Набор от препарати

За самоподготовка за изпит по Пропедевтика на

детската дентална медицина – 2022 г.
Доц. Дойчинова, дм
ОНТОГЕНЕТИЧНО РАЗВИТИЕ НА ЛЧО
 Зигота

• Оплодената яйцеклетка се нарича

“зигота”;
• Представлява голяма единична клетка
с размер - 140µm в диаметър;
• В центъра й се виждат две клетъчни
ядра, съдържащи генетичния
материал (ДНК) от организма на
майката и бащата - двоен набор от
хромозоми;
• Наличието на тези две клетъчни ядра
показва, че оплождането е било
успешно.
 Втори ден след оплождането

• На втория ден клетките на ембриона започват да се

делят и се наричат ​бластомери;
• Обикновено на втория ден има от 2 до 4 бластомера.
Трети ден след оплождането

• Образува се Morula - група

бластомери, образувани в резултат на
делението на зиготата;
• Морулата представлява кълбо от 12
до 32 на брой клетки;
• Плодовете от черница: Morus
nigra и Morus alba дават името на
този етап от ембриогенеза.
Четвърти ден след оплождането

• На четвъртия ден в морулата се

сформира кухина;
• Това образувание се нарича
бластокист.

• В единия край на бластокиста се

струпват клетки, наречени
вътрешна клетъчна маса.
Зародишев диск

• Към петия ден се формира плосък,

двуслоен зародишев диск;
• Той се нарича ембриобласт;
• Към 12-ти ден в него се сформират два
слоя:
• Външен слой – епибласт;
• Вътрешен – хипобласт.
Гаструлация

• Към втората седмица се извършва

разслояване на ектодерм и
ендодерм;
• Процесът се нарича гаструлация;
• Той продължава от 14-ти до 20-ти
ден.
Начало на инвагинация на ектодерма по примитивната бразда.
Вмъкнатите клетки разслояват ектодерма и ендодерма.
Това е началото на образуване на мезодерма.
 Образуване на нотохорд

• Към 17-тия ден от примитивната плака започва нова

пролиферация на клетки в дълбочина - образува се нотохорд.
Образуване на ембрионален диск

• Ембрионалният диск е двуслоен

• Епибласт- бъдещия ектодерм
• Хипобласт – бъдещия ендодерм
• Дискът е граница между две
кухини
• Амниотичен сак
• Жълтъчен сак.
Образуване на първичната уста

• Вентрално между сърцето и предния

мозък се образува оралната ямка;
• Жълтъчният сак преминава в
храносмилателна тръба;
• Фарингеалната мембрана се разкъсва –
образува се първична уста
Инвагинация, медиализация, мезодермизация
4-та ембрионална седмица

• Всички израстъци са разположени

около първичната уста;
• Под фронталния израстък има два
малки, клиновидни израстъка –
максиларните;
• Долночелюстните са с медиалнo
стеснение.
5

6 ES
5 ES
4 ES
 Развитие на носната кухина

• От назалните плакоди се образуват назални ямки;

• Навитите носни кости представляват тънки костни пластинки, навити спираловидно,
покрити от носната лигавица;
• Образуват три костно-лигавични органа, наречени назални конхи, които се разделят
от устната кухина чрез ороназална мембрана;
• От медиалния назален челно-носов израстък прораства назален септум;
• Носната кухина се разделя от устната кухина.
8-12 SED
Двойна цепка на горната устна
Комбинирана цепка на горната устна, челюст и небце
medialna cepka na
mandibulata
ЗЪБЕН ЗАРОДИШ
 Инициация

• Първият морфологичен знак за зъбното развитие е появата на lamina dentis - първичната

зъбна пластинка, която представлава тънка ивица от удебелен ектодерм на мястото на
инициацията;
• Клетките, участващи в процеса на инициация са ектодермални и ектомезенхимни и се
разполагат от двете страни на базалната мембрана, разграничаваща ектодерм от мезодерм.
 Инициация

A, В - Ембрионален орален епител преди развитието на lamina dentis.

