Professional Documents
Culture Documents
Estetika 1
Estetika 1
Предмет на естетиката
Сократ
Сократ дава нова насока на философията и съответно и на естетиката. По
принцип категорията красиво има някакви граници, тя е социално призната. От
друга страна грозното е безгранично, грозният човек не се съобразява с всичко.
Целият облик на Сократ издава нещо животинско, говори за отклонение от
красивото.
Той се опитва да разбере живота и да го подреди съобразно разума.
Добродетелта според Сократ е знание, т.е. трябва да научиш човек какво е
храброст и добродетел и той ще стане такъв. Красотата е свързана с
разум.Красотата е това, което е разумно, което има смисъл.
Първо откритие на Сократ: Красотата сама по себе си се отличава от
отделните красиви неща. До Сократ такова различаване не е имало. Красивото
е някаква идеална същност и то се отличава от материалната фактичност.
Същността на красотата е непроменлива, а вещите се променят непрекъснато.
Красивото не може да се търси в отделните материални вещи, защото те са
относителни и в тях не може да присъства красотата. Красотата присъства сама
по себе си, тя е основен принцип, смисъл на нещата - първо раждане на
модерната естетика.
Второ откритие: Идеята за отношението между красивото и
целесъобразното. Сократ казва, че и красивото и благото са целесъобразни. За
досократическата естетика космосът също е целесъобразен, но новото при
Сократ е, че той търси целесъобразността като логически принцип на вещите.
Така проблемът за целесъобразността става телеологически проблем.
Красивото е винаги хармония между нещо вътрешно и нещо външно. Битието
се състои от някакви физически стихии, неговото вътрешно - симетрията -
съответства на неговото външно. Но Сократ пита какво представлява
симетрията - външното е предмет на вътрешното, то е някаква негова цел
Сократ за първи път поставя проблема за красивото като целесъобразност, като
постигане на целта? Сократовата естетика е телеологична. Всеки бог е някакъв
телеологичен принцип, той е овъншняване, обективиране на една идея в
космоса. Телеологическият принцип и принцип на разума. Човекът и космосът
са целесъобразни. Самият принцип на целесъобразността има свръхестествен
характер - възприема се чрез умственото зрение. Утилитаризмът на Сократ -
“всеки предмет е красив с оглед на своята полза”. Красотата в живота винаги
съществува с оглед на нещо, като полезна за нещо.
При Сократ съществува една допълнителна дистинкция. Той разграничава
красивото от благото, т.е. те не са тъждествени, въпреки че и двете са
целесъобразни. Те съвпадат по съдържание, но не съвпадат по форма. И
грозното може да бъде целесъобразно ? красивото не е просто благо; за
естетическите принципи е важно то да има съзерцателен, безкористен характер.
Телеологията не е учение за простата целесъобразност - красивото има
съзерцателен характер.
Разсъждения за изкуството. Изкуството напълно напуска сферата на
митологията. Личността противопоставя на мита не само своята екзистенция,
но и вътрешното си съдържание, вътрешния си живот. Изкуството е сътворено
от човешките ръце.
Платон
Основни проблеми в Платоновата естетика:
1. учението за естетическия принцип, т.е. за принципа на естетическото
познание и естетическата предметност и формите на неговото функциониране;
2. проблемът за художествената действителност като общо и за изкуството в
частност, т.е. за реализацията на красивото;3. за естетическото/художествено/
възпитание, което включва и всички други форми на възпитание.
Красотата сама по себе си - тя се проявява като съединение на ейдоса с
материята, т.е. трябва да се обособи естетическата сфера от всички други сфери
/Големият Хипий, Федър, Федон и др./. Една естетическа вещ предполага
корелативно естетическо съзнание, което да я възприеме. Големият Хипий - да
отхвърли всички предходни дефиниции като критикува софистката теза и
търси понятие за красивото само по себе си - вещта не е самата идея, напротив
вещта се определя от идеята. Подходящото не е красиво, то е средство за
благото, но може да не е благото, а красотата е благото. Удоволствието също не
може да е критерий за красиво, красивото не е само приятното във видимия
свят, т.е. така се отграничава сферата на удоволствието. Платон тук казва само,
че красотата съществува сама по себе си, но не я определя, дефинира.
Красотата не се ограничава със субективните предикати, а е обективна
реалност. Ион - отграничава се естетическата сфера, идеята за красотата от
вдъхновението, възторга, който е 4 типа:
1.дарен от Аполон - вдъхновява разума;
2. дарен от Дионис;
3. дарен от музите - за създаване на художествени произведения;
4. тип безумство - любовта.
