Трудът творчество като смисъл на човешкото съществуване

в ,,Песента на колелетата,, от Йордан Йовков

Литературно интерпретативно съчинение

Увод:

Творчеството на Йордан Йовков се определя като един от върховете в

българската литература. Заедно с Иван Вазов и Елин Пелин развива
разказа като един от основните жанрове в началото на XX век. За разлика
от тях обаче той насочва творческия си интерес към човека, който не
зависи от социалните и от националните проблеми. В ценръта на
изображение е светът в неговите универсални измерения и не сюжетът,
обсебващ вниманието, а човекът с неговите наклонности да вижда
доброто и красотата наоколо. Хуманистичният светоглед на писателя се
свързва с идеята за унивесралното добро като нравствена мяра за
човешкото поведение. Към истината за доброто и смисъла на живота чрез
труда творчество е упътен и Йовковият герой Сали Яшар от
разказа ,,Песента на колелетата,,.

Теза:

Художествените послания на ,, Песента на колелетата,, са неразривно

свързани с темата за труда творчесто като смисъл на живот. Сюжетът на
разказа е изграден около ключовата тема за просветлението, нравствения
катарзис, за благодеянието, което всеки трябва да направи, за да оставяи
следа в света след себе си. Лутането на героя между това, което някои
вече са направили и което самият той може да направи, го води до
прозрението, че само сътвореното от сърце, със собствени усилия, осмисля
съществуването и мястото на човека в света. Трудът творчество е
представен като непреходна човешка ценност, който осмисля живота на
човека независимо от сложността на битието.

Подтеза I:

Смъртта в ,,Песента на колелетата,, е смислово обвързана със самотата и

забравата. Загубилият синовете си и любимата си жена Сали Яшар иска да
бъде запомнен. Самотата лишава от смисъл живота му, богатството не го
радва. Той търси онзи себаб, с който ще остане в паметта на хората,
защото така животът му би придобил някакъв смисъл.

Аргументация I:

В реалния, земния свят Сали Яшар е ,,много богат, но и много злочест

човек,,. Умрели са двамата му синове, а според патриархалното разбиране
продължението на рода, на живота става чрез мъжката кръв. Прекъснат е
естесвения жизнен кръговрат. Гробищата, където лежат „двата соколо”, са
тъмната, обратната страна на светлото природно съществуване. Синовете
на Сали Яшар са отнесли със себе си смислеността на живота, домът на
ковача е несподелен, опразнен. Пред героя е заплахата за непоправима,
безутешна и окончателна смърт. Невъзможното биологично безсмъртие,
съзнанието за празнота довежда героя до идеята за себапа -„да направи
голямо благодеяние, истинско безкористно благодеяние, което да засегне
повече хора, да надживее много поколения”. Изход от смъртта са и ханът,
кладенецът, мостът, но във всички тях Сали Яшар усеща нещо „не твърде
почтено”. Те са материални градежи, а героят творец е устремен към
духовното, към „чистата благодеятелност”. За него е недостатъчно да
остане на равнището на материалното, другаде търси той Смисъла,
възможността за себеосъществяване, за безсмъртие.

Подтеза II:
Смисълът и доброто, моралният ред са винаги присъствщи в света. Те
обаче трябва да бъдат видени. Йовковият герой трябва да осъзнае скрития
смисъл на онова, което му се случва, да разчете знаците, които битието му
изпраща й да достигне до прозрението за неговото поприще в живота.

Аргументация II:

Завръщането на Шакире е първият праг на познанието, който Сали Яшар

преодолява. Разговорът на ковача с Джапар е смисловият център в творбата,
той води до ново замисляне, при което героят разбира, че това, което прави, е
добро не само за него, но и за другите. Джапар разказва на Сали Яшар притчата
за изгубения стопанин, който след дълго отсъствие се завръща у дома от
далечните селения на смъртта. Това свято завръщане отново е оповестено от
песента на каруцата, направена от ковача. Тя преобразява дома на Ибрям Чауш,
носи на семейството щастието, радостта: „Ах, голяма радост, голяма дунанма
беше снощи в къщата на Чауша!”. Диалогът с Джапар помага на Сали Яшар да
премине през втория праг към познанието – „Сали уста – каза той, - каруците,
дето ги правиш, себап са. Все е хубаво, като се връщаш, да те познаят вкъщи
и да излязат да те посрещнот!”. Творението на Сали Яшар се оказва синоним
на щастието, песента на неговите каруци е посланик на вярата и спасението за
всички, които се стремят към добро. Последния праг към прозрението
майсторът прекрачва в ковачницата след третото спомняне-замисляне.
Въображението му рисува картина на вечното завръщане и вечното посрещане:
„...хиляди и хиляди каруци, които се връщат, които пеят по пътищата, а от
ниските къщурки излизат жени с деца на ръце, други по-големи деца тичат
наоколо им и всички вървят срещу каруците, за да ги посрещнат...”. Сали
Яшар проглежда, магическите три изпитания му откриват Истината, Смисъла:
„Аз съм бил сляп, аз съм бил глупав! ...Себап! Има ли по-голям себап от тоя,
който правя? Каруци трябва да правя аз, каруци!”. Трудът на Сали Яшар не е
обикновеното, материално обезпечаване на съществуването. Неговият труд е
докосване до тайнственото и мистичното. Той е песен и чудо, което
преобразява света, труд творчество, съзидание, насочено към другите,
породено от грижовната мисъл за тях. Каруците, които създава, са „напети и
гиздави като невести, с шарила и бои”, които греят по тях като цъфнали цветя.
Майсторът твори със свещенодействие, дава гласове на материалния свят и
тези гласове са идентични на гласовете на спасението, те завещават на бъдното
захласващата радост на човешкия труд – труд, не предизвикан от грижата за
себе си, а от любовта към другите. Финалът на разказа пряко изразява смисъла
на тази връзка между творчеството и хората: „с мъки, с нещастия е пълен тоя
свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго -
любовта между хората “ .
Заключение:
„Песента на колелатата“ съдържа едно от най-важните послания на Йовковата
проза: Творчеството е божа дарба, то е израз на красотата, която свързва човека
с най-великия творец -природата. То придобива своята истинска стойност,
когато прави живота на хората по-смислен и красив. А хубостта прави света
цветен и щастлив, скрепявайки хармонията в него.