С - Удебеляване на повърхностния слой и умножаване на клетките
(стрелките) в основния слой и напредване на процеса с образуване на
lamina dentis.
Инвагинация на първична епителна пластинка
Формиране на челюстни валове
Челюстна гредичка
Образуване на челюстна гредичка
 Образуване на lamina vestibularis и lamina dentis
Vestibulum oris

Двете пролиферации, възникващи от първичната епителна пластинка (A), продължават да

прорастват в дълбочина в подлежащия мезенхим.
Една от тези пролиферации се превръща в lamina dentis (B), а другата се превръща в
lamina vestibularis (C).
Тези две пластинки се появяват през 7-та седмица вътреутробно.
От Lamina vestibularis ще се образува устното предверие - пространството между устните
и гингивата на ГЧ и ДЧ.
Образуване на зъбен зародиш Lamina dentis,
Lamina vestibularis
Образуване на lamina vestibularis и lamina dentis
 Lamina vestibularis

• Съставена е от няколко слоя клетки;

• Прораства в дълбочината на мезенхима, разграничава се от него с базална
мембрана;
• Вътрешността на lamina vestibularis дегенерира;
• Образува се цепнатина в мезeнхима, облицована с ектодерм;
• Тя дава началото на vestibulum oris - отделя устни от челюсти.
Lamina dentis
Елементи на зъбния зародиш
• Зъбният зародиш е съвкупност от различни видове
клетки, получени от ектодермата на първата хрилна дъга и
ектомензенхима, съдържащ клетки от невралните
гребени;
• Клетки на зъбния зародиш са организирани в три отделни
части/елементи:
• Емайлов орган: Развива се от lamina dentis и е с
ектодермален произход, и участва в образуването на
емайла;
• Зъбна папила е с ектомензенхимен произход и поражда
дентин и пулпа;
• Зъбен фоликул или (зъбна торбичка) е с
ектомензенхимен произход и е отговорен за образуването
на цимент, периодонциум и алвеоларна кост.
 Пъпковиден стадий

На мястото на всеки бъдещ зъб епителните клетки на

lamina dentis се делят и образуват зъбни пъпки (А) и се
наричат първични емайлови органи.
Обърнете внимание на кондензацията на
подлежащите мезенхимни клетки (B) в областта на
билото на пъпката;
Тази област на зъбната пъпка ще продължи да
инвагинира, придавайки на зъбния зародиш
морфология като шапка. Обърнете внимание и на
началото на формирането на алвеоларната кост (D).
(С)

Легенда
A, Е – зъбна пъпка
B – мезенхимни клетки
C – мандибуларна lamina vestibularis
D - алвеоларна кост
F - максиларна lamina vestibularis
Пъпковиден стадий на зъбния зародиш

• Кълбо от клетки в края на lamina

dentis;
• Липсва клетъчна специализация;
• Наличие на митози
• Започва бурно клетъчно деление;
• Нарастване на пъпката по обем.
Изтегляне на зъбната пъпка в мезенхима
Шапковиден стадий на зъбния зародиш

• В шапковидния стадий продължава увеличаването на обема на

зъбния зародиш и започва началната клетъчна диференциация;
• Клетките се разделят на три слоя със специфични клетъчни
характеристики.
Шапковиден стадий на зъбния зародиш
Легенда
A - зъбна пластина
B - вътрешен зъбен епител
C - външен зъбен епител
D - звезден ретикулум
E - цервикален контур
F - мезенхимни клетки
G - зъбен фоликул / торбичка
Легенда
A - вътрешен зъбен епител
B - зъбна папила C
- емайлов възел
D - външен зъбен епител
E - звезден ретикулум
F - зъбна пластинка
G - зъбна торбичка / фоликул
H - цервикална примка
Шапковиден стадий
Камбанковиден стадий
Камбанковиден стадий
Камбанковиден стадий на зъбния зародиш
Образуване на зъбен зародиш и Gubernaculum dentis
Вътрешен емайлов епител
Камбанковиден стадий – апозиция и калцификация
Емайлова корда

• Локализирана група от кондензирани

клетки в емайловия орган (от външния
до вътрешния емайлов епител);
• Свързва външния емайлов епител с
емайловия възел и вътрешния
емайлов епител;
• Транспортна магистрала за сигнали,
влияе на формата на коронката.
Емайлов възел и емайлова корда
Papilla dentis - втори елемент
на зъбния зародиш
Sacculus dentis - трети елемент
на зъбния зародиш

• Образува се в шапковидния стадий.

