата ми, запазих спокойствие и усмихната го помолих да ми се представи. Получих не-
очакван и изненадващ отговор – той беше нейно предишно Аз. Последва интересен ди-
алог, по време на който мъжът ми обясни, че сегашното му проявление, сиреч пациент-
ката ми, е поела по път, отклоняващ душата, чието проявление са и двамата, от избрания
предварително път на развитие. Поради тези причини той, едно от нейните предишни
Аз, се е намесвал, предизвиквайки тези спъвания и последвалите падания и травми, с
намерението да привлече вниманието ѝ. Да я провокира да се замисли над причините за
тях.
Интересното в този случай е, че жената, без да има ни най-малка представа, че работя
с нея по отстраняване на очните импланти, изведнъж, както си работела в офиса, почув-
ствала внезапно и необяснимо за нея подобрение на зрението. Реакцията ѝ относно ко-
муникацията ми с предишното ѝ Аз бе положителна.
Възможно е за вас описаната среща с предишно Аз, което по някакъв начин се проя-
вява в настоящия живот на дадена душа, да звучи невероятно. Аз се постарах да ви за-
позная с тези прояви на душата, но дори и да сте имали и ваши лични преживявания от
подобен характер, пак е разбираемо, ако сте настроени скептично. За мен подобни
случки са абсолютно приемливи, защото и аз съм имала подобни любопитни, екзотични
дори срещи с други мои Аз-ове, за някои от които ще прочетете в главата „Лични мис-
тични преживявания”.

Един разстрел, една гражданска война и едно изцеление след

дългогодишни мъки и несгоди
Моя позната се обърна към мен с молба за диагностика. Оплакванията ѝ бяха от болки
в корема и проблеми с храносмилането. Посещенията ѝ в различни лекарски кабинети
не бяха дали никакви положителни резултати. Жената живее и работи в Австрия, така
че работих дистанционно. При измерванията си установих наличие на подсъзнателна
травма, която по мое мнение стоеше в основата на проблема ѝ.
Виждала съм много брутални кървави епизоди от минали животи на пациентите ми.
Но за това, на което станах свидетел от дистанцията на времето, се оказах неподготвена.
Както обикновено, първо видях фрагмент. Полуразрушен зид. Зид в нищото, незнайно
защо издигнат, или пък оцелял там. Зад него не се виждаха никакви постройки. И да е
имало такива, те отдавна са били разрушени и превърнати в прах. Пред него, едва дър-
жащи се на краката си, окървавени, пребити, изтерзани мъже в окъсани дрехи. Зрител-
ното ми поле се разшири, докато обхвана цялата картина, от хоризонт до хоризонт. В
такива състояния бих се оприличила на камера, имаща възможност да се върти сфе-
рично на 360 градуса, във всички посоки. Можех да видя всичко, към което проявях
интерес. В случая първоначално обходих с поглед пространството вляво и вдясно от
стената и групата мъже. Видях пустинна местност, суха почва с цвят на мръсна охра.
Липсваше каквато и да било растителност. Тогава насочих вниманието си към прост-
ранството, намиращо се срещу стената и мъжете пред нея. И видях друга група мъже. И
те изглеждаха почти като тези срещу тях. Дрехите им бяха окъсани, с кървави петна.
Някои от мъжете бяха с кървави превръзки по главите и крайниците. Разликата между
119
тях и тези срещу им, бяха пушките. Едните, въоръжените, се канеха да екзекутират дру-
гите – невъоръжените, беззащитните.
Мястото на събитието – някъде в Мексико. Периодът – гражданската война в нача-
лото на 20-ти век.
Виждах тази сцена, защото един от мъжете, очакващи смъртта си в тази изоставена
от Бога земя, беше моята пациентка. Проехтяха изстрели. Нея куршумите я улучиха в
коремната област. Екзекуторите се оказаха неумели стрелци. Не доубиха нито нея, нито
останалите. Оставиха простреляните да агонизират. Мъжът, на чието сегашно Аз се
опитвах да помогна, издъхна в нечовешки мъки.
Предадох необходимата информация на свръхсъзнанието на жената. Преди да успея
да ѝ напиша, какво съм установила и как съм процедирала, тя ми изпрати съобщение
през месинджъра на фейсбук, в което ме нарече вълшебница. Написа ми, че няма пред-
става какво точно и как точно съм го направила, но болката ѝ просто изчезнала. Малко
след часа, в който работих с нея.

И императорите са смъртни
С тази жена имахме няколко лични срещи. Обърна се към мен с оплаквания от сму-
щения в сърдечната дейност – болки в гръдната кост и тахикардия. Лекарите не откри-
вали причина за тези симптоми. Аз – също. Но установих наличие на енергиен паразит
и на травма от минал живот. Паразитът беше с форма на някакъв хибрид между птица
и огромен гущер, малко по-голям от нейния ръст. Отстраних го още при първата ни
среща. След манипулацията по отстраняването в областта на лявото ѝ подребрие, в зо-
ната, където това същество се беше вкопчило в нея, останаха три големи дупки. Мое
задължение е да ги запълня с енергия и винаги, когато имам такъв случай, го правя доб-
росъвестно.
Достъп до записите на травмата от минал живот получих едва при третата ни среща.
Не знам как ще ви прозвучи разказът ми. Не бих се учудила, ако се отнесете със скеп-
тицизъм, особено когато твърдя, че съм имала шанса да вляза в съприкосновение с все-
известна историческа личност. Но точно това се случи и не мога да си позволя нито да
скрия истината, нито пък да я завоалирам или изопача, само за да се хареса тя на всички.
Дори и на скептиците.
Тук вече е мястото да отворя една голяма скоба и да вмъкна кратки пояснения, които
в много по-подробен вариант съм включила вече в НЛИ. Не знам дали сте запознати с
една нашумяла хипотеза, която аз лично нямам с какво да подкрепя, но не мога и да я
отхвърля. Според нея на Земята имат възможност да се въплъщават съзнания от всички
кътчета не само на нашата Галактика, но и на нашата Вселена. За тези свръх-Азове,
които идват тук за пръв път, е предвидена опцията да ползват по техен избор записи за
земни преживявания, които да ги улеснят в адаптацията им към условията и преживя-
ванията, които Планетата ни предлага. Представете си, че Земята е един супер привле-
кателен космически атракцион. Но за да се включи някой космически новобранец в зем-
ната Игра, му се дава възможността да ползва специални помощни средства. Поглед-
нато от тази перспектива, вече имаме налично обяснение за многото души, твърдящи,
че в минал живот са били известна личност. Просто много начинаещи са избрали за
земния маскарад да използват маската и костюма, с който да се преобразят като… Ка-
лигула.

120
 Да! Търсейки в базата данни на подсъзнанието на пациентката ми причините, запи-
сани там като подсъзнателна травма аз видях… огромна арена с овална форма, покрита
с жълтеникав на цвят пясък. Около арената амфитеатрално се издигаха редове каменни
скамейки. Всички скамейки бяха претъпкани с народ. И тази тълпа вдигаше невъобра-
зима врява. Хората крещяха като обезумели. В следващия момент осъзнах, че те не само
крещяха, ей така, в пространството. Те освиркваха и ругаеха с крясъците си един-един-
ствен човек. Гледах сцената от точката, намираща се в средата на дългата страна на
овала от скамейки за публиката. Завъртях камерата и видях, че съм в императорската
ложа, по-точно във въздуха над нея. Млад мъж със златен венец на главата и разкошно
облекло се изправи гневно от мястото си. При неговото изправяне тълпата сякаш по-
бесня. Крясъците и ругатните станаха оглушителни и се сляха в някакъв нечовешки вой
и тътен от гласове, освиркване и тропане с крака.
Мъжът преметна наметката си през левия си лакът и тръгна да излиза от ложата. Пое
по полутъмен каменен коридор със сводест таван. Срещу него се появи група мъже с
извадени от ножниците мечове. Убийството му приключи бързо и беше доста кърваво.
Тогава в близък план видях какви страховити рани нанася късият римски меч. По сте-
чение на обстоятелствата бях станала свидетел на убийството на император Калигула
от собствените му преторианци. Посланието към сегашната личност в резюме беше ла-
конично, но многозначително. То гласеше: „Решението не е в силата”. И жената го раз-
бра.

Един живот, белязан от покъртителна загуба на обичани хора.

И друг – от отнемане на животи
Този разказ е за работата ми с пациента, чиято съпруга ми се обади чрез ФБ ме-
синджъра, след като го оперираха от херния. Мъжът, за когото е този разказ, дойде при
мен с множество оплаквания. Няма да ги изброявам, защото не го намирам за уместно
и нужно. За някои от проблемите му го насочих към специалист, за други се наложи да
изследвам миналите му душевни травми.
При първата ни среща се наложи да отстраня паразитите и имплантите, които открих
във финото му тяло. На раменете му беше кацнала огромна птица с клюн като на орел,
но с размерите на кондор. Обикновено паразитите с птича форма се крепят върху чо-
века, кацнали на раменете на жертвата си. Острите им нокти са безмилостно забити в
мускулите. Нокътят на пръста, който при бозайниците е палец, е забит откъм гърба.
Останалите нокти са вкопчени в плътта в предната част на торса, непосредствено под
ключиците. В някои от случаите птицата се държи агресивно и кълве настървено носи-
теля си по главата и където успее да го достигне с клюна си, без да се отлепва от раме-
нете му.
Когато завъртях камерата, за да видя гърба на пациента си и по-конкретно – гръбнака
му, видях върху него характерната за този вид вмешателства пластина. Поставена по
продължение на целия гръбначен стълб, тя е многофункционална. Причинява болки в
гърба, скованост в движенията, влошава качеството на предаването на електрически им-
пулси от мозъка, през гръбначния стълб, до всяко нервно влакно в тялото ни. В такива
случаи внимателно отстранявам пластината, след което почиствам мястото със светлина
и го запълвам с лечебна субстанция, наподобяваща пяна, каквато се използва за изола-
ции в строителството.

121
 В случая, за който ви разказвам толкова подробно, се случи нещо, което ме изненада
и дори успя да ме стресне. Отлепяйки бавно пластината, стигайки до прешлените между
плешките, от тази зона с мълниеносна скорост, директно към очите ми се стрелна малко
змийче. Случи се толкова неочаквано и изненадващо, че инстинктивно, въпреки че ра-
ботех със затворени очи, усетих как рязко се отдръпвам назад, за да избегна атаката.
В будно състояние изпитвам непреодолим ужас от змии и паяци. Все не мога да се
наканя да изследвам източника на този страх, за да го преодолея. На фино ниво обаче,
където работя с другото си Аз, което наричам Лечителя, не изпитвам никакъв страх. От
нищо и от никого. Подготвена съм да се изправя пред всяко същество, с което ми се
наложи да вляза в схватка, за да избавя пациента си от убийственото му присъствие.
Повечето от тези, с които до днес съм влизала в единоборство, ми бяха непознати като
форми. Или поне не разполагах с информация за това, кои са те, на ниво съзнателен ум
на Ценка.
Ако спирам вниманието ви на този уникален, по мое мнение, случай, то е заради ин-
формацията, която ми предостави пациентът, едва след като приключих с почистването.
Каза ми, че от доста време страда от болка в точно фиксирана точка в гърба. Точно на
мястото, откъдето се стрелна онова змийче, в опит да ме нарани. След описаната мани-
пулация тази болка изчезна още на момента, безвъзвратно.
Последната ни лична среща беше белязана от силни емоции и сълзи. Защото беше
дошло времето за изцеление и на дълбоката му душевна травма от минал живот.
Първото, което видях, бе обхваната от пламъци сграда. Масивна правоъгълна пост-
ройка, без тераси и аварийно стълбище, на три или четири етажа. Времето – някъде в
трийсетте години на двадесети век. Мястото – покрайнините на Лондон. Той ридаеше
на отсрещния тротоар, безсилен да помогне на хората вътре. Сградата се срути в кълба
от прахоляк, искри и пламъци. В нея загина цялото му семейство.
Когато му разказах какво съм видяла, човекът едва се сдържа да не се разридае. Още
виждам изпълнените му с болка и сълзи очи. Тази индиректна регресия бе извадила на
светло, за да бъде окончателно изцелена, една отколешна, дълбока и причиняваща не-
поносима болка, рана.
Едва, след като преминахме заедно през нея, узнах, че по неразбираеми причини този
човек от години не желае да се отдалечава от жилището си. А за излизане извън преде-
лите на страната не дава и дума да се издума. Онази непоносима болка от загубата на
семейството му се беше запечатала дълбоко в подсъзнанието му. Страхуваше се да се
отдалечи, да не би отново отсъствието му да лиши близките му от неговата подкрепа,
точно когато най-много се нуждаят от нея.
Два месеца по-късно съпругата му ме помоли да му направя контролен преглед дис-
танционно. Изненадващо за мен отново открих наличие на подсъзнателна травма от ми-
нал живот.
Първото, което видях, когато зрителното ми поле се разшири, бе кохорта римски вой-
ници, маршируващи по път, пресичащ безводна и камениста местност. В далечината се
виждаше град. Беше Ерусалим. Кохортата беше изпратена в града да потуши поредния
бунт на непокорните и свободолюбиви юдеи. Навлязоха в града през голяма порта и се
пръснаха по тесните му улички, покрити с каменна настилка. Аз го последвах. Виждах
го отвисоко и в гръб. Едър мъж в броня и туника, обут със сандали. Шлемът му беше
износен, под слоя прах се виждаха вдлъбнатини и драскотини, нанесени вероятно от
оръжия. Носеше къс меч, който беше единственото му оръжие. Мъжът нахлу в една от
къщите, прилепени една до друга, бяха ниски едноетажни сгради, с плоски покриви.

122
Беше беден квартал, от улицата се влизаше направо в жилищното помещение. Вътре
видях млада жена с пеленаче в ръце. Уби детето с един удар, след което разпра корема
на жената. Беше като див, свиреп звяр – яростен, безмилостен, една машина за убиване
с човешки облик. След тази къща продължи по уличката, влизаше в домовете и убиваше
всеки, който му се изпречваше пред очите. Пред една от къщите някакъв мъж, намиращ
се на покрива, хвърли върху му огромен камък. След това скочи от покрива върху него,
сграбчил в ръцете си друг, по-малък камък и започна с всичката си сила и ярост да го
удря по главата, отляво. Изби окото му, размаза цялото му лице, и макар че римлянинът
беше вече мъртъв, продължаваше да го удря. Докато друг римлянин, спускащ се тичеш-
ком по уличката, не промуши юдеина с меча си и той падна окървавен върху убития.
Практика за мен е, след всяка видяна сцена да попитам какъв е урокът, който душата
е извлякла от това преживяване. Зададох го и на мъжа. А той ми изкрещя яростно: „Ка-
къв урок бе?” Все още не съзнаваше, че тялото му е мъртво. Все още беше гневен, сви-
реп и готов да продължи да убива. Дали пациентът ми е получил облекчение след наме-
сата ми, не знам, защото не разполагам с обратна информация, след като му изпратих
подробно писмено описание на събитието.
Разказах ви този случай, защото той е един от най-интересните – от многото минали
животи на хора, живели в Ерусалим и свързани по някакъв начин с бурните и кървави
бунтове на юдеите, както и с кървавото им и безмилостно потушаване от страна на рим-
ляните.

Кратък разказ за внука му

На втората консултация с мъжа, за когото току-що ви разказах, съпругата му ме по-
моли да видя шестгодишния ѝ внук, по рождените му данни. Носеше и снимка. Трево-
жеше се за детето, защото отказвало да яде разнообразна храна. Предпочитало основно
хляб и пържени картофи, тоест – въглехидрати. При диагностиката „хванах“ високо
ниво на кръвната захар, проблем с панкреаса, недостиг на ензими за разграждане на
въглехидратите.
Следващата ми стъпка бе да го визуализирам, за да оправя нещата с трета чакра.
И....цъфва ми той, един слънчев шестгодишен сладур, нахилен, ама не седи мирен, да
го сканирам, ами шари насам-натам. Казвам му: – Ха, спри се за малко де. А той: – Не
мога! Бързам!
– Ха! И за къде пък си се разбързал толкова? – хиля се и аз.
– Как за къде бе! Вие тук, на Земята какви ги мислите?! Знаете ли колко работа имаме
Оттатък?!!!
И офейка.
Изчаках може би две седмици, за да ми го доведат на живо, защото имаше нужда да
го „пипна“ малко с енергията си. Интересното е, че след като узнала за констатацията
ми, майка му го завела да му направят изследвания и се изненадала, защото кръвната му
захар наистина била малко над горната граница. Да, ама като е зает човекът „оттатък“ и
не ме изчака да му дръпна един ремонт дистанционно?
Явно е било нужно да се запознаем лично...
Когато го доведоха при следващата ни среща, се насладих на общуването с една ви-
соко евоюлирала душа, обитаваща все още детско тяло. На живо се оказа още по-хариз-
матичен и лъчезарен. За да помогна да се нормализира работата на трета чакра, прило-
жих метод, който за кратко наричам за себе си „яйце”. Така и го записвам в картона, за

123
да си припомня лесно какво точно съм предприела в работата си с конкретния човек.
При тази процедура из използвам ръцете си. Помолвам човека да застане прав, обърнат
странично спрямо мен, като аз заставам откъм лявата му страна. Затварям очи, казвам
си мислено: „Аз съм чист и съвършен проводник! Любовта и светлината са мои водачи”.
Поставям двете си длани над главата му и бавно започвам да ги спускам надолу, отпред
и отзад, оформяйки около торса и главата му енергийна капсула с яйцевидна форма.
Тази процедура съм я описала доста по-подробно в НЛИ, тук я представям в максимално
съкратената ѝ форма.
При работата ми с този шестгодишен малчуган се случи нещо изключително любо-
питно. Обикновено, докато оформям енергийната капсула-яйце около торса на човека,
аз виждам енергийното му тяло. В случая с това дете пред вътрешния ми поглед се въз-
прави висока, сияйна фигура. По висока от мен, стигаща почти до тавана на стаята. В
онзи миг не знам кое надделя у мен. Дали възхитата ми от тази красива и безапелаци-
онна проява на висша духовност. Дали радостта ми, че имам шанса да вляза в комуни-
кация със същност от такъв ранг и произход. Да! Съвсем на място употребявам и думата
„произход”. Защото, докато ръцете ми правеха необходимото за нормализиране функ-
циите на физическото тяло, което тази душа бе избрала да обитава и използва, ние ко-
муникирахме на мисловно ниво. Разбрах от тази комуникация, че „той” идва от друга
планетна система, от друго измерение, за да е в помощ на планетата ни и на човечест-
вото. Каза ми също, че не е сам. Че има и други като него, и те също са в такива все още
млади, почти детски тела; че поддържат помежду си непрекъсната телепатична връзка;
че изпитват големи затруднения да се приспособят към условията за живот, които Зе-
мята предлага, включително и към храната, от която се нуждаят земните тела, за да мо-
гат да съществуват тук.
Когато приключих работата си, си поговорихме. Искам да знаете, че това, че тази
душа е напреднала и идва от другаде, не ѝ дава някакви специални привилегии или спе-
циални свръхспособности. Те, милите, преминават през същите въртележки, както
всички останали, дошли да натрупат опит на тази планета. И фактът, че им се налага,
поради липсата на всякакъв земен опит, какъвто една душа придобива след поне ня-
колко прераждания на една и съща планета, да се приспособяват в движение, ги поставя
не в привилегировани, а в ощетяващи и затрудняващи ги условия.
Пиша горните си твърдения, не защото са плод на мои волни разсъждения, а защото
са подкрепени от мой личен опит с други деца, чиито родители са потърсили мнението
и помощта ми. Към момента (април, 2021) съм имала честта да се запозная виртуално,
на ниво съзнание, с общо четири такива деца. Което, разбира се, не е достатъчно, за да
бъде този опит приет като някакво доказателство за правдивостта и валидността на на-
писаното. Но реших да включа тези истории в книгата, защото смятам, че времето ще
потвърди всяка написана от мен дума.

Историята на младата графиня, която обичаше да язди

Ще ви разкажа житейската история на млада жена в края на 30-те. При мен я доведе
майка ѝ, моя близка приятелка. Проблемите, на които търсеха решение, бяха и от физи-
чески, и от психологичен характер. Младата жена имаше нарушения в менструалния
цикъл; затруднения и несполуки във взаимоотношенията и връзките, необясним страх
от преглед при гинеколог.

124
 При първата ни среща, която беше на живо, ми се наложи да отстранявам импланти.
В областта на половата система открих някакъв странен и непознат за мен механизъм.
На гърба ѝ се беше впил паразит, описанието на чиято форма е най-близка с представите
ни за върколак.
„Бонус” към импланта и паразита беше подсъзнателна травма от детството ѝ. Видях
лекарски кабинет, в който имаше много медицински персонал. Детенцето пищеше,
ужасено и безпомощно.
След толкова интензивна моя намеса, включваща отстраняване на паразит и имплант,
изчистване на подсъзнателна травма, въпреки че установих наличие на подсъзнателна
травма от минал живот, повече от естествено бе, че не е нито уместно, нито в полза на
пациента, всички процедури да се проведат в един ден. Затова отложихме следващата
консултация за по-късно. И тъй като младата жена живееше и работеше в Манчестър,
се уговорихме след месец да продължа с работата си дистанционно.
Деветнайсети век, Англия. Сцената, която се разгърна пред вътрешния ми поглед,
беше красива. Обширно имение, простиращо се, докъдето ми стигаше погледа. Тучни
ливади, вековни дървета, издигащи се от пищните треви и полски цветя като зелени
великани, протегнали ръце към синьо безоблачно небе. И една млада жена, яхнала ве-
ликолепен бял жребец, препускаща сред океана от уханни треви.
Както в повечето случаи, когато наблюдавам сцена от минал живот на мой пациент,
виждах картината отвисоко и откъм гърба на ездачката. Беше толкова красива сцена,
толкова волност, радост от живота, толкова природни красоти имаше в нея, че случи-
лото се в следващия миг бе разтърсващо. По незнайни (за мен) причини внезапно тя
падна от седлото. Падна откъм дясната страна на коня, който продължи да препуска със
същата скорост, нищо, че ездачката не беше вече на гърба му. За нейно злощастие кра-
кът ѝ остана захванат в стремето. Препускащият кон продължаваше бесния си галоп,
когато на пътя му се изпречи едно от вековните дървета на имението. И влаченото от
неуправляемия кон тяло се блъсна с всичка сила в дънера му. От удара, или може би
миг преди него, кракът ѝ се откачи от стремето. Оцеля, но загуби детето, което носеше.
Беше бременна в 3-4 месец. От удара получи трайни увреждания на шийните прешлени
и тази травма я прикова в леглото.
След описаното видях нова сцена от събития, случили се години след преживяното
злощастие. Тя все още беше в леглото. Имаше дете, момченце. Видях го в люлката до
леглото ѝ. Но това детенце беше болно и почина. Погребаха го в гробищната зона на
имението в проливен дъжд. В онези времена всяко имение е имало свое частно гробище.
Последната сцена беше от залеза на живота ѝ. Седеше в кресло пред горяща камина,
облечена в черно от глава до пети. Така и не бе успяла да преодолее скръбта си. Са-
мотна, все още страдаща не само от болките от загубите, но и от болките във врата ѝ.
Когато разказах на майката какво съм видяла, жената се разплака. Разказа ми, как
като малка, дъщеричката ѝ боледувала и при едно поредно разболяване намесата на ле-
карите е стресирала детето.
Относно сцената с падането от коня ми разказа няколко знакови истории от живота
на младата жена. Като дете тя много искала да язди кон. Но когато са я качили на пони,
е закрещяла от ужас, почти до истерия. И това се е случвало многократно и в следващите
години. От една страна е демонстрирала огромна любов към конете. От друга, контрас-
тна – също толкова огромен страх, граничещ с ужас.
Някъде около месец след работата ми месечният цикъл на пациентката ми се норма-
лизира.

125
 Момчето с дислексия
Дислексията (на гръцки: dys – трудна и lexis – дума) е разстройство на способността
или дори неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Объркват се някои букви
с други, например „б“ с „д“ или „н“ с „п“. Понякога се разместват местата на буквите в
думите или хората пишат, както говорят. Дислексията не е вид умствено изоставане и
дори понякога при наличието ѝ се наблюдават способности в други направления.
Хората с дислексия не правят еднакви грешки. Те правят, обаче, еднакви по смисъл
грешки, например:

 Способност да четат дума на една страница, но на другата не могат да я разпоз-

наят
 Познават писмената форма на една дума, но не могат да я разпознаят в гласов
вид.

Изпитах известни колебания в коя глава да опиша този комплексен случай. С мла-
дежа, за който предстои да ви разкажа, имах две лични срещи. Доведе го майка му, по
препоръка на наша обща приятелка.
Малкият син на приятелката ми също беше с диагноза дислексия, но при него работих
по друг начин. За да му окажа помощ, аз бях просто посредник, а с лечението му се заеха
лечители от фините нива, работещи към лечебния център на Рупите. Когато приключвах
работата си и вече се канех да отворя очи, те ме помолиха да предам на приятелката си
кратко послание. Тя е изумително талантлив художник и с годините насочи енергията
и таланта си в изучаване и усъвършенстване на иконописта. Под талантливите ѝ ръце
са излезли много икони, коя от коя по-красива и одухотворена. Посланието към нея
беше да нарисува икона на Света Петка. И сама да избере къде или на кого да я дари.
Искам да споделя, че когато предавах детето ѝ в ръцете на лечителите, аз се обърнах
към тях с искрена молба, извираща от сърцето ми, да го изцелят. Казах, че съм там да
измоля здраве за него и се надявам да се погрижат добре за това момченце. След прик-
лючването на сеанса знаех, че проблемът е решен още на момента, но във вълнението
си пропуснах да го кажа на приятелката си.
В последвалите седмици, при работата с логопеда на детето, консултациите с психо-
терапевт, специализирал точно в тази област на психологията, както и от поведението
на момченцето у дома и в училище, се забеляза рязко подобрение. Мненията на психо-
лога и логопеда бяха, че не намират никакви крайни отклонения, с които се характери-
зира дислексията.
Няколко месеца по-късно майка му ми гостува. И ми подари прекрасна икона на
Света Петка, която нарисувала, следвайки заръката. Беше решила аз да съм човекът, на
когото да я дари. И едва когато се видяхме след толкова месеци, разбрах от нея, че тя е
останала с впечатление, че се е задействал някакъв лечебен процес, но не и че е прик-
лючил още тогава, на мига. Когато ѝ казах, че всичко е наред, тя се разплака. И аз се
разплаках с нея.
Но да се върна на пациента ми, заради когото започнах този разказ. Това, пред което
ми се наложи да се изправя, беше огромен егрегор. Безформена и безлика, мощна енер-
гийна конфигурация, хранеща се с енергията на хората, страдащи от това заболяване,
както и от енергиите на тревогата, страха, безнадеждността, объркването и болката на

126
техните семейства, близки и приятели. Нямах подобен опит зад гърба си. За пръв път се
изправях пред незавидната необходимост да опозная директно такава страховита енер-
гийна маса, за съществуването на каквато само бях чела. Ако ви кажа, че храбро останах
невъзмутима, бих излъгала. Разбира се, че се стъписах. Кой не би се стреснал, ако вне-
запно се изправи срещу такава енергийна мощ, още повече без никакъв практически и
психологичен опит, без изобщо да е очаквал подобен сблъсък? Първата ми реакция
беше мигновено да се пренеса на Рупите. На своя територия, при приятели, на чиято
подкрепа мога да разчитам безрезервно. Но тази маневра не беше крайното решение.
Егрегорът се спусна над района като тъмносив, до черен на места облак. И в този мо-
мент, вече окопитила се и осъзнала мащаба на схватката, аз призовах тракийските воини
от Долината на розите и от Старосел. Странно и неочаквано от мен, но на призива ми се
отзоваха много повече бойци от тези, с които вече имах предишни срещи. И битката се
реши в наша полза.
Докато воините се сражаваха, аз насочих вниманието си към младежа, защото ме ча-
каше доста работа с него. Открих миниатюрен имплант в зрителния център в мозъка му.
Повърна цял виртуален леген чернилка заедно с малка змия. По продължение на целия
му гръбначен стълб бе поставена шина, прикрепена към него с нещо като нитове. На
очите му бяха поставени странни очила-импланти, подобни на тези, които използват
оксиженистите. Когато приключих с всички манипулации по отстраняването на имп-
лантите и почистването, го оставих в реанимираща капсула. Тези капсули имат форма
на пашкул, с повдигащ се капак. Вътре са пълни с регенерираща субстанция, по консис-
тенция подобна на гел. Специфичното за този гел е, че той, при необходимост, навлиза
и в белите дробове, или в гръдната и коремната кухина, без това да причини каквито и
да е проблеми при функционирането на вътрешните органи или на дишането. С оставя-
нето му в капсулата, моята работа с младежа за тази ни първа среща, приключи.
Когато отворих очи, бях плувнала в пот. Гърлото ми беше пресъхнало, чувствах се
изтощена, като след изкачване на стръмен склон. Майката и синът ме гледаха леко
стреснати, в недоумение какво изобщо се е случило. Нямам представа как изглеждам
отстрани, когато със затворени очи извършвам такава духовна работа. Не ми е хрумвало
до днес да оставя телефона си на запис, поне когато провеждам сеанс дистанционно и
съм сама в стаята, за да добия визуална представа за себе си в такова състояние на про-
менено съзнание. Както вече казах, не изпадам в транс и нито за миг не губя усещане за
околната среда, къде се намирам в момента и какво всъщност правя. Най-близкото и
разбираемо описание на такива мои състояния е, все едно със затворени очи връщате
към живот някакъв ваш спомен, без значение с какъв емоционален заряд е той.
Дни наред след описаната до тук моя намеса, аз размишлявах относно първата част
от историята. А именно – срещата ми с егрегора и битката с него, както и неговото уни-
щожение вследствие включването на тракийските бойци в сражението. Вече казах, че
подобна среща е първата такава в живота ми и в работата ми като лечител и консултант.
Не съм си и представяла, че някой ден ще се изправя лице в лице срещу толкова могъща
и страховита енергийна формация. Още по-малко пък би ми хрумнало, че е възможно
тя да бъде унищожена.
Другата ми посока на размишления беше, какъв ще е резултатът от това унищожение?
Логично би било страдащите от дислексия да получат необяснимо облекчение, та дори
и до пълно изцеление при по-леките случаи, без някаква специализирана психологична
или медицинска терапия. Тъй като нямам канали, по които да направя каквито и да било
проучвания в тази посока, оставям въпроса открит. За мен бе изключително вълнуваща

127
да видя на практика, че едно заболяване от групата на обявените за трудно-лечими или
напълно нелечими, е възможно да излезе от тази група.
Няма да спра да повтарям, че резултатите от всяка лечителска работа, а в частност –
резултатите от моята работа, не изчезват безвъзвратно в небитието. Те се записват в
онази фина тъкан на Вселената, която понякога наричаме Акаша. И там са увековечени!
Неизтриваеми, неунищожими! Там те са достъпни за всяко съзнание, развило способ-
ността да извлича от това информационно поле интересуващата го и нужна му инфор-
мация. Считам, че с времето все повече обявени за нелечими заболявания, ще премина-
ват към списъка на лечимите, благодарение и на тази духовна форма на обмен на опит.

Втората ни среща с този младеж беше след месец. И двамата – и майката, и синът,
споделяха за огромно, видимо подобрение на състоянието му след първата ни среща. И
сега се усмихвам, когато си спомня емоцията, с която майката заяви, че аз дори не си
давам сметка, какво съм направила за сина ѝ. Давам си, разбира се. Нейното възклица-
ние всъщност носеше заряда и на признателността, и на удивлението, и на благодар-
ността ѝ.
На тази втора среща аз констатирах наличие на подсъзнателна травма от минал жи-
вот. Време беше тя да бъде изцелена завинаги. Затворих очи… и се озовах в Севиля. На
брега на реката, която тече през града. Наоколо, и по двата ѝ бряга, беше пълно с хора.
А по реката бавно и величествено се носеха кораби с вдигнати платна. Севиля изпра-
щаше малката флотилия на Христофор Колумб към далечните, непознати, приказно бо-
гати, изкусително примамливи земи. А момчето беше един от многото моряци. Обик-
новен юнга от простолюдието. Умишлено прескачам гледките с кошмарното прекося-
ване на Атлантика, слизането на брега, построяването на временното поселище на на-
шествениците. Търсех случките, ситуациите, които са оставили болезнен отпечатък в
подсъзнанието. Това беше важното! От това, дали ще достигна до тази информация,
зависеше и изчистването на тази подсъзнателна травма.
Корабите вече бяха отплавали обратно за Испания. Той, заедно с неколцина мъже, бе
предпочел да остане на тази чужда земя, пред кошмара на обратното плаване до родната
му страна. Условията за живот на това чуждо и враждебно парче земя бяха убийствено
мизерни. Кал, мръсотия, глад, болести. Няколко калпаво и набързо сковани подобия на
бараки, чиито покриви от листа и клони течаха. Водата от проливните и сякаш неспирни
дъждове течеше върху тях. Повечето от мъжете страдаха от стомашно-чревни проблеми
и скорбут. Изнемощял, изтощен до крайност, отчаян, той намери смъртта си там, плув-
нал в собствените си нечистотии, подгизнал до кости от неспирните потоци вода, изли-
ващи се от това мрачно и чуждо небе.
Предадох на подсъзнанието му, че това изтерзано тяло вече не съществува, че само-
тата е останала там, че в този си живот съзнанието му е получило напълно здраво тяло,
прекрасна майка и семейство, а също и безрезервна, безусловна подкрепа и любов. След
като им разказах подробно какво съм видяла, младежът сподели, че от години изпитва
необясним страх от изоставяне. А също така и с нищо непровокирани стомашни болки,
за които лекарите не намират никакви причини. Каза ми също, че спортува усърдно,
храни се здравословно и пълноценно, но не може да натрупа никаква мускулна маса.
Втората ни и последна среща беше и финалът на едно успешно лечение и на тялото,
и на психиката, и на душата на този младеж. Дори и сега, докато го описвам, изпитвам
удовлетворението от отлично свършената от мен работа. Което чувство е моята най-
голяма и безценна награда.

128
 Прозрение за превъплъщенията
Следва информация, синтезирана в рамките на изследване на минал живот на моя
пациентка. Темата е сложна, за някои ще се окаже объркваща, дори скандална. Тези от
вас, на които вече им е ясно, че дейността ми не се ограничава в рамките на персонален
лечител, а излиза далеч извън тях, ще вникнат в разказа ми. И се надявам да разберете
дълбокия смисъл на тази, по мое мнение, безценна информация. Тя се даде чрез мен, но
е за всички нас!
Моя приятелка, една от най-близките ми в реалния живот, миналата година (2020)
претърпя тежка операция – отстранен бе тумор на надбъбречната ѝ жлеза. По време на
операцията белите ѝ дробове колабираха, беше интубирана и след два колапса все пак
я върнаха към живота в това ѝ тяло. Разказите ѝ какво е преживяла, докато, вън от тялото
си, е наблюдавала суетнята на лекарските екипи над полумъртвото ѝ тяло, не са за пуб-
лично споделяне.
Моята приятелка е човек с рационално мислене, не споделя с възторг моите интереси,
но не отрича някои от духовните постулати, за които обичам да ѝ споделям. Досега, въп-
реки здравословните си проблеми, не се беше обръщала към мен с молба за диагностика.
Направи го, за моя изненада, когато ѝ беше време да мине поредния контролен преглед
в онкологията. При диагностиката си констатирах наличие на травма в атмичното ниво
в резултат на травмиращо преживяване в минал неин живот. За да се изцели тази травма,
бе нужно да предприема поредното си пътуване във времето.
Видях ограда от бодлива тел. А зад оградата, сбутани един в друг като стадо подпла-
шени животни, подобия на хора. Измършавели, полуобезумели от болка, страх, глад,
ужас и от всепоглъщаща безнадежност. Гледайки сцената и събитията от позицията на
безпристрастен наблюдател (каквато безпристрастност, повярвайте ми, е огромно изпи-
тание за степента на самоконтрол по време на тези пътешествия), зададох мислено въп-
роса – моята приятелка от чия страна на бодливата тел се намира?
Познах я само по очите ѝ. Същите сиво-сини, с пъстри петънца очи, които и в този
живот познавам отлично. Дете на около 7-8 години. Може да е била и на повече, но в
това измършавяло, изтерзано, мръсно тяло изглеждаше на толкова. Казваше се Хелена,
полска еврейка. Мястото – Аушвиц. Беше едно от многото деца, използвани за чудо-
вищни експерименти за манипулиране и контрол на съзнанието. Не догледах живота ѝ
до края му. Няма да ви описвам ужасяващите сцени, които видях.
Успокоих подсъзнанието, предадох информацията, че това тяло отдавна не същест-
вува и не е необходимо да пренася всички тези травми, физически и психически, върху
сегашното тяло. И накрая зададох задължителния при такива процедури въпрос – защо,
поради какви причини е избрала да премине през това потресаващо, ужасяващо прежи-
вяване?
Отговорът, за който впрочем отдавна имам известна информация, но не в толкова
чист вид, ме разтърси! Тя ми каза, че правото на избор преди следващо превъплъщение
Е МИТ! Че такъв избор не съществува! Той е достъпен за души, преминали вече над
определена степен на духовно развитие. Но за масата такъв избор не съществува!
Каза ми също нещо, което чувам за пръв път. Никъде не съм чела нещо подобно, ако
някой от вас е попадал на такава теза, моля да сподели на страницата ми във ФБ. Та
според нея, според информацията, до която душата ѝ има достъп и може да сподели, на
Земята има същества, които идвайки тук по свой избор и воля, разполагат с правото да

129
избират какви души да се преродят тук заедно с тях, за да обслужат по всевъзможен
начин техните планове?! Можете ли изобщо да си представите чудовищността на такива
духовни привилегии? Според казаното от приятелката ми, тези „избрани” си подбират
антуража, който да се въплъти заедно с тях, за да обслужва прищевките им, извратените
им практики, идеите им за забавление… Все едно влизат в птице- или кравеферма и от
там си подбират жертвените животни…
Седмица преди да се върна точно към тази част на книгата, за да я прегледам от дис-
танцията на времето и да я редактирам, аз гледах игрален филм. Беше тривиален екшън,
добрият супермен срещу лошите насилници. Както добре знаете, информация какво се
случва на планетата, как върви в развитието си човечеството, ни бива подавана най-вече
чрез това масово и финансово достъпно изкуство – киното. В този филм главният герой,
който беше от „добрите”, обясняваше на девойката, чийто спасител се наложи да бъде
поради стечение на обстоятелствата (сценария), защо хората са толкова зли, безмилос-
тни и жестоки, какво трансформира един нормално роден човек в психопат, масов убиец
или безмилостен насилник. Отговорът на героя беше – „ Защото те не искат да живеят!”.
Ако разгърнем тази филмова реплика в контекста на написаното от мен за насилстве-
ното съществуване на Земята на някои от хората, бихме могли да си дадем отговор. Не
твърдя, че е валиден за всички злодеи. Има и осакатени души, чиято връзка душа-лич-
ност е била заглушена. Души, подложени на чудовищни психични и генетични манипу-
лации, на които им е било насилствено отнето правото на избор дали да застанат в свет-
лината или да се потопят в мрака.
Тук вече се връщаме към темата за категориите съзнание. Смятам, че колкото повече
хора с категория съзнание 4-ти клас идват във въплъщение (този, на Учениците на но-
вата епоха, според таблицата ми), толкова повече тази картина се променя в полза на
човешките същества, ползващи се от свещеното си право на избор.

Африканските магьосници и поразиите им

Тази млада жена живееше и работеше в ЮАР. Беше си дошла в България, за да се
види със семейството си. При мен я доведе сестра ѝ, която е моя бивша пациентка. Ви-
сокообразован и квалифициран физик, специализирала в Париж, работата ѝ беше свър-
зана с научни изследвания. Оплакванията ѝ бяха основно от сложните и конфликтни
взаимоотношения с колегите ѝ от института, в който провеждат проучванията и експе-
риментите си и с шефа ѝ.
Обикновено отказвам да работя с хора, които са ме потърсили заради трудни взаимо-
отношения. Не се чувствам силна и достатъчно компетентна, за да им окажа квалифи-
цирана и уместна помощ. Но опитът ми като лечител ме е научил, че често при мен се
озовава човек, който привидно има проблеми само от такъв характер, а след диагности-
ката ми се оказва, че има здравословни проблеми и подсъзнателни блокажи, за които
дори и не е подозирал до момента на срещата ни. Да, често се случва висшият Аз да
насочи някого при мен под приведен предлог, само за да открия скрит проблем. Така се
оказа и в този случай.
На физическо ниво жената имаше известни проблеми с лимфната система. На енер-
гийно нещата се оказаха доста сериозни. Защото тя бе жертва на вмешателство и мани-
пулации, които ние най-общо наричаме „черна магия”. Направена беше от африкански
маг, а те, както навярно знаете, се славят като много добри в такива магически действия.
Визуално това магическо въздействие изглеждаше като метален обков, който я беше

130
обгърнал от главата до петите. Наподобяваше нещо средно между изкусно изплетена
метална ризница, подсилена с метални пластини на места, които съответстват на енер-
гийната проекция на някои от второстепенните чакри. На няколко места към тази ме-
тална дреха бяха прикрепени подобия на гъвкави метални връзки. Който и да беше чо-
векът, направил тази магия, той се беше погрижил да я поддържа и да я захранва посто-
янно, така че действието ѝ да не отслабва с времето.
След като прекъснах енергийните връзки, по които този блокаж се захранваше пос-
тоянно и внимателно отстраних всички метални компоненти, констатирах наличието на
очни импланти, които визуално изглеждаха като добре познатите ми вече ципи. И малък
паразит в лявото ѝ ухо. Отстраних ги и заявих, че съм приключила с работата си за този
ден. За останалите проблеми имах нужда от втора среща. Когато се видяхме отново, аз
помолих за достъп до записите за минали преживявания, които са се записали като под-
съзнателни травми.
Видях я във Версай. Беше млада, красива, жизнерадостна и много наивна и беше една
от фаворитките на краля слънце – Луи XIV. По причини, които така и не узнах, беше
въвлечена в грозни дворцови интриги. Което е било нормално за един кралски двор. А
и в днешни времена нравите ни не са променени кой знае колко в положителна посока.
Получих завоалирана информация, че е станала жертва на тези интриги и е платила с
невинния си млад живот.
Едва тогава жената ми разказа, че докато е живяла, учила и работила в Париж, се
наложило да ѝ оперират лявото ухо. Операцията е била неуспешна и са увредили без-
възвратно слуха ѝ, понеже са засегнали вътрешното ухо. Оттогава насам тя е с вграден
имплант и слухово апаратче.
След като приключих с изчистването на подсъзнателната ѝ травма, сметнах за необ-
ходимо да я пипна и с ръчички, както обичам да се изразявам, за да помогна за нормал-
ното функциониране на далака и лимфната ѝ система, които бяха с нарушени функции.
Понякога, но не винаги, виждам аурата на човека, докато с ръцете си оформям енергий-
ното яйце около тялото му. Аурата на тази жена беше в един много красив бледорозов
цвят, обсипан със златисти точици.
Резултатът от работата ми даде очакван от мен положителен резултат по всички нап-
равления.

Една история за палач и адмирал

Жената, за чиито минали животи ще ви разкажа накратко, ме помоли за лична среща
и аз я приех у дома. Фина, изключително деликатна дама с изискани обноски. Мила и
сърдечна, артистична натура с подчертан интерес към изкуството и литературата и си-
лен стремеж да е в услуга и помощ на близките и приятелите си. Поводът да ме потърси
за консултация беше чувството ѝ на вътрешна неудовлетвореност, непрестанно желание
да помага на другите, и необяснимо за нея чувство за вина.
При първата ни среща аз констатирах наличие на подсъзнателна травма. Сцените, ко-
ито видях, бяха от времето на френската революция. В началото видях ешафод, заоби-
колен от тълпа зяпачи с ожесточени лица и облещени очи. Тя беше мъж, едър на ръст,
в началото не можах да видя лицето му, но разбрах, че беше палач. Противно на изгра-
деното в мен мнение, че по време на този кървав период от френската история са обез-
главявали осъдените на смърт на гилотината, този палач използваше за това усмъртя-
ване секира.

