В БРОЯ

Стоян Позлатена бронзова

Попов висулка с герб.......... 2
БЪЛГАРСКА
ИСТОРИЧЕСКА Станислав Епохата на
БИБЛИОТЕКА Боянов Танзимата
1,2013 и промените в
Редакционен съвет: османската
администрация ....10
проф. д-р Виолета Нешева
проф. д-р Цветан Семерджиев Искра Две средновековни
проф. д-р Бора Беливанова Мандова китйски сведения
Константинос Марицас за арабите ............. 33

Здравка Манастирите около

Редактор: Коркутова Бухово ....................
Райна Константинова - Петкова
Реклама и маркетинг:
Полина Русия и Китай –
Василия Димитрова
Травер възможности за вза-
Художник: имодействие в един
Георги Флоров многополюсен свят ..30
Адрес:
София, 1408
e-mail bib@abv.bg
тел. 859 75 70
Издател:
ИВРАЙ ООД
ПЕЧАТ:
ДАЙРЕКТ СЪРВИСИЗ
ISSN 1311 - 1043
 2 СТОЯН ПОПОВ
О бект на настоящото
съобщение е бронзова
пластинка с изображение на
изправена на задните си крака
ПОЗЛАТЕНА лъвска фигура. Тя произхожда
от частна колекция и по данни
БРОНЗОВА от собственика е открита в
ВИСУЛКА С ГЕРБ Шуменския регион.
Предметът представлява
висулка, оформена като капко-
виден нормански щит, висока
е 3,9 см и е широка 2,4 см.
Най-голямата ѝ дебелина е
0,2 см, а теглото е 4 гр. Тя е
изработена чрез изливане на
бронзова заготовка, след което
изображението е оформено
чрез изчукване от обратната
страна на пластината.
Майсторът изглежда не е бил
особено прецизен, тъй като при
оформянето на изображението
се е получило изместване
и образът не е в центъра на
изобразителното поле. След
оформянето на изображението
върху лицевата част на
плочката е нанесена тънка
позлата. Изобразителното поле
от едната страна е заето от лъв
в хералдичната поза rampant в
ход наляво, който е с височина
2,8 см. Главата и вратът заедно
с горната част на гърба са
СТОЯН дъговидно извити назад.
ПОПОВ
Двата предни крака на
лъвската фигура са протегнати
в нападателна поза, като левият е изобразен право напред, а

3
десният е изпънат напред и нагоре. Левият заден крак и долната
част на гърба са в една права вертикална линия. Десният
заден крак е вдигнат почти вертикално и пръстите му достигат
силно издутия гръден кош. Пръстите на лапите на краката,
по три на лапа, завършват с топченце. Предната половина на
торса на изправения лъв е покрита с кръгчета. Опашката е
вертикална, придадена ѝ е вълнообразна форма. От средата ѝ
започва “пискюлът” на лъвската опашка. Той се състои от три
широки, заоблени, хоризонтални кичура козина и завършва с
един вертикален. Главата на лъва е кръгла, като по-голямата
и част е заета от кръглото око, разположено в центъра, а от
задната страна на главата излиза малка издатина, сочеща към
вертикалния завършек на опашката. По този начин е загатнато
ухото на лъва. Устата на лъвската фигура е отворена. Горната
челюст е по-масивна, заоблена и завършва с овално удебеление.
Долната е по-плоска, заострена в края. Лъвът е ограден от рамка
от полусферични гранули, следващи формата на щита. Между
предната дясна лапа и муцуната вертикално има правоъгълна
издатина, която прекъсва рамката от гранули и достига до горната
част на щита (обр. 1а, б; обр. 2). Тази издатина е основата на халка,

