Последният подвиг

И след Деветосептемврийската победа дните на Кирил Николов

(Странджата) бяха изпълнени с напрежение. Произведен в чин капитан
и назначен за отговорен служител в новосъздадената дирекция на
Народната милиция, той участва в залавянето и наказанието на най-
известните фашистки управници, които хвърлиха България пред прага
на трета национална катастрофа. Но новата работа не го
удовлетворяваше. Бившите фашистки величия — горди и надменни
някога, след Девети се бяха обезличили и трепереха за мизерния си
живот. Тяхното държание при арестуването предизвикваше в душата
на гордия Странджа само погнуса и отвращение. Борбата срещу тях
след победата не му допадаше, защото не носеше необходимата доза
риск. Разбираше, че е още рано за почивка, че борбата, започната през
1941 година в планините, трябва да бъде продължена, до
окончателното унищожение на фашизма. Затова все по-често започна
да прескача до родното Катрище, а оттам до Страцин и р. Пчиня,
където кипеше истинска битка. Струваше му се, че тук е неговото
истинско място и атакуваше началството с молби да бъде освободен от
дирекцията на Народната милиция, за да замине доброволец за фронта.

След приключването на освободителните действия на българската

войска в Югославия правителството на Отечествения фронт се обърна
с прокламация към българския народ за по-нататъшно участие на
България във войната срещу хитлеристка Германия. „Нека не
забравяме — се сочеше в прокламацията, — че в сегашния исторически
момент се определя за дълги и дълги години мястото, което нашето
отечество ще заеме между свободолюбивите и напредничави народи“.

С тая прокламация той отново атакува началството и то най-после не

удържа на горещите му молби и го освободи от заеманата длъжност.
Сдаде набързо, каквото имаше да сдава, и веднага се включи във
формирането на Първа българска армия, която трябваше да участва във
втората фаза на войната под командването на ген. Владимир Стойчев.
Пожела да стане разузнавач и командването, като отчете проявените от
него още в партизанското движение качества, го назначи за командир
на разузнавателна група. Поверени са му редица отговорни и опасни
задачи, които той изпълнява блестящо. Често действа съвместно със
съветски бойци и югославски партизани, преоблича се като селянин и с
дни престоява в тила на врага, за да събере необходимите за щаба на
българската армия сведения. Благодарение на заловен от Странджата
пленник е разкрито готвещото се за 6 март 1945 година настъпление на
хитлеристите през р. Драва срещу нашата армия. След отразяването му
българската армия получава задача да атакува силно укрепената линия
„Маргит“. На 31 март 3-и корпус настъпва срещу втората хитлеристка
позиция. Тя е на линията с. Инке-Чурго—с. Декенеш, здраво укрепена
с окопи и телени заграждения, които опасват предния й край с
плетеници от бункери, противотанкови и противопехотни минни
полета. Тук се водят особено упорити боеве. При с. Шомод Чичо
хитлеристите четири пъти атакуват безуспешно с танкове 1-а и 2-ра
дружина от 10-и пехотен Рилски полк. В Шомод Чичо бе съдено
Странджата да извърши последния си боен подвиг. Като командир на
разузнавателна група той получава задача да проникне в
противниковата позиция в полосата за настъпление на 10-и пехотен
Родопски полк, който има задача да пробие линията „Маргит“ в
участъка Бурго—с. Ихарошберен. При изпълнението на поставената
задача разузнавачите, водени от Странджата, не забелязват група
отстъпващи хитлеристи. Завързва се ожесточен бой, който продължава
до идването на предните части на 10-и Родопски полк. До вечерта
линията „Маргит“ е пробита, но Странджата не може да сподели
радостта от голямата победа. Вражеска мина е прекършила полета на
смелия син на с. Катрище.

Със свити сърца разузнавачите прибират вещите на Странджата,

погребват го набързо и продължават изпълнението на задачата си. За
героичния му подвиг в този бой говори писмо на негов боен другар.
Цитирам по памет, но смисълът е точен: „Изпращам ви вещите, които
се намериха в нашия убит другар Кирил Николов—Странджата, за да
ги предадете на близките му, понеже аз не ги познавам. Странджата
падна геройски в борбата срещу тези, с които се бе борил през целия си
живот. Близките му могат да не тъжат, а да се гордеят, че са отгледали
такъв юначен син“.

За проявен героизъм през Отечествената война Странджата е

произведен посмъртно в чип майор и награден с „Орден за храброст“
четвърта степен, първи клас.

––––––––––

Автор: Денчо Митев

Източник : вестник „Звезда“, бр. 58, 30.03.1985 г.