131
 Един след друг качваха на ешафода осъдени нещастници, които той лишаваше от жи-
вот с един удар на секирата. Което от една страна говореше за уменията му, от друга –
спестяваше на жертвите мъките да ги убиват бавно, сечейки ги на парчета с множество
неумели удари. От всички доведени за обезглавяване видях фигурите само на трима –
двама млади мъже и една жена. Лицата им не запомних. Вниманието ми беше насочено
не към самите екзекуции, а към вътрешния свят на този човек. Той изпитваше дълбоки
угризения и чувство на вина. Действието се придвижи напред във времето и аз го видях
без качулка – едри, груби черти на обрасло с гъста брада лице. Докато се чудех какво
още има да видя от този живот, той се озова пред малка каменна църква. Разбрах, че
палачът всяка вечер, след изпълнените през деня екзекуции, посещаваше тази църква,
за да се моли за душите на умъртвените от него. Както и за прошка за себе си.
Когато описах всичко видяно на жената, тя се замисли. След кратко мълчание ми за-
яви, че сега вече разбира произхода на това необяснимо и безлико чувство за вина, което
усещаше смътно и за което не беше могла да намери смислено обяснение. Уговорихме
си следваща, втора среща, защото не успях да изчистя всичко при първата и се разде-
лихме с прегръдка.
Когато се видяхме повторно, пак у дома, тя ми разказа, как е визуализирала себе си
от сегашното и този мъж от миналото ѝ на един красив морски бряг. Поговорила си с
него, успокоила го, казала му, че му прощава и го освободила с любов. След тази визу-
ализация, чиято идея съм описала в НЛИ, тя се почувствала много по-умиротворена и
спокойна.
Тъй като отчитах наличието на друга подсъзнателна травма, аз затворих очи и се нас-
троих на нужната ми честота. Сцената, която се разгърна пред очите ми, беше гранди-
озна морска битка. Трещяха оръдия, чупеха се мачти, които, падайки върху корабите и
във водата, повличаха със себе си хора от екипажа. Някои от корабите горяха. Хора с
пламтящи дрехи скачаха в почервенялата от кръв вода, търсейки спасение. Други тичаха
по палубите с пламтящи дрехи. Трети виеха от болка. Виждах отрязани крайници, из-
кормени тела, изцъклени от предсмъртен ужас очи. Бях станала неволен свидетел на
прословутата битка между френско-испанската армада и английския кралски флот. Бит-
ката при Трафалгар. Вече написах на друго място, че при тази гледка аз се разридах с
глас. Хълцах, бършех сълзите по бузите си, но не отварях очи, защото трябваше да узная
коя личност е била пациентката ми. Беше адмирал Нелсън. Не го видях. Само получих
информацията, че тя, това е той, че е загинал в тази решаваща за Англия морска битка
и че гледката на умиращите и от двете армии му е донесла огромни душевни страдания
и го е натоварила с непоносимото бреме на чувството за вина, както и чувството му за
дълг и чест, негови характерни черти.
Знанията ми за личността на адмирал Нелсън се изчерпваха с прочита на няколко
бегли публикации, от които съм запомнила само участието му в няколко морски и су-
хопътни битки, това, че при едно от сраженията е загубил дясното си око, както и поз-
натата ми от снимки в Интернет прочута колона с неговото име, издигната на лондонс-
кия площад, известен като Трафалгар скуеър.
Когато отворих очи и се успокоих, побързах да ѝ опиша всичко видяно и да ѝ обясня,
че се разридах, защото тази натрупана тежка енергия трябваше вече да бъде трансфор-
мирана и, както се оказа, аз бях човекът, който да изпълни тази нелека задача. Жената
сподели, че открай време дясното ѝ око е по-зле от лявото, че наистина чувството ѝ за

132
дълг, чест и отговорност е силно развито и в някои житейски ситуации стига до преко-
мерност. Което пък ѝ носи известни негативи, защото водена от тези морални подбуди,
често ѝ се налага да влиза в конфликт с колеги, шефове или членове на семейството ѝ.
След това двете заедно потърсихме допълнителна информация в Интернет. Едва то-
гава узнах, че адмиралът е намерил смъртта си в битката при Трафалгар.
В обобщение – при втората ни среща се изчисти регистрираната от мен подсъзнателна
травма и жената вече можеше да продължи живота си, облекчена от този товар.

Шофьорът на камион за международни превози

Избрах да опиша и този случай, защото чрез него за пръв път добих опит да се спра-
вям с манипулации върху съзнанието на човек, извършени по необичаен, от гледна
точка на опита ми, начин.
Пациентът ми е шофьор на камион за международни превози. Живее със семейството
си в Испания, поради което работих с него дистанционно. За диагностика и евентуална
моя намеса ме помоли съпругата му, моя дългогодишна ФБ приятелка. С негово знание
и съгласие, разбира се. Поводът беше притеснителен. Човекът упражняваше тази про-
фесия от години. Пътуваше по пътищата на Европа и нямаше нито едно ПТП. До един
момент, когато в рамките на седмици му се бяха случили няколко едно след друго. При
всичките катастрофи водачите на леките автомобили бяха жени, обстоятелствата при
сблъсъка бяха сходни до дребни детайли. Добрата страна беше, че въпреки материал-
ните щети, нямаше човешки жертви или пострадали с леки или тежки наранявания.
Човекът беше силно стресиран и това беше напълно разбираемо. Какво установих аз
при диагностиката си?
Импланти и на двете му очи. Необичайното беше, че бяха няколко вида, поставени в
очите му едновременно, като че за да се гарантира подсилването на ефекта им. Отстра-
них първо някакво подобие на очила. А след това – малки червейчета, които сякаш плу-
ваха в очните му ябълки. Имаше и паразит, записала съм го в картона му, без да го
опиша. А сега вече не мога да си го спомня, за да го напиша и тук.
Уникалното в този случай беше нещо като гъвкав метален кабел, който беше свързан
към тялото му, в зоната на корема. Не знам как ми хрумна тогава, но проследих накъде
води този кабел и така се озовах в някаква зала, която бих определила като командна.
Видях огромен команден пулт, очевидно за управление, поне с такова усещане останах.
Имаше и персонал. Признавам си, че тъй като ми беше първо подобно посещение на
такова място, леко се стъписах. Не губих време да оглеждам и запомням детайли от-
носно залата, пулта, персонала. Не мога да кажа дали бяха хуманоиди или не. Тогава
просто бързах да прекъсна кабела и да освободя човека от тази, нито желана, нито поз-
волена от него зависимост. Към онзи момент единственото, което ми хрумна да направя,
бе да поискам защита за него.
Като препоръка написах да преразгледа отношението си към жените и да се опита да
контролира с повече успех острия си и понякога доста пиперлив език.
Не смея да твърдя, че подобрението му след намесата ми е моя заслуга, за да не ви
прозвучи като нескромна хвалба. Но съпругата ми по-късно ми писа, че той, който е с
материалистични възгледи, ѝ споделил, че ми се доверява безрезервно и много иска при
следващото им идване в България да се срещнем лично, по приятелски.

133
 Малко преди да приключа с последната моя редакция на ръкописа, преди да го пре-
дам във вещите ръце на прекрасната ми коректорка, съпругата му ми изпрати съобще-
ние през месинджъра на ФБ. С нейно позволение го цитирам тук:
„Здравей, Цене! Радвам се, че завърши книгата, за която споделяше всяка стъпка от
създаването ѝ. Искам да ти споделя, сега ще те разсмея, но откакто пипна моя мъж, ха,
как прозвуча, той стана момче за пример. Толкова бърза промяна за добро и към добро
не беше ми се случвало. С всеки изминал ден виждах повече усмивки, благ характер и
цялото му същество се настрои към добро. Благодаря ти още веднъж за помощта!”

Два паралелни живота

С тази жена работих три пъти. Първата ми диагностика беше дистанционна. Не беше
споделила предварително никакви оплаквания. Аз предпочитам да не зная какви са
проблемите на човека, преди да извърша моите изследвания и да споделя какво съм
констатирала. Така се избягват евентуалните съмнения в обективността на констатаци-
ите и заключенията ми. На физическо ниво тя имаше сериозни проблеми с костната
система и опорно-двигателния апарат. На енергийно ниво открих огромен паразит с
форма на непознато ми насекомо. Интересното се случи, когато я заведох на Рупите,
където в енергийната структура, която вече описах, да проведа необходимите манипу-
лации по отстраняване както на този паразит, така и на имплантите. Леля Ванга, както
винаги, ме посрещна и възкликна по адрес на пациентката ми: „Много бавно си учи
уроците, ей! Дебела глава!” (Когато се чухме по телефона, аз предадох на жената каза-
ното. Тя се засмя и каза, че е така, прави грешки в живота си, които осъзнава, но среща
затруднение да внесе промени в себе си).
Вече вътре в енергийната структура я сканирах щателно и открих имплант с формата
на обръч, поставен на главата ѝ; очни импланти с вид на пердета; рани на гърба, в об-
ластта на лопатките. След като отстраних имплантите и положих необходимите грижи
за лечение на раните на гърба ѝ, я оставих в капсулата за регенерация. И с това работата
ми на този етап приключи. Бях установила наличие на подсъзнателни травми, останали
от минали травмиращи преживявания, но за да работя по изчистването им, ми беше ну-
жен втори сеанс. Когато се чухме по телефона за обсъждане на констатациите ми, нап-
равеното от мен и последвалите реакции и евентуални положителни резултати, чух ин-
тересен разказ.
Както вече съм казала, но ще ви припомня отново – когато работя с някого дистанци-
онно, пациентът няма никаква представа, че го правя. Аз самата не знам предварително
с кои от записаните ще работя в даден ден. Отварям тетрадката и едва тогава интуитивно
решавам на кого да направя диагностика и да окажа помощ, точно на този ден и точно
в този момент. Едва когато съм приключила работата си, правя три снимки на картона
му, изпращам му ги по месинджъра и си уговаряме ден и час, когато да се чуем за об-
съждане. Така човекът има време да се запознае с написаното и вече по телефона да ми
зададе въпроси, а аз от своя страна да внеса по-голяма яснота в детайлите. Защото не
всичко мога да опиша в няколко реда, с каквото място разполагам в картона. Макар че
с времето, след като започнах да виждам сцени от няколко живота, ми се наложи да
пиша и на гърба на листа. Но това е част от работата ми и аз гледам на нея с огромно
чувство на отговорност.
Връщам се на разказа на жената, за която ви разказвам. Тя ми сподели, че както си
работела в офиса, внезапно се почувствала така, сякаш някой свалил от лицето ѝ очила

134
с тъмни стъкла. Целият свят станал светъл, блестящ, кристално ясен. Точните ѝ думи
бяха: „Цене, всичко блести!”.
Втората ни среща беше на живо, у дома. Въпреки че бях установила наличието на
подсъзнателна травма, не му беше времето да се занимавам с нея, защото по-належащи
проблеми изискваха вниманието ми. Тогава работих с излъчване. Това е един мой без-
контактен метод за работа с моята енергия върху енергийните тела на пациента ми. Опи-
сала съм го в НЛИ, но се налага да го опиша накратко и тук. Прилагам този метод тогава,
когато се налага да се упражни енергийно въздействие върху повече от един орган или
зона в тялото на човека. В такива случаи аз предоставям себе си като канал за обедине-
ната енергия на моята лечителска група. Тя (енергията) се влива в мен през сърдечната
ми чакра, протича първо през гръбначния ми стълб, след което я излъчвам през двете си
ръце. Тях държа на нивото на очите и челото си, с длани обърнати към човека, когото
настанявам да седне срещу мен, на разстояние 1-2 метра. Мисловната ми нагласа по
време на този процес се изразява в едно единствено изречение: Аз съм чист и съвършен
проводник! Любовта и светлината са мои водачи! По време на тази процедура моите
усещания са за силна вибрация в областта на седма чакра и за протичане през гръбнака
ми на мощен поток енергия. Понякога, но не винаги, виждам как този поток тече към
човека, с когото работя. Старая се да избегна тази визуализация, за да остана наистина
един чист и безпристрастен канал.
Тъй като споменах за духовната ми група, се налага да разширя това отклонение от
разказа ми с още един абзац, за да ви я представя накратко. Казано в едно изречение –
аз съм свързана на фино ниво с група души, с които сме обединени за обща лечителска
работа. Виждала съм групата си само няколко пъти. Тя се състои от хора на различна
възраст, от различни раси и етноси, всеки от тях се намира в различна държава. В нея
са включени представители от няколко континента – Европа, Северна и Южна Америка,
Азия. За Африка не съм сигурна, защото не мога да си спомня лицата на всеки един от
групата. При първата ми среща с тези светли души видях, как всички ние сме насядали
в кръг. А в центъра видях сияйна фигура. Телепатично ми се каза, че това е най-високо
развитият член на групата ни и тази душа изпълнява ролята на фокус, обединителна
точка, в която се фокусира нашата енергия. След което именно тази, обединена чрез
фокуса на групата енергия, бива възприета от този неин член, който се нуждае от нея в
своята лечителска работа, за да я излъчи към пациента си.
Интересното тук е, че когато след завръщането си от Италия се заех отново да работя
като лечител, имах възможността за пореден, и към този момент – за последен път, да
видя групата си. В нея имаше ново попълнение – една девойка с азиатски черти, закач-
ливо, но не по детински, излъчване и усмивка, която огряваше лицето ѝ. В моята лечи-
телска работа аз прибягвам до енергията на групата тогава, когато преценя за уместно
да работя с пациента си с излъчване.
Връщайки се към разказа ми за сеансите с тази жена, ще добавя, че на втората ни
среща, когато работих с нея с излъчване, аз призовах и екип ортопеди. Тя се оплакваше
от болка в лявата ѝ раменна става, която я тормозела от доста време. Имаше проблеми
с висока кръвна захар, токсини в организма, нарушен метаболизъм, недостиг на ензими
за разграждане на въглехидратите. След като приключих, си поговорихме известно
време и се разбрахме да се видим още веднъж, за да изчистим и травмата от минал жи-
вот.
При третата ни среща бе настъпил моментът да освободим нейната блокирана заради
подсъзнателната травма енергия.

135
 Първото нещо, което видях, беше буйна зеленина, подобна на тропическата, висока
почти метър. Малко момиченце на около 10 години вървеше по пътека, преминаваща
през тази пищна зеленина и се смееше звънко. С момиченцето имаше и други деца, но
не видях как изглеждаха. Групата излезе на открито, пак имаше трева, но и локви вода,
или беше някакво мочурливо място. Внезапно се разнесоха оглушителни взривове. По-
ляната се оказа минно поле. Един взрив откъсна лявата ръка на момиченцето и причини
огромна, зейнала рана на левия му хълбок и лявото бедро. Момиченцето умря от кръво-
загуба в ръцете на дребен, бедно облечен ридаещ мъж.
Действието се развиваше в южен Виетнам, по време на войната, взела толкова много
жертви от всички страни, участвали в нея.
Когато отворих очи и разказах с подробности какво съм видяла, двете с пациентката
ми потънахме в разсъждения. Тя е родена през 1962 година. Виетнамската война е за-
почнала в началото на ноември 1955-а и приключва през април 1975-а. Тъй като аз не
попитах, докато наблюдавах сцената, през коя точно година се е случило това драма-
тично събитие, и у двете ни остана въпрос, на който и до днес нямаме отговор. Вариан-
тите са два – ако това събитие се е случило в периода 1955 – 1962, можем да предполо-
жим, че след смъртта на момиченцето душата много бързо се е върнала в тяло, този път
в България. Ако обаче детето е загинало след 1962 година, можем да говорим за два
паралелни живота.
Тази концепция, че е във възможностите на душата да се въплъти в две или повече
тела по едно и също линейно време, се поддържа от много духовни и езотерични школи.
За тази мистична способност, наричана делимост на духа, пишат много автори на ду-
ховна литература, изследователи и духовни водачи на различни духовни общества.
Каква е истината в този случай, за който ви разказах, така и не разбрах. Реших, че не е
от голямо значение, защото нашата обща цел беше изцеление, а не изследване на мина-
лите животи на тази жена. Ако тя някой ден пожелае да узнае подробности, би могла да
работи с регресионист, който да ѝ помогне да получи търсените отговори.

№ 45
С тази жена съм работила в три сеанса. Картонът ѝ се оказа изписан и от двете страни.
Преглеждайки написаното, първоначално мислех да не описвам работата ми по нейните
проблеми, защото при първата ни среща не съм правила нищо особено. Само съм отст-
ранила няколко паразита от различни зони на тялото ѝ, включително и „дежурните”
очни импланти. От записките си видях, че първоначално тя се е оплаквала само от болки
в кръста. Но, почиствайки я от паразити и импланти, аз съм констатирала, че страда от
невралгични болки, че я болят и ръцете, и ставите на краката. След като приключих с
почистването, жената потвърди за болките, за които умишлено си премълчала. Искала
да види „дали ще позная” какво ѝ е.
Втората ми диагностика, проведена дистанционно, протече рутинно, така че няма
нищо интересно за описване. Отново цялостна диагностика, работа с енергия, за да ос-
вободя блокажи по протежение на гръбначния стълб. Заради амортизирани междупреш-
ленни дискове в поясната област, торсът ѝ се кривеше и лявата тазобедрена става, а и
целия ляв крак се натоварваха в по-голяма степен. Което ѝ причиняваше болки. За тези
проблеми призовах екип ортопеди и я оставих във вещите им ръце. След няколко дни
жената ми се обади по телефона. Каза ми, че си е направила рентгенови снимки и всичко
констатирано от мен се потвърдило безапелационно, 1:1!

136
 По време на третата ни съвместна дистанционна работа, за която тя настоя, за моя
изненада, отново открих наличието на паразит. Беше с форма на малка маймуна, която
тя носеше на гърба си доброволно!
На това място искам да вметна, че отстраняването на паразити и импланти от паци-
ентите ми е с траен ефект. Ако на следваща наша среща, състояла се седмици, до месец
по-късно открия други, това за мен е знак, че човекът сам ги привлича. Било с поведе-
нието, било с мисленето си сам отваря вратата на тези натрапници. В случая, за който
ви разказвам обаче, се касаеше за нещо съвсем различно. Това е и причината да реша да
го опиша. При внимателното ми сканиране аз открих малък имплант за контрол на съз-
нанието ѝ, който намерих поставен в мозъка ѝ. Този миниатюрен програматор внуша-
ваше на жената, че това създание на гърба ѝ е неин приятел и закрилник. Заради тези
умствени манипулации при отстраняването на маймуноподобния паразит срещнах
яростна съпротива и от двамата. Успях да се справя, едва след като намерих и открих
импланта в мозъка на жертвата.
Новото, което установих едва при тази трета виртуална среща, бе отклонения в нор-
малното функциониране на дясната ѝ ръка. Докато се чудех защо душата ѝ реши едва
сега да изнесе на светло и този проблем, който явно бе укривала до този момент, ми
просветна, че има някаква драматична случка от минал живот. Да, имаше. Видях морска
шир и робска галера. Тя беше мъж, роб. Беше се разбунтувал и за наказание и назидание
му отсякоха дясната ръка. След което го изхвърлиха в морето, все още жив и кървящ.
Там, в морските дълбини намери смъртта си.
Когато се чухме по телефона за обсъждане, тя сподели, че на десния си крак, над
глезена, имала подобие на белег, оставен от дълго носене на метална халка. До момента,
в който ѝ казах за този неин живот като роб, гребец на робска галера, не беше намирала
обяснение за наличието му. Изчезна като с магическа пръчка и болката в дясната ѝ ръка.

Тежки поражения, причинени от паразит. Мъчителна смърт в

ледените норвежки води
С тази пациентка работих дистанционно. Случаят е наистина уникален и затова ре-
ших да го опиша подробно. Работих с жената два пъти. Първият път открих наличието
на огромен паразит, който изглеждаше като хибрид между гущер и птица. Чудя се, дали
почитаното от маите божество Кетцалкоатъл, наричан още Пернатата змия, не е бил
някакво такова същество, но от плът и кръв. Или да е съществувал само на фините нива,
но шаманите да са го виждали и да са го описали впоследствие.
Гледката, след като отстраних тази гадина, беше смразяваща. Никога дотогава в ця-
лата си богата практика не бях виждала такива тежки поражения! Цялата лява страна на
тялото ѝ след отстраняването изглеждаше като след много тежко изгаряне. На места
имаше буквално овъглени зони. Най-пострадали бяха лицето, шията и ръката. В тежко
състояние бе и лявото око. Когато почистих дясното и тя успя да прогледне с него, ме
позна и се разплака. Призовах екипи от пластични хирурзи и офталмолози. Разбрах, че
след като извършат нужните манипулации, ще я поставят в регенериращата капсула.
При повторната диагностика, пак дистанционна, бях свидетел на сцени от неин минал
живот, не по-малко драматични и потресаващи.
Първото, което видях, беше заснежен планински рид. Мъж скиор, в камуфлажно бяло
облекло, се спускаше стремглаво надолу. Склонът беше стръмен, скоростта на скиора –
висока. След него със същата скорост го следваха други скиори. Бяха преследвачите му.
137
Човекът беше от норвежката съпротива по време на втората световна война. Не видях
лицата на преследвачите, но за сметка на това получих пакет информация за това дра-
матично събитие. Разбрах, че преследвачите му са го застигнали и заловили. Подложили
са го на неимоверни, зверски, нечовешки мъчения. Благодарна съм, че точно тези кар-
тини ми бяха спестени. Но все пак видях една, която ме потресе и дори сега, докато я
описвам, ми е пред очите. Гол, пребит, окървавен го потапяха в ледени води. Виждах
как върху водата плуваха парчета лед, а него го давеха, но не го оставяха да умре. Все
пак смъртта най-накрая милостиво го избави от тези изтезания. Помогнах на блокира-
ния аспект на тази душа да се слее с Цялото.
Когато се чухме по телефона за обсъждане, жената ми разказа, че обожава зимните
спортове, особено ски спортовете. Но изпитва непреодолим страх да се пързаля със ски,
когато със семейството ѝ са на почивка в някой зимен курорт. Впоследствие тя ме по-
моли за диагностики на двете ѝ момчета – тийнейджъри.

Разказвам първо случая с по-големия, защото е интересен и от страна на моята работа,

но и от страна на неговата реакция, когато майка му му е разказала какво съм видяла.
Паразитът в този случай беше огромен питон, който се беше обвил около него и го стя-
гаше в обръч до задушаване. В мига, в който го отстраних, преди да успея да си отдъхна
и да отворя очи, тръгна картина. От негов минал живот. Видях морска шир и малко
корабче. Млад мъж в леководолазен костюм се гмуркаше да изследва морски пещери.
Беше в 60-70-те години на 20-ти век. В един момент нещо с акваланга му се обърка и
връзката му с корабчето се прекъсна. Все пак успяха да го извадят, макар и полуудавен
и успешно да го реанимират. На въпроса ми какъв урок си е взел от това преживяване,
той се засмя и ми отговори, че урокът е да се научи да не е толкова небрежен към де-
тайлите, защото дребните наглед неща могат да бъдат сериозен фактор в живота на чо-
века. Когато се чухме по телефона с майка му, тя ми каза, че двамата заедно са прочели
какво съм написала в картона му. А той, с присъщата за възрастта му лековатост, се
засмял и казал, че ето на – и в предишен живот е бил такава луда глава. Но и в настоящия
много обича моретата, океаните, обитателите им и проявява огромен интерес към
филми за подводни експедиции.

С малкия работих след няколко месеца, пак по молба на майката. Момчето (тогава на
12 години) имаше проблеми с щитовидната жлеза, дихателната система, вегетативната
нервна система и всички, произтичащи от тези нарушения последици. Локализирах па-
разит, с формата на змия, обвит около шията на детето. Една змия измъкнах от гърлото
му. В основата на шията имаше поставен имплант с дисковидна форма. Имаше имп-
ланти и на краката му, от коленете надолу. Както и на очите, като лявото око беше по-
увреденото.
Специфичното при имплантите и паразитите в неговия случай бе наличието на фан-
томи. Рядко ми се случва да се натъкна на тях, но ги има, затова се чувствам длъжна да
ги опиша. Тази технология се състои от един имплант-майка, или от един паразит, който
проектира свои холограмни копия в различни зони на тялото на носителя им. Дори да
бъдат локализирани и отстранени от лечителя, оригиналът, съществувайки на ниво с по-
висока степен на вибрация, тоест, на по-висока честота, остава незасегнат. Не бих се
досетила за наличието на холограмите, ако моето тяло не беше реагирало със симптоми
на задушаване. Насочих вниманието си, накъдето трябва и открих източника. След ко-
ето го отстраних, този път – окончателно.

138
 Забавното в този случай бе реакцията на малчугана, когато ме видя на тънките нива.
Винаги, преди да започна работата си по отстраняване на паразити или импланти, аз
обличам защитен костюм. От каква материя да бъде, какъв да е цвета му и дори конст-
рукцията му, избирам интуитивно. В конкретния случай висшият ми Аз ме облече в
нещо като блестящи рицарски доспехи. И малкият, като ме видя, се разсмя с глас и въз-
кликна, че му приличам на Робокоп. Посмяхме се заедно, преди да се разделим. Паци-
енти като него и брат му са свеж полъх в иначе нелеката ми работа.

В един живот жертва, в друг – насилник.

Разказ за постигнат баланс
В частта „Енергийни паразити и импланти” ви разказах накратко за млада жена, жи-
вееща в Германия, от която отстраних огромен паразит. Това беше и първият ми случай
на симбиоза между агресора и жертвата му. Ако при прочита на този разказ, не сте му
обърнали особено внимание, можете да се върнете и да го препрочетете. Защото ви
предстои да съпреживеете сцени от няколко минали живота на същата жена.
Както и първия път, и втория сеанс проведох дистанционно. Още при първоначалната
диагностика бях регистрирала наличие на травми от минали животи. Но тогава не беше
възможно да работя по изчистването им и сега в няколко изречения ще ви обясня, по-
ради какви причини не извършвам всички манипулации в един и същи сеанс.
Мнозина смятат, че разделям работата си на няколко етапа, защото се изморявам и
изтощавам, което изобщо не е така. Един лечител би стигнал до изтощение, ако се ръ-
ководи от егото си и низшия си Аз и гони с настървена амбиция успехи, известност,
повече клиенти и слава. За такива хора лечителството не е призвание, дълг, служение в
полза на ближния, а бизнес. Има ли ги гореизброените фактори, последиците за такъв
лечител често са плачевни.
Когато аз извършвам диагностика или каквато и да е друга манипулация, моето лично
Аз хваща гората. На мястото на тази личност, която съм в това ми проявление, на смяна
застъпва висшият ми Аз. Отсъстват всякакви амбиции за успех, копнежи за положите-
лен резултат на всяка цена, нужда от похвали или боязън от укори. Когато един лечител
оттегля егото си и дава път на душата си да прояви цялата си енергийна мощ, да изпол-
зва цялото натрупано знание, всичките си умения, то тогава този човек се е свързал към
енергийната мрежа на Вселената и се е предоставил като проводник. Отсъстват ли лич-
ностни въжделения, не е възможно да се стигне до умора или изтощение.
Важно е да бъда разбрана правилно – изцеления от такова естество като тези, които
аз извършвам, имат за краен резултат освобождаване на блокирана енергия на пациента.
На физическото и на фините тела на този човек му е необходим период на адаптация
към този засилен енергиен поток. Моя отговорност е целият лечебен процес да протече
безопасно, да донесе на пациента облекчение на болежките му и нов поглед върху жи-
вота му. И в никакъв случай да не допусна, подведена от егото си, да му навредя с при-
бързаност или неотчитане на реалните условия и обстоятелства.
С тази жена започнах да затвърждавам умението си в рамките на един сеанс да виж-
дам сцени не от един, а от много животи на пациента си. Впоследствие осъзнах, че под-
съзнанието на човека ги поднася в такава последователност, че те да са свързани от обе-
диняващи причини и следствия. Пак ви припомням – ние с пациента не си правим раз-
ходки в миналото в търсене на адреналинови преживявания. Ние, съвместно, заедно, в

139
сътрудничество, не само лекуваме един болен аспект на една космическа душа. Ние по-
магаме на този аспект да се слее с Цялото, от което е бил отделен поради едни или други
причини и обстоятелства.
Изкушавам се само да намекна, че за това разпарчалосване на душите ни са отговорни
сили и формации, които в дълбока древност не стига че са ни го причинили, но и са
имали безочието да ни се натрапят като наши богове. Мислех благоразумно да я заоби-
коля тази тема. Но докато пишех книгата, аз поддържах контакти с много хора от цял
свят. Виждах какво се случва на Планетата. Виждах как една огромна част от човечест-
вото потъва и изваждането му на повърхността с напредване на времето става все по-
трудно, до невъзможност. Съзнавам, че този скромен абзац няма да допринесе за раз-
булване на тази чудовищна манипулация на човешкото съзнание, но все пак искам да
го знаете. И след прочита на книгата да потърсите източници на информация по въпро-
сите, за които тук само намеквам.
Първата картина, която се появи на екрана на вътрешния ми поглед, бе безкрайна във
всички посоки прерия. По виещ се през храстите и полусухата трева път се нижеше
керван от фургони на заселници. Каруци, повечето от които теглени от два коня и пок-
рити с чергила, возеха към новия им свят и живот хора, прекосили Атлантика, за да
търсят късмета си на този нов континент. Да, това беше Северна Америка, Средният
запад. Моята пациентка беше млада жена. Керванът бе нападнат от индианци. Нея я
отмъкнаха като плячка. Не разбрах заради какви привилегии, но един от нападателите
си я присвои. Отнасяше се с нея по-зле, отколкото с кучетата си. Биеше я, насилваше я.
Племето му живееше в покъртителна мизерия. Цареше глад, хората умираха от недох-
ранване. Тя забременя с близнаци. При раждането едното от детенцата умря. Не разбрах
пола му. Оцелялото беше момиченце. Видях ги да вървят по заснежени планински пъ-
теки. Студ, глад, безизходица, отчаяние, пълно изтощение. Жената умря по време на
този нечовешки преход, заедно с детенцето си.
Когато попитах защо душата ѝ е избрала такъв живот, вместо отговор тръгна друга
картина. От друг неин живот. Всъщност малко по-късно ми стана ясно, че гледам кар-
тини от два нейни живота, които по странен начин се преплитаха. Свръх Азът ѝ ми по-
казваше сцени ту от единия, ту от другия. Впоследствие, анализирайки за себе си целия
този процес, за пореден път се убедих, че нашият висш Аз ни поднася информацията, с
която разполага, по такъв начин, в такъв ред и последователност, че да ни представи
проблема на душата в компактна и удобна за работа с цялата тази информация форма.
И в двата живота, в картините, които се преплитаха, тя беше мъж. Войник. Насил-
ваше, убиваше. В единият беше испански войник от Конкистата по време на нашестви-
ето на испанците в Перу.
В другият беше центурион по времето на Римската империя. И тогава, както и в Перу,
беше жесток, безскрупулен човек. И в двата живота, които висшият ѝ Аз ми показа,
видях един и същ модел – насилие, пълно отсъствие на състрадание, или на каквито и
да е угризения заради убийствата и насилието.
Изводите, които душата си бе направила, аз получих като пакет информация – уро-
ците са научени, дълговете са изплатени, обвиненията и самообвиненията вече не са
нужни.
Беше си едно разтърсващо пътуване във времето. Благодарна съм на тази жена, която
ми се довери и ми позволи да бъда неин спътник по време на приключенията, за които
ви разказах.

140
 Отново за двете страни на монетата
Тази пациентка е моя дългогодишна ФБ приятелка, с която се запознахме и на живо,
но не заради диагностиките ми. Тях ги извършвах дистанционно, защото тя работеше
извън България.
Общо сеансите бяха само два. Оплакванията ѝ – болки в костната система, най-вече
в областта на кръста. На първия открих, както и предполагах, огромен паразит. Беше
някакъв странен хибрид и имаше форма, смесица между птица и дракон. С четири край-
ника, с горните се беше вкопчил в раменете и горната част на гърба. С долните – в об-
ластта на хълбоците. По гръбначния ѝ стълб имаше прикрепена шина-имплант. Фор-
мата ѝ беше нещо ново за мен, за пръв път виждах такава. В долната си част беше под-
силена с хоризонтални пластини, по една за всеки поясен прешлен, та чак до опашната
кост.
Наличието им – и на паразита, и на имплантите, причиняваха на жената болки не само
в гърба, и особено в кръста, но и по цялото протежение на двете ѝ ръце. Чак до върховете
на пръстите. Имаше отражение и при краката, но в много по-лека форма. След отстра-
няването им извърших рутинно почистване на засегнатите места. Най-пострадала беше
зоната между лопатките ѝ. Както правя винаги, аз работих с нея, без да я известявам
предварително. Облекчението го е почувствала почти веднага, след като съм приклю-
чила. Каза ми го при задължителния разговор-обсъждане.
Наложи ми се да работя повторно с нея, за да изчистя и подсъзнателните травми, ко-
ито регистрирах още при първоначалната диагностика. Явно ставах все по-добра, за-
щото видях сцени от три различни живота.
Първият беше живот на руска селянка, времето на действието – царска Русия. Беше
едра, добре сложена жена, на около 40 и се казваше Маша/Маруся. Видях пепелища и
тук-там все още горящи останки от дървени къщи. Едно цяло село е било изпепелено.
В една от изгорелите къщи е било семейството ѝ. Никой не е оцелял. Маша се е спасила,
защото е била извън селото по това време. Беше седнала встрани от пепелището, което
само преди часове е било неин дом, и ридаеше неутешимо. Не разбрах подробности.
Задачата ми, както винаги, беше да предам на подсъзнанието, каквото бе нужно, за да
престане да прехвърля болката от тази загуба върху психиката на сегашната личност.
Веднага след това видях съвсем кратка сцена от друг неин живот. Пак в Русия. Този
път тя бе обикновен войник от армията на Наполеон. На ръба на изтощението от глад и
студ. Загина от измръзване в лютата руска зима, при изтеглянето на войската му обратно
от Москва към Франция. Урокът, който душата му бе научила, касаеше безсмислието
на войната.
Тъй като настоях да узная какви животи е имала, заради които се е наложило да учи
точно този урок от всички възможни, получих достъп и до трети живот. В него тя беше
мъж от някаква татарска/монголска орда. Не разбрах нищо по-конкретно. Обикновен
войник, много изкусен ездач, боравеше отлично както с лъка си, така и с меча. Зад гърба
си имаше много кръв, насилие, убийства, разруха и пепелища.

Сирачето от войната
Тази млада жена е моя приятелка. Запознахме се покрай дъщеричката ѝ, с която ми
се наложи да работя. Самата тя ме потърси за помощ няколко месеца по-късно, заради
болки в ставите и гърба. С риск да стана банална, ще опиша накратко паразитите. Имаше
141
огромен гущер, вкопчен в тялото ѝ, както и очни импланти. По протежение на гръбнака
ѝ отстраних две змии. От тази инвазия страдаше костно-ставният ѝ апарат, като по-за-
сегната беше лявата ръка, особено лакътната става. В слабините, където долните крака
на влечугото бяха пробили дупки, се наложи допълнително лечение на причинените
рани. Пряк резултат беше и проблемът с функциите на половата ѝ система. Засегнати
бяха и двете ѝ коленни стави.
След отстраняването им беше време да се настроя за диагностика на физическото ѝ
тяло. Но тогава, най-изненадващо за мен, тръгна сцена от неин минал живот. Видях
срината до земята сграда. Виждах отломките, купчините тухли и останки от мебели,
прахоляка и дима, и на фона на тази гледка – звук на виещи сирени, предупреждаващи
за бомбена атака. Зрителното ми поле се разшири. Не една сграда – половин квартал
беше в руини.
Мястото беше Лондон. Времето – периодът на масирани немски бомбардировки над
града по време на ВСВ. Вниманието ми привлече момиченце на около 5-6 годинки. Пок-
рито цялото с прах и пепел, държеше в едната си ръчичка останките от някаква парца-
лена играчка. Беше единственото оцеляло по чудо човешко същество от сринатата
сграда, която видях в самото начало. Детенцето беше в такъв шок, че не издаваше звук.
Стоеше стъписано, в някакво пълно объркване и отсъствие от тази нелепа реалност. По
прашното му личице се стичаха едри сълзи. Плачеше безмълвно.
Издържах до тук. Отворих очи и се разплаках и аз. С глас. Дори и сега, описвайки
тази покъртителна сцена, очите ми се пълнят със сълзи.
Няма по-потресаващи гледки от мястото на военни действия, особено от тези, в които
невинни жертви дава мирното население. Виждала съм много такива, от различни
епохи. Общият признак, който ги обединява, е тази с нищо неоправдана мъка, на която
са подложени хора, нямащи нищо общо с приумиците, алчността, безчовечността на
владетели, лидери, политици, които са ги поставили на жертвените си олтари в преслед-
ване на безчовечните си амбиции.
Снимах, както винаги, болничния картон и го изпратих на жената да прочете описа-
ното от мен. Малко по-късно се чухме по телефона. Тя ридаеше и през хълцания и на
пресекулки потвърди видяното от мен. Каза ми, че е сънувала подобни сцени, но не е
могла да разтълкува сънищата си. Освен това е имала необясним страх от всякакви
резки и силни звуци, наподобяващи изстрели или взривове.
Крайният и много ценен резултат при такъв тип духовно лечение, всъщност се състои
в отключване на спомените на пациента. Разказвайки му за един кратък епизод от не-
гови преживявания, той всъщност получава достъп до целия филм. Моята намеса изиг-
рава ролята и на катализатор и на код за достъп до информация, важна за изцелителните
процеси, от които тази душа се нуждае.

Кладите на Монсегюр
Тази жена живееше в Канада. Свърза се с мен чрез наши общи приятели. Оплаквани-
ята ѝ бяха от болки в ставите и костите.
Моята диагностика отчете недостиг на витамините С и Д, както и на магнезий. Това –
на физическо ниво. На ниво подсъзнание ми се наложи да видя сцена, която ме разтърси
дълбоко и извади в мен неподозирани спомени за сходно мое преживяване.
Видях замък с високи, почти непристъпни крепостни стени. В равнинната част пред
него горяха клади. Пред кладите имаше изкопани огромни ями. Към тези ями някакви

142
хора периодично изгребваха жаравата от вече изгорелите дървени трупи от кладите. В
обобщение, за да можете добре да си представите картината, която и в момента ми е
пред очите – замък, пламтящи клади в равнината пред стените му. Огромни ями, в които
се насипва тлеещата жарава от кладите. Дим, жега, усещане за злокобност. Смрад от
изгорена плът. Човешка плът.
Място на действието – замъкът Монсегюр, Франция. Последното убежище на ката-
рите. Общност, обявена от католическата църква за еретична. И, съответно, подложена
на гонения.
Тя беше в женско тяло и в това ѝ превъплъщение. Видях я облечена в някакво раз-
дърпано и мърляво подобие на риза. Вървеше към кладите с препъване, заедно с група
мъже и жени, които имаха същия изтерзан вид. Очите ѝ бяха изпълнени с неописуем
ужас. Младо момиче, току що напъпила за живот пъпка, която нечии светски амбиции,
скрити зад благовидна религиозна маска, безжалостно хвърлиха в огнения ад на ямите.

Една история с щастлив край

Моя ФБ позната помоли за диагностика. Не сподели причините, а и аз не попитах.
Никога не го правя, защото така съзнанието ми остава чисто като платно, върху което
ще нарисувам картината, съдържаща есенцията на проблема му и насоките за неговото
разрешаване. След първоначалните измервания установих, че има отклонения в енер-
гийното ѝ поле, показващи за наличие на душевна травма от минал живот.
Затворих очи, настроих се на нейната честота и…
Първото, което видях, беше сняг. Дълбок сняг. Искрящо, ослепително бял. Недокос-
нат от живо същество. Постепенно зрителното ми поле се разшири. Бавно се разтваря
то – като зеница на око, опитващо се да вижда в непрогледен мрак. Или като бленда на
фотоапарат.
И в този разширяващ се хоризонт видях човек. Виждах го отгоре и в гръб. Облечен в
дрехи от обработени животински кожи. Със снегоходки. Крачеше в снега. А наоколо
му – гора. Вековни иглолистни дървета, рядко разположени едно спрямо друго. Девст-
вен сняг, притихнала гора от иглолистни дървета, чиито клони са натежали от снега. И
един крачещ мъж, с преметната по диагонал на гърба му пушка. Тръгна и информаци-
ята. Мястото – Канада. Времевия период – средата-края на 19-и век. Мъжът – ловец от
местно индианско племе, проверяващ заложените за дивеч капани.
Случи се толкова внезапно, че дори аз – безпристрастният наблюдател, се стреснах.
Отнякъде изскочи мечка. Гризли. И го погна. На мен ми изглеждаше невъзможно мъжът
да ѝ избяга. Все още имаше преднина. Но стигна до скален ръб. А надолу – пропаст.
Аз – над лявото му рамо, наблюдавам случващото се. Зрителното ми поле обхваща 360
градуса. Вече не е кръг, а сфера. Далеч долу, под този скален ръб има корито на замръз-
нала рекичка. И тясно пространство между речното корито и отвесния склон, покрито с
дълбок сняг. Какво е под снега, може само да се предполага. Дънери? Скални отломъци?
Мека, покрита със сняг, тревна ивица?
Мъжът беше изправен пред невъзможен избор. Зад него огромна, с черна козина, ра-
зярена и вероятно гладна гризли. Пред и под него – дълбока пропаст. Избра пропастта.
И скочи. В този момент съзнанието ми реши, че там е намерил смъртта си. Миг по-късно
обаче „филмът” продължи. Видях тялото му от кръста надолу. Левият му крак беше
изкривен в болезнена, неестествена поза. Потрошен. Виждах през дрехата откритото

143
счупване. Но мъжът беше жив. Успя с огромни усилия да свали пушката от гърба си и
да стреля във въздуха. С надежда да бъде чут и някой да му се притече на помощ.
Кратък мрак пред вътрешното ми зрение и вече съм в дървена хижа. Построена от
неодялани трупи. Мъжът, вече без панталон, лежи на някакъв нар. Кракът му е в шина,
друг мъж – май беше шаманът на селището, припяваше и ритмично си тактуваше с ня-
какво приспособление, което беше в ръцете му. Ловецът беше оцелял. Видях сцена, още
малко напред във времето. Вече се беше запролетило. Той – пред хижата, се припичаше
на слънце. Остана куц до края на живота си. Но пък оцеля от тази близка среща с меца-
ната-гризли.
Когато се обадих на жената, за да анализираме случката, тя ми сподели, че от край
време се страхува да застане в отворени пространства, без да има усещане за сигурност
и стабилност откъм гърба си.
И за други неща си поговорихме, но те са си между мен и нея ;)
Та това е един от малкото минали животи, който видях да завършва с хепиенд. Защото
обикновено виждам сцени, завършващи със смъртта на човека.
Надявам се, че ви беше интересно.

№ 81
От всички мои пациенти, малцина са се сдобили с цели два допълнителни листа към
картона им. И приятелката ми, за която ще ви разкажа, е една от тях. Познавахме се
виртуално от десетина години, откакто си направих ФБ профил през 2011 г.. Нямах ни-
каква представа за здравословните ѝ проблеми, през какви житейски въртележки е пре-
минавала и какви мъки е изтърпявала само по времето, откакто се запознахме в тази
социална платформа. През всичките тези години тя нито веднъж не намекна за болеж-
ките си, нито веднъж не ме притесни с пространствени описания на диагнозите си, на
операциите си, на ада, през който е преминавала. Узнах за всичко това, и то в много
лаконична форма, едва когато в началото на 2020-а ме помоли за дистанционна диаг-
ностика.
Първото нещо, което констатирах, бе колебанието на душата ѝ дали да продължи жи-
вота си в това тяло и в това измерение или окончателно да се оттегли. На физическо
ниво нямаше буквално нито една система от тялото ѝ, която да работи нормално. Мета-
форично описано, в това тяло цареше неописуем хаос. Липсваше какъвто и да е намек
за синхрон във функциите на отделните системи и прилежащите им органи.
На фино ниво естествено, че намерих паразити. Един, качен на гърба ѝ. Друг, с фор-
мата на змия, полумъртва, в шината, блокираща гръбначния ѝ стълб и, естествено, гръб-
начния ѝ мозък. Новото в този случай бе, че екипът специалисти, който се включи в
почистването и лечението, я постави на нещо като операционна маса, но по корем. Не
виждах какво точно правят, но информацията беше, че са се заели с почистване.
Тук му е мястото да отворя скоба, за да опиша накратко какво ми сподели за състоя-
нието си самата тя. Някъде по средата на гърба ѝ, в близост до гръбнака, при рутинен
преглед лекарите са установили наличието на малка бучка. Първоначалното им предпо-
ложение било, че това е капсула, съдържаща косми. Обаче все пак решили да я изпратят
на ЯМР, защото тя вече била претърпяла онкологична операция, направена ѝ през 2016.
След оперативната намеса, жената е отказала да се подложи на лъчева или химиотера-
пия. Съвсем нормално е човек, преминал през подобни мъчителни изпитания, да изпита

144
тревога, че въпросната бучка може да е раково образувание, разсейка, която да води
след себе си тежки последици.
Моето мнение беше, че там няма никакви разсейки. Оставаше ни и на двете да чакаме
резултатите от ЯМР.
Тук му е мястото да добавя, че освен това сериозно заболяване, тя е с две изкуствени
тазобедрени стави. Което не я е спряло и до днес да живее активен живот, да прави
сериозни планински преходи, да летува в каравана, сред природата.
Помня и до днес реакцията си, когато тя ми се обади по телефона и ми съобщи резул-
татите от ЯМР. Потвърди се моето мнение. Беше капсулка, пълна с косми. Нямаше нов
тумор. Нямаше разсейки. Когато затворих телефона, аз се разплаках. Плачех и от облек-
чение, и от радост. Тук вече много се надявам на разбиране, защо съм изживяла тази
толкова ярка емоционална реакция. Не мога да говоря от името на други лечители, но
аз винаги си оставям 1-2% за евентуална грешка в диагностиката ми. Когато се касае до
ниво на кръвната захар, кръвно налягане, кой точно прешлен е проблемен или отклоне-
ния в кръвната картина или урината, нещата не са толкова сериозни. Винаги може да се
пусне повторен тест и да стане ясно кой е крив, кой – прав. Обикновено аз съм правата.
Когато обаче се касае до онкологично заболяване, когато животът на човека е заложен
на карта, мнението ми вдъхва на човека сили да се бори, сили да остане Тук. Голямата
ми отговорност е да не давам напразни надежди, защото е по-добре човекът да се изп-
рави лице в лице с реалността, отколкото да го забаламосвам с лъжливи обещания.
Надеждата, която аз вдъхнах на тази жена, я мотивира да избере да остане Тук!
При втората ни среща, вече на живо, аз видях и нейни минали животи. Ще ги опиша
наистина в резюме.
Имах завидната възможност да видя епизод от кошмарната атака на японската авиа-
ция над американската военноморска база в Пърл Харбър, по време на ВСВ. Ще ви
спестя картините, които видях. Тя беше американски войник, който загуби крака си при
тази чудовищна касапница. Остана до края на живота си в инвалидна количка. Сам, низ-
вергнат, нещастен.
Вторият ѝ живот имаше пряка връзка със сегашния и за мен, като лечител, бе от ог-
ромно значение за сглобяване на цялостната картина.
Вметвам тук съвсем кратко предисловие, за да имате контекст на картината, която ще
опиша. Настоящият ѝ втори съпруг имаше син от първия си брак, който по причини,
строго лични по характер, с присъствието си внасяше известен дискомфорт в живота ѝ.
А ето и самата сцена. Пътека сред полуизсъхнали, невисоки треви. По нея върви мо-
миченце на около 10-12 години. Облечено е в семпла дреха, носи конична тръстикова
шапка, като на виетнамците. На гърба си носи плетен кош. А в него – сакато момченце
на около 5-6 годинки. Тази сцена бе ключова за разбирането на пациентката ми, защото
това момченце и сега присъства в живота ѝ.
Сцената от третия живот, който подсъзнанието ѝ избра, за да илюстрира възможно
най-ярко проблемите на сегашната личност, бе от една от многобройните битки на рим-
ляните с галите. Тя беше обикновен римски войник. Едър, мускулест, излъчващ и сила,
но и безпощадност. Влачеше за краката трупа на убит противник, когото хвърли върху
купчина мъртви тела. Римляни и гали споделяха една и съща погребална клада. Изклю-
чително силно послание, че пред смъртта всички сме равни. От разговорите ни след това
мисля, че тя го разбра.

