РЪКОВОДСТВО

по
ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ
Т Краев
Л.ТодороВ

Медицина и физкултура
ЦЕНА 0,63 Л В .
Доц. ТОДОР КРАЕВ
ЛЮБОМИР ТОДОРОВ

РЪКОВОДСТВО
по
ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ
ЗА РЕХАБИЛИТАТОРИ
ВТОРО ИЗДАНИЕ

УЧЕБНИК ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА
ПОДГОТОВКА НА ЗДРАВНИ
КАДРИ СЪС СРЕДНО СПЕЦИАЛНО
ОБРАЗОВАНИЕ

МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА
СОФИЯ • 1989
 РЪКОВОДСТВО ПО ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ
ЗА РЕХАБИЛИТАТОРИ
Доц. ТОДОР КРАЕВ КРАЕВ, ЛЮБОМИР ЛСЕНОВ ТОДОРОВ

Рецензент проф. Ненчо Тодоров

Редактор д-р Елисавета Казанджиева
Нац. българска Издание II Лит. група 1—3 Изд. № 10790
¥, ^ 9534372311
о д 0 6 4785-43-89

Художник на корицата М ария Димитрова

Художник-редактор Красимира Деспотова
Технически редактор Пенка Томова
Коректор Емилия Маркова
Дадена за набор на 25. V III. 1988 г. Подписана за печат н а 25. I. 1989 г*
Излязла от печат на 30. III. 1989 г.
Печатни коли 12 Издателски коли 12 УИК 12,81
Формат 60x90/16 Тираж 4000-1-83
Цена 0^63 лв.
Държавно издателство « М е д и ц и н а и ф и з к у л т у р а » — пл. Славейкор
11 — София
Държавна печатница « Д и м и т ъ р Б л а г о е в » — Пловдив

© Тодор Краев Краев, Любомир Асенов Тодоров, 1985, 1989

с/о Jusautor, Sofia

615.8
ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ

Изминаха четири години от излизането от печат на «Ръковод­

ство по лечебен масаж». За тези години масажът като наука и
практика не е претърпял особено развитие, поради което не се
налага да се правят съществени промени и допълнения. Новото
в ръководството е, че се добави финският масаж, който се прилага
при спортистите, а някои похвати от него биха могли да се ползуват
и в лечебния масаж.
Надяваме се, че и второто издание на «Ръководство по лечебен
масаж» ще се приеме добре от медицинската общественост. Ще бъ­
дем благодарни за всички отправени бележки, които ще помогнат
за подобряване и допълване на следващите издания.
От авторите
О б щ а част

НЯКОИ ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ ЗА МАСАЖА

Масажът е толкова стар, колкото е старо човечеството. Още

праисторическият човек инстинктивно е прилагал някои масажни
похвати. Първоначално той е използувал ръката си за поглаж­
дане при някои наранявания, за разтриване при хронична болка
с цел успокояването й. Тези методи са били емпирично налуч­
квани и усъвършенствувани.
С диференцирането на ръцете като орган на труда се натруп­
вал опит и постепенно се стигнало до уточняване на масажните
техники.
Първите исторически паметници, които дават сведения за при­
лагане на м асаж а, датират от началото на човешката цивили­
зация. В първите съчинения, третиращи въпросите на здравето,
се дават указания за прилагането на масажа. В папируса на
Еберс от древен Египет, датиращ от 5000 г. преди н. е., също
се споменава за масажа. Особен интерес представляват памет­
ниците на далекоизточните народи, където масажът е бил на осо­
бена почит. В китайската книга «Конг Фу», около 3000 г. преди
н. е., и в свещените древноиндуски книги «Аюр веди», около
1800 г. преди н. е., се дават доста подробни описания за показа­
нията и техниката на някои масажни видове.
В древна Елада масажът е бил средство не само за лечение,
но и за закаляване и повишаване боеспособността на бойците.
В суровия дневен режим на спартанските войници масажът е
бил задължително прилаган, като военачалниците са имали
масажисти роби, а войниците са го прилагали един на друг. Този
масаж може да се приеме като начало на спортния масаж. Омир
в безсмъртните си произведения «Илиада» и «Одисея» дава сведе­
ние за прилагането на масажа. Бащ ата на медицината — Хипократ,
описва показанията, техниката и дозировката на масажа.
В древната Римска империя успоредно с култа към лековитите
минерални води и хармонично развитото тяло масажът бил по­
ставен на голяма висота. Той се прилагал и като козметично
средство с благовонни етерични масла за поддържане на кожата.
Козметичният масаж също има стара предистория. Особено ценен
е приносът на Целзий, който създал класификация и показания
за масажа.
Масажът обикновено се е прилагал в римските бани. Множе­
ството исторически паметници по нашите земи от римската епоха

5
като апаратният масаж (вибрационен, подводнодушов масаж,
вакозан и др.) спада към преформираните физикални фактори.
Определение. Масажът е кинезитерапевтичен лечебен метод,
който се свежда до нанасяне на дозирани механични въздействия
върху тялото чрез различно подбрани похвати, изпълнени от
ръката на масажиста или с помощта на специални апарати с про­
фил актична или лечебна цел.

МЕХАНИЗЪМ НА ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА

Всеки физикален фактор има специфичен дразнещ ефект: тер­

мичен, който се осъществява чрез загряване (парафин, солукс,
ултратерм и др.) или чрез изстудяване (криотерапия, някои водо-
лечебни процедури), химичен (балнеолечение, калолечение), ки­
нетичен (ЛФК), механичен масаж и др. М асажът предизвиква
механично дразнене на телесната повърхност, и то не само върху
кожата, а също и върху останалите тъкани, достъпни за масаж-
ното действие: подкожна тъкан, фасция, мускули, периост, а при
дякои_случаи и върху вътрешните органи.
Тези дразнения предизвикват ответни реакции в човешкия
организъм. При правилна дозировка те водят до положителни
лечебни реакции, при предозиране водят до увреждане, а при
недостатъчна сила; т. е. при подпрагови дразнения, остават без
ефект. При физикалната терапия и по-специално при масажа важи
основното правило на лекарствената терапия: «дозата лекува».
Под влияние на дозираното механично дразнене в организма
се получават различни реакции.
1. Най-непосредствената, най-елементарната реакция е ме­
стното механично действие — разнасяне на тъканни течности
(отоци), разтягане на кожата (например изглаждане на цикат-
рикси).
2. Основното действие е рефлекторното, т. е. рецепторният
апарат приема дразненето и изпраща импулси по аферентните
(сетивни) пътища до ц. н. с. Оттам се получава отговор по ефе-
рентните нервни пътища както към тъканите, които са обрабо­
тени, така и до други отдалечени места, свързани по нервен път
с обработената зона и даващи специфична реакция — отговор на
дразненето. Например под влияние на масажа кожата се зачервява
рефлекторно, мускулатурата се тонизира или релаксира с зави­
симост от техниката, но в рамките на даден сегмент се повлиява
и определен вътрешен орган.
3. Успоредно с горките фактори масажът има и хуморално1

1 Х у м о р а л е н — от л ат . h u m o r — теч ност, т. е. о т н а с я щ се до теч ностите

в о р г а н и з м а ( к р ъ в , л и м ф а , т ъ к а н н а течност).
 йствие, т. е . механичното дразнене на тъканите води до продук-
Дяя в тях на биологично активни вещества, имащи изразен фи­
зи ол оги ч ен ефект непосредствено върху тъканите, от които са
отделени , и попаднали в кръвта и лимфата се разнасят из целия
орган изъм , като оказват въздействие върху него. Например
м еханичното дразнене води до продуцирането на хистамин и хи-
стам иноподобни вещества, синтезирането на вит/ТУ ~в ^коЖата
иДР-

ТЕОРИИ ЗА ОБЯСНЕНИЕ ЕФЕКТА НА МАСАЖА

Обяснението на физиологичния ефект на масажа има три глав­

ни направления, свързани с неговите три механизъма на дейст­
вие.
М еханич на или о р г а н о л о к а л и е т и ч н а т еор и я. Най-примитив-
ното обяснение за действието на масажа е механичното. То от­
говаря на нивото на науката от X IX век, когато владеела орга-
нолокалистичната теория на Вирхов, без да се вземат под съоб­
ражение сложните рефлекторни взаимоотношения между отдел­
ните тъкани и органи. Според тази теория обработените тъкани
се размекват, раздвижват, разнасят се патологичните отлагания
в тях. В никакъв случай тя не може да обясни обаче дълбоките
преобразувания и реакции, които се получават под влияние на
масажа.
Рефлекторна теория. С възникването, развитието и утвърж да­
ването на нервизма в медицината, чиито основоположници са
И. М. Сечеков и И. П. Павлов, обяснението на масажното дей­
ствие се свързва с невризма. Основна роля в действието на м а­
саж а има нервната система. По-голямата част от реакциите на
организма под влияние на механичното дразнене са рефлектор­
ни.
Масажните похвати дразнят рецепторния апарат. В рецеп­
торите се трансформират аферентни нервни импулси, които стигат
до различни нива на нервната система. Там импулсите се подла­
гат на сложен анализ и синтез, изработва се ответен отговор и по-
еферентните нервни влакна се изпращат импулси до ефекторния
орган. Мускулите реагират с промяна на тонуса, съдовете — с
вазомоторни реакции, жлезите — със секреторна функция, и т. н.
В зависимост от това, дали рефлекторната дъга ще се затвори на
ниво гръбначен мозък, подкорие или кората на главния м озък,
рефлекторните реакции се различни по сложност. Многократното
им повторение оформя пътя на рефлекторната връзка, тя става
по-трайна, по-стабилна и се утвърждава като условен рефлекс.
При масажа обикновено в рефлекторната дъга се включва и
вегетативната нервна система. Тъй като последната инервира

9
вътрешните органи, съдовете и жлезите, чрез масажа може да се
предизвикат разнообразни рефлекторни реакции в тях.
Понятието за рефлекторна дъга е вече остаряло, доказано е,
^че информацията не протича само в една посока, а всяка реак-
щия по обратна връзка дава информация за състоянието на ефек-
торния орган. Говори се вече за рефлекторен кръг, а не дъга.
Импулсите от нервната система не водят само до реакция в пери­
ферията, а и последната по обратен път изпраща информация за
състоянието си, което се коригира от нервната система.
От своя страна за обяснение на рефлекторната терапия съще­
ствуват различни хипотези и теории: електрическа, йонна, хи-
стаминова, тъканна, биоенергетична и т. н.
Хуморална теория. Някои учени, особено японски и амери­
кански, отдават водеща роля при механизма на действие на масажа
на образуването на биологично активни вещества не само в тъ ка­
ните, подложени на механично дразнене, но и в някои далечно
разположени тъкани и органи. Образуват се вещества от групата
на тъканните хормони, имащи отношение към предаването на
нервните импулси. При масажа някои клетки в тъканите се раз­
падат, освободеният от тях белтък играе роля на т. нар. некрохор-
мон, който има отношение към изработването на антитела в орга­
низма, откъдето е и имунобиологичната защитна функия на ма­
саж а.
Назависимо, че синтезата на биологично активни вещества
под влияние на масажа е факт и последните пряко или косвено
вли яят върху нервната система, все пак те не са водещи за обясне­
нието на механизма на действие на масажа. По-правилно е рефлек­
торната и хуморалната теория да не се противопоставят, а да
се свържат и да се дава н е в р о х у м о р а л н о обяснение
па механизма на действие на масажа.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА МАСАЖА

I. Лечебен масаж. Според използуваните средства бива: ма-

нуален и апаратен. Според обработваната част: общ, частичен,
локален, сегментарен.
А. В и д о в е л е ч е б е н м а с а ж :
1. Класически масаж: поглаждане, разтриване, омачкване,
вибрация.
2. Рефлекторен масаж: мускулен, периостален, съединител-
нотъканен, сегментарен и др.
3. Древноизточни масажи: акупресура, точков масаж, шиатцу,
зонален масаж и др.
4. Специализиран масаж на някои органи: очен, на простатата,
вагинален, на дебелото черво и др.
5. Апаратен масаж: механомасаж, хидромасаж, пневмомасаж.

10
 6. Други масажни техники: центрипитален масаж, дълбок
фрикционен масаж и др.
II. Спортен масаж:
1. Тренировъчен масаж.
2. Предстартов масаж.
3. Интервален масаж.
4. Възстановителен масаж.
III. Хигиенен масаж:
1. Тонизиращ масаж.
2 . Самомасаж.
3. Козметичен масаж.
ФИЗИОЛОГИЧНО ВЛИЯНИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ
ОТДЕЛНИ ОРГАНИ И СИСТЕМИ

АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА КОЖАТА

Кожата е орган, който реагира непосредствено на масажното

действие, поради което е необходимо да се познават добре ней­
ният строеж, функция и рефлекторни реакции. Кожата пред­
ставлява гранична зона между околната среда и организма. Тя
възприема външните дразнения, служи като предпазна бариера
между организма и вредните външни влияния и има сложни
адаптивни функции.
Кожата е с обща площ около 1 ,5 — 2 ш2 и представлява ог-
ромно рецепторно поле. Възприема външните механични, тер­
мични, бактерицидни, химични и други дразнения, превръща ги в
нервни импулси и ги отпраща към централната нервна система.
Строеж на кожата. Състои се от три основни слоя: най-по-
върхностен — epidermis^ същинска кажа"— derma, и подко-
жие — hypoderm a (фиг. 1). ....
Е_п и д е р м и с ъ т е изграден от многослоен плосък епител,
вроговяващ слой и по-дълбок — малпигиев слой. В основата на
малпигиевия слой се намират клетки, които се-делят, постепенно
прорастват към повърхността, промбнят формата и структурата
си и в различните фази на развитие дегенерират, загубват ядрата
си, престават да бъдат живи клетки и се превръщат в защитен
рогов слой, като най-горният пласт се излющва под формата на
миниатюрни л ю с п и — stratum desquamosum. Епидермисът е в
постоянно обновление. Този процес на деление на клетките на
кож ата, тяхната-дегенерация, деструкция и излющване продъл­
жава през целия живот на човека. Фигуративно казано, човек
сменя на всеки 10— 30 дни епидермалния слой от кожата си.
Дебелината на роговия слой в различни участъци на тялото е раз­
лична — от 4 до 0,3 т п ь Т а м , където има най-голямо триене и наля­
гане, кожата е най-дебела (ходилата, дланите, седалището и д р .).
Най-г5ежна е ка лицето, в ставните гънки, на корема.
В епидермиса се намират меланоцити — пигментни клетки,
коигс при облъчване с ултравиолетови лъчи, а и при механично
дразнене дават тъмно оцветяване.
Д е р м а т а (същинската кожа) е съставена от здрава съеди­
нителна тъкан и е добре прилепнала към епидермиса.

12
 Между отделните клетки преминават колагенни и еластични
съединителнотъканни влакна, "които придават- здравината и,
еластичността на кожата. Те са групирани в определена посока.
Ако кожата се пробие с игла, при изваждането й не остава кръгла
Косъм-
Рогбв слой
Зародишен
слой
Майснерово
но телце с керв
Мастна

Мускулъо влакно,
изправянно Същинска •
кожа
Кос7>м.*:о
влага.
Кръвоносен
съд
Корен гл кое

ГГодкожие

По! на ж.^еза

Ф и г. 1. Х и с т о л о г и ч е н с т р о е ж на к о ж а т а

дупка, а цепка, което показва, че отделните участъци от кожата

имат определена посока на цепене — т. нар. линии на Benin-
gchoff.
Съединителнотъканните влакна преминават към хиподермата
(подкожието), но вече доста по-рехаво и свързват кожата с под-
кожието, като между тях може да става взаимно разместване.
В долния пласт на дермата — кориума, се намират кожните
придатъци: космените фоликули, и_ .мастни.
В дермата е разположена по-голямата част от екстерорецепто-
рите.
Хиподермата се състои предимно от мастна тъкан.
Отделните мастни лобули,“ състоящи се от група мастни клетки,
са оградени от фиброзии и еластични съединителнотъканни влакна.
Подкожната мастна тъкан представлява енергетично депо. Д е­
белината й варира в зависимост от охранеността на индивида. Н а '
отделни части от тялото се отлагат по-големи, количества мазнина,
например по корема, по ханша и т. н. Съединителнотъканните
влакна пресичат рехаво подкожието.

13
 Кръвоснабдяването на кожата се осъществява от три слоя?
артерии и вени: фасциална, кутанна и субпапиларна артериална
и венозна мрежа (фиг. 2). Между отделните съдови сплетения
(плексуси) преминават асцендентни вертикални съдове, които
ги свързват. Най-добре е кръвоснабдена дермата, където от повърх­
ностния плексус излизат капи­
лярите с тяхното артериално п
венозно рамо.
Не всички части от кожата са
кръвоснабдени еднакво. Н апри­
мер на лицето съдовата мрежа
е най-гъста, затова наранявания
там зарастват по-бързо.
В епидермиса няма кръвонос­
ни съдове. Храненето му се осъ­
ществява от тъканната течност,,
която постъпва от дермата.
Инервацията на кожата се
осъществява от множество кож­
ни чувствителни нерви, по кои­
то се провежда информация и
до ц. н. с. Кожата е рецепторно-
поле, чрез което организмът
влиза в контакт с околката сре-
да. Тук са разположени мно­
жество сетивни органи, нарече­
ни р е ц е п т о р и , които въз­
приемат различни външни драз­
нения. Поради това се приема*
че кожата е сетивен орган.
В нея има три вида екстеро-
рецептори:
^ 1 . Рецептори за допир и на­
тиск:
а.
Ф и г. 2. К р ъ в о с к а б д я в а н е н а к о ж а - н и о к о н ч а н и я обхващат
та - а р те р и а л н а и венозна м р е ж а ; кош ения ф0Ликул, възприемат
; .7 н ^ ; ; ; т тгрб, = н„; .2е ^ , - ; ; ? 2:
» * -» « ■ > доп„Р до
б. Т е л ц а т а н а М а и с-
ж а ; 4 — к о ж н и а р т е р и и и в ен и; 5 , —
фасциални артерии <
н е р , разположени непосред­
ствено под епидермиса в пали­
лите на дермата. Възприемат също чувството за допир. Най-много
се намират по върха на пръстите. На 1 cm 2 се наброят 100—
200 майснерови телца.
в. Телцата на Фатер — Пачини, наречени ба-
рорецептори, се намират на границата между дермата и хиподер-

* л.
14
 мата. Срещат се не само в кожата, но и в дълбочина, даж е па.
периоста. Възприемат чувството на натиск.
2 ...1 .е .р м о р . е .ц е п.т.о-р ц-тг- възприемат температурни раз­
лики.
а . Т е л ц а н а Р у ф и н и — разположени по-дълбоко между
дермата и хиподермата и възприемащи чувството за топлина*
б. Т е л ц а т а н а К р а у з е са малки образувания, които-
обгръщат най-често майснеровите телца. Възприемат чувството
за студ. Те са четири пъти повече от телцата на Руфини.
3. За възприемането на б о л к а няма специални рецептори..
Болката”"винаги е изразена патологичен процес. Н а д п р а г о в о т
дразнене на споменатите рецептори изпраща информация за болка.
Тяхното свръхдозирано дразнене може да бъде причинено от.
механични, термични, физични, химични и други фактори. Ч ув­
ството за болка се възприема най-добре от свободните нервни.,
окончания.
Кожата има и богата вегетативна инервация, която регулира
жизнените й функци. Успоредно с това посредством вегетативната
нервна система кожата е ~във връзка 'с редица други..Optra ни и.
системи в рамките на един сегмент. В зависимост от функцията,,
която изпълняват тези нерви, те се разделят на:
а. Т р о ф и ч н и н е р в и — регулиращи нормалния обмен­
на клетките“
б. С е к р е^т о р н.и н е р в и — инервиращи мастните и пот­
ните жлези.
в. В а з о м о т о р н и н е р в и— регулиращи кръвообраще­
нието чрез промяна тонуса на съдовете.
г. П и л о м о т о р н и н е р в и — инервиращи гладкото мус­
кул но влакно в основата на косъма, което води до настръхване-
на космите.
Вегетативната нервна система не е волева, но е детерминирана
от ц. н. с. Например едно психично изживяване може да доведе д а
зачервяване на лицето, изпотяване или настръхване на кожата*
Кожните придатъци са образуванията в кожата:
1. К о с м и . Те биват — дълги по главата; къси — под мишни­
ците, пубиса; мъхести — по тялото. Всеки косъм се състои от:,
луковица с космената папила, където се осъществява храненето му,,
корен, окосмената част под кожата, и ствол. Към корена е прикре­
пено едно гладкомускулно влакно, инервирано от вегетатитвната.
нервна система, контракцията на което води до изправяне на
косъма — настръхване. В основата на косъма има една мастна*
жлеза, която омаслява ствола на косъма (вж. фиг. 1).
2. М а с т н и ж л е з и . Едни от тях са свободни, а други
се отварят в корена на всеки косъм. Тези жлези придават на ко­
жата и косъма по-голяма еластичност, гъвкавост, предпазват от.
засъхване и мацерация. Разположени са доста неравномерно по.
тялото. Най-много са по лицето, гърба и гърдите. Запуш ването

15*
лм води до образуване на комедони, а възпалението им — до акне
(младежки пъпки).
3. П о т н и ж л е з и . Отделят потна секреция, която по
•състав е близка до урината. Секрецията им се регулира от веге­
тативната нервна система и има отношение към терморегула-
цията на организма. Предпазват роговия слой от изсъхване. Най-
гъсто са разположени по дланите и под мишниците.
Ф у н кц и я н а к о ж а т а . Кожата е не само пасивна външна покрив­
ка на тялото, но има разнообразна и сложна функция. Освен че
представлява един своеобразен сетивен орган, тя има и многостран­
ни други функции.
1. 3 а щ я т н а ф у н к ц и^я. Запазва организма от вредни
външни агенти: .....
а. От механични увреждания — благодарение на нейната
•здравина и еластичност.
б. От термични дразнения — терморегулаторните й функции
позволяват на човека да пребивава при много висока температура
•(например в сауна с температура над 100 °С) и при много ниска
температура (например при моржуване), без да се предизвикват
увреждания.
в. От химични агенти — епидермалната мазнина (елайдин) об­
разува един «предпазен лак», който заедно с роговия слой е ре­
зистентен към слаби киселини, соли и основи.
г. Добър изолатор е на електрически ток. Повърхностният епи-
дермален (рогов) слой има високо омово съпротивление. Електри­
ческият ток прониква в тялото през потните жлези. Следователно
•сухата кожа изолира от електрическо дразнене.
д. От микробиологични агенти — здравата кожа има кисела
реакция и бактерицидни свойства. Микроорганизми, попаднали
върху кожата, загиват.
2. Т е р м о р е г у л а т о р н а ф у н к ц и я . Дали човек
се намира на северния полюс, или на екватора, температурата му
винаги остава 37 °С. Постоянството на телесната температура се
поддъдржа предимно от реакциите на съдовете в кожата и
функцията на потните жлези в нея, към което се прибавят и някои
други химични и физични терморегулаторни механизми.
З ^ О т д е л и т е л н а ф у н к ц и я . С потта могат да се из­
хвърлят от организма не само течности (при екстремни условия
до 8 1 на денонощие), но и соли, креатинин, урея, токсини и др.
4. Х у м oj>_a л н а ф у н к ц и я . В кожата се образуват редица
биологично активни вещества.
5. И_му н о б и о л о г и ч н а за щ и т н а функция.
Изработват се антитела срещу микробни агенти и токсини.
6. Д и х а т е л н а функция. Кожата може да поема
м1Шимални количества кислород от въздуха. През нея минават
и някои газове — С 0 2, радон и др., което свойство се използува
при лечение с газови минерални води.

16
 Рефлекторни реакции на кожата. М асажистът винаги трябва да
се съобразява с патологичните изменения и рефлекторните реак­
ции в тъканите, които ще обработва. Измененията в кожата могат
да бъдат: а) израз на местна рекция или заболяване на кожата
(вж. М асаж при кожни заболявания); б) рефлекторна реакция,
дължаща се на промени в някои тъкани и органи, свързани в рам­
ките на един сегмент (вж. Сегментарен масаж).
И з с л е д в а н е на к о ж а т а :
1. О г л е д. За да се огледа кожата, болният трябва да бъде
съблечен и добре осветен. Винаги се оглеждат и сравняват лявата
и дясната половина. Обръща се внимание на: а) цвят на кожата —
розов (добро кръвообращение), червен (възпалена кожа), блед
(лошо кръвоснабдяване), цианотичен — ливиден (смутено кръ­
вообращение), сини петна (контузии) и др.; б) наличие на отоци —
по долните крайници (сърдечно заболяване), под очите (бъбречно
заболяване), на един крайник (лимфен застой), на изолирано място
(контузия) и др.; в) променени съдове — разширени вени, възпа­
лени вени (тромбофлебит), възпалени лимфни съдове (лимфангит),
разширени капиляри (рефлекторна реакция); г) променен вид на
кожата: отпусната, вяла, набръчкана, с намален тургор, «гъша
кожа», лющеща се и др. Тези промени могат да бъдат израз на
рефлекторна реакция при общо и местно заболяване или да се
дължат на нарушена трофика. Видът на кожата отразява общото
състояние на организма — при добро здраве кожата е с добър
тургор и тонус.
2. П а л п а ц и я . При всеки масаж масажистът трябва да
се ориентира за палпаторните изменения на масираната повърх­
ност. Опипването дава важни сведения за рефлекторните реакции
в кожата и патологичните промени в нея, а оттам и за преценката
какъв масаж да се направи. П алпацията може да даде следните
сведения: а) температура на кожата — топла (възпалена), студена
(лошо кръвоснабдяване); б) влажност — суха, влажна (обилно
изпотяване), мазна и др.; консистенция — плътна, напрегната,
твърда (при възпалителни процеси), отпусната, с намален тургор
(при трофични смущения), пастьозна — тестовата (при лош
жизнен тонус), уплътнения в епитела (мазоли); г) променена
чувствителност както в зоните на Захарин — Хед (израз на реф­
лекторна реакция), така и при неврологични увреждания; повърх­
ностни хипералгезия — дадени кожни участъци без видима при­
чина са болезнени или пациентите имат чувството на парене,
изтръпване (парестезия, дизестезия), повърхностна естезия —
повишена чувствителност, водеща до болка при допир, намалена
чувствителност — допир или боцкане не се усещат в даден участък
(хипестезия, анестезия); д) повишено тъканно напрежение в ко­
жата — изразява се с болезнено отлепване на кожна гънка;
е) кожен дермографизъм — нормално той е бледочервен, при
остри заболявания е тъмночегжен. я я к п лрпмпгпяфичната линия

2 Р-во по лечебен масаж 17

се разлива, отнася се за хроничен процес; лесната поява на
подкожни кръвоизливи показва, че организмът е склонен към
порочни реакции под влияние на масажа; ж) отделните кожни
заболявания имат специфична находка, която не е обект на настоя­
щето ръководство.
3. С п е ц и а л н и и з с л е д в а н и я за о т к р и в а н е
н а к о ж н и з о н и . Прилагат се предимно при изследвания с
научна цел: а) променено електросъпротивление на кож ата;
биологично активните точки имат намалено омово съпротивление,
което се открива със специални апарати; б) променен праг на елек­
трическа дразнимост, който може да бъде повишен или намален
като израз на рефлекторна реакция в кожата; в) капиляроскопски
изследвания; най-достъпен за микроскопско наблюдение на капи­
лярите е нокътният вал; г) проследяване на алергични реакции
в кожата при контакт с някои вещества, медикаменти или други
дразнители.
Успоредно с кожата се изследва и подксжната съединителна
тъкан. Това изследване се провежда особено внимателно при
съединителнотъканния масаж. Промените в подкожната съеди­
нителна тъкан могат да бъдат редица рефлекторни реакции,
които са израз на някои заболявания в отдалечени органи и системи -
При оглед може да се види промяна на кожния релеф в смисъл на
хлътвания, набъбвания, придръпвания, дължащи се на променена
тъканно напрежение в подкожната съединителна тъкан.
При палпация тези изменения се опипват, като се изследва про­
менената подвижност на кожата спрямо подкожните фасции, а
също така се установяват някои уплътнения, възли, цикатриксиал-
ни промени и др.
Промените в кожата и подкожието трябва да бъдат винаги на
вниманието на масажиста, защото въз основа на тях той се ориен­
тира за реакциите на организма, връзките между кожата и отдел­
ните органи, а отта*м определя дозировката и техниката на при­
ложения м асаж .

ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ КОЖАТА

Кожата е първата тъкан, която приема всички масажни похвати.

Основните механизми, по които действува масажът върху кож ата,
са три:
1. Механично действие. Това е най-непссредственото влияние
на масажа и има сравнително слаб терапевтичен ефект:
(а), олющва епидермалния слой клетки — горният олю щ ващ
се пласт отпада по-бързо и се отваря изходът на потните и мастните
жлези;
Сб) оттичащ ефект — при поглаждане от периферията към цен­
търа се изтласкват венозната кръв и лимфата, придвижвайки

18
 ги от дистална към проксимална посока, и изцеждащ и всмукващ
ефект върху тъканната течност, особено при подкожни отоци;
/в ) разтягане на някои фиброзни влакна — например при цн-
катриксите масажът механично разтяга сбръчканите колагенни
и ^ а с т и ч н и влакна;
' г) разместване на кожата спрямо подлежащите пластове — при
редйцаПЗабблявания като рефлекторна реакция рехавата подкс-жна
тъкан може да се уплътни и да се смути движението на кожата
спрямо подкожието и на подкожието спрямо телесните фасции
(периост, перимизиум1). Разтриването и някои други похвати
могат да разтегнат тези влакна и да подобрят в за имната подвижност
между споменатите пластове. Това механично действие даБа и
характерни рефлекторни реакции.
2. Р е ф лек то рн о д ей стви е. Кожата като голямо рецепторно поле
възприема механичното дразнене, трансформира го в нервен им­
пулс и изпраща информация до различни нива на нервната
система. Оттам се изпраща обратен импулс като рефлекторна
реакция както към кожата, така и към другите органи и тъкани.
Аферентните и еферентните импулси към кожата и от кожата
произхождат от соматичния дял или от вегетативния дял на нерв­
ната^ система. Реакциите имат най-различен характер:
(а? Подобряване на х е м о д и н а м и к а т а в кожата, а
именно разш иряване на кожните съдове (капиляри и артериоли)
и ускоряване на кръвния ток. Това води до зачервяване на кожата
и повишаване на температурата й до 3 °Сподвлияние на масажа.
^буПодобряване на о б м е н н и т е п р о ц е с и , а оттам и на
т р о ф и к а т а на кожата. По-добрият приток на кръв и храни­
телни вещества и активизирането на трсфичните импулси стиму­
лира обмяната, храненето на кожата се подобрява. Последната
става по-еластична, с по-дсбър тургор.
Qb Подобряват се р е г е н е р а т и в н и т е п р о ц е с и в
кожата, т. е. прорастването на епидермиса се ускорява, което е от
значение при зарастване на рани, декубитуси и други увреждания.
гчг. Цовишава се р е а к т и в н о с т т а на кожата, а
оттам и на целия организъм. Кожа, която често е дразнена по
механичен път и адекватно е отреагирала на него, когато получи
неблагоприятно друго дразнене, например студсво, вече е добре
тренирана, бързо реагира на него, образува една защитна пре­
града между организма и външната среда, която не позволява про-
студяване на тялото. Следователно добрата реактивност ка кожата
говори за добро закаляван е. ТсЕа е ст сссбено значение при кър­
мачетата или при болни деца, които не биха могли да се закаляЕат
с хладки процедури. М асажът, повишавайки реактивността на
кожата, е средство за псЕкшаЕане реактивността на организма.

1 Съединителнотъканната о б в и в к а на м у с к у л н и т е в л а к н а к л п на м у с к у л
ното снопче.

19
Известно е, че доброто здраве до голяма степен зависи от реактив­
ността на организма.
^ Изменя с е ф у н к ц и о н а л н о т о с ъ с т о я н и е на
заложените в кожата нервни елементи. Подобрява се и се дифе­
ренцира сензорната функция на рецепторния апарат, подобряват
се нервната и аферентната проводимост.
Г 3. Х ум орално д ей ствие. Под вл ияние на масажа в кожата се
синтезират и.разграж дат биологично активни вещества. Кожата
играе роля на един сложен и многолик вътрешносекреторен
орган с множество биохимични реакции и продукция на ензимопо-
добни вещества. Тези вещества, образували се в кожата, имат
физиологично действие не само върху нея. Попаднали в лимфата
и кръвта, те се разнасят в организма и иматдобщо физиологично
въздействие.
Хуморални в е щ е с т в а в ко ж а та:
а. Х и с т а м и н и хистаминоподобни веще­
с т в а . Тези медиатори се отделят в кожата непосредствено след
масажа, докато при ултравиолетовото облъчване до образуването
им минава един дълъг латентен период. Тяхното въздействие
е капиляроразш иряващ о, т. е. подобряват кожното кръвообра­
щение, кожата се зачервява и затопля.
б. А ц е т и л х о л и н , чийто съдоразширяващ ефект се из­
разява предимно върху малките артерии в кожата.
в. В и т а м и н D2. Синтезира се в кожата не само под по­
знатото действие на ултравиолетовата светлина, но в по-малки
количества и при механично дразнене на кожата. От значение е
при калциево-фосфорната обмяна, особено у кърмачетата.
г. К о ж е н п и г м е н т е доказано, че се синтезира в огра­
ничено количество при механично дразнене на кожата. Места,
подложени хронично на механично дразнене, потъмняват.
д. П р о д у к т и на б е л т ъ ч н и я р а з п а д . При ме­
ханичното унищожаване на някои клетки, което неминуемо се
случва под влияние на масажа, отделените аминокиселини и по-
липептиди се превръщат в т. нар. некрохормони. Те играят роля
на антиген, срещу който организмът изработва антитела. По­
следните имат отношение към имунобиологичната защита на
организма.
Образуването на тези вещества в кожата не е само един акт
от механичното дразнене на вътрешносекреторната функция на
кожата. Тези процеси се регулират от нервната система, и то
предимно от вегетативната нервна система. Поради това по-пра-
вилно е да се наричат неврохуморални реакции, а не само хумо­
рални реакции на кожата.
В заключение трябва да се подчертае, че физиологичното дей­
ствие на масажа върху кожата се изразява с повишаване на тур-

20
гора й, изглаждане на бръчките, подобряване на нейната ела­
стичност, жизненост и устойчивост— кожата става по-розова,
топла и гладка.

ан ато м о -ф и зи о л о ги ч н и данни за лим фната систем а

М асажистът трябва добре да познава строежа и функцията на

лихмфната система, защото посоката на похватите, особено на
поглаждането, се ръководи от хода на лимфните съдове.
Строеж н а л и м ф н а т а систем а. Лимфата представлява жълте­
никава течност, близка по състав на кръвната плазма. От кръв­
ните капиляри се отделя течност (трансудат) в междуклетъчното
пространство и се събира в лакуни. Оттук лимфата протича към
лимфните капиляри, които от папиларния слой до дермата минават
в по-дълбоките пластове на кожата, обединяват се в по-големи
лимфни съдове. От своя страна те се групират в трункуси и стволо­
ве. От трункусите лимфата се влива във венозната система преди
вливането й в сърцето. За разлика от кръвообращението лимфо-
обращението има начало (периферията) и край (венозната система),
т. е. тече само в една посока.
По пътя големите лимфни съдове минават през лимфните възли,
които в сгъвките на ставите и по шията са сгрупирани в лимфни
пакети. Лимфните възли са с размери от просено зърно до големи­
ната на лешник. Без да се спираме върху лимфните възли във
вътрешните органи, които нямат особено значение за масажа,
трябва да подчертаем, че в телесната повърхност топографията им
трябва добре да се познава от масажиста. На горния крайник те
се намират в кубиталната и аксиларната ямка, а на долния край­
ник — в колянната ямка и най-големите — в ингвиналната гънка.
В шията се намират следните лимфни пакети: задно- и предно-
ушни, тилни, подчелюстни, подбрадни и др.
Лимфните съдове отиват към съответните регионарни лимфни
възли, като лимфотокът може да се определи с три мислени «во­
доделни» линии. Едната разделя тялото на лява и дясна половина
точно по средата отпред (чело, нос, брада, гръклян, гръдна кост,
linea alba), а другата — по средата отзад (средата на темето,
гръбначния стълб, глутеалната цепка). Третата линия опасва
тялото на нивото на пъпа и го дели на горна и долна половина
(фиг. 3). По този начин тялото се дели отпред и отзад на четири
квадранта. В горните квадранти лимфата се стича към аксиларните
ямки, а в д ол н и те— към ингвиналните гънки. Поради това по­
глаждането например на десния горен крайник започва от пръстите,
върви проксимално към лакътната ямка, а оттам към дясната
аксилирна ямка. Последната поема лимфата от дясната гръдна и
от дясната гръбна половина. Следователно поглаждането при тях
също трябва да се провежда към дясната аксиларна ямка, докато

21
поглаждането на долния крайник следи хода на лимфните съдове
от пръстите към колянната ямка, а отта*м към ингвиналната гънка.
Ходът на поглаждането на долната дясна коремна област и дясната
лумбална и глутеална област също е насочен към дясната ингви-
нална гънка.
Функция на лимфната система.
Тъканната течност и лимфата про­
изхождат от кръвта, образувайки
се посредством филтрация, осмоза
и дифузия. Лимфните капиляри са
като дренаж на тъканната течност.'
Движението на лимфата в лимф­
ните съдове е доста бавно — 4 —
5 mm 3as. Фактори за нейното дви­
жение са контракциите на муску­
лите, които изтискват съдовете,
налягането на лимфата в началото
и края на лимфната система и др.
В някои лимфни съдове има клапи
както във вените на долните край­
ници, които не позволяват връ­
щане на лимфата по обратен път.
Лимфата и тъканната течност
играят роля в обмяната на веще­
ствата. Лимфната мрежа е по-гъста
Ф и г. 3. Г р у п и р а н е н а л и м ф н и т е от капилярната и стига до клетки
в ъ з л и , х о д на л и м ф н и т е с ъдов е и и тъкани, където не достигат кръ­
водо дел ни л и н и и на т я л о т о воносните съдове — например до
хрущ яла.
Ако оттичането на лимфата е смутено, тогава тя и тъканната
течност се натрупват в междуклетъчното пространство и обра­
зуват отоци. Те са особено изразени там, където подкожната
тъкан е рехава, например под очите. Преди всичко се затруднява
оттичането от онези части от тялото, които са разположени ниско,
например около глезените при изправен стоеж.
^Лимфните възли представляват биологично сито. Те имат ба­
риерна функция, като задърж ат и унищожават чрез фагоцитоза
попаднали микроорганизми в лимфната система и не позволяват
проникването им в организма. В лимфните възли се образуват
лймфоцитите, които имат защитна функция.

22
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ ЛИМФНАТА СИСТЕМА -

М асажът има изразен физиологичен ефект върху лимфообра-

щението:
1. По механичен път се изцежда междутъканната течност към
лимфните капиляри.
2. Придвижва лимфата от периферията към регионарните лимф­
ни възли.
3. Разш ирява по рефлекторен и механичен път лимфните капи­
ляри до 3—4 пъти и може да ускори лимфотока до 7—8 пъти.
В резултат на посочените три действия отоците в подкожната
тъкан намаляват, разнасят се някои патологични отлагания в
тъканите, стари кръвоизливи и др.
4. Ускореният лимфен ток подобрява обменните процеси и
храненето в самите клетки.
5. Н амалявайки напрежението от притискане и дразнене в
тъканите от отока върху рецепторите, се постига изразен обез
боляващ ефект, особено при травматични заболявания.

АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА КРЪВОНОСНАТА СИСТЕМА

Кръвоносната система реагира твърде отчетливо на механич­

ното дразнене на масажа. Сърцето с двата кръга на кръвообра­
щението — голям и малък, и циркулиращата кръв образуват
кръвоносната система.
Сърцето с двете предсърдия и двете камери представлява му­
скулеста помпа за изтласкване на кръвта към артериите. Чрез
вените сърцето получава кръв от периферията.
Артериите са еластични съдове, които в големия кръг прена­
сят окислената кръв към тъканите. Колкото отиват към перифе­
рията, просветът им все повече намалява. Най-малките артерии
се наричат артериоли, които преминават в още по-малки съдове —
капиляри.
Вените са съдове с меки стени и малко еластични влакна. От
капилярите кръвта преминава във венозната система. Венулите
(най-малките вени) се обединяват в по-големи венозни съдове,
които са разположени както в дълбочина, така и непосредствено
под кож ата.
Капилярите са най-малките кръвоносни съдове. Техният лумен
(просвет) е от порядъка на 7— 12 р ,т, толкова колкото през тях
да минат еритроцитите, подредени като монетни стълбове. В 1 m m 2
на кожата в спокойно състояние има около 33 капиляра. Н езави­
симо от малките им размери тяхната обща площ е около 3000 ш2.
Кръвта е течност с червени и бели кръвни клетки и с разтво­
рени в нея различни соли, хранителни вещества, медиатори и др.
.-■4

23
 Ф у н к ц и я н а к р ъ в о н о с н а т а с и с т ем а. За жизнената дейност на
всяка клетка е необходим кислород, а за нейната функция —
градивни и енергетични вещества, като в процеса на обмяната
(метаболизма) се отделят отпадни продукти. Транспортната и
обменната функция в организма се осъществява от кръвоносната
система. Сърцето със своите систоли и диастоли придвижва кръвта.
Съдовете са транспортните й магистрали. Активната част, където
се осъществява обмяната между клетките и кръвта, са капиля­
рите.
При спокойно състояние сърдечните удари са 62—75 в m in.
Сърцето се свива и отпуска автоматично, като изтласква кръвта.
Функцията на сърцето се регулира по нервен и хуморален път.
Дразненето на n. vagus забавя сърдечната дейност, а на n. sim-
paticus я ускорява. Регулаторният механизъм на сърдечната
дейност е твърде сложен, но при повишени изисквания за кисло­
род от организма сърдечната дейност се ускорява и се увеличава
притокът на оксидирана кръв към тъканите.
Посредством специфично дразнене с масаж на рефлексогенни
сърдечни зони в телесната повърхност може да се повлияе сърдеч­
ната дейност, т. е. да се ускори или забави сърдечният ритъм.
Артериите благодарение на своята еластичност подпомагат
изтласкването на кръвта. Техният тонус също се регулира от
вегетативната нервна система: при спазъм, особено на артерио-
лите, кръвното налягане се повишава. Нормално то е около
16 — 9,5 кРа (120 — 70 mm H g).1
Вените придвижват кръвта от периферията към сърцето. Н а ­
лягането в тях е минимално. Придвижването на венозната кръ в:
се извършва посредством т. нар. екстракардиалнн фактори0
а) контракциите на периферните мускули; б) дишането сдвижениет.
на диафрагмата и отрицателното налягане в гръдната клетка^
в) перисталтиката на коремните органи и др. Поради наличносе
на клапи във вените на долните крайници кръвта не може да ст
върне обратно, докато при разш иряването им клапите става
инсуфициентни и оттичането на кръвта се смущава.
Капилярите осъществяват през стената си обменните процеси
между кръвта и почти всичка клетка на организма. През клетъч­
ните мембрани преминават газовете — кислород в една посока и
въглероден двуокис в друга, а също и хранителни вещества и
отпадни продукти. Доброто кръвообращение осигурява дсбра
трофика на тъканите.
Капилярите са високореактивни. Техният тонус и прспуск-
ливост на стената им се регулира както от вегетативната нервна
система, така и от редица медиатори (хуморални вещества).

* Кръвното налягане по SI (Международна система за измерителни еди­

ници) се измерва в килопаскали — кРа.

24
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ КРЪВООБРАЩЕНИЕТО

Сърцето кореспондира с рефлексогенната зона от телесната

повърхност между С3 и T h9 от ляво. Различни функционални про­
мени в сърцето предизвикват рефлекторни реакции в кожата, под­
ножието, мускулатурата, периоста. И , обратно, някои патологични
промени в тази област могат да доведат до сърдечни оплаквания.
Доказано е например, че един цикатрикс в лявата гръдна половина
от изгаряне на кожата по-късно може да доведе до сърдечни оплак­
вания. Много често явление са сърдечните оплаквания при це-
рвикоартроза. Тези рефлекторни сърдечни оплаквания се влияят
много добре от специалните масажи в съответните зони.
Функциите на самото сърце също могат да се повлияят от пряк
и косвен сърдечен масаж. Например при внезапно спиране на
сърцето (удар от електрически ток, отравяне, заду ш аване, удавя
не и др.) чрез масаж върху сърцето може да се възбуди сърдечният
автоматизъм и да се изведе пострадалият от клинична смърт.
А р т е р и и т е рефлекторно се разш иряват под влияние на
маСажаТ~
Кръвното налягане може да се повлияе твърде отчетливо по
рефлекторен път с масаж:
^а. •' Разширяването на кръвоносните съдове от масажа н ам а­
лява периферното съпротивление и кръвното налягане спада.
(бТ Ч резм асаж на яка се регулират възбудно-задръжните процеси
в кората на главния мозък и тъй като хипертоничната болест е
кортиковисцерално заболяване, последното се повлиява благо-
приятно.
t в * Чрез масажно. дразнене на симпатикусовите ганглии — звез­
довидните ганглии в шията и слънчевото сплетение в корема, може
да се снижи повишеното налягане с 4— 6 кР а (30—50 mm Hg).
В е н и т е със своите меки стени, особено тези, разположени
повсьрхностно, по механичен път с поглаждане може да се изпраз­
нят и кръвта да се придвижи от периферията към центъра. Р а з­
ширените вени и особено възпалените вени (тромбофлебит) ви­
наги представляват голяма опасност. В тях се образуват тромби
(съсиреци), които при масажа могат да се «откачат» от мястото си.
Тромбът може да се придвижи към сърцето, оттам към белодроб­
ната артерия и да запуши голям кръвоносен съд в белия дроб.
Получава се т. нар. белодробен инфаркт, който често е смърто­
носен. Поради това масажът при разширени вени е п р о т и в о ­
показан.
К а п и л я р и т е са съдовете, които реагират най-отчетливо
на “масажа и последният йма най-изразено физиологично дей­
ствие върху тях. Под влияние на масажа в капилярите настъпват
следните промени:
(а> О тварят се резервни капиляри. В спокойно състояние не
през всички капиляри тече кръв. Под влияние на масажа (спо­

25
ред Крог) от 30 броя в 1 mm2 те се увеличават на 1400 броя в 1 m m 2
в напречното сечение на мускулната тъкан.
(15^ Луменът на самите капиляри се увеличава до 3 пъти.
- вГУвеличаването на резервните капиляри и тяхното разш иря­
ване води до многократно увеличаване на общата повърхност
на капилярните стени..С това се увеличава и активната обменна
повърхност между кръвта и тъканите.
каТ.'С ам ата пропускливост на капилярната стена се увеличава,
което улеснява обменните процеси и трофиката на тъканите.
ч д ' Разш иряването на капилярите в кожата може да преразпре­
дели кръвта в организма. Кожата като кръвно депо може да отнеме
кръвта от вътрешните органи, което е твърде благоприятно при
някои заболявания.
^М асажът тренира капилярите към бързо реагиране на
външни дразнения. По този начин той увеличава реактивността
на капилярите. Така тренираните капиляри реагират бързо
не само на механично, но и на студово дразнене.

-АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ
ЗА СКЕЛЕТНАТА МУСКУЛАТУРА

Строеж на мускулите. Волевите движения се извършват от ске­

летната или напречнонабраздената мускулатура. Мускулите са
изградени от цилиндрични влакна, наречени фибри, с дебелина
10— 100 pm и дължина до няколко сантиметра. Основната ха­
рактеристика на фибрата е нейната напречна набразденост, което
се вижда на електронен микроскоп. Самото мускулно влакно се
състои от дребни влакна, наречени миофибрили. Те са съкрати-
телното вещество на мускула (фиг. 4).
Мускулите се изградени от два вида мускулни влакна: бели
и червени. Характерно е обаче, че при мускулите, които извърш ­
ват бързите движения, но за кратко време, преобладават белите
влакна. Това са динамичните мускули. В мускулите, които оси­
гуряват статиката (т. нар. статични мускули) и се съкращ ават
бавно, но продължително време преобладават червените влакна.
При мускулите ясно проличава единството между функция и
^строеж. Те имат различна инервация (табл. 1) и най-влжното
реагират по различен начин при някои заболявания.
Масажистът трябва добре да познава кои мускули са динамич­
ни и кои статични, защото масажният подход към тях е раз­
личен. При динамичните, които имат тенденция към отслабване
на тонуса, с масажа трябва да се тонизират и възбуждат, докато
при статичните, които имат тенденция към повишаване на тонуса
и скъсяване с доближаване на залавните им краища, масажът
трябва да бъде релаксиращ.

26
 a
■•X

М \ с к у ;ш о в л а к н о
Mill 1111 20-000 цщ

< - С ар ко м ер

М иофибрила 1 -2.pm

! I I I
7 ' -ННИ- I i M
I-------- ^ I I 4
*
Л -и в и ц а I-n a i

Ф и г . 4. С т р о е ж н а м у с к у л а
A — анизотропна; I — изотропна ивица; Z H M — мембрана

Таблица 1
Особености на мускулните влакна

Морфологични и функ­
ционални особености Динамични Статични

Цвят на мускулните влакна бе л и червени

Начин на съкращение бързо бавно
Тонус бързо променящ се бавно поменящ се
Съкращение тетанично тонично
Алфа-неврони, които ги инерви-
рат големи средно големи
Получават импулси от пирамидна екстрапирамидна
н. с. н. с.
Умора бърза бавна
Гликолитична активност висока ниска
анаеробна анаеробна
Липиден и окислителен обмен нисък висок
Миоглобиново съдържание ниско високо
Предимно кои мускули ги
притежават едностаен и многоставни

1. С т а т и ч н и м у с к у л и : m . g a s tr o c n e m i u s и т . so le u s
и щ и о - к р у р а л н и м у с к у л и , т . r e c tu s fe m o ris, т . ilio p s o a s, т . p i ­
rif o r m is , п а р а в е р т е б р а л н а м у с к у л а т у р а , m . q u a d r a t u s lu m b o r u m ,
т . p e c to r a lis m a jo r e t m in o r , m . l e v a to r s c a p u la e , m . tr a p e z i u s —
н и з х о д я щ и в л а к н а , ф л е к с о р и т е на г о р н и я к р а й н и к .