• Кондензация на ектомезенхимни клетки около
емайловия орган и зъбната папила.
• Изобилие от капиляри и кръвоносни съдове.
• Организирани кръвоносни съдове и нерви
разкъсват зъбната торбичка и навлизат в
зъбната папила - бъдещо кръвоснабдяване и
инервация на пулпата.
ЕМАЙЛ
• Цветна сканирана електронна
микрограма (SEM) на зъбен емайл;
• Виждат се призмите;
• Фосфатни соли (в синьо), вградени в
матрица от протеини (в зелено).
• Призмите сключват различни ъгли с
повърхността на зъба и основата на
фисурите:
- над шийката - 60 °;
- във фисурите - 20 °.
Ориентация на кристалите в призмата

• В центъра на призмата са
подредени успоредно на
надлъжната й ос;
• В периферията на призмата
кристалите дивергират
(перообразно подредени).
Надлъжен срез на емайл в процес на матурация

• А - Групи от напречно срязани

апатитни кристали формиращи
интерпризматични зони;

• В - надлъжно подредени
кристали,представляващи
сърцевината на призмата;

• При матурацията кристалите стават

по-дебели.
Кръстосани емайлови призми

• Кръстосването на призмите също е

осигуряване срещу разцепване на
емайла;

• Емайловата призма е изградена от

група апатитни кристали;

• Кристалите в призмите се съединяват

по надлъжната си ос.
• Кръстосани групи от призми,
които са различно оцветени.
Напречен срез на призми

• А - Призма - пакет от плътно

подредени кристали;

• В - Интерпризматични зони -
кристалите вървят в различни посоки;

• С - Призмена опашка;
• D - Призмена глава.
Схема за позицията на кристалите
в емайловите призми
• В главата на призмите:
- кристалите са надлъжно на оста им;
• В опашките на призмите:
- диагонално;
- перпендикулярно;
- зони с по-слаба минерализация;
• Призмените граници са
най-слабо минерализираните зони:
- среща на кристали с различен ход;
• Формата на призмите е като:
- Ключалка или тенис ракета.
Напречен срез на емайл

• Вижда се ключалковидната
форма на призмите.
 S-образна извивка на призмите
• Тази извивка довежда до
различния им ход при срез:
- една част са срязяни
надлъжно;
- друга-напречно;
• Формират се линии на
Хънтер-Шрьогер.
А- напречно срязани призми;

В - надлъжно срязани призми.

Линии на Хънтер - Шрьогер

• Оптичен феномен при срез едни призми се

срязват напречно, а други надлъжно;

• Чрез поляризована светлина се виждат тъмни

и светли зони, тъй като различно срязаните
призми пропускат с различен интензитет
поляризованата светлина;

• Наблюдава се във вътрешните ⅔, където

призмите имат S – образна извивка.
Линии на Хънтер - Шрьогер
Линии на Ретциус

• Отразяват пластовото отлагане

на емайла;
• В страничните участъци - косо
разположени на призмите;
• В шийките са успоредни на
призмите.
Линии на Ретциус - напречен срез на зъб

• Линиите на Ретциус се виждат

като концентрични окръжности,
успоредни на ЕДГ;
• Сравняват се с кръговете на
живота при дъветата.
A – Дентин;
B – ЕДГ;
C – Линии на Ретциус;
D – Мантел дентин.

А – Линии на Ретциус;
В – Емайлови туфи;
С – Ламела;
D – ЕДГ.
Перикимати
• Линии на Ретциус, излизащи на емайловата
повърхност;
• В тези зони група призми изпъкват над
повърхността на емайла, а други са под нея;
• Тези финни неравности се наричат -
перикимати.
Неонатална линия

• Най-дебелата тъмно оцветена линия

на Ретциус;
• Дължи се на стреса при раждането.
Вълнообразен емайл

 А – в областта на туберкулите на
зъбите, емайловите призми са
вълнообразно нагънати;
 В - вретеновидни израстъци -
периферния участък на
одонтобластния израстък е
преминал през ЕДГ в началото
на хистогенезата за да
стимулира амелобластите.
Емайло - дентинова граница