145
 Травми от детството и събиране на пръснатите ни
парченца
Жената, за чийто минал живот ще ви разкажа, е моя дългогодишна приятелка. Дойде
при мен, за да потърсим заедно решение на проблеми от психо-емоционално естество.
Сподели ми, че през последните години изпитва някаква необяснима неспособност да
се събере. Трудно постига концентрация. Тази фраза, която тя използваше, за да опише
състоянието си и съм записала дословно в картона ѝ – „Не мога да се събера”, е може
би най-кратката формулировка на нашето състояние на пръснатост, когато носим много
подсъзнателни рани. Когато всяка една такава рана в същността си е капсулка, съхраня-
ваща частица от нас, от нашата енергия. На ниво Висш Аз ние знаем за тези рани, за
тези отделени от целостта ни капсулки. И във въплътения ни живот, в триизмерната
реалност, настъпва един момент, когато връзката на нисшия Аз с висшия Аз се оформя
и става все по-пълноценна. Тогава усещането за належаща необходимост да се съберем
става все по-отчетливо. И човекът получава своя шанс да приобщи отделените си час-
тици. Може да се случи спонтанно, по време на сън. Дори в будно състояние някакъв
стимул за сетивата може да изиграе ролята на ключ, с който да отключи вратата към
потиснатото преживяване. Може да е по време на регресия. Или да бъде видяно от човек
с моите способности.
Описвайки емоционалното си състояние, тя неусетно насочи разговора към тежка фи-
зическа травма, която е преживяла в детството си. И която травма е оставила тежък
отпечатък върху самочувствието ѝ. Била е на почти на две годинки, когато вследствие
на битова злополука се залива с вряла вода, от оставен на пода чайник. Получила изк-
лючително тежки рани от изгаряния по двата си крака. Прекарала е дълги и мъчителни
месеци на лечение. Множество пластични операции. Била е на ръба между живота и
смъртта. След възстановяването си е имала нужда от години, за да убеди себе си, че
въпреки обезобразените си от тази тежка травма крака, тя не е инвалид, че е стойностен
и пълноценен човек.
Когато затворих очи, за да видя какво преживяване има връзка с подсъзнателната ѝ
травма, видях безбрежна морска шир. А след това и носа на платноход, порещ вълните.
Беше испански галеон, завръщащ се от Новия свят, натоварен с плячка. Атакува го анг-
лийски кораб, трещяха оръдия, падаха платна и мачти. Хора крещяха, корабът пламна
след удара на поредното гюлле, изстреляно от противника. Видях мъж, едър, с широко,
обло лице и гъста червеникава брада, обгорен от експлозията и изхвърлен във водата.
Започна бавно да потъва, но след това успя някак си да изплува сред останките на ко-
раба. Беше ранен, имаше тежки изгаряния, но имаше шанс да живее, ако не беше насред
нищото, насред океана. Видях как изтощен се пусна от отломката, за която се държеше
и бавно потъна. Океанът бе неговото лобно място и последно пристанище.
Когато разказах на приятелката си тази колоритна сцена с драматична развръзка, тя
се разплака. Каза ми, че винаги досега се е страхувала от падане от височини и от морски
дълбини.

Една от малкото профилактични диагностики

146
 Пациентката ми е моя ФБ приятелка, млада чаровница, омъжена за англичанин и жи-
вееща в Англия. Помоли за диагностика за нея и за съпруга ѝ и реших да опиша и двата
случая на едно място.
Тя е една от малкото мои пациенти, при които не съм открила никакви отклонения
или проблеми. Установих, че тя се намира в процес на духовен растеж, който се изразява
в повишена емоционална чувствителност и силно изразена емпатия. Събуждането на
четвъртата ѝ чакра се изразяваше в активиране на спящите ѝ дотогава връзки с остана-
лите форми на живот. Проявява изключително силна съпричастност, стигаща понякога
до крайности. Постепенно обаче душата ѝ навлиза в състояние на баланс. Описаните
състояния са характерни за периода от развитието ни, който аз обичам да наричам ду-
ховен пубертет. Според таблицата ми за категорията съзнание, тя е в четвърти клас, 2
подклас (от общо 7). Категорията на Учениците на новата епоха. Това са напреднали
души, които са в процес на изграждане на антакарана, аурата им е издигната над диаф-
рагмата. Ако срещате затруднения да ме разберете, прочетете отново част от текста,
включен в главата „Встъпителни въпроси, предшестващи диагностиката ми”.
Пет месеца по-късно, пак по нейна молба, направих втора, контролна диагностика и
на нея, и на съпруга ѝ. За моя голяма радост, девойката беше пораснала духовно. Душата
ѝ беше преминала в пети подклас. Два подкласа за пет месеца си е сериозен напредък,
достоен за възхищение.
Историята със съпруга ѝ причислявам към забавните ми случаи. При диагностиката
му констатирах, че има проблеми с дихателната и отделителната система. Левият му
бял дроб беше по-засегнат, нещата клоняха към развиване на бронхит. Левият му бъбрек
и уретер бяха възпалени, а в бъбрека имаше камъни, които не подлежат на разбиване.
Констатирах и проблем с 5, 6 и 7 гръдни прешлени. Забавно ми беше да работя с него,
визуализирйки го, защото по време на цялата процедура говорех с него съвсем свободно
на английски. На живо ползвам езика, но на начално, до средно ниво.
Когато узнал за констатациите ми, човекът се сепнал и се подложил на изследвания.
Изследвали му кръв и урина, гледали го на ехограф и му казали, че всичко с бъбреците
му е наред и не откриват никакъв проблем. Пет месеца по-късно, при контролната ми
диагностика аз констатирах абсолютно същото състояние на отделителната му система.
Този път той махнал с ръка и не потърсил лекарско мнение. Месец или два по-късно
обаче, по време на командировка, направил тежка бъбречна криза. И тогава на собствен
гръб се убедил в правотата ми. Напълно е възможно лекарите да са били прави в конс-
татациите си, защото аз хващам състоянието на тялото на фино ниво, а заболяванията и
евентуалните отклонения от нормалното функциониране на органите – още в зародиш.
Но по отношение на моите констатации за състоянието на физическото тяло съм кате-
горична, че са точни. И това се е потвърждавало толкова много пъти чрез специализи-
рани изследвания, рентгенови снимки, ЯМР, ехография, че у мен не съществува съмне-
ние в правотата ми.
Искам да се знае, че такъв вид диагностика може да бъде от голяма полза не само за
болния, но и за лекуващия лекар тогава, когато последният е затруднен в поставянето
на точната диагноза. Енергийните и духовни лечители не сме магьосници. Аз никога не
съм имала високомерието да твърдя, че мога да излекувам всеки от всичко, защото съм
напълно наясно с възможностите и уменията си. Но откриването на източника на проб-
лема тогава, когато лекарят се съмнява кой точно орган е болен, може да бъде в огромна
помощ за постигане на общата цел – изцелението на пациента.

147
 Злощастно детство
С тази жена работи двукратно, дистанционно. Първоначално не ми беше съобщила за
каквито и да е проблеми. Констатирах, че гръбначният ѝ стълб беше в доста тежко със-
тояние. Целият поясен отдел беше засегнат. За такива заболявания енергийният лечител
би могъл да облекчи донякъде възпалението, но като цяло заболяванията на костната
система и опорно-двигателния апарат са в компетенцията на конвенционалната меди-
цина. Могат да помогнат мануални терапевти, добре се отразяват и физиотерапия и ле-
чебна гимнастика. Не съм компетентна в тази област, така че в такъв случай моята роля
се изчерпва с това, да посоча проблемната система или орган и да посъветвам човека да
се обърне към съответния специалист. Реших да ви опиша детайлно този случай, защото
той се оказа доста комплициран. А сцените от минал живот на тази жена бяха едни от
най-драматичните и потресващи в цялата ми практика.
Още в самото начало регистрирах наличието на паразит. Беше огромен паяк, качен
на гърба ѝ. Имаше нещо като дълго жило, подобно по-скоро на остър шип, който бе
забит в основата на тила ѝ, като това острие пронизваше целия ѝ гръбначен стълб. Това
същество с изключително отблъскваща и противна външност беше забило осемте си
крака в предната част на тялото ѝ. Когато го зашеметих и го отстраних, колкото и да
внимавах, в мястото на вкопчване на краката то съумя някак си да остави осем малки
шипа – по четири от ляво и четири отдясно. Внимателно ги извадих, един по един, а
раните подложих на лечение със специална технология. Бяха нещо като овални плоски
предмети, които се озоваха в дланите ми и прилепнаха към тях, без да имат някакви
допълнителни приспособления за закрепване. Аз просто трябваше да ги държа за извес-
тно време над зоната от тялото, което се нуждае от лечение. Не излъчваха нито топлина,
нито светлина. Бяха просто два овални диска, прилепнали към дланите ми. Когато ра-
ните от шиповете се затвориха, тези лечебни овали изчезнаха сами. Левият и десният
седалищен нерв бяха засегнати от влиянието на този паразит и уврежданията стигаха
чак до пръстите на краката.
Втората диагностика направих пет месеца по-късно, по нейна молба. Тогава конста-
тирах наличие на травма в подсъзнанието. Затворих очи, изчаках известно време и пред
вътрешния ми поглед се появиха пожари, руини и пепелища. Видях малко селце, чиито
бедни къщурки вече догаряха. Вниманието ми беше привлечено от малко момиченце,
на около 9-10 годинки, което пищеше от ужас. Всичките му близки бяха останали под
руините. Оцелели от разрухата и пожара селяни го бяха натоварили в каруца, в която
бяха нахвърляли някакви вехтории – каквото са успели да спасят. Събитията се разви-
ваха във Франция, в края на 16-и, началото на 17-и век. Действието се пренесе напред
във времето. Детето слугуваше на тези, които го бяха спасили. Видях мръсна, задимена
стая, в единия ъгъл гореше камина. Момиченцето беше с дрипави дрешки и подобие на
груби дървени обувки, обути на бос крак. Изтерзано, вечно полугладно, изплашено до
смърт, тормозено дете. Видях дупката, където спеше върху някакви парцаливи пос-
телки, като натирено бездомно кученце. При детето често нощем влизаше един мръсен,
подпухнал, полупиян, грозен получовек, който го насилваше. Този ѝ живот бе изпълнен
с грозно насилие, много болка, мизерия и глад. Не видях края му. За мен по-важно беше
да предам на подсъзнанието ѝ, че това тяло вече не съществува, че не е необходимо
повече да прехвърля емоционалните и физически болки върху настоящето ѝ тяло. Че то
е здраво, а тя е в безопасност.

148
 Приятели от океанските дълбини
Включих този случай не заради диагностиката и отстранените импланти и паразити.
Тези действия за мен са рутинни, и се спирам на описанието им, само ако ми се е нало-
жило да отстранявам паразит, с форма, която виждам за пръв път. На физическо ниво
констатирах проблем с щитовидната жлеза и гръбначния стълб. Някъде около година
по-късно, жената ме помоли за повторна диагностика и евентуална намеса, защото бяха
открили възли на тази жлеза. Тогава обаче не успях да получа достъп до полето ѝ и така
и не можах да направя нещо по въпроса.
Уникалността на този случай беше, че жената поддържаше връзка с раса, обитаваща
океаните. На вид бяха хуманоиди-амфибии. След отстраняването на паразитите и имп-
лантите някои от тях с готовност се включиха в процеса по възстановяване тъканите на
увредените от паразита зони. За мен този случай беше и си остава наистина не само
уникален, но и изключително вълнуващ. Едно фантастично, позитивно, вдъхновяващо
мое преживяване, на каквито изключително рядко имам възможността да се порадвам.

№ 106
На това място от книгата можете да си отдъхнете за кратко. В този случай, който ми
предстои да ви опиша, не намерих нито паразити, нито импланти. Само травми в под-
съзнанието. И сега ще ви разкажа какво видях.
Морска шир и порещ вълните платноход. Името на кораба го видях ясно, изписано
на борда му. Беше „Пинта”, един от корабите, част от скромната флотилия на Колумб,
с която е потеглил на запад в търсене на нов път към Индия. Моята пациентка, която в
сегашния си живот е жизнерадостна, енергична, добросърдечна и състрадателна жена,
в този ѝ живот бе нейна контрастна противоположност. Видях мъж, едър, мускулест,
брадат, с груб език и отвратителен характер. И беше лоцман на „Пинта”. Тази заемана
от него позиция в йерархията на екипажа му даваше правото да издевателства над тези
под него в йерархичната стълбица. И той се възползваше от това си право без абсолютно
никакви задръжки или угризения. Вечно полупиян, ругаеше, биеше, тормозеше по все-
възможни начини моряците и юнгите.
Не видях пристигането на сушата, нито подробности около построяването на вре-
менно селище, контактите им с туземното население. Получих информация, че е бил
един от най-жестоките конкистадори. Беззащитното местно население му е предоста-
вило идеална среда, в която да развихри най-низките си импулси, най-тъмните части на
Аз-а. Идеални условия Сянката му да се прояви в цялата си сила.
Картината, която подсъзнанието ѝ избра да ми покаже, беше усмъртяването му. Ту-
земците бяха успели да го докопат и го убиха ритуално, пред очите на цялото племе,
прерязвайки гърлото му.
Както винаги, попитах защо е бил необходим на душата този урок. В отговор видях
друга сцена. И тя отново беше изпълнена с кръв и насилие. А насилникът беше пак
нейно минало Аз, пак мъж. Този път в униформа на римски легионер. Не узнах мястото
на събитието. Той стоеше зад редица коленичили клетници. Прерязваше им гърлата с
един-единствен, добре отработен и усвоен замах на острието на късия си римски меч.
Вгледах се в лицето и очите му – там нямаше никой, нямаше живот, нямаше емоция.

149
Абсолютна, тотална до бездънност празнота. Имах чувството, че наблюдавам действи-
ята не на човешко същество, а на безчувствена машина.
Моите предположения, след обсъждането по телефона на описаното дотук, бяха, че
споменът за тези преживявания, след като се е отключил, е довел до усещанията на па-
циентката ми за задушаване в гърлото и шията – отпред, плюс леки смущения в кръво-
оросяването на мозъка, както и необяснимото до тогава чувство за емоционална тежест
и огромна вина.
Урокът, който душата ѝ научи, беше, че дълговете вече са изплатени и може да върви
напред в живота свободна.
С тази жена за пръв път влязох в контакт именно поради молбата ѝ за диагностика.
Впоследствие станахме добри ФБ приятелки. А седмица, преди да опиша случая ѝ се
срещнахме на живо и тази среща беше една от с нищо несравнимите ми награди за добре
свършената ми работа.

№ 113
От всички случаи от практиката ми, за които прецених за уместно да ви разкажа, този
и още един, който следва малко по-нататък, са най-шокиращите дори и за мен. Аз, която
съм видяла какво ли не, се и стъписах, и озадачих, и обърках, та какво остава за вас.
Дълго време се колебах, дълго време обмислях да го споделя ли публично. Накрая си
казах, че на моята възраст шансът да си го занеса този уникат в Отвъдното е реален и
това си е сериозен довод да го опиша в книгата.
Поради уникалността на цялата тази история съвсем съзнателно и умишлено няма да
посоча каквито и да е жокери. За кого точно става въпрос, няма да узнае никой в това
измерение. Докладвала съм случая където и на когото трябва. Нямам за цел да си из-
мислям забулени в мистерия фантасмагории, само и само да провокирам интерес към
книгата и към мен самата. Точно обратното!
При сканирането на пациент Х намерих и паразити, и импланти. До тук за мен нямаше
нищо нито ново, нито уникално. Констатирайки наличието на имплант, под познатата
ми вече форма на метална шина, прикрепен върху гръбначния стълб, започнах много
внимателно, прешлен по прешлен да го откопчавам, в посока от главата надолу.
И на това място аз преживях тотален шок!
Смъквайки внимателно шината, поставена на гръбнака, задно с нея започна да се
смъква и плътта от гърба на това същество. А под нея аз видях най-невероятната
гледка – под тази плът, състояща се при нас, хората, от кожа, мускулна и съединителна
тъкан, имаше… имаше метална конструкция! На вид изглеждаше като изкусно израбо-
тена, мрежеста като структура, човешка фигура! Ако вие сега, четейки написаното, се
чувствате объркани и не знаете какво да си мислите – дали да приемете или да отхвър-
лите тази картина, умножете това по 100, по 1000 и ще добиете представа за моите ре-
акции в онзи момент!
Запазих видяното за себе си. Не бих могла, че и с какво право, да го кажа в прав текст
на пациента ми.
Не бих искала да ви натрапвам мои убеждения и виждания по каквито и да било теми.
Моята задача е, чрез тази книга да изнеса на вниманието на всеки с отворено съзнание,
събрания от мен опит и натрупаната информация. Може и да не го знаете, но за хора,
които са свързани на фино ниво, е напълно възможно пълно споделяне на всичко, нав-

150
сякъде, по всяко време. В този ред на мисли, моят архив от картони на пациенти е на-
личен на фините нива. И то в много по-цялостен вид, защото ако на хартия не съм за-
писвала какво са ми споделили пациентите ми по време на телефонните ни разговори,
то Там тази информация си е налична. И достъпна за всеки с развити фини сетива.
На основание на диагностиките си, някои от които описах до тук, смея да заявя, че
нашата толкова обичана планета Земя е населявана от всевъзможни космически раси,
една от които е човечеството. Тези от тях, които са пожелали да се проявят в триизмер-
ната ни реалност, ползват тела с човешка форма. Други избират да съществуват в чет-
върто измерение и за да изпитат гамата от преживявания, които тази планета им пред-
лага, се прилепват към носител с човешко тяло. Това са именно паразитите, които аз
локализирам и отстранявам.
Изключително трудно е да се разпознае с абсолютна категоричност и непогрешимост,
кой в действителност стои зад видимата маска. Въпрос на опит е. И никой не е застра-
хован срещу погрешни преценки и крайни заключения.

Най–уникалният случай в практиката ми

Когато стигнах до картона на този пациент, се замислих дали да не оставя описанието
на констатациите и манипулациите ми за в края на тази глава. След няколко дни разми-
съл реших да се придържам към хронологичната последователност, на която се спрях
още в началото на написването ѝ. По мое мнение, запознавайки се с всеки от случаите
в последователността, в която аз съм работила, читателят ще има възможността да си
състави собствена картина за работата ми. Подобно излагане изключва целенасоченост
при представяне на фактите от страна на автора, с която да се правят опити за внушения
или манипулиране на читателите. Ако ги бях подредила по степен на значимост, което
е моята гледна точка, това би ограничило възможностите всеки сам да изгради своя соб-
ствена класация.
В конкретния случай пациентът ми е млад мъж. За помощ към мен се обърна леля му.
За пръв път жената се свърза с мен през октомври, 2016, тоест четири години преди да
взема решение да поема този комплициран случай. Тогава аз отклоних молбата ѝ. Бях в
период от живота ми, когато не желаех да се занимавам с ничии проблеми. Търсех спо-
койствие и уединение. След известно време получих втора молба, на която пак отказах.
Междувременно във ФБ се сприятелихме с тази жена и постепенно доста се сближихме.
Когато през лятото на 2019-а се върнах от Италия и възобнових за известен период ле-
чителската си дейност, почувствах, че е настъпил момента да приема този мъж за мой
пациент.
Историята му е следната. В началото на трийсетте си той внезапно проявява признаци
за психичен проблем. Развива мания за преследване, необясним страх от извършвани
върху съзнанието му манипулации. Започва да бяга от дома си и да го намират на най-
неочаквани места, където се е озовал в опит да се скрие от въображаемите си преслед-
вачи. Често проявява агресивност и нервност към близките си. До момента, в който те
се обърнаха към мен за помощ, той категорично е отказвал преглед, консултация и
изобщо каквато и да е съвместна работа с психиатър или психолог. Близките му, дъл-
боко разтревожени и загрижени за състоянието му, са търсили съвет от специалисти,
без негово лично присъствие. Разбираемо е, че при такива ситуации нито един специа-
лист не би се ангажирал с окончателно мнение, още по-малко пък да предпише лечение.

151
Всеки, към когото са се обърнали за мнение, е изказал свои предположения за евенту-
ална диагноза, но без да поеме отговорност. Един от психиатрите е предположил, че
мъжът страда от биполярно разстройство.
И до ден днешен смятам, че аз се ангажирах с този човек едва тогава, когато вътрешно
съм знаела, че съм способна да направя това, за което сега ще прочетете.
Когато се подготвях за предстоящата ми работа с него, освен следващият контурите
на тялото ми, подобно на втора кожа, защитен костюм, чийто цвят този път бе изумру-
дено зелен, се видях с втори костюм. На вид наподобяваше скафандрите, с които кос-
монавтите от МКС излизат в открития космос. Нямах време да размишлявам защо ми е
нужен, тъй като в следващия миг аз самата се видях в открития космос. Бях в орбита
около Земята. Когато се съвзех от изненадата и се огледах наоколо, видях, че се намирам
в непосредствена близост до космически кораб. Не беше голям, защото, въпреки бли-
зостта ми с него, погледът ми го обхващаше целия. В съзнанието ми влетя информаци-
ята, че това е безпилотен, автоматично пилотиран летящ обект с неземен произход. От
този кораб излизаше дълга гъвкава връзка, наподобяваща маркуч или кабел, който чрез
подобие на куплунг бе включен в тила на пациента ми. Едва тогава го видях и него!
Човекът плуваше в космическото пространство, подобно на бездиханна кукла. Не беше
предпазен от специален защитен костюм, какъвто носех аз. Беше просто едно безжиз-
нено тяло. Внимателно откачих кабела от тила му и в следващия миг се видях заедно с
него на Рупите. Незнайно защо бях закопчала двете му ръце на гърба му, с някакво ус-
тройство, приличащо на белезници и го бях поставила в енергийна клетка, защото оче-
видно съм преценила, че е агресивен и опасен. Видях го паднал на колене, не се съпро-
тивляваше, изглеждаше като зашеметен човек, който изобщо не осъзнава къде се на-
мира и какво се случва с него. Вече в самата енергийна структура, която ви описах по-
рано в книгата, го поставих в друга, още по-мощна и обезопасена клетка. И тогава за
пръв, и засега единствен път в практиката си използвах технология, която ми беше
непозната до тогава. На вид приличаше на дефибрилатор, с който лекарите при необхо-
димост стимулират сърдечната дейност на пациентите си. Появи се върху дланите ми
без някакво съзнателно изискване от моя страна. Дясната част поставих върху челото
му. Лявата – върху дясната му страна, на нивото на черния му дроб. Когато задействах
уреда, от зиналата си уста той започна да бълва някакви странни механизми, наподобя-
ващи компоненти от конструктор Лего, с размери по-малки от половин кибритена ку-
тийка. Не знаех какво да правя с тях, така че визуализирах контейнер, в който ги събрах,
призовах помощник и му ги предадох за изследване и по-задълбочено проучване.
На тила му, както написах, имаше нещо подобно на куплунг, място за мобилна връзка
на маркуча/кабела с човека. Внимателно го отстраних и него. Цялото тяло на мъжа беше
обхванато от подобие на метален костюм, странен екзоскелет, свалянето на който ми
отне доста време. Нужно беше първо да се разглобяват компонентите му, след което да
се свалят много внимателно и с прецизност, за да не нанеса травми на физическото тяло,
към което бяха прикрепени.
Последният, и може би най-значим етап от работата ми, изпълних автоматично. У
мен остана усещането, че аз тези действия си ги знам и практикувам от време оно. За
мен не са нещо ново и непознато. Съдя за тази ми подготовка и натрупан от преди опит
по начина, по който се справих с всички тези манипулации. Въпреки че за това ми съз-
нание те бяха нещо абсолютно ново, на фино ниво аз действах с пълна увереност, че
знам отлично какво правя и как, в каква последователност да го направя.

152
 Та последният етап включваше два еднакво значими под-етапа. Първо поставих дяс-
ната си длан на челото на пациента и заявих с безусловна категоричност, че с моите
действия той вече е безвъзвратно изключен от тази схема за манипулация и контрол.
Вторият етап беше, все още с длан на челото му, да призова обратно душата му. Вис-
шият му аз вече имаше възможност за безпрепятствена връзка с личността, която бе
излъчил за въплъщение. До този момент нямах представа, че в правомощията и възмож-
ностите ми като духовен лечител влиза и това умение – да възстановя, до пълно и пъл-
ноценно функциониране, нарушената или прекъснатата връзка на душата с физическото
тяло и низшите ѝ носители – астралното и менталното тяло.
Резултатът от тази моя намеса бе зашеметяващ. Позволявам си да цитирам майката,
копирайки нейното съобщение, което ми изпрати по месинджъра. Публикувам го в ори-
гинал, със съвсем лека редакция.

От майката на пациента
Цене, не мога да ти опиша колко съм ти благодарна за това, което направи за сина ми
Стефан. Разликата от преди и сега е огромна. Беше все уморен, нервен, избухлив, навъ-
сен, без тонус. Извън периодите с кризите с маниите за преследване и фантазии. Сега
си стана пак такъв, какъвто беше преди години. Усмихнат, спокоен, уравновесен, със
страхотно чувство за хумор. Започна здравословно хранене, свали корема, спортува,
често ходи сред природата, излиза, среща се с момичета, забавлява се, просто живее
пълноценно и активно. Много успешно менажира и няколко обекта, печели добре,
грижи се за мен, извежда ме, подарява ми неща без повод. Просто... благодаря ти от
сърце и цялата си душа, това, което правиш е безценно. Да си жива и здрава, да помагаш
на повече хора.

От лелята, която всъщност ме помоли за диагностика

Цене, да ти кажа за племенника. Първите дни след... как да го нарека – процедурата,
нямаше някакви ефекти като сънливост и т.н, аз го видях същия ден, след час-два. Сега
сестра ми казва, че няма и следа от нервното му напрежение, променило се е излъчва-
нето му, намира го много по-спокоен, в настроение, усмихнат. Прави й и подаръци
дрешки, маратонки, заслужила била. Благодарим ти всички още веднъж, вярвам, че
всичко ще е наред с него оттук-нататък.

Предполагам, че си задавате въпроси относно този кораб, манипулациите над съзна-

нието на хората чрез него, налични ли са и други такива кораби, кой стои за д тях, какви
са целите им… И аз си задавам същите и още много сходни на тях въпроси. Отговори,
които да ме удовлетворяват и да са подходящи за публично оповестяване, към момента
не съм открила. Оставям темата отворена, с надеждата някой друг да започне да открива
отговорите и да има желанието и смелостта да ги оповести публично.

153
 № 121
Тъй като вече описах подобен случай, когато на носителя на паразит и/или имплант
е внушавано, че наличието им е за негово добро, с краткото представяне на този случай
само ще разширя вече казаното от мен малко по-рано. В конкретния случай се касае за
жена, която бе допуснала да стигне до ниво на симбиоза с паразита, с твърдото убежде-
ние, че това е за нейно добро. Не разполагам с предложения или идеи за каквито и да
било практики, които да предотвратят подобни психични манипулации. В конкретния
случай манипулаторите са се домогнали до съзнанието на пациентката ми през фините
енергийни канали, които ние самите изграждаме по време на някои свои духовни прак-
тики. По този повод съм отправяла апели и в книгите си, и в публикациите си във ФБ.
Повече от ясно е, или поне би трябвало да бъде, че по време на медитация, визуализация,
или каквото и да е състояние на променено съзнание, ние сме с хилядократно увеличена
чувствителност и възприемчивост на фините ни сетива. Това от една страна ни прави
много по-сетивни. Но от друга страна – и много по-уязвими. По простата причина, че
проникването в аурата ни на същности, съществували до конкретния момент в аурата
на другиго, е улеснена.
Спрях вниманието ви на този случай от практиката ми, за да ви отправя поредното си
предупреждение. Бъдете крайно внимателни, когато избирате към кого да присъедините
личната си енергия! Било то кауза, личност, идея, семинар, лекция, колективна медита-
ция…
Бъдете крайно внимателни, когато в поканата за участието ви в колективна медитация
има и конкретно указан час! Че и този час е съобразен с вашата часова зона. Моето
мнение относно организирани колективни мероприятия, изискващи участие на ниво
съзнание, са крайно, ама наистина крайно скептични! Смятам подобни масови мероп-
риятия за манипулирани, за капани за съзнанията на искрено добронамерени хора, тър-
сещи канали, по които да влеят енергията си за всеобщото ни добруване.
Как да разпознаем манипулаторите от истинските посланици на Доброто? Нямам го-
това рецепта или тест! Бих могла да ви кажа какво правя аз, но това все пак си остава
формула, която работи при мен и може да е неподходяща за вас. Така че крайното ми
решение, след дни на размисъл е, да се въздържа от даването на каквито и да било кон-
кретни съвети. Защото така ще избегна погрешните интерпретации. Както и евентуал-
ните опити да стоварят на раменете ми отговорности, които не са били, не са и никога
няма да бъдат мои!

Една и съща сцена, от гледната точка на двете главни дейст-

ващи лица
Когато започнах да работя по тази глава от книгата, имах пред себе си два основни
модела, по които да я напиша – или да описвам случаите хронологично, по реда, по
който съм работила с конкретния човек, или да ги подредя според основни признаци,
които ги характеризират. Избрах първия метод – да ги описвам в същата хронологична
последователност, в която съм извършвала диагностиките и специфичните мои намеси.

154
 Когато стигнах до №142 обаче, внезапно осъзнах, че видяната сцена от минал живот
е поразително сходна с тази, която съм видяла само десетина дни по-рано, работейки по
съвършено различен случай под №135. По дати заявките за диагностика и на двете
жени, които ме бяха потърсили чрез месинджъра, бяха с по-голям времеви диапазон.
Удивителното сходство между сцената от минал живот открих едва, когато започнах да
ги описвам и стигнах до картона с № 142. Реших да ги опиша тук в същата хронологична
последователност. Не предлагам никакви мои крайни заключения.

Случай № 135
В сегашният си живот тази душа обитава женско тяло. Видях обширна прерия. Мек-
сико, края на 19-и век. В началото виждах самотен ездач, препускащ в галоп. Картината
се увеличи и видях, че беше жена с дълги, смолисто черни, развети от вятъра коси. Ко-
гато сцената изпълни цялото ми зрително поле, видях, че група конници препуска след
нея. Жената стигна до някакво селце. В центъра му имаше скромна дървена постройка,
на чийто покрив бе издигнат кръст. Скочи от коня, втурна се в църквицата, просна се на
пода пред дървеното разпятие и го обгърна с ръце, в търсене на закрила. Мъжете, които
я преследваха, нахлуха след нея, единият от тях я сграбчи за косите и я извлече навън.
Завързаха я за стълб, част от ограда, разкъсаха дрехите ѝ и я бичуваха, докато загуби
съзнание. След което човекът с бича преряза гърлото ѝ. Вината ѝ беше непозволена от
тяхна гледна точка любов. Не беше омъжена, тоест не ставаше дума за прелюбодеяние.
Не разбрах какъв е бил биячът в живота ѝ, но стана ясно, че е имал важна роля и е имал
власт над нея.
Попитах, защо е имала нужда от толкова болезнен опит. Получих почти гневен отго-
вор: „- Няма такова нещо! Ние се въплъщаваме само за да еволюира материята, от която
се изграждат телата ни!” Отзвукът от тази финална сцена от предишния ѝ живот бе
привнесъл в психиката на пациентката ми усещане за безсилие и безпомощност в един
мъжки свят.

Случай № 142
Тази пациентка се обърна към мен заради затруднено дишане и алергичен ринит, кло-
нящ към астма. По мое мнение, тези проблеми се дължаха на сцената от минал живот,
която ще опиша.
Прерия, Мексико, края на 19-и, началото на 20-и век. Препускащ конник, преследван
от неколцина ездачи. Настигнаха го, защото падна от коня. Довлачиха го, полуудушен
и разкървавен, до някакво селце, вързан за шията с бич. Там други мъже държаха дър-
паща се и ридаеща млада жена, с красиви дълги, смолисто черни коси, с която той е
имал любовна връзка. Било е забранена любов. Подложиха го на жесток побой, счупиха
му носа. Проснат на земята, пребит, безпомощен, безсилен. Пред очите му пребиха же-
ната с камшик, след което ѝ прерязаха гърлото. Това беше последната сцена, която видя,
защото смъртта го сполетя и него. Освен физическите симптоми от това драматично
преживяване, в този живот е пренесена и цялата гама от болезнени емоции. Безсилието,
гневът срещу насилниците. Особено непоносимата болка да гледа страданието на оби-
чан човек, без да може с нищо да помогне.
Не съм търсила обяснения на поразителното сходство между двете сцени. Нямам
представа дали двете жени се познават и има ли някакво сходство в интересите им, как
155
са се развили събитията в настоящите им животи. Смятам, че ако на душите им е било
необходимо да се срещнат в настоящето, то те биха намерили начин това да се случи.
Не намирам за правилно аз да инициирам такова развитие на животите им. Затова реших
да ги опиша тук, без да правя каквито и да било предположения или да предприемам
проучвания. Разказах и двата случая, придържайки се почти буквално към записаното в
картоните. Оставям да вас предизвикателството да развихрите въображението си.

Кралица, просякиня и звезден пътешественик

Тази пациентка се обърна към мен заради спонтанни пътувания извън тялото, вът-
решна тъга, копнеж за завръщане у дома, нежелание да бъде тук и сега. Когато конста-
тирах наличие на травма от минал живот, дори не си и представях удивителния път на
тази Душа през времето и пространството. Този случай към момента си остава уникален
и единствен по рода си в цялата ми практика. Имах фантастичния шанс в един сеанс да
видя три нейни живота на Земята и да получа информация, без картина, за неин живот
на друга планета. Тази жена се оказа звезден пътешественик, с който аз имах уникалния
шанс да се запозная.
Първото, което видях, когато получих достъп до подсъзнателните ѝ спомени, беше
великолепна перлена огърлица в много близък план. Бавно зрителната ми точка се из-
тегли назад и пред вътрешния ми поглед се появи жена в смайващо с разкоша и велико-
лепието си облекло, екстравагантна прическа и отрупани със скъпоценности ръце. Дип-
лите на роклята ѝ също изобилстваха от изящни, блестящи накити. Корсажът, който със
стегнатата си форма подчертаваше талията и гръдта ѝ, също бе обсипан с перли. Тази
жена имаше царствена осанка и благородно излъчване. След всички сцени на убийства,
насилие, предателство, скръб, покруса, имах почти невероятния шанс да видя една кра-
лица, която е намерила своето място в историята и с живота, и със смъртта си. В онзи
момент аз стоях пред Мария Антоанета, злощастната кралица на Франция, загубила жи-
вота си на гилотината по време на Френската революция.
Първата картина, с което започнах описанието си, бързо се смени с противоположна
по заряд и емоция сцена. Видях я в затвора ѝ, очаквайки екзекуцията си. Жената, която
имах уникалната възможност да опозная, макар и в един кратък миг, нямаше нищо общо
с образа, който е широко известен. Аз видях покрусена от скръб, заради раздялата с
децата ѝ, майка. Беше изпълнена с безпределно чувство на самота и изоставеност. За
много кратко я видях в младежките ѝ години. Беше невинно, влюбено в красотата и
свободата девойче. И сега е пред очите ми сцената с обезглавяването ѝ на гилотината.
Стоеше на този дървен подиум, скован от груби, неодялани дъски, пропити с кръвта на
обезглавените преди нея и гледаше тълпата, дошла да види смъртта на една кралска
особа. Виждах сцената отвисоко и сякаш през нейните очи. Една многоглава тълпа от
безстрастни лица с празни очи и сърца. Смъртта за нея бе избавление.
Вторият ѝ живот беше контрастна противоположност на предишния. Видях жена в
дрипави, мръсни, опърпани дрехи. Беше в средните векове. Влачеха я към бесилката, за
да я екзекутират. Бе осъдена на смърт за кражба. Откраднала храна, за да нахрани гла-
дуващите си деца. Тази клетница изпитваше същата болка, страх, усещане за самота и
безсилие, мъка по децата ѝ.
От обезглавяването и обесването е останала душевната травма, изразяваща се в чести
усещания за дискомфорт в областта на шията. Когато я попитах защо е избрала да пре-
мине през тези брутални опитности, получих най-изненадващия и неочакван отговор.

156
Каза ми, че е искала да изживее и изследва емоциите. Нашите, човешките емоции.
Страха от смъртта, привързаността към поколението/децата, социалните различия, бед-
ността и разкоша. Защото е дошла на Земята точно с тази цел. Нали не мислите, че съм
пропуснала да я попитам откъде идва? Каза ми, че планетата ѝ няма име, но е известна
на астрономите с буквено-цифрово обозначение. Не успях да попитам поне в коя Слън-
чева система е и дали е в нашата Галактика, защото котката ми Яна реагира по много
необичаен начин. Тя стоеше в коридора, вместо да е до мен, както обикновено, и много
жално мяукаше. Беше нещо средно между котешки плач и котешко ридание. Нейният
зов ме върна обратно в триизмерната реалност. Когато направих няколко дълбоки вдиш-
вания и изпих голяма чаша вода, си дадох сметка, че духът ми е бил някъде много, много
далеч, което Яна е сметнала едва ли не за моя физическа смърт. И с призивите си е
направила опит да ме върне обратно.
В картона на тази жена съм записала, че съм получила много сбита информация, без
картина, за неин живот, изживян в периода между двата живота, които описах. Била е
инквизитор , член на църковен орден с твърде радикални възгледи и методи. Какво
точно е вършил този фанатизиран свещеник, ми беше спестено да видя. Но е изтезавал
и усмъртявал по неописуемо жесток начин жертвите си. Което идва да потвърди споде-
леното от душата – че е дошла на Земята за да изпита всевъзможни чувства и емоции,
влизайки в различни роли.
Разговорът ни по телефона протече не по-малко интригуващо. Оказа се, че жената
знаеше за живота си като Мария Антоанета, виждала се е като такава в медитациите си.
Потвърди, че винаги се е смятала за извънземно, което трудно се адаптира към тукаш-
ните условия на живот.

№ 127
Пациентката е моя близка ФБ приятелка. От много години живее и работи извън Бъл-
гария. Помоли ме за диагностика, без да съобщи за някакви конкретни оплаквания или
проблеми. На физическо ниво не открих отклонение. Имаше обаче травми от минали
животи.
Първата сцена беше от прашен път, пресичащ безкрайна във всички посоки шир. По
пътя бавно се придвижваше колона от камиони. Бяха покрити с брезент, на някои от тях
се виждаха червени кръстове. Мястото беше бившия СССР, в годините от ВСВ, в този
отрязък от време, когато военните действия все още са се водели на тази територия.
Конвоят, който в основната си част транспортираше ранени, бе атакуван от въздуха.
Пациентката ми беше младо девойче, числеше се към медицинския персонал, на възраст
под 20, с дълга руса плитка. Един от картечните откоси, с които пикиращите немски
самолети покосяваха и хора и машини, уцели нейния камион. Раните, които получи,
бяха в областта на стомаха и корема, почина там, в камиона, от кръвозагуба.
Втората сцена, заради която избрах да включа този случай в книгата, бе от паралелен
живот. Моята приятелка живееше паралелен живот в щатите, в Средния запад. Видях
млада жена, която току-що беше загубила бебето си при раждане. Изглежда не е могла
да се придвижи до болница – видях я на дървената веранда на скромна къща. Седеше
там сама, потънала в кръв, държеше седем-месечното си мъртво детенце и беше в такъв
шок, че дори не плачеше. Миг по-късно, от гледната ми точка на наблюдател, избухна
в безутешни ридания. Сцената беше покъртителна. Една самотна жена, без жива душа

157
край нея, която да ѝ окаже помощ, да ѝ даде утеха в този драматичен за нея момент.
Сама с болката и от раждането, и от загубата, сама с мъртвото си детенце.
От първия описан живот са необяснимите ѝ болки в стомаха. От втория у нея е оста-
нало с нищо необяснимо, но и незаличимо усещане за невъзвратима загуба на нещо без-
крайно ценно и скъпо.

Пет живота в робство и подчинение

И при тази пациентка не разполагах с предварителна информация за проблеми или
заболявания. На физическо ниво констатирах проблем с щитовидната жлеза, вегетатив-
ната нервна система, половата ѝ система – с нарушени хормонални функции, проблеми
с поясния отдел на гръбначния стълб., необходимост от преглед при офталмолог.
Петте нейни живота, които видях, могат да бъдат поставени под общ знаменател. И
при петте имаше тежки травми в областта на шията. Обединяващия ги признак се зак-
лючава в думите: робство, подчинение, пълна липса на право на избор и глас! Описвам
ги в максимално лаконична форма, вие сами ще си направите изводите, до които стигнах
и аз.
1. Френска благородничка. 16-17-и век. Тя беше в карета, която в непрогледна нощ се
отдалечаваше от укрепен замък. Носеше голяма мъка в сърцето си, защото беше станала
свидетел на екзекуцията на обичан и уважаван от нея мъж, виден за времето си мислител
и философ. Не е бил неин любовник, за нея той е бил и наставник, и закрилник, и огро-
мен авторитет, пример за подражание.
2. Безкрайни степи. Тя беше млада руса жена, отвлякоха я монголи, които периодично
извършваха грабителски набези над района, в който беше и селцето ѝ. Видях как пре-
пускащ конник без капка милост я влачеше за косите. В селище с шатри беше робиня за
известно време. В един момент видях сцена, в която някой, незнайно по какви причини,
просто я закла.
3. Роб в древен Рим. Произхождаше от държава в близкия Изток и носеше метален
нашийник – белег за безправно, робско положение.
4. Пак в древен Рим. Беше много едър мъж, с много грозни белези от рани по торса и
лицето му. Отново беше роб и задълженията му бяха да изнася от циркова арена трупове
и останки от разчленени хора и животни.
5. Просяк, в средновековието. Обесиха го заради кражба на храна.

Още един, известен на историята, римски император

При тази жена първо ми се наложи да отстранявам паразит. Беше огромна птица, кац-
нала на раменете ѝ. Държеше се пасивно и не реагира по никакъв начин, докато я отст-
ранявах. В зоните, където се беше вкопчила, ноктите ѝ бяха направили дупки в муску-
лите. Почистих ги и ги подложих на лечебни процедури. От тежестта на птицата целият
ѝ гръбначен стълб се беше слегнал. Междупрешленните дискове не изпълняваха функ-
циите си пълноценно. Резултатът беше хронични болки в гърба и в областта на раменете
и плешките.
Интересното в този случай беше, че и тук имаше елемент на доброволност. Жената
беше дала съгласието си да е носител/приемник на тази птица. В съзнанието ѝ се беше
фиксирало убеждението, че това сътрудничество не само, че не ѝ вреди, но дори ѝ по-
мага в някаква степен.
158
 Обикновено, след като приключа с отстраняването на паразити и/или импланти, аз
отварям очи, за да направя нужните ми измервания. В този случай обаче, преди да осъз-
ная какво се случва, без изобщо да имам време да отворя очите си, тръгна картина от
неин минал живот.
Беше роб в Персия. Клетникът беше окован с метална халка на врата, пранги на кра-
ката и метална пръчка, свързваща халката на шията с тази, на краката. Бил е пленен в
кървава битка. Видях епизод от нея. Задушаващ прахоляк, кръв, викове, препускащи
колесници.
Древен Рим. Впечатляващо с пищността си шествие по широка улица. Тълпи в пъстри
дрехи, застанали от двете страни на улицата, с възторжени възгласи приветстваха ня-
кого. В следващия миг го видях. Мъж на средна възраст, застанал прав в колесница,
теглена от тройка великолепни бели коне. На главата си носеше златен венец, изобра-
зяващ лаврови клонки. Този мъж честваше своя триумф и с видима гордост и задоволс-
тво се наслаждаваше на бурните овации. Помолих да получа повече яснота относно лич-
ността му. И цялото ми зрително поле се изпълни с една дума, изписана точно така,
както я изписвам тук и аз. TITUS.
Въпреки че имам подчертан интерес към историята на античния свят, в това число и
на Римската империя, не претендирам да знам имената на всичките им императори. За
мен периода след убийството на Цезар, гражданската война, обожествяването на Окта-
виан Август, Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон, си остават най-интересния период
от живота на тази могъща империя.
Когато приключих и записах всичко в картона, отворих Интернет и написах думата в
Гугъл. За моя, не чак толкова голяма изненада, се оказа, че това е името на император
Тит, само че написано на латински (Titus). Тит е син на император Веспасиан и в исто-
рията влиза като римския пълководец и преториански префект, който потушава бунто-
вете на юдеите в периода 66 -70 г. от н.е. Сцената, която аз видях, беше от неговия три-
умф именно по този повод. Рим честваше победата си над разбунтувалата се провинция.
А аз имах шанса да видя част от това честване не от първия ред в залата, ами от ложата.
Беше незабравимо преживяване и като гледка, и като емоция!

№ 136
Тази пациентка е млада жена, която не ми сподели за никакви проблеми от какъвто и
да е характер. Видях три нейни живота.
1. Млад мъж, гангстер по времето на сухия режим. Действието се развиваше в Чикаго.
Простреляха го в главата, почти от упор. Куршумът прониза дясното му око и на вход-
ното отверстие зейна грозна кървава яма. От изстрела бе строшена дясната скула, че-
репната кутия бе раздробена. Подсъзнанието е проектирало тази травма върху сегаш-
ното тяло, проявявайки я като хронично главоболие, влошено зрение с дясното око.
2. Беше малко момиченце, на около 6-7 години. Първата сцена, която видях, беше как
детето стои пред скромна едноетажна къща, в очакване баща му да се прибере у дома.
Между дамата имаше силна привързаност и дълбока обич. По-късно детето се простуди,
разболя се и след няколко седмици, прекарани в треска, почина. От този живот е прене-
сена податливостта ѝ към простуди и заболявания на дихателната система.
3. Беше млада жена. Англия, началото на 20-и век. Първата сцена, която видях, беше
млада жена с крехко телосложение, в изящна дълга вечерна рокля, застанала под про-
жекторите на голяма театрална сцена. Публиката в залата се беше изправила на крака и

159
възторжено я аплодираше. В ръцете си държеше великолепни букети цветя, дарени от
почитателите ѝ. Беше дама с много деликатна, фина душевност и благ нрав.
Малко по-нататък във времето я видях да изпраща на фронта любимия си. Мъжът
загина по време на тази кървава война и тя така и не го прежали до края на живота си.
Тази болка от раздялата, липсата на любимия човек, самотата и дълбокото чувство за
непоправима загуба, всички тези чувства в известна степен бяха белязали и сегашния ѝ
характер.
От разговора ни по телефона, останах с впечатлението, че изчистването на тези стари
подсъзнателни травми ѝ е донесло голямо облекчение, както и разбиране на вътрешните
ѝ състояния на меланхолия, тъга и страх от загуба на близки хора.