27
 2. Д и н а м и ч н и м у с к у л и : дорзални мускули на стъ *
палото, mm. vasti от m. quatratus femoris, трите седалищни мускула „
коремни мускули, долната и средната част на m. trapezius, т .
serratus anterior, т . latissim us dorsi, т . teres major m. deltoideus*
флексори на шията, разгъвачи.на горния крайник.
Свойства на мускула
Физични свойства^
а. Е л а с т и ч н о с т т а е свойството на мускула при де­
формация (разтягане, натискане) да се противопоставя на дефор­
миращите фактори и да възстановява първоначалната си форма.
За еластичността на мускула се съди по неговата консистенция
(масажът омекотява мускула).
б. Р а з т е г л и в о с т т а на мускула е свойството му при
разтягане да се удълж ава. При някои патологични състояния,,
особенно статичните мускули намаляват способността да се раз­
тягат. _______ _
Гфизиологични свойства^
а. " В ъ з б у д и м о с т т а е свойство на живата тъкан л а
.реагира на дразнене, т. е. да преминава от състояние на покой
в състояние на активност. Под възбуждане на мускулните влакна,
се разбира разгръщането на електро-биохимични процеси, които
водят до мускулното съкращение. Нормалното съкращение на
мускула се осъществява от импулси, получени от двигателните
нерви. Това е т. нар. непряка възбудимост. Освен това мускулът
има и пряка, директна възбудимост. Например енергичното ме­
ханично дразнене възбужда мускула. Това свойство се използува
при масажа. Електрическият ток също възбужда мускула и това
свойство се използува при електрогимнастиката. М ускулът се
възбужда от химично, осмотично, термично и други дразнения.
В зависимост от силата дразненията могат да бъдат подпрагови
(да не дадат ефект), прагови и надпрагови (силни с изразен ефект).
б. С ъ к р а т и м о с т т а е способността на мускула да се
съкращ ава и разпуска и с това да извършва известна работа. О т
физиологична гледна точка съкращенията са два вида: единично
подръпване и тетанично съкращение. На практика в лечебната
физкултура се прилагат следните съкращения: изометричко, изо-
тонично, което може да бъде ексцентрично и концентрично.
в. П р о в о д и м о с т т а е свойството на мускула да провежда
възбуждението, възникнало в него.
г. М у с к у л н а т а сила е израз на мускулно съкращение..
Тя зависи g t физиологичния напречник на мускула. Един санти­
метър напречно сечение на човешкия мускул развива средно 6 kg
абсолютна мускулна сила.
д. М у с к у л н а у м о р а се получава при продължителна
работа. Умората се характеризира с намаляване големината на
съкращението, при което амплитудите стават все по-малки и

28
 по-малки. Удължава се периодът на съкращението и особено на
разпускането, настъпва мускулна контрактура.
При мускулната работа се изразходват енергетични вещества,
а при умората се натрупват отпадни продукти, които трябва да се
елиминират от мускула. Това са т. нар. продукти на умората:
млечна киселина, С 0 2, урея и др.
Функция на мускулите. Елементарното движение на скелет­
ните мускули се състои от изпращане на волеви импулси от ко­
рата на главния мозък до напречнонабраздените мускули, които
се съкращ ават и извършват определена работа. Всъщност актив­
ните движения представляват комплекс от условни рефлекси —
двигателни динамични стереотипи. Те са разултат от аналитико-
синтетичната дейност на кората на мозъка. Там се извършва
анализ и синтез на получената информация и се оформя двига­
телният план. Самото движение става чрез еферентни импулси
от пирамидната (от кората) и екстрапирамидната (от подкорието)
система. Импулсите стигат до преднороговата клетка (алфа-
мотоневрона) и оттам чрез периферния двигателен нерв — до
моторната плочица, която предава импулса на мускулното влакно
за свиване. Мускулната дейност минава през следните фази:
а) възбуждение и съкращение;
б) отпускане;
в) възстановяване на енергетичните вещества;
г) отстраняване на продуктитите на умората.
Алфа-мотоновроните са два вида: а) големи — инервират белите
мускулни влакна за фазово съкращение; б) средно големи, които
изпращат импулси към червените мускулни влакна за тонично
(постурално) съкращение. Освен това в гръбначния мозък има и
трети вид неврони — гама-неврони. През последните години гама-
невроните са проучени основно от R. G ra n it, за което авторът е
получил Нобелова награда. Те получават импулси от ретикулар-
ната формация и ц .н . с. и ги препращат до интрафузалните вл ак­
на на мускулните вретена. Последните, които са всъщност про-
рецептори, изпращат обратна информация за състоянието на
мускула. Следователно гама-невроните не предизвикват мускулно
съкращение, а променят възбудимостта на еферентния неврон
(фиг. 5). Двигателният акт не представлява само една команда
от ц. н. с., но мускулният тонус се моделира и от импулси, изпра­
тени от самия мускул. М ускулната дейност се регулира като една
кибернетична сисема, която постоянно получава обратна инфор­
мация за състоянието на периферията. Тези рефлекторни взаимо­
отношения трябва добре да се знаят от масажиста, защото чрез
механично дразнене на рецепторите в мускулите може да се моде­
лира мускулният тонус.
Обратната информация от мускула към гръбначния мозък се
изпраща от рецепторите, разположени в опорнодвигателния

29
 апарат (ОДА). Наричат се проприорецептсри (собствени рецеп­
тори) и са предимно два вида:
1. Мускулни вретена (фиг. 6) — разположени са
успоредно на мускулните влакна (екстрафузални мускулни вл ак­
на). Състоят са от: а) фиброзна обвивка, която обхваща рецептора;
П и р ам и д ен А Р еш к ул ен
цът CinillU.lCII
‘ 1II.T
М у ск ул н о вретено
с и н тр аф узалн о
влакно и врете­
новиден п р о п р и о -

М \ск \л н и влакна
б е л и - з а ф азово,
ч ер в ен и - за то н и ч -

А л ф а -а к с о н и (за фазово но съкращ ение

и 101П1ЧПО съкращ ение)

Фиг. 5. Схематично представяне на алфа- и гама-невроните в предния рог

на гръбначния мозък, техните връзки с мускулните влакна, мускулните
вретена и получаващите се импулси от ц. н. с. (по С. Божинов)

Фиг. 6. Схематично представяне на мускулно вретено

б) тънки мускулни влакна (интрафузални мускулни влакна),

разположени в полярната част, които нямат двигателна функция,
а контракциите им само пренастройват самия рецептор; в) в еква­
ториалната част влакната минават в несъкращаваща се ядрена

30
торбичка; г) ядрената торбичка е обхваната от сетивни влакна,,
които изпращ ат импулси до алфа-мотоневрона.
Съкращаването на скелетната мускулатура води до отбреме-
няване на мускулното вретено и рецепторният апарат прекратява
импулсите към алфа-мотоневрона. При бързо пасивно разтягане
на мускула обаче мускулното вретено се дразни и стигнализира
за степента на мускулното опъване. Следователно мускулното-
вретено дава сведение за степента на мускулното разтягане.
Рецепторът обаче не е само пасивен информатор към нервната
система за състоянието на мускула, но с контракциите на интра-
фузалните влакна се осъществява фино пренагласяне към мускул­
ните функции, за да се модилира тонусът и да се провеждат пре­
цизно регулирани движения в скелетните мускули.
2. С у х о ж и л н и т е р е ц е п т о р и н а Г о л д ж и са
разположени към мускулните инсерции и сухожилието. Пред­
ставляват фиброзна капсула, обвила малко мехурче. От него*
произлизат сетивни нервни влакна, насочени към алфа-мото­
неврона.
Голджиевите рецептори са чувствителни към механично опъ­
ване на мускула. Следователно те са измерителните уреди за
мускулно напрежение. Изпращат потискащи импулси до алфа-
мотоневрона, т. е. разтягането на мускула води до неговото ре-
лаксиране. Биологичният смисъл е да се защити мускулът от
увреждане при прекомерно напрежение. Голджиевите рецептори
имат по-висок праг на възбуждане от мускулните вретена и се-
дразнят особено при баБНо разтягане на мускула.
М у с к у л н а т а функция и мускулният тонус се регулират*
както от ц. н. с., така и от проприорецепторите. Тези феномени-
умело се използуват в съвременната кинезитерапевтична методика
за регулиране на мускулния тонус. С метода на Кабат се стимулира,,
а с метода на Бобат се потиска активността на алфа-мотоневроните*
и оттам и мускулната активност. М асажът също така чрез драз­
нене на мускулните вретена или сухсжилните рецептори може да
повлияе и мускулния тонус (мускулното напрежение) в желаната
от нас насока.
Рефлекторни реакции в мускулите. Мускулите са свързани с
различни рефлекторни връзки както с ц. н. с., с отделни тъкани
на опорнодвигателния апарат, така и с вътрешните органи по*
сегментарен път. Различните промени в органите и тъканите водят
до промени предимно на мускулния тонус. Например: а) заболя­
ванията в ц. н. с. водят до спастични парези; б) заболявания на
периферния неврон дават вяли парези; в) счупвания на костите*
водят до мускулна контрактура; г) при хронично дразнене-
на една става, например при коксартроза, статичните мускули
(m. liopsoas, т . rectus femoris, аддуктурните мускули) се скъся­
ват, а динамичните (m. gluteus m axim us, medius et minimus,,
m .v a sti, коремните мускули) отслабват; д) остра коремна драма,.

31
например остър апендицит, води до мускулна защита на корем­
ните мускули; е) статични промени, например от професионален,
характер, водят до мускулен дисбаланс пак със скъсяване на
статичните и отслабване на динамичните мускули; ж) исхемич-
ната болест на сърцето дава рефлекторни промени на мускулите
в лявата гръдна половина: m. pectoralis major, интеркосталните
мускули и пр.
Р е ф л е к т о р н и т е мускулни прояви се изразяват със:
1. Повишен тонус и скъсяване на цял мускул или м ускулна
група.
2. Повишен тонус на отделни мускулни влакна (симптом на
спазма), което е най-честата рефлекторна изява и е придружено
с мускулна болка.
3. Миалгия — спонтанна или палпаторна мускулна болка,
съпроводена със или без мускулен спазъм.
4. Дълбоки зони на хипералгезия по М акензи.
5. Миогелози — (мио — мускул, гел — твърда фаза) — уплът­
нения в мускулите, които не изчезват при обща наркоза, докато
мускулният спазъм изчезва.
6. Мускулна хипотрофия — отслабване, вялост, отпуснатост
на мускула, последният намалява по обем.

ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ МУСКУЛАТУРАТА

Масъжът има отчетлиз физиологичен и терапевтичен ефект

върху мускулатурата. Той повлиява отделните звена на мускул-
ната дейност и различни патологични отклонения и рефлекторни
прояви. Терапевтичният успех на масажа до голяма степен се
дълж и на способността му да влияе на мускулатурата. Необ­
ходимо е да се отбележи обаче, че умелото владеене на техниката
и доброто познаване на мускулните реакции са основните пред­
поставки за добрия лечебен ефект. Палпаторното чувство на
масажиста за състоянието на мускулния тонус е от изключително
значение за постигане на положителен успех, защото с едни
похвати може да се повиши, а с други — да се понижи м ускул­
ният тонус. Шаблонното масажиране на мускулатурата е
обречено на пълен терапевтичен неуспех.
Масажът може благоприятно да повлияе както някои от свой­
ствата на мускула, така и мускулната функция и рефлекторните
патологични изменения в него, а оттам и причините за рефлек­
торните промени:
1. При провеждане на лечебен курс предимно с техниката на
омачкваде се повлияват благоприятно физическите свойства на
мускулите. Те стават по-еластични и по-разтегливи.
' " 2 . ^Физиологичните свойста на мускулите също се повлияват..
При мускул с понижена възбудимост, когато е отпуснат, вял ,

32
 по-дразнещите похвати,^например ударните, се повишава не­
говата възбудимбст й съкратимост.
3. Обратно, ако един мускул получава повече възбудни им­
пулсите което тонусът му е увеличен (еластичен), м асаж ът^ю ж е
да го релаксира, наприм & р^Ш гр'екъсната вибрация.
4. Подобрява до^й*звест'на степен мускулната сила. Необходимо
е да се отбележи обаче, че адекватен дразнител за' сила са подхо­
дящо подбраните фазически упражнения. В случая масажът играе
второстепенна роля.
5. Действува върху трофиката на тъканите и по-специално на
мускулите.Тюдо6р>явайки_кръвооросяването и с това подвоза на
хранителните ведества и кислорода, а също чрез дразнене на ве­
гетативните нерви, се подобряват обменните процеси и храненето
на мускула. Това е особено важно при денервирани (парализирани)
мускули за поддържане на трофиката. Хипертрофия на мускулите
може да се постигне само с подходящо физическо натоварване.
6. Умората на_ мускулите, получена от напрегнатата физи­
ческа работа, се повлиява твърде отчетливо. Оттичащият масаж
елиминира продуктите на умората от мускулите, с което те по-
бързо се възстановяват. Установено е, че петминутен масаж се
равнява на 30 min пасивна почивка. Това свойство широко се
използува в спортната практика при т. нар. възстановителен
масаж.
7. М асажът е в състояние да повлияе четирите фази на хмус-
кулната дейност: възбуждане със съкращение, отпускане, въз­
становяване на енергетичните вещества и отстраняване на про­
дуктите на умората.
8. Съответно дозираният масаж с енергични похвати може да
р а з д р а з н и м у с к у. л н и т е в р е т е н а . Те изпращат
проприорецептивни импулси д& алфа-мотоневрона в гръбначния
мозък, откъдето се отправят стимулиращи импулси обратно до
м ускула. По този механизъм може да се повиши мускулният
тонус (вж. фиг. 6).
9. Сухожилните рецептори на Голджи, които са разположени
предимно в сухожилията и инсерциите на мускулите, се дразнят
чрез по-бавен, по-дълбок масаж, с «изцеждане» към залавните
места на мускулите. Също така бавното разтягане на мускулите
води до възбуждане на голджиевия апарат, който потиска въз-
будимостта на алфа-мотоневрона, вследствие на което мускулът
се релаксира.
10. Масажът на рефлексогенните мускулни зони, които са
израз на далечно сегментарно дразнене, има за цел да повлияе
първичното патологично огнище по обратен път на рефлектор­
ната дъга (вж. сегментарен масаж). Трябва да се отбележи, че
различните рефлекторни реакции в мускула с повишаване или
понижаване на тонуса, миалгиите и миогелозите могат благо-
приятно да се повлияят. Чрез изчезване на рефлекторните па-

3 Р.во по лечебен масаж л у 33

тологични промени в мускулите се прекъсва порочният кръг:|
вътрешен орган—мускул—вътрешен орган. По този начин м ож е;
да се въздействува върху определен патологичен процес в н як о и :
органи и системи, разположени далеч от самите мускули, но
свързани рефлекторно с тях. Например при главоболие, което
е довело до спазъм и болки в шийната мускулатура, прилага­
нето на масажна яка с цел обезболяване и релаксиране на врат-
ната м ускулатура води до облекчаване, даже до изчезване на
главоболието.

АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА СТАВИТЕ

И ОКОЛОСТАВНИТЕ ТЪКАНИ

А н а т о м и ч н о устро йство . Ставите представляват подвижно съ-

членение между две кости. Триещите им се повърхности са покрити

Фиг. 7. Схема на става

с хрущ ял. Отвън ставата е обхваната от синовиална капсула,

подсилена с връзки (лигаменти). Вътрешната страна е тапицирана
със синовиална обвивка, която отделя синовиалната течност,
«смазваща» триещите се повърхности (фиг. 7). Ставните тъкани са
оскъдно кръвоснабдени (теса бели тъкани). Храненето на хрущ яла
става чрез осмоза.
Функция на ставите. Всяка става има определен обем на дви­
жение и определен брой степени свобода на движение. Движе­
нието на ставата поддържа трсфнкгла и функциите й. Обездвиж­
ването боди до нарушаване на кръвообращението, сбръчк: ан^ на
хрущяла, капсулата и ставна кошрактура.
Реакции в ставите. При заболявания и увреждания, а поня­
кога и като рефлекторна проява в ставите настъпват редица из­
менения:
 1. Намален обем на движение — контрактура, до пълно обез­
движване — анкилоза.
2. Липса на странично приплъзване на ставните повърхности —
ставен блокаж,
3. Оток, който може да бъде вътреставен —: хидропс, и околз-
ставен, наличие на кръв в ставата — хемартроза.
4. Зачервяване, затопляне — възпалителен процес.
5. Болка в различни степени и с различна характеристика:
спонтанна, при движение, нощна, излъчваща се и т. н.
6. Освен това в ставите може да се установят: ставен ригидитет,
уплътнения, сраствания, деформации, крепитации — вътреставни
и извънставни.

ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ СТАВИТЕ

При ставните увреждания и заболявания масажът е често при­

лагана процедура. Трябва да се изтъкне обаче, че в острия стадий
той е противопоказан, в подострия се прилага много внимателно,
предимно извънставно, а е показан в хроничния стадий.
Под влияние на масажа в ставите се получават следните про­
мени:
{1.У Подобрява се т р о ф и к а т а . Нормално забавената тро-
фика и обмяна в ставните тъкани, които допълнително се смуща­
ват от патологичния процес, се стимулират от масажа.
\ 2 . Подобрява се е л а с т и ч н о с т т а на ставната капсула
и ^на лигаментите, което се отразява благоприятно върху под­
вижността.
3 Околоставният о т о к намалява.
0 . Има добър о б е з б о л я в а щ ефект.

АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА НЕРВНАТА СИСТЕМА

Най-високодиференцираната система в човешкия организъм

е нервната. Тя ръководи, координира и интегрира функциите на
всички останали органи и системи.Всяко дразнене, включително
и механичното дразнене при масажа, се приема и провежда от
нервната система — в нея се изграждат ответните реакции към
отделните органи и тъкани.
Строеж на нервната система. Нервната система се състои от
два дяла — централна нервна система и периферна нервна си­
стема. Централната нервна система е изградена от главен и
гръбначен мозък, малък и продълговат мозък. Периферната
нервна система — от сетивни и моторни (двигателни) нерви. Пе­
риферните нерви произлизат от 12-те чифта черепно-мозъчни и
от гръбначномозъчните нерви. В периферните нерви има сетивни

35
влакна, които провеждат импулсите от периферията към центъра,
и двигателни влакна, които провеждат импулсите от ц. н. с.
към мускулите. Н якои от черепно-мозъчните нерви са предимно
сетивни или предимно моторни. Гръбначномозъчните нерви, които
са 31 чифта, излизат от гръбначния мозък и минават през между-

Фии 8. Схема на кожен сегментарен рефлекс

прешленните пространства. Гръбначномозъчните нерви в някои

дялове се сливат в сплетения (плексуси), от които се образуват
периферните нерви.
Вегетативната (автономната) нервна система регулира функ­
цията на вътрешните органи, съдовете и жлезите. Състои се от
2 дяла: симпатикусов и парасимпатикусов. Симпатикусовият
започва от ганглиите на пограничния ствол, а парасимпатику-
совият — от ядра в ц. н. с., предимно n. vagus.
Вегетативните влакна се включват към периферния нерв,
така че в него има сетивни, двигателни и вегетативни влакна.
Ф ункция на нервн ата система. Р е ф л е к с ъ т е една от
основните функции на нервната система. Представлява двига­
телна или друга реакция на организма, която настъпва в отговор
на дразнене на рецепторите. Рефлексът стои в основата както
на взаимоотношенията между организма и околната среда, така
и между отделните органи на тялото. Чрез рефлексите организ­
мът се пренаглася спрямо различните условия на външната и
вътрешната среда. В дейността на рефлекторния кръг (дъга) са
включени три функционални съставки:
'1 . Рецепторна функция — възприемане и предаване на д раз­
ненето.
, 2. Асоциативна функция — в ц. н. с. се извършва анализ и
синтез на външното дразнене.
3. Ефекторна функция — ответна двигателна или секреторна
функция.
Рефлекторната дъга може да се затвори б гръбначния мозък
и тогава говорим за прост, неосъзнат гръбначномозъчен или ство-

36
лов рефлекс. Ако импулсите 'стйгат до кората на главния мозък,
тогава се идва до осъзнат анализ на мозъчната кора (сетивност,
гнозис) и се появява сложна осъзната волева условнорефлекторна
дейност.
( inttia.ici! к м и .ш й И роириоре-

Фиг. 10. Схема на рефлекторна дъга, включваща вегетативните симпатику-

сови рефлекси (по С. Божинов)

В основата на масажното действие лежат предимно безуслов­

ните рефлекси. Дразненето на рецепторния апарат от масажа
повлиява рефлекторно както тъканите, които се масират, така и
тъканите, разположени в същата област (регион), а също чрез
вегетативната нервна система и вътрешните органи и жлезите.

37
Н а фиг. 8 е дадено схематично дразненето на екстерорецепто-
рите в кожата и реакциите в мускула, а на фиг. 9 — въздействие
върху мускула и съответната реакция в мускула. На фиг. 10 се
демонстрира рефлекторната дъга на вегетативните симпатику-

сови рефлекси със съответна реакция върху гладката м ускула­

тура.
На фиг. 11 се илюстрира по-сложна връзка, показваща раз­
пространението на реакцията към мускула агонист и антагонист,
които обикновено са в реципрочна реакция, а също възможността
за рефлекторно повлияване на контралатералния крайник и р а з­
пространяване на рефлекторната връзка към съседните сегменти.
Централната нервна система регулира не само функциите на
всички органи и системи, но осъществява сетивната и двигател­
ната функция на организма.
В кората на главния мозък протича висшата нервна дейност
с паметови, психични, емоционални и други функции. Тези дей­
ности се осъществяват от двете функции на мозъчните клетки —
възбуждане и задържане.

38
ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ ЦЕНТРАЛНАТА
И ПЕРИФЕРНАТА НЕРВНА СИСТЕМА

М асажът е в състояние да регулира отделните функции на

нервната система. Силният стимулиращ масаж води до възбуж да­
не, нежният — до успокояване на нервната система. Това озна­
чава, че техниката и силата на масажа са от особено значение
и че с тях може да направляваме лечебния’ процес и да преди­
звикваме диаметрално противоположни реакции в зависимост от
целта, която сме си поставили с масажа. Най-изразено действие
върху нервната система имат похватите на непрекъснатата вибра­
ция (релаксиращо) и ударните похвати — стимулиращо. М. Брат-
ман казва, че вибрацията е способна да пробуди към живот всичко,
което е жизнеспособно.
Ц ентралната нервна система се повлиява в различни аспекти
отм асаж а^а., Регулира се функцията на възбуждане и задържане
в мозъчната кора. Това въздействие става чрез обработка на
рефлексогенните зони на ц. н. с., което е всъщност масажната
яка по Щ ербак. При преобладаване на възбудните процеси в ц.
н. с. (хиперстенна форма на невроза) се прилагат успокояващи
похвати, а при доминиране на задръжните процеси (хипостенна
форма на невроза) — стимулиращи похвати, 'б . При главоболие
добре направеният масаж има прекрасно спазмолитично дейст­
вие върху мозъчните съдове и води до обезболяване.'{в. Добре
се отразява върху психиката на болните. От масажа се получа­
ват чувство на лекота, бодрост, добро самочувствие.
Влиянието на масажа върху периферния нерв се състои в след­
ното:’^ Подобряват се неговата проводимост и рефлекторна дей­
ност, т. е. утъпкват се пътищата на рефлекторния кръг.
<б.'При увреден нерв се ускорява неговата регенерация. Ускоряват
се резорбтивните процеси на патологични отлагания, в. Има
изразен трофичен ефект върху него. г. Характерен е обезболя­
ващият ефект на масажа, предимно по пътя на парабиозата.
Действието на масажа се формира и под влияние на околната
среда. Наличието на външни отрицателни емоции и дразнения като
шум, силна неподходяща музика, разговор с персонала и т. н.
може в значителна степен да намали ефекта на масажа.

ДЕЙСТВИЕ НА МАСАЖА ВЪРХУ ВЕГЕТАТИВНАТА

НЕРВНА СИСТЕМА

Посредством вегетативната нервна система масажът е в състоя­

ние да предизвика дълбоки регулаторни реакции във вътрешните
органи (съдовете и жлезите):
По вегетативен път се подобрява трофиката на тъканите.

39
 Л5. Повлиява се секрецията на жлезите с вътрешна секреция и
,на~кожата.
.в . Получават се вазомоторни реакции — кожата се зачервява.
,\г. Регулира се тонусът на симпатикуса и парасимпатикуса.
<д. П олзувайки специалните масажни методики в съответните
рефлексогенни зони в рамките на определени. сегменти, може
да се повлияят редица заболявания на вътрешните органи.

ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МАСАЖА

При извършването на масажа е необходимо да се спазват ос­

новни хигиенни правила, както и да има създадена добра орга­
низация на работа. Тези условия са важни както за пациента,
така и за масажиста.
М асажът предизвиква промени в организма на масирания,
които засилват функциите на дишането, кръвообращението, об­
мяната на веществата, въздействуват на нервната система и др.
Тези промени изискват спокойна атмосфера на работа, по-добър
приток на кислород, известни битови условия. Това е във връзка
и с дейността на масажиста, при която той влага усилена физическа
работа.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАСАЖНОТО ПОМЕЩЕНИЕ

В масажното помещение (масажния кабинет) се извършват

лечебно-профилактични процедури. Те са част от комплексното
лечение на болните, затова масажният кабинет трябва да е обра­
зец на чистота и хигиена. Много пъти след извършването на м а­
сажни процедури се налага и кратка почивка на пациента.
От оборудването на работното помещение зависи в известна
степен и качеството на масажните процедури. Не без основание
се твърди, че добрите условия за труд са основа за добри трудови
постижения.
М асажният кабинент трябва да е на закрито, да няма течение.
Може да е индивидуален — за работа на един масажист, но в ма­
сажното помещение могат да се разположат и повече масажни
кушетки. В този случай за всяка кушетка се изгражда отделна
кабина, на която се осигурява според А. Вербов 10 т 2 подова
площ, която при 3,5 т височина на тавана гарантира въздушен
комфорт. В масажното помещение трябва да има по 20 — 30 cm 3
въздух на човек. Всяка масажна кушетка е поставена така, че
да може да се обикаля, за да се работи на нея без затруднение.

40
 . Вентилацията осигурява приток на чист въздух. Проветрява-
нето трябва да е добро както през време на прилагането на ма­
саж а, така и извън него. Добре е да се осигури движение на
въздуха 0,4 m в s чрез климатична инсталация, вентилационна
уредба или обикновено проветряване.
Отоплението трябва да осигурява нормално топлинно равно­
весие, като най-подходящи температури са между 19 и 22 °С.
Ниските температури предизвикват неприятно чувство с настръх-
ване на кожата, мускулатурата се стяга, спазмът се увеличава.
Високите температури предизвикват потене, затрудняват дишането
и кръвообращението.
Влажността на въздуха трябва да бъде около 70% . Н асите­
ната с влага атмосфера затруднява кожното и белодробното ди­
шане и довежда до бърза умора на масирания и масажиста.
Необходимо е подът да е дървен и покрит с линолеум или ба­
латум, да има добра изолация, за да се почиства лесно.
Най-доброто осветление е естественото. Светлината трябва
да е достатъчна, да е разсеяна и да не пада директно в очите на
масажиста и пациента. За да се виждат добре релефът на кожата и
мускулите, както и измененията, които настъпват върху масирания
участък, осветителният коефициент прозорци към под трябва да
е в отношение 1 : 6. По този начин може да се използува и биоло-
гичното действие на слънчевата светлина. Изкуственото осветление
трябва да е между 60 и 80 лукса.
Таванът и стените е подходящо да са'боядисани в топли цвето­
ве — гълъбово, светложълто, оранжево и др.
М ебелировката, обзавеждането и поддържането трябва да
създават уют. Мебелите да са без остри ръбове, за да се избягнат
наранявания, защото заедно с масажа се правят както пасивни*
така и активни движения.
Масажната кушетка е специална, чупеща се на три части:
за главата и трупа, за бедрата и за подбедриците. Тя се регулира
на височина и наклон и има специални места за фиксиране на
масажните валячета (най-малко две с размери 20— 30 cm в диа­
метър за повдигане и отпускане). Ако няма такава кушетка, се
приспособява стандартната лекарска, която е тапицирана, без
пружини. Необходимо е индивидуалното й регулиране на височи­
на, което определя позата на работещия. Кушетката се постила
с одеяло и чаршаф.
Масажната масичка за масажи на горните крайници е по-
движна, регулиращ а се на височина, стабилна и с възможности
за въртене на нейната плоскост. Размерите й са 60 на 35 cm.
М асажният стол се регулира на височина, върти се и има под­
пора за кръста.
В масажния кабинет трябва да има допълнителен стол, бюро
и шкаф. В него се поставят бельото, уредите и апаратите за антро-
пометричните измервания и изследвания (апарат за кръЕНо наля­

41
гане, динамометри, спирометри, ъглометри, цирком, сантиметри
и др.)* Умивалник е необходим, въпреки че в съседство до ма-
сажното помещение трябва да се намира помещение с душ и
вана. Не трябва да липсват закачалка, малка аптечка, допълни­
телна печка за затопляне при нужда. Хладилник е необходим за
осъществяване на криотерапия.
В кабинета се поставят апарати за вакуум, въздушен и вибра­
ционен и други видове масаж. За тези апарати се изисква допъл­
нителна площ.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАСИРАНИЯ

Добрите отношения между пациентите и масажиста се из­

граждат чрез взаимното уважение. Необходимо е м асираният да
спазва известни изисквания, които се предявяват към него, да е дис­
циплиниран, да има вяра в добрия оздравителен ефект на м асаж а.
Пациентът трябва да има назначение за масаж от съответния
лекар. В назначението се уточняват видът на масажа, времетрае­
нето и участъкът за масиране. Не могат да се масират други зони,
да се удължава времето на масажа или да се правят допълнителни
манипулации. Пациентът трябва да спазва масажния график,
да е чистоплътен, да спазва основните хигиенни изисквания.
Кожата му да е чиста, да няма обриви, лишеи, гъбички и др. Ако
се масират силно окосмени участъци, се преценява дали те ще се
избръснат, ниско пострижат или покрият с някакъв крем (вазелин).
Преди масажа пациентът се съблича, като маха стягащи колани,
връзки и др. Дрехите не трябва да пречат на масажните манипу­
лации. При масиране на големи участъци на тялото най-често
мъжете се събличат по къси гащета, а жените — по бански костюм
(с отделни части). Ако е необходимо, пациентът се съблича гол.
Никога не се масират пациенти с обувки, ако при масажа трябва
да лягат. През време на масажа пациентът е завит с чаршаф, от­
крита е само зоната, върху която се работи. При масиране на
малки региони върху крайниците и главата не се налага събличане.
М асираният не трябва да задава излишни въпроси. Разговорите
пречат, отвличат вниманието му и пречат на ритмичното му и пра-
вилно дишане. :
Пациентът трябва да може волево да релаксира максимално
м ускулатурата си. За това спомага и изходното положение при
масирането. Ако се масира в легнало положение (по корем), под
гърдите му се поставя възглавница; чрез нея гръбначният стълб
леко се изкривява (кифозира) и главата леко се флексира. Ръцете
най-добре да са до тялото, леко сгънати, отведени и с длани,
сочещи нагоре. Под глезените се поставя възглавничка — валяче,
което осигурява флексия в колянната става и лека плантарна
флексия в глезенната става.

42
 Ако пациентът се масира легнал по гръб (тилен лег), под гла­
вата toy се поставя възглавница, която осигурява лека флексия
на главата и трупа. Ръцете са до тялото, леко сгънати и отведени,
с длани, обърнати надолу. Под коленете cfe поставя възглавни­
ца — валяче, което осъществява флексия в тазо-бедрените и
коленните стави и лека плантарна флексия в глезенните стави.
Ако пациентът се масира седнал, той заема изходно положение
•според масажа, който се прилага. При масаж на окосмената част
на главата и масажна яка масираният е с ръце на бедрата или
на страничните облегалки на стола, тялото е леко наведено на­
пред. При масаж на лицето главата и трупът се наведени назад.
При масаж на горния крайник последният се поставя на масичка
или на възглавница в скута на масиращия.
В достъпната ни литература не намерихме правилно отбеля­
зани ъглови стойности на положенията на ставите при масажа
както за долните, така и за горните крайници.
Изхождайки от практиката, ние предлагаме:
а. Обработването на горния крайник от тилен лег да се съ­
образява със следните ъглови стойности: раменна става — аб-
дуцирана на 45°; лакътна става — флексирана на 45°; пронация
в радио-улнарната става; киткена става — флексирана на 10°;
пръстите леко флексирани и абдуцирани.
б. При обработването на горния крайник от седеж се стремим
към следните ъглови стойности: раменна става — абдукция на
45° и флексия на 35°; лакътна става — флексия на 45°; средно
0° положение в радио-улнарната става; киткена става — флекси­
рана на 10°; пръстите леко флексирани.
в. При обработването на долния крайник се стремим към следните
ъглови стойности: тазо-бедрена става — флексирана на 25° и
абдуцирана на 15°; коляна става — флексирана на 50°; глезенна
става — 10° в плантарна флексия.
Описаните по-горе изходни положения за масаж са общи —
стандартни. В лечебната практика се използуват и много други
в зависимост от масираната зона или изискванията на специал­
ните масажни видове.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАСАЖИСТИТЕ

М асажът се извършва най-често от масажистите и рехабили­

таторите — медицински кадри със средно специално образование.
Много от специалните масажни видове, при които се изисква по-
добра квалификация, се извършват от висши кадри, инструктори
по лечебна физкултура, кинезитерапевти и лекари специалисти.
За правилното извършване на масажа на високо професионално
ниво не са достатъчни само добрите медицински познания.

43
 Постигането на високо техническо усъвършенствуване ра ма­
сажа е изкуство, в което се влага голямо лично творчество, по­
ради което и изискванията към изпълнителите му трябва да са
твърде високи.
За правилното извършване на масажните процедури от зна­
чение е още първият контакт между пациента и масажиста, като
последният се запознава с лекарското назначение. Със спокоен
тон се разпитва болният за неговите оплаквания, обяснява му
се какво трябва да съблече. Извършват се необходимите рутинни
функционални изследвания и измервания — пулс, кръвно на­
лягане, дишане, спирометрия, ъглометрия, динамометрия, сан-
тиметрия и др. Измерванията и изследванията трябва правилно
да ориентират масажиста за предстоящите задачи. След това се
преглеждат участъците за масаж и се дават необходимите у к а ­
зания на пациента. Определя се часовият график за извършването
на масажа, който трябва да се спазва стриктно.
Облеклото на масажиста трябва да е спретнато, чисто, леко
за работа, да не пречи на движенията и дишането. Работната му
престилка трябва да е със завити ръкави до лакътя, обувките да
са леки и удобни. М асиращият трябва да е чистоплътен, да не
издава миризма, да няма лош дъх. Особено внимание трябва да
обръща на ръцете си, които са неговият работен инструмент.
Ноктите трябва да се изрязани и добре оформени, пръстите и
дланите — с добра, мека кожа. Ръцете се измиват преди всеки
масаж. През време на работа не се носят пръстени, гривни, часов­
ници и други украшения. Масажистът трябва да заема правилно
положение при извършването на масажа върху различните части
на тялото и крайниците. Не трябва да се заемат принудителни
пози и статични положения, които пречат на дишането, стойката
и мускулатурата. Масажистът трябва правилно да е заучил м а­
сажните похвати и техните варианти, без излишни движения,
като включва само необходимите мускули за работа. Той трябва
да работи с двете си ръце — за добрия професионалист няма лява
и дясна ръка. Темпото на масажа се съобразява с целта. При р а ­
бота се сменят обременените мускули и мускулни групи, като при
правилно натоварване се избягва преумората'им . Масажистите
непрекъснато трябва да се запознават и усвояват новостите в
своята специалност, да не изостават от нейното развитие както
практически, така и теоретично.
. Масиращият може да отказва масажи при възникнали про­
тивопоказания на пациенти, неспазващи уговорения масажен
график, на пациенти с некоректно държане, както и на такива,
неспазващи основните изисквания за чистоплътност.

44
ТЕХНИКА НА МАСАЖА

КЛАСИФИКАЦИЯ НА МАСАЖНИТЕ ПОХВАТИ

В литературата се среща разнообразие при определенията на

масажнпте манипулации. Ние поддържаме предложението на
Вербов масажните манипулации да се наричат похвати. Смятаме
това за най-правилно, тъй като при масажа се хваща, похваща
част от телесната повърхност и чрез това се оказва въздействие
както върху нея, така и върху различните органи и системи.
По отношение на класификацията и броя на масажните похвати
също няма единство в западната и з съветската литература.
Има автори, които твърде много усложняват тази класифика­
ция, други пък значително я опростяват.
Ние смятаме за най-подходящо масажните похвати да се разде-
лятНнГа* о с'.н о в н и и с п о м а г а т е л н и .
За о с н о в н и п о х в а т и приемаме: поглаждане, разтри­
ване, омачкване, ударни похвати, вибрация и пасивни движения.
%В предложената от нас класификация отделяме ударните по­
хвата от вибрациите.
Тези два похвата неправилно се смесват, а те са различни както
по физиологично въздействие, така и по техническо изпълнение.
Като шести основен похват включваме пасивните движения.
Те са така интегрирани с останалите масажни похвати, че пра-
вилно са станали неделима част от масажа. Активните и другите
движения, които също могат да се комбинират с масажа, се раз­
глеждат в лечебната физкултура.
С п о м а г а т е_л н и п о х в а т и — те са разновидност на
основните. Наименованията им произлизат от действието, което
се извършва — пощипване, изтегляне, разтегляне, изстикване,
или от някакъв трудов процес, който наподобяват: напластяване,
омесване, валяне^ пилене^рендосване и др.
Изборът на едни или други похвати, както и тяхното комби­
ниране зависи от лцюго фактори: от целите и задачите, поставени
пред масажиста, от техниката и умението му, както и от индиви­
дуалните особености на масирания.

Поглаждане

^Поглаждането е най-често употребяваният похват. Той оказва

въздействие предимно върху кожата. При техническото му из­
пълнение ръцете на масажиста се плъзгат върху кожата на ма­
сирания участък. Триенето се осъществява между кожата на
масирания и ръцете на "масажиста.

45
 Видове поглаждания:
1. В зависимост от масирания участък:
а) плоскостно поглаждане;
б) обхващащо поглаждане.
2. В зависимост от силата на поглаждането:
а) повърхностно поглаждане;
б) дълбоко поглаждане.
3. В зависимост от начина на поглаждането:
а) прекъснато поглаждане;
б) непрекъснато поглаждане.
4. В зависимост от частта на ръката, с която се поглажда:
а) с възглавничката на един пръст;
б) с възглавничките на повече пръсти;
в) с цялата длан;
г) с предмишницата;
д) с едната или двете ръце;
е) едновременно или посменно.
Плоскостно повърхностно поглаждане. С него обикновено се
започват масажните процедури. В зависимост от масирания
участък масажистът поглажда с различни части на едната или двете
си ръце. Движенията са бавни, плавни и се извършват по хода
на лимфния и венозния ток, от периферията към центъра. Обик­
новено с този вид поглаждане се масират големи повърхности,
например части на трупа или целите крайници. Когато се до­
стигне краят на региона, ръцете се връщат по въздуха и отново
се започва поглаждането от началното място.
Н а п р и м е р : поглаждането на долния крайник по неговата
задна повърхност започва от ахиловото сухожилие, преминава
през подбедрицата, бедрото и завършва към съответните лимфни
възли в глутеалната област (фиг. 12).
Целта на плоскостното повърхностно поглаждане е подготовка
на организма за следващите масажни похвати.
Докосващо поглаждане. Похват със специфично въздействие
наложил се от практиката.
При неговото изпълнение се докосват и штъзгат нежно въз­
главничките на пръстите върху кожата на пациента. Въздей­
ствието е насочено към кожните рецептори (фиг. 13).
Плоскостно дълбоко поглаждане. За разлика от повърхностните
поглаждания, при извършването на които върху кожата не тряб ­
ва да се получава кожно валяче, т. е. кожата да не се набръчква
пред ръката на масажиста, при дълбоките поглаждания, обратно,
трябва визуално да се получи кожно валяче. Както при.повъ^х-
ностното, така и при дълбокото поглаждане (фиг. 14) може да се
масира с различни части на ръцете: от възглавничката на един
пръст до дланите и предмишниците на двете ръце. Посоката hV
движение също спазва хода на лимфния и венозния ток от дистално
към проксимално.

46
 Този вид поглаждане се прилага на средно големи повърхно­
сти: предмишници, мишници, подбедрици, бедра, гръб, корем и др.
Натискът върху кожата при еднократните движения и при
добра техника на изпълнителя отначало е по-слаб, постоянно

Я Гг ...;

ft \А--' пйпи

/ ~ *> . 1#
................. .......................... •- - - - —-
Фиг. 12. П л с с к о с т н о п о г л а ж д а н е Ф и г . 13. Д о к о с в а щ о п о г л а ж д а н е

Ф и г . 14. Плоскостно дълбоко по- * Ф иг. 15. О б х в а щ а щ о п о г л а ж д а н е

глаждане

нараства и накрая пак намалява. Дълбокото плоскостно поглаж­

дане оказва по-енергично въздействие върху лимфните и веноз­
ните съдове. Прилага се бавно, плавно и ритмнчно, както оста­
налите видове поглаждания.
Обхващащо поглаждане. Разделя се на: о б х в а щ а щ о
повърхностно поглаждане, д о к о с в а щ о об­
хващащо поглаждане и обхващащо дъл­
б о к о п о г л а ж д а н е . При тези видове похвати поглажда­
щата ръка обхваща плътно масирания регион. В зависимост от
участъка той може да бъде обхванат най-малко с два пръста,
единият от които е палецът — малка щипка. Обхващането с повече*
пръсти се нарича средна щипка, а с всички пръсти — голяма
щипка. Обхващането може да се извърши и с дланта и пръстите,,
които образуват улей (фиг. 15) — на едната или на двете ръце.
Ръката на масажиста, обхванала подлежащата част за масаж по*

4Т
един от описаните начини, се движи бавно и плавно към съответ­
ните лимфни възли. Движенията са от дистално към проксимално.
Целите на обхващащите поглаждания се покриват с тези на
плоскостните. Те са обаче по-подходящи за прилагане върху ци­
линдрични масажни участъци.
Отвеждащо поглаждане. Прилага се при отоци, при които за­
държането на лимфообращението е предимно от механично есте­
ство. Този похват спазва относително правилата на другите видове
поглаждания. Отвеждащото поглаждане започва с въздействие
на проксимално разположените лимфни съдове от отока (едема).
Цели се тяхното изпразване, което ще даде възможност лимфата,
която ще се евакуира от оточната част, да премине по-безпрепят-
ствено. След това се преминава постепенно към поглаждане на
по-нискостоящи едемнн участъци. Те се масират от проксимално
към дистално, но винаги от периферията към центъра.
Н а п р и м е р : При оток на глезенната става отначало се>
масират лимфните възли на подколянната ямка, дори тези на
бедрото. Следва поглаждане на подбедрицата от горе на долу,
т. е. от коляното към глезена, като се цели освобождаването на
лимфните пътища, по които ще се евекуира ексудатът. Д виж ения­
та на поглаждащата ръка са обаче от дистално към проксимално.
Прекъснати и непрекъснати поглаждания. Когато поглажда­
щата ръка или ръце през цялото време на своето действие за даден,
участък са в непрекъснато съприкосновение с него, такъв вид
поглаждане се нарича непрекъснато. Когато поради наранявания,
варикозни възли, фурункули, болезнени зони и други причини се
налага дадени зони да бъдат избягвани, поглаждането на тези места
се прекъсва. Този вид поглаждания се наричат прекъснати. Те
могат да бъдат както плоскостни, така и обхващащи. Може да се
наложи прекъсването да се извърши на няколко пъти.
Спомагателни похвати на поглаждането. Спомагателните по­
хвати се разделят главно на два вида: спомагателни похвати на
плоскостното и спомагателни похвати на обхващащото поглаждане.
По физиологичното си действие те не се различават съществено
от основните, но са пригодени по техника на изпълнение за по-
добро въздействие в дадена част от телесната повърхност.
С п о м а г а т е л н и п о х в а т и на п л о с к о с т н о т о
поглаждане:
1. Грапавидно поглаждане — наподобява работата на грапа,
гребло. Извършва се с възглавничките на пръстите, с едната или
двете ръце, едновременно или посменно. Пръстите на масажиста
са абдуцирани и (или) екстензирани, или леко флексирани. П о­
глаждането е обикновено с възглавничките на всички пръсти.
Пръстите могат да сключват различен ъгъл с масираната повърх­
ност. Когато ъгълът е остър (малък), тогава въздействието е по-
слабо, а когато той се приближава към отвесната линия, то е по-
голямо при еднакъв натиск. Грапавидното поглаждане може да

48
се извърши с възглавничките на пръстите без участието на някои
от пръстите. Най-често това могат да бъдат първият, петият или
и двата пръста заедно. Абдукцията в метакарпо-фалангеалните
стави също може да бъде различна.

Ф и г. 16. Г р а п а в и д н о п о г л а ж д а н е Ф и г. 17. Г р е б е н о в и д н о п о г л а ж д а н е

П охватът намира приложение предимно при масаж на гърдите

и, гърба (фиг. 16).
2. Гребеновидно поглаждане — наподобява ресане с гребен.
Ръката се сгъва в юмрук. Масираната повърхност е между мета­
карпо-фалангеалните стави и проксималните стави на пръстите.
Палецът не участвува в поглаждането. Поглажда се с едната или
двете ръце посменно или едновременно.
Гребеновидното поглаждане може да започне с метакарпо-фа­
лангеалните стави и да завърши претъркалващо с проксималните
стави на пръстите.
Н ам ира приложение предимно при обработване дланите на
ръцете и ходилата (фиг. 17).
3. Гладене — наподобява гладене с ютия. Ръката се сгъва
на 90° в метакарпо-фалангеалните стави, пръстите са екстензи-
рани. Поглаждането се правистръбните повърхности на пръстите.
Извършва се с едната или двете ръце, едновременно или посменно.
Гладенето може да се направи, като ръката се сгъва в китката,
а пръстите са екстензирани. Отначало се поглажда с гръбната
повърхност на дланите и се завършва с гръбната повърхност
на пръстите, при което те се сгъват в метакарпо-фалангеалните
стави. Похватът намира приложение при масиране на лумбалния
дял на гръбначния стълб, бедрата, мишниците и др. (фиг. 18).
Спомагателни похвати на о б х в а щ а щ о т о
поглаждане:
1. Щипковидно поглаждане — наподобява защипване:
а) когато щипковидното поглаждане се извършва с палеца и
показалеца — малка щипка;

4 Р-во по лечебен масаж 49

 б) когато се извършва с три пръста — палец, показалец и сре*
ден, захват като при писане — средна щипка;
в) когато поглаждането е с възглавничките на всички пръсти —
голяма щипка;

Ф и г . 18. П о г л а ж д а н е тип г л а д е н е Ф и г . 19. К р ъ с т о в и д н о поглаж дане

на р ъ к а т а

Ф и г. 21. К о н ц е н т р и ч н о п о г л а ж д а н е н а к и т к а т а

Ф и г . 20. К р ъ с т о в и д н о п о г л а ж д а н е на к р а к а

г) може да се направи и щипковидно поглаждане между раз­

личните пръсти.
Този вид поглаждания се използуват предимно за масиране
на пръстите на ръцете и краката, както и на някои сухожилия.
2. Кръстовидно поглаждане. Извършва се с двете ръце, които
с вкопчани пръсти обхващат масирания крайник, предимно гор­
ния. Образува се кръст между ръцете на масажиста и масирания
крайник, плътно обхванат от дланите на масажиста (фиг. 19).
При поглаждане на ръката тя е поставена с длан на рамото на
масажиста, при поглаждане на крака той се опира върху рамото
на масажиста (фиг. 20).

50
 3. Концентрично поглаждане. Извършва се, като с длани се
обхваща масираната става, обикновено напречно на дължината
на крайника. Поглаждането се осъществява, като ръцете се дви­
жат срещуположно една на друга. Този вид поглаждане се из-

Ф и г. 22.* К о н ц е н т р и ч н о поглаж дане Ф и г . 23. О б х о ж д а щ о п о г л а ж д а н е н а

на к о л я н о т о коляното^

ползува обикновено за въздействие на ставите— киткена, лакътна,

колянна, глезенна и др. (фиг. 21, 22).
4. Обхождащо поглаждане. Извършва се, като палците на ръ­
цете едновременно осъществяват поглаждане на дадена става,

Ф и г . 24. В е т р и л о о б р а з н о п о г л а ж д а н е с п ръ с т и т е

Ф и г. 25. В е т р и л о о б р а з н о п о г л а ж д а н е с п а л ц и т е
обхождайки някои костни образувания. Обхождат се пателата
при масаж на коляното (фиг. 23) или малеолусите при масаж на
глезенните стави и др.
5. Ветрилообразно поглаждане. Извършва се с двете ръце
едновременно, които се поставят латерално на тазо-бедрените
или раменните стави. Пръстите при този вид поглаждане се движат
с плантарната си част като ветрило, отдолу нагоре и същевременно
се раздалечават встрани. Същото поглаждане може да се направи
и с палците (фиг. 24, 25).
Запомнете!
1. Поглаждането оказва въздействие предимно на кожата.
2. При поглаждането пациентът трябва да е максимално отпуснат.
3. При поглаждането контактът е между ръцете на масажиста
и кожата на пациента. По кожата на масирания участък се плъз­
гат ръцете на изпълнителя. Осъществява се триене на кожа с
кожа.
4. Обикновено всеки масаж започва и завършва с поглаждане.
5. Между отделните масажни похвати също се прилага по­
глаждане.
6. Поглаждането се извършва, като винаги се спазва посоката
на хода на лимфния и венозния ток.
7. При поглаждането ръцете на масажиста се връщат по въз­
духа, а не по масирания участък.

Разтриване

Разтриването е похват, насочен за въздействие предимно на

подкожието. То може да се разтегли, размести както спрямо
кожата, така и спрямо по-дълбоко лежащите тъкани. Разтрива­
нето се отличава от поглаждането с по-дълбокото си въздействие.
При неговото изпълнение ръцете на масажиста не трябва да се
плъзгат върху масираната повърхност както при поглаждането, а
залепнали върху кожата, да се разместват спрямо подлежащите
тъкани. Триенето трябва да става между кожата и подкожието
на масирания участък. Движенията на ръцете на масажиста при
разтриването не е необходимо да са по хода на лимфния и
венозния ток. Пр и този похват може да се разтрива и в напречна
посока, а в някои случаи срещу лимфния и кръвния ток.
1. Видове разтривания според начина на изпълнение:
а. Кръгообразни разтривания. Извършват се малки по обем
движения с различни части на ръката по хода на часовниковата
стрелка и обратно на нея.
б. Праволинейни разтривания. Извършва се разместване на
кожата по отношение на подкожието латеро-латерално, дорзо-
вентрално или под ъгъл.

52
 в. Насрещни разтривания. Извършва се разместване на ко­
жата към подлежащите тъкани, като двете ръце действуват в
противоположни посоки.
2. Видове разтривания в зависимост от силата:

ч ... .ш

к’

Е J g f l

Ф и 1 . 26. Н а д л ъ ж н о р а з т р и в а н е с ц я л а Ф и г. 25. Н а п р е ч н о разтриване с

длан цял а длан

а. Повърхностно разтриване. Извършва се по-леко и е без об­

ременяване.
б. Дълбоко разтриване. Извършва се по-дълбоко и е предимно
с обременяване. Работещата ръка на масажиста се подпомага,
обременява чрез допълнителен натиск на другата. Този вид раз­
триване се използува за въздействие на големи мощни м ускули
и при големи сраствания.
3. Видове разтривания в зависимост от посоката на движение:
а. Надлъжно разтриване. Извършва се по дължина на маси­
рания участък.
б. Напречно разтриване. Извършва се напречно на масирания
участък.
в. Зигзагообразно разтриване. Извършва се в зигзаг.
г. Спираловидно разтриване. Извършва се по спирала.
д. Разтриване в кръг.
4. Видове разтривания в зависимост от това, с коя част на
ръката се извършват:
а) с възглавничката на един пръст;
б) с възглавничките на повече пръсти;
в) с цели длани (фиг. 26, 27);
г) с улнарните ръбове на ръцете (фиг. 28);
д) с гръбната повърхност на пръстите;
е) с гръбната повърхност на дланите;
ж) с предмишницата (фиг. 29);
з) с едната или двете ръце едновременно или посменно.

.5^1
 Спомагателни похвати на разтриването:
1. Г р а п а в и д н о р а з т р и вга н е. Извършва се с въз­
главничките на пръстите, с едната или двете ръце. Пръстите са
леко сгънати и абдуцирани. При разтриването се извършват

Ф и г . 28. Р а з т р и в а н е с у л н а р н и я Ф и г. 2 9 . |Р а з т р и в а н е ~ с п р е д м и ш н и ц а т а
р ъ б на р ъ к а т а

кръгообразни или спираловидни движения. Връщането по ма­

сирания участък става със същите движения по обратен път.
С този похват се масират големи участъци от телесната повърх­
ност: гръб, гърди, бедра, глутеуси и др. (фиг. 30).
2. Гребеновидно разтриване. Ръката е сгъ­
ната в юмрук както при гребеновидното поглаждане. Поставена
върху масирания участък, извършва кръгообразни или спирало­
видни движения. Похватът въздействува предимно на участъци
с голяма мускулатура: глутеуси, бедра, гръб, раменен пояс и др.
(фиг. 31).

54
 3-"^ П и л е н е. Извършва се с улнарния ръб на едната или
двете^ръце едновременно. Когато се прави с едната ръка, улнар-
ният й ръб се движи надлъжно или напречно на масирания уча­
стък, напред и праволинейно. Движението наподобява пилене с

ножовка. Когато се извършва с двете ръце, те се поставят на 2—

3 cm разстояние една от друга успоредно. Движенията им са в
противоположни посоки (фиг. 32). Между тях се образува кожно
валяче. Похватът е за въздействие предимно в лумбалната област,
гърба, корема и др.
4. Щ н п к о в и д н о разтриване. Ръката е сгъната
във вид на улей от метакарпо-фалангеалните стави:
а. Разтриването се извършва между палеца и останалите пръ­
сти с кръгови или спираловидни движения (фиг. 33).
б. Разтриването може да се извърши и между палеца и по­
казалеца.
в. Разтриването може да се направи и между останалите пръсти
с различни комбинации. Похватът е насочен предимно за въздей­
ствие на сухожилията и малките стави.
5. Р е н д о с в а н е. Иззърш ва се с едната или двете ръце,
обикновено посменно. Ръката на масажиста е с екстензирани
пръсти и китка. Отначало разтриването се извършва с пръсти,
които се движат праволинейно по масирания участък (фиг. 34).
След като срещнат достатъчно съпротивление от масирания уча­
стък, ръцете се сгъват (фиг. 35) в пръстите и разтриването за­
вършва с дланта (фиг. 36). Движенията наподобяват рендосване.
Похватът е за въздействие на големи плокости: гръб, корем, гър­
ди, бедра и др.
6. Ч е р т а н е . Извършва се с възглавничката на някой от
пръстите, най-често палеца, показалеца или средния пръст.

