 Интелектуалната недостатъчност е състояние на

задържано или непълно умствено развитие, характеризиращо

се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на
развитие. Те рефлектират върху процеса на интелигентност:
когнитивни, езикови, двигателни и социални умения.
 Изоставането в развитието зависи до голяма степен от нивото
на коефициента на IQ. Налице е значително изоставане в
интелектуалното функциониране, което се демонстрира в тест
за интелигентност IQ-70 и под тази стойност.
 Открояват се трудности във всички направления:
 нарушения в способностите за усвояване на
училищни умения;
 нарушения в съответната употреба на езикови
понятия;
 ограничени социални умения;
 неадекватен отговор в общуването;
 нереално самочувствие; /ниско, високо/;
 Лека умствена изостаналост - приблизителните
нива на IQ са в границите между 50-69.
 Умерена умствена изостаналост -
приблизителните нива на IQ са в границите
между 35-49.
 Тежка умствена изостаналост -
приблизителните нива на IQ са в границите
между 20-34.
 Дълбока умствена изостаналост -
приблизителните нива на IQ са в границите под
20.
 речта се усвоява със закъснение;
 налице са обективни предпоставки за поява на
обучителни затруднения, свързани с разбиране
и усвояване на учебния материал и овладяване
на знания и умения /количествени представи и
аритметични умения/;
 затрудняват се при самостоятелно изпълнение
на задача, която изисква няколко
последователни действия;
 необходими са многократни повторения при
учене и нагледност при преподаване.
 значително изоставане в развитието в детството;
 могат да усвояват умения за самообслужване, за
установяване на контакт, както и да имат някои
постижения в обучението;
 ограничено е нивото на езиково развитие в
разбирането и експресията / някои могат да
участват в опростен диалог, други усвояват речта
до ниво съобщаване за основните си потребности;
 обучението да се основава на индивидуален подход
/ индивидуални учебни програми /.
 отчитат се много ниски нива на обща успеваемост;
 изразени са двигателни нарушения или други
дефицити, свидетелстващи за наличие клинично
значимо увреждане или неправилно развитие на
ЦНС;
 обучението е насочено към занимания, свързани с
усвояване на елементарни социални умения и
включване на някои форми на артерапия и
двигателна активност.
 състоянието води до тежки дефицити в
способността за самообслужване;
 не се контролират тазовите резервоари;
 нарушени са общуването и двигателната дейност;
 ограничени са способностите за разбиране и
изпълнение на нареждания и инструкции.
 ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

 Индивидуализиране на учебния опит за всяко дете.

 Възможност за децата да правят избор, който
насърчава по-нататъшното им учене.
 Включване на децата в активно учене.
 Създаване на отношения със семействата и
насърчаване на ученето.
 Изграждане на рампи.
 Адаптиране и изграждане на санитарните възли.
 Ремонт на прилежаща инфраструктура.
 Изпълнение на асансьорна уредба.
 Монтаж на платформени съоръжения.
 Маркиране на маршрути и обозначаване на
помещенията, осигуряващи достъпна среда.
 Място на ученика- първи
чин, фронтално на учителя
 Да не бъде в близост до
връстник с ХАДВ
 Физическо пространство-
осигуряване на лично
пространство
 адаптиране на работното място в зависимост от
увреждането:
 столове с облегалки, меки предмети за сядане,
пейки;
 пейки, които могат да се приспособяват като подов
чин;
 възможности за сядане на пода, които включват
опори за слабо тяло или други мускули
 хоризонтални- на маси или чинове;
 вертикално – дъски за тебешир, стативи,
наклонени дъски, стативи или стени;

Лесен достъп и самостоятелно използване на

работните повърхности.
 Размерите на мебелите и материалите в
класната стая да са подходящи за учениците и
да са съобразени с максимално удобство:
 Краката на децата да достигат до пода, когато
са седнали на стол.
 Работната маса трябва да е на нивото на кръста.
 Мивки, тоалетни и съоръжения за пиене да
бъдат достъпни за самообслужване.