За ЯворДачковия избирателен морал

проф.Велко Вълканов

Попаднах вчера, случайно, на част от предаването на

Светла Петрова, в което бяха разисквани натрапени от
политическата корист въпроси за хора от бившата
Държавна сигурност. Наслушахме се вече години наред да
ни разправят кой какъв бил някога някъде. Продаваха
национални интереси, рушаха и системи, обслужващи
обществени интереси, само и само да могат да ударят
труден политически противник или станал неудобен
политически приятел. И не бих обърнал внимание на този
достатъчно анален разговор на тема “Държавната
сигурност”, ако не бе толкова нагло проявен двойният
морал на г-на Явора Дачкова – един от участниците в
предаването на Светла Петрова.

Г-н Дачков произнасяше морални присъди на този и онзи,

размахваше укоризнено пръст на Димитър Иванов – също
участник в предаването, обяви кой трябва да има правото
да бъде издател и пр. и пр. Но като е толкова морално
извисен, защо, пита се, господинът не се произнесе по
морала например на бившия президент Желю Желев, който
назначи за член на Конституционния съд един ноторно
известен (под името Николай) агент (в смисъл
на доносник) на Държавна сигурност? Защо не се
произнесе и по морала на членовете на самия
Конституционен съд, който реши, че законовото
задължение да се разсекрети миналото на висшите
държавни служители не се отнася за тях? Очевидно, г-н
Дачков внимателно подбира хората, върху които да изсипе
своя нравствен гняв.

Не ще и дума, че в поведението на някои хора от бившата

Държавна сигурност ще открием не всякога съответни на
морала и на държавните интереси прояви, даващи
достатъчно основание за тежък укор (Още преживявам
прочетеното в книгата на знаменития партизански
командир Денчо Знеполски, прекарал години наред в
затвори и лагери от онова време.) Но в коя държава
служители от секретните служби не са имали подобни
прояви?

На съвършено вярната реплика на Димитър Иванов, че

това, което е ставало у нас е ставало и в САЩ и в много
други държави, Явор Дачков с тона на човек от последната
инстанция отсече: В САЩ положението е съвършено
друго.

Не бих искал г-н Дачков да попадне в Гуантанамо или в

някои друг американски лагер, за да ни каже после, ако
излезе жив оттам, дали наистина положението в тези
лагери е “съвършено друго”. Какво би казал г-н Дачков за
доказаните гаври и изтезания на задържани от
американските власти в Ирак граждани, за които, надявам
се, все нещо е прочел и в наши, и в чужди вестници? Защо
той отминава с непонятно за нравствения човек
безразличие съобщенията за пръснати из целия свят,
включително и в Европа (а може би и в България?),
американски тайни затвори, където се разпитват (можем да
си представим как) лица, заподозрени в терористична
дейност?

Накрая Г-н Дачков произнесе и своята нетърпяща

възражение присъда и на политическия режим при
социализма: Това бе диктатура. В определен смисъл той е
несъмнено прав. Но коя държава, господине, не е
диктатура. Всяка държава е диктатура. Нима днешната
наша държава не е диктатура?! Че кажете ми по кой
съществен въпрос, който засяга интересите на целия ни
народ, решението е било взето, като този народ е бил
питан? Питаха ли дали искаме да изпращаме войска в Ирак,
питаха ли ни дали искаме американски войски в страната
си, питаха ли дали искаме да затворим жизнено важните за
нас електроцентрали, питаха ли дали искаме да продаваме
земята си на чужденци, питаха ли ни дали искаме да
влизаме в Европейския съюз и пр. и пр. Една малка група,
окупирала властта, ни налага своите безапелационни
решения, т.е. диктуват ни волята си. (Не ми казвайте, че
те, тези, които упражняват властта, са свободно избрани от
народа, защото вече достатъчно добре знаем какво
представляват така наречените свободни и демократични
избори.) Въпросът е следователно не в това, дали една
държава е или не е диктатура, а в това, кого обслужва тази
диктатура. Диктатурата преди обслужваше трудовите хора
на България, диктатурата днес обслужва малка обществена
група (класа), разграбила сътвореното от милионите
трудови хора имущество. Не искам, разбира се, да отрека
значението и на формите, в които една диктатура протича,
но това е друга тема.

Ще приключа, като кажа: Това, което ни показа г-н Дачков

не е морал, то е блудство с морала, то е освен това и гавра
с истината.