55
Пръстът се движи праволинейно в надлъжна посока, като чертае
линия. Похватът се използува предимно за въздействие на дъл­
гите гръбни мускули.

Ф и г . 34. Р е н д о с в а н е — п р ъ с т и т е се д в и ж а т п р а в о л и н е й н о

Ф и г. 35. Р е н д о с в а н е — п р ъ с т и т е са л е к о с г ъ н а т и

Ф и г.;,36. Р е н д о с в а н е — з а в ъ р ш в а с в ъ з д е й с т в и е на д л а н т а

Ф и г. 37. И з т е г л я н е

7. И з т е г л я н е . Извършва се, като кожата се защипва с

палците и показалците и се изтегля. Похватът се използува за
въздействие на съединителната тъкан, при сраснали се ръбци
и др. (фиг. 37).
8. Р а з т е г л я н е и с ъ б и р а н е . Тези два похвата се
извършват обикновено заедно. При разтеглянето кожата се опъва,
тегли. Захватът е между улнарнпте ръбове на ръцете или най-
често между палците. При събирането се действува със същите
захзати в противоположни посока. Кожата се притиска и на­
бръчква. Похватите се прилагат най-често при цикатриксиални
сраствания (фиг. 38, 39).
9. В о д е н е н а к о ж н о в а л я ч е . Кожата се захващ а
във валяче между палците и показалците, обикновено с двете

56
ръце. От единия край валячето се освобождава, без да се из­
пуска, а от другия се обхващат нови участъци. По този начин се
валира подкожната тъкан на масирания участък. Този похват

Ф и г. 38. Р а з т е г л я н е Ф и г . 39. С ъ б и р а н е

Ф и г . 40. В о д е н е на к о ж н о в а л я ч е — н а ч и н п ъ р в и

Ф и г . 41. В о д е н е на к о ж н о в а л я ч е — н а ч и н в тор и

води до бърза хиперемия. Прилага се на гърба, гърдите, корема

и др. (фиг. 40, 41).
10. П о х в а т н а д в а т а п а л е ц а (гонещи се палци)*
Палците на ръцете се поставят успоредно един до друг на разсто­
яние 2—3 cm дистално на масирания участък. Разтриването се
извършва, като възглавничките на палците ту се приближават, ту
се отдалечават едни от други латерално. Същевременно и двата
палеца се движат един след друг по масирания участък в прокси-
мална посока (фиг. 42, 43).
*

Запомнете!
1. Разтриването оказва въздействие предимно на подкожието*
2. При разтриването кожата на масирания трябва да се движи
между подлежащите тъкани.

57
 3. При разтриването не се спазва посоката на хода на лимфния
и венозния ток.
4. Разтриването е похват, който подготвя тъканите за прилага­
не на омачкването.

L ^ *
Ф и г . 4 2 . П о х в а т на д в а та п а л е ц а — п о л о ж е н и е п ъ р в о

Ф и г . 43. П о х в а т на д в а т а п а л е ц а — п о л о ж е н и е в то р о

Омачкване

Омачкването е похват, с който се въздействува предимно на

мускулната система. Той е един от най-сложните. За неговото
правилно изпълнение се изисква влагането на значителна физи­
ческа сила от страна на масажиста, комбинирана с фина и пре­
цизна масажна техника. Прилага се обикновено след разтриване.
Омачкването не се съобразява с хода на лимфния и кръвния ток.
Взема се под внимание посоката на хода на мускулните влакна.
Видове омачквания:
1. Видове омачквания според посоката на движение:
а) омачквания в надлъжна посока;
б) омачквания в напречна посока.
2. Видове омачквания според начина на работа:
а) омачкзане с една ръка;
б) омачкване с двете ръце;
в) омачкване с обременяване;
г) омачкване чрез натиск на мускулите върху костни под­
лож ки.
3. Изстискване. Специализиран вид омачкване.
О м а чк ва н е в н адлъжн а посока:
а. Омачкване с едната ръка. Извършва се, като масажистът
обхваща с ръката си между палеца и останалите пръсти мускула,
частта от него или мускулната група, която ще се масажира. След
това я повдига от костната подложка, ако това е възможно, и с

58
кръгообразни, спираловидни или праволинейни движения омачква
желания участък. При омачкването се редуват ритмично дозиран
натиск и отпускане на пръстите от масиращата ръка (фнг. 44).
б. Омачкване с едната ръка, подпомагана от другата ( д в о е н

'

Ф иг. 44. О м ачкван е с едка ръ ка Ф и г . 45. О м а ч к в а н е — двоен г риф

Ш j v
__
'
\ шV
Р Jr

сЩИИИИИНИЬ- w 1 ” Wm ШШ -

Ф и г . 46. О м а ч к в а н е c двете р ъ ц е Ф и г . 47. О м а ч к в а н е — п р е с а

г р и ф ) . Извършва се, като едната ръка обхваща масирания

участък между пръстите си. Другата ръка на изпълнителя я под­
помага при движението, като, обхванала китката, улеснява из­
теглянето на мускула или, обхванала пръстите, усилва ритмич­
ния натиск (фиг. 45).
в. О м ачкване с двете ръце. Ръцете обхващат масирания мускул
или м ускулна група, поставени една до друга. Омачкването
се осъщ ествява с двете ръце, които работят едновременно (фиг. 46).
г: О м ачкване — п р е с а . Ръцете обхващат масирания мус­
кул една до друга. М ускулът се притиска между пръстите. След
това м уск улъ т се пресова между двете ръце на масажиста, като
се прибл ижават една към друга, без да се плъзгат по кожата.
Н акрая двете ръце едновременно изтеглят мускула нагоре. Чрез

59
постъпателни движения се омачква целият *мускул, ж еланата част
от него или мускулната група (фиг. 47).
О м ачк ван е в напречна посока:
а. Двойно пръстеновидно омачкване. Ръцете на изпълнителя се
поставят върху масирания участък една до друга. Разстоянието

'i'br *£ Л; . , *

шг

Ф и г. 48. Д в о й н о п р ъ с т е н о в и д н о о м а ч к в а н е — п о л о ж е н и е п ъ р в о

Ф и г. 49. Д в о й н о п р ъ с т е н о з и д н о о м а ч к в а н е — п о л о ж е н и е в торо

между радиалните им ръбоЕе е 2—3 cm. Мускулът се обхваща

плътно. Ръцете го омачкват между пръстите си, които извършват
спираловидни движения, едновременно с това ръцете се движат и
латерално в различни посоки, и заедно по дължина на масирания
участък (фиг. 48, 49).
б. Омачкване — д ъ г а . Похватът е лесно усвоим, удобен
и резултатен. Ръцете на масажиста са в позиция както при двойно
пръстеновидно омачкване. Мускулът се омачква чрез ритмичен
натиск между пръстите и палците. Палците натискат напречно
едновременно; китките се завъртват също едновременно навътре.
Масираната част се извива като дъга. Връщането може да стане
по обратния път със същите движения или при натиск на пръ­
стите и завъртване на китките навън да се направи обратна дъга
(фиг. 50).
в. Омачкване чрез натиск. Този вид омачкване се използува
там, където не е възможно повдигането на мускула от костната
му подложка. Такива мускули се омачкват през натиск с въз­
главничките на пръстите, например мускулите на пръстите,
късите мускули на гръбначния стълб, мускулите на главата и др.
в. Изстискване. Разглежда се отделно като специален вид
омачкване — междинен между разтриване и омачкване. П охва­
тът заема важно място и има голямо приложение в спортния
масаж. Чрез него най-бързо се ускоряват лимфо- и кръвотокът.
Изстискването има добро, дори според някои автори (И. Сар-
кизов — Серазини и Н. Манчева) по-благоприятно въздействие
върху мускулната система, отколкото омачкването. Същевре­

60
менно неговото въздействие не е така силно възбуждащо върху
нервната система както омачкването. Тоза го прави много под­
ходящ при спортния масаж и за възстановителни процеси при
лечебния масаж. Неоснователно този похват не намира широко
приложение в лечебната практика. При техническото му изпъл-

Ф и г. 50. О м а ч к в а н е с д ъ г а Ф и г . 51. Н а п л а с т я в а н е

нение ръката на масажиста се поставя в дисталния край на мус­

кула, обикновено на неговото дистално сухожилие. Въздействието
на масирания мускул се осъществява, като той се захваща между
палеца и дланта. Извършва се праволинеен натиск по дължината
на м ускула по хода на лимфния и венозния ток с цел придвиж­
ването му проксимално. Движението завършва бавно към съответ­
ните лимфни възли. След отправяне на лимфата към лимфните
възли, а кръвта към централните зони масиращата ръка се вдига,
връщ а се по въздуха и движението се извършва неколкократно.
Спомагателни похвати на омачкването:
1. Н а п л а с т я в а н е . Извършва се, като едната ръка на
масажиста — лявата за десняци, се поставя със супинирана длан
върху края на участъка, който ще се масажира. С улнарния й
ръб се подбира част от тъканта, на която ще се въздействува.
Д р у гата ръка на изпълнителя — дясната, пронирана, изтласква
тъканта за масаж върху дланта на лявата. Масираната тъкан се
разполага между двете ръце. Чрез едновременно притискане на
масираната тъкан между двете ръце и кръгообразни движения на
пръстите и дланите се осъществява похватът напластяване (фиг. 51).
К ато вариант на похвата може да се приеме начинът на въз­
действие, при който поставената отгоре дясна ръка е сгъната в
юмру к и с него се извършва напластяването. Прилага се за омачк­
ване на натрупани тлъстини в коремната област или латерално
на гръбната мускулатура.
2. О м е с в а н е . Извършва се, като ръцете на масажиста са
обхванали мускулатурата за омачкване между дланите и пръстите.

61
Те я притискат и движенията наподобяват месене на тесто. П ри­
лага се предимно за омачкване на глутеалната м ускулатура
(фиг. 52).
3. В а л я н е . Извършва се, като ръцете на масажиста об­
хващат масирания участък между дланите си, които са успоредно

Ф и г . 52. О м е св а н е Ф иг. 53. В а л я н е

една на друга. Притискат се обхванатите тъкани и ръцете започ­

ват да се движат в срещуположни посоки и същевременно от еди­
ния към другия край на масирания участък и обратно. Осъществя­
ват се едновременно усукване и омачкване на масираните тъ­
кани. Прилага се върху крайниците, предмишниците, мишниците,
подбедриците и бедрата (фиг. 53).
4. Щ и п к о в и д н о о м а ч к в а н е . Извършва се,, като
между отделните пръсти, между палеца и показалеца или между
палеца и останалите пръсти се обхваща масираният мускул.
Прави се притискане и с кръгообразни, спираловидни или вин­
тови движения на пръстите се осъществява омачкването.
Прилага се предимно за въздействие на малки мускули: на
пръстите, тенара, хипотенара, мускулите на ходилото и др.
5. О т м е с т в а н е . Извършва се с възглавничките на пръ­
стите, които се поставят в основата на масирания мускул и го
разтеглят и отместват латерално (встрани).
Запомнете!
1. При извършването на омачкването пациентът и участъкът
за масаж трябва да са добре фиксирани. Лошото фиксиране* кл а­
тещата се кушетка или стол пречат за релаксацията на мускулите,
правилното прилагане на масажа и усилват болезнеността.
2. Началните процедури започват с по-леко омачкване. След
няколко процедури, с които организмът се адаптира, може да се
приложи и по-дълбоко омачкване.
3. Необходимо е при омачкването работещите да се съобразя­
ват със зони в човешкото тяло, които не търпят д р ^ ти ч н и въз-

62
действия: вътрешните повърхности на бедрата и раменете, Ерата»,
лакътните и подколенните участъци и др.
4. След омачкване е необходимо да се направи поглаждане.

Ударни масажни похвати * /

/

Ударните масажни похвати са насочени предимно за възбуж ­

дащо въздействие върху нервната система. Те увеличават мус­
кулния тонус, предизвикват бърза хиперемпя, усилват секретор-
ката функция. За тяхното правил но провеждане и дозиране са
необходими значителни технически сръчности и умение. При
прилагането на ударните похвати масажистът трябва да се съоб­
разява с масата на мускулите, рефлекторните зони и особено
какви органи се намират и на какво разстояние от зоната, в която
се извършва масажът.
Ударните масажни похвати се изпълняват, като масажистът
извършва ритмични удари върху масираната повърхност. Рит­
мичните сътресения се предават в дълбочина и се разпространя­
ват по телесната повърхност.
1. Видове ударни похвати в зависимост от това, с коя част на
ръцете се извършват: а) с възглавничката на един пръст; б) с
възглавничките на повечз пръсти; в) с длан, дорзалиата или план-
тарната повърхност; г) с улнарните ръбове на ръцете; д) с едната
или двете ръце, едновременно или посменно.
2. Видове ударни похвати в зависимост от силата: а) с малка
сила, меки, действуващи повърхностно; б) със средна сила, дей-
ствуващи в дълбочина; в) със значителна сила» приложими пре­
димно при спортисти и при затлъстяване (екзогенно).
3. Видове ударни похвати в зависимост от посоката на изпъл­
нение: а) надлъжно на мускула; б) напречно на мускула;, в) в диа­
гонал.
За основен ударен похват се приема сеченето. Намира при­
ложение в повечето области на човешкото тяло. Извършва се с
улнарните ръбове на ръцете. Разделя се на меко и твърдо сечене.
М е к о с е ч е н е . Прилага се, където е желателно нежно,,
меко въздействие, на места, където няма големи мускули и ко­
стните им подложки са повърхностно разположени. Извършва се»
като с улнарните ръбове на ръцете се нанасят ритмични удари.
При ударите пръстите на ръцете трябва да са леко разтворен»
(абдуцирани) и да се леко сгънати във всички стави. Мекото сечене
може да се извърши както с едната, така и с двете ръце, които
нанасят ритмичен тласък последователно и успоредно една на
друга на отстояние 2—3 cm. При добра техника щом улнарният
ръб на малкия пръст докосне масираната повърхност, ръцете-
от китките леко се ротират навътре. В удара трябва да участвува
и част от доразалната повърхност на петия и четвъртия пръст.

63
М асиращият е необходимо да изработи чувството веднага след
удара ръцете бързо да се повдигат от масирания участък. Необ­
ходимо е да се нанасят едно след друго ритмични сечения. Ако
похватът е извършен технически правилно, се чува характерен
ритмичен звук (фиг. 54).

Ф и г . 54. М е к о сечене Ф и г . 55. Т в ъ р д о сечене Ф и г . 5 6. П у н к т и р а н е

Твърдо с е ч е н е . Прилага се на големи мускули и

мускулни групи. Действието му е по-дълбоко. Техническото му
изпълнение се приближава до тсва на мекото сечене. Пръстите
на ръцете обаче не са разтворени, а екстензирани и прибрани
един до друг. Ударът се нанася повече с улнарните ръбове на кит­
ките и се усилва. Твърдото сечене се извършва също ритмично.
При добро техническо изпълнение се чува характерен звук (фиг. 55).
Ударни спомагателни похвати:
1. П у н к т и р а н е , прилага се предимно на лицето, сле­
поочията, върха на брадичката, основата и върха на носа. И з­
вършва се с възглавничките на показалеца, на средния пръст
или на двата заедно. Пръстите, сгънати като чукче, извършват
пунктирането, като нанасят ритмични удари с възглавничките
в желаното място (фиг. 56).
2. П с х л у п в а н е. Прилага се при масаж на големи пло­
скости: гърди, корем, гръб, бедра, раменен пояс и др. Извършва
се с едната или с двете ръце посменно. Пръстите на ръцете са
долепени един до друг, леко сгънати, палците са приведени до
показалците, като се образува полусвод. Похватът се изпълнява
като ударите се осъществяват с воларната страна на ръцете. При
похлупването е необходимо да се получи въздушна възглавничка

64
между ръцете на масажиста и масираната повъ рхност. Въздуш-
ната възглавничка омекотява удара и го п рави приятен. По-
хлупването е похват с изразен звучен ефект.
3. Н а п л е с к в а н е . Прилага се предимно при масаж на
мишниците, гърба, бедрата, седалището и др. Извършва се с

Ф и г . 57. Н а п л е с к в а н е — п о л о ж е н и е п ъ р в о

Ф и г . 58. Н а п л е с к в а н е — п о л о ж е н и е в то р о

едната или двете ръце, предимно с едната. Ръката, свободно

отпусната, прави движения, наподобяващи точене на бръснач.
Ударите се извършват ту с воларната, ту с дорзалната страна на
пръстите и дланта (фиг. 57, 58).
4. П о т у п в а н е . Прилага се предимно при хмасаж на дол­
ните крайници, глутеусите, гърба. Извършва се с едната или
двете ръце едновременно или посменно. Ръцете с леко сгънати
и леко разтворени пръсти нанасят от китките ритмични удари с
възглавничките на пръстите върху масираната повърхност (фиг.
59). Въздействието е повърхностно. Може за по-дълбоко въз­
действие похватът да се извършва със сгънати ръце в юмрук.
Ударите се нанасят сдоразалната повърхност на сгънатите пръсти.
5. Н а к ъ л ц в а н е . Прилага се на обемисти мускулни
групи: глутеуси, бедра и др. Извършва се с едната или двете ръце,
предимно посменно. Ръцете са сгънати в кш рук и нанасят рит­
мични удари с улнарните си ръбове върху масираната повърх­
ност (фиг. 60). Въздействието е в дълбочина.
6. П о щ и п в а н е . Прилага се предимно при козметичния
масаж на лицето, шията, гърдите и др. Извърш ва се с едната или
двете ръце, в повечето случай посменно. Въздействието е повърх­
ностно, меко. Ръцете на изпълнителя, свободно отпуснати, на­
насят лек удар с възглавничките на пръстите, включително
палеца. Щом се докоснат до масираната повърхност, те я пощип-
ват между възглавничките на пръстите и палеца и се стремят
леко и бързо да я повдигнат. Ударите са ритмични и приятни.

5 Р-во по лечебен масаж 65

За правилното извършване на този похват се изисква добра тех­
ника от масажиста (фиг. 61).
7. Б а р а б а н е н е . Прилага се предимно при козметичния
масаж на лицето, шията, за самомасаж и др. Извършва се с едната

Ф и г. 61. П о щ и п в а н е Ф и г. 62. Б а р а б а н е н е

или двете ръце едновременно. Въздействието му е меко, нежно,

повърхностно. Ръцете са с леко разтворени и с опънати (екстензи-
рани) пръсти. Възглавничките на пръстите, с изключение тази на
палеца, са поставени върху масираната повърхност и нанасят
леки ритмични удари посменно, т. е. изпълняват барабанене
(фиг. 62). Д виж енията се осъществяват от метакарпо-фалангеал-

66
ните стави. Барабаненето може да се извършва с доразалната
повърхност на пръстите. Удобен похват за самомасаж на врата
и бедрата.
Запомнете!
1. За повърхностно, меко, нежно въздействие се изпълняват
движения само от пръстите.
2. За средно изразено въздействие движенията са от гривке-
ните стави. Повечето от ударните похвати се изпълняват по този
начин.
3. За дълбоко въздействие се включват движения от лакът-
ните стави.
4. След като се нанесе ударът, ръцете веднага и бързо се пов­
дигат от масираната повърхност, не трябва да се задържат върху
нея.
5. При похвати, извършени с еднаква сила, вертикалните удари
са с по-дълбоко въздействие, отколкото косите под наклон.

Вибрация

Вибрационните масажни похвати са насочени за въздействие

предимно върху нервната и мускулната система. За разлика от
ударните похвати те действуват успокояващо на нервната система
и намаляват повишения мускулен тонус. Вибрациите намаляват и
общото напрежение на организма. Похватите на вибрацията изиск­
ват значително майсторство и сръчност. При тяхното изпълнение
масиращият посредством своите ръце предава сътресения на
меките тъкани, подлежащи на масаж, които се разпространяват в
дълбочина и по телесната повърхност.
Видове вибрации:
1. В зависимост от частта на ръцете, с която се извършват:
а) с възглавничката на един пръст;
б) с възглавничките на повече пръсти;
в) с цялата длан;
г) с едната или двете ръце, едновременно или посменно.
2. Според дълбочината на проникване:
а) вибрация с повърхностно въздействие;
б) вибрация с дълбоко въздействие.
3. Според начина на изпълнение:
а. Д и р е к т н а в и б р а ц и я . Извършва се върху маси­
рания участък от работещата ръка (фиг. 63).
б. И н д и р е к т н а вибрация. Едната ръка се по­
ставя върху участъка за масаж. Д ругата ръка извършиа вибрация
на нея. Вибрационните движения се предават индиректно ст
работещата ръка на контактната и посредством нея на масираната
повърхност (фиг. 64). ** '
в. Вибрация с обременяване. Едната ръка
обременява другата за по-дълбоко въздействие (фиг. 65).
4. Вибрацията се дели на:
а. Стабилна вибрация, прг
която ръката или ръцете не се
придвижват по масирания учас­
тък.
б. Лабилна вибрация, при
която ръката или ръцете се при­
движват по масирания участък.
в. Смесена вибрация, при коя­
то едната ръка извършва ста­
билна, а другата — лабилна ви­
брация.
Стабилна вибрация.
Ф и г . 63. Д и р е к т н а в и б р а ц и я с ц я л а
Прилага се на определено място,
длан най-често на някоя болезнена
точка, на мястото на излиза -

Ф и г . 64. И н д и р е к т н а в и б р а ц и я Ф и г . 65. В и б р а ц и я с о б р е м е н я в а н е

нето на някой нерв по-повърхностно, при миогелози, на пери-

остални точки или блокове и др. Извършва се с различни части
на ръцете, които, плътно прилепнали, придават ритмични тла-
съчни движения върху телесната повърхност (фиг. 66).
Л а б и л н а в и б р а ц и я . Прилага се по хода на някой
нерв и по дължината на някои мускули. Техническото изпълнение
на този вид вибрация е като на стабилната. Различието се състои
в това, че едновременно с извършването на вибрацията ръката
или ръцете се движат върху масираната повърхност. Когато ма­
сираната зона е малка, вибрацията се извършва с възглавничката
на един пръст. При по-големи повърхности се използуват въз­
главничките на повече пръсти. При големи повърхности вибра­
циите се правят с дланите на ръцете.
 Спомагателни похвати на вибрацията:
1. П о л ю л я в а н е . Прилага се на големи дълги мускули,
четириглавия бедрен мускул (m. quadriceps femoris), триглавия
мускул на подбедрицата (m. triceps surae), сгъваните и разгъва-

Ф и г. 66. Стабилна вибра- Ф и г. 67. Р а з т ъ р с в а н е н а

ция крака

чите на лакътната става и др. Масажистът обхваща с едната си

ръка мускулите и ритмично ги полюлява, а другата му ръка фик­
сира съответния крайник.
2. Разтърсване. Прилага се на крайниците и таза.
Масажистът обхваща с едната или с двете си ръце единият или
двата крайника на пациента. Горните крайници се хващ ат около
китките, а долните — около глезенните стави. М ускулатурата
е добре да бъде максимално отпусната. Извършват се равномерни
плавни разтърсвания в желаната амплитуда (фиг. 67).
Запомнете!
1. Вибрацията не трябва да бъде болезнена.
2. Степента на проникване в дълбочина зависи освен от силата
на изпълнението и от наклона на ъгъла, под който се въздействува.
Колкото ъгълът е по-вертикален, толкова въздействието е по-
дълбоко, а колкото е по-тангенциален, толкова въздействието е
по-повърхностно.

69
Пасивни движения

Прилагането на пасивните движения в съвременния масаж

непрекъснато се увеличава както по време, така и по значение.
Пасивните движения се разделят на:
1. Хетеропасивни движения. Движения, които се извършват
от друго лице, като волята и съзнанието на болния не са заанга­
жирани.
2. Автопасивни движения. Тези движения са относително
пасивни, защото се извършват от пациента. Например здравата
ръка извършва пасивни движения на увредената.
Пасивните движения е необходимо да се извършват от опитен
терапевт, а автопасивните — от добре инструктиран пациент.
През време на масажа чрез тях се засилва въздействието върху
мускулния апарат и особено върху ставно-сухожилния апарат.
Чрез пасивните движения може да се увеличи обемът на движение
в ставите, да се подобри еластичността на връзките. Подобряват
се храненето на ставите, пъргавината на мускулите, може да се
регулира и мускулният тонус. В зависимост от целите и задачите
пасивните движения могат да се прилагат както преди, така и
след масажа. Напоследък се налага мнението, че пасивните дви­
жения е рационално в много случаи да се вмъкнат (интегрират)
с масажните похвати.
Движенията, които се прилагат в ставите, могат да бъдат сгъ­
вания, разгъвания, отвеждания, привеждания, вътрешни и външ­
ни ротации, супинации и пронации и кръгообразни (цирком-
дуктивни). При контрактури раздвижването се започва с нормал­
ните или относително нормалните движения, след това се въз-
действува на затруднените или липсващите.
Съществуват стави, при които устройството им разрешава
движение, но при тях липсват мускули, например ротацията на
метакарпо-фалангеалните стави, ротациите на коленните стави,
движенията на пателата и др. Тези стави могат да се раздвижват
само по пасивен начин.
При извършването на пасивните движения е необходимо да се
спазват известни правила, за да се избягнат неблагополучия.
Запомнете!
1. Пасивните движения се извършват плавно и бавно.
2. При добра техника пасивните движения могат да се при­
друж ават с вибрации, полюлявания и разтърсвания.
3. Раздвижването с пасивни движения започва с малък обем,
постепенно нараства, но никога не трябва да надмине нормалния
обем на движение на дадените стави.
4. Насилствените груби движения не намират приложение
при пасивните раздвижвания.

70
 5. При техническото извършване на пасивните движения меж­
ду ръцете на изпълнителя трябва да се намира една става.
6. Движенията се извършват до лека, търпима, умерена болка.
Пасивните движения, извършвани от опитен терапевт, са важно
звено в лечението и профилактиката както при масажа, така и
при лечебната физкултура.

МАСАЖ НА ОТДЕЛНИ ЧАСТИ НА ТЯЛОТО

Преди да се започне лечебният масаж, е необходимо лекарят,

назначаващ масажа, и извършващият масажните процедури да
се запознаят подробно със заболяването на пациента, т. е. да са
наясно със субективните му оплаквания, както и с обективното
му състояние. За целта е необходимо масиращият да бъде раз­
питан и да му се направят най-необходимите измервания и из­
следвания, ъглометрия, динамометрия, сантиметрия, да се из­
мерят, ако е необходимо, пулсът, кръвното налягане, честотата
на дишането, виталният капацитет и др; да се направи основен
преглед на кожата чрез оглед и палпация, внимателно да се из­
следват меките тъкани и периостът. Ако не се намерят противо­
показания, лекарят назначава масаж, а масажистът може да
пристъпи към изпълнение на масажните процедури.
Лекуващ ият лекар предписва рецептата за лечебен масаж*
която трябва да съдържа:
1. Коя част от тялото ще се масира.
2. Броят на масажните процедури за даден курс на лечение.
3. Начина (реда) за извършването им, всекидневно, през ден
и т. н.
4. Времетраенето на процедурата.
5. На кои похвати да акцентира масажистътът.
6. Вида на масажа: тонизиращ, релаксиращ, оттичащ, кл а­
сически, вида на рефлекторните масажни похвати и др.
7. Цели и задачи на масажните процедури.
8. Явяването на контролни прегледи.
9. Кои измервания и изследвания да се следят и направят в
края на лечението.

МАСАЖ НА ГЪРБА

Масажът на гърба обхваща зоната от глутеалната мускулатура

до окосмената част на врата и от едната до другата средна акси-
ларна линия.

71
 Всички меки тъкани, намиращи се в тези граници, подлежат
на масаж — лумбалната зона, гръбната повърхност на гръдния
кош, задната част на раменния пояс и вратът.
Изходното положение на пациента е легнал по корем. На съ­
ответните места са поставени масажните валячета. Горните край­
ници са отпуснати, леко сгънати, с длани, сочещи нагоре, леко
абдуцирани, за да не пречат при обработване на латералните
повърхности. Изходното положение на масиращия е прав, по из­
ключение седнал.
Гърбът дава възможност да се приложат много и най-различни
похвати.
М асажът започва с поглаждане. .Поглаждането следва посо­
к ата на лимфния и венозния ток. ГърбъТ~Штслено се разделя* на
четири квадранта от линията на рг. spinosus, която е гранична
между лимфната мрежа от лявата и дясната гръбна половина, и
поясната линия, която разделя лимфните съдове на оттичащи се
към аксилите от тези, оттичащи се към ингвиналните гънки.
Поясната част на гърба се поглажда от гръбначния стълб ла-
терално към съответните лимфни възли. Гръбната повърхност
на гръдния кош се поглажда надлъжно отдолу нагоре към съ­
ответните аксиларни лимфни възли. Поглаждането на гръбната
повърхност на раменния пояс е също към аксиларните ямки. Вра­
тът се поглажда от окосмената част на главата към съответното
рамо. В практиката най-често се прави общо поглаждане на гърба.
То започва от кръста, нагоре стига до тила, оттам се връща-малко
надолу и встрани към съответните аксили. Поглаждането за ­
почва обикновено едновременно с дланите и ^пръстите~на двете
ръце,' които извършват плоскостно повърхностно поглаждане на
двете гръбни половини.
То може да продължи посменно на едната или двете гръбни
половини, да премине към плоскостно-лълбоко или обхващащо
поглаждане и да се детайлизира според целите и задачите в други
видове поглаждания, които имат по-специфично въздействие —
гладене,-гребеновидно и грапавидно поглаждане (фиг. 68), до­
косващо и др.
Р^ тр^вянртп на гърба се осъществява също с богат избор на
похвати. То може да се направи в различни посоки: надлъжно,
напречно, спираловидно, кръгоообразно и др.; с едната или двете
ръце, да се използуват различни части от ръцете едновременно
или посменно. Могат да се използуват спомагателните похвати —
гребеновидно, грапавидно, разтривания, пилене, рендосване,
водене на кожна гънка, изтегляне и др.
Омачкването на гърба се прави в различни посоки: надлъжно,
напречно или косо спрямо хода на мускулните влакна. Важно
условие наистина да се направи омачкване е между ръцете или
ръката на масиращия да се намира мускул на маса, а не кожа или
мастна тъкан. Добрият масажист извършва омачкването избира-

72
телно, знае върху кои мускули работи и съответно им прилага
подходящи видове омачквания според целта. Мускулите на гърба
и врата са разположени в два слоя — повърхностен и дълбок.
Повърхностно разположените мускули са под кожата и са лесно

Ф и г. 68. Г р е б е н о в и д н о п о г л а ж д а н е по г ъ р б а

Ф и г . 69. О м а ч к в а н е на г о р н и я д я л н а т р а п е ц о в и д н и я м у с к у л

достъпни за масаж: трапецовидният мускул (m. trapezius), широ­

кият гръбен мускуб (m. latissim us dorsi), повдигачът на лопат­
ката (m. levator scapulae). Малко по в дълбочина са разположени:
ромбовидните мускули (mm. rhom boidei), зъбчатият преден мус­
кул (m. serratus anterior).
Трапецовидният мускул при омачкване се разделя на три части,
както вървят мускулните му влакна.
Отначало се омачква долната му част, на която мускулните
влакна имат възходящ характер. Средната му част се омачква хо-
ризонтално от гръбначния стълб към латерално. Горната част
се омачква от врата към съответните раменни стави, низходящо
(фиг. 69).
Омачкването на широкия гръбен мускул се извършва отдолу
нагоре косо, от гръбначния стълб латерално, също по хода на
мускулните влакна.
Повдигачът на скапулата (m. levator scapulae) се омачква от
окосмената част на врата към горния вътрешен ръб на лопатката.
Ромбовидните мускули, разположени под m. trapezius, са
най-достъпни за омачкване в зоната между гръбначния стълб и
скапулата — по-близо до скапулата и малко по-дорзално от
нейния вътрешен ръб.
Омачкването на предния зъбчат мускул е странично на гръд­
ния кош. Горната му част от второ до пето ребро се ом ачква от
гръбначния стълб латерално и надолу. Долната му част, която се
захваща за последните ребра, се омачква също латерално, но
отдолу нагоре. М асиращ ият трябва да умее да масира и дълбоките
мускули на гръбначния стълб: кръстцево-гръбначния (m. erector

73
rspinae), хълбочно-ребрения (m. iliocostalis) и дългия гръбен
м ускул (m. longissimus thoracis).
Тези мускули са разположени надлъжно на гръбначния стълб.
'Омачкването се извършва от таза към гръбначния стълб: обик­
новено с щипковидно омачкване, чрез натиск върху костните
подложки и по-рядко с двойно пръстеновидно омачкване.
От ударните похвати могат да се прилагат почти всички в раз-
.личните им варианти.
При дълбоките похвати се избягват зоните на бъбреците и сър­
цето.
Прилага се както лабилна, така и стабилна вибрация заедно
•със спомагателните си похвати. Не трябва да се забравя, че ма­
сажът започва с поглаждане, което се прилага между отделните
похвати, и завършва с него.
За въздействие на шийното сплетение (plexus cervicalis) се
обработва горният цервикален дял на гръбначния стълб (Сх—С4),
а за мишничното сплетение (plexus brachialis) — долният церви-
кален дял в зоната С5—Thi. За поясното сплетение (plexus lu-
m balis) — зоната Th12—L4; за кръстцевото сплетение (plexus
isacralis) — зоната L4—S3.
Запомнете!
1. Внимавайте при ударните похвати да не се засягат зоните
на бъбреците и сърцето.
2. Зоните за хмасаж в слабините и аксилите са нежни и не реа­
гират добре на силен масаж.
3. Раздвижете в края на масажа скапулата, това ще даде добър
ефект.

МАСАЖ НА ЛУМБО-САКРАЛНАТА И СЕДАЛИЩНИТЕ ЧАСТИ

В много учебни помагала масажът на лумбо-сакралната и

седалищните части се разглежда като част от масажа на гърба.
Зачестилите напоследък заболявания в тази област — дископатии,
-лумбаго, смущения в интервертебралните стави, в лумбалния
дял на гръбначния стълб, и множеството оплаквания от зоните на
сакрума и сакро-илиачните стави ни дават основания тази област
да се разгледа самостоятелно. Основанието за това се подсилва
от факта, че за тази област има специално пригодени за въздей­
ствие масажни похвати.
Изходното положение на пациента е легнал по корем. М асажи­
стът предимно е прав, когато се обработва далечната страна, и
седнал за близката. М асажът започва с поглаждане. Лумбалната
част се поглажда от гръбначния стълб латерално към ингвиналните
:Гънкй. Поглаждащата зона (глутеалната мускулатура) се поглажда

74
обратно на часовниковата стрелка, поотделно за лявата и дясната
им половина.
Разтриването следва хода на поглаждането. За лумбалната
част е подходяп^о__спира ловидното разтриване. Приложение на­
мират и множество спомагателни похвати, гребеновидно разтри­
ване, пилене, водене на кожна гънка, изтегляне и др. Разтрива­
нето на сакралната част става обикновено грапавидно, като със
спираловидни или кръгообразни движения се размества кожата
на подлежащите структури. Разтриванията могат да се направят
и с праволинейни движения, дорзо-вентрално и латеро-латерално.
Q t спомагателните похвати главно се използуват разтегляне,
събиране и похватът на гонещите се палци. Гдутеалната мускула­
тура се разтрива обикновено спираловидно и зигзагообразно.
О т спомагателните похвати се използуват разтриванията с обре­
менявания, гребеновидно и разтриване с улнарния ръб на ръцете.
" 'О ш чкванията са насочени към квадратно-поясния мускул
<m. quadratus lumborum), който се омачква щипковидно или чрез
натиск в дълбочина. Омачква се и глутеалната м ускулатура.
Характерен похват за омачкване е омесването.
Ударните похвати на глутеалната мускулатура поради го­
лямата им маса могат да бъдат и твърди — твърдо сечене, накъл-
цване, рендосване и др. 6 лумбалния дял се прилагат меко се­
чене, щриховане, наплескване и др. За сакралния дял са характер­
ни барабанения, пощипвания и др.
Вибрации могат да се направят по цялата зона както от ста­
билен, така и от лабилен тип, а на глутеалните — полюляване.
Запомнете!
1. Избирателното въздействие на масажа в тази зона е задъл­
жително.
2. Когато масажът се приближава към тазо-бедрените стави,
той се усилва по натиск. Обратно, когато се приближава към
гръбначния стълб, натискът трябва да се намалява.
3. След масажа за укрепване на тазовото дъно на пациента се
дават упражнения за сфинктерите.

МАСАЖ НА ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ

Долните крайници се масират на две части: първо задната

повърхност на краката, а след това предната част.
Началното изходно положение на пациента е легнал по корем.
Под ходилата му се поставя подложка, цилиндрична масажна
възглавничка. Чрез това се постига лека флексия в коленните
стави и лека плантарна флексия в глазенните стави — положе­
ние, при което се дава възможност на масираните мускули да се
релаксират.

75
 Изходното положение на масиращия е стоеж или седеж, коита
се менят според масираната зона. Отначало се въздействува върху*
гръбначномозъчния сегмент, върху лумбалния и сакралните
части, като се прави повърхностно плоскостно, а след това и дъл­

боко поглаждане. Обработват се с разтриване, меко омачкване [и

прилагане на подходящи ударни похвати и вибрации. М асажът
продължава с общо въздействие на долните крайници по зад-
ната им повърхност. П равят се няколко общи надлъжни пог­
лаж дания, обикновено с двете ръце посменно, вълнсобразно.
Този вид поглаждания започват от петата, натискът се усилва
върху подбедрицата, отслабва над подколянната ямка, отново
се усилва и завършва проксимално на бедрото.
Разтриването е надлъжно, спираловидно, полюляват се мус­
кулите на подбедрицата и бедрото. Общото въздействие на кра­
ката завършва с поглаждане. Преминава се към детайлно р а з­
работване на крайниците.
Масаж на ходилото. Изпълнителят е към краката на пациента
от късата страна на кушетката.
Започва се с поглаждане на плантарната страна на ходилото,
най-подходящ е гребеновидният похват. Разтриването е също
гребеновидно, а омачкването е щипковидно. Въздействието върху
пръстите е обхващащо. Поглаждането е с малка и средна щипка.
Разтриването също е щипковидно. Извърш ват се пасивни р аз­
движвания във Есичките стави на пръстите. Раздвиж ват се и ме-
татарзалните кости една спрямо друга, прилагат им се горно и
долно ветрило (фиг. 70). М асажът завършва с поглаждане.

76
 Масаж в областта на глезенната става. Започва се с концентрич­
но поглаждане, следва кръгообразно" обхващащо поглаждане
на латералните страни на глезена. Разтриването е кръгообразно,
прави се с възглавничките на пръстите, които се стремят да въз-
действуват на ставата, където тя е най-достъпна. Това е зоната
между ахиловото сухожилие и малеолите и диетално под тях.
Пасивните движения са за сгъване и разгъване, супинация, про-
нация и кръгообразни движения на ставата.
Масаж на подбедрицата. Започва се с въздействие върху ахи-
ловсто сухожилие. Поглаждането му се извършва щипковидно,
надлъжно с възглавничката на палеца и едната страна и на пока­
залеца и средния пръст от другата страна (фиг. 71). Разтрива­
нето е по същия начин спираловидно. Прилага се изстискване.
Омачкването е щипковидно, тип дъга. Внимателно се обработва
мястото на сухожилието, където преминава в мускул. Масажистът
застава на дългата страна на кушетката и продължава масажа на
подбедрицата. Поглаждането на подбедрицата е както обхващащо,
така и плоскостно, гладене, грабеновидно и др. Може да се на­
прави с едната ръка или посменно с двете. За да се следва ходът
на лимфния и венозния ток, се поглажда от глезена и завършва
към съответните лимфни възли на подколянната сгъвка. Разтри­
ването най-често е спираловидно, извършено с двете длани. От
спомагателните похвати се използуват пилене, рендосване и др.
Омачкването е насочено към m. triceps surae. Той се омачква
обикновено с обременяване с_похватите двоен гриф, двойно
пръстеновидно омачкване или преса. Поотделно могат да се омач-
кат медиалната и латералната глава на прасецовидния мускул
(m. gastrocnem ius). Може да се въздействува и на слънчевия
мускул (m. soleus), въпреки че той е в дълбочина. След омачква­
нето се прави изстискване, което се извършва поотделно за ме­
диалната и латералната глава (m. gastrocnem ius). Изстискването
е надлъжно от ахиловото сухожилие към подколенните ямки,
бавно, плавно и безболезнено. Масажът продължава с ударни
похвати: сечене, наплескване, ~накълцване, похлупване и др.
От вибрациите най-често се прилага лабилен тип, използуват се
и полюлявания и разтърсвания. Масажът завършва с поглаждане.
Масаж в зоната на колянната става. Задната повърхност на
коляното не е много подходяща за масаж. Нейната кожа е нежна,
а под нея се намират кръвоносни и лимфни съдове, които не бива
да се притискат. Затова масажът в тази зона се поверява само
на компетентни масажисти. Поглажданията се правят кръго­
образно, обикновено по медиалната и латералната страна на ста­
вата. Приложение намира и концентричното поглаждане. Р а з­
триването се насочва повече към епикондилите и е от спиралови­
ден тип. При добра техника могат да се разтрият и омачкат щип­
ковидно и чрез разместване сухожилията на двуглавия бедрен
мускул (m. biceps femoris), на полусухожилния ( т . sem im em b­

77
 ranosus) и на полуципестия мускул (m. semitendinosus). В коля­
ното се правят няколко сгъвания и разгъвания. При флексирана
колянна става на около 90° се извършва пасивна вътрешна и
външна ротация. Н акрая пак се правят няколко поглаждания.
Масаж на бедрото. Задната повърхност на бедрото при масаж:
се разделя на две части: медиална (вътрешна), при масажа на
която се въздействува предимно на m. semimembranosus и т .
sem itendinosus (и латерална (външна), при която се въздействува
на m. biceps femoris. Могат да се използуват както плоскостни,
така и обхващащи видове поглаждания с едната или двете ръце.
Най-подходящи от спомагателните похвати са гладене, гребено­
видно поглаждане и др. Разтриването е надлъжно или напречно,
предимно с обременяване. От спомагателните похвати се изпол­
зуват най-често грапавидно, гребеновидно, разтривания и по­
хвати на гонещите се палци. Поотделно се омачкват мускулите
от латералната и медиалната страна на бедрото напречно, на­
длъжно и с обременяване. Използуват се похватите двоен гриф,,
преса, омесване, двойно пръстеновидно омачкване и др. И з­
стискването е поотделно, избирателно за мускулите. П рилагат
се множество ударни похвати: сечене, накълцване, похлупване,
наплескване, потупване и др. Вибрацията обикновено е от л а­
билен тип, директна и често с обременяване. Полюляването и
^поглаждането са заключителни масажни похвати.
Масаж в зоната на тазо-бедрената става. С масажа в зоната
на тазо-бедрената става завършва въздействието на долните
крайници по задната им повърхност. Поглаждането на този уча­
стък е обхващащо, обхождащо и ветрилообразно. Разтриването е
кръгообразно, съсредоточено главно около trochanter m ajor.
Вибрацията е предимно директна от стабилен и лабилен тип.
Могат да се направят и екстензионни движения при опънато и
сгънато коляно в тазо-бедрените стави.
М асажът на долния крайник продължава с въздействие върху
предната му повърхност. Пациентът се обръща и ляга по гръб.
М асажната възглавница, която е била под стъпалата, се преме-
става под коленете. Така се получава лека флексия в коленните
и тазо-бедрените стави. Тазо-бедрените стави са в лека абдукция,
а глезенните — в лека плантарна флексия. Преди започване на
масажа по участъци за подготовка на крайника се правят ня­
колко общи поглаждания и разтривания.
Масаж на ходилото отпред. Поглаждането започва от дор-
залната повърхност на ходилото от пръстите към глезена. П ре­
димно то е праволинейно и грапавидно. Разтриването е също
грапавидно, праволинейно или спираловидно. Омачкването е
насочено най-вече за екстензорите на пръстите и се осъществява
чрез натиск върху костните подложки. Пасивните движения са
общо за пръстите, ако няма поставена специална задача за някой

78
 от тях. Въздействието завършва с няколко плавни плоскости»
поглаждания.
Масаж на глезенната става отпред. При поглаждане се из­
ползуват предимно обхождащи и концентрични похвати. Разтри­
ването е насочено предимно към зоната под малеолусите. Омачк­
ването се съсредоточава за въздействие на преминаващите над
ставата сухожилия на мускулите екстензори. Пасивните дви­
жения са за увеличаване обема на движение на доразалната и план-
тарната флексия, на супинациите и пронациите и кръгообразните
движения в глезенната става. Завърш ва се с поглаждане.
М асаж на подбедрицата отпред. Посоката на поглаждането е
от глезенната става към колянната. Обикновено се прави с двете
ръце посменно. Разтриването следва хода на мускулните влакна
и се извършва с тенара или хипотенара на ръцете. Приложение*
намира и похватът на гонещите се палци. Разтриването е както»
по предната, така и по страничната повърхност на подбедрицата.
Омачкването трябва да е насочено избирателно към мускулите,,
достъпни за масаж. По предната повърхност са разположени
предният голямопищялен мускул (m. tib ialis anterior), дългият
р азгъ в ан ’ на пръстите (m. extensor digitorum longus), дългият
разгъван на палеца (m. extensor hallucis longus). Латерално на
подбедрицата се намират мускулите пронатори, дългият малко-
пищялен мускул (m. fibularis longus) и късият малкопищялен
мускул (m. fibularis brevis). Омачкването на някоиещ ипковидног
а на други — чрез натиск в дълбочина. Изстискването е по по­
сока към подколянната ямка. Завърш ва се с поглаждане.
Масаж на коляното отпред. Поглаждането е обхващащо, от­
начало обхождащо, след това концентрично. Разтриването над
коляното е праволинейно или спираловидно. Над пателата н
по-ниско от нея се използуват възглавничките на палците. Вни­
мателно се обработва с разтриване и омачкване сухожилието на
четириглавия бедрен мускул. Обработват се латералният и меди­
алният участък на коляното. Раздвиждванията на пателата са
полезни (фиг. 72, 73). Колянната става се екстензира и пателата
се раздвижва латерално дорзо-вентрално и кръгообразно п а
хода и обратно на часовниковата стрелка. Завършва се с по­
глаждане.
Масаж на бедрото отпред. Поради голямата и мощна муску­
латура масажът на бедрото се прави най-добре на три части.
Отначало се обработва вътрешната страна. Там са разполо­
жени мускулите привеждачи (mm. adductores), късият привеж­
дан на бедрото (m. adductor brevis), дългият привеждан на бед­
рото (m. adductor longus), големият привеждан на бедрото ( т .
adductor magnus), гребеновидният мускул (m. pectineus) и неж­
ният (m. gracilis). След това се обработва предната страна на
бедрото: правият бедрен мускул (m. rectus femoris), широкият
междинен бедрен мускул (m. v astu s interm edius). В тази зона се

79
обработва и шивашкият мускул (m. sartorius). На външната
латерална страна може да се масажират широкият страничен
бедрен мускул (ш. vastus lateralis) и обтегачът на широката бед­
рена фасция (m. tensor fasciae latae).

Ф и г. 72. Р а з д в и ж в а н е на п а т е л а т а — л а т е р а л н о

Ф и г . 73. Р а з д в и ж в а н е на п а г е л а т а — д о р з о - в е н т р а л н о

М асажът започва с поглаждане от коляното към тазо-бедре-

ната става. Поглаждането на предната и външната част може
да е с по-голяма сила, дълбоко. За вътрешната част на бедрото
е по-нежен и повърхностен. Разтриването може да е надлъжно и
напречно, а за шивашкия мускул е диагонално. Разтриването
най-често е с обре*меняване. А\оже да се използува богат арсенал
от спомагателни похвати, пилене, щриховане, рендосване, похва­
тът на гонещите се палци и др. Омачкването е в бавен темп, дъл­
боко проникващо. Изключение прави аддукторната група, на
която не се правят обременяващи въздействия. Използуват се
омачкване, преса, двоен гриф, двойно пръстеновидно и др.
Изстисквания се прилагат от коляното към тазо-бедрените
стави, като се спазва ходът на лимфния ток. От ударните похвати
широко се използуват накълцване, сечене, похлупвания, рен­
досване и др. Намират приложение както стабилни, така и л а ­
билни типове вибрации, изпълнени даже и с цели длани. Проце­
дурата завършва с полюляване и поглаждане.
Масажът на долните крайници завърш ва с въздействие на
тазо-бедрената става. Поглаждането е ветрилообразно и обхож­
дащо. Разтриването е кръгообразно, прави се разтегляне и пра­
волинейно разместване. Пасивните движения са за сгъване, от­
веждане и привеждане, както и за вътрешна и външна ротация.
Масажът на долните крайници завършва с общо цялостно
поглаждане, полюляване и разтърсване.

■80
 Зап о м н ете!
1. При масаж на крайниците отначало се разработва съот­
ветният гръбначномозъчен сегмент.
2. Внимателно и нежно се обработват зоните на подколенните
ямки, вътрешната повърхност на бедрата и ингвиналните гънки.
3. В масажа на долните крайници се включва обработването
и на тазо-бедрените стави.
4. При противопоказания или невъзхможност на пациента да
заеме изходно положение лицев лег долните крайници се обра­
ботват и от задната им страна от изходно положение тилен лег.
За това е необходимо да се направи по-голяма флексия в тазо­
бедрените и коленните стави, така че ходилата на масирания
да са стъпили върху опорната площ.