ПОЗЛАТЕНА
БРОНЗОВА
ВИСУЛКА С
ГЕРБ
Обр. 1а. Висулка с лъв Обр. 1б. Висулка с лъв –
– снимка лице снимка опако
 днес липсваща, която е била
част от крепежния механизъм,
4 чрез който пластината е била
носена.
Тази пластинка по всяка
вероятност е била част от
украсата на конска сбруя. Счита
се, че висулките, украсяващи
ремъци от конската амуниция,
започват да се употребяват
в Западна Европа от ХІІ в.
нататък. Във втората половина
на следващото столетие навли-
зат оформените като щит и
носещи гербови изображения.
Обикновено са изработени от
мед или бронз. Някои от тях са
покрити с емайл, други са само
позлатени или посребрени.
Най-голямо разпространение
получават през ХІV в., а през
Обр. 2. Висулка с лъв – ХV в. започват постепенно да
рисунка лице
излизат от мода. Обичайните
места върху сбруята, където се носят тези висулки, са нагръдният
и прочелният ремък (обр. 3). Като правило те висят посредством
шарнирно окачване към апликация, занитена за ремъка1. Трябва
да бъде отбелязано, че някои такива висулки са носени и като
лично украшение от собствениците си, но по принцип се счита,
че това се отнася за висулки с вставки за геми2.
По публикации са ми известни две висулки с посоченото
предназначение, открити в България, и двете с цветен емайл.
Първата е от Търново,3 а втората от крепост в м. Имането при с.
Джулюница, Търновско.4 Търновската е кръгла, а джулюнишката
има форма на триъгълен щит. За отбелязване е, че кръглата
форма на висулките за конска амуниция е характерна за ХІІ – ХІІІ
в.5 Това, в съчетание с твърдението, че гербовете навлизат върху
въпросните украшения през втората половина на тринадесетото
СТОЯН столетие, ме кара да направя опит за прецизиране на датировката
ПОПОВ
на медальона от Търново и да отнеса неговото производство и
попадане в България по-скоро към средата – втората половина на
 5

Обр. 3. Конска амуниция, украсена с висулки и звънчета, ок. 1300 г.

По N. Grifiths (Grifiths 1995, p. 64, ig. 46)
ХІІІ в., а не към неговата първа половина и войните с Латинската
константинополска империя, или пък към ХІV в.6
Вторият емайлиран медальон от България е датиран в
първичната публикация „най-общо в ХІV в.”7. Смятам обаче, че
датировката може да се прецизира в по-голяма степен, като се
вземат предвид стиловите особености на лъвското изображение.
Хоризонталното (до коляното, след което останалата част от
крака е под лек ъгъл спрямо тялото, което според мен говори за
начален етап на преминаване към по-късния стил) разположение
на левия заден крак, наченките на масивен гръден кош, както и ПОЗЛАТЕНА
наличието на все още слаба извивка на гърба и хоризонталното БРОНЗОВА
разположение на главата, ме карат да отнеса висулката от ВИСУЛКА С
Джулюница по-скоро към първата половина – средата на ХІV ГЕРБ
в. За поставянето на изображението в преходен стилов етап
 основание дават и белезите на опашката: върхът е насочен навън,
характерно за следващия стилов период (втора половина на ХІV
6 – ХV в.), но липсват присъщите за това време кичури пищни
косми8.
Датирането на разглежданата тук висулка на този етап може
да стане, само като се вземат предвид стиловите особености
на представения върху нея герб, както и чрез привеждането на
паралели. Масивният гръден кош на лъвската фигура, силната
дъговидна извивка на гърба, множеството кичури козина на
опашката, ясното разделяне на лапите на отделни пръсти, наклонът
на главата назад отнасят герба според хронологичната схема на
Fox-Davies към втората половина на ХІV – ХV в. Все още обаче
личат и белези, характерни за лъвските хералдични изображения
от втората половина на ХІІІ в., като например разположението на
задния десен крак под ъгъл спрямо тялото и задния ляв крак, които
са в една линия9. Разглежданата висулка има много близък аналог
като стилови характеристики на изображението в пластината от
с. Ветренци. И тук лъвското изображение има силна дъговидна
извивка на гърба назад, четирите крака са разположени по същия
начин, като тези на лъва от разискваната висулка, опашката
е разделена на отделни кичури, а бордюрът също е украсен с
изпъкнали пъпчици (обр. 4).