Брутално насилие и кървава разплата

Сцените, които се реших да опиша, въпреки бруталността им, са от тези, за които си
мислим, че съществуват само във въображението на писателите и сценаристите на
драми и трилъри. След като видях всичко, което подсъзнанието имаше да ми покаже и
отворих очи, известно време размишлявах дали да запиша всичко такова, каквото го
видях или да смекча някои сцени, а други направо да премълча. Накрая реших, че паци-
ентката ми е не само интелигентна жена, имаща доста добра подготовка по духовните
и езотерични въпроси, но е и силна по дух и ще се справи с истината.
Тя беше малко момче, на около 11-12 години. Видях го да се катери по стръмен ка-
менист склон. Беше облечено в овехтяла риза, с множество кръпки по нея, запасана в
три четвърти панталон, придържан към кльощавото му тяло с тиранти. Разбрах, че това
е южен склон на италианските Алпи. Годината не беше строго фиксирана, 20-е или 30-
е години на двайсети век. Изкачваше се към грозновата каменна сграда, сгушена в под-
ножието на каменистия склон.
Горе го посрещна груб мъжага с покрито с гъста брада лице. Разбрах, че не е баща
му. Видях как го бие с плесници и юмруци по лицето. А след това го насили сексуално.
Разбрах, че това е практика от доста време. Клетото, беззащитно дете зависеше изцяло
от този човек. Нямаше никого, на когото да разчита за закрила. Този подслон беше един-
ственият за него. Виждах обляното му в сълзи и разкривено от болка, страх и омраза
лице, от което детското си беше отишло отдавна.
Малко по-напред в развоя на действието момчето закла насилника си в съня му. След
което продължи да удря главата му с голям камък, отново и отново, докато тя не се
превърна в безформена пихтиеста каша. Не разбрах как е протекъл живота му по-ната-
тък, но ми стана ясно, че престъплението му е останало неразкрито. Или поне не е имало
последствия за него.
Тази травма е оставила много дълбок и ярък подсъзнателен отпечатък, който е дик-
тувал поведенчески модели и в този живот. Отношение към секса, насилието, педофи-
лията, силата да се противопоставиш, чувството за самота и ясната представа, че човек
може да разчита единствено на себе си.
Разговорът ни по телефона протече много живо и с пълно взаимно разбиране. Не мога
да го споделя тук, дори и само загатнат, заради поверителността на информацията.

№ 154

160
 Тази жена се обърна към мен заради болки в гърба, необяснимо и безпричинно без-
покойство и чувство за психологичен дискомфорт. Установих, че болките в гърба имат
психо-соматичен характер, а в основата им стояха душевни травми, които ще опиша
накратко.
1. Беше млада жена, гейша във феодална Япония. Беше много фина и деликатна и
като физика, и като душевност. Пиян почти до припадък самурай я прониза с меча си,
без никаква причина или провокация от нейна страна. Острието проникна през корема
ѝ и засегна гръбначен нерв. Оцеля след това страховито нараняване, но остана инвалид.
Умря млада, в голяма нищета.
2. Далечният север, Европа. Мъж, седнал в малка шейна, теглена от препускащ през
ледената пустош кучешки впряг. Не разбрах при какви точно обстоятелства ги нападна
бяла мечка. Свиреп звяр с гигантски размери. Мъжът намери смъртта си при тази среща
с косматия бял гигант.
3. Обширна тундра. В гората видях мизерно подобие на колиба. Обитаваше я самотна
старица, която беше загубила всички свои близки. Живееше в дивия пущинак в крайна
мизерия, прехранваше се с каквото гората ѝ предложи, а то не беше достатъчно за оце-
ляването ѝ. Умря от глад, в самота и безнадеждност.

По-добре мъртва, отколкото секс робиня

За диагностиката на тази млада жена към мен се обърна първо майка ѝ, моя близка
приятелка. Впоследствие, спазвайки правилото си да откликвам само на молби, отпра-
вени лично от пациента, се свързах с нея и проведохме обширен телефонен разговор.
Поводът да се намеся беше нейното усещане за вътрешна празнота и неудовлетворе-
ност. Търсеше близост в отношенията си с мъжете, като същевременно сама издигаше
вътрешна бариера и не позволяваше на зародилата се връзка да се развие. Имаше и оп-
лаквания от болки в гърба.
Относно болките в гърба отчетох нарушена циркулация на енергията ѝ по протежение
на гръбначния мозък. Работих с нея дистанционно, което не е пречка да оформя вирту-
ално енергийно яйце около торса ѝ, която манипулация възстанови нарушените енер-
гийни потоци.
На подсъзнателно ниво констатирах наличието на травма. Когато затворих очи, за да
видя сцената, пред погледа ми се ширна красива, вековна букова гора. Млада жена се
беше сгушила в плитка скална ниша, в отчаян опит да се укрие от група преследващи я
мъже. Откриха я с лекота, вероятно заради дрехите ѝ в ярки и свежи цветове, които бяха
във всевъзможни, прекрасни нюанси на червеното и жълтото. Завлякоха я в село, със-
тоящо се от малки, схлупени каменни къщи. Беше планинско, българско селце, втората
половина на 17-и век. Мъжагите, които с блеснали от похот очи, оглеждаха скупчените
пред тях четири-пет момичета, имаха за задача да доставят на местния бей поредното
попълнение за харема му. Всички клети девойки, раздърпани, изплашени до смърт, ри-
даеха безпомощно. Моето момиче също беше изплашено до смърт. Но и също толкова
гневно от безчовечното насилие. Нахвърли се с неподозирани сили и почти животинска
ярост върху най-близкостоящия до нея насилник. Впечатлението ми беше, че в яростта
си би могла да прегризе гърлото му до смърт. Но не получи тази възможност. Мъжът
реагира светкавично на нападението, като я прониза смъртоносно в корема. Видях как
окървавеното острие се показа откъм гърба ѝ. Умря на място. Болките в гърба ѝ бяха

161
отзвук от тази смъртоносна рана. Вътрешните ѝ страхове и задръжки, поради които не
допускаше до себе си партньорите си, също се дължаха на тази насилствена смърт.

№ 161
Тази жена пожела дистанционна диагностика заради болка и отоци в лявото ѝ коляно.
Освен проблем с колянната става, аз констатирах и такъв със ставите на дясната ѝ ръка,
три гръдни и два поясни прешлена и лявата ѝ тазобедрена става.
Когато се касае за механични увреждания на прешлените или междупрешленните
дискове, както и някои от костно-ставните заболявания, не са възможни големи корек-
ции с методите на енергийното лечение. На такива хора, на които искрено съчувствам,
защото са ми познати болките от такова естество, мога само да препоръчам да се обър-
нат към добър мануален терапевт и да им пожелая късмета да попаднат на добър орто-
пед. Кинезитерапията, балнеолечението, физиотерапията, озонотерапията са добри и
ефективни традиционни методи за лечение на тази група заболявания. Полагането на
ръце на болното място при личен контакт с лечителя би донесло облекчение, но за окон-
чателно изцеление медицината разполага с наистина ефективни и общодостъпни ме-
тоди.
В конкретния случай открих подсъзнателни травми, причинени от физически такива,
при които пострадалата или осакатена част от тялото беше все левия крак.
1. Видях върволица от каруци, покрити с полуразкъсани и избелели от слънцето и
дъждовете чергила. Разбрах че имам шанса да наблюдавам обоза, част от армията на
Наполеон Бонапарт. Мъж на неопределима възраст караше една от каруците. Обозът бе
подложен на масиран артилерийски обстрел. Едно гюлле попадна в каруцата и при пос-
ледвалия мощен взрив мъжът загуби левия си крак, експлозията го откъсна целия, от
торса надолу. Взривната вълна го изхвърли далеч от каруцата. Видях как агонизираше,
докато някой, минаващ покрай него, милостиво сложи край на мъките му, доубивайки
го с щика на пушката си.
2. Контрастна на първата мрачна картина, пред вътрешния ми поглед се откри обси-
пана с полски цветя ливада, огряна от топли слънчеви лъчи. Нежните разцъфнали треви
в преобладаващите нюанси на жълтото и зеленото, с тук-там бели ситни и по-едри цвет-
чета галеха очите и душата. Малко момиченце, на около 5-6 годинки, тичаше сред тре-
вите и звънкият му смях огласяше цъфналата шир. Беше облечено в рокличка, украсена
с волани и стигаща до над глезените му. Носеше красива шапка, от която се вееха ша-
рени панделки, а под нея видях красиви дълги руси коси, пуснати свободно. Ухапа го
отровна змия, по лявото краче. Малко по-нататък във времето видях, че ухапаният крак
бе отекъл до безформеност. Видях я и като 17-18 годишна девойка, Успели са да я спа-
сят, но е останала инвалид. Мястото – Англия. Времето – Викторианската епоха.
3. Следващата сцена отново се оказа контрастна на предишната. Озовах се в епицен-
търа на страховита морска буря. Гигантски вълни безмилостно подмятаха платноход,
чиито очертания трудно виждах през почти непрогледните водни завеси – смесица от
пръските на вълните и поройния дъжд, който се изливаше от небето, като из ведро. Тя
беше мъж, част от екипажа на кораб, пътуващ от Европа към Новия свят. Левият крак
на този едър мъжага бе отсечен над коляното и заменен с груба, нескопосано изработена
протеза. Не разбрах при какви обстоятелства е загубил крака си. Видях как една от ог-
ромните вълни буквално го помете от палубата и в мрачните, студени морски дълбини
намери смъртта си.

162
 Бог е любов
Не познавам тази жена, която ме помоли за дистанционна диагностика чрез страни-
цата на НЛИ. Не съобщи предварително за каквито и да е проблеми. Посланието, което
нейната душа чрез мен ѝ изпрати през времето и пространството, ме вълнува и днес по
същия начин, по който ме докосна и в деня, в който видях сцената, която ми предстои
да ви опиша. А нея я докосна още по-дълбоко. И до днес си спомням първоначалната ѝ
емоционална реакция, вълнението ѝ до сълзи, как ми написа, че с мъка удържа плача
си, докато изтече работното ѝ време, за да се прибере в дома си и да се наплаче на воля.
Видях два нейни живота, всеки от тях съставляваше част от пъзел, от чието сглобя-
ване душата ѝ е имала огромна нужда.
1. Пред вътрешния ми поглед се появи пясъчна пустиня. Безбрежна шир от високи
пясъчни дюни, непоносима горещина, небе без нито едно облаче, от което върху наже-
жения пясък неспирно се изливаше жив огън. В следващия момент в зрителното ми поле
попадна препускащ на камила самотен ездач. По петите му препускаха в бесен галоп
преследвачите му – група мъже, яхнали великолепни бързи коне.
Той беше облечен в характерните за бедуините одежди, с тюрбан на главата, с черна,
красиво оформена брада, на възраст – в началото на тридесетте. Разбрах, че е лидер на
местно племе бедуини. Действието се развиваше в Северна Африка, в една от френските
колонии. Преследваха го заради оглавения от него бунт на местните племена срещу ко-
лонизаторите. Успяха да го ранят с изстрел, падна от камилата и така попадна в плен.
Вече в пустинно укрепление го подложиха на нечовешки зверства и унижения. Бичу-
ваха го, привързан за някакъв стълб. Влачиха го през пясъците, завързан за галопиращ
кон. Държаха го завързан за същия стълб, под изгарящото слънце, умиращ от жажда,
без да се смилят да му дадат поне глътчица вода. Умря в неописуеми мъки – от раните
си и от жажда. Не изпита злоба, гняв или омраза към мъчителите си. Последните думи,
които промълви, преди да издъхне, бяха: „Бог е любов”.
2. Пред голяма, красива къща с великолепен параден вход спря автомобил. От него
слезе строен мъж в офицерска униформа. Тя – малко момиченце, стоеше пред входа и
при спирането на автомобила се затича и се хвърли в прегръдките на баща си. Годината
беше 1942-1943, Англия. Баща ѝ се завръщаше от фронта. Когато влязоха в просторната
къща, двамата се запътиха към едното ѝ крило и влязоха в потънала в полумрак стая. На
голямо легло умираше млада жена. Майката на момиченцето и съпруга на офицера беше
родила съвсем наскоро момченце, след което родилната треска я беше повалила и впос-
ледствие отне живота ѝ.
Чувствата на момиченцето бяха странна, противоречива смесица от радост и мъка.
Радост от благополучното завръщане на обичания ѝ баща. И дълбоката скръб от загу-
бата на майка му.

***

През последните години все повече автори оспорват учението за прераждането и

твърдят, че няма такова нещо като минал живот, тъй като линейното време е функция
само на това, трето измерение и в действителност всичко се случва едновременно и нав-
сякъде. Но тази концепция, въпреки че набира популярност и аз съм склонна да я при-

163
ема, не дава обяснение от къде съзнанието на даден индивид черпи информация за съ-
бития, които човекът е преживял. Възможно е, и аз не отхвърлям изцяло предположе-
нието, в паметта на Вселената да са налични всевъзможни симулативни ситуации, които
всеки може да ползва, за да илюстрира по възможно най-подходящия начин вътрешните
си блокажи. Или сцените, които пациентът описва на водещия сеанса, и които аз виж-
дам, наистина да са фрагменти, епизоди от действителни събития, преживени от едно и
също съзнание в различни времеви линии.
Не съм си поставила за задача да проуча тази концепция, като се потопя в състояние
на свръхсъзнание. Не се чувствам достатъчно подготвена теоретично от научна гледна
точка, не съм запозната в детайли с квантовата, струнната и другите теории, които пред-
лагат различен ъгъл, от който да се разгледа тази многоизмерна, сложна и все още в етап
на проучване, тема. Ето защо предпочетох да предоставя възможност на други изследо-
ватели да я проучат и да я представят на човечеството в някакъв все пак приемлив, раз-
бираем за широката аудитория и подходящ за дискусии вид.

***

Приключвайки с описанието на едни от най-уникалните и илюстративни случаи от

практиката ми, мой дълг е да благодаря на всички вас, храбри мъже и жени, които ми
се доверихте и имахте смелостта заедно да предприемем пътуване към вашите драма-
тични, вълнуващи, трагични, но по своему красиви и обогатили ви преживявания. Бла-
годарение на вас и аз можах да надникна в светове, за които няма направени филми, не
са написани пътеписи, не са публикувани разкази на очевидци. Моля да ме извините,
ако не съм съумяла да разкажа преживяванията на всеки един от вас по още по-увлека-
телен, още по-описателен и незабравим начин. Емоцията, която съпреживях заедно с
вас, вълнението от съвместните ни пътешествия през времето и пространството, исто-
рическите сцени, на които станах свидетел, благодарение на вас – целият този невъоб-
разимо красив букет от преживявания е моята безценна награда! За мен бе огромна чест
и привилегия да бъда ваш лечител!

164
 9.
ЛИЧНИ МИСТИЧНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ
И ПРОЗРЕНИЯ
Моето вълнуващо преживяване в катедралата
„Сан Петронио” в Болоня
Всеки има свои дълбоки, съкровени и понякога мистични преживявания, които се
въздържа да споделя. И аз имам такива, което е напълно естествено. От всички тях изб-
рах да споделя публично чрез книгата си тези, които са изиграли съществена роля в
духовното ми развитие, подпомогнали са еволюцията на съзнанието ми и са от голямо
значение за усъвършенстването ми в областта на духовното лечение. Знам, че в някои
от тях мнозина от вас или ще припознаят, или ще преоткрият самите себе си. Тези мои
споделяния ще хвърлят още един своеобразен мост между мен и вас, и по него и в двете
посоки ще потече мощен духовен и енергиен импулс. Такъв обмен винаги е бил, е и ще
бъде една от най-прекрасните човешки способности. И аз намирам това за вдъхновя-
ващо!
Както ви обещах още в първите редове от Въведението, започвам тази част от книгата
с описание на онова мистично преживяване в катедралата „Сан Петронио” в Болоня,
което изигра ролята на мощен катализатор за написването на тази книга.
Описание на катедралата и снимки от фасадата и интериора ѝ можете да намерите в
Интернет. Така че ще ви спестя излишните детайли. Но за по-голяма яснота на споделе-
ното ще ви опиша накратко как изглежда тя отвътре. Не съм нито историк, нито турис-
тически гид, но ще се постарая описаното да оживее пред вътрешния ви поглед.
Навремето гражданите на Болоня са били обзети от амбицията тяхната градска катед-
рала да надвиши по размери и пищна украса папската базилика „Свети Петър” в Рим.
Наложило се от Ватикана да им поиздърпат ушите, та да им укротят амбициите. Вслед-
ствие на тази височайша намеса „Сан Петронио” по размери си остава по-малка от
„Свети Петър”, но се смята за една от най-големите катедрали в цяла Италия. Вътре е
трикорабна. По продължение на северната и южната ѝ стени са изградени странични
параклиси. Те са двайсет и два на брой. По единайсет от всяка страна. По протежение
на надлъжната ос на лявата ѝ част в пода са вградени дванайсет мраморни плочи, изоб-
разяващи дванайсетте зодиакални съзвездия. А също и красива месингова лента, отбе-
лязваща т.нар. меридиан на Касини, която играе ролята на астрономически инструмент,
с чиято помощ е възможно да се изчислят важни астрономически параметри. Това става
възможно, тъй като на височина 27,07 метра, на точно определено място на покрива на
катедралата има отвор с диаметър 27,07 мм. Той е разположен по такъв начин, че през
него слънчев лъч огрява както месинговия меридиан, така и всеки мраморен зодиакален
знак само в месеца, когато Земята е в такава позиция в Космоса, че е под негово влияние.
Лично за мен най-впечатляващи бяха умаленото копие на махалото на Фуко, монти-
рано в единия от северните параклиси. И една уникална скулптура, за която ще ви раз-
кажа малко по-подробно.

165
 Нямаше да я забележа, защото по траекторията на обиколката ни, която беше обратна
на часовниковата стрелка, този параклис се явяваше може би петнайсетият. Бяхме из-
морени, дори и леко отегчени и аз почти го подминах, когато с периферното си зрение
зърнах на дървено табло, поставено пред параклиса, изображение на лицето от прочу-
тата Торинска плащаница. Беше черно-бяло, принтирано на бял лист хартия с размер
А4. Читателите на „Сребърната нишка” вероятно си спомнят, че в нея съм включила
обширна статия, посветена на тази световно известна християнска реликва. А след спо-
делянето ми тук на мои съкровени спомени от минал живот по онези земи в онези вре-
мена, е разбираемо, че вниманието ми се закова върху тази картина. Върнах се няколко
крачки назад и надникнах в параклиса. Видяното вътре ме остави със зяпнала уста. В
центъра, върху специално ложе, беше положена скулптура. Изобразяваше мъж, беше
триизмерна творба, точно копие на тялото, оставило незаличимия си отпечатък върху
онова удивително платно, което и до днес е една от неразгаданите световни мистерии.
Зачетох се в текста, описващ тази скулптура. Беше на италиански, но с помощта на
Гугъл успях все пак да стигна до съвсем скромна информация на български. Узнах, че
професорът от университета в Падуа, Джулио Фанти, имал няколко публикации по тези
въпроси. На едното от паната със снимки, на които е запечатан процесът на изработва-
нето на скулптурата, на италиански бе изписано името Луиджи Енцо Матеи.
Споровете дали плащеницата е наистина погребалният саван, в който е било увито
тялото на Исус след свалянето му от кръста или е фалшификат, не стихват и до днес. Но
тази уникална възможност да видя с очите си триизмерно, в естествен ръст, как точно е
изглеждало тялото, чийто отпечатък се е съхранил върху платното, за мен беше едно от
най-вълнуващите, най-въздействащите ми и най-незабравимите ми житейски преживя-
вания!
Разполагам с няколко снимки от там, които пазя като безценно съкровище. А на ка-
нала си Tsenka Stoycheva в Ютуб съм качила два мои кратки видеоклипа. На единия съм
заснела махалото на Фуко, а на другия – скулптурата, за която ви разказвам.
Вече на излизане от катедралата се спрях пред голямата метална поставка за свещи.
Пуснах монета в ламаринената кутия и запалих свещ. Исках с този мой жест да изразя
благодарността си за незабравимите преживявания в Италия през всичките 15 дни. Зат-
ворих очи и миг по-късно почувствах как главата ми сякаш се отхлупи. Темето ми за-
вибрира и запулсира под въздействието на изключително мощен енергиен поток. Гла-
вата ми пламна, а след нея този космически огън нахлу в тялото ми. Ако трябва да го
опиша така, както го видях визуално отстрани, то това беше един изключително ярък
стълб от светлина, който се спускаше вертикално, с диаметър, превишаващ тялото ми с
няколко сантиметра. Цветът на този мощен енергиен поток беше златист. Силата и яр-
костта му не бяха хомогенни, в него сякаш танцуваха милиарди звезди. Не разполагам
с толкова богат и поетичен речник, за да го опиша точно и детайлно, не само като какъв
го видях, но и както го почувствах. Тази енергия, колкото прекрасна и изумително кра-
сива на вид, толкова и невъобразимо мощна като заряд, ме разтърси по един абсолютно
уникален начин. Никога до тогава не бях изпитвала подобно въздействие! И в онзи вър-
ховен като изживяване момент аз се разплаках. Не можех да се контролирам. Тихият ми
плач премина в хлипове и дълбоки ридания, които безуспешно се опитвах да сподавя.
Плачех не от болка, не от уплах, не от объркване! Плачех от радост, от възторг, от бла-
годарност, че имам шанса в този си живот да изпитам всичко това, което ви описвам.
Още след като излязохме от катедралата, се запитах по какъв ли начин ще се прояви в
живота ми този неимоверно мощен енергиен импулс. Търсех отговори още няколко дни,

166
след като се прибрах у дома, но след това рутината на ежедневието ангажира внимани-
ето ми и аз почти забравих за случилото се.
Месец по-късно в ума ми влетя идеята да обявя на страницата си „Новото лечителско
изкуство с Ценка Стойчева” във ФБ, че записвам желаещи за консултации. Само след
няколко диагностики констатирах, че възможностите ми са нараснали значително. Виж-
дах с лекота сцени от минали животи на пациентите ми. Понякога от няколко живота, в
рамките на една консултация. Виждах и отстранявах без страх, абсолютно спокойно и
хладнокръвно, какви ли не по форми и размери енергийни паразити и импланти. В със-
тояние бях да върша всичко това от разстояние, и то със удивителна лекота.
В края на тази знаменателна 2019-а година, дни преди Коледа, за пръв път ме споходи
идеята да преработя и преиздам „Новото лечителско изкуство”. Месеци след това, в
дните около 24 май 2020-а, прекарахме няколко дни в Мелник, на Роженския манастир
и естествено – на Рупите. Там споделих с леля Ванга, че идеята да напиша нова, трета
книга, трайно се е загнездила в съзнанието ми. Отговорът на пророчицата буквално ми
даде криле. Тя ми предрече, че ще я напиша и ще има огромен успех. Дали ще е така с
успеха – времето ще покаже. Но е факт, че окуражена и окрилена от предреченото, аз се
залових за писане.

***

Докато дописвах случилото се в катедралата в Болоня, в ума ми връхлетя спомен за

друго подобно преживяване, което почти бях забравила. Реших, че е добре да ви го раз-
кажа накратко.
Беше през късната пролет на 2004-а година. Бях у дома и пиех сутрешното си кафе,
когато спонтанно затворих очи. Пред вътрешния ми поглед тръгнаха сцени. Видях Зе-
мята, първо от Космоса. След това картината се приближи и аз я виждах отблизо, летях
над планини, реки, гори, езера, ледници, пустини. Цялата тази красота, това неизмеримо
разнообразие от форми на живот, енергията на планетата – всичко това беше предназ-
начено и за хората, но и се нуждаеше от нас. Енергията, която почувствах, докато наб-
людавах това великолепие, изпълни гърдите ми с любов и благодарност. Миг след това
към мен потече контрастен поток от болка, страдание, страх, ужас. Цялата чернилка,
която обливаше Земята в резултат на човешката ни дейност, ме обля и почти ме погълна.
И тогава предпазният клапан на психиката ми сработи автоматично и аз се разридах.
Ридаех с глас, ридаех безутешно. Ридаех и от скръб, и от безсилие, и от разкаяние. Мо-
лех Земята за прошка. Молех всички погинали от човешките умове, ръце и нозе животи
за прошка. Молех се и плачех неутешимо.
В онзи паметен ден имах късмета да не съм сама у дома. Мой много близък приятел
беше до мен и когато се разридах, той пое дясната ми длан в двете си длани. По-късно,
когато вече с отворени очи, се успокоих, той ми описа удивителна картина. Докато ме
е държал за ръката, по него е тръгнал слаб електрически ток, който сякаш извирал от
тялото ми. Мен ме видял покрита с фин, прозрачен синкаво-бял воал от движещата се
по контурите на тялото ми енергия.
Няколко часа по-късно аз се обадих на моя приятелка, отлична астроложка, и я помо-
лих да види дали в хороскопа ми няма някаква необикновена планетна конфигурация.
След няма и час тя ми върна обаждането и ми каза, че планети в хороскопа ми, едната
от които била Юпитер, а кои са били останалите, вече не помня точно, са формирали

167
конфигурация, която в астрологията се наричала „Окото на бога”, че подобна конфигу-
рация е изключителна рядкост да се сформира в живота на човека, тъй като периодиката
ѝ надвишава 100 години. И накрая възкликна с възхищение: – Ти си получила Посвеще-
ние! Как изобщо си издържала на тези енергии? Ами то и аз не знам как, но издържах.
Нямам спомен за какво конкретно е допринесло онова планетарно посвещение през
2004-а и какви промени са настъпили с мен. От последвалите житейски събития се от-
личава стартът по написването на „Новото лечителско изкуство”, която излезе от печат-
ницата в Деня на народните будители през 2006-а. Но съм сигурна, че ъпгрейдът, който
получих в катедралата в Болоня, освен всичко друго, изигра ролята на вдъхновяващ сти-
мул да събера важна и значима за всички информация и да я споделя с вас чрез тази
книга.

****

Не мога да твърдя с абсолютна увереност, че поклоненията ми пред мощите на някои

от най-почитаните светци в Италия и в света, по време на онези незабравими 15 дни на
2019-а, са внесли начален енергиен импулс, чийто апотеоз е било преживяването, за
което ви разказах, но за себе си смятам, че те също имат своето значение и роля. Ето
защо, без да навлизам в подробности, ще ги изброя в стегнат вид.

 Свети Марко, един от четирите евангелисти. Мощите му почиват в едноименната

базилика във Венеция.
 Свети Антонио. В едноименната катедрала в Падуа (Падова). Свети Антонио е
почитан като покровител на цяла Италия. Но духовното му покровителство, според вяр-
ванията, е фокусирано към децата.
 Свети Франциск от Асизи. Почитан и в Италия и в целия християнски свят. Сим-
вол на себеотрицанието и саможертвата. На скромността и безусловната любов.
 Света Клара от Асизи – сподвижница, спътница, съвременница на Свети Фран-
циск. Основателка и патрон на женския францискански орден. Родена в Асизи. Погре-
бана там, в катедрала посветена на нея.
 Свети Руфино от Асизи. Мощите на този епископ и мъченик почиват в криптата
на едноименната катедрала. В нея са били кръстени Свети Франциск и Санта Клара, и
двамата от Асизи.
 Сан Петронио в Болоня

***

Темата за мощите на светци може да бъде разглеждана от много ъгли. Може да бъде
тълкувана по много и различни начини. Може да бъде оприличавана на религиозно
плацебо. Да бъде отхвърляна. Да бъде оспорвана. Но не бива да бъде тотално игнори-
рана.
Местата, където почиват такива тленни останки на хора, обявени (или не) за светци,
не са случайни. Според християнските традиции такива светини се поверяват на хра-
мове, достойни заради архитектурата си, местоположението си и популярността си, да
ги съхраняват. За запознатите с енергийните излъчвания на конкретни географски места
е известно, че от най-дълбока древност светилища и храмове са се строяли само на енер-
гийни, възлови, акупунктурни точки по повърхността на планетата. Когато говорим за

168
поклонение пред мощите на почитан човек (без значение от каква религия, духова об-
щност или духовна традиция е бил), следва да взимаме под внимание именно фактора
геоенергия.
Отворих тази скоба, за да ви помогна да разберете в дълбочина, че именно акумули-
рането на всички тези енергии, от местата, които изброих, намери своя апотеоз в катед-
ралата в Болоня. Смятам, че без тази своеобразна предварителна подготовка нямаше как
да преживея и да понеса този невъобразимо мощен поток от енергия, който премина
през мен тогава. Преживявала съм много такива включвания във всемирната енергийна
мрежа. Но точно такъв, с такъв интензитет, преживях за пръв път.
Казвала съм го многократно – ние подготвяме енергопреносната си мрежа, която на-
ричаме тяло, ежеминутно! Но тази подготовка има както своите спокойни работни пе-
риоди, така и своите пикови цикли. Такъв пиков цикъл, за преден път, преживях в ка-
тедралата „Сан Петронио” в Болоня. Ден преди да се кача на самолета и да се върна в
долината на тракийските царе.
В онзи ден, преуморена от ходене пеша, посещения на катедрали и музеи, лавини от
впечатления от шедьоври на архитектурата, изкуството, музиката, изтощена до край от
досега до творбите и енергията на всички гении на Ренесанса, нямах ни най-малка пред-
става към какво велико, невероятно приключение отвори вълшебните си двери пред мен
Сан Петронио.

Как се запознах с жрец,

свещенодействал в светилището до Старосел
Нали си спомняте за тракийските воини пазители край тракийските могили Оструша
и Голяма Косматка, за които ви разказах? Надявам се да не ви отегча и с кратък разказ
за първия ми контакт с жрец, свързан по мистериозен начин с тракийското светилище
близо до Старосел.
Към днешна дата, юли 2021, това светилище е преобразено и срутеният му от иманяри
купол е реставриран. Когато го посетихме за пръв път през лятото на 2002-а или 2003-а
(не помня точната година), коридорът към кръглата камера и полусрутеният от вандали
полусферичен свод на кръглата централна камера бяха укрепени с акациеви подпори.
Въпреки този му вид, мястото беше нашумяло и посетителите се нижеха в безкрайни
върволици. По онова време имахме едни допотопни мобифони „Моторола” и си спом-
ням, че на влизане батериите им бяха почти на 100%, а на излизане и двата апарата
почти бяха предали богу дух. Но не това беше събитието, което се запечата незаличимо
в паметта ми.
Незнайно как се случи така, че малко след като влязохме в кръглата камера, намира-
щите се в нея я напуснаха един по един. Останахме сами, аз затворих очи, за да се слея
с мястото и да почувствам енергията му. Любопитно ми беше какво е геомагнитното
излъчване на терена, поради което древните траки са го избрали за издигане на това
великолепно и като конструкция, и като външна украса светилище. Трябва да ви приз-
ная, че в онези години опитът ми да общувам с обитатели на по-фините измерения беше
скромен. И все още дълбоко се впечатлявах, когато такъв се осъществеше спонтанно.
Той се появи внезапно пред вътрешния ми поглед. Изглеждаше страховито, стори ми
се дори грозен. Възрастен мъж, с някакъв полудив поглед. Припяваше нещо и гореше
някакви растения, от което цялата камера беше изпълнена с лютив дим. Вратите към
коридора, които сега са потрошени, бяха здрави и затворени. Миризмата от горените
169
билки беше противна. Доповръща ми се. Исках да отворя очи и да изляза от филма, но
точно в този момент той ме видя. По погледа му изглеждаше, че и аз не съм спечелила
симпатиите му. Нямам си представа как човек от 21 век, в дрехи и вид като моя, би
изглеждал в очите на човек от четвърти век преди Христа. Гледахме се така известно
време, секунда или век – кой да знае. И тогава този жрец направи нещо на съзнанието
ми. Мисля, че направи, защото започна да ми говори на абсолютно непознат за мен език,
но аз го разбирах. Не ме питайте как и защо, защото нямам обяснение. Ако кажа, че съм
разкодирала казаното от него на енергийно ниво, ще прозвучи самохвално. Ако кажа,
че той е притежавал тази способност да предава мислите си телепатично, директно от
неговото съзнание в това на събеседника си, не гарантирам, че ще е достоверно. Но, така
или иначе, той заговори, а аз го разбирах. От всичко, което ми каза, запомних есенцията
и една едничка дума. Разбрах, че ние с него сме играчи от един и същи отбор, и че мога,
когато изпадна в голяма, ама наистина голяма беда, да го помоля за помощ. Подчерта
„голяма” и аз разбрах, че към негова помощ не бива да прибягвам за щяло и нещяло.
Думата, която ми довери, беше само за моя лична употреба. Тя беше ключ, парола, с нея
получавах достъп до онова ниво на комуникация, до онзи канал, по който можех да
изпратя зова си за помощ.
Възползвала съм се от тази безценна възможност само тогава, когато съм била обект
на енергийни атаки, с които не съм имала сили да се справя самостоятелно. Призовавала
съм го и когато обект на атака съм била не само аз, но и котките ми, дори домът ми. Под
каква форма съм я получавала, това не мога да споделя публично. Но е факт, че съм я
получавала. И че никога до днес не съм злоупотребила с тази привилегия.
Използвам удобния случай да насоча вниманието ви към опазване чистотата на та-
кива Места на силата. Моето впечатление е, че от няколко години настъпи затишие и
напливът от туристи, търсещи по такива места духовно просветление, значително е на-
малял. Но в годините преди 2012-а, а и известно време след това, имаше бум на т. нар.
„духовни екскурзии”. Не намирам нищо лошо хората да ги посещават. Намирам обаче
за тъжно, дори трагично, да отиват там, без да са информирани предварително как да
опазят и себе си от нежелани енергийни влияния, и мястото – от своите негативни енер-
гии.
Посещавала съм много такива места и понякога ми се е доплаквало от енергийното
състояние, в което съм ги заварвала. Имаше период, когато бях омръзнала и на себе си
да пиша постове във ФБ, в които да апелирам, да моля, да увещавам хората да се отнасят
с повече уважение към тези светилища. Съветвам ви при такива посещения да гледате
на тях като на поклонения, а не като на екскурзии. Винаги поздравявайте Духа-пазител
на свещеното място, сградата, етнографския музей на открито, града, държавата! За-
явете с почит, че сте там, изпълнени с уважение, че сте мирни и добронамерени гости.
Помолете за позволение да пребивавате там за известен период от време, помолете за
благословия, закрила и покровителство.
Впрочем е добре да се отнасяме по този начин към всяка историческа или архитек-
турна забележителност. Скалата, камъкът, особено гранитът, заради високото съдържа-
ние в него на кварцови кристали, са своеобразни природни хард дискове, съхраняващи
огромни обеми информация. На много такива места са се водили кръвопролитни сраже-
ния с купища загинали в тях. Много от убитите дори и в наше време все още не могат
да осъзнаят, че отдавна са мъртви, витаят около бойното поле, опитват се, безуспешно,
отново и отново да убият някой от противниците си. И се случва понякога един такъв
отдавна паднал в битка боец, в отчаянието си, да се прилепи към аурата на някой нищо

170
неподозиращ турист. Аз имам такава опитност, след тридневната ни почивка в Алек-
сандруполис (бившия Дедеагач). Тогава, вече у дома, започнах постоянно да усещам
миризма на тютюн, на саморъчно свита цигара от евтин и силен тютюн. За мой срам,
въпреки всичкия си натрупан опит, се досетих за причината чак след седмица, когато
миризмата стана нетърпима. Бяха войници, български, гръцки, македонски, турски, ру-
мънски. Всичките бяха платили с живота си в битката за града. И бяха заседнали „там”.
Все пак историята завърши щастливо за всички участници.

***

Свещенослужители, шамани, жреци, отшелници и пророци, принадлежащи към раз-

лични култури и духовни традиции, от най-древни времена и до днес твърдят, че е във
възможностите им да общуват с обитатели от други светове и измерения. Тези хора са
били и са способни и в днешни времена да осъществят контакт с енергията на тези,
преминали в света на мъртвите. В наше време някои от тях го постигат с лекота, просто
като настроят съзнанието си към специфични честоти. Други ползват помощни средс-
тва – звуци от музикални или ударни инструменти, от мидени черупки или раковини,
аромати, кристали, вдишват дима от изгаряне на растения, пият специални магически
отвари или дъвчат различни халюциногенни растения или гъби. В древността жреците
са се ползвали не само от изброените помощни средства, но и от специфичните особе-
ности на светилищата, дължащи се на тяхната конструкция и на материалите, от които
са били изградени.
За да внеса възможно най-пълна яснота в изложението си, ще ви запозная с кратка
информация за проучванията на двама млади учени ентусиасти. Това са Дейв Кийтинг
и Аарон Уотсън от университета Рединг в Англия. Обект на изследванията им е древно
светилище, намиращо се на далечния остров Оркни, северно от Шотландия, където са
останките от древно селище, наричано Скара Браа. Построено е приблизително 3100
години преди новата ера. На територията на това древно поселище съществува свети-
лище, покрито с могилен насип, по подобие на тракийските могли по нашите земи. Със-
тои се от малко предверие и дълъг коридор, който води до неголяма зала с купол, който
е осемстенен. Идеята да проведат своите експерименти там, младите мъже базират на
резонанса на Хелмолц. Наричан още пулсиране на вятъра, това е феноменът въздухът
да резонира в кухина, като генерира звук. Най-популярната илюстрация е издухване на
въздух през гърлото на бутилка. Характеристиките на звуковите вълни, генерирани по
този начин, са в правопропорционална зависимост както от диаметъра на гърлото, така
и от дължината му.
В експеримента, за който ви разказвам, двамата мъже са имали за цел да измерят
акустичния ефект в светилището, смятайки, че той подпомага намиращият се в камерата
да изпадне в променено състояние на съзнанието. Аарон застанал в преддверието, на
самия вход на дългия коридор, водещ към камерата за свещенодействия. Другият екс-
периментатор, Дейв, се настанил в самата камера, където са разположили и специално
оборудване. На главата си той поставил множество електронни датчици, които отчитат
честотата на мозъчните му вълни. Датчиците били свързани с портативен уред за ЕЕГ
(електроенцефалограма), имащ дисплей за тяхното регистриране и отчитане на интен-
зитета им, както и записващо устройство.
Мъжът на входа на светилището започнал да удря барабан, поддържайки един и същ
ритъм. След няколко минути мозъчните вълни на намиращия се в камерата започнали

171
да се забавят, а апаратурата да отчита повишена тета активност, характерна за състоя-
нието на човек, който е на ръба на заспиването. След експримента Дейв споделил, че е
почувствал как тялото му заспива, но съзнанието му останало будно и активно.
Привеждам ви примера с този експеримент като подсказка, защо повечето от тракийс-
ките ни светилища са конструирани по сходен начин. Някои от тях се състоят от кори-
дор, чийто свод е с плоско или трапецовидно сечение, малка междинна камера и след
нея следва кръгла камера с полусферичен или конусообразен свод. Тази кръгла камера
е била сърцето на светилището. Там жрецът при затворени врати, в уединение, е свеще-
нодействал. Светилището при Голяма Косматка, за разлика от това при Старосел, за-
вършва с още една камера. Тя е изградена от един единствен гранитен монолитен блок
с тегло 60 тона, и е покрита с друг, по-малък гранитен блок. В нея, в самия гранитен
блок, е издялано ложе. Целият комплекс е строго ориентиран спрямо географските по-
соки – входът е от южната страна, а гранитната камера в края му е в северната, ложето
е с ориентация изток-запад, като леката издатина за главата е откъм изток. Пригодено е
по размер за човек със среден ръст. Като вземем предвид високото съдържание на квар-
цови кристали в структурата на гранита, които имат капацитета да записват и съхраня-
ват огромни обеми информация, можем да направим свои лични предположения за ис-
тинското предназначение на тези древни светилища. Моето е, че те са подпомагали све-
щенослужителите да изпадат в променено състояние на съзнанието, чрез формата и кон-
струкцията си, чрез размерите си и чрез състава на използваните за градежа им матери-
али. По този начин жреците са имали възможност да пътуват чрез съзнанието си през
времето и пространството, да общуват с обитателите на по-висшите измерения, да се
допитват до тях, да черпят мъдрост, за да служат на общността си.

***

За друго предназначение на каменните саркофази, ложета, подобия на кресла или тро-

нове, познати ни от египетските пирамиди, храмовете и светилищата по цял свят, по-
паднах на едно прелюбопитно обяснение. За тях говори Кори Гуд в едно от поредицата
видео интервюта „Космически разкрития”, водени от Дейвид Уилкок. Кори Гуд е учас-
тник в тайни космически програми, за дейността си в които е бил обучаван още от дете.
Избран е заради свръхсетивните си способности, които по време на обучението си усъ-
вършенства до почти фантастични от наша гледна точка нива. Специалността му е ин-
туитивен емпат. Тоест, при него е силно развита интуицията му, но и способността му
да съпреживява емоционалните състояния на тези, с които общува. Кори е един от най-
изявените инсайдери, който е и един от първите, осмелил се публично да говори за
всичко, свързано с тези програми, поради изтичане срока на договора му за поверител-
ност и неразпространение на информация.
Конкретно за изброените каменни компоненти на храмове и светилища той твърди,
че много от тях представляват времеви капсули. Ползващият ги изпада в нещо като ле-
таргичен сън, състояние на тялото и съзнанието, което руският офталмолог, пътешест-
веник и изследовател, Ернст Мулдашев нарича самадхи. Намирайки се в това състояние
на съзнанието в едно такова устройство, на вид изглеждащо като най-обикновен каме-
нен саркофаг, за човека минава съвсем кратък период от време, докато извън зоната му
на влияние времето тече с хилядократно по-висока скорост. Представяте ли си го? Ля-
гате в ложето/саркофага, включвате времевите му функции, и проспивате хилядолетия,

172
докато за вас са изминали няколко минути или няколко часа. Как точно се задействат
тези капсули, засега не ми е известно.
Много прочути автори, изследователи, учени и пътешественици, които са влизали в
Голямата пирамида в Гиза, споделят, че са лягали в гранитния саркофаг, намиращ се в
Голямата камера, кръстена от археолозите „камерата на фараона“ (нищо, че не е наме-
рено нито едно доказателство, че тази пирамида е била построена и използвана като
гробница). Не съм прочела до сега някой от тях да е преживял каквото и да било времево
несъответствие. Но е широко известно, че Наполеон Бонапарт, който е имал куража да
прекара цяла една нощ в тази Камера, по време на военната му кампания в Египет, е
излязъл на сутринта оттам, блед като платно. Не е споделил и дума за преживяното във
вътрешността на пирамидата нито тогава, нито по-късно и така е отнесъл тайната в
гроба си.
Другото твърдение на Кори Гуд се отнася до възможностите на едно такова същество,
използвало подобно устройство, да се адаптира към съвременните условия, когато се
събуди. По разказа му, отнесен към момента на интервюто, са били открити и заснети
две такива същества, като снимките са представени по време на телевизионното преда-
ване. Едното е намерено мъртво, а другото, при извеждането му от това състояние на
летаргия, било абсолютно дезориентирано и се държало напълно неадекватно.
Можем ли да вярваме на такива разкази? Това всеки решава сам за себе си. Аз гледам
на тази и сходната на нея информация като на теория, което с времето би била или пот-
върдена, или отхвърлена. Нито я приемам безрезервно, нито я отхвърлям окончателно.
За предпочитане е да имам шанса да я потвърдя за себе си чрез личен опит. Но точно за
попадането ми в каменна времева капсула не мечтая. Животът ми тук върви в посока,
която ми харесва, имам близки и приятели, с които сме в отличен синхрон. Едно пъту-
ване във времето следва да се предприема в компанията на хората, на които човек държи
и се опира в трудните си моменти, с които се радва и възторгва. Не е случайност, че, по
волята на добрата ѝ Орисница, когато Спящата красавица е изпаднала в онзи неин сто-
годишен сън, с нея са заспали всички, намиращи се в двореца. За да се събудят заедно
и тя да не е сама в новия ѝ свят.

***

Друг въпрос, който искам да разгледам точно тук, поражда много дискусии в социал-
ните мрежи и форумите. Става въпрос за взаимодействието Място-Човек. Широко раз-
пространено е мнението, че щом на определено място е съществувало и дори още съ-
ществува светилище, оброчище, храм, то въздействието на тази зона неизменно е бла-
гоприятно за човека.
Как ще ви се отрази съприкосновението с енергията на даден обект, зависи от много
фактори. И всички те са променливи величини. Да вземем например състоянието на фи-
зическото ви тяло. Неговите параметри се променят непрекъснато. Ами на емоционал-
ното/астралното ви тяло. Обръщали ли сте си внимание с каква честота се променят
емоционалните ви състояния? Ами на менталното/мисловното/умственото ви тяло? За-
сичали ли сте характера на мислите си за единица време? Погрешно е да се смята, че
мислите ни въздействат на емоциите ни. Точно обратното е – емоциите ни влияят на
мислите ни. Така сме устроени. Нужно ни е първо да изпитаме някаква емоция, а тя, от
своя страна, да провокира някаква мисъл. Това е и причината психолози, духовни учи-
тели, йога инструктори да ви съветват, ако искате да реализирате свое намерение чрез

173
визуализация, да наблегнете на запълването на желания образ с емоция, с мощна емо-
ция. Иначе мечтата ви ще остане без криле още в мига, в който се опитате да я накарате
да полети.
Казано в резюме – реакцията ви на въздействието на енергията на което и да е място
е в правопропорционална зависимост от вашето състояние към момента, както на физи-
ческо, така и на емоционално и на мисловно ниво. В заключение повтарям отново апела
си – отнасяйте се с уважение към всяко едно Място, защото то ще отрази обратно към
вас това, което му давате в момента. Ако към него се добави енергията на пазителите
му, евентуално и тази на заседнали между измеренията починали, то влиянието на ця-
лата комбинация най-вероятно ще ви причини енергиен и психичен дискомфорт. Та е
във ваш интерес да вземете написаното до тук под внимание. Тези от фините измерения
нямат какво да губят.
Вие обаче имате.