МАСАЖ НА КОРЕМА \

Зоната на корема се простира между долния ръб на гръдния

кош и горния край на тазовите кости и се покрива от мускулите
на коремната стена.
Тъй като няма костна преграда между органите, разполо­
жени в коремната кухина, и коремната стена, те могат да се под­
ложат на значителен масажен ефект. При масажа на корема па­
циентът се намира в тилен лег. Краката са сгънати в коленете и
тазо-бедрените стави повече, отколкото при масаж на други уча­
стъци. Ръцете са покрай трупа, свободно отпуснати, с длани,
сочещи надолу. Положението дава възможност за релаксация на
коремната мускулатура. М асажистът е обикновено прав, по из­
ключение седнал.
При извършване на повърхностни поглаждания коремната
стена мислено се разделя на четири части: горна лява и дясна
част и долна лява и дясна част. За средна граница между тях
служи срединната бяла линия (linea alba), а за трансверзална —
линията, преминаваща перпендикулярно на нея и през пъпа.
Поглаждането започва от горните половини, които могат да се
погладят едновременно или поотделно. Посоката на плоскостните
поглаждания е от пъпа и срединната линия нагоре и встрани към
съответните лимфни възли, разположени под аксилите. Долните
участъци се поглаждат от пъпа и срединната линия надолу и
встрани към съответните лимфни възли на слабинните (ингви­
налните) гънки. От спомагателните похвати намира приложение
гладенето с едната или двете ръце едновременно или посменно.
Дълбоките поглаждания на корема се извършват с едната или
двете ръце отдясно наляво, като се спазва ходът на часовнико­
вата стрелка. Движенията съвпадат с хода на перисталтиката на
червата. За извършването на дълбокото поглаждане на корема

6 Р-во по лечебен масаж 81

се използува специална техника. Изпълнителят е отдясно на па­
циента. Поставя дясната си ръка с доразалната страна и пръсти,
сочещи надолу към краката, върху долната дясна част на корема*
Започва поглаждане в кръг. Отначало ръката описва полукръг,
докато пръстите се придвижат така, че да сочат нагоре. След
това ръката се извива около улнарния си ръб и продължава
кръга върху лявата коремна половина с плантарната си повърх­
ност. Като се стигне до долно крайно положение, ръката се из­
вива около радиалната си страна и заема първоначалното си
положение, готова за нови поглаждания.
Л явата ръка на изпълнителя държи китката на работещата
дясна ръка и я обременява адекватно.
Оста на кръговото движение е около пъпа. Чрез този похват
въздействието е предимно върху мускулатурата около пъпа и на
тънките черва. Разтриването се извършва също по хода на часов­
никовата стрелка с възглавничките на пръстите или целите длани.
От спомагателните похвати се използуват граиавидио раз­
триване, чертане, водене на кожна гънка и др.
Омачкването се извършва избирателно. Най-повърхностно е
разположен външният кос коремен мускул (m. obliquus externus
abdom inus). Мускулните му снопчета са насочени по посока от
ребрата към срединната линия. В тази посока е и неговото омачк­
ване. Мускулните влакна на вътрешния кос коремен мускул
(m. obliquus interim s abdom inis) имат обратен ход — от хълбока
косо нагоре и напред. Омачкването трябва да се съобразява с
това. М ускулните влакна на първия коремен мускул (m. rectus
abdom inis) са успоредни на срединната линия, а тези на напреч­
ния коремен мускул са хоризонтално разположени и се намират
в дълбочина. Задната част на коремната стена се изгражда от
квадратния поясен мускул (m. quadratus lumborum).
Омачкването започва с въздействие върху косите коремни
мускули, които се обработват предимно с двойно пръстеновидно
омачкване. Правите коремни мускули се омачкват с дъга , а оста­
налите предимно щипковидно. Специален похват за омачкване е
напластяването. От ударните похвати се използуват барабанене,
потупване, пощипване и др.
Вибрацията може да е както стабилна, така и лабилна, при­
ложена предимно с по-големи повърхности на ръцете.
Масаж на стомаха. Нормално стомахът е разположен в горната
част на коремната кухина (епигастриум). По-голямата му част
(5/6) се намира наляво от срединната линия и само 1/6 отдясно.
Изходно положение за масаж на пациента е или характерният
за корема тилен лег, или десен страничен лег. При страничния
лег краката са сгънати така, че левият крак е сгънат повече и ко­
ляното му се намира над и пред коляното на десния. Дясната
ръка е сгъната и дланта е поставена под главата, а лявата ръка
държи ръба на масажната кушетка. М асиращият е прав и се

82
намира зад гърба на пациента (фиг. 74). Поглаждането започва
от мечовидния израстък на стернума отляво, върви по ръба на
гръдния кош и успоредно на него. Поглаждането е праволинейно
отгоре надолу, извършва се с възглавничките на пръстите или
дланите, с едната или двете ръце
посменно. Вторият етап на по­
глаждането продължава, като
посоката се изменя — тя вече
освен че е отгоре надолу, но е
и от латерално към медиално
(от ръба на гръдния кош към
срединната линия).
Разтриването следва хода на
поглаждането със спираловидни
и кръгообразни движения, из­
вършвани по посока на часов­
никовата стрелка.
Прилага се стабилна и ла-
билна вибрация, често с обре­
меняване с възглавничките на пръстите.
Тласъчните движения са със забавен ритъм, съобразени с пе-
ристалтичната вълна. М асажът на стомаха усилва както то­
ничните, така и перисталтичните движения, тонизира го и усилва
изпразването на неговото съдържимо.
Масаж на червата. Тънките черва изпълват средното и дол-
ното пространство на корема. Разположени са около пъпа и в
дълбочина. Пациентът се намира в обичайния тилен лег със сгъ­
нати крака, а масажистът — изправен до него. Поглаждането
на тънките черва се осъществява посредством повърхностно и
дълбоко плоскостно поглаждане в кръг по хода на часовниковата
стрелка. Поглажданията са описани при масаж на корема. Р а з­
триванията са спираловидни, праволинейни и кръгообразни.
Омачкванията са за мускулите, изграждащи коремната стена.
Вибрациите са предимно стабилни и се правят с дланите на ръ­
цете. Характерен похват е общо полюляване с ръка, обхванала
зоната около пъпа. Масажът тонизира коремната стена и м ускул­
ния слой на червата, подобрява тяхната резорбираща и перистал-
тична дейност.
Масаж на дебелото черво. Дебелото черво е по-благоприятен
обект за масиране, отколкото тънките черва. То започва от дяс-
ната хълбочна ямка, върви възходящо нагоре, извива наляво,
минава хоризонтално, като достига над дясното подребрие. След
това се спуска надолу, за да продължи в сигмовидната си част
и да завърши с правото черво и ануса. Масажът на дебелото черво
започва с поглаждане, което следва неговия ход. Ръката на масажи­
ста се поставя р дясната слабинна гънка, по-често с дорзалната си
страна. Придвижва се нагоре към диафрагмата, след това успоред­

83
но на нея до лявото подребрие. Оттам се спуска надолу и движ е­
нието завършва навътре към лявата ингвинална гънка. За дълбоко
поглаждане се използува обременяващото действие на другата
ръка на масиращ ия. От спомагателните похвати се използуват
гладене и гребеновидно поглаждане.
Разтриването е спираловидно с възглавничките на пръстите,
използуват се и палците. Посоката на движенията при разтри­
ването е както тази на поглаждането. Омачкването е надлъжно за
низходящата и възходящата част на червото и напречно за хо-
ризонталната. Вибрацията може да е както лабилна, така и
стабилна. От ударните похвати се използуват напляскване, по-
хлупване и др. Масажът завършва с полюляване и общо поглаж­
дане. При тежка обстипация масажните въздействия се извърш­
ват отначало на сигмовидната, след това на низходящата, хори-
зонталната и завършват с възходящата част на червото. Това
дава възможност за освобождаване и придвижване на фекал-
ните маси. М асажът действува благоприятно на дефекацията,
увеличава секреторната и резорбционната функция на дебелото
черво, нормализира перисталтичната вълна и укрепва чревните
мускули.
Масаж на черния дроб и жлъчните мехур. Тези органи се на­
мират в дясното подребрие. Нормално не трябва да се палпират,
тъй като са защитени от ребрата. Прилагат се поглаждане върху
кожния участък над тях и разтриване на подкожно лежащите
структури, омачкване на прилежащите мускули и вибрационни
похвати. М асажът действува върху функцията на органите реф­
лекторно, като я усилва, стимулира отделянето на жлъчен сок
и чернодробен секрет. Тонизира и нормализира дейността им.
Н якои автори предлагат и при увеличен черен дроб, палпиращ
се под ребрената дъга, да се прилага масаж. За неговото изпълнение
се изисква по-голяма компетентност, а извършването му се пре­
доставя на лекаря.
Масаж за въздействие на диафрагмата. За укрепване на диа­
фрагмата се извършват масажни похвати по долната граница на
ребрената дъга на гръдния кош. М асажът се прилага най-вече
в областта на ребрения ъгъл, непосредствено под мечовидния
израстък на гръдната кост. Прилагат се поглаждания, разтри­
вания, вибрации, сътресения и др.
Масаж за въздействие върху пикочния мехур. За създаване ре­
жим за изпразването на пикочния мехур се препоръчват някои
масажни похвати. Тези манипулации се извършват в зоната
между пъпа и симфизата периодично в определени часове на
деня. Това са предимно поглаждания от проксимално към ди-
стално, ритмично извършващи се стабилни и лабилни вибрации,
разтърсвания и дозирани притискания.
Масаж за въздействие върху слънчевото сплетение (plexus
solans). В зоната между пъпа и мачовидния израстък на гръдната

84
кост по срединната линия се правят плоскостни поглаждания.
Масажът може да продължи с разтриване, като най-често се из­
ползува похватът на гонещите се палци. Прилага се чертане.
Вибрацията е предимно стабилна и се прави най-често с въз­
главничките на четирите пръста. Въздействието завършва с по­
глаждане.

МАСАЖ НА ГЪРДИТЕ

Обхваща зоната от границата между гърдите и корема по ший-

ната извивка и от едната до другата средна аксиларна линия.

Ф и г. 75. П о г л а ж д а н е на Ф иг. 76. П о г л а ж д а н е на

гърдите к л ю ч и ч н а т а част на г ъ р ­
дите

Изходното положение на пациента е тилен лег. Под главата

му е поставена възглавница, а под колейете — масажно валяче.
Ръцете са до тялото, отпуснати, леко абдуцирани, за да не пречат
при м асаж а. М асиращият обикновено е прав или в някои случаи
седнал. Масажът ^започва с плоскостно повърхностно поглаждане
на двете гръдни половини едновременно. Ръцете_на изпълнителя,
се движат бавно и плавно от долния ръб"на ребрата нагоре и
встрани до съответните лимфни аксиларни възли (фиг. 75). По­
глаждането продължава до средната зона на гръдния кош. Там
тб“е в хоризТГнДаЛНа~ТГосбКсГ от гръдната кост латерално към ак-
силите. Горната ключнчна зона се поглажда от стерно-клавику-
ларната става встрани и леко надолу също към аксилнте (фиг. 76).
М асажът на гърдите при жените се извършва, като се избягва
зоната на млечните жлези. Това важи особено за мамилите. От
спомагателните похвати приложение намират гладенето, гребе­
новидното и грапавидното поглаждане за междуребрието _и об­

85
хождащото за бюста. Разтриването може да се направи в над-
лъж на посока. За междуребрията по-добри са напречните р аз­
тривания. Използува се грапавидният похват. Праволинейните
размествания на кожата към подлежащите тъкани са подходящи
поради голямата подвижност на кожата в тази зона. Могат да се

използуват още чертане, изтегляне, разтегляне, както и похва­

тът на гонещите се палци. Омачкването е насочено към съответ­
ните мускули. Най-голям и леснодостъпен за масаж е големият
гръден мускул (m. pectoralis major) (фиг. 77). Омачкването на
долната му част е възходящо, на средната — хоризонтално, а
на ключичната — латеро-каудално. Омачкванията следват хода
на мускулните влакна и са отвътре навън към залавното му място
на мишничната ямка. Омачкването може да бъде с едната ръка,
щипковидно, с двете ръце тип дъга или двойно пръстеновидно.
Чрез натиск върху костната подложка се омачква само клави-
куларният дял на големия гръден мускул. Изстискването е по
посока на аксилите.
Омачкването на малкия гръден мускул (m. pectoralis minor)
е затруднено, тъй като той се покрива от големия гръден мускул.
На него се въздействува чрез по-дълбок натиск. Индиректно е и
въздействието на подключичния мускул (m. subclavius)*
Омачкването е достъпно за предния зъбчат мускул (m. serra-
tus anterior). Най-добре е то да се прави от страничен лег. И з­
пълнителят е откъм гърба на пациента и го омачква посредством
щипковидния похват, ако има добре изразена м ускулатура. Ако
мускулатурата е хипотрофична, този мускул се омачква чрез
натиска му върху ребрата. По същия начин се омачкват и меж ду­
ребрените мускули (mm. intercostales).
От ударните похвати се използуват меко сечене, похлупване,
напляскване, пунктиране и др.
Вибрациите също намират приложение — както стабилните
за стернума, така и лабилните по протежение на ребрата. Преди
заключителното поглаждане се извършват няколко дълбоки
вдишвания и издишвания.

86
 Масаж за въздействие на сърцето. На сърцето може да се окаже
рефлектнорно въздействие чрез масажа на проекцията му върху
гръдната стена. Бавните ритмични поглаждания, съчетани с
бавно и нежно полюляване, направени от неговата основа по
посока към сърдечния връх, имат успокояващо действие. Чрез
тях може да се забави пулсът, да се задълбочат сърдечните сък­
ращения и да се понижи кръвното налягане.
Вибрационните похвати, приложени в същата зона, бързите
поглаждания, енергичните разтривания и преди всичко ударните
похвати действуват тонизиращо на сърцето.
Най-много се използуват мекото сечене, потупването, похлуп-
ването, наплескването и др. Чрез умел масаж може да се ускори
сърдечната дейност и повиши кръвното налягане. Същите ефекти
могат да се постигнат, ако се работи и върху проекцията на сър­
цето на гърба.
Зап о м н ете!
1. Не масирайте зоните на млечните жлези.
2. При масажа намалете натиска към нежните зони на под-
мишничните ямки.
3. При значително окосмяване на участъка регулирайте си­
лата на натиска и се съобразете с хода на косъма.
4. Внимавайте, когато използувате твърдите ударни похвати,
които резонират непосредствено върху сърцето и белия дроб.

МАСАЖ НА ГОРНИТЕ КРАЙНИЦИ

В масажа на горните крайници се включва: масаж на пръстите

и китките, на гривнените стави, на предмишниците, на лакътните
стави, на мишниците и на раменните стави. Пациентът най-често
е седнал, но може да бъде и легнал. Когато пациентът е седнал,
масираната ръка е поставена на масажна масичка или върху
възглавница, поставена в скута на масиращия.
М асажът започва се разработване на съответния гръбначно­
мозъчен сегмент на крайника — зоната С4—Thx на гръбначния
стълб. След това се преминава към общо, предимно обхващащо
поглаждане на целия крайник. Посоката е от пръстите до съот­
ветните аксиларни ямки. Поглаждането е тип вълна. Натискът
от китката към предмишницата се засилва, в зоната на лакътя
намалява, после отново става по-силен за мишницата и накрая
намалява към аксилите. Поглаждания се правят и на раменната
става, предимно от ветрилообразен тип, към съответната аксила.
По същия ред и посока се извършват общите разтривания на ръ­
ката. След общите въздействия на крайника се преминава към
детайлното му разработване.
М асаж н а п р ъ с т и т е и д л а н т а . Пръстите Се поглаждат щипко-
видно и диетално към проксимално за всеки пръст поотделно с
малка или средна щипка.
87
 Разтриването е също щипковидно и се комбинира с пасивните
раздвижвания на ставите. Обработват се поотделно всичките
пръсти. На метакарпо-фалангеалните стави се работи с голяма
щипка.

Ф и г. 78. О м а ч к в а н е на т е н а р а Ф и г . 79. О м а ч к в а н е н а х и п о т е н а р а

Ф и г . 80. Г о р н о в е т р и л о Ф и г. 81. Д о л н о в е т р и л о

Поглаждането на дорзалната страна на китката и пръстите

е плоскостно, може с цяла длан, с възглавничките на пръстите
или с пръстите. Разтриването е спираловидно или щипковидно.
Поглаждането на воларната страна на дланта и пръстите е
общо, предимно гребеновидно. Разтриването също е гребеновидно
или щипковидно. Омачкват се предимно тенарът (фиг. 78), хипо-
тенарът (фиг. 79) и улнарната страна на дланта. Пасивно трябва
да се разтриват една спрямо друга метакарпалните кости. П равят се
горно и долно ветрило (фиг. 80, 81). Следва заключително по­
глаждане.

88
 Масаж в областта на гривнената става. Масажът започва с
концентрично, обхващащо поглаждане. Следва кръгово обхожда­
що поглаждане.
Разтриването може да бъде праволинейно, кръгообразно и
спираловидно. От дорзалната си страна гривнената става е по-
достъпна за въздействие.
Стабилна вибрация може да
се направи на стаената цепка
и на рг. styloideus radii et ul­
nae.
Пасивните движения са ж е­
лателни и насочени към сгъ­
вания, разгъвания, отвежда­
ния, привеждания и кръгооб­
разни движения. След пасив­
ните движения се извършват
няколко поглаждания (фиг.
Ф и г . 82. Н а ч и н на п а с и в н о р а з д в и ж ­
82). в ан е н а к и т к е н а т а с т а в а с в к о п ч а н и
Масаж на предмишницата. пръсти
Масажът е насочен към въз­
действие на двете основни групи сгъвачи и разгъвани. М ускул­
ните групи могат да се обработват поотделно или общо. П оглаж ­
дането е праволинейно от китките към лактите. Отначало то е
плоскостно повърхностно, а впоследствие дълбоко обхващащо.
Разтриването е по дължина на предмишницата спираловидно,
използуват се похватите на гонещите се палци, чертане и др.
Изстискването е от китката към подлакътната ямка, бавно и с
подходящ натиск. Омачкването следва хода на мускулите. П ри­
ложение намират щипковидно омачкване, разместване, валяне
и др. Омачкването е предимно за достъпните мускули за м асаж:
лъчевият и лакътният сгъвач на китката (m. flexor carpi rad ia lis
и т . flexor carpi ulnaris), облият пронатор (m. pronator teres),
дългият дланен мускул (m. palm aris longus); лъчевият и лакът­
ният разгъвач на китката (m. extensor carpi radialis et m. extensor
carpi ulnaris) и общият разгъвач на пръстите (m. extensor digito-
rum manus).
От ударните похвати приложение намират мекото сечене, по­
щипването, наплескването и др.
Вибрацията може да е както стабилна, така и лабилна. Н а­
края се завършва с кръстовидно поглаждане.
Масаж в областта на лакътната става. Прави се заедно с радио-
улнарната става. М асажът в тази област започва обикновено с
концентрично поглаждане, последвано от обхождащо.
Разтриването може да бъде кръговидно и праволинейно. Ста­
вата се обработва при лека флексия. Могат да се правят пасивни
движения, сгъвания и разгъвания на лакътната става, супинация
и пронация в радио-улнарната става. Завършва се с поглаждане.

89
З а остаряло се смята становището, че мануалните въздействия
след травми и фрактури в областта на лакътя са противопоказани
и допринасят за развитието на анкилозиращи процеси.
При показания масажът, извършван от квалифициран и опитен
масажист, със съответна дозировка, е от значителна полза.
Масаж на мишницата. Може
да започне с кръстовидно по­
глаждане, да продължи с гл а­
дене, гребеновидно и грапа­
видно поглаждане. Посоката
на движение е от лакътя към
аксилите.
Разтриването е праволиней­
но или зигзагообразно. От спо­
магателните похвати могат да
се използуват пилене, рендос-
ване и др. СХмачкването е на­
Ф и г . 83. О м а ч к в а н е на т р и г л а в и я сочено към двуглавия миш-
м иш ничен м ускул ничен мускул (m. biceps Ьга-
chii), мишнично-лъчевия мус­
кул ( т . brachioradialss), ключично-мишничния ( т . coracobrachia-
lis), триглавия мишничен мускул (m. triceps brachii)) (фиг. 83) и
делтовидния мускул (m. deltoideus). Тези мускули се обработват
с надлъжно или напречно омачкване. Използуват се похватите
валяне, двойно пръстеновидно омачкване, двоен гриф в двата му
варианта и др. Ударните похвати са подходящи за този участък.
Те са сечения, похлупвания, рендосвания, пощипвания и др.
От вибрациите се прилагат предимно лабилните.
Масаж в областта на раменната става. М асажът започва с
ветриловидно поглаждане с едната или двете ръце. Посоката на
поглаждането е от рамото към аксилата.
Разтриването се извършва спираловидно или кръгово. Ста­
вата е достъпна за разтриване около акромиона на скапулата и по
предната и задната страна на ставата. Разтриването на аксилите
с е избягва поради наличието на лимфни жлези и големи кръво­
носни съдове. По ставната ивица може да се приложи вибрация.
След масажа на отделните части на ръката се прави общо полю-
ляване и разтърсване. Въздействието завършва с общо цялостно
разтриване и кръстовидно поглаждане.
Запомнете!
1. Пръстите и дланите се масират общо.
2. Внимателно и нежно масирайте аксиларните и лакътните
ямки или ги избягвайте.
3. Извършвайте едновременно с масажа и пасивните движе­
ния. Това важи най-вече за ставите на пръстите и гривнената
•става.

-90
ОБЩ МАСАЖ

При общия масаж се масира цялото тяло без главата. Масажът

е съвкупност от досега разглежданите масажи на отделните ана­
томични части на тялото. Ориентировъчно време за неговото из­
вършване е 40—50 m in. Може максимално да бъде намален до
20 min или увеличен до 90 min. Разпределение по време за отдел­
ните участъци на тялото не се прави. Отделя се повече време
за един или друг участък или става в зависимост от целите и за­
дачите на процедурата. Предлагат се няколко схеми за реда при
масиране на анатомичните участъци. Редът на въздействие трябва
да се съобразява с топографията на лимфната и мускулната си­
стема, както и с хода на кръвния ток. Напоследък като най-
рационална се смята следната схема: общият масаж да започва
от гърба, да следва седалището, задната повърхност на долните
крайници, предната им повърхност, корема, гърдите и да за ­
вършва с въздействие върху горните крайници. Обикновено
общият масаж се прави през ден или два пъти седмично.
Ежедневното му извършване е по изключение. Най-подхо­
дящо време са часовете преди обяд.
Ако се назначи масажът да се направи след ядене, трябва да
са минали поне 2 h. Общият масаж е натоварваща процедура,
затова внимателно трябва да се дозира. Спазва се принципът за
постепенно нарастване на натоварването. След масажа се осигу­
рява 10— 15 min почивка както на пациента, така и на масажиста.

МАСАЖ НА ГЛАВАТА И ШИЯТА

М асажът на главата се разделя на масаж на окосмената й част

{черепния покрив) и масаж на лицето. Разделянето е основателно
и е в зависимост от анатомичните особености на зоните. Прилага
се и различна масажна техника. Кожата на главата (черепният
покрив) е по-силно окосмена, по-дебела и е по-малко подвижна
от кожата на лицето и ш ията. Кожата на лицето и шията е по-
нежна, под нея са разположени мимическите мускули, които
дават възможност за мимика и изразителност на лицето. И двете
зони са богато кръвоснабдени и добре инервирани.
При м асаж на лицето и шията се има предвид не само ходът
на лимфния и венозния ток, но се взема под внимание ходът на
кожните гънки (бръчките). При работа върху тези зони масажи­
стът не трябва да ги разтегля, за да не се увеличат. Трябва да
се работи по тяхната дълж ина, за да се намалят или премахнат.
Стремежът е също да се увеличи еластичността на кожата, ли­
цето да придобие или запази свеж и добър вид и да се опъне ко­
жата на врата.

91
 М а с а ж на о к о с м е н а т а част на главата.
Пациентът' е' седнал, ръцете са на съответните колене, а главата
е леко наведена напред. Изпълнителят е прав зад пациента. М а­
сажът цели възбуждане на нервните окончания на кожата, по­
добрява храненето и обменните процеси, както и механическото

Ф и г. 84. Р и т м и ч н о п о д р ъ п - Ф и г . 85. К р ъ с т о с а н о по-

в ан е на к и ч у р ч е к о с а г л а ж д а н е на челото

очистване на мъртви епителни клетки. Поглаждането започва

от темето, калварията (върха на главата) и радиално върви на­
долу към околоушните лимфни ж лези. Двете ръце на масажиста
се провир:.т отдолу нагоре под косата, достигат върху на главата
и с натиск от възглавничките на пръстите извършват поглаждане
надолу. Чрез неколкократни поглаждания се преминава на нови
участъци, като се обхваща цялата окосмена площ. Разтриването
се извършва по същия начин от темето надолу, разделителната
линия за двете ръце е средната предно-задна шлемова линия.
Разтриването е със спираловидни движения, извършени с въз­
главничките на пръстите, от грапавиден тип. Омачкването се
прави трудно, чрез натиск и едновременно разместване на ко­
жата. Двете ръце извършват срещуположни движения, контри­
райки се.
Омачкването е насочено към мускулните пластинки на над-
черепния мускул (m. epicranius) и черепната част на слепоочния
мускул (m. tem poralis). След омачкването могат да се прилагат
вибрационни пгхвати. Характерни са ритмичните подръпвания
на кичурчета коса (фиг. 84).
М асажът завършва с поглаждане.

92
 М а с а ж н а л и ц е т о и ш и я т а . М асажът се извършва
от същото изходно положение както при масажа на окосмената
част на главата.
Разликата се състои в отведената глава назад (екстензия).
Не без основание много масажисти предпочитат изходното по­
ложение на пациента да бъде тилен лег. Изпълнителят е седнал
откъм главата и късата страна на кушетката.
Поглаждането се прави последователно на челото, веждите,
носа, бузите и брадата. Обикновено е симетрично с двете ръце и
едновременно може да бъде и едностранно. Движенията започват
от средната лицева линия и завършват към околоушните лимфни
възли. При поглаждането на челото ръцете се движат встрани
и малко надолу (фиг. 85). За веждите — встрани и хоризонтално,
както и за носа и бузите, а за брадата — нагоре и встрани. Може
да се направи и общо поглаждане. М асажният участък се обхваща
с цели длани, а натискът се осъществява предимно от възглав­
ничките на пръстите. Ушната мида също може да бъде погла­
дена отгоре надолу по хода на нейния анатомичен строеж. Р аз­
триването е спираловидно и следва хода на поглаждането.
Извършва се с помощта на възглавничките на пръстите или с
тенара на ръката. Кръгообразно разтриване с възглавничката
на един или повече пръсти се прави в основата на веждите, на
слепоочията, на брадичката. Разтриването в тези зони действува
ободряващо, успокояващо, често премахва главоболието. Пре­
поръчва се при разтриването ръката да преминава през ушната
мида. Същата може да бъде разтривана внимателно нагоре с
малка щипка. Ако се масира едностранно, свободната ръка на
изпълнителя фиксира необработваната лицева половина. Омачк­
ванията са внимателни. Съобразяват се с анатомичния строеж
на лицевата мускулатура. В областта на бузите и веждите може
да се приложи малко двойно пръстеновидно омачкване (фиг. 86).
В него участвуват само палците и показалците на двете ръце. На
веждите и брадата може да се приложи и щипковидно омачкване.
Д ругите лицеви мускули се омачкват чрез притискане между
пръстите, които извършват движения като ножици, или между
дланите и подлежащите кости. Омачкват се предимно m. fronta­
lis, m. tem poralis, m. orbicularis oculi, m. risorius, m. orbicularis
oris, m. masseter, m. m entalis, m. zygom aticus. На лицето се при­
лагат нежни ударни похвати, при които се работи с възглавничките
на пръстите, барабанене, пощипване, потупване и др. Може
да се извърши лабилна и стабилна вибрация. Стабилната вибра­
ция се прави най-често в основата на веждите, основата на ноз­
дрите, на слепоочията, под ябълчната кост. Мануално може да
бъде леко изтеглен върхът на носа. Ушната мида може да се при­
дърпа леко назад, за да се захлупи напред и се раздвижи вни­
мателно нагоре и надолу. Масажът на лицето завършва също
с поглаждане.

93
 В масажа на лицето се включва и масажът на шията. П оглаж ­
дането е от челюстта надолу към ключиците и встрани към съот­
ветните аксиларни ямки. Разтриването е в същите посоки със
спираловидни движения. Омачкването е предимно за m. sterno-

Ф и г. 86. М а л к о д в о й н о п р ъ с т е н о в и д н о о м а ч к в а н е

Ф и г. 87. О м а ч к в а н е на ш . s t e r n o c l e i d o m a s t o i d e u s

cleidom astoideus (фиг. 87). То е щипковидно надлъжно или на­

пречно, малко — двойнопръстеновидно. Платизмата (platysm a) се
обработва добре само с разтриване. Завършва се с поглаждане.
След или по време на масирането на главата се правят раздвиж ­
вания. Главата се навежда напред и назад, вляво и вдясно, извива
се в едната и другата посока и се правят кръговидни движ ения.
Запомнете!
1. Кожата на лицето е много разтеглива, лесно увисва.
2. При масаж следвайте хода на кожните линии.
3. Преди масаж лицето се почиства от пудра, гримове и др.
4. Двете ръце на изпълнителя работят еднакво силно и син­
хронизирано.
5. М асаж ът на лицето включва и масаж на шията.
6. При масаж на шията пациентът трябва да може да диша
свободно, ритмично, без да се задържа.
7. При обработване на m. sternocleidom astoideus главата се
ротира. ,.0 с . г; ,0 п;)

94
МАСАЖИ А ЯКА

Една от най-често назначаваните масажни процедури е ма-

сажната яка. Тя обхваща отзад участъка от окосмената част на
главата до долния ръб на скапулите, странично раменния пояс,
включително делтовидния мускул и отпред зоната между ман-
дибулата и млечните жлези. Пациентът може да е седнал с ръце
на съответните колене и с глава, леко наведена напред. М асажната
яка може да се прави и от легнало положение. Отначало се ма-
сират задната и страничните части, а след това масираният се
обръща по гръб и се обработва предната зона. Поглаждането
отзад се извършва от тила на главата през врата към аксилите, в
зоната на рамото и мишницата — също към съответните аксили.
Поглаждането отпред е надолу към ключиците и странично към
подмишниците. Разтриването спазва същия ред и посока на ма-
сиране. Използуват се множество спомагателни похвати, пилене,
грапавидно и гребеновидно разтриване, похватът на гонещите
се палци, водене на кожна гънка и др.
Омачкването може да бъде двойно пръстеновидно, двоен гриф*
омачкване дъга, омачкване преса и др. Насочено е главно към.
въздействие на горния дял на ш. trapezius, m. levator scapulae*
m. deltoideus, m. sternocleidom astoideus, mm. pectorales. Ударни,
похвати се прилагат, като се използуват предимно сечения, по­
тупвания, похлупване, наплескване. Вибрациите са от различен
тип — лабилни и стабилни, обикновено директни. Могат да се
изпълняват с различни части на масиращите ръце. Преди заклю ­
чителното поглаждане могат да се направят движения с главата
в различни направления.
Запомнете!
1. М асажната яка се извършва в зони, най-подходящи за реф­
лекторни повлиявания.
2. При масаж, извършен с бавни, плавни, меки похвати, се
постига успокояване, обезболяване и релаксация.
3. При масаж, извършен с енергични, бързи похвати, се постига
ободряващо, тонизиращо въздействие.

РЕФЛЕКТОРЕН МАСАЖ

Различните масажи имат рефлекторен ефект върху органите

и системите на човека. Рефлекторните масажи са се обособили
като самостоятелни масажни видове. Едни от тях повлияват даден
орган в рамките на един сегмент. Сегментът представлява функ-
ционална единица, която свързва посредством нервната система

95
дадена част от телесната повърхност (кожа, подкожие, муску­
латура, периост), наречена метамер, с определен орган, инерви-
ран от същия сегмент. Тук спадат мускулният масаж, периостал-
ният масаж, съединителнотъканният масаж, сегментарният масаж.
Д руга група специални масажи повлияват даден орган или си­
стема по пътя на специфично дразнене на съответния меридиан,
установен от акупунктурата. Това са акупресурата, шиатцу,
зонотерапията на стъпалата и др.

ПЕРИОСТАЛЕН МАСАЖ
ч
П ериосталният масаж е разработен от P. Vogler и Н. Krauss
от Г Д Р. Тези автори са установили, че при редица заболявания

Ф и г . 88. Н а т и с к в к р а й н а т а ф а л а н г а н а п а л е ц а

Ф и г . 89. Н а т и с к с в ъ р х а на I I I пръ ст , к а т о II го о б р е м е н я в а

на вътрешните органи или опорнодвигателния апарат в опреде­

лени зони на периоста се установяват палпаторно болезнени
точки. Тези т. нар. периостални зони са свързани със заболелия
орган в рамките на един сегаент. Например при функционално
сърдечно заболяване се опипват болезнени точки по ребрата в
лявата гръдна половина. При заболявания на стомаха — също в
лявата, а на дванадесетопръстника — в дясната гръдна половина
и т. н. Следователно заболелият орган като първично огнище е
предизвикал периостална точка — вторично огнище, което, вед­
нъж появило се, изпраща патологични импулси до заболелия орган
и поддържа заболяването. Чрез периосталния масаж се цели да
се премахне периосталната находка и по обратния път на рефлек­
торната дъга, въздействувайки върху вторичното огнище, да се
повлияе първичното огнище в заболелия орган.
Изследване на периостални точки. Ч рез щателна палпация
на костта върху съответния за даден орган сегмент се установя­
ват болезнени точки, които се отбелязват върху кожата с дермо-

96
графичен молив. При палпация се внимава дали болките идват
от периоста. Последните може да произлизат от мускулатурата
или някоя друга тъкан. Необходимо е колкото е възможно да се
изтласкват настрана мускулите и да се палпира «чисто» върху
периоста.

Фиг. 90. Натиск с проксималната

интерфалангеална става на сгъна­
тия II пръст на ръката

Т е х н и к а н а п е р и о с т а л н и я м а с а ж . След от­
криване на периостални точки се пристъпва към периосталния
масаж. Състои се от един единствен похват: ритмичен натиск
върху периоста с фреквенции около 1 s. Ако се работи върху
ребрата, натиска се във фазата на експириума, а през време на
инспириума натискът се преустановява. Ръката не бива да се
вдига от точката, за да не се губи последната. Натискът се у п ­
раж нява със: (а) крайната фаланга на палеца (фиг. 88), (б) върха
на третия пръст, като вторият го обременява (фиг. 89), в) с прок­
сималната интерфалангеална става на втория пръст на сви­
тата в юмрук ръка (фиг. 90). Това е най-силно дразнещ ият пе-
риостален масаж.
Започва се винаги от най-каудално, разположената точка.
Всяка точка се притиска 2—3—4 min, докато се притъпи бол­
ката в нея. След това се минава към по-краниално разположена
точка. Ако периосталната точка е така болезнена, че не позво­
лява да се работи върху нея, тогава се започва от периферията
и постепенно се минава върху самата точка. Това е т. нар. б л о ­
к и р а н е на болезнената точка.
При обработката на периосталната точка не бива да се «пре­
върта» като със свредел, а само да се притиска. Ако костната под­
ложка е конвексна, пръстът се поставя така, че да не се приплъз-
не върху костта.
За по-рационално изпълнение на периосталния масаж ръката
трябва да бъде изпъната в лакътя. Д а не се използува мускулна
сила, а да се използува тежестта на тялото за оказване на на­
тиска.
При някои хронични заболявания се препоръчва да се почне
паравертебрално от изхода на нервните коренчета, които инер-

7 Р-во по лечебен масаж 97

 вират даден сегмент, а след няколко процедури да се мине въ рху
перйосталната тъкан.
Д е й с т в и е н а п е р и о с т а л н и я м а с а ж . На са­
мата периферна точка на костната тъкан периосталният масаж,
.предизвиква хиперемия, хипертрофия или хиперплазия. М еха­
ничното дразнене предизвиква неспецифична възпалителна ре­
акция (асептичен периостит). Тъй като точката кореспондира с
вътрешния орган, подобни явления се развиват и в него. Н а­
пример при язва на дванадесетопръстника появата на хипере­
мия, хипертрофия и хиперплазия са всъщност саногенезните
процеси на заболяването. Обработеното място е раздразнено ог
периосталния масаж и то продължава да изпраща импулси д а
първичното огнище до 48 h. Поради това този масаж се назначава
през ден или през два дни. Прилага се до изчезване на периостал-
ните болезнени точки.
Най-изразеното действие обаче на периосталния масаж е обез­
боляващият ефект. Според P. Vogler механизмът на действие
наподобява новокаиновите блокади, а според Н. КгаиБвможеда
се прилага за обезболяване при инфаркт на миокарда и тогава ,
когато и най-силните медикаменти не са дали ефект.

СЪЕДИНИТЕЛНОТЪКАНЕН МАСАЖ
v • ' : . . . 1 -

Съединителнотъканният масаж е открит и разработен от Е .

D icke, A. Teirich-Leube и теоретично обоснован от проф. W. Koh-
lrauch. Те са установили рефлекторна взаимна връзка между
вътрешните органи, съдовете и опорнодвигателния апарат с под-
кожната съединителна тъкан в рамките на един сегхмент. Р аз­
лични патологични процеси, развили се във вътрешните органи,
не остават изолирани, а водят до определени рефлекторни из­
менения в съединителната тъкан. Обработването на подкожната
съединителна тъкан, където окончават множество вегатативни
влакна, със специалните похвати на този масаж води до подоб­
ряване на функционалното състояние на първичното огнище.
Изследване на съединителнотъканните находки. Рефлектор­
но повишеното тъканно напрежение в подкожната тъкан се от­
крива чрез:
а. Оглед. Виждат се промени в кожния релеф: лентовидни.
придръпвания, плоскостни вдлъбвания, набъбвания и др.
б. Палпация. При надлъжно изтегляне на кожна гънка с вър­
ха на 3. и 4. пръст се установява на*малена способност за раз­
местване на кожата спрямо подкожието (спрямо телесните фас-
ции — перисст, мускулни фасции и др.). Кожата се премества
като «блок», без да образува гънки. При защипване на симет­
рични кожни участъци в страната с повишено тъканно напреже­
ние кожната гънка е по-дебела. Освен това чрез палпация в под-

98
кожието могат да се установят възли, уплътнения, ръбци, болез­
нени зони.
Техника на с ъ е д и н и т е л н о т ъ к а н н и я ма­
с а ж : Този масаж има строго специфичен похват, Състои се в раз­
тегляне на кожата спрямо телесните фасции. Извършва се само
с върха на 3. и 4. пръст. Те се поставят върху кожата, разместват
я спрямо подкожието, след което се изтегля в същата посока.
При това изтегляне трябва да се усети една характерна болка на
«рязане» или «драскане». Долавянето на тъпа болка е израз на
неправилна техника.
При съединителнотъканния масаж болният е седнал, евент.
страничен лег, масажистът също седи зад него. Най-често се об­
работва паравертебрално. По-близо до гръбначния стълб про­
мените са по-изразени. Започва се от най-ниско разположените
зони и се преминава краниално. За отделните телесни части, а
също за отделните подкожни слоеве има известни особености в
обработката им. Съединителнотъканният масаж се прилага през
един или два дни. Продължава до изчезване на съединително-
тъканните находки — около 10—20 процедури.
Реакции от с т р а н а н а о р г а н и з м а . Х арак­
терна е острата болка при разтягане на кожата. Освен това има
някои местни и общи реакции от страна на организма:
а. Изразен кожен дермографизъм.
б. Уртикароподобно подуване на мястото на зачервяването,
т. нар. derm ographia elevata.
в. Понякога е възможна появата на подкожни кръвоизливи.
След два дни мястото посинява.
г. Като обща реакция е появата на непреодолима сънливост.
д. Вегетативна реакция с изпотяване.
Д е й с т в и е на с ъ е д и н и т е л н о т ъ к а н н н и я м а ­
с а ж . Съединителнотъканният масаж действува по сегментно-
рефлекторен път. Повлиява органите, предизвикали съединител-
нотъканните промени. Има изразен спазмолитичен ефект върху
гладката мускулатура и подчертано добро действие върху кръ­
воносните съдове: разш ирява артериите и артериолите, поради
което има широко приложение при болестта на Бюргер (m. B ur­
ger), на Рейно ( т . R aynaud) и други съдови заболявания. За по­
влияване на съдовете на долните крайници съединителнотъкан­
ният масаж се прави в лумбо-сакралната зона.

СЕГМЕНТАРЕН МАСАЖ

О. Glaser и A. Dalicho, обобщавайки отделните рефлекторни

масажи, са взели най-рационалното от тях и са изградили една
стройна масажна система, наречена сегментарен масаж. Авто­
рите изхождат от това, че другите специални масажи се насочват

99
да изследват и обработват само една тъкан — м ускулатура, пе-
риост, съединителна тъкан и пр. Ако например се обработи само
периостът, евентуалните съединителнотъканни или мускулни
находки ще продължат да изпращат патологични импулси до
първичното патологично огнище.

Фиг. 91. Схема на сегмент, в който са свързани функционално вътрешен

орган с телесната повърхност (кожа, мускул): 1 — задно корече; 2 — предно
коренче; 3 — пограничен ствол; 4 — спинален ганглий; 5 — спинален нерв;
6 — висцерален нерв; 7 — бяла комуницираща връзка; 8 — сива комуни-
цираща връзка; 9 — кожа; 10 — мускул; 11 — вътрешен орган

Чрез механичното въздействие върху рефлекторните прояви

с похватите както на класическия масаж, така и с някои специ­
фични похвати,се постига прекъсване на порочния кръг: вътре­
шен орган — телесна повърхност — вътрешен орган. По нерв-
новегетативен път в рамките на един сегмент (фиг. 91) се повлия­
ва патологичният процес.
Заболяването се приема не като местна проява, а като зася­
гане на целия организъм. Всяко огнище предизвиква рефлек­
торни изменения във функционално свързаните чрез вегетатив­
ната нервна система органи и тъкани, инервирани от даден сег­
мент. От своя страна рефлекторно обоснованите изменения в
телесната повърхност влияят върху първичното патологично
огнище като самостоятелно огнище, което поддържа заболява­
нето. Отстраняването на тези изменения в кожата, подкожието,
мускулите, периоста чрез масаж способствува за възстановяване
на нормалното състояние на заболелия орган.
Изследване при сегментарния масаж. Провежда се в рамките
на сегмента на даден орган. Изследва се послойно, като се започва
от кожата и се прониква в по-дълбоките тъкани.
1. К о ж н и з о н и . Чрез боцкане се установяват грани­
ците на зона с хиперестезия, установена още от Захарин и Хед.
Освен това в кожата могат да се установят и други промени в

100
чувствителността: парестезия, дизестезия, хипестезия и даже
анестезия.
2. С ъ е д и н и т е л н о т ъ к а н н и зони. Изследват се
съединителнотъканните находки (вж. Съединителнотъканен ма­
саж).
3. М у с к у л н и з о н и или зони на M ackenzie. Чрез
палпация, защипване и разтриване на мускулите между пръ­
стите или подлежащата тъкан се търсят изменения в мускулната
консистенция и хипералгични зони в тях:
а. Хипертонус най-често на отделни мускулни влакна или
на мускула като цяло.
б. Миогелози — окръглени или продълговати мускулни втвър­
дявания.
в. Хипотонус — вяла рефлекторно потисната мускулатура.
г. М ускулни хипералгични зони.
4. П е р и о с т а л н и з о н и — изследва се периостът (вж.
Периостален масаж).
5. М а к с и м а л н и точки. Чрез палпация и компре­
сия се откриват тези точки, които са най-болезнени. Те могат да
произлизат от различни тъкани.
Техника на с е г м е н т а р н и я масаж. Сегмен-
тарният масаж използува предимно похватите на класическия
масаж. Той е «по-либерален» в сравнение с останалите специални
масажи. Тъканите се обработват послойно от повърхностните
към дълбоките, като се съобразяваме с рефлекторните находки
в тях.
1. Кожата се поглажда повърхностно или дълбоко.
2. Подкожната тъкан се обработва предимно с разтриване.
При набъбване се прилагат най-нежна вибрация и специфичното
«пилене». При придръпване в съединителната тъкан се прилагат
разтриване, омачкване, докато при вдлъбванията, които са израз
на по-стара съединителнотъканна находка, се правят дълбоко
разтриване и омачкване.
3. М ускулатурата също се обработва в зависимост от харак­
тера на находката. При хипертонус се прилага непрекъснатата
вибрация. Използува се вибратор с директна и индиректна виб­
рация. За по-големите зони — разтриване, «пресичане» и «раз­
местване». Миогелозите се обработват чрез дълбоко разтриване
и непрекъсната вибрация. Силните болезнени омачквания, опи­
сани като «гелотрипсия», днес са почти изоставени. М ускулният
хипотонус и хипотрофия се обработват с дразнещи, възбуждащи
похвати от рода на ударната вибрация: сечене, почукване, на-
плескване и др.
4. Периосталните находки се обработват не само чрез при­
тискане, както е при периосталния масаж, но и чрез кръгообразно
разтриване.

101
 5. Максималните точки, които са концентриран израз на реф­
лекторна проява, представляват особен обект за сегментарния
масаж. Обработват се чрез кръгообразно разтриване и непрекъс­
ната вибрация.
6. Сегментарният масаж използува някои характерни специ­
фични похвати, като например сътресение на таза, обработка на
подлопатъчната област, разтягане на гръдната клетка и други,
които имат изразен рефлекторен ефект.
Д е й с т в и е н а с е г м е н т а р н и я м а с а ж . От са­
мото название се вижда, че действието на този масаж е в рамките
на определен сегмент. Сегментарният масаж има изразено спаз-
молитично, болкоуспокояващо и регулиращо действие при ре­
дица вътрешни заболявания, заболявания на опорнодвигателния
апарат и нервната система.

АКУПРЕСУРА

Акупресурата представлява разновидност на акупунктурата.

Докато при последната върху специалните акупунктурни точки
се въздействува рефлекторно посредством иглоубождане, при
акупресурата дразненето се осъществява от натиск с пръст.
А купунктурата, респ. акупресурата, представлява една свое­
образна рефлексотерапия. Теоретичното им обяснение е повлия­
но от някои схващания на източноазиатската медицина и из­
лиза малко извън рамките на нашето традиционно мислене.
В основата на това учение лежи понятието за «ин» и «ян».
Това са двете противоположни функции на организма, които
трябва да бъдат в равновесие. Нарушаването на това равновесие
води до болест. Функциите на организма протичат с две противо­
положни действия, например възбуждане — задържане, асими­
лация — дисимилация, подобно на явленията в природата: ден
и нощ, зима и лято и т. н.
Състоянието на «ин» и «ян» определя « ж и з н е н а т а е н е р ­
г и я » — «биоенергията» на организма. «Биоенергията» харак­
теризира функционалното състояние на всеки индивид в даден
момент. Известно е, че в определено време човек е с добър жизнен
тонус, кипи от енергия, има добро настроение, пълен е с инициа­
тиви и т. н. Докато в друго време, обратно, е потиснат, няма н а­
строение, не е жизне- и работоспособен. Това състояние, от една
страна, зависи от самия човек, от неговата наследственост, хабитус,
хранене, дишане, а също и от външни фактори — ден и нощ, по­
ложение на слънцето, месеца и т. н. Оттук идва и учението за
биоритмите.
Според китайската медицина «жизнената енергия» тече по
определени канали, наречени в европейската терминология «ме­
ридиани». Отделни органи и системи имат свои меридиани. Целта

102
на акупунктурата, респ. акупресурата, е правилно да разпре­
дели протичането на биоенергията по тези меридиани, ако това
не може да извърши самият организъм. Известните 14 меридиа­
на минават надлъжно по тялото и не съответствуват на никак­
ви анатомични пътища (нерви, съдове). По тях има точки с по­
нижено електросъпротивление, наречени биологично активни
точки, които са обект на акупресурата.
Т е х н и к а н а а к у п р е с у р а т а . Акупунктурните точ­
ки се обработват с натиск по определена схема за всяко забо­
ляване. Най-често тези точки са по-болезнени при натиск, а могат
да се открият и със специални апарати, измерващи кожното елек­
тросъпротивление.
Върху споменатите точки се прилага точковиден натиск с върха
на пръста или със специални пръчици с кълбовидно задебеление
с диаметър от 2—3 до 100 mm. Известни са различни техники:
1. Леко почукване по точките и меридиана от 50 до 100 удара
за 2—3 m in. Методиката е подходяща особено при деца.
2. Кръгообразно разтриване по хода на часовниковата стрелка
с 50— 100 движения за min.
3. Ритмичен натиск без повдигане на пръста от акупунктур-
ната точка за няколко минути.
4. Обработка на точката с нокът или дървена пръчица за по­
лучаване на по-дълбоко и силно дразнене.
5. Надлъжно разтриване по хода на меридианите с дланната
повърхност на ръката или пръстите.
Акупресурата се прилага в два варианта: единият за потис­
кане — прилагат се по-леки, по-краткотрайни недразнещи пох­
вати, а другият за възбуждане, при който натискът е по-енерги-
чен и по-продължителен.
Акупресурата има редица преимущества пред акупунктурата,
защото е лесно достъпна, не се нарушава целостта на кожата от
убождането, не дава особени усложнения, което я прави лесно
приложим лечебен метод.
П о к а з а н и я : акупресурата намира твърде широко при­
ложение както при функционални, така и при органични забо­
лявания. Има особено добър обезболяващ ефект при главоболие,
гърлобол, ставни болки. Действува при редица смущения на
кръвообращението (колапс, кръвоизлив от носа), неврологични
заболявания (парези от периферен и централен произход), вът­
решни заболявания (бронхиална астма, болести на храносми­
лателната система и др.).

103
АПАРАТЕН МАСАЖ

М еханизацията на масажа позволява много по-широкото му

внедряване в ежедневната практика, поевтинява стойността на
една процедура, извършва се при определени стандартни ус­
ловия.
Апаратният масаж обаче никога няма напълно да измести
висококвалифицирания масажист, защото апаратът няма чув­
ствителност, докато ръката на масажиста не е само средство за
изпълнение на процедурата, а чрез нея се долавят патологичните
промени (тонус на мускулатурата, болезнени места и т. н.) и се
дозира въз основа на информацията, която се получава от та к ­
та лното чувство.
Трите основни принципа на апаратен масаж са: хидромасаж,
механичен масаж и пневмомасаж.

ХИДРОМАСАЖ j

Използуването на водата едновременно като механичен и!

термичен дразнител намира широко място в лечебната практика.|
М асажното действие на водата може да се използува като
естествен непреформиран фактор: например морските вълни дей-
ствуват чрез механичните удари и нежното дразнене от придвиж­
ването на пясъка, прохладната вода, химичното дразнене на со­
лите във водата, УВ радиация от слънцето, вдишаните аерозоли.
Редица воднолечебни процедури, описани в ръководствата по
водно лечение, имат и масажно действие, например шотландски
душ, душ Ш арко, циркулярен душ и др.
Подводен четков масаж. Подобно на техниката на «полувана»
болният е седнал във вана, напълнена до половината с вода. М а­
сажистът ползува елипсовидна четка от естествен косъм и енер­
гично масажира с нея под вода отдолу нагоре единия крак, след
това другия. Ръцете се обработват, като всеки път четката се
потопява във водата, за да се мокри. Следва обработката на гърба
от седнало положение и отпред от полулегнало положение на бол-;
ния, като масажистът стои зад него. Към края на процедурата,;
за да се засили тонизиращият ефект, Температурата на водата с е 1
понижава с 2—5°.
В заключение се правят енергично избърсване със сухо обви-|
ване или обличане, Л Ф К и разходка. Използува се по-хладка
вода — 34—35 °С, която постепенно се пониж~ава до 32—30 °С.;
Времетраенето е от 5 до 10 min, в лечебния курс се правят 10 —

15 процедури през ден или всеки ден.

Подводният четков масаж има тонизиращо, ободряващо ден
ствие ^(Гпбкагзан при невроза, климакс, преумора, за закаляване.

104
 Четков масаж. Пациентът застава под темперирания душ и
енергично разтрива с четка цялото си тяло в продължение на 2
до 5 m in. Има общоукрепващ и закаляващ ефект.
Душов масаж. Болният е легнал върху една скара. На около*
1 m над него са разположени надлъжно 5—6 душови реш етки,
от които тече темперирана вода. Масажистът прави ръчен м асаж
под душа, при което се съчетават термичният и механичният
фактор.
При търсене на противовъзпалителен и релаксиращ ефект
температурата е 38—42 °С с времетраене 15—20 m in, при седа-
тивен е ф ек т— 38—36 °С в продължение на 10— 15 m in, а при
тонизиращ ефект — 32—30 °С за 5—6 min.
Подводнодушов масаж. Подводнодушовият масаж е най-раз­
пространената у нас апаратна масажна процедура. Добил е граж ­
данственост под името «тангентор» от названието на наличните
апарати за подводнодушов масаж.
А п а р а т у р а . У нас се работи с известните «Тангентор-4»
и «Тангентор-8», които представляват една електрическа водна
‘'турбина^омТга^^способна да засмуква водата от ваната и да я
изтласква с налягане до 4, респ. до 8 атмосфери при «Тангентор-8».
Следователно имат един смукателен маркуч, който е потопен във
ваната, и един изпускателен наконечник, който служи за тера­
певтично въздействие. Апаратът е обвит от металически кож ух,
заземен и занулен за сигурно техническо обезопасяване. Ако
апаратът не е добре обезопасен, той автоматично се изключва от
действие. От горната страна на апарата е разположено команд-
ното табло, състоящо се от: бутон за включване (зелен) и за из­
ключване (червен), кран за регулиране на налягането от 0 до 4
(респ. 8) атмосфери и манометър за неговото контролиране, вен­
тил за прибавяне на въздух към водната струя. Към наконечника
могат да се завинтват дюзи с различен отвор. Номерът на дюзата
означава диаметъра в mm. Към наконечника може да се завинти
и т. нар. разпръсквателна глава; тя разпръсква водата в по-
голям диаметър от дюзата и омекотява струята.
За подводнодушов масаж се използуват вани с по-голям раз­
мер, за да може пациентът да заеме по-удобна поза.
Болният ляга в пълната вана, лежи спокойно 5— 6 m in, за да
се релаксира организмът и се отпусне мускулатурата. В нача­
лото цялото тяло се облива с нежна струя и слабо налягане като
подготвителен масаж. След това водната струя се концентрира
върху болния участък. Насочва се най-напред косо, даже тан-
генциално, като постепенно струята се изправя и се отправя по-
перпендикулярно към кожата. Самият подводнодушов масаж се
провежда, като водната струя се води с кръгообразни, спирало-
видно наслагващи се движения от периферията към центъра по
хода на венозния и лимфния ток. Ръката направлява наконеч­
ника, който е на 10— 15 cm от кожата, чрез плавни, равномерни,

105>
-е умерена бързина движения. При определено налягане на вода-
та силата на дразненето може да се намали, като се увеличи
разстоянието дюза — кожа или след като се намали ъгълът на
струята спрямо кожата. След подводнодушовия масаж пациентът
остава още няколко минути във ваната. Температурата на во­
дата може да се понижи в това време с 5— 10° като заключително
охлаждаща процедура. Л . Куничев предлага едновременно с
нанасяне на водната струя масажистът да прилага пред струята
с другата си ръка четирите вида масажни похвати: поглаждане,
разтриване, омачкване и вибрация.
Физиологично действие. По закона на хидро-
‘статиката потопеното тяло изпада в относителна «безтегловност».
Топлинният ефект на водата отпуска тъканите и масажното дей­
ствие прониква по-дълбоко в прилежащите тъкани. Топлата вода
намалява рефлекторната мускулна възбудимост и има обезбо­
л яващ ефект.
Водната струя, която има форма на пресечен конус, попа­
дайки върху кожата перпендикулярно, образува една вдлъбна­
тина. В центъра тя е бледа (анемизирана), а встрани се образува
гънка като вал, която е зачервена (хиперемизирана). Ако се про­
мени ъгълът на струята, формата на вдлъбнатината става елип­
совидна, а при тангенциално (косо) насочване върху кожата се
образуват няколко напречни гънки. Подводнодушовият масаж
има добър оттичащ ефект, като разнася отлагания на патоло­
гични течности (кръвоизливи, отоци, хидропс). Успоредно с това
има хиперемизиращо действие, стимулира обмяната и трофич-
ните процеси.
При по-нежна дозировка — по-голямо разстояние между дю­
зата и кожата и прибавянето на въздух към водната струя, под­
воднодушовият масаж има седативен и релаксиращ ефект.
Д о з и р о в к а . Силата на дразнещия ефект на подводно-
душ овия масаж се дозира със следните параметри:
а. Температура на водата. Използува се обикновена инди­
ферентна или умерено топла вода 37—36 °С, но може да се даде
л по-хладка — 32—30 °С. Н якои автори препоръчват струя с тем­
пература 50—40 °С, но температурата във ваната да бъде инди­
ферентна. В този случай апаратът трябва да засмуква топла вода,
а на ваната да се осигури приток на хладка, за да остане послед­
ната в границите на индиферентната температура.
б. Налягането на водната струя се регулира в зависимост
о т поносимостта на болния. Започва се със слабо налягане — около
0,5 kg/cm 2 (0,5 атм.). За тялото налягането е от 0,5 до 2 kg/cm 2,
за ставите — от 1 до 4 kg/cm 2. При здрави (спортисти) може да
се даде и по-голямо налягане.
в. Разстоянието дюза — кожа променя дразнещия ефект—
с увеличаване на разстоянието налягането спада. Работи се от
5 — 10— 15 cm разстояние.