Обр. 5. Висулка-украса за конска

СТОЯН Обр. 4. Пластина с герб с
ПОПОВ изображение на лъв от
с. Ветренци. По Н. Овчаров
(Овчаров 2000, обр. 3)
сбруя с шарнир. Бронз с позлата.
Hermann Historica, аукцион o64, 24-
25 април 2012 г., част от lot o 2287.
По: www.hermenn-historica.de/auktion/
hhm64.pl
Дали не става въпрос за отличителния знак на един и същи

7
род? Авторът на публикацията, отнася предмета към първата
половина – средата на ХV в.10 С твърде близка форма е и висулка
(обр. 5), предложена от Hermann Historica на аукцион o 64 от 24
– 25 април 2012 г., част от lot 228711. Тя е изработена от бронз с
позлата. Изображението е получено по същия начин, по който и
това върху разглеждания тук предмет. Разликата между двете е в
изображенията – върху пластината от Hermann Historica виждаме
орел. Тази висулка е датирана заедно с останалите предмети от
lot-a в ХІІІ – ХІV в. Съобразно иконографските белези (според
схемата на Fox-Davies) като наличието на удебеления в краищата
на дъговидно извитите криле, напомнящи за спираловидни
извивки на тези места, наличието на топче в основата на опашката
са белези, характерни за ХІІ – ХІІІ в. Докато главата, гледаща по
хоризонтала, краката, които са под лек ъгъл спрямо тялото, и
леката дъговидна извивка на страничните пера на опашката са
белези, характерни за ХІV в.12 Представените белези според мен
дават основание тази висулка да бъде датирана към началните
десетилетия на четиринадесетото столетие.
Взимайки предвид формата на щита (на излезлия вече по това
време от употреба, както в реалния военен бит, така и в хералдиката, т.
нар. „нормански щит”), която носи белезите на известна архаизация,
наличието на стилови особености, характерни за преходен етап, и
не на последно място описаната висулка с изображение на орел, ми
дават основание да отнеса датата на производство на пластинката с
лъва към края на ХІІІ – първата половина на ХІV в.
Трудно ми е да се ангажирам с точно мнение по какъв начин
е попаднала тази висулка в България, а с още по-малка сигурност
на този етап бих могъл да обвържа нейния герб с конкретен
аристократичен род или историческа личност. Това, което за мен
е сигурно, е принадлежността на предмета на човек (или негов
служител) с високо положение в обществото, аристократ с добри
финансови възможности, достатъчно големи, за да може да си
позволи позлатяването на предмет от такова естество. Трябва да
имаме предвид, както стана дума по-горе, че тези украси за конска
амуниция са се оформяли от по няколко подобни висулки. ПОЗЛАТЕНА
Настоящото съобщение е принос към изследването на западно- БРОНЗОВА
ВИСУЛКА С
и централноевропейските паметници на металопластиката,
ГЕРБ
откривани в България, които носят хералдични изображения.
Особено интересни са тези с малки размери, прикрепяни към
 мечове, конски сбруи и пр., чийто брой постепенно нараства13.
Тяхното присъствие в българските земи обичайно се обяснява с
8 две основни причини: военна плячка и търговия, а напоследък и
със собствено производство. По мое мнение би било от полза за
науката да се обърне внимание и на още една възможност (поне
за тези с дата ХІІІ – ХІV в.), а именно да са принадлежали на
представители на, обобщаващо казано, „латинското” население
на Европа, на служба като наемници в армията на някой от
българските владетели. Смятам, имайки предвид сравнително
широката практика на Балканите през втората половина на ХІІІ
– ХІV в. за използване на наемнически корпуси от чужденци, че
България не би била изключение в това отношение. Проблемът
за наличието (или отсъствието) на наемни отряди в българските
армии от времето на Второто българско царство все още очаква
своето изследване.