 Фестонирана (вълнообразна),
многопластова връзка между
емайла и дентина;
 Границата между емайла и
дентина;
 Образува се върху membrana
limitans.
 Емайлови туфи

 Ранен дефект във функцията на група

амелобласти, които не са успели да
започнат изграждането на призма:
- слабо минерализирани зони;
- свободното пространство над тях се
запълва от призмите, образувани от
съседни амелобласти.
A - дентин
B - емайл
C - емайлови вретена
D - ЕДГ
E - емайлови туфи
F - интерглобуларен дентин
G - мантел дентин
 Емайлови вретена

 Периферните участъци на
одонтобластните израстъци,
които са разкъсали membrana
limitans по време на
хистогенезата, за да стимулират
директно амелобластите и
остават, включени между тях.

A – емайлови туфи
B – емайлови вретена
C - ЕДГ
D – мантел дентин
E – интерглобуларен дентин
F - емайл
G - дентин
А - емайлови туфи и
вретена;
 В – ламела.
 А - Емайлово вретено - вижда се
проникването и разклонението
на одонтобластите в емайла;

 В - Одонтобластен израстък;

 С - Емайлова призма.
Емайлови туфи и вретена

 А - Емайлови вретена;

 В - Емайлови туфи:
- S-образна извивка, отговаряща
на хода на призмите.
 Емайлова ламела

 Дефект по хода на цялата призма:

- започва от ЕДГ и достига до
емайловата повърхност;
 Пукнатини в емайла,
запълнени с органична материя;
 Път за навлизане на кариесогенните
фактори.

А - емайлова ламела;
В - емайлова туфа;
С - неонатална линия.
 Ламела

Линии на Ретциус

A – ЕДГ
B – Емайлова ламела
C – Дентин
Външен апризматичен емайл

 Емайловите призми не излизат

на повърхността;
 На повърхността се намира слой
изграден само от големи
кристали с малки
интеркристални пространства:
- осигурява голяма
резистентност на емайловата
повърхност.
ДЕНТИН
Преодонтобласти и одонтобласти

Легенда
• А – одонтобласти
• B - мезенхимни клетки на пулпата
• С – преодонтобласти
• D – предентин
• E - вътрешен епителен слой
• F – преамелобласти
• G - междинен слой
• Н - звездовиден ретикулум
Одонтобласт

• Нараства на височина;
• Вътреклетъчна специализация;
• А - ядро
• В - секреторен край;
• С - секретиран предентинов матрикс.
Схема на одонтобласти

• Протоплазмени израстъци със секреционни

матриксни вакуоли;
• Формиране на дентин около одонтобластните
израстъци.
Одонтобласти и субодонтобласти
Глобуларна минерализация

Легенда
• A - интеруглобуларен дентин
• B - дентинови тубули
• C - ЕДГ
• D - мантел дентин
 Одонтобластни израстъци

При ЕДГ одонтобластните Разклонени одонтобластни

израстъци имат множество израстъци;
разклонения; Разклонени каналикули.
В по-долните участъци те се
обединяват в един главен клон.
S-образна извивка на дентиновите каналчета

Мантелдентин (С);

ЕДГ (В);

Дентинови каналчета (D);

S-образна извивка на дентиновите каналчета (A).

Интерглобуларен дентин

Легенда
• A - глобуларен дентин
• B - интерглобуларен дентин
• С - дентинови каналчета
Фронт за минерализация на дентина

Легенда
• A - одонтобласти
• B - предентин
• C - дентин
• D - минерализиран глобуларен дентин
• E - дентинови тубули
 Интерглобуларни пространства
на Чермак

Непълно хомогенизиране на първоначалната Отделни неминерализирани глобули

глобуларна структура;
Дължи се на изчерпване на субодонтобластите
да образуват Корфови влакна, а одонтобластите
са в период на адаптация за по-активен синтез
на α-влакна и едновременна доставка на
минерал.
Предентин
Линии на Ебнер