306
 г. Ъ гълът на струята спрямо кожата също променя силата
на дразненето. То е най-голямо, когато ъгълът е 90°, с наклоня­
ване на дюзата и намаляване на ъгъла намалява дразнещият
•ефект и се променя формата на вдлъбнатината в кожата. В пове­
чето случаи се работи, като струята пада косо спрямо кожата
при ъгъл 60—30°.
д. Големината и формата на дюзата. Колкото отворът на дю­
за та е по-малък (по-малък номер), толкова налягането е по-го­
лямо. Към апарата има дюзи № 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, дъждо-
видна решетка, ветриловидна (№ 100). Най-често се ползуват
дюзите № 10 и 11.
е. Прибавянето на въздух към струята я омекотява, но дава
допълнително дразнене от въздушните мехурчета, които полеп­
ват по кожата.
ж. Времетраенето на подводнодушовия масаж за тялото е
обикновено от 10 до 20 m in, а за крайниците — от 10 до 15 m in.
з. Лечебният курс обхваща най-често 10— 15 процедури през
ден или всеки ден.
П о к а з а н и я з а п о д в о д н о д у ш о в м а с а ж : след-
траЕматични състояния на опорнодвигателния апарат, артро-
ревматологични заболявания, неврологични заболявания, функ­
ционални заболявания на нервната система, нарушена пери­
ф ерна циркулация, затлъстяване, в спортната медицина и др.
Противопоказания: всички случаи, при които са
противопоказани масаж и водни процедури.
Вихрова вана. Този масаж се осъществява с апаратура, съ­
стоящ а се от една дълбока вана, в която могат да се потопят кра­
ката. Една перка, вградена в дъното на ваната (подобно на елек­
трическа пералня), предизвиква вихрови движения на водата.
Потопените части от тялото — предимно долни крайници — се
подлагат на механичното и термичното въздействие на водните
вихри. Температурата на водата, времетраенето на процедурата
-и физиологичният ефект твърде много наподобяват подводно­
душ овия масаж.
Вихровата вана е п о к а з а н а при травматични увреждания
в дисталната част на долните крайници, отоци по тях, смутена
циркулация и др.

МЕХАНИЧЕН МАСАЖ

Механичните средства за провеждане на масаж са различни:

като се започне от обикновените ролки и се завърши с програ­
мирани електронни стройства. Всички те служ ат за предаване
на един или друг вид механична енергия върху организма.
Пункт ролер. Представлява една къса «точилка», завършваща
от двете страни с ръкохватки. Върху повърхността му има изда­

107
тини, «пъпки» и вдлъбнатини, които усилват масажното дразнене.
На нашия пазар се пуска в продажба подобен уред, състоящ се
от няколко ексцентрично разположени надлъжнонабраздени ко­
нуси, които оказват масажиращ ефект върху големи телесни,
повърхности.
Ролков уред за самомасаж. Върху две успоредни въженца,,
завършващи с ръкохватки, са закрепени множество ролки, които
се привеждат в движение от самия болен. При по-чувствителни:
пациенти може да се прилага и върху тънка дреха.
Сух четков масаж. Ползува се овална четка, най-добре от есте­
ствен косъм. С нея болният сам или чрез друго лице обработва
бързо и енергично последователно всички части на тялото до­
за червяване на кожата. За гърба се ползува специално извита
дръжка или се прави от друго лице.
Сухият четков масаж се прави най-добре сутрин след ставане
от сън от 2 до 5 (10) m in. Представлява прекрасна запалителна*
и ободряваща процедура, която в някои страни широко се пол­
зува от населението.
П о к а з а н е за закаляване и общо укрепване на организма*
за повишаване на съпротивителните сили. Много добре дей­
ствува при неврози (всички форми), след умствена и физическа
умора, хронични ставни, сърдечно-съдови и други заболявания.
Вибрационен масаж. Масажен метод, използуващ механич­
ните колебателни движения. Получава се посредством апарати,
наречени вибратори. (Вибрация може да се получи и от ръката
на масажиста.) Вибрационните движения като всяко вълново
движение имат амплитуда и честота.
А п а р а т у р а . Има два основни типа вибратори:
1. Портативни. Най-разпространен у нас е малкият портативен
вибратор, предназначен предимно за козметични цели. В него­
вия корпус се намира електрически вибратор, към който има
две гнезда за прикрепване на вибратори (наконечници). По­
следните имат различна форма в зависимост от предназначе­
нието им.
За лечебната практика много добро приложение намират го­
лемите портативни вибратори. Работи се много удобно, защото
поради теж естта не е необходимо масажистът да натиска виб­
ратора към кожата.
2. Стационарен вибратор с колан. Най-разпространените у
нас стационарни вибратори.
Състои се от електромотор, закрепен върху стойка. Върху
излизащата от двете страни ос ексцентрично е прикрепен здрав
широк колан. При въртенето на мотора коланът вибрира. По­
следният се поставя върху кръста, ханша, бедрата и т. н. Ско­
ростта на оборотите може да се регулира, което дава добра въз­
можност за дозировка на масажното дразнене.
Апаратите се внасят от СССР, Чехословакия или други страни.

108
 Методики. Вибрацията е масажен похват, който може да се
извърши много по-добре от апарат, отколкото от ръката на маса­
ж иста. Поради това вибраторите трябва да намерят широко при­
ложение в масажната практика, но все още неоправдано малко
се прилагат у нас.
Портативните вибратори се използуват в комбинация с ръч­
ния масаж, като вместо да се вибрира с ръка, се вибрира с ап а­
рата. Прилагат се стабилно — върху едно място, и лабилно, ко­
гато вибраторът се придвижва върху масираната повърхност.
Може да се прилагат д и р е к т н о върху кожата и и н д и ­
р е к т н о , ако се постави върху ръката на масажиста. По­
следната вибрира под влияние на апарата, но същевременно ма­
сажистът има палпаторното чувство за масажираната тъкан и може
да дозира натиска с ръката си.
Стационарните вибратори, чието действие е не само местно, а
върху по-голяма част от тялото, даже и върху целия организъм,
се прилагат като самостоятелна процедура.
Стационарният вибратор с колан се прилага, като болният
с е отпусне с тежестта на тялото си на него и остави да бъдат виб­
рирани бедрата, седалището, кръста или друга част. Времетраене
от 5 до 10 min.
Вибраторът-легло за кръста се прилага при болни с оплаква­
ния от гръбначния стълб. В зависимост от оплакванията на бол­
ния методиката се програмира предварително. Може да се даде
последователно вибриране на ролките отдолу нагоре или обратно,
на едно място в лумбалната, тора кал ната или друга част от гръб­
начния стълб, да бъде постоянно, на интервали или с постепенно
покачване и намаляване силата на вибрацията.
Физиологично д е й с т в и е . ^Вибрационните коле­
бания пр.оникват дълбоко в тъканите на орга1шз~ма и предизвик­
ват редица отчетливи рефлекторни реакции. Малките апарати
служ ат за местно въздействие, а стационарните — за общо. За
ефекта на вибрацията има много проучвания, които са уста­
новили следните физиологични действия:СТ. Предизвиква редица
кожно-висцералнйТ’ моторно^висцерални и висцеро-висцерални
реакции.С ?/ Регулира функциите на нервната система в зави­
симост от дозировката. Нежната вибрация води до успокояване
и релаксиране, по-силната подобрява нервната проводимост,
действува ободряващо, стимулиращо, премахва нервно-мускул­
ното н а п р е ж е н и е /^ Върху мускулите, от една страна, има ре­
лаксиращ ефект, а, от друга, премахва мускулната умора, като
активизира окислително-възстановителните процеси, елиминира
продуктите на у м о р а т а В о д и до редица вазомоторни реакции.
Ъ} Има изразен обезболяващ ефект.
П о к а з а н и я : малките вибратори са показани навсякъде,
където в масажната техника е необходимо да се приложи непре­
къснатата вибрация — заболявания на опорнодвигателния апа­

109
рат, нервната система, вътрешни заболявания и др. Стационар­
ните са с по-специфично действие върху отделни по-големи сег­
менти на тялото или върху цялото тяло: болкови синдроми по
гърба, общо стимулиране, премахване на физическа умора, при.
затлъстяване и др.

ПНЕВМОМАСАЖ

Третият вид масажни апарати използуват въздушното наля­

гане за въздействие върху организма. Те са с отрицателно на­
л я г а н е — чрез засмукване на въздух, или с положително на­
л я г а н е — чрез пряко насочване на въздушната струя към ко­
жата или оказване на налягане посредством гумени маншети.
Масаж чрез пневматични маншети. Върху крайниците, най-
често долните, се закрепват гумени маншети, подобни на тези за
измерване на кръвно налягане. Чрез ритмично надуване и из­
пускане те оказват циркулярен натиск върху крайниците. Под­
помагат екстракардиалните фактори на кръвообращението и;
имат оттичащ ефект. Придвижват както венозната кръв от пери­
ферията към центъра, така и лимфата.
П рилагат се при разширени вени, варикозни язви, лимфостаза
с отоци и др.
Синкардиален масаж. Извършва се от апарата Синкардон.
Ч рез гумени маншети се упраж няват ритмични пневматични
импулси върху съдовете на крайниците. Цели се да се по­
добри и подкрепи кръвната циркулация в периферията. Апа­
ратът действува синхронно с фазата на сърдечната дейност на
болния. Разработен е от швейцареца Фукс (Fuchs). Синкардонът
е пример, как сложната електронна техника навлиза в масажа.
Представлява устройство за изпращане на дозирано налягане към
маншетите. Към апарата има вграден електрокардиограф, който
отвежда акционните потенциали от сърцето и синхронизира им­
пулсите от апарата с R зъбеца от електрокардиограмата. А паратът
се обслужва от лекар или висококвалифицирано лице.
М е т о д и к а . Масажните маншети се фиксират върху край­
ниците — при артериалните заболявания проксимално, а при
венозните — дистално от нивото на поражението. В зависимост
от разстоянието между сърцето и лезията (по таблица) се опре­
деля след колко милисекунди пулсовата вълна ще стигне д а
мястото на поражението. През време на систолата маншетата не
оказва никакво действие върху съдовете, а едва когато пулсо­
вата вълна стигне до нея, маншетата я подема и изтласква кръвта
подобно на «периферно добавъчно сърце».
В един курс се правят 20— 60, даже до 100 процедури.
Ф и з и о л о г и ч н о д е й с т в и е . Апаратът подпомага и
увеличава пулсовата вълна чрез ритмични пневматични импул­

110
 си, така че в единица време протича повече артериална кръв-,
към периферията и повече венозна кръв към центъра.
Синкардонът има и рефлекторно действие върху съдовете^
Установява се например затопляне не само на крайника, върху
който се прилага масажът, но и на симетричния друг крайник;,
по този начин се подобрява вазодилатацията и изграждането на
колатерали.
П о к а з а н и я : облитериращи процеси в периферните ар­
терии — болестта на Бюргер, Рейно и др., при смущение във ве­
нозното оттичане.
Вакозан. Апарат за пневмомасаж с отрицателно налягане..
Чрез засмукването на кожа подобно на вентуза се въздействува
върху повърхностните и дълбоките тъкани.
Апаратът за вакуумен масаж представлява една въздушна
турбина, която създава отрицателно налягане до 26,7 кРа (200*
mm Hg). От апарата излизат н я к о л к о маркуча, към които се
прикрепват плексигласови камбанки с различна големина и.
форма. Върху таблото на апарата има копче за пускането му в
действие, вентили към отделните камбанки, манометър за отри­
цателното налягане.
Методика. Вакозанът дава възможност за провеждане*
на вакуумен масаж с постоянен режим (при константно отрица­
телно налягане) и с импулсен променлив режим на налягане. Кам­
банките се поставят върху болното място и апаратът се оставя да.
работи 5— 15 min с импулсен режим. Друга методика е бавното
придвижване на камбанката от масажиста от дистално към прок-
симално по дължина на крайниците или тялото. Отлепването на
камбанките става, като се натисне кожата до ръба на вентузата
и нахлуе въздух в нея.
Ф и з и о л о г и ч н о д е й с т в и е . Под камбанката се виж­
да куполообразно повдигане на кожата. Последната е силно-
хиперемирана. Това показва, че в тази зона се развиват интен­
зивни механични и физиологични процеси, които имат не само*
местен ефект, но предизвикват и силни рефлекторни реакции.
С вакозана, и то с лабилния метод, може да се разнесат отоци,,
да се засили кръвообращението, да се въздействува върху тро-
фиката на тъканите. Вакуумният масаж има изразен обезболяващ,
ефект.
Прилага се при редица заболявания на опорнодвигателния
апарат, особено травматични, миалгии, при болкови синдроми
(лумбалгии), затлъстяване и др.

l lli
КОЗМЕТИЧЕН МАСАЖ

В козметичната практика масажът е една от най-важните про­

цедури. Козметичният масаж спада към хигиенния масаж. При
наличие обаче на патологични промени в лицето, които водят до
козметичен дефект, този масаж не преследва само профилак-
тична цел да запази свежестта на кожата, а има и лечебен ха­
рактер (да омекоти цикатрикси, да премахне отоци и т. н.). Обик­
новено той се прилага в съчетание с други козметични процедури:
маски на лицето, парен душ, горещ компрес и др.
Целта на козметичния масаж е да подобри тургора на кожата,
да тонизира мимическата мускулатура, да подобри кръвоорося-
ването на кожата, да увеличи еластичността на съединителнотъ-
канните влакна. Чрез козметичния масаж се освежава вялата
състарена кожа, свиват се кожните пори, премахват се бръчките
и черните точки (комедони).
Козметичният масаж се прилага не само на лицето и шията,
може да се прави и върху бюста, корема и цялото тяло.
Козметичните средства и масажът преследват различни цели
при сухата и мазната кожа.
С у х а т а к о ж а води много по-рано до образуване на
бръчки, до загуба на еластичността си. Такава кожа не се мие
със сапун, а се почиства с тампон, напоен в растително масло.
След това се поставя хранителен крем или маска, прави се топлин-
на процедура, полага се мазен (нощен) крем, след което се прави
козметичен масаж.
Мазната к о ж а се характеризира с разширени пори,
лкне (младежки пъпки), комедони. Те всъщност представляват
запушени и замърсени отвърстия на мастните жлези.
За отстраняване на излишната мазнина се препоръчва ли­
цето да се мие с топла вода и сапун и енергично да се подсушава.
Преди масажа мазнината се отстранява с тампон, напоен в спиртно-
етерен разтвор на салицилова киселина и резорцин. Това почи­
ства каналите на мастните жлези. След това се прави парна баня
за 10— 15 m in или парафинова апликация, което подпомага от­
тичането на съдържанието на мастните ж лези. Върху така под­
готвената кожа се прави масаж на лицето за 10— 15 m in, след
което може да се направи маска с пшеничени трици.
Техника на козметичния масаж. Тя не се различава съществено
от масажа на лицето и шията. Работи се едновременно с двете
ръце, като едната обработва лявата, а другата — дясната по­
ловина на лицето. Започва се с плоскостно повърхностно по­
глаждане, така че д е т е остане непогладена нито една част от
лицето. След подготвителния масаж на цялото лице се преми­
нава върху масаж на отделните части (без да се спираме на де­
тайлния масаж). Трябва да се изтъкне, че при козметичния масаж

112
разтриването се прави така, че кожата да не се р а з т я г а — на-
се повече в дълбочина, а не до крайния предел на размества­
не на кожата спрямо подкожието. Това изискване се налага
поради целта, която се преследва: да не се разтягат съединително-
тъканните влакна. Ходът на разтриването се съобразява с гън­

Фиг. 92. Посока на разтриването на лицето (по

а Л. Куничев)

jy Фиг. 93. Посока на омачкването на лицето (по

У\

i ^ I Фиг. 95. Барабанене с пръстите върху лицето

ките и направлението на бръчките на л и ц ето (фиг. 92). Отуомачк-

ването се дава акцент предимно на «натискане» и «стискане».
Натискането се изпълнява с върха на пръстите, които упраж ня­
ват последователно натиск върху кожата и мускулатурата към
костната подложка (фиг. 93). Стискане се прави, като се хване
кожата заедно с мимическата мускулатура в щипка между па­
леца, от една страна, и показалеца и средния пръст, от друга;
стиска се между пръстите и се притиска към подлежащата кост.
Особен акцент при козметичния м асаж се дава на потупва­
нето. Това е и най-важният похват при козметичния масаж на
Ж аке. П равят се енергични и чести потупвания с трите пръста на
ръката, като при докосването на кожата се защипва кожна гънка

8 Р-во по лечебен масаж 113

заедно с мускулатурата, оказва се и натиск в дълбочина. П отул­
ванията стават от средната линия към периферията на лицето*
Потупването трябва да се прави така, че винаги да е напречно на
кожните линии и бръчките (фиг. 94).
За стимулиране на кръвообращението и обменните процеси
особено се препоръчва напляскването. Извършва се с дланната
повърхност на пръстите с бързи последователни удари или чрез
«барабанене на пръстите» (фиг. 95).
М асажът завършва с поглаждане, което д а в ъ р в и последова­
телно към лимфните възли на шията, оттам по шията надолу къра
аксиларните лимфни съдове.
Противопоказания за козметичен масаж:
1. Възпалителни заболявания на кожата на лицето.
2. Окосмяване на лицето и над горната устна.
3. Силно разширени и видими кръвоносни съдове по лицето*
4. При липса на подкожна мазнина на лицето.
5. При замърсена кожа.

ФИНСКИ МАСАЖ

Финският масаж произлиза от Финландия, където за първи

път е бил приложен при спортисти в рамките на тренировъчния
процес. Днес много от неговите елементи се използват в спортния
масаж. За разлика от лечебния масаж похватите му са по-общи,,
по-силни и по-бързи, тъй като се работи при здрави хора за по­
стигане на по-бърз ефект от механичното дразнене. Тук не се
обработват детайлно дадена става или мускул, а се цели общо въз­
действие върху организма. При финския масаж най-напред се
работи по задната повърхност на тялото, като се почва от под-
бедриците, бедрата, седалищната област, гърба, след това спорти­
стът заема тилен лег и се обработва отпред, като се започва пак
от дисталната част на краката.
Финско поглаждане. Техниката е различна за плоските и за
цилиндричните сегменти. Особеното тук е, че масажистът трябва
да стои прав, за да използва собствената си тежест за оказване
на натиск върху съответната телесна част.
Плоскостно поглаждане. Масажистът застава прав отстрани на
болния, пръстите и палците са прибрани един до друг, върхът
на пръстите сочи посоката на поглаждането, ръцете се движ ат
успоредно, на връщане не се отделят от кожата, а само се нама­
лява силата на натиска.
При поглаждане на гърба спортистът е в лицев лег. Ръцете
се движат от кръста към аксиларните лимфни възли, като после­
дователно наслагващо обхващат цялата гръбна повърхност. Д яс-

114
ната ръка поглажда дясната половина, а лявата — лявата поло­
вина. Движението на ръцете е бързо, енергично, ритмично. Ма­
сажистът трябва да синхронизира движението на ръцете си с
ритъма на дишането.
Обхващащо поглаждане. Крайниците се обработват чрез об­
хващащо поглаждане. Масажистът с едната си ръка повдига под­
бедрицата от кушетката, а с другата, образувайки улей, обхваща
съответната цилиндрична част на крайника. Палецът и пръстите
сочат напред към посоката на поглаждането. При връщане на
ръката пръстите докосват кожата. Ръцете се сменят, за да се
обработи срещуположната част на сегмента. Започва се с подбед­
рицата от ахиловото сухожилие до задколянната ямка, след това
бедрата от външната, задната и вътрешната страна, без да се
повдига крайникът от кушетката. Глутеалната област се поглажда
кръгообразно с двете длани едновременно. Предната повърхност
на тялото се обработва, като се започва пак от подбедриците.
Коремът се поглажда по хода на дебелото черво с обременяване
на ръката. Гърдите се поглаждат по плоскостния начин. Н акрая
се поглаждат ръцете, подобно на долните крайници.
Финско разтриване. Изстискването и изцеждането на тъканите
е изместило до голяма степен разтриването. Тези похвати са по-
дълбоки и по-силни от класическото разтриване, поради което
намират по-голямо приложение в спортния масаж. Изцеждането
наподобява на финското смачкване — както обикновеното, така
и с обременяване. Изстискването е насочено към ставно-сухо-
жилния апарат. Известно е, че дразненето, включително и меха­
ничното на мускулните инсерции, възбужда предимно сухожил-
ните рецептори на апарата на Голджи, които водят до релаксиране
на мускулатурата. Изцеждането действа оттичащо с изпразване
на лимфните съдове, подобрява циркулацията.
Финско омачкване. За постигане на дълбоко и силно омачква­
не на мускулите се прилага двойният гриф. Той представлява
всъщност омачкване с обременяване. Омачкването се извършва
с дясната ръка, а лявата я обременява. Двойният гриф има две
разновидности:
а. О б р е м е н я в а н е н а н а т и с к — пръстите от едната,
а палците от другата страна обхващат мускулната маса. Пръстите
на лявата ръка притискат пръстите на дясната, а палецът на л я ­
вата притиска палеца на дясната ръка. По тези начин натискът
се извършва от двете ръце едновременно.
б. О б р е м е н я в а н е н а и з т е г л я н е т ц — при него
дясната ръка захваща по описания начин съответната мускулна
маса, лявата обхваща китката й. При смачкването акцентът пада
на изтеглянето на ръката по дължина на мускулните влакна.
Финското омачкване освен това се прилага чрез притискане
на мускулните маси към подлежащата твърда подложка (костта).
Най-често техниката се изпълнява с палеца. За постигането на

115
по-дълбоко въздействие върху палеца може да се упраж ни натиск
с пръстите или с дланта на другата ръка.
Ударни похвати. Прилагат се всички видове ударни похвати
като особен акцент се дава на сеченето — меко и твърдо.
Вибрации. Те също намират приложение, особено разтърсване­
то на крайниците и полюляване на големите мускулни маси.

СПОРТЕН МАСАЖ

Спортният масаж, включващ различни начини и похвати, има

за цел по-бързото и пълноценно настъпване на тренираноСт у
спортистите, поддържането по-продължителло.. време и усъвър-
шенствуването на тази тренираност, както и премахването на
неблагоприятни предстартови състояния и_ по-бързото възста­
новяване на организма по време на състезания и^след тях. М а­
сажът е доказана необходимост при всички спортни дисциплини.
Изработването на модерни рационални тренировъчни програми
е немислимо без него.
Физиологичното въздействие на спортния масаж върху орга­
низма не се различава съществено от това на масажа въобще. Той
използува същите технически похвати каквито се използуват в
класическия масаж, но модифицирани за целта.
О рганизацията, нормативите, устройството на масажните по­
мещения, обзавеждането, изискванията към масажиста и маса­
жирания са по-свободни от тези при класическия масаж. При
спортисти често се налага масажът да се провежда в баня, съб­
лекални, на спортния терен, на ринга, до тепиха и т. н.
Разликата между лечебния и спортния масаж са и обектите
за масаж. В първия случай това е болният човек, който се нуждае
от точна дозировка и подбор на най-подходящите похвати във
връзка със заболяването. При втория — спортистът се нуждае
от масаж, съобразен с фазата, етапа и задачите на тренировката,
състезанието или възстановяването.
Съществуват и някои различия в техническите похвати, при­
лагани при класическия и лечебния масаж и спортния масаж. По­
следният е заимствувал похвати и от финския масаж.
При поглаждането в спрртния масаж не е задължително, ръцете
на масажиста да се връщат по въздуха, както е при лечебния.
Ръцете могат да се връщ ат'леко и върху масираната повърхност.
Поглаждането и разтриването в спортния масаж се интегри­
рат, т. е. извършват се в повечето случаи едновременно. П рила­
гането им не се разграничава както при лечебния масаж (фиг.
96, 97).

116
 Разтриването в спортния масаж се извършва предимно над-
лъжно на мускулите.
Важен похват, който до голяма степен дава облика на спорт­
ния масаж, е изстискването (фиг. 98).

Ф и г. 96. П о г л а ж д а н е на г ъ р б а — г л а д е н е

Ф и г. 97. Р ъ ц е т е се в р ъ щ а т с г р а п а в и д н о р а з т р и в а н е , а не по в ъ з д у х а

Ф и г. 98. И з с т и с к в а н е н а т р и г л а в и я м у с к у л на п о д б е д р и ц а т а

Ф и г. 99. О м а ч к в а н е — двоен гриф с о б р е м е н я в а н е на п р ъ с т и т е

Омачкването при спортистите.„е по-дълбоко. Използуват се

повече похвати — двойно пръстеновидно омачкване и двоен
гриф, при които обременяването пада предимно върху палеца и
пръстите (фиг. 99).
Ударните похвати при спортисти са по-силни и. следват над­
лъжния ход на мускулните влакна.
Вибрациите в спортния масаж са с голяма амплитуда и малка
честота.

117
 Пасивните движения при спортистите по-често се заместват
от активни упражнения със съпротива и изометрични контракции.
Често при някои видове спорт, развиващи качеството гъвкавост,
при работа се надминава нормалният обем на движение на ста­
вите.
К л асификация на с п о р т н и я масаж
I. Тренировъчен масаж:
1. Общ тренировъчен масаж.
2. Специален тренировъчен масаж (частичен).
II. Предварителен масаж:
1. Общ предварителен масаж.
2. Предстартов масаж:
а) масаж при предстартова треска;
б) масаж при предстартова апатия;
в) масаж при състояние на боева готовност;
г) масаж при спортисти с хладна кожа.
III. Възстановителен масаж
1. Възстановителен следсъстезателен масаж.
2. Възстановителен междурундов масаж.
3. Възстановителен междуетапен масаж.

ТРЕНИРОВЪЧЕН МАСАЖ

Тренировъчният масаж се прилага, съвместно с тренировката

на^ спортистите. Този вид масаж е включен в плана на целого­
дишната или многогбдишната подготовка на спортистите. Целта
на тренировъчния масаж е да помага за бързото и максимално
мобилизиране на организма; за влизане в спортна форма, когато
това е необходимо, и за нейното поддържане; да замени понякога
тренировката, когато тя не може да се осъществи — пътуване,
климатични причини, травми и др.
Общ тренировъчен масаж. Чрез общия тренировъчен масаж
се осъществява общо въздействие върху организма, целящо функ-
ционалното му укрепване и развитие. Прилага се върху цялата
телесна повърхност и подлежащите меки тъкани и стави. Зад а­
чата му е да стимулира общо органите и системите на спортиста.
Предлагат се две схеми за прилагане на общия тренировъчен
масаж. При едната той започва от гърба, след това се масират
вратът,,, глутеалната зона,, бедрата и подбедриците отзад. Спор­
тистът се обръща по гръб и масажът продължава" по подбедри­
ците и бедрата отпред, горните крайници, гърдите и завършва
на корема. Д руги автори смятат, че масажът не бива да завършва
в коремната област. Тяхната схема коригира втората половина
на общия тренировъчен масаж. Когато спортистът се обърне по
гръб, се предлага след масажа на подбедриците и бедрата да се

118
м асират коремът, гърдите и масажът да завърши с въздействие
върху горните крайници и раменния пояс.
Един общ тренировъчен масаж би се провел по следния начин:
1. М а с а ж на г ъ р б а — масираният лежи по корем.
М асаж ът започва с поглаждане едновременно с двете ръце на
двете гръбни половини. При спортисти, привикнали на масаж,
веднага се включват грапавидно и гребеновидни разтривания,
комбинирани с дълбоко плоскостно поглаждане. М асажът“"про-
д ълж ава с изстискване, насочено предимно към мускулите, из­
граждащи задните аксиларни линии и дългите мускули на гърба.
Посоката на изстискване е от кръста нагоре към съответните а к ­
силарни ямки. След изстискване се правят отново няколко по­
глаж дания и разтривания. Обръща се внимание на обработване
на скапуларните области, особено на подскапулната зона, която
често се пропуска поради трудното й масиране. Омачкването
на малките мускули е щипковидно. За големите се използуват
двойно пръстеновидно омачкване и двоен гриф. След омачква­
нето добре е да се направи плоскостно повърхностно поглаж ­
дане. Масажът продължава с ударни похвати, като на гърба те
•са от най-различен вид — сечения, потупвания, пощипвания,
наплесквания, похлупване и др. Внимателно се прилагат в зо­
ните на сърцето и бъбреците. Масажът в тази област завършва
•със стабилни и лабилни вибрации, полюляване, разтърсване и
бавни и ритмични поглаждания.
При масажа на гърба акцентът е насочен към два главни пунк­
та в зависимост от спецификата на практикувания спорт:
~ Горен гръб — обработват се детайлно зоните на скапулите с
характерните за тях похвати.
Лумбо-сакрална зона — обработва се избирателно поради го­
лямото й обременяване при значителен брой спортове.
2. М а с а ж н а в р а т а . М асажистът минава отпред от­
към главата на масирания. С двете ръце се започва поглажда­
нето на шията едновременно за лявата и дясната половина. По­
соката е от главата към съответните аксиларни ямки. Следват
разтриване, омачкване, ударни похвати, вибрации, които се при­
л агат отделно за двете вратни половини. М асажът на врата се
детайлизира при тласкачи, хвъргачи, борци, вдигачи на теже­
сти и др.
3. М а с а ж на с е д а л и щ е т о — глутеалната муску­
л атура. Прилагат се похватите на дълбоко разтриване. Омачк­
ването е подходящо за тази зона. Най-често се използува омес­
ването. Приложение намират и ударните похвати, сечения, на-
кълцвания, похлупвания и др. П равят се изометрични контракции
на глутеалната мускулатура, както и пасивна екстензия на тазо­
бедрената става при флексирано коляно. Завърш ва се с поглаж ­
дане. Седалищната област трябва да се обработва старателно при
бегачи на всички разстояния, скачачи и при всички видове спорт,
в основата на които стои бягането.
119
 4. М а с а ж на з а д н а т а п о в ъ р х н о с т на б е д ­
р о т о . На бедрото се намират големи и дълги мускули. На тези
мускулни групи се въздействува с дълбоки бавни похвати. Н а­
мират приложение дълбокото обхващащо и плоскостно поглаж­
дане, разтриването. Омачкването и изстискването се правяху-като
регионът се разделя на две части — латерална и медиална, които
се обработват поотделно. Посоката на масажа е от коляното към
тазо-бедрената става. Внимателно се обработват сухожилията в
подколянната ямка. Завърш ва се с пасивни движения за сгъ­
ване и разгъване на колянната става. При сгъната колянна става
в нея се правят и пасивни ротационни движения.
5. М а с а ж н а з а д н а т а п о в ъ р х н о с т н а п о д -
б е д р и ц а т а . В тази зона на масаж най-голям мускул е triceps
surae. М асажират се трите му глави поотделно. След поглажда­
нето и разтриването обезателно се прави изстискване и се обра­
ботва ахиловото сухожилие. Акцентира се на зоните около ма-
леолусите и петата. Посоката на движенията е~ от петата към под-
дюленните ямки.
6. М а с а ж на ходилото и пръстите. Ходи­
лото се масира предимно с гребеновидни поглаждания и разтри­
вания. Омачкването на мускулите е щипковидно.. На метатарзал-
ните кости^ се прави горно и долно «ветрило».
М асираният сменя положението си и като ляга по гръб. М а­
саж ът продължава с въздействие върху пръстите на краката.
При спортове,"свързани с бягане и скачане, всеки пръст селобра-
ботва поотделно. П равят се както ротаторни, така и трансла-
торни движения на ставите. Пасивно се раздвижва листфран-
ковото съчленение.
7. М а с а ж н а п р е д н а т а п о в ъ р х н о с т н а п о д -
б е д р и ц а т а . Започва се с въздействие на глезенната става,
която се поглажда и разтрива обхващащо и кръгово. Подбедри-
цата се обработва повече откъм латералната й страна — преден
голямопищялен мускул (m. tib ia lis anterior), дълъг разгъвач на
пръстите (m. extensor digitorum longus), дълъг и къс малкопи-
щялен мускул и др. (m. fibularis longus et т . fibularis brevis).
На изброените мускули се извършват надлъжни поглаждания и
разтр*ивания“ рмачквания, както и изстисквания.
Пасивните р а зд в и ж в ан и ята “насечени не само към пронатор-
ната й дорзалната флекегог нд^ глезенната става, но и за супина-
ция, пронация и циркомдукция~....
8. М а с а ж на п р е д н а т а и вътрешната по­
в ъ р х н о с т н а б е д р о т о . Областта на масажа се р а з­
деля на три части, които се обработват поотделно. Отначало се
масира вътрешната част — мускулите аддуктори на тазобедре­
ната става, след тях средната — m. quadriceps femoris, и накрая
външната — мускулите абдуктори на тазобедрената става. По-
глажданията са дълбоки, комбинират се с разтриванията. Изстиск-

120
 ванията са към ингвиналната гънка. Омачкванията са предимно
^дреса, двойно пръстеновидно, и двоен гриф е обременяване на
пръстите и налеЦаГ Прилага се и спомагателният похват валяне?
Преди да се'завърш и масажът в тази област с поглаждане, се
прави «дрил» на петата; раздвижва се мануално при екстензирано
коляно латеро-латерално, дорзо-вентрално и кръгообразно по и
обратно на движението на. часовниковата стрелка.
9. М а с а ж н а к о р е м а . Поглаждането и разтриването
на корема е по посока на часовниковата стрелка.. Те~ могат да
бъдат за горната част на корема към ребрата, а за долната му
част към съответните ингвинални гънки. Разделителната линия^
минава хоризонтално през пъпа. Омачкването на правите ко­
ремни мускули е надлъжно, успоредно на linea alba, а на косите
и страничните мускули — латерално. На корема се прилага
предимно лабилна вибрация.
10. М а с а ж на г ъ р д и т е . Поглаждането започва ед­
новременно с двете ръце на масажиста върху двете гръдни по­
ловини. Посоката на поглаждането е отдолу нагоре и встрани към
съответните а^силарнй" ям ки. ' “З а “~по-детайл но масажиране на
гърдите гръдните половини могат да се масират посменно. При
хвъргачи, боксьори и др. разтриването и омачкването са насо-ч
чени предимно за големия гръден мускул (m. pectoralis m ajor),
предния зъбчат мускул (m. serratus anterior) и за междуребре­
ните мускули. Ударните похвати са леки. Вибрациите са ста­
билни и лабилни/П ртГж ени се избягва масирането на~ млечните
жлези', а при мъже се внимава да не се наранят мамилите.
11. М а с а ж на п р ъ с т и т е , китките и пред-
м и ш н и ц а т а . Масират се предните и задните повърхности.
М асираният може да е легнал или седнал. М асажът се започва
от пръстите с поглаждане, щипковидно разтриване и омачкване
от диетално към проксимално. Пръстите се разработват поотделно
при спортове, които са свързани със захвата: гимнастика, мото­
циклетизъм, автомобилизъм, стрелба, фехтовка и др. Аналитично
се прилагат и пасивните раздвиж вания. Дланите и китките се
третират с гребеновидни и грапавидни поглаждания и разтри­
вания. Омачкват се предимно мускулите на тенара и хипотена-
ра. Извърш ват секторно и долно ветрило на метакарпалните
кости. Пасивни движения се правят на киткената става в двете
оси на движение, набляга се повече на екстензията. Предмишни-
цата се масира от китката към лакътя. Поглаждането е надлъжно,
разтриването спираловидно, а омачкването следва посоката на
мускулните влакна. От- спомагателните похвати най-много се
прилагат валяне, изстискване.
12. М а с а ж на м и ш н и ц а т а и рамото. С ма­
сажа на мишницата и рамената завършва общият тренировъчен
масаж. Поради мускулите на мишницата, които са с голяма маса,
на тях се прилагат по-дълбоки действуващи похвати. Псглажда-

12L
:нето е обхващащо, масира се от лакътя към съответната подмиш-
цична ямка. Разтриванията са от всякакъв вид. Омачкването е
предимно двоен гриф и двойно пръстеновидно, насочено е пре­
димно "за мускулите сгъвачи и разгъвачи на лакътната сТава;
in. biceps brachii, ni. brachialis, m. triceps brachii. Изстискванията
са дълбоки. Ударните похвати са разнообразни: сечения, пощип-
вания, похлупвания и др. Ветрилообразно се обработва рамен­
ната става с поглаждане и разтриване. Омачкването е насочено
предимно към m. deltoideus. Пасивни раздвижвания се извърш­
ват в трите оси на движение на раменната става.
Най-добре е общият тренировъчен масаж да се прилага 4 —
•5 h след тренировката. Времетраенето му се колебае от вида на
спорта, пола, от големината на тялото, което ще се масира, от
умението и силата на масажиста, от задачата, която се поставя,
и е между 40 и 90 min.
Частичен тренировъчен масаж. Този вид масаж има избира­
телно въздействие. Насочен е предимно към онези мускули, които
пряко са най-много заангажирани в дадената спортна дисциплина.
Д обре е неговото провеждане да се предхожда след компетентен
кинезиолбгйчен анализ на движенията на съответния спорт. Ц ел­
та на частичния тренировъчен масаж е да подобри храненето,
еластичността, силата, бързината, М дръжливостта на_му"скулите
и ставите, които ще понесат най-голямата тежест през време на
състезанието. Той се извършва по същия начин, използуват се
същите технически похвати както при общия тренировъчен масаж.
Масирането на отделните части на тялото са разгледани в общия
тренировъчен масаж.
Времетраенето се колебае между 20 и 40 min по същите при­
чини, казани за общия тренировъчен масаж.
Съществуват главно три ориентировъчни програми за при­
лагане на тренировъчния масаж.
При първата програма през ден се редуват общ_ и частичен
тренировъчен масаж: ~
Първи ден на тренировката — частичен масаж.
Втори ден на тренировката — масаж не се прави.
Трети ден на тренировката — общ масаж.
Четвърти ден на тренировката — масаж не се прави.
Пети ден на тренировката — частичен масаж.
Шести ден на тренировката — масаж не се прави и т. н.
При втората програма се правят последователно частичен и
общ тренировъчен масаж и след това масажна пауза:
Първи ден на тренировката — частичен масаж.
Втори ден на тренировката — общ масаж.
Трети ден на тренировката — масаж не се прави.
Четвърти ден на тренировката — частичен масаж.
Пети ден на тренировката — общ масаж.
Шести ден на тренировката — масаж не се прави и т. н.

122
 При третата програма се прази тренировъчен масаж през ден.
Общият и частичният тренировъчен масаж се извършват в един
сеанс. Започва се с общ трениронъчегГмасаж и в него се интегрира
(включва) частичният тренировъчен масаж.
Тренировъчният масаж се прекратява 2 — 3 дни.преди..състе­
занието. ..... ■ -------------------------

ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАСАЖ

Под предварителен масаж., се разбира този масаж, който се

л ри лага непосредствено преди състезанието, т. е. предхожда
състезанието. Неговото индивидуализиране е задължително.
Предварителен общ масаж. Прилага се няколко дни преди
.състезанието, тогава когато е прекъснат тренировъчният масаж.
Д елта на този вид масаж е поддържане и усъвършенствуване
•спортната форма на състезателите, подобряване на трофиката,
уравновесяване на протичането на нервните процеси. Според
индивидуалните изяви на спортиста се прилага и съответен масаж.
В повечето случаи това е масаж, който включва повърхностни и
необременяващи похвати. В общия предварителен масаж изо-
билствуват различните видове поглаждания както плоскостни,
така и обхващащи. Разтриванията се съобразяват с хода на мус­
кулните влакна. Изстискванията са за големи повърхности —
■бавни и плавни. Прилагат се полюлявания и разтърсвания. Вни­
мателно се обработват ставите, пасивните движения се осъще­
ствяват при максимално волево релаксирана мускулатура. Вре­
метраенето на общия предварителен масаж е между 20 и 30 min.
Предварителен предстартов масаж. Прилага се от последния,
час преди състезанието до няколко минути преди старта. Пред­
варителният масаж е строго индивидуализиран в зависимост от
психичното състояние на спортиста. От масажиста се изискват
голямо умение и майсторство за неговото правилно въздействие.
Целта на масажа е да премахне настъпилите неблагоприятни пред-
стартови състояния или да поддържа доброто самочувствие и бое­
ва готовност. Времетраенето на такъв м асаж е 10— 15 min.,
1. Масаж при п р е д с т а р т о в а треска (спор­
тисти с повишена нервна възбуда). Състоянието се характери­
зира с неспокойствие, нервност, раздразнителност, ускоряване
на пулса, сърцебиене, повишаване на кръвното налягане. Тази
свръхнервна възбуда води до намаляване на постиженията, фал-
стартове, изработване на прибързана неправилна тактика. Целта
на масажа в тези случаи е да нормализира нервното състояние на
спортиста. Чрез дразнене на проприорецепторите при масажа
се отвлича вниманието на състезателя от предстоящото състезание.
Разш иряването на кожните капиляри спомага да се намали по­
вишеното кръвно налягане, а това снема общата напрегнатост
на организма.
123
 Масажът е по-добре да се провежда от легнало положение„
но аксГза това липсват условия, той може да се направи от сед­
нало и право положение. Започва се с поглаждания и разтрива­
ния на гърба, седалището, задните повърхности на долните край­
ници. Омачкванията са леки, а полюляванията и разтърсванията —
с голяма амплитуда. След обработване на задната повърхност на
тялото се масира по същия начин и предната му половина —
долните крайници, коремната област, гърдите. М асажът завършва
с въздействие върху горните крайници и няколко дихателни
упражнения.
2. М а с а ж п р и п р е д с т а р т о в а а п а т и я . Състоя­
нието. се. характеризира с демобилизация, липса на н а г л а с а т а
предсгоящотосъстезание^аатормозеност, която води до намаляване
на резултатите, забавяне на старта, късни неточни рефлекси. Целта
на масажа е да се отстранят вредните огнища на потискане в^цен-
тралната нервна система. Последователността на масажните зони
не се различава-jOT тази на/общия масаж. Разликата е в похва­
тите, които при състояние на предстартова апатия са тонизиращи,
възбуждащи. Поглажданията са енергични, разтриванията — в
бърз темп: бързи смени на ритъма при омачкванията, сеченията,
натупванията, пощипванията и наплескванията; масиране на
зоните чрез тяхното сменяне по разсеяната система. М асажът
завършва с активни бързи темпови упражнения за горните и дол­
ните крайници.
3. М а с а ж п р и с ъ с т о я н и е н а б о е в а г о т о в ­
ност (благоприятно уравновесено състояние на спортиста).
Състоянието се характеризира с -мобилизация,, готовност да се
даде максимално възможното постижение, уравновесени нервни
реакции, урегулирани възбудни и задръжни процеси в кората
на нервната система. Масажът е насочен за мускулите и м ускул­
ните групи, заангаж ирани най-много в състезанието. М асират
се и ставите, които ще понесат най-голямо обременяване. М аса­
ж ът в тези случаи е подготовка за пълноценно загряване. Може
да се приложи и под формата на самомасаж.
4. М а с а ж п р и у с е щ а н е н а с т у д . Това състояние
се дължи на условни рефлекси, които действуват превъзбуждащо
в кората на главния мозък. Най-често се среща при спортисти,
които от топли помещения трябва да излязат и се състезават при
ниски температури. Състоянието се наблюдава при плувци и се
обяснява с условния рефлекс (от виждането на водата кожата
нгстръхва, побледнява, получава се т. нар. гъша кожа). Това
води до непълноценна мускулна обмяна, загубва се добрата съг­
ласуваност на движенията, отразява се отрицателно на пости­
женията. Целта на масажа в тези случаи е да разшири кожните
кациляри, да премахне свръхвъзбудата, да хиперемизира. ко­
жата и чуЕството на студ да изчезне. М асажът използува същата

124
техника и последователност като този при предстартова треска.
С ледм асаж а спортистът се намята с връхна дреха (халат) и из­
чаква старта.

ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН МАСАЖ

Възстановителен масаж е този, който се прилага след състе­

занието, както и гпб време* на^провеждането му . Цели по-бързо и
пълноценно възстановяване, уравновесяване на коровите про­
цеси, регулиране на тъкайното дишане, премахване на умората
и достигане нормалното състояние на организма.
1. Възстановителен следсъстезателен масаж. Прилага с е . в
зависимост от умората — от 30 m in jjo 1Jh след състезанието при
неголяма~*умора. При голяма у м о р а — след’ няколко часа, при
изтощение — след няколко дни. Колкото, умората е по-голяма,
толкова прилагането му се извършва по-късно.
” Масажът се прилага от легнато положение. Помещението
трябва да е "добре проветрено и норма лноГзатоплено. Спортистът
е завит и се отвива само участъкът, който ще се обработва, след
което отново се завива.. Възстановителния . масаж използува ус-'
покояващи масажни похвати, поглаждане, разтриване, извърше­
ни бавно и ритмично. Прилагат се също мекото омачкване без
обременяване и изстискване, както 1Г полюлявания, разтърсва­
ния и вибрационни похвати. Избягват се сечения, дълбоки.омач­
квания и енергични разтривания. Възстановителният следсъсте-
зателен^масаж 4ц е л у в е л и ч а в а н е на белодробната вентилация,
премахване на кислородния дефицит. След масажа, който трае
около 30 min, се прави допълнителна почивка, а след нея тони­
зираща вана".
2. Възстановителен междуетапен масаж. Масаж, който се
прилага между отделните части на състезанието: многоетапни
колоездачни състезания, многоетапни автомобилни състезания,
шахматни турнири, боксови, баскетболни и др. В повечето слу­
чаи се разполага с около 24 h за възстановяване. В съвременния
спорт, при който се изискват огромно напрежение и високо спорт-
но майсторство, се смята, че който се възстановява по-бързо и
пълноценно, той е по-близо до победата.
Този вид масаж се отнася към най-тясно специализираните
и се поверява на най-големите и компетентни спортни масажисти.
Масажът се извършва под "прякото наблюдение и ръководство на
спортните лекари и педагози. По отношение на неговото време­
траене и плътност се спори. Най-вероятно това се дължи на го­
лемите различия в изявяване на качествата на организма при
отделните спортове, а също така и на индивидуалните особености
на отделния спортист. Времетраенето му е между 20 и 40 min.
М еждуетапният възстановителен масаж въздействува предимно

125
на местата, където мускулите преминават в сухожилия, върху
ставно-лигаментарния апарат, който е бил най-много натоварен
в състезанието, както и върху подвижността на мускулатурата
на гръдната клетка.
Съгласуването на междуетапния възстановителен масаж с:
общия двигателен режим й режима на хранене е задължително.
3. В ъ зс т а н о в и т е л е н меж дурундов м а с аж . Прилага се при. бок­
сьори между рундовете, при борци между отделните части на
борбата, при фехтовачи при отделните боеве, при гимнастици
между състезанията на отделните уреди и др.
При този вид масаж се разполага само с няколко минути, а
понякога и с по-малко от минута. Приложението му се оправдава
от задачите, к:ито трябва да изпълни: да успокои и ободри спор­
тиста; да въздействува благоприятно на дишането; да релаксира
някой мускули и мускулни групи; да се намери най-подходяща
поза за краткотрайната пауза.
При спортисти, упраж нявали предимно горните крайници,
се препоръчва седеж, ръцете в опора на бедрата, отворен гръден
кош. Добре се отразяват дълбоки вдишвания и издишвания, като
същевременно се правят леки спираловидни разтривания на
тила.
При спортисти, натоварили предимно долните крайници, се
препоръчва хоризонтално положение или седеж с приповдиг­
нати крака.

КОМБИНИРАНЕ НА МАСАЖА С ДРУГИ ФИЗИКАЛНИ ФАКТОРИ

Лечението и рехабилитацията представляват единен процес.

Отделните фактори се съчетават така, че да въздействуват върху
отделни патологични звена на болестния процес. Необходимо е
да се търси синергизъм между факторите и тяхното взаимно по-
тенциране и да се избягва антагонистичното им действие. Поради
това трябва добре да се знае как да се съчетават физикалните
средства в лечебния комплекс.
Ф изикалната терапия в основата си е една рефлекторна те­
рапия. Тя има неспецифичен терапевтичен ефект. Цели да регу­
лира функцията на отделните органи и системи, да повиши об­
щите защитни сили на организма чрез стимулиране на жизне­
ните му функции. Много е Еажно физикалните дразнения (елек-
трични, лъчисти, термични, механични и др.) така да бъдат до­
зирани и съчетани, че организмът и по-специално ц. н. с. да могат
адекватно да отговорят с мобилизиране на саногенезните (оздра­
вителните) механизми. Следователно отчитането на реактивността
на организма е важна предпоставка за дозировката и комбина­
цията на процедурите.