Една забавна история за издирване или как изчезналата бе-

рачка на боровинки от Добринище възкръсна
През юли 2006-а с приятеля ми почивахме в Пирин – до х. Гоце Делчев, над Добри-
нище. Стопаните на местния къмпинг и хижарката ни запомниха като „онези от Казан-
лък, с палатката”, защото за трета година си устройвахме базовия лагер там.
Та пристигаме ние привечер, разпъваме палатката, пием по бира с местните и лягаме
да спим. Рано сутринта ме събужда необичайна за това време глъчка. Подавам си аз
рошавата глава от палатката и гледам – пред хижата се събрал бая народ. Няколко мъже,
една немска овчарка, пет-шест жени. Едната плаче, другите нещо я успокояват. Разбрах,
че нещо извънредно се е случило, измъкнах се и отивам при тях да видя какъв е проб-
лемът.
Аз питам, те един през друг ми разказват. Накрая се оформи картината.
Предния ден група мъже и жени от Добринище тръгнали нагоре в планината да берат
боровинки. Пръснали се по склоновете, а вечерта, когато слезли до хижата, гледат –
една от жените я няма. Така и не се прибирала цяла нощ. Сред берачите била и дъщеря
ѝ, та тя рано сутринта вдигнала всички на крак да търсят майка ѝ. Пристигнали и мъже
от селото с едно обучено куче-следотърсач.
Докато ми разказваха всичко това, дъщерята се разплака на глас, две жени й заприг-
ласяха – абе, вдигна се олелия голяма. И на този звуков фон аз ненадейно се чух да
казвам: „Ама вие защо оплаквате жив човек? Жива е жената, ще се прибере”!
Миг по-рано в съзнанието ми бе изплувал спомен за ясен и детайлен сън, който съну-
вах през нощта: Сънувах, че покрай палатката ни минава група хора. Всички носеха
празни кофи или тенекии от сирене, в каквито берачите на боровинки събират набра-
ните плодове. Незнайно защо от групата се отдели една жена, повдигна края на платни-
щето и влезе при мен в палатката.
И тук почвам аз да описвам в подробности тази жена – овала на лицето, цвета на
косите и очите й, прическата, приблизителното й тегло, възрастта. И, докато говорех,
дъщеря й простена – това е майка ми, точно така изглежда”! И ревна пак с глас.
В чудо се видях! Мислено се корях, кой ме дърпаше за езика, но казаното – казано.
Не мога да го върна! Групата тръгна да дири изчезналата. Двете сестри, които почиваха

174
в едно от бунгалата около хижата обаче останаха. И по едно време полека-лека се при-
мъкнаха до палатката ни. Подхванаха разговор – откъде сме, що сме. Докато накрая по-
отраканата се престраши и попита: – „Ти да не си екстрасенс”?
Изби ме на смях, но иначе си седя сериозна и я питам, защо се интересува –„Ами
имам си тука една болежка” – и сочи към дясното си подребрие. –„Айдее”– викам си –
„Отиде ми инкогнитото”. Както и да е. Поразпитах я и стана ясно, че докторите я леку-
вали за язва. Но според мен жената си имаше проблем с дебелото черво. Сложих й за
малко ръчички на болното място, после те си тръгнаха, а аз се заех да правя кафе.
По едно време гледам – идва тя към палатката и носи пълна чиния с пържени филии
и едно бурканче сладко от ягоди. Не можах да откажа, приех ги, а и много апетитни
изглеждаха.
Викам после на приятеля ми – „Стана тя каквато стана! Току-виж утре, като се събу-
дим, и пред палатката ни се извила върволица от хора – екстрасенса чакат. И всеки по-
мъкнал по нещо – кой яйца, кой боб, а някой може и кокошка, а?”
Добре че в пророкуването хич не ме бива, та ни се размина. Изкарахме си супер по-
чивка. Ходихме до х. Безбог и до Поповото езеро. Валя ни дъжд и градушка на лифта.
Ядохме малини на корем. Набрахме си цели наръчи ароматни пирински билки.
А, за изгубената жена бях почнала да ви разправям.
Късно вечерта спасителният екип се прибра и стана ясно, че не са я открили. Помис-
лих си, че сигурно не съм си изтълкувала правилно съня. Но пък вътре в мен онова
гласче, на което му викаме интуиция, спореше с разума ми и твърдеше инатливо обрат-
ното.
На другия ден по обед дойде вест от Добринище. Прибрала се жената, още вечерта.
Смъкнала се тихомълком до селото по пряката пътека и на никого не се обадила, че е
жива и здрава.
Защо ли? Ами защото то за любовта граници няма. Имала си тя тайна изгора, та с него
пренощували горе на Безбог. Кой ти мисли в такъв сюблимен момент, дали са хукнали
спасители и кучета да я дирят? Не знам за вас, ама аз ако бях, сигурно и на мен щеше да
ми изскочи от акъла да се обадя, че да не ме оплакват приживе.

Космическият град
Датата е 21 ноември. Годината – 2012-а.
За разлика от другите събития, които споделям с вас, като указвам само годината, в
описанието на този мой приказно красив и незабравим сън включвам и точната дата.
На следващия ден, след като се поуталожиха емоциите ми, написах пост във ФБ,
който и до ден днешен е наличен в профила ми. Тук уточнявам както датата, така и
публикуването, защото от тогава насам в Интернет се публикуват отново и отново ста-
тии за този град, който журналистите поетично нарекоха „Градът на Бога”.
Ето и съвсем кратко описание на самия сън, копирах текста от профила си във ФБ,
без да го редактирам. След него ще ви дам още малко информация, какво се знае до днес
за този мистериозен град.
Тази нощ сънувах приказно красив сън. Реех се някъде в космоса. И видях град. Беше
толкова красив. Огромен. Приличаше на космическа станция с форма на галактика.
Много прилича на галактиката от снимката. Плуваше в космическото пространство.
И някой в съня ми ми каза – Това е новият Свят на мира, новият Ерусалим. Събудих се.

175
Легнах отново и повторих видяното в съня ми много пъти с намерението да го запомня
и да го донеса в това измерение, когато се събудя.
Такава красота!
Искам да подчертая, че в онези години, до времето, когато имах този сън, не бях по-
падала на публикации в Интернет, в които пишат за този град, нито бях виждала снимки,
на които се смята че е изобразен именно той. Тоест изключвам вероятността подсъзна-
нието ми да си е сглобило съня ми от прочетени материали или видени снимки.
С цялата история се запознах едва, когато започнах да пиша точно тази част от кни-
гата. Тъй като държа да съм максимално прецизна и да поднасям възможно най-обек-
тивна информация, написах няколко ключови думи и фрази в Гугъл и така прочетох как
всъщност е започнало всичко.
Историята е с начало 26 декември, 1994 година, когато след ремонт телескопът Хъбъл
„случайно” заснел странен космически обект. На снимките се виждал изумително кра-
сив, светещ с ослепително бяла светлина град, реещ се в космоса. Снимките се появили
едновременно на милиони монитори и телевизионни екрани, НАСА за кратко ги публи-
кувала на сайта си. По нейни данни, както и от сайта на Хъбъл, световната общественост
е узнала, че този непознат обект се намира почти в центъра на нашата Галактика. Веро-
ятно това е дало криле на въображението и се е родило името на града – Градът на Бога.
Не след дълго агенцията е свалила всички снимки от сайта си, обявила е, че изображе-
нията не са на никакъв град, а се дължат на зацапване на лещите на камерите на Хъбъл
и ги е засекретила всички до една. Въпреки това, от тогава и до днес интересът към този
мистериозен град не стихва.
Смятам, че освен планети, звезди, метеорити, астероиди, комети и всевъзможни кос-
мически тела е напълно възможно и цял град да пътува в космоса, подобно на гигантски
космически кораб. Дори с нашите възможности и технологии вече се приемат хипоте-
зите, че чисто теоретично е възможно на изкуствено изградено формирование да се съз-
даде и собствено гравитационно поле и изкуствена атмосфера.
Оставям тази тема отворена. Нека всеки от вас я допише, така, както му харесва, во-
ден от собственото си въображение.

До Там и обратно
Случи се през юли, 2014-а. Тогава имах едно много силно преживяване, когато в един
кратък миг сякаш буквално си отидох Оттатък и се върнах Тук. Бях в пълно съзнание,
дори описвах в реално време на партньора ми какво преживявах. Хем бях в това изме-
рение, визуално възприемах стаята, мебелите, цялата обстановка, звуците, миризмите,
интензивността на светлината. Хем тая стая се разшири, загуби ограничителните си кон-
тури и размери. Мозъкът ми работеше като компютър, когато му дефрагментирате
харда – нареждаше, пренареждаше, изтриваше. Пред вътрешния ми поглед с шеметна
бързина се сменяха картини – бих казала, че вървяха една след друга със светлинна ско-
рост, а аз успявах да видя, възприема и дори да анализирам всяка една от тях. Файл след
файл се нижеха с бясна скорост, а аз незнайно как смогвах някак си да асимилирам и
обработя информацията от всичко, минало през този хард на съзнанието ми до този мо-
мент.
След това впечатляващо пренареждане на съхраняваната в съзнанието ми информа-
ция, последва второ такова, около 10-ина дни по-късно, по обяд. Тогава пак преживях
нещо подобно на описаното, но не беше с такава сила и скорост. Да си призная, дни след

176
това аз, образно казано, не знаех на коя планета съм. Най-впечатляващо за мен беше
усещането, че все едно ми се рестартира системата.

Античният подземен град на Рупите

Този град го сънувах някъде около година, преди археолозите да започнат да разко-
пават Хераклея Синтика в близост до Рупите. Не мога да претендирам за достоверност
и да оспорвам разкритията и заключенията на изявени историци и археолози. Реших все
пак да споделя съня си тук, смятам, че ще ви е интересен.
В моя сън този мистериозен античен град се намираше под земята. Разположен бе под
терена, където сега се намира къпалнята, включваща един малък общ басейн и две зони,
обособени като мъжка и женска баня. И двете са под открито небе, с изключение на
зоната, където са душовете и мястото за събличане. И двете разполагат с по два малки
басейна, пълни с гореща минерална вода. Единият от двата басейна е обрасъл и с уни-
кални водорасли, способни да съществуват при тези високи температури и тяхното на-
личие оказва силен лечебен ефект при заболявания на двигателния апарат.
В моя сън от дъното на обраслия с водорасли басейн в женската къпалня надолу во-
деше широко стълбище. След десетината каменни стъпала, по които слязох надолу, аз
се озовах в обширна зала, чиито граници излизаха извън полезрението ми и таванът на
която бе носен от множество каменни колони. Бяха обикновени на вид колони, с квад-
ратно сечение и стени без украси по тях.
През май 2020-а посетихме разкопките на Хераклея Синтика. Търсех с поглед поне
подобие на стълбището и подземието от съня ми, но не открих такова. До настоящия
момент нямам нова, допълнителна информация относно този античен град. Според
твърденията на археолога, който посрещаше посетителите и им изнасяше кратка беседа,
не е възможно на друго място да има друг, подземен град. Дали е така или не – това ще
ни стане известно с времето.

Накратко за предсказателните сънища

Всички ние имаме ярки и запомнящи се сънища. Повечето от тях са иносказателни и
често се затрудняваме да разтълкуваме посланията им. Дори се съмняваме, че има та-
кива. Някои от тях са преподредба на случилото се през деня, изхвърляне на непотреб-
ното, запазване в кодирана форма на това, което подсъзнанието ни е сметнало за важно
и е решило да го съхрани. Смята се, че ние нямаме контрол над сънищата си. Че те са
спонтанен продукт на мозъчни процеси, стимулирани или потискани от сложни хи-
мични съединения и хормонални коктейли.
Поне така ни убеждават учени и психолози. Но те не отчитат съществуването на фи-
ните тела на човека, нито вродената ни способност спонтанно или контролирано да мо-
жем да прехвърляме фокуса на съзнанието си в едно от тях. Ако при тези прехвърляния
използваме за носител астралното си тяло, възможностите пред нас са няколко. Едното
е да излезем от физическото си тяло в пълно съзнание и да упражняваме контрол върху
действията си през цялото време, докато сме вън от него. Тази наша способност вече се
приема за нещо нормално от все повече хора и учените се измориха да я опровергават.
Другият е да го направим несъзнателно, по време на сън. Впрочем, ние правим тези

177
трансфери на съзнанието от физическото към едно от фините си тела и обратно, мно-
гократно през деня, в будно състояние. Но заради скоростта на тези превключвания,
съзнанието ни не ги отчита.
Обратно на непоклатимите научни твърдения, езотерици, окултисти, хора, практику-
ващи медитация, различни духовни практики и разнообразни техники за контрол на съз-
нанието ни учат, че ние сме в състояние да упражняваме контрол върху сънищата си. За
да го постигнем, просто е необходимо да се събудим Там, във финия свят. Много хора
имат своите осъзнати сънища, много мои приятели са споделяли за такива. Аз самата
съм имала както сън в съня, така и сън в съня, в съня. Това ми се случва, когато, по
време на сън, внезапно ясно осъзнавам, че сънувам. И по собствена воля решавам да
изляза от този сън. Правя го тогава, когато почувствам някакъв дискомфорт или дирек-
тна заплаха. Понякога, когато сметна, че в съня си получавам важна информация по
някакъв въпрос, аз си казвам, че ще го запомня, за да мога, когато се събудя, да го спо-
деля с когото преценя за уместно. Сън в съня, в съня съм имала също многократно. В
тези сънища, усещайки заплаха, си казвам, че излизам от съня. Но напускайки въпрос-
ния сън, се озовавам в друг и се налага да изляза и от него, за да се събудя. От такива
сънища обикновено се събуждам шоково и ми трябва известно време да се уверя, че съм
се измъкнала от тях невредима и вече съм в безопасност.
Другата категория сънища, каквито също сънувам често, предсказват едно към едно
събитие, което обикновено се случва на следващия ден. Характерното за тези сънища е,
че не ги помня след събуждането си. Те изплуват в съзнанието ми едва тогава, когато се
реализират в триизмерната ми реалност. Такъв беше сънят ми, в който се озовах в стария
Пловдив. Бегло ви го споменах в частта „Между два свята”.
Като илюстрация ще ви разкажа за един такъв сън, който сънувах през юни 2015-а,
по време на 16-дневния ми престой в Париж. Тогава гостувах на моя много близка при-
ятелка. Месеци преди това незабравимо пътешествие се подготвях с необходимата ин-
формация относно местата и забележителностите, които исках да посетя на всяка цена.
Една от тези забележителности беше великолепната, уникална като архитектура и исто-
рия катедрала в Шартър.
Как се описва с думи преживяване, когато, стъпвайки за пръв път на някое място,
имаш усещането, че си се прибрал у дома? Че си се върнал там след много, много го-
дини? Че, напускайки го, отнасяш със себе си чувството, че си събрал малки, пръснати
от времето и събитията късчета от същността ти и си станал по-цялостен. И че отново
си оставил там част от сърцето си, да те притегля с онзи духовен магнит, за да се върнеш
отново...някога....
Говоря ви за Шартър. За този древен град с още по древна история. И за катедралата,
построена на мястото на изгорял храм, посветен на Дева Мария. Катедрала, която визу-
ално поразява с грандиозните си размери, съперничещи на „Свети Петър“ в Рим, с ве-
ликолепните си, ненадминати и до днес стъклени витражи, за оцветяването на чиито
стъкла древните майстори са използвали пазени в тайна и до днес формули.

Прекарахме в града и основно в катедралата цял ден. Останахме очаровани и дълбоко

впечатлени от грандиозните ѝ размери, пленителното изящество на каменните скулп-
тури и барелефи, дълбочината и докосващият душата чар на онова, прочуто по цял свят
шартърско синьо, станало нарицателно, придаващо на стъклените ѝ витражи приказно

178
очарование. Имахме желание да влезем и в подземната ѝ част, съхраняваща предход-
ните останки на катедралите, върху които е била издигната настоящата, но така и не
успяхме да се запишем, защото там се влизаше на групи и с екскурзовод.
Предпоследният ден от престоя ни в Париж беше белязан от небивала умора и преси-
щане от толкова много красота, часове обикаляне на музейни зали и тичане от метрос-
танциите до забележителностите, а след това обратно. Петнайсет дни излизахме рано
сутрин и се прибирахме късно вечер, капнали от умора, но с пълни с впечатления и
красота души. Заради изтощението решихме да прекараме последния ден преди обрат-
ния ни полет в домашна обстановка и с това решение си легнахме.
На сутринта, въпреки изтощението от предишния ден, аз се събудих много рано. С
ясното намерение да посетим Шартър повторно. Не знаех откъде се появи в мен това
непреодолимо желание, но му се подчиних. И то с желание и радост. При пристигането
ни пред катедралата решихме първо да посетим градския музей, намиращ се в парка зад
нея, който предишния път умишлено пропуснахме. Какво беше изумлението ми, когато
в една от залите се озовах пред картина с огромни размери. И внезапно си спомних, че
през нощта се бях сънувала в този музей, в тази зала, застанала пред точно тази картина.
Не мога да твърдя с абсолютна сигурност, че съм знаела защо беше нужно да отидем
там два пъти, и то само в рамките на няколко дни. Разликата с предишното ни посеще-
ние беше, че този път можахме да влезем с група туристи в криптата. Тогава не открих
там нищо изключително, което да ме впечатли. Впоследствие, след като многократно
се връщах назад към спомените и усещанията си от тези две посещения, осъзнах, че към
тогавашния момент не съм имала ярки усещания заради натрупаната умора. Но тялото
ми, клетките ми бяха записали важната информация и аз достигнах до нея след известно
време
Вярно е, че в онези дни не ми се случи нищо особено нито по пътя ни до там и об-
ратно, нито докато бродехме по старинните улички на стария град, нито докато обика-
ляхме този шедьовър на готическата архитектура и по външния и по вътрешния ѝ пери-
метър. Но месец след завръщането ми от Франция поредица от събития в личния ми
живот ме подтикнаха мислено да се връщам отново и отново по местата, които посетих
там, в опит да намеря обяснение на случващи се с мен промени. Отправна точка в изс-
ледванията ми бе ясната мисъл, че има някаква скрита връзка между специфичната
енергетика на сградите, на музейните експонати и на местата, на които се намираха, и
трансформациите, които се случиха с мен на физическо и енергийно ниво.
„Нотър Дам дьо Шартър” беше катедралата, която остави незаличим отпечатък в съз-
нанието ми. Неслучайно я посетихме два пъти. Още при първото ни посещение в Шар-
тър ясно почувствах, че тази величествена, уникална готическа катедрала е построена
на място, което бих определила като важна акупунктурна точка върху тялото на Земята.
Размерите и пропорциите ѝ действат като усилвател на тези енергии – проектът на ка-
тедралата е разработен на основата на златното сечение – дължината на корабите, разс-
тоянието между колоните и още много други съотношения. Впоследствие узнах, че от
древни времена на това място е имало построено от друидите светилище – мегалитен
кръг, в центъра на който според тях действат мощни благотворни енергии. По-късно
римляните строят на същото място храм. Върху руините му една след друга са строени
и разрушени шест църкви. „Нотър Дам дьо Шартър” е седмата.
Според много и различни източници, след завръщането си от светите земи рицарите
тамплиери започват строителството на катедрали в готически стил на територията на
цяла Франция. Една от тях е Шартърската, друга също толкова известна е катедралата

179
в Реймс, където са короновани всички френски крале. С изключение на Анри IV – про-
чут като съпруг на Маргьорит дьо Валоа (кралица Марго). Той е коронован в Нотър Дам
дьо Шартър. И е погребан там. Тези, построени от тамплиерите храмове, са разполо-
жени така, че съответстват на разположението на звездите от съзвездие Дева! На най-
голямата, алфа звездата Spica съответства катедралата в Реймс. На втората по голе-
мина – Porrima – тази в Шартър.
За това съответствие пише и писателят-изследовател Хавиер Сиера в романа си „Там-
плиерските порти“. Ето и цитат от книгата:

„СЪВПАДЕНИЯ С ГОЛЕМИТЕ ЗВЕЗДИ ОТ ДЕВА (според Луи Шарпантие)

Готическа катедрала | На коя звезда съответства
Шартр 1194 г. | Gamma virginis (Porrima)
Реймс 1211 г. | Alfa virginis (Spica)
Байо 1206 г. | Epsilon virginis (Vendimiatrix)
Амиен 1220 г. | Zeta virginis

СЪВПАДЕНИЯ С МАЛКИТЕ ЗВЕЗДИ ОТ ДЕВА (според Луи Шарпантие)

Готическа катедрала | На коя звезда съответства
Лаон 1160 г. | Virginis 1355
Париж 1163 г. | Virginis 1336 (?) Virginis 490 (?)
Еврьо 1248 г. | Virginis 484
Етамп ? | Virginis 1324
Св. Б. на Спика ? | Virginis 1348
Абвил ? | Virginis 1351“

Сметнах, че си струва да споделя наученото до днес по темата. Вече намерих отговор

на част от въпросите си, но те са от твърде личен характер, за да ги споделям публично.
Нямам от това второ посещение никакъв спомен за някакво необичайно усещане или
преживяване, с което да си обясня този сън. Нито други, в които по подобен начин съм
видяла в съня си предстоящо събитие, касаещо ме лично. В нито един от тези сънища
не се е случвало нещо изключително, нещо, което да ме е заплашвало в какъвто и да е
аспект. Не ми харесва идеята, според която ние живеем в някаква реалност, която е
програмирана предварително и просто да се движим по вече предначертани ни пътища
и пътеки. Вероятно има и други обяснения, с някои от тях съм запозната на теория. Но
на този етап съм ги оставила настрани, защото, за да насоча вниманието си към някоя
хипотеза или предположение, ми е нужно да се запозная с много версии, които са в
нейна подкрепа. Както и с такива, които я опровергават. След това изчаквам събития в
живота ми, мои лични преживявания и различни подсказки да ме насочат в правилната
посока. Правилна, за моето съзнание, за моите преживявания, за моите нужди да науча
нещо ново или да се освободя от нещо старо и ненужно.

***

Написването на тази книга бе белязано от много знаци и подсказки, една от които бе

знаменателен, бих го нарекла дори пророчески сън в магичната нощ срещу Еньовден.
Предната вечер бях описала съня си за Шартър, който току-що прочетохте. На сутринта
се събудих необичайно рано с ясния и отчетлив спомен за съня ми от изминалата нощ.

180
 Вероятно всеки си има част от нощта, когато сънува своите пророчески сънища. Мно-
зина са ми споделяли, че това са няколкото часа след полунощ. Аз моите ги сънувам
предимно непосредствено преди събуждане. Ако обаче се случи да ги сънувам в друга
част на нощта, то тогава имам осъзнат сън, в който си давам строга инструкция да го
запомня и да го изнеса в будното си съзнание, когато се събудя.
Преди да ви разкажа какво сънувах, ще ви споделя какви са моите прозрения за съ-
нища, в които виждаме предварително случило се на следващия ден събитие. Допускам
това прозрение да е валидно само за моите сънища, но се надявам чрез споделянето му
да ви подскажа посоката, в която да потърсите вашето.
Всички мои сънища от такова естество са представяли място, което посещавам. И на
другата сутрин аз съм вземала спонтанно решение да отида точно на мястото от съня
си, като съм си спомняла, че съм го сънувала през изминалата нощ, едва когато съм се
озовала там.
Малко по-горе написах, че при посещението ми в Шартър изпитах дълбоко вълнение
и някакво странно усещане за събиране на мои изгубени частици. Мисля, че не е слу-
чайност фактът, че прозрението ми от юни 2015-а, което тогава беше с размити контури,
след написването на този текст и съня ми от изминалата нощ, придоби доста ясни и
релефни очертания.
В живота си всеки един от нас е бил на места, където се е чувствал като у дома си и е
имал, ако не кристално ясно, то поне смътно усещане за цялостност. Колкото и да сме
убедени, че се озоваваме тук или там по волята на случайността, за мен в живота на
никого нищо не се случва ей така, случайно. Ние се движим по предварително очертани
ни траектории. И те не са дело на нечия чужда воля. Те са нашият съзнателен избор, но
на едно много по-висше ниво на съществуване. Те са изборите на душата ни, на свръх-
съзнанието ни. Това, че не ги осъзнаваме, че нямаме достъп до собствената си база
данни, се дължи на факта, че не е изградена връзката ни с тези наши по-висши аспекти.
Не е изградена Сребърната нишка. Но добрата новина е, че тя е в процес на изграждане.
Докъде сте стигнали в построяването ѝ, знае само душата ви. Но фактът, че четете тази
книга иде да ви подскаже, че сте напреднали с градежа. И не е далеч времето, когато
комуникацията между личността, която сте сега и онази безгранична, могъща, прек-
расна Вселена, която сте в действителност, ще бъде свободна и безпрепятствена.
Ние посещаваме определени места, защото имаме какво да вземем от там, за да ста-
ваме все по-цялостни. Понякога това са места, където сме били, с които имаме древна
или по-скорошна връзка. В други случаи ги посещаваме, защото енергията им подпо-
мага този мистичен процес на изцеление на болните ни части и приобщаването им об-
ратно.
Нашето подсъзнание ни отвежда там, където можем да отключим стари подсъзна-
телни блокажи или автоматично да получим изцеление на една от многото ни подсъз-
нателни травми. При всяко едно подобно изцеление частица от нас, която е била откъс-
ната, се връща обратно и се слива с цялото.
Вече в този контекст мога да кажа, че моето подсъзнание ме отвежда на нужните за
изцелението му места. В точното време. Аз съм приучила себе си да следвам инструк-
циите, наставленията, подсказките му безпрекословно. Разпознавам ги интуитивно и не
позволявам на логичния ми ум да се намесва, макар че неговата природа е от такова
естество, че винаги, неспирно се опитва той да поеме контрола. Най-важните избори в
живота си съм ги правила спонтанно. Както прочетохте вече в частта за посвещенията,

181
когато душата поеме изцяло контрола, животът ни става лесен. Защото отпадат кошмар-
ните колебания, вътрешните спорове и жестоки конфликти, в които логичният ни ум ни
вкарва, опитвайки се да наложи волята си над сърцето ни. Напътствията на душата ни
достигат до съзнанието ни под много и различни форми, пътища и пътечки. Не си мис-
лете, че е нужно да възприемете ясна и стройно подредена мисъл, чрез която да полу-
чите точни указания, в стил наръчник – стъпка по стъпка. Не, езикът на душата ви е
образен, символичен, алегоричен, метафоричен. Вие го знаете този език, ползвате го
ежесекундно, само дето будното ви съзнание не засича и отчита тази комуникация. За-
щото не му е това работата. Неговите задачи и функции са от съвсем различно естество.
Всеки си има своите дълбоко лични и сакрални потребности от натрупване на опит
чрез лични преживявания. Споделянето на моите няма да ви даде отговори, с които да
си обясните вашите. Но ще ви предложи гледни точки, които да ви подпомогнат. А това
е целта, която съм си поставила, написвайки тази книга.

Сън в магичната нощ преди Еньовден, 2021

Подсъзнанието на всеки от нас му говори на такъв език, че посланията му да бъдат

максимално разбираеми. Колкото по-често им обръщаме внимание и се вслушваме в
съветите, прогнозите или предупрежденията, толкова повече зачестяват те. Универсал-
ните тълкувания, включени в съновниците, които можете да намерите на книжния па-
зар, може и да очертават основни рамки, но в никакъв случай не са общовалидни. А
комерсиалните издания пък следва изобщо да не привличат вниманието ви.
Когато аз сънувам иносказателен сън, не винаги съумявам на момента да вникна в
посланието му. Но с напредването на деня различни дребни знаци ми помагат да си го
разтълкувам. Опитът ме е научил, че когато сънувам, че съм потопена, плувам, или се
каня да плувам във воден басейн, било то в океан, в море, в езеро или в изкуствен плувен
басейн, това е подсказка, че докато тялото ми е спяло, съзнанието ми е пътувало през
измеренията. Водният басейн се счита за един от многото универсални символи и се
тълкува като портал към други измерения, звездни системи, галактики и дори вселени.
През изминалата нощ аз сънувах, че стоя пред два басейна. Голям и малък, разполо-
жени перпендикулярно един спрямо друг. Поради това си разположение те имаха една
обща стена. Големият басейн беше пълен с чиста и прозрачна, леко затоплена вода.
Имаше стълбичка, по която човек да влезе в него. Малкият басейн беше пълен с тъмна,
непрозрачна, гореща до търпимост на тялото вода. Нямаше стълбичка, по която да се
влезе в него, не ми беше известно и колко е дълбок. В съня си изпитвах боязън да се
потопя в тези тъмни води. Сиреч – в неизвестното. За сметка на това пък влязох в голе-
мия басейн и плувах известно време в бистрите му води, приятно топли, галещи тялото
ми като копринен воал. Докато си плувах, край басейна се появи млад мъж с голям чувал
за смет в ръцете. Каза ми с огромна горчивина, че разни посетители постоянно замър-
сяват района около басейните и му се налага всеки ден да събира поне по един чувал
боклуци. Докато си говорехме, както си бях в големия басейн и се държах за общата
стена, аз се престраших да потопя ръката си в малкия басейн. Водата, която в началото
на съня ми се струваше много гореща, се оказа приятно топла. Без да се колебая, се
преметнах през стената и се потопих в него. Каква беше изненадата ми, когато усетих
дъното му под краката си, а водата едва стигаше до гърдите ми. Въздъхнах с облекчение
и се събудих.

182
 Посланията на този сън следва да са разбираеми и за вас, както са за мен. Дали съм
сърфирала между измеренията и къде съм била, за това нямам спомен. Но опитът ми с
други сходни сънища ме е научил, че резултатите от такива междупространствени пъ-
тешествия не закъсняват. При мен се проявяват под формата на прозрения, идеи, вдъх-
новения.
Любопитното е, че докато записвах този сън, си спомних друг подобен, пак в нощта
срещу Еньовден, преди поне 18 години. Бяхме на палатка до хижа „Пионерска” в Рила.
Сега малко по-нагоре тръгва лифтът за езерата, но в онези години лифт нямаше, така че
на следващия ден си направихме преход до Бъбрека и обратно. Беше ни първото посе-
щение в Рила, никога не бяхме ходили до езерата. Не знаехме, че на следващия ден е
Еньовден. Палатката ни беше от онези брезентовите, цип на входа ѝ нямаше, завързваше
се с две връзки и толкова. Дадоха ни я назаем наши приятели. През нощта аз сънувах
един от най-знаменателните си сънища. В съня ми нечия ръка разтвори платнището на
входа на палатката и аз видях пред нея да стои Петър Дънов. Без да ми каже и дума, той
ми протегна ръка и този жест бе мълчалива покана да го последвам. Станах и изпълзях
от палатката. Веднага щом се озовах вън от нея, бях засмукана от някакъв енергиен
смерч. Моят водач ме държеше за ръката и този контакт внасяше в мен спокойствие. В
един следващ момент двамата стояхме в непосредствена близост до огромен скален
масив, някъде високо в Рила. И в тази, издигаща се почти вертикално скална стена, пред
слисания ми поглед се появи голяма, около три метра в диаметър светеща спирала. При-
личаше на въртяща се галактика. Това беше енергиен портал. И тук сънят ми свърши.
По-точно на сутринта го помнех само до момента, в който Петър Дънов отвори пред
мен този портал. Дали съм преминала през него и ако съм го направила, къде съм се
озовала, това не помня. Допускам две възможности. Едната е, да не съм преминала. Или
да съм, но да съм укрила спомена от будното си съзнание по причини, известни само на
висшия ми Аз. В онези години опитът ми с пътешествия по време на сън беше скромен.
Не можех да ги тълкувам достатъчно добре, учех се да общувам с подсъзнанието си.
Сега, от дистанцията на времето, спомняйки ди и този отдавнашен сън, виждам колко
съм напреднала в тълкуването на сънищата си. Което е радостно, нали?

Физическите наранявания по време на сън

Няколко дни след онова своеобразно дефрагментиране и преподреждане на съзнани-

ето, за което ви разказах, аз имах един запомнящ се и ужасяващ (поне за мен) сън. В
съня ми ме ухапа змия. От това ухапване, уж насън, ми останаха физически белези от
зъбите. Виждаха се на дланта ми 3-4 дни след това. Събития в личния ми живот месец
и нещо по-късно дадоха израз и обяснение на това ухапване. Описвам го, защото много
мои приятели са ми споделяли, че са се събуждали с рани и синини по тялото им, как-
вито не са забелязали при лягане. Както вече писах в частта „Травми в подсъзнанието”,
ние сме така устроени, че сме в състояние да пренесем върху физическото си тяло пред-
стави, спомени или дори преживявания в астрала по време на сън, оставили ни рани и
дори белези.
Мой близък приятел и до днес има на бицепса на едната си ръка белег от куршум от
мускет. Получил тази повърхностна рана по време на сън, в който се видял като фран-
цузин, участник в някакво сражение в края на 17 или началото на 18 век.

183
 Светилището Беглик Таш – кратко пътуване
назад във времето
В началото на февруари 2021-ва си устроихме няколкодневна почивка по южното ни
Черноморие. Запознахме се с метеорологичните прогнози, избрахме си топли и слън-
чеви дни, резервирахме си ваучери с отстъпка за прекрасно студио в току що реновиран
хотел и потеглихме. Предприехме това пътуване в онези дни, когато всички заведения
и повечето хотели бяха затворени заради санитарно-здравните мерки. Идеята ни беше
за няколко дни престой да посетим всички прекрасни и забележителни с природните си
дадености плажове и селца, без да бъдем обезпокоявани от шумни тълпи туристи.
Не бях посещавала светилището Беглик Таш. Въпреки че съм гледала много снимки,
споделени от мои приятели, се оказах неподготвена за грандиозните мащаби и могъ-
щото излъчване на това място. Мнозина от вас помнят, че преди няколко години бяха
нашумели и много популярни т. нар. екскурзии-семинари, включващи посещения на
едно или в повечето случаи на няколко „силни и енергийни места“. Имаше силно изра-
зена тенденция някои от обикалящите, движени от амбиции да „отварят енергийни пор-
тали“, много често да вадят очи, вместо да изписват вежди. Резултатите от действията
им, в много от случаите, бяха замърсявания на посетените места. Знам това, защото аз
също обичам да посещавам подобни места на силата и съм влизала в контакт с пазите-
лите им, от които и съм почерпила тази информация, която споделям тук.
Как тези ритуали са се отразили на „активаторите” – не мога, но и не искам да знам.
През годините, при общуването ми с много хора – читатели или пациенти, съм конста-
тирала, че човек трудно осъзнава собственото си влошено енергийно състояние. Хора,
чийто енергиен капацитет е бил на пределния им минимум, са твърдели с абсолютна
убеденост, че се чувстват отлично и са във върховата си кондиция.
От всичко прочетено предварително знаех, че Беглик Таш се слави като едно много
силно енергийно място. Мнозина го посещават, водени от желанието да се „заредят
енергийно“. Аз лично не гледам на човека като на електрическа батерия, която се за-
режда и разрежда. Да, ние се чувстваме уморени и изтощени след тежък физически или
умствен труд, след огромно психическо натоварване или силен стрес. Но тази умора
съвсем не означава, че всичката фина енергия, с която сме разполагали, е изтекла наня-
къде. Дори и така да е, то това „изтичане” не предполага ли наличието на кранче, дупка,
пробойна, откъдето да се осъществи? Ако продължите с разсъжденията в тази посока,
сами ще стигнете до извода, че при загуба на енергия следва да потърсим не само про-
бойните, откъдето тя символично е изтекла, но и причините за появяването им. В някои
от по-леките случаи на загуба на енергия става въпрос не за пробойни, а за замърсявания
и затлачвания по протежение на енергийните ни меридиани, канали, както и в точките,
в които те се пресичат. По-малките от тях в източната медицина се наричат акупресурни
или акупунктурни. По-големите – чакри.
Относно енергетиката на която и да е точка на планетата е добре известно, че всяко
място има своето специфично излъчване. Както и всеки човек. За да се осъществи вза-
имодействие между двата обекта Място-Човек, условието е те да са в синхрон. И понеже
и гео-обектът, и живият организъм не са с постоянни, константни, непроменливи енер-
гийни параметри, то е напълно естествено при едни обстоятелства да са в синхрон. А
при други – в асинхрон. Което означава, че един и същи човек, на едно и също географ-
ско място, в определен ден би се почувствал добре там, а в друг – зле. Факторите за тези
184
различия са много и от разнообразно естество. Физиологично, емоционално, психоло-
гично – за човека. Климатично, геофизично, магнитно, дори и астрологично, както и
много други – за Земята.
Погледната от този ъгъл, тезата за силните енергийни места и възможностите за вза-
имодействие с другите живи организми не е нито общовалидна, нито перманентно ак-
туална.
След това доста обстойно предисловие, нека да ви разкажа накратко какво видях, по-
чувствах и научих там. Уточнявам, че пристигнахме в ранния предиобед и бяхме един-
ствените посетители. След като се разходихме по скалите, си харесахме една от пейките
под голямото дърво, извисяващо се почти в средата на красивата голяма поляна, обгър-
нала каменните грамади от западната им страна. Бяхме само ние, песента на птиците,
уханието на мократа, свежа трева и далечния, едва доловим дъх на морето.
Дори не помня как ми хрумна, но, както си седях на пейката, изцяло потопена в усе-
щанията си за покой и пълен синхрон, помолих да ми бъдат показани ключови сцени,
свързани пряко с функциите на това място като светилище. И вторият ми въпрос, преди
да се настроя да съм просто зрител, бе – извършвани ли са в това светилище кървави
жертвоприношения? И в частност – човешки такива? Защо ли ми трябваше да питам?.....
Сцената, която наблюдавах, беше потресваща. Виждах я от далеч, от мястото, на ко-
ето се намирах с физическото си тяло, но и от високо. Все едно бях някъде по средата
на поляната, която обгражда скалите от запад, но във въздуха. Действието се развиваше
пред огромната скала, с процеп между нея, и тази, която се крепеше само на три опорни
точки.
Едното действащо лице, по мои впечатления – главното, ръководеше непознат ми ри-
туал. Беше мъж, предполагам – жрец, не се вгледах в детайли, помня само, че на главата
си носеше венец от сухи клони. Пред него доведоха някакъв опърпан, окървавен човек.
Мъжът беше облечен в дрипав, оръфан хитон, без ръкави, къс, до коленете. Ръцете му
бяха завързани отзад, на гърба. В съзнанието ми влетя информация, че е пленник, пле-
нен с единствената цел да бъде принесен в жертва на боговете. На кои точно богове –
не разбрах. По-скоро не ме интересуваха детайлите.
Останах изненадана, че жрецът отне живота му, като разби черепа му с нещо като
топор. Бях чела, че такива жертвоприношения се извършват, за да се принесе на бого-
вете именно кръвта на жертвата. А при този начин на усмъртяване, по-голямата част от
нея оставаше в тялото.
Оставих това чудене настрани и зададох друг въпрос – само мъже ли са били прина-
сяни в жертва? В този миг, сякаш в отговор на въпроса ми, видях жена. Довлякоха я в
нозете на жреца. И той ѝ преряза гърлото. Не видях острието. Нито формата му, нито от
какъв материал беше изработено, за да добия приблизителна представа за епохата.
Обикновено, когато съм свидетел на събития от миналото, получавам информация
дори за приблизителната година. Този път не поисках да знам. Сега вече, от дистанцията
на времето си мисля, че не е от особено значение.
Следващата картина, която видях, бе лицето на жреца. Дотогава наблюдавах случва-
щото се в светилището отдалеч. А след това все едно някой увеличи картината дотогава,
докато цялото ми зрително поле не се изпълни с това лице. И сега, докато пиша тези
редове, е пред очите ми. Възрастен мъж. Дълги, почти побелели, мръсни и сплъстени
коси, спускащи се около лицето му. Тъмни очи, мътни, с някакъв полумъртъв, отнесен
израз. Сега като размислям над видяното – може и да е бил дрогиран. Имали са в онези

185
времена тези традиции – да си помагат с аромати, опушвания, гъби и билки, за да се
доближат до боговете си. Лицето му беше прорязано от дълбоки, вертикални бръчки.
И когато вече мислех да приключвам с присъствието си в това време и измерение,
внезапно ми хрумна да попитам, дали има още нещо, което е важно да узная. И видях
букви. Които бавно оформиха дума. Бяха на гръцки. Фонетично звучаха като ЗЕ-
МЕА(С). Веднага, щом излязох от това състояние на свръхсъзнателност, записах думата
в телефона си. А на другата сутрин се обърнах към приятелите си във ФБ с молба да ми
помогнат да разтълкуваме значението на думата. Моя приятелка написа под поста ми,
че в превод от гръцки думата означава „ВЗЕТА“, в смисъла на нещо от женски род,
което е взето. Ами да! Точно „взети” бяха тези жени и мъже, обречени да пролеят кръвта
им за омилостивяване на невидими и неосезаеми божества. Веднъж бяха взети като
пленници. Втори път – взети от боговете на тези, които ги бяха пленили, за да ги пожер-
тват.
След като отворих очи, първо ми беше нужно да се отърся от впечатленията от видя-
ното. От там нататък моята задача беше да помогна на душите на тези от пожертваните,
които бяха заседнали между измеренията поради стреса, гнева и болката, да се освобо-
дят най-сетне от този енергиен капан. След което се наложи, съвместно с невидимите
пазители на Беглик Таш и околността му, да почистим мястото от доста тъмни натруп-
вания. Някои – древни. Други – от наше време.
Та отново настоятелно ви съветвам: когато посещавате такива места, не отивайте там
с мисълта, че това е природен контакт, към който да включите зарядното си и да заре-
дите батерията си. Подобно консуматорско отношение нанася щети не само на мястото,
но и на вас самите.

Тракийски комплекс Шушманец,

древен ритуал за пролетно равноденствие
За завършек на този кратък цикъл, описващ моите запознанства, видения и контакти,
случили ми се по места на древни тракийски светилища, избрах един наистина много
кратък разказ. Сцена на действието е тракийският комплекс Шушманец. Комплексът се
намира в близост до град Шипка и включва три могили със светилища, засипани под
тях. Носят имената Шушманец, Хелвеция, Грифони, дадени им от откривателя на това
култово място, Георги Китов. Това е мястото с такива могили, където аз се чувствам
прекрасно. В отличен синхрон съм с енергиите му, независимо по кое време на годината
го посещавам. Ето защо е любимото ми кътче за отдих и усамотение, което е близо до
Казанлък и не губя време в пътуване. Особено много обичам да ходя там през дългите
летни дни, надвечер, когато персоналът, обслужващ комплекса, вече си е тръгнал и на-
около няма жива душа. Освен пойните птички.
Да, много пъти съм посещавала и трите светилища. Но едва в деня на пролетното
равноденствие на 2021 г, получих позволение да видя ритуална сцена. Намирах се в
светилището, на което доктор Китов бе дал името Хелвеция. Към малката камера със
свод с конусообразно напречно сечение и малко ложе води дълъг, но открит проход,
обрамчен от двете му страни с каменен зид. Има малко правоъгълно предверие, отде-
лено от камерата с двукрила каменна врата. Тя си е още там, оцеляла е непокътната, за
разлика от потрошените мраморни врати на много други тракийски погребални камери
или светилища. На вратите на Хелвеция от вътрешната страна има издялано в гранита
масивно резе. Който и да е използвал камерата с ложето, се е затварял отвътре и се е
186
уединявал, необезпокояван от никого. Това според мен са места и за посвещение, и за
астрални пътувания.
Сцената, на която станах свидетел, бе свещен сексуален акт. Двойката беше от мъж
на средна възраст, с венец от едва напъпили клонки на главата. И млада жена с дълги
коси. Информирана бях, че с това свещено за древните ни предци действие, са чествали
именно пролетното равноденствие. Каза ми се, че за лятното и зимното слънцестоене,
както и за есенното равноденствие ритуалите били различни. Но тях бих могла да ги
„видя“, ако съм на мястото в съответния ден. Благодарих за тази безценна възможност
и помолих за позволение да споделя видяното в по-широка аудитория. Благодарна съм,
че го получих.

В две паралелни реалности

Откакто работя по тази част от книгата, се двоумя дали да споделя преживяното и как
да го опиша, след като дори не мога да формулирам случилото се в главата си, камо ли
да го разкажа и обрисувам разбираемо на друг човек.
В кратък вариант – бях ЕДНОВРЕМЕННО в две реалности. Не знам дали това е тер-
минът или по-подходящият е „паралелни времеви линии“. Тези две понятия се припок-
риват, но не са на 100 % идентични. Тези „прескачания“ ние ги правим доста често,
както го казах вече. Забелязвала съм го за себе си. Но те са мигновени, не са стресиращи,
не са объркващи.
Случи ми се вечерта на 9-и септември 2020-а, между 18 и 20 часа. Гледахме филм. В
един момент осъзнах, че за някакъв отрязък от време съм била някак си „раздвоена“.
Едното ми Аз пишеше нещо във ФБ, четеше от телефона. Другото си гледаше филма.
Не мога да ви обрисувам колко е объркващо, дезориентиращо и неподлежащо на опи-
сание. Признавам си, че тогава се изплаших, много се изплаших. Защото при крайното
„превключване“ към тази ми времева линия не знаех, не бях сигурна коя личност съм,
коя Ценка е останала като главно действащо лице. Бяхме двамата с моя партньор, и
слава богу. Защото от шока се разревах с глас, изпаднах в нещо като паник атака, не
можех да дишам от ужас, че може да се е проявила тук друга моя версия.
Чела съм много за тези състояния. Към онзи момент – само в книгите на Тибетеца
май. Според него това е етап от развитието ни. Да ви кажа, според мен не е много ком-
фортно за съзнанието да си две действащи лица едновременно. Възможно е след време
да се привикне към такива състояния. Доколкото съм запозната, не става въпрос за про-
дължителност, едва ли не постоянно да си раздвоен, но е качество, способност. Спом-
ням си, че в Агни йога го наричат „делимост на духа“. Била съм в такива състояния
многократно досега. Но неосъзнато. Просто след време съм получавала обратна връзка,
че съм видяна или усетена някъде, където на някого съм помагала с нещо си. Било ле-
чение, било измъкване от опасна/критична ситуация. Единственият етап от развитието
ми, който да е бил толкова шокиращ за мен до днес, беше първият случай, когато видях
минал живот на пациент. Тогава бях толкова слисана и объркана, че ходех като сомнам-
бул повече от седмица. Описала съм го с няколко изречения в НЛИ. Тогава пишех частта
за регресиите и спрях с писането, докато се освестя и ми се наместят пластовете в съз-
нанието. На това място, както си пишех, си спомних за онова „нещо“, което леля Ванга
вкара със силен удар в гърдите ми, когато бях на Рупите по 24-ти май. Беше някакъв
диск с диаметър около 20 см, дебелина към 5-6 см. Случи се на фино ниво, но не бях в
транс, стоях пред гроба ѝ, откъм краката, и едва не седнах по задник от удара. С такава

187
сила го вкара в гърдите ми. Каза ми, че ще разархивирам информацията, която съдържа,
в идните седмици и месеци. Когато започнах отново да правя диагностики, започнах да
виждам не само един минал живот, стоящ като причина за душевната травма на човек,
а низ от животи. И то не в хронологична последователност, а в смислова. Нямам и до
днес никаква представа какво беше това, което преживях на 9-и! От натрупания ми до-
сега личен опит, свързан с развитието ми, такива шокови събития са всъщност качване
не на стъпало, а на етаж. Времето ще покаже.