• Разполагат се равномерно, на равни

интервали;
• Отговарят на денонощния ход на образуване
на дентина;
• Образуването им се дължи на нощния покой,
при който активността на процеса намалява и
се фиксира с по-слабо минерализиран
участък;
• Ежедневно образуваният слой дентин е с
дебелина 4 μm;
• Под микроскоп се наблюдават линиите,
получени на всеки 5 дни с разстояния от 20
µm.
Линии на Ебнер

Легенда
• A - линии на Ebner
• B - мантел дентин
• С – глобуларен тип на минерализация в
дентина
Линии на Оуен

• Неравномерни линии, разположени на

по-големи разстояния
една от друга;
• Отговарят на пластовото отлагане на
дентина;
• Тези линии са сходни с линиите на Ретциус в
емайла и са участъци с по-слаба
минерализация.
Зърнест слой на Томес
Мъртви пътища в дентина

Легенда
• A - емайл
• B - мъртви пътища на дентина
• С - вторичен дентин
Мъртви пътища в дентина

Легенда
• A - мъртви пътища в дентина
• B - интерлобуларен дентин
• С - първични извивки на дентиновите каналчета
Пулпа
Коронкова пулпа

Легенда
 A - одонтобласти

 B - пулпа (коронарна)

 С - предентин

 D – дентин
Коренова пулпа

Легенда
 A - пулпа (радикуларна)
 B - одонтобласти
 C - дентин
 D – епителна диафрагма
 E – предентин
Периферна зона в пулпа

Легенда
A - Одонтобластен слой
B - Безклетъчна зона
C - Богата на клетки зона
D - Нервен плеус
E - Капиляри
F - Дентин
Одонтобласти, безклетъчен слой на Вайл,
субодонтобласти
Колагенови влакна
Пулпни камъни - фалшиви

 Фалшиви пулпни камъни:

- Разположени са в рамките на
пулпата (А);
- Те са минерализирана сферична
маса подобна на дентина (B), но в нея
няма дентинови каналчета.
 Пулпен камък (C).
Пулпни камъни - истински

 Наричат се дентикли - могат свободно да

лежат в пулпата, да са прикрепени към
пулпната стена или да са вградени във
вторичен дентин и да пролиферират навън в
пулпната кухина;
 Получават се вследствие на микротравма или
възпалителен процес в пулпата;
 Дентикъл (A);
 Виждат се дентинови каналчета (В), излизащи
от центъра на дентикъла.
 Микроциркулационна мрежа
Субодонтобластен капилярен плексус

 Прекапиляри - РС;
 Терминални капиляри - ТА;
 Посткапилярни венули - РСV;
 Лимфни канали - LC;
 Субодонтобластни клетки - SC.
 Движението на кръвта се определя от
хидростатичното и онкотичното налягане.
 Структури в пулпата

 Нервен ствол - А;
 Артериоли - В;
 Фибробласти - С.
 Структури в пулпата

 Артериоли - А;
 Венули - В;
 Напречен срез на нервен ствол - С.
Млада пулпа-ембрионална
Стара фиброзна пулпа
Цимент
 Легенда
• A – Lamina dentis на постоянен зъб
• B - Цервикална примка
• C - Епителна диафрагма
• D - Звездовиден ретикулум
• E - Дентин
• F - Емайл
Легенда
• A - Епителна диафрагма
• B - Сливане на орален и редуциран
емайл епител при пробив на зъбна
коронка
Легенда
• A - Коронка на зъба
• B - Корен на зъба
• C - Емайлово пространство
• D - Амелобласти
• E - Дентин
• F - Одонтобласти
• G - Епителна диафрагма
• 1 - Морфогенен регион
• 2 - Организиращ регион
• 3 - Секреторен регион
Легенда
• A - Цервикален контур
• B - Обвивка на епителния корен
• C - Одонтобласти
• D - Дентин
• E - Зъбна пулпа
• F - Алвеоларна кост
Легенда
• A - Корен на зъба
• B - Дентин
• C - Рredentin
• D - Епителна диафрагма
• E - Външен епител
• F - Епителни остатъци на Маласе
• G - Одонтобласти
Цервикална зона;
Цимент;
Циментобласти;
Циментоцити;
Зъбен фоликул.
Епителни остатъци на Маласе