126
 Масаж и други форми на кинезитерапия. За възстановяване
функциите на опорнодвигателния апарат водеща роля играе
активната лечебна физкултура (ЛФ К). Ма­
сажът има за задача да подготви тъканите за активните упраж ­
нения. Поради това той се прилага непосредствено преди Л Ф К .
Това налага рехабилитаторите добре да усвоят масажа, за да
могат непосредствено да го съчетаят с активната кинезитерапия.
Погрешно е Л Ф К да се прилага няколко часа след масажа, за­
щото загряването на тъканите, хиперемията, омекотяването и.
обезболяването им ще отзвучат и Л Ф К няма да се проведе върху
най-благоприятния терен.
Ако се дават р е л а к с и р а щ и упражнения, ма­
сажът също трябва да ги предхожда, за да се съчетае релаксира­
щият ефект от масажа със съответните потискащи техники (Бо-
бат, Кабат, постизометрична релаксация). След значителни фи­
зически натоварвания уместно е ползуването на масаж като въз­
становителна процедура (вж. Възстановителен масаж). Твърде
благоприятно е прилагането на масаж непосредствено преди,
екстензотерапията за релаксиране на мускулатурата.
Масаж и топлинолечение. Топлинната процедура усилва дей­
ствието на масажа, като предизвиква разширение на съдовете,,
ускорява разнасянето на патологични отлагания. Топлината
понижава мускулната възбудимост, има спазмолитичен и обез­
боляващ ефект. При заболявания на опорнодвигателния апарат
е целесъобразно комбинирането на масажа с източници на екзо­
генна топлина: вана, парафин, кал и др., а също и с източници
за ендогенна топлина: У В Ч , индуктотермия и др.
При ставни контрактури, мускулни атрофии, невралгии се
препоръчва най-напред да се направи топлинната процедура, а
след това масажът, докато при застойни явления, оток, лимфо-
стаза отначало се прилага масаж, а след това топлинната апли­
кация. При исхемични явления в тъканите, когато е нарушена
васкуларизацията и е смутено храненето им, например при ръб-
цови изменения, миосклероза, не бива да се назначават проце­
дури с температура над 37 °С и не е показано съчетаването им с
масаж.
Масаж и светлинолечение. При облъчване със солукс съдо­
вете силно се разш иряват и даже лекият масаж може да предиз­
вика разкъсване на малките съдове. Необходимо е да има зна­
чителен интервал между солукса и масажа или да се приложат в.
обратна последователност — масаж и след това солукс.
При УВ облъчване, когато се цели да се постигне еритем, а*
даже и при суберитем масажът е противопоказан. Не може да
се прави масаж върху възпалена кожа.
Масаж и електролечение. Слабите паретични мускули реаги­
рат единствено на механично и електрично дразнене. При тях е
уместно съчетанието на електрогимнастика с масаж, като послед­

127'
ният се прилага непосредствено след електрогимнастиката. Въз­
становителен масаж даже от 2—5 m in след електрогимнастиката
премахва умората от паретичните мускули.
Йонофорезата се съчетава с масажа, като най-напред се прави
м асаж , а след това електрофоретичната процедура. Ако се на­
прави в обратен ред, поради резорбтивното действие на масажа и
разнасяне на йонните депа от кожата ефектът на йонофорезата
може да се сведе до нула. Не се съчетават в един ден галванична
и масажна яка, защото те имат сходно физиологично действие,
но могат да се редуват — един ден масажна, на другия ден —
галванична яка. При дегенеративни ставни процеси ултразвукът
и масажът имат синергично действие и е уместно съчетаването им,
като масажът се прилага преди фонофорезата.
Масаж и водолечение. Повечето Еодолечебни процедури могат
д а се съчетаят с масажа. Не е уместно да се правят в един ден
тежки водолечебни или балнеологични процедури, например душ
Ш арко или цяла кална апликация и общ масаж. Неподходящо е
в един ден да се прави подводнодушоз и ръчен масаж, тъй като и
двете са масажни процедури. Организмът не е в състояние да'
даде рефлекторна реакция на две сходни процедури, когато се
.провеждат последователно една след друга.
Масаж и курортно лечение. Добре се съчетават масаж и бал­
неолечение. При провеждане на студени и контрастни водоле­
чебни и други запалителни процедури е добре те да завърш ват с
масаж или самомасаж. М асажът подпомага адаптирането на бол­
ния към курорта. При балнеореакция прилагането на масажа
намалява нейното неприятно действие.
С п е ц и а л н а част

МАСАЖ ПРИ ОТДЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

МАСАЖ ПРИ ТРАВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Травмите върху човешкия организъм могат да водят до ре­

дица увреждания. В зависимост от тъканите, които се засягат,
и локализацията съществуват различни травматични заболява­
ния: контузии, навяхвания, изкълчвания, счупване, наранява­
ния и др. Могат да бъдат увредени: кожа, мускули, сухожилия,
връзки, стави, кости, нерви, вътрешни органи и т. н.
Травматичните увреждания биват затворени, когато не се
нарушава целостта на кожата или лигавицата, и отворени —
с разкъсване на последните.
К о н т у з и я ( c o n t u s i c ) — натъртване. _При удар със или върху
твърд тъп предмет се увреждат дълбоко разположените тъкани без
разкъсване на кожата или лигавицата. Получават се подкожни
кръвоизливи, наречени хематоми. Отначало мястото е зачервено,
по-късно посинява, след това променя цвета си в зелено и жълто
и постъпенно избледнява.
К л и н и ч н о се изразява с болка, оток, които водят до
смутена функция и ограничение на движенията. Пострадалият
щади засегнатото място.
Л е ч е н и е т о в началото има задача да спре кръвоизлива.
За целта се назначават покой, студена компресивна превръзка.
Масажът започва колкото е възможно по-рано — на
3—4-ия ден след травмата. В началото целта е да се разнесе
отокът и да се обезболи мястото. По-късно — да се подобрят
р»езорбцията и функцията на засегнатия сегмент.
Т е х н и к а. В началните стадии, когато контузеното място
трябва да се щади, масажът се прилага извъногнищно, т. е. пре­
димно проксихмално и дистално от травмата. Започва се само с
поглаждане с оттичащи похвати: «възходящ масаж в низходяща
посока». След 5—6-ия ден се включва разтриване, а върху кон­
тузеното място — повърхностно поглаждане. По-късно се при­
лагат омачкване и вибрации. Преценката, кога да се масажира
контузеното място, зависи от ^болката. Не бива в никакъв случай
масажът да увеличава болката. При добра поносимост посте-

9 Р-во по лечебен масаж 129

 пенно с.напредване на възстановяването масажът се приближава
към центъра на огнището.
В началото времетраенето е кратко — 5—6 min, като посте­
пенно се увеличава до 10— 15 m in, а при по-големи площи и по­
вече. Може да се съчетае с магнитотерапия, електротерапия (нис-
кочестотни токове), ултразвук, топлинни процедури. Последните
се допускат в по-късния възстановителен период.
/Н авях в ан е (distorsio). Отнася се за временно^ разместване на
ставните повърхности, тГ е. преминаване границите на тяхната
нормална подвижност, при което капсулата и връзките се късат
или разтягат.
К л и н и ч н о се изразява с внезапна силна болка след трав­
мата, .подуване и посиняване от кръвоизлив в ставата, ограни­
чена и болезнена подвижност на ставата. Ако в ставната кухина
се излее кръв, говорим за хемартроза, а при серозна течност —
за хидропс.
Л е ч е н и е т о се състои в им_обшшзация. При по-тежките
случаи — гипсова превръзка, покой, криотерапия, магнито­
терапия.
М а с а ж ъ т цели разнасяне на отока и кръвоизлива, обез­
боляване, подобряване на трофиката и функцията. М ускулите,
движещи ставата, които са изпаднали в спазъм, трябва да бъдат
релаксирани. По отношение на прилагането на масажа авторите
са на различно мнение. V. Bohler, Б . Бойчев и др. например
препоръчват само активните движения за раздвижване на ста­
вата. Те проявяват известна сдържаност спрямо масажа поради
опасност от поява на околоставни осификации. Това може да
стане при драстичен и болезнен масаж. Повечето съвременни
автори препоръчват внимателно масаж от началото, изключи­
телно извъногнйщно.
Т е х н и к а . Още на 3—4^ия ден се започва с оттичащо по­
глаждане на_проксималната* част от навяхването. По-нататък
се спазват принципите, описани при контузиите за извъногнищ-
ния масаж, с тгостепеннб проникване върху огнището при съблю­
даване да няма болка. Прилагат се по-леки похвати — поглажда­
не, леко~разтриване, непрекъсната вибрация. Тук трябва да
се спазва строго принципът на имобилизация. Например, ако
крайникът е поставен в гипсова лонгета или компресивна пре­
връзка, не бива да се нарушава имобилизацията. Ако е назначен
масаж при това положение, то с едната ръка се фиксира ставата,
за да не се движи, а с другата се работи. Върху статичните мус­
кули се прилагат релаксиращи, а върху динамичните — тони­
зиращи похвати.
Някои стави при травматичните заболявания действително р е а ­
гират с осификации. На първо място стои лакътната става. При
нея масажът е противопоказан. Подобна опасност понякога има
и при колянната става.

130
 Времетраенето отначало е 5— 10 min. Увеличава се до 15*
даже до 20 min. В по-късния стадий, когато се цели възстано­
вяване на ставната функция, масажът се съчетава и с пасивни
движения. След масажа се назначават Л Ф К , механотерапия,
подводна гимнастика.
; Изкълчване (luxatio). При този вид травма е налице трайно
разместване на костите, 'които образуват ставата. Това е сте­
пенно по-тежко увреждане на ^ставата от навяхването, съпрово­
дено е от силна болка,, оток, ставата е деформирана, напълно
блокирана в принудително положение. Ставната капсула е раз­
късана..
Освен травматични изкълчванията могат да бъдат и вродени
(например на тазо-бедрената става) и патологични.
Л е ч е н и е т о се състои в наместване (репозиция) на раз­
местените ставни повърхности, което трябва да се приложи кол­
кото може по-бързо след травмата. Имобилизацията е по-дълго­
трайна и солидна (по-често гипсова превръзка), отколкото при
навяхването. След наместването принципите на лечението са
подобни както при навяхването.
М а с а ж ъ т и Л Ф К и тук се прилагат по възможност по-
£ано. Правилото за атравматична работа, обхващане на сегмен­
тите извън засегнатата става се спазва и при луксациите. Важно
условие в ранния период е ставите, които не са имобилизирани,
да се раздвижват рано предимно с активни, а и с пасивни упраж ­
нения. При засягане на крайниците се обработват и съответните
сегментарни зони на гръбначния стълб.
Отначало масажът е краткотраен — 5—6 min. С течение на вре­
мето се удължава до 20 min. За лечебен курс се правят 10— 15—
20 процедури.
Счупване на костите (fractura). Нарушаването целостта на кост­
та е едно от най-тежките травматични увреждания на опорно-
двигателния апарат. Счупванията биват пълни или частични —
пукване (fissura). Когато е нарушена целостта на кожата, те са
открити, а при запазена покривка — закрити. При откритите
възникват условия за внасяне на инфекция и възпаляване на
травмираните тъкани. Възпалението на костта се нарича остео-
миелит и води до тежки усложнения със забавяне на възстано­
вителния процес. Освен травматични счупванията могат да бъдат
и патологични, например при някои заболявания костта може
да се счупи и при нормално натоварване. Счупените костни ф раг­
менти могат да се разместят в различни положения.
Клинично счупването се изразява с остра болка, за ­
губа на функция, подуване, оток, деформация или скъсяване
от разместването, кръвоизлив, при движение крепитация от
триене на костните фрагменти, патологична подвижност.
Зарастването минава през 4_с талия: хематом, фиброзен калус,
временен калус и траен калус. Калусообразуването може да

131
 бъде смутено — забавено, може да не се образува калус (създава
се лъж лива става), а може калусът да е.хипертрофичен и да при­
тиска околните тъкани (например нерв). Времето за образуване
на калуса е различно в зависимост от големината и тежестта на
ф рактурата, възрастта на болния, неговото общо състояние, от
приложените терапевтични мероприятия.
Л е ч е н и е т о се състои в наместване (репозиция) на ф раг­
ментите и имобилизация: гипсова, чрез екстензия, оперативна —
остеосинтеза, и др. При рехабилитацията винаги трябва да се
мисли за бързо възстановяване на функционалния дефицит. При
лечението на фрактурите между ортопедите и физиотерапевтите
има известни противоречия. Едните са по-консервативни и из­
чакват по-дълго време, за да се получи добро, сигурно срастване
между фрагментите, а другите прилагат принципите на функцио-
налното възстановяване колкото може по-рано. Водени от прин­
ципите на рехабилитацията, ние се придържаме към ранното
активно раздвижване. С него се цели да се избягнат или нама­
лят ставните контрактури, инактивитетната атрофия на мус­
кулите, смутената трофика, нарушената функция на крайника.
За целта масажът се прилага рано, още по време на имобилиза-
цията и веднага след имобилизацията.
* М а с а ж п р е з в р е м е на и м о б и л и з а ц и о н н и я
п е р и о д . Не трябва да се изчаква свалянето на имобилиза­
цията, както се постъпва често, и едва тогава да се започне ак-
тивното лечение с масажа и ЛФК- Още през време на имобили­
зацията след намаляване на реактивните прояви, които отзву­
чават, ако няма усложнение след 7— 10 дни, се започва с масажа.
При гипсова имобилизация той се прилага по следния начин:
а. Стимулиращ масаж в ’сегментарната зона на крайника,
там откъдето излизат коренчетата, образуващи плексуса за гор­
ния крайник (С4 — Th2), а за долния (Lx—S5). В паравертебрал-
ната зона е най-добре да се прилагат похватите на сегментарния
масаж. Акцентира се върху разтриването и непрекъснатата виб­
рация.
б. Обработват се тези части от крайника, които са извън гип­
совата имобилизация. Може да се изреже прозорче в гипса при
коляното, за да се масажира й мобилизира. Мобилизацията на
пателата се извършва чрез пасивното й разместване латеро-ла-
терално и кранио-каудално.
в. Прилагат се формите на вибрация върху гипса. За пред-
мишницата и подбедрицата от втората седмица, а за мишницата
и бедрото — от третата. Трептенията на вибрацията се преда­
ват върху края на костните фрагменти, което дразни калусообра-
зуването. Почукването върху гипса се прави с дървено чукче,
за да се получи трептене под гипса с предаване бърху костта.
За долния крайник се препоръчва почукване по петата с юмрук.
Трептенията се предават нагоре до фрагментите. За да се дразни

132
 калусообразуването и правилното архитектонично подреждане
на костните гредички, също се препоръчва ранното прохождане
с гипса.
г. За получаване на рефлекторна реакция се прилага масаж
и на симетричния здрав крайник. По този начин се изпращат им­
пулси до контралатералния крайник, който е гипсиран. В него
се получават същите, макар и по-слабо изразени реакции както
в масирания здрав крайник: подобряване на кръвообращението,
трофиката, обмяната.
Ако имобилизацията е чрез трайна екстензия, тогава достъпът
до крайника е по-добър ."Трябва много да се внимава обаче да не
се получи разместване на фрагментите при масажа. След отзву­
чаване на реактивните явления масажът с е , започва далеч, из-
въногнищно, предимно с оттичащо поглаждане. Изходнсто по­
ложение на болнця е принудително, така както диктува екстен-
зията. Масажът постепенно, с течение на времето и възстановя­
ването се насочва към огнището, като акцентът пада на ставите.
Обработват се чрез разтриване предимно ставните цепки. За да
бъде масажистът сигурен', че няма да предизвика разместване на
фрагментите, с едната ръка придържа крайника неподвижен,
а с другата извършва масажа. Похватите са нежни, щадящи:
поглаждане, леко разтриване, непрекъсната вибрация.
началото мускулният тонус е повишен — мускулна защита.
Прилага се поглаждане, бавно, плавно и неболезнено разтри­
ване и омачкване, прави се непрекъсната вибрация. Подходящи
са полюляването към оста на сегмента и напречно, а също и ме­
ханична вибрация с вибратор.
Съвременен метод на лечение на фрактурите е металната сстео-
синтеза — задържане на костните фрагменти с тел, плаки, вин­
тове и пирони — например гвоздея на Кюнчер. Така имобилизи-
раните костни фрагменти са по-достъпни за ранна кинезитера-
пия и възстановителният период се съкращ ава. Цели се намаля­
ване на отока, подобряване на кръво- и лимфообращението, раз­
насяне на патологични отлагания, предотвратяване сраствания
между отделните тъкани, подобряване на трофиката. Особено се
обръща внимание за преодоляване на мускулния дисбаланс, за
поддържане еластичността на ставката капсула и оттам за за ­
пазване подвижността на ставите във всички оси на движение.
М асажът при тези случаи се започва рано, но в началото далеч,
извън оперативната рана.
Прилага се оттичащо поглаждане на проксималните части,
съчетано с леко разтриване. С напредване на възстановяването
последователно се включват"'по-дълбоки и силни похвати, спо­
магателни на разтриването, омачкването и вибрацията. Върху
ставната цепка се прави разтриване, и то с един пръст, за да се
проникне в нея. Прилагат се внимателно пасивни движения,
имобилизация на ставите.

133
 Масаж в следимобилизационния период.
След махане на имобилизацията, гипсова или трайна екстензия,
а също след поява на калус при оперативно наместване се при­
лага пълният терапевтичен комплекс с всички форми на активна
и пасивна кинезитерапия.
След сваляне на гипса крайникът често отича^^По кожата има
редица трофични смущения, тя се лющи, понякога" има рагади.
ТЛщркуладията е смутена от венозен и лимфен застой, крайникът
е цианотичен или блед. Ставите са с ограничена подвижност.
Му скулите, от продължително обездвижване, охшга„<щ>ана, са хи-
потрофични, а , от друга ^скъсени, с намалена еластичност, твърди
на пипане, със сраствания спрямо околната тъкан. Всичко това
води до смутени функции. Тези смущения са по-сил'но" изразени,
ако през време' на имобилизацията не са прилагани никакви
лечебни мероприятия.
За правилното провеждане на възстановителното лечение е
необходимо да се установи патологичната находка. Не при всеки
болен с една и съща диагноза има едни и същи смущения. Всеки
болен представлява за себе си рехабилитационен проблем.
От кинезиологичния анализ се установяват степента на огра­
ничената ставна подвижност, мускулната слабост и хипотрофия,
и то конкретно за отделните мускулни групи, отокът, болката,
смущения в походката, хватателната възможност и т. н. Следо­
вателно не само за правилното провеждане на Л Ф К, но и за пра-
вилно насочване на масажа е необходимо да се проведат мануално
мускулно тестуване, ъглометрия, сантиметрия, тестуване на
стойката, походката, захвата и т. н.
Като се изхожда от конкретната патологична находка за всеки
болен, в следимобилизационния период масажът има за цел
да подобри трофиката, кръзо- и лимфообращението, да премахне
срастванията, да възстанови подвижността на ставите, да преодо­
лее мускулния дисбаланс, да възстанови функцията на крайника
като цяло и да върне пострадалия отново в неговата битова и
трудова среда.
Преди да се започне масажът се прави п л а н .
При следфрактурни състояния той се състои q t : Q > > Подготви­
телен масаж — общо поглаждане на целия крайник, като се ми­
нава през ставите, може да се приложи и леко р а з т р и в а н е ^ Д е­
тайлен масаж — разработват се детайлно отделните сегменти от
става до става, като акцентът пада върху патологичната находка
(ставна капсула, мускули, цикатрикс, калус и т. н Винаги
се обхваща регионарната рефлексогенна зона паравертебрално,
откъдето изхождат коренчетата съответно за горния или долния
крайник. Q y Може да се приложат няхкои специални масажи:
периостален, съединителнотъканен, сегментарен, акупресура и др.
Веднага след имобилизацията масажът е много внимателен,
предимно с повърхностно оттичащо поглаждане. Силният масаж

134
{дълбоко поглаждане и разтриване) може да увреди мацерираната
кожа. Самото поглаждане е добре да се прави зигзаговидно, за да
се намали дразнещият му ефект. Ако калусът е хипертрофичен,
масажните похвати трябва да го заобикалят, за да не се дразни
механически. В противен случай той може да продължи да се
разраства и да притиска съседни тъкани.
С напредване на възстановителния процес и адаптиране на
тъканите към масажа последният се задълбочава, като обхваща
по-дълбоко разположени тъкани. Прилага се разтриване, осо­
бено в областта на ставите (без лакътна става).
П р1Г ^абав^^н^калус6ббразуването в областта на фрактурата
масажът трябва да бъде по-енергичен, дразнещ, за стимулиране
па калуса с прилагане на разтриване, почукване. Естествено тъ ­
каните трябва да се щадят от механично увреждане, особено като
се има предвид, че калусът не е достатъчно здрав. По отношение
на мускулите масажът трябва да бъде диференциран. Статичните
мускули, които имат тенденция към спазъм и скъсяване — да се
разтеглят, а динамичните, които атрофират и отслабват — да се
тонизират чрез по-дълбоки, по-бързи и енергични похвати: на-
длъжно омачкване, потупване, наплескване и др. За долния край­
ник статични с тенденция към скъсяване и повишаване на тонуса
са следните мускули: ш. triceps surae, ишиокруралните мус­
кули, аддуктори на тазо-бедрените стави, m. rectus femoris, т .
iliopsoas, т . piriform is.
При горния крайник статични мускули са предимно флексо-
рите на пръстите, на китката, предмишницата и m. pectoralis m a­
jor. Масажът при тях цели понижаване на повишения им тонус,
раздалечаване на залавните им краища. Технически масажът се
изпълнява бавно, плавно, ритмично, с разтягане, например двой-
иопръстеновидно омачкване, изцеждане в областта на инсерци-
ите. Известно е, че нервносухожилните рецептори са разполо­
жени предимно към залавните места на мускулите, а тяхното
дразнене (разтяване, изцеждане) води до релаксиране на мус­
кула. Изразен релаксиращ ефект има и непрекъснатата вибрация.
Особено добър обезболяващ и релаксиращ ефект има методиката
па постизометричната релаксация, приложена най-напред от
мануалния терапевт К- Lewit.
Динамичните мускули на долния крайник, които имат тенден­
ция да отслабват и атрофират, най-често са антагонисти на ста­
тичните. След фрактурата ние намираме намаляване на мускул-
ната сила с 1, 2, понякога до 3 единици по мануалното мускулно
тестуване (МЛ1Т).
При долния крайник това са екстензорите на стъпалата и
пръстите, от m. quadriceps само mm. vasti, чието рефлекторно по­
тискане води до намаляване обиколката на бедрата с 1,2 до 5 cm
при тежки случаи. Силно отслабват глутеалните мускули ( т .
gluteus med., т . gluteus m ax.).

135
 При муску лите на горния крайник задачите на масажа са
да бъдат тонизирани екстензорите с по-енергични, по-дълбоки,
по-бързи похвати. Наред с разтриване и омачкване се прилагат
и ударните похвати: потупване, наплескване, почуквания, меко
сечене. Времетраенето на масажа след имобилизацията е 20—25 min.
П рилагат се 10— 15 процедури всеки ден или през ден.
Максимален лечебен ефект обаче може да се очаква само при
комплексно лечение, преди всичко с целенасочена ЛФК- Някои
патологични промени (болка, контрактури, забавено калусооб-
разуване и др.) се повлияват добре от апаратната физиотерапия
(магнитотерапия, нискочестотни токове, ултразвук, йонофореза
с F1, Са). Балнеолечението също намира място в комплексното
лечение на фрактурните състояния. Тук трябва да се внимава да
не се привишава температурата над тази на тялото — хомеотер-
мална температура. При по-стари следфрактурни състояния
може да се пристъпи и към топлинни процедури.

>АНИ (VULNERA)
/

Раната представлява нарушаване целостта на кожата или

лигавицата. Тя може да бъде: порезна, прободна, посечна, раз-
късна, контузно-разкъсна, от премачкване, от ухапване, огне-"
стрелна, комбинирана между горните. Освен това наранявания
се получават при различни видове изгаряния (термично, химично
и др.), така наречените атрофични рани (декубитални, варикозни
и др.) имат слаба тенденция към зарастване. Раната може да
бъде с различна площ и в различна дълбочина, с обхващане на
дълбоките тъкани, включително кости, нерви и др.
При нараняване лечението най-напред е хирургично (хирур-
гична обработка на раната), а след това и физиотерапевтично:
У В Ч , облъчване с У ВЛ , парафин, Л Ф К и др.
Обект за лечение с масаж са предимно рани, които имат слаба
тенденция към зарастване — атоничните и атрофичните рани.
Поради нервнотрофични смущения те не могат да епителизират,
имат вял и гранулации, например декубиталните рани имат тен­
денция да се разрастват и проникват в дълбочина, защото кръ­
вообращението и трофиката поради продължителното притискане
са смутени. При тяхното инфектиране може да се получат д ъл­
боки тежки рани на местата, които се притискат към леглото:
седалище, пети, гръб и др.
Необходимо е да_се обърне особено внимание на дълго зале­
жали болни с цел профилактика на декубитуси. Появата им е
показател за лошо гледане на болните. Предотвратяването им се
постига с обръщане на болния да лежи на различни страни, сл а­
га не на надут гумен кръг под седалището, поддържане на кожата
и леглото винаги чисти, провеждане на физикални процедури:

136
 магнитотерапия, облъчване с У ВЛ , д ’Арсонвал, аеройонотера-
пия. Най-важното обаче е редовното ежедневно масиране на ме­
стата, върху които лежи болният, с цел подобряване на кръво­
обращението и трофиката. Прави се поглаждане, разтриване, като
се използува лавандулов спирт като ревулзивно средство.
При гюявата на декубитални рани успоредно с профилактич­
ните средства за предотвратяване на по-нататъшното им развитие
се прилага и масаж с лечебна цел. Задачата е да се подобри кръво­
обращението, да се разкрият колатерали на склерозиралите ръ­
бове на раната, а също да се получат трофични импулси от веге­
тативната нервна система. Важно е при цикатризирането да се
получи мек еластичен цикатрикс, а не вициозен с твърди ръбове.-
При масажа на рани трябва да се спазва принципът на асептика
и антисептика. Мястото около раната се почиства с йод-бензин, а
ръцете на масажиста — с 50—60° спиртен разтвор.
Т е х н и к а т а се състои в поглаждане по ръбовете на р а­
ната, от^ръба на раната към периферията, за да се премахне евен­
туален оток. Акцентът се поставя на разтриването на ръбовете
на раната. В по-отдалечените участъци се прилага омачкване,,
потупване, наплескване. Внимава се масажът да не бъде травми-
ращ върху нежната гранулационка тъкан и раневия ръб. Вре­
метраенето на масажа е 5— 10— 15 min.
При в а р и к о з н и т е я з в и принципът на масажа е
както описания. Поради това че в долните крайници се създават
условия за застойни явления с образуване на отоци, прилага се
оттичащо поглаждане на крайника. За рефлекторно повлияване
на долните крайници се прави масаж паравертебрално в лумбо-
сакралната зона. Особено добър ефект се получава от съедини-
телнотъканния хмасаж в кръстната зона. Той може да се прилага
и когато има разширени вени и трамбофлебит. Класическият масаж,
при тези състояния е строго противопоказан върху долните край­
ници, защото крие опасност от механично откъсване на тромб във
вените, който може да доведе до белодробен инфаркт.
При други атонични рани от различни видове изгаряния (тер­
мични, химични, електрични, радиационни и др.) масажът се
прилага по описания принцип.
Цикатрикс (cicatrix). При заздравяване на една рана се об­
разува ръбцова тъкан, която не е пълноценна като кожата. Може
да се обхванат и тъкани в различни дълбочина: подкожие, мус­
кули. Тежките цикатрикси, имащи тенденция към втвърдяване,
набръчкване, се наричат келоиди. Понякога те са плътни като
хрущял и дават функционални смущения, например ставни кон-
трактури и козметичен дефект.
Лечението им е комплексно: топлинни процедури —
парафин, кал, апаратна физиотерапия — ултразвук, йонофо-
реза с калиев йодид, глутаминова киселина и др., Л Ф К с цел
разтягане на цикатриксиалната тъкан. М а с а ж ъ т цели да

137
направи цнкатрикса мек, еластичен, да подобри васкулариза-|
дията и да предпази обхващането и на подлежащата тъкан от,
цикатрикса, да възстанови функцията на засегнатия сегмент.;
Т е х н и к-а-^а се състои от енергично поглаждане и раз­
триване на цикатрикса и околната тъкан^ като върху ръбеца се
прилага разтягане, стискане и разтягане като хармоника в над-
лъж на и напречна посока. Колкото ръбецът е по-стар, толкова
по-енергични похвати се прилагат, ,като акцентът пада на раз.'
триването и разтягането за разкъсване на фиброзните сраства-1
лия. ^
М асажът се прилага след топлинни процедури, а след него се
пристъпва към активна кинезитерапия също с цел разтягане на
тъканите.
При тенденция за образуване на вициозни ръбци масажът тряб­
ва да започне колкото може по-рано, преди да са се явили ф унк­
ционални смущения. Колкото ръбецът е по-стар, толкова масажът
трябва да бъде по-силен. Времетраенето зависи от площта, която
щ е се обработва — 5— 10 min.

СТАВНИ КОНТРАКТУРИ

Ограничената подвижност на дадена става вследствие на вре­

менни или трайни промени в ставата или околоставните тъкани
се нарича контрактура, а пълната липса на подвижност — ан-
килоза. Причината за ограничаване на подвижността може да
произлиза от различни тъкани, което обуславя характера на
контрактурите. Те биват:
(I) Дермогенна (кожна) — при образуване на нееластични ци-
катрикси в кожата от обширни изгаряния, наранявания и др.
2\ Миогенна (мускулна) — при намаляване еластичността и
разтегливостта на мускулите или тяхното скъсяване.
(3. Дизмогенна — при сбръчкване на апоневрозата на дланта
(контрактура на Дюпюитрен) или ходилото.
4. Артрогенна (ставна) — износване, срастване на синовиал-
пите обвивки, сбръчкване на ставната капсула и др.
5. Остеогенна (костна) — при костни деформации, образуващи
ставата.
^ Неврогенна — при различни видове парези и парализи от
централно или периферно естество.
В зависимост от положението на ставата контрактурите могат
да бъдат флексионни, екстензионни, абдукторни, аддукторни/
пронаторни и др. или комбинирани.
В зависимост от характера на контрактурата задачите, които
се поставят, са различни. В общи линии чрез него се цели да се
омекотят тъканите, да се подобри тяхното кръвообращение и
трофика, а оттам да се подобри еластичността на тези структури

138
 които са довели до ставната контрактура. Поставя се задача
механично да се разтегнат контрахираните тъкани и да се прео­
долее срастването между тях. Ако кожата е сраснала например
със сухожилието или мускулите, необходимо е да се възстанови
подвижността между отделните пластове.
Започва се както винаги с поглаждане, акцентът пада върху
разтриването с отделните му спомагателни похвати. Особено
внимание се обръща върху засегнатите тъкани. При цикатрикси
последните се обработват по описаната по-горе методика. На
мускулите се прилага непрекъсната вибрация, разтягат се бавно,
продължително. Особено добър ефект се постига чрез постизо-
метричната релаксационна техника.
При засягане на капсулата със страничния ръб на пръста се
стремим да проникнем в ставната цепка, за да проведем разтри­
ване. При наличност на ставен блокаж се прилага мануална
мобилизация.
Масажът е добре да бъде предшествуван от топлинна проце-
дура — влажна топлина, парафин, кал, вана и др., електроле­
чебни процедури (ултразвук, йонофореза с калиев йодид и др.).
След масажа се пристъпва към активните форми на кинезитера-
пията.

ЛМПУТАЦ й о н е н ч у к а н и подготовката му
ЗА ПРОТЕЗИРАНЕ

При ампутация на част от крайника по повод на травма или

заболяване ампутационният чукан трябва да се подготви за но­
сене на протеза. За целта на първо място той трябва да се укре­
пи и на второ място да се компенсира функционалният дефицит
чрез запазената част на крайника.
За правилно провеждане на рехабилитационните мероприятия
ампутационният чукан трябва да отговаря на известни изисква­
ния. Още при операцията ортопедът трябва да съблюдава след­
ното: 1. Да даде правилна (цилиндрична) форма на чукана.
2. Дисталният му край да бъде добре подплатен с мускулатура.
.3. Оперативният цикатрикс да е извън мястото на най-голямо
натоварване.
След операцията и особено след зарастване на оперативната
рана се провежда предпротезна подготовка с т. нар. «възпита­
ние на чукана». При него се цели: 1. Тъканите да не са оточни —
минимален обем на чукана. 2. Кожата да е свежа, с добър ту prop —
трудно да се хваща кожна гънка. 3. Да не е болезнен. 4. Опера­
тивният цикатрикс да е мек, еластичен, гладък. 5. Ч уканът да
бъде опороспособен — при долен крайник болният да може да
се опира на него. 6. Кожата, върху която се опира чуканът, да
■•е твърда и груба. 7. М ускулите да са с добър тонус и сила, с добра

139
 функция както на крайника, така и на туловището. 8. Д а няма
контрактури в съседните стави.
Успоредно с чукана за правилното функционално възстано­
вяване се поставят и някои общи изисквания за добър психо-
физичен тонус на болния или пострадалия, за подобряване на
неговия жизнен тонус, евентуално изваждане от психичната де­
пресия.
Изброените задачи се постигат с правилно провеждане на
рехабилитационната програма. Тук масажът играе важна-_по-
мощна роля, като водеща остава активната кинезитерапия.
Голяма част от поставените задачи се постигат със средствата
на масажа: 1 . Премахване на отока. 2. Подобряване на тургора
на кожата. 3. Обезболяване. 4. Създаване на мек еластичен ци-
катрикс. 5. Загрубяване на кожата. 6. Тонизиране на мускулите*
Т Щ р е о д о л ява не ' на контр а кту р ите.
Масажът на операционния чукан се започва веднага след сва­
ляне на конците. При вторично зарастване на оперативната
рана, ако липсва възпалителна реакция, масажът не е противо­
показан. Той се прилага, само че извън оперативната рана.
Масажът се започва от тези части, които са.извън оператив­
ното поле. Поглаждането има предимно оттичащ характер, при­
лага се разтриването, леко ом ачкване— надлъжно и напречно*
След зарастване на~ оперативната рана_ постепенно се. преминава
и върху нея. При цикатризирането масажът трябва да спазва
правилата за създаване на мек и еластичен цикатрикс — разтри­
ване, надлъжно и напречно разтягане и стискане. Евентуални
сраствания между тъканите също се обработват чрез разтриване
и разтягане. За създаване на опороспссобност на чукана върху
дисталния му край се прилага по-дълбок масаж с ударни похвати:
наплескване, потупване, меко сечене.. Тук може да се прилагат
и^фрикции с груба вълнена кърпа. Особено внимание се обръща
върху мускулния дисбаланс, който се развива при ампутациите
върху тези мускули, които са се запазили и които ще се поста­
вят пред повишени изисквания при функционалното възстановя­
ване. Необходимо е да се проучат патобиомеханиката на мус­
кулите, характерът на динамичното преразпределение на мус-
кулната функция и оттам да се поставят конкретните задачи на
масажа и Л Ф К . Отначало да се проведе профилактика на кон-
трактурите, а при евентуалната им поява — и тяхното лечение.
При ампутация на средната трета на бедрото трябва максимално
да се укрепват аддукторите и екстензорите на тазо-бедрената
става. При ампутация в подколянната област акцентът на ма­
сажа пада за усилване на четириглавия мускул. При ампутация
на средната трета на рамото избирателно се укрепват абдукто-
рите и външните ротатори на рамото (m. infraspinatus, т . teres
m inor и т . deltoideus), който имат тенденция към бърза атрофия*

140
 Мускулните контрактури се разтягат с постизометричната
релаксация и похватите на непрекъснатата вибрация — стабилна
и лабилна, с наплескване, разтърсване.
Върху ставните контрактури се прилагат похватите, описани
по-горе при контрактури на ставите. Масажът винаги се съче­
тава с пасивни движения, а понякога и мобилизации.
Времетраенето на масажните похвати отначало е краткотрай­
н о — 5— 10_цнпл като постепенно се удължава до 15—20 min.

МАСАЖ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ

Миозит (myositis). Мускулното възпаление може да има ин­

фекциозна, токсична и травматична етиология. Известни са мно­
жество видове миозити. По-голямата част от тях не са показани
за масаж. Например при септичен процес в мускулите механич­
ното дразнене ще разнесе инфекциозния агент и ще увеличи въз­
палителния процес. Осифициращият миозит с вкостяване на
мускула, който често се среща в лакътната става, също е строго
противопоказан за масаж. Механичното дразнене увеличава
осификацията.
За масаж са показани асептичните миозити.
Прекрасен терапевтичен ефект има масажът и при някои му­
скулни болки — м и а л г и и . Появата им може да бъде израз
на рефлекторна реакция в мускулите — мускулна защита, от
мускулно пренапрежение, мускулна треска или като професио­
нално заболяване — тендомиози.
М ускулатурата при тези състояния има палпаторна, а понякога
и спонтанна болезненост. Тонусът е увеличен или на целия мускул,
или по-често на отделни влакна от даден мускул. При напречното
опипване под пръстите се усеща тяхното «прескачане» като опъ­
нати струни. Често се долавят палпаторно и миогелози.
При тези случаи масажът е водещо лечебно средство и се при­
лага успоредно с влажни топлинни процедури, токове с ниска
честота (диадинамик, Арфай, магнет импулс и др.), интерферен-
тен ток, къси вълни, ултразвук и др.
В началото масажът е доста щадящ. Започва се с поглаждане,
разтриване, непряка вибрация. В по-късните стадии се прибавя
омачкване, но то трябва да бъде бавно, ритмично, с повече раз­
тягане и изцеждане към инсерциите (да се дразнят нервно-сухо-
жилните рецептори на Голджи). Разтягането на мускула е съ­
ществен момент. Подходяща е постизометричната релаксационна
техника. Според К- Lewit обезболяващият ефект надминава но-
вокаиновата блокада.
За правилното провеждане на постизометричната релаксация
най-важна предпоставка е прецизно да се установи функцио-
налната патологична находка: кои мускулни влакна от даден

141
мускул са болезнени, в кое направление разтягането е макси-
мално ограничено и дава максимална болка.
След като се установи посоката на ограниченото и болезнено*
движение, мускулът се опъва пасивно до съпротива, без да се
разтяга насилствено (често пъти достатъчно от собствената тежест
на крайника или сегмента). От това изходно положение се оказва
изометрично съпротивление със слаба сила за около 20 s, след
това болният се помолва активно да се релаксира. Изчаква се
поне 1—2 s, докато мускулът се отпусне. Сегментът отново се
отвежда без насилие в ограничената посока. Ако се усети спон-
танно отпускане, в никакъв случа*Н*е бива да се нарушава този
процес чрез насилствено пасивно разткгане, а да се изчака 10 —
20 s, докато той завърши. Това е именно т. нар. «феномен на раз-
тапяне», към който се стремим при постизометричната релакса­
ция. От създаденото ново изходно полоЗкение изометричното уп­
ражнение и релаксирането се повтарят. ta 3 n техника се прилага
последователно от 3 до 5 пъти, като се внимава винаги следва­
щото разтягане да започва от хмаксймално опънато изходно по­
ложение на мускула. _ J
Упражнението трябва многб^дсгбре да се контролира, за да се
извърши мобилизация само в блокирания сегмент, а не да се
премине през него.
Постизометричната релаксационна техника изисква тясно сът­
рудничество с болния, който се подканва да оказва слабо до
умерено съпротивление при спазване на известен ритъм с вдиш­
ване и издишване и съответно отвеждане на погледа в една или
друга посока.
Когато болният е разбрал упражнението, той може сам да го
извършва като автомобилизация и в домашна обстановка, като
се контролира периодично за правилността на извършената тех­
ника. Постизометричната релаксационна техника трябва строго
да се съобразява с изходните положения.
Други заболявания на опорно-двигателния апарат. За при­
лагане на масаж при различни други ортопедични заболявания
трябва да се изхожда от известни принципи: 1. В острия, възпа­
лителен стадий масаж не се прави — опасност от обостряне на
състоянието. 2. Масажът не трябва да усилва болката. Засил­
ването на последната е показател, че се преминава над физиоло-
гичната граница на механично дразнене. 3. Започва се извън-
огнищно и се приближава с течение на времето върху огнището.
4. След масажа, не само непосредствено, но и на другия ден бол­
ният трябва да има добро самочувствие и облекчаване на оплак­
ванията.

142
 МАСАЖ В СЛЕДОПЕРАТИВНИЯ ПЕРИОД ПРИ ГРЪДНИ
И КОРЕМНИ ОПЕРАЦИИ

Във възстановителния период при много коремни и гръдни*

операции масажът играе важна роля. С него се цели да се повлия­
ят функциите на редица органи и системи, а именно: да се об­
лекчи сърдечната дейност и да се активизира кръвообращението,,
да се повиши тонусът на дихателната мускулатура, да се увеличат
екскурзиите на гръдния кош, вентилацията на белия дроб и до­
ставката на кислород на организма, да се подпомогне отхрачва-
нето, да се премахне стазата на кръвта и лимфообращението, да:
се стимулдра_4цшкцията на стомашно-чревния тракт, да се по­
виши психоемоционалният тонус на оперирания.
Посредством масажа болният се предпазва, особено по-въз­
растните, от редица следоперативни усложнения: застойна пнев­
мония, мускулна хипотрсфия, циркулаторни смущения и др..
Масажът се прилага още в първите дни след операцията, ако*
няма някое усложнение, което налага щадящ режим. Отначало,
се обработват тези части от тялото, които са далеч от оперативната*
рана и не се предизвиква усилване на болката. Изходното поло­
жение може да бъде тилно, лицево, странично или принудително
положение, както диктуват анталгичната поза или указанията
на хирурга.
Започва се обработване на паравертебралната зона за въздей­
ствие на гръбначномозъчните сегменти. Прилагат се поглаждане,
кръгообразно разтриване с върха на пръстите или дланта, омачк­
ване, непрекъсната вибрация.
Масажът спрямо мускулите е диференциран в зависимост от
това, как последните отреагират на принудителната поза и опе­
ративното вмешателство. Статичните мускули се скъсяват и.
изпадат в спазъм, а динамичните отслабват и атрофират.
Статични мускули на трупа са: низходящи влакна на m. tra ­
pezius, т . levator scapulae, mm. pectorales, паравертебрална мус­
кулатура, m. quadratus lumborum, междуребрени мускули, m..
piriform is.
Динамични мускули на трупа са: възходящи и хоризонтални:,
влакна на m. trapezius, т . serratus anterior, mm. rhom boidei^
m. teres m ajor, m. latissim us dorsi, глутеални мускули — m.
gluteus m ax., med. et m in., коремни мускули — коси и прави.
Върху статичните мускули се прилагат предимно поглаждане^
разтриване (напр. върху междуребрените — щриховане), двойно
пръстеновидно и надлъжно омачкване, а когато не могат да се
хванат между пръстите, омачкването става към твърдата костна
подложка, непрекъсната вибрация — лабилна и стабилна. В за­
висимост от анатомичните особености на мускула могат да се
приложат редица спомагателни похвати.

143*.
 При динамичните мускули се прилага стимулиращ масаж.
Похватите са по-бързи и дразнещи, но в никакъв случай трав-
миращи: пак се прилагат същите похвати, но с по-друга сила.
Т ук може да се приложат и някои ударни похвати — наплескване,
потупване и др.
С цел стимулиране на експекто-
рацията се прилага от седнало по­
ложение потупване ,с цели длани
на гърба, като същевременно бол­
ният произнася някоя гласна бук­
ва с дълбок тон — «а-а-а», за ви­
бриране на гръдния кош (фиг. 100).
За въздействие върху диафраг­
мата се прилагат непрекъсната
вибрация и ритмично притискане
с длани по хода на X— XI I ребро
в посока към гръбначния стълб.
При сърдечни оплаквания бол­
ките се купират с периостален
масаж. Освен това се препоръчва
непрекъсната вибрация върху сър­
цето и долната трета на гръдния
кош.
За предотвратяване на сраства­
ния в гръдната клетка се при­
Ф и г . 100. П о т у п в а н е с д л а н и в ъ р ­
бягва към нейното разтягане,
х у г ъ р б а з а с т и м у л и р а н е на от- описано в сегментарния масаж.
храчването От странично легнало положение
върху здравата страна масажистът
обхваща горната гръдна половина
с двете ръце, след издишване подканва болния към дълбоко
вдишване, като във втората фаза на вдишването разтяга гръд­
ния кош и подпомага разгъването на белия дроб.
При коремни операции масажът на корема се състои в това,
че едната ръка се поставя върху оперативната рана, за да я щади,
а с другата се прави наоколо внимателно кръгообразно поглаж ­
дане и към лимфните възли, разтриване и вибрация. При нужда
се прави масаж върху отделните коремни органи.
При по-тежките операции се препоръчва масаж на горните и
долните крайници с оттичащ характер. В рем етраене— 10—
20 min с 6— 10 процедури за лечебен курс.

144
МАСАЖ ПРИ НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

В комплексното лечение на неврологично болните масажът

играе съществена роля. Чрез него се цели регулиране на въз-
будно-задръжните процеси, подобряване на трофиката, ускоря­
ване на регенерацията, обезболяване, възстановяване на функ­
цията и т. н. Намира място както при функционалните нервни
заболявания, така и при органичните. Особено е необходим при
заболявания, увреждания или травми на централната и перифер­
ната нервна система, а по пътя на вегетативната нервна система
могат да се повлияят вътрешните органи и съдовете.

МАСАЖ ПРИ НЕВРАЛГИИ И НЕВРИТИ

Неврит на лицевия нерв (neuritis n. facialis). Лицевият нерв,

който е предимно двигателен, може да бъде засегнат при простуда,
инфекция, травма и др.
К л и н и ч н о се характеризира с вяла пареза или пълна
парализа на мимическата мускулатура от съответната лицева
половина без болка. Парезата се демонстрира особено при ми­
мически движения с характерна асиметрия поради изоставане
на засегнатата половина. При периферна етиология се засягат
и трите клона на нерва с пареза на цялата лицева половина, до­
като от централен произход горният клон (към челото) остава
незасегнат.
Чрез масажа се цели да се повлияят рефлексогенните зони
на главата и шията, да се тонизира мимическата мускулатура от
засегнатата страна, да се подобри трофиката.
Масажът се извършва от седнало, а още по-добре от легнало
положение. Прави се масажна яка с акцент върху шията и тил-
ната област на главата. В основата си обаче техниката е насочена
към засегнатата лицева половина. Върху здравата може да се
направи само едно поглаждане. Паретичната лицева част се
обработва с описаните похвати за масаж на лицето. П рилага се
след топлинна процедура: парен душ, парафин и др. Най-добре
действува във възстановителния период.
Започва се след една седмица от заболяването с повърхностни
поглаждания, леки разтривания и непрекъсната вибрация. След
6 —7 процедури масажът става по-енергичен. Върху мимическата
мускулатура се прилага разтриване без разтягане на кожата.
Акцентът се дава на похватите на омачкването: стискане, натис­
кане и някои ударни похвати: потупване, наплескване. Освен
това се обработва ушната раковина — вибрация под външния
слухов проход, където минава нервът.
Независимо че масажът е стимулиращ, тон трябва да бъде
достатъчно нежен и щадящ паретичната мускулатура.

10 Р-во по лечебен масаж 145

 При травматична етиология на парезата лечението се води
от неврохирург — при необходимост зашиване на нерва, след
което физикалното лечение и масажът са подобни както при про-
студна етиология.
При неврит на лицевия нерв в стадия на реинервацията може
да се появят усложнения: лицева контрактура и синкинезии..
Някои автори дори обвиняват силния масаж за появата на кон­
трактура — неволева контракция на мускулите от засегнатата
половина. При поява на «стягане» на мускулите масажът и елек-
тростимулацйята се прекратяват и се продължава с нежни топ­
линни процедури, евентуално масажна яка.
М асажът е подготовка на мимическата мускулатура за гим­
настиката, която играе основна роля при функционалното въ з­
становяване.
Времетраене на масажа — от 5— 10 до 15 min. В един лечебен
курс се прилагат 10— 12— 15 процедури.
Невралгия на троичния нерв (neuralgia n. trigem ini). Причи­
ната най-често е инфекциозна. Н евралгията на n. trigem inus
(който е сетивен нерв) се характеризира с внезапни, непоносими
пристъпни болки на едната лицева половина. Болката често про­
излиза ст един от клоновете му: n. ophtalm icus, n. m axillaris,
n. m andibularis. Болката може да се провокира при натиск върху
изходните точки на нервите.
Невралгията често трудно се поддава на лечение. От масажа
се препоръчва само непрекъсната вибрация, най-добре с вибра­
тор. Прилага се стабилна вибрация без преместване на вибратора.
Върху изходните точки на отделните клонове се прилага нежна
вибрация, най-често индиректна, като между кожата и вибратора
се поставя пръстът на масажиста. По-често вибрацията се прилага
върху дъгата на ябълчната кост, откъдето колебателните движе­
ния се предават надолу по лицевия скелет и към клоновете на
троичния нерв.
Може да се приложи масаж и на гръбначномозъчния сегмент
Сх—С7. Времетраенето на масажа е около 5 min, с обхващане на
сегмента до 10 min. В лечебния курс се включват 10—20 проце­
дури, приложени ежедневно.
Невралгия на n. occipitalis. Невралгични болки в тилната област
са често явление. Причините могат да бъдат различни: а. Д р а з­
нене от дегенеративни промени в шийния дял на гръбначния
стълб (цервикоартроза) или статично обусловени болки. Н а­
пример при продължително седене с наведена напред глава мус­
кулите в тила изпадат в спазъм, смущава се кръвооросяването
и трофиката им, което води до рефлекторни тилни болки. б. И н­
токсикации — отравяния от тежки метали, алкохолна -интокси­
кация и др. в. Инфекции — грип и други вирусни инфекции,
г. Д руги причини — травма, тумор и др.
 К л и н и ч н о се изразява с тилно главоболие, болки по
врата, често с излъчване в една от ръцете. М ускулатурата на
тила е ригидна, скъсена, движенията на главата са ограничени.
При опипване се установява палпаторна болка по n. occipitalis
m ajor — в основата на черепа между мастоидната кост и шипс-
видния израстък на С2 и по
n. occipitalis m inor в ямката
непосредствено зад и малко над
мастоидния израстък.
М асажът при това заболяване
играе водеща роля.
Класическият масаж емасаж -
ната яка. Тя обхваща: окосме­
ната тилна част на главата, вра­
та отзад, раменния пояс до вър­
ха на лопатките. Това е всъщ­
ност рефлексогенната зона за
повлияване на ц. н. с. Акцен- Фиг. 101. Тракционен масаж на
тът на масажа обаче е в осно- шията
вата на черепа, на изходните
точки на големия и малкия тилен нерв, паравертебрално на ший-
ните прешлени. След поглаждане се преминава към разтриване
с върха на пръстите, кръгообразно разтриване на n. occipitalis
m ajor et minor, изцеждане в основата на черепа от средната линия
към латерално. Най-добър ефект има обаче непрекъснатата ви­
брация в тази област. Паравертебралната мускулатура се маса­
жира с двойно пръстеновидно омачкване. Времетраене — 10—
15 min.
Когато главоболието е с цервикална генеза, статична недо­
статъчност и от друго естество, прекрасно действие има т. нар.
«тракционен масаж». П рави се една комбинация между ману-
ална шийна екстензия и масаж. Методиката има преимущество
пред широко разпространената шийна екстензия поради добрата
дозировка на тракцията и релаксиращия ефект на масаж а.
При него болният е в тилен лег с изнесена глава извън гор­
ния ръб на кушетката. Масажистът псставя главата му върху
бедрата си, които са леко свити в колянната и тазо-бедрената
става (фиг. 101). Започва се с релаксиращи похвати за бавно
разтягане на паравертебралната мускулатура, като с върха на
пръстите се хваща мускулатурата до procc. spinosi на прешлените
и се изтегля латерално. След това се обхваща шията отзад кау-
дално с двете ръце, изнася се собственото тяло назад, при което
ръцете се плъзгат по шията към главата. По този начин за трак­
цията не се използува мускулна сила, а тежестта на тялото на
манипулатора. Когато ръцете стигнат до окципиталната кост,
главата се придвижва в лека флексия и продължава изтеглянето.
Това движение е бавно — 2 —3 s, и се повтаря десетина пъти.

