СВОЕ И ЧУЖДО

(„Изворът на Белоногата“)
Ако Левски и Раковски са революционери с оръжие в ръка, то Петко
Славейков прави своята малка духовна революция, пробуждайки възрожденския
дух на българина чрез просвета и литература. Неговото оръжие е „словото.
Живял цяло десетилетие в Цариград (1864-1874), отдаден на борбата за
духовна и църковна независимост на българите, именно тук, в „сърцето“ на
Османската империя, далеч от родния дом, Петко Славейков създава поемата
„Изворът на Белоногата“. И физически, и духовно поетът изразява и изживява
вечното противопоставяне между свое и чуждо. Превръща „Изворът на Б.“ в
символ на поетичната си любов към българския свят, противопоставен на чуждата
развита цивилизация.
Опозицията свое-чуждо е водеща в творбите на възрожденската
литература, защото в основата си те пресъздават времето на робството.
„Родното“, свързващо се с всичко българско, е абсолютна ценност. „Чуждото“ се
асоциира с поробителя, затова е показано като абсолютно зло, унищожаващо
„родното“.
Развивайки идеите на Възраждането, които още Паисий пламенно очертава
в „История славянобългарска“, Петко Славейков ги пренася в поетичния свят на
една българска девойка, която се превръща в символ на отстояването на родното
и в защитник на личния избор на дом и любов –Гергана от поемата „Изворът на
белоногата“.
В духа на народната песенна традиция девойката е идеализирана чрез
хармония между физически и морални качества. Тя е „кат бисер между
мъниста“, красива и достойна. Гергана е неразривно свързана с дома, с малкия
свят на патриархалното родно пространство - такова, каквото е било „в стари
години, отколе“.
Девойката е пазител на традициите, тя знае кое е редно и кое не.
Неслучайно когато нейният любим Никола се опитва да вземе китката й (да
навлезе в личното й пространство) през нощта, среща съпротивата й – „късно е,
либе, за китка“.
В същото време обаче дори и в образа на самата Гергана се прокрадва едно
ново отношение към родното, свързано с уважение на традицията от една страна,
но с отстояване на правото на личен избор от друга. Гергана сама избира своя
любим Никола. Той не е патриархално наложен от нейните родители избор.
Родното е представено чрез основните топоси на патриархалния човек –
село, дом, градина, извор. Те са свързани с усещането за сигурност и носят
връзката със земята. На тях са противопоставени топосите на чуждото – град,
сараи, чешма.
Противопоставянето свое – чуждо се откроява особено в диалога между
белоногата Гергана и дошлия през нощта (като злите митологични създания) при
извора везир. Той е образ антитеза на Гергана. Те се противопоставят етнически,
религиозно, социално, но и нравствено.
Везирът е поробител, господар, представител на властта, притежаващ сила
и богатство. Той идва от града, от цивилизацията, от света на материалното и
попада в малкия свят на селото при извора на българското.
Господарят е носител на греха и изкушението, той се опитва да примами
Гергана, като й предлага това, което е ценно за него – богатство, власт, палати. Но
за девойката родното пространство е събрало целия свят и никакъв царски сарай
не може да го замени - „Стамбул е, аго, за мене тука, дето съм родена“
Пъстроцветната градинка, която надълго Гергана описва пред везира, не е нищо
друго освен умален модел на родния край въобще – единствен, красив и
незаменим.
Конфликтът между двамата герои е всъщност конфликт между различни
ценностни системи. Побеждава нежната, но силна българска девойка. Дори
властният везир е омагьосан от твърдостта, с която Гергана защитава своя свят и
любовта към Никола, и пуска девойката на свобода. И не само това, а дава
нареждане на мястото на извора да се изгради чешма.
Светът на селото и родния дом побеждава чуждия. Но не съвсем. Финалът
на спора и на поемата е баладичен. Вграждат сянката на Гергана в строежа на
новата чешма. Изворът (символ на родното) е превърнат в чешма (символ на
цивилизацията).
Гергана жертва себе си, за да остане вярна на своя свят и на любовта си.
Превръща се в символ на човешкото търсене на хармония и самопознание. Пътят
към тях винаги минава през войната между ден и нощ, живот и смърт, добро и
зло, свое и чуждо. И в тази война на световете победител е винаги любовта.