Така Платон отграничава естетическото вдъхновение от религиозното
вдъхновение и практика и от етапите на моралното очистване. Сферата на
рационалното не е само рационална. При естетическата предметност това
безумие и екстаз подлежат на рационалност, на разумност. Красиво има там,
където по пътя на съзерцанието получаваме радост и удоволствие. Платон
търси своеобразието на естетиката в нейната чистота. Той отделя сферата на
естетическото формално, по форми, а не по съдържание, по същност. Не се
провижда разлика между идея и тяло - те са неразчленими. Какво е красотата
по Платон -
1. Красотата е число, мяра, пропорция. В основата й винаги са тези три неща и
симетрията на частите;
2. В Пир е определена красотата и пътя на възхождане към нея.
Красотата е нещо вечно, непознаващо нито раждане, нито време, нито
увеличаване или каквото и да е изменение. Тя не се представя под някаква
форма, а сама по себе си. Пътят на възхождане към красивото - Ерос е демонът,
водещ човек към съзерцание, син е на Бедността и богатството. Той е
олицетворение на естетическото, синтез на интелектуалното и чувственото.
Платон създава и йерархия на красивите неща, т.е. на възхождане от един към
друг /по-висок/ тип красиво: от едно красиво тяло ® към много красиви тела ®
към едно красиво занимание ® към множество красиви занимания и науки
стига се до красотата. Но за да стигне до там душата трябва да се освободи от
емоции, воля и т.н. /неща, които я привързват към тялото/ и да остане само ум,
за да съзерцава. Ерос е раждане в красотата и за красотата, но и духовно
раждане - за продукти на духовната дейност, на раждане в същностния смисъл
на думата. Законите - неговият социално-политически идеал е достоен само за
богове. В държавата няма з съсловия, а има възпитани граждани и тълпа. Обект
на художествено и естетическо възпитание трябва да бъде целия народ +
робите. Истинските закони на държавата са божествените, идеалната държава е
подобна на разумната част на душата. Олицетворение на властите са законите.
Хората трябва непрекъснато да пият и танцуват. Целта на възпитанието е
постигането на най-висшата добродетел - красивото, благото. Цел на
образованието не е многознайството. Трябва да се избягва изнежеността при
възпитанието, но да се наказва самолюбието. От поетите да останат само
Тиртей и Полий. Свързва възпитанието с играта, но играта не като самоцел.
Естетика на винопиенето - гражданите в държавата трябва да поемат вино /за
да се вдъхновяват/. Виното прави човек снизходителен към себе си, после
изпълва със смелост, кара те да говориш на всеослушание. Виното е тест за
моралните характеристики на човека. Гражданите трябва равномерно да пият
вино и така управляващите ще узнават истината за тях.
Концепцията за естетическото възпитание у Платон; изкуството като
хетерономно средство за създаване на идеалния гражданин - в "Държавата" и
"За законите". Според Платон всяко възпитание трябва да се осъществява с
меки средства, защото всяко възпитание е и естетическо, доколкото създава
хармония. Естетическото възпитание има за цел да осъществи космическия ред
в идеалната държава. Човешката душа има 3 части: разумна, гневлива (тюмос)
и неразумна (подвластна на низките страсти). На тези части отговарят 3-те
прослойки в идеалната държава: философи (мъдреци), стражи (воини) и
занаятчиите. На естетическо възпитание подлежат философите и воините.
Главните цели на това възпитание са да формират идеални добродетели
(оснвно са се преподавали гимнастика и музика). В "Законите" хората вече се
различават на възпитани граждани и тълпа. Истинските закони са
космическите, които трябва да се внедряд в идеалната държава. хората са
марионетки, които се направляват от боговете. Законите са най-висшата
ценност, но те могат да бъдат критикувани от старите мъдреци. Всички трябва
да бъдат възпитавани. Висшата добродетел в държавата е справедливостта. В
тази държава трябва непрекъснато да се пее и танцува, като песните трябва да
възпяват законите, а танците имат социален характер, но това изисква едно
екстазно състояние, ето защо трябва да пият вино. Непрекъснатото пиене идва
от желанието за получаване на сила, но пиенето предизвиква и словесно
невъздържание така, че виното е и тест, лекарство за гражданите.
Аристотел