Ние сме актьори на космическата сцена

Теориите за квантовата природа на Вселената, за холографската ѝ природа, струнната
теория, теорията за Големия взрив, теорията за множеството измерения, теорията за пъ-
туване през времето и пространството… Толкова много научни теории! Всяка от тях си
има своите ревностни привърженици. Има си и ревностните противници. Живеем в ду-
ален свят, така че го приемам за напълно нормално.
Претърсвайки съзнанието си за мои знакови преживявания, чрез които, споделяйки
ги с вас, да ви предоставя нови гледни точки, прецених, че ще е добре за повествовани-
ето, ако ви разкажа моите опитности, касаещи многото ни роли и проявления във физи-
ческото измерение. Както и удивителната ни способност да включваме в това проявле-
ние свой аспект, от чиито знания, дарби и потенциал се нуждаем най-много в конкрет-
ната житейска ситуация.
Съзнавам, че нагазвам в дълбоките води на тема, която все още подлежи на изслед-
ване и за чиито проучвания се говори в източници, ползвани от тайните духовни и окул-
тни общества, но която упорито се неглижира от научната общност. И за да ме разбе-
рете, ще започна по-отдалеч.
Изходната ми позиция ще бъде тезата, че ние сме свръхсъзнание, което се проявява
чрез физическо тяло на Земята, с цел участие в Играта. Твърденията, че идваме Тук, за
да си изплащаме кармичните дългове, да си учим уроците и да се развиваме духовно,
напоследък губят все повече от доверието ми към тях. През последните години все по-
вече започнах да възприемам за приемлива тезата, че случващото се във Вселената, а в
частност и на Земята, е в същината си една необозрима по мащаби космическа Игра.
Тази игра ни предоставя безкрайни възможности и невъобразимо разнообразие от роли,
в които да се превъплътим, с чиито най-дълбоки характеристики и специфики да се
слеем на макс, така че да можем да преживеем и най-дребния, почти недоловим нюанс
от характера на героя, който сме си избрали да изиграем.
Поради физиологичните особености на физическото тяло, което е нашият костюм за
проявление на тази планета – Земята, ние, представлявайки безгранично космическо
съзнание, не сме в състояние да влеем в него целия си енергиен потенциал. Ако си пред-
ставите свръхсъзнанието ни като безгранично, а тялото ни като съд с ограничен обем,
сами ще разберете, че в това тяло присъства нищожно малка частица от вас, от мен. По-
точно – от енергията, която сме. И аз, и вие. Пример – не можете да налеете (и поберете
в нея) хиляди тонове течност в двайсетлитрова туба.
Ако си представим, че всички наши роли, които вече сме изиграли на сцената на Зе-
мята, са един конгломерат, съставен от неизброими енергийни зрънца, то следващата
фаза е да си представим, че тези зрънца в капсулата могат по всяко време да използват
физическото тяло, от което основно се ползва едно от тях. Всяко едно зрънце притежава

188
собствени уникални характеристики в детайлите. Но също така всички зрънца са обе-
динени от един общ, уникален за тях космически код.
За да избегна вероятността изложението ми до тук да не бъде разбрано, или – още по-
зле, да бъде разбрано погрешно, нека обобщя:

 Ние, всеки един от нас, сме безпределно космическо съзнание;

 Ние имаме тази възможност да избираме условия и места, където, забавлявайки
се, да участваме в една Космическа Игра;
 Ние, за да участваме в Играта на избрана от нас планета, се нуждаем от тяло, при-
годено за конкретните условия, която тя предлага;
 За да ползваме подходящо тяло, ние излъчваме част от енергията си, защото как-
вото и да е тялото, колкото и то да е усъвършенствано, няма такова, което да е пригодено
да понесе цялата мощ на едно космическо съзнание. А ние сме такова, нали запомнихте?
 Всяко едно преживяване по време на участието ни в която и да е фаза на Играта,
на която и да е планета, в която и да е Галактика, се записва на хард-диска на съзнанието
ни и записът е незаличим;
 Бонус е за нас, че по време на участието ни в Играта имаме възможността да пол-
зваме жокери – да искаме информация от общото ни съзнание, дори да позволим друг
наш аспект, който притежава нужния опит за разрешаване на проблем в конкретна си-
туация, да поеме контрола, за да може отборът да спечели поредния рунд;
 Тези превключвания и участия остават скрити от будното съзнание на личността,
която изпълнява главната роля към момента. С други думи – човекът внезапно намира
сили да понесе срив в семейството, раздяла с приятели, загуба на близък. Намира реше-
ния на проблеми. Открива пътища, по които да се измъкне от трудни ситуации. Проя-
вява най-неочаквано дарби, за чиито наличия дотогава не е давал никакви индикации.
И изобщо не подозира, нито пък някога ще заподозре, че в трудната ситуация друг е
поел инициативата. И този „друг” е пак той, пак неговото Аз;
 Надявам се, че с написаното дотук съумях да ви подготвя за следващото ми твър-
дение:
 Когато някой наш аспект реши временно да се включи в Играта, напълно въз-
можно е той да се прояви физически. Знам, объркващо е. Но е възможно. И едно от
обясненията на въпроса – Но как е възможно човек да се преобрази мигновено, прие-
майки не само друга визия, но и друг глас, друг изказ, походка, акцент? – е, защото това,
което ние приемаме за плътна материя, не е такова!

Веднага след като разберем, че така наречената „плътна физическа материя” е всъщ-
ност почти празно пространство, което нашите сетива са програмирани да възприемат
като плътно, нещата се опростяват до минимум.

Примерите, които мога да ви дам със себе си, са само два. Но в окултната литература
изобилства с такива. Най-яркият пример, с който ще си послужа, е почерпен от споме-
ните на сподвижниците на Елена Блаватска. Блаватска е основателка на Теософското
общество. Автор е на много книги, най-популярните от които са многотомниците „Раз-
булената Изида” и „Тайната доктрина”. Тя, Блаватска, твърди, че голяма част от текста
и в двете поредици ѝ е диктуван по телепатичен път от нейните хималайски Учители, с
които тя е била и в лични контакти. Любопитното в случая са описанията на нейни спод-

189
вижници, които са имали възможността да присъстват в моментите, когато с нея теле-
патично се е свързвал Учител, който ѝ е диктувал определени пасажи от бъдещите
книги. В тези моменти физическият облик на Блаватска се е изменял напълно. Сменяли
са се тенът на лицето ѝ, овалът му, тембърът на гласа ѝ, изказът и акцентът ѝ.
Всички ние имаме нашите си моменти на такива преобразявания. Но ако няма до нас
страничен наблюдател, няма как да ги забележим. Защото от наша гледна точка, ние сме
си същият човек. И принципно, това си е точно така.

***

Беше преди доста години. Седяхме си с приятел на биричка и пържени картофки и си

говорехме на съвсем обикновени, земни теми. В един момент моят събеседник, както се
канеше да отпие от халбата, буквално замръзна. Ръката му се спря на половината път
към устата му. Лицето му се изопна и придоби странно изражение – смесица от недоу-
мение, объркване и щипка уплах. Аз, от моя страна, също изпаднах в недоумение, учу-
дена от неговото. Както и да е, сцената със стоп кадъра продължи само няколко секунди,
след което човекът отпи няколко големи глътки бира и се умълча. Аз го изчаках так-
тично да се върне към нормалното си агрегатно състояние на шегаджия и забавен събе-
седник и поисках да ми обясни, след като не се казва Хамлет, чий призрак е видял, та
така се втрещи и блокира.
Тогава, в отговор на питането си, чух най-невероятната история. По онова време бях
прочела трилогията на Р. Монро „Пътуване извън тялото”, както и мемоарите на приб-
лижените на Блаватска и имах някаква информираност. Но едно е теорията, друго е
практиката.
Накратко – за момент аз съм се преобразила пред очите му. Приела съм черти на
млада египтянка, такава, каквато можете да видите на фреските по стените на древните
египетски храмове. Изглеждала съм като жена от аристокрацията – дрехите ми, наки-
тите ми, обкичените с пръстени и гривни ръце били изящни, обсипани с разноцветни
скъпоценни камъни. Ръцете ми били с фини и дълги пръсти, кожата на лицето и шията
ми, както и на ръцете ми, там, където се виждала изпод дрехата ми, била с красив шо-
коладов цвят.
Да си призная, ако не бях прочела книгите, за които ви споменах малко по-горе, щях
да си помисля, че този човек е получил топлинен удар и мозъкът му е създал странни и
причудливи образи. Но първото опровержение на такова повърхностно обяснение на
случилото се е, че срещата ни протичаше в една топла, но в никакъв случай гореща
лятна вечер. Познавам този човек от години, познавам го и на молекулярно ниво дори.
Той не е способен да си измисля подобни сцени, не е способен да излъже.
Монро например в трилогията си описва много от срещите си със своите предишни
Аз-ове. Те са му заявявали многократно, че в безтелесната си форма ние притежаваме
изключително свежо чувство за хумор и обичаме да спретваме закачки на онази наша
част, която към дадения момент се проявява в тяло. Едно от забавленията на Аз-овете
на Монро било да му оставят дребни банкноти на какви ли не места. Дори и в запечата-
ните в полиетиленов плик дрехи, взети от химическото.
За да изключа всякаква възможност за спекулации и тълкуване на споделеното тук в
стил „свободни съчинения”, е редно да го осветля от още няколко ракурса.

190
  Имам нестихващ и до днес интерес към културата и историята на древен Египет.
Прочела съм и продължавам да чета публикации и книги, които разглеждат историята
на тази древна цивилизация от ъгъл, различен от този на официалната египтология.
 Нямам спомени от минали мои животи като аристократка от която и да е, известна
ни от египтолозите династия.
 Въпреки че е във възможностите ми, не съм предприела действия, чрез които да
намеря както потвърждение, така и опровержение на хипотетичната теза, че съм имала
живот в древен Египет, и то като красива аристократка. Не му отдадох прекомерно зна-
чение, не му го отдавам и днес. Разказах ви го, защото смятам за уместно да илюстрирам
всичко, което твърдя в тази книга, с примери от моя живот.

Свободна съм от илюзиите, че чудо, демонстрирано публично, или твърдения като

моите, имат доказателствена стойност в очите на представители на научните кръгове.
Ако направих личния си избор да споделя с вас мои съкровени преживявания, то не е,
защото търся сляпо вярващи. А защото искам да ви помогна да превъзмогнете собстве-
ните си ограничения. Да надскочите себе си. Да се потърсите. И, в крайна сметка, да се
намерите.
Аз не съм преследвала, не преследвам и чрез тази книга цели като набиране на пос-
ледователи чрез промиване на мозъци. Импулсът, енергията, вложена в нея, е духовният
еквивалент на любимата ви и събуждащата ви на всички нива напитка.
Аз обичам и кафето, и чая. Вие сте в правото си да се идентифицирате с написаното
дотук и да изберете вашата напитка, която да ви изведе от света на сънищата в света на
събудените.
Добро утро!

***

Вторият случай, който избрах да споделя с вас, е малко по-различен. Но пак се касае
за включване в ефир на мой предишен Аз.
Беше преди доста години. У дома всеки от двама ни се занимаваше с негови си неща,
когато внезапно спътникът ми в живота каза, че необяснимо защо присъствието ми в
стаята го изнервя. В онези години доста по-често бях обект на психични атаки, които,
макар че не ми нанасяха сериозни щети, в известна степен променяха личната ми виб-
рация. Ето защо аз отидох в спалнята с намерението да се сканирам. Каква беше изне-
надата ми, когато пред вътрешния ми поглед изплува лице. На жена. Беше индийка, с
прибрани в стегнат кок на тила ѝ красиви, смолисто черни коси. Много красива жена, с
деликатни, фини черти на лицето, екзотично гримирана, с блестящи накити на шията и
също толкова красиви и блестящи обеци. Виждах я в близък план, само лицето, шията
и горната част на раменете.
Сепната от това изненадващо и абсолютно неочаквано включване, с известна грубост
в тона, ѝ отправих директен въпрос: – Ти пък коя си? И получих мигновен отговор: –
Аз съм твое предишно Аз.
Ха, добър ден!
Окопитих се бързо и започнах да задавам скорострелни въпроси, подобно на репортер
на брифинг, на когото хронометър отчита времето за въпроси и отговори.
Предавам диалога ни в резюме.

191
 Попитах я, знае ли защо у дома се създаде тази напрегната атмосфера. Отговори ми,
че е заради нейната енергия. Досега не се е включвала и се е получил някакъв дисбаланс
между мен и партньора ми. Каза ми, че в миналото сме били майка и син. Че той е бил
велик индийски владетел. Когато я попитах, да не би да е бил Акбар Велики, тя се раз-
смя с глас и ме посъветва с незлоблива ирония да не се целя толкова нависоко. Послед-
ният въпрос, който се сетих да ѝ задам, беше каква религия са изповядвали – ислям или
хиндуизъм. Отговори ми – хиндуизъм. Не успях да я попитам поради какви причини се
беше включила, защото образът ѝ избледня и връзката ни прекъсна. Няколко дни след
това се опитах по логичен път да открия отговори на въпросите, които не успях да ѝ
задам, но безуспешно. След това ежедневието ми си каза думата и аз оттеглих внима-
нието си от тази странна, но вълнуваща среща.
И до днес си спомням за нея с топло чувство, образът на моето бивше Аз е пред очите
ми и в момента. Не изпитвам влечение да посещавам Индия. Към историческите и кул-
турни паметници на тази древна страна, както и към историята и религиите ѝ също имам
умерен интерес, колкото за обща култура. В много по-голяма степен е интересът ми към
всичко, свързано с древен Египет. Но си мисля, че интерес към държава, култура, рели-
гия, не е сигурен, категоричен знак, че сме имали животи там. Възможни са многоб-
ройни и различни причини, така че не е нужно да си обясняваме нашите симпатии, ан-
типатии, усещанията ни за силно привличане или контрастното му отблъскване, единс-
твено с вероятността за минал живот някъде или с някого.
Допускам, че за някои от вас описаните срещи с предишни Аз, които по някакъв на-
чин се проявяват в настоящия живот на дадена душа, могат да са съвършено нова ин-
формация. Също толкова е възможно не само да сте запознати с тези прояви на душата,
но дори да сте имали и ваши лични преживявания от подобен характер. За мен подобни
случки са абсолютно приемливи, защото освен тук споделените, съм имала много по-
добни любопитни, екзотични дори забавни срещи с други мои Аз. Надявам се, ако някой
ден имате подобна първа среща, да я приемете спокойно и без да се стресирате, подгот-
вени от това, която споделих с вас.

Магии за смърт
Преди да ви разкажа на какви психични атаки и черни магии съм била обект, държа
да подчертая, че не се смятам за капацитет в развалянето на магии, не ми се занимава с
такива случаи и отказвам да приемам хора, които ме търсят, защото имат някакви техни
съмнения, че някой им е направил магия. Не отричам по никакъв начин, че с такива
зловредни действия се занимава куцо и сакато. Но е истина, че и куцо и сакато прибягва
до услугите на такива „магове” с намерението да манипулира, вреди, причини болест,
материални загуби, да раздели семейства или влюбени, да направи един куп други по-
разии на ближните си, дори да причини смърт. Има безумци, които са готови на всичко
и нямат абсолютно никакви задръжки по отношение на използваните средства. Каквито
са маговете, такива са и клиентите им. И за мое огромно съжаление бизнесът на първите
се разраства с бесни темпове, благодарение на вторите.

Предполагам повечето от вас се досещате, че личности, към които са насочени мис-

лите на много хора, са си постоянно „на течение“. За себе си съм го приела като неиз-
бежна част от играта и не си го слагам много, много. Когато съм обект само на завист
или сходни на тази емоция мисли, обикновено усещането е като слаб до средно силен

192
удар в областта на слънчевия сплит. Може да бъде последван от чувство за гадене, виене
на свят, причерняване, чувство за слабост, чак до разтреперване и подгъване на коле-
нете. Такива енергийни удари понасям най-често, след като съм споделила в профила
си във ФБ снимки от посещенията ми в град, музей, археологическа или историческа
забележителност, или от мястото, където съм се оттеглила за почивка. В такива ситуа-
ции използвам една от техниките ми за защита и изчистване от негативни енергии и
симптомите изчезват буквално след минути. Във възможностите ми е да проследя по
енергийната нишка кой е изпращачът на такива енергийни стрели, но не ми се занимава.
Не мисля, че е от голямо значение. Поне аз не им придавам такова. Оправям се и про-
дължавам по пътя си.
Често в групата ми „Споделени опитности” сме обсъждали темата за обратните
удари, тъй нареченият „ефект на бумеранга”. Някои от хората смятат, че такъв обратен
удар е дело на потърпевшия, което аз категорично опровергавам. Нашата аура отразява
повечето от изпратените към нас мисли. Техният „заряд” може да е положителен, може
и да е отрицателен. Но отразен, този заряд се връща обратно към изпращача. Ако ата-
куваният е приложил някаква защитна техника, то понякога, но не винаги, е възможно
тази техника да подсили заряда. Но това не означава, че този енергиен бумеранг е изп-
ратен умишлено и целенасочено. Не! В действие се включва принципа „Каквото посеем,
това ще пожънем”. А в някои случаи – „Който сее вятър, ще пожъне буря”.
Освен тези рутинни за мен енергийни удари, от които не се впечатлявам особено и с
които се справям с лекота, съм била обект и на много атаки, някои от които бяха по-
леки, а други си бяха близки до смъртта преживявания, само че без напускане на тялото
и „тунела“. Тези, вторите, във всички случаи бяха дело на група, а не на сам човек или
същност. Нормално е, колкото си по-нависоко, толкова по-силни ветрове те брулят. Ре-
ших да илюстрирам написаното до тук с един интересен епизод от живота ми.

***

Преди няколко години изпаднах в някаква необяснима депресия. С натрапчиви мисли

за самоубийство. Опитах се да си помогна сама, но над мен сякаш беше спусната ня-
каква непроницаема енергийна завеса, която ме беше изолирала тотално. От всички. Бях
сама. И една сутрин се събудих с мисълта, че мога да си помогна, ако ми се отлее олово,
или както е популярно да наричат този метод за изчистване на тялото от негативните
енергии – леене на куршум. След известно търсене открихме една възрастна жена в
Шейново. И тя там, на двора, под асмата, ми отля оловото. Фигурката, която ми даде,
имаше ясната форма на... ковчег. Правили са ми магии за смърт. Но съм се справяла
сама. Този път атаката беше много силна. На второто леене оловото пак се пръсна в
някаква причудлива форма, наподобяваща метална дантела. Оставих го, завито в хар-
тийка, на лавицата на секцията. Моят човек се зае с енергийното почистване на жили-
щето и входната ни врата. И... в дървения праг, който сме залепили пред вратата, за да
не влиза у дома вода, когато мият стълбището, той намери забит малък пирон, с отря-
зана главичка. В мига, в който успя да го измъкне от дървото, оловото от леенето, оста-
вено на лавицата, се пръсна на трохи пред очите ми!

Останалите атаки също са имали сериозни последици за здравето ми, но с тях съм се
справяла с моите си методи и в някои случаи – с помощ от тънките нива.

193
 Всеки път, когато съм отнасяла як пердах, съм го приемала като сигурен знак, че съм
настъпила точно когото трябва, точно където трябва и че съм на прав път. Което е все
пак някакво удовлетворение.

За подземните бази в недрата на Пирин и нашествениците в

Рила
Решението дали да включа в книгата текста, който следва, го взех буквално часове,
преди да приключа с моята работа и да предам ръкописа за редакция.
Описаното може да ви се стори шокиращо. Страшно. Плод на богатото ми и развин-
тено въображение. Преживяното, което все пак събрах куража да ви опиша, се явява
косвено потвърждение или обяснение за наличието на всички онези странни форми на
живот, които намирах и вероятно ще продължавам да намирам във фините тела на хо-
рата. И които нарекох „енергийни паразити”.
При поредното ни летуване на палатка в района на хижа „Гоце Делчев” над Добри-
нище, се случи нещо необичайно. Пристигнахме там в късния следобед и побързахме
да устроим лагера си и да разпънем палатката си, преди да се е смрачило. Постепенно
обаче ме обзе необичайно чувство за дискомфорт. Не се чувствах в хармония с мястото,
където вече няколко поредни години летувахме. Усещах някаква тревожност, усещане
за скрита заплаха, за нечие непознато ми и чуждо присъствие. Самата гора излъчваше
безмълвен, едва доловим импулс, който бе смесица от предупреждение за опасност и
зов за помощ. Чувството за потиснатост увеличаваше интензитета си, мястото сякаш ни
пъдеше, внушаваше ни мисли на мига да се махнем от там.
Да потеглим обратно за дома по това време и то след часове пътуване, за да пристиг-
нем, беше просто немислимо. Решихме да се поразходим из района и след минути по-
седнахме на една от скамейките до началната станция на лифта към хижа „Безбог”. Аз
затворих очи в опит да се успокоя и някак си да прогоня тягостните чувства, да навия
сама себе си да остана там. И тогава ги видях! Обширни подземни кухини. Под целия
район. Нямаха правилни форми, от които да съдя, че са изкуствени конструкции. По-
скоро бяха огромни естествени подземни пещери, оформящи свързани помежду си зали.
И в тези зали щъкаха интелигентни същества с инсектоидни форми! На ръст бяха ме-
тър, метър и нещо високи. Занимаваха се с някакви необясними за мен дейности, общото
впечатление беше, че са изцяло погълнати от заниманията си, на които отдават голяма
важност. Бяха много, поне тези, които успях да видя. Присъствието им в тази зона не
беше с доброжелателни намерения. Следваха някакви техни цели, които явно не се
вписваха в естествената за този район планинска, растителна и животинска среда. Ето
защо зоната излъчи това чувство на дълбока тревожност, което аз долових.
Случилото се беше преди НЛИ да бъде написана и издадена. Което ще рече, че аз
нямах никаква теоретична или практическа база, на която да стъпя, за справяне с нещо
подобно! В онзи момент единственото, което ми хрумна да направя, бе да излъча зов за
помощ. Който зов да изпратя в космоса. Формулирах изречение, в което възможно най-
лаконично, но все пак изчерпателно указах: планетата, континента, държавата и конк-
ретната зона. Визуализирах каквото видях, така че да изпратя и един вид мисловна кар-
тина, илюстрираща ситуацията.
Разбрах, че нещо положително се е случило, когато необичайната за мястото и пла-
нината тишина, която до онзи момент цареше там, се изпълни с богатия, пъстър звуков
фон, с който се характеризира Пирин. Естествени звуци, които ми подсказаха на своя
194
си уникален космичен език, че зоната е прочистена от нежелани присъствия и може да
си отдъхне.

Другата, сходна по характер ситуация, преживях по време на сън. Но за себе си съм

убедена, че този сън беше реално събитие, в което участвахме, но с фините си тела,
докато физическите ни спяха.
Мястото е Кирилова поляна, намираща се в района над Рилския манастир. Летувахме
там на палатка, за поредна година. Този път решихме да направим еднодневен преход
до Рибното езеро и едноименната хижа. До водния каптаж се придвижихме с колата, а
нагоре – до хижата, пеша. Мястото ни очарова и ние спонтанно решихме на следващия
ден отново да се изнесем до каптажа с колата, а от там до езерото да пренесем скромен
базов лагер, осигуряващ ни храна и подслон за два три дни. Вечерта си легнахме рано,
още с настъпването на нощта. Някъде след полунощ мен ме събуди неистов вой на ча-
кали. Виеха дълго, протяжно, с неспирна и вледеняваща монотонност.
Мястото е много красиво през деня. Една прекрасна поляна, заобиколена с високи и
стръмни, издигащи се почти до небето планински зъбери. През нощта обаче същите тези
красиви планински върхове отразяваха воя на чакалите с ужасяващо планинско ехо. Ця-
лата поляна кънтеше от този неспирен вой. Ужасът, който ме обзе, изтри от ума ми вся-
какви идеи за екзотично нощуване край високопланинско рилско езеро, някъде нави-
соко, в рилската пустош. Чакалите най-сетне млъкнаха, аз се успокоих при мисълта, че
на другия ден никъде няма да ходим, и заспах.
Сънят ми според мен беше реалност, но в друго ниво на съществуване. Видях себе
си, приятеля ми, както и много други хора да бродим в района над Рибното езеро. Там
по тревистите площи се щураха някакви странни, дребни по размер, паякоподобни съ-
щества. Бяха много, ама наистина много! Видях и няколко, подобни на летящите чинии
от комиксите, летателни апарата. Явно бяха транспортните средства на паякообразните.
Аз, приятелят ми и останалите хора крачехме по поляните и събирахме паяците с не-
познати ми устройства, представляващи дълга дръжка с нещо като вакуум приспособ-
ление на края. Просто ги засмуквахме с тях и ги вкарвахме в някакви енергийни клетки.
Информацията в ума ми беше, че тези същества не за пръв път пристигат на това място.
Заради периодичните им набези езерата наоколо носят странните имена – Страшното,
Смрадливо, Сухо. Все злокобни имена. Не е случайност, че Свети Иван Рилски е избрал
за своя обител точно този район от Рила. О, да, пропуснах да отбележа, че и Свети Иван
беше там, при прочистването на зоната.
На сутринта, когато се събудих, единственото ми желание беше да се махнем от това
място възможно най-бързо. Изпихме си кафето, събрахме си лагера и преди да изтече
времето, с което разполагахме да почиваме там, потеглихме за дома. Когато превалихме
най-високата част на Средна гора и срещу нас се възправи величественият Карловски
балкан, аз се разплаках с глас. Изведнъж с цялото си същество осъзнах, че онзи сън не
е бил сън. Че ние наистина сме взели участие в поредното прочистване на района от
същества, чието място не е там. И че цялата тази операция е носела огромен риск. Че
всички ние, които тогава взехме участие в нея, сме поели сериозен риск не само за здра-
вето си, но и за живота си. Усещането за сигурност и закрила, защото се прибираме
здрави и читави при нашите тракийски воини, за мен е незаличимо в съзнанието ми и
до днес.

195
 До днешна дата съм споделяла описаните два случая в много, ама в наистина много
тесен приятелски кръг. За подземните бази в Пирин досега нямам допълнителна, стра-
нична и потвърждаваща информация. Но за операцията по прочистването в Рила разпо-
лагам с такава. Мои близки приятели са ми споделяли, че са участвали в нея. Но и те,
като мен, са се въздържали да споделят преживяното именно поради естеството му.

196
 10.
ИДЕИ ЗА ПОЛЕЗНИ ПРАКТИКИ
 Виолетовите меч и факла
 Медитация с жълта хризантема
 Персоналният код
 Визуализация „среща със себе си”
 Други методи за енергийно лечение чрез визуализация
 Лечение чрез мислено посещение на място на силата
 Среща с вътрешното дете
 Енергийната пирамида от Атлантида

В НЛИ предложих много и разнообразни техники за медитации, визуализации, енер-

гийни защити или за релаксации. Тези, които избрах да включа в тази книга, съм пуб-
ликувала само на страницата на НЛИ във ФБ. Всяка от тях е изпробвана от мен и ефек-
тът ѝ, лично за мен е положителен. С течение на времето стигнах до извода, че е най-
добре да имаме една единствена, наистина ефективна и работеща във всякакви ситуации
техника, отколкото множество, от които да не знаем коя точно да използваме в случай
на спешна необходимост. От моя гледна точка споделената по-долу визуализация е уни-
версална, лесно изпълнима и безспорно ефективна, особено в ситуации, когато ясно усе-
щате, или дори само изпитвате съмнения за енергийно вмешателство с негативни за вас
последици. Мои приятели, и лични и ФБ такива, я използват с лекота и отзивите им за
ползите от нея са изцяло положителни.

Техника на виолетовите меч и факла

Описвам тази техника за изчистване от негативни влияния, защото е лесна за изпъл-
нение, а същевременно е изключително ефективна. Възможно е, ако я прилагате за пръв
път, да не получите веднага очаквания резултат. Препоръчвам ви, ако до 10-ина минути
не ви олекне, да я повторите. Неуспехът най-вероятно се дължи на ваша вътрешна съп-
ротива, липса на достатъчнo концентрация по време на визуализацията или леко съмне-
ние в необходимостта да я ползвате. Това е лесно поправимо, от вас се иска просто да
направите още няколко опита, преди окончателно да се откажете. Време е вече все по-
вече хора да знаят и да могат да си помагат сами при по-дребни неразположения от
физическо естество, вместо да търсят помощ отвън. И да поемат отговорност за емоци-
ите, мислите и реакциите си. Защото именно те са в основата на преобладаваща част от
проблемите ни – в личен и глобален мащаб.
Първо ще опиша характерните симптоми за пробив в трета чакра/областта на слънче-
вия сплит, с която се характеризира една енергийна атака на астрално ниво, билa тя
спонтанна, или целенасочена. Напомням ви, че тази чакра на физическо ниво се проя-
вява чрез панкреаса, черния дроб, жлъчката и храносмилателната ни система (по-конк-
ретно – тънките черва), както всяка от останалите чакри се проявява чрез една от жле-
зите ни с вътрешна секреция. Тоест системата на седемте основни чакри има своето
физическо проявление чрез ендокринната ни система. Това е нашата енергопреносна
197
система, по която енергията от фините ни тела/аспекти достига и циркулира във физи-
ческия ни носител (на съзнанието/духа/душата).
Характерните симптоми при подобна енергийна намеса са: внезапно появила се болка
в стомаха, дясното (по-рядко лявото) подребрие, където пък на негативни енергийни
влияния реагира и далакът и чрез него и лимфната ни система. Далакът от своя страна
е физическо проявление на два изключително важни енергийни центъра, насложени
един върху друг. Чрез тях се осъществява връзката между етерното и физическото тяло,
чрез тях именно ние възприемаме праната, жизнената енергия, посредством която жи-
веем, дишаме, съществуваме в това измерение.
Болката е съпроводена и с внезапна отпадналост, виене на свят, причерняване пред
очите. Ако в такъв момент се погледнете в огледалото, ще установите, че сте силно
пребледнели, понякога тенът ви става сиво-син, до черен, имате тъмни кръгове под
очите, изглеждате дори състарени. Всичко това се дължи на рязката загуба на енергия,
причинена от пробив в енергийната ни система през трета чакра. Ако изтичането/източ-
ването на енергия (това са две различни понятия) продължи или е в много остра форма,
е твърде възможно да започне да ви се гади. Появилата се болка в областта и на черния
дроб може да прерасне в усещане за подуване в тази зона, усещане за тежест и дори на
внезапно подуване на целия корем. Последното обикновено е видимо – все едно са ви
надули като балон. Крайната фаза може да се изрази в болки в различни области на
главата и тила.
Причините за това са трудни за изброяване, но аз ще посоча по-съществените от моя
гледна точка. Допуснали сте нещо или някой да ви извади от емоционалното ви равно-
весие. Изпитали сте гняв, изразили сте мислено или словесно негодувание, осъждане,
обвинениe. Може да са насочени към човек, група хора или към самите себе си. Ако
тези симптоми се появят, докато сте на улицата, на работното или друго обществено
място, където има много хора, вероятно сте попили от общото или нечие индивидуално
емоционално състояние. Затова е много важно да следим за собствените си емоцио-
нални състояния. Защото така, както ние можем да се окажем засегнати и потърпевши
от нечий гняв, болка или осъждане, така и самите ние сме способни да го причиним на
другите. Ето защо самонаблюдението и самоконтролът са състояния от първостепенна
важност. Задължително е, за нашето и на другите здраве, да ги превърнем постепенно в
наша втора природа. Не се ли научим, ще страдаме и ние, и хората около нас.
Обратната страна на монетата „причини някой да ми изсмуква енергията”, е връзката
ви с хора – ваши близки, дори членове на семейството ви, ваши приятели или познати,
които в конкретен момент изпитат към вас завист, злоба, гняв, дори омраза. Ние няма
как да знаем кой, кога, по какви причини ни обсъжда, ядосва ни се, завижда ни или ни
мрази с цялата си душа. Аз лично не отдавам значение, не искам да знам, кой точно ми
е причинил поредния енергиен дискомфорт. Така или иначе, рано или късно, го узнавам.
По други канали. Защо ми е да влизам в тези енергийни клоаки, търсейки отговор на
въпрос, който, въпреки че не искам да узнавам, идва момент да го получа спонтанно.

А ето и описанието на самата Техника на виолетовите меч и факла.

Затворете очи. Поемете няколко пъти дълбоко въздух. Мислено си кажете, че прила-
гате тази техника, за да прекъснете всички енергийни нишки, по които изтича жизне-
ната ви енергия. И че това е за ваше добро, както и за доброто на всички останали!

198
 Представете си, че в дясната си ръка държите меч, чието острие е от виолетова свет-
лина. А в лявата си ръка държите запалена факла с виолетов пламък. Мислено прека-
райте меча пред себе си – на около 10-15 см. от тялото си. И с това движение си предс-
тавете, как прерязвате всички енергийни нишки, по които от вас изтича жизнената ви
енергия. След това по същата траектория прекарайте и факлата, която държите в лявата
си ръка, обгаряйки прерязаните краища. Повторете същото движение и откъм гърба си.
Добре е да повторите тези движения още 1-2 пъти. След което мислено си представете
сфера, изпълнена със златисти искрици, със златна светлина. Влезте в нея. Кажете си,
че се чувствате прекрасно. Мислено простете на себе си и на всички останали. Отворете
очи.
Това е!

Медитация „Жълта хризантема”

В древен Египет и Индия свещеното растение, символизиращо връзката между физи-
ческия и духовния свят, е лотосът. Традиционната поза за медитация носи неговото име.
Много духовни учители и инструктори по йога препоръчват при медитация да се визу-
ализира именно това свещено растение. Днес аз обаче ще ви предложа една кратка ви-
зуализация със слънчево жълта хризантема.
Защо хризантема? Защото, подобно на лотоса, с многото си венчелистчета тя много
подхожда за символ на седма чакра, наричана често Хидядолистен лотос. Защо жълта?
Защото е цветът на трета чакра. Енергийният център, наричан често стомашен (или
втори) мозък. Центърът на емоциите, чрез който се влива енергията на астралното (емо-
ционалното) ни тяло (или аспект). И тъй като проблемите на преобладаващата част от
човечеството произтичат именно от свръх- или от потиснати емоции (които в разгово-
рен език често назоваваме „проблеми на нервна почва”) успокояването и балансирането
на този енергиен център е от голяма важност за нашето здраве.
И така, ако този увод е събудил интереса ви, да започваме.
Легнете по гръб, или седнете в удобна за вас поза. Представете си, че на десетина
сантиметра над темето ви сияе в златни отблясъци една великолепна жълта хризантема.
Енергията ѝ, подобно на златисто-сребърен душ от светлина ви облива и обгръща. Бавно
и постепенно придвижвайте хризантемата надолу. Нека тя се слее с главата ви. Усетете
затоплянето от досега ви с нея. Тази енергия пречиства мислите ви. Те стават по-ясни.
Помага ви да виждате проблемите си от нов ъгъл. Подсказва ви нови решения по въпрос,
чийто отговор търсите отдавна.
Когато се почувствате готови, разделете цветето на два цвята. Едната остава в главата
ви. Сега бавно придвижете втората хризантема надолу, към шията си. Тук тя се разделя
на три. Едната остава в гръдния ви кош. Двете тръгват надолу по ръцете ви. Бавно из-
пълват с енергия костите, ставите и мускулите и на двете ви ръце. Накрая се спират на
върха на пръстите ви. Сега на върховете на пръстите и на двете ви ръце греят две малки
слънца. Върнете се мислено към тази, която оставихте в основата на шията си. Бавно я
придвижвайте надолу по гръдния си кош. Спрете за малко в областта на слънчевия
сплит. Сега направете няколко дълбоки вдишвания и издишвания. След което успо-
койте дишането си. Нека бъде спокойно и равномерно. Вие сте в центъра си. Всичко във
вас е тихо и спокойно. Слънчево и ведро. Когато това спокойствие ви изпълни, придви-
жете хризантемата надолу. В областта на таза отново отделете от нея нови два цвята и

199
ги придвижете надолу по левия и десния крак. Както направихте с ръцете си. Оставете
ги да греят на върховете на пръстите на двата ви крака.
Ако можете, погледнете се отвисоко. Вижте се като един прекрасен букет от слънчеви
хризантеми. Дишайте спокойно. Ако ви се доспи и разполагате с време – дремнете си.
Когато излезете от тази визуализация, ще почувствате спокойствие. Ще се почувст-
вате балансирани. Ще виждате житейските ситуации, в които участвате, по нов начин.
Ще намерите по-лесно решение на терзаещ ви проблем.
Може би няма да получите всичко изброено, в пакет. Но няма как да разберете, ако
не опитате. Нали?

Нашият персонален код

На всеки му се случва да влезе във взаимоотношения или да създаде връзка с някого,
която впоследствие иска да прекъсне по свои причини. А се оказва, че не може да го
направи. Не спира да мисли за този човек. Ядосва му се, боли го, води мислени диалози,
спорове, скандали дори. Тръгва си от него и отново се връща, противно на волята си. В
такива ситуации аз използвам лесна за прилагане техника, която на мен лично винаги
ми помага. Още в началото искам да поясня. Тази техника няма да изхвърли конкретния
човек от живота ви. Но тя ще прекъсне онези енергийни връзки, които ви правят болез-
нено уязвим за влиянието му и/или отношението му към вас. Вие ще продължите да
общувате. Може дори да продължите да живеете под един покрив, да спите в едно легло,
да работите бюро до бюро или машина до машина. Близо или не до вас, в чисто физи-
чески план, този човек няма повече да ви наранява, дразни, огорчава, ядосва или дори
докарва до ярост. Вашето отношение към него вече ще бъде неутрално. Балансирано. И
веднъж постигнали го, вие ще бъдете в състояние да видите тази ваша връзка мъдро и
безпристрастно такава, каквато е. А не изкривена, деформирана и преиначена от емоци-
ите ви.
Когато общуваме с когото и да било, ние го осъществяваме благодарение на незрими,
но реално съществуващи енергийни връзки с нашия събеседник. Ако това общуване е
било за кратко, то енергийните връзки изтляват бързо, без да сме предприели каквото и
да е действие от наша страна. Те просто се разсейват, подобно на облачето издишан
топъл въздух в студена среда.
Когато обаче взаимоотношенията ни са продължили за по-дълъг период, когато сме
вложили емоция в тях – било то симпатия или антипатия, тази връзка е много по-трайна.
В енергийните структури на другия човек се изгражда специфична енергийна капсулка,
която е своеобразен синтез на нашия енергиен отпечатък. Същото важи и за нас самите –
в нашата аура бива създадена подобна капсулка, синтез, събирателна точка на енергий-
ните ни връзки.
Тези енергийни формации с течение на времето се развиват и постепенно техният
енергиен потенциал нараства. Ако описанието до тук не ви дава ясна представа за какво
говоря, представете си енергийните си връзки с ваш близък като мрежа от железопътни
линии, които се събират в една крайна/начална гара. Капсулката е гарата.
Процесът на прекъсване на затормозяващата ни връзка е да си вземем обратно тази
енергийна капсулка. Както и да върнем на другия неговата, която се намира в нас. Са-
мият процес е кратък, много лесен и с изпробвана от мен висока ефективност.
Мислено отидете на място, което харесвате, където се чувствате защитени и спо-
койни. Може да е морски бряг, планински връх, горска поляна, стая в дома ви или друга

200
планета дори. Представете си, че пред вас се простира отляво-надясно, от хоризонт до
хоризонт, прозрачна енергийна стена. От другата ѝ страна си представете вашия опо-
нент. Спокойно и в синтезирана форма му кажете мислено с какво ви е разочаровал,
обидил, ядосал, наранил… И че поради изброените причини смятате за редно да си при-
берете обратно енергийната капсулка. Както и да му върнете неговата. Представете си
как в тази прозрачна енергийна стена се отваря малко прозорче, колкото да мушнете
ръката си през него. Подайте капсулката му, вземете вашата. И това е всичко. Можете
да добавите, че каквото и да ви е сторил този човек, вие му прощавате и го освобожда-
вате. Както и да поискате прошка от него.
В случаите, когато аз съм прилагала тази техника, съм имала много интересни и дори
забавни реакции. Понякога другият човек изпада в ярост и безуспешно се опитва да
преодолее преградата и да ме докопа. В други случаи се разплаква. В трети високомерно
ми хвърля капсулката с презрителната реплика, че хич не му е и притрябвала. Е, точно
при такива високомерни реакции аз си включвам скенера и проверявам човека. Защото
в повечето случаи се оказва, че се е опитал да укрие част от нея. Случвало се гневно да
я изплюе дори, защото се е опитал да я скрие в устата си.
Пробвайте техниката и наблюдавайте резултатите. Прилагайте я изпълнени с любов,
добронамереност и спокойствие. Човекът от другата страна е присъствал в живота ви
по някакви причини. Благодарете му! И… всеки по пътя си!

След публикацията на този текст във ФБ, последваха много коментари. Някои бяха
приложили техниката успешно и споделиха задоволството си. Други казваха, че нищо
съществено не се е променило, че взаимоотношенията им с конкретния човек са оста-
нали на същото ниво. От втората група коментари осъзнах, че хората не са разбрали
идеята, която е вложена в този обратен обмен на ключа за достъп към вас или към дру-
гия човек. Очакванията на тези хора бяха другият човек да демонстрира някаква про-
мяна – в действията си, в поведението си, в отношението си към тях. Което очакване е
абсолютно погрешно разбиране на смисъла на тази техника. Тя не цели манипулиране
на някой друг и нанасяне на промени в него. Тя цели прекъсване на енергийните връзки
с този човек, което действие води до промени на нашите реакции спрямо другия. Това
е целта – ние да предотвратим достъпа на този дразнител в живота ни до нас на енер-
гийно ниво. До нашата вътрешна стаичка, до енергийната ни цитадела, където сме ги
допуснали, но те не са оправдали доверието ни.
Ако не постигате очаквания от вас резултат, то е защото имате нереалистични очак-
вания, а не че техниката не работи. Успеете ли, на вътрешно ниво ще почувствате една
дистанцираност, която ще ви подсигури вътрешен мир и спокойствие. Ще престанете
да изпитвате огорчение, гняв, разочарование, болка. Дори и да не изчезнат напълно, из-
броените чувства ще ви засягат в много по-слаба степен. А веднъж успели, макар и не в
пълна степен, винаги можете да повторите процедурата до пълен безапелационен успех.
Имаше и въпрос на читателка, как би следвало да си представи тази капсулка. Не е
необходимо да си я представяте, важно е да я видите във визуализацията си, като за
всеки от вас тя ще изглежда по различен и уникален начин. И като форма, и като цвят,
и като размер, и смислово. Ако аз ви предложа моя визия, то бих ви програмирала и
това би ви отдалечило от реалното развитие на ситуацията. Може дори да не я видите,
а просто да почувствате този освобождаващ обмен, да знаете, че процесът е протекъл
успешно. Всичко това зависи от вашите вътрешни очаквания и нагласи, от вашия опит

201
във визуализирането, от това до каква степен сте успели да се изолирате от личните си
съждения, емоции и рамки.

Визуализация „Среща със себе си”

Намирам за уместно тук да ви предложа един метод за визуализация, с чиято помощ
можем да опознаем по-добре себе си, да узнаем за скритите си потребности, чиято не-
задоволеност ни депресира и ни кара да се чувстваме несигурни и изплашени. Самата
аз го прилагам понякога, за да възвърна изгубеното си душевно и емоционално равно-
весие. Тази лесна за изпълнение визуализация ми е помагала много тогава, когато съм
се чувствала объркана, изгубена и неспособна да видя ясно и безпристрастно другите и
самата себе си.
Предварителната подготовка, на която накратко ще спра вниманието ви, е универ-
сална и може да бъде прилагана всеки път, когато решите да работите с тези методи,
независимо каква програма ще използвате. Тъй като възнамерявам да ви предложа и
други идеи за визуализации, нека уточним, че началния етап, който накратко ще опиша,
е валиден за всяка една и няма да се спирам на него по-нататък.
И така, преди да започнете, си изберете внимателно времето и мястото. Осигурете си
спокойствие, като изключите телефона. Аз обикновено сядам удобно с кръстосани
крака. Ако за вас този седеж е изморителен, можете да легнете или да се настаните
удобно в кресло или на дивана.
Винаги, когато релаксирам или медитирам, аз започвам с една кратка, но задължи-
телна от моя гледна точка процедура.

 Първо – изграждам си енергийна защита, която може да бъде сфера от златиста

светлина или каквото вие си изберете.
 Второ – отправям молба към духовните си Наставници да бъда закриляна и напът-
ствана, след което мислено формулирам целта си.
 Трето – ако съм легнала, определям и продължителността, като просто си казвам,
че каквото и да се случи след половин час (примерно) аз ще отворя очи, напълно ще се
събудя и ще се чувствам чудесно – жизнена и енергична. Ако смятам да седя, това ус-
ловие не е необходимо, защото позата няма да ми позволи да остана така повече от час –
час и половина.