147
Трябва да се съблюдава болният да бъде напълно отпуснат и при
тракцията главата да не отива в екстензия. Тракционният масаж
се прави за 3—5 min. Добър терапевтичен ефект при окципитал-
ната невралгия се съобщава и от другите специални масажни
видове: съединителнотъканен масаж, сегментарен масаж, аку-
пресура и др.
Междуребрена невралгия (neuralgia intercostales). Етиоло­
гията на заболяването е възпаление, интоксикация, гръдна дис-
копатия и др. Характеризира се с пристъпни болки в едната
гръдна половина по междуребрения нерв. Движението може да
засили болката. Разновидност на това заболяване е herpes zoster,
при който успоредно с болката се получава херпетиформен обрив
по хода на нерва.
М асажът се прилага, когато липсва кожен обрив. Техниката
е като при масаж на гръдния кош. Прави се повърхностно по­
глаждане, леко разтриване, акцентира се върху изхода на нерв­
ните коренчета. Най-добър ефект има непрекъснатата вибрация,
включително и с вибратор, предимно стабилна.
Неврит на plexus brachialis. Възпалението на брахиалния сплит
може да се дължи на различни причини. Най-често е с церви-
кална генеза от дразнене на коренчетата от С4 до Thb също ин­
фекция (грип), интоксикация и др.
Н ерядко е травматичното увреждане на раменния сплит при
израждане на детето. Тогава се получават т. нар. акушерска па­
рализа.
К л и н и ч н о при възрастните се характеризира с болка,
излъчваща се надолу по ръката. При чиста невралгия липсзат
отпадни двигателни и сетивни явления,'докато при плексит по­
следните са налице и обуславят клиниката, като могат да се за ­
сегнат в различна степен отделни нер^и на ръката. Налице са
и някои вегетативни явления — ръката е оточна, влажна и др.
При акушерската парализа са характерни мускулната сла­
бост и хипотрофия, изоставане в развитието на засегнатата ръка,
фу нкционална немощ.
В острия стадий ръката трябва да се щади, следователно масаж
не се прави. След отзвучаването^мутшсажът е лек, повърхностен.
По-нататък последният се изгражда въз основа на патологичната
находка. Трябва да се изследва и установи кои нерви са най-
засегнати, кои мускули са отслабнали и кои са скъсени, като се,
прилага избирателен масаж. Цели се да се тонизират вялите, да се
разтегнат скъсените мускули и да се получи обезболяващ ефект.
Брахиалният сплит е най-достъпен за масаж в аксиларната ямка,
където с юмрук се прави непрекъсната вибрация, и в над- и под-
ключичната ямка. Обработват се болезнените точки. При церви-
калната генеза се прави тракционен масаж. Масажът се прилага,
както е описан за горен крайник: обработване на сегмента, под­
готвителен масаж с общи щрихи, детайлен масаж за отделните

148
сегменти и заключителен — успокояващ. Времетраене 15—20 min
при 10— 20 процедури за лечебен курс.
При акушерска парализа масажът е важна съставна част в
комплексното лечение. При кърмачетата масажът на ръката е
по-общ, с обхващане на сегментите, а при по-големите деца —
детайлен, в зависимост от находката. Прилагат се многократни
курсове от по 10— 15 масажни процедури. Добре е да се обучи
майката да провежда масажа на детето.
Невралгия на plexus Solaris. Синдром на раздразнено слънчево
сплетение (плексус от вегетативната нервна система) се полу­
чава при редица дразнения от травматично (след операции),
възпалително (заболявания на вътрешните органи) или токсично
естество.
Характерни са болки в епигастриума и паравертебрално —
T h 7—Th12. С масажа се обработват рефлексогенните зони на гърба
и на корема по срединната линия между мечовидния израстък и
пъпа. Да се внимава, защото в тази област дразненето дава рязко
спадане на кръвното налягане.
Добре действуват кръгообразното разтриване и непрекъсна­
тата вибрация.

ДИСКОВА БОЛЕСТ (DISCOPATHIA)

Междупрешленните дискове започват рано да остаряват. След

като спре растежът на организма, те започват да дехидратират
и постепенно дегенерират. При съвременния хипокинетичен
начин на живот с предимно статично и по-малко динамично на­
товарване на гръбначния стълб се създават условия за по-бързо
протичане на този процес. Необходим е само един провокиращ
момент от повдигане на тежест, рязко движение, за да се появят
болки в кръста.
При дегенерация на прешленния диск известни механични
моменти в смисъл на натоварване могат да доведат до пропукване
на anulus fibrosus и проникване в него на nucleus pulposus. Дискът
може само да бомбира, а ако пулпозното ядро излезе навън от
фиброзния пръстен — да херниира. Дисковата херния може да
има различно направление и оттам да даде различна клинична
картина.
Ако дегенериралият диск в своето патологично развитие не
доведе до притискане на нервни структури, тогава естествено
няма да има неврологична симптоматика (възбудни или отпадни
двигателни и сетивни прояви). Прешленът при тези случаи от-
реагира с остеоартроза или спондилартроза, което е израз на
репаративен процес.
Дискова болест може да се разЕие във всички части на гръб­
начния стълб: шийна, гръдна, лумбална.

149
 Други лумбо-сакрални синдроми. Болките в кръста не се д ъ л ­
ж ат само на дискова болест. Много и често лумбалгията се дължи
на други причини:
а. Б локаж на интервертебралните стави, който се изразява
с вертебрален синдром, болки и ограничена подвижност, най-
често без радикуларно дразнене (мускулният спазъм може да се
повлияе с масаж, но основното лечение е мануалната терапия).
б. Статична недостатъчност — израз на асиметрично нато­
варване на гръбначния стълб поради продължителна неправилна
статична поза, изкривяване на торса, гръбначния стълб и др.
в. Спондилартроза — деформация на прешлените, най-често
при по-възрастните хора.
г. Спондилолистеза — плъзгане на един прешлен спрямо друг.
д. Спондилит — туберкулозен процес на гръбначните преш­
лени.
е. Тумори (злокачествени и доброкачествени) и метастази в
гръбначния стълб.
При последните две заболявания масажът е строго противо­
показан. Ако при тях по погрешка се направи и мануална тера­
пия, може да се получат патологични фрактури с тежки последици,
например параплегия.
Разнообразието на патологичната находка и различната топика
дават характерна клинична картина, при която терапевтичното
поведение е различно.
1. О с т р о л у м б а г о . При силна, внезапно появила се
болка в лумбалната област всяко изправяне и движение води до
обостряне на процеса. Лечението е абсолютен покой в анталгична
позиция, екстензия на легло. Може да се прилага лек масаж, пре­
димно поглаждане на долните крайници, без особено разместване
на болния. Последният може да легне настрани със силно свити
крака, от което принудително положение се прави поглаждане
на лумбалната област.
2. Х р о н и ч н о л у м б а г о . При намаляване на острите
явления или при хронично протичане на болките в кръста се
прилагат различни апаратни физиотерапевтични, балнеологични
средства и кинезитерапия. Упражненията се дават от отбременена
позиция. Лечебният масаж играе важна роля във възстановител­
ния процес. С него се цели да се постигне обезболяване, релак-
сиране, повишение на мускулния тонус, премахване на миогело-
зите и миозитните промени в мускула, да се подобри кръвообра­
щението, трофиката в тази област и най-вече да се повлияе реф­
лекторно върху нервните структури.
Техниката се състои в обработване на напрегнатата паравер-
тебрална мускулатура и болезнените точки, като след поглажда­
нето се прави надлъжно и кръгообразно разтриване с хипотена-
ра и с върха на II — IV пръст на двете ръце. Показано е в тази
област да се прави изтегляне на кожна гънка, като между палеца

150
и радиалния ръб на показалеца с двете ръце се обхваща напречно
кожна гънка. При изтеглянето се получава отлепване на под-
кожната съединителна тъкан, често съпроводено с пукане (фиг.
102 ). Ако захващането на кожната гънка е силно болезнено (осо­
бено при силно напрегната подкожна тъкан), масаж не се прави.

Фиг. 102. Изтегляне на кожна гънка

Фиг. 103. Отместване с цел релаксиране на паравертебралната мускулатура

Д обре действуват омачкване на паравертебралната мускулатура

и нейното разтягане. За целта непосредствено до ргосс. spinosi
се поставят двата палеца и бавно еластично се изтиква паравер­
тебралната мускулатура настрани от гръбначния стълб (фиг. 103).
Това се прави неколкократно, като се почва от долните лумбални
прешлени и се отива нагоре. За релаксирането на мускулатурата
и за рефлекторното въздействие върху нервите се прилага ста-
билна и лабилна непрекъсната вибрация, най-добре с помощта
на вибратор. Поради обхващане от мускулния спазъм и на по-
горните дялове на гърба и излъчване на болката надолу, масажът
не бива да се ограничава само в лумбалната област, а да обхване
и по-дистални и проксимални сегменти. Времетраене на м аса­
ж а — 15—20 m in. За лечебен курс се правят 12— 15 процедури.
При лумбалгията успоредно с класическия масаж много добър
ефект дават и специалните масажни видове.
Сегментарният масаж изхожда от рефлекторната патологична
находка, като се насочва предимно към кожните зони на хипер-
-алгезия, мускулния хипертонус, миогелозите и т. нар. макси­
мални точки.
Периосталният масаж търси периостални точки по сакрума,
хьлбочния гребен (crysta iliaca), напречните израстъци на преш­
лените (ргосс. transversi), които се обработват със специфичната
техника на периосталния масаж чрез ритмичен натиск на болез­
нените точки.
Акупресурата се прилага по определени точки, дадени в схема
{фиг. 104). По линия А се натиска с ръба на дясната ръка, като
лявата я отбременява; В и С се обработват с малкоамплитудни

151
кръгообразни разтривания. Върху D се обработва с палец. Прави
се изцеждане, обработва се седалището (Е). За засилване на ко­
ремните мускули последните също се обработват и се прилага
натиск върху тях.

Фиг. 104. Акупресурни точки при лумбалгия (по К. Serizawa) : /

3. Н е в р а л г и я и н е в р и т н а n. i s c h i a d i c u s .
Болката по седалищния нерв най-често се явява след една лум­
балгия по задната страна на крака и стига често до пръстите.
При невралгия, както показва и названието, има само излъчваща
се болка, при неврит към болката се прибавят възбудни, но най-
често отпадни явления. При увреждане на коренче S 2 болният
получава пареза на флексорите на стъпалото (не може да ходи
на пръсти), а на коренче L 5 — пареза на екстензорите (не може
да ходи на пети).
М асажът се прави по схемата за масаж на долен крайник.
В острия стадий може да се прави само поглаждане поради щ а­
дящото поведение, което се приема по принцип в острия период
на тези заболявания. След овладяване на тежкия болков синдром
при възможност болният да се обръща в леглото и излезе от при­
нудителната анталгична поза се започва с масаж и обработка на
целия долен крайник и лумбо-сакралната област.
Техниката на масажа върху нерва има известни осо­
бености. Поглаждането му се извършва от tuber ossis ischii на­
долу към средата на задколянната ямка. Извършва се с палеца,
който минава точно по средата, отзад на бедрото. Ходът на по­
глаждането на нерва не се ръководи от хода на лимфните съдове,

152
 а от протичането на периневралната течност, като при поглажда­
нето на крайника се спазва правилото за възходящия ход. По
хода на нерва се срещат точки с по-изразена болка. Това са т.
нар. точки на Вале (W alleix). Върху тях се прави стабилна не­
прекъсната вибрация и евентуално при поносимост — кръгообразно
разтриване. Някои автори препоръчват разтягане на нерва чрез
пасивното му опъване посредством вдигане на крака, както е
при симптома на Jlacer (Laseque). Това предотвратява срастване*
между нерва и неговата обвивка. Според нас при силна болка
това довежда до дразнене на нерва, което не е желателно.
При наличност на отпадни явления, което се среща често при
дисковите хернии с неврит на седалищния нерв, масажът спазва
всички принципи за обработка на вяла мускулатура поради,
лезия на периферния нерв. Прави се стимулиращ масаж на па-
ретичните мускули с разтриване, омачкване и леки ударни пох­
вати, докато на техните антагонисти, които имат тенденция към
скъсяване, се прилагат релаксиращи похвати — разтриване,,
омачкване, разтърсване, сътресение. Особено подходяща за от­
пускане на болезнения спазъм при наличния мускулен дисбаланс
е постизометричната релаксация.
Невритът и невралгията на седалищния нерв много добре се
повлияват и от специалните масажи: акупресура и акупунктура,.
зонотерапия на стъпалото, а също и рефлекторните масажи —
съединителнотъканен масаж, сегментарен масаж и др.
При другите споменати етиологични фактори за лумбо-ишиал-
гичните болки при провеждане на масажа винаги се изхожда от
патологичната находка. Необходимо е да се анализират състоя­
нието на мускулатурата, болковите зони, функционалното състоя­
ние. Да се внимава за евентуални противопоказания като възпа­
лителен процес, новообразувания или силна непоносима болкова
реакция, непонасяне на механично дразнене и др. Съобразявайки:
се с тези обстоятелства, масажът се прилага по описаната техника..

ПОЛИНЕВРИТИ ( POLYNEURI TI S)

Заболяването обхваща дифузно множество периферни нерви,,

предимно на крайниците. Причината за появата и развитието им
са инфекции (вирусни, дифтерийни), интоксикации (алкохолна,.
оловна), диабет и др.
Вирусният полиневрит най-често започва остро, понякога с
повишена температура, болки по крайниците, парестезии, па-
рези, като може да се стигне до квадриплегия.
Алкохолният полиневрит има по-протрахирано начало, по­
степенно прогресира, като води до тежки парези, особено на дол­
ните крайници с т. нар. стелажна походка. При загуба на дълбо­
ката сетивност се получава картината на алкохолен периферен
псевдотабес.
153-
 Инфекциозният полиневрит, макар да започва с по-тежка кли-
пична картина, има сравнително по-добра прогноза от алкохол­
ния. Правилното лечение, насочено към функционално възста­
новяване с електростимулация, Л Ф К , масаж и др., често води до
пълно възстановяване.
Масажът е едно от важните терапевтични мероприятия в ле­
чебния комплекс. Той започва рано. При инфекциозния-поли­
неврит — след отзвучаване на острите грипоподобни състояния,
.а при интоксикационния — след диагностицирането му.
Тъй като се засягат предимно дисталните части на крайни­
ците с парези от вял тип и мускулни хипотрофии, масажът цели
предимно стимулиране на мускулатурата и нервната система.
Преди започване на масажа трябва да се установи патологична
находка чрез: ММТ, степен на мускулна атрофия, подвижност,
•степен на болката, функция — хватателна за горния крайник и
походка за долния. Това насочва масажиста за провеждане на
целенасочен масаж. Подготвителният масаж се прави с поглаж ­
дане на големи щрихи и разтриване, като се минава през ста­
вите. При детайлния масаж се разработват част по част сегмен­
тите (от става до става). Акцентира се върху мускулатурата с
■енергични, възбуждащи похвати, но неболезнени и нетравмати-
зиращ и. Понякога атрофиите са така силно изразени, че не може
д а се работи много дълго и има опасност от механично увреждане
па тъканите. Обръща се внимание върху пасивните и активните
движения на ставите без разтягане на ставно-сухожилния апа­
рат. Акцентира се особено върху сегмента С5—Thj за горния и
Li—S 2 за долния крайник. Н акрая заключителният масаж, по-
добно на подготвителния, премахва възбудното огнище, като
действува успокояващо на нервната система и регулира обмен­
ните процеси.
Времетраенето на масажа е около 30 min, а понякога и по­
вече (до 45 m in), ако трябва да се обработват и четирите крайника
със съответните им сегменти. Масажът се прави на серии от 15—
20—25 процедури, които може да се повторят няколко пъти в
годината до възможното максимално възстановяване.

ДЕТСКИ ПАРАЛИЧ (POLIOMYELITIS ANTERIOR ACUTA)

Детският паралич е инфекциозно заболяване, причинено от

в и р у с “ които засяга избирателно ядрата на периферните нерви,
болестта протича чрез четири стадия: 1. Предпаралитичен — под
формата на грипоподобно заболяване — около една седмица.
2. Паретичен — появяват се периферни вяли парализи, като се
обхващат обширни мускулни групи — продължителност 2 —3 сед­
мици. 3. Възстановителен — част от парализите се възстано­
вяват, а други остават и дават характерната клинична картина на

154
 мускулни атрофии, развиват се мускулен дисбаланс, ставни кон-
трактури , изоставане в развитието на крайника, смутена функ­
ция. В началото възстановяването има по-бърз ход, при упорито
лечение може да се подобри още функцията, като до 3 години има
възможност за известно подобряване на функцията. 4 . Остатъ­
чен — остават трайни поражения за цял живот.
Парезите са доста полиморфни (разпръснати) и могат да бъдат
с различна степен на отслабване на мускулите. R. Lovett е съз­
д а л мануалния мускулен тест при това заболяване.
Чрез масажа се цели да се подобри оросяването, да се акти­
вират кръвообращението и лимфообращението, да се подобри
трофиката на тъканите, да се активират обменните процеси, осо­
бено тонизиране на вялите мускули, предпазване от атрофии.
<2 масажа се изпращат.проприоцептивни импулси до ц. н. с., чрез
което се получават някои благоприятни рефлекторни реакции,
подобрява се нервната проводимост и функционално се прена­
стройва нервната система, т. е. останалите здрави ядра на пери­
фериите нерви поемат функцията на увредените. При получаване
на контрактури, които в началото са мускулни, а по-късно и
ставни, се води борба с тях. Когато измененията станат дефини­
тивни, отделни мускули са превъзпитават да поемат функцията на
отпадналите. Тогава акцентът може да падне върху запазените
части. При оперативни корекции масажът цели да възстанови
компенсаторните функции.
Масажът е най-показан във възстановителния стадий, тогава
когато трябва да се подпомогне организмът в репариране на на­
несените поражения. Принципът и техниката на масажа са както
при останалите вяли парези и парализи.

ПРОГРЕСИВНА МУСКУЛНА АТРОФИЯ

<DYSTROPHIA MUSCULORUM PROGRESSIVA)

Това заболяване спада към миопатиите, чиято етиология все

още не е напълно изяснена. Решаващ фактор играе наследстве­
ността .
К л и н и ч н о заболяването започва в детската или юноше­
ската възраст със симетрично постепенно развиваща се мускулна
атрофия. Локализира се най-напред в раменния и тазовия пояс.
Д виж енията се осъществяват доста трудно чрез компенсаторни
или трикови движения. С течение на годините детето се инва-
.лидизира и приковава на легло.
Засега не е известен радикален лечебен метод. Известно за­
бавяне на процеса се постига чрез активна кинезитерапия, ле­
чение с нивалин, витамини и др.
М а с а ж ъ т цели да подобри мускулната трофика, обмяната
;в мускула, да преодолее мускулния дисбаланс и да подобри функ-
ционалното състояние на детето. ^
155
 Т е х н и к а . Прилага се масаж на атрофиралите части от
тялото. Поради това че детето лесно се изморява и бързо се из­
черпват резервните му сили, масажът трябва да бъде щадящ*
нетравмиращ и немного продължителен — 10— 15 min. За пре­
поръчване е физкултурата и масажът да бъдат прилагани по-
кратко, но няколко пъти през

ТРАВМАТИЧНИ УВРЕЖДАНИЯ 1 ИФЕРНИТЕ НЕРВИ

При травма периферните нерви могат да бъдат увредени в

различна степен.
При п ъ л н о т о п р е к ъ с в а н е на нервния ствол кли­
никата се характеризира с двигателни, сетивни и вегетативни
разстройства. Налице е тежка вяла атрофична парализа на мус­
кулите, инервирани от съответния нерв. След 15-ия ден от нара­
няването се установява пълна реакция на дегенерация. Сетивност­
та изчезва в съответния кожен сегмент, инервиран от нерва.
Вегетативно трофичните смущения се изразяват с цианоза (край­
никът е студен), оток, трофични язви и др.
При останалите по-леки травми в началото клиничната кар­
тина наподобява на пълното прекъсване с отпадна сетивна и дви­
гателна функция. Ако смутената функция се възстанови за ня­
колко часа до няколко дни, се отнася за сътресение на нерва.
Ако до 3-ата седмица зоната на пълна ,анестезия_ намалее, се
приема, че нервът е бил контузен или в компресия. При тях по­
степенно се възстановяват движенията, като последна се възста­
новява дълбоката сетивност. Ако пълната анестезия остане и
след 3-ата седмица, това показва, че у вредата е тежка. При пре­
късване на нерва последният трябва да се зашие. Възстановява­
нето на функцията става, след като нервът регенерира (прорасне)
в дистална посока. Регенерацията върви сравнително бавно —
около JLmm за 24 h . Например, ако лезията е на 35 cm над денер-
виранйяМускул,ТТоявата на първите движения в него ще се очак­
ват едва след около една година (35 cm = 350 mm — 350 дни).
При травматичните увреждания на нерва успоредно с парезите
и атрофията могат да се получат и други усложнения: каузал-
гия (пареща болка) и рефлексно двигателно разстройство— ира-
диираща пареща болка по целия крайник, даже на цялата телесна
половина от вегетативен характер.
Ц е л т а на масажа при травматичните увреж дания на пе­
риферния нерв е насочена да подобри, а при пълно прекъсване
на нерва — да поддържа трофиката на денервираните мускули и
на крайника като цяло. При наличие на парализа, когато актив­
ните движения са невъзхможни и Л Ф К не може да се прилага,
масажът е абсолютно необходима процедура за поддържане на

156
мускулната трофика, а също и за подобряване на циркулацията
и намаляване на застойните явления (оток, цианоза).
Поддържането на трофиката е _важно условие, защото денер-
вираният мускул бързо атрофира и фиброзира. Необходимо е да се
Подчертае, че масажът поддържа трофиката, но не спомага за
хипертрофия, мускула. Това_се_постига единствено с актив-
"ната кинезитерапия. От друга страна, незасегнатите мускули
поради нормалната си съкратителна функция придвижват ста­
вата към себе си и разтягат паретнчните мускули. Здравите мус­
кули се свиват, доближават залавните си краища и изпадат в
контрактури. Лечебният масаж има за цел да ги релаксира и раз­
тяга.
Масажът подпомага и ускорява регенерацията на увредения
нерв'. Също така в ранния възстановителен период премахва
травматичния оток, който притиска нерва, разнася патологичните
отлагания в травматичната зона. Това_ се постига благодарение
на стимулирането на кръво- и лимфообращението.
Не "на последно място е изразеното рефлекторно действие на
масажа. Изпращането на екстеро- и проприоцептивни импулси
от съответната периферна зона (ако няма пълно прекъсване на
нерва), а също и рефлекторното действие от съответния сегмент
имат огромно значение за ускоряване на възстановителния про­
цес. При изразена болка се използува обезболяващият ефект на
масажа.
Т е х н и к а . При травматичното увреждане на периферния
нерв масажът е строго избирателен.
Подготвителен масаж — прави се общо поглаждане и леко
разтриване на целия крайник.
Детайлният масаж е насочен към:
а. Паретичните мускули, които се стимулират чрез разтри­
ване, внимателно омачкване, вибрация и ударни похвати, на-
плескване, потупване.
б. Скъсените мускули се разтягат чрез бавно, но дълбоко
двойно пръстеновидно омачкване, вибрация — разтърсване, съ­
тресение, изцеждане на инсерциите, които може да се дразнят
по-силно.
в. Похватите на мускулния масаж, описани от Л анге, са под­
ходящи при тези състояния, като се акцентира върху мускулните
находки.
г. Ставите се обработват чрез проникване в ставната цепка
с ръба на пръста, където се правят разтриване, щриховане, па­
сивни движения.
д. Изходът на коренчетата се обработва паравертебрално чрез
разтриване, вибрация. За горния крайник — С2—Thb а за дол­
ния — Lx—S2.
Заключителният масаж е по-мек, успокояващ, с по-общо въ з­
действие върху крайника.

157
 В началото масажът е лек, предимно с поглаждане и разтри­
ване, трае около 5— 10 min, като постепенно силата и времетрае­
нето се увел и ч ав ат— 15—20—25 m in.

ТРАВМИ НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК

(PARAPLEGIA, QUADRIPLEGIA) —;

При увреждане на гръбначния мозък от травма или от д р у г

процес — тумор, миелити и др., се появяват двигателни, сетивни
и вегетативни разстройства под нивото на увреждането. Трав­
матичните увреждания биват: сътресение, контузия, притискане,
частично или иълно прекъсване на гръбначния мозък. В зави­
симост от тежестта на травматичното увреждане е и тежестта на
клиничната картина. При фрактура на гръбначните прешлени
с притискане на гръбначния мозък или неговото прекъсване се
получават трайни тежки плегии.
Увредата на различни нива на гръбначния мозък дава след­
ните синдроми:
C j—С4 — тежка квадриплегия със спа,стичца парализа на
четирите крайника, загуба на сетивност, ^етенция на урината и
изпражненията, парализа даже на дихателните мускули. Води
ЧеСТО ДО СМ ЪрТ. v^ O ^ va ^ .V c o i
Са—Th2 — квадриплегия с горна^вяла (или смесена) долна
спастична парализа; останалите синдроми са както описаните
по-горе.
Th3—Th12 — долноспастична (или смесена) параплегия, про-
водникова анестезия.
Ц —S 2 — долна вяла параплегия, анестезия. Тазоворезервоар-
ни" смущения: инконтиненция на урината и изпражненията,
импотенция.
S 3—Sj 5 — анестезия, инконтиненция, импотенция, без пара­
лизи.
Параплегиците са тежки инвалиди за цял живот. Придвиж­
ват се на количка или с две патерици. При тях може да се развият
редица усложнения: декубитуси, застойна пневмония, уринарни
инфекции, трофични увреждания.
Днес с принципите на рехабилитацията тези болни могат да
се върнат отново като пълноценни членове на обществото. И з­
ползуват се компенсаторните възможности на горните крайници
(при параплегиците, а не при квадриплегиците), за да могат не
само да се самообслужват (напр. да карат лека кола с ръчно у п ­
равление), но и да работят, дори и да спортуват.
Функционалното възстановяване на тези болни се постига със
средствата на активната и пасивната кинезитерапия, включително
и масажа.
Ц ел на м а с а ж а :

158
 1. При парези, когато има перспектива да се подобри функ­
цията на крайниците, акцентът на масажа се насочва към засег­
натите сегменти:
а. При увреждане на cauda equina с наличност на вяла пара-
пареза целта на масажа е както при описаните вяли парези (вж*
масаж при полиневрит, полиомиелит, травматично увреж дане
на периферните нерви). Основната задача е тонизиране на мус­
кулите, предотвратяване на контрактурите.
б. При по-висока лезия (над Lx) с появата на спастични па­
рези целите на масажа са диаметрално противоположни — ре-
лаксиране и разтягане на еластичните мускули (вж. масаж при-
хемипарези). В зависимост от у вредата може да се явят смесени
парези — вяли и спастични, на долните крайници. Тогава зада­
чите на масажа се определят от конкретната патологична находка.
Необходимо е да се преодолее мускулният дисбаланс, водещ до
ставна контрактура.
в. М асажът е насочен и към горните крайници и трупа за:
компенсиране на функционалния дефицит на краката.
2. При трайни увреждания с плегия на крайниците не бива*
да се хвърлят особени усилия към безперспективното възстано­
вяване на движението. Редно е след задълбоченото изследване
да се каже на болния истината за заболяването, за да може по­
следният да пренагласи психиката си към компенсиране на ф унк­
ционалните увреждания на долните крайници. В такъв случай
целите на масажа и на рехабилитацията се различават от тезк
болни, които са само с паретични увреждания:
а. Борба с декубитусите.
б. Акцентът на рехабилитационните мероприятия пада върху
засилване на запазените функции на горните крайници и трупа*.
в. Върху парализираните сегменти се работи дотолкова, до­
колкото да не се задълбочават уврежданията — например став­
ните контрактури.
3. Успоредно с горното при двете групи болни с масажа се
цели:
а. Да се тонизира нервната система, да се повиши общата
резистентност на организма.
б. Да се предотвратят усложненията от заболяването: за­
стойна бронхопневмония и особено смущенията на органите на
м алкия таз и храносмилателния тракт.
Т е х н и к а . Прилага се по известния досега ред: подготви­
телен, детайлен, сегментарен, заключителен масаж. Той трябва
да~бъде в помощ на активната кинезитерапия, за да се засили
нейната ефективност. Започва се с общо поглаждане и разтри­
ване. Пристъпва се към детайлния масаж, който е твърде разно­
образен по техника. Ако желаем да тонизираме мускулите, при­
лагат се и по-дразнещи похвати. Често обаче поради теж ките
атрофии на мускулите и вегетативно-трофичните изменения не

159*
‘Сме в състояние да приложим по-силен масаж. Разтриването и
омачкването трябва да бъдат адекватни на находката.
При еластични парези се прилагат предимно разтриване, бавно
ритмично омачкване, и то така, че под контрола на пръстите да се
усеща отпускането, а не свиването на мускулите. Непрекъснатите
вибрации във всички варианти се прилагат широко. Н акрая се
правят пасивни движения, които също са бавни, без да предиз­
викват «с^Греч рефлекс» — рефлекс на опъването.
За предотвратяване на декубитусите се правят поглаждане,
разтриване, фрикция с камфоров спирт. В никакъв случай не
бива да се получават драскотини по кожата, които могат да пре­
минат в трудно излечими рани.
Когато се обработват здравите горни крайници, които да пое­
м ат функцията за ходене чрез патерици или количка, се прилага
дълбок стимулиращ масаж от типа на спортния масаж — т. нар.
тренировъчен масаж. Похватите са по-общи, по-дълбоки, тони­
зиращи. Поглаждането е дълбоко и оттичащо, разтриването и
омачкването с всички познати спомагателни похвати се прави
по-бързо и енергично. Прилагат се ударните похвати: сечене,
потупване, наплескваие и т. н. За общо въздействие на организма
с цел подобряване имунобиологичните защитни сили се прави
общ масаж, а за въздействие на ц. н. с. — масажна яка.
За тонизиране на пикочния мехур се правят разтриване, по­
тупване над пубиса и поглаждане на бедрата. Когато има ретен-
ция на урината, с някои мануални похвати, състоящи се в при­
тискане на мехура, поглаждане на вътрешната половина на бед­
рото и напрягане на корема, може да се изгради т. нар. «мехурен
автоматизъм», т. е. при напълване на мехура той да се изпразва
на определени интервали.
Ако гръбначното увреждане позволява, винаги трябва да се
обработва сегментът за въздействие на гръбначномозъчните корен­
чета. По този начин има известна възможност за рефлекторно
повлияване на заболяването.

у в р е ж д а н е на ц е н т р а л н и я д в и г а т е л е н н евро н —
HEMIPLEGIA, HEMIPARESIS (СЛЕДИНСУЛТНИ СЪСТОЯНИЯ)

При редица заболявания и травми на ц. н. с. се получават

х е м и м е г и д л ^ е м и п а р е зи на срещуположната страна на увреж ­
дането в главния мозък. Заболяването може да бъде от различно
естество: тумор, възпалителен процес в ц. н. с. и др. Най-честата
'причина обаче "е м о з ъ ч н и я т и н с у л т (мозъчен удар).
Инсултът може да бъде хеморагичен (в V3 от случаите) и иехе-
мичен (тромбоза на мозъчен съд).
К л ин ичн ат а картина се и зр азява_ в_ еластични
парези и парализи на противоположната‘ страна на огнището на

160
цоражението, еластична хипе_ртония_на флексорите на горния и
е кстензор ит£*"йа дол ни я крайник, повишени'сухожилни рефлекси,
поява на патологични^ р_ефжу^иА_ _ д и ^ ' синкинезии,
контрактхЕБ.-. При засягане на пирамидния път освен това са
налице сетивни разстройства, говорни смущения (десностран-
ците), понякога психични отклонения, инконтиненция.
JtlpH еластичните падежи не се развива мускулна атрофия (мус-
кулът"не е денервйран), но се установяват известни трофични
разстройства на крайника: ‘цианоза, оточност, хипотермия.
М озъчният удар настъпва внезапно, в началото често със за ­
губа на съзнание. През първите дни поради общомозъчната симп­
томатика мускулите са хипотонични, но с възстановяването те
преминават в спастичен хипертонус. С течение на времето и в
зависимост от правилното лечение движенията се възстановяват.
Функционалното състояние се степенува в 5 степени по В. Brunn-
strom . Походката е характерна — тип W ernicke — M ann. Дълж и
се на мускулния дисбаланс.
Лечебните мероприятия в началото имат животоспасяващ
характер. Рехабилитационните мероприятия започват колкото
може по-рано (напр. лечение чрез положение), но те се разгъват
пълноценно във възстановителния стадий. Активната и пасивната
кинезитерапия играят водеща роля. При липса на усложнения
масажът се прилага след отзвучаване на общомозъчните смущения
като помощно средство на активната Л Ф К.
Ц е л н а м а с а ж а. Като се изхожда от тежестта на кли-
н и ч н ат а картина, давността на инцидента (пресните инсулти се
възстановяват по-бързо) и конкретната патологична находка, се
поставят различни задачи за решаване от кинезитерапията и
конкретно от масажа. В общи линии чрез масажа се цели:
<35 Понижаване на еластично повишения мускулен тонус.
(2J Преодоляване на мускулния дисбаланс между флексори
и ^екстензори.
Предпазване или преодоляване на ставните контрактури.
Я ) При залеж али болни предпазване от застойните явления.
Ж) Подобряване трофиката на засегнатите крайници чрез по­
добряване на кръво- и лимфообращението, премахване на отоци.
Благоприятно повлияване на сърдечно-съдовата система,
евентуално облекчаване на сърдечната дейност или намаляване
на/чкръвното налягане.
\7.' Подобряване на общия емоционален тонус на болния.
Възстановяването зависи от тежестта на узредата, локали-
зацията~на~кръвоизлива или тромбозата, а също и от общото
състояние на организма: напреднала атеросклероза, сърдечно-съ-
дови заболявания и други усложнения. За възстановяването
голямо значение имат и сетивните смущения, т. е. кинестатичните
проприоцелтизни импулси, които чрез масажа също могат да се
тренират. Хемиплегично болните при по-добър рехабилитационен

11 Р-во по лечебен масаж 161

потенциал по принцип почти винаги може да се изправят и да
проходят, тъй като едната ръка и единият крак не са засегнати.
Т е х н и к а . От поставените различни цели на масажа се
вижда, че последният не може да се прилага шаблонно, а се съоб­
разява с общото състояние на болния, някои усложнения и па-
тологичната находка — например, дали преобладава еластичната
или вялата компонента при хемипарезата. В общи линии обаче
техниката е насочена към понижение на повишения мускулен
тонус.
Важна предпоставка при еластично повишения тонус е м а­
сажът да се^^ур^ежда’j спокойна обстановка, способствуваща
релаксирането на болния. За целта трябва да бъдат изолирани
всички дразнещи фактори: помещението да е добре затоплено —
22—24 °С, ръцете на масажиста да са тбпЖ , болният да е заел
н ат^д об н а позиция, за да може активно да се релаксира. Д р а з­
нещите фактори водят до рефлекторно повишаване на мускулния
тонус. Още при започване на масажа масажистът трябва да под­
кани болния колкото е възможно активно (волево) да се релак­
сира. ^Преди масажа _е добре да се проведат някои топлинни про-
цедуриХпарафин, вана и др.) с .цел^ предварително отпускане на
повишения ь^скулен тонус. Масажът според проф. С. Божинов
може да почне 2 седмици след инцидента, а според нас — и по-
рано, ако няма усложнения.^Започва се от долните крайници, къ­
дето нервно-мускулната проводимост’ е по-нйска. ТЗлед подготви­
телния масаж с об_що поглаждане се пристъпва към целенасочения
детайлен масаж. При него се започва от ^ с талните части на край­
ниците и постепенно се преминава към проксималните. М асажът
е избирателен, като по-дълбоките похвати с разтриване й омачк­
ване се прилагат на разгъваните на горните крайници и на сгъва­
ните на долните крайници. За потискане на еластичността ние
препоръчваме, когато се масират долните крайници, горните да
се поставят в една от потискащите позиции, дадени от Бобат,
а при работа на горния да се даде съответно позиция на долния
крайник.
В техниката на масажа се използуват всички недразнещи
похвати. к. аз.а_н_и са ударните, бързите и
резките масажни*движения. Въпреки че в ръководствата се пре­
поръчва лек и повърхностен масаж, тук трябва да изясним, че
масажът не трябва да бъде толкова лек, че да дразни само ексте-
рорецепторите. Чрез съответни по-дълбоки похвати може да се
действува потискащо върху проприоцептивния апарат. Необ­
ходимо е само да се спазва правилото похватите да са плавни,
бавни и ритмични (да не предизвиквайе-^хггреч "рефлекс»). Н а­
пример бавното ритмично разтягане на мускула чрез двойно
пръстеновидно омачкване с притискане и изцеждане към м ускул­
ните инсерции дразни повече нервно-сухожилните рецептори на
Голджи, отколкото мускулните вретена. Добър_релаксиращ ефект

162
има непрекъснатата вибрация. Показател за силата и дълбочи-
йатаТш^масажа припспастГдитет е единствено палпаторното чув­
ство на масажиста.
Същото правило се отнася и до пасивните движения, които
трябва да са бавни, плавни с разтягане, в никакъв случай да не
предизвикват рефлекс на опъване. Пасивните движения започват
от проксималните сегменти, които' по принцип по-рано се р аз­
движват.
Вър_ху_антагонистите на еластичните мускули се прилага по-
дълбок и ^о-силеьГмасажГразтриване, омачкване с цел да се пре­
одолее мускулният дйсбаланс. Този масаж също не бива да бъде
травмиращ и да предизвиква болка.
Особено внимание се обръща върху съответните сегменти, от­
където излизат коренчетата за горните (С6— Thj) и долните край­
ници (Lx—S2). Върху тях се прави разтриване и непрекъсната
вибрация.
Времетраенето на масажа в началото е 10— 15 m in, а по-къс -
но — 20—25 m in. В един лечебен курс се правят 12— 15 маса­
жа всеки ден или през ден.

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА (М. LYTTL)

При увреж дане или заболяване на ц. н. с. в ранната детска

възраст се получават спастични парализи с двигателни разстрой­
ства. Тези увреж дания могат да се получат вътреутробно (ин­
фекции, интоксикации и др.) или през време на родовия акт (мо­
зъчен кръвоизлив от тесен таз и др.). Най-чести са родовите трав­
ми, при които се развива заболяването на Литл (m. L yttl) със
еластична пара- или квадрипареза (плегия). Особено често се
засягат долните крайници. Нерядко децата изостават в психич-
ното си развитие. М ускулният тонус е по-силно увеличен за екстен-
зорите на стъпалото, флексорите и аддуктурите на клонните и
тазо-бедрените стави. При горните крайници преобладава тону­
сът на флексорите. Това дава характерната поза на детето, то
стъпва на пръсти с полусвити колена, които се трият едно в д ру­
го при ходене. Движенията са дискоординирани, походката не­
сигурна. Основното лечение са специализираните кинезитера-
певтични методики (на Vojta при кърмачетата и на B obath при
по-големите деца). М асажът се прилага като помощно средство
в комплексното лечение.
Ц е л н а м а с а ж а . Като се изхожда от това, че се отнася
за спастично повишен тонус на мускулатурата от централно
естество при малки деца, целите, които се поставят с масажа, са
подобни на тези при хемипарезата:
1. Успокояване на възбудената нервна система.
2. Рефлекторно повлияване на повишения мускулен тонус.

163
 3. Възстановяване на баланса между агонисти и антагонисти.
4. Подобряване на координацията при двигателните актове.
5. Борба със ставните контрактури, подобряване на еластич­
ността на ставно-сухожилния апарат.
6. Подобряване на кръво- и лимфотока и оттам трофично въ з­
действие.
7. Общо укрепване и тонизиране на организма, повишаване
на защитните му сили.
Техника. При провеждане на масажа се съобразяваме
с тежестта на заболяването, патологичната находка, възрастта
и общото състояние на детето. Общите принципи на масажа са
подобни както при хемипарезите, но той трябва да се адаптира
към особеностите на детския организъм.
При слабост на мускулите за тяхната по-добра трофика се
прави масаж на гърба, гърдите, корема, като особено се акцен­
тира върху засегнатите крайници. Поглаждането е бавно, нежно,
същото се отнася и до разтриването и омачкването. Прилагат се
валяне, стабилна и лабилна непрекъсната вибрация, като и тук
палпаторният усет на масажиста е основен показател за силата
на масажа. Пасивните движения не бива да водят до рефлекс на
разтягане.
При по-големите деца масажът върху крайниците е строго
диференциран. Техниката се съобразява с повишения мускулен
тонус, където се прилагат релаксиращи похвати в бавен, ритми­
чен темп, докато върху отслабените мускули се работи по-дъл­
боко.
Времетраене — 5— 10 m in при малките деца, като с увели­
чаване на възрастта се увеличава и времетраенето на масажа до
20—25 m in. В един лечебен курс се правят 20—25 процедури,
като след интервал от няколко месеца лечебният курс трябва
да се повтори.

НЕВРОЗИ (NEUROSIS)

Неврозите спадат _към функционалните нервни заболявания,

т.ДГ^при тях няма огнищни мозъчни увреж дания. Д елят се на
три основни вида: х истерия, неврастения^ психастения.
“ исновенетиологйчен~фактор~~е“'о с т р а или хронична психо-
тр*авма. Извеспги сш атички заболявания (интоксикации, инфек­
ции и~др.) утежняват неврозата. Последната представлява срив
на висшата нервна дейност, което води до нарушаване на равно­
весието на основните нервни процеси — възбуждане и задържане.
Съгласно кортико-висцералната теория нарушенията във вис­
шата нервна дейност водят до нарушаване дейността на вътреш­
ните органи, ендокринната система, вегетативните процеси и
обуславят редица психосоматични заболявания.

164
 JL ^L h н и ч н a Tja к а р т и н а __на .неврастенията се изра-
д ява във:
га. повишена уморяемост от умствен и физически труд;
б, повишена възбудимост и раздразнителност;
в. вегетативно-ендокринни и соматични оплаквания.
Клинични форми: хиперстенна — възбудна, хипостенна — за­
дръжка .
Лечебният м а с а ж при неврозите има за цел:
1. Да уравновеси възбудните и задръжните процеси в кората
на главния мозък.
2. Д а подобри самочувствието и да ободри болния.
3. Да премахне главоболието.
Т е х н и к а т а на класическия масаж използува рефлексо-
генното повлияване функциите на главния мозък. Обработва
се съответната рефлексогенна зона — така нар. масажна яка.
Извършва се от седнало или легнало положение на болния. Л ег­
налото положение създава по-добра релаксация. М асажната яка
обхваща тилната окосмена част на главата, вратаГ ~тгаменния
пояс — отзад^тгсг дшшитг Ъгъл~ на лопатката, а отпред горната
трета на гръдния кош. При хиперстенната форма на неврозата’
се прилагат успокояващи похвати:^поглаждане, повърхностнб и'
по-дълбоко, особен акцент сТдава на~разтриването, което не бива
да бъде болезнено. М ускулите се омачкват баЕШо и ритмично,
на длъж hq и ня^рецнп: ш. trapezius, m. (leTtoideus, Шгравертеб-
ралната мускулатура и др. Особено успокояващо действува
^п рекъсн атата вибрация, акцентира се върху изходните точки
на m. occipitalis m ajor et minor, които са най-достъпни с върха
на палеца или показалеца. В окосмената част на главата се прави
«вибрационен душ». По основата на черепа върху linea nuchea
superior et inferior се прилага бавно изцеждане.
При хипостеннятя форма на заболяването се прилагат същите
похвати, но п ( ^ ъ лоо!Ш ^ 'п^енергичйо. П рилагат се и някои
ударни^похвати, потупване, меко сечене.
Ако се търси сънотворен ефект, масажната яка се прилага
вечер, преди лягане, и то предимно с поглаждане.
При правилно дозиране и провеждане на масажната яка още
по време на процедурата болният трябва да чувствува облек­
чение, намаляване на болките.
Продължителността на масажната яка е около 15 m in. На
Лечебен к у р с " г Г р й л а г а Т ТСГ—ТТ~процедури.’”
~Прй~невротично главоболие много добре действуват и специал­
ните масажи.
О. G laser и A. Dalicho дават схеми за обработване на сегмен­
тите, като акцентират в регионите на съответните тъкани: кожа,
подкожие, мускули (фиг. 105).
К . Serizawa в своя точков масаж дава местата, върху които
да се извършва акупресура и последователността. Той препо-

165
 Щ С(ЬСЛ.11,|,1с.,по,ька.ш" ^ J м;ск. IIIII IO IIH

Фиг. 105. Сегментарни зони за обработване на кожа, подножие и мускули

при главоболие (по О. Glaser)

Фиг. 106. Акупресурни точки при главоболие (по К. Serizawa)

ръчва да се стегне главата с кърпа, която е завързана отзад.
•Самото стягане на главата с кърпата води до облекчаване. На
тискът с върха на пръстите се прилага върху кърпата по съот­
ветната схема (фиг. 106 а, б, в).
Другите рефлекторни масажи, като съединителнотъканен ма­
с а ж , зонотерапия и др., също дават добър ефект при функционал­
ните нервни заболявания.

МАСАЖ ПРИ ВЪТРЕШНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

МАСАЖ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА

Масаж при внезапно спиране на сърдечната дейност. При вне­

запно спиране на сърдечната дейност вследствие на нещастен
случай (задушаване, удавяне, удар от ел. ток и др.) или заболяване
(шок, през време на интубации и др.) сърдечният масаж е в съ­
стояние да спаси човека, като възстанови ритъма на сърдечната
дейност. При тези случаи масажът трябва да се започне веднага,
всяко изчакване е фатално. Поради това всеки медицински ра­
ботник и особено масажистите трябва добре да познават мето­
диката и са длъжни да я приложат при нужда без изчакване на
назначение.
Чрез масажа и успоредно приложеното изкуствено дишане се
цели: а) да се възбуди сърдечната дейност; б) да се стимулира
започналата неритмична и още слаба сърдечна дейност; в) да се
поддържа оросяването на мозъка с кръв, който най-малко издържа
без постоянен приток на кислород; г) да се подпомогне вентила­
цията на белите дробове.
За осъществяването на горните задачи се прилага следната
техника на непряк сърдечен масаж1:
Пострадалият се поставя на твърдо (на пода), главата му се
обръща силно н а за д — шията и брадата образуват една линия,
за да се освободи трахеята от езика. Извива се настрани, в слу­
чай че повръща, за да не аспирира повърнатите материи.
Оказващ ият първа помощ застава отстрани на болния. Дланта
на лявата ръка поставя в долния край на гръдната кост (долната
трета на гръдния кош), а дясната върху нея, за да я обременява.
Прилага се ритмичен натиск с фреквенция около 60 пъти в m in,
т . е. на всяка секунда се прави по един натиск, така че еластич­
ните стени на гръдния кош да се огънат навътре и притиснат
сърцето. На всеки 3—4 натиска се прави пауза, през което време

* Съществува и пряк сърдечен масаж, който се извършва от хирург.

167
 се извършва изкуствено дишане уста в уста или уста в нос. И з­
куственото дишане може да се прави или от този, който извършва
м асаж а, или от друго лице, което помага. Прави се 16— 18 пъти
в минута. При изкуственото дишане уста в уста трябва да се
затваря с ръка носът, за да не излиза въздухът през него.
Непрекият масаж може да продължи доста дълго време. П ре­
кратява се, когато се възстанови пулсът на сънната артерия или
сме абсолютно сигурни, че пострадалият е мъртъв.
Масаж при хронична сърдечна недостатъчност (insuficientia
myocardii). Функционалните възможности на сърцето може да
намалеят вследствие на различни сърдечни заболявания. Д о
хронична недостатъчност водят както клапни пороци, миокардит
и перикардит, хипертонична болест и д р., така и някои инток­
сикации, включително алкохолна и никотинова, тиреотоксикози
и др.
Основното лечение на сърдечната декомпенсация е медика­
ментозното. М асажът играе помощна роля. Той може да се при­
лага само при добро кардиотонично лечение. Ако състоянието на
болния се влошава, т. е. сърдечният мускул не може да отреагира
положително на лечението, масажът се прекратява.
Ц е л н а м а с а ж а : 1 .Д а повлияе рефлекторно сърдечната
дейност, като тонизира миокарда и подобри неговото оросяване.
Постига се чрез регулиране на възбудните и задръжните процеси
в кората на главния мозък и чрез повлияване на вегетативната
нервна система, като довежда до тонизиране на вагуса, който
има дигиталисоподобен ефект. За постигането на поставените
цели се прилагат различни техники както от класическия, така
и от рефлекторните масажи. При класическия масаж обаче също
се търси рефлекторното му действие.
От класическия масаж се прилага масажна яка за повлияване
на ц. н. с. Особено внимание се отделя върху рефлексогенната
зона на сърцето между лопатките и паравертебрално. Акцентира
се върху сегментите —T h9, и то предимно в лявата половина.
П рилагат се познатите похвати поглаждане, разтриване, омачк­
ване и вибрация. За забавяне на сърдечния ритъм се прилагат
меко сечене и непрекъсната вибрация в сегмента Thj—Th4. Об­
работва се и предната гръдна половина. Обръща се особено вни­
мание върху патологичните находки, които трябва добре да се
обработват. В кожните зони на Захарин — Хед се прави поглаж­
дане и разтриване. Чрез бавно разтриване, ритмично омачкване
и вибрация се стремим да релаксираме рефлекторно повишения
мускулен тонус на m. trapezius, междуребрените мускули и пара-
вертебралната мускулатура, m. pectoral is m ajor, т . serratus
posterior, m. supraspinatus и др. През време на масажа често се
откриват някои точки, които са с повишена болезненост, т. нар.
«максимални точки». Върху тях се прилагат разтриване, при­
тискане с цел тяхното обезболяване. За повлияване на отоците

168
 по крайниците на последните се прилага оттичащ масаж — въз­
ходящо поглаждане, като се минава в низходяща посока.
Ако се цели разш иряване на голям брой периферни капиляри,
се прилага хиперемиращ масаж на по-голяма площ от тялото, но
пак се акцентира върху крайниците.
Дозировката на масажа се регулира чрез следните параметри:
големина на обработваната площ, продължителност на м асаж а,
силата, т. е. дълбочината на масажните похвати.
Продължителността на масажа е 15—20 m in. П равят се 20—
25 процедури на един лечебен курс, най-често ежедневно. Лечеб­
ният курс може да се повтори след 3—4 месеца.
Успоредно с описания класически масаж при хронична сър­
дечна недостатъчност добър ефект дават и специалните м асаж и.
Последните се прилагат върху съответните рефлексогенни зони,
описани в сегментарния масаж. През последните години някои
автори препоръчват акупресурата и зонотерапията. Последните
два метода имат приоритет при коронарните заболявания.
Масаж при стецокаддия^ (angina pectoris). Стенокардията, или
«гръдната" жаба»,~се дължи на спазъм на коронарните съдове.
Обикновено последните са атеросклеротично променени. Известни
физически или психически натоварвания водят до пристъпното
им контрахиране, което дава характерната клинична картина на
заболяването.
През време на пристъпа к л и н и ч н а т а к а р т и н а се
изразява в остра, режеща болка в сърдечната област, която може
да се излъчва в различни посоки. Болният се облива в студена пот,
изпитва смъртен страх, застава неподвижен и изчаква спирането
на пристъпа. Ако този пристъп не премине и при вземане на нитро­
глицерин, трябва да се мисли за настъпил инфаркт на сърцето.
В извънпристъпния период болните имат намален функциона­
лен капацитет на сърцето, лесно се заморяват, не понасят физи­
ческо и психическо натоварване.
Ц е л т а н а м а с а ж а през време на пристъпа е да по­
влияе рефлекторно коронарния спазъм и да купира болката.
В извънпристъпния период — да регулира възбудно-задръж-
ните процеси в кората на главния мозък; б) да разшири коронар­
ните съдове; в) да тонизира и активира сърдечната дейност.
От масажните техники при стенокардия се прилагат преди
всичко рефлекторните масажи. Класическият масаж се прилага
под формата на масажна яка, като се обхване и по-голяма част
от гърба до T h9 предимно вляво.
През време на стенокардния пристъп най-изразен болкоуспо-
кояващ ефект има периосталният м асаж . Според Н . K rauss даже
и~при миокардей'инфаркт перибсталшТят масаж може да купира
болката, като успоредно с това ' се постигат нормализиране на
пулсовата честота, цианозата и чувството за страх.

