Professional Documents
Culture Documents
приказки с животни
приказки с животни
приказки с животни
Все повече въздух си поемала въздух жабата и все повече се издувала, докато
накрая се пукнала.
ТРЯБВА ДА СЕ ХАРЕСВАШ ТАКЪВ, КАКЪВТО
СИ, ЗАЩОТО СИ ЕДИНСТВЕН И НАЙ-ПРЕКРАСЕН НА СВЕТА, НЯМА ДРУГ
КАТО
ТЕБ.
Вълкът и Овчаря
Един вълк вървял подир стадо овце, без да им прави зло. Овчарят отначало се
пазел от него като от враг и го наблюдавал със страх. След като вълкът
непрекъснато следвал стадото, без да направи опит да граби, овчарят започнал
да мисли, че вълкът е по-скоро пазач, отколкото дебнещ враг. Когато някаква
нужда го заставила да отиде до града, той му оставил овцете и заминал. А
вълкът, като разбрал, че му е дошло времето, нахвърлил се и издавил повечето
от овцете. Върнал се овчарят и като видял издавеното стадо, извикал:
Разгърнал човекът вълната на врата, раната била зарасла и нито белег нямало.
Рекъл човекът на мечката:
- Видиш ли, побратиме, че раната заздравя и аз съм забравила где е била тя;
ама лошата дума, дето ми рече тогава, няма да я забравя, дорде съм жива. - Тя
- лошата рана - заздравява, лошата дума не се забравя.