48. Ендодонтско-пародонтални лезии.

Ендодонтът и пародонтът са анатомически тясно свързани и заболяванията на

едната тъкан могат да доведат до секундерни заболявания на другата.
Пародонталната лезия може да причини инфектиране на ендодонциума през апекса,
акцесорните канали и дентиновите тубули. Ендодонтската лезия може да причини
пародонтална лезия при образуването на sinus tract (дрениране на ексудата през
периодонталната цепнатина). Клинично се различават:
А. Първични ендодонтски лезии с дренаж през периодонталния лигамент
(sinus tract) — сондира се дълбок тесен дефект само в една област на зъбния корен.
Това обикновено е дрениращия синус, произлизащ от инфектираната коренова
система, продължаващ по хода на периодонталното пространство. Възможно е и
периапикалният абсцес да перфорира кортикалната кост близо до апекса и да се
дренира през меките тъкани в гингивалния сулкус.
Б. Първична ендодонтска лезия със секундерно ангажиране на пародонта – по-
екстензиран пародонтален джоб, в резултат на дренирането на кореновата система.
Персистирането на дефекта е довело до депозиране на плака и калкулус в джоба с
последващо напредване на пародонталното заболяване.
С. Първична пародонтална лезия - пародонталното заболяване постепенно се е
разпространило по кореновата повърхност към апекса. Пулпата може да е останала
витална, но може да покаже известни дегенеративни промени във времето.
Д. Първична пародонтална лезия със секундерно ангажиране на ендодонта -
прогресията на пародонталното заболяване и джоба е довело до ангажиране на
пулпата по пътя на латералните канали или основния апикален форамен, пулпата
последователно некротизира и се инфектира – „ретрограден пулпит“
Е. Комбинирана ендодонтска-пародонтална лезия - зъбът има лишена от пулпа,
инфектирана коренова система и съществуващ едновременно пародонтален дефект

Клинично изследване – инспекция на гингивалните и мукозните тъкани.

Пародонталното сондиране детерминира дълбочината на пародонталния джоб и
загубата на аташман. Прави се за всички зъби! Пулпни тестове с CO2 и ЕОД.
Рентгенографии с гутаперков щифт.

Външни коренови резорбции. Класифицират се в зависимост от стимулиращите

фактори:
1.Резорбция в резултат на пулпна инфекция. Инфламаторният отговор и
активирането на остеокластите имат важна роля в кореновата резорбция. Бактерии
в дентиновите тубули стимулират остеокластите.
2.Резорбция в резултат на пародонтална инфекция. Инфекцията и бактериите
произхождат от пародонталните тъкани. Пулпата е витална.
3.Външна резорбция в резултат на ортодонтски натиск – екстензиращите сили
активират остеокластите. Екстензивен натиск от импактирани зъби може да доведе
до външна коренова резорбция на зъб в съседство в резултат на активирането на
остеокластите
4. Резорбция в резултат на натиск от импактирани зъби или тумори.
5. Резорбция в резултат на анкилоза – при реимплантирани зъби. Кореновия
канал е обтуриран за превенция на коренова резорбция в резултат на пулпна
инфекция, но в резултат на анкилозата на костта към дентина настъпва
„физиологична” остеокластна активност и костна резорбция. Дентина е в директен
контакт с костта и не се наблюдават периодонтални лигаменти.

Лечението се извършва по генералните принципи на лечение на тези единици като

отделни лезии. ендодонтско лечение (МТА - изолиране на ендодонта от
пародонта).Пародонталните заболявания се третират чрез рутинен SRP, орално-
хигиенни инструкции, поддържаща терапия, включително хирургия при
необходимост. Заболяванията на пулпата или инфектираните КК се третират с
почистване, механично третиране, медикация и запълване на кореновата канална
система