Легенда
• А - Дентин
• В - Епителни остатъци на Маласе
• С - Циментобласти
• D - Цимент
• E - Линии на апозиция, показващи периоди на
покой при отлагане на цимента
• F - Периодонтална област
Епителни остатъци на Маласе

Легенда
• A - Епителни остатъци на Маласе
• B - Циментобласти
• С - Цимент
• D - Циментоид
• Е - Периодонтална област
• F - Дентин
• G - Остеоцити
• Н - Остеобласти
• J - Алвеоларна кост
Епителни остатъци на Маласе

Легенда
• A - Периодонтална област
• В - Епителни остатъци на Маласе
• С - Първичен (ацелуларен) цимент
• D - Дентин
• Е - Шарпееви влакна
• F - Основни влакна
Шарпееви влакна в цимента

Легенда
• А - Първичен (ацелуларен) цимент
• B - Дентин
• C - Линии на покой
• D - Периодонтална област
• Е - Присъщи колагенови влакна
• F - Шарпееви влакна
 Легенда
• А - Дентин
• В - Зърнист слой на Томес
• С - Вторичен цимент
• D - Първичен (ацелуларен) цимент
• Е - Каналикули
• F - Циментоцитна лакуна
Легенда
• А - Дентин
• B - Интерглобуларен дентин
• C - Зърнист слой на Томес
• D - Първичен (ацелуларен) цимент
• E - Вторичен (целуларен) цимент
• F - Линии на покой
 Легенда
• А - Вторичен (целуларен) цимент
• B - Първичен (ацелуларен) цимент
• C - Линии за почивка
• D - Шарпееви влакна
• E - Зърнист слой на Томес
• F - Дентин
• G - Лакуни на циментоцитите
Циментът припокрива емайла

Легенда
• А – цимент
• B – ръб на емайла
• С – дентин
Циментът и емайлът се срещат ръбцово

Легенда
• А - Цимент
• B - „Докосване“ на емайл С и дентин
• D - Зърнист слой на Томес
• E - Дентин
• F - Интерглобуларен дентин
Целуларен и ацелуларен цимент

Легенда
• А - Дентин
• В - Зърнист слой на Томес
• С - Вторичен (целуларен) цимент
• D - Първичен (ацелуларен) цимент
Легенда
• А - Дентин
• В - Зърнист слой на Томес
• С - Първичен (ацелуларен) цимент
 Легенда
• А - Дентин
• В - Зърнист слой на Томес
• С - Първичен (ацелуларен) цимент
• D - Лакуни в цимента
Легенда
• А - Дентин
• B - Интерглобуларен дентин
• С - Цимент
• D - Лакуни
• E - Вторичен (целуларен) цимент
• F - Първичен (ацелуларен) цимент
 Клетки в цимента - циментоцити

Паякообразни клетки с множество израстъци;

Насочват се към периодонциума и се поместват в
каналикули;
Разполагат се в лакуни
Циментикли

• Понякога в периодонциума или

прикрепени към цимента се откриват
калцифицирани телца – циментикли;
Произход:
• Калцифицирани остатъци на Маласе.
Периодонциум
 Periodoncium

А - мезенхим
B - капиляри
С - алвеоларна кост
D - дентин
Е - емайл
F - амелобласти
G - ЕД свързване
Формиране на периодонталното пространство
Шарпееви влакна, вмъкнати
в цимента
 Интермедиерен плексус

A – Дентин
B – Шарпееви влакна
C – Интермедиерен плексус
1 стадий на образуване на периодонталните
лигаменти

 От цимента излизат къси като четка

влакна;
 От алвеоларната кост излизат
по-дебели влакна, но по-малко на
брой;
 Между тях се разполагат свободни
надлъжни фибрили.
2 стадий на образуване на периодонталните
лигаменти

 Закотвените фибрили увеличават

броя и дебелината си;
 Свободният им край се разклонява;
 ¾ от свободната зона е заета от
свободни влакна.
3 стадий на образуване на периодонталните
лигаменти

 Нарастват към центъра;

 Свободните влакна се резорбират.
4 стадий на образуване на периодонталните
лигаменти

 Преплитат се в центъра;
 Изглеждат непрекъснати.
 Транссептални влакна

 Разполагат се от цимента на един зъб

- над интерденталния септум и към
цимента на съседния зъб.

