Облеклото на българите през Средновековна България

Хората от по-бедните съсловия носели обикновено дрехи

направени от овчи кожи. Връхните дрехи на мъжете
били направени от агнешки кожи. Отгоре намятали
ямурлуци направени от плъст, които на върха
завършвали с качулка. Краката си обували в цървули,
съшити от телешка кожа и увити с навои, пристегнати
около краката с конски косми, които се сплитали в
красиви фигури. В празнични дни навоите били
заменени с калцуни, които стигали до под коляното и в
горната си част били в различен цвят. На главите си
българите носели калпаци. Те се съшивали от кожа и
даже във Византия били известни като „българска
направа". Кройката на облеклото била проста, а
материала, от които се шиели дрехите — груб.
Празничната мъжка дреха представлявала дълга риза,
която се спускала свободно до коленете, а през кръста
обезателно се препасвала с колан. Най-често ризата била
бяла, но се срещали и други цветове: кафяв, тъмнозелен,
тъмносин и други. Мъжките дрехи не били толкова
пъстри, колкото женските. Всички мъже и богати и
бедни носели тесни панталони. Женският костюм бил
много изящен. Празничната дреха представлявала дълга
ленена риза, която покривала и глезените. Нормите на
приличието и християнската религия изисква дрехата да
е направена така, че да не показва заобленостите на
тялото под нея. Около шията женската дреха била набр
ана и украсена с шевица от разноцветни конци. Ръкавите
били тесни и се закопчавали с копчета. Жените не се
препасвали за разлика от мъжете, в тяхното облекло
преобладавали най-различни цветове – наситени и
пъстри.