Ако никога досега не сте използвали метод за релаксация, не сте медитирали и

изобщо тези състояния на съзнанието са ви непознати, добре ще е да си помогнете в
началото с кратка програма за концентрация и насочване на цялото си внимание на-
вътре. Искам да вметна, че в зависимост от личните си възможности някои от нас ясно
„виждат” това, което си представят, а други просто „знаят”, че са изградили ясна, цветна
и детайлна представа на избрания от тях обект.
Лесен и ефективен е популярният метод с черната училищна дъска. Представете си
една черна училищна дъска, пред която има поставка с тебешир и гъба за изтриване.
Мислено вземете тебешира и начертайте върху дъската квадрат. Напишете в квадрата
цифрата „4”. След това с гъбата изтрийте цифрата, а после – и квадрата. Начертайте
триъгълник. Напишете в него цифрата „3”. Повторете процедурата с изтриването –
първо цифрата, след това и триъгълника. Начертайте кръг. Напишете името си в кръга.

202
След това изтрийте името си. Бавно – буква по буква. След това изтрийте и кръга. Заб-
равете за черната дъска.
Представете си красиво природно кътче – морски бряг, планинско възвишение, гор-
ска поляна. Най-лесно е просто да извикате в представата си място, където вече сте били
и което много ви е харесало. А след като бавно и детайлно го изградите, си представете
себе си там – все едно, че пред вас е вашият огледален образ. Ако се затруднявате,
просто си спомнете за отражението си в огледалото. Щом веднъж го постигнете, можете
да престанете да се концентрирате върху образа и пейзажа. Дори и да не ги виждате, те
са си там. Всичко, което остава да направите, е да започнете да общувате със себе си.
Питайте, искайте съвет, помолете за помощ. Как ще протече срещата, е непредсказуемо
и най-вероятно ще останете доста изненадани, дори и малко объркани. Отговорите може
да достигат до вас като глас или телепатично, в повечето случаи – светкавично, изпре-
варвайки въпроса или репликата ви.
Ако се случи вместо познатия ви собствен образ да се изправите пред грозно и пла-
шещо ви създание, хубавичко се замислете защо се виждате по този начин. Добре ще е
да си кажете, че се обичате и цените и че не желаете да се виждате повече в такъв вид.
А е възможно точно обратното – тогава добре запомнете сияйното същество, изпра-
вено пред вас. И когато изпаднете в трудна ситуация, гнети ви чувство за малоценност,
вина, страх или някой се опитва да ви убеди колко сте некадърни, незначителни, глу-
пави – тогава просто си спомнете какви сте в действителност.

Други методи за енергийно лечение чрез визуализация

Освен програмите, които описах, с помощта на визуализация можете да лекувате
много от заболяванията си. Това, което е необходимо да сторите, е да си представите
тялото си, а след това и болния орган. Ако се затруднявате да изградите такава предс-
тава, можете да си помогнете с медицински атлас. Разгледайте нарисувания в него орган
внимателно и се опитайте да запомните колкото се може повече подробности. Когато
след това започнете визуализацията, в началото просто си представете рисунката. Лю-
бопитното при този подход е, че след натрупване на известен практически опит посте-
пенно ще започнете да виждате собствения си орган.
Преди доста време на палеца на едната ми ръка се появи брадавица. Месец по-късно
забелязах, че и по другите ми пръсти има брадавици. В началото не им обръщах внима-
ние, но когато и на другата ми ръка израсна една, реших да взема мерки. Това, което ми
хрумна, бе да визуализирам гума за изтриване – от бяла светлина. С нея бавно и мето-
дично започнах да изтривам брадавиците, докато не видех, че на мястото им се вижда
чистата и здрава кожа на ръката ми.
Мина известно време и аз бях забравила за визуализацията, когато един ден забелязах,
че брадавиците са изчезнали – до една. Повече не съм имала проблем от подобно естес-
тво. Радостта от този успешен експеримент – защото тогава наистина нямах представа
какво ще се получи, ми даде увереността, че много от здравословните ни проблеми на-
мират своето разрешение на ниво съзнание и всеки от нас е лечител на самия себе си. А
ако душата му е избрала този път за обучение и усъвършенстване – и на събратята си.
Повечето от заболяванията, зад които не стоят и психологични причини – т.е. са на
ниво етерно и физическо тяло, могат да се лекуват с помощта на визуализация. Обясне-
нието на този процес е сравнително просто. Подсъзнанието ни възприема информацията

203
чрез образи и символи. Когато ние мислено изграждаме някаква картина, визуализаци-
ята замества словесното послание и на разбираем език му предава нашето намерение и
целта, която сме си поставили. Чрез този образен език аз предавам на подсъзнанието си
информация кой орган има нужда от лечение и какъв е желаният от мен краен резултат.
Обикновено по този начин се справям и с простудните си заболявания. В такива слу-
чаи си представям себе си, след което ласкаво си казвам: „Хайде сега, миличка, да те
полекуваме. Отвори уста да видим какво е положението.” След което визуализирам въз-
паленото си гърло, което минути преди това съм наблюдавала в огледалото. Обикновено
за такова лечение използвам малко, подобно на писалка фенерче с тънък и ярък лъч
лечебна светлина. Ако в момента организмът ми се нуждае от друг тип енергия, светли-
ната променя цвета си автоматично. След това започвам бавно да осветявам възпале-
ните участъци.
Случвало се е възпалението да е обхванало трахеята и дори белите ми дробове. Тогава
автоматично, без съзнателно да контролирам процеса, започвам да виждам засегнатите
и нуждаещи се от лечение органи. Трябва да ви кажа, че този метод е не само ефективен,
но и доста образователен и дори забавен. Защото по време на процеса имам възмож-
ността да наблюдавам недостъпни за окото части от тялото си – все едно, че миниатюрна
камера прониква в него и аз наблюдавам на монитор предадената визуална информация.
Не изпитвам никакво съмнение относно истинността на наблюдаваното и възприема-
ната за състоянието ми информация. Убедена съм, че ако пожелая, мога да видя всеки
свой орган, дори и клетка, защото това е моето тяло. Съзнанието ми го поддържа здраво
и жизнеспособно, съзнанието ми допуска то да боледува, но и съзнанието ми може да
го изследва и излекува. Дрехата на душата ми е следствие, а не причина.
Ако изпитвате известни съмнения относно твърденията ми, нищо не ви пречи да опи-
тате да разрешите с помощта на визуализация ваш дребен здравословен проблем. Ре-
зултатите от такъв полезен експеримент ще окажат положителен ефект не само върху
физическото ви тяло. Те ще засегнат всичките ви аспекти, помагайки ви да преоткриете
и опознаете от нов ъгъл себе си. Да повишите своята увереност в собствените си сили и
възможности, да се уважавате и обичате още повече. А може би – и да намерите мястото
си в този свят или пътя, по който отдавна ви се е искало да поемете. Толкова често
именно болката, болестта, страданието са факторите, които ни принуждават най-накрая
да поемем по пътя, избран от душата ни. Използвайте своята болка като опора за от-
тласкване – напред и нагоре. Нужни са ви само малко смелост и изследователски дух.
Останалото ще дойде само.
И ако се заблуждавате, че лечението с помощта на визуализация е във възможностите
само на „специални” хора и на сензитивите, това означава, че не познавате и затова под-
ценявате себе си. Възможностите да променяме и лекуваме физическото си тяло са за-
ложени във всеки от нас от Създателя. Идеята и създаването на прототипа му е Божие
дело, но в реализацията на крайния, видим и осезаем резултат всеки от нас е Съавтор.
Което означава, че притежаваме правата да нанасяме корекции по него. Понякога за зло,
понякога – за добро. Правото на избор е наше, последствията от този избор не са Божие
наказание или награда, а наша отговорност. И когато един ден всички човешки същес-
тва осъзнаем своя потенциал и своите отговорности, повече няма да имаме нужда от
болестите и страданията като корективи и учители. Тогава всички ще бъдем здрави – и
телом, и духом.

204
 Лечение чрез мислено посещение на място на силата
Прието е за Място на силата да се смята зона, където земното магнитно поле оказва
благотворно и дори лечебно влияние върху живите организми. Всяко едно древно све-
тилище, храм или манастир са построени именно на такова Място. Тези райони се на-
мират върху акупресурни точки и чакри на планетата ни – там, където земните енер-
гийни меридиани се пресичат. Въздействието им върху енергийните тела на живите ор-
ганизми е различно. Някои от тях действат успокояващо, други – тонизиращо. По на-
шите земи няма храм, който да не е построен именно на такова място. Много от сегаш-
ните християнски църкви и манастири са издигнати върху руините на древни тракийски
или прабългарски светилища. Не знам как строителите на новостроящите се църкви из-
бират мястото за построяването им и дали се съобразяват с енергийните му данни, но
на древните ни предшественици е било известно знанието за избор на терена.
Разбира се, в природата могат да се открият много такива девствени и незасегнати от
човешка дейност места, където можем да отидем, за да се отпуснем, да се отърсим от
напрежението, да съберем мислите си и даже да се лекуваме. Ако дори веднъж сте по-
сетили такова Място на силата и сте почувствали неговото положително въздействие,
винаги мислено можете да го посещавате. Влиянието на енергията му ще окаже върху
фините ви тела същия ефект, който сте почувствали, когато сте били там физически.
Едно от любимите ми Места на силата е параклисът, построен до пещерата, където
според легендата е живял св. Иван Рилски. Често мислено посещавам това красиво
кътче, когато се нуждая от спокойствие, за да подредя мислите си или да се отърся от
натрупалото се в мен напрежение. Случва се да отида мислено там и когато изпитвам
някакво физическо неразположение. Винаги, когато застана пред входа на църквицата,
от входа й излиза бяла сияйна фигура, за да ме посрещне. Ако аз лично се нуждая от
помощ, просто мислено споделям какво ме е довело там. Ако водя някого, от негово име
излагам накратко проблема му, моля да му бъде оказана необходимата помощ и се от-
теглям.
Обикновено, когато мислено посещавам параклиса, виждам себе си такава, каквато
съм сега. Но веднъж се случи нещо необичайно. Бялата фигура си беше пак същата, но
себе си видях като малко 5-6-годишно момиченце. Попитах защо е така. Отговорът бе,
че детето в мен се нуждае от изцеление, за което най-после след толкова години е нас-
тъпил подходящият момент. Вярно е, че прилагайки преди години Теста на Матийсън,
доста поработих по болезнени за мен случки от детството ми. Но явно не е било доста-
тъчно, а и вероятно тогава не съм била в състояние да се справя с болката, съпровож-
даща освобождаването на фантомите, с осъзнаването на случилото се някога, както и с
усвояване на освободената след изчистването им енергия.
Положителният ефект от такова мислено посещение се усеща най-много час след
това. Дори и да нямам възможност да попитам пациента си как се чувства, аз зная, че е
настъпило осезаемо подобрение. И то не е само на физическо ниво. Намесата на лечи-
тели, Светци или други незнайни Помощници от Тънките нива оказва положително въз-
действие и върху емоционалното ни състояние, променя посоката на мислите ни, помага
ни да осъзнаем причината за състоянието си, както и какво е необходимо да променим,
за да почувстваме трайно подобрение.

205
 Както и в другите случаи, така и при мислено посещение на Място на силата никога
не се е налагало да го избирам предварително – обикновено интуицията ме води в из-
бора ми. Често в началото дори не съм имала намерение да прилагам точно такъв под-
ход. Опитът ме е научил да се доверявам на интуицията си и на вътрешните си Водачи
и съм уверена, че винаги ми се предлага този способ, който е нужен в момента – на мен
или на човека, комуто желая да помогна.

Среща с вътрешното дете

Тази програма, която можете да прилагате спрямо себе си и без чужда помощ, отново
се основава на нашата вродена способност да визуализираме.
След като се отпуснете на удобно за вас място и в подходящо за целта време – нужни
са ви около трийсет минути – си представете, че седите на красиво планинско възвише-
ние. На десетина метра по-надолу започва красива гора. Слезте по склона и тръгнете по
пътеката през гората. Тя ще ви изведе на малка красива поляна, заобиколена с вековни
дървета. Почувствайте красотата и хармонията на това вълшебно място. Кръгът от дър-
вета ви дава своята закрила, няма от какво да се боите или безпокоите. Когато разгледате
добре мястото и се наситите на красотата му, си кажете, че след като преброите до три,
от гората на поляната ще се появи дете. Щом това се случи, вгледайте се добре в него и
ще разпознаете себе си. Срещата ви с него може да ви изпълни с радост и нежност, но
може и същевременно да ви разплаче. Разговаряйте с това дете, попитайте го от какво
се страхува или нуждае. Кажете му, че в тази вълшебна гора всичко е възможно и вие
сте способни да изпълните всяко негово желание.
Като всички останали методи, с които работя, и този, разбира се, съм прилагала най-
напред спрямо себе си. При първата си среща с моето дете то бе доста уплашено и не-
щастно. Заведох го на най-красивото място, което бях способна да си представя – в една
малка дървена къщичка на брега на спокойно езеро. Поставих там две големи и игриви
кучета пазачи, уверих детето, че на това място никой не може да го нарани, след което
дълго играхме заедно по поляната край езерото. Оттогава често го посещавам – то от-
давна вече не се страхува и е весело и спокойно.
Недвусмислен признак, че успешно сме изцелили травмите от детството си, са спо-
мените ни за този период от живота ни. Ако преди лечението в спомените си често сме
се връщали само към болезнени и травмирали ни събития, то след няколко визуализации
се случва чудо! Постепенно ние започваме да си припомняме и красиви и радостни пре-
живявания. Видимият резултат от това изцеление, който наблюдавам в себе си и в па-
циентите си, е постепенното завръщане на онази детска радост и непринуденост, която
ни прави игриви, закачливи, весели и незлобливи.

Енергийната пирамида от Атлантида

Тази програма за лечение и възстановяване на енергийния баланс ми беше дадена от
Вътрешните нива по време на медитация. Случи се веднъж, след тежък работен ден.
Чувствах се почти на края на силите си и настанявайки се удобно, затворих очи с наме-
рението просто да възстановя психическото и енергийното си равновесие. Вместо обаче
да видя сферата от златна светлина, в която смятах да вляза, пред вътрешния ми поглед
внезапно се появи огромна пирамида. Беше прозрачна и материята й наподобяваше

206
кристал. Миг след това видях собствената си фигура, стояща пред пирамидата. От вът-
решността на тази енергийна структура излязоха няколко бели фигури и ласкаво ме въ-
ведоха в нея. Видях как положиха тялото ми на нещо като ложе, намиращо се на опре-
делена височина от основата й. Белите фигури започнаха бавно и внимателно да вадят
от аурата ми някакви тънки и остри предмети, наподобяващи малки стрелички. Най-
после видях с очите си какво имат предвид Учителите, когато твърдят, че черните ни и
най-често хаотични и неконтролирани мисли поразяват аурите на другите като отровни
стрели. Моята тогава наподобяваше таралеж.
По време на този процес, който наблюдавах отстрани, получавах и информацията.
Тази пирамида бе изградена от енергия. Предназначението й бе да служи за нещо като
болница и тя съществува в Тънкия свят още от времето на Атлантида – и до днес. Всеки
нуждаещ се от помощ има достъп до нея. Просто трябва да си я представи или да помоли
да бъде лекуван там. Лечението се осъществява не само чрез енергийното поле, създа-
дено и поддържано от формата й, но и с помощта на Звук и Цвят. Тогава, когато мен ме
лекуваха, вътрешността й бе изпълнена с разноцветни светлини, които танцуваха и об-
разуваха невъобразими конфигурации. Звучеше и музика, която не чух с вътрешния си
слух. Просто я възприех със съзнанието си. Описвам пирамидата подробно, по заръка
на лечителите, които работят там. Те са на наше разположение по всяко време, готови
да ни помогнат в нужда, изпълнени с любов и състрадание.
От този ден нататък често се случва да водя на това място мой близък или познат,
тогава, когато ми се оплаче, че не се чувства добре. Просто го оставям там, моля да му
помогнат и виждам как сияйните силуети го поемат, въвеждат го вътре и внимателно го
полагат на онова ложе, на което положиха и мен.
Тогава, когато извадиха стреличките от аурата ми, мен ме отведоха и на друго място.
Видях нещо като стъклен цилиндър, чиито размери бяха малко по-големи от човешки
ръст. Вътрешността му бе запълнена с някаква течна субстанция, в която потопиха тя-
лото ми. Пред изненаданите ми очи цилиндърът започна бавно да се върти, давайки ми
възможност да огледам собственото си тяло от всички страни. Усещането беше много
специфично – фигурата в цилиндъра ми изглеждаше като бездиханна восъчна кукла,
към която не изпитвах никаква привързаност. Беше просто форма, костюм, който ми бе
необходим тук, на Земята. И толкова.
Към днешна дата цилиндъра е заменен от енергийната капсула, за която вече на ня-
колко пъти споменах в предходните глави. А тази визуализация е един отличен способ
да получите реална помощ и лечение от лекарските екипи, които вече бегло описах.

207
 11.
ПОСРЕДНИЦИТЕ
В НЛИ писах за Посредниците съвсем накратко. Когато подготвях книгата за печат,
не можах да предложа на читателите си достатъчно детайлно описание, защото по онова
време аз самата съвсем отскоро се бях научила да общувам свободно с тях. Нямах дос-
татъчно натрупан опит, с който да подкрепя изнесената информация. Не разполагах и с
никакъв такъв от мои приятели. Нямаше как да разчитам и на обратна връзка от хора,
които са получили помощ от тях, защото книгата още не беше издадена и никой друг,
освен мен, не знаеше за съществуването им и възможностите им да ни оказват помощ.
Текстът, който тогава посветих на тази тема, беше добавен към книгата буквално в пос-
ледния момент, дни преди да предам ръкописа за предпечатна подготовка. Едва след
време, когато усъвършенствах възможността си свободно да общувам с тях, аз започнах
настоятелно да съветвам приятели, познати, читатели или пациенти да се учат да общу-
ват с Посредниците. Настоявам и сега и ще се аргументирам защо.
Винаги съм смятала, че във възможностите на всеки човек е да развие и усъвършенс-
тва фините си сетива до степен, да може да помага поне на себе си и на близките си в
случай на нужда. Винаги съм търсила начини да предложа на хората идеи и практики, с
помощта на които да не им се налага при всяко по-дребно неразположение или проблем
да търсят за съвети и намеси сензитиви, гадатели и енергийни лечители. Някои от тях
може и наистина да са способни да окажат търсеното съдействие, други се възползват
от наивността на клиентите си без никакви угризения, водени от материални интереси.
Винаги съм настоявала пациентите ми да се приучват да полагат усилия за самостоя-
телно справяне, да преодоляват мързела и инерцията, да търсят начини да са самостоя-
телни, независими, свободни от зависимости спрямо когото и да било. Познавам хора,
които са свикнали периодично да търсят услугите на енергийни лечители, които да ги
почистват от натрупаните негативни енергии. А дали наистина имат тази нужда от та-
кова почистване, е вече друг въпрос. Според мен е неоправдано човек да търси услугите
на друг постоянно, ако може да се справи и сам. Не можем всеки път, заради леността
си, да тичаме при лечители или гадатели.
В НЛИ го написах доста обстоятелствено, ще го споделя накратко и тук – аз отказвам
да работя с когото и да било продължително време. Методите ми за лечение са от такъв
характер, че на човек са нужни най-много 3 срещи, за да бъде стартиран изцелителния
процес, който след това продължава автоматично. Понякога е достатъчна само една кон-
султация. Ако и след тези три срещи пациентът си стои на същия хал, на какъвто е бил
при първата ни среща, за мен е ясно като бял ден, че този човек няма абсолютно никакво
намерение да направи нещо за себе си. Свикнал е да се осланя на другите, и ще про-
дължи да прахосва даденото му чрез мен. Само че аз не съм човек, който насърчава
подобно отношение. Веднага щом констатирам, че наливам в каца без дъно, отпращам
болния и отказвам всякакви по-нататъшни контакти с него.
След това кратко предисловие мисля, че е време да говоря по същество.

208
 Кои са Посредниците
Те са ефирни същества, притежаващи групово съзнание. Първата ни среща, която си
спомням, беше инициирана от тях и тогава, на въпроса ми как да ги наричам, те се пред-
ставиха като Посредниците. Когато общувам с тях, винаги използвам учтива форма на
обръщение в множествено число. Те се обръщат към мен с умалителното галено име, с
което ме наричат приятелите ми – Цене. Никога не съм стигала до там в любопитството
си, че да ги питам колко (на брой) отделни съзнания формират това групово съзнание,
чрез което се осъществява комуникацията ни. С годините съм се научила да съм много
въздържана, когато общувам с форми на съзнание, които превишават многократно на-
шата раса като ниво на еволюция, интелигентност, технологични и свръхсетивни въз-
можности. Мисля, че се подразбира, че те не притежават материални тела/или тяло (не
съм съвсем сигурна дали да използвам единствено или множествено число, когато го-
воря за групово съзнание). При моя пръв контакт с тях, вероятно за да ме улеснят и да
ми помогнат да превъзмогна шока от тази първа среща, визуално се представиха в съз-
нанието ми като пулсираща синьо-бяла двойна спирала, триизмерна, вертикално разпо-
ложена в средата на зрителното ми поле, с размер около 70-80 см в диаметър. На вид
бих я оприличила на спираловидна галактика с два ръкава. Не съм изучавала астроно-
мия задълбочено и познанията ми за Вселената са на ниво, необходимо за една добра
обща култура, но мисля, че с тази си форма, наподобяваща формата на нашата Галак-
тика – Млечен път, тогава са искали да ми подскажат, че и те са от нея. Или поне съ-
ществуват в Млечния път. Никога не ми е хрумвало да се интересувам от къде произ-
хождат, защото много бързо разбрах, че контактът ми с тях не се е осъществил, за да
събирам научна информация за Вселената. Те бяха откликнали на един мой настоятелен
въпрос, който не спирах да си задавам, без да открия задоволителен отговор. Поне не и
докато не се срещнах с тях, с Посредниците. А въпросът, който не ми даваше мира,
беше: Към кого да се обръщат за реална помощ хората, когато не могат да намерят
лекар, лечител или ясновидец, на когото да споделят болката си? У мен нямаше и
грам съмнение, че нуждаещите се от специализирана помощ на нивото, на което аз им
я оказвах, са много, много повече от моите скромни възможности. Да почистя от имп-
ланти и/или паразити двама, трима на ден, не решаваше проблема с останалите. Както
вече прочетохте, дори и да има лечители, които са способни да оказват такава специа-
лизирана помощ, те не дават гласност на възможностите си. По какви причини, мога да
предположа, но не бих била категорична. Налице от една страна беше огромният брой
хора, безуспешно търсещи адекватно лечение, от друга – също толкова огромен дефи-
цит на лечители, които да оказват помощ в онези ситуации, при които лекарите, с тех-
ните конвенциални методи, бяха безсилни да помогнат. Запознанството ми с тези съ-
щества ми вдъхна огромен кураж. Макар че имам своите мрачни и тежки моменти, ко-
гато се предавам временно на мисълта, че човечеството си заслужава по-голямата част
от болестите и страданията, през повечето време изпитвам към страдащите и болните
дълбоко състрадание. И няма нищо по-естествено един лечител, за каквато смятам себе
си, да търси нови и различни начини да помага и да лекува.

209
 Как осъществих първия си контакт с Посредниците
Стана наглед случайно и абсолютно изненадващо за мен. Никога не съм си мислила,
че един ден същества от високите измерения ще спрат вниманието си върху скромната
ми персона. Още по-малко пък – да ми предложат равнопоставено сътрудничество. Но
да започна от самото начало.
Беше през лятото на 2005 г. На кафе с приятелки си бъбрехме за будистката филосо-
фия и духовните им практики. И, както си говорехме, а аз бях с отворени очи, напълно
съзнателна и будна, пред вътрешния ми поглед се появи вътрешността на будистки
храм. Бегло възприех интериора му, но това, което прикова веднага вниманието ми,
беше огромната позлатена статуя на Буда, която се намираше на невисок подиум в дъ-
ното на храма, точно срещу високата двукрила врата. Спонтанно започнах да описвам
на глас видяното, предавайки на едната от приятелките ми заръката да посети в медита-
ция храма и там да зададе всички въпроси, които я вълнуват. За моя голяма изненада,
тя заяви, че също вижда мястото, и описа в подробности вътрешността му, която и аз
бях видяла, но не споделих на глас.
Седмица по-късно разказах за този храм на друга моя приятелка и отново слушател-
ката ми заяви, че докато говоря, тя ясно вижда описаното от мен. Когато за капак още
една моя приятелка, в отговор на разказа ми заяви, че години по-рано е виждала този
храм в съня си, аз най-после проумях. Този храм съществуваше реално някъде – къде
точно, и до днес не знам, а и не смятам, че това е от голямо значение. Но преди да раз-
бера защо ми бе показано това място, трябваше да се случат други важни за мен събития.
Едва след това аз разбрах значението на видяното, а и не само на него.
Междувременно дни наред безуспешно се опитвах да видя в медитация положението
на ръцете на статуята на Буда. Кой знае защо, първият път, когато видях Храма, тази
подробност ми убягна. Дълбоко в себе си обаче бях убедена, че това също има голямо
значение, и след като не успях да се справя сама, помолих да ми покажат този детайл в
съня ми. В отговор на молитвата ми на следващата сутрин още по време на сутрешното
кафе изпитах желание да посетя мислено Храма. Без да се бавя, се настаних удобно,
зарязвайки недопитото си кафе, и миг по-късно се озовах пред огромната златна статуя.
Положението на двете ръце на Буда, които най-после видях, бе доста необичайно.
Лявата му изпъната длан бе поставена вертикално точно по средата на гърдите му, до-
като средният пръст на дясната докосваше пода пред сгънатите му в поза лотос крака.
Озадачена от тази непозната ми мудра, аз сведох смирено глава и помолих за благосло-
вия. В отговор на молбата си почувствах мощна вибрация, която премина през мен,
както и телепатичен съвет: „Излез от храма и иди при Посредниците. Очакват те!” Нито
знаех кои са Посредниците, нито защо ли пък ще ме очакват. Но се вслушах в съвета.
Едва когато се обърнах, за да изляза, видях, че храмът не е празен. Имаше доста мо-
наси с бръснати глави, облечени в керемидено-червени дрехи, които кой знае защо ус-
михнато ме поздравяваха със „Здравей, братко”. За моя голяма радост сред тях бе и онзи
азиатец с бръсната глава, чието усмихнато лице запомних при срещата с духовната си
група.
Когато се озовах навън, видях покрита с плочи пътека, която се виеше сред зелена
трева. Пресякох малък поток по красиво дъговидно мостче, изминах още няколко метра
и спрях пред малка дървена постройка в азиатски стил, а пред нея имаше красива ве-

210
ранда с дъсчен под от дърво с червеникавокафяв цвят. За миг поспрях, след което, рес-
пектирана от безупречната чистота, събух обувките и чорапите си, изкачих няколкото
стъпала и смутена застанах пред дървена, украсена с изкусно резбовани орнаменти
врата. Вълнението ми беше толкова голямо, че почти затаих дъх, след което бавно от-
ворих вратата и влязох вътре.
За моя огромна изненада в полутъмното помещение нямаше никой. Бях на път да
реша, че от това посещение нищо няма да излезе, когато внезапно почувствах нечие
доброжелателно присъствие. А миг по-късно пред мен се оформи тази синьо-бяла
двойна спирала, наподобяваща нашата галактика. Тази моя първа среща с Посредни-
ците бе доста кратка. Или поне така съзнанието ми отчете продължителността ѝ по зем-
ните ни мерки за време. Въпреки че бях абсолютно неподготвена за такава среща, въп-
реки че изпаднах в умерен шок, все пак успях да запазя някакво присъствие на духа,
което е мой таен повод за гордост от самата себе си. Зададох им няколко въпроса, свър-
зани с работата ми като лечител. Основното, което ме вълнуваше, бе дали мога да пос-
реднича на други хора да установят контакт с тях. Отговорът бе положителен. Освен
това узнах нещо, което изобщо не бях предполагала. По техните думи те работят с мен
от доста време и активно са ми съдействали, когато съм провеждала сеансите си по рег-
ресивна терапия. Връщайки се назад в спомените си за някои от тези сеанси, аз си при-
помних как много пъти съм усещала нечие невидимо, но доброжелателно присъствие в
стаята. И колко много от пациентите ми са ми споделяли за същото усещане.
Вярна на склонността си да търся за всяко нещо детайлен отговор, аз се запитах защо
първата ми съзнателна среща с Посредниците бе предшествана от посещение в Храма?
Задължително ли е това посещение, или е желателно? Какъв е смисълът да застанем
пред статуята на Буда и има ли изобщо такъв? Отговор получих при второто си посеще-
ние. Да, добре е първо да влезем в храма, но не е задължително. Ако спешно се нуждаем
от среща с Посредниците, можем да отидем директно при тях. Ако обаче разполагаме с
повече време, е добре първо да влезем в храма и да постоим известно време там.
Тези от вас, които са запознати с учението за седемте космически лъча – т.е. за се-
демте типа енергия, знаят, че всеки от тях е двуаспектен. Аспектите на Втори лъч са
Любов-Мъдрост. Представител, т.е. Проводник, на аспекта Любов за планетата ни е
Христос, а на аспекта Мъдрост – Буда. Тези велики и мъдри Учители на човечеството
ни предават енергията на Втори лъч по много начини. Един от тях е да използват като
фокусни приемо-предавателни точки своите най-напреднали ученици. Друг, също тол-
кова популярен, е да вливат тази енергия на свещени места, храмове или в свои изобра-
жения – икони или статуи, които ние наричаме чудотворни. Известно е, че потокът от
посетители и богомолци на такива Места на силата никога не секва и всеки, който е бил
там, по свой специфичен начин е почувствал тяхното благотворно влияние.
Такова свещено място е и Храмът, който ви описах. А голямата статуя на Буда е фо-
кусна точка за предаване на енергията на аспекта на втори лъч – Мъдрост, към Земята
и в частност – към посетителите на храма. Дали ще го посетим с физическите си тела,
или само чрез пътешествие на съзнанието ни, това не оказва никакво значение на край-
ния резултат от този наш контакт. И двете форми на комуникация са абсолютно равноз-
начни! Заставайки смирени пред статуята, ние позволяваме на тази енергия да ни по-
могне да хармонизираме фините си тела, да релаксираме и да успокоим ума си. Така
подготвени, ще сме в състояние да задаваме смислени въпроси и при срещата си с Пос-
редниците мъдро да поставим за разглеждане и анализ най-належащия за разрешение
проблем.

211
 При останалите ни срещи, които продължават и до днес, те не възприемат никаква
форма. Минавам през вратата, без да я отварям, и се озовавам… в космоса? Или това е
някакво ниво на съществуване на съзнанието? Или е зала-тренажьор? Може да е всичко,
не съм ги питала. Най-елементарното описание е – аз съм навсякъде! Ако сте приели
поне като работен вариант за съзнанието ви концепцията, че линейно време и простран-
ство са налични само в триизмерния ни свят, защото така на триизмерния аспект на
съзнанието е предоставена позната му среда, в която да функционира, то ще ме разбе-
рете. Ако срещате затруднения в момента, прочетете тази част след известно време.
Слушайте вътрешния си глас. Той ще ви присети, кога да се върнете отново към тази
тема с интерес, защото вече имате необходимата предварителна интелектуална и ду-
ховна подготовка да я разберете. А това по-дълбоко разбиране не ви е нужно, само за да
запишете в паметта си още някой байт информация. Нужно ви е, за да откриете още
един начин да си помагате с помощта на Посредниците.

При какви проблеми можете да се обръщате за помощ

към Посредниците
Длъжна съм да ви предупредя още в самото начало, преди да сте се решили на такъв
контакт! Отнасяйте се с уважение към… себе си. Подгответе се предварително за тази
среща. Напишете си на лист въпросите, които искате да им зададете. Дайте си интервал
от няколко дни, след което прочетете въпросите си отново. Първо ги преобразувайте в
максимално кратки, ясни и конкретни въпросителни изречения. Ако нямате опит в об-
щуване от такова естество, имайте предвид, че тъй като то се осъществява на мисловно
ниво, е важно комуникацията да е по същество, в максимално синтезиран вид. Не тър-
сете връзка с Посредниците по въпроси, които бихте задали на кварталната врачка. Те
няма да се засегнат, защото човешките ни личностни емоции са им чужди, но ще прек-
ратят връзката на мига! Възможно е вашият уникален персонален код да бъде включен
в своеобразен ограничителен списък, което ще възпрепятства всеки ваш опит за след-
ваща среща, не заради някаква дискриминация, а защото неспособността ви да форму-
лирате ясен кратък въпрос за тях е критерий за нивото, на което сте в развитието си.
Можете да ги питате за всичко, което тревожи съзнанието и бита ви. Можете да по-
молите да ви прегледат за наличието на паразити и/или импланти – ако ви кажат, че са
открили такива, помолете ги да ги отстранят. Може още тогава да ви кажат, че се заемат
с почистването/лечението ви. Или да ви укажат някакъв земен срок, в който ще се пог-
рижат за вас. При всички случаи, потвърдят ли, че ще ви помогнат, ще почувствате по-
ложителния резултат от намесата им точно в срока, който са ви указали.
На мен ми се е случвало дори шеговито да ме укорят, че съм закъсняла да ги помоля
за помощ, най-често с репликата: – Еееей, ти се сети най-сетне да дойдеш! По мои впе-
чатления тези същества копират наши форми на общуване, за да можем да влезем в по-
добро и ползотворно съприкосновение с тях. И притежават изключително свежо чувс-
тво за хумор.
Ако се случи да ви кажат, че ще помогнат, но ще е след известно време – да кажем
няколко часа, няколко дни, няколко седмици, благодарете и им се доверете.
Към Посредниците можете да се обръщате за помощ само от ваше име и за ваш
проблем! Изключения са: пеленачетата и малолетните деца, възрастни хора с деменция
или някаква друга форма на увреждане на паметта, ваши близки в състояние на кома.

212
Останалите, колкото и да ви се иска да им помогнете, следва да потърсят помощ от тях
лично!

Как да се свържете с Посредниците

Тук ще ви споделя как аз се свързвам с тях. А вие изберете ваш начин, който сте в
правото си да променяте така, че да сте спокойни, уверени и да се чувствате комфортно.
Ако разполагам с време, се усамотявам и си осигурявам поне няколко минути спо-
койствие. Визуализирам или храма на Буда и статуята, а след това и пътя до постройката
и влизането ми вътре, или директно се озовавам пред вратата ѝ. Обичам преди това да
се отбия до водите на поточето, да се събуя боса и да измия нозете си в чистите му води.
След това да сваля делничните си дрехи, пропити от какви ли не прахоляци и енергии,
да облека чиста риза, дълга до глезените ми, и боса, чиста и пременена като нашенска
самодива, да прекрача прага.
При спешни случаи обаче, а такива съм имала в изобилие, директно се озовавам не
на верандата, пред вратата, а директно отвъд нея. Имам случаи, наистина спешни, ко-
гато съм притичвала при тях, както си вися на опашката в супермаркета или крача по
улицата. Вече споменах, че играчите от Другия отбор обичат да се заиграват с мен и
понякога им скимва да ме въвлекат в доста грубички игрички. Обикновено гледам да се
справям сама. Но ако ми се накачулят цяла тумба, което ми се е случвало много пъти,
всяка помощ от приятел е добре дошла.

Как изглеждат Посредниците

Вече написах още в началото на тази глава, че те нямат форма! Но за улеснение на
комуникацията с тези, които са ги потърсили за помощ или съвет, те са в състояние да
приемат всякаква. Правят го винаги, когато знаят, че човекът очаква те да изглеждат по
определен начин.
Имам пациенти, на които са се представили като група монаси, с качулки, закриващи
очите им и горната част на лицето. Или само на един единствен монах. За друг са приели
форма на джудже. За трети са били просто глас. Формата, под която ще ви се представят
е в пряка зависимост от вашите социални навици, вашите вкусове от всевъзможно ес-
тество, от вашите предпочитания, политическите и религиозните ви убеждения, систе-
мата ви от вярвания, вашите морални и етични принципи. В този ред на мисли самата
форма, с която са избрали да ви се представят, е едно уникално и безпристрастно отра-
жение на самите вас. Такива, каквито сте към момента на контакта ви с тях. И ако се
възползвате от представянето на този ваш комплексен портрет, на вас – такива, каквито
не сте и подозирали, че сте, то приемете този ви образ като един безценен бонус.
Някои от хората, свързали се с тях, са ми споделяли, че невинаги виждат храма на
Буда такъв, какъвто съм им го описвала. Някои са се озовавали пред малка християнска
църква. Други изобщо не са могли да видят каквато и да било постройка или храм. Ис-
кам да ви успокоя, като ви уверя, че картините, които ще видите са, за да успокоят съз-
нанието ви, като създадат позната ви атмосфера и среда. Такава, с каквато сте свикнали
и която ви вдъхва доверие и увереност. Тази среда е в пряка зависимост от вашите вът-
решни нагласи, страхове и предпочитания. С времето ще осъзнаете, че тя е просто един
декор, изграден за ваше удобство и душевен комфорт и ще престанете да ѝ обръщате
внимание и да ѝ придавате голямо значение. Създайте си предварителната нагласа, че
213
целият този живописен декор ви е необходим, за да успокоите ума си, да навлезете в
ниво алфа на мозъчните вълни и да подготвите съзнанието за една ползотворна среща.

Какво да очаквате от Посредниците

Ако на базата на написаното до тук у вас се е изградила представата, че контактите
ви с Посредниците са еквивалент на многообещаващ, свръхестествен метод за разреша-
ване на всичките ви проблеми, грешите! Позволявам си да ви посъветвам – прочетете
внимателно всичко, написано за Посредниците в тази част. Предполагам, че това е нова
информация са вас. Съдя по реакциите на пациентите ми, на читателите на НЛИ, на
последователите и приятелите ми във ФБ, че тази част от книгата е останала неразбрана
от тях. През всичките тези години, от излизането ѝ на книжния пазар в края на 2006-а,
та до ден днешен, повтарям неспирно на всеки, до чието съзнание мога да достигна, че
освен от мен или от други лечители, помощ могат да търсят и да я получат именно чрез
сътрудничеството си с това групово съзнание, избрало чрез мен да помага на вас!
За моя голяма радост много пациенти и приятели са ми споделяли за техните вълну-
ващи срещи с Посредниците. Описвали са ми страховете и притесненията си преди пър-
вото им съприкосновение с тази уникална енергия. С вълнение са ми разказвали как са
протекли срещите им, какви въпроси са задали, какви отговори са получили.
Не се отчайвайте, ако първият ви опит е неуспешен! Не се отказвайте! Заложете в
съзнанието си ясната мисъл, че търсите този контакт, за да помогнете на себе си! Твърдя
с абсолютна убеденост, че всеки човек е в състояние да влезе в съприкосновение с Пос-
редниците. И че всеки, който го е осъществил, ще получи своевременна и абсолютно
адекватна помощ. Колкото и да ви е трудно да повярвате, че сте способни да осъщест-
вите такива контакти, направете поне няколко опита. Рано или късно ще имате първия
успешен. А оттам нататък е лесно. Не се отказвайте при първия си неуспех. Погледнете
зад себе си, вижте ясно очертанията на болестта или неразположението, на психичния
дискомфорт или страховете ви, които носите като огромно бреме. След това призовете
неволята, вашата неволя. Накарайте я да работи за вас, и тя ще ви подпомогне да из-
мъкнете колата си от калта. Ненарушим принцип е: Щом за един човек е възможно да
направи каквото и да е, то това е възможно и за всеки друг! Щом аз съм го постигнала,
щом много други след мен го постигнаха – и вие можете!

214
 12.
МЕДИЦИНАТА НА БЪДЕЩЕТО
Между живота и смъртта
В средата на септември 2019-а, след завръщане от една незабравима тридневна по-
чивка на море, внезапно се разболях. В началото симптомите бяха като за обикновена
настинка, каквато аз обичайно изкарвам за максимум 5-7 дни. Имах записани за диаг-
ностика доста хора. На всички тях се обадих, за да отложим срещата ни с една седмица.
В края на тази седмица нещата се бяха влошили сериозно. Чувствах се зле до такава
степен, че не бях в състояние да се диагностицирам сама, така че се доверих на лекува-
щия ми лекар. Той е прекрасен човек и отличен специалист, с напредничав и холистичен
подход. На слушалка дробовете ми, според него, се оказаха чисти. Но ден след прегледа
аз вече кашлях неспирно, гърдите ми свиреха и клокочеха при всяко вдишване и издиш-
ване, което не ми позволяваше да спя спокойно, макар че постоянно ме унасяше на сън.
В един момент си спомням, че споделих на приятели във ФБ – „Не знам какво е това,
но каквото и да е, то ме иска мъртва”.
Никога не съм боледувала от настинка, та дори и от бронхопневмония или грип, тол-
кова дълго и толкова тежко. Не знам, не помня как успях да намеря сили в себе си, за да
се сканирам. Белите ми дробове бяха изпълнени с някаква черна материя, която успях
да повърна. Излязлото от мен имаше формата на някакво мекотело, наподобяващо ок-
топод. След тази процедура видях и сцена от мой минал живот.
Тясна уличка, с каменна настилка. Сгради с олющени фасади. Малко момче, на около
12, облечено с овехтяла риза и панталон три-четвърти, крачи нагоре по стръмната
уличка. Видях го как отвори една врата и влезе в сградата. Директно от улицата попадна
в малка тясна стаичка с едно единствено прозорче, гледащо към улицата. Бедно обза-
веждане – маса, два почупени стола и подобие на легло в единия ъгъл. А в леглото ле-
жеше млада жена. Бледо, обляно в пот лице, очи с угасващ поглед, обрамчено от тъмни
до черно кръгове. Тази умираща жена, майката на момчето, бях аз. Умирах от туберку-
лоза в бедно градче в Сицилия, в началото на 20-и век.
Излизайки от тази спонтанна регресия, се озовах при Посредниците и ги помолих за
помощ и евентуално лечение. Картината, която тръгна, е едно от най-невероятните ми
преживявания до момента! Видях се как преминах през нещо като енергийна мембрана,
тогава направих асоциация за портал. Срещу мен тичаха хора, които бутаха носилка на
колелца. Положиха ме на нея и ме откараха в силно осветена зала. Други хора, пак ти-
чайки, докараха до носилката някаква съвършено непозната ми апаратура. Външно мога
да я оприлича на нашенски апарат за хемодиализа. Поне като размер и форма. Какви
бяха функциите му, изпитах на практика. Някой от екипа ме включи към апарата, видях
как чрез него подложиха на пречистване не само кръвта, но и лимфата ми. Връщайки
обратно в тялото ми кръвта ми, към нея бяха добавени наноботи, чиято задача беше да
издирят и унищожат причинителите на заболяването ми. След което самите те се разг-
раждаха и се изхвърляха от организма ми чрез бъбреците.
Процесът на пречистване отне няколко часа, които аз проспах. От време на време се
пробуждах за кратко и се връщах в онази зала, за да видя дали апаратът все още работи.

215
Когато всичко приключи, аз най-сетне, след десет дни мъки, вдигнах температура. Тя-
лото ми се беше събудило и се беше активирало за борба. Мъчителната кашлица и хри-
повете обаче не стихваха и два или три дни след процедурата, която ви описах, отидох
отново при Посредниците. На въпроса ми защо, въпреки тази намеса, все още се чувст-
вам зле, те ми отговориха лаконично: – Без нея щеше да си мъртва!

***

Избрах с това уникално мое изцеление да започна тази част на книгата, защото в нея
ще ви опиша методи за лечение, които наистина принадлежат на бъдещето. Методи,
които към този момент не са всеобщо достъпни, но един ден ще станат такива. От една
страна тук става дума за високи технологии. От друга – за възможността на човечест-
вото да пристъпи в тези светове, където тези технологии са налични и са не само дос-
тъпни за всички нуждаещи се, но са и уникално ефективни!
До момента съм била свидетел на използването на тази уникална технология само
спрямо една моя пациентка. Без да се впускам в подробности, ще отбележа, че оплаква-
нията ѝ бяха от необяснимо схващане на пръстите на ръцете – внезапно, в даден момент
различен пръст. Липса на какъвто и да е контрол над движението на ръката или пръста
в такава ситуация. Освен че отстраних от нея огромен дракон, видях, как екип я отнесе
на носилка, както и мен. И вече в някаква огромна зала (такова беше усещането ми за
размер, въпреки, че не виждах стени) я включиха в същия апарат. Резултатът от това
лечение беше изцяло положителен.

