6. Седимент на урина. Видове. Методи за анализ.

При микроскопското изследване на крайната урина, отделена от бъбреците,

се откриват: неорганични и органични съединения, неразтворени вещества в
кристално или аморфно състояние (неорганизован седимент), формени елементи
(организован седимент), случайни замърсявания.

1. Неорганизован седимент
Към него спадат всички соли, органични съединения и лекарствени вещества,
които се намират в урината под формата на кристали или аморфни соли. Биват
кристали и соли на пикочна киселина, кристали от амониево-магнезиеви фосфати,
цистинови кристали, билирубинови кристали, холестеролови кристали от калциев
фосфат, оксалат, хипурова киселина и други.

2. Организован седимент
Към него спадат цилиндрите (хиалинни, еритроцитни, левкоцитни, епителни,
гранулирани, восъчни) и клетъчните елементи – еритроцити, левкоцити, епителни
клетки, бактерии.
Еритроцити – виждат се като кръгли образувания с добре ограничени
контури. В концентрирана и кисела урина се сбръчкват и имат неравни, назъбени
контури. В алкална и хипотонична урина набъбват, а в някои случаи поради
извличане на хемоглобина изглеждат като почти без цветни дискове – еритроцитни
сенки.
Левкоцити – виждат се като кръгли образувания, 2-3 пъти по-големи от
еритроцитите. Имат добре изразени гранулации и ядрена структура. В кисела урина
имат ясно изразена структура, а в алкална урина личат само гранулациите им.
Епителни клетки – в урината се срещат плоски, цилиндрични и кръгли
епителни клетки. Имат изразена ядрена структура и гранулираност.
Цилиндри – уринните цилиндри се образуват изключително в бъбреците в
резултат на преципитиране на белтък в тубулите. Образуването им се повлява от
концентрацията на урината и други разтворени в лумена на тубулите частици.
Хиалинните цилиндри изглеждат като прозрачни образувания. Те могат да се явят
и при здрави индивиди. Количеството им се покачва при физическо обременяване,
протеиурия.

3. Видове седимент
а/ пикочна киселина – кристалите са различни по форма, обикновено жълто
оцветени; срещат се в кисела урина
б/ урати (Ca, K, Mg, амониеви соли на пикочната киселина) – най-често се срещат
аморфни амониеви урати: жълтеникавокафеви
в/ калциев фосфат – среша се рядко, игловидни кристали, единични или
звездовидни, среща се в алкална урина
г/ амониево-магнезиев фосфат – кристали под формата на ковчези, срещат се в
алкална урина
д/ калциев оксалат – кристали под формата на октаедри, пясъчен часовник, най-
често се срещат в кисела урина и по-рядко в алкална
1
е/ магнезиев фосфат – ромбовидни кристали, в алкална урина
ж/ цистин – безцветни шестоъгълни кристали, бързо се разлагат от бактерии,
срещат се в кисела урина
з/ тирозин – нежни жълтеникави игловидни кристали, срешат се в кисела урина
и/ левцин – кръгли, набраздени кристали, срещат се в кисела урина
к/ билирубин – аморфни или игловидни кристали, често в снопчета, срещат се в
кисела урина
л/ холестерол – наслоени четириъгълни призми, срещат се в кисела урина

4. Изследване седимента на урината

Кристалните и органичните компоненти на урината при по-продължително
стоене или центрофугиране се утаяват на дъното. Така утаеният седимент може да
бъде изследван микроскопски или химично.

а/ ориентировъчно микроскопско изследване на седимента на урината – в

центрофужна епруветка 10ml урина се центрофугират 5 минути при 2500 оборота
на минута. Отпипетира се внимателно надстоящата течност – без да се разбърква
седиментът, до 0,5ml. Утаеният на дъното слой се размесва добре. Няколко капки
се поставят върху предметно стъкло, покриват се с покривно стъкло и се
микроскопират при малко увеличение, а след това при средно. Резултатите се дават
като брой формени елементи на зрително поле, като се отбелязва задължително и
увеличението, при което са изброени клетките. Референтните стойности са: до 2
левкоцита и до 1 еритроцит на зрително поле при средно увеличение.

б/ количествено изследване на уринния седимент – може да се извърши при 4-

часова, 12-часова, 10-часова урина по Addis, 3-часова сутришна урина на
Hamburger, Kerp, Merker, Frey или прясно отделена урина по Stansfeld – Webb.
При метода на Addis (обикновено на 10 часа) се изброяват формените
елементи, като съществуват източници на грешки: неточно събиране на урината и
непълно изпразване на пикочния мехур, ниско специфично тегло на урината –
еритроцитите се разрушават, развитие на бактерии в урината, невнимателно
изсмукване на надстоящата течност след центрофугиране, грешки в броителната
камера. Референтни стойности: цилиндри 5-10хил./24ч, еритроцити – 500хил –
1млн/24ч, левкоцити – 1-2млн/24ч
При метода на Hamburger, Kerp, Merker, Frey отделените в 3-часова урина
формени елементи се определят количествено чрез изброяване в центрофугирана
урина и се изчислява клетъчното излъчване за минута. Референтни граници:
еритроцити 750±550 за минута, левкоцити 990±620 за минута.
По метода на Stansfeld и Webb се изброява съдържанието на формените
елементи в добре размесена прясна нецентрофугирана урина. Референтни граници:
до 5 еритроцита и до 5 левкоцита в 1 микролитър нецентрофугирана урина.
По метода на Нечипоренко се използва средна порция урина. 5-10ml урина се
центрофугира 5 минути на 2000 оборота за минута. Горният слой на урината се
изсмуква с пипета, оставя се 1ml заедно със седимента. Седиментът се размесва
добре. Запълва се броителната камера (на Бюркер). Изброяват се формените
елементи в 1ml от седимента на урината. Референтни граници: до 2000 левкоцита, и
1000 еритроцита в 1ml урина.
2