SUMMARY

GILT BRONZE LAMELLA WITH HERALDIC LION

Stoydn Popov

Subject of here presented article is gilt bronze lamella bearing a depic-

tion of lion standing on its hind legs. The artifact is part of private collec-
tion and according to its owner is found in the region of Shumen.
The lamella is drop shaped pendant, 3.9 cm high and 2.4 cm width.
The depiction ield is occupied of the igure of lion rampant to the left.
The head, the neck along with the upper part of the back are arched
backwards. Both forelegs of the lion are stretched in attacking pose.
The left one is depicted straight ahead, and the right one is drawn
ahead and upwards. The left hind leg and the lower part of the back are
put in a straight vertical line. The right hind leg is up almost vertically
and its ingers reach the strongly bulging chest. The three paw ingers
of the legs are ended with balls. The fore half of the standing lion’s
torso is covered with circles. The tail is vertical, wavy. Its “tassel”
СТОЯН begins from the middle part. It has three broad, rounded, horizontally
ПОПОВ put tufts of fur and ends with one vertical. The lion is enclosed with
a frame of semispherical granules following the form of the shield.
Between the fore right paw and the muzzle are put a rectangular pro-
jection which interrupts the granule frame and reaches to the upper

9
part of the shield. This projection is a loop base now missing, which
was a part of the mechanism for putting the pendant in place.
The dating of here presented pendant could be done only when one
bearing in mind the stylistic characteristics of the arms depicted. The
massive chests of the lion, the strong curve of its back, the multiple
tufts of the tail, put the manufacturing of the lamella at the second half
of 13th – irst half of 14th c. AD.
The here examined pendant has very close analogue in style in the
face of the lamella from the Vetrenci village (Bulgaria). In that case
too, the lion has strongly curved back, the four legs are situated the
same way as those of the lion’s igure on the here presented pendant,
the lion’s tail is split to tufts, and the bordure is decorated with pro-
jecting semi spheres.

БЕЛЕЖКИ
1
N. GRIFFITHS, Harness Pen-
dants, and Associated Fittings. – In: The
Medieval Horse and its Equipment, ed.
J. CLARK, London 1995, 61 – 71, p. 62
(=GRIFFITHS, Harness Pendants).
2
Idem, p. 63.
3
Б. ФИЛОВ, Старобългарското
изкуство, София 1924, с. 63, обр. 47.
М. ВАКЛИНОВА, Медальон с лъвове
от Велико Търново. – Векове, 6 (1975),
с. 69 – 70 (=ВАКЛИНОВА, Медальон
с лъвове).
4
Н. МАРКОВ, Един нов медальон
с изображение на лъв от Търновско.
– Археология, 1 (1995), с. 41 – 46
(=МАРКОВ, Един нов медальон).
5
GRIFFITHS, Harness Pendants,
p. 63.
6
М. Ваклинова (ВАКЛИНОВА,
Медальон с лъвове) изразява предпо-
ложението, че датирането на този
медальон е в сравнително широките
рамки на втората половина на ХІІІ
– ХІV в., а по-късно Н. Овчаров (Н.
ОВЧАРОВ, Рицарски хералдични
украси от ХІІІ – ХV в. – Археология,
1 – 2 (2000), 60 – 65, с. 64
(=ОВЧАРОВ, Рицарски хералдични)
го поставя в първата половина на
ХІІІ в.
7
МАРКОВ, Един нов медальон,
с. 45.
8
Fox-Davies, A. Complete Guide
to Heraldry. Ware 1996, pp. 174 – 175.
9
Idem, pp. 174 – 175.
10
ОВЧАРОВ, Рицарски херал-
дични, p. 61 – 64, обр. 3.
11
www.hermenn-historica.de/
auktion/hhm64.pl
12
Fox-Davies, A. Complete Guide
to Heraldry. Ware 1996, p. 234.
13
С разглежданата в настоящата
работа, публикуваните висулки и
апликации с гербове от България
стават пет на брой – вж. цитираната ПОЗЛАТЕНА
тук литература и С. ПОПОВ, БРОНЗОВА
Метална пластина с изображение ВИСУЛКА С
на герб. – Паметници, реставрация, ГЕРБ
музеи, 5 – 6 (2005), с. 42 – 45.