A, B – дентин на два съседни зъба

C – трансептални влакна
D – интердевтален септум
Хоризонтална група влакна
Интеррадикуларни влакна

 Разполагат се между корените;

 Надлъжни;
 Успоредни;
 Коси;
 Свързват септума с корена.
Кръвоносни съдове в периодонциума
Цимент, периодонциум, алвеоларна кост
 Алвеоларна кост - А;
 Периодонтален лигамент с
многобройни фибробласти - В;
 Цимент - С.
ХИСТОЛОГИЧНО ГИНГИВАТА СЕ СЪСТОИ ОТ:

• Епител;
• Базална мембрана;
• Съединителна тъкан.
БАЗАЛНА МЕМБРАНА
Основни тъканни компоненти на устната лигавица
 Образуване на слюнка – първи етап:

 Първи етап- клетките на секреторите крайни части и вмъкнатите канали произвеждат

първичната слюнка, която е изотонична течност, съдържаща повечето от
органичните компоненти и цялата вода, която се секретира от слюнчените жлези.
 Образуване на слюнка – втори етап:

 Втори етап- първичната слюнка се променя, тъй като преминава през стриираните и
екскреторните канали, предимно чрез реабсорбция и секреция на електролити.
 Крайната слюнка, която достига устната кухина е хипотонична.
Зъбни дисплазии
Аnodontia
Хипоплазия – намалено изграждане на органичен матрикс
Eктодермална дисплазия
Eктодермална дисплазия
Динамика на зъбното развитие
Контакт на коронката с оралния епител
Пробиващ временен зъб в устната кухина
Сливане (фузия) на двата епителни слоя
Поява на ерупционна пътека над коронката на
пробиващия зъб
Оформяне на зъбната коронка
2 етап - къси коренови стени

 В страничните участъци около

изградените коренови стени има:
- периодонциум,
- алвеоларна кост с кортикалис и
спонгиоза;

 Кореновите стени са къси, тънки,

заострени и успоредни;
 Завършват с Хертвиговото влагалище
и растежна зона;
 Пулпата е по-широка апикално
отколкото цервикално.
3-ти етап - кореновите стени са близки до
нормалната коренова дължина

 Кореновите стени са копиевидни с

дължина на почти оформен корен;
 Растежна зона от гранулационна
тъкан;
 Широк апикален отвор и пулпа;
 Широко периодонтално пространство;
 Апексът на зъба не е оформен, липсва
кортикалис и надлъжни
периодонтални лигаменти.
4 етап – изградени коренови стени, но неизграден апекс

 Зъбът е пробил и е във функция;

 Кореновите стени са достигнали
дължината си;
 Задебелени, леко конвергиращи;
 Широко отворен, но още неизграден
апекс;
 Растежната зона е намалена.
5 етап - затваряне на апекса

 Зъбът е с изграден апекс;

 Периодонциумът е изграден по
кореновите стени и в областта на
апекса;
 Растежна зона липсва
Първи стадий на резорбция на корените на
временните зъби

 Резорбция на костната пластинка,

която разделя корена на временния
зъб от фоликула на постоянния.
Втори стадий на резорбция на корените на
временните зъби

 Фибробластите от периодонциума на
временния зъб се превръщат в
фиброкласти;
 Циментобластите се превръщат в
циментокласти;
 Участват в резорбцията и
многоядрени гигантски клетки.
Резорбционен орган

 Вътрешен слой – разположен, непосредствено върху

кореновата повърхност, изграден е от остеокласти и
фиброкласти;

 Междинен слой – представлява рехав слой от

дребноклетъчен инфилтрат, в който се складират
вещества.

 Външен слой – изграден от гранулационна тъкан с

капиляри и влакнеста структура, която преминава
плавно във фоликула на постоянния зъб.

 Минерални вещества от временните зъби преминават

в постоянните.
Етапи на кореновото развитие
Панорамна рентгенография на дете на 7 години
със смесено съзъбие
УСПЕХ