16S'
 Техниката се състои в ритмичен натиск върху предварително
откритите и маркирани периостални точки. Обработват се ксст-
лите точки между Thx и Th8 и особено между Th3 и The, като се
обхващ ат най-напред точките върху ребрата и гръдната кост,
разположени каудално, и се минава върху по-краниално уста­
новените точки. Натискът с върха на пръста се упраж нява през
време на издишването, а във фазата на вдишването, без да се
повдига пръстът от точката, натискът се намалява, за да може
•болният свободно да поеме въздух. Следователно в минута се
правят 16— 18 ритмични притискания, като се пита'болният за
характера на усещанията. Болката от натиска не бива да бъде
непоносима. След 2—3 min болката се притъпява и се минава на
следващ ата, по-горе разположена периостална точка. Редно е
д а се обработят всички открити точки, които са от 3—4 до 7—8.
Освен в пристъпния период с цел купирането му периостал-
ният масаж се прилага за повлияване спазма на коронарните.
З а целта се предписват 15—20 процедури през ден. В този случай
обаче наред с периосталните точки се, .обработват и. коренчетата
^паравертебрално), които са насочени към съответните точки по
гръдния кош.
В извънпристъпния период е показан съединителнотъканен
м асаж . Чрез него по рефлекторен път се постига подобряване в
оросяването на миокарда и увеличаване притока на кислород
към него. Прилага се в зоната С3—T h9, като се започва от дол­
ните сегменти и се преминава към по-горните. Използува се поз­
натата техника с изтегляне на кожна гънка посредством III и
IV пръст. Получава се отчетлив дермографизъм на мястото на
обработването. След 5— 6 процедури се постига намаляване на
субективните оплаквания, а по-късно и на обективните пока­
затели. Лечебният курс обхваща 20—30 процедури, като послед­
ните 10— 15 процедури се разреждат през 2— 3 дни и имат под­
държ ащ характер.
Особено добър терапевтичен ефект в извънпристъпния пе­
риод при стенокардията се съобщава от с е г м е н т а р н и я
м а с а ж . При него преди провеждането му се изследват реф-
лексогенните патологични находки послойно в отделните тъкани.
Търсят се хипералгични кожни зони, зони на повишено тъканно
напрежение в подкожната съединителна тъкан, мускулни зони
с рефлекторен мускулен спазъм, миалгии и миогелози, периос­
тални точки и зони с изразен болков синдром (фиг. 107).
Върху кожните зони се прави повърхностно и дълбоко по­
глаж дане. Съединителнотъканните зони се обработват с нежно
разтриване, пилене, вибрация. Върху тях се прилага и надлъжно
изтегляне, както е при съединителнотъканния масаж. Особено
внимание се обръща върху мускулните хипералгични зони, пре­
димно от лявата страна на гръдния кош. Прилага се кръгообраз-
н о разтриване и омачкване върху m. trapezius, mm. pectorales

170
парвертебралната мускулатура, междуребрените мускули, т .
supraspinatus, ш. serratus posterior и др. Разтрива се лявата
лодскапулна област. Акцентът на масажа се насочва към макси­
малните точки, в които фокусират рефлекторните прояви.

■Фиг. 107. Сегментарни зони при стенокардия (по О. GlSsei)

Времетраенето на сегментарния масаж е 20—30 m in, прилага

се през ден. Един лечебен курс обхваща 15—25 процедури.
При стенокардията добър терапевтичен ефект има и акупре-
сурата. По акупресурните точки (фиг. 108 а, б, в, г, д, е) се прави
леко натискане и разтриване.
М асаж при, инфаркт* на м ио к ар да и слединфарктна кардио-
снЯ Зром (fiforcluSrnyoCafdii). 1ip и трЪмбозиране на съд от коро­
нарните артерии се получава сърдечен инфаркт. Тази зона от
миокарда, която се храни от съответния съд, некротизира и с
течение на времето цикатризира.
К л и н и ч н а т а к а р т и н а в началото е драматична, със
сърдечни болки, смъртен страх, остра сърдечна недостатъчност.
След отзвучаване на острите явления настъпва картината на хро­
нични сърдечна недостатъчност.
В отделните етапи на лечението се прилагат различни форми
на лечебен масаж, съчетан с Л Ф К и медикаментозно лечение.

171
 През време на острия период, когато лечението има живото­
спасяващ характер, масаж не се прави. Някои автори като Н .
K rauss обаче препоръчват в този период с цел купиране на бол­
ките да се прави периостален масаж в установените периостални
точки.

Фиг. 108. Акупресурни точки при сърдечни заболявания (по К. Serizawa)

По правило лечебният масаж се назначава тогава, когато се

назначава ЛФК-
В п е р и о д а н а б о л н и ч н о т о л е ч е н и е , когато
болният е в покой, масажът цели общо тонизиране, намаляване
на застойните явления и рефлекторно въздействие върху сърдечно­
съдовата система. Предписва се масаж на долните крайници. При-

172
л агат се повърхностно поглаждане, леко циркулярно разтриване,
недълбоко омачкване и валяне на стъпалата, глезените, подбед-
риците до коленните стави. Подобна техника се прилага от ле­
жащ о положение и на горните крайнщщ*
В с л е д б о л н й ч н и я т Г Е ^ И Г о д ч р е з масажа се цели
възстановяване на нервно-хуморалните процеси, увеличаване
резервите на коронарното кръвообращение и подобряване мета­
болизма в миокарда.
Прилага се масаж на гърба, като се прави поглаждане, раз­
триване, особено паравертебрално. Започва се от долните сег­
менти и постепенно се обхващат по-горните. В междуребрените
пространства, предимно отляво, се прави щриховане от гръбнач­
ния стълб към гръдната кост. Особено се акцентира върху мус­
кулите. Обработват се долните крайници по описания начин.
Продължава се с масаж върху корема — кръгообразно поглаж ­
дане, и се завършва с горните крайници.
В стадия на с а н а т о р н о-к у р о р т н о т о лечение
масажът цели максимално да мобилизира адаптивните системи,
като тонизира ц. н. с., стимулира коронарното кръвообращение,
регулира външното дишане и функциите на другите органи и
системи.
Техниката на масажа се различава от предходните стадии по
това, че похватите стават по-енергични, по-дълбоки, масажът е
по-продължителен. Стига до 20 min.
Характерното на масажа при слединфарктното състояние е,
че независимо от стадия масажът трябва да бъде строго съоб­
разен с функционалните възможности на болния. Той трябва
да се приема като една приятна процедура, водеща до облекчение
на общото напрежение, до прилив на сили и енергия. Ако бол­
ният не понася масаж, в.смисъл след него се чувствува изтощен,
не може да заспи, процедурите се прекратяват или се ревизира
дозировката.
Успоредно с описания класически масаж при слединфарктно
състояние още по-добре действуват специалните рефлекторни
масажи, които бяха описани при стенокардията. Обезболяващ и
трофичен ефект има периосталният масаж, по-цялостно въздей­
ствие върху сърдечно-съдовата система и останалите органи и
системи имат сегментарният и съединителнотъканният масаж.
При тях се работи по-целенасочено към рефлексогенните патоло­
гични находки, които са предизвикани от заболяването. Рабо­
тейки върху тях, по обратния път на рефлекторната дъга се въз-
действува върху първичното патологично огнище.

173
МАСАЖ ПРИ ХИПЕРТОНИЧНА БОЛЕСТ (М. НYPERTONICUS)

Повишеното кръвно на лягане, je предимно кортико-висцерална,

з а б оЛ кв ат те т- Тов а Шачй, че при нарушаване на възбудно-задръж-
ците процеси в кората на главния мозък се получава р еф л ек -'
торен спазъм на артериите и^капйл^ритеГ В механизма на по­
вишеното артертиатпгОТйляганесевключва и‘ендокринната система.
Клиничната картина при хипертоничната болест
се изразява с оплаквания от тежест в главата, главоболие, без­
съние. Стойностите на артериалното- налягане се покачват зна­
чително над нормата — 16-—9 кР а, което варира при различните
възрасти. Намалява се работоспособността.
Ц е л т а н а м а с а ж а е: а. Д ^ р егу л и р а възбудно-задръж-
ните процеси в кората на големите полукълба.
б. Да разшири рефлекторно спастично стеснените съдове, с
което да намали периферното съпротивление.
в. Да подобри функцията на сърдечно-съдовата, дихателната,
храносмилателната, отделителната и други системи. Да повиши
общия жизнен тонус и резистентните сили на организма.
г. Да повлияе функцията на вегетативната нервна система,
като намали тонуса на симпатикуса и оттам да въздействува на
съдовия тонус.
Т е х н и к а . В рамките на класическия масаж за повлияване
кората на главния мозък се прилага м а с а ж н а т а я к а.
П рилагат се и успокояващи похвати. При хипертония обаче
зоЮТа на масажиста яка се разш ирява, като обхващ ай окосмената
част на главата, слепоочието, челото. Масажът особено се а к ­
центира върху болезнените точки, които се опипват по средната
линия на черепа, в слепоочията, към ргосс. m astoidei, между
веждите. Върху изходните точки на n. occipitalis major et m inor,
и в основата на черепа се прави разтриване, бавно изцеждане
от средната линия към латерално, стабилна вибрация.
От масажната яка болните още в момента на процедурата чув-
ствуват облекчение, намаляване на напрежението, намаляване
на субективните оплаквания. Ако не се получи този ефект, трябва
да се ревизира дозировката на масажа. Времетраенето на м а­
сажната яка е около 15 m in. В един лечебен курс се правят 15—
20 процедури.
Хипертоничната болест се повлиява много добре и от о б щ и я
м а с а ж . Той има също така общоукрепващо действие, разш и­
рява голяма част от периферните съдове поради работа върху
по-голяма площ от тялото. Общият масаж, когато се проведе с
по-нежни похвати, има добър седативен ефект. Обработва се най-
напред задната част на тялото — гръб, долни крайници, след
това предната — корем, гърди, горни крайници. Може да се
обхванат челото и слепоочията.

174
 Чрез въздействие върху някои с и м п а т и к у с о в и в ъ з-
л и посредством масаж също може да се понижи значително
кръвното налягане. Чрез него по рефлекторен път се понижава
симпатикусовият тонус и съдовете се разш иряват.

Фиг. 109. Акупресурни точки при повишено кръвно налягане (по К. Serizawa)»

175
 За целта се прави кръгообразно разтриване върху ganglion,
stellatum в продължение на 2—3 m in. Намира се зад долната
трета на m. sternocleidom astoideus. След това се преминава върху
plexus Solaris. Точките върху него се намират чрез палпация по
linea alba между пъпа и мечовидния израстък. Установяват се в
дълбочина 1, 2 до 3 палпаторно болезнени точки, най-често около
долната или средната трета на срединната линия. Прилагат се
кръгообразно разтриване и стабилна непрекъсната вибрация със
съответен натиск'в Дълбочина*.’ Болката трябва да бъде леко по­
носима. И тук масажът на всяка точка продължава 1—2 min.
Наш ият опит показва, че непосредствено след масажа върху
симпатикусовите ганглии кръвното налягане се понижава — сис-
толното с 3,33—4,0 кРа, а диастолното — с 2—2,65 кРа. При тази
техника трябва да се внимава да не се работи върху атеросклеро­
тично променени съдове.
Прави се акупресура в съответните акупресурни точки (фиг.
109 а, б, в, г).

МАСАЖ ПРИ СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Най-честите заболявания на артериите са облитериращите:

болестта на Бюргер (m. Buergeri; endarteriitis obliterans), болестта
на_Рейно (m. R aynaud) и съдовата атеросклероза. Общото при тях
е хроничното вълнообразно протичане, склонността към съдови
спазми и тромбози. Често завършват с образуване на гангрени.
Болестта на Бюргер обхваща артериите на долните крайници.
Има сравнително бърз ход на развитие. Демонстрира се с поблед­
няване или цианозиране и изстудяване на краката и със силни бол­
ки. Пулсациите изчезват по артериите на долните крайници.
Явяват се трофични смущения, които стигат до некроза, започва­
ща най-често от палеца на крака.
Болестта на Рейно има подобна клинична картина, но обхваща
горните крайници, некрозите са по-редки.
Атеросклеротичната облитерация на съдовете обхваща предим­
но еластичните съдове (аорта, коронарни, мозъчни съдове), но
не отминава и тези на крайниците. Клиничната картина е различ-
на в зависимост от локализацията на процеса. Заболяването се
развива сравнително по-бавно, защото организмът има склонност
да компенсира с развитие на колатерално кръвообращение. Д ава
тежки функционални смущения и инциденти, особено при развитие
на тромбози.
Лечението е комплексно.
Л е ч е б н и я т м а с а ж е предимно рефлекторен. Върху
крайниците ке бива да се прави масаж. В редки случаи, когато
са налице отоци, може да се позволи само лек оттичащ хмасаж.

176
 Най-добър терапевтичен ефект при съдовите заболявания има
съединителнотъканният масаж. Особено добре се повлияват тези
болни, при които още не са настъпили необратими органични про­
мени в съдовата стена. Измерената кожна температура преди и
след съединителнотъканния масаж установява покачването й с
няколко градуса.
Съединителнотъканните находки (повишено тъканно напре­
жение, изразяващ о се в намалена подвижност на кожата спрямо
подкожните фасци) се установяват чрез надлъжно изтегляне на
кожна гънка с помощта на III и IV пръст и с дебелината на кож-
ната гънка при защипване (вж. съединителнотъканен масаж).
За разлика от другите клинични картини при съдовите забо­
лявания техниката на съединителнотъканния масаж не дава
характерното чувство за «рязане» и не настъпва изразено зачер­
вяване на кожата. Тези реакции се появяват след няколко про­
цедури.
П рилагат се както повърхностната кожна техника, така и
дълбоката фасцийна техника от седнало или странично легнало
положение. Акцентира се върху точките, които дават съедини-
телнотъканна реакция предимно в лумбалната област, описани в
общата част. З а да се постигне поставената цел за пренагласа на
вегетативната система към парасимпатикуса, е необходимо след
масажа болният да лежи поне два часа. Поради това амбулаторно-
то му приложение, поне в началото на лечението, не е желателно.
Времетраенето на съединителнотъканния масаж при тези забо­
лявания е твърде продължително — до 50 m in.
От апаратния масаж много добро действие върху съдовете има
синкардонът. Изтласкващото действие на маншетите е синхро­
низирано със сърдечната дейност на болния и улеснява кръво-
тока и оросяването на крайниците.

МАСАЖ ПРИ РАЗШИРЕНИ ВЕНИ (VARICES CRURIS)

Варикозно разширени вени се срещат предимно на долните

крайници; Клапите им стават инсуфициентни, кръвта не може да
се оттича. Болните се оплакват от тежест в краката, нощни крампи,
парестезии, явяват се отоци, трудно заздравяващ и варикозни
язви, тромбози.
М асаж върху самите вени не се прави. От всички масажни
видове най-добър ефект има с ъ е д и н и т е л н о т ъ к а н н и ­
я т м- а с а ж . :
Техниката на съединителнотъканния масаж обхваща сакрума,
сакро-илиачните стави, хълбочната област. Прави се известният
похват на изтегляне на. кожна гънка от изходно положение седеж
или страничен лег.

12 Р -в о по лечебен м асаж 177

 С е г м е н т а р н и я т м а с а ж също е показан при такива
заболявания. W. Kohlrausch съобщава за рефлекторен мускулен:
спазъм и хипертонус на аддукторите на бедрата. Премахването*
на този хипертонус с похватите на нежно разтриване, омачкване
и особено непрекъсната вибрация намалява застойните явления:
във венозната система на крайника.
Широко приложение при разширени вени има п н е в м о-
м а с а ж ъ т . Върху крайниците се завързват две маншети (по­
добни на тези за мерене на кръвно налягане, но по-големи). О каз­
ва се ритмично налягане до 14—20 кР а, което изтласква веноз­
ната кръв в проксимална посока. Наред с това се подпомага и
оттичането на лимфата. Това води до намаляване на отоците
премахване на субективното чувство за тежест и напрежение в
долните крайници.

МАСАЖ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СТАВИТЕ

Ставните заболявания са от възпалителен и дегенеративен

характер.
Техниката на масажа при тях се различава по това, че при
възпалителните той трябва да бъде щадящ, недразнещ, а при де­
генеративните — по-дълбок.

РЕ ВМАТ ОИДЕ Н АР ТР ИТ ( A R T H R I T I S R H E U M A T O I D E S )

Ревматоидният артрит е автоимунно. заболяване с ненапълно

известна етиология, което об& ащ а ставите, най-често започва
от малките стави на ръцете и краката, има бавен еволютивен:
ход на развитие, с фази на екзацербации и ремисии.
Ставите се подуват, зачервяват се и са болезнени. С течение л а
времето се получават тежки деформации, сублуксации“ й се сти­
га до анкилоза. М ускулатурата атрофира, функцията им силно
се смущава.
Цел на масажа:
1. П о д о б р я в а н е трофиката на ставите и околоставните
тъкани, особено на мускулатурата.
2 . Борба с мускулния дисбаланс, който дава характера на
деформациите, девиациите, сублуксациите и другите типове кон­
тра кту ри.
3. Подобряване функциите на опорнодвигателния апарат —
за горния крайник — хватателната, а за долния — опорната и
двигателната функция.

178
 4. Подобряване общата реактивност на организма, повиша*
ване на имунобиологичните сили на болния и неговата десен*
зибилизация.
Техника. В о с т р и я с т а д и й масажът е щадящ.
Не се работи върху самата става, за да не се дразни възпалението.

V,

Ф и г . 1 1 0 . С е гм е н та р н и зон и п р и з а б о л я в а н и я н а го р н и т е и д о л н и те к р а й н и ц и
(по О . G la se r)

Масажира се извъногнищно (извън огнището на възпалението)

Прилага се поглаждане, леко разтриване проксимално, а при
подходяща локализация и дистално от възпалените стави. С от­
звучаване на възпалителната реакция се прилагат и по-дълбоки
похвати. Обработва се гръбначномозъчният сегмент — за гор­
ния крайник С4—Th2, а за долния T h12r—S2.
В х р о н и ч н и я с т а д и й се минава върху самата става.
Започва се от проксималните сегменти. Масажът е строго детай­
лизиран. Работи се избирателно върху отделните мускули и
стави.
Мишницата и раменният пояс на горните крайници и бедрата
и тазовият пояс при долните се обработват детайлно, като се
обхващат и съответните сегменти за рефлекторно повлияване
върху коренчетата на брахиалния и лумбо-сакралния сплит
(фиг. 110).
179
 Върху киткената става също се прилага детайлен масаж, като
се набляга върху ставната цепка. Предмишницата, където са
разположени повечето мускули на пръстите, се обработва така,
че да бъде предотвратен мускулният дисбаланс. Последният е
твърде разнообразен по форма, често обаче.флексорите имат по-
висок тонус от екстензорите, така че върху първите се прави
леко разтриване, надлъжно омачкване, нежна вибрация, а хипо-
тонусът на екстензорната група се стимулира с по-дълбоки пох­
вати. Прибавят се също потупване, наплескване и др. При бо­
лезнен мускулен спазъм и инсерциопатни болки добре действува
постизометричната релаксация.
В метакарпалните и метатарзалните пространства се прави
щриховане и т. нар. «горно и долно ветрило».
Всеки пръст се обработва сам за себе си от всички страни, по­
глаждането е щипковидно, акцентира се върху ставната цепка.
Прониква се със страничния ръб на един пръст (напр. радиал-
ната страна на палеца) в ставната цепка, където-се прави раз­
триване, щриховане, ритмично притискане както при периоста-
лен масаж.
За общо тонизиращо и закаляващ о действие добре е прила­
гането на общ четков масаж. Прави се най-често като самомасаж
сутрин след ставане от леглото за 5— 15 min.

БОЛЕСТ НА Б Е ХТ Е Р Е В ( А Н К И Л О З И Р А Щ С ПО Н Д ИЛ АР Т Р ИТ )

Анкилозиращият спондилартрит е инфекциозно-алергично за ­

боляване с неизвестна етиология, засягащ о гръбначния стълб.
Процесът понякога може да обхване и големите стави на край­
ниците. От болестта на Бехтерев боледуват предимно мъже в
по-млада възраст.
К л и н и ч н о заболяването започва с болки в кръста. Д ви ­
женията се ограничават до пълно анкилозиране. Постепенно се
обхващат и по-гореразположени сегменти. Паравертебралната
мускулатура е с болезнено повишен тонус. Костовертебралните
стави също се въвличат в процеса, което намалява виталния ка­
пацитет. Болните дишат предимно с корема. В крайния стадий
на заболяването рентгеновият образ на гръбначния стълб е като
бамбукова пръчка, йапълно неподвижен. .
Основното лечение е активната двигателна терапия. М аса­
жът играе второстепенна роля.
Ц ел на м а с а ж а :
1. Д а повлияе по рефлекторен път повишения мускулен тонус,
с което се постига един обезболяващ ефект (мускулният спазъм
е болезнен).
2. Да се подобри кръвообращението и трофиката на тъканите
на гърба, а при нужда и на крайниците.

180
 3. Д а подобри дихателните екскурзии на гръдния кош и оттам
смутеното външно дишане.
4. Да поддържа функционалното състояние на опорнодвига-
телния апарат, а именно движенията в гръбначния стълб и пе­
риферните стави.
5. Д а повиши защитните сили на организма чрез подобряване
общата реактивност на организма, неговото закаляване, стиму­
лиране на жизнените му функции.
6 . Въздействие върху ц. н. с., успокояване, обезболяване,
повишаване на психоемоционалния тонус.
Техника. За разлика от другите възпалителни ставни
заболявания болните понасят по-дълбок и силен масаж. Обяс­
нява се с хроничното протичане на заболяването и засягането на
малките, дълбокоразположени интервертебрални стави.
М асажът обхваща паравертебралната зона, m. trapezius, т .
latissim us dorsi, глутеалната мускулатура, междуребрената мус­
кулатура. При масажа се акцентира върху пространствата между
ргосс. spinosi, върху болезнените зони в лумбалната област и
на други места, където се открият. Обработват се раменният и
тазовият пояс. Болният се обръща в тилен лег и се масажира
гръдният кош отпред, особено внимание се обръща на междуреб­
рените пространства. В тактиката на масажа се съобразяваме с
патологичната находка. Работи се предимно в тези места, където
протича анкилозиращ ият процес. В тези дялове от гръбначния
стълб, в които дефинитивно е завършило анкилозирането, не би
могло да се очаква особен терапевтичен ефект.
П рилагат се всички познати основни и спомагателни похвати,
като се акцентира върху дълбокото поглаждане, кръгообразно
разтриване, щриховане, пилене, надлъжно омачкване. П ара­
вертебралната мускулатура се омачква към подлежащата твърда
подложка на трапециуса и широкия гръден мускул — напречно
омачкване, двойно пръстеновидно, върху глутеалната мускула­
тура се прилага омесване. Върху таза и гръдния кош се прави
сътресение, а на последния — и разтягане на гръдната клетка.
Добър релаксиращ ефект имат вибрациите, полюляването, разтърс­
ването, сътресението. При добра поносимост може да се прилагат
и ударните похвати: меко сечене, потупване, похлупване и др.
При анкилозиращ ия спондилартрит с добър ефект се прилага
апаратният масаж: подводнодушов, вибрационен, вакозан.
Някои автори препоръчват и специализираните масажи, особе­
но съединителнотъканен масаж, а също сегментерен, точков
масаж и др.
Времетраенето на масажа е 20—30 min, в един лечебен курс
12— 15 процедури през ден или всеки ден. Може да се редуват
един ден мануален, а на следващия ден подводнодушов масаж.

181
Х Р О Н И Ч Н О Д Е ФОР МИР АЩА ОСТЕОАРТРОЗА
(A R TH R OSIS DEFORMANS)

Артрозната болест спада към дегенеративните ставни забо­

лявания. Причинява се от преобременяване с износване на став­
ния хрущ ял и деформиране на ставата. Свръхобременяване на
ставата може да има при една нормално конфигурирана става с
увеличено натоварване (напр. при затлъстяване) или нормално
натоварване при една неправилно конфигурирана става (напр.
при вродена сублуксация на тазо-бедрената става).
К л и н и ч н о се изразява с болки, които в началото са при
раздвижване, след ставане от сън, при преумора. Движенията се
ограничават, развива се мускулен дисбаланс с отслабване на
д и н а ^ щ ш п ^ _ и ^ ^ ъ с ^ а н е _ и_ контрахиране на статичните мус­
кули. Смущават се ф у н к ц ш т Г н а съответната" става.
. В зависимост от локализацията на процеса има различни ви­
дове атрозна болест: коксартроза, гонартроза, спондилартроза,
цервикоартроза и т. н.
Ц ел на м а с а ж а :
1. Подобряване трофиката на ставата и околоставните тъ ­
кани: хрущ ял, ставна капсула, мускули и др.
2. Преодоляване на мускулния дисбаланс. Засилване на по­
тиснатите мускули, а на тези с рефлекторен спазъм — разтя­
гане и релаксиране.
3. Повишаване реактивността на болния.
4. Обезболяване. Постига се по нервнорефлекторен път и
чрез мускулното релаксиране и подобряване на трофиката.
5. Подобряване функцията на ставата, нейната подвижност,
опороспособност и т. н.
Т е х н и к а . Тя е различна в зависимост от локализацията
на заболяването. В общи линии масажът тук е стимулиращ. Р а ­
боти се детайлно в зависимост от конкретната патологична на­
ходка и локализацията на болезнените зони и точки.
Масаж при коксартроза. Артрозата на тазо-бедрената става
е най-тежка. Води^до ф лекси ож ^-аддукт^рно^болков синдром,
излъчващ се често към коляното и кръста. Д ава значителна ин­
валидност. М асажът обхваща~тазовия пояс, кръста и крака, като
се акцентира на бедрото. Самата става е дълбоко разположена,
трудно достъпна за пряко обработване, работи се предимно върху
мускулатурата.
Отслабналата глутеална мускулатура (абдуктори и екстен-
зори на тазо-бедрената става), а също и четириглавият бедрен
мускул се стимулират чрез енергични дълбоки похвати: омачкване,
омесване, потупване, сечене и др. Върху скъсения m. iliopsoas
се прави разтриване. Последният обаче е труднодостъпен. Д о ­
стига се чрез коремната стена, пръстите минават отстрани на
m. rectus abdom inis и се насочват към гръбначния стълб (за ш.

182
psoas) или към хълбочната кост (за m. iliacus). Ишиокруралните
мускули и аддукторите на тазо-бедрената става се релаксират
чрез разтриване, полюляване. Добър обезболяващ и релаксиращ
ефект дават тяхното бавно разтягане и особено постизометричната
релаксация. Най-добър трофи-
чен и обезболяващ ефект на
тазо-бедрената става има при­
лагането на тракция. Тя се
прави или по дължина на край­
ника, или по посока на бедре­
ната шийка. Една от техниките
на тракция по дължина е след­
ната: болният е в тилен лег,
краката са леко извън кушет­
ката. Кракът се обхваща над
глезена с двете ръце, опира до
корема на манипулатора. Д р у ­
гият крак се стабилизира, като
се постави стъпалото върху хъл­
бочната област на изпълнителя.
Тялото на последния се завърта
по оста, така че фиксираният
с двете ръце крак да се изтегли
бавно, еластично по неговата
дължина (фиг. 111). Може да
се усети даже излизането и пос­ Ф и г. 111. М а н у а л н а т р а к ц и я н а т а з о ­
л е връщането на главичката от б е д р е н а та с т а в а по д ъ л ж и н а н а к р а й ­
ацетабулума. ника
Времетраенето на масажа е
20 —25 m in. П равят се 12— 15 процедури на един лечебен курс.
Масаж при гонартроза. Засягането на колянната става от атроз-
ната болест води до болка, ограничена подвижност на ставата.
М асажът при това заболяване обхваща коляното, бедрото и
1^одбедрицата, обработва се" и съответната паравертебрална реф-
лексогенна зона. Успорено с описаните похвати^се..обработва
ставТтта цепка на коляното, която е-достъпна отстрани. JB нея,
се прониква с радиалната страна на палеца, като се прави разтри­
ване, щриховане. Много важно е да се поддържа добра подвижност
на пат елата .,3д_де>тта се прави латеро-латерална и вентро-дорзална
^мобилизация на пателата.
^ времетраене на м а с а ж а — 10 — 20 m in. Лечебен курс от 12
до 15 процедури.
Масаж при спондилартроза. Гръбначният стълб е най-честата
локализация на артрозната болест. И зразява се с болки и огра­
ничаване на подвижността. В зависимост от локализацията има
цервико-, торако- и лумбоартроза. Необходимо е да се изтъкне,

183
че големината на «шиповете» не говори за тежестта на оплаква­
нията.
Техниката на масажа е подобна както при болестта на Бех-
терев и при лумбо-ишиалгичните синдроми.

МАСАЖ ПРИ СТОМАШНО-ЧРЕВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

ГАСТРИТ ( G A S T R I T I S ) , Я З В Е Н А БОЛЕСТ НА СТОМАХА

И НА Д В АН АД Е С Е Т О П Р ЪС Т НИ К А ( U L C U S V E N T R I C U L I ЕТ D U O D E N I )

Клиниката се изразява в болки около епигастриума, гадене,

повръщане, киселини. Обострят се~от нервно-психично напре­
жение и от поемане на дразнещи храни. Язвената болест може
да даде редица усложнения: кръвоизлив, перфорация, злокаче­
ствено _израждане и др.
" Д е л 'н а '“ и а с а ж а:
Регулиране на възбудно-задръжните процеси в ц. н. с.
(^2.) Възстановяване равновесието между симпатикуса и пара-
симпатикуса. По вегетативен път се стимулира кръвообращението
във вътрешните органи, а оттам трофиката и регенеративните
процеси, регулиране на секреторната функция на стомаха и то­
нуса на гладката мускулатура.
Обезболяване или намаляване на коремните болки.
OL/О б щ о укрепване и закаляване на организма.
Т е х н и к а . От поставените цели се вижда, че с масажа
се търси рефлекторно повлияване функцията на стомашно-чрев­
ния тракт. Прилагат се рефлекторни масажи за регулиране на
ц. н. с. и вегетативната нервна система.
Да^въздействие върху ц. н. с. се прилага масажна яка. Тех­
никата й наподобява тази при хиперстенна форма на невроза.
Още по-голямо приложение намират специалните рефлекторни
масажи, които по пътя на вегетативната нервна система въздей-
ствуват върху горните заболявания. Чрез тези масажи се пре-
наглася вегетативната нервна система с повишаване тонуса на
парасимпатикуса.
П£и ^стър болков синдром, при обостряне на язвената болест
(или при гастрита) % се прилага п е р и о с т а л е н м а с а ж .
Периосталните точки се откриват върху долната трета от гръд­
ния кош, стернума, мечовидния израстък, хрущ ялната връзка
между ребрата и гръдната кост, паравертебрално, по лопатката.
Зоните на стомаха се откриват предимно в лявата половина, а
на дванадесетопръстника — в дясната половина на гръдния кош.
Стомашните болки се купират чрез обработване на периосталните
зони от сегментите Th5—Th8.
Прилага се ритмичен натиск върху периосталната точка син-

184
хронно с дишането с възглавничката на пръста. Започва се o r
каудално разположените точки и се преминава към по-краниал-
ните.
Всяка точка се обработва 2— 3 m in, докато се притъпи болката
от натиска. Ако болката при натиск е непоносима, което е често'
явление, се прилага техниката на «периостален блок», т. е. м а-
v.

Ф и г. 112. С е гм е н т а р н и зо н и п р и я з в а н а с т о м а х а (по О . G l a s e r ) . 5 -

саж ът започва от периферията на болезнената точка и посте­

пенно след няколко сеанса се преминава върху нея.
Периосталният масаж се прави до премахване на периостал-
ните находки, което настъпва след 10—20 процедури. »ж
За общо въздействие и дълготраен ефект при язвена болест
се прилага успешно с е г м е н т а р н и я т масаж. Сег-
ментарно разположените рефлексогенни находки са дадени на
фиг. 112. М асажът се прави от лицев лег. Най-напред се работи
параспинално. След това се минава върху зоните, като се акцен­
тира върху рефлекторните находки послойно (от повърхностните
и се минава към дълбоките слоеве). Прилагат се по-леките успо­
кояващи похвати. Върху кожата — поглаждане, обхваща зо­
ните паравертебрално, лопатката, коремните мускули и шията.
На подкожните съединителнотъканни зони се прави разтриване,.

185.
пилене, вибрации и др., описани в общата част. Особен акцент се
дава върху мускулите с повишен тонус: m. trapezius, т . supra-
spinatus, т . teres m ajor, т . rectus abdom inis. Също така се тъ р­
сят периосталните точки и максималните зони, които се притискат
и разтриват кръгообразно.
При хиперсекреция B ernhardt съветва масажът да започне
отзад на гърба и после да мине отпред. В противен случай може
да се увеличи киселинността на стомаха. Обратно, при намалена
секреция се препоръчва обработване само отпред на сегмента
T h5 — T h9, като се прави разтриване и разместване на кожата.
При стомашно-чревните заболявания намират място също така
съединителнотъканният масаж, акупресурата и други специални
масажи. Масажите естествено се съчетават със съответен хигиенно-
диетичен режим и Л Ф К , особено за коремната мускулатура. И з­
вестна е рефлекторната взаимовръзка между гладката мускула­
тура на вътрешните органи и напречнонабраздената м ускула­
тура на коремната стена.

З А П Е К ( O B S T I PA T I O )

Хроничният запек се дължи на смутена перисталтика на де­

белото черво. Запекът може да бъде спастичен — при спазъм на
дебелото черво, и атоничен — при отпусната, вяла перисталтика.
М асажът дава добър терапевтичен ефект при редица чревни
заболявания, особено свързани със смутената моторика. За
придвижване на фекалните маси от значение е и тонусът на нап­
речнонабраздената мускулатура на коремните мускули, тазовото
дъно и диафрагмата. Последните влияят рефлекторно върху сег-
ментарно свързаната с тях гладка мускулатура на дебелото черво.
Ц ел на м а с а ж а :
1. Регулиране тонуса на дебелото черво, а именно: при спа­
стичен колит — неговото понижаване, а при атоничен — стиму­
лирането му.
2. Тонизиране на напречнонабраздената мускулатура на ко­
ремната стена и тазовото дъно и оттам рефлекторно повлияване
тонуса на дебелото черво.
3. Рефлекторно-сегментарно въздействие върху функцията на
дебелото черво.
4. Общо укрепване на организма, повишаване на жизнените
му функции.
Т е х н и к а . М асажът на корема, респ. на дебелото черво, се
прави най-малко 2 часа след нахранване. Необходимо е корем­
ните стени да бъдат максимално отпуснати. Ръцете на масажиста
трябва да бъдат топли, за да не се предизвика рефлекторен спа­
зъм на коремната мускулатура. Н якои автори препоръчват м а­
саж ът да се провежда след топлинна процедура на корема.

186
 Започва се с подготвителен масаж на коремната стена с по­
глаждане към регионарните лимфни възли и кръгообразно по­
глаждане по хода на часовниковата стрелка около пъпа, като
постепенно кръгът се разш ирява. От разтриването се прилага
пилене, пресичане. Надлъжно разтриване се прилага върху правия
коремен мускул и неговите залавни места, също върху косите
мускули. Върху тях се прилага двойно пръстеновидно омачкване.
Слънчевото сплетение се повлиява чрез кръгообразно разтриване
и непрекъсната вибрация между мечовидния израстък и пъпа.
.След коремната^_стена_масажът прем иназа_върху дебелото
черво.'Техниката му е диференцирана в зависимост от тбваТ дали
запекът е еластичен или атоничен.
,;Прш_хроничен спастичен'запек Вербов препоръчва нежен и
бавен масажТХлед характерното поглаждане на дебелото черво,
коетоJb^ b h jio възходящ ата, трансверзалната, низходящата част
се_лрем_инава__къ\глфъг.ообразнр поглаждане с дланната повърх­
ност на I I — IV пръст по хода на часовниковата стрелка. Прилага
се стабиJ it e T r лабилна непрекъсната в и б р а ц и я М о ж е да се пол­
зува и вибратор.
А к о е налице атонична форма на запек, добър терапевтичен
дефект оказва прекъснатото притискане на дебелото черво с по­
мощта на дланите по хода на червото. П рилагат се прекъсната
вибрация, потупване, почукване с върха на пръстите, внима­
телно меко сечене. J . Cyriax препоръчва вибрация в областта на
сакрума за 3 — 5 min. Важно условие е укрепване на коремната
преса, за което наред с масажа се назначава и Л Ф К . Н акрая се
обработва сегментарната зона Lx—L3 чрез разтриване и вибра­
ция, може да се ползува и вибратор.
Времетраене на масажа — 10—20 m in при 10— 12 процедури
за един лечебен курс, най-често през ден.
0 . G laser и A. Dalicho препоръчват сегментарен масаж, който
обхваща зоните Lx—L5, T h5—Th12, C3—C5, като се акцентира
на съответните рефлекторни изяви, особено на мускулните на­
ходки.

МАСАЖ ПРИ ДЕТСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Детският организъм има редица особености както по отно­

шение на реактивността, така и по отношение на физиологията
на отделните органи и системи:
1. Кожата е много нежна и лесно ранима.
2. Налице е все още несъвършена терморегулация (децата
лесно настиват и прегряват).
3. Нервната система е много чувствителна, лесно се явяват
и изчезват отрицателните емоции (страх).
4. При кърмачетата преобладава тонусът на флексорите над
екстензорите.
187
 М асажът има следните особености:
1. Той е много внимателен, галещ, трябва да не е травмиращ*
ръцете на масажиста да бъдат меки, топли, без наранявания.
2. М асажното помещение да е добре затоплено — 22—25 °С.
Д а не се работи под защитата на нагревателни уреди.
3. Детето трябва да се предразположи и да се отпусне. П рез
време на масажа трябва да му се говори, самата процедура про­
тича под формата на игра. Няма никакъв ефект от масаж а, ако
то плаче, мускулатурата му е напрегната и изпитва уж ас при
вида на «бялата престилка».
4. Д а се следи за тонуса на мускулатурата. М асажът не бива
да предизвиква мускулна защита.
5. През време на масажа трябва да се следят мимиките на
лицето и жестовете и оттам да се ориентираме дали процеду­
рата е приятна, или детето изпитва болки.
Рахит (rachitis). При смущение на калциево-фосфорната об-
мяна п р и кърмачетата се получава забавено~вкостяванеТ Причина
за рахита е преди всичко недоимъкът на вйт. Р Г и Уякои обменно-
трофичйи нарушения.
К л и н и к а т а се изразява не само с омекване и изкривяване-
на костите, но и с редица нервни явл ения, мускулна вялост, изоста­
ване в развитието' намаляване на защитните силТГна детето и др.
Д ' е л н а м а <Га"ж а:
1. Общо укрепване на детето — повишаване на неговите иму-
но-биологични защитни сили, стимулиране на ооменните про-

2 . Синтезиране на вит. Р г в кожа та , а оттам пряко повлия­

ване на калциево-фосфорната обмяна и отлагането му в костите..
3. Регулиране и успокояване на нервната система, подобря­
ване на_съня.
4. Тонизиране и засилване на м ускулатурата.
Т е х н и к а . В зависимост от възрастта на кърмачетата се
прилагат различни похвати по сила и продължителност. М аса­
жът винаги се съчетава с ЛФК- Заболяването се появява’ най-
често след третия месец, но и преди това е добре да се прави масаж:
за профилактика на рахита.
От 1,5- до 3-месечна възраст се прави само поглаждане на ръ ­
цете, краката, гърба и корема, като разтриване се прилага върху
стъпалата. Времетраене — 5— 10 min.
От 3—4-месечна възраст се прави поглаждане на цялото тяло*
като се прибавят разтриване на гърба, разтриване и леко омачк­
ване на крайниците, потупване на стъпалата. Времетраене —
10— 15 min.
От 4—6-месечна възраст се масажират и гърдите. П рилагат се
всички похвати бгз ударните. Времетраене 15—20 min.
М асажът може да продължи от 2 до 4 месеца. Добре е да се
обучи майката сама да го прави на детето.

188
МАСАЖ ПРИ КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Често пъти в комплексното лечение на редица кожни забо­
лявания масажът играе важна роля. При различните патологични
кожни находки се търси ефект от механичното дразнене на ко­
ж ата, което обуславя разнообразието на похватите при отдел­
ните заболявания. За масаж са показани следните кожни заболя­
вания:
1. Смущение в секреторните функции на мастните жлези, на­
пример при хиперсекреция — акне, комедони, или при хипосек-
реция — суха, лющеща се кожа.
2. Заболяване на съединителната тъкан и нарушаване ела­
стичността на кожата, нейното склерозиране (склеродермия).
3. Патологично свръхвроговяване на кожата (ихтиозис).
4. Косопад — себорея.
5.. Н якои хронични сухи екземи.
6. Термични, химични и други увреждания на кожата —
атоничнн рани.
Ц ел на м а с а ж а :
1. Подобряване оросяването и обменните процеси в кожата,
а оттам стимулиране на трофиката, по-бърза епителизация, за ­
растване и регенерация.
2. Премахване на лимфния и венозния застой в кожата — на­
маляване на отока, разнасяне на кожни инфлитрати.
3. Отстраняване на вредните и отпадните продукти в кожата.
4. Регулиране на външносекреторната функция на кожата.
Отваряне и почистване порите на мастните жлези.
5. Подобряване на кожно-мускулния тонус, постигане на
по-м$ка и с добър тургор кожа, премахване на бръчките. Подоб­
ряване еластичността на съединителнотъканните влакна в нея.
- Техника. Винаги се обработва съответната паравер-
тебрална рефлексогенна зона за постигане на рефлекторен ефект
от масажа. Започва ре от здравата част на кожата и постепенно
се минава върху патологично променената. Не бива да се трав-
мира и да се предизвиква болка с масажа.
При смущения в секреторната функция на жлезите се прила­
гат похватите на козметичния масаж (вж. там), при склеродермия—
кръгообразно разтриване, стискане и разтегляне на кожата.
Олющването при свръхвроговяване се постига чрез дълбоко
поглаждане, разтриване, разтегляне. При останалите заболява­
ния, където в основата се цели хиперемия, се прилагат поглаж ­
дане и кръгообразно разтриване, вибрация.
П р о т и в о п о к а з а н и я за масаж:
1. Гнойни, паразитни и гъбни заболявания на кожата, т. е.
остри възпалителни процеси.
2. Злокачествени, туберкулозни и други тежки заболявания.
3. Общи противопоказания за масаж.

189
МАСАЖ ПРИ ГИНЕКОЛОГИЧНИ И УРОЛОГИЧНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ

В миналото при тези заболявания се е прилагал доста често-

масаж. Днес индикациите му са ограничени. Може да се прилага
в комплексното лечение на следните заболявания:
1. Хронични възпаления и сраствания в малкия таз, особено
на тръбите.
2. Неправилно положение на матката.
3. Някои смущения в менструалния цикъл — дисменорея.
4. Безплодие.
5. От мъжката полова сфера — хронични простатити и въ з­
паление на семенните мехурчета.
6 . Импотентност.
Чрез масажа с е ц е л и :
1. Да се подобри кръвообращението в малкия таз, да се сти­
мулират обменните процеси и да се омекотят и разнесат сраства­
ния от възпалителния процес.
2. Нормализиране на вътрешносекреторната функция на по­
ловите жлези и на овариалноменструалния цикъл.
3. Повишаване тонуса на маточната мускулатура и съкра-
тителната й функция.
4. От мъжката полова сфера — борба с последиците от хро­
ничен възпалителен процес, атония на простатата.
5. Подобряване на психоемоционалния тонус, регулиране на
възбудно-задръжните процеси в ц. н. с.
6 . Общо укрепване на организма, стимулиране на неговите
съпротивителни сили.
Т е х н и к а . Прилагат се специални вагинални масажи от
гинеколог или от акуш ерката чрез масажиране на матката, тръ­
бите или други части от гениталната сфера. При простатит про­
статата се масира чрез анален достъп с един пръст.
Масажистите прилагат масаж в рефлексогенната зона на м ал­
кия таз, като се обхващат сегментите от T h10 до S6. П равят се
т. нар. «масажни гащета», които успоредно с лумбо-сакралната
област включват и горната трета на бедрата отвътре. П рилагат
се всички похвати, като особено се дава тежест на разтриването
и вибрацията.
При функционалните полови смущения — импотентност при
мъжа — много добри резултати се описват от акупресурата и
особено от японския масаж — шиатцу (ползуващ методите на
акупресурата).

190
 CI,ДЪРЖАНИЕ

П р е д г о в о р к ъ м в то р о то и з д а н и е ................................................................................... 3
О б щ а ч а с т ..................................................................................................................................... 5
Н я к о и и с т о р и ч е с к и д а н н и з а м а с а ж а — Т . К р а е в ....................................... 5
В ъ в е д е н и е в м а с а ж а ............................................................................................................... 7
М ясто то н а м а с а ж а в ъ в ф и з и к а л н а т а м е д и ц и н а ................................... 7
М е х а н и зъ м н а д ей ств и е н а м а с а ж а — Т . К р а е в ....................................... 8
Т ео р и и з а о б я с н е н и е еф ек т а н а м а с а ж а ...................................................... 9
К л а с и ф и к а ц и я н а м а с а ж а ........................................................................................... 10
Ф 1.ЗИОЛОГИЧН0 в л и я н и е н а м а с а ж а в ъ р х у отд ел н и о р г а н и и систем и —
Т . К р а ев ........................................................................................................................................ 12
А н ато м о -ф и зи о л о ги ч н и д а н н и з а к о ж а т а ......................................................... 12
Д е й с т в и е н а м а с а ж а в ъ р х у к о ж а т а .................................................................... 19
А н ато м о -ф и зи о л о ги ч н и д а н н и з а л и м ф н а т а с и с т е м а .............................. 2L
Д е й с т в и е н а м а с а ж а в ъ р х у л и м ф н ат а с и с т е м а ....................................... 23
А н ат о м о -ф и зи о л о ги ч н и дан н и за к р ъ в о н о с н а т а с и с т е м а ..................... 23
Д е й с т в и е на м а с а ж а в ъ р х у к р ъ в о о б р а щ е н и е т о .................................. 25
А н ат о м о -ф и зи о л о ги ч н и д а н н и з а с к е л е т н а т а м у с к у л а т у р а ................... 26
Д е й с т в и е н а м а с а ж а в ъ р х у м у с к у л а т у р а т а ..................................................... 32
А н ат о м о -ф и зи о л о ги ч н и д а н н и з а с та в и те и о к о л о с т а в н и т е т ъ к а н и . 34-
Д е й с т в и е н а м а с а ж а в ъ р х у с т а в и т е ............................................................ 35
А н ато м о -ф и зи о л о ги ч н и д а н н и з а н е р в н а т а с и с т е м а .......................... 35
Д е й с т в и е н а м а с а ж а в ъ р х у ц е н т р а л н а т а и п е р и ф е р н а т а н е р в н а с и ст е м а 39
Д е й с т в и е н а м а с а ж а в ъ р х у в е г е т а т и в н а т а н е р в н а си стем а . . . . 39
Х и ги е н н и и з и с к в а н и я з а п р и л а г а н е на м а с а ж а — Л . Тодоров . . . . 40*
И з и с к в а н и я къ м м а с а ж н о то п о м е щ е н и е......................................................... 40
И з и с к в а н и я към м а с и р а н и я .................................................................................... 42.
И з и с к в а н и я къ м м а с а ж и с т и т е ................................................................................ 43
Т е х н и к а н а м а с а ж а — Л . Т о д о р о в ..................................................................... 45
К л а с и ф и к а ц и я н а м а с а ж н и т е п о х в а т и ....................................................... 45
П о г л а ж д а н е ............................................................................................................ 45
Р а з т р и в а н е .............................................................................................................. 52
О м а ч к в а н е ................................................................................................................ 58
У д а р н и м а с а ж н и п о х в а т и ............................................................................ 63
В и б р а ц и я .................................................................................................................. 67
П а с и в н и д в и ж е н и я ............................................................................................ 70
^ с а ж н а о т д е л н и части н а т я л о т о .............................................................. 71
М асаж н а г ъ р б а ............................................................................................................. 71
М асаж н а л у м б о -с а к р а л н а т а и с е д а л и щ н и т е ч а с т и .............................. 74
М асаж н а д о л н и те край ниц и. . ......................................................... 75
М асаж н а к о р е м а .......................................................................................................... 81
М асаж н а г ъ р д и т е ......................................................................................................... 85
М асаж на горните к р а й н и ц и ....................................................................... 87
О б щ м а с а ж ..................................................................................................................... 91
М а с а ж н а г л а в а т а и ш и я т а ............................................................................. 91
М а с а ж н а я к а ................................................................................................................. 95
* рл екторен м а с а ж — 7 . К р а е в ........................................................................ 95
П е р и о с т а л е н м а с а ж ................................................................................................... 96

191<
 С ъ е д и н и т е л н о т ъ к а н е н м а с а ж ........................................................................................ S3
С е гм е н та р е н м а с а ж .......................................................................................................... 99
А к у п р е с у р а ........................................................................................................................... 102
А п а р а т е н м а с а ж — Т . К р а ев ............................................................................................. 104
Х и д р о м а с а ж .......................................................................................................................... 104
М е х а н и ч ен м а с а ж ............................................................................................................ 107
П н е в м о м а с а ж .................................................................................................................
К о зм е т и ч е н м а с а ж — Т . К ра ев ...............................................................................
Ф и н с к и м а с а ж — Т . К р аев ..........................................................................................
С п о р тен м а с а ж — Л . Тодоров ...................................................................................
Т р е н и р о в ъ ч е н м а с а ж ................................................................................................
П р е д в а р и т е л е н м а с а ж ...............................................................................................
В ъ зс т а н о в и т е л е н м а с а ж ................................................................................................ 125^
К о м б и н и р а н е н а м а с а ж а с д р у г и ф и з и к а л н и Ф а к т о р и .................... 1‘2б
С п е ц и а л н а част — Т . К р аев ............................................................................................ Г29
М а с а ж ^ п р й о тдел н и з а б о л я в а н и я — Т . К р а е в ................................................. iz 9
М а с аж п ри т р а в м а т и ч н и з а б о л я в а н и я ............................................................... 129
Р а н и ( v u ln e r a ) .................................................................................................................... 136
С тавн и к р н т р а к т у р и ....................................................................................................... .138
А м п у та ц и о н е н ч у к а н и п о д го т о в к а та м у з а п р о т е з и р а н е . . . . 139^
М а с а ж п ри з а б о л я в а н и я на о п о р н о д в и га т е л н и я а п а р а т .................... 141,
М а с а ж в с л е д о п е р а т и в н и я п ер и о д при гр ъ д н и и к орем н и о п е р а ц и и 143*
М а с а ж при н е в р о л о ги ч н и з а б о л я в а н и я — Т . К р аев ....................................... 145
М а с а ж при н е в р а л г и ^ и н е в р и т и ......................................................................... 145
Д и с к о в а б о л е ст , ( d is c o p a th ia ) ................................................................................... 14Q
П олиневритИ * ( p o l y n e u r i t i s ) . ................................................................................... 153
Д е т с к и п а р а л и ч (p o ly o m y e litis a n te r io r a c u t a ) ........................................................|
П р о г р е с и в н а м у с к у л н а а тр о ф и я ( d y s tr o p h ia m u s c u lo ru m p ro g re s siv a ) Го5
Т р ав м а ти ч н и у в р е ж д а н и я н а п ер и ф е р н и т е н е р в и ................................... 156
Т р ав м и н а г р ъ б н а ч н и я с тъ л б ( p a ra p le g ia , q u a d rip le g ia ) . . . . 158
У в р е ж д а н и я на ц е н т р а л н и я д в и г а т е л е н н ев р о н — h e m ip le g ia , h e m ip a - v
re sis (с л е д и н су л т н и с ъ с т о я н и я ) '. .
Д е т с к а ц е р е б р а л н а п а р а л и з а (m . L y tt l ) . . . ..................................
Н е в р о зи . (n e u ro s is ).................................................: ; . 164
М а с а ж п р и в ъ т р е ш н и з а б о л я в а н и я — Т . К р а ев ................................................. 167
М а с а ж п р и з а б о л я в а н и я н а с ъ р д е ч н о -с ъ д о в а т а с и сте м а . . . . 167
М а с а ж п р и х и п е р т о н и ч н а б о л ест (m . h y p e r t o n i c u s ) ................. 174
М а с а ж п р и съ д о в и з а б о л я в а н и я .......................... 176
М а с аж п ри р а зш и р е н и вени (v a ric e s c ru ris ) . . . . . . . . . . 177
М а с а ж п р и з а б о л я в а н и я н а с т а в и те — Т . Краев . . . . . . . . . . 178
Р е в м ат о и д е н а р т р и т ( a r t h r i ti s r h e u m a to id e s ) ................................................. 178
Б о л е с т н а Б е х т е р е в (а н к и л о з и р а щ с п о н д и л а р т р и т ). ......................... 180
Х р о н и ч н о д е ф о р м и р а щ а о с т е о а р т р о за (a rth ro s is d e fo rm a n s). . . . 182
М а с аж п р и с то м а ш н о -ч р ев н и з а б о л я в а н и я — Т . К р ае в .............................. 184
Г а с т р и т (g a s tr itis ), я зв е н а б о л е ст н а с то м а х а и д в а н а д е с е т о п р ъ ­
с т н и к а (u lc u s v e n tr ic u li e t d u o d e n i) ................................................. 184
З а п е к ( o b s tip a tio ) ............................................................................................................. 1$,
М а с а ж п р и д е тс к и з а б о л я в а н и я — Т . Краев. . ........................ 18^
М а с а ж при к о ж н и з а б о л я в а н и я — Т . К р а е в . ................................................. Ig9
М а с а ж п р и г и н е к о л о г и ч н и и у р о л о ги ч н и з а б о л я в а н и я — Т . Краев 190

192