Нова технология за лечение на нарушени функции

на гръбначния мозък
Избрах този единствен по рода си случай от практиката ми като подходяща илюстра-
ция на технологичните възможности на бъдещата медицина. Лично аз останах силно
изненадана от факта, че имах възможността да изпробвам този непознат ми до онзи мо-
мент уред. Към момента на описването му това е единственият случай, когато съм го
използвала, и то успешно, с удивителен и положителен краен резултат.
Жената, която се обърна към мен за консултация, е една от дългогодишните ми ФБ
приятелки. Наложи ѝ се да чака доста дълго за намесата ми. От деня, в който заяви же-
лание, до датата, когато аз спонтанно реших най-накрая да се спра на нея, изминаха
няколко месеца. Сега вече, от дистанцията на времето, много по-ясно виждам причината
за това мое забавяне. Било ми е нужно да получа достъп до тази технология, за да ѝ
окажа ефективна помощ. Работих с нея дистанционно.
Не разполагах с предварителна информация какво я боли и от какво се оплаква. При
диагностиката ми се натъкнах на паразити и импланти. Принципно не беше нещо ново
за мен – както казах и на други места в книгата, тези манипулации при мен вече бяха
рутина.
Имаше поставени очни импланти, които за моя изненада бяха на няколко слоя. Об-
щувахме с нея телепатично, докато я преглеждах и почиствах. Каза ми, че въпреки, че
не ме вижда, ме е познала – по нейни думи – по излъчването ми, по аурата ми. С дясното
око прогледна веднага, но лявото беше безвъзвратно изгубено. За да ѝ бъде оказана спе-
циализирана помощ, призовах екип от офталмолози и очни хирурзи. Аз присъствах по
време на целия процес, имах звездния шанс да бъда наблюдател на действията им. Беден
216
е речникът ми, за да опиша достатъчно ярко и изразително цялата гама от емоции, която
ме изпълни тогава. Гледах с възхита, удивление и лека доза страхопочитание как тези
мъже и жени с хуманоидна форма работеха спокойно, уверено и съсредоточено, без из-
лишна припряност или неуместни емоции.
Наложи се трансплантация на око. По детински ококорена, с огромен интерес наблю-
давах как с непозната ми апаратура, подобна на лазер, сканираха очната кухина, за да
изработят новото око. Паралелно с техните действия аз продължих моята част от рабо-
тата си, сканирайки цялото ѝ тяло. То беше обвито в подобие на втора кожа, която не
ми се наложи да махам, защото екипът с изключително прецизни и внимателни движе-
ния я отстрани.
Имплантите бяха поставени на челото ѝ под формата на тясна лента. И в областта на
зрителния център в мозъка ѝ. След като ги отстраних, се заех да прегледам и гръбначния
ѝ стълб. И тук този случай ми поднесе втората си фантастична изненада! Върху двете
ми длани се появиха нещо като ръкавици, но с по един пръст – само за палеца ми. Имах
уникалната възможност за пръв път да боравя с технология, с чиято помощ не само мо-
жех да сканирам състоянието на гръбначния мозък и спиналните нерви, но бавно дви-
жейки двете си длани от основата на черепа, надолу към опашната кост, аз виждах как
тези странни ръкавици излъчваха енергия, която като миниатюрен оксижен възстановя-
ваше всяко едно нарушение в съответната зона. Въздействието им засягаше както тази
част от централната нервна система, така и самия гръбначен стълб, с всички негови ком-
поненти – прешлени, междупрешленни дискове, съединителни тъкани, сухожилия.
Приключвайки с всички манипулации, аз най-накрая отворих очи и се върнах в това
измерение. Бях толкова изненадана, впечатлена, въодушевена, възхитена, че тази амал-
гама от емоции ме постави в някакъв психологичен ступор. Почти блокирах, не знаейки
какво изобщо видях, защо имах възможността да го видя и каква ще е ползата от видя-
ното за човечеството.
След няколко минути на умисленост, през който период в главата ми препускаха и се
надбягваха вълни от въпроси, все пак успях да се съвзема, за да опиша всичко видяно и
преживяно в картона на пациентката ми, преди да се е размило в съзнанието ми. Вълне-
нието, което тогава изпитах, е живо и днес. Пиша тези редове с дълбок трепет, изпъл-
нена с кураж и надежди, че на човечеството се предоставят уникални технологии и ме-
тоди за лечение.
Описаният току що случай е единствен в практиката ми. НО! В моята практика! У
мен няма и милиграм съмнение, че Природата, Вселената е неспирен творец на уникал-
ности и неповторимости. И като такъв, в безкрайната си мъдрост, не оставя нито едно
от творенията си без да подсигури мултиплицирането и съществуването му. Щом аз
имах възможността да стана безсловесен свидетел на използването на технология за
създаване на орган за трансплантация; щом на мен ми бе предоставен за употреба уни-
калният уред, който описах, то съм абсолютно убедена, че същите възможности са
имали, имат и ще имат и други лечители в земни тела.

Автоимунни заболявания
Признавам си, че информираността ми за тази група заболявания са на ниво обща
култура. Известно ми е, че медицината търси решения за справяне с тях, но все още
въпросите, пред които се изправя, са повече от отговорите, които е открила.

217
 В практиката си към момента имам само два такива случая, и двата приключили с
успешно изцеление. Знам, че твърдението ми вероятно ще прозвучи несериозно или са-
мохвално. Не искам да създавам погрешното впечатление, че чрез тези два случая съм
изнамерила панацея за справяне с всички автоимунни заболявания. Далеч съм от тази
мисъл. Но се чувствам длъжна да ги опиша, защото на описания от мен подход ще стъ-
пят един ден и лекари, и лечители, и психолози, и учени. А той, както вече знаете, или
се досещате, е холистичен. Аз разглеждам човека като Съзнание, проявено във физи-
ческа обвивка, наричана от нас – тяло. Едно безсмъртно съзнание, използващо като ин-
струмент за проявление не само физическото си тяло, но и неговите по-фини аспекти.
Нямам никакво намерение и желание да доказвам каквото и да било на когото и да
било. Аз не съм учен, не провеждам научни експерименти в отлично оборудвани със
скъпоструваща апаратура лаборатории. Но стоя зад написаното тук. И знам, че думите
ми ще бъдат чути където и от когото трябва. И че споделеното ще бъде подложено на
проучвания и един ден ще намери своите научни потвърждения и практическо прило-
жение.

***

След това кратко въведение вече мога да пристъпя към описание на конкретните слу-
чаи.
В първия от тях пациент се оказа съпругът на моя приятелка. Медицинските му диаг-
нози през годините са били дископатия, ревматоиден артрит и след дълги лутания по
кабинети – болест на Бехтерев, за която го лекуват и до днес.
Видимите проявления на заболяването бяха загуба на мускулна маса и тотална физи-
ческа слабост. По онова време бях преустановила всякаква работа като лечител. Отстъ-
пих на молбите на приятелката ми да направя изключение и си уговорихме ден и час за
среща в дома ми. И до днес помня онзи снежен зимен ден и него – с каква мъка крачеше
по тротоара и колко усилия му костваше да измине стотината метра от уличния паркинг
до дома ми.
Изслушах внимателно подробния му разказ за характера на заболяването, методиките
за лечение, които лекарите сменяли периодично, но без особен положителен резултат.
Описваше с болка и горчивина митарствата си по болници и лекарски кабинети. Инфор-
мацията, която ми предостави, не ми говореше нищо. Нямах никаква предварителна те-
оретична подготовка нито за изброените медикаменти, нито за методиките, които меди-
ците са използвали. Умишлено се отказах от идеята предварително да прочета дори и
ред за автоимунните заболявания. Исках да опазя съзнанието си чисто от такава инфор-
мация, за да бъда абсолютно безпристрастна, като празен бял лист хартия, върху който
да започна да пиша собствените си констатации и заключения.
При този пръв цялостен преглед констатирах отклонения на всички нива.

 На физическо ниво: засегнати бяха: ендокринната система; имунната система;

черният дроб; панкреасът; опорно-двигателният апарат.
 Кръвна картина – с отклонения: повишено ниво на левкоцитите; нисък хемогло-
бин; отклонения в стойностите на кръвната плазма. Не съм хематолог, нито имам меди-
цинско образование. При констатирането на такива отклонения, винаги насочвам чо-
века към специалист, който да му назначи съответните лабораторни изследвания, които
да потвърдят моите констатации. Опровержения досега не е имало. Случвало се е да

218
кажа на човека, че в момента кръвното му налягане е по-високо/ниско, от нормалното
за него и той да го оспори в момента. И да го потвърди в последствие.
 Страдаше от недостиг на магнезий и желязо, витамини Д и Е, остър недостиг на
цинк.
 Установих тежка медикаментозна интоксикация.
 Остър недостиг на ензими, участващи в разграждането на белтъчините.

Тук се налага да отворя скоба и да предоставя повече информация относно ензимите.

При диагностициране на физическото тяло аз насочвам вниманието си в търсене на не-
достиг на ензими, участващи в разграждането на трите основни групи хранителни ве-
щества – белтъчини, мазнини, въглехидрати. Според мен е изключително важна конс-
татацията ми, че само при тези двама души, страдащи от автоимунни заболявания, ре-
гистрирах недостиг на ензими, участващи в разграждането на белтъчините. Във всички
останали случаи наличен е бил ензимен недостиг за разграждане на въглехидратите.
В конкретния случай, който описвам, след първата ни среща човекът се обърнал за
съвет към тяхна близка, фармацевт по образование и професия. Жената им препоръчала
препарат, който да компенсира тази липса, с която организмът на пациента ми не мо-
жеше да се справи към онзи момент. Логично е да предположим, че след като организ-
мът не е в състояние да разгради и използва пълноценно белтъчините, които приемаме
с храната ни, това ще се отрази на състоянието на тъканите. По-конкретно на мускулите.
И това да е една от причините за загуба на телесна маса и тежката форма на мускулна
слабост при този човек.
При следващата ни среща, която се случи след две години, човекът беше в отлична
физическа форма. Напълнял, заякнал, пълен с оптимизъм и хъс за живот. Тогава от него
узнах, че изследванията за евентуален недостиг на ензими са строго специализирани и
много рядко биват назначавани от лекуващите лекари. Знам, че няма как да го докажем
за публиката – нито той, нито аз, но и двамата сме убедени, че именно компенсирането
на този недостиг на ензими спомогна изключително много за рязкото му и неоспоримо
физическо подобрение.
Но да се върна към процеса на диагностиката на този човек. Приключвайки с физи-
ческото тяло, се насочих към изследване на подсъзнанието му за наличието на евенту-
ални травми. От списъка с произволни думи, който си бях съставила в помощ на рабо-
тата ми с теста на Матийсън излязоха: Прошка; Глад; Ужас; Смърт; Философия.
Както вече съм описала в НЛИ, тези думи са ключови и имат пряка връзка с подсъз-
нателните травми на конкретния човек. Обикновено това е и частта от лечението, която
е нещо като домашна работа за човека. Изисквам той самостоятелно да работи с всяка
една дума от списъка чрез метода на писането. Идеята е, описвайки какви спомени и
емоции са свързани по асоциативен път с конкретната дума, пациентът не само да ги
извади на светло, не само да осъзнае случилото се, преживяното, наблюдаваното като
от свидетел травмиращо събитие, но и да го изтръгне завинаги от подсъзнанието си,
така че никога повече тази травма да не му причинява психическо, емоционално или
физическо страдание в настоящото му проявление.
След приключване с търсенето на ключови думи, насочих вниманието си и към онзи
фин наш аспект, където се съхраняват записите за всичко преживяно от нас в миналите
ни животи. Достъп до това ниво на съзнание открих, че имам, много преди да се заема
с написването на НЛИ. „Технически” погледнато, това означава, че съм способна да
установя пълноценен контакт с всеки човек именно на това ниво. Държа да подчертая,

219
че достъп до тези записи получавам именно от съзнанието, чието тяло и психика съм се
ангажирала да диагностицирам. И евентуално – да лекувам. Това не е проникване от моя
страна, пък било то и с разрешението и съгласието на пациента. Това е общуване. Пъл-
ноценно и двупосочно. Това общуване започва от мига, когато започна да правя измер-
ванията си. И приключва, когато сметна, че съм готова с констатациите си. Вратата към
тази персонална банка с информация се затваря, защото аз съм го пожелала. Ключът
към нея ми е бил предоставен доброволно. Но аз го връщам на притежателя му веднага,
след като приключа с работата си. Влизам и излизам в това информационно хранилище
само с разрешение и след изрично изразено желание за намеса и молба за помощ. Затова
толкова строго се придържам към правилото си – да работя с пациент, само след лично
заявена нужда от диагностика. А дали е нужно и лечение с моите методи, преценявам,
след като съм приключила с пълната диагностика. И това специфично лечение не зависи
от желанието и субективната преценка на болния човек. Аз съм тази, която пристъпвам
към такова, ако съм преценила, че е необходимо и е във възможностите ми.
Но да се върна отново на случая, който толкова детайлно описвам.
С констатацията, че е налична и душевна травма, нанесена от преживявания в минали
животи, приключих тази първа диагностика. За да помогна за стабилизиране на физи-
ческото му състояние, прецених необходимостта да работя и енергийно с човека. При-
ложих техниката, която и в НЛИ и тук описах като „Излъчване”.
Принципно при енергийно лечение, при което използвам ръцете си като излъчватели
на лечебната енергия, на която се явявам проводник, изключително рядко я насочвам
към конкретната проблемна зона на тялото. Такова директно насочване обикновено е
уместно при открити рани, счупвания, навяхвания, разтеглени сухожилия или внезапно
възникнала болка, за която е неизвестно от какво е предизвикана.
Предпочитаният от мен енергиен лечебен подход е оформянето на въображаемо яйце
около тялото на пациента. Започвайки от зоната на главата му и спускайки бавно ръцете
си около тялото, докато не затворя яйцето малко под опашната кост. Не е необходимо
обхождане с ръце от там до долу, защото това го правя с допълнително мисловно на-
сочване на енергията си.
При излъчването обаче аз се свързвам мислено с моята лечителска група. Свързвайки
се с групата си съзнателно, по своя воля, аз се превръщам в приемник на тази обединена
лечебна енергия. Мое задължение е да конкретизирам установените от мен нарушения
във функциите на физическото тяло. След което се оттеглям, в смисъл, че не упражня-
вам никакъв мисловен контрол върху процеса и оставям тялото си да бъде просто при-
емник и излъчвател на тази фина енергия, която струи от двете ми длани към болния
човек. При процеса на излъчване обикновено стоя на разстояние метър-два от него. Два-
мата сме лице с лице един спрямо друг. Имам вътрешното знание колко да продължи
процеса и прекратявам с работата си в мига, в който почувствам, че е достатъчно за този
сеанс.
След излъчването първото усещане, за което ми сподели веднага, бе на невероятно
облекчение. По негово описание, все едно от гърба му бе свалена огромна тежест. Из-
чезна още тогава, на момента, болката в гърба, кръста и надолу по двата му крака.

****

220
 Когато през октомври, 2019-а за кратко се завърнах към лечителската си дейност, този
мой пациент, с когото познанството ни напълно закономерно прерасна в приятелство,
ме потърси отново за консултация. Приех ги у дома двамата със съпругата му. Него едва
го познах. Нямаше нищо общо между мъжа, когото лекувах преди време и този, който
прекрачи прага ми. Изглеждаше отлично, беше наедрял, мускулната дистрофия беше
отлетяла от него с еднопосочен билет. Думите на съпругата му – „Ти тогава му спаси
живота!”, дълбоко ме развълнуваха.
При диагностиката констатирах отклонения във функционирането на вегетативната
нервна система, в основата на която стоеше нарушена функция на щитовидната жлеза
и проблем с три прешлена от гръдния отдел, недостиг на някои витамини и минерали.
Неизчистени си стояха подсъзнателните травми, свързани с думите от теста на Матий-
сън „Смърт”, „Ужас”, „Философия”. Регистрирах и травма от минал живот.
Видях сцена от боевете при Шипка по време на Руско-турската война. Той беше бъл-
гарин, опълченец. Беше млад мъж, около 25-годишен. Получи много тежка огнестрелна
рана в гърдите. Малко след тази сцена взрив откъсна левия му крак от коляното. Няма
да забравя страха, ужаса и болката в очите му. Загина от кръвозагуба, там, на онзи връх.
Месец и половина по-късно се видяхме отново, пак у дома, на живо. Този път регис-
трирах още една подсъзнателна травма от негов минал живот.
Възможно е вас да ви впечатли това, което следва да прочетете, аз го приемам за нор-
мално и не се впечатлих кой знае колко от сцената, която ще ви опиша съвсем накратко.
Видях го като Павел от Тарс. Да, именно! Онзи Павел от Новия завет, който от Савел
преживява уникална трансформация, която го преобръща на 180 градуса и го поставя в
съвършено нова роля. За да съм напълно коректна, уточнявам, че аз го видях вече пре-
несъл се в Отвъдното. Беше изпълнен с разкаяние, отчаян, че не разполага с възможност
да поправи стореното приживе от него. Тъй като моята работа не се изразява в раздаване
на индулгенции и опрощения, се дистанцирах от емоциите на този негов аспект и зада-
дох въпроса, какво е научил от тази си роля. Отговори, че човек не бива да е краен и
категоричен, че силата е в това, да си гъвкав. И двамата приехме изводите му за полезни
за настоящата личност, защото в този си живот страданията му се изразяваха основно в
проблеми с опорно двигателния апарат. И най-вече в липсата на гъвкавост на гръбнач-
ния стълб и коленните стави.

***

Смея да определя крайния резултат от съвместната ни работа като окуражаващо по-

ложителен. Към момента на писането на тези редове моят приятел обработва с огромно
удоволствие и наслада двора в селската си къща. Прави дълги туристически преходи,
чувства се добре и се радва на живота по неговия си уникален начин.
Длъжна съм да отбележа, че този човек е един от най-дисциплинираните ми паци-
енти! Един от многото, който добросъвестно изпълни всичките ми препоръки, работи
усърдно с думите от теста на Матийсън. Поддържаше духа си висок, не се предаде, бори
се заедно с мен и ми сътрудничи на всички нива.
Затова невероятните резултати смятам за наше общо постижение, а не за моя лична
заслуга. Не пренебрегвам и помощта, която получи от традиционната медицина. Но по-
ради ограничението на тази наука да търси и лекува само физическите причини, мето-
дите, с които се опитва да се справи с тази група заболявания не водят до търсените

221
резултати. Защото, както ще прочетете нататък, причините за тях са недостижими за
каквато и да било медицинска апаратура. До тях биха получили достъп психолозите,
хипнотерапевтите и лечители и сензитиви като мен. Хора, които свободно оперират в
тези фини нива, в които обитаваме и където се съхраняват записите за всичко, което
съзнанието ни е преживяло.

№ 66 и 66А
Жената, чийто случай ще опиша наистина накратко, страдаше от болестта на Хаши-
мото. Оплакванията ѝ бяха от обща слабост, замайване, замъглено зрение, болки в ля-
вата гърда. До момента, в който се обърна към мен, беше на антидепресанти. Работих с
нея дистанционно, защото живее в много отдалечен от моя град район.
При диагностиката ми засегнати се оказаха: ендокринна система – яйчници и щито-
видна жлеза; имунна система; централна и вегетативна нервна система (по-конкретно
продълговатия мозък); дихателна система – трахея; полова система; опорно-двигателен
апарат – дясното рамо и цялата ръка; гръбначен стълб – поясен отдел (L2, 3, 4 и 5); нисък
хемоглобин; високи кръвна захар и кръвно налягане; урина – с отклонения; недостиг на
ензими за разграждане на белтъчините; нарушен метаболизъм, медикаментозна инток-
сикация; недостиг на витамини от Б групата, витамин Ц, магнезий, желязо и цинк.
На енергийно ниво имаше качен върху нея огромен и агресивен дракон, който отст-
раних след известна съпротива от негова страна и опити да ме докопа. Открих и отстра-
них и паразит в областта на лявата ѝ лопатка, както и в областта на слабините и в самите
ѝ яйчници. На очите ѝ имаше поставени еднослойни очни импланти. По думите на леля
Ванга тя е добър човек, обграден от лоши хора.
На психо-емоционално ниво извадих от теста на Матийсън ключовите думи, свързани
с нейни подсъзнателни травми: Страх; Глад; Вина; Тайна; Тормоз; Ужас; Смърт.
На душевно ниво констатирах наличието на травма от минал живот. Но след всичко
изброено, което констатирах при тази моя първа диагностика, сами разбирате, че не бе
препоръчително да се заемам и с нейното изчистване в рамките само на един сеанс.
При телефонния ни разговор, в който обсъдихме диагностиката и намесата ми, жената
потвърди уникалната точност на установеното от мен, което дълбоко я беше впечат-
лило. Поговорихме си доста, отговорих на всичките ѝ въпроси, а ако спомените ми не
ме подвеждат, мисля, че тя си и поплака тогава. Което от моя гледна точка е естествена
реакция на психиката след настъпилото огромно облекчение, вследствие на отстране-
ните паразити. Уговорихме се тя да работи с думите от теста и да ми се обади, когато е
готова.
За да обмени опит относно набавянето на ензимите, участващи в разграждането на
белтъчините, я свързах с пациента, чийто случай описах преди малко. Не смея да стигам
до крайни заключения в това отношение, но недостигът на тези ензими именно при хо-
рата с автоимунно заболяване ме навежда на размисли, че е добре вниманието на лека-
рите да се насочи и в тази посока. Както и в детайлно изследване недостига на витамини,
клетъчни соли и минерали. Констатирането на тези липси е във възможностите на съв-
ременната медицина. Но дали и доколко съвестно и детайлно се извършва, нямам пред-
става.

222
 Два месеца по-късно отново се чухме. Резултатите от съвместната ни работа бяха по-
разителни. Жената беше спряла антидепресантите, беше работила с всяка една от ду-
мите, беше си набавила липсващите ѝ ензими, витамини и минерали. Звучеше много
обнадеждена и ентусиазирана, изпълнена с енергия и воля да се бори за себе си.
При този втори сеанс видях три сцени от минали нейни животи.
В единия беше беден самурай във феодална Япония. Живееше в малко селце, някъде
високо в планините. Водеше много мизерен живот. Мародери нападнаха селцето. Видях
го как изтича от прогизналата от непрестанния дъжд колиба, със самурайски меч в ръце,
в отчаян опит да защити семейството си. Обграден от поне десетина мъже, бе убит от
множество удари, нанесени му с мечове и копия, а накрая някой от тях го обезглави.
Във втория го обесиха, беше осъден на смърт за някакво дребно провинение.
В третия беше в ролята на палач. Изпълняваше смъртни присъди чрез обесване. Не
изпитваше никаква вина, никакво състрадание, никакви угризения на съвестта.
Интересното тук беше, че и в ролята на жертва и в тази на палач не осъзнаваше, че
човешкият живот има някаква стойност, че представлява ценност. Това беше и урокът,
който душата ѝ имаше потребност да научи.
Приключихме съвместната ни работа удовлетворени от крайните резултати. Душев-
ната травма, както и тези, свързани с ключовите думи, бяха изчистени. От онзи момент
нататък всичко зависеше от самата нея.
Малко повече от година по-късно в един свой коментар във ФБ жената деликатно
намекна, че отново има известни здравословни проблеми. Тогава аз игнорирах този
неин сигнал, защото цялото ми внимание беше концентрирано в други посоки. Вклю-
чително и в подготовката за написването на тази книга. В момента, когато стигнах до
описването на нейния случай, аз ѝ се обадих по телефона, за да получа актуална инфор-
мация за състоянието ѝ. Тя ми съобщи, че отново има известни усещания за психологи-
чен дискомфорт. Но че сегашното ѝ състояние коренно се различава от това, в което се
намираше, когато ме помоли за помощ.
Не исках да ѝ давам конкретни насоки, защото това създава форма на подсказване, а
идеята ми беше тя сама отново да намери ключа към себе си. Затова само ѝ намекнах да
поработи отново с ключовите думи, защото там отново се е появило нещо за изчистване.
Разбрахме се да се чуем, когато е готова, за да мога да включа и тези резултати в книгата.
Така, щото цялата информация по този случай да има максимално завършен вид към
датата на написване на книгата и предаването на ръкописа в редакцията.
Седмица по-късно жената ми се обади и ми съобщи, че е работила по ключовите думи,
а резултатът от тази нейна работа е изцяло положителен. Сподели ми, че за нейна голяма
изненада се оказало, че отново е натрупала доста материал за писане, особено свързан
с думата страх. И че след дългото писане е спала с часове – дълъг, оздравителен сън.
Което е нормална нужда на организма ни, когато свалим от психиката си огромен, тежък
товар.

Както вече уточних, това е вторият случай в практиката ми, когато съм работила с
човек, страдащ от автоимунно заболяване и сме постигнали положителен и траен ефект.
Съзнавам, че само две успешни изцеления на такъв род заболявания, все още смятани
от съвременната медицина за нелечими или трудно лечими, нямат висока доказателст-
вена стойност и не гарантират твърд успех при всеки един отделен случай. Но вярвам
непоклатимо, че в този подход, който аз приложих, се съдържа ключът към успешното
лечение не само на тази група заболявания, а на много повече. Съзнавам също така, че

223
това ми убеждение може да посее неоправдани надежди в душите на хора, страдащи от
едно такова, на този етап нелечимо, заболяване.
Аз не твърдя, че съм открила панацея, че съм в състояние да излекувам всеки от
всичко, че мога да връщам и възкресявам хора, озовали се едва ли не в отвъдното.
Аз твърдя, че този цялостен подход един ден ще е фундаментът, върху който ще бъде
построена медицината на третото хилядолетие. Ще дойдат времена, когато в болнични
заведения ще се лекуват основно травми, причинени от различни видове злополуки.
Най-много работа ще имат анестезиолозите и хирурзите. В известна степен и ортопе-
дите и стоматолозите. До момента аз лично нямам успешно изцеление на болен зъб,
макар че съм опитвала. Вероятно не ми достигат умения или познания в областта на
денталната медицина, но това не означава, че такива проблеми не се поддават и на не-
конвенционална намеса. Особено ако се касае за възпаление, което според мен е въз-
можно да се лекува енергийно. Казвам просто, че аз не го умея.
Смятам, че за да навлезе като масово приложение Новото лечителско изкуство, необ-
ходимо условие е и самият човек да отбележи значителен напредък в духовно отноше-
ние. Когато все повече хора осъществят своята пълноценна връзка с висшия си Аз, всеки
от тях ще бъде лечител на самия себе си. Поне за по-масови неразположения и заболя-
вания. Все повече напреднали души ще могат да помагат на другите по начина, по който
аз го правя, та дори и в много по-пълна степен. Всички тези технологии, които ви описах
сравнително бегло, ще бъдат предоставени на човечеството. Защо не са налични към
момента? Мисля, че въпросът опира до нравственото и морално ниво на човечеството,
както и на склонността на едни облагодетелствани слоеве от обществото ни да ползват
благата само за себе си и собствените си кръгове. Когато дораснем до там, да сме
склонни да се ръководим от принципите за всеобщо добруване, когато егоизмът ни бъде
заменен от съпричастност и състрадание, когато сензитиви няма да бъдат принуждавани
да обслужват само нечии егоистични и егоцентрични интереси, тогава ще получим сво-
боден достъп до всички тези уникални уреди и приспособления, с които ще можем да
лекуваме и да спасяваме животи.
Смятам също така, че не е далеч времето, когато тези същества, които аз откривах да
паразитстват, прикрепени към енергийните тела на своите жертви, ще намерят други
начин да присъстват на планетата ни, без с това си присъствие да нараняват, разболяват
и дори убиват хората. Тези, които се опитват да контролират човечеството посредством
вграждане на импланти с различно действие, също ще бъдат възпрепятствани да про-
дължат да го правят. За мен е неподлежащ на съмнение факт, че много от аспектите на
човешкото поведение и реакции са продиктувани от тези непозволени вмешателства и
манипуации. С тези намеси могат да бъдат обяснени много неадекватни поведенчески
реакции при големи групи хора.
Единственият спасителен изход от тази на пръв поглед безизходна ситуация, в която
се намира човечеството, е все повече хора да прогледнат. Да осъзнаят своето действи-
телно място в схемата на живота, да погледнат на себе си като на безсмъртна проекция
на Източника, на Създателя. От гледна точка на кратката продължителност на човешкия
ни живот, тази перспектива ни изглежда много далечна. Но от гледна точка на безсмър-
тната ни душа времето не играе никаква роля в този нескончаем процес.

Други енергийни трансплантации

224
 В главата „Случаи от практиката ми” съм описала в синтезирана форма много такива
намеси от страна на екипи от специалисти. Много подобни на тях останаха неописани,
защото не ми е възможно да ги включа всичките в една единствена глава. Ако си падах
по подробните описания, материалите, с които разполагам, биха изпълнили не един, а
няколко тома, но подобна излишна разтегливост и многословие не са ми по вкуса.
Тук, в тази глава, ще допълня, че на фино ниво се извършват трансплантации от все-
възможен характер. Много от тях вече са възможни и се изпълняват и в земни условия.
Други принадлежат на бъдещето. Ако все още не е възможно тяхното приложение в
триизмерната ни реалност, то причините са много и от различен характер. Най-честите
трансплантации, на които аз съм била свидетел, защото са били прилагани върху мои
пациенти, са били основно на тъкани, безвъзвратно увредени от присъствието на енер-
гиен паразит. В редки случаи, както в гореописания съм виждала трансплантация на
очи. Както и на крайници.
При много от случаите, по които съм работила, съм имала нужда от допълнителна
помощ. В такива ситуации спонтанно, водена от вътрешния си усет, съм призовавала
екипи от специалисти, които да се включат в лечението. Отзовавали са се екипи от ен-
докринолози; хирурзи, в това число и пластични хирурзи; офталмолози; хематолози. В
почти всички случаи не съм имала възможност да наблюдавам тяхната работа в подроб-
ности, защото в същото време съм била ангажирана с моята. Работила съм паралелно с
тях, както и поотделно. Случвало се е да поемат човека, да го положат на носилка и
тичешком да го отнесат отвъд енергиен портал. Какво точно се е случвало с него, не
знам в подробности. Но такива спешни намеси винаги са имали положителен резултат
и пациентът е съобщавал за внезапно и рязко подобрение.
Дълго мислих какво да отговоря на тези, които биха попитали как сами да получат
подобна помощ от такива екипи. Повече от ясно е, че с моите ограничени човешки въз-
можности аз не съм в състояние да откликна на всеки един, който пожелае да ми се
довери като лечител. За мен единственият възможен отговор, който мога да дам, е съве-
тът ми да потърсите помощ от Посредниците. Как да го направите, вече описах в съот-
ветната глава от книгата. Ако това ви затруднява, можете да помолите мислено за по-
мощ, като просто отправите тази молба в пространството, без конкретен адресант.
Молба, която примерно би звучала така:
„Боли ме….еди-какво си/имам еди-какъв си проблем. Имам нужда от лечение и по-
мощ, извън тези, които лекарите ми оказват. Моля специалист или екип от специа-
листи от фините измерения да се отзове на молбата ми. Давам моето съгласие да
бъда лекуван/а”.
С течение на времето и приятели и познати са ми подхвърляли идеите да организирам
обучителни курсове или семинари. И тогава съм отхвърляла тези идеи, както го правя и
тук, от страниците на книгата. Моля да бъда разбрана правилно! Отказите ми не са про-
диктувани от някаква форма на себичност или егоизъм, от нездраво желание да запазя
знанията или уменията си само за себе си. Такива предположения биха били обосно-
вани, ако аз развивах активна лечителска дейност и търсех финансова изгода от нея. В
моя случай се касае за нещо друго и то е съвсем просто за обяснение. Уменията, за които
ви споделих и благодарение на които помагах на хората развих, без да съм преминала
през някакво специално обучение. Не съм посещавала нито един курс, нито един семи-
нар. Всяко едно умение, което впоследствие съм прилагала като лечител, се е проявило
вследствие на обучителен процес, но на свръхсъзнателно ниво. Тези умения не могат да
бъдат предадени чрез стандартните земни форми на обучение в триизмерни условия.

225
Липсват необходимите условия за трениране и практическо обучение в съответни си-
мулатори или тренажори. На това ниво на съзнание, дори за да се научим да управля-
ваме автомобил, ни е необходим съответен курс на обучение. Как си представяте усло-
вията, при които ще ви събера в една зала, ще ви предложа да навлезете в ниво алфа на
мозъчните вълни и ще ви кажа: „Ами хайде сега, всеки от вас да отстрани по един пара-
зит.” Не, не става така, с курсове. Знам, че има такива, в които курсистите биват обуча-
вани да развиват фините си сетива. В много духовни школи ученици и последователи
развиват фината си сетивност до съвършенство. Ако и вие сте свръхсетивни, използ-
вайте тази си сетивност при някое ваше неразположение. Сканирайте се, открийте ис-
тинската причина, отстранете я, превърнете се в лечител на самия себе си. Това според
мен е пътят. Или поне това е пътят, който аз познавам и към който мога да ви упътя.

226
 13.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вместо да потъне в забвение, с годините „Новото лечителско изкуство” стана все по-
актуална. Бих я сравнила с превъзходен коняк, на който времето само прибавя вкус и
аромат и не му отнема нищо. „Мистичният феникс” е естествено нейно продължение с
надграждане. Информацията в двете книги се базира изцяло на личния ми опит, основни
постулати от духовната съкровищница на човечеството са пречупени през него. Мое
дълбоко убеждение е, че с годините методиката ми за диагностика и лечение, цялост-
ният подход към заболяванията и психо-емоционалните проблеми на хората, ще доби-
ват все по-широка популярност и постепенно ще се сливат с останалите методики на
традиционната медицина и психологията. Този холистичен подход е медицината на
бъдещето!
Стигайки до написването на заключението, е напълно естествено да обърна поглед
назад. Виждам процесите, през които тази книга премина. От самото зараждане на иде-
ята за написването ѝ – към изграждането на нейния скелет, през оформянето на всеки
неин орган – до раждането ѝ. Да, знам, че за раждане на една книга се смята появата ѝ
в готов вид. За мен тази поява е равнозначна на предаването на младенеца в ръцете на
щастливото семейство. И в този миг на радост и щастие родилката остава, макар и за
кратко, на втори план. Нормален, естествен процес от зараждане на желанието и идеята
да бъде заченат плода, до неговата поява в този свят.
Времето за написването ѝ и предаването на ръкописа на редактора – срок, в който
първоначално си въобразих, че ще се впиша с лекота, се оказа доста по-дълъг. В предс-
тавите ми за мен бе огромно улеснение, че ми предстои да опиша събития, които реално
са ми се случили. Нужно беше просто да го направя по подходящия начин, така че тек-
стът да е не само лесно четим и възприеман, но все пак да притежава и някаква худо-
жествена стойност.
Много скоро обаче, почти веднага щом се заех с писането, осъзнах, че поради самото
естество на информацията, която исках да споделя с вас, искам или не, ми се налагаше
отново да се потопя в събитията, които описвам. Това своеобразно пътуване във вре-
мето, докосването ми до онези специфични енергии, съдържащи се в ядрото на всяка
една проведена от мен диагностика, манипулация, виждане на минал живот, изискваше
и специфична настройка на съзнанието ми. Както и на честотата на вибрация на фините
ми тела. Описвайки тук нечий минал живот, аз отново се озовавах в онази епоха, в онази
ситуация, в онова време. Беше и вълнуващо, но и много изтощително от психологична
гледна точка. От физическа нещата не бяха по-розови. Изморяваше се и тялото ми. Тъй
като, вдъхновена и увлечена в писането, аз не обръщах внимание по колко часа прекар-
вам на стола пред лаптопа, без да се раздвижа, най-напред се оплакаха гръбначният
стълб и коленете ми. Впоследствие засилващите се болки и мускулни крампи ме при-
нудиха да сляза на земята и да обърна внимание на тялото си. Пиша всичко това, не за
да ви се оплаквам, а за да ви споделя, че работейки по книгата, на повърхността на съз-
нанието ми излязоха мои потиснати подсъзнателни проблеми. С които ми се наложи да
се справя буквално в движение. Пишейки тази книга, аз лекувах и себе си, събирах мои
разпръснати частички, опознавах се все по-добре, навлизах в себе си все по-надълбоко.

227
 Всъщност един от аспектите на отлично прикрилата се моя сянка, пред който се видях
принудена – ща не ща – да се изправя, бе този на страха. Дълго време аз отхвърлях всяка
възникнала в съзнанието ми идея за написването на книгата, защото се страхувах. Не
заради спецификата на информацията, касаеща работата с пациентите ми. Не защото
изпитвах смут, че някои от описанията ми, както и твърденията ми, биха ме поставили
в позицията на смахнат човек, който говори небивалици и става за посмешище. Не за-
щото евентуално бих станала прицел на осмивания и подигравки. Не, категорично не!
Боях се, че след излизането на книгата от печат към мен ще започне да се стича нес-
пирен поток от болни хора, на молбите на които аз, колкото и да ми се иска, няма да
бъда в състояние да откликна. Боях се, че в стремежа си да споделя цялата тази инфор-
мация, с която разполагам, ще дам живот на неоправдани надежди, че по нашите земи
се е появила всемогъща лечителка и гадателка, за каквато аз не се смятам. Боях се от
перспективата да отказвам да помогна на всеки пожелал помощ, по най-простата при-
чина, че няма да ми е възможно чисто физически. Боях се, че освен наистина нуждаещи
се, времето ми ще губят и хора, които просто търсят някой друг да им реши проблемите
от личен характер, които са си чисто тяхна отговорност.
Знам, скъпи читатели и приятели, че освен здравето ви, вашият личен живот е също
толкова важен за вас. Но аз съм духовен лечител и диагностик! Аз не съм брачен
консултант! Не съм прорицателка, която предсказва бъдещето! Не съм психотерапевт,
който да ви подпомогне при разплитане на заплетеното кълбо на взаимоотношенията
ви с ваши близки, колеги или приятели! Не се занимавам с разваляне на магии, били
пък те истински или въображаеми! Затова горещо ви моля да не се обръщате към мен с
въпроси от такова естество! Нямам и няма да имам излишно време да ги чета и да отго-
варям на всеки един персонално.
Боях се, че няма да ми стига времето, ако не за реална помощ, то поне за отговор на
запитвания. Че няма да ми остане време за семейството ми и за мен самата.
Ей такива страхове бяха основната ми спънка месеци наред. Ако ви кажа, че съм се
избавила от тях напълно, ще ви излъжа. Още се дивя на себе си, че все пак успях да ги
превъзмогна. Поне до степен да не ми попречат да свърша тази моя духовна задача,
каквато е написването на книгата.
Въпреки че на няколко места тук, под различна форма конкретизирах, че аз не съм
активно практикуващ лечител и че съм със силно ограничен капацитет, реших да
го напиша отново и тук, в заключението. Силно се надявам да се фокусирате върху за-
ложената в книгата информация и върху идеите, на които е носител, вместо върху лич-
ността ми в качеството ми на лечител. Ако го сторите, имате съвсем реалните шансове
самите вие да се превърнете в такъв. Първо на себе си. А след това, ако направите този
личен избор, и на други хора.
На това място съм длъжна да отправя и своето предупреждение.
Бъдете крайно внимателни, предпазливи и мъдри, когато изберете да поемете по пътя
на самоизцелението си! А още в по-голяма степен, когато се нагърбите с огромната от-
говорност за изцелението на ваш ближен!
С тези светове (измерения, паралелни реалности) сме длъжни да комуникираме с ог-
ромно уважение, да свалим всички дрехи на егото си, да си събуем и чорапите, и обув-
ките му, преди да пристъпим в този магичен свят. Бедата е, че повечето желаещи да
навлязат там се държат като нахални, необразовани, неинформирани и случайни „ту-
ристи“. И когато ги пернат през пръстите заради неуважението и наглостта им, пищят
до бога.

228
 Бъдете уважителни. Бъдете почтителни. Бъдете смирени.
Както вече го отбелязах на много места и с различни думи, тази книга има за ос-
новна задача представянето на достоверна информация, която да залегне в осно-
вите на медицината на третото хилядолетие. Следвах неотклонно този принцип,
който си формулирах сама и към който се придържах при написването ѝ, от първата до
последната страница. Ето защо, при всеки от описаните от мен случаи от практиката ми,
се свързвах по телефона с конкретния човек, за да доизясним съвместно детайли ,които
съм пропуснала да запиша и които не си спомням добре. В някои от случаите съм изп-
ращала готовия текст за потвърждение и съм имала случаи, когато хората са ми при-
помняли подробности или са внасяли техни корекции в детайлите.
Тук, на финала, му е мястото да споделя и мненията на читатели на „Новото лечител-
ско изкуство”, които впоследствие са се оказали и мои пациенти. Мнозина от тях ми
споделиха в личен разговор по телефона, че, въпреки че са прочели и препрочели „Но-
вото лечителско изкуство”, истинска представа за метода ми на диагностика и лечение
са добили едва, след като съвместно сме работили по изцелението им. За мое огромно
съжаление, тъй като след излизането на тази книга от печат, няма да имам чисто физи-
ческата възможност да приема за пациент всеки желаещ, не ми остава друго, освен да
ви помоля – използвайте въображението си на макс. Опитайте се не само да вникнете в
написаното, но и да го приложите в живота си. Опит се добива само с практикуване.
Както и напредък.

В заключение.
Ако ме попитате – имаме ли нужда от Учител/и в духовния ни път, отговорът ми е –
ДА!
Не винаги тези ни Учители са в материална форма. Не винаги са от уважавана от нас
обществена или социална прослойка. Невинаги са там, където очакваме/предполагаме,
че ще ги срещнем. Което предполага, че съществува висок процент вероятност, когато
ги срещнем, да не ги /раз/познаем.
Истинският духовен Учител никога няма да ни заяви декларативно – „Следвай ме
безпрекословно!“. Никога няма да се нагърби да реши нашите задачи, за да ни облекчи!
Никога няма да ни заплашва! Никога няма да ни насилва! Никога няма да ни съди или
обвинява!
Веднъж появил се в живота ни (защото ние сме си го заслужили), той ще ни съпътс-
тва, без да изисква обожествяване или сляпо преклонение!
Мнозина са склонни да дирят Учител, с надеждата Той да поеме ако не целия, то по-
голямата част от товара им. Да им даде мигновен отговор на всичките им въпроси, както
и универсални решения на всичките им проблеми.
Погрешен подход! Погрешни представи и очаквания!
Учителят влиза в живота ни просто като спътник, като катализатор на всички тези
вътрешни духовни/алхимични процеси, за които вече сме готови!
Във връзка с публикуваните ми две книги ( в които впрочем не откривам топлата
вода, а просто съм систематизирала знанията си по различни теми) сума народ ме титу-
лува „учител“. За какъвто аз категорично не се смятам. От цялата тази дандания стигнах
до заключението, че някои с лекота титулуват други, с единственото намерение да прех-
върлят върху техния гръб своята отговорност. Поради което се опитвам тук да отклоня
тези въжделения.

229
 Аз съм си съвсем обикновен, земен човек. Не съм спасител, нито изкупител, камо ли
пък Учител.
А ето и моите представи за духовен Учител.
Истинският Посветен, Учител, Лечител, не би заел в живота ви позицията на неиз-
черпаем източник на жизнена енергия, от който да черпите и да се зареждате. Той би ви
помогнал вие самите да се превърнете в такъв! За самия себе си!

230
 14.
ПРИЛОЖЕНИЯ
Приложение 1.
Встъпителни въпроси

231
 Приложение 2.
Схема за измерване активността/пасивността на чакрите

232
Приложение 3.
Диагностика

233
234
235
 Приложение 4.
Структура от въпроси за диагностика и метод на лечение
Встъпителни въпроси
 Пациентът попада в сферата на действието ми
 Изцелението е съдба
 Разрешено и осъществимо е
 Осъществимо е и активното му сътрудничество
 За изцелението е достатъчно прилагането на моите методи
 Необходима е и консултация с лекар

Кармични причини за страданието

 Страданието е (съзнателно/несъзнателно) отработване на карма –
дисциплинарна; експериментална; посвещаваща
 Семейна карма
 Групова карма
 Национална карма
 Расова карма
 Допустима е корекция / необходимо да се приеме

Изцелението е нежелателно от душата, защото:

 целта на този живот е постигната
 касае се за процес на оттегляне – обратим; необратим

Определяне на категорията съзнание

Проблемът е въз основа на:
 блокиран живот на душата
 изграждане на „моста”
 свързан с посвещение
 издигане на енергията към горните центрове

ДИАГНОСТИКА
Състояние на чакрите, дължина на вълната
 Блокирани
 Свръхактивни
 Спящи
 Пробуждащи се

Биовампиризъм
 Зона на (-) енергийно влияние в жилището
 На работното място
 (-) енергийно влияние на вещи за лична (обща) употреба
 Изчерпване на енергията от член на семейството; близък; познат (м/ж)

236
Обсебване, връзка с покойник
 Налице е негативен паразитизъм
 Пълно (частично) обсебване – във (около) аурата
 Вселяване
 Има развъплътени в жилището на пациента (в помещението)
 Те са: злонамерени; добронамерени; заседнали и желаещи помощ
 Наличие на енергийни паразити
 Наличие на импланти

Определяне на засегнатата система и орган

 Зъби, очи, уши, киселинност (РН)
 Обмяна на веществата
 Токсини в организма
 Медикаментозна интоксикация
 Кръвна картина, кръвно налягане, ензими
 Възпалителен процес
 Недостиг на: витамини; минерали; клетъчни соли

Необходимост от
 анализ на кръв и урина
 хормонални изследвания
 цветна снимка
 скенер
 ехография
 лечение в болница
 хирургическа намеса; физиотерапия; балнеолечение; фитотерапия; лечение
с медикаменти
 в допълнение към тази система или само като потвърждение

Заболяването е
 в начален стадий
 в напреднал стадий
 вече тече лечебен процес

Измерване енергийните параметри на жилището

 Мощно положително влияние
 Древни останки на селище, гробище
 Подземни руди и изкопаеми
 Радиоактивност
 Електромагнитни вълни
 Подземни води
 Заразена зона
 Разлом
 Токсични вещества

237
Психо-емоционални причини
 Енергийно отравяне и самоотравяне
 Взаимоотношения
 Обвинения и самообвинения
 Чувство за вина – пред друг; пред себе си
 Страх
 Критичност и самокритичност
 Липса на любов към себе си

Фантоми в подсъзнанието
 Тест на Матийсън

ЛЕЧЕНИЕ
При средния човек – с методите на традиционната медицина – пациентът е пасивен

При интелигенцията и „събуждащите” се – и посредством психологията

При духовно развитите – посредством душата

Подходящ метод за лечение

 Фитотерапия
 Успокояване (стимулиране) на чакрата
 Полагане на ръце
 Излъчване
 Визуализация
 Регресия
 Работа с Посредниците

Подходяща визуализация
 Програма „Горска поляна”
 Работа с вътрешното дете
 Програма „Океанът на живота” – прошка, любов
 Програма „Сливане с Аза” (програма „Разговор със себе си”)
 Програма „Затваряне на вратата към миналото”
 Енергийната пирамида и цилиндърът от Атлантида

238
 Приложение 5.
Тест на Матийсън

239
 Приложение 6.
Диаграма на Айсидор Фридман

240
 Приложение 7.
Диаграма за измерване параметрите на жилището

ВЛИЯНИЕТО ОБХВАЩА:

 Част от помещението
 Част от жилището
 Цялото жилище
 Излиза извън рамките на жилището

241
 Приложение 8.
Данни за пациента

242
 Приложение 9.
Таблица за категориите съзнание

243
244
 Ценка Стойчева

МИСТИЧНИЯТ
ФЕНИКС
Българска. Първо издание

Ценка Стойчева, автор, 2021

Иво Иванов, художник на корицата
Ина Караджова, графично оформление
Печатница „ЛУКС ПРИНТ“ ЕООД, предпечат и печат
Казанлък, 2021

ISBN 978-619-7487-20-6

За поръчки и контакти с автора:

Email: tsenka.stoycheva@gmail.com
Facebook: https://facebook.com/stoycheva.tsenka